В първия учебен станахме свидетели на следното:

Видяхме началото на образователния процес.

И резултатите от него…

Cheers!

Тихомир Димитров

Изобщо не се учудвам, че в Русия си измислят героична епопея на български протести след Фукушима и ги вплитат в пропагандната си кампания.

Руските журналисти явно не могат да предположат до каква степен радиацията на дългогодишното съветско облъчване на българите с лъжи за чистата и безкористна ( като дружбата със СССР) печалба от „мирния атом” е увредила мисленето на „братушките” им по лековерност – дори и след, дори и въпреки Чернобил!

Ето защо си съчиняват твърдението , че в България е имало протести на местното население, които в крайна сметка , едва ли не, са довели година по-късно до решението на правителството на България ( наричано „ново” в последната година на управлението му) да спре проекта АЕЦ „Белене”.

„През април на фона на протестите на местното население след аварията в АЕЦ”Фукушима” страните решиха да отложат строителството с 3 месеца”, пишат съвсем сериозно руски журналисти.

Понеже съм бил на тези протести ( в камерната обстановка на практически бойкотирани от медиите зали за пресконференции с участието на неколцина протестиращи) и познавам (почти) поименно останалите български участници, направо ми е тъжно-смешно, че трябва да ги опровергая за глупавата лъжа , написана по презумпция. Нямаше такива протести…

Колегите в Русия вярват, че българите са постъпили логично и патриотично. Уви, надценила са ни.Нищо подобно не се случи тук след Фукушима. Стана точно обратното: по-скоро се развихри още повече платената с щедри руски подкупи медийна кампания в полза на „мирния ( руски) атом” .

Въпреки това в руското медийно пространство се появява сега обоснованото като последица от някакви български протести заглавие, цитирано от българския сайт vesti:

“Българите шантажират Москва заради иск на “Росатом“, пише руският сайт “Бизнес-портал”.
Освен глупавата измислица за протести на българите след Фукушима и свързването им с актуалната ситуация днес, сайтът направо осъществява виртуално иначе несбъднатата мечта на българските патриоти за малко повече навременна мъжественост от българска страна в отношенията с гиганта „Газпром”, като вменява на българските власти следната войнственост:

„Новото българско правителство е известно с нападките си към Русия и в частност “Газпром”.”

Явно на руския антураж на властта в Кремъл му е „известно” нещо, което нашите управници упорито крият от нас.

Моя милост- пак да напомня- помни, как лично премиерът Борисов ми обясни по телефона на 28 март, че не иска да дразни Путин докато текат преговорите за цената на газа с Русия ( които не са спирали от десетилетия).

Друг е въпросът, доколко диктатът на „Газпром” може да бъде окачествен като „преговори”.

За финал обаче в дописката в руския сайт е вероятно да са познали нещо:

„Заплахите на българското правителство приличат повече на блъф, имайки предвид, че сега страната зависи изцяло от руския газ.”

Бингооо! Защо не си го казват без да лъжат за всичко останало? Явно това е мистерията на широката руска душа в симбиоза й с мизерията на българските гласове, нашепващи услужливост до такава степен на (само)унижението, че господарите им дори не вярват на очите и ушите си в България, макар да са хиляди.

Р.S. Ден преди триумфалното посещение на Владимир Путин в София на 18 януари 2008 г., посрещнат като един любим на туземците завоевател, руският комунистически вестник „Правда”- уж опозиционен на властта в Кремъл- пусна удобната (и за домакина Георги Първанов) лъжа, че се очаквали трудни преговори в София, защо българите, т.е. слугите им от тройната коалиция тук, били труден партньор…
Дано да греша в подозрението, че и в този случай ни играят същия казачок.

Share on Facebook

Репортажът, заснет от екип на "Гневни млади хора" е предубеден. Предубеждениято, с което реализирахме идеята за долните видео интервюта, е провокирано от неколкократно изразеното желание на министър-председателя да му благодарим за работата, която върши, назначен на поста си от всички нас, данъкоплатците и избирателите на България. Провокирани сме и от изразеното му желание да се извиняваме периодично за всевъзможни неща, свързани с некачественото функциониране на държавната машина, която три години вече е под негов пълен контрол. В този смисъл, ако някой изрази мнение, че  подхождаме тенденциозно към темата и задаваме предубедени въпроси - то ще бъде вярно! Вярно, защото не смятаме, че който и да било български политик има право да бъде самодоволен от факта, че 150 години след първото метро в света — лондонското, българите сме заставени да се радваме на една логична и задължителна за всеки цивилизован град придобивка. Провокирани сме от това, че в хвалбите за метрото никой не се сеща да зададе въпросите за възможните злоупотреби с български пари и пари от еврофондове, които отново са български — на данъкоплатците... Провокирани сме от сраминя факт, че метрото е новина в България, след като то съществува от повече или близо век в редица страни по света: В Лондон от 1863. В Ню Йорк от 1863. В  Чикаго от 1892. В Берлин от 1902. В Москва от 1935. В Париж от 1900. Вижте репортажа:

Репортажът, заснет от екип на "Гневни млади хора" е предубеден. Предубеждениято, с което реализирахме идеята за долните видео интервюта, е провокирано от неколкократно изразеното желание на министър-председателя да му благодарим за работата, която върши, назначен на поста си от всички нас, данъкоплатците и избирателите на България. Провокирани сме и от изразеното му желание да се извиняваме периодично за всевъзможни неща, свързани с некачественото функциониране на държавната машина, която три години вече е под негов пълен контрол. В този смисъл, ако някой изрази мнение, че  подхождаме тенденциозно към темата и задаваме предубедени въпроси - то ще бъде вярно! Вярно, защото не смятаме, че който и да било български политик има право да бъде самодоволен от факта, че 150 години след първото метро в света — лондонското, българите сме заставени да се радваме на една логична и задължителна за всеки цивилизован град придобивка. Провокирани сме от това, че в хвалбите за метрото никой не се сеща да зададе въпросите за възможните злоупотреби с български пари и пари от еврофондове, които отново са български — на данъкоплатците... Провокирани сме от сраминя факт, че метрото е новина в България, след като то съществува от повече или близо век в редица страни по света: В Лондон от 1863. В Ню Йорк от 1863. В  Чикаго от 1892. В Берлин от 1902. В Москва от 1935. В Париж от 1900. Вижте репортажа:

Репортажът, заснет от екип на "Гревни млади хора" е предубеден. Предубеждениято, с което реализирахме идеята за долните видео интервюта, е провокирано от неколкократно изразеното желание на премиера да му благодарим за работата, която върши, назначен на поста си от всички нас, данъкоплатците и избирателите на България. Провокирани сме и от изразеното му желание да се извиняваме периодично за всевъзможни неща, свързани с некачественото функциониране на държавната машина, която три години вече е под негов пълен контрол. В този смисъл, ако някой изрази мнение, че  подхождаме тенденциозно към темата и задаваме предубедени въпроси - то ще бъде вярно! Вярно, защото не смятаме, че който и да било български политик има право да бъде самодоволен с това, че 150 години след първото метро в света — лондонското, българите сме заставени да се радваме на една логична и задължителна за всеки цивилизован град придобивка. Провокирани сме от това, че в хвалбите за метрото никой не се сеща да зададе въпросите за възможните злоупотреби с български пари и пари от еврофондове, които отново са български — на данъкоплатците... Провокирани сме от сраминя факт, че метрото е новина в България, след като то съществува от повече или близо век в редица страни по света: В Лондон от1863. В Ню Йорк от 1863. В  Чикаго от 1892. В Берлин от 1902. В Москва от 1935. В Париж от 1900. Вижте репортажа:

Въпреки ралито на фондовия пазар от 6,5% през последните три месеца, шепа милиардери тихо дъмпват американските си акции. . . и бързо, писа Newsmax Wires… Уорън Бъфет, който е мажоретка на американските акции от доста време, дъмпва акции с обезпокоителни темпове. Наскоро той се оплака от „разочароващото представяне“ на традиционни американски компании, като Johnson & Johnson, Procter & Gamble и Kraft Foods. По последни данни от холдинговата компания на Бъфет Berkshire Hathaway, Бъфет е намалил драстично експозицията си в акции, зависещи от покупателните навици на потребителите. Berkshire е продала около 19 млн. ...

първият учебен ден си е голямо вълнение за всички. нещо като масова истерия, но позитивна обичам първия учебен ден, защото е празничен, има много щастливи деца, захилени, че виждат своите приятели и учители, има цветя, има смях, има и първия символичен звънец мисля, че част от проблемите на училището днес идват от ...

Google Inc излязоха със съобщение, че са придобили конкурентната на Instagram компания Nik Software, които са създатели на успешната програма за фото-редакция Snapseed. Финансовите параметри по сделката засега не се обявяват. Въпреки и не толкова известна, колкото Instagram, програмата предн...

Когато 17 септември, денят на патрона на столицата св. София, наближи, започнах да си мисля кои са причините да се преместя в този град и какво се е променило през 22-те години от първия ми контакт с него. България е позната най-вече с емиграцията - навярно повече от два милиона души от най-умните, най-амбициозните и енергични граждани са напуснали в момент, когато са били най-нужни на страната си, а тя не е могла да им плаща достойна заплата. Пришълците в България - макар и значително по-малко на брой - могат да се радват на невероятно ниските цени на недвижимите имоти по черноморското крайбрежие, около Велико Търново и из западащите села. София остава встрани от всичко това, като запазва обаче българския си характер и култура. Тъкмо затова я харесвам толкова много.

Антивирусни експерти са открили доказателства в полза на предположението, че САЩ са разработили три непознати компютърни вируса, които са използвали за кибершпионаж. Разкритията вероятно ще подхранят и без това силните спекулации, че американското правителство използва компютърните технологии...

Колкото и фантастично да звучи, но Европа практически почти напълно е изчерпала запасите на обичайните IPv4-адреси. Такъв адрес трябва да притежава всяко устройство, свързано към мрежата. В петък главният европейски интернет-регистратор Ripe NCC обяви, че пристъпва към раздаване на по...

Извънземни кацнали на Земята и отвлекли французин, американец и нашенец. Затворили всеки от тях в напълно празна кабинка 3х3х3 метра и им дали по три титанови топчета, големи колкото яйце. После обявили: - Господа, това е тест за изобретателност. Даваме ви шест часа, за да измислите възможно най-остроумен начин за използването на тези топчета. Който от вас се справи най-добре, го пускаме обратно, резултатите му вземаме за еталон, а останалите двама ще изследваме до клетъчно ниво, за да разберем защо не са се справили така добре! Минали шест часа и влезли първо при французина. Човекът жонглирал умело с топчетата, като при това пеел с пълно гърло "Марсилезата". - Хубаво! - казали извънземните и отишли при американеца. Оня не само, че жонглирал и пеел, ами и при това играел степ. - Браво! - казали извънземните и тръгнали към стаята на българина. На половината път ги спрял някакъв изумен тип от техните: - Колеги! Това е невероятно! Този човек за шест часа успя да загуби едното...

Тони Филипов, д-р

 Понеделник, 10 септември

Ей, свърши лятото, а? Ще го търсим, ако и да беше малко жега. Даже не и малко… Разправяше ми един приятел, че край Пазарджик видял една магистралка с табела: «За коли с климатик 50% отстъпка». Не помня друго лято да се е стигало до такъв дискаунт.

И какво разправя нашичкият? Че в горското давали дърва по 36 лв. кубика. За 36 лева и шума не дават бе, г-н премиер! Пратих един авер от Ботевград да види в тяхното горско. Горският му рекъл: «Ти луд ли си, бе?! 65 лв. франко гората!» Моят човек, понеже е политически грамотен, поискал писмено да му се отговори. Ама горският да не е луд да изобличава премиера. На мен дървата ми пристигнаха от Ботевградско на 90 лв. кубика.

Голяма простотия направи с тази лъжа. Лъжи си за Европа, бе, за фондовете, за Белене. Лъже се за недоказуеми работи! Ако не ви мързи, проверете, братя, как е по вас и ни пишете. Редно е да изобличим тая лъжа. Поне една, то че всичките не можем, е ясно.

„Путин нахока ЕС заради “Газпром”, съобщава „Труд”.

Ще ги хока не, ами… Пусин направо е бесен.

През 2009 г. руският дисидент Владимир Буковски. (“Поменяли хулигана на Луиса Корвалана…”) описа ставащото в Русия така: „Крадат ужасно. Крадат даже не е точната дума. Те просто си разпределят страната. На Путин например не му се налага да краде. Той си взе 7% от “Газпром”. 7% са милиарди! И още проценти от “Сибнефт”. Западни експерти са изчислили, че той има като своя собственост $41 млрд.”

Друго си е Русия, необятна страна,  всичко е огромно. У нас такива пари не могат да се направят. Лани един ми разправяше съвсем отговорно, как един от най-първите ни мъже, да не беше и най-първият, полял първият милиард в евро с приятелите си от The tomcats’ circle. Извинете, че на английски, но така няма да разбере, че за него става „на въпрос”.

Та казвам, че от Русия ни отличава мащабът. Иначе по останалите работи си приличаме. “Той внимателно изкореняваше всички други центрове на властта. Пое под свой контрол парламента, политическите парии, губернаторите, големия бизнес и големите медии.” Това са думи на  Маша Липман от московския център „Карнеги”, казани за Путин. Но можеше да са думи и на Иван Кръстев, казани за Бойко? Не ли?

Между другото, нали оня ден Лъчо Тошев се опита пак да прокара в НС закон за лустрация на агентите от ДС.  Но само 12 депутати го подкрепиха. Та се сетих, че като питаха Буковски какво й липсва на българската демокрация, той обясни: „На вас като страна ви трябва лустрация, трябва да скъсате с комунистическото минало, да го осъдите. Не можете да се придвижите напред, докато не се разплатите с миналото…”

Не успяхме да се разплатим с миналото. Но то ежедневно се разплаща с нас. Вече се е почти разплатило, де… Кому дядова тепърва да лустрираме, да ме прощавате…

Нищо. За всичко си има възмездие. Четох в „Стандарт” че от септември на небето почвала пълна ревизия на личните досиета до девето коляно. Процесът бил известен като „презапис на кармата” и щял да продължи 1.5 г. Преди да се архивира, кармата на старото съзнание основно ще се прегледа, за да се види кой какви житейски уроци не е усвоил. И ще бъде „изпитан” още веднъж на тях и, ако не се е поправил, ще си върви със старата карма до следващата ревизия… Ако правилно съм разбрал маг Зорница, това е по-страшно даже и от лустрацията.

Нека си вървят със старата карма, нека!

Тука стана малко като оня действителен случай, дето председателят на едно текезе (ТКЗС) раздавал новогодишни награди. „Пена, Нане и Вуте награждавам с по един чифт галоши.” Ръкопляскания. „Партийният секретар награждавам с екскурзия до Париж.” Доволни гласове от залата: „Нека оди бос, нека оди бос…”

Та и в нашето ТКЗС така стана.

Председателят на транспортната комисия в СОС и идеолог на синьо-зелените зони Радослав Тошев качил в профила си във фейсбук снимки как „оди бос” из Тайланд.

В столицата се провел кулинарният празник “Пъстра трапеза”. Гвоздеят тая година били салата “Фандъкова”, кавърма “Барозу” и специалният таратор “Борисов”. Какъв ли ще е пък тоя таратор „Борисов”?

Сервираха ми таратор.

От него бих си хапнал яко,

но го сервираха без мляко,

без краставица и вода.

Една паница свобода.

(Трендафил Акациев)

Не казвам, че точно такъв е и таратор «Борисов». Щото ние, като човек, който си вади хляба в медиите, все по-малко вярваме в свободата, особено както ни я сервират на паници. Не, че медиите нямат свобода, не, имат свобода колкото искат, но и благоразумието да не се ползват от нея. Щото… Сещате се що.

Чета в Хасково.нет: „Делян Добрев поздравява Хасково”. „Уважаеми съграждани… Позволете ми… Бъдете все така… Дерзайте… Пожелавам ви здраве и късмет…”

Късмет, късмет главно! Щото  и на „Титаник” са били здрави, но немали късмет. (Бойко Борисов)

Ало, Хасково! И от ДКЕВР ви честитят: „Водата удря 3 лева за кубик” от следващия месец.  Но вие не се притеснявайте. Това ще е само временно. В смисъл, че, според  НСИ, социално поносимата цена при вас била 4.10 лв.

Мисля, че трябва малко да смените подхода. Псуването за тях е, така да се каже, приемлива сексуална цена, трябва нещо по-така…

Тия дни, когато и да пусна телевизора, все Плевнелиев дават. Най ме впечатли изказването му при старта на колоездачната обиколка на България. Рече: “Това, което се случва в София, в Бургас – изграждането на велоалеи, е само едно начало! Планираме да направим велоалея по цялото протежение на Дунава, представете си това какъв ефект ще има и върху регионалната икономика.”

Опитах, но не успях. Но съм сигурен, че при 3 лв. бензина ще си го представя. Чел съм за Пътя на инките, който бил 250 км. дълъг и построен на височина 2000 м. При това те дори не са познавали колелото и техният път пак е играел огромна роля за икономиката на региона.  А с велосипед не е като пеша, можеш и доста багаж да превозиш. И ако пък се приеме предложението на Тетка Цачева площадката на „Белене” да стане безмитна зона…

Абе, тия у ред ли са?

Вторник, 11 септември

Вежди при Дудука. Един разговор, в който, ние, въпреки огромното си старание, не можахме да излъчим интелектуален победител. Реми, нула на нула. Ама като казваме нула, имаме предвид точно две нули.

Бареков: „Как гледате на твърдението, което напоследък все по-авторитетни хора в българското общество (Верно?) се опитват да налагат, че вие, днешните политици, в сравнение с Живков сте смешници?”

Вежди: Времето се е променило, 21-ви век. Докато при Живков сме орали с рало, днеска орем с други методи. Докато при Живков не знаехме какво е това компютър – днеска вече си общуваме по интернет!… Има смяна на поколенията… Младите хора мисля, че са качествени. Не е точно така, както искаме да проповядваме (Кои искате?), че в България са останали само лумпените. Не, в България винаги е имало умни хора и ще има, въпросът е дали те са приоритет на нацията?

НБ: Вашата теза е, че ГЕРБ не краде, поне има какво да оставите след себе си. (Чете му мислите! Не чух Вежди да излага такава теза.)

ВР: Вижте, такава тежка криза…

НБ: Построеното е доказателство, че вие не крадете. Опитвам се да преведа това, което казвате.”

(По време на социализма по БНТ дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си: „Идиото! Кастрато! Импотенто!” Гласът зад кадър превежда: „Иди си, скъпи, аз съм много разочарована от теб!”)

НБ: Вие като че ли сте създаден да раждате образни словесни парадигми в българската политика. (Лелей…)

ВР: Какво, да живеем без образи? Животът е образ…”

Верно е, животът е образ. И най-ужасното нещо е да ти изчезне образът по време на… живот!

Много ми се щеше да разбера дали умните хора са приоритет, но той не каза. А и Бареков не попита. То Бареков не го и засяга, де…

Вежди се опитва да си възстанови образа…

 Обаче това, че при Живков сме орали с рало, не е верно. Живков постави основите на електрониката ни.* По-възрастните помнят навярно “Правец 8″. Изглеждаше малко като булдозер и почти толкова бръмчеше… После “Правец 16″. И после нашите специалисти разбраха отнякъде, че измислят вече измислени работи и почнаха да крадат лицензи и работата потръгна…

Пък Стоичков, в пълен разрез с казаното от Бареков, вика: „Мен не ме е страх да кажа,  че той е в схемата (Боби Михайлов). Не случайно националният отбор е разследван. Не случайно хора отвън разследват БФС. Не случайно хванаха юноши за уговаряне на мачове. А къде е  вътрешният министър? Аз вече почнах да се съмнявам, че и той е в  играта…”

Ужас! Вътрешният министър в черното тото!

Сряда, 12 септември

„Деца стрелят с камъни по влак, раняват жена”, пише „Труд”. Ченгетата заловили вандалите – три пишлемета от пич маала. Те редовно се упражнявали в стрелба по движеща се мишена. По информация на БДЖ през 2010 г. из страната са обстрелвани 67 влака, толкова и през 2011 г.

В тая връзка се сещам, че оня ден четох, че двама русенци патентовали „вандалоустойчива лампа”. Направена била от алуминий и стомана, без нито един стъклен елемент. Не сме единодушен. Оная нощ от църквата в шуменското с. Косово откраднали бронзовата камбана. Цяла я откраднали, без да я трошат.

Пък английският „Сън” реве, че едно циганско семейство от среден размер (баща, майка и седем чавета) си устроило бивак пред Уестминстърското абатство. Индобългарите научили по техни си канали за развитата социална система в UK и решили да се възползват. Местната управа им предложила безплатни билети за България, но те отказали и поискали убежище. Някой си депутат Матю Синклер се гневи пред вестника: „Даването на убежище не е предвидено за някой, който търси лесен живот на разноски на данъкоплатците…”

Как предрешава нещата! Ами ако не търсят помощи, а работа? Теоретично е напълно възможно.

И Оланд реве: “Неприемливо е тези хора да бъдат гонени от страните си, да се изселват и да идват във Франция, за да търсят убежище…”

На втория ден от пребиваването на индобългарите пред Уестминстърското абатство, клисарят почнал да прави циганско колело.

И защо да е неприемливо? Нима не е тяхно право, ако решат, да се интегрират в английското или френското общество, а не в българското?

Лицемери!

Братя индобългари! Ако четете тези редове…

Опа-а-а… Увлякох се. Имам съобщение, но не знам как да им го предам. В Холандия партия “Независими и суверенни пионери на Холандия” обещава всеки гражданин да получава заплата за това, че живее, а изискването да се полага труд да отпадне. Заплата, не помощи! Ако тая партия спечели изборите, Ниската земя ще бъде следващата висока цел на индобългарите.

Четвъртък, 13 септември

Учените от БАН представили вчера новия правописен речник. Най-големият досега – с 90 хил. думи и 136 задължителни норми за правопис, съобщава „Сега”. Интересни работи научих. Например ние досега съвсем неправилно сме казвал маслО, с ударение на последната гласна, вместо мАсло. Обаче отсега нататък нашето става правилното. Произношението “маслО” нахално се било наложило и затова само тази форма е включена в речника, обяснил проф. Мурдаров. При някои думи учените са допуснали дублетните форми. Например при думата „вино” ударението може да пада и на първата, и на втората чашка, пардон, сричка. Но все пак за предпочитане било да е на първата.

Обаче от форума на „Сега” научавам, че изкованата от Фидосова нова дума „входиране” не била намерила място в речника. Лошо, Мурдаров, лошо! А пък на любимото на Цветанов „на въпрос” не бил даден дори дублетен статут. (Ужас, по Нова ТВ чух една учителка да казва „на въпрос”!) И сякаш на инат на народната милиция трябвало да се произнася „арЕст”, а не „Арест”. Малка червена точица за авторите на речника е, че става задължително да пишем Вътрешното министерство, ако и да е перифразирано наименование…

Учените обърнали внимание и на изписването на множественото число на думата „гений” –гении, а не гений. Но това ми се вижда малко излишно. Когато говорим за гении в български контекст, и единствено число стига. Един да родим и, най-вече, да го признаем, стига и артък даже на първо време. Щото, дето рече Жорж Ганчев, „ние сме един много малък и много прост народ”. Пък Милчо Левиев каза, че „сме малка страна, но с много зли хора.”
Изобщо, слава Богу, че не сме голяма…

В „Сега” публикували снимка на табелата на спирката на метрото в Лозенец, където ул. „Майор Томпсън” станала „Кмет Томпсън”. Неизвестен транслитератор написал Mayor Tompsan Str. вместо Major Tompsan Str. Между другото, имаше период в управлението на София, когато major-general и mayor-general беше едно и също. А може и да бъркам. В смисъл, че по времето, когато стана кмет, генералът вече да беше lieutenant-general. Помня, че се дрънкаше като малко дете да му турят още една звездичка. („То не се намери кой да ме предложи за една звездичка да ми дадат повече, за генерал-лейтенант, ще ме предложат за кмет.” (05.09.2003, Би Ти Ви)

Пък от общината в Плевен Го поканили да открива ремонтирана улица. И той естествено откликнал (“Да резнем една лента, та да не ни е празен денят”.) За да бъде по-тържествено посрещането, общинарите взели под наем палми, които засадили между платната. След това ги откопали и бучнали туи.

Малоумници! Защо решиха, че за Борисов са по-подходящи палми, а не туи? Дето попита колежката Вилдан, да не посрещат маймуна? Варна, вие не се обиждайте. Макар, че имате основание.

Като казах маймуна, та се сетих, че „Дейли мейл” пише как на летището в Делхи при рутинна проверка митничарите заловили пътник с маймунка в гащите. (Каква е тая рутинна проверка, дето бъркат на хората в гащите, бе?!) Верно, че била малка маймунка, от редкия вид примати лори, ама все пак си е маймунка. Каква ли занимавка й е измислил за да седи мирна… Не знам, ама като си помисля колко обичат маймуните да трошат орехи…

И като стана дума… Във Варненския квартал „Владиславово” арестували млад мъж, който се самозадоволявал на паркинга пред блок 407. По тоя повод „Новинар” пише: „Спипаха безработен онанист на паркинг”.

И защо ще арестуват човека? Беден, безработен, какво да прави?

Срещу проклятието на бедността, нека не се лъжем, трябва да се опита всичко, това е наш дълг, да се опиваме, все едно с какво, вино, евтиния, мастурбация, кино. Няма смисъл да се превземаме, да се правим на “особени”, както казват в Америка. (Това го откраднах от едно място, но няма да ви кажа откъде. Щото може да ми се наложи пак да крадна от там.)

Пък и кой може да каже със сигурност къде свършва рутинната проверка, която мъжете правят на всеки няколко минути, и къде започва онанизма? В „Тай-пан” Джеймс Клавел твърди, че в Итън се смятало, че „ако го тръснеш повече от три пъти, значи си играеш с него.“ У нас този възглед е направо пуритански.

От друга страна, философски погледнато, безработен онанист е оксиморон. Истинският онанист никога не стои без работа. Валидно е и в буквалния, и в преносния смисъл. Особено в преносния. Например туй с местенето на агенциите из страната ни се струва точно такъв акт. Мога да дам и много други примери. Но и вие можете…

Петък, 14 септември

О.з. посланик Джеймс Уорлик вика пред „Труд”: „Борисов е уникален като Рейгън”.

И после се разплака…

Втори мислител го определя като уникален. Ако си спомняте Лепа Брена, като го видя лани, рече: “Мислимо да йе феноменален”.

„Той наистина, вика Уорлик, има уникална способност да комуникира. Има обаяние, което му помага да се асоциира с обикновените българи. Такава уникална за политиците черта бе присъща на Рейгън и на Клинтън.”

Не може да се отрече, че умее да говори на хората. За сега само им говори. За разлика от Рони, който, ако и да беше фен на класическия либерализъм на Фридрих фон Хайек, Лудвиг фон Мизес и други фонове от Виенската школа, свалил данъчната тежест на най-бедните с 263%! Освен да говори на хората, Рейгън и писал. Оставил къде 800 есета по различни обществени въпроси. Но на Бойко , според нас, не му остава време за мислене, та камо ли за писане. Както сме казвали, той мисли на място, като се наложи.  Което е много прогресивен метод, нещо като система „кан-бан” в областта на мисленето. Така де, що трябва да държиш ненужни мисли на склад…

Уникален е, нема какво да се убеждаваме. Уникален е като късния Рейгън.

Рекъл, че, ако рекетът на руснаците е станал със знанието на Пусин, руският президент щял да види голям зор, като дойде на 9 ноември да подписват за Южен поток…

Пък Дянков… Оня ден някой писа за него: „Тоя що не иде да се обеси…” Изхвърлил се като такова на сух песък: „Показали сме, че не се плашим от руснаците…  Ако трябва, пак ще ги пляскаме.”

 Пляс, пляс… педалите…

Абе, Дянков, ти пред мечка бегал ли си, бе?

Между другото, оня ден Тадахиро Мацушита, министър на финансите на Япония, наистина се обеси. Предполага се, че се е заплел в любовна афера с млада колежка. Друга версия е за корупционен скандал. Дянков   попада под ударите и на двете хипотези. Появил се в Париж с „колежката” си Ирина Велкова, и двамата барнати в бяло, накарали да им наемат кола и хукнали да обикалят Франция. Не ме питайте откъде го знам. Няма да кажа.

 „Bulgaria News” писа, че Ирина е неизменен спътник в на вицепремиера по света – Китай, Амстердам, Брюксел. Дори на срещата на випуска му в Ловеч била. Младата активистка на ГЕРБ се сдобила и с държавно жилище, а двамата били забелязани да пазаруват обзавеждане и бяла техника. Изглежда, че е много добра, защото още беше студентка, когато Дянков я повиши до началник на кабинета на вицепремиера със заплата на заместник министър.

Та за Русия, де. Чукчите имат такава гатанка: „Как се нарича човек, който дразни бялата мечка?” Глупав.

Някои явно си представят, че руснаците присъстват тука само като паметници – Альоша, Съветската армия, Цар Освободител… Но, за съжаление, май не е така.

Абе, братя, вие помните ли вицове? Добре, радвам се, че не помните, щото ще повторя един. Стар ловец обяснява на новобранец какво да прави при среща с мечка: Вземаш, вика, едно лайно и го хвърляш срещу мечката. А новобранецът пита: Да, де, ама откъде точно в тоя момент да имаш лайно под ръка? Не се притеснявай, тогава ще има…

Ще видим дали е така на 9 ноември. Макар че не знам кое е по-лошо: да дойде Путин на 9-ти, или да не дойде…

Министър Добрев разправя, че фирми, свързани с тройната коалиция, откраднали 1,5 млрд. лева около АЕЦ „Белене”. „Това, вика, се равнява на еднократно повишение с 20% на всички пенсии.”

Сигурно е така. Но що не ги разследват, вместо да реват по медиите. Щото гарван гарвану…

Понеже оня ден някой ни апострофира, че данните на Легия „Антимафия” за контрабандата на цигари не били верни, та сега ще дадем малко официални данни. Те са резултат от, както казват колегите от  катедра „Политология”, „кабинетно проучване”, или деск рисърч, както е по-известно на село.

Таблицата е взета от сайта: http://customs.bg

Сравнителна таблица на заловените цигари на сайта на Агенция „Митници” показва, че от януари до юли 2012 г. са хванати 24 858 772 или 1 242 939 кутии, 2 486 мастербокса, демек, нема и три тира. Погледнете числата! Какво ще кажете, а? Чупят собствените си рекорди. 2010 г. са хванати 250 млн. къса, а сега едва 25 млн. Чудя се само защо БСП си трае. В същност, хич не се чудя, нали по-горе казахме за гарваните… И те са правели същото и се надяват пак да правят. Затова си траят.

…….

* Разказвал съм как по едно изследване през 1983 г. анкетирахме край Правец едно бабе, което си пасеше овцете. Обаче футата й беше пълна с някакви чарколяци и тя нещо ръчка, сглобява. Питаме я: “Какво правиш, бабо?” Вика: “Амчи к’во да прая, баба, нижа диоди надомно за некой лев.” И бяхме компютърна сила! Почти.

To be continued

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, а за последно ловихме сьомга в реките на Аляска   Днес ще направим едно географско откритие – днешният пътепис ще ни отведе на брега на Северния ледовит океан :)   Приятно четене  

Към Аляска с мотор

15 до 17 ден

От Феърбанкс през Полярния кръг до Северния ледовит океан

Феърбанкс (Fairbanks)

15 ден

Coffee

Какво мога да кажа за началото за този ден – има опасност да открия че се повтарям неколкократно със станалото от предишни дни:

    Както може да се очаква, колегата се възмути от метода ми. Открит огън в сграда, и на повърхността на дървен предмет – много умно!!! Но аз не съм тръгнал на пътешествие да се правя на умен, а преди всичко да си изкарам добре 8)   Въпреки заплахите, че направените от колегата снимки ще се появят по форумите, където определено ще чуя цъкане с език, аз предпочетох удобството на донесените от мен способия, вместо да тичам из университета да намеря чаша кафе. А и българското 3 в 1 е много по-хубаво от каквото и да е американско кафе, че и е лесно да се носи и прави. Старбакс трънки да яде.

Tires

Когато бях в Dawson City, аз писах с Dan Armstrong от Motorcycle Adventure Works за покупка и смяна на гуми. Пича тогава ми каза – ела, кой когато пристигне, ще бъде обслужен по ред. Макар че не обичам да провеждам телефонни разговори, след като си изпих кафето набрах номера. Чух доста невежливото "Кой си ти?" Може би е заради акцента ми, не знам... Както и да е след като намерихме адреса, Dаn вече се беше сетил какво си говорихме по-рано и се извини. Почти веднага се разбра, че този човек е един от характерите който смята че е експерт по всичко. По време на решаване на световните проблеми, Дон погледна нашите гуми, и ни пита с колко налягане сме ги карали:

Казахме му, а той: "Там ви е грешката. Прочети си на мотора какво е точното налягане, тогава гумите ти ще издържат очакваните километри". Ние в началото си бяхме купили Heidenau K60, с надеждата че ще издържат до завръщането в къщи. Нямаше такова нещо, затова и виснахме на вратата на Dan Armstrong. В интерес на истината, нашите гуми биха издържали още 1-2 хиляди километра, но Dalton не е шега работа, и искахме да имаме добри гуми за всичките трудности които могат да се появят на разстояние от цивилизацията.   Колегата здраво "запретнал ръкави" – махаме задните колела, за да сменим гуми на въртележката в гаража.

  Накрая Dan се поотпусна, и като многократен ветеран на Dalton, предложи съвети къде да спрем за бензин, къде непременно трябва да ядем и т.н. Каза ни на всяка цена да спрем на Hotspot Cafe, където се продава огромен хамбургер, като се изрази: "О, да... цяло угощение си е...":   През дългия разговор, по-скоро едностранната тирада, аз усещах как все повече умирам от жега и жажда. Накрая се измъкнахме и се понесохме към Walmart – голям магазин който мразя, но там можехме да сменим масло и т.н. На излизане от пътя усетих че изведнъж мотора ми не спира въобще – а то трябвало да се помпи спирачката за да заработи нормално отново. Кой да знае, едва не се разлепих...

Walmart

Заехме се със смяна на масло:

  Нови гуми, пак Heidenau K60, да видим колко още ще и м се нарадваме да изглеждат така:

  Колегата реши да смени спрея на въздушния си филтър. Аз ползвах фабричния филтър, от дунапрен, намазан с масло. Колегата щедро напръска неговия филтър, инсталира го, закачи куфарите, и а да тръгнем... мотора му взе да киха и да се дави. Оказа се че тия мрежовите филтри искат съвсем малък слой, иначе е запушен и никакъв въздух не се поема от карбуратора. След занимавка от около половин-един час, ние се понесохме да търсим бира и нещо за ядене. Аз дотук (късен следобяд) бях само на кафе и бах готов да изям света :).

Beer

Щастливец, аз въобще не си поплювах. След като сервитьора каза че има литрови халби аз му казах "Що си още тук?" Е, не чак толкова отрязано, но той наистина хукна:

Аз си поръчах calzone (BG?) (калцоне е и на български. Всъщност забележителното е, че към пицата има пържени картофи!!! - бел.Ст.)

  Колегата предпочете традиционна пица:

  Гледайки снимката, сега ме изненадва че виждам бира пред него, след като знам колко е разсъдлив.

Музей на Севера (Museum of the North)

16 ден Решихме да останме

още един ден във Fairbanks

Museum of the North   Решихме да останме още един ден във Fairbanks. Разписанието ни го позволи, а и ни се искаше да го ударим на бездействие за един ден. Е, не беше чак толкова голямо бездействие, тъй като посетихме The Museum of the North, една от главните атракции в този град, а и в Аляска.     Посрещача на входа – аз се опитах да направя подобна ядосана физиономия, но не се получи:

   

  [caption id="attachment_35140" align="aligncenter" width="640"] Музей на Севера, Феърбанкс[/caption]        

   

 

Злато, намерено в Аляска,

а също така и изработени златни предмети:

   

   

   

   

   

   

 

  Повече за музея може да се прочете тук, има и доста снимки: http://alaska.org/fairbanks/musuem-of-the-north.jsp След разглеждането на музея се разходихме до местно ресторантче, което накрая като че ли се оказа доста далече за ходене пеша. Вътре не предлагаха бира, и аз попитах дали тогава мога да закупя от магазина за алкохол и да си я донеса. Сервитьорката ме изгледа объркано и озадачено и засрамена ми каза "Не". Свикнал съм в Montana – ако ресторант не продава алкохол, можеш да си внесеш свой, не е проблем.   След вечеря купихме бира и се прибрахме в общежитието на хладно (навън беше 86F, или 30C), и заработихме по бирата и подготовка за следвашия ден...  

Сутрин

Станахме рано и започнахме да се приготваме тихо, може би в очакване на предстоящото изпитание. Нямам снимка на стаята, за да покажа какъв бардак цареше, но следващите снимки са от колегата, където вече сме готови да потеглим след товарене на багажа:

   

     

Dalton Highway

  От Fairbanks до началото на Dalton имаше около стотина мили, и като се озовахме на този път не беше без тръпка и радост. Не знам поради каква причина нямаме снимка от началото, но тук вече сме по Dalton Highway, или както още се нарича The Haul Road: [caption id="" align="aligncenter" width="560"] Dalton highway[/caption]       Отново прекосихме могъщият Yukon, този път имаше мост: [caption id="" align="aligncenter" width="560"] Юкон[/caption]      

    Точно след моста, вляво, има бензиностанция на миля No 55, наред със ресторант, магазин за сувенири, и т.н. Може би най-често срещаният съвет който получихме, беше: "Недей да подминаваш възможност да заредиш с гориво, не се знае дали няма да се наложи да се върнеш обратно, или дали следващата бензиностанция ще работи..." Последвахме съвета и заредихме. Тук бензина беше доста по-скъп от континенталната част на САЩ, продаден на почти двойна цена.  

Hotspot cafe

Недалеч след бнзиностанцията, само след около 6 мили, спряхме да посетим The Hotspot Cafe,горещо препоръчано от Dan Armstrong. Трябва да призная, беше забавно – магазин за сувенири, горещи сандвичи и хамбургери които се правят по поръчка (а не приготвени предварително и притоплени при закупуване), а и градината на стопанката не беше лоша. Общо взето, тиха и замряла обстановка, личи си че е далече от всичко. И това казано от човек, който живее в Монтана, едва ли не сърцето на Дивия Запад :D Колегата, разбира се, си поръча голям хамбургер:

    Не останах назад, дори моят го поръчах с жълтото cheese отгоре, само че без лук – не понасям суров лук... Ако лукът беше на грил или нещо такова, би било друго:

  Добре, но при такова угощаване, а и като че ли винаги по обяд, нали в БГ-то си поръчваме и бира? За мое голямо разочарование бира не се предлагаше. Хмм, аз си нося в чантата, и измъкнах една бутилка тихомълком. Собственичката на кафето по едно време мина, забеляза бутилката, изгледа ме убийствено, но нищо не каза. Аз бях решил с такъв скъп хамбургер да си изпия бирата, дори ако след ще ме убият само с поглед... Този хамбургер не се оказа достатъчен, както бях уверен многократно предварително. Само докато го погледнах, половината вече го бях свършил... Другата половина я свърших само след като си поех дъх. Колегата ме изгледа изумително, и прекара следващия половин час в ядене на неговия. Аз пък пих бира :D Колегата си купи стикер: "Unless you are the lead dog, the scenery never changes":

    След като се разплатихме, шофьор на камион който беше седнал сам на маса, с изпито лице, бейзболна шапка и студен поглед от сиви очи, ме спря с въпроса: "Вие ли сте с моторите?" Отговорих:"Да". Той ми каза: "След потока 'Без име' (който всъщност наистина няма име) има камиони и трактори които слагат мокра настилка със натрошен калций. Внимавай как минаваш и да не се претрепеш. Успех!!!" Натрошеният калций е известен като създаващ опасни условия за мотористи по Dalton. Сместта се използва като начин да се намали праха, вдигнат от големите камиони. Обаче когато е влажен, е много хлъзгав и се лепи като че ли завинаги навсякъде – ботуши, дрехи, мотор... Благодарих за съвета на шофьора и потеглих към мотора отново, мислейки върху току-що казаното... След като потеглихме, минахме през отсечката известна като Roller Coaster. Аз го разбрах по следното – гледам колегата пред мен, а изведнъж той пропадна, няма го. Докато стигнах до същото място, и погледнах пред мен, беше почти отвесно. С кеф се спуснах надолу колкото се може по-бързо. Тази снимка не е моя, но поне може да даде представа за какво става на въпрос   Наскоро минахме и през участъка за който шофьорът ме предупреди. Наистина беше хлъзгаво, гумите се изнесоха на няколко пъти от страна на страна, но успях да премина и освен от калта която се лепна по мен и мотора, друга вреда нямаше. Стигнахме и до

знаменитата Finger Mountain

(миля номер 98), където спряхме за снимка и малка почивка:

    Не е много, но допълнителен материал може да се погледне тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Finger_Mountain Някъде по пътя до тук (като че ли беше съвсем в началото на Dalton), един заек изскочи из храстите и се затича да прекоси пътя. За съжаление срещна неочаквано колегата, който мина през него със задната гума. Стана ми жалко да гледам как заeka се мъчи да стигне до другата страна на пътя, влачейки се на предни крака...   Освен това на около 50-60 мили след Hotspot Cafe,

достигнахме до Полярния кръг,

миля номер 115 по Dalton. Колегата отново беше отпред, но не забеляза табелата и отпраши. Аз се учудих какво става, защо не искаше да спре, но се оказа че той съвсем не е забелязал. За съжаление ще трябва да дочакаме да си направим снимки на Полярния кръг на връщане...  Сега вече сме официално на Север 8)

Coldfoot camp

След като преминахме през други известни места по пътя, като "Oh Shit Corner", "Prospect Creek", където е измерена най-ниската температура в САЩ, Douglas Creek, и Koyukuk, най-после достигнахме до Coldfoot, където можеше да заредим за последен път преди да стигнем до Северния Океан.     Coldfoot се намира на миля номер 175, и за този лагер може да се прочете повече тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Coldfoot,_Alaska Население – 13 души :D Забележете и ефекта от мократа калциева настилка по мотора – до тук имаше няколко влажни участъка, по които работници слагаха калциева настилка, но се справихме без проблем.

    [caption id="" align="aligncenter" width="560"] Coldfoot, Аляска[/caption] Тук може да се наеме и стая за спане, или да се остане на палатка. Къмпинга е до езерото, зад фургоните със стаи под наем . След като заредих, влязох в ресторанта да заплатя. Докато се оправях с момчето зад касата, дочух ужасен, кръвосмразяващ вой... Попитах момчето какво е това, а той отвърна: "Има кучешки впряг зад лагера, искат да са нахранени." Аз попитах дали може да отида да ги видя, а той ми каза с намръщен поглед: "Добре, само не прави някоя глупост!" Тръгнах сам, колегата не се виждаше. Скоро срещнах групата:

      След като ме видяха и помахаха опашки, отново завиха. Забележете как водача в горната снимка е извил глава нагоре. Имам и видео оттогава, но не знам дали може да се качи тук, 39 MB е по размер. Дойде и една жена, отвърза едно хъски, което почна да скача по мен. Аз не знаех дали иска да ме яде или да си играе. Тя ми обясни че е нейно, и започна да ме разпитва. Един от въпросите и беше: "Какво правиш тук, кога си тръгваш?" Аз не се засегнах, отговорих и учтиво, и и разказах че сме на път до Prudhoe Bay, и после назад. Поговорихме си още малко, тя ми пожела безопасен път и се разделиме. Голяма изненада ни чакаше точно

след като излязохме от Coldfoot – чисто нов асфалт!!!

Като че ли беше поставен няколко дни преди да дойдем, на мен дори ми се струваше че мога да помириша прясната боя от лентата в средата: [caption id="" align="aligncenter" width="560"] Оттатък Полярни кръг. „Аляску - продал, а Чукотку - не продал“[/caption]    

Atigun Pass

http://en.wikipedia.org/wiki/Atigun_Pass Предстоеше ни да прекосим прохода Atigun (Atigun Pass), който минава през планинската верига Brooks Range. Височината на този проход е 4,739 ft или 1,422 m. Но преди да достигнем до прохода, минахме през още няколко участъка с мокра калциева настилка (снимка от колегата):

  Последният участък беше нагорнище – опитвах се да мисля единствено само да давам газ, и да не сменям скорост до края. Изкарах участъка на 2-ра, докато мотора се хлъзгаше от страна на страна. Аз бях със съвсем неподходящи ботуши – армейски, и то за пустиня и май пропускат вода... Стигнахме и до началото на прохода:

Някъде по време на преминаване на прохода – спомням си, че там изчезна всякаква растителност, и някак си "нищото" наоколо беше много впечатляващо: [caption id="" align="aligncenter" width="560"] Проход Атигун[/caption]    

Тундра

Вече на другата страна на прохода, изгледът се промени изцяло – нищо освен безкраен път, равна тундра, блата, вятър, и за наш късмет, синьо небе: [caption id="" align="aligncenter" width="560"] Полярна тундра[/caption]    

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-xtSHWdbaaOs/TftepjQghRI/AAAAAAAAFUQ/jtzYaMvNaY8/s800/P1010664.JPG[/IMG] 17-19 Имаше многобройни птици, които за съжаление не успях да снимам. Трудно се снимат от мотор в движение, пък и те не искат да стоят :D Освен това бях с 2 чифта ръкавици – след като преминахме прохода, лъха на Северния Океан се усещаше здраво. [IMG]https://lh3.googleusercontent.com/ – bhRWkPUx2w/Tftn3HXLwyI/AAAAAAAAFe8/j9LiuXMjdXs/s800/P1010665.JPG[/IMG] 70-80 мили преди да стигнем до Deadhorse, започнахме да се приближаваме до фигура, която се движеше много по-бавно от нас. Когато се приближихме, спряхме  за да се запознаем:

Това е Пиер, германец, който е на велосипеда си от Anchorage, на път за Северния Океан. Отнело му е 8 дни досега да стигне тук от Fairbanks. Докато си говорихме, видяхме и карибу за първи път: [caption id="" align="aligncenter" width="560"] Карибу[/caption]    

След като си поговорихме с Пиер (най-вече слушахме за неговото пътешествие), проверихме дали се нуждае от нещо, и продължихме. Беше страшен студ, въпреки ясното небе и изгрялото слънце късно вечер (около 21:00).

Deadhorse

Най-накрая пристигнахме в Deadhorse. Тук са предимно лагерите на работниците, които работят по нефтодобива, и оборудване. Ако има интерес, ще кача снимки, но изглежда като фабрика. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Ние спряхме да търсим стая пред Prudhoe Bay Inn.

  Бях вкочанясал целия, а дясната ми ръка отказа да се отвори. Изправих пръстите с помощта на лявата.  Видяхме едно лъскаво BMW, все едно че е излязло от витрината, докато нашите возила бяха в окаяно състояние. Чудихме се как ли този мотор е докаран тук, може би на камион или самолет...  

Оттук започва и екскурзията до самият Северен Океан.

  Там се ходи само с автобус, удоволствието струва $40, и резервация трябва да се направи най-малко един ден предварително, за да направят проверка за криминални прояви. Забравих да кажа, че ние се бяхме обадили докато бяхме във Fairbanks, като бяхме дали номерата си на шофьорското право, и т.н. За моя изненада, появи се и сигнал на моя телефон. Значи ще мога да отговоря когато ме търсят за интервюто, което тук се падаше в 5 сутринта. Кой да повярва, почти на брега на Северния Океан? Данни от този ден, едва сега забелязвам широчината записана от ГПС-а:

        Очаквайте продължението Автор: Александър Петков Снимки: авторът Други разкази, свързани с Аляска] – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Днес сутринта завърши поредната космическа експедиция на МКС - на Земята се завърнаха трима космонавти , който работиха на станцията почти 125дни. В 5:52 , на 86 км от казахстанския град Аркальик се приземи спускаемата капсула на транспортният пилотиран кораб 'Съюз ТМА-04'

В момент, когато българските власти започнаха да проумяват отредената на България роля на мюре в лова на регионални шарани в руската стратегия на проникване в ЕС по фланга с помощта на местния си троянски кон, уж консенсусният последен коз от този троен скок започна да се пропуква. На кого му пука ли? Май на самата Русия.

„УНИАН: В руския парламент вече се говори, че „Южен поток” е безперспективен

17 септември 2012

Москва. Позицията на България за „Южен поток” показва, че за Русия е по-изгодно да се откаже от този проект, заяви ръководителят на комисията по енергетика в Държавната дума (долната камара на руския парламент) Иван Грачов, цитиран от агенция УНИАН.
„Моята гледна точка винаги се е различавала от официалната. Аз винаги съм смятал, че плановете за строителството на „Южен поток” са безперспективни. Основният аргумент е, че „Южен поток” ще се сблъска с препятствия в страни, които с нищо не се отличават от Украйна от гледна точка на собствените средства и интереси”, посочи Грачов. По неговите думи изявленията на българското ръководство за евентуалното излизане от проекта са именно пример за това. „България се държи по същия начин, като Украйна”, посочи той. Грачов подчерта, че по-разумно би било Русия, Украйна и Европа да се договорят за използването на действащата украинска газопреносна мрежа.
Ръководителят на комисията в Държавната дума е уверен, че страните до края на годината трябва да се опитат да стигнат до компромис и до подписването на споразумение за използването на украинските тръбопроводи, като тогава темата за „Южен поток” ще стане неактуална.”

Дали пък тази гледна точка, която е трудно да бъде възприета като „опозиционна” в качеството й резонанс от споменатите по-горе събития- а и изразителят на мнението е цял шеф на ресорна по темата комисия в руската Дума от управляващата партия- не е всъщност подготовка за завой пред нов бой? И кой ли може да поръча тази музика, освен стопанинът на Кремъл, който не веднъж е изненадвал доста неприятно натегачите в България?

Спомнете си, че Путин караше Станишев да го чака в предверието във вилата си в Сочи, където българският просител е беше унизен по безпрецедентен начин. След което, веднъж проверен, прецедентът се повтори и следващият път протежето на Путин на президентския пост Дмитрий Медведев направо отложи с цял ден обещаната аудиенция на търпеливия ни на руски унижения министър-председател.

Междувременно Путин държа в неведение за своето благоволение до последния ден възторжения си домакин през април 2009 г. в София. Георги Първанов, който се напъваше да създаде „световна” трибуна за руските енергийни амбиции с негово лично участие в тях, беше буквално напляскан. Путин, заради когото Първанов измисли т.н. световен енергиен форум в София, спихнал се до регионална среща без престиж и последици за участниците ( и без участието на обещаните от слугинските български медии петролни крале, шейхове и президенти), не само отказа в последния момент да ощастливи с присъствието си форумчето, но и не си направи труда да обясни на „братушките” неприличното си поведение, макар червеният килим на пропагандата да го чакаше с умиление тук до последния миг.

Сега Путин напляска Борисов буквално мигове, след като нашият богатир най-после събра мъжество да му противоречи, макар и само за едно от многобройните вероломства.

На намека на Борисов, че може и да не подпише в София на 9 ноември за „Южен поток”, от името на Путин, заподозрян публично от Борисов, че се кани лично да дойде тук за подписването, светкавично отвърнаха с шамар с опакото на ръката. Именно така, по господарски пренебрежително, звучи върнатата от Кремъл реплика, че в графика на руския президент не фигурира такова посещение. Разбирай: то може и да се осъществи, но ако същата господарска ръка бъде целуната ( за което има прецедент – пратеникът на Путин в София, руският патриарх Кирил, направи пролетна репетиция тук, когато Борисов издържа изпита, целувайки му ръката).

Поемам приятния риск да ядосам американофобите, които подобно на русофилите си измислят за свое оправдание русофоби сред българските патриоти и си изобретяват американофилство в лицето на своите опоненти, несъгласни с американофобията им. Но истината е, че огромният скок на добива на алтернативен газ в Северна Америка, който превърна САЩ за броени години от вносител, в най-големия производител на тази суровина в света, измествайки вече Русия – с тенденция да застанат на прага на експортната инвазия след задоволяването на вътрешния пазар, разбърка страховито картите на руския енергийния шантаж. Срещу него, отчитайки новата ситуация, се изправи най-после и Европейския съюз, който се осмели да започне разследване на монополните практики на руския инструмент за този шантаж, гиганта „Газпром”.

Президентът Путин и премиерът му Медведев посветиха вече доста развълнувани фрази в своите речи като предупреждение към руския народ, че ерата на този шантаж май приключва и настъпват тежки времена. Ще трябва да се работи, май. Ще трябва да се разработват не само нови технологии, но и да се инвестира в наука, технологии и други занемарени от тази изостанала в световното състезание страна, заложила на модела на развитие, характерен за надарените с течно злато шейхства: копаеш, продаваш и готово! Но краят на тази приказка с лесните печалби, в които отсъства човешкия фактор с неговия принос за благоденствието на страната, е към своя край.

На фона на този титаничен тътен личната храброст на Борисов да се изрепчи е всъщност вид осъзнаване на новите реалности. Ако не удържи тази позиция ще продължаваме да бъдем нещо като мюре, нещо като южен паток за северната мечка.

Идва краят на приказката „България на три мюрета” и последните страници от нея са свързани с това да се отвържем и от ролята на южен паток.

Share on Facebook

Хубава работа, ама българска. Този поизтъркан израз за ромите напоследък е доста актуален въобще за всички в държавата ни. Въпреки че никак не е патриотичен. Кой може да се закълне, че колкото и да са наред нещата, нашенецът не е способен да ги развали? За съжаление хитреците на дребно стават все повече. И колкото някои да се опитват да действат по правилата, все ще се намерят други, които да играят нечестно. Пример за това са разкритите служители на ЧЕЗ-България, които заработвали на черно. Те подбирали сгради с по-голяма консумация на ток и предлагали на собствениците им да плащат по-ниски сметки. В замяна на услугата си те вероятно са получавали процент от потребената, но неотчетена електроенергия или около 500 лева, разкриха столичните криминалисти. Клиенти на измамниците били офиси и заведения. И това не първият случай на подобна измама. През февруари тази година от полицията спипаха други служители на ЧЕЗ, които си докарваха стабилни бонуси от рекет над столичани....

Арсен Схоян е извънреден и пълномощен посланик на Армения в София от 2011 г. Завършил е Московския държавен институт по хранителна промишленост и Академията по народно стопанство към правителството на Русия. Второто му образование е юридическо и е от Ереванския държавен университет. Работил е последователно в администрацията към правителството на Армения, към президентството на тази държава, бил е референт на тамошния президент, началник на икономическо управление и началник експертно-аналитично управление, владее английски и руски език. - Ваше Превъзходителство, в България се проведе седмица на арменската култура и в София на официално посещение бе вашият министър на културата. Вие сте един от облагодетелстваните посланици в нашата страна, защото арменците в България не са малко и са много уважавани наши граждани. Смятате ли, че те са хората, които проявиха голям интерес към изявите на вашите сънародници в дните на арменската култура, или отчитате и интерес от страна на други...

17 септември 2012, 16:15 Вашингтон, САЩ Общото състояние на милиардерите в света за една година е нараснало с 14% и е достигнало сумата 6,2 трилиона долара. Това съобщава компанията X-Wealth, която се занимава с изследвания, оценка на активите и събиране на финансова информация. Компанията е направила мониторинг на състоянието на най-богатите хора на планетата в периода 31 юли 2011- 31 юли 2012 г. В отчета се отбелязва, че за една година милиардерите са успели да увеличат състоянието си, благодарение на наетите от тях професионални мениджъри, които са управлявали активите им. За 12 месеца броят на ...

Преди няколко дни бях гост на едно радиопредаване. Там преуморената от ръмжащото всекидневие водеща задаваше въпроси на слушателите, а те трябваше да отговарят по студийния телефон. Аз пък трябваше да коментирам отговорите. Още в началото я предупредих, че приличам на Гьобелс. Тя се засмя и ме огледа неволно. Сигурно искаше да провери дали наистина съм толкова сух и тънкоуст. Но видя, че не съм. Аз поясних: Когато чуя за политика, се хващам за кобура. Подобно на Гьобелс и културата. Чак тогава тя кимна и избухна в невесел смях. Да кажеш на един журналист, че не се интересуваш от политика, е все едно да му кажеш, че пиеш кръв от малки деца. Сутрин. Всъщност всички българи обичат да казват, че не се интересуват от политика и че политиците са... Но когато дойде моментът да се коментира нещо – почти всички нормални българи се оказват извънредно добре подготвени. С готови зли и крайни мнения. Явно аз не съм нормален. Защото аз наистина не се интересувам от това какво правят...

Корейската компания Tree Planet е от онези компании, които използват развитието на мобилните приложения, за да направят света едно по-добро място. Тя е създала система, която позволява на мобилните потребители да помогнат за спасяването на планетата чрез… мобилна игра! Основана през септември...

След България още един пазар, доскоро "забранен" за една от най-обичаните книги по света, вече ще бъде отворен. Това ще се случи, след като Thinkingdom Media успя да склони Габриел Гарсия Маркес продаде правата за издаването на „Любов по време на холера” в Китай.

И както главният герой Флорентино Ариза признава на жена си, че я е обичал в продължение на 51 години, 9 месеца и 4 дни, така и китайските фенове на Маркес търпеливо очакват „Любов по време на холера” да бъде преведена на родния им език. Очакване, което приключва след 25 години, 8 месеца и 22 дни.

Колумбийският писател е много чувствителен на тема авторски права, поради което досега неговият шедьовър не е имал официален тираж в страната. Според Ли Яо, издател в Thinkingdom Media, „Любов по време на холера” е стриктно преведена спрямо изискванията на своя автор.

Новината за издаването на книгата в Китай предизвика възторг у почитателите на Маркес. Доскоро единствено зле преведени варианти циркулираха нелегално в страната. Това обяснява нетърпението, с което се очаква пускането на 500 000 екземпляра на книгата.

„Фактът, че Маркес е успял да опише такава невероятна история като „Любов по време на холера”, след като е спечелил Нобеловата награда, доказва, че е достоен носител на приза”, споделя литературоведът Дзи Ан.

В "Аз чета" това също е една от най-харесваните (или поне четени и ревюирани) книги - вижте ревютата на Васи, Мила Ташева, Вал Стоева и доста нестандартното на Вал Маринова.

Нова компютърна програма може да разпознава драсканици почти толкова добре, колкото човека. Тази иновация отваря врати към разработката на базиран на рисуване интерфейс, както и на такива търсачки, казаха софтуерните инженери от Университета Браун и Техническия университет в Берлин. Ученит...

Startup Weekend Sofia urlwww.sofia.startupweekend.org/url е интензивно, изпълнено с екстремни преживявания 54-часово събитие, на което програмисти, дизайнери, маркетинг специалисти и стартъп ентусиасти се събират да споделят идеи, да формират екип, да изградят продукти и да стартират нов биз...

Звездите Лолита Милявская и Филип Киркоров (вляво) срещу Алексей Чепа (с бялата коса вдясно) Снимка: Видеоархив на РТР

Руският депутат Генадий Гудков, който беше лишен от мандата си заради бизнес в България, несъвместим със статута на депутат, не е единственият народен трибун с такова "прегрешение". Съпартиецът на Гудков от партията "Справедлива Русия" Алексей Чепа инвестира крупни суми в България по същата схема, установи разследване на Биволъ.

Алексей Чепа заедно със Сергей Петров и Олег Михеев от "Справедлива Русия" не подкрепи колегата си Гудков и се въздържа при гласуването за лишаване му от мандат. Тримата депутати също така са оттеглили подписите си под молбата на "Справедлива Русия" към Конституционния съд да прецени дали процедурата за лишаване на мандат на Гудков е законна, съобщават днес руските медии.

Освен общата партийна принадлежност и инвестициите в България, Гудков и Чепа са били по едно и също време в съветските секретни служби. Гудков сам твърди, че е бил полковник от КГБ, като Путин. За Чепа е известно, че е работил в секретни военни предприятия, а неофициално се твърди, че е бил офицер от военното разузнаване ГРУ (Ведомости 2003 г.).

Бизнесът на Гудков беше разкрит от българския му съдружник Ивайло Зартов, осъден за присвояване на 3,5 млн лева. За разлика от колегата си Чепа е заложил на проверени кадри. Негов съдружник в България е митичният шпионин от Управление Научно-Техническо разузнаване към Първо главно управление на ДС и племенник на Тодор Живков - Огнян Станев Бозаров.

Проследяването на "българската връзка" тръгва от участието на самия Алексей Василиевич Чепа в предаването "Пряк Ефир" по телевизия "Россия 1" от юни 2011 г. (21 минута от записа). Там той опонира на руските звезди Лолита Милявская и Филип Киркоров, които се жалват, че са измамени от компанията, управляваща тяхната собственост в България. Чепа излиза в качеството на "председател на съвета на директорите на групата компании "Емералд", управляваща луксозния комплекс "Емералд Бийч Ризорт" в с. Равда.

В българските фирмени регистри обаче няма и следа от лице с такова име, още повече в качеството му на председател на група компании. По това време Чепа още не е депутат. Но освен, че e представител, той се явява и реален съсобственик в комплекса, сочат други документи.

На 2 февруари 2011 г. хакери разбиват електронната поща на Инна Новикова, генерален директор на интернет-холдинга Pravda.ru и качват цялото съдържание в Мрежата.

В един от изтеклите мейлове четем, че представители на руските собственици на имоти в луксозния комплекс "Емералд Бийч Ризорт" в с. Равда са се срещнали с реалните акционери на компанията-строител и управляващите на комплекса "Емералд "- господата Бозаров, Андронов и Чепа. А. В. Чепа e "един от инвеститорите в новото строителство" - пише още в мейла.

И потече "Нева" към Черно Море...

Огнян Бозаров е основно действащо лице в проекта "Нева" - най-мащабната авантюра на Управление Научно-Техническо разузнаване към Първо главно управление на ДС и свързания с него проект "Монблан".

По волята на Горбачов и българското Политбюро, през 1987 г. България започва да строи край град Кострома завод за харддискове с крадени технологии. Операцията се ръководи от Огнян Дойнов. След като в начинанието са изляти стотици милиони долари, заводът става факт през 1994, но е абсолютно остарял, ненужен и никога не заработва. Междувременно е създадена сложна схема със задгранични фирми на УНТР на ПГУ (проектът "Монблан"), в който племенникът на Тодор Живков също има ключово участие. След Дойнов контролът е поет от Луканов през 1991 г.

Цялата история с "Нева" е описана с документална педантичност в книгата на журналиста и изследовател на ДС Христо Христов, „Империята на задграничните фирми" – създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г., Институт за изследване на близкото минало, изд. „Сиела", С., 2009 г.

Освен с паметника на остаряла технология в Кострома, операцията "Нева" ще се запомни и с изчезването яко дим на десетки милиони долари от сметките на задграничните български фирми.

Докато храбро брани на "тихия фронт" интересите на вече разпадналата се комунистическа държава, Огнян Бозаров е хванат от американците през 1990 и заедно с Асен Койнов е обвинен за износ на ембаргово оборудване. Тогава България заплаща 17000 долара на адвокатската кантора "Уиндълс и сие", за да уреди скандала.

Според бившия член на НКС на СДС Иван Ценов гаранцията за Бозаров и Койнов е била 200000 долара, платена неизвестно от кого, а оправдателната им присъда е резултат от сделка с ЦРУ: България "купува" свободата на племенника на Живков като информира американците кои са хората и фирмите, работили по ембарговата продукция.

След завръщането от САЩ Бозаров е виждан във Виена, където продължава да се занимава с "бизнес". Двете му дъщери Анна и Лидия са австрийски гражданки, но бизнес интересите им са насочени и към България. Те са собственички на "A и Л ИНВЕСТМЪНТС", която се занимава със строителство, хотелиерство, ресторантьорство, туризъм, туроператорски сделки и външнотърговски сделки и услуги.

Разследването на Христо Христов не намира конкретни данни, че именно Огнян Бозаров е участвал в източването на задграничните фирми. Има обаче данни за необяснимо забогатяване на племенника на Тато и на неговото семейство, което владее активи в кеш и имоти за десетки милиони, инвестирани в луксозния курортен комплекс "Емералд ризорт" край Равда, показва документалното разследване на Биволъ.

Офшорки - заеми - офшорки прим

Схемата на "инвестициите" в български курортни имоти, използвана от Генадий Гудков и тандемът Бозаров-Чепа е една и съща. Офшорни дружества, кредитират български предприемач с пари с неясен произход. Имотите се продават кеш, като печалбата влиза отново в офшорна фирма. Вариант на схемата е офшорката-кредитор да придобие имотите на предприемача като апортира в капитала неговия дълг.

В случая с "Емералд" първоначалната "инвестиция" минава през българската фирма "Пайонир Девелъпмънт" ЕООД, с управител латвиецът Юрий Янушкевич, която е собственост на кипърската офшорка "Амерсиус Холдингс Лимитед". През 2004 г. фирмата се сдобива с 39 декара на брега на морето до Равда за около 2 млн евро и започва мащабен строителен проект - петзвездният луксозен комлекс "Емералд Бийч Ризорт" със 783 апартамента. Апартаментите са продадени в хода на строителството на богати руснаци, сред които и звездите - Филип Киркоров (14 апартамента) и Лолита Милявская. "Емералд Бийч Ризорт" е открит тържествено през юни 2008. За цената му може да се съди от оценката на вещи лица за апорта на "Пайонир Девелъпмънт" в капитала на фирмата "Емералд Хоспиталити", стопанисваща комплекса. Според експертизата нематериалните активи - земя, апартаменти, ресторанти, басейни и обзавеждане, възлизат на 22 426 757 лв. Владенията на "Пайонир" са 20% от комплекса, 75% от имотите са на руснаци и още 5% на граждани от ЕС.

Апартаментите са се продавали в кеш в офисите на "Пайонир" в Москва, Санкт-Петербург и Вилнюс. "Заблуждаваха ни, че според данъчните правила в България имотите трябва да се декларират по данъчна оценка" - разказват собственици, пожелали анонимност. Според тях в предварителните договори е вписвана реалната цена - от 1500 до 3000 евро на квадрат, но в нотариалните актове фигурира само 50% от стойността. Разликата естествено не влиза в отчетите на "Пайонир Девелъпмънт".

Изпълнител на първите два етапа на проекта "Емералд" е друга "пионерска" фирма: "Пайонир Тръст Девелъпмънт" ЕООД, която е създадена от Огнян Бозаров като едноличен собственик с 5000 лв капитал в края на 2004 г. Само месец по-късно той прехвърля собствеността на кипърската офшорка "Ей енд Ел Холдингс" и назначава Юрий Янушкевич за управител. Прави впечатление сходството с името на "A и Л Инвестмънтс" на Анна и Лидия Бозарови.

Третият етап от строежа започва през 2011 г. и трябва да завърши през 2013 г., както твърди тогавашният "инвеститор", а сега депутат Алексей Чепа в руското телевизионно предаване. Изпълнител обаче е друга фирма: "Емералд Пропърти Мениджмънт", създадена на 24.03.2006 г. от Юрий Янушкович с капитал 5000 лв. През 2007 г. фирмата е кредитирана с 10 млн евро от бахамската офшорка "Спейд Бизнес" и с 500000 евро от кипърската "Сайформ Инвестмънт Лимитед". В края на 2010 двете офшорки придобиват изцяло капитала на дружеството. Според руснаци, имащи имоти в "Емералд", които са проучили собствеността на офшорките зад "Спейд Бизнес" стои самият Чепа, а "Сайформ" прикрива Бозаров. Последното се потвърждава и от факта, че "Сайформ България" е открито собственост на Огнян Бозаров.

Латвийска връзка

Кой е третият "реален акционер" на име Андронов, посочен в мейла на руските съсобственици? Информацията за него е оскъдна. През 1998 г. Александр Германович Андронов е съдружник на Алексей Чепа във фирмата "ЯЛГМОС", сочат фирмените регистри на Руската Федерация. В българските регистри обаче той се появява под името Александрс Андроновс, латвийски гражданин, който през април 2007 г. става съдружник на Огнян Бозаров в "Пайонир Тръст Девелъпмънт".

За разлика от дискретния си руско-латвийски съдружник, Алексей Чепа има богата биография. Роден е през 1955 г., и преди разпада на СССР работи в секретни военни предприятия. Има данни, че работи и за ГРУ. През 90-те официално изнася бизнеса си в Африка, където според неофициални източници се занимава с търговия на оръжие. Той е младши бизнес-партньор на скандалния руско-френско-израелски гражданин Аркадий Гайдамак, свързван с ГРУ, както и с МОСАД. Гайдамак е осъден през 2009 г. във Франция по делото "Анголагейт" на шест години затвор, но се укрива в Израел.

В официалната биография на Чепа пише, че е ръководител ня няколко предприятия, занимаващи се с биотехнологии и нанотехнологии и има няколко научни патента и държавни награди.

Политическата кариера на А. В. Чепа започва през 2002 г. в Аграрната партия на Русия. През 2007 г. е избран за член на президиума на партията "Справедлива Русия". От декември 2011 г. е депутат в Държавната дума и зам.-председател на фракцията "Справедлива Русия".

Дали "есерът" Чепа ще бъде споходен от същата съдба като низвергнатия Гудков предстои да узнаем. Сигурно е обаче, че зад луксозната фасада на "комплекса на звездите" се крият още по-значими икономически и политически конфликти.

Следва

Честит празник на всички, които носят тези светли и любими имена. Това са прекрасните рисувани меденки, с които...

Сайтът за спонсориране на иновативни идеи и смели проекти Kickstarter неведнъж е помагал на талантливи изобретателни хора да осъществят мечата си. Ето как работи той: представяте проекта си в уебсайта, поставяте адекватна сума пари за цел и чакате хората да повярват в мечтата Ви. Някои може д...

Вътрешният министър и втори човек в правителството Цветан Цветанов даде ново доказателство, че с първия човек в държавата Росен Плевнелиев, който го измести по пътя към поста президент на България през миналата година, е в състояние на „студена война”. Двамата явно се дебнат и обстрелват все по-горещо с „приятелски огън”.

Иронията на Цветанов по адрес на Плевнелиев вече минава границата на двусмислието, говорейки за своя съперник, надскочил го в кариерата, като за „един добър човек”. Беше ясно, че слага ироничното определение „добър човек” именно в кавички.

Пред журналисти, каквито винаги се навъртат около него, Цветанов каза вчера ( 16-ти септември) по адрес на бившия си колега от правителството във връзка с едно изявление на Плевнелиев от 28 август (цитирам го по-долу):

„Не знам защо Плевнелиев дава такива срокове, едно разследване не може да има срок, то е доста продължително, особено когато говорим за терористичен акт”.

“Не спираме да разговаряме и да обменяме информация със служби на други държави. Но президентът е един добър човек и може би в тази връзка иска да даде някакви срокове”

А ето и поводът със задна дата, който предизвика днешния отговор на Цветанов- защото срокът на президента за 15-ти септември изтече:

„Президентът Росен Плевнелиев: Надявам се, че до 15 септември ще има обществен отчет за разследването на атентата в Бургас
28 август 2012
| Агенция “Фокус”

София. Помолих, посочих срок и се надявам, че до 15 септември правителството и компетентните институции ще направят обществен отчет за това докъде е стигнало разследването на атентата в Бургас. Това каза пред журналисти президентът Росен Плевнелиев след възпоменателна церемония в памет на жертвите на атентата на летище „Сарафово” в Централната софийска синагога, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
„Чухте от много представители на различни международни институции, че България действа адекватно, че се работи денонощно и знаете, че се кооперира по всички нива, за да може да бъдат разкрити извършителите”, посочи Плевнелиев.
Знаем, че този атентат е планиран много добре и той е много труден за разплитане. Има ясен политически ангажимент от всички – независимо дали са български институции, тези на Израел, Америка, Англия и на ЕС – заедно ще разплетем този възел и ще намерим извършителите. Няма да стане бързо, но е важно да има прозрачност на степента на работа и за това се надявам, че до две седмици ще имаме и отчет от правителството, каза Плевнелиев. „

Водещият на Нова телевизия Христо Калоферов се поинтересува тази сутрин от мнението на бившия вътрешен министър Румен Петков за напрежението между президента Плевнелиев и Цветан Цветанов. За изненада на всеки, който познава стила и поведението на злополучния (доколкото бе отстранен от поста по времето на тройната коалиция) Петков, той „пропусна” да се възползва от ситуацията за някоя от цветистите си забележки и се изказа уклончиво:

„Водещ: Какво се е случило. Нашето разследване предизвика, така да го кажем напрежение между президента и министъра на вътрешните работи. Знаете миналия месец президентът оповести, че крайният срок за доклада след разследването е 15 септември. Министър Цветанов му е отговорил доста остро, четохме и във вестниците тази сутрин. Може ли да се дава срок за подобно мащабно разследване? И защо се получава такова разминаване?
Румен Петков: Първо, в такъв случай да се пренапрягат службите и да се претоварват с очаквания не мисля, че е държавническата стъпка. Но и да бъдат оставени без какъвто и да е систематичен контрол, също не мисля за редно. Поне аз възприех на президента заявлението като стремеж в качеството му на държавен глава и в качеството му на председателстващ Консултативния съвет по национална сигурност да се центрира целият обем информация. Ние знаем, че и на този етап има редица проектозакони, но външното разузнаване се ръководи от президентската институция. Имаме контраразузнавателни служби, имаме служба за борба с организираната престъпност. Тоест, стремежът на президента по моему беше да се центрира обемът информация и да се направи анализ къде са ни пропуските. Аз не случайно казах – мрежа от институции, система от действия, система за координация. Ние за съжаление от докладите, които напоследък се появяват, разбираме, че нямаме координация между разузнавателната и контраразузнавателната служба, че специално в сектора „Терор”, който е изключително чувствителен, за съжаление вече можем да го кажем и като потърпевши, ние имаме две звена. Едното е законовите правомощия и задължения на агенцията за национална сигурност и оттук вече гласно или негласно пренасочване на определен властови информационен ресурс към службите за борба с организираната престъпност в МВР. И поне аз считам, че президентът очакваше този анализ да бъде направен. Сигурно и вътрешният министър има своите основания.”

Както се вижда, при толкова явен разрив между два центъра на властта, опозиционният деец Румен Петков, крайно нетипично за него, предпочита да не взима страна. Той е нападал досега и двамата: президента Плевнелиев заради отсъствието на традиционните специални благодарности към Русия в речта му по повод празника 3 март ( Петков направо беше първоизточникът на „откритието”, че Плевнелиев не изразил благодарност), а пък срещу МВР на Цветанов червеният деец не веднъж е хвърлял обвинения в провал ( например в друго телевизионно предаване на 31 май, когато „напляска” вербално отново американския посланик Уорлик с думите, че не ставал и за „ваксаджия”).

Явно по върховете на ГЕРБ се води (вече не много) тиха борба за надмощие на лобита, но уж големите противници на властта от БСП „пропускат” да си изиграят опозиционните карти. С други думи истинската „студена война” по-скоро се води в задния двор на управляващите, а имитиращите опозиционност ходят наоколо на пръсти и си правят тънки сметки какво могат да отмъкнат за себе си от разпределянето на порциите в имитацията на конкуренция при безмълвно налагания от двете партии двуполюсен модел.

Може ли той да бъде разбит или поне неутрализиран дотолкова, че да не могат играчите от ГЕРБ и БСП да разиграват всички останали, а най-вече самите гласоподаватели? От отговора на този въпрос в оставащите до изборите месеци ще зависи избистрянето на картината. В противен случай бъдат ликвидирани алтернативите до степен, че българските граждани ще трябва да избират между две хипотези за бъдещето, които уж се изключват на думи, но на практика се допълват и си помагат друга трева, освен гербери и рози, да не никне наоколо.

Share on Facebook

Брюксел готви критики срещу Турция в годишния доклад за напредъка

Процесът на прозрачност при избора на ВСС още не е приключил *

ООН: Бунтовниците в Сирия също нарушават човешките права

Избор на членове на #ВСС от съдийската квота (на живо)

Днес се навършва една година от началото на активните действия на движението "Occupy Wall Street". Неговите последователи възнамеряват да се съберат край фондовата борса в Ню Йорк, за да протестират срещу икономическата политика на властите и голямата корупция. Те ще направят жива верига около квартала, където е разположена борсата. Очаква се маршове и митинги да се проведат в десетки градове по света.

Уважаеми учители, деца и родители, поздравяваме ви с първия учебен ден, изпълнен с нови вълнения, възможности и надежди за по-високи постижения. На учителите пожелаваме вдъхновение в нелеката задача да образоват нашите деца. На децата желаем здраве и постоянство, а на техните родители – сила и търпение. Нека знанията, които получат децата ни в училище, положат [...]

Корпорацията Microsoft сериозно се е заела със завоюването на пазарен дял в сегмента на таблетите. Мобилната операционна система Windows RT ще бъде пусната официално в края на ноември, което пък означава, че дотогава онлайн магазинът на компанията трябва да бъде попълнен с достатъчен брой приложения...

Share on Facebook

Една вълна от протести в Близкия изток получи малко медийно и обществено внимание: гневни палестинци демонстрираха на територията на Западния бряг в продължение на седем дни. Те не излязоха по улиците заради анти-ислямския филм, а заради социалните си искания. Демонстрациите, на които се събраха хиляди, прераснаха дори в сблъсъци. Списание Foreign Policy изброява някои от причините за протестите:

Ужасна икономика. Докато САЩ задържа 200 милиона долара помощи заради кандидатурата на Палестина в ООН, Палестинската автономия отложи заплатите на 153 000 държавни служители. Добавяйки към това високите цени и създалата се от години корупция, икономическата криза е налице.

Палестинската автономия. ПА пропиля “една възможност след друга” – от срещата в Кемп Дейвид до преговорите с Израел. За някои палестинци ПА е загубила легитимност, заради това, че не може да доведе палестинската автономия до истинска държава. Надигат се гласове именно срещу властите, обвинявани за липсата на прогрес.

Махмуд Абас и Салам Фаяд. Президентът Абас се опита да покаже съпричастност с демонстрантите, казвайки, че “започна Палестинската пролет”, но някои призовават за оставката му. Други искат министър-председателят Фаяд да се оттегли, но той “все още е сред най-добрите залози на палестинската власт да се приемат политически и икономически реформи”. В същото време Фаяд е обвиняван, че е близък с Израел и изпълнява интересите на Тел Авив.

Махмуд Абас и Салам Фаяд. президента Абас се опита да покаже съпричастност с демонстранти, казвайки: “палестинската пролет е започнало, но някои призовават за оставката му. Други искат министър-председателя Фаяд, независим, да се оттегли, но той “все още е сред най-добрите залози на Палестинската власт да се приемат политически и икономически реформи.”

Анализ на събитията в Западния бряг, от Foreign Policy – тук.

След протестите премиера обяви извънреден икономически пакет. Председателят на палестинския съюз за обществен транспорт отхвърли пакета, като го определи като “незадоволителен” и, че ще продължат с протестите – таксиметровите шофьори бяха сред първите, стартирали демонстрации срещу високите цени.

От своя страна, Фаяд призова арабските страни-донори да увеличат помощите за Палестинската автономия, за да могат да се справят със социалното недоволство.

В корените на гръцките думи paidagogos и paideia („водя детето” на училище) и на английската education (образование) има „водачество“ – от латински educere – „да изведеш това, което го има“, да разкриеш способностите на ученика, където ducere означава „да водя“. Следователно учителите са „слуги“ на учениците и студентите – и водачи на нацията. За разлика от политиците – нито „слуги“ на народа, нито водачи на нацията. Защото никой от тях не спазва non ducor, duco (не ме водят, аз водя). Тях ги водят – на гръцки politagogos (политагог) означава „този, който води политика“ в парламента, правителството, президентството, бизнеса.

Новите сингли тази седмица са на руските фънк банди The Soul Surfers и Sputnik-1, както и нови риедити от John Morales, Flash Atkins, Ramsey Hercules + Fingerman и Zernell + Rahaan. Спомняме си за фюжън пианиста Rodney Franklin (който свързваме най-вече с "The Groove", но това далеч не е всичко качествено, което е оставил след себе си през 80-те), а новите албуми са на The Apples - Fly On It (2012, Audio Montage), George Kelly - Mixes EP (2012, Timewarp) и Hollie Cook - Prince Fatty presents Hollie Cook In Dub (2012, Mr. Bongo).

The ''45 RPM'' Radio Show #175 (15.09.2012) by The "45 Rpm" Radio Show on Mixcloud

Barry White – Let The Music Play (John Morales M+M Unreleased Alt Mix) / promo
 Tom Petty – Learning To Fly (Flash Atkins Bootleg Mix) / promo
The Apples – Preserve / Audio Montage
The Apples – Rhinocerize / Audio Montage
The Apples – Looking For Trouble / Audio Montage
The Apples – Do The Car Horn / Audio Montage
The Soul Surfers – Girl From Sao Paolo / Ubiquity
Sputnik-1 – Space Race / Ubiquity
Rodney Franklin – In The Center / Columbia
Rodney Franklin – I Like The Music Make It Hot / Columbia
Rodney Franklin – The Groove / Columbia
Rodney Franklin – Parkay Man / Columbia
Don Downing – Doctor Boogie (Ramsey Hercules & Fingerman Edit) / Stereopor
Tommy Stewart – Bump N' Hustle Music (Zernell + Rahaan Edit) / Ubiquity
Mr. Gagun – Beijo Teu (George Kelly Mix) / Timewarp
Leon – The Date (George Kelly Mix) / Timewarp
Afternoons In Stereo – Promise (George Kelly Mix) / Timewarp
Hollie Cook – And The Beat Goes On (Dub) / Mr. Bongo
Hollie Cook – Baby (Dub) / Mr. Bongo
Hollie Cook – For Me You Are (Dub) / Mr. Bongo
Hollie Cook – Sugarwater (Dub) / Mr. Bongo

Страхотен успех за българската литература - Мирослав Пенков е първият българин, номиниран за Международната награда за кратък разказ на ВВС! Добрата новина анонсира преди минути самият писател във Facebook.

"Много съм щастлив, че разказът ми "На Изток от Запада" бе включен във финалния списък с номинирани за Международната награда за кратък разказ на ВВС 2012. Разказът ще бъде прочетен по BBC Radio 4 след няколко дни и ще бъде забавно. А самият списък с номинирани е просто страхотен!", побърза да сподели радостта със своите почитатели младият автор.

Ето и самия списък с финалисти за The BBC Short Story Award 2012:

• ‘Escape Routes’ by Lucy Caldwell

• ‘The iHole’ by Julian Gough

• ‘Even Pretty Eyes Commit Crimes’ by M J Hyland

• ‘The Goose Father’ by Krys Lee

• ‘Black Vodka’ by Deborah Levy

• ‘East of the West’ by Miroslav Penkov

• ‘Sanctuary’ by Henrietta Rose-Innes

• ‘In the Basement’ by Adam Ross

• ‘Before he Left the Family’ by Carrie Tiffany

• ‘A Lovely and Terrible Thing’ by Chris Womersley

Международната награда на ВВС, която вече се утвърди като една от най-престижните за кратки разкази, се провежда за втора поредна година, като наследник на Националната награда на ВВС за кратък разказ. Победителят за 2012 година ще бъде обявен на живо по британското радио на 2 октомври и ще получи награда от £15,000.

Журито се ръководи от водещия в BBC Radio 4 Клайв Андерсън, членове са още писателите Анджали Джоузеф и Рос Резин, писателката и професор по творческо писане в Университета на Източна Англия Мишел Робъртс, както и литературният редактор на Радио BBC Radio Ди Спиърс.

"На Изток от Запада" е част от едноименния сборник на Мирослав Пенков, ревю за който можете да прочетете в "Книголандия".

Като за първи учебен ден, ще ви представя още една книжка за маркетинг. Специалните събития са едно от любимите ми занимания в маркетинга. Динамични и трудни, те остават ефективен начин за поддържане на връзка с потребителите, представяне на нови продукти или подобряване имиджа на компанията. Организирането на събития е свързано с много нерви, несигурност за броя присъстващи и други такива забавни неща. Но специалните събития са по-малко страшни, ако имаш добра подготовка – лично аз мога да благодаря за тази подготовка на Д-р Джо Голдблат и книгата му “Специални събития: Глобалният събитиен мениджмънт през 21. век”

Копието от книгата още носи посвещението от първия ми шеф, с когото се е налагало да организираме всичко от ендуро-състезания до представяне на BMW в Софийска опера. И наистина, теоретичната подготовка и примерите в книгата помагат да реагираш малко по-адекватно, когато ти се случват странни неща на събития (неминуемо е).

Истината е, че за да управляваш събития, трябва да си не само адски креативен, но много организиран и добър мениджър. Отделно, трябва да си полу-финансист и полу-стратег. Звучи сложно, нали? Истината е, че управлението на събития се учи само с практика, но това не значи, че четенето на книги няма да ви помогне. Напротив, тук много добре са представени 5-те етапа на специалните събития:

1. Изследване: изследването помага да опознаете по-добре аудиторията си и нейните предпочитания. Ако не познавате добре целевата публика, тази фаза е задължителна. Ако я познавате, тя пак е задължителна. Желателно е да проверите какво са правили конкурентите ви, за да не се окажете с идентично събитие. След тази фраза трябва да знаете защо е необходимо провеждането на събитие, коя е целевата публика, кога трябва да бъде проведено събитието, къде и как трябва да се случи то в зависимост от това какво искат потребителите.
2. Замисляне (Дизайн): как трябва да изглежда вашето събитие? Дизайнът на събитието е мястото, където творческата сила среща бизнес целите. Тук е времето за брейнсторминг, така че да откроите елементите, които ви трябват и тези, които ще ви помогнат за целите на маркетинг стратегията.
3. Планиране: тук е времето на конкретиката. Уточнете кога ще се случи събитието, какво трябва да се случи във времето до тогава, както и къде ще се случи то.
4. Координиране: направете важните решения и се придържайте към тях. Разбира се, това зависи от подизпълнители, спонсори, колеги… но най-вече от вас!
5. Оценяване: след всяко добро събитие работата не стихва – идва време за оценката на резултатите. Това може да се случи по много начини, били те чисто количествени резултати за достигната аудитория или качествена оценка на удовлетвореността от събитието. Можете да използвате допитвания след събитието или въпроси на място, така че да определите какво можете да подобрите следващия път. Място за подобрения винаги има.

Книгата дава подробно представяне на добрите практики във всеки от посочените етапи, с много чеклисти и детайлни съвети. Струва си.

 ___
снимка: tmmmb

Гигантът Google ще прекрати поддръжката на браузъра Internet Explorer 8 в услугите в състава на пакетите Google Apps, Google Apps for Business, Education and Government - Gmail, Google Calendar, Google Talk, Google Docs, Google Sites и др., считано от 15 ноември 2012 година. "Стартът на Internet Exp...

Продукти за 4 порции:
4 печени зелени чушки
1ч.ч. сладка царевица от консерва
2 глави червено цвекло
2 моркова
шепа обезкостени маслини
2ч.ч. настъргано сирене
1/2ч.л. сол
2- 3с.л. зехтин
няколко листа прясна целина

Приготвяне:
Цвеклото се почиства, измива. Реже се на кубчета, с къдраво ножче. Вари се до омекване. Морковите се стържат на ренде. Слагат се в голяма купа. Добавят се нарязаните на ситно чушки, цзревицата, свареното цвекло и обезкостените маслини. Поръсва се сол и зехтин. Поръсва се с много ситно нарязана целина. Продуктите се объркват. Слага се в хладилника. Разпределя се в 4 плоски чинии. Всяка порция се поръсва с настъргано сирене.

На 17 септември Светата Православна Църква почита мъчениците Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, чието име, както е известно, означава „премъдрост”. Те са живели в края на първия и началото на втория век след Христа в Рим. Не случайно София нарекла трите си дъщери с имената на трите най-големи християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. Самата тя била ревностна християнка и така възпитавала и децата си.

На почтената София свещените клонки Вяра, Надежда и Любов посрамиха елинската мъдрост* с благодат; и пострадали, се явиха като победителки, увенчали се с нетленни венци от Владиката на всички.(кондак)

В живота й намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Як. 3:17).

Още невръстни момичетата били подложени на жестоки мъчения заради вярата си. Когато майката с трите си дъщери се изправили пред своите съдници, те сияели със спокойствие, сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.

Трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени. Майката получила разрешение да ги погребе и три дни останала на гроба им, унесена в молитви, а после и тя издъхнала. Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало през 126 г.

Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция

Няколко простички уеб маркетинг съвета, които със сигурност ще помогнат на вашия бизнес

Преди десетина години, в ерата на Web 1.0, уебсайтовете изпълняваха основно функцията на презентационен инструмент. Постепенно, с мощното навлизане на интернет в живота ни, техните функции започнаха да се разширяват. Днес, в 2.0 епохата, те са много повече от една виртуална визитка. Уебсайтовете вече са комуникационен, маркетингов, бизнес инструмент, без който успешното ви представяне и изграждането на познаваемост и авторитет на бранда ви, и онлайн, а и офлайн, е просто невъзможно.

Какво е важно за да знаете, за да създадете съвременен и ефективен за бизнеса ви Web 2.0 сайт?

Ще се опитам да синтезирам накратко основните и най-ценни правила, които е горещо препоръчително да спазвате при изграждането и развитието на своя уебсайт днес, през 2012 г.

Дизайн и Програмиране

Тенденциите в уебдизайна също се развиват и променят с времето, напоследък все по-бързо, което пък е причина у нас почти винаги да вървим с няколко години назад от това, което е актуално по света. Най-обща представа за последните трендове в тази сфера, може да добиете тук  и тук.

Разбира се дизайнът не трябва да се абсолютизира за сметка на другите елементи в изграждането на уебсайта, но все пак, той е първото, което дава представа за вашето онлайн присъствие. Така че не го подценявайте. Обърнете внимание на модерните тенденции по отношение на гридове, шрифтове, цветове, графични елементи, хедърите и футърите. Стремете се към по-семпла структура, с повече „въздух” и интуитивен интерфейс.

По отношение на програмирането, обърнете внимание на HTML 5 и CSS 3 стандартите, избягвайте използването на flash и мултимедия, изискваща задължителни плъгини за разглеждането й. Забравете за използването на splash pages, pop-up windows, frames, анимации или хоризонтално скролиране…Размерът на всяка страница е добре да не надхвърля 50-80 К.Фавиконите са все така актуални, не ги пренебрегвайте.

От Mobile version към Responsive Design

До скоро повечето собственици на сайтове, които искаха да са в крак с новите тенденции и бумът на мобилните технологии правеха паралелни мобилни версии, които увеличаваха цялостния бюджет, а и създаваха известни проблеми – свързани с все по-голямото разнообразие от екрани на мобилните устройства, така и с дублирано съдържание – от гледна точка на SEO.

От около година и повече обаче навлезе нова концепция в уеб дизайна, която решава тези проблеми – концепцията за Responsive Design , наричан още „адаптивен” или „отзивчив дизайн”, създадена от Итън Маркот. Казано накратко, уеб сайтът „разбира” какво устройство иска да го зареди и съобразява показвания на неговия екран дизайн с браузъра, размерите и специфичните характеристики на устройството.

Ето някои примери.  Обърнете внимание и на съвсем скорошния редизайн на сайта на USA Today , според мен това е насоката за развитие на информационните сайтове в близките 2-3 години.

Така че, ако сега започвате да изграждате своя уебсайт, горещо ви препоръчвам да използвате Responsive Design.

Уеб дизайнът дори да е прекрасен от естетична гледна точка, ако посетителите на сайта ви не могат да се ориентират и се „губят”, като влязат в него, той не струва за нищо:

Архитектурата и Usability на сайта

Още през 2005 г. Стийв Круг  беше написал една велика книга по темата, чието заглавие продължава да е все така актуално: „Не ме карай да мисля!” . Лесна навигация, логично и йерархично структурирана информация, плоска, а не дълбока и комплицирана архитектура, прости менюта, използване на “breadcrumbs” – всичко това е само в полза на usability-то на сайта ви.

Изключително важно е и как е разположено съдържанието – да има ясни и открояващи се заглавия, подзаглавия, кратки параграфи, „въздух” между редовете, текстовете да не са на площ по-широка от 500 – 520 пиксела, цветовите комбинации – текст, фон, допълнителни графични елементи, да не натоварват и изморяват зрението. Линковете да са с различен цвят, мейлите и телефоните в контактите – да са „clickable”.

Не забравяйте, че сайтът трябва да се зарежда бързо и да изглежда еднакво добре във всички основни браузъри. Това са два полезни онлайн инструмента за browser compatibility testing.  A за по-цялостен одит на сайта, препоръчвам WebSiteOptimization.com  и Pingdom.

И не на последно място: 

Сигурността на уебсайта ви и на посетителите ви в него, особено ако го използвате за онлайн бизнес и парични транзакции. Задължително е поне тези страници да са с криптирана връзка, с използване на https с валиден, удостоверен SSL сертификат. Също така уважавайте privacy-то на потребителите, давайте им опции да изключат кукитата, никога не искайте от тях повече лична информация от необходимата за осъществаване на дадената конверсия.

Уебсайтът ви може да има отличен дизайн и перфектно usability, но ако не е намиран лесно и не излиза на предни позиции в интернет търсачките, ефективността му ще е твърде ниска и няма да донесе особена полза за вас или вашия бизнес. Затова може би сред най-важните, задължителни неща, на които трябва да обърнете внимание е неговата оптимизация:

SEO / Social SEO

По тази тема може да се пише много, а и ситуацията в сферата на Search Engine Optimization се мени дори не с години, а с месеци. Затова е препоръчително да разполагате, освен добри уеб дизайнери и програмисти, така също и със SEO специалист на високо професионално ниво, на когото да се доверите. Все пак добре е да знаете някои основни правила, които са задължителния минимум, за да бъде уебсайтът ви SEO-friendly.

Започнете с избор на подходящ домейн и надежден хостинг, както и с идентификацията на най-важните за вас и бизнеса ви ключови думи. След това – уникални, съдържащи ключови думи заглавия (title tags) и meta descriptions, дескриптивни, по възможност съдържащи ключови думи URL, правилнно използване на Heading tags (H1-H6) и Alt tags за изображенията, подходящо поставяне на Follow, No follow атрибутите за различните линкове, задължително XML и HTML Sitemap, релевантни Anchor текстове, релевантни вътрешни и външни линкове, имената на файловете да са изчистени от долни тирета и специални символи.

Не забравяйте за дублираното съдържание, всяка уеб страница трябва да бъде свързвана само с 1 URL – за да го избегнете, използвайте 301 redirect или rel=”canonical”. Проверявайте редовно за “счупени” линкове, създайте собствена „error 404” страница. И не прекалявайте с използването на ключовите думи в текста и в мета описанията. А aко имате локален бизнес, не пропускайте да включите сайта в Google Local.

И особено важно – от около година голямо значение за по-доброто позициониране страниците от сайта ви в SERP и визуализиране на линковете от него в различните социални мрежи, придобиха 2 елемента, които всеки съвременен Уеб 2.0 сайт трябва да притежава: Микроформати и Facebook Open Graph Protocol.

Идeятa нa Микроформатите (най-използаният стандарт е Microdata на schema.org ) e външният вид нa пpeдcтaвянeтo нa eдин дoĸyмeнт дa ce зaпaзи, ĸaтo в cъщoтo вpeмe тoй нocи мнoгo пoвeчe ceмaнтичнa инфopмaция. Благодарение на нея резултатите в търсачките се визуализират чрез така наречените „Rich snippets”, които привличат повече вниманието на потребителите и увеличават многократно шанса за клик върху вашия линк. За информация, относно използването на микроформатите – тук.  А в Google Webmaster Tools ще намерите изключително полезен инструмент за тестване, дали сте интегрирали правилно микроформатите в сайта ви – Rich snippets testing tool .

Вторият препоръчителен елемент, който е важно от гледна точка на Social SEO да бъде интегриран в уебсайта ви е Facebook Open Graph Protocol . Подробно по темата може да прочетете в блога на Иво Илиев.

Интегрирането на FB OG в сайта ви не само помага за по-добрата и по-богатата визуализация на линковете при споделяне във Фейсбук и другите социални мрежи, но също така прави всяка страница от сайта част от т.нар. Social Graph и ще ви даде възможност да използвате ефективно всички настоящи и бъдещи социални плъгини, разработвани от Фейсбук, което пък ще ви донесе значително повишаване на трафика към вашия сайт.
Много полезен инструмент, който ви показва дали правилно сте интегрирали FB Open Graph протокола е FB debugger.

Като стана дума за интеграцията с Фейсбук и Social Graph, стигаме до следващите важни функционалности, задължителни за всеки съвременен уебсайт, тип 2.0:

Shareability and Sociability

Една от основните характеристики на Web 2.0 e свободното създаване и споделяне на съдържание от потребителите. Хората обичат да откриват, да споделят, да коментират, да създават свои микро общества на базата на интереси, социална принадлежност и най-различни други признаци. Вашият уебсайт (евентуално и вашата Фейсбук страница, интегрирана към сайта ви) трябва да даде на посетителите му тeзи възможности, да ги улесни, да ги стимулира да го правят. Затова и сред задължителните елементи в него са т.нар. социални бутони за споделяне и коментиране и социални уиджети.

Според повечето изследвания в последните 1-2 години, социалните мрежи са най-важният източник за увеличаване на трафика към уебсайтовете и в повечето случаи само трафикът, идващ в резултат от търсене в Google и другите търсачки е с по-голяма значимост. Отделно от това, присъствието на линкове от даден уебсайт в популярните социални мрежи е един от факторите, който се отразява положително и на класирането на сайта в Google.

Не искам да кажа, че трябва да накачите сайтовете си като коледни елхи с десетки бутони отгоре, отдолу, отляво и отдясно. Просто е важно да проучите, кои социални мрежи са най-релевантни на спецификата на сайта ви и са с най-голям принос за трафика към него, и да използвате точно тях. Лично аз бих препоръчал социални бутони към Facebook – Like и Send, Twitter, Google+, LinkedIn, Pinterest (ако разчитате особено на изображенията в сайта ви), Stumble Upon и Digg (ако имате англоезично съдържание), и за България, поради липса на реална конкуренция – Свежо (с известни резерви).

Не забравяйте да предоставите възможност на потребителите ви и за лесен абонамент към сайта – чрез мейл или чрез RSS Feeds. Все още много хора предпочитат тези опции.

Естествено, за да има какво да споделят, коментират или за какво да се абонират вашите посетители, е необходимо сайтът ви редовно да публикува ново, интересно и уникално съдържание:

Content is the King

Въпреки че съм го оставил в края, този елемент никак не бива да се пренебрегва. Много често се случва, имаме професионално направен уебсайт, отговарящ до голяма степен на горните изисквания, но когато се стигне до въпроса, какво да публикуваме и как да го напишем така, че да получим по-голям feedback и трафик, често пъти отговор липсва. А контент-стратегията ви би трябвало да е готова още преди да се започне с изграждането на сайта.

Това само по себе си е голяма тема, на която няма да се спирам сега, понеже целта на тази статия е да представи важните неща в техническата им страна най-вече, т.е. в случая фокусът трябва да е не толкова към какво, а как да пишем за уеб сайт. Затова ще завърша с препратка към една моя друга статия “За структурата на уеб текста – как да ви харесват и читателите и търсачките?” Надявам се, че ще ви е полезна.

И в заключение – убеден съм, че днес, през 2012 г. уебсайтът е ядрото на всеки онлайн (а до голяма степен и офлайн) бизнес. Но не забравяйте, че той не е завършекът, а началото на маркетинг процеса!

 

Kак да създадете съвременно изглеждащ и ефективно работещ Web 2.0 сайт? is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Астронавтката на NASA Сунита Уилямс държи рекорда за най-дълъг престой в космоса на жена. От края на миналата седмица тя покори нов връх в кариерата си като стана командир на Международната космическа станция. Уилямс е едва втората жена, която поема водачеството на станцията в нейната 14-годишна...

След силен натиск от страна на американските власти, продължил няколко месеца, микроблогинг сайтът Twitter беше принуден да предаде данни за съобщенията и друга лична информация, касаеща един от участниците в инициативата „Окупирай Уолстрийт”, който е използвал платформата, за да организира протести...

Търсачката Google все още е най-популярната подобна услуга в световен мащаб и опитва да поддържа реномето си с различни нововъведения, които целят да улеснят намирането на точна и полезна информация. Последната новост, предлагана от Google, касае намирането на данни за различни исторически личности....

„Вашият компютър работи бавно или вдига повече шум от обикновено? Време е за профилактичен преглед? Направете го безплатно при нас!” Това е мотото на кампанията url=http://www.lirexshop.bg/pages/computercare.html?utm_source=kaldata&utm_medium=news&utm_campaign=LirexService„HP Компютърна ...

Ново изследване, фокусирано върху злоупотребата с авторски права в световната мрежа показва, че Манчестър е градът, където се пиратства най-много в цяла Великобритания. Основният параметър, на който са разчитали специалистите при съставянето на класацията е броят нелегално изтеглени файлове на глава...

Марсианският роувър Opportunity изпрати на учените от NASA снимка на мистериозни формирования, които имат сферична форма. Учените все още не могат да разберат характера на образуванията и тепърва ще изясняват как са се появили те на Червената планета, съобщи Space.com. Старият марсиански роувър в...

„Нали знаете, че в началото на годината се предполага да си съставиш списък с „намерения“, как да станеш по-добър човек?

Всъщност изобщо не ми е лесно да измисля начин, по който аз самият да се подобря, понеже и така съм си един от най-добрите хора, които познавам.“

Така чашата на Грег Хефли–Дръндьото започва да се пълни. Воден от добрите си намерения да помогне на околните да се „подобрят“, Грег се забърква в куп проблеми, причинени не само от Родрик (по-големият му брат). Но…ако не сте чели „Дневникът на един дръндьо“ и „Родрик командори“, ще е по-добре първо да ви запозная накратко с най-шантавото семейство на света!

Грег е средният брат в семейство Хефли. Ролята му не е хич лека, защото трябва да търпи грубите шеги на гимназиста Родрик и доносническите изпълнения на малкия Мани, който е само на три, но клюкари по адрес на Грег като за световно. Към тази картинка прибавете строгата мама Хефли, умееща да настъпи момчетата по мазолите, и таткото, който принципно е доста кротък, стига да не е на диета, И готово! – получавате само бегла представа за наистина хипер-мега-гига-шантавото семейство на Грег.

В „Чашата преля“ Грег се бори отново с училищния живот, а освен това иска да впечатли и четвъртото по красота момиче в класа – Холи Хилз (първите три си имат гаджета!). Конкуренцията обаче е убийствена и дръндьото трябва да впрегне в действие целия си арсенал от идеи за момичешко впечатляване. Дали ще се получи? А дали си струва? Това май знае само Грег, постарал се да напише дори трогателна картичка за Св. Валентин…

Освен в училище, Грег трябва да се бори с тайнствения крадец на сладкиши вкъщи, който лишава него и Родрик от шоколадовите им запаси. Бясна, мама Хефли ги наказва и Грег решава да спипа Родрик на местопрестъплението. Кой е истинският крадец в случая? Определено ще се изненадате!

Книгата е страхотна и трябва просто да бъде прочетена, за да се съчетаят пред погледа ви шантавите преживелици на Грег със страхотните картинки. Само така ще научите защо Мани е влюбен в „Нещуту“ и защо Грег виси по слипове на Жената-котка в двора на съседите!

Препоръчвам книгата на всички малки и големи деца, които смятат, че четенето е доста скучно – Грег е способен да ви покаже тъкмо обратното, разсмивайки ви до сълзи. Това за смеха важи и за майките, татковците, бабите и дядовците!!!

Не пропускайте специалното ни видео, заснето с помощта на един от най-големите фенове на поредицата – Кайо:

Текстът е публикуван първо на сайта "Детски книги".

Днес ще продължим с поклонническото пътуване на Ирина до Лурд във Франция.

Т.к. първата част  предизвика сериозна полемика, в рамките на която беше направено прдположението, че втората част ще излезе цензурирана, заради същата тази полемика, съм длъжен да заявя, че двете части са получени преди първата публикация и нито аз, нигто авторката сме се опитвали да променяма текста след публикуването на първата част. А сега:

Приятно четене:

Хора и „хора“ по пътя до Лурд

част втора

Светилището в Лурд

Трудно се събудих на следващата сутрин. Очевидно бях натрупала доста емоции от предишното денонощие и едва отворих очите си. Бях спала непробудно, а съпруга ми вече бе разтворил кафе. Слязохме на закуска и се огледахме. Мъжът, който вчера се бе усмихнал широко ми кимна и ми посочи маса, приготвена за двама. Поднесе ни закуската и ме попита какво бихме предпочели да пием. На масата имаше вода и портокалов сок, но той попита: “чай или кафе”. Кафе разбира се, кафе с мляко. След мъничко той донесе три канички. В две от тях имаше кафе-едното мисля бе нес, а другото еспресо и друга каничка с мляко. Закуската включваше естествено кроасан. Какво бе учудването ми, когато го опитах и разбрах, че всъщност кроасаните са без пълнеж. Бяха дори леко солени. На масата имаше и празни чаени чаши, но не виждах мънички лъжички. Огледах се и извиках домакина ни. Казах нещо от рода:”можете донесете лъжица?”, а той ми посочи намиращата се до мен супена лъжица. Аз казах: – Да, малка, но за всеки случай показах и с ръце Мъжът кимна и се усмихна. Излезе от ресторанта и след малко пристигна с две чаени лъжички. Остави всички в ресторанта, за да ни донесе лъжички и дори не свъси вежди.

Запътихме се към Светилището.

Вървяхме бавно и се опитвахме да разгадаем какво виждаме. След като преминахме покрай кръстовете, видяхме, че в началото на “алеята с табелите” има една поставена в средата табела. Отидохме и прочетохме доколкото можахме какво пише на нея. Всъщност това бяха специално изработени в Йерусалим табели, на които бе изписана молитва на 44 езика. Вървейки покрай табелите всъщност разбрахме, че това бе “Отче наш”. Молитвата, която всеки христянин знае. Видяхме я на арабски, на суахили, на английски, на немски, на хърватски, на полски, на испански, на италиански, на китайски, на...румънски.  В страни видяхме заградено с въженце място, на което бяха поставени мънички статуи на агънца, а пред тях седеше статуя на момиче. Това очевидно бе света Бернадет. Имаше и надпис, който ние не разбрахме. [caption id="" align="aligncenter" width="571"] Броеници[/caption]     След алеята с молитвата на 44 езика видяхме три дървета, покрити с броеници. Броениците бяха най-различни, в различни цветове и с различна големина. Пред тях бе снимка на света Бернадет, на която пишеше, че тя познава само своята броеница. След това бе статуята на Божията майка, около която бяха наслагани множество букети, виждаха се и догорели свещи от снощната процесия.

Влязохме в катедралата,

а тя бе огромна и същевременно неописуемо красива. За първи път влизах в католически храм. Богомолците бяха седнали на пейки, а свещеника четеше пред тях. Имахме намерение да послушаме, но след минути богомолците станаха и започнаха да се ръкуват и прегръщат. Очевидно литургията бе приключила. Наближаваше 11 часа. Встрани на катедралата съзряхме чешмите. Имаше много хора, които наливаха вода в какви ли не съдове. [caption id="" align="aligncenter" width="557"] "Вот источник...[/caption]   След чешмите съзряхме множество хора, наредени на опашка и заградени с прегради. Отстрани беше скалата. Бяхме чели, че за да докоснеш скалата се чака много, така че се наредихме, без да сме абсолютно сигурни дали сме на правилното място. След нас хората се трупаха и трупаха. Всички чакаха търпеливо, но част от тях разговаряха. Различих италиански, френски, полски. Погледнах встрани и видях, че някои от тях оставят листчета до скалата. После нещо ме накара да погледна към небето. На високата стена над скалата видях множество кръгове, на които пишеше нещо. Виждах арабско писмо, виждах китайски йероглифи и изведнъж видях надпис на руски, който гласеше: „Вот источник, утоляйте жажду и омывайтесь“ Да, това бяха думите на Богородица, изречени към малката Бернадет. Това бяха думите, с които Божията майка открива пред хората лековитата вода. След малко повече от час вече виждахме скалата и как богомолците се докосваха до нея. Виждахме статуята на Богородица и огромен свещник, на който непрекъснато горяха свещи. Вече я докосвах. [caption id="" align="aligncenter" width="557"] Богородица-такава, каквато я вижда мъничката Бернадет[/caption]     Тази същата скала, от която избликваше чудодейния извор. Тя всъщност бе гладка. Колко ли хора през годините са протягали ръцете си към нея, за да я изгладят така. Усещаш, че докосваш нещо, но сякаш не се допираш до камък. Ти протягаш ръката си, а чувстваш, че нещо милва ръката ти. Сведох главата си и видях през нещо като стъкло как водата неспирващо блика. Статуята на Богородица бе пред мен, леко осветена, а аз не можех да вдигна глава. „Смили се майко, смили се над моя син“ Отминах, но бе трудно да се отделим от това място. Стояхме отстрани и наблюдавахме. [caption id="" align="aligncenter" width="571"] Лурд, Франция[/caption]     Едва сега извадихме фотоапарата и направихме една – две снимки. Встрани от скалата имаше множество пейки, на които част от хората сядаха и оставаха дълго. Явно не само ние изпитвахме трудност да се отделим от тук. Продължихме напред и видяхме нещо като метални павильони, на които се поставяха свещи. Решихме да ги разгледаме. Повечето от тях бяха с обикновени свещи, които хората поставяха. Ние не бяхме взели със себе си и просто отминахме, но забелязахме, че в няколко павильона гореше необикновен пламък. Приближихме и видяхме огромни/около метър, метър и половина/ запалени свещи. Те бяха изрисувани и тук-таме се четеше името на св. Бернадет и името на някоя държава. Разчетохме Португалия и Италия.

Върнахме се при чешмите

Странно, но нямаше много хора. Така наречените чешми бяха поне 20 и явно колкото и вода да си налееш ставаше бързо. Водата течеше, но аз не разбирах защо никъде по площада нямаше локви и тогава видях усета към детайла: за да си налееш вода всъщност трябваше да натиснеш метален кръг и секунди след като спреш, водата спираше. Наляхме две шишета от минерална вода, който носехме от България и още две-закупени от тук. До чешмите имаше нещо като павильон, метален павильон. Видях, че бе пълен с малки пластмасови шишенца, наподобяващи опаковки на парфюм. Под тях имаше отвор, в който да пуснеш монета. Бе написана и някаква цена-мисля, че бе 0,20 евро, но странното за мен бе, че човек имаше свободен достъп. На практика можеше да си вземеш шишенца, без дори да пуснеш нищо в отвора. Каква мисъл само! Ех, българко...ти си тук и си мислиш, че можеш и да си вземеш шишенца без никой да те съзре. А статуята на Божията майка бе на метри. [caption id="" align="aligncenter" width="571"] От другата страна[/caption]       Огледахме се и видяхме широк мост, който незнаехме накъде води.

Видяхме множество духовни лица, облечени в тъмнокафяви роби,

завързани с грубо въже. Изглеждаха така, сякаш са излезли от средновековието. Тези духовни лица също пресякоха моста и това определено ни заинтригува. След моста, в ляво от нас имаше голяма сграда, в съвременен стил. Съзряхме на фасадата снимката на св.Бернадет и за момент се почудихме какво е това. Тъкмо бяхме решили да влезем и дочухме детски гласове. От сградата излязоха поне 40 дечица, придружавани от един възрастен. Децата бяха на видима възраст 6-7 години, всички носеха червени шалчета и червени шапки. Явно това бе организирана екскурзия. Мислех, че цвета на шапките е избран случайно, но когато придружителя на децата ги накара да се наредят и ги погледна, разбрах защо точно червено, ярко червено. Ех, този „усет към детайла“. Не зная каква бе националността им, но придружителя говореше на испански. На сградата имаше табели, от които разбрахме, че сградата всъщност е църква. Искахме да влезем, но видяхме, че помещението бе празно и решихме да седнем в близост до реката и да поемем въздух. Беше горещо, много горещо. Бяхме спокойни. Имахме 4 литра от целебната вода. Искахме повече, искахме, но знаехме, че в самолета нямахме право на по-голямо количество. По два литра на човек в чекирания багаж-знаехме това ограничение. Ех, само ако Астрал Холидейз бяха организирали връщането ни с влак или автобус. Седяхме на сенчесто място, слушахме буйната река, гледахме съвременната църква и се отпуснахме. Мисля, че можехме да седим така с часове, но бързо си припомнихме, че имаме твърде малко време. Решихме да се върнем в хотела, да хапнем от разтворимите супи, да си намажем от топеното сирене, да си вземем душ и да се върнем да посетим подземната катедрала. После може би щяхме да влезем в някой от магазините за сувенири, да починем и да участваме във вечерното бдение. Но дали щеше да се случи така? [caption id="attachment_34478" align="aligncenter" width="643"] Отче наш[/caption]     Минахме по обратния  познат път и решихме да се опитаме да намерим табелата с „Отче наш“ на български. Може би щеше да я има. Все пак светите братя  Кирил и Методи бяха почитани от католиците, все пак блажено почиващия папа Йоан-Павел Втори обяви нашия Евгени Босилков за блажен. Не съм сигурна, защо толкова ни се искаше да видим молитвата на родния език. Та ние знаехме “Отче наш”, та в дамската ми чанта имаше джобен формат на Новия Завет, защо ни беше тази табела? И тогава, под парещото слънце осъзнахме смисъла на тези табели. Осъзнахме, че това не бе информация, че

„Отче наш“ на родния език всъщност бе символ на съпричастност

Символ, който да те накара да се почувстваш част от нещо необяснимо. „Отче наш“ бе прегръдката, в която всеки човек може да намери покой. Прегръдката на Бог. А езикът ти помагаше да стигнеш до тази ласка. Помня, че когато видяхме молитвата на албански се изненадахме, но и окуражихме. В първия момент ни се стори странно, та повечето албанци бяха мюсюлмани. Но... изведнъж се сетихме за майка Тереза. Разбира се, че трябваше да има табела на албански. Бе толкова логично. Над молитвите бе изписан съответния език и така разбирахме на какъв език е текста. На малко от табелите имаше изрисувани знамена. На една обаче забелязахме румънското знаме и от другата страна на същата табела... бе написано: славянски. Тази табела бе за нас –

„Отче наш“ бе написана на черковно-славянски

Изпитахме неописуема радост, но когато погледнахме текста установихме, че  не можем да го прочетем. Това определено бе тъжно, много тъжно. За момент се засрамих от това. Та аз не знаех езика, на който се служеше в нашата църква. В нашата православна свята църква. Не разбирах и не знаех езика, чрез който божието слово трябваше да докосне сърцето ми. И тогава в главата ми се промъкваха кадри от филма за цар Борис. Князът, благодарение на който ние българите сме приели Христа. Спомних си как князът упорито се бори срещу това в българската църква да се служи на гръцки. Спомних си кадри в които казваше, че Божието слово може да стигне до човека, само ако той разбираше езика. Ех, княже, колко си ни нужен днес! Колко си ни нужен, за да се опитаме да разберем смисъла на песнопенията в храмовете ни. А тук, във френското градче, всичко бе просто: една молитва, която стигаше до хора на 44 езика. 44 езика, не 44 националности. Защото едва ли Бог ни дели на българи, араби или китайци.

По пътя към хотела

влязохме в някои магазини за сувенири. Една част от тях бяха малки и кокетни. Друга обаче наподобяваха на нашите „всичко за левче“, но бяха чисти. Направи ми впечатление, че и в двата типа магазини цените на повечето неща бяха еднакви. Имаше сувенирчета дори за 20 цента. А магазинчетата бяха много близо до “Светилището”. Странно, тия французи не знаеха ли що е то пазарна икономика? Не знаеха ли, че ако имаш магазинче до такова място трябваше да поддържаш космически цени, защото търсенето не е малко!? 6 милиона човека минаваха от тук целогодишно. Поне 6 милиона, а те имаха сувенирчета за центове. Нямаше ли кой да им каже, че религиозността всъщност е доходоносна. Нямаше ли кой да ги научи, че с наближаването на Коледа или Великден непременно трябва да повишиш цените поне със 100 процента, щото “ден година храни”. А утре е Петровден. Почитан празник. От религията се печелеше, но очевидно някой бе проумял, че от вярата и от надеждата – не биваше.

Прибрахме се в хотела и проверихме дали имаме отговор

от Астрал-Холидейз. Бях оставила скайпа си включен и прочетох, че брат ми бе успял да активира роуминга на моя телефон. Обясняваше ми и подробно, че трябваше да сменя и оператора си. Мисля, че започнах да разбирам глупостта си, но проумях, че дори и да бях активирала роуминга още в родината, аз нямаше да  знам, че трябва да сменя оператора си. Не знаех и как да направя нужните настройки. Аз бях невежа. Докато светът се развиваше, докато въвеждаше технологии, аз трябваше да се боря с доста други неща. Трябваше например да обяснявам, че аутистите не са животни, че децата с увреждания са хора, че не би трябвало да изричам благодарност всеки ден, затова, че в България  няма газови камери. Трябваше да водя битка, която не бих могла да спечеля. С минаването на годините не станах привържаник на фашизма, но се научих да живея с него. И докато ставаше това ми нагаждане, светът бе напреднал с технологиите. В технологично отношение България не бе изостанала, изостаналата бях аз. Вече можех да ползвам мобилния си телефон и това определено ме успокои. Отворих мейла си и видях, че имах отговор от Астрал-Холидейз. В отговора много любезно ми се обясняваше, че извършващия трансфера ни всъщност е чакал час и половина, че френската компания се е свързала с тях, че е изискала наш телефонен номер, че дори те - Астрал-Холидейз се били опитали да се свържат с нас. Дори те! Много любезно ми бе написано, че на въпросните ваучери, предназначени за шофьора всъщност има изписани телефонни номера. Единият телефонен номер бил френския номер на компанията, а другият бил безплатен спешен номер, който можело да се набере от автоматите на летището. Защо ли обаче аз не знаех за тези номера? Защото... текста към номерата бе написан на английски. Побеснях, наистина побеснях. При всеки разговор, при абсолютно всеки им казвах: аз не знам английски, дори изрових един мейл, в който бях написала: не знам английски. Бе по повод предложената ми оферта без трансфер с кацане на летище Лурд в 22.35 часа. Бях им го написала.

Аз бях невежа – да. Но плащах цената си за това

Едва ли някой друг би им дал 1300 евро за пътуване в Европа с две нощувки. За въпросния трансфер бяхме платили 198 евро. Знаят ли те колко лекарства на сина ми мога да купя за 198 евро? Не се побирах от гняв. Значи може французойката на летище Шарл-де-Гол да ми вика: тудуф, тудуф, а не може българската компания, на която си платил и то не малка сума да ти напише френския номер с български текст или поне да те уведоми, че имаш такъв номер. Та аз може и да не бях невежа. Ами ако си бях изпуснала телефона? Ами ако го бях забравила в България? Ами ако батерията му не бе заредена? Телефонът ми прозвъня и с изненада открих, че отсреща бяха от “Астрал-Холидейз”. Дамата просто проверяваше дали има връзка с мен. Това бе окуражаващо. Казах им: разбирате ли, на летището, там където получавахме багажа си имаше 5-6 хиляди човека. Нямаше как да успеем за час. Та това бе Шарл-де-Гол, не някакво си малко летище. Последва мълчание.

Трябваше да им простя

Та това бе една от най-големите ни туристически компании, та те все пак се бяха “нагърбили” с организацията на нашето пътуване. Може и да са кацали на Шарл-де-Гол, може и да са искали да получат по-голяма комисиона, за да организират пътуването ни по този начин, може би са имали нужда от невежи като нас. Те бяха добра компания, но просто имаха един-единствен недостатък. Те бяха българи. Винаги съм отхвърляла твърдението, че националността или расата определят човека. Но тук при тези обстоятелства трябваше да приема тази фашистка теория. Те бяха българи, също като мен, която бе учудена, че никой не си взема шишенца без пари на метри от “Светилището на Европа”. Преброихме парите си. Разполагахме с достатъчно, ако се храним с донесената ни от България храна, имахме пари и да платим таксито си, дори бихме могли да изпием по едно кафе за евро и половина тук, но трябваше да предвидим, че не кой да е, а “Астрал-Холидейз” бе организатор на трансфера ни при връщането ни. А опита си е опит. Все пак ако отново изпуснехме трансфера си, ще трябва да хванем такси или автобус.  Бяхме разговаряли с един приятел, още в родината, че ако се наложи ще му звъннем да захрани една от банковите ни сметки. След три часа изтеглихме сумата от 40 евро и бяхме спокойни поне в това отношение.   [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   Отказахме се от кафето в Лурд и се запътихме към

подземната катедрала “Свети Пий”

Знаехме, че тя се намира под светилищито, дори мислехме, че сме видели един от входовете й. [caption id="attachment_34489" align="aligncenter" width="614"] вход към подземната катедрала[/caption]   Вървяхме по наклонен широк циментиран вход. Ясно бе защо бе наклонен и защо наклона не бе остър. Нямаше нито едно стъпало, нито едно. Слизайки дочувахме песнопение и всеобща молитва. Светлината бе приглушена. Пред нас се откри нещо като... закрит стадион с множество полегати колони. Ако сравня мястото със стадион и за момент си представим, че на мястото на зрителите има пътека, наклонена пътека, обикаляща стадиона и на две три места пътеката се изравняваше с терена, то това до някаква степен дава представа за необикновената подземна катедрала.Погледнахме надолу и видяхме множество пейки, на които имаше богомолци. Имаше и хор, а отпред стоеше свещеник. Катедралата бе озвучена и въпреки че богомолците бяха “в ниското” чувахме ясно служението. А хорът бе великолепен. От “тавана” на помещението на разстояние от около 50 см се спускаха платна. На всяко платно имаше изображение на човек. Имаше мънички надписи, от които разбрахме, че на платната са изобразени светци. Всички те бяха непознати за нас. Явно бяха “светиите” на католиците. Имаше такива изобразени в момент на молитва, такива облечени в монашески одежди. Имаше в цял ръст, имаше и само лица. Искахме да минем покрай всеки от тях. Встрани от нас, буквално вкопани в стените имаше странни изображения на Христос. Мисля, че бяха направени от специални бои или метал. Струваха ми се екстравагантни.

Всички платна, бяха различни, но сякаш и еднакви

В погледа на изобразените се четеше  смирение и благост. Изведнъж видяхме едни различни очи. Едни очи, които излъчваха любов. Това бе папа Йоан-Павел Втори. Разбира се, че бе той. До неговото изображение не пишеше: свети, пишеше нещо друго, което аз преведох като блаженопочиващ.  Не знам защо, но се почувствах щастлива. Аз не бях виждала папа Йоан-Павел Втори, аз не бях католичка, аз бях чела, бях гледала по телевизията, бях чувала за харизмата му, но тук почувствах нещо необяснимо. Не разбирах, наистина не разбирах. Бяхме пленени от цялото това място, дори не направихме нито една снимка. Сякаш искахме да запазим спомена някъде в сърцата си. Искахме да се присъединим към богомолците, когато изведнъж отеца изрече нещо, всички станаха, прекръстиха се и се прегръщаха. Службата отново бе свършила. Днес ни се случваше за втори път, но все пак  продължихме с оглеждането на платната. Спряхме за миг и едва сега съзряхме, че около 10-на човека в инвалидни колички се намираха до олтара, а придружаващите ги все още се прегръщаха. Придружаващите ги всъщност бяха доброволци. Не разбирах. Значи доброволците участват заедно с инвалидите във всяка служба?! През главата ми премина мисълта, че ако това се случваше в родината/Боже, какво богохулство/, то доброволеца задължително щеше да настани болния до олтара и после щеше да излезе нанякъде до приключване на службата. Нещо от типа:”Ти като свършиш, ми се обади”. Очевидно тук не бе така. Очевидно доброволеца придружаваше своя болен навсякъде и активно участваше в богослужението. Излязохме от катедралата от друго място. Имаше много изходи или входове, не съм сигурна какво бяха точно и се озовахме в центъра на Светилището. От катедралата се дочуваше камбанен звън. Камбаната всъщност пееше. Пееше “Аве, Аве, Аве Мария”. Пееше без думи. Беше прекрасно, беше неописуемо. Решихме да изминем пътя на бдението, в което имахме намерение да участваме и се озовахме над катедралата.     [caption id="attachment_34481" align="aligncenter" width="614"] Над катедралата[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="594"] Думи ли?[/caption]

Светилището от високо – това бе повече от красиво

Мисля си, че не бих могла да намеря подходяща дума и не защото езика ни е беден или аз не го познавам. Това е нещо, което само сърцето може да изкаже. А когато сърцето говори, думите са ненужни и слаби. [caption id="attachment_34483" align="aligncenter" width="461"] Пиренеите, Франция[/caption]     Докато се качвахме към катедралата минавахме покрай гориста местност. Та ние бяхме забравили, че се

намираме в подножието на Пиринеите

Видях няколко иглолистни дървета, чиито стволове едва ли можеха да се обгърнат от човек. Едва сега погледнах, че красотата на мястото, на което се намираме не е единствено в катедралите, сътворени от човешката ръка. Забелязах, че в близост до катедралата преминават автомобили, а след шосето някъде в планината се очертаваше нещо като път. [caption id="attachment_34484" align="aligncenter" width="461"] Разпятие – Лурд, Франция[/caption]     Бях любопитна, а съпругът ми твърде изморен. Исках да разбера какъв е този павиран път, дали бе планинска пътека, защо тук нямаше тълпи от хора? Видях една табела на която пишеше нещо, на няколко езика разбира се, но аз не бях сигурна. Буквално надписа означаваше: „Пътят на вярата“. Не разбирах какво бе това. Съпругът ми бе твърде изморен, а аз започнах да го увещавам:”хайде още малко и още малко, поне да направим снимки от високо.” [caption id="" align="aligncenter" width="571"] Пътят на вярата[/caption]        

Пътят бе с остър наклон, а и не виждахме никой около нас

Завихме и пред нас се появи поне 5 метров кръст, на който бе разпнат нашия Господ. Мисля, че това бе бронзова фигура. Пред кръста имаше пейка. Продължихме нагоре и видяхме статуи на странни животни. Тук имаше някакъв надпис, който не бях сигурна, че разбирам. Бе нещо като: “смъртта, среща със смъртта”, тук вече имаше стъпъла и отново пейка. Имаше някой пред нас. Дочувахме молитва. Дочувахме “Амен”, но все още нищо не разбирахме. След 20-на метра видяхме бронзови фигури на римски войници, кръст и нашия Господ, които бе протегнал ръцете си към него. На табелката пишеше нещо, свързано с Христос, но нищо не разбирах. След още 20 метра пред нас се разкри още една сцена. Този път Христос носеше своя кръст, около него имаше римски войници, а срещу него бе изобразена жена. Разчетох какво пишеше на табелката и разбрах:”среща с майката”.

    Постояхме тук още малко и недалеч съзряхме група хора, които продължаваха напред, спираха се и изричаха обща молитва пред всяка сцена. Едва сега проумяхме какво е това. Това бе

„Пътят на вярата“

Явно посредством бронзови фигури бе изобразен пътят на нашия Господ до кръста. Трябваше да извървиш края, за да стигнеш до началото. Вече ясно виждахме малката група от богомолци, която заради общата молитва напредваше бавно. Съпругът ми искаше да се връщаме, а аз да продължим. Казах му:”добре, щом си уморен, остани тук, седни на тази пейка, а аз ще се върна”. Това бе наистина неразумно предложение. После той ми посочи богомолците и каза:”погледни ги, та те се молят гласно. Ние не можем да правим това. Нашето място не е сред тях”. Решихме да се върнем и срещнахме една жена, която изкачваше едно по едно стъпалата пред сцената със “смърта”. Тя коленичеше на всяко стъпало и събираше ръцете си. Очевидно тази жена се молеше от цялата си душа. Ние продължихме надолу и седнахме точно пред кръста с разпънатия Исус. Седяхме и умувахме какво да предприемем до края на вечерта. Трябваше да се върнем до хотела, да вечеряме с остатъците от храната, да вземем по един душ, да купим дребни сувенирчета за приятелите ни, да отпочинем и да се върнем, за да участваме в бдението. Исках да закупим шишенца във формата на Богородица и да ги напълним с вода за нашите приятели, но... съпругът ми беше против. Та така ставаха повече от 2 литра течност в куфар на човек. Той нямаше да рискува цялата вода, заради някаква си моя приумица. Седяхме срещу кръста и спорехме. Седяхме срещу кръста и се заканвахме един на друг. А някъде бе написано: „Не хвърляй бисерите на свинете“. Огледахме се и започнахме да осъзнаваме какво бяхме сторили. Млъкнахме и гневно заслизахме по пътя.

      Когато минахме през централната част на Светилището, чухме, че

тази вечер процесията ще започне в 10 часа

Това бе изречено на френски. А после на английски ми се стори, че чух в 5 часа. Сега беше  16.30 часа. Нищо не разбирах. Казах на съпруга ми, че процесията май ще започне сега. Чудехме се какво да правим. Бяхме много изморени, много, а и утре ни предстоеше пътуване. Решихме да не променяме първоначалния план, пък “каквото стане”. На отиване към хотела се споразумяхме да купим шишенца във формата на Богородица, да се подкрепим в хотела и после да се върнем. Щяхме да ги напълним и да участваме в процесията. Нашата сънародничка бе на смяна и това определено ни зарадва. Разменихме няколко реплики и бързо се качихме в стаята. Подкрепихме се, починахме за около 10-на минутки и тръгнахме обратно. На рецепцията отново се заговорихме със сънародничката ни, а телевизора във фоайето бе на някакъв спортен канал. Излъчваха европейското първенство по лека атлетика. След няколко минути видяхме на екрана нашето момиче, нашето момиче-Ивет Лалова, която държеше българското знаме. Повториха бягането. Странно съвпадение, може би в този миг в Лурд имаше трима българи и тримата бяха “случайно” заедно, когато видяха новата европейска шампионка. Имаше и българи, все още имаше българи, които не те караха да свеждаш глава и да се срамуваш, а точно обратното и това “съвпадение” май ни го подсказа.  

Когато стигнахме до “Светилището” нямаше и следа от процесията

Напълнихме шишенцата, съпруга ми ми помогна да измия ръката си на една от чешмите и се отправихме към пейките до скалата. Оставихме листче с името на сина ни и се приближихме. Пред скалата свещеник изричаше молитва, а група вярващи я повтаряха. Пейките бяха заети и ние решихме да останем встрани и прави. Свещеникът изричаше молитва, в която споменаваше Божията майка, дочуваше се и името на св. Бернадет. Молитвата бе изричана многократно и ясно. В един момент без дори да разбирам думите започнах да повтарям на ум част от нея. Често свеждах главата си и изричах моята молитва. Моята молитва за моето щастие, а моето щастие бе възможно само ако моя син оздравее. За това ми трябва чудо. За това съм тук. Заради себе си. А истинския христянин се молеше за всички. Мислех за това, когато покрай мен премина мъж в бяла престилка. Огледах го:бе обут със санитарни чехли, носеше тъмнозелени панталони и бяла престилка. Бях сигурна, че това е лекар. Какво правеше лекар на това място? Тогава, най-неочаквано за мен той се прекръсти, коленичи и целуна земята пред себе си. Не вярвах на очите си. Той премина бързо покрай мен, така както се бе появил. В живота си често съм чувала от медици, че „медицината все още не е достигнала това ниво“, че „медицината е напреднала, но е безсилна вече”. Никога обаче не бях чувала, че Господ може всичко, че Господ е над медицината, че лекарите знаят и могат немного. Никога не бях чувала такова признание от български медик. Не искам да кажа, че всички български лекари са атеисти. Част от тях приемат религията. Приемат религията, но не вярата. Приемат религията, но когато стане дума за работата им, те непременно ще ти обяснят, че са наясно с проблема, но “това е, което може да се направи”.   Молитвата свърши. Свещите, които бяхме приготвили за бдението, очевидно нямаше да ни трябват вече и се отправихме към металните павильони. Бяхме разочаровани, че няма да участваме в бдението, както ни се искаше и решихме да се отпуснем на някаква си пейка. Седяхме и не мислехме. Искаше ми се да запазя този миг. Много пъти в живота си имах моменти, в които ми се искаше времето да спре. Това бе точно такъв миг. Исках никога да не си тръгвам оттук. Разгледахме статуите пред катедралата, сред тях видяхме Св. Петър с връзката ключове и колкото и да не ни се искаше се прибрахме в хотела. [caption id="attachment_34486" align="aligncenter" width="461"] Дали ще те видя отново Лурд?[/caption]   Вече не помня защо точно ми се наложи да сляза до рецепцията, но господинът с широката усмивка ме погледна, а аз погледнах към празната рецепция. Той възкликна и извика:”Ваниаааа”. Едва сега чувах името на сънародничката ни. Говорихме дълго. Аз ѝ споделих защо бяхме в Лурд, а тя ми каза, че скоро гледала по тв за аутистите, за това, че традиционната медицина отказва да признае, че това всъщност е лечимо заболяване. Разказа ми, за майка, чието дете значително подобрила състоянието си, след балансирането на някакви си бактерии. Прекъснах я. Повечето съвременни алтернативни и традиционни методи за лечение на аутизма ми бяха известни. Проблемът бе, че при моя син имаше още едно заболяване, което възпретятсваше прилагането на който и да било метод. Разказах й, че за разлика от повечето майки на деца-аутисти, аз знам причината, поради която моя син е болен. Причината всъщност бе недоглеждане. Типично българска черта. Не можех дори да кажа лекарска грешка, защото греши този, който е направил нещо. Моят син бе болен, имаше най-тежката форма на аутизъм, защото група лекари си бяха казали:”Абе, да видим, каквото стане”. Нямаше нито един, който да има “усет към детайла”, нямаше нито един, който да поиска да размърда мозъчните си клетки, дори собствения ми свекър.   Когато споделих всичко това, тя възкликна:”Оооо, лекарите! И тук не са особено грамотни”. Разказа ми, че преди 6 месеца със съпруга й се случила трудова злополука, че в момента той бе с шина на крака и обикалял от лекар на лекар. Казах й: „Виж, навсякъде по света има болни хора, навсякъде по света има лекарски грешки, но това което ни различава нас-българите от другите бе отношението на обществото”.Тя се съгласи с мен. Разказах й за улица Цар Симеон, на която всекидневно паркираха автомобили и на никой не му пукаше за хората с инвалидни колички. То и нямаше как да му пука, щом сме направили всичко възможно да ги затворим някъде си. Барикадирали сме се с бордюри, със стъпала, с неработещи асансьори и неефективни рампи. “Виж и тук не е идеално, понякога се случва някой да паркира на място за инвалиди”. Понякога се случвало!!! Сподели ми, че всъщност и тук не било лесно. На съпруга и например му било много тъжно, че не можел да тича с малкото им дете. Исках да й кажа, че ако съпругът й/чиято националност не знаех/ живееше в България, той дори нямаше да може да излезе на улицата. И нямаше да може, защото всички ние се бяхме погрижили това да не се случва. Нямаше смисъл да я убеждавам. Тя очевидно отдавна не бе идвала в родината. Казах й:”виж, аз съм българофоб”. Искаше ми се да не съм, искаше ми се, но нямаше как след като последните 12 години живеех сред фашизъм, смесен с егоцентризъм, апатия и безотговорност. Разказах й за “Астрал-Холидей”, а тя недоумяваше защо сме се отказали да пътуваме с влак. “Не се отказахме, мила, дори им го предложихме, но очевидно някой се нуждаеше от комисиона”. Казах й колко сме платили за тези 2 дни и честно казано тя бе шокирана от цената. Казах й, че намирането на тези пари си бе истинско чудо, макар че аз съм главен счетоводител, а съпруга ми е данъчен инспектор. А тя погледна надолу и каза:”Да, в България честните хора не биха могли да живеят нормално”. Имах чувството, че се притесни от казаното и започна да ми обяснява:”виж, аз обичам родината, там е семейството ми. Но ние-българите сме толкова...различни. Когато си идвах последно в родината нямаше магазин, в който да вляза и някой да ми се усмихне или да ми каже добър ден. Ние-българите не сме много на ниво”. Разказа ми, че преди години живеела в Испания, че испанците били по-като нас, но и те били “различни”. Да, въздъхнах аз, тук хората са много различни. И сякаш за да подсили контраста тя започна да ми обяснява за многото националности, които бяха посещавали хотела. Разказа ми, че всъщност в градчето има 240 хотела. Местните жители били едва 15 хиляди. И тогава тя ми каза нещо, което още дълго време ще остане непонятно за мен. За мен-българката. Разказа ми, че всъщност младите хора, които сме видели били доброволци. Доброволците обаче пристигали на групи и били от различни националности. Инвалиди имаше от цял свят и съответно и доброволците трябваше да бъдат от цял свят. Ирландците например, когато те пристигнат запълват всичките 240 хотела. Разказа ми също, че доброволците поемали своите разноски по пътуването, храната, нощувката. Край...това ме довърши. До нас мина един от колегите й.

Очевидно бяхме се увлекли в приказки

Разменихме координати, тя дори ми написа телефонния си номер и ми каза, че ако утре се нуждаем от помощ, каквато и да е, като например превод, тя ще съдейства. Разделихме се, а тя извика:”и много целувки на България”. Мисля, че последната реплика бе за да  чуят колегите й назоваването на страната ни. Мисля, че продължителността на разговора ни я злепостави и може би тя щеше да се оправдае с носталгия, с несъществуваща носталгия. Качих се в стаята и преразказах разговора ни на съпруга ми. Казах му: „Разбери, всички тези млади хора, те всъщност си плащат, за да придружават инвалидите. Мисля, че ще минат години преди моите мозъчни клетки да осъзнаят тази информация. Представих си, че пред мен стоят група български младежи. На годините на тези, които вървяха редом с инвалидите и участваха в процесията и месите. Щях да им кажа:”Хайде сега, мили момичета и момчета да намалите годи

Ей ни тека със старшия, на изложението. Изложението беше хубаво На щанда “Стара Враца”, на която беше Борко Врачовски даже се продаваха мои наши снимки… даже няколко са се купили, ти да видиш…

Ето снимка от Васко Врачовски:

 Калин Манолов

Опиц. Йордан Опиц.

Така можеше да се представя иконописеца, ако беше супершпионин. Тоест, ако работеше за държавата. Тогава щеше да има истински пистолет и „licence to kill”, тоест разрешение да убива.

Другата седмица Опиц вероятно ще получи затворнически номер и вместо с две, пет години ще се представя с четири имена. Защото е защитил не държавата, а себе си! И дори не себе си, а собствеността си. И е убил – без да има разрешение от държавата за това.

Мястото му е в затвора, решили са всички възможни съдебни инстанции. Така е, съгласни са всички официални институции. Прави са  – облъчват ни упълномощените „да мислят” анализатори и медии. Защо? Защото, както знаем, човешкият живот е безкрайно по-ценен от всякаква вещ. Животът стои по-високо от правото на собственост. Собствеността може да е неприкосновена, но животът е свещен!

Прохибиционистите (противниците на притежанието и употребата на оръжие за самозащита) са благодушни хора. Те обичат да говорят за светостта на човешкия живот – до момента, в който лично на тях не им откраднат колата или изнасилят дъщерята. Чак след това разбират, че заклинанията за светостта на човешкия живот са престъпна демагогия.

Демагогия, защото отнасяйки се прекалено хуманно към престъпниците, държавата се отнася нехуманно и изключително несправедливо към спазващите закона граждани. Може би защото държавата и престъпниците са си социално близки? И държавата, и престъпниците преразпределят. Нашите пари и вещи. В собствена полза. За да ги преразпределят обаче, първо трябва да ги присвоят. За целта държавата трябва да ни забрани да ги пазим.

Това не е кражба – не! Това е грижа за човека, ни казват прохибиционистите. Кой човек обаче? Защото хората са различни. Има такива, които спазват законите, и други, които ги нарушават.  Животът на първите има положителна стойност, на вторите – отрицателна. Животът на престъпника, откраднал чуждо имущество, не е по-ценен от имуществото на честния човек, заработил това имущество. И кой изобщо определя стойността на имуществото? Само в пари ли се измерва тя?

Това са философски въпроси и изискват философски отговор. Не непременно директен. Може и чрез действия и бездействия. А най-добре – чрез закони.

Може да вярвате, че законът трябва да променя хората, да създава (или да не създава) собствеността. Или да сте убедени, че правото на собственост предхожда закона и е основание за неговото съществуване, и че има закони, защото има собственост, а не обратното. Първото схващане доминира в социалните държави. Второто – в свободните.

Естествено, България е от първите. И българският закон – в случая Наказателния кодекс – гледа на собствеността по социалистически. Когато забраняват на хората да пазят собствените си пари и вещи чрез закон, законодателите дават израз на дълобкото си подсъзнателно убеждение, че могат да им ги отнемат чрез закон. Социализмът е законно ограбване, писа преди 160 години великият  френски либерал Фредерик Бастиа. Нищо не се е променило оттогава.

В свободните държави човек притежава своя собствен живот. Продуктът на неговия живот и свобода е неговата собственост. Собствеността е продължение на човека, плод на неговия труд, резултат на неговото време, енергия и таланти.

Собствеността отличава хората от животните. И този, който извършва покушение над нашето имущество, извършва покушение над това, което ни прави хора. Той отнема тази част от нашия живот, през която сме спечелили съответната вещ. Това не е ли убийство?

Само собственикът може да определи стойността и важността на една вещ. Само той знае на каква цена я е придобил и какво значи тя за него. Затова трябва да можете да убиете престъпника, ако той посегне на най-свещеното ви право – вашето имущество. Защото е стрелял пръв.

Правото на собственост трябва да стане толкова свещено по закон, колкото здравето и живота. А понякога и повече от здравето, зависи от вещта. Раната ви може да зарасне, но никой не може да възстанови творение или изобретение на гений, унищожено от дегенерат.

Затова не е достатъчно Опиц да бъде помилван от президента, или дори оневинен след преглед на делото му по реда на надзора от главния прокурор. Не вярвам нито на единия, нито на другия, макар че писах и на двамата. Иска ми се да вярвам обаче, че този случай може да стане повод за отдавна назрели промени в законите, уреждащи правото на притежание, носене и употреба на оръжие. За да гарантираме правото си на живот, което упражняваме чрез правото си на собственост върху този живот.

Правото на живот е основно конституционно право. Наред с достойнството и другите права на личността то съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията се гарантира от държавата. Признава го дори съставът на Конституционният съд, отменил през 1997 г. промените в Наказателния кодекс, които даваха право на всеки  да се защити като Опиц, без да бъде обявен за престъпник, ако: е нападнат от две и повече лица, ако нападателят е въоръжен и е проникнал с насилие или взлом в дома или имота му, и т.н. И както в горния абзац на решението си Конституционинят съд призна това, така с долния отново стесни т.нар. „статут на неизбежната отбрана” до степен, че я обезсмисли. В момента чл. 12, ал. 3 от НК, който урежда неизбежната отбрана,  гласи: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище””. При нивото на битова  и органиирана престъпност в България в момента, тази  уредба на института за неизбежната отбрана не помага на нападнатия, когато държавата не може да бъде на мястото на нападението. Стига се до парадокса, ако нападението е извършено от повече от едно лице в собствения ти дом и когато нападателите са въоръжени с хладно оръжие, а нападнатият притежава законно огнестрелно оръжие, да не може да го използва, защото това би се приело за превишаване на пределите на неизбежна отбрана!

Крайно време е текстът в НК отпреди 15 години да се възстанови, и ако трябва – да се разшири. Жизнено важно  е законът да защитава гражданите, а не престъпниците. Възможността те сами да се грижат за сигурността си, когато държавата не може да направи това, няма да създаде предпоставки за превратно тълкуване,  нито ще доведе  до прикриване на умишлени убийства като неизбежна отбрана. Има прокурори и съдии, които преценяват при какви обстоятелства е използвано оръжието, има следствени и криминоложки техники, чрез които могат да се съберат необходимите доказателства, които да попречат на възможните злоупотреби.

Не по-малко важно е да се облекчи и процедурата за издаване на разрешително за притежание на оръжие. Според чл. 58 на действащия от две години Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице:… което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели,

културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение!” Такъв разрешителен режим превръща притежанието на оръжие от право в привилегия, поставя правата на гражданите в зависимост от конкретния бюрократ, и предполага даването на подкуп за сдобиване с разрешение.

Режимът трябва да стане уведомителен: гражданинът уведомява властите, че желае да се сдобие с пистолет или револвер, и те са длъжни да му издадат лиценз, ако не е подсъдим, не е наркоман, не е безработен и т.н.  Да  решава не чиновникът, а законът! И решението на съответния орган на изпълнителната власт да може да се оспори съдебно.

Тогава обществената енергия, избликнала през последните дни в защита на Йордан Опиц, няма да е отишла напразно.

ПС За малко да забравя: На 7 март 2012 главният прокурор Борис Велчев подкрепи тезата, че е нужна промяна в Наказателния кодекс, свързана с убийствата при неизбежната отбрана. По думите на обвинител номер 1 е добре в кодекса да бъдат по-ясно разписани правата на гражданите да се защитават при нападение. В интервю пред бТВ на 12 март т. г. премиерът Бойко Борисов заяви: “Моето мнение е, ако може да се подразбере – който влезе там, да си носи последствията, каквито и да са те. Без да го казвам на глас, съм готов ако влезе в парламента, да го подкрепя, това е ми е виждането”, заяви Борисов. “В дома ти никой не е по-голям от тебе”, заяви още премиерът.

Значи чукам на отворена врата!

Мъжете правят повече онлайн покупки през своите мобилни устройства, отколкото жените, сочи ново проучване.

Подобни инициативи в интернет изглежда са в разцвета си през 2012

Едно е да даваш хиляди левове за реклама, а съвсем друго е клиентите ти или потенциалните такива да разбират какво предлагаш. Въпрос на приоритети и подход. Повод за тази публикация е предстоящата смяна на мобилния ми оператор, защото в опитите си да се ориентирам в предложенията на другите се сблъсках с недомислиците на българския маркетинг. В най-силна степен това важи за мобилните оператори, които и до ден днешен сякаш не са в състояние да комуникират правилно с клиентите си, така че те да разбират какво точно им се предлага.

В конкретния случай съм се насочил към Vivacom, но впечатленията, изводите и препоръките се отнасят и за другите два оператора. Компанията рекламира усилено чрез всички комуникационни канали своите продукти и услуги (разбирайте телевизия, радио, вестници, интернет и др.). Оказва се, че аз като един изключително желан клиент (4х средното ARPU, плащащ редовно, обикновено на първия ден, след като излезе сметката) не мога да разбера какво точно ми предлагат Vivacom.

Да започнем с услугите. На сайта на Vivacom има 24 тарифни плана (само на договор), поне толкова успях да преброя в менюто им. Загубиха ме. Кой нормален човек ще седне да преглежда 24 тарифни плана, да смята и да се чуди кой от тях всъщност най-много би му прилегнал? Липсват елементарни средства, които да помогнат в това, като например калкулатор, в който човек да въведе данни от последните си 3-4 фактури, а в замяна да получи като предложение 1 или 2 плана, които в най-голяма степен отговарят на неговите нужди.

Тук имам една препоръка. Аз не съм от хората, които биха се разхождали до „магазинната мрежа“, за да търсят съвет и да изберат конкретна услуга. Нямам нужда от „продавач-консултант“, който да се опитва да ми продаде нещо, което не ми трябва, и да ме залива с информация, която често и не е съвсем точна. Вместо това много по-лесно би било да предложат следната услуга – аз да изпратя последните „х“ фактури на имейл и компанията да ми отговори с 1, 2 или 3 тарифни плана. Елементарно е и едва ли биха били нужни повече от 3-4 човека в бекофис, за да се върши тази работа. Има много хора като мен, а тенденцията е броят им да се увеличава. По-добре инвестирайте в развитието на подобен инструмент, отколкото да назначавате още повече „продавач-консултанти“, към които да насочвате хората, които с лекота бихте обслужили и в интернет с прост и полуавтоматизиран инструмент.

И ако изборът на подходящ тарифен план и изчисляването на кое колко ще струва ми отнемат 2-3 дни и много нерви, положението става още по-сложно, когато дойде време да се спра на телефон. Преди два дни мой приятел си бе купил Samsung Galaxy S III и реших заедно със смяната на мобилния оператор да проверя дали няма изгодни предложения за телефон. Може и да има, но аз лично тотално се изгубих в ето тази страница на сайта на Vivacom. Ако някой е в състояние да разбере колко точно струва въпросното устройство, ще му сваля шапка. На страницата има 4 цени за покупка на лизинг и 10 цени за покупка в брой. Всичко е в зависимост от срока на договора, тарифния план, някакви други изисквания, които се появяват в абсурден оранжев Tooltip, в който има текст за цяла страница, но е наблъскан в кутийка с широчина 200 пиксела. Благодаря, но ще пропусна. Направете го по-просто, така ще улесните много клиента и вместо да го губите, всъщност ще го спечелите в дългосрочен план. Не правете избора труден. Многото възможности за избор по-скоро объркват и отказват, отколкото нещо друго.

Достигането до самата продуктова страница е още по-абсурдно. Потребителят натиска на „Устройства”, после на „Мобилни телефони”, после избира марка и модел в твърде неудобни падащи менюта (не работи прескачането с натискане на букви), вижда конкретния телефон, който си е избрал, а над него стои „Виж празнични оферти”? Защо не се показват 3-4 модела, когато човек натисне върху „Устройства“? Най-добре ще е те да са флагманите на компанията по продажби. И защо трябва да мина през тези лесни 20 стъпки, за да стигна до страницата? Направете го по-просто, така няма да загубите никого по пътя.

Реших все пак да проверя как стоят нещата в сайта на друга компания, която също рекламира активно. Тя все пак, макар и бидейки „партньор на М-Тел”, си е верига за телефони. Влязох в сайта на Handy, послушно натиснах на „Мобилни телефони“, после избрах „Samsung“. Видях куп телефони, изглеждащи ми еднакво, но не открих търсения от мен модел. Реших да ползвам търсачката и написах „Samsung Galaxy S” (дори не въведох III). Оказа се, че няма резултати. Или този модел не се предлага (както и предните два от същата серия), или има нещо много сбъркано в сайта. Едно е сигурно – натиснах „Х“ и твърдо не бих стъпил в магазин на Handy, защото нямам идея какво всъщност предлагат те, освен да стана абонат на М-Тел (всички телефони имат цена със SIM?!?).

И всичко това на фона на толкова много пари за реклама, която има за цел да ме превърне в клиент. И ако, да кажем, рекламата е имала ефект и ме е накарала да се заинтересовам от продуктите и услугите на Vivacom, то представянето на същите тези продукти и услуги онлайн тотално ме разубеди да си купувам телефон, а преминаването от друг мобилен оператор, специално към Vivacom, също е под въпрос. И, Vivacom, защо не мога да си подпиша договора онлайн с електронен подпис, като просто мина да взема SIM картата от удобен за мен магазин? В крайна сметка сме в 2012 г.

Подобни статии:

1. Колко струва рекламата в Twitter?
2. Иво Илиев: Да успяваме да достигаме до това, което търсим

През последните 2 години двата технологични гиганта се борят не само в съда, но и в рекламите.

През изминалите 3 дни в Албена се проведе поредният фестивал на рекламите, ФАРА 2012. Събитието бе уважено от най-колоритните личности в бранша. Представителите на най-големите рекламни и PR агенции в България премериха сили със своите криейтиви и копита. Ето и какво каза за БНР председателят на Управителния съвет на рекламните агенции, Красимир Гергов:

Има повече номинации, което означава, че има по-криейтив решения в бизнеса и очакваме повишение малко на рекламния пазар и тази креативност да стане още по-голяма, благодарение на по-големите бюджети, които ще дадат рекламодатели. Така че аз смятам, че всички в залата бяха днеска оптимисти за следващата година.

Ето и самите Шампиони във ФАРА 2012:

ТВОРЧЕСКА АГЕНЦИЯ НА ГОДИНАТА - DDB SOFIA 

МЕДИА АГЕНЦИЯ НА ГОДИНАТА - РЕФОРМА 

РЕКЛАМОДАТЕЛ НА ГОДИНАТА - HANDY 

ТВОРЧЕСКИ КАТЕГОРИИ - ТВ РЕКЛАМА, КИНОРЕКЛАМА И ДРУГИ ФИЛМОВИ ФОРМИ,

 

СТОКИ  

ЗЛАТО 
Заглавие на рекламата: Пясъчен часовник 
Рекламодател: Handy 
Агенция: DDB Sofia 

ЗЛАТО 
Заглавие на рекламата: Ретроспекция (серия от 10) 
Рекламодател: Карлсберг България 
Агенция: noble graphics 

СРЕБРО 
Заглавие на рекламата: Пилета бият прасета 
Рекламодател: Handy 
Агенция: DDB Sofia 

БРОНЗ 
Заглавие на рекламата: Джоко Росич 
Рекламодател: Handy 
Агенция: DDB Sofia 

БРОНЗ 
Заглавие на рекламата: Таймлапс 
Рекламодател: Карлсберг България   
Агенция: noble graphics 

ФИНАЛИСТИ 

Заглавие на рекламата: Боксьори 
Рекламодател: Handy 
Агенция: DDB Sofia 

Заглавие на рекламата: Криза 
Рекламодател: Handy 
Агенция: DDB Sofia 

 

ТВ РЕКЛАМА, КИНОРЕКЛАМА И ДРУГИ ФИЛМОВИ ФОРМИ 
УСЛУГИ 

БРОНЗ 
Заглавие на рекламата: VIVACOM TV “Clash of the titans” 
Рекламодател: VIVACOM 
Агенция: New Moment New Ideas 

ФИНАЛИСТИ 

Заглавие на рекламата: Без приказки – серия от 3 
Рекламодател: Societe Generale Експресбанк 
Агенция: Euro RSCG Sofia 

Заглавие на рекламата: Generation GLOBUL – GAMER 
Рекламодател: Космо България Мобайл 
Агенция: Ogilvy Group 

Подобни статии:

1. Остава точно един месец до ФАРА 2012
2. Saatchi & Saatchi с уникална реклама в Полша

Войната между Samsung и Apple в света на мобилните технологии, а в частност в сферата на смартфоните, може да се определи като едно от най-горещите събития в маркетинга в последните години. Двата бранда до такава степен са се захапали, че се стига дори до куп съдебни процеси, които биват спечелвани ту от единия, ту от другия. Поредната атака, този път предприета от Samsung, е налице и днес, но битката не се води в съда, а на рекламната арена. Става въпрос за провокативната принт визия на Samsung Galaxy S III.

Силно „копи“! Така можем да определим първия ред от визията. Гласящо „It doesn’t take a genius.“, то има двояко значение. От една страна, можем да го интерпретираме като „Не е нужно да си гений“ или „Не ти трябва гений“. Подкрепено от реда по-долу, „The Next Big Thing Is Already Here – Galaxy S III“, копито успява да омаловажи новия продукт на Apple – iPhone 5. Разбира се, сравнението в криейтива дава много ясни аргументи, които оправдават всичко, казано дотук от копирайтъра.

Въпреки че Apple и продуктите, носещи логото на тази марка, са начин на живот и стил, Samsung много хитро показват, че стойността на Samsung Galaxy S III в този случай наистина е много голяма. Всеки един, разбиращ поне малко от маркетинг, човек знае, че във времена на криза, когато потребителите търсят най-доброто на най-добра цена, допълнителната, добавената стойност е най-важна. Другият решаващ елемент е емоционалният подход, като тук пък Apple вземат връх. Сами решете коя стратегия ще победи. Вие как смятате? Можем ли да дадем предимство на някой от двата бранда в неговата стратегия?

Вижте и нашето мнение:

Това е нашият трети Podcast. Събираме се, за да обсъждаме по-интересните теми, и в дискусията се опитваме да стигнем до по-пълноценни изводи. И, да, не пропускаме да се забавляваме. Можете да следите Podcast-овете ни, които засега ще излизат веднъж седмично, в Soundcloud, или да се абонирате за тях в iTunes или чрез своето любимо приложение за слушане на Podcast-ове.

Снимка: Samsung

Подобни статии:

1. Корея забрани продажбата на iPhone 4 и Samsung Galaxy S2
2. Samsung отново се шегуват с iPhone