надеждите се стопиха и е ясно - нямаме шампиони, нямаме медали ... из социалките хората взеха да се тръшкат, взеха подмятат картинки с мили спомени - колко медали сме взимали преди. няма да хваля соц-а, видно е как се става шампион в Китай днес, преди беше нещо подобно. иска ми ...

„Тоя ся като се върне вкъщи, една плантация с банани ще му дадат“, обяснява убедено русолявият от съседната маса. Току-що е паркирал мааалко по-скъпа кола от средното, изпратил е жена си с двете деца горе и е седнал да пие една бира. След горещия ден това е естественото място на нашата среща – има леден Heineken, какво повече да обсъждаме. От друга маса един го репликира, че не е в час и че Юсеин Болт всъщност е световна звезда, която печели световни пари. „Тоя ли бе, да оди да бере бананите“, не се дава русолявият. „Колко може да изкара, ще му дадат там някакви 100 хиляди долара, щото не го фащат какво пуши и с кво се друса“, упорства нашият. Тогава направих поредното глупаво нещо в живота си. Обадих се. Но понеже не бях подготвен за темата „Богатството на Юсеин Болт“, реших да импровизирам: „Ти не си в час бе, този печели само от Puma толкова, колкото не можеш да си представиш!“ По-рано през деня си казах едно „евала“ на компанията Puma, която наводни центъра на София с плакати само няколко часа след като Юсеин Болт спечели четвъртия си олимпийски медал.

„Колко?“ пита ме русолявият. „Ами, 10 милиона за последните 10 години,“ импровизирам аз. „Ба’мааму…” И докато съседите по маса обсъждат колко резачки с реални километри от Горубляне може да си купи Юсеин Болт с тези пари, решавам все пак да проверя и започвам да ровя в телефона. „Само от Puma получава по 9 милиона долара годишно“, отново се намесвам в разговора. Следва кратко стъписване. Тогава обаче леко неподстриганият с очилата от третата маса решава да обясни схемата: „Те му обещаха по 200 хиляди на всеки нов рекорд. И той, тарикатът, вместо да си бяга бързо и да го подобри с 5 секунди, всеки месец го подобрява с по две десети от секундата, за да им прибере парите“.

В това време започва стартът на 3000 метра с препятствия при жените. Онзи отляво на русолявия пита: „А бе, тия локви нарочно ли ги слагат?“, а другият отсреща не е разбрал от коя държава е поредната чернокожа състезателка. Единствената жена на масата му отговаря: „Е, как откъде, от Маймунария!“ Всички се смеят.

Така гледаме олимпиадата в страната, където гостоприемството и толерантността са национални ценности.

Миналата седмица, хиляди потребители на Demonoid се уплашиха, че най-лошото се е случило, когато любимият им сайт изчезна от Интернет. Много предположиха, че сайтът е бил "смъкнат" завинаги, но почувстваха облекчение, когато разбраха, че изчезването му е било просто ефект от масирана атак...

*** За Витоша и „Витоша ски“ *** Асен Генов: Това е Тома Белев. Аз съм си приготвил как да ви го представя. Тома Белев е дългогодишен директор на Природен парк „Витоша“. Заедно с Коалицията „За да остане природа в България“, Зелените и еколозите, Тома е един от хората, които е припознат от „Витоша ски“ като „Враг №1“ на туризма, на развитието и на цялата световна цивилизация едва ли не. Цялата му професионална реализация, от дипломирането му до сега, е свързана с околната среда, горите и защитените територии. Ако трябва да посочим една от причините, поради която олигархията досега не е успяла да сложи ръка върху Витоша, това е именно неговото присъствие като директор на природния парк. Затова, по мое лично мнение, той беше уволнен по един неясен от законова гледна точка начин. Кажи няколко думи за това, как бяха приватизирани ски съоръженията, лифтовете на Витоша. Чувал съм, че те, едва ли не, са приватизирани като старо желязо, а не на цена на работещи съоръжения, от които могат да се изкарват пари. Така ли е това нещо?  Тома Белев: В момента, на Витоша, има много кооператори и приватизацията на част от съоръженията, защото не всички са приватизирани, част от тях са държавни все още, беше извършена в периода между 2001 и 2008 година. В тези документи, които са публични, може да кажем, че голямата част от лифтовете, които бяха преватизирани в рамките на дружеството "Алеко спорт 99" бяха приватизирани, не просто лифтовете, целият сграден фонд беше приватизиран на стойността на материалите, тоест на стойността на това, което струват материалите, защото в самия информационен меморандум към приватизационната сделка си пише изрично - лифт "Романски", без право на строеж, самите лифтове са приватизирани като движими вещи, което е показателно за какво става дума. Като недвижими вещи на стойността на материалите, при това без право на строеж са приватизирани само някои от станциите, самите сгради, които са долу. Като, примерно, част от тях са на много смешни цени, примерно, всички знаят билетния център срещу пета лифтена станция. Той е за 400 лева. Примерно, бунгалото, от което се управлява цялата зона е за 300 лева, ето такива цени.  Асен Генов: Добре, тези цени са абсурдни. Ние можем и ние с теб да си купим един лифт и едно бунгало или постройка. Няма ли правен механизъм,  по който СГО, ако желае, да може да защити и оспори това нещо. Защо не е направено през годините?  Тома Белев: Не, значи няма проблем, тоест, ти приватизираш нещо, което си го приватизирал, то толкова струва. Тази движима вещ струва толкоз, нейната стойност, като метал, е толкоз. Въпроса беше, че в рамките на приватизацията, нали се опитаха, новите собственици, да се възползват от права, които нямат, като правото на строеж, правото на ползване, сервитутното право без да ги платят. Те и в момента продължават да се опитват собствениците да ползват едни права, които нямат, без да плащат. Всъщност, ако коментираме работата с конкурса за Витоша, не е проблем, по закон трябваше да има конкурс. Не стана за всички директори, някои все още нямат, проблема беше, че аз 3 години пиша постоянно сигнали до едно ръководство, до второ ръководство, до трето ръководство, до прокуратура, до полиция, че годишно не се събират дължими вземания  между 600 и 800 хиляди лева. След като го ползваш, ти си длъжен да плащаш.  Асен Генов: А това ли седи в основата на отказа на "Витоша ски" да стопансва пистите. Твърдението, че нямат права да го правят, първо, че няма по закон писти. Аз слушах много внимателно интервюто на новия директор, забравих и името, Петрова мисля, че беше, госпожа Петрова, която така и не отговори на въпроса на Виктор Николаев по бТВ - кой трябва да ги стопансва. Тя каза собственика, този, който ги ползва, собственика, който ги ползва, луташе се между общината, държавата и този, който ги ползва, може би да обясниш тази ситуация, точно от гледна точка на информацията, с която ти си разполагал и разполагаш, предполагам, все още.  Тома Белев: Значи, то е елементарно. Ако искаш да ползваш една територия или трябва да си собственик или ползвател по някакъв начин, тоест, да имаш някакви права. В момента, първия въпрос е, има ли писти на Витоша... Асен Генов: Те твърдят, че има ливади, за пасища. Тома Белев: Ами, аз значи тук даже някъде, имам едно документче, тяхно писмо то миналата година, където те самите признават, че... Има една писта, нали, Лалето е писта. Сега твърдят, че и тя не е писта, въпрос на твърдение. Значи, ако погледнем картата на възстановената собственост, като писти на Витоша са Лалето, пистата за бягане, която е на междинна станция, Ветровала. Ако погледнем лесоустройствения проект, който също определя ползването на имотите, всичките територии, които попадат в под зоната за ски спорт и туризъм, са посочени като писти, тоест, те могат да се наемат и това е философията - да се наемат. Няма проблем те да се ползват, както са ползвани до момента. Нали си представяте, че ние не влизаме на нещо ново. "Витоша ски" са от 2008 година. За тези години, те са ползвали тези писти по един определен начин, всяка година отиват и плащат едни държавни такси, нещо като право на наем, и ги ползват.  По същия начин е възможно и сега, никакъв проблем няма. Никой няма да им каже - не, вие трябва да ги вземете за 20 години, нещо повече, закона дава възможността да ги вземат за 20 години, стига да го искат. Асен Генов: Говориш за новите предложения, които... Тома Белев: Не за новите, за териториите, които отговарят на изискванията, където е допустимо подобно...после закона ти казва, че можеш да си учредиш право на ползване. Ако искаш, можеш да ги ползваш като наем. При наемните взаимоотношения, закона е ясен - до една година, може без търг, над една година, можеш да сключиш наем, примерно за 5 години, или за 6 години, тогава минаваш на тръжна процедура. Ако е до 1 година е без търг, първия заявител ги получава, министъра определя едни минамални цени, които трябва да е определил още миналата година, защото междувременно, защото Закона за горите е влезнал от 1 април 2011 година в сила. Тъй че, няма проблем да се ползват в момента тези територии за ски. Те зададоха въпроса - ама ние не можем да ги категоризираме. Категоризацията, съгласно наредбата, тоя наредба действа от 2005 година, те са от 2008. Няма никакъв проблем да поискаш да си категоризираш тези територии. Другите собственици на съоръжения, като примерно Мачирски, са си поискали да си категоризират. Трябва да подадеш един документ. Асен Генов: Каква е причината да не го правят, нека така да задам въпроса. Защо не го правят, след като закона им позволява. След като са го правили вече, защо не го направят и за последната година. Тома Белев: Не знам. Не знам. Не знам, аз не разбирам. Защото, напълно нормално е, нали ти да го направиш ако си заинтересован от този бизнес. Ама, явно не си заинтересован, щом не го правиш. Ти ако имаш някакви дългосрочни интереси, ще отидеш, ще си категоризираш пистите, ще поискаш, най-малкото, дългосрочен договор. Ама те не искат, правят го година за година, вероятно е по-евтино. Да, по-евтино е, веднъж по-лесно се плаща само за три месеца, вместо за дванайсет, при това без търг или конкурс. Но това е въпрос на тяхна визия. Никой не може да ги задължи да работят. Влековете, никой не може да ги задължи да работят, дали ще работи един влек или няма да работи, никой не може да задължи. Асен Генов: Това не е ли пропуск в приватизационния договор. Това, че няма механизъм, по който да се провери, дали бенефициента на този договор, този, който приватизира съоръженията, дали ги ползва... Тома Белев: Той ги купува като метал. Затова няма как да имаш такива задължения в договора. Ако бяха с право на строеж, със сервитутно право и т.н., та да сложиш някакви изисквания. Ти си купил като метал, значи утре може да ги вземеш и да отидат в "Кремиковци" да ги претопят. Асен Генов: Признавам, че не разбирам тази логика. Аз мога да искам да купя като метал един Мерцедес. Не ми го продават като метал, а като движима собственост. Тома Белев: Това е договорка мужду този, който приватизира и този, който пазарува. Само да кажем, че държавата не е приватизирала лифтове. Държавата има в центъра един лифт, нарича се Заека, той и предишната година не работи,  той две години вече не работи, който е на Министерство на физическото възпитание и спорта, той е нает от Българската  федерация по ски, тя го е прехвърлила на "Витоша ски" АД, с идеята за някаква обща карта, но той също не работеше. Тоест, ако ние искаме да гарантираме, че на Витоша децата ще карат, ще се обучават, най-елементарното е Министерството на физическото възпитание и спорта, тъй или иначе договора изтича февруари месец догодина, с едномесечно предизвестие, ако го направят днес, на първи септември договора е прекратен, могат да си направят тръжна процедура и сезона от декември месец да си започне и да се гарантира, че там... Асен Генов: Договор за какво? Тома Белев: За наем. За наем на "Заека", заедно с една друга купчина сгради. Поне той да се ползва. След като виждаме, че сегашният му ползвател не желае да се прави нищо, за да се карат ски на Витоша, нали, само се оправдава, щото, нали разбираш, че тези закони са еднакви за всички. Как не чухме едно оправдание, че няма да работят от Чепеларе, не чухме едно оправдание или проблем в Боровец, не чухме едно оправдание и проблем в Пампорово... законите са еднакви навсякъде. Асен Генов: Тоест, ако и там искат да прочистват дървета около лифтовете, те са по същия закон. Тома Белев: Да, по същия начин. Ама, те казват, виждате ли, те пуснаха още миналата година, юни месец, виждате ли, тук ни се иска сервитут. Той ни се иска, ние не можем да го учредим толкова бързо, затова ще има проблем със ски зоната по отношение на съоръженията. Обаче, от април месец, когато влезе закона, миналата година, до август месец в момента, са 18-20 месеца, пуснал ли е някой искане от "Витоша ски" да се учреди сервитута и да нямат проблеми. Асен Генов: Признавам, малко се обърках. Ти казваш, преди условията бяха такива, че може за 20 години да се вземе да се ползва... Сега, аргумента на адвокат Петров е, че не може, видите ли, да се вземе нещо за 20 години, това е като да си купиш апартамент, ама в условието да пише, че след 20 години, нали, той ще стане обратно на собственика. Би ли обяснил тази ситуация точно, за какво става дума, спекулират ли за пореден път, какви са новите предложения, които са влезли между първо и второ четене в Закона за горите. Тома Белев: В България, по отношение, това даже коментирахме с ваши колеги тук, по отношение на строителството на ски-съоръжения, не знам защо, почти винаги е правено в нарушение на закона. Независимо дали е било през 60-та, 70-та, 80-та, 90-та, 2000 година, винаги е било в някакво нарушение на закона. Само да дам пример, че единствената ски писта, както те твърдят някои, че тя не е единствена - "Лалето", тя е построена в нарушение на закона. Заедно с лифта до нея, по простата причина, че е построена в границите на резерват "Бистришко бранище". Тогава е било забранено да се строи - 1983 година, той е построен, имаме документи, докладни, актове, това е незаконно построено по това време. Тъй като повече съоръжения има такива, които имат проблеми, най-често проблемите са с липсата на учредено право на строеж и сервитут. И ние, като се приемаше закона 2011, 2010, ние им предложихме, дайте да изчистим, дайте да дадем възможност на тези съоръжения да могат да си учредят сервитут, да са законни, нали, след като ползват един имот, те трябва да го платят това ползване. Не могат да ползват безплатно държавната собственост или общинската собственост. Ако в твоя апартамент е минал един кабел и няма законови документи, ще го оставиш ли да минава. Няма да го оставиш. По същия начин е и с лифтовете. Сега, тъй като тогава не ни приеха предложението, те са ни еднакви от 2010 година, 2011, сега пак го предложихме, тоя път се съгласиха, след натиска на Орлов мост, да се даде възможност на тия лифтове и съоръжения да си учредят право на строеж, тези, които нямат, и то да е за 20 години. Нали, било малко, не можело да се възстанови... Законното, което беше 30 години, ама там си на търг, ти си го построил законно, ние няма как да построим  един незаконен строеж, като му дадем, без търг, право на строеж за същият период. Тъй че, това, което би позволило на инвеститора да си изплати разхода, 20 години е напълно нормално. Това би позволило на всеки инвеститор да си изплати разхода. Сега, ако те не могат или не искат, това е техен проблем. Те твърдят, че имат всички вещни права, имат право на строеж, имат сервитут. Същевременно се оплакват, че срока за правото на строеж за (...) лифтове е малко.  Да изберат едно от двете. Ако имат - срока не ги касае. Ако нямат - това е срока по закон. Асен Генов: Аз продължавам да съм леко объркан от тази ситуация.  Ще се върна пак на темата за приватизацията. Ти каза, че държавата не е приватизирала. Кой фактически приватизира и не е ли абсурдна ситуацията, при която  говорим за това, колко лифта има на Витоша и колко от тях са собственост на "Витоша ски". Тома Белев: Ако броим лифтовете... Работещите, има два лифта, четири са. Работещите, като лифтови съоръжения са Драгалевци, Симеоново, сега не знам дали работи Романски вече, защото се чу, че агенцията за държавен технически надзор не му е издала разрешение, да приемем, че не работи, и Лалето. Асен Генов: От тях, колко са собственост на "Витоша ски"? И въпроса ми е, това не е ли странна форма на монопол в крайна сметка, защото, дори и аз да успея да спечеля търга за пистите, аз ще трябва да се съобразя с удловията на този, който притежава лифтовете. Какви условия те ще ми поставят на мен, цените на картите и т.н. Кой ги приватизира и това не е ли несправедливо...Някак си странно... Тома Белев: Общината приватизира... Асен Генов: Коя година? Тома Белев: 2007, края. Асен Генов: Кмет Борисов. Тома Белев: Да, господин Борисов. Всъщност, кмет, нали разбираш, че най-глупавото в цялата приватизация е че никой не носи отговорност. И кмета най вече не носи отговорност. Асен Генов: Защото го решава общинския съвет. Тома Белев: А, Общинския съвет си измива ръце и казва - ние взехме решение, че трябва да се приватизира "Въжени линии", обаче условията са правени от Общинска агенция по приватизация и тя сключва договора. Кмета го няма в цялата игра. Асен Генов: Агенцията казва - общинския съвет реши. Тома Белев: Общинския съвет реши, ние сме го наеми експерта "Х", експерта "Y",  всичко е чисто и покрито и прекрасно. Ма това е винаги. Това не е само за това. Нали по същия начин приватизирахме и халите и ... това е, нали в момента можете да видите, че основните решения, които се взимат, независимо за публични или частни структури се взимат от колективни органи, защото за тях не носиш отговорност. Включително в частния бизнес, нищо, че има изпълнителни директори, основните решения, за които  се носи отговорност, се взимат от колективни органи - управителен съвет, не знам си какъв съвет, и като тръгнеш да наказваш кой е взел решение, отсреща имаш един колективен орган и ти казват - сори, колективен орган, не носи отговорност наказателна, няма кой да осъдиш, няма да глобиш. Това е масовата практика. Асен Генов: Тук ми подсказват. Кой в България би купил бизнес. Вероятно, предвид, на това, което ние с теб коментираме,  ако трябва да върне парите за около 20 години. За над 20 години. Тома Белев: Това е въпрос на визия. Всеки бизнес има бизнес план. Аз не искам да се бъркам в ничий бизнес план. Той, като си го е купил си е направил бизнес план, имал е нещо в главата, няма как да влезем в техния бизнес план, той не е публичен документ. Техния план може да е, за 5 години за го изплатят. Това е въпрос на сметки и изчисления. Асен Генов: Аз искам и нещо друго да те попитам и може би да вкараме и Руслан в разговора после. Чел съм информация, най-вече в Интернет, разбира се, защото в медиите, темата не се коментира като че ли, от тази гледна точка, "Витоша ски" отчита, ако искаш да коментираш това, "Витоша ски" отчита  10 лева печалба, за две години подред в сметната палата, 2010-2011 година. В същото време, картата е 35 лева, 25 лева мисля че беше ученическата, нещо от рода. Ти, като директор по това време на Природен парк Витоша, реално ли ти се струва да се отчете 10 лева печалба, по 5 лева на година. Аз не мога да си представя, как една фирма, с бизнес план,  с мощна финансова институция зад гърба си, планираща да инвестира сега в новите проекти с 70 млн. лева, изведнъж излиза почти на червено. Даже 5 лева печалба. Тома Белев: Ти бъркаш. Асен Генов: Къде. Тома Белев: Първо, те са на загуба. Може да се види, че всяка финансова година от 2008 насам, те са на загуба. Нямат печалба. Печалбата от 10 лева е на карта, от 35. На всяка карта от 35, която са продавали, те са декларирали, Комисия за защито от дискриминацията, че са формирали 10 лева печалба. Асен Генов: 25 лева отиват за поддръжка, примерно. Тома Белев: Разходи. 25 са разходи. Тоест, това е една печалба от около 30 процента. И аз наскоро питах, нищо не разбирам, признавам, горски съм. Обясниха ми, че всеки счетоводител може да ти направи печалбата или загубата, каквато искаш.  Но на мен ми е странно, как пред едната институция декларираш, че работиш с 30 процента печалба, пред НАП декларираш, че си на загуба, но това си е проблем на НАП. Не искам да го коментирам, това, според мен, е проблем на НАП, да отиде и да каже, как така пред едната държавна институция декларират едни такива печалби от 30 процента, една такава печалба от 30 процента е една приятна печалба, според мен. Колкото да съм горски и да съм бос, нормално е, нали, 5-10 процента печалба, 12, 30 процента годишно е една прилична печалба. Пред НАП са декларирали, че са на загуба, тяхна си работа, да се оправят, но чисто стратегически за Витоша не е важно дали "Витоша ски" са на печалба или на загуба,  за София не е важно дали "Витоша ски" са там или е някой друг, важно е да има достъп до планината. Важно е да се извършва обучение на децата. Асен Генов: За мен, този въпрос е важен, защото съм говорил със ски учители извън системата на "Витоша ски", извън българската Федерация по ски, които  казват - условията за нас са убийствени. Не само на Витоша, но и на Банско. Казват, ние се притесняваме от това, че този стил вече се насочва и към Боровец, именно заради зависимостта на "Бороспорт" от този, който им е дал, ПИБ, които са им дали кредит, ако греша някъде ме поправяй. Една групировка, по бизнес интерес, която толкова мощно разраства своя бизнес и монополизира най-добрите курорти в България, тя да декларира печалба, минусова печалба, в същото време да иска да инвестира 70 млн. лева, за мен това са, от чисто гражданска и човешка гледна точка, абсолютно нелогични неща. Тома Белев: Ние, като потребители с теб можем да имаме проблем с това, дали липсата на конкуренция увеличава цените или не. Ние не можем да имаме с теб проблем, дали те са на печалба или на загуба. "Витоша ски" са на загуба, "Юлен" за на печалба, от това, с теб, не ни става по-топло или по-студено. За нас би представлявало проблем, както за тези ски учители, че едни и същи търговски практики се съгласуват и по този начин се ощетява клиента. Но отново казвам, колкото и да го дискутираме с теб, единствената институция, която може да каже, има ли концентрация непозволена, защото, все пак става въпрос за три от четирите големи курорта е Комисията за защита от конкуренция. Асен Генов: Точно тя каза, че няма картелиране в сферата на горивата. Руслане, дори и на олимпиадата, основен спонсор е Дънди, другия спонсор на БНТ, мисля че е Първа инвестиционна банка. За всички граждани, поне за мен е ясно, че връзката съществува, макар и не толкова ясно, между банката, между "Витоша ски", "Юлен" и т.н. Смяташ ли, като човек, който е от другата страна на бариерата... Аз очаквам да получа информация от вас, от журналистите. Внушение ли е, некоректно ли е да се каже, че темата се представя едностранно, в интерес на рекламодателя, в интерес на концесионера, в интерес на приватизатора и в ущърб на гражданите. Това, за което Томата каза току що. Последния разговор, който аз цитирах, Виктор Николаев по бТВ, за мен е един много хубав разговор, определено, но самият факт, че един от хората, Мачирски, въпросния, който е, макар и малък и слаб конкурент на "Витоша ски",  беше извън студиото, заради конфликт между тях, трябваше да изчаква на слушалките, имаше възможност да се включи три пъти в разговора, буквално за по две минути, моята убеденост, което винаги съм твърдял, че темата е представена еднозначно, по-скоро, дали това е така - влияят ли, имаш ли информация, би ли потвърдил  в някаква степен... Руслан Йорданов: По принцип, особено в кризата, доста, така, как да кажа, доста се посмачка фасона, дори и на най-смелите и корави медии. По принцип, срещу рекламодател не се плюе и така е по цял свят ми се струва или почти. Но тук, примерно е интересно, че Илияна Раева се обадила на Бойко Борисов и го помолила да намери спонсор на националния отбор и той се обадил на Дънди и след 15 минути тя имала спонсор. Предполагам, че и с ПИБ е нещо подобно. Асен Генов: Аз искам още един въпрос да обясниш ти (към Тома Белев), защото лично за мен, признавам, не е изцяло ясен - нивото на защита на природните паркове, след промените в законите. Първоначално говорихме за народни паркове от времето на социализма, в последствие станаха природни и национални паркове. Витоша е природен парк, но не е национален, сега последната информация, в медиите, която намирам е, че еколози предлагат, така наречените в кавички еколози, предлагат да стане национален парк. Слагам го кавички, защото това не е мнението само на пет-шест души или на двете организации, всички тези, които протестираха на Орлов мост, лично аз смятам, че те биха подкрепили подобна идея, Витоша да стане национален парк. Първо, какво се случи, когато се промениха законите веднъж, коментара на професионалстите е, че нивото на защита падна и какво би се случило сега, ако Витоша стане национален парк. Тома Белев: Мога да ти кажа, че 1934 година, като се обявява Витоша, тя се обявява за национален парк, ама то тогава няма закон. Те казват, обявавяме национален парк Витоша... Асен Генов: Не е ли народен тогава? Тома Белев: Не, национален. Да е в решението на министъра на земеделието и държавните имоти. Само дето, тогава няма закон. Първия закон, наредба, Закон за защита на народната природа се създава 1936 година и вече в него, парковете биват обявени като народни. Това се повтаря в Указа за защита на народната природа, първия по времето на социализма, Закона за защита на природата, който действаше до 1998 година, тогава се прие Закона за защитените територии, и тогава имахме 12 народни парка, едни паркове, които са от супер голямо значение, ще бъдат национални и в тях няма да се извършва реституция, а другите, които са от по локално значение, ще са природни паркове и в тях ще се извършва реституция. Тогава беше въпроса, кои ще бъдат трите национални парка. Отново имаше спорове, отново имаше на улицата хора. Тези софиянци, които си спомнят 1998 година. Тогава природозащитната общност настояваше за пет национални парка в България - Пирин, Рила, Централен Балкан, които станаха, и два парка - Странджа и Витоша, които, обаче, не бяха възприети от Народното събрание, тъй като Народното събрание казва, кой ще са национални и кои... Асен Генов: Би ли коментирал причините. Тома Белев: Тогава имаше проучване, аз си спомням едно сациологично проучване, 90 процнета от столичани и перничани искаха Витоша да е национален парк, да се запази тъкав, пулична собственост... Народното събрание тогава, това е правителствота на Иван Костов, каза – не, тук ще извършим реституция, и се извърши реституция, макар че, практически, реституцията не беше смислена. За Витоша специално, реституцията нямаше никакъв смисъл, доколкото тя продължава да е преобладаващо държавна собственост. Тоест, ние можеше да компенсираме, както в другите три национални парка тези, примерно, около 10 процента от 3000 хектара, да ги сложим някъде в тея землища, да ги дадем на хората и горе да остане, в този строг режим, който имаше и има, както и в настоящия момент, да си остане държавна собственост, да не се утежняват хората, като... да имат една собственост, върху която да има строг режим. За съжаление, не се възприе. След това се построи Копитото, някои хора свързват строежа на хотела Копитото с решението Витоша да стане природен парк, не съм бил в Министерски съвет, не мога да кажа, Иван Костов може да ти обясни дали е имало такава логика или който е взимал решенията там, но тъй или иначе, Витоша е природен парк. Това, обаче, не означа че е със спорен режим. Само да кажа, че в Национален парк Пирин, обект на световното природно наследство, ние построихме ски зона Банско. В нарушение на Конвенцията, в нарушение на всички закони, ние построихме ски зона Банско и Конвенцията, 10 години по-късно ни казва, 10 години проучва и ни каза, ето тази ски зона е непоправимо увредила стойността на природното наследство, затова я изключваме и преди две години 2010 година я изключиха. От обект на световното природно наследство, защото тя не е ценна. Асен Генов: Санкции нямаше за това? Тома Белев: Не, аз мога да ти покажа решение на съда. На ВАС, в който пишат там, а, вижте какво господин Белев, жалвал съм сигурно 30 решения там, за отделни лифтове, за цялата зона, няма как да ми приказвате, че е нарушена Конвенцията, след като компетентния орган, в лицето на Министерство на околната среда казва, че не е нарушена Конвенцията. Конвенцията казва, че е нарушена, последици няма. Нито последици по тези, които взеха решението за концесии, нито по тея, които разрешиха всеки един от тея лифтове. Те са тука, те са сред нас, всички ги знаем. Ето аз гледам едно писмо тука, защото твърдят, че няма писти, едно писмо на „Витоша ски”, до Министър-председателя, Министъра на земеделието (...), от миналата година се оплакват, че съгласно настоящия статут, единствената ски писта на територията на природен парк Витоша е ”Витошко лале”. Значи, твърдението, преди две седмици, че няма писти на Витоша, нали, те самите показват, че има. Аз най-много се чудя, когато Министър на земеделието, в лицето на господин Найденов, твърди неща на базата на твърдения. „Витоша ски” са казали, че няма писти, той твърди  - на Витоша няма писти. Ама, чакай. Ти управляваш картата на възстановената собственост на цялата държава, можеш да кажеш веднага да ти направят справка, да видиш, има ли писти или няма. Ти си отговорен за горите, можеш да кажеш, на момента да ти направят справка, има ли писти или няма. Но да твърдиш, без информация и да заблуждаваш обществеността, според мен, това не е допустимо за един министър. Защото, в момента това, което се натиска е да продължава да се ползва Витоша безплатно. Не само безплатно, ами да накарат държавата да плаща, за да работи „Витоша ски”. Асен Генов: Говориш за поддръжката пистите. Тома Белев: Сега държавата ще купува два ратраци, ще даде 1 200 000 за два ратрака, за да утъпква пистите на „Витоша ски”. Асен Генов: Това, според мен, е наистина абсурдна ситуация, при която една единствена фирма, с малки изключения, въпросния Мачирски, да притежава тези съоръжения, на практика всичко е подчинено на нейния собствен бизнес интерес. На практика, аз наистина не виждам разлика, дали ще има или няма да има търг оттук нататък за пистите, кой да ги ползва и т.н. при условие, че ако аз взема да речем, те могат да ми кажат – на тая писта, лифта ще струва толкова и хората няма да идват там. Тома Белев: Нали разбираш, ти нямаш проблем, в момента, съгласно закона, да поставиш един портативен влек, преместваем, както са в половината курорти на Европа, от другата страна на пистата и да си обслужваш. Асен Генов: По тази причина, те не искат ясно да артикулират, управляващите имам предвид, това, че така възможност съществува. Да се направи наистина търг, да се спечели при конкурентни условия и който иска да си сложи портативен лифт, на практика да убие монопола. Тома Белев: Виж какво, Витоша е малка планина. Реално и плана за управление на природния парк е всички ние знаем, че там децата отиват да се обучават, туристите правят събота, неделя, да си начешат за малко крастата или едно вечерно Лале от 200 човека, това е Витоша. Това не е някакъв голям център за ските. Може да е най-стария център, но не е голям и няма как да стане голям, защото от двете страни на тази територия стоят два природни резервата. Там има санитарно-охранителни зони, там има проблем с доставка на питейни води. Само да кажа, че за център Алеко, за сградите, ако всичките сгради, както бяха по времето на социализма, са пълни, има недостиг на 8 литра в секунда на чиста питейна вода. Няма откъде да се вземе. В момента, за център Алеко има 4 литра в секунда. Ако всички сгради работят, трябва да се мине на 12. Не коментирам да удвоим или утроим, както беше проекта на „Витоша ски”.  Той не е актуален, защото, всеки може да има проект. И ти, ако искаш, утре, можеш да си направиш проект. Асен Генов: Да де, ама те с това се мотивират. Ние имаме инвестиционни намерения, ще направим това, ще направим онова. Тома Белев: Това хубаво, ама, нали разбираш, че утре никой не спира фирмата „Х”, фирмата „Y” също да имат инвестиционни намерения. Това е един държавен имот и той не е присъден на „Витоша ски” или на който и да е. Асен Генов: Те имат късмета да притежават основните съоръжения там. Тома Белев: Ми да, имат късмета да ги притежават и трябва да ги стопанисват във вид, в който да могат да бъдат използвани. Аз по принцип бях против приватизацията на „Въжени линии”, защото считам, че довеждащите лифтове в планината са част от електрическия транспорт на столицата. Те са туристически, те не са ски. Нито (...), нито Бай Кръстьо са за ски. Това са туристически лифтове, както е княжевския и те трябва да функционират, като част от електрическия транспорт на столицата. Асен Генов: Можеш ли да дадеш пример с други подобни курорти в чужбина, за да не те обвинят например в пристрастия...и ретроспективни пристрастия към социализма... Тома Белев: Аз ще дам пример, че така беше и след социализма. Така беше и след социализма. Асен Генов: Критикарите биха казали, предполагам, да, ама това не означава, че и било добре. Тома Белев: А сега по-добре ли е? А сега по-добре ли е, като ние ги приватизирахме и те не работиха 10 месеца. Какво добро видяхме. Като се увеличиха цените и се запазиха същите услуги, какво добро видяхме. Извинявам се, който твърди, аз не съм фен на идеята, че частната собственост е добрата собственост, както не съм фен на идеята държавната собственост е добрата собственост. Всичко зависи от майсторлъка на управлението. Има добре управлявана държавна собственост, има лошо управлявана. Има добре управлявана общинска, има лошо управлявана. Има добре управлявана частна, има лошо управлявана. Няма присъщо качество към собствеността. Видяхме колко предприятия станаха частни и отидоха за скрап. Нови, работещи или неработещи, с пазари, отидоха за скрап. Асен Генов: Другия ми въпрос в тази посока – много често, се правят сравнения между България...Между Витоша и Алпите. В Алпите има колко километра ски, в България, на Витоша има 30 или ти ги знаеш колко са. Как ще коментираш това. За мен, това е нелепо по ред причини, една от които е площта на Алпите, средната височина на Алпите спрямо Витоша. Друг въпрос, който повдигнах на последната пресконференция на „Витоша ски” беше – една от дамите, от журналистите, които присъстваха, попита сравнителен анализ между обема снеговалеж, как ти би коментрила това като аргумент. Ето Алпите, там има толко писти, толкова съоръжения, в София имаме по-малко, значи трябва да направим Витоша като Алпите. Тома Белев: Подобни примери, от първо ниво на логичност, аз няма как да ги коментирам, освен като примери от хора, които си нямат хал хабер от нищо. По същата логика ти давам следния пример – в Гърция има 800 хиляди хектара маслинови гори. Защо в България са 400 хектара само, не са 800 хиляди, дай да направим всичко с маслини. На хавайските острови има 60 000 палми, защо в България нямаме палми. Дайте да сложим палми. Подобно ниво на сравнение показва ниско ниво на интелект. Съжалявам, това е. Не можеш да сравняваш Витоша с Алпите. Алпите са 870 хиляди хектара, Витоша е 27 хиляди хектара. Тук, какво сравняваме. България трябвало да има много писти. Прекрасно, аз съм да има писти. Но въпроса е, къде да ги направим, за да могат да работят. Защото, те казват, ама вижте в Австрия колко писти има. Сори, в България има 472 метра надморска височина. В Австрия е 910. В Швейцария 1307 метра. Това е, горе-долу, като сравняваме палмите и маслините. Има неща, които не стават. Мога да кажа това, което го знам аз. Аз знам, че за последните, от 1980 година насам, тренда на зимните валежи в единствената станция, която се поддържа, това е станцията на Черни връх, е силно надолу. При това, толкова надолу, че за тези 30 години, зимните валежи са точно два пъти по-малко от предишните 30 години. Точно два пъти по-малко. Това е официална статистика – национален център за хидрология и метереология. В някои години са на 10 процента. На 10 процента от предишното. Миналата година имаше прекрасен сняг, но си спомни по миналата. По миналата нямаше сняг да покрие Витоша. Тя беше покрита на 4 април, в началото на пролетта. До 4 април, като се качиш нагоре и виждаш, навсякъде скалите са оголени, тревата оголена на парчета, това беше. Няма как да сравняваме с Алпите. Много често се сравнява, тая надморска височина, оная надморска височина. Имай предвид, че в Алпите е един тип климат, на Витоша е съвсем различен. В Алпите е алпийски, на Витоша е континентален. Това са съвсем различни неща. Ако ние имахме алпийския климат на Алпите, щяхме да имаме алпийски растителни съобщества. Само че, ние нямаме алпийски растителни съобщества. Това е ясно и всеки може да го види, всеки, който малко разбира. Асен Генов: Изкуствения сняг. Два въпроса. Първо, химическия състав. Има ли реална опасност за екологичното равновесие. Втория, специално за Витоша, къде би могло да се изгради такова езеро, къде планират евентуално инвеститорите, откъде ще дойде водата и къде ще отиде, като се разтопи снега. Тома Белев: Има много изследвания за екологичните последствия от изкуствения сняг. Няма да ги преповтарям, аз ще кажа моето непрофесионално мнение. Ако искаме да имаме ски, да правим дейности, където и да е в България, не на Витоша, където и да е в България, ние от изкуствен сняг няма да избягаме. Никъде нямаме условия, които да гарантират 100 дни, как ще има естествен сняг, и това винаги ще бъде в следващите 10 години, няма такива условия. Можем да гарантираме, че температурите ще бъдат сравнително ниски, но дали ще вали или не, не е много ясно. Тъй че, от системи за изкуствен сняг няма да избягаме. Въпроса е, дали се използват химически препарати или не, логично е, в повечето случаи се използват химически препарати. Те, химическите препарати се използват след това. Това, което са моите наблюдения на Витоша, и това, което го има като наблюдение на Банско, е че водите, които се оттичат след това от изкуствения сняг, те са замърсени с обикновена готварска сол и са замърсени с амониев нитрат. Но той е сипван след това. Той не е в системата за изкуствен сняг, а той е при обработката на пистите, тука е слагано сол, тука се чисти, тука е слагано амониев нитрат като по-евтин и т.н., затова има данни, и не са само на Витоша, в Банско, в Боровец, навсякъде има данни и много трудно можеш да хванеш ти собственика на съоръжението, че е отговорен, че подсолява или тори и двете неща са забранени, защото той ще каже, някой е минал и е метнал. Асен Генов: А откъде би дошла водата на Витоша и откъде взимат на Банско вода. Имаше информация за Банско специално и за Витоша. Кое би позволило, как ще се намери вода за този сняг изку

Никола Газдов, председател на Българска фотоволтаична асоциация
„Управляващите не знаят колко са слънчевите и вятърните централи, но смятат с точност до стотинка вината им за скъпия ток.

Инвеститорите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) са алчни и крайно съмнителни типове. Тяхна едничка цел е да печелят милиарди на гърба на изтерзания български народ. За да успеят в начинанията си, тези лоши инвеститори прокарват лобистки закони и подкупват наред чиновници из страната. Точна информация за деянията им няма. Но се знае, че са много и ужасни. Единствен премиерът Бойко Борисов дръзва да им се противопостави. С един удар по масата разцепва преференциални тарифи на две. С няколко добре премерени изказвания помита хиляди мегавати вятърни и фотоволтаични проекти. Да, щети за потребителите има, но това е малкото зло. Най-лошото е избегнато. А за останалото отговаря Ангел Семерджиев от ДКЕВР.

Ако горното ви звучи познато, значи следите изказванията на управляващите относно ВЕИ. Стари и млади вече знаят що е то фотоволтаик и колко е вреден за месечните ни сметки за ток. Научихме и колко усилия са вложили депутатите на ГЕРБ, за да приемат един авангарден закон за ограничаване на инвестициите във ВЕИ. И да го променят едва година по-късно, за да бъде той още по-рестриктивен. За доказателство министър Лиляна Павлова започна да отнема разрешения за ползване на фотоволтаични централи. Министър Делян Добрев пък обяви, че се обмисля премахването на преференциите за проекти над 30 kW, тъй като България е „преизпълнила своите цели“.

Целите на България относно ВЕИ

Това, което управляващите пропускат да кажат, е какви са всъщност целите на България относно ВЕИ. И кои официални данни относно инсталирани мощности са използвани, за да бъде сметнато „преизпълнението“. В така наречената „Енергийна стратегия на България до 2020 г.“ възобновяемите източници са обявени за приоритет, но няма заложени конкретни цели. Вероятно министър Добрев цитира Националния план за действие относно ВЕИ (НПДВЕИ). Този документ бе приет през 2010 г. и бе особено скромен по отношение на фотоволтаичната технология – в първоначалната версия се предвиждаше към 2020 г. да има изградени 303 MWp, а по-късно целта бе завишена на 600 MWp. За сравнение, Германия предвижда изграждането на 52 000 MWp до 2020 г. а съседна Гърция – 3500 MWp.

Макар да носи печат на МИЕТ, планът за действие не е подготвен от експерти на министерството, а от външни консултанти. Заложените в него цели не са минали през обществено обсъждане и не са съгласувани с други държавни или общински институции. Мнението на бизнеса и гражданското общество също не бе поискано. Тоест националният план за развитие на ВЕИ съдържа целите на консултанта, а не тези на администрацията, гражданите и бизнеса в България.

Така или иначе според Добрев и НПДВЕИ България е преизпълнила целите си. Същевременно при поскъпването на тока с 13.6% вместо с обявените 10% ДКЕВР и МИЕТ обявиха, че не знаят точния брой на въведените в експлоатация фотоволтаични паркове. Ако действително на 28 юни 2012 г. никоя институция не е имала тази информация, много любопитно е кой и как е сметнал „преизпълнението“. Този въпрос препраща и към големия проблем във ВЕИ сектора:

Тоталната липса на публична информация

Прехвърлянето на отговорността между институциите в крайна сметка се превърна в обвинение към „лошите“ инвеститори. Те били заявили проекти за 12 хиляди мегавата, което било непосилно. Имало сключени договори за 2-3 хиляди мегавата, което пък било ужасно много. Националната електрическа компания (НЕК) не можела да смогне на огромния инвестиционен натиск и била заплашена от фалит. А така ли е в действителност? За да си отговорите на този въпрос, опитайте се да намерите официални данни. Но не твърдения, а факти!

На интернет страницата на НЕК няма да откриете информация относно точния брой на сключените договори. Няма данни кога и от кого са сключени, нито какъв е срокът им на реализация. Няма да разберете и колко мощности са въведени в експлоатация към днешна дата. Всъщност там няма информация относно ВЕИ в реално време. Същото важи и за МИЕТ. И за ДКЕВР. И за останалите организации, които се занимават с възобновяеми източници. Оказва се, че данъкоплатците издържат с парите си институции, които

не могат да предоставят насреща елементарна услуга -

отчет за текущата си дейност. А тази дейност е свързана с разходи, които същите тези данъкоплатци се очаква да финансират.

Абсурдното е, че липсата на публична информация не притеснява никого. Тя е даденост, която се очаква да приемем без коментар. От ДКЕВР се сърдят, че Българската фотоволтаична асоциация (БФА) поставя под въпрос сметките им относно влиянието на ВЕИ при повишението от 13.6% в сметките за ток. Същевременно от ДКЕВР не желаят да предоставят на потребителите информация колко киловатчаса електроенергия, от коя ВЕИ технология, по коя тарифа е планирано да бъдат заплатени за периода юли 2012 – юли 2013 г. Тези данни би следвало да са определящи за калкулациите на регулатора, а оттам и за повишението на сметките ни за ток. Не е ясно защо гражданите на България, които са работодатели на Ангел Семерджиев и колегите му от ДКЕВР, не следва да разполагат с тези данни.

Вместо да публикуват официална информация относно броя на сключените договори и реализираните ВЕИ проекти, институциите се занимават с апокалиптични изказвания. Токът нямало да скочи с 13%, а с 30%, ако не била правилната политика на управляващите. Хората щели да намразят инвеститорите и да изпочупят соларните паркове с камъни. Държавата пък щяла едва ли не да пропадне заради „най-лобисткия закон“ за ВЕИ.

Както обикновено, най-речовит по темата бе Бойко Борисов. Наскоро той направи заявка за научно откритие с твърдението, че фотоволтаичните панели се загрявали като „гигантски котлон“ и повишавали температурата на почвата с 5-6 градуса. За да бъде абсурдът пълен, премиерът чистосърдечно си призна, че бил информиран за този „факт“ от зеленчукопроизводители. За жалост не научихме кой внуши преди време Борисов, че цената на тока ще скочи „осемнадесет пъти“ заради соларните паркове. Вероятно същите съветници са подсказали на него и на министър Добрев, че страната ни не се нуждае от инвеститори във ВЕИ. Без значение, че „ненужните“ инвеститори създадоха или запазиха между 5 и 7 хиляди работни места в България след 2008 г.

Възобновяемата енергия не е ненужен лукс

или самоцелна „зелена“ политика. ВЕИ е незаменимо средство за излизане от икономическата и енергийната зависимост на страните от ЕС от изкопаемите горива. Енергията от природата е налична навсякъде и е напълно безплатна. А технологиите за добива ѝ поевтиняват благодарение на икономия от мащаба, която е следствие от подкрепата на страните от ЕС. В България цената на ВЕИ в момента се усеща силно от потребителите. Това нямаше да е така, ако ДКЕВР бе приела предложения от БФА модел за намаление на тарифата при достигане на определени междинни цели. Тоест „лошите“ инвеститори бяха предложили да имаме същите инсталирани мощности, но на много по-ниска цена. Ако ДКЕВР бе приела това предложение, потребителите и бизнесът щяха да са доволни, а г-н Семерджиев нямаше да е най-одумваният човек в държавата.

Администрацията и политиците могат да се учат от грешките си. Стига да усещат натиск от страна на потребителите и бизнеса. ДКЕВР, НЕК и МИЕТ са длъжни да предоставят публично и на достъпен език информация за дейността си. Тогава ще имаме точни данни за развитието на ВЕИ сектора и за влиянието му върху сметките ни за ток. Както и прозрачност в енергетиката – една тема, която силно вълнуваше премиера Борисов преди броени месеци.“

Учителката решила да покаже на децата вредата от алкохола. Tя изважда един червей и пред очите на всички го потапя в чаша с водка. Червеят се сгърчва и умира. Тя пита: - Каква е поуката, деца? - Който пие водка, няма глисти – казва Иванчо. Учителката ядосана решава да заведе децата в една ферма. Там слага пред една крава едно буре с вода и едно с водка. И отново пита: - Кравата пие от водата и не помирисва даже водката. Kакъв е изводът? Иванчо веднага готов с отговора: - Който не пие водка, е говедо. Усмихни се, България, макар че по-тъжен ще стане животът ни - насъщният да беше поскъпнал драстично, нямаше да сме толкова покрусени, както сега, когато чуваме, че поскъпва алкохолът ни. Вдъхновението ни умира, творческа немощ ще ни налегне. Нима могат трезви мозъци да родят гениални прозрения като следващите: "Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! В твоите алкохолни искрици се скриват стотина тома из най-знаменитите епохи на българската история, които са пълни с...

English version here

Бивол: Благодарим ви г-н Щайн за това интервю за Бивол. Основната тема разбира се е статията, която написахте за Конгрешънъл Куортърли през 2007г. за българския политик Бойко Борисов. Тази статия беше приета много зле в България, от българските медии и политици, които казаха, че не е приятелска, че това са просто спекулации за миналото на Борисов, и т.н.

И така, кое събуди и провокира интереса ви към Бойко Борисов, който беше новоизгряваща звезда на българския политически небосклон?

ДЩ: Много просто. Предоставиха ми този огромен разследващ доклад за Борисов. Преди това не съм се интересувал от него. Не знаех кой е и знаех много малко за България. Разбира се знаех за България, защото съм специалист по международни отношения и външната и военната политика на САЩ, но извън това, в този момент, не съм имал специален интерес към България и в частност към Борисов. Не знаех кой е преди да ми предоставят тази информация.

Бивол: Разбирам. Значи това беше основният ви източник на информация, този доклад, дебел 3 инча, който е писан за швейцарска банка, за швейцарска финансова институция? Използвахте ли други източници на информация?

ДЩ: Ами да, някои съм ги цитирал в статията. Говорих с бившия заместник директор на ЦРУ, Джон Маклафлин, и други, включително едно високопоставено българско официално лице, и попълних знанията си за България с тези интервюта. И те потвърдиха в общи линии информацията от разследващия доклад.

Бивол: След тази публикация в "Конгрешънъл Куортърли" Борисов заяви, че това е платен компромат от страна на БСП /бившите комунисти/ срещу които той претендираше, че се бори. Какво бихте отговорил на това?

ДЩ: Глупости! Това са пълни глупости! Както някой коментира в българска медия, идеята, че някаква българска политическа партия или политик ще стигнат се протегнат чак през Атлантическия океан и ще платят на американски журналист, който преди всичко дори няма каквато и да е връзка с България… това е пълен абсурд. Но официалният отговор, моят официален отговор е: НЕ! Никой не ми е платил да напиша тази статия и никой никога не ми е плащал да напиша каквато и да е статия!

Бивол: Нека да поговорим за грамите. Запознахте ли се с докладите на мисията на САЩ в София, изтекли в Wikileaks, в които става дума конкретно за Борисов? Ако сте ги чели какво мислите за информацията в тях?

ДЩ: Не съм чел оригиналните доклади. Чел съм само извадки от тях в медиите. Не съм ги проучвал специално. Предполагам, че статиите в медиите са верни, че те са цитирали докладите коректно.

Докладите за важни, защото хвърлят светлина върху определена ситуация. Посланикът ги поставя като задача, но те се изготвят от негови подчинени, които са експерти по местни въпроси. Най-вероятно това са политически офицери, специалисти по икономика и т.н. Тези доклади се изготвят много внимателно. Мога да кажа, че са много добра моментна снимка на това как се гледа на определена ситуация във времето когато са писани.

Бивол: Точно такъв е случаят с една грама, създадена през май 2006г., която е одобрена от посланика, но е писана от политически офицер, и преди това одобрена от DCM, предполагам, че това е военен офицер, политически офицер и RSO, което може би означава офицер по сигурността. Това е точно случаят, както го обяснихте. В тази грама можем да прочетем следното за Борисов:

"Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на амфетамини. Информацията от СИМО (SIMO) е в потвърждение на тези обвинения."

И т.н. Тонът на грамата е много твърд. Мислите ли, че тази грама от 2006г. може да е свързана с разследващия доклад, който сте използвали? Казахте, че е писан 15 месеца преди да ви го предоставят, вие написахте статията през 2007г. което означава, че докладът е от 2006г. Може ли да е използван един и същи източник на информация за предполагаемото криминално минало на Борисов?

ДЩ: Посолството може и да се е сдобило с този доклад и да го е използвало, но нямам никакви основания да съм сигурен в това. Нямам факти. Мисля, че е по-скоро съвпадение, че са писани по едно и също време. Много неща се случваха тогава в българо-американските отношения заради преследването на Ал Кайда, и неспиращия интерес към контрабандата на наркотици. Освен това България беше разследвана от ЕС заради членството в ЕС и НАТО. Заради всичко това страната беше стриктно наблюдавана от много американски и международни организации и всички стигаха до едно и също заключение. Мога да добавя, че не съм специалист по България, но всеки с когото говорих, бивши военни и разузнавачи, именни и безименни, всички ми казаха: това за Борисов е общоизвестно, не е тайна. Затова не е и изненадващо, че много политици и медии, които са приятелски настроени към Борисов, или се страхуват от него, излъгаха за да го подкрепят. Това е част от проблема в България.

{audio}stein-short-1.mp3{/audio}

Бивол: Да, медиите се страхуват да пишат срещу него. Това го пишеше и в грамата, че журналисти са се оплаквали, че ги е заплашвал.

ДЩ: Ще ви кажа, че един журналист, който в моите очи беше с доста добра репутация, други хора, които познаваха тази личност се изказаха много ласкаво и с уважение, ми поиска копия от доклада, който ми беше предоставен и аз ги изпратих. Но те никога не бяха иползвани.

Бивол: Копие от този доклад, който е дебел 3 инча?

ДЩ: Спомням си как пращах по факса късно през нощта. Беше много трудно да получа добра факс връзка, но изпратих някъде към 35 до 50 страници от доклада.

Бивол: На български журналист?

ДЩ: Да, на български журналист, но нейният (курсивът е на редактора) вестник така и не ги използва, цитира или публикува.

Бивол: Спомняте ли си името на този вестник?

ДЩ: Няма да кажа нищо повече по този въпрос.

Следва...

Apple водят преговори за закупуване на The Fancy, се твърди в информация от Business Insider. Сред членовете на управителния съвет на сайта са съоснователите на Twitter и Facebook. Неотдавна известни личностти като Марк Зукърбърг и Кание Уест създадоха свои акаунти във Fancy, като вторият дори пусна...

Тони Филипов, д-р

 Понеделник, 30 юли

„Над 50 на сто одобряват кабинета “Борисов”, чете „Новинар” данните от последното хвърляне на боб на НЦИОМ както дявол Евангелие. Разбира се, че не е вярно. Толкова са го одобрявали, ама 2009 г. Сега го одобряват една трета, а 56% не го одобряват.

Но, според НЦИОМ, тази една трета прави кабинета рекордьор по одобрение в края на третата година. А Борисов бил най-одобряваният премиер в последните 15 г. Що само 15? Вероятно Виденов го бие. Той през 1997 г. беше страшно одобряван. Ама наистина страшно…

Изследователите, които са на ведомост към Тетка Цачева, твърдят, че нараснало одобрението и към НС, което, да прощават, ама никогаш не може да бъде…

„Учен изобрети устройство за целуване през Интернет”, съобщава „Труд”. Сингапурски професор по роботика създал устройство “Kissenger” – съкратено от Kiss Messenger. Устройството приличало на глава със силиконови устни, която се свързва с компютъра през USB порт. Целуваш устните, а сензорите предават импулсите.

Според нас пред туй устройство има широко поле за приложение. След като се предават импулси, има ли значение къде ще се сложи накрайникът? Не, нали?

Кисинджър в действие.

Какъв е проблемът да се направи „Blowenger”, „Fuckenger”. А в светлината на изследването на НЦИОМ и интерпретирането му в заглавието на „Новинар” (и в много други вестници) мисля, че може да се направи и Asskissenger, което на практика си е почти Kissenger, но вместо глава се слага… Така де, сещате се.

Пак в „Новинар” чета: „Ню Йорк печели от гейове”. В NY, шестият щат, който разреши хомобраковете, за тая година  изкарали 259 млн. лв. от легализирането на 8 200 еднополови брака. Което, ако е верно, де, прави по $31 600.

Левове да са, пак си са сериозни пари… Всъщност, точно колкото каза Делян Добрев, че трябвало да даде всеки от 800-те хиляди, подписали се под искането на референдум за АЕЦ „Белене”.

Че рано или късно ще ги узаконим и ние, немайте съмнение. Видяхте колко посланици подкрепиха гейпарада! По-добре да е рано, та да станем балкански център, да идват македонци, румънци, сърби, турци да се венчават… Ако на година не събираме поне за 1000 мегавата, Асан ми кажете. Сърбите се очертават като такъв лидер в смяната на пола. “Ню Йорк таймс” писа, че само през 2011 г. над 100 души от цял свят си сменили пола в Сърбия. И тънко вземали – $10 000, докато в САЩ искали $50 000. Обаче пък там, в Сан Франсиско например, част от разходите се поемали от общината… Ние бяхме преди сърбите. Още през 1892 г. д-р Калоян Персенски обърна един Андрей на Адриана. То, разправят, си било чисто кастриране, но все от някъде трябва да се почне… Затова поне нишата с гей браковете да заемем.

Вторник, 31 юли

„Труд” пита какво ли се крие зад местенето на митницата в Русе. Всъщност, не толкова пита, колкото отговаря: да се създаде хаос в годината преди избори и да се облекчи пълненето на една партийна каса, а покрай другото, да намажат и частниците, които ще приютят митниците в Русе, или ще купят сградата им на пъпа на София.

Логично звучи. Хората казват, че едно местене е равно да два пожара и три наводнения. Маса работи изчезват, други потъват вдън земя… Като цяло документацията става „временно недостъпна”, но дълго временно, да не кажа постоянно временно… Ако в митниците става това, което подозирам, местенето е единственото спасение. Господата, нема що да се убеждаваме, са аматьори, барат грубо и за прикриването на следите са нужни неортодоксални средства: пожар, наводнение, преместване, силно земетресение, да не дава Господ!

Експерти от Центъра за градска мобилност намислили пътниците в столичния градски транспорт да се качват от първата врата, каквато била практиката в Берлин. Така шофьорите и ватманите щели да следят за билети и карти.

Според въпросните експерти, нововъведението щяло да е приложимо, когато се пусне и втория метродиаметър и намалее потокът от хора в конвенционалния транспорт.

Точно така ще стане, да…

Представете си  как някоя пенсия се затутка да слиза, та половин час. Па с единия крак напред опита, па с другия, па дръж ми чантата, дръж ми бастуна, па къде ми е билетът… А той, винаги е в последния джоб. Оня ден в супера едно бейби търси едни два лева 17 минути, засякох й. Или пък някоя млада майка, не стига, че се качила, ами бута и количката да вкара…

Освен това, както добре знаете, в смисъл, че сте го изпитали с всичките си костици, всеки опитен шофьор първо тръгне лекичко, после натисне рязко спирачката и товарът се уплътни в предната част на автобуса. Българинът, ако го оставиш, ще се шири на един квадрат. Наистина, понякога се използва и рязкото тръгване, за да се уплътни, но то не е така ефективно, щото хората го очакват и се държат.

За да проработи тая идея, трябва да се комбинира с предложението на бившия зам.-кмет Велизар Стоилов да се назначат тъпкачи. Видял го беше това в метрото в Токио. С двама сумисти може да се приложи качване от която и да е врата. За слизането да не говорим. Но иначе нема да стане.

Кметът на Охрид Александър Петревски се бъзика с правителството в Скопие, че изхарчило милиони евро, за да нацвъка центъра на столицата с паметници: „Изключително горди сме, че не позволихме центърът на Охрид да бъде заразен от лудостта, която превзе Скопие”. 

Ама тия верно тотално са се обезумили. Трябва да пращаме децата там на екскурзия за да видят цялата история на България, па и на региона, в паметници – македонскиот цар Самуил, македонските просветители братята Св. Кирил и Методиj, „Споменик на Гоце Делчев”, „Споменик на Даме Груев”…

Ама много са смешни. И триумфална арка са направили, „Порта Македония”. Минала е край Триумфалната арка, ама нейсе…

Триумфалната арка („Порта Македония”) в Скопие. Отстрани има надпис: „Минавайте един по един”…

Дето викаше Селин, „безумието на едни не носи щастие на останалите и всеки човек на този свят гледа накриво манията на съседа си”. Едно приятелче от Скопския университет вика, че те пък се подсмихвали на фиксациите на Борисов върху пътното строителство. „Кой, вика, ке оди по тия патища, бе?” Той, ако и да научен работник, говори малко пиджин (Pidgin Bulgarian), като повечето македонци, което си е български, със сръбски, албански и малко западни примеси.

Тия, ако не ги спрем овреме, след десетина години ще обявят и Борисов за техен. Което пък може и да е за добро, щото точно тогава ние ще се чудим какво да го правим – него и историческото му наследство.

Сряда, 1 август

Културският министър (не съм го измислил аз) отстранил осем от деветте кандидати по обществената поръчка за “Българския Лувър”. И останала само една фирма. Предполагам, че няма да ви се наложи чак да се напъвате, та да познаете коя. Те са няколко, на които Борисов се доверява да строят. Дали им се доверява безкористно, не се наемаме да твърдим. Но, както знаете, ние сме един от най-мнителните и винаги подозираме, че така, както уж нема нищо, все има нещо… Щото аргументите за отстраняване на конкуренцията са меко казано съмнителни – не били описали багерите и фадромите с които ще строят, сроковете били посочени в дни, а не в месеци… Това научил „Труд”. Пък на нас ни докладваха, че някои оферти били върнати заради граматически грешки – липсвал пълен член. А, както знаете, пълният член показва кой извършва действието, в случая обществената поръчка. Та като крайно печели Симеон Пешов и „Главболгарстрой” с оферта за близо 24 млн. лв., която била с 490 хил. лв. по-ниска от прогнозната. Но това не бива да ви учудва. Щото и спортната зала („Красавицата”), която пак Пешов построи, излезе по-евтина. Е, и доста по-малка от предвиденото, де…

Пък в интервю за „Труд” шефът на Камарата на строителите Иван Бойков вика: „Навсякъде има отворени вратички и е въпрос на творчество от страна на онези, които възлагат поръчките, да минат през тях. Например прилага се цял списък с конкретна техника, която изпълнителят трябва да декларира, че притежава. Което е абсурдно…”

Е, чак пък абсурдно… Абсурдно щеше да е, ако се изисква кандидатът да притежава багер с еди-кой-си номер на двигателя или на регистрационната табела.

Това не трябваше да го казвам. Дали не дадох нова идея?!

Всъщност, едва ли някой може да им даде нова идея. Бойков вика, че се пускали поръчки направо по нечие CV: „Много често се залагат изисквания за конкретни специалисти с определен трудов стаж, да речем 10 или 15 г., и то по конкретни обекти…”

Само дето не пишат името на специалиста…

И изобщо пълна измама. За един търг по трансгранично сътрудничество с Румъния някаква фирма дала 150 г. гаранция за пътя, който ще строи. За да си представите силата на абсурда, това означава например първата българска жп-линия (Русе-Варна), построена от братя Бъркли през 1864-1866 г., още да е в гаранция. А?

„Парламентът дава 175 бона за тоалетна хартия”, пише „Новинар”. Ама като прочетеш, разбираш, че то не е само за ТХ, а за 97 хигиенни артикула: салфетки, кърпички, сапун, веро, метли, четки… За ТХ са само 68 000 лв.

Що лъжете, бе! За да си помислим, че депутатите само ядат и… Затова, нали? Па ние и без това си го мислим. Достатъчно е да се видят коментарите под дописката, все в този смисъл. А един написал, че в НС никога не стигала хартията. Защото се планирала на глава, но в НС задниците винаги били повече от главите и затова…

Колко ли хапва премиерът, че така се е нагуцал, при това активно спортуване…

Пак в „Труд” продължават дискусията дали Бойко да влезе в историята. Проф. Искра Баева вика: «Не трябва да си мъртъв, за да влезеш в историята”.

Не трябва, но помага. При равни други условия се води предимство. Не толкова да влезеш, колкото за мястото, което ще заемеш. „От всички герои на една епоха, казваше Захари Стоянов, само тия биват същински герои, които се затрупват под развалините на онова здание, което са се мъчили с години да разрушат”.  Ако Стамболов беше заловен и обесен, докато е бягал преоблечен като ханъма след Старозагорското въстание, днес историята щеше да го е турила до дясното коляно на Левски.  И в по-ново време така. Ако например Костов, Господ здраве да му дава, беше умрял през 2000 г., днес щеше да е в историята като най-успешният премиер на прехода. Ако съдбата беше спряла безумните напъни на Пешето Стоянов да оглавява СДС и да се кандидатира за депутат, сигурно би останал в аналите като успешен президент. Еле па на фона на Гоце… Проблемите на героите почват на слизане от високото…

Някои хора си мислят, че Цецо е прост. В смисъл преувеличават тази му черта. Но според нас той има и гениални хрумвания. Например как реагира на събраните от БСП къде 800 хил. подписа за референдум за АЕЦ „Белене”? Поиска да се свали охраната и да се извади площадката от списъка на стратегическите обекти. Щото, вика, „бъдещата АЕЦ няма реално производство на материални блага или услуги, посочени като стратегически в Постановление № 181 на МС от 2009 г.” То, ако така стриктно почнем да гледаме… И Цецо не произвежда материални блага, нито някакви услуги за населението, нито пък го има в Постановлението, но го охраняват по 10 гавази. Които са го виждали как се разхожда с тая малка армия, много се учудват с кого е във война. Щото, нали, той Октопода го победи… Пък други казват, че имало някакви залози – 3 за Трактора към 2 за Бойко… Но това са глупости. Не може противоречията между тях да са стигнали чак до там…

А Трактора пуснал нов вестник „Свободен народ”, орган на едноименна партия. Директор е лидерът на партията Теодор Дечев, заместник на Трактора по линия на ССИ. (Дечев беше заместник на Бъки и, ако някой трябва да се държи отговорен, че мавзолеят не падна отведнъж, той е човекът!) Главен редактор е Иво Димитров, съпруг на Кристина Патрашкова, главна редакторка на „Галерия”. Кой е читателят, не мога да ви кажа. Продавачката на масата при нас каза, че не бил от нашия квартал, щото 14 броя вече излезли, но тя още ни един не била продала…

Боже, как се отплеснах… Тръгнах да ви разказвам за гениалния ход на Цецо. Искане за премахване на охраната ми прозвуча като „Наангле ромале, наангле пралале”* И те ще откликнат автоматически. За седмица максимум ще опоскат и джилязо, и жица, и всичко. Боже, те взеха да вадят потънали кораби, та… И тогава референдумът става безсмислен.

Брилянтно! Не ли?

Четвъртък, 2 август

От Агенция „Митници” съобщават, че 5500 души кандидатстват за 151 места. Което прави по 36.4 човека за място. А за Бургас специално били по 55.6. Не знам това много ли е, малко ли е. Изглежда много, ако се сравни например с кандидатите за специалност „Ядрена химия“ в СУ, където за десет места има само един кандидат. В най-търсената този сезон специалност „Психология” се борят по 20 човека за място, което е само с малко повече от Свиленградската митница. В „Право”, втората по предпочитания специалност, са по трима за място, което го няма дори и в най-долната митница…

Опашка от кандидати за младши митничари на Свиленградската митница. Сн. Svilengrad.com

Ако това са желанията на хората, трябва да се отварят още митници, а не университети. Не може да имаме 61 университета и само 10 митници! Не отговаря на народните стремления.

 „Трети сме по евтин бензин”, пише „Стандарт”. По-евтино го давали само в Кипър, Румъния и Естония. Ако беше в. „Сега”, друга новина щеше да изведе: „Десети сме по цена на дизела”. По евтин дизел има в 9 държави в ЕС, повечето от които доста по-богати от нас. И щеше да е по-вярно, защото, доколкото знаем, по-голямата част от икономиката е на дизел.

Пък вчера в „После” на „Сега” се възмущаваха, че “Стандарт” написал, че бащата и треньор на германския гимнастик Фабиан Хамбюхен – Волфганг се напил с водка и повръщал чак в Ирландия. Но спестили на читателите «незначителната подробност», че Хамбюхен е най-добрият германски гимнастик, медалист от Пекин и участник в трета олимпиада, преди да е навършил 25. Ама баща му повръщал.”

Ей, вие пък какво се правите, че не сте от тука?! Чисто по български са го направили. Имаше един действителен случай, г-н Ташков го разказа веднъж във форума на „Редута”, за двама българи, които обсъждали един успял наш сънародник, който направил голямо откритие. И докато единият обяснявал колко известен е станал сънародникът с това откритие, другият го контрирал: «Да, бе, известен… Голяма работа! Аз съм е… сестра му.”

То си е начин на мислене.

Петък, 3 август

„Ромни събра $1 млн. в Израел”, пише „Стандарт”. Нищо и половина с оглед на обещанието  да ги подкрепи да ударят Иран. Стиснати са евреите. Чудя му се на Никито Младенов… И после Тодор Великов бил кретен…

В другата световна сила също се стягат за изборите, ако и да са далече. Медведев вика: “Никога не съм изключвал възможността да се кандидатирам за президент.”

Колко интересно! И аз. Па то не е и логично. В Русия се установи трайна еднопартийна двулична политическа система (ЕДПС), която предполага в следващия мандат Путин да е премиер, а Медведев президент. Така де, дали ще са републиканци и демократи, или ще са Медведев и Путин, какво значение има? Важното е хората да виждат, че има промяна и държавата върви напред.

Между другото, чета, че повече от 300 000 руснаци са си купили имоти в България. Как ли ще се отрази този факт на енергийната, пък и на политическата ни, диверсификация. Щото тия имоти не са само къщи по морето и вили по Балкана. Има заводи, цехове, цели фабрики… Няма ли тия 300 хил. заинтересовани да ни теглят накъде Матушката?

И накрая няколко научни новини. „Стандарт”: „Умна храна казва “Стоп!” на яденето”.

Стига, бе! Това е класически конфликт на интереси! То е като аптекаря Марешки, който дава „умни” съвети на министърката как да се пребори с високите надценки, които го хранят.

Марешки купил Локо Пд, изглежда съвсем доброволно и по препоръка на Бойко. По тоя повод сайтът „Пловдив” пише: «Бойко доведе на крака Марешки.» Тоя път няма да възразим срещу глупавото клише „доведе на крака”. Щото Бойко, ако рече, и не на крака може да го доведе. Така де, не е ли така?!

ГЕРБ се намирал на ръба на ерозията, изчерпали си били резерва и щели да тръгват надолу, сочи научна прогноза на социолога Андрей Райчев. 20% била критичната граница на електорална подкрепа и ако ГЕРБ падне под нея, щял да поеме по пътя на НДСВ.

От НСИ направили справка. Райчев нямал нито една сбъдната прогноза.

Пък в «Сега» чета и не вярвам на очите си. Бръсненето било изключително опасно. Гаче се бръснем с ятаганите още! При тия жилети с тройна защита… Всъщност, проблемът бил точно в жилетите. Щото ги държим в банята, която е най-добрият инкубатор за бабалюги – тъмничко, топличко, влажничко… Представяте ли си, по жилетите се събирали по 5 млн. микроби! Ужаст! Кешки да не бях я чел тая дописка. Ама добре, че я дочетох. Накрая става ясна цялата истина. Експертите съветват да ползваме самобръсначки за еднократна употреба – демек всеки ден нова.

Никакво бръснене! Като бях в Милано, верно, че беше отдавна, а може и да не беше точно Милано, но имаше много италианци и нито един не видях прясно бръснат. Знаете ли, че човек губи по 3350 часа, или 418.75 дни за бръснене? Повече време губи само в тоалетната (3 г.) Е, ако трябва да сме честен, най-много време (около 4 г.) на човека му отива  да я убеди, че точно тая вечер не я боли глава… Но това не винаги е загубено време. В смисъл, случва се и да не е загубено.

……..

*Напред, цигани, напред, братя

 

To be continued next път

Космическият апарат на НАСА MSL , успешно кацна на Марс. Транслацията на кацането се излъчваше на сайта на НАСА в реално време.

Това вероятно е първото ревю в сайта, което започва с видео**, с музикално видео. Но истината е, че понякога, за да продължиш с думите, трябва просто да оставиш музиката да мине на преден план.

Започнах да чета биографията на Фреди Меркюри с онова специфично любопитство на меломаните да открият частица от емоцията, която сторуи и от другата страна на музиката, на сцената, в енигматичната фигура на един от най-интересните и най-силно живи в сърцата на хората музиканти на нашето време.

Книгата на Лора Джаксън наистина дава широк поглед не само върху живота на Меркюри, но и върху развитието на Queen от невзрачна банда свиреща по колежански партита до статута на истински рок “аристократи” по цял свят.

За съжаление обаче Лора някак не успя докрай да ме накара да харесам биографията на Меркюри като книга. Движението по повърхността на фактите и хронологичното изреждането на купища записи, хора и концерти от живота на Меркюри не дава възможност да усетиш напълно силата на музиканта, звездата и човека Фреди. Сякаш в цялото повествование липсва емоцията и силата, присъща за герой като фронтмена на Queen.

И въпреки това, само простите факти говорят много - за пълната отдаденост на Фреди Меркюри на музиката, за амбицията и страхотният труд буквално до последните му дни, който стои зад успеха и славата, за неравната битка с пресата, и в личен и в професионален план, и не на последно място - за безусловната любов към феновете и живота.

Четейки биографита на Фреди Меркюри, животът му лесно може да се сглоби и като сборна компилация от песните на Queen и соловите му проекти. Някак естествено музиката казва повече от всички събрани факти, всички статистики от продадени плочи и интервюта с близки хора. Тя разкрива скритото, онези вътрешни състояния, които папараците няма как да заснемат, а вестникарските заглавия да изпишат с главни букви.

Защото в музиката си Фреди Меркюри проектира себе си във всеки един смисъл. Още от първия голям сингъл на Queen "Keep Yourself Alive", който отразява амбицията на групата и в частност тази на Меркюри да бъде не просто успешен и известен, а истински голям, на върха на света. Следват преломната “Bohemian Rhapsody”, която отваря вратите на бандата и вече никой не може да ги спре. “Don't Stop Me Now” идва с желанието да покорят света изцяло, да изживеят всичко възможно. Сякаш точно тогава се раждат и емблематичните “We Are the Champions” и “We Will Rock You”, песни, кито и до днес всеки познава и всеки може да запее без проблем. От вихъра на свавата идва и незабравимото лиричното обяснение в любов на феновете в “Love of My Life”, което разкрива много дълбоката и силна връзка на групата с нейните почитатели, жива и до днес, години след смъртта на Меркюри.

В края на живота си Фреди и Queen създават едни от най-емблематичните си песни, които сякаш се превръщат във вдъхновяващи химни за почитателите музиката. Защото независимо какъв е отговорът на въпроса "Кой иска да живее вечно?" (Who Wants to Live Forever?) важното е шоуто да продължи ('The Show Must Go On').

*Who wants to live forever е една от най-известните песни на Queen, издадена е през 1986 като част от албума A Kind of Magic. Песента е част от саундтрака на филма "Шотландски боец"

** Eдно от най-емблематичните изпълнения на Queen живо, част от концерта Live Aid от 13 юни 1985 на стадион Уембли. В сета от 25 мин, Queen изпълняват едни от най-популярните си песни.

Интернет енциклопедията Wikipedia, която е един от най-влиятелните ресурси в глобалната мрежа, временно беше недостъпна днес. Това съобщи официалният микроблог на фондацията Wikimedia, която управлява развитието на сайта. Според нейните представители, има технически проблеми, над които екипът на ...

Учени от Масачузетския технологичен институт представиха нова разработка, представляваща принципно нов фотоелемент. Той е изработени от предимно от въглерод и може да превръща в енергия и инфрачервеното излъчване, без при това да прегрява. Както е известно, 40% от слънчевата енергия, която достиг...

От техническата поддръжка на Apple са помогнали на неизвестен хакер да получи достъп до компютъра на редактора на списание Wired Мат Хонан. Това съобщи самият журналист в своя блог. Информацията, че достъпът до акаунта на Хонан в cloud - базираната услуга iCloud е получен от хакерите чрез методит...

Боксьорът Тервел Пулев направи щастливи хиляди българи, след като осигури първия медал за страната ни от XXX летни олимпийски игри. Спортистът, чието име означава „Носи величие”, доказа, че явно нищо на този свят не е случайно, и ни накара да мечтаем, че може да стигне до нещо повече от вече сигурния бронзов медал. Защо пък да не е и титлата? Тервел обаче постигна и нещо друго – той върна вярата на любителите на спорта, че тази олимпиада няма да е „суха” за България, че имаме състезатели, които са в Лондон, за да се борят докрай и да постигат и невъзможни неща. Атлети, които са готови да оставят сърцето и душата си на ринга, стадиона или в залата. Това направиха и волейболистите ни, а също и щангистите. Прави впечатление, че и трите спорта имаха доста проблемен олимпийски цикъл между игрите в Пекин и тези в Лондон, а именно станахме свидетели на куп скандали, борба за власт, интриги и какво ли още не. Първи от кашата се измъкнаха боксьорите, които съумяха да изплуват от блатото...

Митохондриите, които присъстват в клетките на почти всички живи същества са жизненоважни за живота, понеже превръщат храната ни в енергия, която поддържа телата ни. Деймиън Даулинг и Флоренция Камю - и двамата от Института за биологически науки към Monash University - са работили заедно с Де...

Публикувано е _Решение 10945/20121  на Върховния административен съд, 3-членен състав, по жалба на Мирослава Тодорова срещу решение на ВСС от януари 2012, с което й се налага дисциплинарно наказание намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от две години.

Според съда:

Тогава, когато няма установена мярка за разумното поведение на съдията,  не би могло обосновано да се направи преценка доколко неспазването на разумния срок е следствие изцяло и само на неговото субективно поведение и доколко е резултат на констатираните проблеми в съответния орган на съдебната власт. Т.е. не може обосновано да се докаже вината на съдията за твърдяния резултат – забавяно постановяване на съдебни актове, а вина по предположение не доказва надлежно елемент от фактическия състав на дисциплинарното
нарушение, поради което не може да породи законосъобразно предвиденото в санкционната част на правната норма наказание.

Съдът счита за необходимо изрично да посочи, че факта на неизготвяне на мотиви и на съдебни решения повече от година е изключително тревожен и неприемлив сам по себе си. Няма спор в ценностната оценка на този факт сам по себе си – тя е отрицателна. Настоящият състав счита за необходимо също ясно да посочи, че твърде неустоимо е желанието да приеме, че по отношение на две от делата [...] категорично е налице неразумен срок. Но това би значело да наруши принципа – без да са установени реално обективните причини за забавата да приеме доказаност на нарушението.

Съдът отменя решението на ВСС.

Паметникът на руснак с автомат все още стърчи в центъра на София. Независимо от това, че подобни паметници отдавна са забравени в Латвия, Литва и Естония, да не говоря за Полша. Забравени, защото имаше обществен консенсус за премахването им. И ги премахнаха. отдавна. У нас обаче има обществена разпра. Една част от обществото иска да ги махнем. Друга ги отстоява с аргумента, че са свещени, едва ли не същностно български, защото сме изначално длъжни да обичаме Русия. Която ни е била, е и ще ни бъде благодетел и покровител.

Поради това сериозно разногласие в българското общество опцията "демонтиранее" не е добра. Имам много приятели в движението за премахване на паметника на съветската армия, но съм длъжна да кажа, че те не са реалисти. Нещо повече: робувайки на идеята за отричане/отхвърляне на зависимостта от Русия чрез акта на демонтиране те практически укрепват обществените позиции на опонентите, сиреч укрепват техния мит, мита за "дядо Иван". Защото един мит се базира на вярващите в него. Вярващите както с положителен знак (тия, дето бранят паметника), така и с отрицателен (тия, дето искат да го махнат). Както наследниците на комунистите вярват, че ако запазят паметника, ще запазят покровителството на "дядо Иван", така и хората от движението за демонтиране вярват, че като го махнат, зависимостта от Русия ще изчезне. Някой учен, занимаващ се със сравнително изучаване на релгиите и вярванията, би квалифицирал съвкупността от двете вярвания като зомби култ. Балкански зомби култ. Големи групи хора вярват, че наличието/липсата на определен кукла или подобие на нещо реално има директно въздейстиве върху съществуването на това реално. Вярват, че ако унищожим материалния знак на зависимостта, ще унищожим самата нея. Респективно, ако го запазим, ще продължим да се ползваме от нейните ползи. Зомбита, какво да говоря...

Най-адекватният подход за освобождаването ни от паметника на зависимостта ни от Русия не е демонтирането.

Не е по явна за всички причина. Голяма част от хората са с промити мозъци и вярват в днешните превъплъщения на мита за "дядо Иван", а те са "евроазиатската цивилизация", която била единствена опора срещу "американския (и еврейски) заговор за завладяване на света".

Затова адекватинят подход е не да се демонтира паметника, а да се обезсмисли като сакрално място. Свещено място на сбърканата им вяра.

Например на огромната като площ издигната и постлана с гранит площадка-подход към агресора с автомата да се издигне скромен параклис в памет на загиналите източноевропейски борци срещу съветските империалисти.

Параклис в памет на хилядите бойци на полската "Армия Крайова". В памет на самозапалилия се в знак на протест срещу съветската агресия през 1969 г. чех Ян Палах. В памет на хилядите бойци на украинската УПА (Украинская повстаническая армия). В памет на унгарците, загинали при бруталното потушаване на антисъветското въстание през 1956 г. В памет на загиналите от руските куршуми берлинчани при кървавото потушаване на въстанието през 1953 г.

Достойно място в този пантеон заслужаваме и ние. Заслужават го хилядите участници в българското горянско движение. Най-масовото народно съпротивително движение срещу окупаторите-руснаци и срещу комунизма, който те носят. Движение, съзнателно пренебрегвано и омаловажавано от всички уж демократични правителства след 1989.

Обезсмислянето по този начин на сакралния за русофилите символ е радикално. Не могат да се борят с него на адекватно символно и реално ниво. Не могат да кажат на глас това , което мислят - че параклисът е в памет на "контрареволюционери". Не могат и да го подминат. Всеки път като отиват да си слагат венците пред оня с автомата, ще трябва да минават покрай параклиса на неговите жертви. И ще са принудени да отдадат почест и на тях. Не защото чувстват вътрешна необходимост, а защото още са принудени да се съобразяват с Европа.

Неизвестни лица са хакнали вчера един от официалните акаунти на медийната компания Reuters в микроблог системата Twitter. Това съобщиха самите Reuters на сайта си днес. Неизвестните извършители са променили името на акаунта @Reuters Tech, в който обикновено се публикуват новини в сферата на техно...

Учени от Института Фраунхофер в Германия са разработили платформа, която позволява отдалечен контрол на работата на включените към домашната електрическа мрежа електроуреди с помощта на смартфон или компютър с достъп до интернет. В системата за автоматизация на домакинството HexaBus, създадена в рам...

Мол Galleria Burgas и фондация “Димитър Бербатов” обединяват усилия за да подпомогнат развитието на талантливи български деца. На 12 август известни личности и фенове ще се срещнат на външния паркинг на Galleria Burgas, за да се включат в благотворителен футболен турнир.

Иван Хиновски е председател на Българския енергиен форум. Той е бивш член на Съвета на директорите на НЕК, бивш експерт към парламентарната комисия по енергетика и бивш член на съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй”. Иван Хиновски е първият управител на „Атоменергопроект”. - Г-н Хиновски, преди близо две седмици „Новинар” предложи в свой коментар БСП да плати референдума за АЕЦ „Белене”, вие как смятате, има ли нужда от него сега? - Референдумът за АЕЦ „Белене” е абсолютно излишен. Става въпрос за една много специализирана материя, за която широката общественост няма необходимите познания, компетентност и най-вече хората не разполагат с информация за наличните финанси и средства. Гражданинът у нас не знае има ли необходимост от тази мощност, няма яснота за баланса и редица други факти по проекта. Според мен и моите колеги този референдум е долна политическа игра и преследва само и единствено такива цели. За сметка обаче на нашите данъци. И аз като питам момчетата, които...

Компанията Microsoft възнамерява значително да усложни живота на пиратите, като засили защитата на OEM-версията на Windows 8. Досега някои компании, продаващи готови компютърни конфигурации, можеха да използват един ключ. Занапред те ще трябва да имплементират уникален идентификатор в BIOS, след кое...

Боже, да не повярва човек. От няколко дни центърът на Варна е завладян от... Сега ще изброя пет неща, а вие ще кажете кое ви се струва най-невероятно. Кое най не ви се връзва. а/ глутници подивели улични кучета б/ нашествие на руски туристи в/ плакати на голия Азис, опипващ Митьо Пищова г/ улични търговци на варена царевица д/ щандове за продажба на нови книги Книгите, нали? Признайте си, че всяко друго от изброените неща ви развесели, докара ви добро чувство... ...само книгите ви разочароваха и ви накараха на края на изброяването да си кажете: Уф, тоя пък! Не можа ли да продължи с изброяването на весели неща?! На познати неща. Защото всичките четири неща, изброени преди книгите – са класическите и изконно български атрибути на българската журналистика и на българския пейзаж. Ние – четейки вестници или живеейки – търсим тях. С тях сме свикнали. На тях се смеем, тях търпим. Те за нас са нещо като ритуал. Ритуал по всекидневното ни и смешно-унизително намазване с...

"Ние спряхме PIPA, SOPA, ACTA и CISPA. INDECT ще бъде спрян!!!", това заявяват на страницата си във Facebook от Anonymous Bulgaria. "Ако още не знаете какво ви подготвят архитектите на матрицата в най-близкото бъдеще, то вече ще знаете. url=http://www.kaldata.com/72129/E%D0%A1-%D0%BD%D0%B0%D0%BB...

Гражданска инициатива „Солидарна България“ е попаднала на част от въпросник, под формата на социологическа анкета, чрез който заинтересовани компании се опитват да променят отношението към шистовия газ. Интервюиращите се представяли за служители на „Витоша рисърч“ – социологическа агенция, дъщерна на Центъра за изследване на демокрацията, чиито донори са основно влиятелни американски правителствени и неправителствени организации. Под заглавие "Лобистите на шистовия газ подготвят нова атака" сайтът на "Солидарна България" изнася подробности за въпросната анкета.

*** За златодобива в Челопеч и Крумовград *** Асен Генов: Да минем сега към основната тема – Челопеч, Крумовград, златодобива. Може би е добре да направиш няколко уводни думи – каква точно е ситуацията в момента, какво се случва там? Руслан Йорданов: Проблемът там е стар, от няколко години и се задълбочава. Проблемът е, че рудникът, който е най-голямата златна мина у нас и една от най-големите в Европа, действа от началото на 20-и век действа, златната жила върви всъщност под селото и приближава все повече самото село. Става въпрос, че взривовете от по 8-9 тона по 3-4 пъти в денонощие, като понякога са и през нощта, рушат къщите. На практика има напукани поне 20-30 напукани къщи, напукването става все по-сериозно и това приближава вече долу под земята на самото село. Реално, тези напукани къщи трябва да се бутнат – те не могат да се ремонтират – има паднали стени, паднали покриви, хора е щяло да загинат, когат оса падали стени и покриви. Това е единият проблем. Другият са шахтите. Една от шахтите е точно до последните къщи в селото, която отвежда отровни газове, близките градини и овошки увяхват. Това са отрови, които хората дишат. Друг проблем е в съседния град Златица, където „Дънди“ товари там концентрата, който отива към Бургас, казва се на кораби и отива в Намибия. Първо, камионите трошат пътищата на Златица и второ, при разтоварването се вдига голям прах. Има инициативен комитет от около 150 човека, които протестират и настояват да се спре това замърсяване. Какъв е проблемът в Челопеч? Първо, много голяма зависимост на Общинския съвет от мината. Там 9 от 11 общински съветници работят в дружеството или техни съпрузи, преки роднини или преки техни роднини работят в институции, които се финансират от „Дънди прешъс метълс“. Бащата на кмета на Челопеч Антони Кесяков има варница и тази варница продава вар на „Дънди“, с която затрупват хвоста в хвостохранилището, за да сляга арсена, който е адски много и силно отровен. Асен Генов: Може би трябва да обясниш на нашите зрители какво е хвост. Руслан Йорданов: Рудата, като се изкопае, се руши, смиля се и се преработва, в случая, с флутация. От едната част ес получава концентрат, който е меден, златен, сребърен и пиритен и всъщност отпадъка е хвоста. Има едно огромно хвостохранилище, което мисля е над 10-15 милиона тона отпадък има в него и което се намира на 2 км от Челопеч. Това хвостохранилище също замърсява, защото вятъра разнася прахове. Отделно хвостохранилището има изпускания редовно в река Тополница и трови селата по поречието – Поибрене, Българене. Асен Генов: Имаме въпроси, коментират нашите зрители в чата, че под самото село всичко е в галерии и на практика е втори град под селото. Така ли е? Руслан Йорданов: Да, така е. Мината е открита 20-те, 30-те години на 20-и век. Асен Генов: Аз прочетох, че става дума за изкопни работи там, които датират буквално от повече от 50 години. Било е прекъснато по някое време, ако ис запознат с историята, да разкажеш малко повече как в най-новата история, след 10 ноември 1989 г., се възстановява работата в тази мина? Руслан Йорданов: В един момент цената на златото пада доста. Да кажем, на 10 ноември 1989 г., като отправна точка, златото е 400 долара за една тройунция. По-късно, през 1999 г. цената слиза до 270 долара, а сега е над 1 600 долара. Т.е., при ниската цена на златото почва да се счита в един момент, че не е рентабилен златодобива. Правителството на Иван Костов приватизира мината за 6 млн.долара. това, разбира се е престъпление, защото това е една от най-големите златни мини в Европа. Медодобивния комбинат, който е в съседство в Пирдоп го продава за 36 млн.долара. Асен Генов: Аз се опитах тези дни да изчисля само на база данните в медиите за какъв краен резултат при 100% експлоатация на двата рудника при Челопеч и Крумовград, данните, в медиите са за около 1 млн.тона руда, от която между 3-5 грама на тон е злато. Знаеш ли при 100% експлоатация, за какви количества злато говорим, че могат да бъдат добити там? Руслан Йорданов: Важно е да се уточни, че рудата в Челопеч е с изключително голямо съдържание на арсен. През 1990 година българското правителство взема решение, с което забранява тя да се обработва на територията на България и затова се изнася в Намибия. „Дънди“ изнася годишно от Челопеч 60 хиляди тона концентрат с 55% златно съдържание. Отделно сребърен и меден. Годишно 2 млн. руда изкопават, но колко е самия добив на краен продукт, това вероятно трябва данните от Медодобивния комбинат в Южна Африка да се вземат. Асен Генов: Т.е., ако спекулираме с числата, изнесени в медиите, става дума за поне, по мои изчисления, хиляди килограми злато на стойност десетки милиарди долара. Руслан Йорданов: Когато през 2007 г. писах за първи път за Крумовград, имаше официални данни, че 92 тона злато има в Челопеч. Асен Генов: 92 тона злато. Руслан Йорданов: Да. Отделно има много редки метали, за които въобще не се плаща концесионна такса... те се изнасят. Асен Генов: Това е едно от опасенията, аз съм чел, че покрай златото се изнасят много други ценни метали. Имаш ли конкретна информация какъв процент от стойността на добитите ценни материали остава за България по договор. Спекулира се много по медиите и в Интернет – обсъждат се числа между 0.75% и 1.5%? Руслан Йорданов: През 1999 година в договора, който Иван Костов подписва, концесионната такса е 1.5% годишно. Асен Генов: Това е от стойността на добитите материали – 1.5%? Руслан Йорданов: Да, от добива. През 2004 г., тогавашния министър Лидия Шулева намалява двойно концесионната такса на 0.75%. Асен Генов: Как така намалява?! Министърът не би ли трябвало да се грижи да увеличи двойно таксата? Руслан Йорданов: Аргументът е, че конюнктурата на световния пазар се била влошила, но това е лъжа, защото цената се вдига през този период – от 270 на 430 долара. Шулева облекчава и договора – там фирмата концесионер има едни задължения за 5-годишни планове за рекултивация на терените например, които отпадат от договора. По-късно, през 2005-2006 г. правителството на Сергей Станишев връща отново таксата на 1.5%. Между другото, в правителството на Тройната коалиция имаше големи спорове. То обеща, че ще променят закона и ще вдигнат концесионните такси, но това не се случи. Всъщност, голямото облагодетелстване на „Дънди“ дойде с плоския данък. Преди това, при стария данък печалба, те плащаха много повече. Сега плащат само 10% корпоративен данък и концесионна такса от 1.5%. това е много ниско за такъв род дейност. В Румъния, например, е 38%. Навсякъде по белите държави под 40-45% няма. Асен Генов: Не е ли рисковано журналист да употребява този израз „белите държави“? Руслан Йорданов: Така е, езикът ни подвежда. Асен Генов: Да се върнем на хората в Челопеч и рушащите се къщи. Тяхното недоволствие е насочено срещу добива или срещу ръководството на фирмата – „Челопеч майнинг“, те какво очакват? Очакват помощ от фирмата или не са доволни по принцип от това, което се случва там – отравянето на региона и т.н.? Руслан Йорданов: Домовете на хората се повреждат все повече и повече. Другото, което е много интересно е, че само 3о-ина жени, които са по-смелите, се опълчват на „Дънди“. Другите ги е страх, защото почти от всяко семейство има човек, който работи в мината. Те направиха една жалба 2007-2008 година и поискаха експертиза. Тогава, по искане на общината, дойде един конструктор, който направи експертизата. Неговото заключение бе, че взривовете на „Дънди“ са виновни. После „Дънди“ наеха специална фирма, която направи друга експертиза и „доказа“, че терена, слагвянето на почвата, напукването на къщите не е вследствие от взривовете. Асен Генов: Това е според другата експертиза? Руслан Йорданов: Това е според експертизата на една гръцка фирма, наета от „Дънди“. Сега хората са с вързани ръце – по съдебен ред не могат да търсят компенсации, ходят и преследват шефовете на „Дънди“ с молби, оплакват се на медиите – това правят. Асен Генов: А, хората, които протестират, ти каза, че са едва 30-ина жени, възможно ли е начина, по който протестират и се ангажират в защита на интереса си, да е зависим от това, че те все пак най-вероятно работят и са свързани по някакъв начин с „Челопеч майнинг“? Руслан Йорданов: Там почти няма семейство, което да няма член, който да не работи в мината или да не е пенсионер, който е работил преди в мината. „Челопеч майнинг“ оказват натиск върху семействата... Асен Генов: В какво се изразява този натиск? Руслан Йорданов: Когато първия път са се подписал в подписката, тогава са били около 120-130 човека, след което по-голяма част от тях са си оттеглили подписите и са останали около 30-ина човека. Натискът се изразява със заплахи за уволнение. Споменах, че има отровени села по реката – в Поибрене е най-тежко засегнатото от изпусканите от хвостохранилището отпадни води в река Тополница. Там растат заболяванията – анемии при децата, бронхопневмонии на бебета и т.н. Ужасни неща – в почвата има около 6 пъти повече арсен от допустимото, според лабораторни изследвания. Това се е криело дълги години, докато една медицинска сестра й прави впечатление, че рязко скача заболяваемостта при децата. Тогава тя сама взима проби, носи го по лаборатории, вдига шум и ес стига до там, че започват проверки, почват изследвания и установяват, че има огромни замърсявания. Даже има построен и алтернативен водопровод, защото водата не може да се ползва. Какво прави „дънди“ с тези села? Дарява средства – 20-30 хиляди лева на селата, на съседната община Чавдар и селата в нея. Даряват се средства и на самите кметове лично. Затова не се чува много за проблемите. Друго скандално нещо е, че през 2007-2008, има документи за това, при редовните изпускания на тези отпадни води над нормата, РИОСВ-София ги глобява. Глобата е, примерно 3 хиляди лева, която те („Дънди“ – бел.ред.) с удоволствие плащат и продължават да замърсяват. Асен Генов: Узаконяват престъплението? Руслан Йорданов: Да. Асен Генов: Няма да сбъркам, ако кажа, че сме свидетели на българския вариант на Ерин Брокович? Руслан Йорданов: Да, така е. Между другото, всички предприятия там в Пирдоп, Челопеч, Златица, община Чавдар, въобще цялото Средногорие е жестоко изтровено. То е сигурно на първите места в Европа по заболяваемост от рак. Има 12-13 огромни хвостохранилища, има затворени мини, които продължават да замърсяват. В официалните документи този регион еколозите го наричат „гореща точка“. Асен Генов: Наистина ли региона, в който се развива всичко това, е в Натура 2000? Спомена за река Тополница, аз знам, че когато прелее хвоста в хранилището, се излива и отива в яз. Качулка, който се ползва за напояване, за водопой, риболов, деца е къпят там... Руслан Йорданов: Така е, яз. Качулка е много замърсен. Силно замърсен е и язовир Тополница, от който се полива Пазарджишкото и Пловдивското поле. Това са поражения, които могат да засегнат и съседни държави като Турция и Гърция в един момент. Асен Генов: За да се изясни въпросът, примерно със замърсяванията, защото по данни пак от медиите, МОСВ отказва да направи отново ОВОС, тъй като такъв е правен преди време, когато предприятието е започвало да функционира? Не е ли логично държавата или общинските служби да имат интерес да направят  експертиза, например на вибрациите, на степента на замърсяване, на този отдушник, от който излизат тези вредни газове, които унищожават растителността в района, вместо да ги поръчва извършителят – този, който ги прави тези неща? Какво трябва да се случи, за да се разбере истината дали трусовете вредят, дали има отрова и т.н.? Руслан Йорданов: В България научната общност е доста корумпирана и може да ви издадат експертиза за всичко. Щом са издали експертиза, че взривовете изобщо не са повлияли на рушенето на къщите... Аз присъствах по времето на един взрив – беше като при земетресение. Асен Генов: Ти си присъствал? Руслан Йорданов: Да, докато бях там да правя разследване, се случи един взрив. Такива взривове на хората им се случват по 3-4 пъти на денонощието. Асен Генов: Тези вибрации се усещат? Руслан Йорданов: Да, усещат се много добре. Бумтенето също се усеща. Относно отказа на МОСВ да откаже да направи отново ОВОС, те („Дънди Прешъс Металс“ – бел.ред.) искаха да увеличат добива на руда на 2 млн.т. годишно и затова направиха ОВОС, който падна в съда, но това не им попречи да си увеличат производството. Асен Генов: Да обсъдим и ситуацията в Крумовград. Руслан Йорданов: Там е голяма драма в момента. Хората там оказват една съпротива, водят едно опълчение, което властта с всички средства се опитва да смачка. Хората в Крумовград направиха една подписка срещу златодобива, събраха 5 670 подписа, което е повече от половината гласували на последните избори. Първо, съветниците от ГЕРБ обвиниха хората, които правеха подписката, че изпълняват поръчки на ДПС, на конкуренти, на незнам още кой. Второ, шестимата общински съветници от ГЕРБ внесоха сигнал в прокуратурата. Изпратиха го до областния управител, който го препрати към прокуратурата, защото подписката била фалшифицирана, че имало оказан натиск. Вследствие на това, от 2 месеца полицията почна да привиква всички, които са подписали подписката, да им звъни по домовете, да ги спира на улицата и да им казва – ела за малко в Районното. Имайте предвид, че в района населението е 80% български турци, хора, които още не са забравили Възродителния процес и тръпки ги побиват като ги викат в РПУ. Има възрастни хора, които плачат – въобще едно много некоректно и грубо отношение от страна на властите към тази подписка. Питат хората – „Ти сам ли се подписа? Не те ли накара кмета?“ Такива въпроси... Асен Генов: Там, за разлика от други места, кмета  епротив? Руслан Йорданов: Да, там кмета обжалва концесията. Себихан Ахмед е кмета на Крумовград, една много корава жена. Тя обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) концесията. Между другото, нейната жалба не бе допусната с много странни аргументи. Съдът прие, че общината не е страна по концесията и затова не може да обжалва, че няма правен интерес. Общината има две хижи там, има земи там, където е находището. Асен Генов: Кой тогава би имал правен интерес да обжалва? Руслан Йорданов: Според решението на 5-членният състав на ВАС, единствено Прокуратурата може да обжалва. Асен Генов: Нито местните хора, които живеят там, в чиито частни имоти отново ще бъдат построени хвостохранилища, подпочвените води евентуално ще повлияят върху тяхната питейна вода, те нямат право да обжалват и нямат интерес? Руслан Йорданов: Да, там хвостохранилището е проектирано на 150 метра от река Крумовица. Има страхотни притеснения в хората, защото правителството направи една „шашма“, всъщност. До миналата пролет беше в сила Наредба №7 за санитарно-хигиенните зони, в която пише, че в радиус от 2 км от жилищни сгради не може да има открит рудодобив. Под закрилата на тази Наредба попадаха 17 махали в Крумовградско – те бяха на по-малко от 2 км и „Дънди Прешъс Металс“ нямаше как да почнат. Правителството отмени тази Наредба и я замести с това, че трябва задължително да се направи здравна експертиза от Районната здравна инспекция (РЗИ). Въпреки това, „Дънди“ нямат и тази здравна експертиза в момента, затова и не трябваше министерството да им дава екологичното разрешение. В момента има дело за ОВОС-а, което ще ес реши в съда. Реално „дънди“ не притежава документ и не е изследвано това как ще се отрази на хората, не е ясна и здравната картина в момента в самия град. Ако рудодобивът тръгне и се появят замърсявания и хората започнат да се разболяват, те не могат да докажат, че преди това тези болести не ги е имало, без това здравно изследване, което ад даде моментната здравна картина. Асен Генов: Имаме въпрос от чата. Става дума за това, че таксата за България е била първоначално 1.5%, впоследствие намалена на половина – на 0.75%, а непрекъснато се дават за пример европейски страни, където тази такса е между 30% и 50%. Въпросът е дали сме сигурни за тези проценти, дали става дума за едно и също нещо. Руслан Йорданов: Става дума за данъчна политика. Там, където данък печалба е висок, там концесионната такса е по-ниска. Но там, където е нисък данък печалба, както при нас е 10%, концесионната такса трябва да е по-голяма... т.е. уедняквяват се, балансират се нещата. Асен Генов: Т.е., когато имаше прогресивно облагане в България, таксата е била 1.5%, а при въвеждане на 10% плосък данък... Руслан Йорданов: Не, не. Концесионната такса е една и съща от 2005 и 2006 година. По принцип говорим как е в другите страни. Асен Генов: Как стигаме до 30-50%, това е въпросът? Руслан Йорданов: Казвам, че в другите страни, където плоския данък е по-висок, там концесионната такса е по-ниска, за да се достигне това ниво. Асен Генов: А, у нас е? Руслан Йорданов: У нас е 10% плосък данък и концесионна такса 1.5%. има предварителен технически доклад за Крумовград, в който пише, че очакваната концесионна такса е 2.3%. Да кажа само две думи за големите проблеми кои са и които притесняват хората. Едното пак е високото съдържание на арсен. Според експертизите на фирмата, арсена е в такова състояние, че той не може да бъде освободен в околната среда, че е неразтворим. Но има други експертизи, които оспорват това. Другото, това е полупустинен район, а все пак рудодобива и особено флутационната фабрика, ще изисква много вода, което може да намали ресурсите за поливане и на питейна вода. Това може да доведе до битки между селата, защото и сега лятото доста махали и села са на режим на водата. Асен Генов: Пак ни питат в чата – този процент 1.5 е от какво? Руслан Йорданов: Този процент е от себестойността на добитите метали, изчислена по индексите на Лондонската борса на металите. Асен Генов: В моя профил във Фейсбук получих информация, някой ми беше написал, че тази година април месец е имало сериозен проблем с „Дънди“ в Африка, в Намибия. Правителството там е искало те да намалят добива, докато се изчистят екологичните проблеми. В следствие на това, с 15% падат акциите на компанията. Можем ли да говорим, че става дума за компания, която, като цяло, неглижира екологичните въпроси, или това е само в държави, в които няма сериозен контрол и управляващите нехаят за правата и здарвето на хората? Руслан Йорданов: Да, така е. Това е възможно само в такива държави. Там, в Намибия, проблема е следния с нашия концентрат от Челопеч, който се преработва там – 60 хил.т. концентрат годишно. Има оплаквания от работници за заболявания като рак на кожата, ослепяване, много тежки трудови аварии от арсена и от серния диоксид, който отделят. Тези, които се оплакват, ги освобождават от работа и не им плащат нито лечението, нито някакви обезщетения, нищо. В един момент град Сомет се вдигна на бунт срещу фирмата. Правителството беше предизвикано, дойдоха трима минстри в града на посещение.... Асен Генов: Това е едно малко градче, аз го потърсих на картата, от няколко хиляди души. Руслан Йорданов: Да, наколко хиляди души, като 800 от тях работят в комбината. Направиха пълно екологично изследване и установиха, че има огромно замърсяване със серен диоксид и с арсен. Тогава правителството намали повече от двойно – от 17 на 8 хил.т. месечно разрешението да преработват български концентрат. Те вложиха доста пари и в момента правителството им разреши да преработват 75% от предишния добив. Там те вероятно ще инвестират още много пари за постигане на екологични стандарти, защото този концентрат много малко държави по света приемат да се преработва на тяхна територия – това са Китай, Канада, Намибия и още една държава от Латинска Америка. Асен Генов: Аз чета в чата в момента – хората продължават да оспорват механизма на формиране на тези проценти. Даже ни казват на шега, че на някой счетоводител биха му побеляли косите, ако слуша тези разсъждения. Моята теза е следната: Говорим за хиляди килограми, за тонове злато. Говорим за стойност, която се измерва вероятно в стотици милиони или милиарди долара. Лично аз не вярвам, че от 100% себестойност е нормално което и да било правителство, то да сключи договор в рамките на 1-2% да прибира, а останалите около 98% да излизат извън страната. Това нещо чисто политически, чисто обществено как би го коментирал? Руслан Йорданов: Сергей Станишев обещаваше да вдигне концесионната такса, и Трайчо Трайков обещаваше, сега и Делян Добрев обеща – надявам се да се вдигне тази такса един ден. Иначе, според мен, тук става въпрос за корупция на много виско ниво и затова не се вдига таксата. Асен Генов: Може би става дума за проценти и комисионни, които... Руслан Йорданов: ... да, корупция на най-високото възможно ниво да го кажем. Тома Белев: Не е важно дали са 1, 2 или 5 процента, важното е 1, 2 или 5 от какво и как ги контролираш. Занимавал съм се с размера на концесионните плащания на всички природни ресурси. Основният проблем е, че ти правиш този процент 1, 2 или 5 по данни, които ти подава самият концесионер. Примерно, при инертните материали... Асен Генов: Те казват, че има 2-3 грама на тон, а те могат да извадят два пъти повече? Тома Белев: При инертните материали е много елементарно . В края на годината собственикът твърди, например, аз съм добил 100 хиляди кубични метра инертни материали, продал съм ги за по 3 лева, ето ти 300 хил.лв., от тях 5% - на държавата. Но, дали са 100 хиляди, дали са 50 хиляди или 200 хиляди, дали са по 3 лв. или по 3.50 лв., държавата не контролира. Асен Генов: Как така не контролира – отказва се или няма механизъм? Тома Белев: Държавата не контролира, тя не отива да провери за колко е продадено. Тя не контролира концентрата, който излиза. Те казват, че в концентрата има 30% злато, то може да е 60%, може да е 90%, може да е 100%... Асен Генов: Той се изнася извън България, обработва се там... Пей сърце... Тома Белев: Пей сърце. Не  евъпросът в процента, въпроса е, че няма система за контрол и както се отдават дългосрочно тези права, няма как да се изгради система за контрол. Вероятно става въпрос за над 1 500 територии, от които се взимат природни ресурси – не можеш да сложиш толкова експерти да го контролират постоянно, да броят, да изчисляват кубатури, съдържания... Затова винаги съм бил на мнение, че след като няма как да го контролираш, по-добре да не го даваме. По същия начин е концесията в Банско – спорили колко да е концесионното възнаграждение. Какво спорим колко е концесионното възнаграждение? Било неясно в договора и накрая фирмата казва – за мен е толкова, а държавата казва – щом за теб е толкова, значи е толкова. За 200 хиляди лева годишно, колкото се плаща за ски зоната в Банско, ти наемаш един неголям магазин в София. Асен Генов: А, там в Банско, какъв по-точно е проблемът? Около какво е спорът? Тома Белев: Спорът е точно върху какво е таксата. Държавата твърди, че върху едно трябва да се изчислява таксата, концесионера казва – в договора пише нещо друго. Те, обаче не отиват на съд, за да изчистят спора, а продължават да си спорят. Ето сега същото е и за площта – в 160 хектара ли е или в 100 хектара. По това спорят вече втора година. Асен Генов: Говорим за съоръженията за ски. Тома Белев: Да, колко е площта, която се ползва. Втора година вече ползват колко е площта и не отиват в съда да изчистят проблема колко е площта. Това всъщност дава една възможност на концесионера да прави каквото си иска. Ние нямаме нито една концесия в България, това го твърдя отговорно, независимо за какво е концесията, в която собственика в лицето на обществото, защото това са публични ресурси, да е наясно какво губи. Нито една концесия – не за златото в Челопеч, не в Трън или Кюстендил, не в Крумовград, не за инертните материали – за нищо. Включително и за прословутите плажове, където име т.нар. „псевдо концесии“, пак не е ясно какво се получава и как трябва да се изчисляват приходите.

„Аз не знам друга партия и друг премиер да е разпоредил на ДАНС и да се намесил дотолкова, че негов депутат да получи дори постоянна мярка задържане под стража и в рамките на един ден да му се свали имунитетът.“

Бойко Борисов пред „Капитал“

„Аз съумявам, когато идват големи инвеститори, в частни разговори с тях да им кажа, че тук има много силни отбори, с традиции, ковачници на кадри, с големи успехи. Питам ги защо не помогнат малко и това се случва.“

Бойко Борисов пред „Фокус Спорт“

Кратко разяснение: Мярката за неотклонение се определя от съда, който е независим, но пък премиерът се хвали публично, че се е намесил. А решенията за разходите за спонсорство и реклама се взимат от управлението на компаниите, но когато играят с държавата, има и предложения, на които не могат да откажат.

Снимката е от сайта на ФК „Локомотив Пловдив“. Файлът е озаглавен „Koko_Boiko_Mareshki“. В интерес на вашата по-добра информираност, бих предложил да се казва „Boiko_Koko_Zuma_Mareshki“

Богатите са горе, бедните – долу. Едните живеят здравословно и изкарват луди пари, другите седят пред телевизора и занемаряват децата си. Така изглежда Америка днес. Упадъкът й е не толкова икономически, колкото морален. Известните американски политолози Джоузеф Брамл и Чарлс Мъри хвърлят поглед към проблемите в Америка и описват – от различен ъгъл – измеренията на необратимата разруха в американското общество. Две гледни точки и две нашумели книги за упадъка на днешна Америка: Тезата, застъпена в новата книга на Чарлс Мъри „Coming Apart“, е пределно ясна. Днешна Америка, пише Мъри, се ...

Колко добре познавате София?

А колко добре познавате книжния свят на столицата?

В литературния уикенд на София Диша (12 август 2012) за втора поредна година ви предизвикваме да отговорите на тези въпроси с играта, от която няма да останете разочаровани, дори и да не сте победители.

“Да се изгубим в литературна София” е градската книжна игра на “Аз чета” и Сиела за всички книголюбители и ентусиасти, без значение дали са кореняци софиянци или гости, без значение на каква възраст и с какво образование са.

Броят на местата за участници е ограничен, като предварително всеки желаещ да се включи трябва да изпрати трите си имена и възраст и телефон за контакт на имейл адрес lost@azcheta.com до събота (включително). Първите 20 души, които се регистрират по тези правила, имат право на участие. При случай на невъзможност да се включи някой от класираните за участие, на негово място идва следващият поред изпратил желание за регистрация.

Отборите ще се формират на място преди започване на играта на случаен принцип, ако някой от заявилите участие обаче има желание да бъде с друг човек в един отбор (той също трябва да се е записал на посечения имейл) трябва предварително да опомене това в своя имейл, в противен случай участието им заедно остава в ръцете на случайността.

Правилата на играта са следните:

Стартираме в 16.30 от щанда за размяна на книги на "Аз чета" на ул. Ангел Кънчев. Времетраенето на играта е 2 часа и половина или точно 150 минути.

В деня на играта участниците ще бъдат разпределени на 5 отбора по 4 души. След това на всеки отбор ще бъдат раздадени маршрути с определени точки от града, където всеки отбор ще има различна задача, за изпълнението на която получава точки. Най-бързият отбор получава допълнителен брой точки за бързина. Накрая броим точките и раздаваме награди - призовете за трите най-добри отбора са от Сиела.

Очакваме ви и побързайте - 20 места съвсем не са много, така че може и да свършат! :)

Не пропускайте да видите и какво още сме ви подготвили за прекрасната литературна неделя на ул. Ангел Кънчев.

На есенните заседания на новосъздадената комисия "Антимафия" в Европарламента ще бъде обсъден случаят с българския премиер. Това заявява в предаването "В епицентъра" със Светла Петрова членът на Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" Петър Пенчев.

Един мил видеоклип ни разкрива как 3D-принтиращата технология помага на едно дете да използва ръцете си и ни показва, че технологията може да е изключително полезна за много хора. Две-годишната Ема е диагностицирана с артрогрипоза - рядко заболяване съпроводено с много проблеми за момиченцет...

Докладът на ООН за правата на жените в България посочва сериозни проблеми в прилагането на принципите на равни права и защита на жените от дискриминация

След кратко боледуване на 66-годишна възраст починал председателят на БАН академик Додунеков, съобщи пресцентърът на академията. Той бе избран на високия пост само преди два месеца. Кончината му е напълно неочаквана, тъй като само допреди седмица академик Додунеков работеше активно и прове...

Софийската община най-после събра кураж ( и получи политическо разрешение от „най-високо място“, това е сигурно), за да се реши да махне един от двата най-фрапантни символа на рухналия комунизъм. Ще маха паметника „13 века България“!

“Главният архитект на София Петър Диков обеща пред журналисти, че ще бъдат свалени тонове – металната конструкция, оградата и седем бетонни панела. Демонтирането на недоразумението, издигнато по каприз на някогашната принцеса на комунистическия режим Людмила Живкова, щяло да струва малко над 70 хил. лв. вместо първоначално предвидените 90 000.

„В договора с фирмата, която ще демонтира конструкцията, е заложено, че металът, който бъде свален, ще бъде предаден за вторични суровини. Средствата от това ще влязат в общинската хазна“, съобщи Диков.

По предварителни данни се очаква да бъде демонтирана над 1000 тона метална конструкция.

Дали паметникът пред НДК ще остане, това ще решава обществото, обяви преди месец за пореден път кметът на София Йорданка Фандъкова. За нея най-важното в момента е той да е безопасен.( vesti.bg)

Три забележки:

1. Виждате как само за месец се е променила позицията на Фандъкова – от криенето зад „обществото“, до внезапен прилив на решителност въпросът да бъде решен и без тази игра на бягство от отговорност. Защото идат животоспасяващи за ГЕРБ избори и „някой“ е преценил да покаже поне малко легитимност зад приказките за борбата с наследството на комунизма.
2. Цената на упражнението далеч не е такава, че да го прави невъзможно, както твърдят всички, които вият на умряло при вероятността да се посегне на символиката им.
3. Рухна всъщност самата незащитима „философия“ на защитниците на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА), че паметниците не бива да се разрушават ( по принцип), а да се съхраняват за поколенията. Забележете, че самите общинари вече говорят за демонтиране, а не за рушене, в каквото намерение обвиняват гражданите от инициативата за демонтиране на МОЧА.

Положението е „думам ти дъще ( Людмила), сещай се снахо“ ( МОЧА)!

Сега пред аналогично решение за МОЧА стои една единствена преграда- петата колона на СССР, трансформирана в руска. Друг аргумент срещу демон(с)т(р)ирането на позорния монумент на сталинизма в столицата просто не остана. Отгоре на всичко общината има собствено легитимно решение за демонтирането му от 1993 г. насам и с бездействието си отсега нататък, повече от всякога досега, ще демонстрира преклонената си главица пред крепителите на възторга от чуждата окупация и идеологическата диктатура, наложена от нея.

Какво избират- да демонтират или да демонстрират подчиненото си положение на лъжата за освобождението на България от съветските колониалисти и петата им колона?

Share on Facebook

Марсоходът Curiosity, който успешно кацна в района на кратер „Гейл" на Марс, вече предаде първите снимки. Най-критичната и опасна част на мисията приключи. Сега Curiosity постепенно ще включва своите уреди за геоложки и геохимически изследвания, изучаване на атмосферата и климата на планетата.

Снимка: Facebook "Фен страницата на ПРСР бе обвързана с фен страницата на министър Мирослав Найденов във Facebook с цел да се постигне по-голяма видимост в социалната мрежа." (Из отчет на МЗХ)

50000 лева от европейските програми за 234 споделяния във Facebook и 140 в Twitter за една година дава Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Това е цената за популяризирането на европейската Програма за развитие на селските райони (ПРСР).

Това прави средно по 133 лева на линк!

Тези цифри са прогнозни, ако темпът на публикуване се запази. За 6 месеца от началото на операцията са "реализирани" 117 линка на стената на ПРСР във Facebook и точно 72 туита със същите линкове.

Операцията на МЗХ беше разкрита от сайта Отворен парламент и предизвика възмущение в социалните мрежи.

Министерството е изпратило до Отворен парламент отчет, в който са описани подробно дейности като създаване на безплатни Facebook и Twitter профили. Дори и кликът, с който профилът на министър Найденов е харесал профила на ПРСР е описан на няколко реда с аргументация за ползата от видимостта при "обвързването" на двата профила.

"Фен страницата на ПРСР бе обвързана с фен страницата на министър Мирослав Найденов във Facebook с цел да се постигне по-голяма видимост в социалната мрежа."

Не става ясно колко точно лева е струвал на европейските данъкоплатци този височайш клик, но съдейки по средната цена, едва ли е по-малко от 100 лева.

След като скандалът стана публичен, на фен страницата започнаха ударно да се публикуват отчети като този:

"В документ "PRSR_Vremevi grafik" ще намерите график по месеци и седмици на изпълнените, дейностите в процес на изпълнение и предстоящите дейности за целия период на договора. От графиката може да се види, че изпълнението на страницата е започнало на 12.01.2012г., а окончателното й завършване е на 12.01.2013г. Официалното представяне пред обществеността е на 01.09.2012г."

Въпросната страница представлява всъщност копие на сайта на ПРСР, интегрирано в приложение за Facebook. Изработката на такова приложение отнема няколко часа, твърдят специалисти от бранша.

Освен за Facebook и Twitter профилите, МЗХ е дало още 50000 лева за публикации в Интернет форумите, става ясно от отчета. Не се разбира кои са тези форуми, колко поствания са реализирани и каква е средната цена на постването.

Към момента фен страницата на ПРСР във Facebook има 142 фена. Преди публикацията в Отворен парламент те бяха 24 на брой. Последователите в Twitter преди публикацията на Отворен парламент бяха само трима души, а в момента са 19.

Снимка: Facebook, фен страница на ПРСР. След огласяването от Отворен парламент харесванията рязко скачат.

Поддръжката и експанзията на това масирано присъствие в социалните мрежи ще струва на европейските данъкоплатци още 50000 лева за 2013 г., като поръчката ще бъде пусната през септември.

Кой клика за тези пари?

Обществената поръчка е сключена с директно договаряне, преди Законът за обществените поръчки да се разпростре и върху сумите до 50 хиляди лева. Поради това няма следи от нея в сайта на Агенцията за обществени поръчки и бенефициентът не е публичен.

Пред сайта Отворен парламент от Министерството са уточнили, че все още нищо не е разплатено по поръчката за социалните мрежи. Парите за инвазията на интернет форумите пък били по-малко, но не се казва колко точно. МЗХ категорично отказва да разкрие кой трябва да вземе тези пари.

Профилът на ПРСР във Фейсбук обаче публикува линкове, които сочат към сървър на фирмата "Форси" ООД. Същият сървър стои и зад Фейсбук приложението за ПРСР, разкри Боян Юруков в своя блог.

Приложението представлява просто копие на сайта prsr.bg на хостинг с цифров сертификат за защитено браузване. Сертификатът е на Rapid SSL и струва най-много 199 $. Сертификатът на Forci.com обаче е от по-евтините, за 49 $, които са валидни за точно определен поддомейн, а не за целия домейн forci.com

Едноличен собственик на Форси е лицето Григор Йосифов. Пред Отворен парламент той казва, че няма договор с Министерството на здравеопазването и храните. Йосифов потвърди същото пред Биволъ и не пожела да отговори дали работи като подизпълнител за друг контрагент на МЗХ и дали просто хоства приложението за нечия сметка.

Пред сайта Offnews, МЗХ също отказва да съобщи кой е бенефициентът на обществената поръчка, според която по 50000 лева на година ще се дават за публикуване в безплатните профили във Facebook и в Twitter.

Междувременно Боян Юруков разкри, че на поддомейн на Forci.com е хостнато незаконно съдържание. След неговата публикация обаче поддомейнът изчезна.

"Възможно ли е европейски пари да се раздават без договор?" - попита Биволъ медийният съветник на МЗХ Мирослав Иванов, член на политическия кабинет на Найденов.

Той не благоволи да отговори, което явно означава, че е възможно.

Отговор на въпроса ще потърсим и от европейската служба ОЛАФ, която наблюдава за злоупотреби при харченето на европейските средства.

Трудно е дори да се опиташ да си градивен по отношение на това как биха могли да бъдат подобрени услугите в английските обществени библиотеки. Ако се начене такъв разговор, човек неминуемо е надвикан от всички онези, които са на мнение, че дори да има проблеми, то те са свързани единствено и само с липсата на пари и на адекватна оценка на положения от служителите труд. Другият вариант е да бъдете пометени от поддръжниците на тезата, че проблеми няма, всичко-е-прекрасно-и-никой-да-не-твърди-обратното.

Въпреки това аз от много време вярвам, че има неща, които могат да бъдат подобрени и че разходите могат да бъдат намалени. Също така считам, че докато не започнем да признаваме дефектите на услугите в английските обществени библиотеки, последните ще продължат да бъдат дирижирани от безконечния хаос, който ги е обзел в момента, а упадъкът им ще продължи им докато накрая те не се превърнат в спомен. Дори бих стигнал до там, че да заявя – с настоящото положение на нещата никой с обществени или частни пари не трябва да ги инвестира в услугите на обществените библиотеки, защото голяма, прекалено голяма част от тях, ще бъдат прахосани.

Дългоочакваното нашествие на електронни книги, съчетано с настоящата и широко разпространена нужда ограничена икономика в регионалните съвети, предоставя възможността да се мисли радикално и да се обърнем към фундаментите.

Бих поспорил по въпроса за това, дали е нужно да се отпусне контролът на съветите върху библиотечните услуги и някои от услугите да се предоставят на национална база:

- Всички електронни, е-книги, е-справки с достъп до големи бази от данни трябва да са национално предоставени за ползване. Трябва да се създаде един общ национален сайт на обществените библиотеки, съдържащ национални данни и национален каталог, чрез които хората да имат достъп до информация за местните услуги.

- Да се създадат специални и големи колекции от издания, а сградите, в които се помещават, да бъдат управлявани от национален екип. Необходимо е те да бъдат разграничени от малките общински библиотеки, като за целта и бюджетите им трябва да са разделени. Също така е нужно да бъде създаден столичен бюджет за капиталови разходи за развитието и подобрението им. Има много доказателства, че на доста от местните съвети им е трудно да оценят тези специални библиотеки и ги държат в пределите на собствената си бюджетна рамка. Твърде много вече бяха загубени и ние трябва да спрем този упадък – мисля си за музикални библиотеки, библиотеки за арт и дизайн и специални колекции като тези, които наскоро бяха представени в Централната библиотека на Манчестър.

- Средните и малки общински, градски и регионални библиотеки (включително местна исторически колекции) трябва да бъдат финансирани и управлявани от местните структури така, че да са адекватни на конкретните нужди. Важно е обаче всяка индивидуална библиотека да има възможност за задоволяване на потребностите си и за покриване на текущите разходи за издръжка и персонал чрез собствени бюджетни средства. За тези библиотеки няма нужда от по-големи или малки съветнически структури – трябва да се научим да се доверяваме и подкрепяме местните си библиотекари, тези, които работят в библиотеките, не в офисите... И трябва да ги обучим да ръководят и да бъдат отговорни за цялата библиотека, а не просто да са поредната малка бурмичка в големия сложен механизъм, каквито са сега.

- Трябва да се създаде национална агенция за снабдяването за всички обществени библиотеки, която да осигурява договори на местните библиотеки и да изпълнява всичките продоволствени функции на съветите (доставки на продукти и системи, дистрибуция, библиографски услуги). Парите, харчени за снабдителския процес, който се повтаря за всеки съвет, в момента е наистина прекалено много.

- Всички приблизително 150 локални разпределителни центрове в библиотеките на съветите трябва да бъдат ликвидирани постепенно. Същото трябва да се случи и с прекалено големите мениджърски екипи на библиотеките, наред с различните вариации на системи и поддържащи операции, за които съветите плащат.

- Всички служители в обществени библиотеки трябва да бъдат възприемани като професионалисти и да бъдат обучавани и заплащани като такива – независимо от това дали са на пълен, или на непълен работен ден, млади или стари и без значение дали имат библиотекарско висше образование. Професията трябва да има ясни правила, определени от ръководствата на институциите, а не от служителите им.

* Материалът е публикуван в блога "The Good Library Blog", заглавието е на редакцията. Пъркинс е котката, живееща в библиотеката Сий Карнеги близо до доковете на пристанище Блогингтън

 

Във Виетнам се проведе първият гей парад

Филм за сексуален тормоз по улиците на Брюксел шокира Белгия

Силен старт за образовани роми

Някои от потребителите на Facebook не се интересуват от това дали имат печатни грешки в съобщенията, които публикуват под формата на статуси. Други обаче са по-отговорни в това отношение и често изтриват статусите си и ги публикуват отново, този път без грешка. Е, скоро този процес може да бъде улес...

  Сезонът на летните партита започна:) Ето ви една лесна и в същото време много ефектна декорация за...

Стив Возняк е един от специалистите, чието мнение винаги има значение и се търси от производителите и застъпниците за нови технологии и продукти. Тези, които се занимават с разработването на услуги в облак обаче няма да останат особено щастливи от мнението му по този въпрос. В скорошно интервю Возня...

Днес започва втората седмица от патентното дело между Samsung и Apple, но решението на съда изглежда като химера. Всъщност, спорът между двете компании се задълбочава все повече и повече. Последното нещо, което научихме е, че съветникът на Samsung Катрина Хауърд е обвинила Apple в повлияване на реше...

През 1987 година група писатели - фантасти сътворили нещо наречено "капсула на времето" - място, където всеки един от тях вписал своите прогнози за живота на човечеството през 2012 година. Сред тях са имената на Орсън Скот Кард, Робърт Силвърбърг, Джак Уилямсън, Алгис Бъдрис и Фредерик Пол. Писан...

Носителят на 30-то юбилейно издание на Наградата на Писателите романтици на Америка (RWA) за цялостно творчество “Нора Робъртс” се казва Бренда Джаксън, съобщи Publishers Weekly. Отличието, връчено за първи път през 1983-та, се дава като призвание за съществен принос към любовните романи.

Джаксън излиза на сцената на RWA да получи своята награда на фона на монтаж от снимки от нейния живот. Съвпадайки перфектно с темата на вечерта, а именно романтиката и любовта, на екрана се появява снимка на петнайсетгодишната Бренда, която получава пръстен, символ за вечно приятелство, от сегашния си съпруг.

Бренда Джаксън е сред най-издаваните американски автори - до момента тя има 94 публикувани книги и се очаква до ноември 2013 г. да станат 100. Тя започва своята кариера през 1994 г, се превръща в първата афро-американка, чиято книга е публикувана в поредицата Harlequin/Silhouette Desire Line и чиито производения стигат до върха на класациите по продажби на USA Today и New York Times.

2012 година се оказва много успешна за Бренда, тъй като освен че получава наградата от RWA, тя е номинирана и за NAACP Image Award за произведението си „A Silken Thread”.

„Писателите романтици на Америка” (Romance Writers of America, накратко RWA ) стартират своята дейност през 1981 и от тогава неспирно следват своята кауза да помагат за популяризирането и развитието на кариерите на писателите на любовни романи. През годините Наградата на RWA за цялостно творчество “Нора Робъртс” е била връчвана на известни автори като Шарон Сала, Алисън Харт и Деби Макомбер.

На критиките от чужбина срещу пълзящото влошаване на медийната среда в България властта отговаря с …галопираща агресия по овладяване на нови и територии на малкото оцеляващо доскоро критично слово. Прави го по-малко демонстративно, опаковайки с банкноти копитата си, за да приглуши чаткането по провинциалния ни калдаръм. Но който има уши-чува.

Чу се наскоро за поглъщането на два влиятелни регионални вестника от същия медиен октопод на управляващите, който те наследиха като плячка от предишните си конкуренти в битката за върха на държавата. Къде се е чуло и видяло октопод да чатка с копита, ще рече някой! Обаче се чува. И се вижда.

В никоя друга област на тоталния контрол, към който се стреми ГЕРБ, бруталността на този нагон не се вижда и не шумоли толкова явно. Работата на медиите, все пак, е да се виждат и чуват. И не е необходимо човек да разполага с някакви споделени тайни на задкулисието, за да чуе марша на тези четири чифта ботуши. С влиянието си в днешно време октоподът вече се е разпрострял повече от пипалата на аналогичната групировка „Мултигруп“ от периода на първоначалното награбване на капитала.Сега просто наблюдаваме безпомощно вторичното му разпределение в пералнята „България“.

Гущерът „Мултигруп“, преди да получи отпор от сменената след граждански протести власт през 1997 г. , се опита да избяга от публичната представа за себе си чрез обещание да скъса опашката на лошия си имидж на всеядно влечуго. В статия, написана от младия Георги Кадиев ( бъдеща звезда на БСП), но подписана от главата на лакомото влечуго Илия Павлов, тази претенция не случайно се появи в органа на столетницата в. „Дума“. Това подчертаваше важността на заявката пред тогавашните раздавачи на порциите на пропаганда в кухнята за бедни. Била им е бедна обаче фантазията да си представят прераждането на гущера в октопод.

Какво трябва да се случи с тези осем пъти повече „опашки“, които има днешният октопод? Нима само нови граждански протести могат да променят нещо в триумфалния марш на мекотелото с твърдата ръка върху юздите?

Пипалата му вече тихомълком се промъкнаха и в подмолите на морето от информация в интернет. Критичността на много от големите сайтове, които си позволяваха критични публикации и заглавия, се спихва неусетно ( за не много внимателните потребители на критика срещу опасната претенция за всемогъщество на управляващите).

Като много внимателен потребител на информацията и коментарите в интернет обаче мога да ви уверя, че и в тази последна крепост на журналистическата независимост в България е постигнат желаният от октопода поврат не само чрез премълчаване кривиците на правата линия на Партията, но вече и с откровени подмазвачески публикации и заглавия.

Територията на доскоро опозиционното журналистическо писане срещу претенцията за безгрешност на ГЕРБ тихо е прекопана в „тиражни“ сайтове и там вече растат само типичните за медиите на октопода жизнерадостни бурени на похвалите към успехите на държавата, на която ни призовават да помагаме и да спрем да „мърморим“- или да не му „ядем кокалите“ , както лично ме призова по телефона премиерът Борисов. И понеже това е „малко“, дори и карикатурите громят враговете на статуквото в духа на социалистическата сатира срещу „тунеядците“.

Вече можете да се насладите и на графичното изражение на помислите на властелина на държавата, изобразени по следния начин: грамаден пожарникар, чийто прототип може да бъде разпознат и в гръб, призовава с маркуч в ръка грозно човече да му помага да гаси пожара. Обаче гадното човече, което носи две тенекии, му отговаря с мазна усмивка, че предпочита с тях да си прави зимнина. Горе-долу по този начин са рисували еврейските бакали в нацистка Германия, а в комунистическия печат така изобразяват ( и днес!) всякакви недобросъвестни мързеливци, спекуланти и направо народни врагове, които вместо да милеят за общото благо, си греят ръцете на пожара на революцията, за да задоволят своите еснафски нужди от зимнина, с която се надяват да оцелеят през зимата на магистралната диктатура над дребните човечета.

Дали да не посоча за кои сайтове става дума? Май вече е късно. Скоро ще трябва да се прави обратният списък и няма да е никак трудно с няколкото названия, които могат да бъдат споменати като острови,стърчащи над империята на октопода.

А на въпроса как и защо се стигна дотук, вижте отговора на колегата Ралица Ковачева в нейния блог.

Ралица Ковачева

05 юли 2012, четвъртък
Журналистите Борко

Когато бях първи курс във Факултета по журналистика много се впечатлих от израза, че журналистиката била куче-пазач (watchdog). С патос и самочувствие, типични за 18-годишните, твърдях, че кучето е символ на покорството, то е „най-добрия прител на човека”, а медиите не може да са най-добрия приятел на когото и да е. Те трябва да хапят, не да се умилкват. Хайде, хайде, кучето може и да хапе, казваха приятелите ми, не особено заинтригувани от темата. Не, казвах, може ако е вълк, не ако е овчарско куче. Абе имаше нещо сбъркано в тая американска метафора, ама не можех да им обясня какво.

18 години по-късно вече знам какво съм имала предвид. Осъзнах го по повод знаменитото премиерско българско овчарско куче Борко. Всъщност, знаех го и преди, но Борко ми помогна да нарека нещата с истинските им имена. Работила съм в частни  и държавни медии, правила съм компромиси, но никога със съвестта си и морала си. Не съм съобщавала поръчкова новина, нито съм правила услуги на бизнесмени или политици. Обаче продължавам да се чувствам един Борко, само защото съм била част от системата.

Защото колеги, може да сме много достойни хора, направо страшни пичове може да сме, обаче е важно кой дава на Борко мръвката. Важно е дали е месар или собственик на медиа. Важно е дали е искал да създаде медиа, защото медиите са важни, или защото носят пари, или защото харчат пари, изкарани другаде, или защото купуват влияние. Не е важно дали в конкретен момент дадена медиа е опозиция на дадените управляващи, важно е каква ще бъде утре, когато властта се смени. Защото това ще са „нашите хора” и ние ще получим това, което сега не ни се дава, та ни се налага да сме опозиция.

Защото единствената причина в България изобщо да има опозиционни медии е, че всяка власт си води своите любимци и на останалите им се налага да са в опозиция, докато си чакат реда. В България медиите не са критични към властта в полза на обществото, а в полза на други кандидати за властта. Но има един проблем. В последните години забелязвам, че смяната на властите не води автоматично до смяна на бизнес любимците. Съответно, собственици на медии. Което до какво води? До унищожителна конкуренция между медиите кой да се сложи на властта повече, защото следващият кастинг за любимци не се вижда на хоризонта.

Тая битка обаче се води на други нива, журналистите не участват в нея. Е, някои участват, но те са друг вид професионалисти. Има и хора, които искрено се бунтуват, искрено искат да променят нещо, да размътят блатото. Но голямата част от гилдията просто ходи на работа. Или просто напуска. Ако може да прави нещо друго, разбира се. За първи път си зададох въпроса срам ли ме е да сервирам кафе или да продавам на пазара ако се наложи преди близо три години. Отговорих си положително, макар да не го направих. Продължавам да смятам, че е по-достойно и по-честно спрямо себе си и спрямо смисъла на професията си да я оставим, вместо да я покварим.    

Не си представям, че мога да работя в медиа, където основната ми задача ще бъде да отразявам Бойко Борисов. Защото това не е лесна задача. Направо творческа си е. Всички прояви на премиера са режисирани така, щото да бъдат обстойно отразени, с цената на максимален стрес и усилия от страна на медиите. Дали ще получат известие посред нощ, че призори Първият ще закрие пожара, или ще висят като прани гащи пред вратата на Съвета в Брюксел (или ще го преследват по коридорите, за удивление и присмех на колегите си), няма особена разлика. И това е хитро, защото, някак си, като има паника, медиите смятат, че е много важно да отразят, вероятно нещо важно ще каже. И тичат, тичат, а после той казва някаква томителна простотия, ама я пускат, премиерът е все пак. Или пък е забавно, а забавлението носи рейтинг. Дори и да му се подиграваш, пак го отразяваш, нали? А народът се смее, смее, но не вижда нищо лошо, в крайна сметка. И проблемът не е в Бойко Борисов, нали разбирате? Той е само симптом.

Така в шеги и закачки стигнахме до тук, когато спокойно можем да кажем, че медиите в България са куче-пазач на властта, нейният Борко. Тия в опозиция вече нямат надежда да станат следващия Борко на следващата власт, защото както изглежда, статуквото е бетонирано. Властта може и да се смени, макар в момента това да ми изглежда невъзможно, но истинските владетели на положението ще останат същите, парите ще останат същите. Само имената ще се сменят, но какво тук значат някакви си имена. А дори и да се сменят бизнес любимците на властта, какво ще спечелят от това медиите? Някои ще фалират, станали ненужни, други от първи опозиционери ще станат рупори на властта. Кой печели от това? Журналистите ли? Обществото ли? Печели властта, защото нейният верен Борко е винаги на стража. 

Съжалявам, че ще ви разочаровам, но няма хепи енд. Няма магическа рецепта, която да направи медиите едиственото нормално нещо в държавата. И не вярвам, че отчаяната съпротива на броени хора е достатъчна, макар да е жизнено важна. Не съм се отказала, а щом четете това, очевидно вие също не сте, но сме твърде малко и твърде бедни, за да си купим обществено влияние. А тези като нас и тези, които имат нужда от нас стават все по-малко. Иде армия от хора, които искат да ядат, не да са свободни. И нямам право да ги упреквам. Но упреквам себе си и всички нас, че допуснахме това да се случва. Дължахме си повече, нали?

P.S. Поднасям искрени извинения на породата българско овчарско куче за сравнението.

Share on Facebook

В последния ден от юли ви уведомихме за напускането на двама високопоставени служители на Yahoo. По-малко от седмица след това ви съобщаваме за поредното напускане - този път на старши вицепрезидента и стратег Джим Хекман. Тази новина, всъщност, не е кой знае колко изненадваща, като се има предвид, ...

Продукти за 4 порции:
За кюфтета:
500г кайма
1 картоф
1 яйце
1 глава лук
щипка сол
щипка червен пипер
щипка босилек
щипка сушена чубрица
2- 3с.л. мазнина
1ч.ч. топено сирене за мазане

За задушени картофи:
6- 7 картофа
щипка сол
2- 3с.л. зехтин

Приготвяне:
Каймата се слага в купа. Картофът, морковът и главата лук се почистват и измиват. Стържат се на ренде. Добавят се към каймата. Мляното месо се овкусява със сол, червен пипер, босилек и чубрица. Допълнително се чуква едно яйце. Каймата се омесва. Оставя се за 30 минути да се овкуси.
Картофите се белят измиват. Режат се на кубчета с къдраво ножче. Слагат се в тенджера. Налива се вода. Нивото трябва да е един пръст под нивото на картофите. Съдът се похлупва. Картофите се варят на тих огън, 30- 40 минути. Съдът се отхлупва за да се добави се мазнината. Картофите се оставят да се задушават под капак на изключен котлон.
От каймата се оформят кюфтета, които се редят в тава. Налива се 1/2ч.ч. вода и 3с.л. мазнина. Сиренето се разпределя около кюфтетата. Пекат се на умерена фурна, 40 минути. В порция се поднасят по 2 или 3 кюфтета, поляти с бял сос и гарнирани със задушени картофи.

Финалната версия на Windows 8 Enterprise се появи в Интернет, само ден след като появата и бе обявена от Майкрософт. Изтеклото копие представлява N-версия, предназначена за европейските потребители, в която не е включен Windows Media Player. През 2004, Европейският съюз отреди на компанията да...

На всеки (надявам се, че е “на всеки” – иначе само аз имам проблем) му се е случвало да излезе на вечеря с приятели сякаш с единствената цел всеки да забие нос в телефона си. С тази тенденция се бори кампанията Social Rehab. Но за разлика от други инициативи за онлайн-пристрастените, тук не се залага на драма, а на забавление. Така доста по-лесно се достига до млада аудитория – където са и повечето Facebook-наркомани.

Social Rehab ви зарежда с комплект за използване на социалните мрежи на живо. На принципа на метадоновата диета, можете да направите прехода към офлайн по-плавен с няколко продукта: Istaglasses, Like-стикери, Twitter-бележки и малък скицник за феновете на Draw Something. Така няма да пропускате важни моменти заради екрана на телефона си, а ще можете да общувате с хора на живо. Комплектът се раздава безплатно на желаещи, но ако не се намирате в Сингапур, където е започнала кампанията, можете да си свалите скицата и да си направите собствен комплект.

За тези, които се чувстват достатъчно сигурни в борбата с пристрастяването, е организирано специално парти. Всеки посетител заключва телефона си, а всеки час далеч от мобилното устройство му дава допълнителна отстъпка на бара. И това ако не е чудесен начин за лечение!

Всъщност, проблемът, който кампанията разглежда, става все по-сериозен. Според данни от организаторите на ден поглеждаме телефона си поне 150 пъти, а 24% от хората пропускат да изпитат важните моменти, докато се опитват да ги документират. Дори и да не ви показвам цифри, със сигурност можете да се сетите за случка по темата, нали? И зад цялото забавление в кампанията (което според мен наистина е най-подходящият подход към аудиторията) стоят и сериозни идеи като етикет за използване на мобилни устройства. Препоръчвам ви да го спазвате:

Понеделнишки съвет: гледайте се в очите, не в екраните! Гарантирам, че в 9 от 10 случая ще си прекарвате по-добре.

Няма подобни постове.

Където и да съм работил, когато не мога да напиша нещо в изданието, което работя, аз го пиша другаде под псевдоним или го давам на колеги те да го напишат, - коментира в Епизод 7 на "Гневни Млади Хора" журналистът от в. Стандарт Руслан Йорданов. В начолото на Епизода, Асен и Руслан отделиха няколко минути да коментират свободата на словото в България. Предлагаме ви фонографски запис от разговора: ** За свободата на словото и медиите ** Асен Генов: Първият ни гост е журналистът от в. Стандарт Руслан Йорданов. Аз с него много пъти съм водил спорове във Фейсбук по отношение на свободата на медиите, безпристраността на информацията, която се изнася. Често сме спорили за професионализма на неговите колеги журналисти. Самата покана към него той да участва в днешния епизод вече предизвика силни настроения у някои от нашите приятели във Фейсбук по отношение на негова статия, свързана с едно събитие, протекло наскоро в Брюксел – една дискусия по отношение на свободата на медиите в България. Той написа един коментар в Стандарт, който, лично аз, не одобравям като стил и като изразни средства, но в крайна сметка, свободата на словото е точно това – всеки да може да каже своето мнение. Отговорността лежи върху плещите на конкретния журналист или човек, който споделя мнението си. Затова ми се иска да отделим няколко минути и да обсъдим тази тема – мисля, че това ще бъде справедливо към тези, които ни критикуват защо представител на т.нар. „традиционните мейнстрийм медии“, на един вестник, който аз наричам „рупор на властта“, „официоз на властта“ – това е в. Стандарт, без да обиждам Руслан Йорданов. Това, с което не съм съгласен с анализа на Руслан Йорданов са последните доклади, които излязоха за свободата на медиите в България. Това са доклади на „Репортери без граница“, IREX, SIMO, Държавния департамент на САЩ. Всичките тези доклади са еднакво тревожни и негативни по отношение на нивото на свобода на медиите в България. Те отразяват едно и също нещо – именно, че свободата на медиите пада, понижава се. Медиите стават все по-корпоративно зависими. Част от заглавията, които бяха изведени като анализ на тези доклади бяха именно в тази посока – корпоративната зависимост убива свободата на словото в България, убива медиите в България, тяхната обективност и безпристрастност. В този смисъл, един критичен анализ по отношение на това, което се случи в Брюксел, за мен е неприемлив. Но да чуем и Руслан – това ли е наистина твоето мнение? Смяташ, че свободата на медиите в България не е застрашена по никакъв начин или ние просто не разбираме, които не са съгласни с този анализ, не те разбираме достатъчно ясно. Руслан Йорданов: Ти си много прав, че от година на година тези доклади стават все по-критични, че все по-малко свобода на словото има в България, но аз не съм съгласен. Първо, че медии са корпоративни, като изключим БНР, БНТ, БТА, Алма Матер радио, университетски радиа и някои малки изключения. Всички останали са корпоративни и това не е така само у нас, но и в цял свят. Второ, има двайсетина групировки, които владеят медиите – телевизии, радиа, големите вестници. Това, еч има плурализъм на собствеността донякъде води и до това, че има някакъв вид свобода на словото по някакъв особен начин. Те имат различни интереси, сблъскват се, спорят. Затова, както сега има две групировки – едната около в. Галерия и другата около Корпоративна търговска банка (КТБ) и една истина, която не може да излезе в едната групировка, може да излезе в другата. Това го давам като пример за това, че, ако има някакво разследване или някакъв голям гаф или скандал, той не може да потъне, не може да бъде затъмнен – това не е цензурата от преди 10 ноември 1989 г. Моят патос в статията бе насочен към това, че тези доклади се пишат от хора, които 20години пишат едно и също и вървят едни оплаквания, най-често самите журналисти се оплакват, че не им дават да пишат, че ги натискат собствениците и т.н. Това е оплакване без отговорност. Аз разбирам, ако някой се опита да се бори срещу това и каже – ето, аз се опитах, пробвах това или онова, борих се, но не стана. Докато има хора, които получават за това пари и всяка година пишат едно и също. Аз не мисля, че свободата на словото в България, самата журналистика, е по-зле от тези в западните страни. Давам ви за пример скандала с изданията на Рупърт Мърдок. Там имаше случай на отвлечено и убито момиче, журналистите проникват в телефона му и трият съобщения, подкупват се полицаи и се подслушват хора. Едни страхотии, които в България такива падения все още не сме преживели. Други са проблемите на журналистиката в България. Компетентността е много голям проблем. Виждате, сега след атентата, някой да е забранил на някой да пише или да каже? Не, но виждаме, че си измислят, тотална некомпетентност, непознаване на темата... ние (журналистите – бел.ред.) побъркахме не само българското обществено мнение, но и световното. Защото, глупостите, които се пишат по нашите медии, се превеждат, цитират в изралески медии, в руските медии, в западните... Асен Генов: Подсказват ми в чата, пък и моята мисъл върви в тази посока, че това са все пак вътрешни проблеми, свързани с морала и професионализма на тези, които отразяват дадено събитие. Дори с теми, свързани с нивото на тяхната собствена свобода. За мен като човек, който контактува с журналисти, повечето от които уважавам заради личните и професионалните им качества, има нещо, което не може да бъде скрито. Именно тази непрозрачна корпоративна зависимост – парите на държавата, през една финансова структура, в една корпоративна групировка, която купува и уедрява броя на своите издания. За мен това е съществения проблем, за който не бива да си затваряме очите. Ако ние имаме критично отношение, то е именно към начина, по който се управляват медиите, а не към Петър, Иван, Иванка, които работят. Може би това трябва да коментираш ти. И още по-конкретно, казвал съм го няколко пъти досега публично и в разговори с приятели, безспорен факт е, виждал съм го с очите си и съм го чувал с ушите си, журналисти от една или друга медия си подават теми, защото тяхната медия няма да отрази това нещо, именно заради тяхната, образно казано, редакционна политика. Руслан Йорданов: Точно това направих съвсем наскоро в един мой анализ. На мен, когато ми се е случвало, където и да съм работил, когато не мога да го напиша в изданието, което работя, аз го пиша другаде под псевдоним или го давам на колеги те да го напишат. Относно това, че с държавни пари се „хранят“ медии за положително отношение, това винаги е било... Асен Генов: Т.нар. „комуникационни стратегии“... Руслан Йорданов: ... договори за рекламно обслужване, информационно обслужване и т.н. Това е така от 20-ина години. Всяко правителство прави – къде с конкурс, къде без прозрачност... Съгласен съм, че това е проблем..., но в кризата, за съжаление, медиите са доста изгладнели и за много по-малки поръчки се хващат.

Преди доста време Алекс от "Аз чета" ми съдейства за книгата на Владимир Харизанов "На изток към Индия с 15 км/ч". Оттогава се случиха редица неща и срам не срам, така и не я прочетох. Стори го съпругата ми, малко преди да се оженим. И затова ревюто всъщност е нейно...

И тъй...

"На изток към Индия с 15 км/ч" е книга за всички търсещи души. За личности, за които границите са само в оковите на ума. Това е личен разказ за разкъсването на всички ограничения и постулати, за вярата в доброто, за пътя към себе си. Авторът ни увлича още от самото начало в своята история по един непретенциозен начин. Всяка дума е преживяна, езикът е семпъл и истински. Но в същото време е изпълнен с дълбочина, с много емоция и непресторена доброта.

Сюжетът е простичък – Владимир тръгва на пътешествие към Индия със своя най-добър другар – колелото си. Там отива, за да се включи в доброволческа кампания за възстановяване на пометени от поройните дъждове и ураганни вълни къщи на едно селище. Описва своя път през Турция, Иран, Пакистан и Индия. Но най-същественето в този пътепис е вярата в доброто у хората.

Пътят се оказва дълъг и труден, но също и пълен с много непознати и неподозирани приятели. Владимир се среща с хора от няколко националности, но всички те носят в сърцето си човечност и доброта. Той обогатява своя пътепис с размисли за живота, любовта, богатството и бедността, алчността и изобилието във всичките му форми.

Въпрос на избор е. Можеш да игнорираш и да бъдеш игнориран или да забелязваш и да бъдеш забелязан... Не извръщам глава, не затварям очи, а емоционално поглъщам всяка глътка живот. Аз съм тук. Пътувам, за да те видя, пътувам, за да ме спреш, пътувам, за да те срещна, пътувам, за да се върна отново при тебе.

Това момче, тръгнало на дълъг път с колелото. се сприятелява не само с героите от разказа си, но и със самия читател. Кара те, след като затвориш последната страница, да му се обадиш и да му кажеш:

Хей, приятел, изминал си чуден път, за мен беше удоволствие да споделя това изживяване. Ще чакам с нетърпение да ми пишеш пак.

Ревюто е публикувано първо в блога на Мартин "И като каза, рече..."

Днес е празникът Преображение Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков. Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не ...

"Чернова" е последният роман на Сергей Лукяненко, който излезе на българския пазар. Авторът майсторски претворява един стандартен и обикновен на пръв поглед сюжет в динамично и спиращо дъха приключение, което съперничи на холивудски касов екшън. С тази разлика, че тук пошлостта липсва.

Всъщност, вие как бихте реагирали, ако разберете, че светът, в който живеете е чернова? Че Земята е опитно поле? Че има още много други светове? Че те всички съществуват паралелно? Че има проходи между тях?

Иронията на съдбата или усмотрението на по-висши същества поставя Кирил Максимов в тази ситуация. Той е 26-годишен мениджър по продажби на дребно в московската фирма "Бит и байт". Неволите му започват, когато се връща в дома си и заварва непозната девойка, която претендира, че апартаментът е нейна собственост и което е по-лошо - има документите, за да го докаже. Нима е възможно целият му апартамент да е бил ремонтиран в рамките на 8-те часа, през които е бил на работа? Дори кучето Кашу се държи така, сякаш тя е неговата стопанка, а повиканите от съседката полицаи не успяват да помогнат на Кирил.

Потресен и все по-сигурен, че е станал жертва на крупна измама, той се обажда на приятеля си Константин, за да изплаче мъката си и да потърси съвет. Но постепенно, с натрупването на фактите, тази увереност се разколебава. А нещата само се влошават - на следващата сутрин дори Котя, с когото са поделили две бутилки миналата вечер, не го помни. На работа се оказва, че не са чували за него, дори родителите му започват да го забравят, а страниците на паспорта му избледняват. Сякаш никога не е съществувал.

В пика на своето отчаяние Кирил получава странно телефонно обаждане, което го инструктира до адрес. Тъй като няма какво да губи, младежът приема предизвикателството и стига до... една изоставена водонапорна кула. Ако не друго, тя поне му осигурява сухо и топло място, където да преспи в хладната есенна вечер. Ала когато се събужда на другата сутрин, изненадите не спират. Кирил получава пратка от пощальон и разбира, че е бил назначен (без свое знание или желание) за функционал-митничар, а кулата е пропусквателен пункт между няколко свята.

В романа "Чернова" Лукяненко не изневерява на стила си. Ще откриете и образния му точен език, и тънкия хумор, и изтънчената ирония, и препратките към други руски и чужди автори. Всичко това забъркано в неимоверено приятен и лек за четене текст. Но може би най-хубаво от всичко си остава способността на автора да изненадва.  У Лукяненко грабва най-вече липсата на предвидимост. До края на книгата не знаеш къде ще те отведе изобретателността на писателя. Краят винаги е неочакван. По това малко ми напомня на разказите на О'Хенри. Руският О'Хенри, само че романист фантаст.

Вижте ревютата за "Чернова" в Аз чета и от Мила Ташева и Митко Аврамов, както и от Христо Блажев в Книголандия.

Много потребители на Hotmail изразиха недоволство към Microsoft след като акаунтите им бяха автоматично обновени към Outlook.com без да е искано тяхното разрешение. В Microsoft Answers има 55 страници с оплаквания към новата пощенска услуга. В различни други форуми, страниците с оплаквания са...

Днес ще завършим уикенда на Ралица в Румъния. Започнахме със замъка Бран, а днес ще минем през Брашов. Приятно четене:

Нашият уикенд в Румъния 2012

част втора

Брашов

На следващата сутрин се сбогувахме към 8 ч с нашите любезни домакини и след като не забравихме да си вземем по една визитка от тях се отправихме към Брашов. Минахме през Рашнов обратно и използвахме случая да направим по - някоя снимка на крапостта отвън и от друг ъгъл. В 9,30 ч спираме на центъра в

Брашов

Знаем че в неделя синята зона е безплатна - така е все още. Оставяме колите и тръгваме на разходка - като хрътки жадни за обекти за посещение и нови снимки. Първи обект -  старото кметство - сега галерия. Снимаме порядъчно.

  То в Брашов материал за снимки колкото щеш - кеф ти обекти, кеф ти хора, кеф ти събития. Оказа се, че в града се хровежда фестивал на занаяти, народни обичаи и производители. Площадът в старата част е пълен. Подминаваме ги , защото имаме набелязани цели.

Черната църква

– за съжаление е в ремонт и я видяхме и обиколихме отвън. По мое мнение това си е чиста катедрала, а не църква . Има вход 1,50 за деца и 3 леи за възрастни.

 

 

Качваме се на

Цитаделата

над града и я разглеждаме,вход 4 леи на човек - таксуват ни като румънци, иначе за чужденци - 7 леи за възрастни и 1,50 за учащи,  минаваме през портата Екатерина на излизане и пак се връщаме в центъра по обиколен маршрут.

[geo_mashup_map zoom="10"]

[geo_mashup_location_info]

Успяваме да хванем и служба в католическа катедрала  и чухме изпълнение на хор и орган както и видяхме наживо католически свещеници в червени тоги. На площада е много интересно - опитваме различни видове кашкавал, мляко, вино, сирене и какво ли още не. Тропвам и едно румънско хорце с група до сцената.

 И тук има лифт , но така и не стигаме до него - доста е далеч за ходене пеша. Времето ни притиска , хвърляме по един поглед на площада в стария град - магазинчета за сувенири, места за хранете и дори площад с гълъби като този във Венеция. Пак снимки, хапваме по един геврек и с мляко и разбира се не пропуснахме да се запишем в историята на Брашов като седнахме да пием кафе на барче. Цените: 4 кафета с 2 коли - 27 леи. Кафето  е дълго и  каквото и да си поръчате като модел от менюто ви носят все едно и също. Въпреки това самата тръпка , че пиеш кафе в старият център на Брашов е достатъчна.

И тук оставихме доста обекти за посещение следващият път. Към 15ч тръгнахме от Брашов за Букурещ. Направихме си извод , че за да се обиколят всички забележителности в Брашов ти трябва един ден от сутринта до вечерта, най-малко. Към 17ч влизаме в Букурещ. Още от

Синая

заваля проливен дъжд. Спря само за малко на една отбивка непосредствено след Синая, може би за да ни позволи да си закупим по някой и друг сувенир и пак почна да вали. От дъжда гледката в планината стана още по-красива.

Зелени планини с издигащи се облаци от пара над тях. Пътищата се отводняват без проблем, локви няма, течащи реки  по пътя - също.

В Букурещ просто минаваме през града. Движението е ужасно натоварено - и тук живеещите в столицата провинциалисти са прибират от почивните дни. Трафикът започна още от Синая. С облекчение видях, че излизаме от града - добре че успяхме пътьом да видим две от забележителностите на Букурещ - Триумфалната арка, покрай която минаваме и на отиване и на връщане и двореца на Чеушескu. Това ми е достатъчно за сега от Букурещ - Благодаря ти GPS, че ни изкара живи от този град!

Гоним посока Дунав мост за да минем преди да се стъмни. Успяваме и около 19 ч сме на моста. Такса от румънска страна - 26,25 леи. Приема ги служител в една кабинка и дори не проверява документи. Минаваме моста и ето ни отново в Родината!

Впечатления от братска Румъния:

Хората не са дремали като нас 22 години. Правили са пътища, обновявали са сгради - поне там където минават туристи. Всяко едно кътче от природата и историята си са превърнали в място от където могат да се печелят пари. Можем само да се учим от  тях. И още нещо : Пак ще идем!     Автор: Ралица Илиева Снимки: авторът Други разкази свързани с Брашов – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Марсоходът Curiosity кацна на Марс, съобщи НАСА. След осеммесечен полет апаратът успешно кацна в района на кратера Гейл. В програмата на Curiosity са детайлни геологически и геохимични изследвания, изучаване на атмосферата и климата на планетата, както и търсене на вода и органични веществ...

Apple е поискала от съда да запази данните за продажбите и по време на съдебното производство в делото за патенти срещу Samsung.

Септември се очертава да е месец за пускане на нови модели смартфони, ако всички доклади за предстоящите устройства се окажат истина.

Отново горещи теми обсъждаха тази неделя, 5 август от 18.30 ч., в Епизод 7 на “Гневни Млади Хора” Асен Генов и неговите гости – Тома Белев, скандално уволненият директор на природен парк Витоша и журналистът от в. “Стандарт” Руслан Йорданов:

• Концесията на Дънди Прешъс метълс в Крумовград и Челопеч:
• Витоша, Витоша ски, лифтовете, пасищата и пистите

Отдавна не съм синхронизирал телефона си с лаптопа. Не си спомням да съм го закачал за USB порта през последните два месеца. Причината? Облакът. Свикнах с удобството повечето процеси, за които доскоро се грижих лично, да стават без моята намеса. Когато обаче някой получи достъп до цялата тази информация, удобството не може да компенсира… неудобството.

Пример за това е пресният случай, в който някой (или група от хора) се е добрал дистанционно до лаптопа, iPhone-a и iPad-a на Мат Хонън, бивш служител на Gizmodo и настоящ автор в Wired. След като е заобиколил мерките за сигурност със съдействието на служител на Apple, който по всяка вероятност си е мислил, че помага, е изтрил информацията на тези устройства. Да, благодарение на облака (iCloud) и функцията „Find My iPhone“ това е лесно като детска игра. Освен това е успял да създаде и допълнителни неприятности, като е пускал обидни съобщение през Twitter профила на Gizmodo.

Пак през уикенда Стийв Возняк споделя своето виждане по въпроса. Той гледа на пренасянето на информацията в облака като загуба на контрол. Това, че информацията не е върху твърдия диск, поставен в компютъра на бюрото ни, а някъде в облака, може да има наистина лоши последствия.

Не ми харесва, че всичко отива в облака. Мисля, че ще бъде много неприятно. Мисля, че ще имаме много и ужасни проблеми с това през следващите пет години.

В същото време обаче точно заради облака можем да работим по едни и същи документи навсякъде, без да разнасяме различни носители на информация или да си пращаме сами мейли. С развитието на технологиите и с подобни прецеденти тези последствия вероятно ще бъдат смекчени, но пък е добре да ги имаме предвид. Каква информация качвате вие в облака? Какви предохранителни мерки вземате?

Подобни статии:

1. Облачните технологии и социалните медии – две страни на една монета
2. iPad 3 може да бъде пуснат на рождения ден на Стийв Джобс

On August 4, Bob Costas, a TV veteran of nine different Olympics, interviewed Michael Phelps right after his historic last race, the 4×100 relay where Phelps won his 18th gold medal. The interview was touching and gave viewers a glimpse at what’s next for Phelps, the greatest Olympic champion of all time. Bob Costas asked Michael Phelps what it felt like to win one more medal and stand on the podium one last time. “I got so chocked up and emotional. I felt my eyes start to water,” the swimmer replied. Phelps also said that it ...

iOS-приложението за момента е достъпно само за Сан Франциско