• COM(2011) 809

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

• COM(2011) 810

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

• COM(2011) 811

Предложение за решение на Съвета за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)

• COM(2011) 812

Предложение за регламент на Съвета относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“

До 2020 г. поне 40% от 30 — 34 годишните следва да са завършили висше образование.

До 2020 г. най-малко 80% от учениците от долния курс на средното образование да изучават два или повече чужди езика.

Като се основава на широкото признание, получено от секторната програма „Еразъм“, ЕК предлага   единна програма в областта на образованието, обучението, младежта и спорта с  цел да подкрепи всички образователни сектори (а именно висшето образование, професионалното образование и обучение и обучението за възрастни, училищното образование и младежта), в перспективата на ученето през целия живот.

„Еразъм за всички“ ще обедини настоящите международни програми („Еразмус Мундус“, „Темпус“, „Edulink“ и „Алфа“) и програмите за сътрудничество с индустриализираните страни.

Високите постижения в преподаването и научноизследователската дейност в европейските изследвания са обхванати от специален член относно инициативата „Жан Моне“. Отделна глава е посветена на спорта.

Въвежда се нов финансов инструмент – гаранция за заем – , чиято цел е да позволи на студентите да завършат магистърска програма в друга европейска държава. Понастоящем е трудно да се получи финансиране за такъв вид следване, тъй като често не е възможно стипендиите и заемите да преминават националните граници, или не се отпускат за учене в магистърска степен, а заемите от частни банки са недостъпно скъпи. За да се преодолеят тези проблеми, ЕС предвижда предоставянето на частична гаранция на финансовите институции (банки или агенции за студентски заеми), които са съгласни да предоставят на студентите заеми за обучение в магистърска степен в друга европейска държава при благоприятни условия.

„Еразъм за всички“ — единната програма в областта на образованието, обучението и спорта – не   трябва да води до разпределяне на средства за основните образователни сектори, по-малко от:

• - Висше образование: 25 %
• - Професионално образование и обучение и обучение за възрастни: 17 %, от които за обучението за възрастни: 2%
• - Училищно образование: 7%
• - Младеж: 7%

Предложението за регламент

Имам малък опит в психонавjиката, защото тя не е самоцел за мен. Смятам, че човек трябва да изследва и да надхвърля/разширява границите на съзнанието си, но за да има смисъл, трябва да си готов, да си съзрял за пътуването. И е много важно да имаш водач - по-опитен от теб психонавт, който да е до теб, да те напътства при трудни моменти в пътуването, недай боже, да трябва да помага при лошо пътуване, изобщо да бди над теб. Не Учител, а именно Водач. Без Водач пътуването може да е ужасяващо. Аз добре знам какво е това.

Вторият път когато пуших джойнт, нямах водач. Е, и досега смятам, че марихуаната беше някакво менте - мъничко трева, накисната в разтвор от сънотворни или всякакъв евтин и достъпен психошит (психолайна) и изсушена след това. Нарича се "друсана трева". Преживянането беше отврат. Светът около мен започна да се разпада на отделни части/слоеве, несвързани помежду сш. Пространството стана огромно и плашещо. Аз не можех да се ориентирам в него и непрекъснато се плашех, че ходя без цел и посока и че ще се загубя, но всъщност осъзнавах, като гледах обстановката около мен, че си вървя точно накъдето съм решила. Светът беше и безцветен. Не чернобял, а просто безцветен. Реалните неща около мен имаха само малко по-голяма плътност от въздуха, всичко и всички бяха призрачни, като сенки. Което само усилваше чувството ми за нереалност. Най-лошото беше, че съзнавах тази нереалност. И тя ме плашеше безумно. Защото се боях неистово, че полудявам. Знаех, че това, което изпитвам, чувствам, мисля, е от тревата, но то бе толкова силно и обгръщащо и проникващо до мозъка на костите ми, че се боях, че никога няма да свърши, защото полудявам. А обективно погледнато двамата души, които потърсих, за да имам някаква опора в тази ми лудост, ми казват, че съм се държала съвсем нормално, с изключение на това, че съм говорила глупости за разпадащ се свят, нереалност, сенки, призрачност - изобщо за всичко, което написах досега. 

Ако имах водач, или просто по-опитен, вярвам, че нямаше да се чувствам толкова самотна, захвърлена, изоставена в лудостта и той щеше да знае начин как да ме изкара оттам. Даже аз по-късно открих, че инжекция мускулно с диазепам премахва всичката откаченост. Или двойна доза приспивателно през устата.

Както и да е. Разказах този кошмар - а той БЕШЕ такъв НАИСТИНА - за да илюстрирам колко не е добре да пътешестваш отвъд съзнанието си сам. Да оставим насдтрана съвсем явните опасности, които дебнат при ЛСД. С него в никакъв случай не бива сам. Може да се хвърлиш от прозореца в опит да полетиш, защото знаеш, че можеш да летиш.

Да се върна на темата. Защото всичко дотук беше предисловие.Реших да пътувам с DXM. Той се продава свободно като основна съставка в сироп за кашлица. Научното му име е декстрометорфан или накратко DXM. Той е психоактивно вещество, което спада към групата на т.н. дисоциативни анестетици (наред с кетамин и PCP). Използва се в медицината от около половин век и в момента е един от най-мощните психеделици, които се продават свободно по аптеките.В България декстрометорфан хидробромид е одобрен за приложение в медицината и влиза в състава на лекарствата Рино Фервекс и Демефан. Демефан от своя страна е идеален DXM продукт. Продава се под формата на сироп за суха кашлица в шишенца от по 100 ml. Концентрацията на DXM е сравнително добра (3,42mg/ml) и няма други активни съставки. Помощните вещества също са безвредни в големи количества и сиропът не съдържа захар (която може да бъде проблем в комбинация с DXM). Отскоро са подобрили и вкуса му, който вече е шоколадов (което обаче съвсем не предотвратява гаденето при поглъщането му). Демефан се продава без рецепта във всяка аптека.DXM се приема перорално (възможно е и интравенозно, но няма особено приложение).
Един трик за намаляване на някои странични ефекти и леко усилване (и изменение) на психоактивния ефекта е дозата да се приеме на два пъти т.е. първо се изпива 1/3 от количеството за желаното плато и около 40 мин. по-късно се изпиват останалите 2/3. Няма детайлно да обяснявам как точно действа това в организма, но да кажем, че по този начин се влияе върху метаболизма на DXM. Други препоръки за намаляване на страничните ефекти са 24 часа преди приемането на DXM да се яде само лека вегетарианска храна, а 4 часа преди приемането му да не се яде нищо и да се поемат течности. За да намалят гаденето, някои хора пият 1-2 таблетки дименхидринат час преди DXM-a.


Преди да се опише определянето на дозата, трябва да се спомене, че, макар и малко (5%-10%), съществуват хора, които нямат ензима, разграждащ DXM. В резултат на това една доза DXM при тях предизвиква няколко пъти по-силен ефект от обичайно, който може да продължи с дни след приемането на DXM. Затова първия път всеки трябва да бъде изключително предпазлив при употребата на DXM, преди да се убеди, че не е от тази група хора.

Прието е дозите DXM да се делят на четири нива наречени плата (вж. ефект). Нужното количество DXM се определя спрямо теглото на “пациента”.



Ефектът на DXM обикновено трае 6-8 часа. Първите симптоми се проявяват 30-60мин след поглъщането му, а до Т+2:00 вече ефектът е в пълна сила. Действието на DXM може да бъде много различно в зависимост от дозата. По-долу е описан ефекта на всяко плато.

• I плато – характеризира се с лека промяна във възприятията, различна при различните хора, еуфория, замайване, усилени емоции, лек стимулантен ефект, възможно е леко изкривяване на времето и пространството, странно усещане за гравитацията. Слушането на музика или гледането на филм могат да бъдат приятни. На първото плато човек свободно може да комуникира и трудно може да се забележи, че е вземал нещо.
• II плато – най-често са налице повечето от характеристиките на първото плато, но измененията във възприятията са значително по-големи. Звуците вече не са по-приятни а по-скоро накъсани или изкривени. За разлика от първото плато, започват да настъпват и визуални промени, най-характерната от който е невъзможно за фокусиране, водещо до раздвояване на погледа. Пространството е изкривено, някои описват зрителни ефекти като анимационен филм на бавен кадър. Възможни са халюцинации при затворени очи, които по-скоро представляват визуализации на спомени, ярко въображение и т.н. Дисоцияцията на това плато е доста по-силна. Координацията и моторните функции са нарушени, говорът също (забавен, с чести лапсоси от всякакъв вид).
  • Преходна фаза – това е рядък феномен, който някои хора преживяват при преминаване от второ на трето плато (и понякога от трето на четвърто). Той може да се състои в пълно откъсване от външния свят; информацията постъпваща от сетивата или напълно прекъсва или изключително се изкривява до фрактални модели. Всичко това може да бъде съпътствано с пълно объркване и дори болка. Това се случва при малко хора, но трябва да се има предвид.
• III плато – докато ниските плата (I и II) могат да бъдат използвани за развлечение, високите плата са най-вече за истинските изследователи. Това е така, тъй като страничните ефекти са по-силни, а психоактивният ефект е вече достатъчно силен (+++), за да са възможни и ужасяващи bad trips при неопитните. Най-добре е пътувания към високите плата да са осъществяват под наблюдението на някой трезвен приятел. Зрението е изкривено – фокусирането е съвсем невъзможно, обектите са размазани и неясни. Промените в слуха наподобяват лош касетофонен запис, което обикновено прави слушането на музика неприятно. Движението е затруднено, говорът много объркан, вече възприемането на реч също е трудно и объркано. Легнали със затворени очи, много хора напълно се дисоциират и се отдават на ярки халюцинации и извънтелесни преживявания. Възможни са и други психеделични феномени като загуба на егото, припомняне на минали животи, усещане за прераждане. Краткотрайната памет е силно увредена; обикновено има много части от трипа, които човек не си спомня в последствие.
• IV плато – четвъртото плато е опасна зона, към която никой не трябва да се насочва без да е изчел повече литература за DXM, да има стабилен опит с психеделиците, трезвен човек до себе си и достъп до болница. Тук обикновено се губи напълно контакта с тялото, което често води до NDE (преживяване на близост до смъртта). Информацията за това плато е оскъдна, а рисковете са твърде големи.

---

Е, никакви плата, даже първо плато не достигнах. А излочих почти цяло шише. Разбира се, не веднага наведнъж, защото описанието ме накара да съм предпазлива, но когато препоръчаната доза не подейства, пих втори път. После пих, докато почти привърших шишето.

Не зная защо стана така. Помислих си да не са ми пробутали изветрял демефан - ама знам, че това е нелепо. По-логично ми изглежда, че имам по-особен метаболизъм. А най-вероятна причина ми се струва, че са антидепресантите, които пия. Страдам от клинична депресия (май съм писала това някога тук) и от 8 години пия редовно антидепресанти. Те ме направиха и ме правят пълноценен човек. Откакто ги пия, не съм имала депресивен епизод, а преди това бяха редовни - на година-две по един. Та си мисля, че антидепресантите по някакъв начин са неутрализирали действието на DXM.

Не вярвам, че някой от четящите блога ми има опит в психонавтиката. Но ако има, ще ми е интересно да сподели. Всъщност един виден психонавт - Глигуна, едно време ме четеше,  ама знам ли сега...

Елиф Шафак бе специалният гост за Mtel Media Masters 2012 тази вечер Елиф ни грабна със земната си, стегната и целенасочена реч. тя говори за майка си и баба си, за четенето в Турция в нейното детство и днес. за хората, които казват "нямам време да чета" ... Елиф говори за четенето, ...

Лиричният, печален Ферейдун - един от любимите ми ирански артисти. За разлика от хората от Eendo той не е емигрант, а пее в Иран. Видеото е колкото простичко, толкова и съзвучно с песента.

Аз харесвам иранските хора и иранската култура. Много се дразня, когато във форуми ги наричат "рязани", "чалмалии" и прочие, което само показва царуващото у нас невежество. Аятоласите са с чалми, но за обикновения иранец чалмата е същата екзотика както за европееца. Обрязването отдавна не е задължителна практика. Да не говоря, че в Иран има попмузика, хаус, клубове, съвременна мода, безработни, гейове, безразборен секс, наркотици... Всичко хубаво и лошо от нашия свят го има и там. Единствената разлика е, че официално всички се правят, че няма такива неща, за тях пресата не пише. Също както у нас преди 10 ноември 1989 г. - никой не взимаше насериозно комунизма, но официално за това не се говореше.

[видео]

[край на видеото]

Ако някой харека песента и би я слушал и друг път, може да я свали като МР3 оттук --> http://ifolder.ru/29760164

Още иранска музика

Eendo - "Naale ye Shabgeer" (Modified Ending)

Kiosk - Agha! Nigah Dar ("Hey Man, Pull Over")

Eendo - Boro Vasat (видео)

Eendo - Eshgh e Aasemaani 

Любов и смърт в епохата на Фейсбук

Kiosk - To Kojaee

И два размисъла за съвременен Иран:

Непознатият Иран
Защо съм фен на Иран 

Снимка с неизвестен източник... (#stopACTA)

Спорът около вредите и ползите от това, "да знаем, дали България разполага с индустриални количества шистов газ" прилича на спора между оптимиста и песимиста дали чашата с вода е наполовина пълна или наполовина празна.

С едно малко изключение.

Водата на оптимиста и песимиста тук е чиста.

Да разгледаме примера с водата, в контекста на добива на шистов газ по метода хидравлично разбиване.

Когато дискутираме вредите и ползите от това "да знаем дали България разполага с количества шистов газ, достатъчни за индустриален добив" няма как да не си зададем въпроса за чистотата на водата в чашата на оптимиста и песимиста, които спорят.

Оптимистът, в случая с шистовия газ, твърди, че водата е чиста или, че няма никакви рискове замърсената да се смеси с чистата. Тоест, за него чашата е до половината пълна. Ако бъде потвърден фактът, че разполагаме с огромни залежи на шистов газ, оптимистът твърди, че чашата ще се препълни толкова, че цената на газа да се доближи до американската — четири пъти по-евтин от руския.

Добре, но не съвсем.

От месеци се опитвам да разбера как точно оптимистът си представя това "доближаване" в условия, в които България се намира, където Газпром контролира огромната част от пазара, а делът от евентуалния добив на шистов газ, който България ще получи, в зависимост от концесионния договор, може да бъде от 1.5 до 30%. Не е ясно как добитият на територията на България от американската корпорация Шеврон шистов газ ще е в състояние да повлияе на 400% по-високите цени на газа от Газпром. Ако някой желае да закупи газ, извън договорените проценти, ще трябва да плати пазарни цени в среда, контролирана отново от Газпром. 

Писах преди време за фалшифицираните руски избори и споменах една българска особеност. Тия дни станахме свидетели на поредното нагло изказване на Доган - "търсенето на морал в политиката е вредно за държавата", та се присетих, че бях обещала да я разкажа по-подробно и да я обясня.

Необходимо предисловие:

Стандартен метод за обработка на големи масиви данни е построяването на хистограми (графики на разпределението) по различни параметри. Например при грипни епидемии медицинските статистики правят разпределение на заболеваемостта от грип по параметрите седмици и възрастови групи. За изборни резултати значим параметър е участието, т.е. процентът от избирателите, явили се на изборите. Първо, това е задължителен отчетен показател за избирателните комисии и винаги може да бъде установен и проверен. Второ, то е "чувствително" спрямо "ръчната" намеса при резултатите - ако комисията "надписва" гласовете за даден участник в изборите, то в секциите, в които става това, се увеличава и участието (там, където гласовете се отчитат точно, то не се променя).

Ето графиките на разпределението на участието в парламентарните избори в Мексико 2009, втория тур на президентските избори в Полша 2007, парламентарните избори в България 2009 и парламентарните избори в Швеция 2010. По абсцисата е нанесено участието като процент, по ординатата - броят секции. Т.е., всяка точка от кривата отразява определен брой секции с определен процент участие - примерно в 1000 секции са гласували 60% от избирателите.

Обърнете внимание колко сходни са графиките на разпределенията в различни страни - прости, достатъчно симетрични камбановидни криви. Такива криви се получават, когато разпределението на дадена величина зависи от множество случайни независими фактори - това е известното от теорията на вероятностите нормално (или Гаусово) разпределение. Такъв вид величина е както участието в изборите, така и процентът за даден участник - тъй като всеки избирател решава дали да участва и за кого да гласува самостоятелно и независимо. Поне на теория така би трябвало да бъде и горните графики го потвърждават.

Интересна е българската особеност в края на зелената крива (украинската има аналогичен  произход на нашата). Участието в изборите рязко скача, като в около 450 секции то е чисто 100%. Това означава само едно - резултатите в тези секции са фалшифицирани. Очевидно върху общите резултати - отразени в камбановидната крива, се отразяват секциите с турски гласове. Но дори и в най-правоверните доганови села една ли е възможно всички избиратели да се явят да гласуват. Все някъде ще има болни, слепи, инвалиди, престарели...Не че това е особено изненадващо - знаем си го Доганя, знаем си ДПС-то. Но едно е да подозираш и предполагаш, друго да го видиш конкретно, математически.

Още по-интересно ще е ако се направи хистограма за последните избори - местни и президентски, които бяха съпроводени с обвинения за манипулации и фалшификации. Ако се направи хистограма на представянето на отделните партии, би трябвало всики криви да са камбановидни. Това ще означава, че изборите са били честни (аз не вярвам, но е възможно). Но ако кривата на ГЕРБ има особености  във втората й (дясната) половина, категорично можем да кажем, че е изборите са били фалшифицирани.

Правенето на хистограма съвсем не е сложно, не е необходим специален софтуер. Не е необходимо и ръчно вкарване на резултатите по секции, защото би трябвало (по закон) да ги има в ЦИК и да са публични (достъпни). И се сещам за Михаил Константинов и Николай Вълчанов, които през 1990 г. доказаха математически, че е имало около 500 000 фантомни (на несъществуващи избиратели) гласове за БСП. Ако се хванат, ще извъртят хистограмата за половин ден.

Полицай хваща на улицата малолетна проститутка и я мъмри: - Не те ли е срам? Какво правиш тука? Какво ще каже майка ти, ако разбере? - Ще ме пребие! Тук е нейна територия. Усмихни се, България, в един ден през април жриците не само няма да се карат за територия, но ще обединят усилия, за да почистят работните си места. Похвална е инициативата на дамите, които не се жалват като повечето столичани, а показват остро гражданско чувство и ще запретнат ръкави, за да облагородят "Околовръстното" на София. А доволни от почистването със сигурност ще бъдат не само труженичките, но и клиентите им.

Британски хакер влезе за две години зад решетките заради това, че е откраднал персоналната информация на повече от осем милиона души. Той е работил сам и твърди, че действията му са били мотивирани от желанието да тества възможностите си, а не за да печели пари, съобщи Digital Trends. 23-годишният британски студент Едуард Пиърсън използвал два готови троянски коня, както и малко собствен код, за да открадне детайли за кредитни карти, пароли, имена, адреси и дати на раждане. Той се добрал и до 200 хиляди акаунта в системата за онлайн разплащания PayPal. Информацията била отмъкната в периода между 1 януари 2010 година и 30 август 2011 година. Пиърсън влезе в затвора през тази седмица и ще остане там 2 години и 2 месеца. Съдията, който го осъди е заявил, че присъдата е щяла да бъде доста по-дълга, ако хакерът е използвал крадените данни, за да се облагодетелства значително. Прокуратурата е определила, че информацията има пазарна стойност от 1.3 милиона долара. Британецът разполагал с данните на 8.1 милиона души, а това съставлява 13% от цялото население на Великобритания. Съдията по делото е заявил, че това е потресаващ обем от информация. Разплитането на случая започнало когато приятелката на Пиърсън използвала крадените карти за резервации в скъпи хотели. Тя няма да влезе в затвора, но за 12 месеца ще бъде под наблюдение от полицейските органи.

Публикувано и в блога на Foreign Policy България. Пред арабското издание, базирано в Обединените емирства, The National, Мохамед Рияд Ал Шакфа все още си спомня баща му, сунитски имам, редовно канел християнския свещеник в дома си. Човекът, който днес е лидер на Мюсюлманското братство в Сирия, заяви, че паметта му е отразена в бъдещата визия за Сирия. “След отстраняването на този неработещ режим, Сирия ще се върне към своята същност, защото сирийците са много динамични, приобщаващи, те не се дискриминират едни други”, казва г-н Ал Шакфа, който е строителен инженер, прекарал последните 30 години извън страната – главно в Ирак, Йемен, Судан и Турция. “Хората ще живеят заедно като съграждани. Единствено президентът Башар ал Асад и баща му преди него, донесоха концепцията за религиозното разделение на Сирия.”Мюсюлманското братство, което се очертава като силен играч на опозицията, е атакувано за това, което критиците наричат “ислямската визия за Сирия” – идея, която много сирийци не споделят. Критиците, включително и светски активисти, също обвиняват Братството, че споделя екстремистки възгледи и има доминиращо роля в основната сирийска опозиционна група – Сирийския национален съвет – нещо, което официално се отрича. В плана, обявен неотдавна, Братството – основният ислямски блок в рамките на опозицията – обеща да споделя властта [...]

Руската компания Dr. Web, която се занимава с мрежова сигурност, разкри голяма ботнет мрежа, която е съставена изцяло от компютри от серията Macintosh на Apple. Към момента е трудно да се предвиди какъв е броят на зомбираните компютри, които участват в хакерската мрежа, но се предполага, че те са над половин милион, предаде Neowin. Широко застъпено е вярването, че машините, задвижвани от Mac OS X нямат нужда от антивирусна програма, защото имат достатъчно добри вградени защити. Откритието на специалистите от Dr. Web обаче, разбива на пух и прах тези легенди. Троянският кон, който зомбира епълските компютри се нарича Backdoor.Flashback и работи върху 400 хиляди машини, намиращи се в Канада и Съединените щати. От Dr. Web са съставили специална графика, която показва географското местоположение на заразените машини, работещи с операционната система на Apple. Собствениците на инфектирани компютри страдат от различни проблеми, един от които е регулярното пренасочване към фалшиви сайтове, повечето от които се контролират от руснаци. Заразата с троянския кон на ботнет мрежата става при посещаването на сайтове, които съдържат вредоносен Java код. Към момента над 4 милиона са страниците в мрежата, където могат да бъдат намерени фрагменти от Backdoor.Flashback.

Всеки ден деца и родители от гоцеделчевското село Брезника протестират срещу директора на училището в селото Ангел Живков. Вчера общинските съветници в Гоце Делчев са приели на извънредна сесия декларация по повод конфликта в Брезница, адресирана до премиера Бойко Борисов, образователния министър Сергей Игнатов, областния управител Костадин Хаджигаев, началника на РИО – Благоевград Ивайло Златанов и до всички депутати от областта.

Потребителите на операционната система Windows вече имат възможност да пробват бета версията на Bing Desktop. Програмата позволява функциите на редмъндската търсачка да се използват без браузър – чрез специална настолна програма. В добавка към инструмента има и някои удобни функции, които да направят работата с него по-приятна, съобщи Neowin. Специални приложения за работа с Bing вече могат да бъдат намерени за платформите Windows Phone и Xbox 360, така че беше само въпрос на време подобен продукт да се появи и за най-популярния продукт на Microsoft. Освен очакваните възможности за търсене на информация, Bing Desktop предлага и автоматична смяна на тапета, който стои върху вашето работно поле с изображението на деня, което краси Bing.com. Картинката ще се сменя сама всеки ден, според избора на редакторите, които поддържат сайта на търсачката. Bing Desktop добавя върху десктопа и поле за въвеждане на ключови думи, по които може да се извършва търсене на информация в интернет. Местоположението на полето може да се определя свободно от потребителя, който има възможност да го мести по екрана с помощта на курсора. Към момента приложението предлага ограничена функционалност, но не трябва да се забравя, че това е само бета версия и от окончателния вариант ще се очаква повече от гледна точка на функционалността. Можете да изтеглите Bing Desktop от тази връзка.

YouTube сключи договор с Paramount Pictures за добавянето на 500 филма от каталога на компанията към пакета с платени услуги, които се предлагат в най-популярния видеопортал. Филмите ще бъдат достъпни за взимане под наем, което означава, че срещу малка такса потребителите ще имат право да гледат поточно избраната от тях продукция за ограничен период от време, съобщи Mashable. Лицензионното споразумение между YouTube и Paramount позволява кинолентите да станат достъпни и за потребителите, които използват новата платформа Google Play. Сред заглавията, които са включени в договора е мафиотската трилогия „Кръстникът”, комедията „Почивният ден на Ферис Бюълър” и носителят на няколко награди „Оскар” филм „Изобретението на Хюго”. Въпросните продукции вече са достъпни в YouTube, а през следващите няколко месеца ще бъдат добавени и останалите договорени ленти. След плащането на таксата за наема избраното заглавие ще бъде достъпно в разстояние на 48 часа, през които клиентът ще има възможност да го гледа. Срещу 3 долара филмът ще бъде достъпен със стандартна резолюция, а срещу още един долар се отключва и по-високата HD 720p разделителна способност. Потребителите разполагат с 30 дни да започнат първото гледане на филма и с него автоматично стартира 48-часовият период, след който изтича абонаментът за конкретното заглавие. На този етап Google не предлага закупуването на филми чрез YouTube, а само временното им взимане под наем за разлика от Apple, при които са налични и двата вида услуги.

Излезе великденският брой на списание “Антре”, в което бях поканен (благодарско на Кристина Нигохосян!) да напиша няколко думи за значението на Великден в Сирия и Ливан. На страници 16-17 може да прочетете в сайта на списанието, както и по-долу. Приятно четене и дано ви е интересно! Open publication - Free publishing - More antre

Google анонсира инициатива, наречена Project Glass, която има за цел създаването на специален визьор, който ще позволи на потребителите да използват различни услуги, които до момента бяха характерни основно за смартфоните и таблетите. Визьорът ще позволи да се използват различни функции без участието на ръцете и без да се отклонява вниманието на човек от другите дейности, които извършва, предаде Tech Spot. По проекта за футуристичния визьор работи секретната лаборатория Google X. Продуктите, създадени по инициативата Project Glass вероятно ще бъдат задвижвани от мобилната операционна система Android и ще включват тясна интеграция с основните услуги, поддържани от Google. Нещата все още са на ниво концепция, но обикновено когато Google се захване с нещо довежда нещата до успешен финал. Създаването на подобен визьор крие множество технически предизвикателства, но изглежда информационният гигант вече е успял да пребори някои от тях. Устройството ще има вградена камера, чрез която ще „вижда” всичко, което стои пред погледа на потребителя. Върху заснетия образ ще се прожектира различна информация, която ще е резултат от командите на човека. По-долу можете да изгледате концептуалното видео, публикувано от Google. Там се вижда как трябва да работи устройството, но самото то не е показано, което говори че работата по него явно все още е на много начален етап.

През 1944 година неизбежното поражение на Германия е вече очевидно. Въпреки това немската наука и индустрия не престават да изобретяват и произвеждат гениални технологични образци изпреварили времето си с десетки години. Най-впечатляващ от всички е успехът в областта на ракетостроенето. Трябва да отбележим, че преди немските конструктори да се заемат с тази работа, ракетостроене в [...]

Текстът, който следва, ни бе изпратен от внука на един забравен днес български капитан, с когото далеч не само роднините му могат да се гордеят.

„Понякога искам като това куче. Тези животни могат да търпят дълго тормоз от всекиго и един ден намират удобния момент и в знак на отмъщение препикават своя мъчител." Тази перифраза от филма „Самотен мъж” сякаш е открадната от българската действителност, гъсто населена с бездомни представители на кучешкия род. Поради вродената си интелигентност родните четирикраки рядко смеят да нападнат човешките си врагове с методите на уринирането. Съвсем незабележимо в продължение на дълги години самотност по столичните улици, след подритванията от стотици крака и след глада лете и зиме те си имат пропорционално ответно оръжие. То е тайно и твърде опасно. Заради дългото приятелство между четириногите и оръжието то дори е наречено на тяхно име – кучешка тения. Попаднала в човешкия организъм, тя се превръща в зла и коварна твар, която причинява тежки мъчения на гостоприемника. Според изнесената статистика от общинския съветник Петър Москов около 150 деца годишно в София се заразяват с тения....

В следващата информация, поместена в сайта Кафене.нет, ще открием разлики и прилики с мили родни картинки:

„Руският патриарх Кирил бе забъркан в скандал за скъп часовник, който бе изтрит от снимка, публикувана на сайта на Руската православна църква (РПЦ).

Той носи класически модел на Breguet, оценяван на 30-35 хил. долара по време на среща през 2009 г. При публикуване на снимка от нея тази година часовникът вече липсва от ръката му.

Руски блогъри обаче забелязват, че на полираната маса, върху която Кирил е сложил ръка, ясно се вижда изображение от часовника. Разразилата се дискусия в интернет кой манипулира официалните снимки на руския патриарх принуди пресслужбата на РПЦ да поднесе извинения за „нелепата грешка“ на фоторедактора.

В съобщението й се казва, че случаят ще бъде подробно проверен и виновният наказан. Твърди се, че в работата си пресслужбата на РПЦ не използва програми за обработка на фотографски изображения.

Самият патриарх по-рано определи снимката като колаж с мотив, че патриаршеското му облекло изключва носенето на часовник. Той призна, че има Breguet за 30 000 долара, но той се намирал сред различни подаръци и не го е слагал. Предпочитал руски евтини часовници, подарени му от президента Дмитрий Медведев.

Скъпият часовник попада за първи път в обектива на украински фотограф през 2009 г. От снимката става ясно, че това е класически модел на Breguet с корпус от бяло злато и каишка от крокодилска кожа.”

Сега да преминем към малък сравнителен анализ за приликите и разликите между този сюжет и аналогичната ситуация в нашата мила Родина, която наистина е земен рай за някои висши служители наЦърквата, слугуващи обаче повече на Мамона и неговите земни наместници в лицето на българската олигархия, сътворена предимно от червена кал в периода на първоначалното разграбване на капитала, известна още като „кредитни мили(ци)онери).

Няма да припомням известните срамотии за парадирането с богатство и лукс на някои прочули се с тази своя склонност нашенски архиереи. В този смисъл те се родеят с големия си руски брат, но разликата е все пак в негова полза защото той май не е напълно лишен от срам и се опитва да се оправдае и дори да се скрие, ако не и чак пък да се покае. Никакво подобно свръхестествено явление в средите на българския висш клир не се забелязва…

Понеже това е добре известно, ще се спра на нещо, което беше скрито от публиката. Помните ли скандала със скъпия часовник на прескъпия ни пловдивски митрополит Николай? Не питам нито къде е дядо ни Николай ( защото нищо му няма на този най-приближен млад кариерист в най-близкото обкръжение на престарелия ни патриарх Максим). Не питам също къде е часовника му- той си е там някъде при луксозните му автомобили и кичозните ремонти на църкви, като онази в Батак, за която вчера държавата най-накрая се намеси с мнение, че наистина е била поругана от абсурдните му заповеди да бъде разкрасявана с изкуствени цветя и други ковьорчета.

Питам обаче какво стана с онова телевизионно предаване, където не само показаха часовника на пловдивския Николай, но и дори „оскверниха” имиджа му с насмешки по този повод. Питам, защото въпросното предаване в резултат на това отиде в небитието и вие, читателите на този текст, сте първите, които научавате причините за това.

Предаването, спрямо което не мога да бъда заподозрян в особена симпатия поради личния ми конфликт с него след капана, който ми поставиха веднъж там, се казваше „На инат”. Разярен от това, че е изобличен, митрополит Николай Пловдивски се обадил да се оплаче на своя приятел Николай Бареков, заради чиято сватба накара камбаните в Пловдив – нали са му „бащиния”- да бият като за царска венчавка ( а Бареков се отблагодари в централните новини на Би Ти Ви с нестандартния сватбарски възглас „да живее БПЦ”). Дядото поискал от наместника на властта в телевизията да „върже магарето”, т.е. да санкционира авторите на закачката, стоящи зад анимационния герой, който си е позволил да се надсмее над неговата часовникарска слабост. А отзивчивият Бареков не просто реагирал правилно, но и се похвалил, че магарето вече може да се смята за заклано.

Както се вижда, в България колят магарета не само за стръв при задоволяване на ловните прищевки на президента Първанов, който обичаше да убива вълци с луксозните си пушки, а един оцелял беше опитомил в резиденцията си с цел да омайва общественото мнение след това, че бил „първия човек в историята, опитомил вълк” ( 7 април 2011 г., в. 24 часа” Първанов се похвали в телевизионно интервю, че е първият в историята на човечеството, който е успял да опитоми вълк).

И по още нещо си приличаме с руската действителност: и там , и тук, подобни „кощунствени” текстове спрямо църковна върхушка, като настоящия, могат да се прочетат предимно в интернет. Както в Русия, така и в България властелините на държавата пропуснаха поради немарливост навреме да овладеят и тази територия на свободата, поради което сега се чудят как да запушат пробойната, плащайки на наемници да засипват с угодни на поръчителите писания този остров на свободата с надежда да удавят и него с пропагандата си.

Но и тази прилика си има своята разлика, която отново не е в наша полза: в Русия се намериха медии, опазили се от цензурата, които разобличиха платените писачи в интернет и дори публикуваха тарифите им, които след това се появиха в британския вестник „Гардиън”. Тук това още не се е случило- да се надяваме, че макар и със закъснение, руската гласност ще ни споходи също, за да си направим поредната перестройка!

Share on Facebook

Тези дни Дойче веле представи ромската проблематика през очите на германския доброволец Франк Абас, който живее сред ромите във Владиславово. Франк Абас е на мнение, че публикацията на Дойче веле за ромските проблеми е добро отражение на действителността. В същото време той се дистанцира от обобщението, че 60% от ромите имали ментални проблеми. Абас пояснява, че става дума за логопедически и всякакви други проблеми, включително и ментални, които безспорно се нуждаят от лечение. Той обаче е на мнение, че понякога обобщаващите заключения подвеждат към грешни изводи и предразсъдъци. Абас критикува българското здравеопазване, както и неумението на властите да се справят с подобни предизвикателства, макар да са налице съответни терапии, включително във Владиславово. Абас би се радвал, ако медиите, в това число и чуждите, обърнат по-голямо внимание на положителните новини и източниците на надежда за ромите в България, защото само така може да се види и пътят за решаване на...

Атанас Тасев е професор доктор по информатика и кибернетика. От години той се занимава с банково и застрахователно дело и особено с финансови анализи в областта на енергетиката. Всички големи енергийни проекти са минали през него – ТЕЦ „Марица-изток 1”, „Марица-изток-3”, топлофикационните дружества, мини „Марица-изток”, „Белене”. - Професор Тасев, обяснете защо не можем да си позволим да строим АЕЦ „Белене”? - Аз следя този процес от 2000 година. Разбира се, в момента не съм в проекта, но числата, които бяха публично известни, буквално допреди две седмици правеха проекта реализуем. Това, което обаче в последно време бе казано – 12% лихва върху кредитния ресурс – вече го поставя на граници или го прави невъзможен. Иначе аз като анализатор ще кажа при какви условия е възможен този проект. Той е възможен, при положение че руснаците приемаха фиксирана цена около 6 милиарда евро и обезпечен кредитен ресурс около 4 на сто на годишна база. В това число влиза цената на горивото и...

Вчера с моя приятел Пешо си говорихме по интернет за болниците, лекарите и т.н. Пешо е в България, а аз съм зад граница вече 18 години. Приятели сме от първи клас и обичаме да си да си повтаряме едни и същи празни приказки. Пешо не е чуждопоклонник и затова никога не идва да види как живея като емигрант. Затова пък си спомня много добре как живеех в България и какво изживявам при всяко мое „

Имаме информация, че три PR агенции са получили огромни суми, за да обясняват на всички колко чудесно нещо е шистовият газ. Сумите са пристигнали от добивните компании. Това заяви в предаването "12+3" екологът Мариана Христова, представител на Гражданска инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ в България.

Едва ли има друга арабска държава в продължаващия процес на промени в Близкия изток и Северна Африка, на която да са посветени повече преговори, кръгли маса, заседания на световни организации, совалки на външни министри, коментари на експерти от всякакъв калибър и т.н. Просто защото световните сили, както и световното обществено мнение във връзка със събитията в Сирия, се раздели противоположно. За разлика от Либия например Сирия и Асад,нейният президент, имат поддръжници, приятели като Русия, Китай,а шиитски Иран е повече от сериозен гръб в оцеляването на режима на Асад.Израел като съсед запазва дистанция от войнствените изявления на Ахмет Давутоглу, външен министър на Турция и е нервен, защото не знае дали промяната на управляващия в Сирия няма да има негативни последици. Все пак Асад, както и баща му, години наред осигурява спокойствие на общата граница. Което не може да се каже за другите съседи на Израел. Зад Асад остана и по-голямата част от сирийската армия, както и поне...

Макар и рядко, в Еврочикаго се появяват и хейтъри. (Те не се задържат дълго, защото читателите тук са интелигентни, а и усилията на поддържащите сайта да овладеят пуснати от „Кутията на Пандора” страсти, вероятно имат някакъв ефект.) Но Таня Колева от Пловдив е едно изключение. Споменавам града където живее, за да разбере, че ако поискам, мога да науча и адреса й. Аз дълго време си мълчах и й прощавах, като си мислех, че ще й омръзне и сама ще си тръгне. Но нахалството й, скрито зад удобната анонимност на различни несъществуващи персони, няма край.

През седмицата на детските книги, организирана съвместно от "Детски книги" и "Аз чета", ще ви срещнем с една модерна млада авторка, превърнала се съвсем заслужено в любимка на много млади читатели - Юлка.

Преди време ви разказахме за първата част от трилогията „Страната на сънищата“ – „Любими попътечо“. В нея обикновеното момче Иво разбира най-неочаквано, че всъщност е крал на Страната на сънищата. С пробудения си нефес успява да освободи затворените деца в мочурищата, успява да намери и Багатур – легендарния меч на неговия баща, а подкрепян от верните си приятели, дори успява да достигне до двореца на чудовищната Сянка. Но предателството… Дали Иво оживя? Дали Кодо е предател? Жива ли е Сон – майката на Иво? Ще убият ли бунтовниците Сянката или Страната на сънищата е обречена завинаги ? Както и да е, вие си знаете какво стана… Пък аз ще ви разкажа за втората част – „Кралска кръв“. Бррр, зловещо звучи, нали?

Действието започва в Манастира на науката, където се сблъскваме с Бурето. Той е голям чревоугодник, който (вместо разумни изобретения) винаги измисля страхотни рецепти за храна и пиене. Това, естестнево, не му носи кой знае каква полза, защото председателят Братан най-любезно го… гони от манастира. Посреднощ! Какво нахалство, ще си кажете сигурно! Може и така да е. Но най-лошото за Бурето тепърва предстои! Той вижда на лунната светлина огромни тела, ужасни лица и червени котешки зеници. А след него остава само стъпканият му сандвич със сирене...

Странните същества много приличат на кошмарите, с които Иво трябваше да се бори в предишната книга. Те обаче са нещо повече – те са видения. За разлика от глупавите кошмари, виденията са много умни, а и притежават още нещо: потомък от кралския род на Иво, който също притежава нефес! Ха сега де, кой е истинският крал на Страната на сънищата?

Естествено, нищо не е чак толкова просто. Кралят на виденията не е наред с ума и за да го издигне на престола, чичо му Де Форси решава да го съедини с остатъците от Сянката! Какво ще се получи от тази убийствена комбинация? Нищо добро за Иво и обикновените попътечовци, разбира се. За момчето и любимите му хора настъпват много тежки дни...

Ще успее ли Иво да се спаси от черните мисли, че не е крал на попътечовците? Ще се измъкне ли от лапите на госпожа Суза? Жив ли е Кодо и дали са останали верни попътечовци, готови да се бият за своя крал? На чия страна е Де Форси и как в цялата история ще се намесят пор, чайник и летящо килимче? Какво стана с Бурето? Всичко, че и още толкова ще намерите в „Кралска кръв“.

А сега ще споделя с вас една интересна подробност: магическите предмети от приказките съществуват! Вълшебни гърненца, здрави самоудрящи тояги, летящи килимчета…всички те са дълбоко скрити в Страната на сънищата, но все пак съществуват. Страхотно, нали?

Не пропускайте да се запознаете и с Кръстьо - най-смотания частен детектив :)

Вижте и интервюто с Юлка, дадено специално за "Детски книги".

Тези дни попаднах на интересна статистическа информация, отнасяща се до външния дълг на държавите в съвременния свят. Данните визират пeриода 2009-2010 г. (с малки изключения – преди и след него). Интересът ми се съсредоточи в нашумялата напоследък ситуация с нашата непосредствена съседка – Гърция и, разбира се, България. Потрудих се върху изготвянето на синтезирана класация по три направления: Размер на външния дълг; Дълг на глава от населението; Съотношение „дълг/брутен вътрешен продукт“. Какво се оказа? По размер на външния дълг преди Гърция са цели 18 държави, водени от САЩ (ок. 15 трилиона $), Великобритания (ок. 9 ...

© Милен Радев

„Православният“ патриарх на „всея Руси“ (с определени мераци и за „всея Болгарии“) Кирил Гундяев е познат като тънък ценител на кулинарната и женската красота, на светския дизайн и просторните апартаменти, с две думи – на земните радости.

Отдавна в рускоезични независими (интернетни, естествено) медии се пише за луксозните лимузини и уникални хронометри, които ползва светиня му. Знае се например за ръчния му часовник от елитната марка Breguet – класически модел с корпус от бяло злато и каишка от крокодилска кожа. Цената на часовника според познавачи възлиза на 30 000 евро.

Този часовник патриархът бе надянал за молебена в Киев, на т.н. Владимирски хълм през 2009 г. Тогава Украина бе все още по пътя на независимостта, затова и можахме да видим – за неудоволствие на руския Синод – снимка на патриаршеското украшение.

За разлика от несериозните тогавашни украински медии, официалният сайт на РПЦ публикува само достоверни, политически и социално уравновесени фотографии на московския патриарх. Така например при репортажа си от срещата на Кирил Гундяев с министъра на правосъдието Коновалов.

На снимката от сайта патриархът се е издокарал с нещо подобно на скафандър със златна антенка на върха.

Но това – иди, дойди. Има народи, чиито религиозни вождове си пробиват долната устна и прекарват през нея чиния, други пък си нахлузват на члена изсушена тиквичка – защо руският църковен вожд да прави изключение…

По-интересен е друг детайл от официалното фото: патриархът не носи часовник (цъкнете на по-горната снимка за да я разгледате в пълен размер)! С това сайтът на РПЦ потвърди нееднократните заявления на Гундяев, че никога не бил нахлузвал такъв скъп часовник. Че наистина бил получавал какви ли не подаръци, веднъж напаример някой му подарил и часовник Breguet, но той така си и лежал в кутията. У дома, неотварян. Ако въобще някога си слагал часовник, казва в едно интервю патриархът, той бил мъничък, евтин, „отечествено производство“, с руски герб на него…

И всичко щеше да е наред – и патриархът спокоен, и верующите благоговейно зинали, ако не се беше вгледал някой в политурата на синодалната маса. На нея неумолимо се е запечатало изображението на ръчен часовник, което службашите от патриаршеската редакция грижливо, но небрежно са ретуширали – Breguet, с крокодилска кожа. За 30 000 евра (равни на пенсията за 30 години на една средностатистическа руска църковна бабушка).

Снимката бързо обиколи руския интернет. Стана повод и за иронични коментари.

Пресслужбата на патриаршията реагира незабавно (и комично!). В съобщение до медиите се казва, че за жалост по небрежност била допусната нелепа грешка (Разбира се! Трябвало е фотошопаджията да си свърши работата докрай, вместо да се налива с църковно вино до замъгляване на разсъдъка!). В знак на гласност и прозрачност пресслужбата заменя ретушираната снимка с оригиналната. Онази с явно извадения от неотваряната кутия ръчен часовник. Без руския герб!

На нас – нехипнотизираните от мита за единствено вярното и спасително за Русия и България днешно държавно „православие“ – остава да се питаме (и лесно да си отговаряме) – в кой свят живее руската църковна върхушка – в реалния или огледалния…?

 

Обичам когато нещата стават хубави и простички за направа.

За да могат децата сами да се справят, да са доволни от себе си, а и  крайния резултат да е добър.

Така се и получиха тези пиленца и зайчета от хартия. Ако можете разпечатайте на картон, но и на обикновен лист за принтер пак се получава. Оцветявайте с моливи или пастели, защото с флумастери, листа се навлажнява и нагъва, което прави моделите не толкова стабилни.

пиленца, кълвящи зрънца

Прегънете гребенчето и с ножичка срежете връхчетата. Режете само по черната линия, по пунктираната прегъвайте.

зайче

Режете само по черната линия, по пунктираната прегъвайте.

Вижте още идеи за великден от КРОКОТАК:

Дарителска кампания стартира в Русе за подпомагане на бесарабските българи с книги на майчин език – както художествена литература, така и учебници, и буквари. Инициативата е на Областната администрация и се провежда в периода 1 април - 10 май. Идеята е българите в Бесарабия да получат книгите като подарък за Ден на славянската писменост и култура, 24 май.

Областната управа в Русе вече е изпратила покани да се включат в дарителската кампания до Регионалната библиотека „Любен Каравелов“, няколко издателства, както и до териториалните органи на изпълнителната власт. Книги за бесарабските българи може да даде всеки. Още на втори април русенският офис на НАП се включи в инициативата, като направи специална етажерка за дарения в салона за обслужване на клиенти, съобщи Дарик.

Междувременно, община Сливен също иска да подпогне нашите сънародници зад граница, но по по-различен начин – с благотворителни концерти на 3 и 11 април, се събират средства за построяване на православен храм в украинския град Болград, където българите са 61-процентно мнозинство.

1
Седемдесет прехвърлил, вече уморен,
учителят¹ помисли за покой,
и тъй като доброто се топеше ден след ден,
а пък злините във страната ставаха безброй,
за път обущата си върза той.
2
Най-нужното в една бохчица стегна,
а то бе малко: разни дребни вещи,
луличката, що вечер пушеше преди да легне,
взе книжката, която винаги четеше,
и къшей хляб - окото му за много не ламтеше.
3
Порадва се за сетен път на долината,
и я забрави, щом пътеката въз билото пое.
С охота волът хрупаше тревата,
на якият му гръб старикът се усещаше добре -
не бързаше, пък нямаше и закъде ...
4
След ден ли, два ли пътя му препречи
граничен митничар и викна: "Стой! Какви
богатства носиш?" - "Нямам," - философът рече.
"Мъдрец е..." - вдигна малкият водач очи
и работата начаса се изясни.
5
Тогаз мъжът развеселен попита:
"Е, що измъдри дядката, какво откри?"
Хлапакът рече: "Туй, че с времето водата
надвива и най-твърдите скали.
Разбираш ли, накрая слабото ще победи!"
6
Полека взе да притъмнява в планината,
та малкият подбутна вола със камшика.
Тъй тримата навлизаха в гората,
когато митничарят ги догони край една борика
и "Хей, ти! Я почакай!" им подвикна.
7
"Каква бе таз история с водата, старче?"
"Защо разпитваш?" - философът сви очи.
"Неук човек съм аз, прост митничар, обаче
за мен е също важно кой кого ще победи.
Така че, ако знаеш тази мъдрост, говори!
8
А най-добре я продиктувай на момчето.
Запиши я!
Не бива знанието като скъпа вещ
да се измъква!
В дома ми ще намериш туш, хартия,
а също и вечеря - ето, вече мръква,
бъди ми гост, хатъра ми не скършвай"
9
Старецът поизви глава и го изгледа:
палтото в кръпки, бос, очи унили,
челото сбръчкано, лицето бледо...
Ах, победител ти не си, човече мили!
И промълви като на себе си: "И ти ли?"
10
Но май бе твърде стар и разнебитен,
за да откаже на молба вежлива,
защото с ясен глас изрече: "Който пита,
той отговор и заслужава!" "Вече
застудява..." - хлапакът смънка. "Е, добре,
да спрем тогава!"
11
От своя вол мъдрецът бавно слезна
и писаха с момчето седем дни.
А митничарят носеше храна (ругаеше любезно
злодеите, покоя да не наруши).
Тъй работата свърши без кавги.
12
Осемдесет и един куплета една заран
получи митничаря ученолюбив.
Благодариха двамата за скромния подарък
и продължиха пътя си край бора мълчалив.
Кажете, може ли човек да бъде по-вежлив?
13
Да славим тук мъдреца е ненужно -
та името му книгата краси!
От мъдрия да се изтръгне мъдростта е важно.
затуй да не забравяме и митничаря в тези дни,
защото той труда на философа вдъхнови!

----------------------------------------------------
----------------------------------------------------

Бертолт Брехт "Календарни мъдрости", Профиздат, 1975
превод: Венцислав Константинов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Продукти за 4 порции:
4 червени домата
4 яйца
300г коприва
1/2ч.л. сол
няколко листа джоджен
1/4ч.ч. зехтин
настърган микс от сирена

Приготвяне:
Копривата се измива листо по листо. Попарва се в кипяща вода за 3- 5 минути. После се изважда се решетеста лъжица. Доматите се измиват и почистват. Режат се накръгове. Подреждат се в тава. Поливат се с мазнина. Отгоре им се разпределя слой попарена коприва. Поръсват се със сол и джоджен. Отгоре се чукват яйцата. Запича се на умерена фурна 15- 20 минути. Разпределя се на 4 порции. Всеки аламинут се поръсва с настърган микс от сирена.

Падна крепостта АЕЦ „Белене” , чрез която бившата ни метрополия се опитваше не просто да се утвърди още повече за десетилетия напред като доминираща тук, но и направо да превземе отвътре България, след което настана едно „страдание”…

Ама кой да забележи! Чаках днес и не се надявах много да се появи поне едно заглавие за страданието на консултанта на руската страна в преговорите с България по атомния проект Валентин Златев. Песимизмът ми, уви, пак се оправда. Поради което се налага , доколкото ми стигат силиците, да взема работата в своите самотни ръце, за да ви обърна внимание върху вчерашния вопъл на страдащия консултант, който също така е и генерален директор на „Лукойл” България. Ето какво каза Валентин Златев във връзка с непосилните цени на горивата в България – чух го с ушите си по Нова телевизия”:

„Да, горивата са много високи. И ние страдаме точно толкова, колкото и българският потребител…”

Страда човекът, а безчувствените български медии се отнасят с него така, сякаш не бяха захранени с огромни руски подкупи, за да рекламират проваления му проект. Това е несправедливо. Руските престъпници, действащи необезпокоявано като легални бизнесмени на разчистената като за тях територия България, подкупваха наред в българските медии конкретни журналисти- десетки! И знаете ли как? Не плащаха на парче. Нищо подобно. Направо си бяха напазарували продажни български души НА ЗАПЛАТА срещу обещанието да пишат хубави неща за техния най-важен проект в България.

Пояснявам как работи схемата: плащаш няколко хиляди на месец и си слагаш в джоба съответния журналист, който изскача като кукувичка от стенен часовник да слави ядрения проект всеки път, когато купувачът натисне пружинката на механизма, в който е инвестирал. Нима българските служби не знаят за това, което аз, дребничкият блогър знам ( и стоя зад думите си)?

Широка душа и още по-широки пръсти имат корумпиращите братушки, които сега развързват кесията за следващия етап от своята бурна дейност по изпускане на духа от бутилката с етикета „шистов газ”. На американците може и да им е забранено да дупчат България, но на призрака на корупцията никой не пречи да броди с руски ботуши из нашата европейска земя. Това е голата истина, облечена в евроатлантически целофан.

На руските хрантутници обаче им се свиди да публикуват едно голямо заглавие със съчувствие за страдащия консултант и петролен бос в поверената му България, както и да си посипят главата с пепел, че лапаха огромните подкупи напразно. А той заслужава и много по-голямо признание от тях. Както и друг път съм писал, включително в книгата си „Течна дружба”, Валентин Златев е виден идеолог на заробването на България от онези, които имат претенцията да са наши освободители по всякакви начини и причини. Припомням какво е написал преди 12 години този деец на „течната дружба” в руското списание „Полития”, обосновавайки какво политическо оръжие като „решаващ фактор” трябва се използва от Русия срещу нас:

“ …Русия не е загубила своите геостратегически позиции, главното в които е енергийният потенциал. Впрочем, близки до Кремъл кръгове проповядват идеята за геополитически реванш чрез използването мощта на националните корпорации: естествено на първо място това са “Газпром” и Лукойл”. Тези компании обективно се оказват най-действеното политическо оръжие на руската държава. Нещо повече, те са свързващо звено между Русия и ЕС, а също са и решаващ фактор на руското присъствие в Европа изобщо и конкретно на Балканите. Преди такъв фактор бяха танковете”. ( с. 140, сп. “Полития” №3 Осень 2000).

И ни се случи: след епохата на танковете, настъпи ерата на танкерите. Позволявам си отново да опонирам и да кажа, че Петър Младенов май не беше разбран правилно. Според мен на 14 декември 1989 г. е казал на стълбите на Народното събрание „Най-добре танкерите да дойдат”. Време е да бъде реабилитиран поне от другарите си, които допуснаха да бъде свален от президентския пост въпреки пророческите думи.

Няма да е справедливо обаче да забележим страданието единствено и само на Валентин Златев. Страда петата колона в България, която е по-руска от руснаците. Хлипа от самосъжаление за това, колко неефективно се е оказало нейното старание да защитава интересите на Русия и недоумява защо Русия не наказва ( достатъчно, веднага и засега) България. Видно е от следния вопъл в партийния орган „Дума” днес:

„Защо след като Борисов каза „не“ на Белене, вместо да накажат България, руснаците намалиха цената на газа с 11%, макар и само до края на годината? Защо толкова лесно прежалиха централата, защо от кумова срама не заведоха едно дело поне? Ясно е само, че руският газов и атомен бизнес си подават топката много добре. За Брюксел няма съмнение, че сделката включва нещо, което не бе съобщено, но което скоро ще лъсне като проблем за целия Евросъюз. Можем да гадаем за условията, при които Борисов отваря вратите за „Южен поток“.

Колко мъка, но и надежда има събрани в тези няколко изречения! От една страна другарите и другарките се чувстват като след развенчаването на Сталин. Какво да правят сега „сталинистите”? От друга обаче нямат проблем- ще се поклонят на следващия,на „Хрушчов”. Като няма АЕЦ „Белене” има война срещу България за прокълнатия в зародиш от „Газпром” шистов газ и жизнеутвърждаваща битка за прокопаване на трасето „южен поток”, по което да тече „дружбата”.

Потъвайки с маршова стъпка в гьола край Белене, дейците на петата колона не униват и отправят гладен поглед към спасителния пояс, към хранилката „южен поток”. Надяват се от тази ясла да бликнат сега едни нови 10 милиона евро за подкупи, колкото раздадоха само в началото на миналата година руските лобисти в българските медии.

Надеждата другаде може да умира последна, но у нас е просто безсмъртна щом става дума за „течната дружба”, която е текла и пак ще тече докато не се намери някой да запуши течовете и до постигне енергийната ефективност и независимост. Това запушване, въпреки всичко, се оказа не чак толкова невъзможна кауза за малка България, притискана от руската мечка, която сега лекува наранената си гордост от ужилването в България като се опитва да го представи за „ухапване от бълха”, но крои планове как да ни завлече в хралупата си по обиколни пътища с маневра от юг, след като се провали на север край европейският поток Дунав.

И понеже за подобни мисли съм отнесъл доста псувни и най-вече присмех, нека ми е позволено да задам риторичния въпрос от името на „маргиналите” (както руският посланик Юрий Исаков обича да нарича с презрение българите, като моя милост): кой се смее последен, все пак, след като същият този посланик направи на 26 април миналата година ( на годишнината от катастрофата в Чернобил) доста мечешкото изявление на територията на суверенна България, че АЕЦ „Белене” щяла да се строи на 100 процента!?

Share on Facebook

Владимир Шопов

Историята управлява по нашите ширини. Безотказното алиби за това, което сме е сред най-универсалните елементи на мисленето ни. Хронологията на различните робства удобно вплътнява самообраза на „боксова круша” на историческите въртележки, които за нас все спират, където не трябва. Обичаме да стоим самовглъбено в това, което виждаме като затворено поле на уникалната ни неадекватност. Когато гледаме към политика и управление постоянно виждаме неспособност и зла умисъл. Когато погледнем икономика и бизнес ни се натрапва някой пореден полупрестъпен картел. Заклещени сме в свят, в който мечтата е неуместна, а оптимизма е признак за наивност. За лошата предопределеност на бъдещето ни всеки от нас си има собствена теория. Но, колкото по-объркани изглеждаме, толкова повече нараства нуждата от някакъв рестарт на нацията ни. По най-различни начини много други са успявали.

В последната си книга „Цивилизация. Западът и останалите” Найл Фъргюсън избира южна Корея за една от най-впечатляващите илюстрации на възхода на Изтока. През 1960 година страната е по-бедна от Гана, но повече от три десетилетия по-късно успява, през 1996 година, да влезе в клуба на богатите икономики (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). В продължение на 17 години (1973 – 1990) корейската икономика е най-бързо развиващата се в света. Комбинацията от авторитарно политическо управление и планирана експортно-ориентирана индустриализация е в основата на този рестарт. Геополитическата гаранция на САЩ и успешната „финансова дипломация” спрямо Япония и Германия осигуряват ресурсите за развитие. Най-бляскавият и коментиран рестарт е този на Китай. Около него са построени повечето актуални теории за бъдещето на света и много хора гледат към него за ориентир, ако не вдъхновение.

Понякога обаче промените, водещи до рестарт стават тихомълком, пред очите ни без да им обръщаме нужното внимание. Германия от 90-ти години е пример за това. Частично това се дължи на отликата от авторитарните системи и мащабът на промяната. Авторитарната промяна е по-лесна за организация, играчите при нея са по-малко и процесът не е толкова наситен от конфликти. Освен това немският рестарт има по-скоро характеристиките на надграждане, а не толкова на радикално преобръщане. Германия „открива” Азия много преди повечето европейски държави. Немският бизнес заедно с държавата и университетите започва да изпраща студенти в Китай още в средата на 90-те години на миналия век. Различни градове и индустрии правят собствени системи за икономически отношения с партньори в Китай. Правителството на социалдемократите постига компромис с профсъюзите по отношение на нивата на заплащане. Има и още много мерки. Крайният резултат от всичко това: три четвърти от сегашния растеж на страната идва от Азия, а мястото й в новия ред изглежда гарантирано.

Понякога рестартът може да започне на места, където просто не очакваме. Гърция през последните години е в полезрението на всички чрез срива си, несекващите бунтове и стачки, видимо задънената улица, в която се натика страната. Но това далеч не е всичко, което заслужава внимание. Като начало успехът на Гърция се състои в това, че успя да направи себе си неотменима ценност за Запада по време на „Студената война” и си гарантира пространството вниманието и парите, с които да сътвори безобразията, довели я до сегашната тежка ситуация. Впечатляващо е, че дори притисната до стената тя сега се оказа неотменим елемент от еврозоната и по този начин успя да се освободи от огромно количество дългове. Замразяването на суверенитета може и да е неприятна цена за това временно облекчение, но още отсега се виждат различни наченки на някакъв рестарт. Гръцкият бизнес се зае с тази задача и наскоро поръча дълбочинно изследване за недостатъците на икономиката и възможните стратегии за развитие. Платен от гръцката банкова асоциация и гръцката федерация на бизнеса, анализът очертава нов национален модел и стратегия за растеж около реформи в сегашните пет ключови сектора на икономиката (туризъм, енергетика, хранителна промишленост, търговия и селско стопанство) и подкрепа за още осем нововъзникващи (например, фармацевтика, аквакултури, медицински туризъм, развитие на регионалната карго логистика и други). Подобно начинание далеч не е точката на пречупване, но илюстрира капацитет за промяна. Тя не може да заобиколи политическата система на страната, но ако след изборите след седмици се сформира работещ кабинет реализацията на подобни стратегии ще стартира.

Когато се загледаме в опитите на държавите да рестартират развитието си виждаме по-скоро палитра, отколкото универсална рецепта. Правят го и авторитарни режими, но и демокрации. Понякога е осъзнат интерес на бизнеса, в други случаи надделява политическия разум. Шансовете за успех са различни на различните места. Някой го правят по цялостна стратегия, други повече на парче. Като минимум обаче се изискват усет за нуждата от промяна, ориентация, идея, воля и качество на елита. Надали някой би се обзаложил, че в момента притежаваме много от тези елементи.

Текстът е публикуван в OFFnews.bg

SOFIA, Bulgaria — A U.S. anti-drug agency has opened a new office in Bulgaria, which lies on a major drug trafficking route linking Western Europe, the Middle East and Southwest Asia. Drug Enforcement Administration chief Michele Leonhart attended the opening in Sofia on Tuesday and praised the growing U.S. partnership with Bulgaria in fighting the flow of drugs.

Направих си друг блог - "Хората за Бойко". Името говори за тематиката, само трябва да поясня, че под "хората за..." разбирам анонимни вицове и смешки и всякакви карикатури и шаржове. Погледнете го,  моля-а-а... :

Хората за Бойко

 Днешният пътепис ще ни води много на север, но не чак до края ;) Янита ще ни покаже Ваденското море в Холандия. Приятно четене:

Oт Гронинген до Термюнтензeл

Пътуване до Ваденско море, Холандия

Едно неочаквано телефонно обаждане с предложение за еднодневна екскурзия до холандския бряг на Ваденско море преобрази поредният скучен уикенд, който очаквах. На пътната карта набързо беше очартан примерен маршрут, в пътните сакове натъпкахме фотоапарати, камери, сандвичи и сокове, и отпрашихме към морето. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Маршрутът"][/caption] От Groningen през Appingedam до Delfzijl- в тази последователност премина по- безинтересната част от пътуването ни по магистралите на Североизточна Холандия. [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Някъде из Североизточна Холандия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Delfzijl, Nederland"][/caption] Месец март се оказа топъл, щедро дарявайки на всяко кътче от ниската земя лятно слънце и температури. Мнозина се възползват от хубавото време, за да пътуват- така обясняваха по радиото причината за километричните автомобилни задръствания по пътищата на Холандия към границата с Германия. Огромното пристанище Eemshaven се оказа пренаселено с ветрогенератори.

Eemshaven

Те бяха стотици, пръснати навсякъде по сушата и във водата. [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="В района на Eemshaven, Nederland"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="В района на Eemshaven, Nederland"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="В района на Eemshaven, Nederland"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Waddenzee в района на Eemshaven, Nederland"][/caption] Малко преди да отпътуваме на изток към Farmsum, почти в края на километричното пристанище, (или в началото, в зависимост от посоката на движение) се издига масивен указателен паметник от бронз, мед и (предполагам) месинг, който кръгово бе изписан с указателни надписи за самото пристанище. В четирите посоки около паметника – на изток, запад, север и юг се издигаха бронзови колони със същата височина, на върха на които бяха поставени масивни месингови топки. Искрено се учудих, че вида на паметника се е съхранил от посегателствата на любители на цветни метали. Видно е, че такива приватизатори явно не виреят по тези географски ширини: веднага след искреното ми учудване последва и искрена завист. [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="В района на Eemshaven, Nederland"][/caption] И така: продължаваме маршрута си от Делфзейл, през Фармсум до Отердум, където най-после ще се озовем върху калните брегове на Ваденско море. Снимано с камера пътуването изглежда така:

от Делфзейл до Отердум, Холандия

Oterdum е село в община Delfzijl,

което има незавидна съдба. Съществувало почти хиляда години, издържало природни бедствия или исторически битки, селото изчезва от обичайното си историческо място през 70-те години на миналия век. Причините са две: издигане на дига, която да укрепи брега, а също и поради необходимото освобождаване на територии, върху които да се разраства холандската пристанищна промишленост. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Ето как е изглеждало селото преди:

Отердум преди

Върху дигата от историческото селище днес е останало само старото гробище на селото или по- точно около 50 гроба от него. [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Oterdum, Nederland, старото гробище"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="592" caption="Oterdum, Nederland, старото гробище"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="Oterdum, Nederland, старото гробище"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Oterdum, Nederland, старото гробище"][/caption] На мястото около гробището, където някога се е издигала стара средновековна църква (също разрушена), наследниците на отколешните селяни издигат скромен нисък паметник: върху постамент от тухли поставят ръка от бронз. Това е ръката на Бог, която защитава това място и в дланта на която е изобразена църквата. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Oterdum, Nederland, старото гробище. Автор на снимката: RTVNoord"][/caption] Не знам колко време е съществувал този паметник, от който днес са останали само една камара срутени тухли. Причината е ясна-

кражба на бронзовата ръка през 2011 година

Ето как изглежда мястото сега, година по- късно; явно е, че искреното ми учудване и завист, изразени около половин час по- рано, са били напълно излишни. [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Oterdum, Nederland, старото гробище, панорама"][/caption] Изкачването върху дигата, а после и панорамният поглед към Waddenzee разбърка спомените ми и ме запрати в други познати светове. Oterdum, Oldambt, Dollard- Холандия Вятърът с аромат на море, на сол и скали се усили. Затворех ли очи, усещах близостта на варненския бряг, който винаги ми липсва, когато съм далече. Отворех ли очи- пред мен се ширваха сякаш полята на Шотландия: омагьосващо зелени, протегнати между ниските хълмове и оживени от стада овце. [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Oterdum, Nederland, панорама към Waddenzee и част от Eemshaven"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Oterdum, Nederland, панорама към Waddenzee"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="631" caption="Oterdum, Nederland, панорама към Waddenzee"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Oterdum, Nederland, панорама към Waddenzee"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="605" caption="Oterdum, Nederland"][/caption]

Най- после сме на брега на Waddenzee

– морето, което за едно денонощие преминава два пъти през прилив и два пъти през отлив или на всеки 6 часа в него се редуват приливи и отливи, в следствие на които водите му напълно изчезват или напълно заливат ниските брегове.

[caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Waddenzee в района на Oterdum, Nederland"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Waddenzee в района на Oterdum, Nederland"][/caption]

На Ваденско море му липсва синият лазур на нашето Черно море.

Водите му са мътни с цвят на боза, на кал, на тиня. Брегът не е пясъчен, а от глинеста пръст, разнообразен от плитчини, острови, тук- там има рехави пясъчни наноси или тесни малки заливи. Бяхме дошли по време на отлива. [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Waddenzee в района на Oterdum, Nederland"][/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Waddenzee в района на Oterdum, Nederland"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Waddenzee в района на Oterdum, Nederland"][/caption] Солените води на морето обаче привличат туристи и страстни рибари. И не само. Докато устоявахме на бурния северен вятър на брега няколко часа в правене на снимки или просто в спокойно съзерцание на морската вода, по бетонния път, (който започваше от брега и свършваше около километър навътре в морето до една импровизирана бариера от каменни блокове и парчета мантинела), пристигаха автомобили с влюбени двойки. Явно това място беше много популярно за холандците, които го ползваха за и романтични срещи.   [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Waddenzee"][/caption] Най- интересни обаче остават приливите и отливите във Ваденско море, от които се ражда идеята за един странен блатен туризъм. Waddenzee Когато водата на морето се отдръпне в следствие на отлив и от морето остане само една обширна територия от кал и наноси тиня, следвайки опитен водач всеки ентусиаст може да преодолее пеша разстоянието от един холандски остров до друг. Казват, че около 3 часа са достатъчни. Подобни преходи в калта при отлив холандците правят редовно, защото казват е забавно.   На разходка из калта   В късния следобед Valgenweg ни отведе до друго кокетно село на брега на Waddenzee –

Termunterzijl,

което беше последната точка в избрания от нас туристически маршрут, преди да се завърнем в Гронинген. [caption id="" align="aligncenter" width="626" caption="Termunterzijl, Nederland"][/caption]   Termunterzijl се оказа интересно селце, предвид ниските къщи на местните хора, които повече приличаха на кукленски къщи.   [caption id="" align="aligncenter" width="592" caption="Termunterzijl, Nederland"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Termunterzijl, Nederland"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Termunterzijl, Nederland"][/caption] На малкото пристанище открихме кокетно ресторантче, в което сервираха вкусна риба. Гледката оттук към морето беше много красива. За да се следи нивото на водата, около ресторанта и пристанището бяха забити големи прътове във водата и с отметки върху тях беше отбелязано нивото й за различни часове от денонощието.   [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Termunterzijl, Nederland"][/caption] А после? После по обратния път до Гронинген с по един сак снимки и спомени, и с надеждата, че следващия път ще разполагаме с повече време и ще успеем с ферибота да стигнем и до някой от островите Texel, Vlieland, Ameland, Terschelling, Schiermonnikoog или който и да е друг- все едно.   [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Nederland"][/caption]   Край Автор: Янита Николова Снимки: авторът  Други разкази свързани с Холандия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Публикацията във френското списание „Експрес“ за нефтеното пристанище „Росенец“ от септември 2011 г. все пак е предизвикала проверка на експерти от Еврокомисията. Проверката е проведена месец по-късно – през октомври, след което е изготвен актуализиран план за сигурността на съоръжението, което е от национално значение и през март 2011 беше отдадено на концесия на „Лукойл“ без процедура и търг. Планът е влязъл в сила от 1 април 2012. Всичко това става ясно от отговор на вътрешния министър Цветан Цветанов на парламентарен въпрос, зададен от депутата Лъчезар Тошев (Синята коалиция), съобщи сайтът ...

Темата за аутизма доста често е подминавана и даже отбягвана. Защото, според закостенелите представи на част от обществото ни, е трудно да се говори за подобни състояния.

И все пак... Децата аутисти съществуват. И имат точно толкова големи права, колкото и ние останалите. Права да се чувстват обичани и да живеят в приятна обстановка, да бъдат подкрепяни и насърчавани.

На 02. април, освен Международен ден на детската книга, се почита и Световния ден на аутистичните личности. За да светнем и ние лампичката, макар и няколко дни по-късно, ви представяме книгата "Децата аутисти" от Джонатан Леви, която ни предлага в есенция "десет неща, които можем да направим още сега, за да помогнем на детето с аутизъм".

Книгата е базирана на истински истории с родители и деца – пациенти на Американския център за лечение на аутизъм (АЦЛА) и представлява вдъхновяващ пример за това как любовта, вярата постоянството и упоритостта могат да направят чудеса за състояния, приети до този момент от медицината за необратими. Авторът, самият част от екипа на АЦЛА, ни въвежда в живота на семейства, които не са се предали пред аутизма и са потърсили начин да подобрят способностите на детето си да общува и да се интегрира в по-голяма степен в обществото.

Леви определя книгата си по-скоро като сборник с полезни техники и ни уверява, че дори само част от тях да бъдат приложени, те със сигурност ще доведат до определени положителни резултати. Аргументите затова защо не трябва да постъпваме по определен начин, като например в ситуации от типа "Какво се крие зад детския плач – емоционален стрес или симулиране" са последвани от инструкции, като: "А сега ето какво точно трябва да направите:...", където ни се предлагат конкретни доказали ефективността си техники, обединени около десетте най-важни неща за овладяване на аутизма.

Книгата би била полезна за терапевти и други специалисти, занимаващи се с разстройства от типа на аутизма, както и за всеки родител, решен сам да овладее и прилага всички или някои от предложените занимания. Макар специфичните техники да са разгледани и приложени в контекста на деца, страдащи от аутизъм, книгата би могла да бъде полезно четиво и за родители с деца, които просто имат склонност по-трудно се приобщават към външния свят.

Вижте и други ревюта в помощ на родителите.

Последната версия на iPhone приложението Shazam ще разпознае музика, TV и реклами "за по-малко като секунда", според нейните създатели. Shazam позволява на потребителите да задържат своя телефон до звука на TV шоу, телевизор или друг приемник и да разберат какво е това, което слушат.

Според проучване на comScore, за първи път мобилната платформа на Google покрива половината от пазара през февруари.

3 000 рисунки се появяват в секунда, благодарение на Draw Something

Само преди ден един от големите блогове посветен на Интернет и маркетинга в социалните медии, публикува изследване за основните нагласи сред маркетинг специалистите. В проучването са се включили 3800 представители на бранша, и тъй като обхваща хора от различни държави и континенти, то можем да приемем, че до голяма степен, то отразява посоката в която ще се развива бранша през следващата година. Подобни статии:

1. Основни принципи на онлайн маркетинга
2. Онлайн бизнес приоритети за 2012

  Представете си само, че още щом отворите очи и пред вас се отварят G-mail, Google+ и Google Search, а вие дори не сте си включили лаптопа или смартфона. Въпреки че това сигурно ви звучи като в събуждане в епизод от Star Wars, то в … Подобни статии:

1. Можете да ползвате Google Chat с всички, които са във вашите Google+ circles
2. Google+ вече и с ТВ клип

Поредните промени, направени от Google в техния алгорътъм, бяха съобщени от официалния блог на най-популярната и голяма търсачка в света. Преди да се впуснем в представяне на най-важните и значими от тях, искаме да благодарим на Огнян Младенов, който бе наш източник за това да … Подобни статии:

1. Нови промени в алгоритъма на Google
2. Мнение за промените, наложени от Google Panda

Войната на социалните мрежи започва да прилича с всеки изминал ден на бойно поле, което ври и кипи. На всичкото отгоре всеки месец се появяват нови сили, които искат да завземат част от общата територия и да се сближат с един или друг от лидерите. … Подобни статии:

1. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/
2. Twitter обяви дългоочакваните бранд страници