До контейнерите на ул. Дойран и ул. Смърч от няколко дни лежи едно момиче…

Тя е гола и лежи на тротоара в леко неестествена поза. Кракът ѝ е счупен, а погледът ѝ – втренчен в минувачите и някак тъжен…

Не знам защо, но реших, че се казва София. Много ми напомня на столицата ни… защото София е красива! Просто е обградена от боклуци, дупки, намръщени хора, неоправени тротоари, неправилно паркирали автомобили… И човек трябва да гледа много внимателно, за да открие красивото у София.

Дано някой се погрижи за нея и един ден да я видя заобиколена от мраморни плочи, красиви градини, паркове с птичи песни, ароматна зеленина и усмихнати хора…

Защото тази гледка много ме натъжава.

Сподели тази публикация:

Пристигна новия ми фотоапарат. Nikon d5100 с два обектива. Този ми е третия дигитален апарат. Предполатам че вляза в нов период – този прави качествено видео и очаквам да се развихря.

Това е първия ми портрет с новия Nikkor 55-200, от Юлия.

So I have a new camera, a Nikon D5100 with two lenses. This is my third camera and also first portrain with the new Nikkor 55-200.

наскоро Ането ми сподели, дори го сподели в ефира на БНР, че библиотекарката в училището им е нелюбезна, не дава да се ходи в междучасието в библиотеката, не дава книги на децата от подготвителен и първи клас, вика на децата и никак, ама никак не ги мотивира да се върнат ...

Преди време Google предупредиха потребителите си да очакват хакерски атаки от Близкия изток. Става въпрос за атаки върху акаунтите на потребителите, поръчани от самите правителства на някои от държавите в този регион. Три месеца след това първоначално предупреждение от компанията твърдят, че рискът ...

Любослава Русева

„Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа… Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.”

От Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет от 38-то Народно събрание на 26 април 2000 г.

 

Този закон все още е в сила. Той е съвсем кратичък – съдържа едва четири члена, но за сметка на това ясно посочва престъпленията, извършени по време на тоталитарния режим.

За престъпен, например, е обявен т.нар. Народен съд, както и установяването на централизирано директивно управление на икономиката, „довело я до разруха”. Престъпно, според законодателя, е и провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата, както и срещу цели групи от населението (разбирай т.нар. възродителен процес).

Преди 12 години българските народни представители от тогавашното синьо мнозинство са гласували единодушно, че комунизмът преднамерено е унищожил традиционните ценности на европейската цивилизация и е нанесъл на обществото ни непоправими морални вреди, поради което всеки опит за неговата реабилитация също представлява престъпление.

Никой не е отменял този закон, ще повторя, а на 1 февруари 2012 г. България за втори път отбеляза Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Идеята за такъв ден беше на президентите Желю Желев и Петър Стоянов, но заслугата за прокарването й е на Бойко Борисов. Премиерът, отново ще повторя, я „облече” с официално решение на Министерски съвет – факт, който критиците му често спестяват, предпочитайки да припомнят неговата реплика от ноември 2010 г.: „Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен ръст за всяко правителство.“

И така, ще повторя за трети път, в страната ни е в сила закон, който обявява комунизма за престъпен; възпоменателно честваме ден на признателност и почит към жертвите на този режим; дължим решението за последното на настоящия министър-председател. Това ще рече, че ако видим някого с фланелка „Сталин – наш рулевой”, с каквато се разхождаше един младеж на Бузлуджа, трябва мигновено да сезираме прокуратурата. Ще рече още, че ако зърнем билборд с лика на бившия първи държавен и партиен ръководител, спешно следва да попитаме правораздавателните институции по какви причини си затварят очите. Т.нар. гражданско общество пък е длъжно да реагира с изострена морална чувствителност, когато от телевизионния екран се изливат панегирици в чест на Тодор Живков, от които би изпитал неудобство и Григорий Цамблак, авторът на тропари и на „Похвално слово за св. Евтимий Търновски”…

Би трябвало да реагираме, ще повторя за четвърти път, само че на практика се получава друго. През последните месеци, особено в дните около и след Девети септември, беше задвижена ударна кампания за реабилитацията на бившия Първи и неговото 33-годишно управление. Възражението срещу облъчването ни с внушения за славното социалистическо минало обаче се свежда само до няколко коментара, предимно в „дисидентски” блогове, а отпорът в социалните мрежи (ако въобще може да се говори за такъв) не излиза от рамките на забавните забележки. Досега няма критично мнение на авторитетни гласове с достъп до (официозна) публичност, нито някоя институция се е притеснила, че става дума за манипулация и пропаганда в полза на режим, осъден от българския парламент като престъпен.

Използвам думите манипулация и пропаганда, защото, ще повторя за пети път, не говорим единствено за носталгия, захранена от илюзията, че в България преди 23 години е имало ред и правила, благодарение на едноличната власт. Не говорим за опити да бъде направена разумна равносметка на миналото, не говорим и за търсене на причините, които засилиха носталгията по онези времена повече от две десетилетия след началото на „прехода”.

Не, говорим тъкмо за умишлено насаждане на тезата, че някога България е просперирала под мъдрото ръководство на „човека от народа”, а тоталитарната машина е произвеждала единствено благини. Този човек се е грижил за малките хора, давал им е работа, спокойствие и сигурност – все прелести, които голямата промяна през 1989 г. е помела като ураган, а иже нарицаемата демокрация е доунищожила.

Впрочем фактите, събрани на едно място, „говорят” достатъчно:

Сега всеки час, всяка минута има матри`ал за демонстрация!*

В една августовска утрин кметството на врачанското село Бели Извор осъмна с огромен билборд, направен по поръчка на кмета Кирил Илиев. На постера с размери 140/160 см изгря ликът на бившия пръв партиен и държавен ръководител, под който се мъдреше надпис: “Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България”.

Повечето жители на Бели Извор, както се разбра от репортажите, харесали идеята на кмета си, избран с листата на ВМРО. Самият Кирил Илиев обясни, че не бил живковист, но билбордът представлявал „спомен за времето, когато в България имаше сигурност, работа за всички и хората можеха спокойно и с месеци напред да планират какво да правят.”

Сега не било така, въздишаше тежко Илиев, а старците в селото клатеха глави в знак на съгласие. Един дори каза, че децата му вече си изпатили „от тая пуста демонстрация, ъъъ, демокрация”, ама се молел поне внуците му да случат на „власт от народа и за народа”.

По случая няма реакция от областния управител или от прокурор, въпреки че кметът е длъжностно лице.

Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса!

Кметът на с. Бели Извор не е първият, който се опита да реабилитира бившия диктатор с подобна инсталация. Кирил Илиев е малко нещо плагиат, тъй като идеята Тодор Живков да ни наблюдава от билборд принадлежи на 50-годишния Дочо Дочев от Несебър.

Миналата година Дочо даде последните си 1600 лева, за да постави на пътя към Слънчев бряг плакат „Сто години от рождението на другаря Тодор Живков”, а това лято се погрижи на същото място да грейне огромен билборд с надпис „Тодор Живков – дългогодишен ръководител на майка България!”.

Дочев, според многобройните очерци из вестниците, бил болен фен не само на Тато, но и на всичко, свързано с комунизма. Домът му се превърнал в нещо като музей на соцреализма – там имало портрети на Сталин и Ленин, както и бюст на Георги Димитров, „спасен” от рушащ се пионерски лагер. Дори телефонът му звънял не с някаква мелодия, а с реч на Тодор Живков от конгрес…
Да преговорим: две поредни години по пътя към най-големия ни курорт туристите биват посрещани с лика на бившия диктатор. Отново липсва реакция на прокурор и областен управител, макар че по същата логика утре някой може да извади пари, за да провиси на билборд любимия си фюрер, дуче, каудильо или баща на народите. Болният фен има пълното право да накачули стените на къщата си с каквито портрети пожелае, но натрапено публично, подобно фенство се превръща в сериозен обществен проблем.

Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.

Впоследствие няколко издания на предаването „Отечествен фронт” през септември бяха посветени на Тодор Живков, като за него беше оставен да говори дитирамби някогашният му близък съветник Костадин Чакъров. Въпросният господин се изказа толкова ласкаво за бившия Първи, че осветеното в кърваво червено студио, в което водещият се появи на финала, като че ли се изчерви още повече.

Интервюто на запис с Чакъров, понастоящем председател на Съюза на комунистите в България, всъщност се оказа един предълъг монолог от типа на онези, с които кардиналите във Ватикана излагат аргументацията си в полза на беатификацията (обявяването за блажен) на човек, вършил само добрини и духовни подвизи. Върху образа на Живков се появи нимб от възторжени думи, които идеха да убедят ошмуления днес зрител, че е напуснал един оазис на благоденствието и се е озовал в нещо като пустинята Гоби, където демокрацията не е оставила камък върху камък, единствено пясъци.

За да е безсъмнен триумфът на пропагандата, в предаването бяха излъчени и „сензационни” кадри от 1997 г. с участието на Тодор Живков на митинг в родния му Правец. Оставени без коментар, те показваха един самодоволен човек, който се перчи с огромните постижения на управлението си, гарнирани с дебелашки шегички като тази колко говеда били оцелели след погрома над ТКЗС, въпреки че не били „червени”. Публиката на митинга му отвръщаше с искрена симпатия и сърдечен смях, дори когато Живков започна да сипе безподобни простотии, които изискват незабавното появяване на червена точка в някой ъгъл на екрана.

Междувременно в шоуто „хМилионер търси съпруга” се появи внукът Тодор Славков, за когото също се изсипаха пороища от суперлативи, а самият той, съответно, ги изсипа по адрес на дядо си. Отнякъде цъфна и бившата снаха на Милко Балев (една от най-одиозните фигури на някогашния режим), за да обясни колко готин е бил човекът, оказвал натиск да бъде уволнен всеки инакомислещ и критикуващ системата, поради което тя, макар да се омъжила за швейцарец, си запазила старата фамилия – Балева.

Приземяване, приземяване, приземяване. Другари, ние решихме да изчакаме да видиме и най-накрая, ако тряба, че се преустройваме. Ето така да са поогледаме, да видиме, така че се поснижиме да мине тая буря. Снишаване, другари!

“Комунистическият режим в България създаде тоталитарна държава, фалира три пъти икономически държавата и произведе няколко национални предателства. Надявам се историята да посочи същото!”, отговори президентът Плевнелиев на журналистически въпрос за възраждащата се носталгия към комунизма. Това той направи на знаковата дата 9 септември, нищо че мястото беше малко необичайно – старт на колоездачна обиколка на България.

Само две седмици по-късно същият човек, който се явява наш държавен глава, смени коренно позицията си, заявявайки пред австрийския вестник „Дер Щандарт”, че в страната ни е била извършена най-лошата приватизация в Европа. „Активи за 30 милиарда ние продадохме само за 3 милиарда”, каза убедено Плевнелиев, от което излезе, че или е излъгал на Девети септември, или е излъгал австрийските журналисти, или пък…въобще не мисли, когато говори.

Много е вероятно да става дума за третото, макар че лидерът на ДСБ Иван Костов, по време на чието управление беше извършена голяма част от приватизацията, веднага заподозря президента в реабилитация на комунистическата диктатура, завещала ни „не предприятия за 30 милиарда евро, а огромен външен и вътрешен дълг, финансова разруха и стопанска катастрофа.” От реабилитацията, според Костов, ще се възползват тъкмо тези, които внушават носталгия по тоталитарния режим. Близкият му съратник Димитър Бъчваров пък упрекна Плевнелиев, че се мъчи да бъде втори глас на премиера Борисов в комуникирането с левите избиратели. “Не може да се реабилитира икономически най-катастрофалният режим в страната”, каза още Бъчваров, който впрочем е член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Тъй като излязоха от средите на една доволно маргинализирана партия, изказаните мнения бяха цитирани в не особено обемисти дописки, а анализът напълно липсваше…

Доскоро се намирахме на ръба на една бездънна пропаст. Вече направихме съдбоносна крачка напред!

Фактите дотук очертават следната картина:

Носталгията по „развития социализъм” се разраства, защото критична маса хора загубиха работата и сигурността си, привилегиите си дори. По-важното – те бяха лишени от перспективи за бъдещето, които предишната система им гарантираше чрез илюзорното създаване на усещане за равнопоставеност и чрез неписаните правила, че можеш да преуспееш без задължението да притежаваш ярки лични качества. Достатъчно беше да „слушкаш и да папкаш”, както ни казваха в детска градина „Чавдарче”, за да се нагласи някак професионалната ти и житейска реализация.

Тогава разделението на „наши” и „обикновени” хора беше не по-малко фрапиращо и озлобяващо, но поне всеки си знаеше (с изключение на малцината, оттеглили се в нишата на доброволното аутсайдерство), че ако се снишаваш, не разказваш политически вицове и се подмазваш на началника, ще се „радваш” на безпроблемно съществуване, макар и мизерно – с три вида хляб, два вида вафли, един вид локум и нула видове свобода.

Днес тези хора вероятно са забравили опашките за банани по Нова година; чувството, че си следен от вездесъщото око на силовите структури; страха да не „настъпиш котето по опашката”, както го беше настъпил Сашо Сладура; кошмарът, докато получиш софийско жителство; унижението да не те пуснат зад граница и т.н., и т.н.

Те обаче помнят онова гарантирано от Партията-държава съществуване, което т.нар. демокрация, смятат те, им отне завинаги. Също като крепостните селяни, които руският цар Александър Втори (онзи, който гледа от коня си към българския парламент) освободил, но те останали при господарите си, защото не знаели къде да отидат, нито какво друго могат да правят, преди 23 години мнозина се оказаха неподготвени за свободата. Не знаеха какво е конкуренция и лична инициатива. Нямаха и представа, че свободата върви с огромни отговорности.

Браво на атмосферното налягане!

Начинът, по който се разви българският преход, прокопавайки гигантски пропасти между „елит” и „други”, допълнително обърка българското общество. То отново закопня за държавата-майка и за някой „от народа”, който познава неговите болки и му говори човешки, без клишетата от додеялите парламентарни дебати. Някой, който ще накаже виновните за несправедливосттите, натрупали се като грамада – несправедливости, с които впрочем немалко хора оправдаваха и оправдават собственото си бездарие и липса на характер.

В крайна сметка мнозинството от българите видя такъв човек,  хареса го, избра си го и му възложи големи надежди. За нещастие обаче, България си остана най-бедната държава в ЕС, а обещаното овъзмездяване за неправдите така и не се състоя. Това ще да е заради тая пуста „демонстрация, ъъъ, демокрация”, рекоха си унизените и оскърбените, защото я да си спомним колко добре си живяхме при Живков и колко добре щяхме да си живеем, ако не ни се беше стоварила на главите!

И ето тук е големият проблем с българската носталгия. Тя започна да се захранва с по лъжичка на час и да разширява териториите, из които може да броди. Носталгията е вече официализирана – насаждат ни я от телевизора, цял кмет си опакова кметството с ликове на бившия диктатор, Живков ни маха по пътя към морето („Ах, помните ли ведомствените станции?”, въздишат носталгиците), цял президент се тюхка, че сме загробили една цветуща държава. Така, де, не сме виновни ние, нито текущото управление, че не успяваме да се измъкнем от кризата, а онова, което направо попиля „реда” и „сигурността”, предоставяни от едноличното управление.

Базата, върху която стъпва внушението, че такова управление е по-подходящо за нас, отдавна е налице. И вероятно върху нея ще продължи да бъде надграждано, доколкото и в момента имаме прекалено много държава там, където тя не бива да се бърка; и в момента виждаме тенденции към упражняване на силови практики в сферата на сигурността; и в момента повечето процеси се дирижират с палката на един-единствен човек, който се закани да управлява поне 30 години.

Представата ни за демокрация, с други думи, вече е силно изкривена (което прави впечатление на все по-малко хора) и това позволява да бъде деформирана като пластелин в ръцете на ловки манипулатори.

Дали крачката от реабилитацията към реставрацията ще бъде дълга или къса, може да се спекулира, което би било нечестно. Същинският проблем обаче е в обстоятелството, че тя е възможна (почти се случи, например, в Унгария), а фасадата, която създаваше илюзия за някаква демократичност, е толкова крехка, че все някога ще поддаде пред засилващия се пропаганден повей.

Всичко това прави носталгията на хора като Дочо Дочев да не изглежда мило, нито симпатично, още повече безобидно. И съпротивата срещу нея би трябвало да е задължителна, ако гледаме на свободата си като на ценност. Защото току-виж младите, които не помнят, се заблудили, че навремето сме живели чудесно с шегите на бай Тошо. И им хрумнало да влязат в отбора на носталгиците, за да превъртят резултата от прехода (дълъг и доста печален, но все пак някакъв преход) до пълния му обрат. На 360 градуса…

 

 

*Цитатите в курсив са от различни речи на бившия първи държавен и партиен ръководител Тодор Живков

Сп. „Тема”

Още в средата на август Motorola обвиниха Apple в неправомерно използване на седем техни патента и помолиха Международната търговска комисия (ITC) да наложи забрана върху продажбата на устройствата iPhone 3GS, iPhone 4, iPhone 4S, iPad 2, новия iPad, Mac Pro, iMac, Mac mini, MacBook Pro и MacBook Ai...

Някои от най-големите технологични компании се обединиха с цел да лицензират няколко патента на технологии, позволяващи свързването на продукти към високоскоростни LTE мрежи. В коалицията се включиха T&T, Clearwire, Hewlett-Packard, KDDI, NTT DOCOMO, SK Telecom, Telecom Italia, Telefónica и ZTE. ...

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания, минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, за последно преминахме през Кения Днес на ред е Танзания. Приятно четене: Предупреждение: разказът може да предизвика негатовна реакция сред вегетарианците. Четете на собствен риск!  

На мотор из Африка

шеста част

Танзания: От Серенгети и Олдовей към Мбея

  [caption id="" align="aligncenter" width="627"] Маршрут в Танзания[/caption]    

• Валута - Танзанийски шилинг.
• 1$ = 1400 Танзанийски шилинга.
• 1 литър бензин = 1600 Танзанийски шилинга
• Виза - на границата и струва 50$.
• Тук задължително се прави застраховка - нещо като гражданска отговорност и е по 30$ на мотор.

И така след като в Кения на границата разбрах, че ми липсва багажа продължихме напред. На границата ни посрещна и нашия водач за оставащата част от сафарито - Джеймс Мандела. Невероятен човек, в което се убедихме в следващите дни. Ето и границата.

        Прехвърлихме багажа в колата на Джеймс или поне, който си имаше, разделихме се с Фред и тръгнахме да оправяме документите. Имаше страшно много туристи и голяма опашка за визи, но се справяха учудващо бързо и нямаше намръщени служители заради многото работа. След визата отидохме да си подпечатаме карнетите. Минава се бързо, но трябва копие на паспорта - нещо, което бяхме предвидили и носихме с нас. За около час минахме границата. Силвия с децата се качиха в джипа на Джеймс, а ние продължихме с моторите към гр.Аруша. Пътят е около 100 километра, но се ремонтира и се редуваха участъци от асфалт и черен път, главно пясък. Стигнахме и

Аруша

и на входа спряхме да изчакаме колата.

    В Аруша трябваше да оставим моторите, защото беше забранено карането в резерватите с тях и нямаше как да продължим. Отидохме в офиса на фирмата, в която работеше Джеймс и там се разделихме с нашите возила.

В Танзания ни направи веднага впечатление, че е доста по-подредено и чисто от Кения,

но пък и туристите са наистина много.

Аруша е голям град

Пълният текст с кървавите снимки >>>

Xbox по принцип е продукт, който привлича най-вече мъжката половина от човечеството, запалена по игрите или стрийминга на видео. Разбира се, има много изключения. Известната козметична фирма L'Oreal доказва това с първото в историята на конзолата приложение, създадено специално за жени. Името му е T...

Циганин води малкото циганче на баня. Иска да се покаже възпитан, културен и най-вече много учен и пита на входа: - Извинете, топлата вода циркулира ли? - Циркулира. - А телякът манипулира ли? - Манипулира. - Е, дайте ми тогава билети за две лица. Малкото цигане се обажда: - Абе, тате, ние гъзовете няма ли да си мием, бе? Усмихни се, България! В Старозагорско предприемчиви бизнесмени предлагат на роми баня срещу левче. Досадна подробност е фактът, че преди това те с прости манипулации крадат водата. А парите определено циркулират към джобовете им. Иначе банята е полезно и приятно занимание, което разкрива най-хубавите ни черти - и на тялото и на душата: Жена след баня влиза в спалнята, сваля си хавлията и пита мъжа си: - Как ме намираш? - Хубава! Ако беше и чужда - направо цена нямаше да имаш...

Ако искате да живеете дълго, не се преработвайте! Или поне не и в условия на криза, когато така или иначе от работа няма опасност да забогатеете, но пък има опасност да си съкратите допълнително живота. Така изглежда новата рецепта за дълголетие – гръцки патент. Според изследване на ООН най-дълголетните жители на Югоизточна Европа, са именно южните ни съседи. Нищо, че ги мъчи криза. Според изследването средната продължителност на живота в Гърция е близо 80 години. За сравнение продължителността на живота в Унгария, България и Румъния, е приблизително еднаква - между 72,5 и малко над 73 години, а в Турция не достигат и 72 години. И ако се чудите каква е връзката между дълголетието и работата, можете да си направите справка с данните от друго проучване. Според което, местни предприемачи в южната ни съседка са принудени да намалят заплатите на служителите си заради проточилата се икономическа криза, но в същото време намаляват и работните часове. През второто тримесечие 25 на сто...

Twitter представиха нова услуга, която ще е в полза най-вече за големите им партньори - рекламодатели. Услугата представлява анкети, които ще се появяват в профилите ни под формата на туит. Този туит ще ни пита дали искаме да вземем участие в конкретно проучване. Ако решим, че искаме, съобщението ще...

Когато Българо-Американска Асоциация (БАА) ме ангажира да напиша материал по тази тема, аз приех с готовност, защото няма нищо по-лесно от това да се разходиш, образно казано, по познати вече пътеки. За 12-годишния си имигрантски опит в САЩ научих и разбрах доста неща, които ми се иска да споделя и като журналист, и като художник, а и като човек, който не страни от обществения живот в Чикаго.

През последните два дни bTV направи няколко репортажа, засягащи така дискутираната тема за сирийските бежанци в България. Някои от тях са – този, този, този и този.

Онова, което интересува местното население е дали издръжката на бежанците няма да струва на държавата пари, които са предвидени за самата държава, както и дали са опасни за самите хора. Дори от репортажите става ясно, че притесненията са повече от нужното. Защо?

Няколко фактора са важни в случая с бежанската вълна от Сирия:

1. Сирийците се насочват към съседни държави, където те имат роднини, приятели или най-малкото могат да се разберат с местното население. Тази тенденция се запазва от началото на конфликта в Сирия и по-вероятно е да се запази. Турция прие най-много сирийски бежанци, като заяви, че не може да се грижи за повече от 100 000 души. Дори да спре потокът към южната ни съседка, остават възможностите – Йордания, Ливан, Ирак.
2. За много от бежанците България е далечната страна, която е на север от Турция. В разговорите ми със сирийци, бягащи от насилието на гражданската война, ми става ясно, че знаят, че няма да са добре приети в европейски държави. Затова се насочват към съседни на Сирия страни.
3. Пътуването до България за бежанци е скъпо начинание. Повечето плащат по над 2 000 евро, като често сумата е двойна, а бъдещето несигурно – много от семействата не стигат до уговореното място и са изоставяни насред Турция. Затова някои бежанци заявяват, че единствено хората с пари могат да напуснат и да избягат.
4. Контролът над границите е много силен, особено от Турция и съответно от България. Също така сирийските сили за сигурност спират по всякакъв начин бежанския поток. Три пъти йорданските и сирийските сили стигат до сблъсък, когато бежанци напускат Сирия за Йордания. Всички тези обстоятелства правят бягството много трудно начинание.
5. Издръжката на бежанците идва по линия на европейски фондове.
6. До момента сирийските бежанци в България са приблизително 200 души. Повечето от тях се знаят дори по имена. Голяма част от тях идват в България или защото нямат избор и трябва да бягат възможно най-далеч от насилието, или защото имат приятели и роднини в България.

Остава открит въпросът дали сирийските бежанци няма да бъдат притеснявани по някакъв начин от про-правителствено настроените сирийци тук в България. Но това е отговорност на сирийската опозиция да пази хората. Защото опасността, както винаги, идва най-вече отвътре.

Мнозина са уплашени до нива, които не можем да си представим, избягали само с дрехите на гърба си и пари, колкото могли да съберат. Те имат такава травма в себе си, че ще са нужни години, за да се възстановят – убити семейства, разрушени къщи, изгубена работа…целият живот сринат за момент.

Има още някои въпроси, разбира се. Някои от тях засягат визовия режим и документацията, свързана с бежанците. България трябва да предприеме стъпки към изясняване на позицията и администрацията си по отношение на спасяващите се в България от насилието сирийци. Едно забавяне на документи може да бъде фатално в такива случаи.

Бедни хора, стари хора, малограмотни и почти малоумни, хора с добре отгледани комплекси на аутсайдери вземат инвестиционно решение за милиарди левове. Разкажете го на някого нищо неподозиращ и той ще сметне, че говорите за неизвестно досега платно на Салвадор Дали. Тази сюрреалистична картинка обаче се казва „Референдум за АЕЦ „Белене” и ние сами ще я нарисуваме с двете си ръце, докато с тях междувременно мастурбираме в името на крайната демокрация. За да проумеете в какво се забъркваме, достатъчен ви е само един вестник от тези дни. В него една страница е посветена на референдума, а на съседната има снимка на потенциалния електорат. Той се е струпал пред блок в циганската махала в Казанлък и в краката му като трофей на техническата мисъл лежи заклано и неопърлено прасе. Не могло да бъде довършено, защото касапите му сложили газовата бутилка във вряла вода и я взривили. Тя пък ранила няколко любознателни деца, присъствали на комбинирания открит урок – как се добиват пресни...

Колкото и странен и незначителен да изглежда на пръв поглед този въпрос, оказва се, че много хора си навличат ангажименти и проблеми заради това, че не могат да отказват. Причината е ясна – желанието да бъдем харесани и да спечелим благоразположението на околните. В редица случаи обаче вътрешният ни глас ни подсказва, че равносметката не е в наша полза. Не става въпрос за издребняване и претегляне на жестовете или услугите в измерението давам-получавам. По-скоро проблем има, когато усетим напрежение, или че искаме да променим нещо. В този случай не е разумно да правим кардинални промени и да се напрягаме допълнително. Полезно е да си определим малки, изпълними без напрежение стъпки. Без първоначално отказване. Когато ни се обади приятел с предложение или молба - да не го отхвърляме, да го приемем, но леко променяйки условията. Ако например предложението за среща е за 16 часа, да приемем с половин час по-късно. По този начин подсъзнанието започва да получава послания, че...

Българо-Американската асоциация е предложила с писмо на Държавната агенция за българите в чужбина да бъдат наградени с паметен медал „Иван Вазов“ духовни средища и личности сред българската общност в САЩ. Това са: Българска Православна Църква „Света София”, Дес Плейнс, Чикаго; Българска Православна Църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец”, Чикаго; Българска Евангелска Църква „Нов Живот”, Чикаго; и Спас Тодоров Райкин, професор по история и политически науки. Ръководството на ДАБЧ е приело предложенията на БАА.

Наскоро забързаните пътници на софийското метро станаха свидетели на приятна изненада. В подлеза на новооткритата спирка край ЦУМ 26 млади музиканти от "Класик ФМ" изнесоха импровизиран концерт. Под диригентството на Григор Паликаров те изпълниха фрагмент от филма "Мисия невъзможна” на перона сред пристигащите и заминаващи софиянци и гости. Звукът на кларинети, флейта, тромпети, барабани и цигулки създаде много настроение, а първият флашмоб (нестандартна публична изява на група хора) в метрото направи реклама на новия сезон на цикъла "Музиката на Америка” директно сред публиката, за да я провокира и да й благодари. Ето какво разказа за идеята си Григор Паликаров специално за читателите на "Новинар”. -Защо кръстихте този флашмоб "Мисия невъзможна”? -Кръстих го така, за да подчертая, че в България правенето на култура наистина е една "Мисия невъзможна” и това за никого не е тайна. -За първи път ли се прави това у нас в метростанция? -Да, прави се наистина за...

Съмнения терзаят президента Плевнелиев…

Плевнелиев: Виждаме опасност от бежанци от Сиpия

Ще вземем мерки, включително и на дипломатическия фронт, както и в Европа, каза президентът

(Вести БГ) 

На 4 октомври 2012 г. (четвъртък) от 19 ч. в Мега Мол Русе, Арт Център RG21, ще бъде открита фото изложбата «В полета на танца» на Фондация «Танцово изкуство – Илиев», която е създател на уникалния за България проект «Танцова работилница». 14-те черно-белиарт фотографии са специално подбрани да бъдат представени в рамките на Международния фестивал за културен обмен и неформално образование MitOst, който тази година ще се проведе в гр. Русе, България, в периода между 3 и 7 октомври 2012 г. Очаква се броят на международните участници да бъде над 250.

Освен, че Би Би Си цитира мнението на автора на този блог, за мен е впечатляващо общото впечатление: световната медия е обърнала приоритетно внимание на реакцията на българските блогъри. Явно не само президентът на „Репортери без граница” Оливие Базил и германският „Ди Велт” смятат, че в България „истински независими журналисти са само шепа блогъри”.

На фона на това „международно признание” от страна на световната медия милата родна картинка с организираната на 20 септември в София среща на еврокомисар Нели Крус с началниците на вестници + намърдалия се между тях Николай Бареков, вместо с шепа независими български журналисти, изглежда още по-жалка.

Време е да споделя информация по случая и да задам въпрос: защо на Гергана Паси, в качеството й на представител на неправителствения сектор ( свързан с цифровизацията- същинската цел на инспекцията на европейската пратеничка в София), е било позволено и дори възложено да определя нещо, което не й влиза нито в компетенциите, нито в работата: да селектира кой да седне на масата пред Нели Крус. Така, с изключение на Ралица Ковачева, нито един от „шепата независими” български блогъри, не получи „привилегията” за изказване от 5 минути.

Опитите на властта да „предпази” външните наблюдатели от критичните мнения на независимата журналистика са не само ялови, както се вижда от подхода на Би Би Си, но и панически. Те водят само до обратния ефект. За което им благодаря лично и дори, ако ми бъде позволено, от името на „демократичните журналисти” ( по израза на Бойко Борисов, който на 16 юни публично ми „забрани” да им бъда „лидер”).

Ето резюмето на сайта Vesti за коментара на Би Би Си по случая с българския рапър Мишо Шамара и приликите с руския му аналог „Пуси Райът”.

03.10.2012

Би Би Си за разследването срещу Мишо Шамара
Британската медия сравнява казуса с делото срещу руската пънк група “Пуси райът” и цитира много коментари на блогъри по темата
Българският рапър Мишо Шамара е разследван за поругаване на националния флаг и може да влезе в затвора за до две години, съобщава Би Би Си.
Британската медия сравнява казуса с делото срещу руската пънк група “Пуси райът” и цитира много коментари на блогъри по темата.
Връща ли се България към комунизма, се пита в статията на Би Би Си.
В нея се припомнят позициите на прокуратурата, откъдето казват, че са започнали разследване, след като са били сезирани от Съвета за електронни медии (СЕМ).
Управляващата партия ГЕРБ отрича да има общо с разследването срещу Шамара, а премиерът Борисов казва, че не е чувал за него и не е слушал песента му, разказва Би Би Си.
още по темата
Много потребители в социалните мрежи обаче се съмняват в това. Според мнозина певецът си е създал проблеми заради друга част от песента, в която се казва “Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба”, пише още Би Би Си и цитира обвинения към правителството, че прилага тоталитарни методи.
“Някои хора наистина си мислят, че отново сме 1976 г. – Мишо Шамара е разследван за престъпления срещу държавата”, коментира в “Туитър” известният блогър и журналист Иван Бедров.
“Не, не е 1984, 2012 година е”, пише Радой Радев в e-vestnik. Отново полицията привиква музиканти, добавя той.
Някои наблюдатели са били изумени, че текст на песен може да предизвика криминално разследване.
Блогърът Милена Фучеджиева коментира, че щом “тази глупава и безобидна песен” е довела до съд, “значи има напълно изтрещели хора в тази държава”.
От опозиционната БСП пък заявиха, че обвинението очевидно следва политическите заповеди на управляващите.
Казусът доведе до сравнения с процеса срещу “Пуси райът” в Москва, коментира Би Би Си.
Дори вестници, които обикновено се въздържат да критикуват правителството, са били изненадани от случилото се, се посочва още в статията.
“Труд” и “24 часа” коментират, че въпреки дискусиите за свободата на словото, единственият резултат ще бъде, че Мишо Шамара ще стане по-популярен.
“Никой не беше чувал за момичетата от “Пуси райът” преди молитвата им срещу Путин в църквата”, коментира Анна Заркова, “а сега лицата им са по постери по целия свят”.
Би Би Си цитира и Иво Инджев, който също сравнява разследването на рапъра с делото в Русия.
Според класацията на “Репортери без граници” за 2012 България е на 80. място в света по свобода на медиите, което я поставя на последно място в ЕС, припомня още Би Би Си .

Share on Facebook

ПОКАНА ЗА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ: Продължаващото престъпление на държавата към хората с булозна епидермолиза

Посланик Нанси Макълдауни, снимка Sofia Photo Agency

"Деляне, свържи се с централата на RWE и поискай писмено да ти отговорят дали ГЕРБ или нашето правителство е изгонило RWE и дали RWE са били съгласни с тия заеми от половин милиард", нареди днес на правителствено заседание премиера Борисов на министъра на икономиката Делян Добрев.

RWE се оттегли от проекта през октомври 2010 г. В началото на октомври правителството категорично взе позиция, че държавното участие в "Белене" ще се намали от 20 или 30 процента и ще се търси проектно финансиране.

Според американския зам.-посланик Сюзън Сатън, която следи внимателно сагата "Белене", това е станало формален повод за оттеглянето на RWE.

"Борисов и неговия енергиен тим веднага започнаха да задават въпроси за сроковете, условията и смисъла на този проект и казаха, че най-малкото България ще намали участието си в проекта на 20 процента (от 51). Стратегическият инвеститор RWE тогава охлядня и се оттегли изцяло от проекта." - пише Сатън на 25 ноември 2009. [09SOFIA673]

Руснаци и българи в енергетиката е "отровна комбинация"

Охлядняването на RWE обаче не е внезапно и е започнало още при правителството на Станишев, става ясно от по-ранни доклади.

Посланик Макълдауни пише на 17 февруари 2009, че RWE има много притеснения с прозрачността на проекта. "RWE реализира, че да се работи с руски и български компании в енергийния сектор е "отровна комбинация" за европейска инвестиция. Прозрачността засяга финансирането." [09SOFIA69]

Tя акцентира на многобройните проблеми пред проекта Белене: неясна цена и икономическа обосновка, непрозрачност, свързани с Русия лобита и подозрения за корупция.

Ръководството на НЕК е пренебрегнало добрите практики в областта на ядрената индрустрия, не е изготвило програмен план за гаранция на качество за временните структури на площадката и е поискало от МРРБ да издаде разрешения без подходяща техническа документация.

Тези проблеми не убягват на инвеститора RWE, който се безпокои за липсата на прозрачност в работата с Атомстройекспорт и българските му подизпълнители. Германците са държани "на тъмно" за повечето ежедневни технически проблеми на площадката. НЕК дори е възпрепятствала подизпълнителите да споделят с RWE информация по основни въпроси, позовавайки се на клаузи за конфиденциалност в договорите - пише в цензурирания текст.

Едновременно с това НЕК се опитва да замаже очите и на публиката и на инвеститора, че проектът върви с пълна пара. За пред медиите се използва словесна еквилибристика, като фазата "Подготовка на площадката" се нарича "Конструкция", за да се внуши, че има напредък в дейностите.

Приложения:

• [09SOFIA538] BULGARIA: PM BORISSOV SEEKING WHITE HOUSE ENGAGEMENT ON STRATEGIC ENERGY DECISIONS
• [09SOFIA561] BULGARIA: IN PURSUIT OF ENERGY DIVERSIFICATION, PM TURNS TO U.S. COMPANIES [BG]
• [10SOFIA47] BULGARIA: THE BORISSOV GOVERNMENT AT SIX MONTHS
• [09SOFIA711] BULGARIA: WAIVERING ON BELENE NPP [BG]
• [09SOFIA70] BULGARIA: MINISTER OF ENERGY ON POST-GAS CRISIS STRATEGY
• [09SOFIA696] BULGARIA PREPARES TO ANSWER RUSSIA ON ENERGY PROJECTS
• [09SOFIA69] BULGARIA'S BELENE NUCLEAR POWER PLANT - BUYERS REMORSE ON ALL SIDES EXCEPT RUSSIA'S
• [09SOFIA74] SCENESETTER FOR SPE MORNINGSTAR'S DECEMBER 4 VISIT TO BULGARIA [BG]
• [09SOFIA73] BULGARIA: ENERGY UPDATE
• [09SOFIA363] BULGARIA: BELENE NUCLEAR POWER PLANT: MORE TROUBLES
• [09SOFIA343] BULGARIA: GERB FINANCIAL EXPERT HIGHLIGHTS ECONOMIC PLATFORM
• [09SOFIA89] PUTIN'S BULGARIA VISIT: FRICTION AND "FRIENDSHIP"
• [08SOFIA33] PUTIN'S VISIT TO BULGARIA: ENERGY FOCUSED
• [07SOFIA396] BULGARIA: FACING RESURGENT RUSSIAN INFLUENCE ON THE EVE OF THE PUTIN VISIT [BG]
• [06SOFIA310] BULGARIAN ENERGY MINISTER'S MEETINGS IN MOSCOW
• [06SOFIA202] UNDER THE YOKE: BULGARIA'S DEPENDENCE ON RUSSIAN OIL AND GAS
• [06SOFIA190] BELENE NUCLEAR PLANT: KEY TO DIVERSIFICATION, PIECE OF THE RUSSIAN (ENERGY) EMPIRE OR ALBATROSS?
• [06SOFIA1691] DIRTY ENERGY: CORRUPTION AND LACK OF TRANSPARENCY PLAGUE BULGARIAN ENERGY SECTOR [BG]
• [06SOFIA1560] B-A OIL PIPELINE: SIGNS OF PROGRESS; BULGARIA AND GREECE SEEK CHEVRON PARTICIPATION
• [06SOFIA1481] BULGARIA FAVORS RUSSIAN BID TO BUILD BELENE NPP

Както съобщават Ройтерс и финландският вестник Helsingin Sanomat, Nokia вече е започнала подготовката за продажбата на своята главна щаб-квартира, разположена в град Еспоо на брега на Балтийско море, близо до Хелзинки. Спомнете си, че Nokia през последните няколко тримесечия търпят загу...

Какво се случва докато в публичното пространство масово се работи върху поредното ядрено облъчване на хорските мозъци, за появил се частен инвеститор, за проекта АЕЦ „Белене”? За да си отговорим на този въпрос е хубаво да над...

Бурята в гьола край Белене, която и без това ядреният дисидент Георги Котев отдавна описва като димна завеса за истинската голяма далавера в действащата АЕЦ „Козлодуй”, отнесе нейде в тихото пристанище на мълчанието предстоящата най-важна реална стъпка към затягане на руската енергийна хватка около българската икономика. Наближава подписването на споразумението за „Южен поток”, определен в последната публикация на британския „Файненшъл таймс” като нежизнеспособен проект в новите условия на световната газова война.

Да сте чували обаче българските власти да споделят опасенията на някакъв си „Файненшъл таймс”? Давят ни в мълчание и в догадки дали ще ни насадят на атомния или на газовия руски стол за окончателно ликвидиране на българската енергийна независимост.

В помощ на всички, които искат да извикат „помооощ”, за да ги чуят чак отвъд океана за намеренията на нашите управляващи и техните опозиционни червени съмишленици в предстоящата екзекуция на България, замислена като неизбежно финализиране на заканите да ни нахлупят руски енергиен „троен шлем” , публикувам две актуални помагала. Освен извадки от статията на „Файненшъл таймс” вижте и части от коментара на Асошиейтед прес, от който става ясно, че кандидатът на републиканците за президент Мит Ромни обещава да ни защити от „Газпром”- явно сме станали актуални за американската политика до степен да ни включат в политическия дебат там, докато нашите управляващи се спотайват тук.

Особено интересно звучи онази част от коментара на АП, в която се говори за „слухове” , че Русия стои зад организирането на протести за шистовия газ в нашия постсъветски свят- за тях слухове, за нас си е реалност. Ако българското правителство не беше комбина с руснаците по този въпрос, властта тук не само нямаше да си затваря очите за очевидното, но щеше да предприеме нещо за разобличаване на истинските организатори на „спонтанната” демонстрация в 12 български града, която послужи през януари на Бойко Борисов като основание внезапно да нареди на (уж) народните си избраници, солидарно с (уж) враговете им от БСП, да гласуват първата в света забрана за проучване дали изобщо на територията на страна е вероятно да има неконвенционален газ.

Само че как да очакваме от ГЕРБ да разследват себе си за съучастие в игрите на Москва, в които структурите на БСП взеха такова дейно участие ( по форумите имаше откровени хвалби за решаващата роля на мобилизираните за целта структури на младежката БСП)?

“Файненшъл таймс”: “Газпром” е в криза
28.09.2012
В Германия руската компания бе принудена да приеме сериозно намаление на цените, но продължава да настоява за високи цени в Източна Европа въпреки падането им на пазара.

Като втори удар срещу “Газпром” “Файненшъл таймс” определя започнатото от Европейската комисия разследване срещу компанията за антиконкурентни практики в 8 страни в Централна и Източна Европа.

Като се има предвид, че ЕК спечели далеч по-неубедителните дела срещу “Майкрософт” и “Интел”,

победата над “Газпром” изглежда почти сигурна

Като последица руската компания ще трябва да се откаже от сегашната си ценова политика и да намали наполовина цените си в Европа, което ще съсипе приходите и печалбите й.

“Газпром” формално е най-печелившата компания в света през 2011 г., като твърдените й печалби са 46 млрд. долара. Те обаче едва ли са истински. Анализатори подчертават, че вероятно около 40 млрд. от тях изчезват заради неефикасност и корупция, така че сметките на компанията излизат на плюс с малко.

Пазарната стойност на “Газпром” се срина

от 365 млрд. долара през 2008 г. до 120 млрд. сега.

Дълги години анализаторите казват, че Русия ще се реформира само когато паднат цените на газа, тъй като “Газпром” изглежда е основната “черна каса” на Кремъл, макар и сега да е драстично намаляла.

Кремъл няма голям избор и ще трябва да се оттегли от мегапроектите си: вече бе замразена работата по огромното Щокманско находище, а следващата стъпка ще да е отказването от “Южен поток” – разточителния и изключително скъп газопровод; а също и от преместването в гигантска нова централа в Санкт Петербург. Но всичко това едва ли ще е достатъчно.

Нефункционалното бивше съветско министерство на газа трябва да бъде разделено на реални компании, които да бъдат приватизирани.
Залезът на “Газпром” изглежда вероятен

С него ще се свият приходите на Русия, а Путиновият модел на държавен капитализъм ще понесе унищожителен удар.

Ако дори самата “Газпром” не е жизнеспособна, коя руска компания е? Подобен въпрос може да даде нов импулс на пазарните реформи. В крайна сметка съвсем скоро бяха приватизирани акции на “Сбербанк” на стойност 5,2 млрд. долара.

В първия си коментар за разследването на ЕК срещу “Газпром”, Путин показа колко не разбира от пазарна икономика.

“ЕС субсидира икономиките на източноевропейските страни. Сега изглежда някой в ЕС е решил да прехвърли част от товара с тия субсидии на нас.”

Обратно на фактите, той твърди, че цените на “Газпром” са диктувани от пазара, добавяйки, че компанията има “от десетилетия определени принципи на ценообразуване, които са закрепени в дългосрочни договори. Никой никога не е поставял под въпрос тези принципи”.

Само че сега Европейската комисия прави точно това. Колкото по-дълго Путин отрича реалностите, толкова по-дълбока ще става кризата на “Газпром”, завършва авторът Андрес Ослунд, член на Института за международна икономика “Петерсън”. /vesti.bg

Новата Студена война ще бъде газова
3 Октомври 2012
Кевин Бигъс
Асошиейтед прес

Кремъл наблюдава, европейските страни се бунтуват, а някои подозират, че Москва тайно финансира кампания за провал на стратегическите планове на Запада. Това не е филм за Студената война. Става въпрос за бума при сондажите за природен газ, а политическата намеса е огромна.
Като падащи плочки на домино процесът на сондаж, наречен хидравлично разбиване или фракинг, разтърсва световните енергийни пазари от Вашингтон до Москва и Пекин. Някои прогнозират това, което някога бе невъзможно: че САЩ няма да имат нужда да внасят природен газ в близкото бъдеще, а Русия може да бъде най-големият губещ.
“Точно тук всичко се преобърна с главата надолу,” посочи Фиона Хил, която е експерт по Русия към вашингтонския мозъчен тръст Brookings Institution. “Техните дни на господство на европейския газов пазар свършиха.”
Всяка страна, която търгува с енергия, би могла потенциално да спечели или да загуби.
“Относителното богатство на САЩ, Русия и Китай, както и способността им да упражняват влияние в света, са свързани до голяма степен с това какво се случва с газа в световен мащаб,” посочи в доклад това лято Kennedy School of Government към Харвардския университет.
Историята започва преди няколко години, когато известен напредък при сондажите разкри огромни резерви газ дълбоко в шистовите скали – като при образуванието Марселъс в Пенсилвания и Барнет в Тексас.
Експертите прогнозираха, че природният газ на САЩ свършва, но тогава шистовият газ наводни пазара и цените спаднаха.
Русия изнасяше огромни количества за Европа и други страни за около 10 долара за единица, но сегашната цена в САЩ е около 3 долара за същото количество. Този вид математика привлече вниманието на енергийните компании и на политиците по света.
Някои правителства започнаха да си представят бъдеще с по-малко руски природен газ.
През 2009 година Русия спря газовите доставки през Украйна за почти две седмици заради спор за цените и плащанията. Над 15 европейски страни трябваше много бързо да намерят алтернативни източници на енергия.
Финансовите залози са огромни. Печалбата на руската енергийна корпорация Газпром, която е контролирана от държавата, достигна 44 милиарда миналата долара година. Газпром, чиято централа се намира в Москва, е най-големият производител на газ и изнася голяма част от него в други страни. Миналия месец обаче Газпром спря плановете за разработване на ново арктическо находище, като посочи, че сега то няма да може да оправдае инвестициите, а най-новият финансов отчет на компанията сочи, че печалбата е спаднала с около 25 %.
Президентската кампания в САЩ вече засегна стратегическия потенциал. В документ за кандидат-президентската позиция на републиканеца Мит Ромни се посочва, че той “ще преследва политика, която да доведе до намаляване на зависимостта на европейските страни от руските енергийни източници.”
През септември президентът Барак Обама отбеляза, че САЩ могат да “разработят предлагане за сто години на природен газ, който е точно под краката,”, което “ще намали вноса ни на петрол наполовина до 2020 година и ще подкрепи над 600 000 нови работни места само в сектора на природния газ.”
Полското министерство на околната среда посочи в изявление до Асошиейтед прес, че нарасналият добив на природен газ от шистови находища в Европа ще намали вноса по газопроводи от Алжир и Русия.”
Въпросът стигна и до най-високите етажи в Кремъл. Хил от мозъчния тръст Brookings чу руският президент Владимир Путин да говори (за шистовия газ – бел. прев.) в края на 2011 година на среща с журналисти и представители на научните среди в Москва. Тя посочи в публикация в блога си, че според нея единственият път, когато той наистина е проявил интерес е бил, “когато поиска да ни обясни колко опасен е фракингът.”
Високопоставен представител на Газпром отбеляза обаче, че шистовият газ всъщност е помогнал на страната в дългосрочен план. Сергей Комлев, ръководител на отдела за договори за износ и цени, призна неотдавнашните прекъсвания на доставките, но прогнозира, че горивата на САЩ няма да се наложат в Европа в някаква значима степен.
“Макар да чухме, че мотивът за тези дейности е да се намали зависимостта на някои страни от газа на Газпром, крайният резултат от тези усилия ще бъде изцяло благоприятен за нас,” посочи в електронно писмо до Асошиейтед прес Комлев.
Работата на Pace Global за Газпром изненада някои хора във Вашингтон, а Хил отбеляза, че следящите сектора в Европа вече са на мнение, че Русия финансира природозащитни групи, които шумно се противопоставят на фракинга в Европа, който може да свие руския пазар на природен газ.
“Чух много слухове, че руснаците финансират това. Нямам никакви доказателства,” отбелязва тя, като добавя, че много критици вярват на слуховете, тъй като Газпром притежава медийни компании в Русия и в Европа, които пускат материали за опасностите за околната среда от фракинга.
Газпром отхвърли такива конспиративни теории, отбелязвайки, че това по никакъв начин не може да бъде свързвано с присъщите интереси на Газпром, тъй като шистовият бум рекламира газа като изобилен, достъпен енергиен източник.
Много американски медийни компании, включително АП, са публикували информации за шистовия газ и околната среда. Регулаторните органи настояват, че като цяло проблемите, свързани със замърсяването на въздуха и водата, са редки, но природозащитни групи и някои учени посочват, че не са направени достатъчно проучвания.
Американските енергийни компании са нетърпеливи да изнасят газови продукти. Въпросът е толкова деликатен, че администрацията на президента Барак Обама отложи решението за разрешителни за износ, като посочи, че това ще вдигне цената на местния газ и ще доведе до щети за околната среда.
Само възможността за износ обаче може да позволи на другите да искат по-ниски цени от Русия, посочи Кенет Медлок III от Института за обществена политика James Baker в университета Райс в Хюстън. “Това променя позицията на масата за преговори за всички”, допълни той. “Събираш всичко това и започваш да разбираш: “Ау-у”.
Има едно огромно неизвестно при изобилието от шистов газ в САЩ, отбелязва Хил. За разлика от ситуацията в Русия и някои други страни нито правителството, нито някоя друга частна компания могат наистина да го контролират или насочват. “Въпросът е: може ли САЩ да правят това, което правят руснаците – да го използват като политически инструмент,” отбелязва тя.
По БТА

Share on Facebook

Отдавна не бяхме правили КОНКУРС. Домъчня ни за цялата суматоха около писмата, участниците и вашите предложения. Затова днес...

Отдавна съм планирала да ви споделя тази кампания, а сега най-накрая намирам време да пиша за нея. Доколкото виждам, никой блогър не ме е изпреварил, а това ме учудва, защото кампанията Heineken Passport в изпълнение на Heineken Singapore е чудесна идея. Ако обичате телевизионните предавания за пътуване и игри като The Amazing Race, това със сигурност ще ви хареса.

Heineken цели младите и активни хора и използва като послание идеята за приключението. След брилянтно-чаровния герой на The Date компанията продължава лайтмотива за харизматичните приключенци. The Heineken Passport прилича много на реалити шоу и проследява пътя на един млад човек от вътрешността на Монголия до Банкок. Интересното е, че Джъстин разполага само с едно разплащателно средство – бира. Пивката валута му помага да си намери транспорт, да получи указания и дори да се състезава с традиционен монголски борец. Разбира се, героят постига целта си и стига до крайната точка навреме за фестивала Sensation Thailand. Но, както знаем, важно е пътуването, а не крайната точка.

За да ви запаля, ще ви пусна само кратък трейлър на кампанията и ще ви насоча към първото видео от поредицата. Лично на мен то ми подейства достатъчно зарибяващо, за да изгледам цялата серия.

Разбира се, създателите са помислили за всички потребители във Facebook и дават възможност да събираш точки мили, докато гледаш видеата, следиш пътя на Джъстин и споделяш с приятели. Наградите включват “приключенски комплекти” с раница, дъждобран, слушалки и, разбира се, кенче бира.

Защо работи?

• Продуктовото позициониране в самите видеа е премерено за сметка на по-важното обвързване на марката със сценария на серията.
• Видеата използват познат и харесван формат, за да предадат посланието.
• Зрителите не са безгласни, а могат да участват по собствен начин във Facebook – gamification елементът със сигурност е увеличил гледаемостта на клиповете.

И все пак, много от коментарите в YouTube показват, че видеата не са били достатъчно реалистични. Потребителите показват няколко фактологични грешки, както и съкращения, които правят цялото изживяване нереално – например, директен влак по една от дестинациите няма. Разбира се, не можем да очакваме същото качество в реалити формат със серия от 45 минути и такъв със серия от 5 минути, но това е важен урок – ако потребителите надушат, че правите всичко само с рекламна цел, а не с желанието да създавате качествено съдържание, негативните коментари са ви в кърпа вързани.

___
снимка: Justin Bratton

Изследване на Ipsos Австралия, цитирано от Digital Trends, подсказва, че на австралийците май започва да им писва от социални мрежи и по-специално от Facebook. Тенденцията хората да губят ентусиазма си била повече от очевидна. Специалистите са установили, че все повече хора се дразнят от насаждан...

Конкурс за творби за социалното включване на хората с увреждания

За два дни МЗ получи 53 оплаквания за искане на пари в болниците

Насилието – ежедневие зад стените на затворите в Германия

Новият Висш съдебен съвет встъпва в длъжност

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Продукти за 4 порции:
500г пилешки дробчета
200г спанак
200г коприва
1 глава лук
1к.ч. ориз
1 малка тиквичка
1 морков
1 зелена чушка
2 домата
1ч.л. сол
1ч.л. захар
1ч.л. червен пипер
3 зърна бахар
1к.ч. олио

Приготвяне:
Дробчетата се накисват във вода. Оризът се слага в купичка. В нея се налива вода. Листните зеленчуци се измиват. Режат се на дребно. Всички останали зеленчуци се почистват и измиват. Тиквичката се реже на кубчета, морковът и чушката- на колелца. Луковата глава се скълцва на ситно. Доматите се стържат на ренде. Взема се гювеч. Разпределят се всички зеленчуци заедно с ориза. Объркват се, така че да се получи мозайка. Налива се доматеният сок, 1 1/2ч.ч. вода, 1/2ч.ч. червено вино и 1к.ч. олио. Поръсва се сол, захар, червен пипер и сух риган. Добавят се 2- 3 зърна бахар. Съдът се похлупва. Ястието се готви на умерена фурна, 50 минути.

- Какво казвате на първокурсниците в началото на новата академична учебна година? При откриването на учебната година първокурсниците се приобщават към академичното семейство на УНСС и за цял живот остават свързани с него. Затова е много важно да знаят „своя род и език”. Те стават студенти на университет с близо 100-годишна история и традиции (основан е през 1920 г.), който винаги е бил неразривно свързан с обществено-икономическото и политическото развитие на страната, създавал е националния елит, със свободолюбивия си академичен дух и професионализъм е формирал обществени нагласи и настроения. И днес УНСС е най-доброто и най-старото висше бизнес училище в страната и региона, със сериозно присъствие в европейското и световното образователно пространство. Необходимо е новите ни колеги да знаят, че четирима министър-председатели на България след 1989 г. са преподаватели или възпитаници на нашия университет, както и много министри, други висши държавни ръководители, депутати,...

Безплатната пощенска услуга Gmail в момента притежава доста мощни функции за управление на информацията в писмата. С последното нововъведение обаче, услугата на Google става още по-полезна. Вече е възможно да се извършва търсене в текста, който се съдържа във файловете, прикачени към съобщенията. То...

Британски учени работят по проект, който има за цел да изследва обонянието и зрението на пчелите. Целта е сензорните органи на медоносните насекоми да бъдат възпроизведени с технически средства, а после интегрирани върху роботи, съобщи BBC. Проектът е на стойност 1 милион британски лири и тря...

Един от най-големите производители на компютри в света смята да върне част от производството си в Съединените щати. Става въпрос за китайската компания Lenovo, която купи компютърния бизнес на IBM през 2005 година. В момента големите производители на модерни джаджи са базирали почти цялата си дейнос...

Чували ли сте за приапизма? Аз не бях. Оказа се състояние на постоянна ерекция, което е потенциално опасно за здравето. В това положение поставя главния си герой каталонския писател Ким Монзо в романа „Размерите на трагедията”. Последвалото посещение на Рамон-Мария при лекаря е истински шок – информиран е, че му остават едва няколко седмици живот.

Рамон-Мария бързо свиква с практическите неудобства на положението си (да, има такива!) и след първоначалния отказ да повярва, започва да прави планове как най-пълноценно да изживее оставащите му седмици. Последното се оказва съвсем не толкова лесно и логично реакцията му е апатия. Скоро обаче му хрумва как да разреши финансовите си проблеми и освободен от мисълта за парите решава всеки ден да играе различна роля, да бъде различен човек. Следват поредица от превъплащения и неочаквани срещи. И през цялото време Рамон-Мария чувства, че с тези превъплащения все пак остава верен на себе си, защото всяка роля е късче от неговото истинско аз, останало скрито до момента.

Докато четях останах с усещането, че Рамон-Мария е можел да постигне каквото пожелае в живота си, да бъде какъвто поиска. Вместо това преди болестта той търпи провал след провал. Наследява семейното издателство, но завършва кариерата си на издател катастрофално - с фалит. Започва работа като тромпетист, но не личи този занаят да го вълнува особено или да му доставя удоволствие. Сам признава, че няма семейство. Съпругата му е починала преди няколко години, а с 15-годишната си доведена дъщеря са заклети врагове.

Двамата с Ана-Франсиска живеят заедно в занемарената си къща на ръба на мизерията, но общуват само в краен случай. Питаят един към друг само неприязън, а тя дори бива обхваната от маниакален ентусиазъм при изнамирането на най-добрия начин да убие пастрока си. Необичайно силната омраза към Рамон-Мария изглежда се отразява на любовния й живот и Ана-Франсиска изпитва сериозни затруднения да докара докрай емоционалните си връзки.

Както сама се убедих авторовата „кукичка” с приапизма успешно улавя читателското внимание. За щастие Монзо не го превръща в център на романа си и повествованието не зацикля около пикантния факт. Историята успява да се развие като една равносметка на живота на Рамон-Мария и мъките на Ана-Франсиска в любовта.

В началото може би някои от вас шеговито са се запитали каква трагедия може да има в постоянната ерекция освен размера на еректиралата част, евентуално. Истината е, че действителната трагедия не е болестта на Рамон-Мария или новината за скорошната му смърт. Тя е в това, че накрая неговият отговор на въпросите „Пълноценно ли бе живял живота си? Всичко възможно ли бе направил, за да го живее интересно?” е „Изглежда, не; изглежда, бе го пропилял.”

Вероятно всеки от нас в края ще опита да оцени размерите на трагедията на собствения си живот. И всеки от нас се надява, че ще даде по-различен отговор на тези въпроси от Рамон-Мария. Успех!

 

 

Шведската полиция атакува една от емблематичните фирми за интернет хостинг в страната. Атаката срещу PRQ.se е оставила доста сайтове офлайн, като временно е паднал дори Пиратският залив, съобщи Mashable. Хостинг компанията дава подслон и на WikiLeaks. Предполага се, че непосредствена причина за а...

асирийска приказка

Сондата 'Розетта' , която пътешества в Слънчевата система от 2004г, премина афелия на своята орбита - точката на максимално отдалечаване от Слънцето.

От НАСА са сколонни да изпратят в точка на Лагранж L2 космически модул за дълговременен престой на астронавти 0 един от вариантите на проекта предполага използването на модул руско производство , по информация от Space.com по източник от американския космически отрасъл.

Специалистите от компанията Orbital Sciences са започнали изпитания на ракетата носител Antares с помоща на която в бъдеще ще извеждат към МКС товарните кораби Cygnus, по информация от прес-службата на компанията.

Сигурна съм, че един от последните продукти на Nike би ви впечатлил доста. В началото на годината компанията представи гривната Nike+ FuelBand. Симпатична и футуристично изглеждаща джажда, която проследява движението ви през целия ден и ви мотивира да бъдете още по-активни.

Гривната следи изразходените от вас калории от момента на първата ви крачка до момента, в който заспите. Отброява всяка ваша стъпка и също така може да изпълнява функцията и на часовник. Вграден триосен акселерометър измерва движението и го превръща в NikeFuel – патентована технология, измерваща движението на едно тяло чрез китката.

“С помощта на Nike+FuelBand Nike преминават напред в разработването на нови и вълнуващи възможности за сливането на физическия с дигиталния свят. Nike винаги са искали да служат като вдъхновение за атлетите, ето защо смятаме, че Nike+FuelBand ще им помогне в мотивирането по един лесен, забавен и иновативен начин.” С тези думи президентът и главен изпълнителен директор на Nike, Майк Паркър, представи на публиката новия продукт.

В какво се състои всъщност технологията NikeFuel? На гривната има специална цветова скала, съставена от три основни цвятa и техните нюанси. Всеки ден можете да си поставяте степен на движение, до която искате да стигнете. Чрез тази скала вие можете да следите доколко сте изпълнили целта си. Многоцветната скала измерва вашата активност с помощта на 20 LED диода. Като приближите поставената цел, диодите преминават от червено към зелено. И ако до края на деня не сте постигнали това, което сте искали, вместо да си легнете, можете да направите едно кросче из квартала. Според точковата система на Nike+, ако изразходвате между 1200 и 1400 калории на ден, не сте достатъчно активни. За да промените това, калориите трябва да се вдигнат на 2800-3000. Така че, мързеланковци, раздвижете се!

Интерфейсът е много лесен и интуитивен. Всички данни се записват и могат да бъдат изпратени до уебсайта или устройство, снабдено със специално приложение, за да могат да бъдат разчетени, така че да получите по-подробна информация. Свързването с iPhone или iPad става чрез Bluethooth, с всички останали устройства – чрез USB.

Nike+FuelBand е на пазара от 19 януари. Цената на гривната в САЩ е $149. Повече информация можете да получите на http://nikeplus.nike.com.

Снимки: Nike

Подобни статии:

1. Adidas вкарва таблетите във футбола

Как ви се струва идеята да бъдете някой друг за един час, макар и виртуално? Какво ще кажете за това – ваш приятел ви дава правото на достъп до своята стена във Facebook и в рамките на един час вие можете да поствате от негово име? Звучи ужасно и едновременно с това забавно! Е, разбира се, без да правите много поразии.

http://www.youtube.com/watch?v=9skYM85elV0

Това е основната идеята на рекламата кампания на Юнг Фон Мат за австралийската енергийна напитка V. Чрез приложението Switcheroo всеки един потребител на Facebook може да се размени със свой приятел и в рамките на един час пет пъти да постне каквото пожелае. Това се отнася и за човека, с когото се сменяте.  Всичко се случва със знанието и съгласието на собственика на съответния профил. За целта той трябва да ви е приятел и да приеме предложението ви да се смените. И това в никакъв случай не означава, че ще имате достъп до другите настройки на профила. Всичко е под контрол. След един час вие възвръщате правата си над своя профил, а също така можете да се откажете от предизвикателството по всяко време.

Освен забавление получавате и допълнителен стимул. Най-веселия и забавен пост може да донесе на някого награда – екскурзия до Австралия за двама. За съжаление тази кампания вече приключи, но все пак е нещо доста любопитно и забавно!

No regrets, mate.

Подобни статии:

1. Социална сряда: Как да сменим фона във Facebook
2. Препращай във Facebook със „Социална сряда“

Професионалната социална мрежа LinkedIn оповести пускането на функция за следене, “followers“, на известни личности, които са пряко обвързани с различни бизнес среди. Идеята е професионалистите в бранша, които намират място в LinkedIn, да пишат статии на бизнес тематика, а потребителите да могат да ги следват. По този начин те ще научават полезни съвети, както и ще са в крак с най-новото, което ги интересува в професионален план.

Реализираната идея от страна на LinkedIn е 150 професионалиста в ралични сфери, които са членове на социалната мрежа, да пишат материали, а потребителите да могат да следват публикациите. Статиите няма да бъдат редактирани откъм съдържание, но ще бъде назначен екип, който да дава обратна връзка на създателите на съдържание, за да могат те да подобряват своите материали. Някои от по-известните имена, които ще станат автори, а потребителите ще могат да следват, са: Барак Обама, Мит Румни, Маркус Самуелсон, един от създателите на LinkedIn, Рейд Хофман, и други. Целта на този проект е хората в LinkedIn да намират информация, която да спомага за личностното им развитие, а също така и за бизнесите им.

От една страна, опцията „followers“, която LinkedIn ще предостави като възможност, е едно към едно с тези на Facebook и Twitter, но с една основна разлика, а тя е в контрола на съдържанието, както и тенденция за подобряване на неговото качество. Подобна функционалност може да доведе до много позитиви за платформата, а известните личности да са причина за по-голям брой привлечени потребители. С други думи, няма да е учудващо, ако LinkedIn уцели с един куршум два заека.

За съжаление на този етап функционалността не се показва на потребителите в България, но това е въпрос на време!

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. LinkedIn залага на журналисти, не на алгоритми
2. YouTube пусна подобрена образователна услуга

Както в любовта, така и в рекламата понякога нещата не се случват от пръв поглед. Но за разлика от истинския живот Google дава възможност да опитате да впечатлите своя човек с втори опит. Тази възможност се нарича Google remarketing и в следващите няколко реда ще се опитам да обясня как работи тя и как максимално да се възползвате от тази опция.

Накратко тази опция предоставя възможност да излъчите ново, различно послание в мрежата на Google към потребителите, посетили вече веднъж вашия сайт. За целта трябва да генерирате код по същия начин, по който го правите с Analytics, и да го поставите в своя сайт. В AdWords трябва да подготвите и лист, в който генерираният код записва информация за посетителя. За целта се използва cookie със срок 30 дни, което дава възможност да се идентифицира потребителят.

Всичко това може да е от полза за вашия рекламен бюджет. На първо място, това е възможност да покажете отново реклама на своя продукт или услуга и така да запазите място за себе си в съзнанието на клиента. Също така можете да напомните за себе си на потребител, който например е направил поръчка, но само веднъж. На същия този потребител можете да предложите някаква специална оферта, за да го накарате да се върне и да поръча отново. Remarketing-ът е и един добър инструмент, чрез който да накарате и хората, които са сложили някакъв продукт в своята количка, но не са приключили с поръчката, да се върнат и да я завършат.

Не трябва да забравяте, че чрез remarketing на потребителите успявате и да управлявате инвестицията си в реклама по-добре, тъй като по този начин си гарантирате, че вашата реклама се показва на потребители, които вече са проявили интерес към вашите продукт или услуга.

Освен всичко останало имате възможност да правите различни комбинации от критерии, като на пример потребители, които са дошли на сайта ви от Facebook и посетили страницата за поръчки. Или дошли с определена ключова дума и попълнили вашата форма за поръчки. Като цяло единственото ограничение, което имате, са метриките в Google Analytics, тъй като чрез тях Google определя и правилата за ремаркетиране.

За съжаление създаването на една ремаркетинг кампания не е най-интуативното действие, което можете да предприемете в Google AdWords, но с малко повече четене можете да подготвите страхотна кампания, която да постигне много голяма възвръщаемост на вложените в нея средства.

А ако искате да се запознаете малко по-подробно с тази тема, прочетете тези материали:
http://support.google.com/adwords/bin/answer.py?hl=en&answer=2454000
http://www.eboostconsulting.com/create-retargeting-campaign-in-adwords
http://support.google.com/adwords/bin/answer.py?hl=en&answer=2453998

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Първи и втори впечатления от Google Drive за iOS
2. Google ви подсеща за AdWords Sitelinks

Напоследък все повече маркетинг специалисти се опитват да направят симбиоза между онлай и офлайн медиите, като използват всевъзможни приоми. Способите, които се прилагат, варират от QR кодове до подтикващи копита, но всички те имат за цел да свържат онлайн пространството с реалния свят. Точно такъв е и експериментът на CW Television Network, които са се опитали да вдъхнат дигитален живот на печатна медия, а именно списание. Платформата, която е използвана, пък е социалната мрежа Twitter.

В специално издание, разпространено само в 1000 копия и то единствено на територията на Ню Йорк и Лос Анджелис, изданието Entertainment Weekly разполага с live feed на своите страници, или с други думи жива връзка с Twitter профила на @CW_Network. По този начин всеки един, отворил списанието, може да проследи на живо какви туитове се появяват в профила на мрежата, както и да участва сам в тях. По този начин печатното издание и онлайн платформата се свързват помежду си.

Една от причините подобни иновативни идеи да виждат бял свят е желанието на компании като CW Network да демонстрират креативността си пред потенциални и нйастоящи клиенти. Разбира се, съществуват рискове посланието да не бъде разгадано, а целият проект да се превърне в провал. Все пак съдбата обича смелите и ще бъде интересно да видим резултатите от тази кампания, която ще направи мост между технологиите и добре познатите ни приятно миришещи страници на печатните издания.

Снимка: CW Network

Подобни статии:

1. Twitter обяви дългоочакваните бранд страници
2. Apple ще инвестира милиони в Twitter

Новини от България и Чикаго ДО Г-Н РОСЕН ИВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е ОТ БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ – ЧИКАГО ОТНОСНО НАГРАЖДАВАНЕ С ПАМЕТНИЯ МЕДАЛ НА ДАБЧ „ИВАН ВАЗОВ” НА ДУХОВНИ СРЕДИЩА И ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В САЩ УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ, Българо-Американската Асоциация, която провежда на 7 октомври 2012 г. Седемнадесетата своя поредна Открита сесия в рамките на ежегодния „Фестивал Български дни в Чикаго”, се обръща към Вас с молбата да обсъдите в ДАБЧ номинираните от нас кандидатури на лица и духовни средища от българската общност в САЩ ...

Първите космически полети на МКС с продължителност една година ще започнат през март 2015г. Това стана възможно след споразумение между страниет партньори по проекта. Това е завил пред журналисти директора на руската програма за пилотирани полети на Роскосмос Алексей Краснов.

Вулканизма в миналото на Меркурий е породил още една странност на планетата - ландшафти с неправилна форма. На меркурий бяха открити многочислени падини с неправилна форма. Тези падини на поверхноста на планетата , са разположени на групи и техните диаметри се колебаят от няколко десетки метри до няколко километра. Много от тях са сравнително 'млади', казват учените.

Танцевальная компания Hubbard Street Dance Chicago, созданная в Чикаго в 1977 году усилиями хореографа Лу Конте, в этом сезоне отмечает тридцатипятилетний юбилей. Последние семь лет компанию возглавляет хореограф и танцор Алехандро Керрудо. К общей радости всех любителей компании на прошлой неделе пресс-служба Hubbard Street Dance Chicago объявила, что Керрудо остается руководителем еще на следующие три года. Алехандро Керрудо родился в Мадриде. Учился в Консерватории танца в Мадриде. С 1999 года – танцор Штутгартского балета. В 2006 году спектакль Керрудо “Fuel” получил третье место на XX Международном конкурсе молодых хореографов в Ганновере (Германия). В честь тридцатипятилетия ...