ЗА СЕДЕМНАДЕСЕТИ ПОРЕДЕН ПЪТ ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО–ЕСЕН 2012” И ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ Мисията на Фестивала е да представи водещи институции и личности пред българската общност в Чикаго и да подпомогне развитието на български продукти и практики в САЩ. Фестивалите на Българо-Американска Асоциация генерират нови клиенти и помагат на икономиката на САЩ и България. http://codex.wordpress.org/Excerpt

Конституционният съд в състав Евгени Танчев,  Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова

се произнесе   по конституционно дело № 1/2012 г.  за лустрационната норма в Закона за БТА.

Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова приемат, че нормата не е противоконституционна, нещо повече:  че тя съответства на препоръки на ПАСЕ, които след това решение остават неизпълнени.

Мнозинството – Евгени Танчев,  Емилия Друмева, Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Цанка Цанкова, Стефка Стоева – с докладчик Пламен Киров приемат, че нормата съдържа   непропорционално ограничаване на човешки права и се стига до   дискриминация в противорeчие с Конституцията: забраната е  конституционно нетърпима и дискриминационна .

В Решение № 10 от 25.06.1999 г. по конституционно дело № 36 от 1998 г. по повод Закона за радиото и телевизията   Конституционният съд прие следното:

“Ограничаване на правата на гражданите, извън изчерпателно изброените социални признаци в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, са допустими,   с това и в най-малка степен не се нарушава Конституцията.

Законодателят с основание отказва на определена група хора да бъдат членове на НСРТ и на управителните съвети на БНР и БНТ, защото това се прави не като репресивна мярка, а в защита на обществения интерес. В тази насока следва да се посочи Решение № 18 от 1997 г., където Конституционният съд категорично е застанал на становището, че “Правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер. То подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, които произтичат от различни конституционни ценности и принципи.”

Бивши агенти на ДС са собственици на медии, управляват медии  и активно се рекламират като  територия на независимото слово. Някои от тях вече обясниха, че   между принадлежността към ДС и успеха в кариерата/забогатяването  е изключено да има връзка.

 

БНР	56.pdf
БНТ	54.pdf, 55.pdf, 57.pdf, 183.pdf
БТА СЕМ	50.pdf

Печатни издания

105.pdf  111.pdf   201.pdf   291.pdf

Електронни медии

72.pdf

[Боян Юруков]

Конституционният съд в състав Евгени Танчев,  Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова

се произнесе   по конституционно дело № 1/2012 г.  за лустрационната норма в Закона за БТА.

Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова приемат, че нормата не е противоконституционна, нещо повече:  че тя съответства на препоръки на ПАСЕ, които след това решение остават неизпълнени.

Мнозинството – Евгени Танчев,  Емилия Друмева, Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Цанка Цанкова, Стефка Стоева – с докладчик Пламен Киров приемат, че нормата съдържа   непропорционално ограничаване на човешки права и се стига до   дискриминация в противорeчие с Конституцията: забраната е  конституционно нетърпима и дискриминационна .

В Решение № 10 от 25.06.1999 г. по конституционно дело № 36 от 1998 г. по повод Закона за радиото и телевизията   Конституционният съд прие следното:

“Ограничаване на правата на гражданите, извън изчерпателно изброените социални признаци в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, са допустими,   с това и в най-малка степен не се нарушава Конституцията.

Законодателят с основание отказва на определена група хора да бъдат членове на НСРТ и на управителните съвети на БНР и БНТ, защото това се прави не като репресивна мярка, а в защита на обществения интерес. В тази насока следва да се посочи Решение № 18 от 1997 г., където Конституционният съд категорично е застанал на становището, че “Правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер. То подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, които произтичат от различни конституционни ценности и принципи.”

 

Бивши агенти на ДС са собственици на медии, управляват медии  и активно се рекламират като  територия на независимото слово. Някои от тях вече обясниха, че   между принадлежността към ДС и успеха в кариерата/забогатяването  е изключено да има връзка.

БНР	56.pdf
БНТ	54.pdf, 55.pdf, 57.pdf, 183.pdf
БТА СЕМ	50.pdf

Печатни издания

105.pdf  111.pdf   201.pdf   291.pdf

Електронни медии

72.pdf

Dropbox доминира на пазара за облачни услуги, но много други големи компании предлагат подобни, ако не идентични такива. Обикновено, когато това стане, конкуренцията намаля цените и подобрява услугите си. От компанията Amazon направиха точно това и намалиха цените на Cloud Drive...

Всеки път е така. И всеки път оборваме Ейбрахам Линкълн, който е казал, че можеш да лъжеш всички хора за известно време, можеш да лъжеш част от хората през цялото време, но не можеш да лъжеш всички хора по всяко време. Е, тук и това е възможно. Ако не всички, то поне значителна част от хората. И преди тези избори някой отново се опитва да насити разговора с излишни теми, от които тупкат сърца ни – на националистите от възбуда, на мюсюлманите от страх. Резултатът се вижда отсега – участието и на националисти, и на ДПС в следващия парламент ще е значително.

Как работи схемата ли?

Нека си припомним. Преди изборите през 2005 г. повечето хора не бяха чували за “Атака”. Някои бяха забелязали, че Волен Сидеров води по кожено яке едно телевизионно предаване, други и това не знаеха. Партията му се появи в социологическите проучвания чак месец преди изборите и всички бяха изненадани в нощта, когато “Атака” се озова в парламента. Не всички.

Имах възможността да наблюдавам онези избори от Истанбул. Тогава изселниците ме питаха: “СКАТ влиза ли?” Разказваха ми как Волен Сидеров искал да им отнеме българските паспорти и да затвори джамиите по техните родни места в България. Голяма част от хората там имат сателитни чинии в домовете си и бяха забелязали това, което се заражда, за разлика от много други хора в България. Тогава ДПС получи рекордните към онзи момент над 40 хиляди гласа от Турция. Така работи схемата – националистите стават по-шумни, ДПС печели. И обратното.

На следващите избори запалването на фитила откъм националистите не беше достатъчно и трябваше да бъде нагрят и другият му край – откъм ДПС. Нахалното изказване на Ахмед Доган за инструмента на властта и разпределението на порциите превъзбуди публиката и всички помним каква вълна от анти-Доган и анти-ДПС настроение завладя публичния разговор. Може и да не е справедливо, но в България от анти-ДПС до антитурското говорене крачката е малка.

Точно в онзи момент ГЕРБ обра част от националистическия вот. Като лидер на опозицията Бойко Борисов атакуваше главно символа на тройната коалиция – Доган. От Чикаго посочи “материала, който се явява на избори срещу ГЕРБ” – роми, турци и пенсионери. Малко по-рано пък “възродителният процес” се оказа с правилни цели, но с лоши методи. Отново етническото противопоставяне мобилизира и националистически настроени избиратели, и тези на ДПС. В Турция гласовете за Доган вече бяха над 88 хиляди.

И ако Линкълн беше прав, за предстоящите избори вече не трябва да се подхлъзваме по този сценарий. Дано, ама надали. Картината започва застрашително да се повтаря, дори е още по-ярка. След месеци мълчание ДПС избра да се върне в политическия разговор с темата за изучаването на майчин език в училище. Проектозакон предвижда това да е свободно избираем предмет, а ДПС настоява да бъде задължително избираем предмет. В същото време дойде новината, че организации на изселници са подали в Международния съд в Хага жалба срещу българската държава за геноцид срещу турците. Нали чувате как тупкат сърцата на националистите? Всъщност те не са спирали да тупкат още от дните на измислената новина за “отпадането на Ботев от учебниците”.

А какво става в другия край на фитила? Нищо ново. Цялата държава се занимава с делото срещу 13 души в Пазарджишкия окръжен съд, обвинени в разпалване на религиозна омраза и проповядване на антидемократична идеология. Вече май за всички е ясно, че в случая вероятно има административни нарушения, свързани с финансирането и функционирането на нерегистрирана организация. И че етикетът “радикални ислямисти” няма нищо общо с правото. Делото обаче ще продължи да бъде в новините и е тема за много задълбочено мислене защо мюсюлманите го приемат като дело срещу всички тях.

Вече всички знаем какъв отпечатък ще остави всичко това върху изборите. ДПС ще се представи отново много силно, а националистите ще бъдат сериозна част от българския парламент, ако успеят да се обединят под някаква форма. Възможно е и управляващата партия ГЕРБ да се изкуши за тези гласове и да радикализира в тази посока говоренето си преди изборите. Принципът на скачените съдове е работил безотказно досега, а нищо работещо не се изхвърля, нали?

От тази схема печелят тези, които искат да са на власт, без да правят политика. Защото и националистите, и ДПС не са традиционни изразители на различните възгледи за обществото и икономиката каквито са левите, либералите, десните. При първите има юнашки отказ от разум

Вторите пък, колкото и да обичат да твърдят обратното, все още са си партия на мюсюлманите в България. Повече такива депутати означава по-малко депутати с ясен политически профил, т.е. по-лесно договаряне и по-лесни коалиции.

Но има и още нещо. Всеки, който умишлено експлоатира тази схема, пренебрегва сериозния проблем. Междуетническите отношения в България имат нужда от разговор. Защо част от мюсюлманите пускат дълги бради, кое ги кара да не търсят реализация в светската икономика, защо по стените все още има антитурски надписи, защо недоверието между различните остава високо… Въпросите са много, но отговорите не се крият в лозунги, от които тупкат сърцата. Има нужда от разговор и мислене. Глупости! Айде опитай се с разговор и мисъл да напомпаш скачените съдове преди избори…

написано за в. “Труд”

снимка: Георги Кожухаров, Dnevnik.bg

Share on Facebook

Консенсус сред наблюдатели, журналисти, анализатори, зрители - Мит Ромни спечели първия от трите президентски дебата. 90-те минути телевизионен ефир и пряк сблъсък с Барак Обама върнаха републиканеца в играта. Отписван от кандидат-президентското състезание допреди няколко дни, заради нисък рейтинг и серия от гафове, Ромни си тръгна като победител.

Към "Къща на село 14"

Част 15: Гроздобер и още нещо...

И ето идва онова красиво време през едва що започналата есен, когато се бере гроздето. Когато едновременно се радваш, но и ти е жал. Когато един ден гроздето ти се вижда узряло, а на другия - не съвсем... Така или иначе, намислихме един уикенд в средата на септември и пак се понесохме цялото кралско войнство от моя страна. Майка, баща, брат, племенник, мъж и деца – две коли с кандидати за вино и слава!

Подредихме щайгите, грабнахме ножиците, помъкнахме стълбите, сложихме ръкавиците и отпочнахме гроздобера. Само дето пчелите и осите не мислеха, че имат конкуренция. И тя съвсем не им хареса, мне. Жужаха упорито, летяха край чепките, които им се изплъзваха изпод жилата, криеха се сред листата и сърдито излитаха от зърната. Въпреки че лозето на редове бе вече обрано, има много лози, вдигнати на асми. Наистина доста, но и ние сме си сръчни. Идеята беше майка ми да се занимава с децата, за да мога аз поне малко да побера, иначе не ме търсете за сериозна работа. Накрая всички беряхме, а децата се мотаеха сред стълбите, мрънкаха и съвсем необезпокоявано каквито там бели намислеха си правеха.

Справихме се доста бързо, само дето накрая точно аз паднах свидна жертва на една пчела - ужили ме по ръката, въпреки че бях с ръкавица. Мда, съдба, голяма работа. Ама те наистина накрая побесняха, сякаш разбираха. Смилихме се и им оставихме няколко големи грозда. Тъкмо сега, като ходихме пак, обрахме и тях.

Иначе тия дни попаднах на една статия, от част от която ми трепна сърцето – говореше се за „нашата” магистрала, Хемус, станала ни така близка на душата и колата. За съжаление, текстът е вярен и не съвсем романтичен. Авторът съвсем точно описва ситуацията: „Да вземем магистралата "Хемус" между Шумен и Варна. Тя е единствената магистрала в света и вероятно във Вселената, която се затваря изцяло при ремонт. Навсякъде асфалтаджиите вкарват колите в едното платно, за да ремонтират другото и после обратното. Само между Шумен и Варна затварят и двете платна за целия летен сезон и пращат колите да обикалят през девет баира в десетия. При това същата магистрала бе затворена по същия начин точно преди една година.” Мерде! От сто месеца се отбиваме и в двете посоки и губим супер много време между села и паланки, докато десния крак ме сърби на набича на магистралата и да стигна за нула време. И докога така?!

Добре, че децата обръщат внимание само на хубавите неща. Ето какво съчинение е написала третокласната ми дъщеря за училище:

„Нашето семейство има къща в с.Кюлевча.То е много развито, но си е село с магарета, крави, овце... Сега ще разкажа за няколко мои такива приятели.

1. Съседското магаре. Малко по-надолу по улицата живее магаре, което се нарича Мара. Всъщност цялото му име е Маргарита (сигурно защото рита). Когато със сестра ми се разхождаме натам, то почти винаги е вързано на синджир. Завързано е в единия край на улицата, но синджира му е толкова дълъг, че то се разхожда свободно по цялата улица и когато отиваме надолу, то винаги се изпречва по средата на пътя, пасящо доволно трева. Всеки път викаме мама, когато минаваме през него. Такъв инат е селското магаре.

2. Кучето Биляр. По-надолу по улицата живее един добър и учен човек. О.з. полковника бай Илия притежава куче, което още не е навършило една годинка. Висок един метър и обичащ да хапе дупетата на децата с недораслите си зъбки, Биляр е много игрив. Често му носим храна, т.е. остатъци от пържоли и риба, а веднъж даже му занесохме една цяла пържола.

3. Пуйките. Нагоре по улицата живее голямо семейство пуйки. Те са баща, майка, две момичета и три момчета. Когато ходим до една чешма до тях, всеки път на пътя се разхожда семейството. Най-отпред са майката и бащата, след тях идват момчетата, а накрая сгушени са подредени момичетата. Момчетата тайно се опитват да застанат отпред и да защитават семейството.

Това са лудориите на нашите добри селски приятели. Пък и има още. Някой ден ще ви разкажа и за тях".

Хах...

"-Живееш сама в гората, контактуваш с растенията и животните. При нас никой не живее по подобен начин - Как така, Владимир, защо?... - развълнувано заговори Анастасия -Ами притежателите на вили? Те също общуват с растенията и животните, само че засега несъзнателно. Но после те ще разберат. Много от тях вече са започнали да разбират". /из книгите за Анастасия на Вл. Мегре/

ПАСЕ одобри ново определение за "политически затворник"

Брюксел изрази съжаление заради забраната на гей парада в Белград

Предстояща конференция на Българския хелзинкски комитет – опознаване на миналото или продължение на антибългарската пропаганда в Р. Македония?

Колелата дрънчат по релсите, а пълната лелка отсреща те гледа злобно така сякаш си й изял закуската. Дъни бясна чалга, до теб са впити костюмар и разголена ученичка, а стара баба едва държи чантите с покупки. Пребродила е цяла София, за да си ги купи само защото в нейния квартал са с десет стотинки по-скъпи. В същия миг, сред концерт от ругатни, трамваят рязко спира и с театрален жест старицата изпуска ценните торбички, а съдържанието им весело се разпилява по пода и сред краката на изнервената и бързаща за работа тълпа. Говорещият по мобилния си телефон ватман, рязко прекратява разговора и започва щедро да ръси звучни попръжни по засяклата му пътя кола, а картофите, които вози, слагат още по-намусена маска на лицата си и се чудят каква ли гадост ще им се случи още днес. Подобна случка е преживявал всеки столичанин, дръзнал да се качи на трамвая или тролея в София. Пътуването с автобусите на градския транспорт пък е още по-рисковано. Но вече може да си отдъхнем спокойно, защото...

Възраждането често идва от най-неочаквани места. То се крие в ъглите на цивилизацията, сред тези, които доскоро са били заклеймявани и оплювани. То изскача в най-неочаквани моменти и променя света из основи. Защо едно ново българско възраждане да не започне и от рок музиката и свързаната с нея култура на свободата. Не че те са нови явления, има ги от половин век. Рокерите са били гонени доста време, а и до днес не винаги се славят с добро име. Това обаче сякаш им помага – държат се заедно и напук на общоприетото мнение, със свои средства започват да строят нещо ново. Едно пустеещо село край Сливен е на път да се превърне в новият рай на мотористите. Те купуват там къщи на ниски цени, започват там бизнес и организират фестивали, които събират техни братя и сестри от цяла България, че и от чужбина. Може би ще станем свидетели на едно събуждане като това в Каварна, където рок фестът на „кметъла” Цонко Цонев превърна малкото градче в световна столица на твърдата музика и помогна за...

Министерство на външните работи (МВнР) ще предпазва българите зад граница от неволни грешки и груби нарушения на чуждите закони чрез нова услуга, наречена онлайн консул, съобщиха от ведомството. Мярката се въвежда, след като сънародникът ни Димитър Боянов прекара 18 дни в хърватски затвор, след като си взел за спомен мида от защитен вид. Външно министерство започна дисциплинарно производство срещу консула ни в тази страна.

Мъж на средна възраст си седял в крайпътно заведение, когато влезли трима рокери. Първият отишъл при мъжа и угасил фаса си в чинията му. Вторият се изплюл в млякото му. Накрая третият съборил обяда му на пода. Без да каже нито дума, мъжът станал и си излязъл. - Тоя не беше никакъв мъж, а? - презрително казал единият рокер на сервитьорката. - И за шофьор не го бива особено - отвърнала тя. - Току-що прегази три мотора с камиона си след няколко маневри на паркинга. Усмихни се, България! Всички, които възприемат рокерите като агресивни типове, които само търсят с кого да се заядат, могат да променят мнението си, минавайки край сливенското село Биково. Там мъжаги с мощни мотори се превръщат в съвестни стопани на имоти и се наслаждават на спокойствието и тишината. Новото амплоа обаче едва ли им пречи да водят активен живот и да опознават околността: Група рокери влизат в ресторант. Идва сервитъорът: - Добър вечер! Какво ще желаете? - А какво предлагате? - питат новодошлите. -...

Владимир Шопов

Трябваше да се досетим. Малко преди да се стовари върху рападжиите властта се отдаде на тяхната стилистика, нахлу в деликатното поле на дипломатическата реторика и даде ясен знак в какъв мисловен и поведенчески регистър ще се намести. Ядреният проект „Белене“ така превъзбуди кабинета, че ненаигралия се финансов министър „извади бутонките“ и заплаши да шамаросва Русия. Хъшлашкият му тон полетя и по посока на Холандия, която за пореден път се кани да блокира влизането на България в Шенгенското пространство. Симеон Дянков сигурно е вкарал в голямо притеснение местната публика с бомбастичното заявление, че сме загубили търпение спрямо игричките на политиците от „ниската земя“ след което обяви нейната дипломация за смехотворна. Много остро по посока Холандия се изказа и външния министър, макар от доста време за всички да бе ясно, че нещата вървят именно към задънена улица. Премиерът пък вече традиционно атакува Гърция, макар през последните месеци да го прави с доста по-премерен тон от този на финансовия министър. Македония също си е вече традиционна „боксова круша“ за реториката на това правителство, макар действия да продължават да липсват.

Има една приказка, че човек не трябва да казва „хоп“ преди да е скочил. Надали може да има съмнение в липсата на всякаква подготовка и дългосрочен смисъл в последните изблици на Дянков. За по-прозорливите външни наблюдатели на българската политика това е ясно и по тази причина това хъшлашко поведение просто се нарежда до традиционната за този кабинет липса на връзка между думи и действие. Страните-членки в евросъюза отдавна са свикнали с това и просто няма да обърнат внимание на приказките. Вътрешна санкция за подобно поведение отдавна няма, а комичните опити на редовите министри да имитират спонтанния ръбат език на премиера винаги отекват в кухото. Но нека за момент приемем, че зад последните хаотични набези стои някакво желание за външнополитическо израстване. Как би изглеждало то?

По отношение на Холандия като минимум трябва да решим дали наистина имаме готовност да се противопоставим и какво точно включва подобна инициатива. Променяме ли нещо в двустранните отношения и какво? Възможностите тук са най-различни като съдържание и символика. Можем да стартираме с покани за обяснение на позицията на тамошното правителство или да изчакаме създаването на нов кабинет след отминалите наскоро Парламентарни избори. Можем да оттеглим временно нашия посланик в Хага или да свалим нивата на общуване по отделните линии на сътрудничество. Имаме възможността да замразим работа по различни общи проекти и програми. Или да търсим повече символика, както направиха, доста неуспешно, румънците със своя бойкот на лалета и холандски стоки.

Отново по отношение на Шенген и Холандия страната ни разполага и с други инструменти, вкючително в Брюксел на ниво институции на ЕС. Ако решим, че имаме желание, воля и капацитет можем да заплашим с вето някоя законодателна мярка или да правим постоянни декларации на всички нива при всякакви дискусии и дебати относно блокирането на членството ни в зоната за свободно движение. Общи действия с Румъния също могат да бъдат обсъдени, макар северната ни съседка да изпадна в политически цайтнот след контрареволюцията на Виктор Понта и се намира в дълбоко защитна позиция. Съвсем друг е въпроса дали въобще сме вътрешно убедени, че отлагането е толкова несправедливо и дали ползата от обвързването на механизма за контрол с Шенген не е от полза за българските граждани.

При Македония нещата стоят малко по-различно. Там се появява някаква заявка за връзка между думи и (евентуално) действие. След като югозападната ни съседка напълно затъна в измисления свят, който сама си създаде и постоянно преминава всякакви граници на нормални отношения българската държава най-накрая се позахвана с въпроса. Външно министерство започна да работи върху различни идеи как да се противопоставим на безкрайните македонски изблици и до седмици ще узнаем крайния резултат от това усилие. Самото българско общество отдавна е готово за по-остра реакция, а и необходимите организация и ресурси далеч не са от мащаба, който се изисква за Шенгенска офанзива например. И тук обаче надделява очакването, че по-скоро нещата ще си останат на ниво приказки и ще припламват от време на време при отделните конвулсии на съседите ни.

Външнополитическото рапиране на Дянков не е от вчера. За дълги периоди по време на кризата в еврозоната той си водеше самостоятелна дипломация, хокаше комисаря Оли Рен и измисляше постоянно сменящи се позиции за присъединяването ни към еврото. В един момент направо престана да ходи на заседанията в Брюксел и започна да ротира заместниците си. Малко незабелязано през последните месеци другия вицепремиер Цветан Цветанов силно ограничи външнополитическите си набези и лиши дипломацията от тежестта на неповторимата си реторика, с което разбира се й направи услуга. Това със сигурност ще важи и ако станем свидители на връщането на някакъв баланс в поведението на другия вицепремиер. В противен случай, външната ни политика освен твърде често безпомощна ще започне трайно да бъде и инфантилна.

Повече от 1 милиард души всеки месец използват социалната мрежа „Фейсбук" , съобщиха от компанията, цитирани от БиБиСи. Пряко по американска телевизия създателят на мрежата Марк Зукърбърг съобщи знаменитият за компанията момент. От компанията заявяват, че потребителите са натиснали опцията "L...

Като равносметка се смята, че жените със слаб майчински инстинкт, които по-лесно се отделят от децата си, без да се засяга работоспособността им, както и децата, пригодили се към нестабилни социални условия, се адаптират най-добре към рекламилания „One World”, в който на човечеството е отредена роля на стадо. Подобно на „патер фамилиас” в представяното като остаряло традиционно семейство, държавата постепенно поема, както Хомо сапиенс спрямо животните, грижата за закрилата, защита от хищници, осигуряване на подслон, вода, храна и т.н.

Социалната мрежа Facebook обяви официално, че е преминала границата от 1 милиард активни потребители. Основателят на Facebook, Марк Зукербърг, публикува оповестяващ пост на своята стена, който имаше за цел да потвърди новината, а също така да послужи като лично обръщение към всички потребители. Новината стана вирусна за секунди, а множество сайтове започнаха да изкарват обемни данни касаещи развитието на социалната мрежа от датата на нейното създаване до днес.

„Тази сутрин има повече от един милиард души използващи Facebook активно всеки месец. Ако четеш това: благодаря ти, че отдаваш честта на мен и моя малък екип да те обслужваме. Да помагаш на милиард хора, да се свързват по между си е удивително, приятно и до този момент нещото, с което се гордея най-много. Посветил съм се да работя всеки ден, за да направя Facebook по-добър за теб и да се надяваме някой ден заедно да успеем да свържем останалия свят,“ това споделя на своята стена Марк Зукербърг.

Само за ваше сведения Facebook е социална мрежа, която успява да достигне 140.3 милиарда приятелски връзки, а също така да допринесе за споделянето на над 219 милиарда снимки. След пускането на check-in функционалността си социалната мрежа е генерирала 17 милиарда локално-таргетирани поста като в това число се включват и check-in-ите. Средната възраст на потребителите е 22 години, но виждаме, че най-бързо разтящата таргет група са потребители над 35 и 45 години. Това са предимно заможни и добре образовани потребители, които се превръщат в много апетитен пазар за брандовете използващи правилно Facebook.

http://www.youtube.com/watch?v=c7SjvLceXgU

Обръщението на Facebook и Марк Зукербърг беше направено само седмица след като те официално обявиха, че започват война с фалшиви лайкове. Видяхме, че не малко фен страници на известни личности като Лейди Гага и други пострадаха. Така Facebook показва желанието си да направи платформата много по-качествена и да се бори активно с така наречените „мъртви души“.

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Facebook купуват Instagram за 1 милиард долара
2. Приходите от реклама за Facebook достигнаха $872 милиона

Хриска Перфанова Българско училище „Нов Живот“ – Чикаго (Ангажиран материал)* Съществува мнението, че всеки човек има определена надареност в някаква област. В такъв случай какво трябва да разбираме под термина „”Надарени деца? Потенциална надареност е присъща на всеки човек, респективно на много деца, но актуална надареност демонстрират по-малко от тях. Потенциалната надареност всъщност съществува чрез заложбите, а тя става актуална, когато се създадат условия да прерасне в способности, чиито носители са надарените деца. Може да се определи, че дете, което показва по-високи забележителни постижения в сравнение с връстниците си – обща интелектуална надареност, ...

Първи и втори ноември ще минат под знака на най-голямата маркетинг и development конференция, провеждана в България. На 1 и 2 ноември 2012 г. в Кино Арена Младост, София, ще се проведе първото издание на международната конференция за маркетинг и development BEIT. Програмата на BEIT 2012 е посветена на новите похвати в работата със социални медии и ангажирането на потребителите към марката. Топ лектори от цял свят ще вземат участие в BEIT, за да разкажат за техните опит и знания.

Малко след 14:00 часа българско време на сцената на BEIT ще се качи един от топ маркетолозите – Майкъл Лийндер. Той е награждаван международен лектор, обучил хиляди маркетинг специалисти в над 40 страни. Неговата лекция е на тема: Smart collaboration for marketers: How to multiply your marketing effect by 11. 

 

 

От Елена Константинова, CEO Era Invest Estate, ще разберем как можем да изградим имидж на брокера и да продаваме успешно недвижими имоти през Facebook и Twitter.

 

 

 
 

След обедната почивка Весела Венчева, CEO PR Momentum, ще продължи поредицата интереси лекции като представи как се създава и управлява успешен профил на музикален изпълнител в социалните мрежи и как се изгражда положителен имидж. Весела е един от водещите PR и Event мениджъри в България, реализирала десетки успешни събития. Веднага след нея на сцената ще се качи един от най-талантливите млади български изпълнители – Рут Колева. Тя ще поднесе на публиката специален 15-минутен сет с нейни изпълнения.

 

BEIT няма да пропусне и друга важна тема – навлизането на традиционните медии в новите платформи.

Маринела Димитрова, Директор “Разпространение” и “Нови медии” в Nova Broadcasting Group, ще представи мобилните приложения на медията, трудностите и плюсовете на това да присъстваш в мобилните телефони и таблети.

До няколко дни ще бъдат обявени и още интересни лекции през Ден 1, както и цялата програма на Ден 2.

“Работим неуморно по организацията на BEIT вече шести месец и сме изключително горди, че успяхме да направим толкова силна програма. До няколко дни ще обявим и програмата за Ден 2 като единственото, което мога да обещая, е, че ще е още по-интересна. Ден 2 ще започне с впечатляващ keynote от водещ световен експерт в областта на социалните мрежи. С BEIT вдигаме летвата на подобни събития изключително високо и смятаме, че хората, които ще посетят събитието, ще го оценят”, коментира Манол Трендафилов, Маркетинг експерт BEIT.

 

 

Изключително важна част от BEIT е музиката. По време на събитието ще има 2 музикални изпълнения. Ден 1 е поверен на талатливата Рут Колева, а Ден 2 на невероятното дуо Classic In The House.

 

Първото издание на BEIT ще се проведе в Зала 13 на Кино Арена Младост. Гостите на конференцията ще могат да паркират безпроблемно пред киното, а по време на събитието ще имат възможността да обменят координати и да общуват с лекторите в специално изградена за целта “ICN Networking Zone” от водещата хостинг компания ICN . Организаторите подготвят и други изненади, които ще бъдат обявени съвсем скоро.

Всеки желаещ да се регистрира за първото издание на BEIT ще може да го направи на промоционална цена от 480 лева с ДДС до 10 октомври. От 11.10 до 20.10.2012 билетът за двата дни ще струва 600 лева с ДДС, а след 21.10 – 720 лева с ДДС. Билети за събитието ще се продават и по време на събитието на цена от 720 лева с ДДС. Предвидени са и специални корпоративни пакети, от които могат да се възползват малки и средни компании. До 10 октомври ще е активен специален Business Early Package, който дава възможност 5 човека от една компания да се регистрират за 1800 лева с ДДС (360 лева/човек).

VIP Package е ексклузивно предложение към всеки, който иска да се наслади напълно на BEIT и да се запознае лично с лекторите. Този пакет включва специално позициониране в залата, присъствие във VIP зоната на специално парти, както и вечеря с част от лекторите. Цената на пакета е 960 лева с ДДС и в продажба се пускат само 25 билета.

За нас е удоволствие да споделим с читателите на socialevo.net и новината, че на мега събитието организирано от BEIT е потвърдила своето участие и Гуруто на социалните медии Мери Смит която с радост и ентусиазъм очаква да поети София. Очакваме едно мега събитие в София. Не пропускайте!

Снимки: BEIT, Facebook

Подобни статии:

1. МАЙКЪЛ ЛЕАНДЕР: съвети за дигитален и директен маркетинг СЕМИНАР в „Гранд Хотел София” на 22 март 2012 г. (четвъртък)
2. Предприемачеството, дигиталният маркетинг и дигиталните общности са фокус на технологичната конференция DigitalK

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Бежанците трябва да получават от България закрила, а не заклеймяване като потециална и сериозна опасност

Изглежда от Apple са решили на всяка цена да произвеждат всички свои продукти и услуги сами. Поради тази причина наскоро те замениха Google Maps в iOS 6 със свои собствени карти. Следващият дългогодишен партньор, с който, според слуховете, се канят да скъсат е Intel. Говори се, че от компанията вече...

След толкова десетилетия казармен комунизъм не е чудно, че и днес в България виреят някои от казармените „порядки” ( както биха се изразили любителите на казарменото мислене със съветска закваска).

Цитирал съм например в книгата си „Течна дружба” саркастичното наблюдение на британския журналист Робърт Фиск от в. „Индипендънт”, „убегнало” и до днес на българското кривосъдие, за престъпното нехайство на виновниците за лошото укрепване на българската база в Кербала, покрита с камуфлажни мрежи срещу…бомбен атентат- такъв, който буквално унищожи тази предполагаема крепост на българщината в Ирак. „Присъдата” на носителя на „Пулицър” Фиск е кратка и ясна : „българските военни са научени на това от съветските”.

Този път обаче причината да припомня за остатъчната казарменост с миризма на съветски ботуш у нас не е видната наследственост от комунизма в света на униформените българи. Самата власт, парламентарна и изпълнителна, действа тук на казармения принцип: „всяка заповед е предпоследна”.

Няма да припомням колко пъти беше разкопаван и закопаван обратно при управлението на ГЕРБ трупът на мъртвородения още при НРБ, после осъден на смърт от съветска експертиза с мнение за непригодност, но изровен отново от Сакскобургготски проект АЕЦ „Белене”.

Банално е също да броим и възвратно- постъпателните движения през същия период за уж безвъзвратната забрана за тютюнопушене на публични места. Съответно в интернет вървят в момента залагания под формата на анкети: „за или против пълната забрана на тютюнопушенето”, все едно, че тя вече не е въведена със закон! И как не-в постказарменото ни общество днес всяка заповед е предпоследна и никой не вярва на „окончателни” решения от страна на ГЕРБ.

Има и още много примери от този род, особено по отношение на еднолични „жестове” от страна на премиера Борисов. Ако си спомняте, още преди да спечели изборите, той се беше заканил при победа да махне веднага от поста му шефа на Българската народа банка Иван Искров, но после го „помилва” без особени обяснения като за пред публиката.

Ако в онзи предизборен период бойният зов на ГЕРБ на подстъпите към властта беше „бой по ДПС и БСП”, то сега по отношение на ДПС заповедта е отменена. Доган просто отпадна като мишена и е минал не само в нелегалност, но и най-вероятно в резерва в сметките на Борисов да продължи казарменото си управление чрез някаква коалиция. Атаката обаче този път е срещу остатъците от влияние на „Атака” за засмукване на националистически вот с втвърдяване на позицията спрямо Македония и нейното членство в ЕС, както и с изблик на внезапна загриженост по темата за ислямистките попълзновения.

Същевременно Борисов не се отказва да откъсне и нещичко от обоза на Доган. За целта той изигра кратък, но ефектен скеч в ролята на защитник на българските ( разбирай- турските) производители на ориенталски тютюн, знаейки очевидно, че той не е реално застрашен от европейска санкция, с каквато изведнъж взеха да плашат бедните хорица в районите, зависими от това производство. Номерът беше направо ориенталски по своята лукавост- сега бедните турци, ако са се хванали на този трик, ще вярват, че Борисов е скръцнал със зъби на Европа, спасил ги е в последния момент и току-виж взели, че гласували за него!

Законодателят на казармената „мода”, да се командори всичко и всеки според конюнктурата, личния и партийния интерес, а не на базата на някакви принципи, разбира се е Владетелят ни. И той постигна поне една от целите си: научи поданиците да се възползват от тази негова склонност да се държи като (не)просветен монарх с неограничени правомощия. Иска ли някой да постигне нещо, макар и то да е в разрез с вчерашна заповед на Борисов, просто трябва да го поласкае лично с молба да го спасява или поне да му съдейства.

Хвърковатият Бойко, наричан с умиление от журналистическите му подмазвачи „Батман”, „раздава” лично заплати на стачкуващи в Кърджали и намира инвеститори за бедстващи мини. Сам-самичък спасява сюрия футболни клубове след „убедителни” разговори на четири очи с милионери, внезапно прозрели необходимостта да си купят финансово фалирал отбор. Но това, което вече втори ден ме кара да се възхищавам на успеха на Борисов в зомбирането на просителите на блага, помилвания и всякаква подкрепа в труден момент, беше благодарността на подгонени от правосъдието имами лично към него. В националния телевизионен ефир някои от тях му благодариха, че само той ги разбирал. А били „прости”, едни такива изостанали, с бради…Нищо подобно, правят това, на което Борисов и компания учат поданиците вече четвърта година: удари едно чело пред Падишаха и портата на успеха може да ти се отвори въпреки всяка логика.

Напълно по подобие на едноличния режим по време на НРБ, когато се ширеше под сурдинка тезата за добротата на др. Живков, който не е виновен за зулумите на обкръжението си, Бойко Борисов генерира собствен политически ресурс, който използва безогледно. Може рейтингът на Неговия парламент да е близо до нулата (и как не – авторитетът на НС, решенията му са направо нулеви, защото мнозинството гласува само по волята на Шефа), може и правителството като цяло да потъва все повече в гьола на народното разочарование, но Генерала е все така на леко зацапан отзад бял кон пред една просълзена от генералската му по(л)за публика.

Това стана ясно от най-пресните „замервания” на обществените нагласи, според които всичко върви на зле, но Бойко си е ОК в хорските представи, сравнен с реномето на премиерите на България в последната година от властта им през последните двадесетина години. Което е пълен абсурд тъкмо при този начин на управление, при който нищо важно в държавата не се случва без одобрението, благоволението или мнението на Генерала, отговарящ единствено за успехите и илюминациите до степен, че дори не призна унизителните резултати от Олимпиадата, наричайки ги „успех”- само и само да не му се пише някаква загуба в Борисовиадата.

Но пък абсурдът ни приляга и в това отношение не бива да се чудим. Щом си издигаме такива кумири, въпреки препоръката на Божията заповед да не си правим фалшиви такива, ще търпим и Генералската линия на партията да ни води по нейните си магистрални приоритети. Такава е явно емоционалната нагласа на онази част от българите, които се припознават в новия „човек от народа” и от Народната партия в ЕС по заповед на сърцето.

Генерала обаче трябва да знае, че тук…всяка заповед е предпоследна и това е особено валидно за заповедите на сърцето на избирателите, влюбени в протестния вот. И го знае. Ето защо действа като за последно без оглед на това, какви са последиците от неговия поход към точно този вид европейско развитие на ориенталския ни придатък към ЕС-подход, който спокойно можем да наречем монархофетишизъм.

Share on Facebook

- Ваше Превъзходителство, наскоро американският министър на отбраната Леон Панета заяви, че териториалните конфликти в Азия, по-специално между Китай и няколко страни от региона, могат да предизвикат война. Смятате ли, че провокациите ще запалят искрата на нов въоръжен конфликт? - Въпросите, свързани с териториалните претенции на Китай и други крайбрежни държави в Южно китайско море, както и териториалните въпроси в Югоизточна Азия, са пряко свързани с мира и стабилността в Азиатско-Тихоокеанския регион. Освен това те имат пряко отношение към сигурността на морските пътища, поради което предизвикват сериозна загриженост. Впрочем японско-китайските отношения са едни от най-важните двустранни отношения за нашата страна, а конструктивната роля на Китай е абсолютно задължителна за стабилността и благоденствието на Азиатско-Тихоокеанския регион. Нашето желание е въпросът да намери решение по мирен път. - Вярвам, че поговорката „По-умният отстъпва“ ви е добре позната, но според...

Брюксел отново прояви загриженост за върховенството на закона в Румъния

Турция продължава с ответния обстрел в Сирия

Още през 2010 година NASA обявиха сътрудничеството си с популярната социална мрежа Foursquare. Това сътрудничество бързо даде плод с първото вписване в геолокационната услуга от Космоса. Това стана през същата 2010 година, когато астронавтът Дъг Уийлок уведоми последователите си, че се намира на Меж...

Православни свещеници заклеймиха изображението на отхапана ябълка върху устройствата на Apple. Те смятат, че логото на американската компания е антихристки символ, защото показва описания в Библията първороден грях. Въпреки това, духовенството не се отказва от използването на продуктите на Apple...

Изследователи към Университета в Единбург откриха нова технология, която позволява пренос на данни чрез светлина. Безжичната технология развива скорост на трансфер на информация до 130 мегабита в секунда, използвайки не радио, а светлинни вълни. Изследователите са я нарекли "Li-Fi". Технологията ...

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК завежда второ дело за смъртта на дете от “дом”

Всеки може да познае дали една картина е в съвременен или класически стил, но работата се затруднява значително когато трябва да определим точния период на нейното създаване. Един компютър обаче се справя по-добре с тази задача от всеки експерт по изкуствознание. Компютърът използва специален алгори...

Учени от NASA стигнаха до нови данни за скоростта, с която се разширява вселената. Според тях това става с около 74.3 километра в секунда на всеки мегапарсек. Стойността е с възможност за грешка от плюс минус 2.1 километра, съобщи Space.com. Мегапарсекът е космическа мерна единица, която се р...

По време на частно парти в магазин на Microsoft, организирано за феновете на рап музиката от списание The Source, 22-годишният рапър Колсън Бейкър, подвизаващ се на сцената под псевдонима Machine Gun Kelly (MGK) е създал доста неприятности на ръководството в магазина. Той скочил върху масата, на коя...

В последните седмици на границата между Турция и Сирия е напечено. Днес Боряна ще ни води близо до нея откъм турска страна. Не смея да си помисля, че някой може да напише и разказ от сирийската, но ако някой се престраши – знаете ми мейла). Приятно четене:

Моето пътуване до Месопотамия

югоизточна Турция

(Снимките са отделно, за тези, на които не им се чете: https://plus.google.com/photos/111752711660871298987/albums#photos/111752711660871298987/albums)

Защо Месопотамия? Или може би – защо Турция?

Защото всички знаем, че в Сирия сега не е за ходене. Турция не е страна на природните забележителности. С изключение на Кападокия, /много се заслужава/ но това не е тема на сегашния пътепис. Турция е древна земя. Хети, лидийци, ликийци, асирийци, урату, арменци, гърци – много народи са живели там. А пък колко са минали : Александър Македонски, Римската империя, Кръстоносните походи; пътя на коприната, по който освен стоките, неуловим и неизбежен като компютърен вирус e вървял културния обмен между Азия и Европа. Тук са се зародили и първите християнски общности. И накрая османската империя. От онези размирни времена в почти всеки град е запазена по някоя крепост. Месопотамия, или иначе казано,

Междуречието, обхваща не само долното течение на реките Тигър и Ефрат.

Областта започва от северната граница на Турция и обхваща голяма част от източния и централен Анадол. Брадатите изображения на Асирийците могат да бъдат видяни на много релефи в Турция. И така, нашето археологическо пътешествие започна по маршрута

София – Одрин, Бурса, Чаталхююк /при Коня/, Мидас / при Афион/, Гьобеклитепе /при Шанлиурфа/, Антакия /Хатай/, Ван , Догубаязид, Адиаман, Хатуша – Анкара – София.

На 20 ма се метнахме на Опела, взехме GPS-a, диплянките с описание на обектите и потеглихме.Няма да го описвам съвсем хрологично, защото има обобщаващи моменти, които се повтарят. Турция не е Анталия и останалите курорти, не е и сериалите с които ни заливат. Те са по-скоро една раклама, целяща да покаже, колко е европеизирана страната; не е Турция от 90-години, оттогава тя силно се е отдалечила в източна посока. В групата ни имаше една туркиня, на която искам да благодаря. Без нея никога нямаше да видя Турция. Аз съм привърженик на „Когато си в Рим, прави като римляните”. Тук разбрах, че никога не съм го правила, просто защото не знам „как го правят” … Турците. Когато пеят в джамиите, не знам за какво пеят, не знаех, че ходя „прекалено разголена” – с рокля с къс ръкав и до средата на прасеца. Но там по улиците можеш наистина да срещнеш момичета с непокрити глави , с дънки и фанелки, на по 20-тина години. По-възрастни жени и градовете почти няма. Това не означава, че те не излизат изобщо. В Турция няма вилни зони около градовете. Но до всеки град има място за теферич. И в събота и неделя цялото семейство се товари, най-често в семейния микробус, /за да се поберат всички/ и излиза от града, правят си барбекю, играят федербал изобщо, забавляват се на открито.

Шосетата в Турция

са с по две платна във всяка посока, разделени с канавка от насрещното движение, а където още са само две платна , усърдно се работи по разширението им. Турция инвестира много в инфраструктура . Турските градове като Бурса, Ескишехир, Мардин, Адана си ги представях като нашите окръжни градове, но сте се оказаха от порядъка на 700 000 – 800 000 души. Като стоителство не са по-различни от Истанбул. Високо 6-10 етажно гражданско строителство, което ги прави еднообразни и незапомнящи се. Виж, „малките” градчета от по 70-80 000 души са с по-ниско строителство и определено по-симпатични. Първоначалната идея от София беше да спим на къмпинг, даже имахме карта, телефони и др. информация от интернет. На място обаче, се оказа, че в Турция под „Къмпинг” се подразбира една зелена поляна, без тоалетни и душове, без бунгала, изобщо нищо. Само ти казват: ”Ето тук можеш да си опънеш палатката.” Големите градове, а те наистина са големи, бяха толкова задръстени и объркани, че също отпаднаха. За щастие, още първата вечер, когато

подминахме Бурса

в един проливен дъжд, решихме да опитаме в следващото „курортно” градче, ноето не беше нито малко, нито куортно. Местните хора ни упътиха към т.нар. „ДОМ НА УЧИТЕЛЯ” . В Турция, както е на Изток учителите явно се ползват с уважение. Въпросните Домове се оказаха малки хотели , на по-ниски цени, винаги с градина и заседателна зала и товя бяха местата, които търсехме оттук нататък по време на цялото пътуване. Оказа се, че не сме само ние и на някои места всичко беше заето. В Турция разбрах разликата между „полиция” и „жандармерия”:

• Полицаите те дебнат на пътя и те глобяват за превишена скорост / на 2 пъти, втория път за 1 (един!)километър превишена скорост/.
• Жандармерията те проверява за оръжие в онези размирни източни райони. И където има жандармерия няма полиция. Там можеш да караш както си искаш, въпреки това ние бяхме нащрек за радари.

Второто градче, където спахме се наричаше

Акшехир

Излезнах рано сутринта –около 6,30, /там се съмваше в 4,30/ и реших да обиколя до центъра и да се върна по друга улица. Отляво ми остана една планинска верига, а отдясно – парка на някакво гробище. Когато стигнах в центъра обаче, се набутах в едни малки криви улички и не можах да намеря главната улица, която да ме изведе към хотела. Вървях и вървях, гледах планината да ми бъде отдясно, вече започвах да излизам от града, а и gsm-а не си бях взела / груба гпешка/. Правех знаци за гробище, обаче хората ми сочеха съвсем различна посока. В Турция без турски изобщо не можеш да се оправиш. Накрая, при един Минимаркет , които собственикът точно отваряше ми излезе късметът. Човекът пусна компютъра, аз написах „Дом на учителя” на английски, той си го преведе и се прибрах за нула време. Оказа се, че гробищния парк, който си бях набелязала, е парк на Настрадин Ходжа, който бил историческа личност, а не градското гробище, както си бях помислила. Следващата нощ спахме в гр., ,,

на брега на Ефрат

Хотелът беше… Само ще кажа, че в повече от половината хотели, включително Домове на учителя рядко спяхме в чисти чаршафи. Сутринта се разходихме из града. В страната едно от нещата, които са се запазили са фурните. И този град не правеше изключение. И докато другите наблягаха на баклавите, толумбичките /които са навити като карначета и от тах се реже на грамаж/, аз предпочитах нещо солено. Видях баница с месо и предположик, че е като гръцките. Обаче не, оказа се сиропирана като саралия!!!

В Антакия

приятелите ми опитаха прочутото кюнефе и казаха, че даже за тях било прекалено сладко – сервира се с чаша вода. (бих опрличил кюнефето на горещ кадаиф с кашкавал за пълнеж. Искрено го препоръчвам да го пробвате, но имайте жена си наблизо – и на нея ще ѝ донесе радост ;) – бел.Ст.) В градовете пó на запад не го намерихме не можах за го пробвам. Вместо хляб предпочитахме пиде – плоска елипсовидна питка на ромбчета. Кебапите ми харесаха, но бяха доста люти. Първият голям град беше

Ескишехир –

стария град. Южно от него на хълм имаше парк, посветен на Дон Кихот и Санчо Панса. Това беше и мястото за теферич. Оттам се отправихме към първия обект –

Мидас

Бяхме обърнали целия маршрут заради понеделниците, когато по принцип музеите са затворени. В Турция не беше така, даже много от обектите бяха без вход. По пътя в почти всяка напречна долина имаше скални жилища, над едно от тях даже имаше релеф на два лъва, а до него – залепена къща. Започнаха да се появяват и Тюрбета – гробница на местния велможа. В камъните , от които беше построена бяха включени и мраморни отломки с фризове по тях, очевидно отмъкнати от някоя римска или елинска сграда. Самият Мидас беше скален комплексна едно възвишение, с пазач, но без вход. Вървяхме по нещо като екопътека, изградена от излезли от употреба железопътни траверси. Имаше три гробници : издълбани гигантски стълби водеха надолу, а самите гробници бяха свързани с тунели, иначе скалите изглеждаха по-скоро като изоставен скален град. Изобщо, за източните руини е характерно, че са предимно гробници, некрополи, изобщо древните са отдавали голямо значение на отвъдното. И обратното на тях – римските руини разкриват стадиони, амфитеатри, колизеи, хиподруми – една безгранична жажда за забавления. Следващият град беше Афион, или, както го величаят сега –

Афионкарахисар /черната крепост/

Както Антеб е станал Газиантеб – /хубавия/ , а Урфа – Шанлиурфа /прекрасната/. Към въпросната Черна крепост не видяхме подход, а около шадравана на площада танцуваха дервиши, знак, че наближаваме Коня.

Коня

е второто по посещаемост място за поклонение и по-точно джамията с гроба на Делаладин Руми. Там наистина имаше опашка от туристи, а в двора на джамията беше изграден нещо като етномузей на занаятите. До Коня беше следващия обект – Чаталхююк. И тук нямаше вход. Разкопките на древен град бяха покрити, но в момента не се работеше. Самият град представляваше отделни помещения, надградени едно върху друго, сякаш древните са копирали скалните си жилища. Оттам пътят минава през равнинна местност, земята е почти навсякъде реобработваема. Земята на Турция е плато, понякога равнинно, понякога хълмисто. По-залесена е частта от Чанаккале до след Бурса и после надолу от Силифке и Мерсин до Османие. Много се чудихме как точно да стигнем до Мерсин, защото там имаше доста обекти за посещаване. Информацията ни от всички пътеводители беше, че „на 80 км северно от Мерсин се намира „Рая и Ада”” и много се чудехме, къде са точно и как ще ги търсим.

Спуснахме се от Караман по долината на река Гьоксу към Силифке

По пътя деца тичаха по шосето и предлагаха току-що набрани кайсии. Надолу пък, на сергии бяха изложени някакви туби, но не можехме да разберем какво има вътре . Оказа се, че предлагат домашно направени маслини и зехтин. Още по-надолу предлагаха доматена и чушкова салца, но разфасовкита бяха от порядъка на 5 кг. Навлизахме в плодородна местност. В Силифке спането се оказа проблем и продължихме на североизток по брега към

Мерсин

Минавахме през малки курортни градчета, но още не беше сезон. Спряхме да питаме, и , понеже в тези градчета хората се познават, един се обади на друг и ни отвориха един пансион. На сутринта си направих първото да годината плуване в морето под пансиона. Оказа се, че информацията в пътеводителя е супернеточна. Обектите се намираха до нашето градче, на 5-6 км навътре в сушата. Първо посетихме

пещерата Нарликую,

в която така се пързаляхме по мокрия под, че нищо не запомних.

Адът

представляна внушителен карстов казан, в който нито може да се влезе, нито да се излезе.

Раят

също беша казан в който водеше пътечка, която влизаше под внушителен свод. Точно в началото му имаше руини на черква, а в дъното се чуваше бучена на подземна река. При входа за тези два обекта кротко пасеше една камила, а стената зад нея сякаш я бяха строили инките – циклопски градеж от втъкнати един в друг камъни, без хоросан. Оттам още нагоре, в стените на каньона на друга река Ердемли, имаше изваяни релефи на римски пълководци. Много чудно, зашото римляните не са имали обичай да се завират на такива труднодостъпни места. Над каньона, на мястото откъдето тръгнахме пък се рушеше средновековна, необозначена никъде крепост. Само арките бяха над 50, а в дъното на каньона блестеше морето и изградената в него островна крепост – Мамурие. Не знам защо не се опитахме да стигнем до нея. Нагоре по същия път беше отбелязано, че има и храм на Зевс в местността Узункабурч, но не стигнахме до него. Пътят ни продължи по магистралата между градовете Мерсин, Адана и Османие, превали една планинска верига и пред нас се ширна плодородната долина на Хатай. Бяхме решили да спим в

Антакия,

защото там имало църква в която се проповядвало на арамейски. През града минава река Аси, която тече не към морето, защото планината я спира, а към сушата. В града има голям исторически музей, до него е градския парк, а на сутринта в него имаше карнавално шествие. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] С църквата обаче не извадихме късмет – св. Петър се намира над града, но беше заключена и никой не можеше да ни каже кога я отварят, дали изобщо я отварят, така, че продължихме към водопадите. Водопадът Музаик е карстово образувание в едно гористо дефиле, подобен на Куршуна у нас. Той се разлива на множество малки водопади, а сред тях са направени малки ресторантчета, а масите на някои от тях са направо във водата. По настояване на Б. решихме

да отидем до границата със Сирия,

а gps-а показа , че оттам има пряк път до Чивлик. Граничния пункт пустееше, но до близкото село минахме покрай първия бежански лагер. Пътят до морето прекосяваше една планинска верига и слизаше в напечения от слънцето

Чивлик

Градът е на широк и плитък залив. Тук ни глобиха за втори път. Самият обект – Селчукска пиерия представлява малък каньон, в началото на който няма вода. По-нагоре скалите се затварят над една река и правят тунел, а на една от стените и е изградена канавка на височина около 1,20м. /както в Петра/. В нишата над нея дремеше една сова, и даже светкавиците на нашите фотоапарати не я обезпокоиха. В дясно от каньона пътеката продължаваше покрай редица скални жилища и завършваше с огромна скална ниша, в която беше неизменната гробница. Платихме си глобата /което доста ни забави/ и продължихме на северозапад по шосето, успоредно на границата със Сирия и по-нататък с Иран. Не можехме да стигнем до Шанлиурфа и спахме в Биречек. И добре, че стана така.

Урфа не ми хареса,

многолюден горещ град. Беше петък и около прословутото езеро с шараните се тълпяха правоверни – мъже и жени /там е джамията/. Опитах се да влезна в женското отделение, но като ме видяха направо затръшнаха вратата. Омотах се с един огромен египетски шал, който носех специално за такива случаи. Не помогна. Просто на челото ми беше написано, че съм друговерка. Следващата дестинация беше по посока на границата –

Харан

Изграден е от кръгли кирпичени къщички. Формата е същата, като на Трулите в Алберобело в Италия. Само, че там са от камък. А за това, че римляните са били тук свидетелстваше добре запазена римска крепост в края на селото. Да се чудиш, кой от кого е взаимствал. Имаше специално изградена част за гости. Посрещнаха ни арабки и на не лош английски си поговориха с нас. Метнаха ни по една кърпа на главата, за която се предполагаше, че после ще я купим. Казаха, че те ги правят, че са производители на памук. Кърпите обече не изглеждаха съвсем памучни. Обясниха ни, че там един мъж има обикновенно по три жени. Това било съвсем естествено. Наблизо знаехме, че има и друг обект – пещера с рисунки, но ни казаха, че пътят до там е лош, затова се върнахме към Урфа и продължихме за

Гьобеклитепе

Гьобеклитепе е голямо предизвикателство за археолозите. От главния път се отклонихме наляво. Покрай нас минаваха камиони натоварени с баластра – /в хълмовете имаше каменоломни/, табелки почти нямаше. И един с нищо неразличаващ се от околните хълм беше Гьобеклитепе. Може би точно така са го открили. На обекта не се работеше. Разбрахме, че турското правителство иска от немското правителство срещу разрешението за разкопки, да им бъдат върнати някои безценни находки и наистина двата лъва от Асланкайя при Хатуша вече са се върнали. Над разкопките беше направен мост, така че минаваш и виждаш всичко, но от разстояние и без да го повреждаш. Огромните бели кръстове, на някои от които имаше гравирани животни, на други – ръчички се подаваха от земята . Бяха разкопани три кръгли светилища , в които кръстовете са разпорожени радиално, с речни камъни, които изграждат концентричните кръгове, а в центъра на така образувалия се кръг два кръста са забити един срещу друг. Да се чудиш за какво на древните хора, които са били ловци и събирачи, /още не скотовъдци и земеделци и в исторически план преди един час са слезли от дърветата/ им е трябвало да дялат тези кръстове. Интересното е, както на много места в древния свят, че долното, по-старо светилище е с по-големи и майсторски изрисувани кръстове, в горното са по-малки, а в най-горното остават само речните камъни.

През Газиантеп минахме транзитно*

/ повечето градове имат такава транзитна улица/ На тази в Газиантеп между двете платна на улицата крачеше керван с камили, изваяни от бял камък. Не бяхме подготвени за тази гледка и не можахме да ги снимаме. След малко се появи друг керван. И него го пропуснахме. И така общо 4 кервана се извървяха срещу нас, обаче кой да знае? Продължихме към Мардин.

Мардин е легенда

Каменен град с уникална архитектура. И както си караш през пустощта, ето го хълма и на него – огромен град. Така беше навсякъде в Анадола: караш 300-400 км и влизаш в огромен град. Знам, че всичките тези хора все трябва да живеят някъде, обаче от какво поминуват за мен си остана загадка. Сигурно го пише в учебниците им по география. Настанихме се в учителския дом / където в момента имаше и свадба/, оставихме колата и с градския транспорт се качихме в стария град. Бусът ни остави на единствената асфалтирана улица. Над площадчето беше сградата на музея, която ще видите на всички картички и снимки от Мардин. И това беше. Нагоре между сградите минаваха не улици, не улички, а прашни и каменисти пътеки. Докато зяпахме каменните стени ни поканиха в една от къщите. Стопаните бяха сирийци и ни предложиха да си купим вино от тях, но го даваха много скъпо. Помещенията вътре бяха сводести и мухлясали. В горната част на града ни поканиха в друга къща – да снимаме панорамата. И там живееха сирийци. Явно по-заможните от тях напускат страната и без много шум си купуват имоти в Турция. А от къщата се виждаше минарето на една джамия, забито като пръст в небето и червено-кафяна пустош. Хълмът беше увенчан с поредната крепост, оградена от военните. Около Мардин и в самия Мардин има много черкви. Тази в града беше заключена, а на другата сутрин подминахме отбивката за друга черква. Но в Мидиет ни излезе късмета. Мидиет е по-малък, построен на равно, с широка пешеходна улица. С характерното каменно строителство, с чисти каменни улици, изобщо гадът ми допадна много повече. Бижутерски магазинчета се редуват със сладкарници. На една от вратите имаше кръст. Почукахме, влезнахме и се озовахме в дворчето на малка сирийска православна черква. На двора играеха деца, а вътре ни посрещна млад свещеник. В помещението бяха наредени пейки една зад друга, а на стените вместо икони имаше огромни гоблени с библейски сюжети.

Хасанкеиф

Разположен на р. Тигър , прочут с останките от камемен мост и скален град , градът привлича много туристи. Съвременото градче се състои горе-долу от една главна улица, цялата със сергии и ресторантчета. В горната част имаше крепости, църкви, стълби, изсечени в скалата, по които се слиза чак до реката. А на другия бряг – пак църква с некропол в двора и тюрбе, /единственото с фаянсови музайки по нашия път/. След Хасанкейф пътят към езерото Ван навлезе постепенно в планинска местност. Имахме идея да спим в Татван в южния край на езерото, но вместо курортното градче, което очаквахме да видим, пред нас се появи индустриален град. Имаше време да стигнем до Ахлат.

Ахлат беше симпатично градче,

но в учителския дом нямаше места и потърсихме хотел. Оказа се сложна работа заради бежанците. На въпросът ми чак дотук ли са стигнали сирииците, ни отговориха, че става дума за хора от близкия град Ерджиш, засегнат от земетресение преди 6 месеца. Накрая се установихме в малък хотел на брега на езерото, построен като Тюрбе – от ръждивокафяв камък, оформен като осмоъгълник с чудесен парк. И докато при Мерсин ядохме пресни кайсии, тук люлякът тепърва започнаше да цъфти. З. даже не повярва, че белите ивици, които виждаме по околните планини са от сняг. При Ахлат има огромно , /съизмеримо със Софийските гробища/, селджукско гробище. Знам как звучи думата гробище, но мястото наистина е забележително. Самите надргобни плочи са вертикално издигнати. Най-големите бяха почистени от лишеите и се виждаше, че целите са украсени с резба. По краищата на гробището бяха тюрбетата на по-личните граждани. Но къде беше градът? Къде са живяли всичките тези хора? Близо до брега се виждаха стените на стара крепост и това беше.   Водата в

езерото Ван

е слабо солена, езерото е заобиколено от планини, някои над 4000 м, но областта в никой случай не е туристическа дестинация. Преди няколко години си търсех екскурзия до Кападокия и ми казаха , че няма. Нямало интерес. Днес в скалните манастири пускат туристите за по 3 минути, за да могат всички да влезнат. Може би и тук ще стане така. На запад от езерото започват високи до 4000 м. планини, а на север ни очакваше Догубаязид, откъдето е подстъпът към Арарат. След като пътят се отдели от езерото потърсихме втория в нашето пътуване водопад – Мюрадие. Скрит в долината на една река, ограден от горички , го открихме по паркиралите коли. Беше почивен ден и много семейства се бяха разположили в ресторанта и по поляните наоколо. Продължихме на север. Пътят минаваше през планина от вулканичен произход. Навсякъде се виждаха купчини черна застинала лава, които създаваха тягостно впечатление. Градчетата бяха малки и бедни, къщичките – построени от сглобяеми конструкции, с ламаринени покриви. Преди Догубаязид шосето се сливаше с по-широк път, идващ от запад, после се делеше на две – към иранската граница на изток около 60 км и към Арменската – на север – около 80 км. На югоизток и нагоре беше прочутия

дворец на Ицках паша

Вратите на този дворец днес красят Ермитажа. Сравнително добре запазен, изграден от светъл камък. Обаче, с цел да го запазят са го покрили със стъклен покрив, което донякъде разваля общото впечатление. Над двореца имаше крепост, която използваше естествения релеф на планината. И там мощно пушеха барбекюта. А на север, полускрит в облаци се белееше Арарат. На връщане колите при Мюрадие ги нямаше. Нямаше го и водопадът. Тогава обърнахме внимание на широката тръба, идваща от склона над шосето. Водопадът беше почасова атракция. Сега езерото ни остана на запад и привечер влезнахме във Ван. Имаше време да посетим крепостта на града. Тя се намира между града и езерото и гледката на залеза беше страхотна. Към града се точеше крепостната стена, казват, че била най-дългата след китайската. На специално защитено с решетка място беше оцелял надпис с клинописно писмо. Решихме да спим по на юг. Тук имахме късмет да попаднем на съвсем нов хотел на брега на езерото при Геваш. Не знам как се извива брега, но сутринта слънцето изгря над водата. През цялото време имах чувството, че съм на морето и това много ме объркваше. На около километър от нас беше пристанището , откъдето потегляха корабчетата за остров Акдамар, с прочутата арменска църква на него. Нямаше определено разписание, а ни поискаха доста пари и затова се наложи да почакаме до 9,30 , когато дойде една немска група и отидохме с тях. Църквата беше с характерните външни релефи и опрелено си струваше, както и гледката от острова. Следваше още

една интересна крепост на изток– Хошаб калеси

Издигната над няколко ламаринени къщички, които се водят за град, крепостта доминира цялата околност. Разведе ни един кюрд. З. казва, че на кюрдите се гледа като на хора втора ръка и те не обичат да се афишират като такива. Човекът разказваше много интересно. И тази крепост беше колаж от крепост и дворец , с неизменните покои на местния владетел, помещенията на харема и баните./как ли са качвали вода?/ . Стените пазеха спомена за миналите времена – един султан е украсявал стените с рисунки, следващият ги е замазвал. На 75 км на изток синееха планините по които минаваше границата с Ирак. На картата видяхме, че имаше място, много подобно на Памуккале, но това значеше още три часа, а вече беше късен следобед и се отказахме. Пък и кола с българска регистрация в тия погранични райони… Поехме обратно към езерото. Тук направихме опит да видим Немрут гьолу – малко кратерно езеро на запад от ез. Ван, но ни казаха, че пътят е затворен. /Искам да поясня, че планината Немрут се намира западно от ез. Ван, а историческата забележителност Немрут е на съвсем друга място- при Адиаман/. А и заваля. Продължихме на юг и замръкнахме в

Байкан

И точно се настанихме в учителското общежитие / най-мизерното досега/ и пристигна управителят и каза , че не можем да останем, защото сме чужденци. Но в съседния град, /който даже го няма на картата/, имало хотел. Заради който беше цялата врътка. Един местен юнак се качи на колата си и ни екскортира дотам. Хотелът се оказа неочаквано нов и чист. На сутринта се разходих до пазара на градчето / за съжаление пазарите бавно изчезват в Турция/. И много ми харесаха едни дърворезби – приличаха на столчетата, на които седяха арабките в Харан и други, които приличаха на кутии за хартия А-4, срязани на диагонал. Върнах се в хотела да взема пари и помолих З да дойде с мен. И ето какво стана: - З. Виж тези столчета, не са ли малко крехки? - А, това не са столчета, на това си слагаш корана, когато седнеш по турски да ти е по-близо до очите. - А виж тази кутия? - Това е да си държиш в нея семейния Коран. - …?!? Друго си е, че имаше кой да ме светне. Все пак купих кутията.

Диарбекир

Диарбекир отдавна не е онова място, където са заточавали българските бунтовници. Даже прочутите ханове не можахме да намерим. Само крепостната стена напомняше за онова минало. Това беше от малкото градове , които видяхме през деня. За което имаше и друга причина: трябваше да си платим първата глоба. Тогава полицаите казаха: в пощата или в банката. Обаче се оказа проблем. Тяхната система не възприемаше ЕГН и се наложи да търсим данъчната служба. И два часа това правихме. На излизане от града, на бензиностанцията един мъж се загледа в колата и казва: „Спаднала ви е гумата”. Запали колата човекът и ни заведе на няколко км нататък при един гумаджия. И добре, че стана така, защото пред нас беше Немрут…   Решихме да минем южно от

язовира Ататюрк,

за да видим стената. И както си пътуваме, виждаме пред нас един гигантски жълт облак. Решихме, че вали град, а отивахме точно натам.

Ужас. Не беше град. Не беше и пясъчна буря.

Като се близнах, усетих , че съм солена. И тази солена мъгла не се разкара 2 дена. Пространството под стената беше оформено като парк. На картата имаше и къмпинг, но на терен нямаше. На самата стена не пускаха и продължихме към

Адиаман

Хотелът беше… няма да го описвам, но имаше паркинг. На другата сутрин потеглихме към

Бензи –

градче в противоположна посока на Нимрут / всички ни казваха, че сме объркали пътя за Немрут/, мотахме се по разни гробници, измихме колата от солта, взехме туристически материали от инфоцентъра в Адиаман и тръгнахме към Немрут. На излизане от Кахта ни настигна туристически микробус. Шофьорът на сносен английски ни покани да направим екскеурзията до Немрут с неговата агенция и предложи наистина добра цена. Ние отговорихме, че имаме професионален шофьор. Той каза, че пътят е лош. З. обаче мислеше, че ни заблуждава и си продължихме с нашата кола. Голяма грешка. Самият маршрут правеше една обиколка. В началото беше добре , до каракуш тумулус – голяма могила, обградена от няколко деветметрови колони, оформени по различен начин. После стръмна серпантина слизаше до римския мост Чендере. След това се стига до една крепост, която видяхме само отдолу, защото от 6 години била в ремонт?!? Продължихме към Арсамея място, където е прочутия релеф на който цар Немрут /добре облечен/ се здрависва с Херкулес /гол/. И оттам пътят ставаше макадам, тесен за една кола и се виеше на серпантини нагоре. Водата в колата завря, браво, че багажът остана в хотела, едвам се качихме.

Нищо не може да ви подготви за Немрут.

Самият връх от насипан бял чакъл се извисява на 2200 м. и се вижда отдалече. От всичко, което бях прочела за него знаех, че немска експедиция на няколко пъти е идвала и са правени опити да се види, какво има под чакъла, обаче той се свличал… И не бях разрбала, че всъщност има две тераси – източна /която е по-скоро североизточна/ и западна. Терасите са идентични, но западната е по-разрушена. Приликата с Абу Симбел в Египет е очевидна. Итози метод да се затрупа нещо, за да се запази също е използван в Египет . Но, поне за мен тук посланието беше различно. Насядали един до друг асириец, персиец, грък и сокол /като представител на Египет/ и лъв , ми напомняха повече на наши съвременници, седнали в президиума на ООН, отколкото на богове, пред които да се поклониш. И тук, и в Арсамея се наблягаше на контакта между различните обитатели на тази земя. Оттук се виждаше цялата област и в солената мъгла проблясваха водите на яз. Ататюрк. При тази видимост нямаше смисъл да чакаме залеза. Слезнахме по главния път, който беше много по-добър. На другата сутрин поехме на север – започваше обратния път. Почти до града Адиаман беше стария скален град: особеностите на релефа бяха оформили жилищата като отделни апартаменти. Пътят завиваше на запад / пропуснахме Малатия/ и минаваше през голо и еднообразно плато – приблизително 650 км . – най-дългия преход. Влизахме в зоната на дъждовете. На 150-тина км преди Анкара, както визаме в

гр.Йогзад

изведнъж З. вика: „Ето го Дома на учителя!” Спирачки, заден и това беше най-лесно намерената нощувка. Богазкале беше само на 50-тина км. на север. Личеше си, че наближаваме столицата: супермаркети на различни търговски вериги се конкурираха за вниманието на клиентите. А на терасите на жилищните кооперации имаше камини за барбекю. Б. винаги търси и други забележителности, освен набелязаните. И на другата сутрин потеглихме не точно към Хатуша, а към някакво световно неизвестно селце, в което имаше точно два камъка с релефи, и Б. бутна колата на заден в единия от тях. Пуснахме gps-а за Богазкале. И както влизаме в поредното градче, аз виждам, че пътят по gps-а свършва тук . И наистина беше

Богазкале

С хубаво площадче с хубави хотелчета. Тук имахме три обекта : Хатуша – град крепост, в който те пускат да го обикаляш с колата. Целия град беше ограден от крепост, различните входове на която се охраняваха от различни пазачи – лъвове, войни. Имаше и богат музей, в който бяха въпросните лъвове, върнати от Германия. Втория обект беше Язълъкайя – с релефи на асирийски войни с островърхи шапки, и Третия – Аладжахююк с два лъва на входа, целия от червен камък . И кръгли грабници. Оттам продължихме през Анкара към България. Общо 6500 км. *И изпуснахте най-великата баклава в света. Не пропускайте друг път Газиантеп– бел.Ст.    Автор: Боряна Йовкова   Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="356"] – на картата:   [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="356" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]   [geo_mashup_category_name map_cat="356"]

Продукти за 4 порции:
4 пилешки пържоли
2 праскови
2 круши
1к.ч. уиски
щипка сол
щипка кафява захар
щипка джинджифил на прах
2с.л. зехтин
мазнина за печене

Приготвяне:
Прасковите и крушите се измиват, белят и почистват. Режат се на дребно. Добавя се уискито, подправките и 2с.л. зехтин. Разбива се с пасатор. Взема се домакинско фолио. Маже се с половината от плодовото пюре. Отгоре се редят пържолите. Върху тях се маже останалатa част пюре. Покрива се с фолио. Месото се слага се в камера или фризер за 5- 6 часа. Включва се скара за печене или се ползва грил-тиган. Маже се добре с мазнина. Пържолите се размразяват. Отделя се излишното количество плодова марината. Пекат се на скара и от двете страни. Поднасят се топли с гарнитура по желание.

Motorola обявиха, че са закупили Viewdle - компания разработваща технологията позната като "допълнена реалност". Тази технология позволява добавянето на дигитална информация към физическия свят като обикновено тази информация може да бъде прочетена през камерата на мобилно устройство, специален тип ...

И казал Господ с гръмовен глас, така че да го чуят всички:

- В МОЯ СВЯТ ЛЕКО ЖИВЕЕ ТОЗИ, КОЙТО НИКОМУ НЕ ЗАВИЖДА, ОТ НИЩО НЕ СЕ БОИ, ВИНАГИ Е ЧЕСТЕН, НЕ СКЪРБИ И РАЗБИРА, ЧЕ ОТ НЕГО НИЩО НЕ ЗАВИСИ!

После помислил още малко и добавил тихо:

- И този, който пее ...

Максим Мейстер

Share on Facebook

Чух, че има проект за построяване на паметник на ББ на мястото на Руски паметник. Чудесна идея, която подкрепам напълно!

 

Време беше!

No related posts.

Лоши времена настъпиха за HP. Компанията не успява да укроти срива в пазарната си стойност и отлива на доверие, който демонстрират инвеститорите. През тази седмица тази тенденция достигна кулминацията си, след като акциите на най-големия производител на компютри в света се сринаха до нива, невиждани...

Властите в Съединените щати глобиха със 163 милиона долара жена, която използвала фалшив софтуер за мрежова сигурност, чрез който изнудвала различни потребители за пари, съобщи BBC. Става въпрос за приложение от тъй наречения тип „scareware”. Това са програми, които приличат на антивирусни ин...

Mozilla пусна нова предварителна версия на подготвяния браузър Firefox 18. Тъй наречената нощна версия разкрива модерен интерфейс, който впечатлява със своята нетипичност, съобщи Neowin. Излизането на финалната версия 18 няма да стане факт скоро, тъй като текущата стабилна версия на url=http://w...

Най-популярната социална мрежа Facebook въведе нова функция, която позволява на потребителите да популяризират статусите си на рекламен принцип. Срещу такса от 7 щатски долара хората могат да издействат показване на новия си статус или снимка на стените на техните приятели, съобщи Neowin. На този...

Не знам откъде но из българския интернет в последно време се шуми около така наричаните “химически следи” след самолетите – нещо което “онези от световния ред” ни изсипват под формата на химикали над главите защото… ами защото така. Абе то митовете в България (като този за отвлеченото и обръснато дете в мола, 2, 3) си идват у нас с 10-15 години закъснение. Та сега и 13 години по-късно този за chemtrails…

Ето един пример от вчера. Да не говорим за вездесъщия извор на истината ер-малък-тиви

Та на въпроса. Друг коментар е излишен…

“The new world order have been spreading us with toxic substances since at least 1995, that’s seventeen years.
And in those 17 years, the populations of the earth have increased with 1.5 billion people.
So by anyone’s standards, that is an epic fail!”

P.S. Този коментар е достатъчен…
P.S.S. Ако ви е недостатъчно научно…

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Приели предизвикателството за собствен онлайн магазин, трябва още отсега да сте готови да поддържате не една страница в интернет (самия онлайн магазин), а може би общо три или четири. Това се налага, защото в проект „работещ онлайн магазин“ съдържанието е с важна роля, а то не може да присъства единствено във водещата ви интернет страница. Запитвали ли сте се защо онлайн магазините имат блогове (или новинарски секции) или има хиляди страници (блогове или форуми) по конкретни теми? Причините са две: собственикът им иска да каже на аудиторията своето мнение по даден въпрос, да покаже свои знания, да превърне блога си в място за говорене или споделяне, в място за дискусии; или собственикът им разчита на ефекта от съдържанието по дадена тема. Но и в двата случая трябва да има последващ ефект.

Пример: В своя блог boykonikolov.com аз пиша за неща, които ме вълнуват в интернет, WordPress, онлайн маркетинг, интернет проекти, SEO или просто искам да споделя нещо. Това е моето място и последващият ефект за мен е, че посетители влизат в блога ми и коментират, четат, дават мнения, критики препоръки, т.е. това е блог за дискусия с конкретно общество и той няма комерсиална цел. Това е моето интернет лично пространство, в което са поканени определени хора.

Но нека започнем от самото начало и стъпка по стъпка да категоризираме съдържанието за вашия онлайн магазин. Според мен съдържанието бива четири вида: основно съдържание в онлайн страницата ви, съдържание в блога или новинарската колонка в онлайн страницата ви, съдържание в други интернет страници и съдържание в социалните мрежи. За последния вид ще поговорим следващата седмица, когато е и последната част на тази тема.

 

#ОСНОВНО СЪДЪРЖАНИЕ В ОНЛАЙН СТРАНИЦАТА ВИ

В предишната статия „Как да направим работещ онлайн магазин – Маркетингът, Част 2″ споменах накратко, че трябва да си служите с конкретно, точно и ясно съдържание в своя онлайн магазин. Не прекалявайте с него, защото понякога то несъзнателно претоварва потребителя и може да има последващ ефект за вас. Какво означава това:

- публикувайте име, цена, разновидност, килограми или размери на продукта. Публикувайте също така особености на продукта, които според вас са важни за потребителя, като например съвместимост с други продукти или аксесоари към него;

- дайте възможност на потребителя да изрази мнение за продукта. Това също е от голямо значение, защото така вие получавате една безплатна анкета, която на по-късен етап да обработите и да анализирате резултатите. Това е от една страна – от вашата. Но клиентът също иска понякога да сподели нещо интересно за този продукт, т.е. психологическият ефект е отново на лице.

Пример: Преди две или три седмици публикувах във форума на Булсатком едно свое мнение за качеството на техния продукт – безжичен интернет. Получих отговор от компанията, който ме удовлетворяваше и ми даде нови насоки за размисъл върху предлаганата от тях услуга. Аз съм доволен от това.

- публикувайте информация, касаеща използването на продукта, какво трябва да прави клиентът, за да избегне бъдещи неприятности със закупената стока, или дали тя има гаранционно обслужване, как се поддържа тя и какво би му струвало това (не само материално изразено);

- публикувайте и поддържайте второстепенната информация в сайта си. Това са секциите „Въпроси и отговори“, „Как да поръчам“, „Видове плащания“, „Видове доставки“, „Общи условия за употреба на сайта“, „Правила за поръчка“, „Адресна информация и обратна връзка“. Щом ще се показвате публично в интернет, тези страници трябва да бъдат във вашия магазин, защото потребителят иска да получи пълна информация и да си гарантира някаква сигурност.

Съвет: Колкото по-честни и лоялни сте с клиента на база информация и предлагани услуги, толкова по-голям е шансът той да стане (остане) лоялен към онлайн магазина ви.

- публикувайте мултимедийно съдържание. То може да бъде най-вече снимка, но някои колеги публикуват и видео. Тук трябва да дадете различни възможности на потребителя, т.е. ако продавате мъжки портфейли, не се задоволявайте с една снимка на продукта, а направете такава, когато той е отворен, снимайте марката (ако си заслужава, разбира се), колко джоба има, как изглежда в цял размер, разгънат, снимайте му гърба и др. Ако например продавате часовници, използвайте приставки за мултимедийно представяне в 3D формат, което ще позволи на клиента да го завърти на 360 градуса и др. Понякога мултимедията носи много повече информация, отколкото самият текст.

 

#СЪДЪРЖАНИЕ В БЛОГ ИЛИ НОВИНАРСКА КОЛОНКА В ОНЛАЙН СТРАНИЦАТА ВИ

Трябва да поддържате блог страница или новинарска колонка в своя електронен магазин. Дори и да продавате пирони за строителството, клиентът се интересува от това какви са последните новости за тях. Но освен основна информация, която носи блог страницата, тя има и силен маркетингов ефект, свързан с търсещите машини в интернет. Google или Bing разполагат с роботи, чиято цел е ежедневно да обхождат вашата страница и да анализират информацията в нея. Много често роботите индексират по-добре съдържанието „Компанията Timex стартира проект за часовник с достъп до Facebook“, отколкото „Timex 4565 с Facebook приложение“. И когато потребител напише в търсещата машина Timex, тя обхожда съдържанието и на двете страници и често по-добре позиционира заглавието в блога, отколкото това на продукта. Но това го казвам в случаите, когато не искате първоначално да давате пари за реклама в Google или Bing. Като допълнителен бонус за вас е, че търсачката обхожда всички думи в това заглавие и потребителят може да попадне в страницата ви дори след търсене на думата „Facebook“ или „проект“. Всичко зависи от това колко приятелски е настроена търсещата машина към вашия сайт.

- публикувайте в блога директен линк към предлагания продукт – когато пишете в блога или в новинарската колонка за новия продукт на Timex, не забравяйте да добавите и линк за покупката му;

- пишете в блога си, не копирайте в него – това е много важно. Желателно, дори препоръчително е да не търсите публикувани статии за новия продукт Timex, а вие собственоръчно да напишете новината за него на база на вашите впечатления от продукта. Публикувайте мнението си, опита си с него, какво различно сте забелязали в предлагания продукт, което другите не са, какво мислите за него и, разбира се, приканете потребителя да изрази своето мнение.

*Забележка: всичко това е условно, защото вие или клиентът може и да нямате достъп до стоката. Това обаче не пречи да се поинтересувате от нея.

Пример: Блогът на Ticketsandfans.com досега ми е донесъл няколко продажби на билети онлайн. Най-интересната продажба е за поредицата концерти на Marilyn Manson. В тази статия публикувах едно просто нещо – списък с предстоящите концерти на изпълнителя, стартиращи от май до юли. Тази публикация обаче ми донесе продажба на билет за последния ден от концерта по следните причини:
1. Статията е публикувана през май, което означава, че дадох време на търсещите машини да обходят и индексират по-дълго време новината и по-често, а и за този вид стока съм забелязал, че билети не се купуват в последния момент, а месец или месец и половина преди датата на събитието, т.е. колкото по-рано се публикува, толкова по-дългосрочен ефект очаквайте.
2. Забелязвате ли как съм изписал всеки един концерт – „Arena Civica Milano, Italy – Wednesday – 7/11/2012 – Buy Tickets“. Това е така, защото се оказа, че доста потребители търсят по местоположение на концерта (най-вече тези, които са близо до местоположението, други търсят по коренно различен начин), не по изпълнител, т.е. tickets for Marilyn Manson in Arena Civica, Italy – сами виждате, че в самата статия се срещат всички въпросни ключови думи, а ако потребителят напише и датата, то ефектът от индексиране на блога в търсачките ще е по-голям.
Така гореописаната статия индексира блога ми в Google на различни страници – в Италия на 4-та, в САЩ на 2-ра, в България на 2-ра и др., т.е. шансът за мен е вече троен. Билета беше купен от Италия и намерен чрез Google по описания по-горе пример. Много често използвам за заглавие на една статия директен израз, за който смятам, че ще бъде използван при търсене, например „Book of Mormon tickets at October in Las Vegas„.

Блогът на вашия електронен магазин има следните две функции: да информира и да индексира. Подбирайте внимателно думите, заглавието трябва да е формулирано правилно, текстът трябва да е изчерпателен и да съдържа информация за продукта или събитието, задължително публикувайте линк към продукта.

 

#СЪДЪРЖАНИЕ В ДРУГИ ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦИ

В началото споменах, че при електронен магазин трябва да сте готови да поддържате повече от една страница. Поне аз така правя и това е моят съвет. Дотук трябва да сте разбрали, че съдържанието играе ключова роля в намирането на страницата ви. Ето защо ако направите още един блог, няма да сбъркате. Той може да е с различен домейн, адрес или наименование, но задължително трябва да е свързан с вашите продукти които предлагате.

- нов блог – направете нов блог със сходно съдържание от основния ви, който ще помага в развитието на магазина и търсачките ще започнат по-добре да се държат с електронния ви проект, след като установят наличието на линкове към него от други страници. Съдържанието в този блог също ще помага за по-добро индексиране на проекта.

Пример: Преди около месец стартирах Event Tickets – сами се досещате, че това е поддържащ блог за билети, свързан с основния ми магазин. В него предимно пиша за концертни, музикални и шоу представления, тъй като установих, че това е сфера, която е по-малко търсена в моя сайт и реших да наблегна на нея. Все още нямам продажба на концертен билет от този блог, но увеличих трафика на Ticketsandfans.com (наистина минимално, но факт) и ще разчитам на него и в бъдеще.

- втори интернет магазин - да звучи странно, но помага. За да увеличите трафика и продажбите към своя основен онлайн магазин, направете втори, който също да подпомага първоизточника. Не е задължително той да има пълните услуги, а просто да е канал към проекта ви, защото може да се окаже по-добре индексиран от основния ви електронен магазин. Съветвам ви да представлява предимно статичен сайт с възможност за частична покупка на продукт или директно да препраща към главния електронен магазин.

Пример: Много се ядосах в началото, че не мога да осигуря доставка на билети, ако клиентът ми е от България. Преговарях със собствениците на базата данни на Ticketsandfans.com, бях готов да поема голяма част от доставката, но уви, не се съгласиха. Затова направих втори онлайн магазин. Съвсем елементарен и функционално прост, изхождайки от услугата на Donesimi.com – доставки на стоки от Великобритания. И така, аз имам актуален физически адрес в Лондон и установих, че мога, ако клиент от България поръча билет, да му го доставя през Великобритания. Направих един статичен магазин Футболни билети и странно, но започнах да продавам билети на българи, които пътуват из Европа и искат да посетят футболен двубой. А защо продавам успешно? Ами напишете в Google „футболни билети“ и ще разберете. Излизам на първо, второ, трето, понякога на четвърто място на първа страница в българския Google. Но ако забелязвате, използвам основния домейн на магазина ticketsandfans.com, за да подпомогна неговото индексиране, т.е. поддомейнът football.ticketsandfans.com си върши перфектно работата, без да съм инвестирал допълнителни средства (единствено време).

- поддомейни – смисълът на поддомейните го обясних по-горе в примера. Идеята е да ги използвате, защото те увеличават трафика към основния ви домейн, а понякога е възможно да се индексират по-добре от основния. Ако сте забелязали, по същия начин е и домейн адресът на блога ми – blog.ticketsandfans.com.

 

#КАТО ЗА ФИНАЛ

Пишете в блоговете си или в поддържащи сайтове редовно. Или максимум през ден. Ако не разполагате със средства за SEO, реклама и др. в самото начало, именно това ви е основното оръжие. До този момент не съм дал и стотинка за реклама на моите интернет сайтове. Със сигурност обаче ще го направя до края на годината, тъй като сами виждате, че по някакъв странен начин нещата стават и съответно вече искам по-висока печалба от сегашната (няма да е трудно, при положение че основният ми пазар е в САЩ, Канада и Европа и не съм зависим от българския пазар), но имам реализирани приходи и съответно печалба предимно от съдържание. А то е винаги взаимно свързано и със социалните мрежи, за които ще поговорим следващия четвъртък в Socielavo.net.

*Забележка: Съзнателно или не, ние продаваме ежедневно. На сутрешното кафе споделям с приятели какъв компютър съм си купил, на каква цена, от къде, с какви характеристики, как са ми го доставили, как съм го платил, къде и какво съм чел като препоръка за него, кой други ми го е препоръчал и какво съм направил с него до момента. ТОВА Е СЪДЪРЖАНИЕ! И тъй като вашият електронен магазин е в самото начало и все още никой не говори за вас, тогава направете обратното – вие говорете многократно за себе си на различни места, чрез няколко страници и чрез социалните мрежи. Защото споделянето и говоренето ни е заложено в ДНК-то да го правим ежедневно, съзнателно или несъзнателно, онлайн или офлайн. Ние просто го правим.

Подобни статии:

1. Как да направим работещ онлайн магазин – Изборът, Част 1
2. Как да направим работещ онлайн магазин – Маркетингът, Част 2

The British Broadcasting Corporation, или познати у нас като BBC, смятат да нанесат сериозен удар на музикалните платформи като Spotify с най-новия си продукт, а именно Playlister. На практика Playlister ще представлява подобрена версия на Spotify, която ще предоставя голям избор от музика, генерирана от базата данни на BBC. Според специалистите Playlister ще се стреми да предостави по-добри условия на своите потенциални клиенти от тези на Spotify, а и много безплатна музика като бонус за това, че са предпочели продукта на BBC.

Музикалният директор на BBC, Тим Дейви, преди време потвърди за подобен проект, но на този етап няма потвърждение от компанията за това кога и как ще се появи Playlister. Един от основните проблеми на конкурента Spotify е наличността на услугата. Както знаем, Spotify е наличен в ограничен кръг от държави: Австрия, Австалия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания и САЩ. Преди време се предлагаше платена версия в Естония, Гърция, Италия, Полша, Португалия и Румъния, но до България никога не е стигала.

Една от основните идеи на Тим Дейви е създаването на продукт, подобен на iTunes на Apple, а в основата трябва да стоят правата на всички изпълнители. Знаем какви мерки се вземат по света по върпоси, свързани с авторски права, а BBC, като Британска медия, няма как да не вземе това предвид. Дали обаче Playlister ще бъде нещо революционно, или една пасивна музикална платформа никой не може да каже на този етап. Предстои да видим и дали в България ще можем да се порадваме на нещо подобно.

Снимка: BBC

Подобни статии:

1. Spotify скоро с версия за браузър
2. Yahoo! ще си партнира със Spotify

Пригответе се да се разделите с ключодържателя си. Тази роля се поема от смартфона ви. Сигурна съм, че на всеки му се е случвало да си забрави ключовете и да се сети едва когато вратата е хлопнала зад гърба му. Или пък просто да не сте сигурни дали заключихте… А какво общо има телефонът ви с ключовете? Обяснението е доста просто и се побира в една малка кутия с много симпатичен и изчистен дизайн. Комапнията Apigy се притичва на помощ, създавайки ключалката Lockitron.

Това устройство ви позволява да заключвате и отключвате вратата си по всяко време и където и да се намирате по света. Замислете се само колко предимства има това изобретение. Контролирането на ключалката става с помощта на всеки телефон. А инсталирането става за няколко минути. С помощта на Lockitron вие можете да осигурите достъп на всеки член на семейството си, приятели и наематели, независимо дали сте близо до дома си, или вътре в него. А освен това Lockitron ви предупреждава, когато някой се прибере вкъщи или дори само почука на вратата. Умна ключалка!

Не е необходимо кой знае какво, за да се монтира. Устойството се поставя върху вече съществуващата ключалка и за да бъде подсигурено, се поставя капак, който е с прекрасен и изчистен дизайн. Още един плюс е това, че ако отдавате жилището си под наем, не е необходимо да сменяте ключалки или да вадите нови комплекти ключове. Вашите наематели могат да използват телефона си, за да отключват и заключват вратата. Lockitron може да се използва с iPhone 4S или iPhone 5, както и със смартфоните с Android. Ако пък все още не сте се сдобили със смартфон, не се отчайвайте. С помощта на текстово съобщение пак ще си отключите вратата. Благодарение на вградения Bluethooth Lockitron се свързва с вашия телефон и отключва вместо вас, когато се приближите. Lockitron ви изпраща известие, когато някой друг се прибере вкъщи или когато се използва ключ за вратата. Можете да дадете виртуални ключове на свои приятели и гости за временно ползване. Например ако ви мързи всеки път да отваряте вратата, просто дайте виртуален ключ на човека, който очаквате, и той сам ще си отключи.

Това сериозно променя нещата с изреченеието “Кога ще се прибереш, защото нямам ключ?”. Ако случайно изгубите телефона си, винаги можете да нулирате кода за достъп и така да подсигурите дома си. Lockitron е достъпна на сайта на компанията, Lockitron.com, и стартира с цена $149. В началото на следващата година ще започне масова производство и тогава цената ще бъде $199.

Снимка: Lockitron

Подобни статии:

1. Ползваме QR кодовете като ключ в хотела

Напоследък все по-често чувам от приятели „Ама ти не видя ли? Качих снимки във Facebook!“. Случва се да пропусна нещо, защото не съм отварял Facebook известно време или поради някаква друга причина (защото Facebook е решил, че не съм много голям приятел с конректния човек, защото не му харесвам коментарите например) съответният пост или пък споделена снимка не са достигнали до мен. Пред подобен проблем са изправени и брандовете, но за тях има решение. Те могат да промотират своите постове, така че да ги виждат дори и хората, които обичайно биха пропуснали новината, а те не са никак малко. Полза има, разбира се.

Как ви се струва идеята обаче да си плащате, така че публикациите от личния ви профил да се показват пред повече от приятелите ви? Срещу няколко долара те биха продобили по-голяма тежест и биха изместили много от новините във фийда на вашите приятели, така че те да видят снимките от вашата сватба, новината, че сте завършили, че си търсите работа или че си продавате сноуборда. Mashable и The Verge докладват, че потребителите в САЩ вече могат да се възползват от подобна възможност срещу съответната цена.

При какви обстоятелства бихте плащали за реклама на собствените си постове във Facebook?

Подобни статии:

1. Promoted Tweets вече и в мобилните приложения
2. Foursquare вече предлагат платена реклама – Promoted Updates

Днес ще ви представим една интересна инфографика, която изобразява еволюцията на дигиталния маркетинг и също така на дигиталната реклама, която е неизменна част от него. Разбира се, всичко започва през далечната 1987 г., когато е пуснат първият Macintosh на Apple. Веднага след това се появява и Illustrator, който внася революция в дизайна. Не закъснява и другият подобен продукт на Adobe, а именно Photoshop 1.0.

Ето че идва паметната за много българи 1994 г., когато е изпратен и първият sms (short message service). Успешният опит е направен във Финландия, а дали причината е била четвъртото място на трикольорите си остава загадка. Годината също така е рожденна дата и на QR кодовете, които се превръщат в едно от най-полезните дигитални открития в развитите държави. Година по-късно се появява и The World Wide Web или WWW. Това слага начало на много последващи събития, които променят света завинаги.

През 2000 г. бял свят вижда и първата мобилна реклама, както и най-популярната търсачка в света, Google. Три години след това събитията биват засенчени от раждането на MySpace и LinkedIn. Две години по-късно идва и видео социалната мрежа YouTube. През 2006 г. Twitter успява да пробие на пазара, а Facebook вече не е онази малка социална мрежа, ширила се спокойно в Харвард.

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Тенденции в дигиталния маркетинг
2. 4.8 милиарда със смартфони, 4.6 с четки за зъби [Инфографика]

Днес Interbrand обяви 100-те най-добрите глобални марки за 2012 година. Това е 13 поред класация на най-добрите брандове. Както и досега, челното място се заема от Coca-Cola, следвана от Apple, IBM, Google, Microsoft, GE, McDonald’s, Intel, Samsung и Toyota, които са в челната десетка. Няма изненада, нали така? Български марки? Нах, едва ли.

Престижната класация на Interbrand е съставена на базата на определени критерии, най-важните от които са постигнатите финансови резултати на марката или услугата, каква роля оказва марката върху избора на потребителите, както и силата на марката за осигуряване на сигурни приходи за компанията.

Не е изненада, че технологичните брандове заемат челните позиции. Apple заема 2-ро място, като е увеличила своята стойност със 129% и с главозамайващите 39.2 милиарда долара приходи и нетна печалба от $11.6 милиарда.

За първи път Google изпреварва Microsoft. Google (4) надмина конкурента си Microsoft, който падна от 3-та на 5-та позиция тази година. Другите технологични компании в челните позиции са HP (15), Cisco, IBM (3), Intel (8), Samsung (9) , Nokia (19), SAP (25), Oracle (18), Amazon(20), Canon (30), Sony (40), Philips (41), Dell (49), Siemens (51), Xerox ( 59), Panasonic (65).

Сред интересните нови марки, които са попаднали в топ 100 класацията, е Facebook (69). Забележителното е, че Facebook e първата компания, занимаваща се със социални медии, попадаща в тази класация. Други нови участници в класацията са Pampers (34), Prada (84), Kia (87), Ralph Lauren (91) and MasterCard (94).

Автомобилните марки също заемат челни позиции в класацията: Toyota (10), Mercedes-Benz (11), BMW (12), Honda (21), Volkswagen (39), Ford (45), Hyundai (53), Audi (55), Porsche (72), Nissan (73), Kia (87), Harley Davidson (96), Ferrari (99). Явно те успяват да достигнат до потребителите и да ги ангажират, като огромна роля за това имат и социалните медии.

Разгледайте пълната класация на Interbrand за 100-те най-добри бранда за 2012 г. можете да намерите тук.

Снимка: Interbrand

Подобни статии:

1. Social Me е топ агенция за обслужване на социални медии според класацията на Socialnumbers
2. Придобивания в интернет бранша през 2012-та година

6 октября в Театральной гостиной радио „Новая жизнь“ состоится концерт и творческая встреча с поэтом, ученым, бардом Александром Городницким. Городницкий – удивительный человек! Он объездил весь свет, был на Северном полюсе и в Антарктиде, погружался на океанское дно и искал затонувшую Атлантиду. Семнадцать лет на Крайнем Севере, НИИ геологии Арктики, геологические партии в районе Игарки, геологический отряд в Туруханском крае, сорок пять лет океанологических экспедиций – невозможно представить себе, что все это уместилось в биографии одного человека! Городницкий – великолепный рассказчик: остроумный, энергичный, молодой. Обаяние его личности притягивает, встречи с ним всегда ...