В TUTA Theatre в эти дни идет спектакль “Кухонный лифт” (русское название пьесы “The Dumb Waiter”) по одноименной одноактной абсурдистской пьесе Гарольда Пинтера 1957 года. Сюжет пьесы прост: заказные убийцы Гас и Бен заперты в замкнутом пространстве в ожидании следующей жертвы. Приказы они получают откуда-то сверху через кухонный лифт. Но время идет, а новые команды не поступают… В этом спектакле необычно все. Зрителей ждет настоящий лабиринт, через который по узкому проходу они попадают в замкнутое пространство небольшой комнаты. Зала, сцены, всего того, к чему мы привыкли в театре, – нет. Зрители стоят ...

e-vestnik е публикувал прекрасен текст за интересните подобия в двете уж несвързани и различни истории. Ще цитирам по-интересните за мен моменти, а оригиналът можете да видите тук.

“Две години затвор за трите момичета, изпели молитва против Путин в московска църква. Цивилизованият свят оцени това като несъразмерно висока присъда. В България обаче руският съд има ревностни защитници. Това било богохулство, те се държали като демони.
Нормалната присъда щеше да бъде глоба. В страни с тоталитарно мислене обаче хората искат затвор, Сибир и твърдата ръка на бащицата да наказва сурово.

Кое е богохулство? Против Бог и християнството ли пяха тия момичета или против Путин? И какво е това изродено самосъзнание кагебисти да бранят църквата? И патриархът да е агент на КГБ?
[...]

Докато Русия се тресе от скандала с „Пуси райът”, който идва дюшеш на Путин да покаже колко богоугоден християнин и пазител на ценностите е, в България правителството, министърът на образованието и премиерът разиграха друга атракция, да се покажат като пазители на националните ценности.

Развяха един доклад за българските учебници, за да обявят, че той е написан от злодеи, дето посягат на националната сигурност – това означавало посегателството на историята. И къде е това посегателство? Медии раздухаха с манипулации този доклад – някакви искали да махат Ботев и Левски от учебниците. За да могат да се покажат като големи родолюбци Игнатов и Борисов. И контролираните от правителството вестници сега преследват авторите на доклада, изкарват ги в списък като престъпници.

Колко поколения иска България да възпита в омраза към „турците”? Левски се е борил против поробителя, но говори ли против турците? И ние докога смятаме да живеем години назад в историята? Да учим децата, че турците са враг, вместо да разбират историята?

А какво измисли България след десетилетия правилно патриотично възпитание чрез учебниците за да приобщи българските турци – немалък процент от населението? Измисли да им смени имената насила.
Това измисли.
Сегашният премиер тогава е бил командирован като каратист-бияч да „опазва реда” по време на преименуването и „голямата екскурзия”.

Сега неговото „демократично” правителство прави пропаганда, че някакви лоши „турци” от някаква комисия написали злодейски доклад.

У нас правителството брани “историята” като кагебистите – християнството.”

Почерненото е от мен.

e-vestnik е публикувал прекрасен текст за интересните подобия в двете уж несвързани и различни истории. Ще цитирам по-интересните за мен моменти, а оригиналът можете да видите тук.

“Две години затвор за трите момичета, изпели молитва против Путин в московска църква. Цивилизованият свят оцени това като несъразмерно висока присъда. В България обаче руският съд има ревностни защитници. Това било богохулство, те се държали като демони.
Нормалната присъда щеше да бъде глоба. В страни с тоталитарно мислене обаче хората искат затвор, Сибир и твърдата ръка на бащицата да наказва сурово.

Кое е богохулство? Против Бог и християнството ли пяха тия момичета или против Путин? И какво е това изродено самосъзнание кагебисти да бранят църквата? И патриархът да е агент на КГБ?
[...]

Докато Русия се тресе от скандала с „Пуси райът”, който идва дюшеш на Путин да покаже колко богоугоден християнин и пазител на ценностите е, в България правителството, министърът на образованието и премиерът разиграха друга атракция, да се покажат като пазители на националните ценности.

Развяха един доклад за българските учебници, за да обявят, че той е написан от злодеи, дето посягат на националната сигурност – това означавало посегателството на историята. И къде е това посегателство? Медии раздухаха с манипулации този доклад – някакви искали да махат Ботев и Левски от учебниците. За да могат да се покажат като големи родолюбци Игнатов и Борисов. И контролираните от правителството вестници сега преследват авторите на доклада, изкарват ги в списък като престъпници.

Колко поколения иска България да възпита в омраза към „турците”? Левски се е борил против поробителя, но говори ли против турците? И ние докога смятаме да живеем години назад в историята? Да учим децата, че турците са враг, вместо да разбират историята?

А какво измисли България след десетилетия правилно патриотично възпитание чрез учебниците за да приобщи българските турци – немалък процент от населението? Измисли да им смени имената насила.
Това измисли.
Сегашният премиер тогава е бил командирован като каратист-бияч да „опазва реда” по време на преименуването и „голямата екскурзия”.

Сега неговото „демократично” правителство прави пропаганда, че някакви лоши „турци” от някаква комисия написали злодейски доклад.

У нас правителството брани “историята” като кагебистите – християнството.”

Почерненото е от мен.

Хванах се да превеждам алтайската приказка, както обещах на страницата във ФБ, но нещо не ми е ... нито поучително, нито дълбокомъдрено. :) Трябва ми нещо, с което да си туширам умората, като напр. непретенциозна поезия от ученическия споменик. :) Пък излиянието не ми е форматирано, защото и Блогър се сети, че е събота. :)

Благослов

Добър вечер, моя любов...
...колко грижи денят издълба
по лицето ти!
Удар след ласка, писък след зов
пак до кръв набраздиха лицето ти.
Добър вечер, моя любов...
...колко следи са оставили хората
и бездомните мъжки ръце!
Посребряло е чувството от умората,
неуморно е само болното ти сърце.
Ще живееш ли дълго, самотна любов,
без да спреш пред вратите отворени?
Приеми моя тих благослов
като ехо на вечните спомени...

***

В тази изумрудна нощ
едно момиче се прощава с лятото.
Да не докосваме безмълвната му тайна ...
До светлата му сянка да не сядаме.
Очите на неоновите лампи
напомнят за огромното око на слънцето.
А виковете на деца са като плач
сред веселата лятна суматоха.
На пейката е кацнало листо
подобно уморената от слънце чайка - 
прощава се с брега и си отива.
На лятото е нужна свобода,
за да не си отива никога.
Ще го запазим тази нощ у себе си -
последен тон от празнична мелодия.


Не знам автора на нито едно от двете. Второто ми е на изрезка от сп."Родна реч"

Всъщност, човекът е едно възгордяло се млекопитаещо, т.е. един от всички животински видове. Сравнявайки поведението на най-различни зоологични видове - от най-простите до най-висшите - откриваме удивителни паралели и закономерности, които говорят за наличието на общи поведенчески принципи, валидни за всички представители на животинското царство, в това число и за човека. Като че ли за много хора ще е неприемливо и дори обидно това, че съпоставям човешкото поведение с поведението на животните. Но какво може да разкаже тази прилика за човека? Много! За агресивността и за природата на властта, за вродения морал, за движещите сили на национализма и дори за странностите на любовта.

Ммм, да, поредното мое ревю за книга на Емили Гифин. Ще каже човек, че съм чиклит фенка, а всъщност – напротив, зачетох се във „Въпросите на сърцето” именно с идеята да се поотпусна малко след серията „сериозни” четива, които ангажираха съзнанието ми през последните няколко месеца. Това, разбира се, е друга тема, която предстои да развия в ревютата си през идните няколко дни, и все пак реших, че е подходящо да ви дам малко бекграунд, за да не изглеждат следващите няколко абзаца като дело на пост-Harlequin-маниачка.

И така, да се върнем няколко седмици назад... Сесията е приключила, в отпуск съм от 24 часа, а мястото, на което се намирам, е на около 400 км източно от столицата. Искам да забравя за изпитите, служебните отчети и градския транспорт и наивно решавам, че комбинация от мента със спрайт и поредния роман на Емили Гифин е онова 2-в-1, от което мозъкът ми има нужда. Е, да, ама не. Защото за разлика от повечето чиклит писателки, открили печелившата история „30-годишна-секси-мацка-среща-35-годишен-надут-пуяк-хепи-енд”, Емили Гифин е решила да изненада почитателите си с един роман, в който нито героинята е първа младост, нито любимецът й е адвокат с матов тен, нито краят е стандартното „И заживели щастливо до края на живота си...”

Теса и Валъри са жени на средна възраст. Теса е домакиня, избрала да посвети себе си на дома и семейството, изоставяйки работата си като университетски преподавател. Валъри е нейна противоположност – успешна юристка, която се грижи сама за шестгодишния си син Чарли. При нормални обстоятелства Теса и Валъри никога не биха се забелязали. Теса никога не би разбрала хъса, с който Валъри избира работата си пред възможността да срещне мъж, с когото да създаде сплотено семейство. Валъри никога не би проумяла саможертвата на Теса в името на един по-чист дом, ухаещ на курабийки и домашна лимонада.

Съдбата обаче решава да ги срещне и да ги изправи една срещу друга – Теса – в ролята на съпруга, която защитава семейството си, Валъри – в ролята на жена, която смята, че е открила любовта в лицето на женения Ник. Оттук нататък вариантите за развитие на сюжета не са толкова много – изневяра, признание, ултиматуми... и болка – болка от чувството, че губиш любимия, болка от осъзнаването, че искаш две несъвместими реалности, болка от усещането, че не постъпваш правилно. Една добре позната история, в която хепиендът оставя горчив привкус и те кара да се замислиш: „А ако аз бях на нейното място?”.

И все пак „Въпросите на сърцето” е чиклит – нетрадиционен, малко тъжен, абсолютно неподходящ за почивка, и все пак чиклит. Някои може би биха открили в него собствените ни страхове и съмнения, други биха видели във финала на историята своеобразен щастлив край. Това, което аз видях, беше човешка история – история, която те кара да се замислиш колко добре познаваш себе си, мечтите си и онова, на което истински държиш.

Продукти:
1кг картофи
1/2ч.л. сол
щипка индийско орехче
няколко стръка пресен магданоз
1/2ч.ч. брашно
1ч.ч. олио

Приготвяне:
Картофите се белят и варят до омекване. Отцеждат се от водата. Пюрират се с пасатор. Картофеното пюре се овкусява със сол, щипка индийско орехче и ситно нарязан магданоз. В тиган се налива олио и съдът се поставя на включен котлон. От пюрето се оформят топчета колкото орех. Овалват се в брашно и се пържат в силно сгорещено олио.

Вижте и какви красиви неща сътвориха с домашен пластилин децата, които бяха в Борисовата градина. Масата на нашите...

От няколко часа една от най-споделяните и коментирани снимки е скрийншот от страницата за Елин Пелин в "Българска виртуална библиотека "Словото", където съдържание от известно време липсва.

Произведенията на Елин Пелин са "временно свалени от сървъра, след като авторските права бяха откупени от издателство "Труд" изключително за сайта им с платен достъп "Знам.бг", става ясно от обяснителния текст от екипа на "Словото".

Въпреки недоволството на много онлайн потребители, творчеството на Елин Пелин попада под юрисдикцията на Закона за авторското право и сродните му права до изтичането на 70 години от смъртта му, които ще се навършат на 3 декември 2019 г., и откулуването на правата за неговото издаване е съвсем нормален и законосъобразен търговски похват.

Интересно ни е обаче какво мислите вие по въпроса - Трябва ли за българските класици да важи правилото за 70-годишна давност на авторските права? Отговорите си можете да давате в анкетата ни във Facebook или тук на сайта, както и като коментари под публикацията.

Изследователи от Чикагския университет смятат, че мозъкът на човека има огромен потенциал и "източник на вечна младост". В определени условия и при здравословен начин на живот състоянието на мозъка на 70-годишен човек ще е същото, а може би и по-добро от 30-годишен човек, смятат учените.

От малък обичам велосипедите и съм имал няколко. Ето аргументи в тяхна полза:
- събират се в коридора;
- тежат 10-ина килограма;
- дават свобода и скорост;
- поддръжката им е лесна и относително евтина;
- не признават задръстванията;
- паркират се за нула време до някоя пейка, пред магазина или в лятната градина на ресторанта;
- поддържат те в добра форма.

Сигурен съм, че мога да измисля и още. Все пак през последните три години велосипедът се превърна в любимото ми превозно средство в градски условия. Само снощи навъртях около 30 км из София, за да се видя с приятели. Да, колата си стои паркирана и я паля само в много крайни случаи.

Имам обаче няколко притеснения. Едно от тях са изискванията към велосипедистите. Повечето ги спазвам. Имам например и предна, и задна светлина. Чинно си ги пускам, когато се стъмни – така и аз виждам къде карам, и колите и хората наоколо ме забелязват. Нямам обаче звънец и смятам, че не ми трябва. Аз съм търпелив човек и ако някой ми пречи, просто заставам зад него и си карам бавно, докато не намеря възможност да го изпреваря. Да, звънчето е удобно, за да предупредиш някого, че наближаваш. Само дето в повечето случаи след подаване на сигнал следва едно инстинктивно обръщане и неконтролируемо отскачане често точно по маршрута, който съм си избрал. Да оставим настрана факта, че ако има велоалея, по нея задължително ходят всички, докато по тротоара, предназначен за пешеходци, няма никого. Виждат хората нещо, оградено с жълта лента например, и решават, че това е мястото за тях. Ако не звънна, минавам без проблем, щото гледам няколко метра напред и вече знам как ще мина през препятствието. Ако звънна обаче, после трябва да набивам и спирачките, въпреки че покрай хора и особено деца се движа особено бавно и внимателно. Ето, от звънец няма смисъл. Нека законописците да се качат на велосипед и да пробват. Закон не се пише без поглед върху нещата, въпреки че при нас това е нормата и практиката. А звънеца дали ще го чуят хората в автомобилите, затворили прозорците, пуснали климатика и слушащи силно музика?

Другото чудно нещо – светлоотразителната жилетка. Карам плътно вдясно, имам светлини, подавам знаците за завиване и спиране. Тази жълта (или зелена) покривалка на горната част от тялото ми е безумно ненужна. За какво е? За да ме виждат колите? Нали затова имам светлини, които се виждат отлично? И съм върху колелото, не съм до него. Ако го бутам, съм на тротоара, както е по правилник. Да, виждам се идеално. А ако не искаш да ме видиш, и с жилетката ще ме пропуснеш. Както стана снощи. Точно на два пъти се срещнах с коли на кръстовище. Аз съм с предимство, карам със средната за движение скорост от 35-40 км/ч. Наближавам добре осветеното кръстовище и отдалече показвам, че ще завивам. Но не, шофьорът на колата плавно включва на скорост и влиза в кръстовището, като ми отнема предимството. Налага се рязко да намаля скоростта, за да не се забия в него. Да, имам спирачки, но имам и права по същия правилник за движението, който си учил, преди да си вземеш книжката. Само щото съм върху велосипед, ми отнемаш предимството?! Да, приемам аргумента, че повече видимост никога не е излишна, обаче подобна работа върши и бялата тениска. Светлоотразителната жилетка може да е просто препоръка, не задължение.

Третото тъпо нещо е, че у нас велосипедна култура няма. Хората спокойно си карат в насрещната лента, водени от идеята, че така виждат колите и могат да избегнат евентуален сблъсък. Нищо че евентуалният сблъсък би бил с по-висока скорост, отколкото ако караха в нормалната посока. Няколко пъти ми се е налагало да се размина с велосипедист, като избягвам от удобното “максимално близко до тротоара” място, за да мине той, щото е неадекватен и нищо чудно да се блъсне в мен. Карат и без светлини. Пресичат на червено. Не подават сигнали. С това как ще се справим, управляващи другари? Със закони и глоби? Успех.

И идваме до най-важния момент. Оставам с убеждението, че на велосипедистите се обръща много повече законодателно внимание, отколкото на автомобилистите. Свършете си първо работата с тях, после се занимавайте с нас. Аз ще вдигна най-много 60 по някой булевард, а има коли, които летят с над 100. Ако някой ме удари с такава скорост, каската и светлоотразителната жилетка дали ще ме спасят?

Единственото хубаво нещо е, че все повече и повече хора се качват на велосипеди. С това следват и доста негативи, разбира се – още повече внимание и още повече изисквания, които никой не спазва. Нищо, нали има глоби…

Ето, затова почвам да се чувствам тъпо като велосипедист.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Българските моряци, задържани за трафик на три тона кокаин в Испания, все още са в следствения арест в Кадис. След изтичане на 72-часовата им мярка, те остават на разположение на следствието, което в най-кратък срок, възможно е дори в рамките на ден, да изработи доклад с всички събрани доказателства по случая. След това българите ще бъдат прехвърлени в арест в Мадрид, където докладът на следствието ще се разгледа от така наречената „Аудиенсия насионал” - институция, адекватна на Върховен административен и апелативен съд.

онзи ден Слав ни беше на гости и намислихме игра на паметници. споделям я тук, защото ни се получи забавна и можем да я повторим Али, Лео и Слав намисляха паметници - героични и смешни. и заставаха за по няколко секунди неподвижни, едва сдържащи смеха си. аз ги снимах. после разгледахме ...

В тази поредица от статии се спирам подробно на франчайзинга по две причини: Първо, франчайзингът може да ви отвори вратите за легално пребиваване в САЩ; и второ, защото франчайзингът може да осигури сигурен бизнес за Вас и Вашето семейство. В първите две статии разгледахме въпроса за специфичните особености на франчайзинга, както и видовете визи, които един предприемач може да получи, ако закупи франчайз в САЩ. Тук ще прочетете малко повече за задължението на франчайзодателя (ФД) да разкрие определен обем от информация пред потенциалния франчайзополучател (ФП).

  В Русия осъдиха три момичета на по две години затвор. Става дума за групата „Пуси райът”. Вината им е че направили „първофрмънс” в една църква. Казано по-ясно – избъзикаха се с бащицата на Русия Путин.

Заради двусмислието с евентуално неприличен подтекст в превода от английски език, названието на руската тройка, взривила спокойствието на Кремъл, обикновено не се превежда от „Пуси райт” ( каквото и наистина да искат да кажат бунтарките, избрали английската думичка с двойно значение- няма да я превеждам и аз.). В българския език обаче, по едно любопитно съвпадение между фонетиката и етимологията, буквално се натрапва близък до ума логичен превод: ПУТИ(Н) РАЙЪТ.

Българският ПУТИ(Н) РАЙЪТ не състоя като проява на солидарност в професионалните среди, които би трябвало да изпитат ако не истинска съпричастност на подгонените по политически причини руски пънкарки, каквато прояви световно известни звезди на рок и попмузиката, то поне като възможност за заемане на позиция по аналогия със световните звезди. Когато обаче сам се държиш като малък и незначителен, не бива да се учудваш, че се оказваш такъв в очите и на останалите извън тесния ти семеен, селски или градски кръг в този голям, шарен и космополитен свят…

Срамът от тази пасивност в последния момент преди срамния процес срещу ПУТИ(Н) РАЙЪТ в Москва измиха неизвестни човеци, нахлупили маски на главите на същите персонажи от Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София, чието цветно преобразяване на 17 юни миналата година обиколи като новина световните медии.

От ГЕРБ бяха толкова слисани, че търпяха цели пет дни тълпи от българи, някои специално пристигнали от далеч, за да се снимат за спомен с оцветената сивота на съветската окупация. Едва след това поклониците на Путин се окопитиха и изтриха посред нощ цвета от сивия монумент на съветската окупация на България. От тогава още много пъти паметникът осъмваше „поруган” с предимно българска символика – с нарисувани, залепени и разгърнати пред позорния надпис за благодарността към СССР български знамена. Но напатилите се от народния възторг власти не позволиха на българското знаме да остане там повече от няколко часа.

Миналия път културният ни министър Вежди Рашидов, прочул с ловкия възродителен процес по отношение на социализма с преименуването на музея, замислен и обещан като позорище на тоталитарното изкуство, но прекръстен от него в „Музей на социалистическото изкуство” като прослава на това минало, нарече акцията „вандализъм.” Този път той и неговите другари във властта мълчат. Да не би да са размислили и да са станали по-благосклонни към „поругаването” на най-важния символ на съветския колониализъм в България?

Нищо подобно не мога да заподозра.Езикът на мълчанието им е руски с кремълски акцент. Защото дори в Русия има милиони хора, които не са страната на репресията срещу една младежка акция срещу авторитарния режим, представяна като „богохулство” на „хулигани”. Сред тези милиони руснаци има гласовити говорители на несъгласието с Кремъл. У нас не се чу гласът на нито един такъв!

Междувременно призованият царствено към снизходителност от самодържеца Путин руски съд снизходи да осъди ПУТИ(Н) РАЙЪТ „само” на две години, вместо на цели 7, както би могъл според прокуратурата. Тази „либерална” стъпка предизвика буря от възмущение не другаде, а тъкмо в онази част от света, към която на хартия претендираме да принадлежим.

Председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Жан-Клод Миньон изрази изненада след осъдителната присъда за трите певици от руската група “Пуси Райът”.

В една демокрация упражняването на правото на свобода на словото може да бъде подчинено на условия, които целят запазването на морала и също правата на другите. Но санкциите трябва да бъдат пропорционални на тежестта на извършения акт, заяви Жан-Клод Миньон.

Марина Альохина, Надежда Толоконникова и Екатерина Самуцевич бяха признати за виновни за хулиганство и получиха 2 години затвор за това, че на 21 февруари изпълниха в московска църква песен срещу Владимир Путин.

Германското правителство, върховният представител на Европейския съюз за външната политика Катрин Аштън и международната правозащитна организация “Амнести интернешънъл” разкритикуваха остро решението на съда.

Говорителят на германското правителство за човешките права Маркус Льонинг определи присъдата като потресаваща. Според него тя е белязана от несправедливост, репресия и заплаха.

Катрин Аштън пък призова руските власти да отменят несъразмерната според нея присъда срещу трите пънкарки. Тя заяви, че процесът ще стои като петно върху репутацията на Русия.

“Амнести интернешънъл” също се включи в критиките като сравни присъдата като “горчив удар” за свободата на словото в Русия.

Това е абсурд! Не мога да повярвам, че през 21-и век съдия в светски съд говори за сатанински моменти. Не мога да повярвам, че представител на правителство цитира средновековни църковни напътствия, каза един от най-известните съвременни руски писатели Борис Акунин. (Кафене.нет)
Изразителката на външната политика на ЕС Катрин Аштън изтъкна , че става дума за “тенденция, която все повече безпокои ЕС” и “не отговаря на международните задължения на Русия във връзка със спазването на свободата на словото”. Спазването на човешките права и правовата държава са “неотменима част от отношенията ЕС-Русия” и заяви, че подобна присъда срещу две млади майки “за мирно, макар и противоречиво изразяване на възгледите им е крайно смущаваща”.

Част от какво е обаче официална София, която мълчи при управлението на ГЕРБ досущ, както мълча тройната коалиция при войната на Русия срещу Грузия през август 2008 г. Тогава поне управляващите другарки и другари изчакаха до декларацията на ЕС, осъждаща остро непропорционалния военен демарш на Москва срещу Тблиси, за да се присъединят тихомълком към него. Доколкото този път не става дума за война (на отсрещния бряг на общото за България и Грузия Черно море!), този път вероятно Брюксел няма да си направи труда да свика извънреден форум, на който да заклейми Путин. Което гарантира на София безнаказано мълчание- няма санкция от Брюксел, няма проблем да си мълчим.

Като стана дума за война е интересно, че по отношение на гореща, истинска и опасна с последиците си война, като тази в Сирия, София намери сили да стане сред най-речовитите в Европа противници на един потиснически режим. Но си наляга страхливо парцалите по отношение на казуса с ПУТИ(Н) РАЙЪТ. Каква друга може да бъде причината, освен пристрастието към руската поговорка, че в гората трябва да виеш заедно с вълците- т.е. да бъдеш с Путин по въпроса за ПУТИ(Н) РАЙЪТ.

Share on Facebook

Какво мога да кажа за Фьодор Михайлович Достоевски? Далеч не съм толкова умен, колкото професор Иван Шишманов, че да мога да направя пространен анализ на „Играчът на рулетка”. За гения на Фьодор обаче е красноречив дори самият факт, че 20-годишен мъж като мен го чете с удоволствие близо 150 години след като текстът е написан.

В тази връзка „Играчът на рулетка” е добро въведение в неговото творчество. Достоевски проследява света на аристократичните кръгове в Русия, техните нрави и като цяло борбата на човек за щастие, за лесна печалба, за власт и пари по най-лесния и бърз начин – чрез хазарт. Главният герой е интелигентен мъж, който, подтикнат от лудата му любов към една жена и липсата на перспективи да изкара по честен начин пари, с които да покрива високия й стандарт на живот, започва да играе на рулетка .

Това, което ще ви грабне, е историята, разказана в романа. „Играчът на рулетка” е произведение с изключително внимателно разпределено в страниците действие – нито твърде бързо, така че човек да се чуди защо героите постъпват така, нито твърде бавно, че да се размие. Всичко е добре структурирано, стилът е не просто добър, а модерен дори и сега. Достоевски се отличава с изключително добро изграждане на психологията, на характерите на героите си.

Разбира се, не всички ще харесат остарелите диалози на героите. Това до някъде е минус, дължащ се на времето, но все пак ми беше интересно да се запозная с нравите и начина провеждане на разговор на руските аристократи.

Трябва да се отбележи, че издателите са се постарали. Изданието изгежда хубаво, рецензията отзад включва изказвания на хора като Фридрих Ницше и Николай Бердяев. Книгатасъс сигурност няма да се разпадне от самосебе си след третото прочитане, а такова може и да има, сигурен съм. Е да, това не е най-великото произведение на Достоевски, но при него има една важна особеност - ой е на такова ниво, че ако друг автор беше написал някое от слабите му произведения, щеше моментално да се нареди в световната класика заради него.

„Играчът на рулетка” е книга, която трябва да присъства във всяка качествена библиотека. Достоевски просто е автор, който и след 100 години пак ще бъде препоръчван за четене. Знаем, че писатели като него се раждат през няколко века и въпреки наложилото се мнение в младите хора, че класическите писатели са остарели и скучни, творби като тази наложително трябва да се прочетат. А „Играчът на рулетка” е идеален старт за опознаване на творчеството му със своята свежест и остроумие. Определено приятно четиво, което си струва.

Почти всички iPhone-и звучат по един и същи начин. Едно от простите обяснения е, че изборът от мелодии, с които идва телефонът, е малък и повечето не са особено интересни. Най-лесното е да си купиш мелодийки от iTunes срещу 1.29 евро. Има обаче и друг вариант – да си направиш сам с iTunes. Ето как става това под OS X, като под Windows е почти същото.

1. Избираш си песента, която искаш да използваш като мелодия.

2. Десен бутон и от менюто щракаш върху „Get info“.

3. В прозорчето, което се появява, отиваш на таба „Options“.

4. Попълваш кутийките „Start Time“ и „Stop Time“. Чрез тях се определят началото и краят на твоята мелодия. Можеш например да я подхванеш от самото начало или пък от 50-ата секунда. Важното е общата продължителност на мелодията, която определяш, да не е повече от 30 секунди. Моята мелодийка започва с началото на песента и ще свърши на 30-ата секунда. Срещу всяка кутийка, в която си променил нещо, автоматично се появява отметка. Увери се, че е там, преди да натиснеш „OK“.

5. Провери дали песента, която искаш да направиш на мелодия, все още е маркирана. След това отиди на меню „Advanced“ и избери „Create ACC Version“. След секунда мелодийката ще е готова и ще се появи под оригиналния музикален файл в iTunes. Пусни я за всеки случай, за да провериш дали всичко е наред с нея и дали не е по-дълга от 30 секунди.

6. Маркирай я и с издърпване я хвърли на десктопа или в някоя папка. След това се върни в iTunes, маркирай мелодийката (не оригиналния файл) и я изтрий и от библиотеката, и от компютъра – ще ти зададе два последователни въпроса за това, на които трябва да отговориш положително.

7. Отиди на десктопа или в папката и промени разширението на файла от *.m4a на *.m4r.

8. Хвани мелодийката и с влачене я върни в iTunes. Автоматично ще се появи в Tones.

9. Остана само да синронизираш телефона с iTunes и да метнеш мелодийката на него. За целта закачаш телефона към компютъра (или пък по безжичен път), от настройките отиваш на Tones, слагаш отметка на „Sync Tones“ и „All Tones“. После към бутона „Sync“ и това беше всичко.

10. Остана най-лесното – хващаш телефона, отиваш на „Settings“, после на „Sounds“, „Ringtone“ и от списъка избираш новата мелодийка.

11. Това беше. Приятно звънене!

Подобни статии:

1. Следващият iPhone ще прави подаръци с помощта на NFC
2. Apple отварят Bluetooth на своя iPhone

Теодора попълни колекцията си със снимки от Истанбул – към снимките има много добри описания, така че можете да го разглеждате с нови очи Приятно разглеждане:

Истанбул (фотопътепис)

За базираното в Бургас дружество „Сийборн Трейд“, учредено във Великобритания от базираното в Кънектикът „Сийборн Ентърпрайзис“, и обвинените в Испания в трафик на кокаин български моряци

На 13 август т.г. специални агенти на испанската полиция арестуваха 22 български моряка на борда на кораб, превозващ близо три тона кокаин с висока чистота. Стана ясно, че корабът „Св. Николай“, плавал под български флаг, е бил взет на абордаж в открито море, на 80 км от испанското пристанище Кадис. Паралелно с арестуването на българите са били арестувани още десетина души – испанци и колумбийци.

Според испанската полиция всички задържани са членове на международна мрежа за контрабанда на наркотици с база в Испания. Зад пратката стоял влиятелният венецуелски наркотрафикат Хорхе Велес. Българите отговаряли за превозването на наркотика от Южна Америка до Галисия, испанците трябвало да го транспортират до Мадрид, а колумбийците – до останалата част на Европа.

Стана ясно и, че операцията на Отдела за борба с организираната престъпност на испанската полиция, при която бяха задържани и българските моряци, е била подготвяна с месеци и е извършена в сътрудничество със служители от отдел „Наркотици“ при ГДБОП и полицейските служби на Франция, ДЕА – САЩ и СОКА – Великобритания. Тя е била под кодово название „Еспартана“. Арестувани са 31 души, в това число 22 български граждани без криминално минало, които охранявали наркотика по пътя му от Южна Америка към Галисия.

Още двама българи бяха задържани по-късно на територията на България, във връзка с арестуваните в Испания моряци от кораба „Св. Николай“. По първоначални данни, това са Р.К., на 37 години, от София, смятан за организатор на транспорта на наркотика, без регистрирани криминални прояви; и Х.Х., на 46 години, отговарял за наемането на част от екипажа, адресно регистриран в София, криминално проявен и съден в друга държава.

За плавалия под български флаг кораб „Св. Николай“ излезе информация, че се менажира от бургаска фирма с названието „Сийборн Трейд“, чийто управител е Дойчин Дойчев. Преди да бъде задържан, управителят Дойчев каза пред медиите, че нищо не знаел за наркотика и, че екипажът на „Св. Николай“ е съставен основно от моряци от Бургас и Варна. Дойчев каза още, че ден преди задържането на кораба от фирмата загубили връзка с плавателния съд.

Агенция БГНЕС информира, че Иван Станчев е капитанът на задържания с кокаин кораб.Станчев е на 58 години, разведен, има 2 дъщери, за които се грижел сам. Той е бивш капитан от БМФ. Завършил е Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ през 1977 г. и от тогава не е преставал да плава. През последните години – все под чужди флагове. Това е първият договор на капитана за този кораб, плавал под български флаг.

От изпълнителната агенция „Морска администрация“- Бургас заявиха пред сайта e-burgas.com, че нямат информация кои са арестуваните българи и с кого са сключили договор, за да упражняват мореплаване. Директорът на ведомството капитан Живко Петров казва, че е възможно наетите моряци да са сключили договор и с трета фирма – посредник, който се занимава с набиране на екипаж. Според същото издание работещите в „Сийборн Трейд“ отдавна не са получавали заплати и затова било възможно екипажът да е знаел какво пренася, надявайки се при успешна пратка да им бъдат платени всички задължения. Балдъзата на капитана на задържания кораб Иван Станчев, Ивелина Атанасова, вече е създала, заедно с дъщерята на капитана, група във „Фейсбук” в защита на моряците. „Зет ми, капитан Иван Станчев – казва тя – е изключително честен човек. Той няма дългове и заеми, и в никакъв случай не е някой отчаян, който ще се качи на кораб, за да печели пари от превозването на наркотици“.

Българският премиер Бойко Борисов заяви във връзка със случая, че корабът „Св. Николай“ отдавна бил следен. „Много неща се знаеха, но нямаше как да кажем на моряците: „Бягайте от там, защото ще го хванем“. На въпрос дали българите са забъркани в историята, Борисов заяви: „Много е трудно правосъдието да отсъжда кое да отсъжда, кое не.Най-малко това ще е дълъг процес, защото 3 тона са огромно количество за цял свят“. Вчера стана ясно, че до седмица вътрешният министър Цветанов ще отиде в Испания. Очаква се делото да е много тежко.

И така, близо три тона кокаин, не е шега работа… Но в цялата тази афера, за чието разкриване се оказа, че са работили съвместно специални полицейски служители от Испания, България, САЩ и Великобритания, и която предизвика с огласяването си малък новинарски бум – това, което излезе поне в българските медии бе, че корабът, плавал под български флаг, се менажира от българска фирма с български управител. Някои медии написаха и, че „Сийборн Трейд“ е собственик на кораба. Така се оказа, че освен, че корабът е плавал под български флаг, и че повечето моряци от екипажа са българи – и фирмата, която отговаря за този кораб, също е българска. Точна ли е тази информация?

Според копие на документ*, с който редакцията на Еврочикаго разполага, съдружници от компания, регистрирана в САЩ, Хартфорт, щата Кънектикът – СИЙБОРН ЕНТЪРПРАЙЗИС Л.Л.С. (SEABORNE ENTERPRISES L.L.S.), учредяват на 21 май 2007 г. в гр. Фолкстун, графство Кент, Великобритания, Еднолично дружество с ограничена отговорност, с името „СИЙБОРН ТРЕЙД“ (SEABORNE TRADE L.L.S). Според учредителния акт, „Сийборн Трейд“ е отделно юридическо дружество по смисъла на чл. 113 от Търговския закон на Р. България. Учредители на дружеството „Сийборн Трейд“ са съдружниците от „Сийборн Ентърпрайзис“ ТРЕЙСИ АНИТА КОНРОЙ (TRACY ANITA CONROY) и КРИСТОФЪР ВИКТОР БЛАЙТ (CHRISTOPHER VIKTOR BLYTHE). За управител на новоучреденото дружество „СИЙБОРН ТРЕЙД“ „се избира ДОЙЧИН ДИМИТРОВ ДОЙЧЕВ (DOICHIN DIMITROV DOICHEV), гражданин на Република България, гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Септемврийска“ 15“ /чл. 10 от учредителния акт/.

Според чл. 2, ал. 1 от документа „Сийборн Трейд“ има предмет на дейност: „Вътрешна и външна търговия с всякакъв вид стоки и услуги, производство на стоки с цел продажба, маркетинг, комисионни, складови, спедиционни, транспортни, сервизни, хотелиерски, рекламни, кораборемонтни, туристически услуги, корабно агентиране и снабдяване, морско посредничество, включително при наемане на морски лица, бартерни и валутни сделки, проектиране, строеж, обзавеждане и търговия с недвижими имоти, лизинг, търговско представителство и посредничество“.

Според чл. 9, ал. 1 едноличният собственик на капитала на дружеството „изменя и допълва дружествения договор“. Според ал. 4 от същия член „избира за срок от 3 години и освобождава от длъжност управителя, определя възнаграждението му и взема решение за освобождаването му от отговорност“. Според ал. 6: „взема решение за откриване и закриване на клонове, представителства и за участие или прекратяване на участие във фирма в страната и в чужбина“. Едноличният собственик избира и освобожда от длъжност и контрольора на дружеството /ал.5/, каквото длъжност е предвидена в учредителния акт. Органи на дружеството са управител и контрольор /чл.8/.

Според член 4, ал. 1, в момента на учредяването капиталът на „СИЙБОР ТРЕЙД“ е 5000 /пет хиляди/ лв., разпределени в 50 дяла, всеки един от по 100 лева. Целият дружествен капитал(ал. 2) принадлежи на СИЙБОРН ЕНТЪРПРАЙЗИС Л.Л.С. (SEABORNE ENTERPRISES L.L.S.) – САЩ, Хатрфорт, щата Кънектикът.

Учредителният акт е подписан от Трейси Конрой от „Сийборн Ентърпрайзис“ Л.Л.С. –едноличен собственик на капитала на „Сийборн Трейд“. Т.е. базираното в Кънектикът дружество „Сийборн Ентерпрайзис“ дава и тези смешни от някаква гледна точка 5000 лв., за първоначален капитал на базираното в Бургас дружество „Сийборн Трейд“, което учредява и на което е едноличен собственик. (Поне първоначално. Какво е положението с днешна дата, не ни е известно.)

———

При такова сътрудничество между специални агенти от Испания, САЩ, Великобритания и България, би трябвало тези служители да знаят прекрасно от кого и как е било създадено дружеството „Сийбърн Трейд“. Включително и българските такива, които, както се разбра, и което потвърди и премиерът Борисов пред български медии, са работили заедно с испанските си колеги в продължение на месеци. Но никой никъде не съобщава, поне не и българските власти, че това дружество, чието име излезе във връзка с арестуваните моряци от кораба „Св. Николай“, е образувано като някакъв вид дъщерно на друго, базирано в САЩ. Никой никъде не казва, че „Сийборн Трейд“ е създадено от „Сийборн Ентерпрайзис“ – компания, регистрирана в САЩ, Хартфорт, щата Кънектикът. Че двама съдружници на споменатата компания, Трейски Конрой и Кристофър Блайт, са учредили преди няколко години във Великобритания „Сийборн Трейд“. Или че, поне според условия в учредителния акт, не управителят, а собственикът на капитала има рещаващата дума относно дейността на дружеството. (Единственият начин управителят на дружеството „Сийборн Трейд“ да се е сдобил с по-голяма отговорност, според условията на учредителния акт, е да е станал собственик на капитала. Което разбира се не би могъл да направи на своя глава, ако не са решили така учредителите на дружеството.) Нито пък някой някъде казва, че това създадено от американци във Великобритания, регистрирано и по българския Търговски закон ЕООД „Сийборн Трейд“, е имало според учредителния си документ и контрольор, не само управител в своите органи. (И двамата – и управителя, и контрольора – избирани и освобождавани според учредителния акт от собственика на капитала.)

Каквито и да са причините за тази спестена за публично огласяване информация, съдбата на българските моряци от кораба „Св. Николай“, на който беше намерено рекордно количество кокаин, заслужава тя не бъде спестявана. Независимо кои от тях са били или не замесени в този трафик, независимо знаел ли или не капитанът на кораба,независимо какво знае и какво не управителят на базираното в Бургас дружество „Сийборн Трейд“. И колкото и лоша слава да има споменатият вече неведнъж Дойчин Дойчев**.

От българското Външно министерство съобщиха, че имали информация за задържането на кораба „Св. Николай“ още на 14 август. И, че от екипажа никой не е поискал официално защита от българска страна, тъй като никой не бил попълнил необходимите за това съответни стандартни образци на документи. Не е ясно как биха могли да направят това, след като българският екипаж се намирал в изолатор на брега. Някои от техните близки обаче, според МВнР, вече са потърсили консулска защита. Според наши дипломати имало възможност българските моряци да бъдат преместени в Мадрид, където представител на българското посолство ще се срещне с тях. Засега списъкът на екипажа, задържан от испанските власти, не се оповестява. Този списък е предаден на българското МВР и докато тече следствието, случаят е засекретен.

Според информация на в. „Монитор“ справка в морските регистри показва, че корабът “Свети Николай” е сменил съвсем наскоро името си. Допреди по-малко от месец той плавал с името “Бургас 3”, а преди това името му било само “Бургас”. До януари 2010 г. корабът плавал под флага на бившата британска колония Сейнт Винсент и Гренадини. След това приел български флаг, пребоядисали го и поставили на носа му името “Свети Николай”.Веднага след това собствеността на кораба била прехвърлена от “Сийборн трейд” на английската фирма Northpool LLP.

* Текстът на учредителния акт на дружеството „Сийборн Трейд“, създадено през 2007 г. във Великобритания от „Сийборн Ентърпрайзис“, може да се прочете тук – Articles of Association – Statute

** През 2003 г. фирма на станалия по-късно управител на „Сийборн Трейд“ Дойчин Дойчев, с название „Бос Марин“, менажира товарния кораб „Елена“. На борда на този кораб моряк убива с метална тръба двама души от екипажа и ранява капитана, а „Елена“ бедства с дни край нос Емине. Дойчев е бил мениджър и на потъналия през януари 2008 г. в Азовско море кораб „Ванеса“.

Мобилните плащания, или по-известни като „mCommerce“, са обект по-скоро на изследвания и разговори през последните години, отколкото на действия. Именно с това се различават от електронната търговия (eCommerce) – последните се развиват, докато при първите си остана само говореното. Всеки от нас смяташе, че мобилните плащания са следващото „голямо нещо“ и изхождайки от факта, че на пазара има наистина голям брой мобилни доставчици, цените за тези услуги биха били ниски. Но защо не се получи до момента? Може би някои от бариерите бяха неизвестни въпроси, свързани със сигурността, а може би защото потребителите до този момент са чакали тази активност да бъде от страна на търговците на дребно, те да бъдат водещите в това начинание.

Сега, днес, през 2012 година, „mCommerce“ не е мираж. Броят на закупените и използвани смартфони расте ежедневно. Хората вече се научиха да търсят и да се опитват да правят покупки през мобилните си телефони (доказателство са стотиците приложения на електронни магазини в Google Play и App Store).

На 07 август 2012 г. Drum оповестява следните прогнозни резултати от едно изследване на гиганта PayPal: нарастването на броя потребители на смартфони ще продължи с 42% всяка година до 2016 г., когато пазарът на мобилни услуги ще е в размер на 2.5 млрд. британски лири. Също така в доклада на ABI Research (включен в The Paypers) се твърди, че през 2017 г. приходите от мобилната търговия ще представляват 25% от общите приходи в електронната търговия.

Запознавайки се и с други и тези пазарни изследвания и като имаме предвид разработването на нови устройства и софтуери за електронна търговия, можем съвсем безопасно да предположим, че мобилната търговия ще бъде силно интегрирана в обществото ни.

И аз като автора на тази наистина интересна и предизвикателна статия Siobhan смятам, че мобилната търговия ще навлезе в ежедневието така, както и електронната търговия преди години. Даже мога да се обзаложа, че това ще стане по-бързо и по-ефикасно, именно защото потребителите вече свикнаха с онлайн пазаруването, а то от своя страна пое негативите на първоначалния стрес заради несигурността, липсата на физическата стока и комуникацията лице в лице. Да, за мобилната търговия остана само едно – потребителят да натисне бутона. Толкова е лесно! …или ще бъде.

Снимка: Siobhan

Подобни статии:

1. Как да управляваме времето си в социалните мрежи
2. Къде прекарват времето си онлайн потребителите

Това е карта на миграцията на икономическия център на света. Прави впечатление движението му на Запад до 1950 година и завоят на Изток след това. Движението се ускорява след промените в Китай в края на седемдесетте години.