Кой, по дяволите, е Емил Кабаиванов? Новоизбраният председател на СДС, ето кой. На същото СДС, което в интернет страницата си премахна кадрите от митинга на Орлов мост на 7 юни 1990 година, за да ги замени с небръснатата физиономия на Борис Марков (кой?). На същото СДС, което се готви да влиза в коалиция с ГЕРБ точно в момента, в който лъсва цялата смешна безпомощност на Бойковото управление. На същото СДС, което спомогна за гласуването на закона „Витоша ски” – на закона, извадил протестиращи граждани на Орлов мост за пръв път от 22 години.

Загиването на СДС отдавна премина през фазите на трагедия и фарс. В момента е във фазата на някаква провинциална милиционерщина – нещо, което политическата наука никога не е предвиждала.

Време е да се напише некрологът. Да спрем за последно, да погледнем и направим оценка, преди деградиращите нрави и варварският речник на ръководството на СДС да са накарали гражданите гнусливо да му обърнат гръб завинаги.

Няма правителство, което да е повторило мандата си в най-новата т.нар. демократична история на България. Това го знаете, знаят го и управляващите. Но не им личи да знаят защо се случва така. Стотици умни мъже и жени са се опитвали да анализират причините – несправедливост, приватизация, реформи, социална цена, корупция. Всичко това сигурно е вярно, но има една твърде елементарна и твърде човешка причина. Тя не се мери в проценти, не я хващат социологически изследвания, не присъства в партийните документи. И въпреки това хората я чувстват, дори и да не могат да я формулират. Масово управляващите се отнасят към избирателите с недоверие и пренебрежение. Огледайте са във вашия кръг от близки, роднини, колеги. Не искате да бъдете с тези, които ви имат за глупак. Не може и политик да очаква да го преизберете, ако се отнася към вас като към глупак.

Примерите само от последните седмици са достатъчни. Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване, които ограничават правото на разпореждане с частна собственост, ако не си платил здравните си вноски. Т.е. вече няма да можете да сключвате сделки за купуване или продаване на кола или апартамент без… бележка за платени вноски за здравно осигуряване. Достатъчно хора, които са специалисти по темата, вече се изказаха – дали това не противоречи на Конституцията, дали едно право не се превръща в задължение и т.н. Същественото за мен обаче е отношението, което управляващите демонстрират към избирателите с това действие. Вие сте крадци, вие сте мошеници, вие не можете да правите избор за себе си и затова ние ще ви подредим.

Още по-скоро пък парламентът реши да шофирате целогодишно с включени светлини, след като малко по-рано беше увеличил максималната скорост за движение по магистралите до 140 км/ч. И всички опити гражданите да бъдат убедени, че това е в техен интерес, за тяхната сигурност, за тяхното удобство, звучат лицемерно. Мнозинството от хората може и да са глупави, кой знае. Но никога не са толкова глупави, че да не усетят, когато някой се опитва да ги прави на идиоти. И че в края на това уравнение целта става от видима по-видима – потребителите да харчат повече пари за гориво, за да може производителят и продавачът на гориво да продават повече и повече.

Лошото отношение, колкото и елементарно да звучи като израз, е в основата на омразата, която политиците успяват да генерират срещу себе си. И затова им е толкова необяснимо защо народът не ги е преизбрал. Всъщност, на пръв поглед наистина е необяснимо защо българите не преизбират управляващите си. Чисто прагматично погледнато всяко правителство заслужаваше отново да получи доверието на избирателите. Иван Костов насочи трайно България към Запада и промени икономиката от социалистическа в пазарна. Не го преизбраха. Царя продължи посоката, инвестициите се увеличиха, България влезе в НАТО. И него не преизбраха. По времето на Сергей Станишев страната стана член на Европейския съюз, икономиката и доходите растяха. Никой не искаше и да чуе за преизбиране. Затова Бойко Борисов дори и да остави хиляди километри магистрали, това изобщо, ама изобщо не му гарантира преизбиране.

Хайде още малко история: Костов реши да пише „Календар на успехите“ – достатъчно нескромно дори и само като заглавие. После обяви, че няма да се връща при хората, а ще ги чака там някъде много напред. Царя каза в прав текст, че българите трябва да си сменят чипа и дори не се опита да позамаже с обяснения какво всъщност е имал предвид. При Станишев пък дори думите нямаха толкова голямо значение, той не се и опитваше да крие пренебрежението си, попита публично кой нормален човек се интересува от досиета, а представителите на опозицията посрещна с думите „Здравейте, смешници!“ Настоящият премиер започна с разсъждения за човешкия мат’рял в България, а управлението му доказва всекидневно, че отношението остава непроменено.

Границата между показването на уважение към хората и популизма е почти незабележима. Но и демонстрираната омраза, и прекалената фамилиарност водят до загуба на изборите. Затова ако някой изобщо допуска, че може изобщо да спечели доверието на избирателите, най-добре е да се върне към базовите човешки отношения. Избирателят не е компютър, който изчислява безпристрастно и математически успехи срещу неуспехи. И всяко следващо действие като това за здравните осигуровки или за запалените фарове, безвъзвратно отдалечава управляващи от управлявани.

- текстът е публикуван в „Труд“

снимка: БГНЕС

По време на общинска сесия в Перник председателят на групата съветници от ГЕРБ Милена Миланова поиска оставката на кмета на общината Росица Янакиева.

”На нас общинските съветници ни се налага да сезираме компетентните институции да разследват дейността на община Перник по разходването на средствата дадени от държавата именно, за да помогнат на перничани да се справят с нанесените от сполетялото ни бедствие от 22 май щети.И в предедвид личния запис направен от кмета на общината в заповед №828 и заповед №835 от 23и 26 май 2012 г., които цитирам:”Контрол по изпълнението ще осъществявам лично”, ние общинските съветници от политическа партия ГЕРБ от тази висока трибуна настояваме кметът Росица Янакиева да поеме личната отговорност за неизпълнения си ангажимент по един единствен възможен начин. Моля Ви подайте си Вашата оставка.” Това заяви пред микрофона Миланова. Но понеже в продължение на 7 часа, че и кусур съветниците се упражняваха в политическа реторика, призива към кмета на Миланова не беше приет на сериозно и новината се загуби в общия поток.

Гражданите на Перник очакват подкрепа от държавата заради сполетялото ги бедствие, както е предвидено в закона, а не упражнения в красноречие. Гражданите искат ясни мерки и срокове за това как ще им се помогне, но вмчесто това съветниците от дясно центристкото мнозинство, доминирано от ГЕРБ решиха да дадат на прокурор кмета, което впрочем, няма да му е за първи път.

В Перник след земетресението от 22 май и последвалите вторични трусове 500 човека ще останат без покрив над главата през есента. До момента има заповед за събарянето или за сериозен ремонт на 132 жилища, а ще има и още. До вчера бяха преведени обезщетения за 35 частни сгради на стойност 228 хиляди лева. Вчера са преведени и пари за още 159 пострадали частни имота, но парите са 436 хиляди лева – в пъти по-малки обезщетения, като със същото решение на Междуведомствената комисия за възстановяване се одобряват 400 х. лв. за унищожаване на опасни отпадъци от МВР, сякаш това е по-важното нещо от къщата на Павката от Дивотино.

Проблеми има и с детски градини и училища, но да кажем, че общината все някак ще се справи. На фона на всички тезди проблеми поисканата оставка на кмета не беше сериозна новина, а социалистите даже определиха това като грозен политически акт.

Публикувана в местен сайт едва вчера, новината гръмна и обиколи сайтовете, които преписват, без да са били свидели и без да се интересуват от контекста на събитието. Наложи се кметът да прави нови изявления.

Не приемам на гърба на гражданите на Перник да се упражняват политически партии и други присъдружни организации, каза спокойно Янакиева по повод обвиненията за злоупотреби от страна на Община Перник с щетите от земетресението на 22 май и поисканата й оставка от общинските съветници от ГЕРБ. Кметът обясни, че това са опити да бъде изместен основния проблем, касаещ подпомагането на гражданите за възстановяване на щетите от разрушенията на домовете им и на обществения сграден фонд.

Тя заяви, че не приема както политизирането на проблема, така и категоризирането на перничани от държавата, като хора втора категория, както и обясненията че парите, с които разполага Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане са се свършили.

Използването и тиражирането на моето име и внушенията за нарушения, злоупотреби и престъпления няма да разреши проблемите нито на перничани, нито на ГЕРБ. Има компетентни органи и докато те не се произнесат, никой, та дори и ГЕРБ, нямат право да обвиняват когото и да било, каза пернишкият кмет. Тя заяви още, че нормативната уредба на България не предвижда по този ред да се иска оставка на кмет.


През това време председателят на ОбС Владисав Караилиев отиде в предаването на Милен Цветков, за да обяснява, че общината е платила на фирма 1200 лв., за да премести 15 чина в пернишко училище, че различните фирми постилали найлон на цени от 1- 3.19 лв./кв. м, боядисването с латекс пък варирало от 3.40 до 10 лв. Плащано било на фирми, чийто номер на кочана за фактури е бил 2 и 3, което навеждало на мисълта че тези фирми са създадени специално за земетресението.

Градски вестник няма да се умори да повтаря, че същият сценарий се разигра и след ремонта на театралната зала, само за да не се плати.

На път за Трън, по средата на китното село Филиповци, морни пътници могат да утолят жажда отдарена чешма. Над сами дулото има надпис „Обичай родния край”. Напомнянето за трънчани едва ли е нужно защото техният трънски патриотизъм граничи със шовинизъм. Информационна табела съобщава, че чешмата е дар от именития им земляк академик Никола Попов. За доброто начинание са помогнали Сашо поров от село Радово, Тодор Гигов – Йовичин, Румен Попов, както и кметът Павел Нонев, а чешмата е съградена през 2010 г.


Академик Никола Попов е един от най-изявените учени на България със сериозни научни изследвания в областта на процесите, протичащи в световната икономика. Роден е през 1922 г. в с. Филиповци, Софийска област. Завършва аграроикономически науки в Софийския университет през 1948 г. Същата година е избран за асистент, през 1955 г. става доцент, през 1965 г.- профосеро, а от 1989 г. е академик.

Бил е заместник ректор на СУ (1961-1966) и ректор на университета (1989-1991). Бил е директор нва Института по икономика и организация на селското стопанство. Независимо от превратностите на времето акад. Никола попов се утвърждава като водещ и авторитетен икономист, внесъл оригинале принос в развитието на българската икономическа мисъл. Сред многобройните му трудове са "Аграрни отношения при социализма" (1976), "Стопанска конкуренция" (1989), "Съвременни капиталистически аграрни отношения. социалната съдба на съвременния фермер (1994), "Китайското икономическо чудо"(1995), "Световното стопанство се прекроява", "Капиталът срещу капитализма". Акад. Никола Попов е енциклопедична личност с разностранни интереси ,с изключителен професионализъм, с чувство за отговорност и дълг, човек с изострено чувство за социална справедливост. Малко хора могат да се похвалят с такава богата творческа биография.
От няколко години той е председател на Славянското дружество в България, което под негово ръководство разгръща разнообразна дейност,




Всепризнат дарител

7. Януари 2012, брой 5

Тодор ГИГОВ

Академик Попов е познат сред своите съграждани от родния си край и в научната общност като щедър дарител, последователно доказал отзивчиво милосърдие, което хората приемат за висока нравственост, почти забравена в днешния коварен свят на възраждащия се хищнически капитализъм. Открай време превеждаше добавките към месечната си заплата на училището в родното си село Филиповци с изричното желание да се подпомагат отличници и деца на бедни родители. Когато училището беше закрито, каквато участ, уви, сполетя училищата на всички села в някогашната Трънска околия, непознаваща мизерията в социалистическа България, той започна да превежда размера на същата сума на училището в Радомирското село Дрен. Няма къща от това село, в която да не знаят и да не са чували за проявяваното голямо милосърдие от страна на учения -академик Никола Попов.
Неговата добродетелност се е превърнала в начин на живот. Неотдавна, в съдружие с бизнесмена от с. Радово Сашо Гюров, той подпомогна щедро изграждането на нова чешма в родното му село вдясно на шосето за Трън. Чешмата, с бликаща студена вода, никога непресъхваща от незапомнени времена, беше почти изцяло разрушена. Сега е приятно да поседнеш на пейката, да се порадваш на обновения корпус и да се насладиш на шуртящата струя, денонощно бълбукаща на талази.
В момента академикът дарител си има и една незатихваща болка. Той има желание на видно място пред кметството на родното му село Филиповци да се построи скромен паметник за увековечаване паметта на 65 войници, сержанти и офицери от селото, загинали във войните на България за свободата и независимостта на Отечеството. Готов е да откликне на тази закъсняла повеля, смята, че това е дълг на всички, но не среща очакваната отзивчивост. Дано намери съпричастни радетели на това изключително благородно и патриотично дело.

Тодор Гигов е роден на 15 март 1926г. в с. Филиповци, в семейството на обикновения селски труженик марко Гигов Йовичин. Той е най-малкият между трима братя и две сестри. Учи в смесената Трънската гимназия и там постъпва в РМС (работнически младежки съюз. После за кратко работи в мини Перник, но по здравословни причини напуска. Преди да отиде войник, една година е учител в село Драговита, Царибродско. След това Висшето народно военно училище "Васил Левски". Две години служи в българската армия и от месец април 1952 г. започва работа във вестник "Народна армия", където остава до 1974г. След това става главен редактор на изданието на Генералния щаб на БНА сп. "Военноисторически сборник".

Като военен пенсионер завежда редакция за документална и публицистична литература в издателство "Профиздат". Работи като сътрудник и в Центъра за българистика към БАН. Освен висше военно образование, той е завършил и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".

През дългия си редакторски стаж Тодор Гигов сътрудничи на почти всички български централни издания и на военнопатриотични издания в Русия, Полша, Чехия, Румъния, Унгария и бившата ГДР.

Освен стотици статии, репортажи, очерци и интервюта, сценарии за документални книги с историческа тематика, Тодор Гигов е автор и на няколко книги. Между тях са преведаната на руски език документална повест "Капитан Райчо Николов", документалният роман със сюжет от национално-освободителните борби "Прокълнати ветрове", очеркът за родения в Трънска Клисура генерал Благой Иванов "Планетарно сърце". Книгите му са отличавани с литературни награди от Министерството на отбраната.

БСП –Перник е в челната петица, но може да се окаже и в челната тройка на областни центрове, събрали най-много подписи за провеждане на референдум за развитие на ядрена енергетика в страната чрез изграждане на АЕЦ „Белене”. Това обяви на пресконференция областният лидер на БСП Ненко Темелков. Събрани са над 21 250 подписа при определен праг от партийната централа за 18 500 подписа, но събирането на подписи сред жителите на областта ще продължи до 27 юли, когато ще бъдат съобщени и резултатите.

„Това е много солиден резултат, който показва, че БСП има влияние в региона на Перник, има организационни възможности и потенциал да спечели следващите избори” , заяви недвусмислено соц.лидерът Темелков. Така той открито обясни и всъщност каква точно е целта на подписката „За Белене” – не толкова да се стигне до референдум за атомната централа, защото и на социалистите им е ясно, че проектът е немислимо скъп, а и опасен, колкото БСП да си преброи „пилците”, макар и повече от година преди изборите.

Темелков подчерта, че в събирането на подписи са помагали и коалиционните партньори. Най-голям принос обаче са имали младите социалисти от Младежкото обединение в БСП, които обикаляха големите магазини, оживените улици, а възможно е - и дискотеките. Партийно поръчение да събират подписи имаха и в пенсионерските клубове и баби и дядовци се молеха за параф от внуците срещу стотинки от мизерните пенсии.

Подписката за свикване на референдум за АЕЦ „Белене” ще бъде внесена в Народното събрание в края на следващата седмица- на 27.07.2012г. От БСП очакват да имат събрани над 700 000 подписа, за да имат осигурен достатъчен резерв. Те очакват управляващите от ГЕРБ със сигурност да опитат да се избегне референдумът и затова ще се правят опити да обявят част от подписите за невалидни. „Наясно сме, че ще има огромен политически натиск върху ГРАО, върху хората, които проверяват, за да се шкартират не малка част от подписите. За това гоним по-висок брой подписи, за да може волята на стотици хилядите български граждани да бъде чута, а не пренебрегната”, обяви на пленума в събота лидерът на БСП Сергей Станишев. Той продължава да говори че това ще бъде първият български референдум в условията на прехода и голяма победа за демокрацията, но едва през последните дни се зае да отговаря публично на въпроси по темата чрез социалната мрежа Фейсбук, като веднага след това отговорите му бяха изтрити.


Случайно или не, репортери са уловили, че Станишев ползва среден пръст, за да цели буквите на клавиатурата, докато разменя мисли със събеседниците си в социалната мрежа. Дали това пък не е своеобразен отговор на темата изобщо или просто в това се изразява информационната разяснителна кампания за подписката два дни преди края й. Още по-интересно е как Станишев би отговорил на въпроса дали ще се бори за държавна собственост на АЕЦ „Белене”, ако евентуално проектът се възобнови, по волята на привържениците на БСП, все пак. А какво ли щеше да стане ако в референдума беше предвиден и въпрос за собствеността на централа?

Знаете какво е харем, но харам на арабски значи срам. В харема на властта обаче у нас не занаят що е то харам.

Може да звучи остро, прекалено, направо провокационно, но причината нашият султан да си приказва свойски с раята като в неговата си баня е в нашата търпимост към манталите му на насилствен теляк. Търка ни гърба като да си е неговия ГЕРБ и не ни пита дали сме съгласни. По тази причина той се пошегува публично днес без задръжки с лекари в Бургас, оприличавайки ги на „касапи“.

Проблемът с тази баница не е, че той я яде. Има апетит, поднасяме му я и човекът консумира продукта, опечен във фурната на любезната ни всеядност.

Ако не е ясно, държа да изясня: намекът ми не е свързан с невъзможността да очакваме друго от Бойко Борисов, освен да се държи като Бойко Борисов. Въпросът е, че уважаваните обекти на неговите шегички, както лекарят, обявен от него за „як касапин“ в ролята на опериращ хирург на жертвите на атентата в Бургас, не реагират на унижението да преглъщат простотиите му.

Сигурно не е справедливо да поставям акцента под формата на упрек срещу получателите на „комплимента“, че не са реагирали. Но проблемът май е системен, а не частен случай. По същия начин, с напрегнати усмивки и „известно неудобство“, редица български получатели на ордени от ръката на (същевременно) презирания от тях агент Гоце ( всеки от тях, с които съм разговарял по въпроса, го нарича така) не намериха сили да му откажат, но намериха аргументи да обяснят публично, че няма нищо лошо да се гърчат в тази унизителна роля.

Един от тези наградени, засегнат от моето неразбиране на широко скроената им позиция да бъдат едновременно върли врагове на Гоце, но и приласкани от него с обезценена от точно това президентско докосване тенекийка, буквално уби дългогодишното ни приятелство в кратък като пистолетен изстрел телефонен разговор. И тогава се замислих за собственото си прегрешение да искам от хората да се различават от масата граждани на една страна, в която масово търпим да ни се подиграват от най-високо място избраните от народа за водачи на нацията примитиви, раздаващи награди и шамари на готовите да ги приемат с благодарна гнусливост.

С около два века закъснение Борисов упражнява върху нас революционния хумор на великата френска братоубийствена касапница , когато изобретената за целите на масовите екзекуции гилотина била наречена от нейния създател доктор Гилотен „най-доброто средство срещу пърхота“.С тази разлика, че Бастилията в нейния червеноармейски вариант си стърчи в центъра на София и „Генерала“ няма нищо против да минава покрай нея с преклонена главица.

Грешен съм, но съм убеден, че в критиката си по този въпрос не греша. За съжаление.

Share on Facebook

В понеделник Google обяви, че празнува 40-тата годишнина на сателитите Landsat на NASA, които постоянно обикалят около Земята, събират информация за повърхността ѝ и правят изображенията достъпни на Google Earth. Снимки на Земята, направени от сателитите Landsat, които правят обиколка на планетат...

Румяна Коларова е родена в София. Завършила е политология в най-старото учебно заведение в страната - Софийския университет. В момента преподава в катедрите по "Политология" и "Европеистика" в Алма матер. - Доц. Коларова, бихте ли коментирала как протече поредният вот на недоверие към правителството, който поиска част от опозицията в парламента? И само докладът от ЕК ли бе провокацията за него? - Този път сме свидетели на опит за компенсация или корекция на несъстоялия се през април вот на недоверие. Всички си спомняме, че тогава процедурата бе прекратена, което беше прецедент за българската парламентарна практика. Макар парламентарната група на "Атака" да беше подписала искането за вот на недоверие, те в последния момент заявиха, че оттеглят подписите си. И като припомним, че последният състоял се вот на недовериe беше преди година, има основания да се каже, че за БСП бе неотложна необходимост да организира такъв вот. Аз съм абсолютно убедена, че каквото и да бе...

Българското правителство гласува безпрецедентно за последните години решение да се увеличи финансирането на президентската институция над одобреното от парламента. Администрацията на президента ще получи 980 000 лв. над официалния си бюджет от 4.136 млн. лв., или с 24% повече. С това бюджетът на институцията се връща на нивата от началото на 2010 г., преди антикризисното орязване на държавните разходи със средно 20%. Докато за президентството финансовите затруднения свършват, за други институции като университети, медицински кабинети в детски градини, читалища и музеи финансирането е замразено на ниските антикризисни нива от средата на 2010 г.

Stephen Chu – Energy Secretary на Съединените щати, по-рано тази година прогнозира, че електронергията от фотоволтаици ще стане по-евтина от енергията от въглища и газ, ако цената на фотоволтаиците падне до около $1/watt до края на десетилетието – събитие, което ще промени изцяло начина, по който се произвежда електроенергия в най-голямата икономика в света (и не само там).

Това означава понижаване цените на соларните модули до около 50c/W. Неотдавнашно изследване обаче сочи, че това ще се случи до 2016 година. Това означава и че ще бъдат опровергани прогнозите на китайското и индийското правителство, че соларната енергия ще стане конкурентоспособна на изкопаемите горива до 2020 година (2017 г. за Индия) и ще се случи доста по-рано.

Тази седмица GTM Research публикува последната версия на своята 5-годишна прогноза за цените на фотоволтаиците. Те признават, че предишните им прогнози за цените, инсталираната мощност и консолидациите в сектора са били доста неточни. Подобно на всички други в енергийната индустрия, те не са отчели понижението на цените през последните няколко години, влиянието на преференциалните тарифи, търсенето и способността на производителите в Китай да понижат цените.

Въпреки че и днес не е по-лесно в сравнение с 2008 г. да се направи точна прогноза, трябва да се отбележи, че напредъкът в соларния сектор се случва с умопомрачителна бързина, което ще доведе до достигане на цена от $0.50/W за силициевите модули при 17% ефективност през следващите 5 години.
Докладът съдържа и няколко забележителни графики: първата е за цената на модулите (в началото на поста). Според GTM (и други източници от сектора) тя ще достигне 50c/W най-късно до 2016 , но по-вероятно 2015.

Втората графика показва скоростта на инсталиране на фотоволтаици и как тя ще се измести от Европа след понижаването на преференциалните тарифи тук и въвеждането им Китай и Япония, както и в страните, където те са конкурентоспособни без преференции – първо във вариант покривни инсталации вместо гориво от изкопаеми горива от мрежата, и след това от комерсиални инсталации, когато се изравнят с традиционните централи като цена.

А кои компании ще преживеят следващите няколко години? Според GTM следващите 4 години ще бъдат трудни за производителите на фотоволтаици в света. Основната причина ще е понижаването на преференциалните тарифи в исторически значими райони като Западна Европа. „Тренировъчния етап, съпътстван със щедри субсидии приключи. Предстои индустрията вече да се развива без допълнителна подкрепа“. Графиката показва прогноза за цените на соларните модули на основните производители в света до края на 2013 г. Тогава някои от тях вече ще са близо до заветните 50c/W.

Clean Technica

Преди 10 години войната при търсачките беше ожесточена и най-важното беше точността на намерения резултат. Сега най-важни са рекламите и добавките - като обновения калкулатор на Google. Това, което намираме сега, е калкулатор пригоден за научни цели, който може да бъде използван с охота от вс...

Скандал, след като се оказа, че само една заличка в НС е достъпна за инвалиди

Мюфтийството: Тероризмът е враг и на мюсюлманите, не ни обвинявайте

След първия междуконтинентален полет на самолет, задвижван само от слънчева енергия, Solar Impulse се завърна у дома в Швейцария. След като прелетя почти 11 000 километра над четири държави на два континента, соларният самолет, пилотиран от Bertrand Piccard кацна в Payerne.

Полетът започна на 24-ти май тази година и имаше 8 спирки в Мадрид, Мароко и Франция. Соларният самолет Solar Impulse HB-SIA има 12 000 соларни клетки на крилете си, които захранват с електричество четири мотора с по 10 конски сили всеки. Благодарение на батериите, с които разполага самолета, той може да лети и през нощта без допълнително гориво.

Екипът на Solar Impulse си поставя като следваща цел създаването на нов соларен самолет – HB-SIB, който ще може да осъществи околсветски полет само с помощта на енергия от слънцето. Ще бъде снабден с по-удобна пилотска кабина, за да се гарантира по-добър комфорт за пилота по време на полети с продължителност 4-6 дни. Ще бъдат осигурени също така батерии с по-голям капацитет и специална изолация на електрическата система, за да може да се лети при дъжд.

Първите тестове на новия HB-SIB са планирани за пролетта на 2013 година, околосветска обиколка за периода април-юли 2014 година.

По материали от: Inhabitat 

Само за няколко дена през юли, от NASA наблюдаваха топене на ледената покривка на част от повърхността със скорост и разпространение, каквито не са наблюдавани в 30-те години наблюдения досега. Почти цялата ледена покривка на Гренландия, от слабо покрититата със сняг островна периферия, до де...

Носителката на Man Booker за 2009 година с романа "Вълци" Хилари Мантел отново е номинирана за престижната британска награда за художествена литература. Тя е сред основните фаворити в обявения в сряда разширен списък от 12 номинирани автори, сред които седем мъже и четири дами. Още двама от избраниците на журито са били номинирани и преди -познатият у нас с театралните си адаптации Майкъл Фрейн и Никола Баркър.

“Доброта, лудост и объркваща градска промяна са сред основните теми в тазгодишния разширен списък с номинирани", обяснява председателят на журито за наградата Питър Стодард. "В една наистина невероятна за художествената литература година дузината на Man Booker показва какъв страхотен контрол върху нашия свят имат романите", допълва той.

Краткият списък от шестима финалисти за наградата ще бъде обявен на 11 септември, а носителят на тазгодишната награда и паричната й равностойност от 50 000 паунда ще стане ясен на 16 октомври 2012 г.

Вижте пълния разширен списък за наградата Man Booker 2012 за художествена литература:

Автор Заглавие (Издател)

 

Nicola Barker The Yips (Fourth Estate)
Ned Beauman         The Teleportation Accident (Sceptre)
André Brink              Philida (Harvill Secker)
Tan Twan Eng            The Garden of Evening Mists (Myrmidon Books)
Michael Frayn          Skios (Faber & Faber)
Rachel Joyce          The Unlikely Pilgrimage of Harold Fry (Doubleday)
Deborah Levy          Swimming Home (And Other Stories)
Hilary Mantel            Bring up the Bodies (Fourth Estate)
Alison Moore            The Lighthouse (Salt)
Will Self                     Umbrella (Bloomsbury)
Jeet Thayil                 Narcopolis (Faber & Faber)
Sam Thompson       Communion Town (Fourth Estate)

Миналата година букърът за художествена литература отиде при Джулиан Барнс за неговата "Предчувстие за край", който вече е продаден в над 300-хиляден тираж на територията на Обединеното кралство. У нас книгата се издава от "Обсидиан".

Младеж се записва на курс по кормуване, след като надлежно е назубрил Правилника за движение по пътищата. Представя се на инструктора и в уречения ден и час отива за първо кормуване. Преди да се качат на учебната кола, курсистът пита от кои опасности най-вече да се пази при дебюта си зад волана. Инструкторът му дава следните наставления: - Виж какво ще ти кажа, момче, запомни го добре, прилагай го и няма да имаш никакви грижи по пътищата. Най-много трябва да се пазиш от пияните шофьори. Ако дори само подозираш, че някой е пиян, веднага отбий вдясно, спри и го изчакай да отмине. На второ място по опасност са таксиметровите шофьори. Те правят каквото си искат на пътя, спират рязко, отнемат предимство и не дават никакви мигачи. На трето място са мотористите. Те са луди младежи, които се мислят за безсмъртни и карат с 200 километра в час в града. - А жените шофьорки?! - Ееех - въздъхнал инструкторът, - щом ме питаш, ще ти отговоря. Жената шофьор е като пиян таксиджия на мотор....

Преди години участвах в симулация на ООН, която представляваше имитация на дипломатически преговори и дебати в Съвета за Сигурност на ООН. Това беше игра, но тя беше по-реалистична от самата реалност в Обединените нации. Мисля си коя може да е най-неефективната и безполезна организация и ми се струва, че ООН може да бъде спокойно в …

Continue reading »

Исаак Йефет, бивш шеф на сигурността на националния авиопревозвач на Израел "Ел Ал" твърди в интервю за "Дарик", че службите за сигурност на летището в Бургас са се провалили, защото не наблюдавали държанието на хората.

"Най-простото нещо, което службите за сигурност на летището в Бургас можеха да направят, а не направиха, е да имат добре обучени агенти, които да правят само едно-единствено нещо - да се разхождат из терминала, както и да се оглеждат за подозрителни лица, които също просто се разхождат безделно и се държат различно от всички останали пътници." - казва Йефет. 

Йефет казва, че е видял кадрите с разхождащия се в терминала атентатор. "Та в неговото държание нямаше нищо нормално! Да - има пътници, които се притесняват по летищата, но конкретният начин на държание точно на този човек е фрапиращ за един опитен агент на сигурността. Той непрекъснато се разхождаше напред-назад, при това с две тежки чанти на гърба и на корема, които за миг не остави на земята. Освен това беше съвсем сам! Пътниците просто не вървят толкова много, те сядат, почиват си, оставят си чантите на земята... Плюс това уж е на "Пристигащи", но не дава впечатление, че чака някого. А и с никого не разговаря. Просто не се държеше нормално." 

"Аз съм силно убеден, че при наличието на наши агенти този човек на момента щеше да бъде разследван. Дали има билет, паспорт, кого чака... изобщо какво търси там! От него се изискват отговори на едни изключително прости въпроси, които обаче много ще го затруднят, ако не е редовен пътник. И именно за това става въпрос", казва още Йефет.

Охраната на Летище Бургас се извършва от концесионера Фрапорт, който отговаря за външния периметър - бариери, паркинги, достъп до терминалите и от Гранична полиция, която отговаря за вътрешния периметър - багажи, пропуск, проверка на лични вещи на пътниците.

Очевидно Йефет визира периметъра охраняван от концесионера Фрапорт.

Фрапорт Туин Стар Ерпорт мениджмънт е собственост на немския летищен оператор Фрапорт АГ и на фирмата Еърпорт Сървисиз България. Последната е еднолично акционерно дружество, 100% собственост на Химимипорт. Химимпорт е притежаван от варненската групировка ТИМ.

В секретен американски доклад на посланик Джеймс Пардю от 2005 г. за българската организирана престъпност пише, че "ТИМ и дъщерната им бизнес империя са една от най-големите и сериозни икономически грижи на България." Според посланика "като групировка на организираната престъпност, ТИМ се занимава с широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили."

ТИМ "се опитват да изградят имидж на чисто законна бизнес групировка", отбелязва още посланик Пардю, но "продължават да поддържат строга тайнственост по отношение на корпоративната си структура и собственост, като същевременно техните фирми и подразделения са обвързани с много сложни отношения"

Проучване на Биволъ показа, че в бизнес империята на ТИМ влизат и няколко охранителни фирми, които се рекламират като експерти по сигурността и охраняват знаменитости при посещенията им в България. ТИМ ЕООД предлага и образователни услуги в сферата на сигурността чрез Тим Секюрити Академи. Академията е във Варна и в асортимента от теоретични и тактични уроци се предлага обучение по "охранителни и анти-терорни сценарии". 

"Лекторите и инструкторите са бивши или настоящи агенти на специалните служби от България, Израел и др. държави, висококвалифицирани полицаи, световни шампиони по бойни изкуства и стрелба." - пише в сайта на Тим Секюрити Академи.

Любопитно е, че охранителната фирма на ТИМ предлага много специфични услуги, включително с кучета обучени да откриват експлозиви и наркотици "за клиенти, които са подложени на риск от тероризъм, внасяне на нелегално оръжие, бомбени атаки и присъствието на наркотици или физически атаки". Услуги, които без съмнение биха били много полезни в деня на атентата на Летище Бургас.

Ако сайтът, който желаете да посетите е бил блокиран поради закононарушение, имате ли право да разберете какво е то? Защитникът на правата на разработчиците Тим Брей смята, че вие сте в пълното си право за това, и е измислил перфектният код за грешка за тази цел: 451, посветен на култoват...

Учени и икономисти се обединиха около тезата, че ако нацията ни се ограмоти, то брутният вътрешен продукт (БВП) на държавата може да се увеличи с 3 до 5 млрд. лева. Ако образованието, което българинът получава, е по-добро, то безспорно ще се вдигне и неговият КПД (коефициент на полезно действие), който към момента е на много ниско ниво. Потвърждение за клонящия ни към кръгла нула КПД дава и фактът, че в рамките на няколко часа цели четирима българи направиха опити за самоубийство, но никой от тях не успя. Едната от пишман-самоубийците пък регистрира вече трети или четвърти неуспешен опит да сложи край на живота си. Общо взето, толкова опити са нужни и на голяма част от кандидат-студентите, за да се „закачат“ към някое висше училище. Ако тези пишман-самоубийци бяха получили по-добро образование, със сигурност щяха да имат по-големи шансове да завършат успешно задачата си. Щяха да знаят кой е Яворов и да научат, че след първия неуспешен опит за самоубийство (прострелване) при...

Върховете на политическото близане на насрани герберски гъзове достигна нов етап от своето развитие. По време на последния парламентарен контрол, в който, впрочем, Сидеров окачестви съветника на Обама – Джон Бренън, като сол-ташак на пъвия чернокож президент на САЩ. Самият Обама беше наречен “Господар на Борисов” от разпаления Сидеров….Но това съвсем не е най-важното. Най-важното …

Continue reading »

Напоследък се носят много слухове, че Microsoft и Skype могат да подслушват разговорите на своите потребители. Съобщения за това се появиха, след като хакери са открили промени в архитектурата на софтуерния код, което улеснява шпионажа. А неотдавна сътрудник на ZDNet е проучил полит...

Едно лайно, обективно погледнато – доста сполучливо, успя забележително да поплува в мръсните води на хаоса. После незабележимо се разми в тях и вече никой не го помни. Мозъчната му майка продължава да е неизвестна, но баща му беше именно хаосът около атентата. Едва няколко часа след него в някакъв сайт (кой точно пръв) се появи крайно неадекватно за ситуацията изказване на Бойко Борисов - имали сме прекрасна външна политика към арабския свят, като изключим, че завчера е победил арабските посланици на футбол. После цитатът заедно с другите, на принципа на класическата папагалщина, се мултиплицира в още десетки сайтове. А във форумите им съвсем резонно се питаха – какви ги говори този премиер. Гърмят бомби – той приказва за футбол. Има трупове – да не им се обръща внимание. Думите на Борисов излязоха съвсем достоверни, но с тази разлика, че са произнесени преди повече от половин година. И естествено са в съвсем различен контекст. Кой реши да ги рециклира като чисто нови в този...

Гей браковете ще бъдат позволени в Шотландия

Има само едно по-забавно нещо от това да слушаш дебатите в парламента и то е да ги гледаш. Изобщо не е като при птиците. Славеят можеш да го слушаш, без да го гледаш, пък и да го видиш – пиле като пиле, невзрачно, нищо особено. Докато при депутатите не е така. Там има такива генетични шедьоври, че дори ценители на характерното като Федерико Фелини и Емир Костурица със сигурност биха проявили интерес да набират статисти от нашите парламентарни банки и трибуни. Воден от същото визуално, а и ментално изкушение (защото не само гледам ораторите, но и ги слушам), вчера се настаних с чаша ободряващо питие да проследя дебатите по последния вот на недоверие, който биде внесен от БСП и ДПС по повод 5-годишния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка. За тези, които не са проявили интерес и не са положили усилия да се запознаят с доклада в частност и механизма изобщо (и са били напълно прави да не проявят интерес и да не положат усилия), ще направя лаконично въвеждане в темата. Преди 5 години Европа, водена от най-различни и причудливи съображения, реши да приюти в лоното си България и Румъния. Обаче, тъй като не беше съвсем сигурна дали не слага не един, а два таралежа в иначе просторните си гащи, Европа реши да си върже същите тези гащи, като въведе т.нар. „Механизъм за сътрудничество и проверка”, чиято цел е компетентно да измерва и докладва дали двата таралежа се поевропейчват с разумни темпове, или продължават, свити на упорити балкански кълбета, да бодат задника на стария континент. Уговорката беше, че ще караме така 5 години, пък като минат те, ще видим дали да продължаваме да се следим, проверяваме и докладваме или вече ще стиснем ръце като истински европейски държави и ще си имаме доверие. И ето, минаха петте години, и ето, Европа каза: „Ще продължаваме да се следим, да се проверяваме и да докладваме”. И то не на каква да е тема, а по темата „Правосъдие и вътрешен ред”. Тоест, Европейската комисия, макар и на своя объл мандарински чиновнически език, ни каза следното:

„При вас я няма една от основните ценности, един от главните белези на демокрацията – върховенството на закона. Затънали сте в корупция и престъпления, държавата и мафията така преливат една в друга, че вече не се знае кой кого притежава. Парламентът ви може да приема гениални закони (не, че го прави), но ако не е гарантирано прилагането им, от тях няма никаква полза. Ето защо вие продължавате да бъдете един свит на кълбо бодлив балкански таралеж в нашите гащи и ние ще продължим да се отнасяме подозрително към вас и да ви следим и проверяваме.”

Разбира се, правителството на г-н Борисов гордо обяви че докладът всъщност е едно признание за неговия талант и самоотверженост и е толкова хвалебствен, че чак свенлива руменина да ти плъзне по бузките. От своя страна опозицията каза (и това е много по-близо до истината), че докладът документира окончателния провал на кабинета. Провал толкова потресаващ, че кабинетът направо трябва да си ходи. И ето, така се стигна до вота на недоверие към правителството, който вчера беше дебатиран в пленарна зала, а утре пак там ще бъде гласуван. Така се стигна до вота, чиито разисквания аз вчера проследих изключително внимателно, воден от семантично и антропоморфично любопитство.

Всъщност, „вот на недоверие” вече не означава това, което означаваше доскоро. Доскоро „вот на недоверие” означаваше парламентарна процедура, която твърди, че опозицията не вярва на управлението. От няколко години обаче „вот на недоверие” означава парламентарна процедура, на която публиката не вярва, ама изобщо не вярва, а само й гледа сеира. И как да вярваш, как да имаш доверие на процедура с предизвестен край! За да мине този конкретен вот, за който си говорим, са необходими 121 гласа, които вносителите нямат, никога не са имали и никога няма да имат. И разбират това кристално ясно, както са го разбирали и тогава, когато са решили да внесат вот на недоверие срещу правителството. Следователно, защо го правят? Защо хабят парламентарно и медийно време за интрига, която не е никаква интрига поради предварително ясната си развръзка? За отговора на този въпрос на помощ идва театрознанието. Хамлет убива Лаерт, но е ранен от отровната му шпага и също умира. Актьорът Петър Петров, който изпълнява ролята на Хамлет, и актьорът Иван Иванов, който изпълнява ролята на Лаерт, се гърчат  по сцената, приритват в конвулсии и накрая притихват, изпружени, а публиката проронва сълза. След аплодисментите актьорите Петров и Иванов отиват във ведомственото барче да ударят по един коняк и да напсуват директора на трупата в негово отсъствие, с което поредното представление на Шекспировата трагедия отива в историята. Врагове на сцената, в живота Петров и Иванов са приятели, приятелки са съответно и жените им Петрова и Иванова и често си ходят на гости. Врагове в парламента, приятели в живота са вносителите на вота (БСП и ДПС) и управляващите (ГЕРБ). А самият вот е полезен и приятен за абсолютно всички парламентарно представени „сили”. Не вярвате? Ами, хайде да ги разгледаме една по една.

БСП и ДПС. Като внасят вота и като го дебатират жарко от парламентарната трибуна, те добавят ярки щрихи в образа си на опозиция, която ще отърве народа от тая напаст ГЕРБ и ще зауправлява страната по добре забравения начин от предишното правителство. Автентична опозиция с широка електорална подкрепа. Колкото повече се проваля ГЕРБ, колкото повече затъва, толкова повече гласове ще губи и толкова по-важно ще бъде кой ще успее да приласкае заблудените души и пресметливите хитреци.

ГЕРБ. С длан на обветреното чело, ГЕРБ заема позата на страдалец, чиято оставка се иска от опозицията. Тази същата опозиция, на която при предишното управление й бяха спрени европарите поради престъпност и некадърие, в които никой не може, а и не бива да се съмнява. Но което е най-важното: докладът е 5-годишен, а г-н Борисов управлява като премиер едва от 3 години. Следователно не само той е наруган. Следователно Европа не се кара само на него. Г-н Борисов има чудесния повод да сподели отговорността за управлението си с „предишните” до девето коляно и чак до Хан Аспарух. Както и аз предвидих вчера, няколко часа преди да започнат дебатите, тезите се сведоха до две. БСП и ДПС: „Вие сте първото управление с неосъществена стратегическа цел – Шенген”. ГЕРБ: „Европа ви спря парите на вас, така че виновни за доклада сте вие, а не ние”. Изобщо, Хамлет и Лаерт се справиха чудесно и публиката остана развълнувана и удовлетворена.

СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Те са комплицирани и непроницаеми, както обикновено напоследък. Решиха да не участват във вота с аргументи, сходни с изложените по-горе. Но там драмата е друга. Единият ред на мисли е следният: „Ние захванахме процедурите по членството на България в евроатлантическите структури, следователно на въпроса дали да си ходи правителство, което компрометира това членство, ние трябва да имаме еднозначен отговор”. От друга страна: „Ако подкрепим (недай, Боже!) инициатива на БСП и ДПС, какво ще си помислят за нас хората?! Какво ще си помислят нашите активисти, които така и така познаваме поименно?! Я, по-добре да заемем позицията на извънсистемни и да надуем вени по умни чела от пиедестала на все по-бутиковата си елитарност!”. Макар и налудничава, тази позиция не е лишена от смисъл, защото това е може би последният шанс на десните партии от прехода да се легитимират като автентична десница, каквато отдавна не са. Не и чрез болшевишката ярост на последните им оцелели поддръжници в публичното (в частност това на Интернет) пространство.

ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ. Всъщност, в рубриката „всички останали” вчера по време на дебатите се изявиха господата Волен Сидеров и Яне Янев от името на организациите, които там представляват в лично качество. „Всички останали” гледат на вота на недоверие като на чудесна възможност за медийна изява, в която да кажат какво мислят по ключови въпроси и, ако може, да се позиционират някак при следващото раздаване на картите. Г-н Сидеров зае позицията на принципен лидер, който е подкрепял правителството, но сега вече не го подкрепя. Г-н Янев пък зае още по-принципната позиция на лидер, който първо е подкрепял правителството, после обаче не го е подкрепял и не го е подкрепял с такава страст, че чак обеща на смълчаното обществено мнение, че ще уволни премиера, а след това отново го подкрепя, защото… и аз вече не знам защо. И двамата крещяха от трибуната, пениха се, пъчеха се като народни трибуни и обиждаха всички останали, които не са достойни да бъдат народни трибуни от тяхната величина. С две думи, използваха полагащите им се минути, за да се къпят в медийно внимание и всенародно възхищение. И тъй като се окъпаха добре, в крайна сметка и те останаха доволни.

Та, това е ситуацията около последния вот на недоверие. Няма недоволни. Всеки се изяви, всеки си аргументира тезата, всеки напомни за себе си. Всички знаеха каква ще бъде съдбата на вота, но всички участваха страстно в дебата, за да се изпъчат публично. Затова казвам, че думата „недоверие” вече не означава недоверие към правителството, а недоверие към процедурата по недоверието. Иначе истината за доклада и за текущото ни правителство не е сложна. Мисля, че тя добре се формулира в казаното от един мой близък приятел когото обичам и ценя: „Денят, в който излезе докладът, беше последният работен ден на кабинета”. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За OFFNews.

Tweet

Щатското Бюро по патентите и марките даде на Apple патент, свързан с метод на свързване на хората с компютри чрез сензори, тъчскрийнове и ръкавици за витруална реалност. Явно компанията не се свени да мисли доста мащабно, наричайки новия патент „единствен, щур и див патент“ с „най-големия избор о...

Конституционно дело № 4/2012 г., образувано на 18.06.2012г. по искане на омбудсмана на Република България, който е сезирал Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързан със събирането на вземания.

Омбудсманът твърди, че с този текст се "поставят в по-благоприятно положение само определени кредитори – държавни учреждения, общини и банки". Според него, това е остатък от тоталитарния режим когато икономиката не е пазарна.

Становището на БНБ (доста по-дълго от това на омбудсмана) счита искането на омбудсмана за неоснователно, упреквайки го, че защитава неизрядните длъжници вместо да защитава вложителите, изрядните кредитополучатели и финансовата стабилност. БНБ отбелязва големите стопански, регулативни и юридически различия, съответните предишни решения на КС и научни студии, както и аргументи за ефективност и ниски разходи. Отрича твърдението, че става въпрос за остатък от тоталитаризма, защото подобни норми са съществували и преди комунизма.

 

Като страни в производството са конституирани множество организации и институции: Народното събрание, президентът на Република България, Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на финансите, Върховният касационен съд, главният прокурор, Висшият адвокатски съвет, Националната агенция за приходите, Агенцията за държавни вземания, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Националното сдружение на общините в Република България, Асоциацията на държавните съдебни изпълнители в България, Камарата на частните съдебни изпълнители, Асоциацията на банките в България, Съюзът на юристите в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Националната асоциация на българския бизнес и Институтът за модерна политика.

Блогът за икономика 2012

The post Интересен спор в Конституционния съд appeared first on Блогът за икономика.

Евакуират закъсалите нашенци от Швеция

Мирише ли откритият космос на нещо и ако е така, на какво по-точно? Този въпрос озадачава учените отдавна , но благодарение на информация, идваща от работещите в орбита астронавти, изглежда вече има отговор. И той е много странен. Няколко души от Международната космическа станция (МКС) описват, ч...

Шанхай започна инициатива за безплатен Wi-Fi на повече от 300 публични места до края на тази година. Действието на правителството е част от превръщането на града в „безжичен“. Името на инициативата, “i-Shanghai”, е игра на думи с китайската дума за любов, която звучи като английското “i” (...

Извършителят на атентата срещу еврейски туристи на бургаското летище, при който загинаха 7 души, е пристигнал в България от страна членка на Шенгенското пространство. Използвал е услугите на авиокомпания. Това е последната версия, по която работят службите, и хората, които бързат да говорят, че България не е надеждна граница на Шенгенското пространство, трябва да се замислят дали няма да се окаже обратното. Това обяви премиерът Бойко Борисов след среща със съветника на президента на САЩ Барак Обама по националната сигурност и борбата с тероризма Джон Бренън.

България за пореден път осъдена в Страсбург

Внесоха парламентарните номинации за ВСС

Венецуела напуска американския съд по правата на човека

България е най-осъжданата държава в Страсбург

Кабинетът пак пробва да намали присъдите в Страсбург

Депутатите обсъждат проблемите в столичния Дом за деца "Асен Златаров"

ЕС отказа да включи "Хизбула" в списъка на терористичните организации

Държавата вдигна ръце от бедстващите в Стокхолм

Бивш гръцки министър става представител на ЕС за човешките права

32-ма загинали по време на конфликта в Асам, Индия

За какво си мислим, като кажем „научно изложение“? За възрастни учени с докторски степени, говорещи с неразбираеми термини? Научното изложение на Google - Google Science Fair - има доста по-различен характер. Събитието се проведе за втори път тази година на 23. юли в центърa на Google в Маунти...

"Колибри" е българският издател на първия роман за възрастни на Джоан Роулинг "Вакантен пост", съобщи сайтът на издателството. „Колибри“ работят съвместно с британските издатели на създателката на поредицата за Хари Потър - Little, Brown & Co, и кампанията по лансирането на новата й книга у нас ще бъде съгласувана с международната стратегия.

"Начинът, по който „Колибри“ възнамерява да се отнесе към този нов етап в моята литературна кариера, ме впечатли и аз с удоволствие им поверявам издаването на български на новия ми роман „Вакантен пост", казва самата Роулинг, като отправя благодарности и на досегашния си издател у нас - Егмонт България.

Датата на публикуване на "Вакантен пост" на български обаче все още не е ясна. "Надяваме се да зарадваме българските читатели с това ново превъплъщение на голямата писателка в края на 2012 или началото на 2013 година. Екипът ни ще положи максимални усилия, за да постигне новият роман на Дж. К. Роулинг феноменален успех и у нас", казват от "Колибри".

'The Casual Vacancy', както е оригиналното заглавие на книгата на английски език, излиза на 27 септември и ще се появи едновременно в Обединеното кралство, Германия, САЩ, Франция, Белгия, Швейцария и Канада.

Разберете още за историята в книгата тук.

От 16 до 20 юли 2012 година в Хонг Конг, Китай, се проведе 15-тото международно състезание за ученици до 14-годишна възраст Primary Mathematics World Contest (PMWC 2012). България беше представена от четири отбора: Софийска математическа гимназия, Природоматематическа гимназия гр. Бургас ,...

Равновесието ми
от пепелта на крайностите
се издига, като феникс.
Този, който не е изгорял
не ще има опитност такава.
Мирът ми се излива
само за готовия
целия мир да потопи
в крайна страст.

Мевляна Джелаледин Руми

Понякога имам нужда да се вкопча в нещо силно, което да ме накара да забравя за всичко около себе си. Не се случва често или поне не толкова често, колкото би ми се искало. Не ме разбирай погрешно. Храната, готвенето и личните открития в тази насока са нещото, за което постоянно мисля, държи ме толкова жива, колкото не съм била никога през живота си, дори и в тинейджърските любови. Преди време отново бях обсебена от нещо, което беше хем хубаво, хем мъчително и тогава наистина се наложи да хвана гората. С времето това отшумя, като че ли се вразумих и погълната от ежедневието всичко отново си дойде на мястото. До този момент.

В момента в който започвам да пиша това навън се извива гръмотевична буря, дошла толкова внезапно след слънчевия топъл ден, колкото внезапно ме връхлетя една история. Промяната на времето ми се стори толкова забавна и подходяща в този момент, че на мига започнах да описвам чувствата си. Историята, която ме погълна изцяло е историята на Стефани Майър, представена в поредицата „Здрач“. Преживявах всичко, сякаш аз бях главната героиня Бела и за няколко седмици се понесох в приказката за вампири и върколаци, игнорирах всичко около мен, не си давах сметка, че забравям да следя любимите си кулинарни блогове и още повече – почти не готвех. Нямах апетит. Хранех се с емоциите на героите и това ми беше напълно достатъчно. Сякаш бях обсебена. Обсебена от какво? Все още си задавам този въпрос. Опитвам се да разбера. Може би част от себе си. Както и да си спомня откъде започна всичко.

Една вечер за кратко съзрях по телевизията първия филм от поредицата. Не му обърнах сериозно внимание, струваше ми се твърде сладникав и безумен. Пропуснах по-голямата част от него и вероятно съм си намерила по-интересно занимание. На следващата вечер попаднах на същия филм, вече втора част, но този път нещо ме накара да се загледам. Не знам какво, може би актьорите или ефектите във филма. Все още не знаех напълно историята. Изгледах филма до края. Почуствах се щастлива.

На сутринта се събудих със същите емоции, с които си легнах вечерта, че даже по-силни. И наистина се чувствах така, сякаш предната вечер лично бях изживяла всичко. Същата сутрин преди работа потърсих информация за филма и така попаднах на българския фен сайт на „Здрач“. (Благодаря, Петя!) Зачетох се ентусиазирано, но времето напредваше и трябваше вече да тръгвам за работа. През целия ден, потънала в захар, какао и брашно не спрях да мисля за историята, за героите, и за необяснимите емоции, които ме бяха погълнали безвъзвратно. От време на време дори се улавях, че се усмихвам, спомняйки си сцени от филма. Добре осъзнавах, че бях погълната от всичко това, но не исках да приключва. Чувствах се щастлива.

След работа, почти тичешком се запътих към близката книжарница и с голяма надежда и очакване попитах за книгите от поредицата „Здрач“. Упътиха ме към рафта, където доволно видях и четирите книги. Без да се замислям ги грабнах и тръгнах към касата. Излизайки от книжарницата се почувствах още по-щастлива и нетърпелива да започна историята от самото начало. Сега като се замисля, май оставих Вальо без вечеря или май спретнах нещо набързо, без особена възхита. В главата ми присъстваха само Бела и Едуарт и наистина не исках нищо друго да попречи на трайно настанилото се в мен необяснимо чувство на щастие.

В същия този ден, в който започнам да пиша направих корекция на татуировката си, този път без припадъци, а цялата процедура мина толкова леко, че дори не вярвах. Преписвам го на това, че все още съм изключително обсебена от „Здрач“ и дори не внимавах много добре в разговора с татуистът, който предвид работата ми, естествено беше на тема храна. Истината е, че в студиото, изпълнено със снимки и скици на татуировки, които бяха предимно на митични същества и демони, се чувствах толкова комфортно, при все че в главата ми се въртяха истории за вампири и тайнственост.

Навън продължава да вали, но вече е по-тихо, гръмотевиците се чуват отдалеч. Може би се успокоих малко, след като написах всичко по-горе, а бурята утихваше наравно с емоциите ми. Eмоциите трябва да се изразяват! Не трябва да таим нищо в себе си, колкото и лично, хубаво или лошо да е. Все ще се намери сходна душа, която да разбере. Обаче тук, с историята на Стефани Майър и обзелите ме чувства попаднах на камък сред мъжката аудитория. Когато подхванах разговора за „Здрач“ пред група приятели, мъжете ме гледаха не толкова заинтригувано, но реакцията на единственото момиче ме обнадежди да продължа да изказвам чувствата си по тази история. Как ли пък не! Разбира се, това са момичешки работи. Споделих с още двама-трима и не се учудих от реакцията им, но видимо дадоха вид, че ме разбират след като се аргументирах и дори извадих на показ вдъхновението на писателката да започне да пише тази история. Или може би бързо се съгласиха с мен, само и само да спра да им говоря за романтика. Момичетата, с които споделих, естествено ме разбраха.

Очаквано Вальо също ме разбра (той е от друга порода, както казват всички жени покрай него), даже ми се зарадва, предвид, че почти ме беше обвинил в зомбиране –  неистовото ми, планирано приготвяне на различна храна, постоянното ми ровене в книги и сайтове за храна, дори понасяше среднощните ми пристъпи на вдъхновение, в които толкова ентусиазирано се поглъщах в приготвянето на някой десерт. С тази история вкопчила се в мен, забравих да готвя, в последният момент се вайках дали е останало нещо в хладилника и напълно забравих за любимото ми пазаруване. И добре че Вальо не е предирчив и добре умее, даже май му харесва да се наслаждава на сандвичи и печени картофи. Какво щастие за мен в този момент – има пресни картофи на пазара, не се налага да губя време в белене, вместо това подхващам поредната глава от книгите. Не съм за вярване!

Вероятно звучи налудничаво, но съм сигурна, че всеки ще открие по нещо за себе си в тази история на „Здрач“. Или по-точно всеки ще се открие в някой от героите, в някой момент от сцените, връщайки се назад във вече избледнели спомени, припомняйки си изживени случки или отприщване в съзнанието на личен блян, който умело е бил подтискан от разума. А може би пък не. Може би аз съм налудничавата романтичка, която с напредване на годините обръща все по-голямо внимание на чувствата си и никак не умее да контролира емоциите си. Когато бях малка се подсмихвах на баба ми, която гледайки някой филм или сериал (вероятно за робинята Изаура или Шатовалон) преживяваше всичко заедно с героите, вълнуваше се, плачеше с тях. Мисля, че сега я разбирам.

Знаеш ли, както в историята „Здрач“ някои от персонажите се прикриват, така и в живота някои не са това, което са. Това, за което се представят. Опитват се да бъдат силни (силата в случая се изразява в подтискане на чувствата), но във всеки един от нас има поне мъничко романтика, която смятам за ненужно да прикрива. Може просто да ѝ се остави. И понякога не е нужно да се задават въпроси. Понякога нещата просто се случват. Без тревога, без да се питаме „Защо?“, пък дори и без да искаме мнение или подкрепа. Понякога, може би е по-добре да следваме чувствата си. Без съпротива. Те могат да бъдат толкова силни, че осъзнато или не те поглъщат, обвиват те в кадифена мекота, от която душата ти се чувства уютно, а очите ти (уж без причина) ги отразяват с палави искри. Искам да ти го пожелая!

След като почти приключих с излиянието си в тази дъждовна нощ, долях чашата с още малко вино, а в този момент Вальо ме погледна и сякаш прочел мислите ми се усмихна. Аз му се усмихнах също толкова дяволито и само добавих: „Чувал ли си за десерта Здрач?“

Следва продължение…

Продължението, което следва е може би най-добрия израз, който мога да направя за това, което изживях.

Не ме питай защо. е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Социалната мрежа Facebook обяви, че отваря първия си офис за инженерингови разработки извън САЩ. Той ще се намира в Лондон и ще бъде четвъртият технологичен офис на компанията след Ню Йорк, Сиатъл и Менло Парк. В новия офис вече се търсят 22 разработчици, но се очаква скоро екипът да се разшири з...

В опит да оптимизира своите приходоизточници LBS - приложението Forsquare представи днес нова платена услуга, наречена промотирани ъпдейти, която позволява на компаниите да пускат съобщения на намиращите се в близост потребители за нови предложения и "сделки на деня". Тези ъпдейти ще са два вида:...

На летището в Бургас, седмица след атентата, (вече) „пиле не може да прехвръкне“. Видях с очите си. Но защо прехвръкна преди това хищното пиле на тероризма, което все не може да попадне в мрежите на разследващите и се стигна до най-лошото? Междувременно разнопосочното говорене на отговорните фактори показва, че са се оплели като пиле в калчища.

Ако направим кратък преглед на версиите ще видим вересиите. Много са и е сигурно, че ги има. Иначе нямаше да ги има и жертвите. Версиите приличат на криволичене на подгонено животно, което се надява да заблуди преследвачите. Но странното е, че всъщност у нас преследвачи няма- поне що се отнася до медиите и тяхното резоньорство. То се свежда да безкритично съобщаване на поредната подхвърлена версия от страна на властта, която се държи гузно и с това се издава, че има защо.

Една от всички версии обаче вече набъбва като Отечествен фронт ( ОФ) след победата на червената армия над неутрална България с решаващата слугинска роля на петата колона. На мушка на ОФ е не просто външната политика на България, но на практика нейната прозападна ориентация.

Не е случайно, че първите залпове в това отношение изстреляха от БСП. Сигнал за „нападение“ даде вечният ляв между левите в деснеещата в други аспекти социалистическа партия Янаки Стоилов- вечният ( и вечно неуспяващ) кандидат за лидерски постове в партията и от името на партията през последните две десетилетия. После към лозунгите на ОФ бързо, някак съвсем съгласувано, се присъединиха експертите, които безкритичните ни медии определят безполово именно като експерти, както би се искало на самите техни събеседници. Не оспорвам експертните им познания в тесния смисъл на думите, но държа да посоча още по-тясната им идейна близост с атакуващите по идеологическа и проруска линия другари и другарки.

Третата фаза, както виждаме днес, е масираната кампания, обвързана отново с „червената нишка“ на единомислието между тях, която подхващат в партийния печат на БСП и в подпечатаната с партийния гняв на антикомуниста и националиста Волен Сидеров. В един глас, без да ясно кой от кого преписва, натиснаха заедно спусъка на картечното говорене за „пагубната външна политика“ на България като причина за атентата и изобщо за пропадането на страната ни ( разбирай- като Божие наказание за близостта със сатаната САЩ). Вестник „Дума“ и Волен Сидеров изригнаха медийно с еднаква реторика като джепане в тази артилерийска канонада с обвинения, че американците ни „набутват“ в политиката си срещу Иран и Сирия.

Ако си мислите, че в тази мила симбиоза на български антикомунисти и националисти с другарите им в партийния печат е случайна, спомнете си как беше формулиран чисто- ама направо кристално чисто гражданският протест в София в защита на „руската миротворческа роля“ в Сирия. Защото, както много пъти съм посочвал, обединяващото между тези привидно различни ( и теоретично антагонистични) политически течения в българската политика е безпределното внимаване да не настъпят руската мотика. С нея те неуморно копаят българската градинка, старателно оставяйки бурените, поливани с „течната дружба“, подкопавайки същевременно всичко, що вирее с някакви западни сокове.

Градинарят от Кремъл дава ясни иинструкции: трябва да бъдат загърбени всякакви идеологически дребнобългарски различия, за да цъфти слънчогледът, обърнат на Изток. По едно съвпадение сянка днес му хвърлят герберите, но ако си мислите, че съм загрижен за тях- грешите. Те са временно явление, получило ориентацията на България в наследство, но готово да се превърне също в слънчоглед при успех на акцията по присаждането на съответните семки към цветето на герберокрацията. Премиерът Борисов вече даде първите признаци, че му се иска нещо да промени в това отношение- нали все изтъква, че се вслушва внимателно и се адаптира. Не знам дали американците го „побутват“ в правилната посока, както препоръчва в свой доклад бившият посланик в София Джон Байърли, но руснаците определено го притискат да се извърти.И той започна да сумти някакви неща за външната политика.

Само че външната политика не му е бащиния- тази магистрала я строи вече цяло едно поколение българи, което се произнесе ясно по най-стратегическия въпрос на нашето време по отношение на координатната си система в нашия смаляващ се свят. В него сме избрали да бъдем на страната на онези, на които открито завиждаме за високия стандарт на живот и съответно ще трябва да се придържаме към високите изисквания за партньорско поведение. Хленченето, че те носят рискове, приличат на подстрекателствата на пророка на болшевизма Ленин, пратен в Русия да разлага армията й по време на война с парите на държавата от отстрещния окоп.

Някой трябва да се стегне и това определено не е стегнатият и без това нов (?) ОФ на комунисти и антикомунисти, от които не можеш да чуеш и една критична думичка към бившите ни колонизатори. Защото именно по време на трудни изпитания приятелите съдят за теб- съдят както по делата, така и по безделието ти пред лицето на опитите да бъдем обезличени отново по познатия колониален начин от колаборационистите, поклоници на преродената империя на злото, която толкова „хуманно“ крепи най-кървавия режим на планетата в наши дни с аргумента, че така помагала на мира, но в същото време изисква от своите последователи в една европейска, натовска България, да участват в нейната абсурдна игра на „миротворене“, поливана щедро с кръвта на сирийския народ.

Share on Facebook

В началото на май ви разказахме за една доста вълнуваща инициатива стартирана от две от най-престижните американски висши учебни заведения Харвард и Масачузетския институт по технологии (MIT). Инициативата се нарича edX и представлява платформа, предлагаща избор от дистанционни образователни курсове...

Американското Патентно ведомство издаде патент за "динамично генериране на конфиденциални сводки" (Dynamically Generating a Privacy Summary) на основателя на Facebook Марк Цукербърг. По същество патентът е за средства за автоматично събиране на информация за сигурността на потребителските акаунти...

Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на Програма Достъп до информация. Роден през 1971 г. в София, възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури. Завършва философия и право в СУ "Св. Климент Охридски". Адвокат. От 1997 г. работи в областта на човешките права и по-специално достъпа до информация.  Носител на наградата "Адвокат на годината" за 2008 г, връчвана от списание "Правен свят".

- Господин Кашъмов, вие сте ангажиран с програмата за достъп до информация от нейното учредяване. Имате сериозни международни контакти, познавате как стоят нещата в Европа. Къде е България на тази карта?

- Ако имаме предвид Източна Европа, България стои добре. Тук много неща се случиха, благодарение на усилията на журналистите и на гражданите. Ако се съизмерваме със Запада, нещата са по-различни. Защото има държави с изключителни традиции като една Швеция, например, която има закон за достъпа до информация, приет 1766 г.

- Българският закон за достъп до информация (ЗДОИ)беше приет през 2000 г. Ако се върнете във времето назад, това са правителствата на С. Сакскобургготски, С. Станишев и Б. Борисов, как ще ги оцените като откритост на управлението?

- Аз мисля, че нито едно от управленията няма систематичен подход, като цяло. Но някои неща все пак трябва да отбележим. По време на управлението на С. Сакскобургготски, министерството на държавната администрация имаше важно значение за достъпа до информация. Това беше добър подход, имаше шанс за създаване на дисциплина при достъпа, откритост, интегритет, ако щете превенция на корупцията, всичките проблеми, които дълго стояха и продължават, стува ми се, да стоят. По време на Тройната коалиция бяха приети измененията в закона за т.нар. "надделяващ обществен интерес", което на практика е консенсус в полза на гражданите. На ниво изпълнителна власт обаче, кой знае какво не течеше. Сегашното правителство има някои добри инициативи, но те не обхващат цялостно администрацията. Отварянето на стенограмите от заседанията на министерски съвет е безспорно положителна практика.

-  Проучвали ли сте колко нормативни акта има, регламентиращи достъпа до информация и колко регламентиращи ограничаването му?

- Въпросът не е чисто количествен защото самия закон въздига принципа: информацията е достъпна, освен по изключение. Традиционните изключения са: защита на държавната, служебната,  търговската тайни и личните данни. Големият проблем с държавната тайна беше след приемането на закона за защита на класифицираната информация през 2002 г, когато започна едно надкласифициране на информацията. Ние водихме няколко дела по този повод - едното беше по казуса "Краун Ейджънтс", другото срещу Министерски съвет, в резултат на което през 2004 г бяха публикувани около 1 500 документа, засекретени в миналото.

- Аз си спомням, а може и още да е така, че имаше период, в който в ДКЕВР имаше служител, отговарящ за сигурността на информацията, но нямаше никой, който да се занимава с предоставяне на достъп до информация.

- Точно така. До ден днешен това е положението. Няма служители по достъп до информация, освен инцидентно назначени, но има такива, които се занимават със сигурността на информацията, което пък показва кои са приоритетите за правителствата.

- Кои са темите табу, охранявани най-ревностно от властта? От днешната власт, а и от всяка власт?

- Темите табу са най-различи и са били различни във времето. Институциите се опитват да покриват някакви техни очевидни гафове и нередности. Като пример мога да дам историята с бонусите и даренията. Друг случай, който се опитват да ни накарат да забравим, но ние имаме две съдебни дела, които сме спечелили окончателно и чакаме последното - за декларациите на независимите народните представители, които прехвърлиха субсидиите към партиите. Това бяха очевидни случаи, в които целта бе конкретни нередности да бъдат поприкрити, информацията за тях - позабавена. Това между другото не е много умен подход от страна на управляващите защото подобно нещо се връща като бумеранг. Има сфери, в които има традиционно затъмнение, например енергетиката. Това е една ужасна сфера.

- Енергетиката винаги е била власт. Освен това тя е и елемент от националната сигурност на всяка държава.

- Така е. Хората обаче не се интересуват от ядрените технологии. Те се интересуват от финансовите параметри на проекта АЕЦ "Белене". Тази информация не беше предоставена. Беше препратена от министър Т. Трайков до НЕК, защото тя е инвеститор. НЕК обаче се оказа, че е частно дружество, както казаха съдилищата, и обществото и неправителствените организации, които работят в тази сфера, не получиха достъп до финансовите параметри на този проект, което е скандално. През годините много информация, свързана с АЕЦ "Белене" беше отказвана от различни правителства.  Енергийната тематика е доста добре табуирана и това не е добре за обществения интерес.

Не е по-добра гледката откъм въпроса за потребителите. В момента водим дело срещу ДКЕВР заради цялата документация, обосноваваща  повишаване цената на топлоенергията през 2008 г. Разбирате колко е важно това дело защото и току що имаше повишаване на цената на електричеството. В момента ДКЕВР с нокти и зъби брани правата на 22-те топлофикационни дружества, участвали в тази дискусия. Ние спечелихме делото на първа инстанция, но те продължават да се борят. Аз смятам, че е много важно откриването на подобна информация. Потребителите имат много сериозни права навсякъде по света и особено в Европейския съюз.

Трета тема е местната власт, която на някои места продължава да е самозабравила се, партнираща си с групировки и нежелаеща да дава достъп до информация.

- Коя власт е по-пестелива в предоставянето на достъп - централната или местната?

- Различни са сферите и не можем да ги сравняваме. Смущаващото за мен е, че общините, които са най-близо до хората, се оказват в редица случаи не много големи приятели на достъпа до информация като тук е много интересна картината. Там където има традиционни наслоения и проблеми, като една Варна, имаме много голяма закритост на общината.

- Като имате предвид, че кметът е избран за четвърти мандат, той е превърнал общината в крепост. Ето защо си мисля, че са прави онези, които настояват за ограничаване на мандатите до два.

- Тук съм напълно съгласен. Освен това са известни тези скандални сделки, които вече от години текат - "Алея Първа", общия устройствен план на Варна и са непробиваеми, включително и поради липсата на смяна на властта. Казуси сме имали и от други общини - Пловдив, Смолян, Видин, Ловеч. Навсякъде има. Но една от темите, характерна за всички общини е нежеланието им да предоставят договорите, които сключват, например концесионните.

- Не ви ли се струва, че има нарушен баланс на достъпа до информация между държавата и гражданите. Държавата чрез НАП, митниците може в реално време да следи търговците, чрез СРС-та да влезе в личния свят на гражданите. Последните обаче, когато искат да влязат в същия този "интимен" свят на държавата - например как и защо харчи публични средства, защо избира един проект пред друг, срещат небивал отпор?

- Свободата на информацията като демократична ценност е монета с две страни. Едната страна е колкото се може по-пълна прозрачност на държавата пред гражданите, другата - колкото се може по-малка прозрачност на гражданите пред държавата. У нас наистина се оказва понякога малко обратното. Със съжаление трябва да констатирам, че това е и тенденция в Европейския съюз. Тук ние не сме сами. Тези подслушвания, СРС-та, които у нас се използват се оказва, че са в едно абсолютно непропорционално количество в сравнение с нормалните демократични държави. Ние се нагледахме на всякакви неща, включително как се четат СРС-та в парламента. Всичко това е много проблематично. Не само защото се случва, но и защото показва, че хора, които заемат отговорни постове, нямат необходимата чувствителност за това къде са границите в една демократична страна. Под знамето на това, че има проблем в правосъдната система на България, държавата, в лицето на отделни институции, е поела поход от няколко години насам срещу правата на гражданите, иска все повече инструменти за репресии, за влияние върху живота им, но ние резултати не виждаме. Едновременно с това виждаме, че в демократичните системи СРС-тата въобще не могат да се ползват като доказателства. В една Великобритания това е невъзможно и е забранено. В същия момент тези демокрации доста добре се справят с престъпността без да увеличават натиска срещу гражданските права и свободи.

- Прозрачността, която осигурява ЗДОИ, не е ли всъщност бутафорна. Ние имаме достъп до стенограмите на министерски съвет, на народното събрание, но нямаме достъп до декларациите за конфликт на интереси.

- Това е много голям проблем. Декларациите, които са за доходите и имуществото са достъпни и са на сайта на Сметната палата. В същото време, декларациите за конфликт на интереси, които казват много по-малко, са недостъпни и това стана възможно благодарение на една йезуитска формулировка в закона за предотвратяване на конфликт на интереси и с едно безумно тълкуване от комисията за защита на личните данни. Тя казва, че трябва да се защитават всички лични данни в тези декларации и това доведе до там нещата, че в повечето сайтове на институции в момента пише: "при нас декларации са подали Пешо и Гошо", но няма никакъв достъп до тях. Това е безобразно. Ние се борим и ще се борим да има прозрачност защото в противен случай няма реална борба с конфликтите на интереси.

- Ясно е, че институциите се опитват да заобикалят ЗДОИ. Обаче, когато това се констатира - санкции няма?

- Ако се прилагаха широко санкциите за мълчалив отказ, макар да са 100 лева, няма да са приятни за човек, който получава заплата от 600 лева. Проблемът е, че такива наказания не се налагат. Всяка година ние четем в доклада за държавната администрация: санкции по ЗДОИ не са наложени, т.е. при закона за достъп механизмът не работи. И това е един от големите проблеми защото най-работещия механизъм в момента е публичността. Тези, които решат да не се съобразяват, които, колкото и да е странно са на по-ниски позиции,  си позволяват един произвол и безотговорност, които се оказва, че няма начин да бъдат адекватно посрещнати. Това е проблем и ние обмисляме как да препоръчаме да се подобри системата.

Интервю на Светла Василева

Забравете за живото предаване, забравете за социалните мрежи и информационните сайтове. Днес ще надникнем в методите за комуникация от преди 2000 години. Олимпийските игри са древно събитие и тогава хората са се интересували не по-малко от резултатите, колкото и днес. За жалост ...

Смилево, реч на Панде Ефтимов Честване на Илинденско-Преображенско въстание в Смилево - Македония. Организирано от БККС. 21.07.2012 г.

Както вече разбрахме, последният финансов отчет на Apple разочарова анализаторите от Уол Стрийт. Вместо очакваните $10,4 милиарда печалба, компанията реализира $8,8 милиарда. Приходите на фирмата, съответно, също се оказаха с около $2 милиарда по-ниски от прогнозираните - $35 милиарда вместо $37,2 м...

В предаването ще видите съотношение на силите 5:1. Двама бивши изпълнителни директири на АЕЦ "Козлодуй" (Костадинов-Фактурков и Йорданов), двама набедени енергийни "експерти" (Тасев и Иванов) и госта в студиото Я...

Ето един лесен начин да си нарисувате СТРАШНА АКУЛА в 7 лесни стъпки. С червено сме показали какво...

Продукти за 4 порции:
4 пуешки бутчета
2- 3с.л. топено сирене за мазане
четвърт лимон
1ч.ч. бяло вино
3 моркова
2 зелени чушки
2 глави лук
щипка сол
4- 5 листа салвия
щипка червен пипер

Приготвяне:
Бутчетата се подреждат в тава. Мажат се с топено сирене, объркано със сол и червен пипер. Парчето лимон се изцежда в купичка. Добавят се бялото вино и 1с.л. зехтин. Маринатата се разбива с тел. С нея се поливат бучетата. Оставят се да се мариноват за час- два. Зеленчуците се почистват и измиват. Морковите се режат на кръгове с къдраво ножче. Чушките и главите лук се режат на колелца. Зеленчуците и листата Салвия се разпределят около бутчетата. Налива се 1ч.ч. вода. Съдът се  поставя във фурна. Месото се пече 20-25 минути на умерена фурна. След това се изваждат тавата. Покрива се с алуминиево фолио и се връща отново във фурната. Продуктите се под фолио още 20 минути.

Настоящата статия ще посветя на европейската версия на един английски онлайн магазин, който предлага богат асортимент от дрехи, обувки и аксесоари за жени, мъже и деца, предмети и пособия за дома, електроуреди и играчки. Сайтът се казва Littlewoodseurope.com, а част от от марките, които можете да откриете в него са: Adidas, Converse, Fred Perry, Circa, …

Прочетете повече »

Концернът Apple предяви поредните си претенции спрямо своя конкурент - южнокорейският производител на електроника Samsung. Американската компания е оценила загубите, причинени й от Samsung в резултат на неправомерно използване на патентовани технологии, на 2,525 милиарда долара, съобщава агенция "Ро...

В рамките на няколко месеца създателят на Facebook, Марк Зукърбърг, направи публична продажба на компанията, взе си съпруга, за която се ожени, а също така успя да тегли заем за закупуване на къща при изключително ниската лихва, малко над 1%.
Късметлия нали? Много активен касметлия, а кажете сега, че любовта не дава крила.

Ето и най-новото листенце в детелинката на късмета на Марк, което от няколко месеца насам цъфти ли цъфти. Държавната агенция по патенти и търговските марки на САЩ е одобрило патент на Марк.

Първоначално те му бяха отказали, но ето, че днес вече се сдоби с патента. Патентът е  регистриран като US patent 8,225,376.

Патентът е за Dynamically Generating a Privacy Summary и ето как е описано накратко:
http://patft.uspto.gov/netacgi/nph-Parser?Sect1=PTO2&Sect2=HITOFF&u=%2Fnetahtml%2FPTO%2Fsearch-adv.htm&r=1&p=1&f=G&l=50&d=PTXT&S1=facebook.ASNM.&OS=an/facebook&RS=AN/facebook

… a system and method for dynamically generating a privacy summary is provided. The present invention provides a system and method for dynamically generating a privacy summary. A profile for a user is generated. One or more privacy setting selections are received from the user associated with the profile. The profile associated with the user is updated to incorporate the one or more privacy setting selections. A privacy summary is then generated for the profile based on the one or more privacy setting selections

На кратко, патентът покрива метод за профил на юзера според настройките му за анонимност, показва ги заедно с опцията да се види как изглежда профилът на екрана на потребителя или групи потребители.

Интересно нали? Хайде, да му е честито. Дано му помогне във войната за патенти, която се разгаря между големите компании.

http://www.readwriteweb.com/start/2012/07/mark-zuckerberg-wins-approval-for-his-first-ever-patent-application-from-6-years-ago.php

Подобни статии:

1. 30-ти ноември с Google Doodle за Марк Твен
2. Марк Зукъбърг за себе си и Facebook пред BBC 2

Шокираща печалба, стигаща до невероятните 70% от приходите, имат приватизираните водноелектрически централи, установи проверка на "168 часа". Някои от тях са свързани с водещи политически личности. Така, докато цените на електричеството постоянно растат и стават непосилни за обикновения потребител, ВЕЦ-овете трупат милиони.

В периода 10-16 септември 2012 г. за първи път в рамките на една и съща година международният културен проект „Танцова работилница“ ще има и свое есенно издание. То е продължение на великденската «Танцова работилница», по време на която световноизвестни хореографи от САЩ по традиция избраха стипендианти сред най-добрите участници за интензивно лятно обучение в известни американски танцови училища и компании.

Компанията Apple обяви публикува доклада си за финансовите резултати, постигнати през изминалото тримесечие. Според съдържащите се в него данни приходите на Apple за третото тримесечие на финансовата година, приключило на 30 юни, възлизат на $ 35 милиарда, а обявената печалба е 8,8 млрд. долара при ...

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Една от най-използваните опции на социалната мрежа Facebook е възможността да се изпращат лични съобщения. В множество случаи дори потребителите на платформата предпочитат да използват този вариант, защото той понякога е по-ефективен от SMS, а и е безплатен. Също така e-mail-ите започват да губят от своя блясък на бърз инструмент за комуникация и отстъпват на Facebook messages.

Днешният съвет ще ви покаже как да препратите дадено съобщение на други потребители, без да се налага да използвате любимата ни комбинация Copy-Paste. Това може да стане чрез опцията Forward във Facebook. Как можете да се възползвате от нея?

Отваряте комуникацията с даден профил и избирате частта, която искате да препратите на приятел. Това ви позволява да комуникирате само отделна част от потока информация. Следващата стъпка е да изберете Action – Forward от менюто, което ще ви се покаже горе вдясно. След това добавяте получателите, до които искате да стигне съобщението. Опцията може да бъде изключително полезна, ако препращате съобщения, които оповестяват дадено събитие, спешна новина или нещо подобно.

Надяваме се съветът да ви е харесал, а ако вече познавате тази функция, споделете статията с приятели. Сигурни сме, че не всички ваши приятели са запознати с тази прекрасна опция на Facebook.

Подобни статии:

1. Днес „Социална сряда“ via Captain America
2. Социална сряда: Как да сменим фона във Facebook

Днес ще посетим комшиите оттатък Дунава – Ралица ще ни води из Румъния за един дълъг уикенд. 

Приятно четене:

Нашият уикенд в Румъния 2012

начало Решаваме и ние да посетим Румъния. Участници в приключението – аз - Ралица, съпругът ми- Валентин и двамати ми сина –Ивайло на 11г и Момчил на 17г и разбира се постоянните участници в щурите ни идеи – нашите кръстници – Лидка и Янчо. Тръгваме от България на 12.05 2012г рано сутринта в 4,30 от Шумен. Към 6,30ч

минаваме Дунав мост без проблем

Преглеждат бегло документите – най- вече питат за Ивайло тъй като той няма още лична карта и след като плащаме таксата за моста 4 лв ни пожелават „Приятна Разходка!“. Вълнението при преминаване на моста е предимно за децата и съпругът ми, които за първи път напускат страната. Първи впечатления на румънска страна – поглед на документите, купуваме винетка на първата бензиностанция в дясно след моста - 13,12 леи. Даваме 14 леи - не ни връщат ресто. Продължаваме по пътя си - цел Синая.

   

Първи впечатления:

чудесни пътища - по две платна в едната посока, високо разположени, дълбоки канавки, няма нито една кръпка или дупка по пътя. Много чисто и спретнато навсякъде - сигурно, защото и при тях върви кампанията "Да изчистим Румъния за един ден". Чистят затворцици около Букурещ, жандармеристи около Синая и всякакви други хора. Всичко е събрано в черни чували и е подредено около пътя - явно за да го съберат камионите за отпадъци, когато минат. Гледките на които се наслаждават очите ни са невероятни - красиви Южни Карпати, островърхи къщи, много църкви, тотеми около пътя, хотели - безброй и какво ли още не.

  Навсякъде около главния път има железни мостове за пешеходци над платното за движение на автомобили. [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Пешеходен надлез"][/caption]   Преминаваме през Букурещ безпроблемно, водени успешно от GPS-а и

продължаваме към Синая.

Пътя постепенно се превръща от приспивно-прав до безкрайност в лъкатушещ. Гледката прерасна от безгранично-равна в планинско-хълмиста и това ни подсказа, че навризаме в територията на южните Карпати. Оприличавам ги с Родопите. Гледките на невероятни - хълмове с иглолистни дървета и над тях почти оголени заснежени върхове. Много зеленина, хотели навсякъде - и в населените места през които минаваме и извън тях. Очите ми се напълниха с гледки на цветя - продават ги почти навсякъде. Селата им са чисти и спретнати.

    Почти не видях неугледен или непъддържан имот - може би, защото все пак се движим в курортна местност. Стигаме в

Синая

към 10,30ч. Относително лесно намираме манастира - дори с нашият английски. Прави ми впечатление, общо взето хората знаят английски поне на разговорно ниво и могат да ти помогнат ако и ти го владееш поне на такова. На паркинга - такса 5 леи. Научаваме първата си румънска дума - най-често използваната "чинчи" - означава 5. Разглеждаме манастира след като заплащаме такса 4 леи на човек. В самият манастир не се палят свещи - за да не се опушват стенописите най-вероятно. В кабинката със свещите няма човек, който да ги продава. Чинийката с парите стои и всеки си оставя пари за свещите и си взима свещи. Никой не краде! Правим си снимки за спомен на всички възможни места в манастира. Снимаме и всичко, което може да се снима.

 

  След кратко чудене и разхождане дали да отидем на прословутия лифт в Синая или първо да посетим

двореца в Пелеш

избираме двореца. Сладващ въпрос - пеша или с кола да стигнем до там. Питаме и ни казват, че по пътечката зад манастира е 10 минути. Не им вярваме много, но все пак тръгваме. Пътят се оказва обаче много приятен - сенчеста гора и много сергийки с всевъзможни сувенири. Ние обаче - бедните българи сме дошли на културен туризъм - може да е за един уикенд, но няма да си харчим леите още на първото място. Продължаваме смело към Пелеш. Наистина след около 15-20 мин със зяпането по сергийките сме там. Гледката е невероятно зашеметяваща - архитектура, размери и общ изглед на замъка. Нищо, което сме виждали до момента.

    Такси: и на входа - 10 леи, които не зная как ние отъврахме, и за самия замък - 25 леи за възрастни и 15 леи за деца. Отделяме на разглеждането на двореца 2 часа. Не може да се опише с думи - трябва да се види. За мен това беше най-впечатляващият обект в цялата екскурзия. След като се наглеждаме на красота - пак обратно по прохладната пътека, покрай сергийките и по колите - следваща цел Бран - дворецън на Дракула. По пътя спираме на

крепостта Ръшнов

  И тук паркингът е платен, но по български ние спираме отстрани - тарикати, сиреч безплатно. Оставяме колите, хапваме по един сладолед за по 3,50 леи, плащаме по 3 леи на човек за да се качим на влакче -трактор, което да ни изкачи на върха. Докато го чакаме пак хвърляма око на малките магазинчена на паркинга със сувенирите. Забелязваме,че в близост да крепостта Ръшнов има и

друга забележителност - Пещерата Валея.

Не зная защо, но не беше спомената като забележителност никъде, където четох материали за посещения на туристи по тези места. За съжаление не ни остана време да я посетим, но си запазвам правото за следващия път.

Крепостта Ръшнов е от 13 в и е строена от рицарите тамплиери.

Вход за крепостта - 10 леи за възрастен и 5 леи за ученици и деца. В крепоста е доста интересно - поглед отвътре,разходка из коридорите на крепостта, пак магазинчета с различни сувенири, рицарски доспехи. Снимаме се отново навсякъде където е възможно. Снимаме и обяснениата за да ги проченем на спокойствие по-късно. Вече е към 16,30 ч следобед. Тръгваме към Бран, не трябва да изпускаме

Двореца на Дракула

- нали всички за него говорят.   [geo_mashup_map zoom="8"] [geo_mashup_location_info]   По данни от това, което бяхме прочели - работи до 19 ч. Стигаме към 17,30ч. И тук всички места за паркиране освен забранените са платени - 4 леи на час. Лесно намираме двореца като се има предвид, че

Бран е с големината на Мелник.

Има три улички - едната с двореца, едната с къщи за гости и другата с входа към града - пък с хотели и къщи за гости. Бързаме за двореца. Такси - 25 леи за възрастни,10 леи за учащи и студенти и 5 леи за деца до 8 г - нашето едното, макар да е на 10 г навършени в случая минава естествено за 8 годишно - няма да сме българи ако не го направим! Разглеждането на двореца ни коства 2ч. То не бяха снимки, то не бе катерене от стълби на стълби и зяпане от стая на стая. Излизахме на различни тераси и пак снимки. Най-разочароващото за този дворещ е, че носи името на Дракула и е известен най-вече с него, а на самият Дракула е отделена само една стая с написно за него е един ризарски плащ в стъклена витрина. Целият дворец и представен като дворец на Румънският крал, за каквото всъщност са е ползвал. Иначе сам по себе си и този дворец е красив - отвън е изсечен в скалата и е сякаш найно продължение, а отвътре естествено най-голяма атракция както за мен така и за децата бяха тесните и извити стълби и красивите мебели в стаите.

 

    Разгледали всако кътче от Дракуловската обител както отвътре така и отвън към 19 ч вече бяхме пред дилемата

А сега къде ще спим?

Въпреки, че бяхме наизвадили от нета всякакви адреси на вили, хотели и къщи за гости, не успяхме да открием нито един адрес. Решихме да пробваме да си помогнем сами като не идва тази "Неволя". За наш голям късмет в една от трите улички на града попаднахме съвсем случайно на

вила РИЕТ- къща за гости ***

След като за един апартимент с 2 стаи, трапезария с хладилник, баня и тераса с изглед към Замъка платихме 200 леи останахме повече от доволни. Ако някога замръкнете в Бран - вила РИЕТ е вашето място - тел. 0742/952300. Собствениците са невероятно мили хора, знаят английски и чудесно се комуникира с тях.

  Хапнахме, пийнахме след като се успокоихме, че няма да се наложи да спим по колите и решихме да направим нощни снимки на Двореца на Дракула. Доста се потрудихме, но най- накрая успяхме. Следваше разходка из нощен Бран и един здрав сън в хубавине стаи и легла.

Очаквайте продължението

Автор: Ралица Илиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Появата на $20 млрд. приложения на мобилния пазар е не само революция за софтуерната индустрия, но също така има дълбоко въздействие и върху икономиката, според ново изследване.

SPRINGFIELD, Ill. — Home sales surged 18 % over previous year levels, with data released today by the Illinois Association of REALTORS® showing signs that the state’s housing market is strengthening. Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in June 2012 totaled 13,111 homes sold, up 18.0 % from 11,108 home sales in June 2011. This was the best June performance since 2010 when 13,144 homes were sold in Illinois.

Facebook тества опция, която ще даде на потребителите възможността да следят на публикациите на бизнес-страници, без необходимостта да ги споделят.

Безплатният достъп до милиони песни в Интернет, облачните технологии и смартфоните са на път изцяло да изместят продажбите на физически копия на албуми.

Най-новата реклама на Apple за Siri, прочутият виртуален помощник, който се намира във вашия iPhone, e с Мартин Скорсезе

Гледахме ракламата на Apple за Siri с участието на John Malkovich, Samuel L. Jackson и Zooey Deschane, гледахме и забавните пародии, които се появиха в YouTube.

Ето, че най-новата реклама на Apple за Siri е вече факт. Интересното е, че в петата подред реклама на Siri, виртуалният гид във вашия най-нов Apple iPhone, води диалог не с друг, а с прочутя филмов директор Мартин Скорсезе.

Интересно нали? Ето и самата реклама, която бе пусната и в YouTube:

http://www.youtube.com/watch?v=Z714Fnylf5s

 

Снимкa: Youtube

Подобни статии:

1. Mercedes-Benz интегрира Siri в новата A-класа
2. Siri и за собствениците на iPhone 4 – по заобиколен път