Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Димитър Бечев и Ахмед Наджиб. Снимка от Нико Янев.

България е причислявана към страните от Източна Европа, но нека не забравяме, че тя е доста по-близка с южни страни като Гърция, Турция и Италия, отколкото например, с Балтийските страни. Според данните от преброяването през 2011 г., 10% от населението на България е мюсюлманско. Това вероятно е най-високият процент сред настоящите членки на ЕС (Франция е на второ място с около 9%). Като прибавим и спонсорираната от Министерството на външните работи “Софийска платформа” – форум, целящ да сподели със страните от арабската пролет уроците от преходите на бившите комунистически страни, става ясно защо акламираният “Одит на отношенията между ЕС и Северна Африка“, провеждан от Европейския съвет за външна политика, е приет толкова добре в българската столица.

Вчера ЕСВП – София посрещна един от авторите на Одита – Ник Уитни в местния клон на Института Сервантес (огромни благодарности на нашите приятели в испанското посолство за тяхната невероятна гостоприемност). С британски говорител, в испанско място за срещи, с български организатор – това изглежда като идеалният пан-европейски формат, който ЕСВП харесва толкова много. Това е и главната теза на доклада: страни, принадлежащи към различни лагери и географски групи, трябва да обединят сили и да създадат по-съгласуван и политически ориентиран подход, ако искаме Европа да допринесе за положителни промени от Египет до Мароко. Имахме голямата чест на форума да участва и Ахмед Наджиб – бивш младежки организатор от площад Тахрир, сега виден член на Египетското течение – партия, отцепила се от Мюсюлманското братство – и съосновател на Съвета на участниците в революцията.

Ахмед твърди, че ЕС може да бъде много по-важен играч. Това едва ли би изненадало мнозина. Според него, ако съюзът желае да се ползва с доверие, той трябва да бъде много по-твърд към автократични владетели в места като Алжир (трудна задача, като се има предвид колко важен е Алжир за справянето с Мали). Той беше скептичен към идеята за политическите условности (които така и не проработиха в Египет) и не смяташе, че тази политика трябва да бъде възраждана отново, според принципа “повече за повече”. Ник се съгласи. Едно от основните предизвикателства е това как новите елити биха се справили с остатъците на дълбоката държава в армията, службите за сигурност, полицията и съдебната власт (участниците имаха критичен, но донякъде одобрителен възглед към наскорошните укази на Морси).

Ник Утни

Именно при реформата на сектора за сигурност, според Ахмед и Ник, страни от бившия комунистически блок като България, биха могли да намерят своя ниша и да предоставят на страни като Египет ценни препоръки и предупреждения (за съжаление, в българския случай, това са по-скоро предупреждения). Създаването на добри кадри за политическите партии е друга сфера на развитие. Срещата даде добра възможност да се съобщят успехите на Политическото училище в Тунис, междупартийна инициатива, подкрепяна от българското Външно Министерство. Също и това, че президентът на Тунис Монсеф Марзуки, който според списание Foreign Policy се нарежда на второ място от “Стоте глобални мислители” за 2012 г., ще изнесе важна лекция в София на 12 декември. Северна Африка никога не е била толкова близка до нас, дори в далечните дни на Студената война, когато хиляди български професионалисти направиха кариери в Алжир, Либия, Тунис, Египет и другаде в Близкия Изток.

Може би нещата се връщат там, откъдето започват. Ахмед Наджиб ни припомни, че част от семейството му е родом от османския град Кавала в Северна Гърция – на час път от българската граница. Връзката между Балканите, Турция и Египет сега се възражда по много различни начини – обединителната сила на ЕС и връзките, спомагащи да се споделят уроците на прехода и да се разпространят демократичните идеи, са само някои от тях. Искате ли да научите повече? Ето една книга, която може би ще ви се стори интересна.

Публикацията е публикувана в блога на ECFR. Автор е Димитър Бечев – старши политически сътрудник и ръководител на офиса на Европейския съвет за външна политика в София. Преводът е на автора в Intidar – Максим Проданов. 

"Правиш книги, защото ти е интересно и приятно с хората, които са твои съмишленици". Така описва работата си един от най-добрите дизайнери на книги у нас Райчо Станев. Именно за последните негови работи ще разказва и новата му изложба "ReCover - продължението", която се открива на 2 декември (неделя) от 16.00 часа в Le Petit Salon.

"ReCover - продължението" представя материалите, които Станев е подготвял след създаването на кориците на книгите, по които е работил - постерите за премиерите или за реклама на новоиздадена книга, малки графики, произлезли от илюстрациите и работните скици.

"Истинско щастие е да чета още неиздадена (в повечето случаи дори нередактирана) книга. Да дискутирам идеята й с преводача, редактора, дори със самите автори. Издателят пък влиза в ролята на куратор, селектиращ правилните книги за правилните оформители", пише самият Райчо в блога си.

Изложбата ще може да бъде разгледана в рамките на 2 седмици - до 16 декември, а най-големите почитатели на работата на Райчо Станев ще могат да откупят постпродукция – плакат или графика от любимо оформена книга. 

За да се подготвите достатъчно добре за това, което ви очаква, изгледайте филма на Евгени Богданов, посветен на първата изложба ReCover:

"ReCover - продължението" с книжна постпродукция от Райчо Станев е в Le Petit Salon на ул. Иван Асен II #1 от 2 до 16 декември

Големите промени през 1989 г. в Източна Европа всъщност станаха само за няколо дни. Дори сам по себе се този факт въобще не би могъл да бъде в подкрепа на тезата за наличието на „масов революционен” (та макар дори и „спонтанен”) „подем на унижените народни маси”. Той по-скоро е доказателство именно за осъществяването на прецизно контролиран оперативен план за бързо осъществяване на неколко строго определени задачи и за категорично непозволяване за разпространение на какъвто и да е „народен импулс” в тази насока.

Независимият журналист Иман ал-Кахтани пусна кратък клип, за да подчертае важността на случая на Мохамед ал-Беджади, саудитски активисти, който бе осъден на четири години затвор, последвани от пет години забрана за пътуване след закрит процес в началото на 2012 година. “Амнести Интернешънъл” заяви по време на процеса, че е “демонстрарино крещящо незачитане на основните му права”. Той беше посочен през октомври миналата година във Foreign Policy, като невъзпят герой, който се бори срещу несправедливостта в страната си.

35-годишният Ал-Беджади е съосновател на Саудитската асоциация за политически и граждански права (ACPRA). Неговият сънародник и колега, Мохамед Фахад ал-Кахтани също говори във видеото по случая. Ал-Кахтани, заедно с другия съосновател на групата, Абдула ал Ахмед, е подсъдим за политическата си активност.

Видеото има субтитри на английски език.

Click here to view the video on YouTube.

По информация от люксембургския спътников оператор SES, изведеният в космоса на 8 септември 2012 с ракета носител Ариана-5 от космодурма Куру , спътник Astra 2F успешно е преминал всички технически изпитания и се е присъединл към 4 те спътници в орбиталната позиция 28,2 E.

От Японското агентство за аерокосмически изследваия JAXA са заявили в петък за възможно изтичане на информация за разработваната в Япония ракета на твърдо гориво 'Епсилон'

“Travel has taught me that the best things that happen to us are those we never planned for or could even imagine,” says 29-year-old Nadezhda Savova. When she inherited her great-grandmother’s crumbling house in Gabrovo, in her native Bulgaria, the budding anthropologist turned a burden into an opportunity.

Българската от Габрово Надежда Савова, за която Еврочикаго писа преди време, бе отличена като Пътешественик на годината в престижната класация на National Geographic в САЩ. В края на 2012 г. National Geographic - издание, превърнало се в символ на неугасимата жажда на човека за знания и на несекващия му стремеж към открития - номинира чрез читателска анкета значими фигури, изследващи света със страст и цел.

Анализа на новите данни , получени от апарата 'Месенджер', е потвърдил наличето на воден лед в кратерите които са постоянно на сянка. Описанието на резултатите от анализа е публикувано три статии в списание Science, а кратко описание може да се намери на сайта на НАСА.

От Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена , официално са опровергали слуховете за 'невероятна находка' направена от Curiosity на Марс.

И на децата вече е ясно, че Иван Костов е бил  инфилтриран от БКП\БСП в СДС с основна цел да бъде поставен под червен контрол процесът на демократизация в България. Доказателствата за това валят едно след друго, но дали има нужда от тях? Самото поведение на сектата ДСБ, съюзът на лидера и Иван Костов с [...]

Ето ви един начин да дадете тласък на една болнава икономика. България предлага гражданство на чужденци, готови да инвестират поне половин милион евро в икономиката й. Според нововъведената поправка кандидатите ще трябва да инвестират в българска компания, занимаваща се с високоприоритетни инвестиционни проекти в областта на индустрията, инфраструктурата, транспорта и туризма. Те обаче ще трябва да са прекарали в страната поне една година.

Джорджо полудя по начин, който той самият нарече неизбежен. Както други преди него и той полудя, борейки се с лудостта у другите. Не трябва да се взираш в сбърканото, каза той след време - ако го намериш, то тогава интересът ви става взаимен. Ако ти се интересуваш от лудостта, скоро и тя ще се заитересува от теб. Започна да превърта, когато прозря, че мислите на хората не са чак толкова много; болезнено еднакви са дори и в тях няма мъдрост. Единствено начините, по които се казват, е безкрайно голям и на толкова езици. Това създават пъстрота, която обърква. Това създава илюзията за наличие мъдрост в света. Глупости, отсече Джорджо – водопади от думи и нищо!

Публикация в научното списание Nature дава предположение, че структурата на вселената и законите, които управляват растежа й са вероятно по-сходни с човешкия мозък и сложни мрежови структури като Интернет, отколкото ...

„Костов и Луканов договаряли общ кабинет през 2006 г.
Публикувано: 1 дек. 2012, 11:56 | Обновено: 1 дек. 2012, 11:56”

Това се твърди в заглавието на агенция БЛИЦ на интервю с Евгений Михайлов, който пък бил казал следното:

„Костов на думи е антикомунист, но с действията си винаги е обслужвал СДС”.

Както виждате, този демон Костов заговорничи дори с мъртъвците и  обслужва винаги СДС , докато президентът Петър Стоянов твърди по официалната ТВ 7, че Костов е най-големият враг на СДС.

За да бъде объркването пълно, Петър Стоянов казва всъщност нещо, което по-скоро звучи като комплимент към омразния му Костов, признавайки му „сериозен ресурс”:

“СДС е в много тежка ситуация, ръководството допуска редица грешки също. Но моите симпатии са на тяхна страна, защото виждам, че срещу тях има противник, който има много по-сериозен ресурс. Имам предвид хората около Иван Костов и ДСБ” .

По същото време областната организация на СДС Свищов разпространи днес остро писмо с искане за оставки на ръководството на централата в София, а одумваният Костов потвърди на партиен форум на ДСБ, че синята коалиция е изходът от кризата, т.е. идеята за обединение с онези сили в СДС, които продължават да залагат на единството в дясно, а не на колаборацията с ГЕРБ, продължава да е на дневен ред.

Май това ще да е причината за пелтеченето на гербаджийската пропаганда….

Share on Facebook

Точно преди една година започнахме експеримент. Нарекохме го Socialevo.net. Убедени сме в силата на социалните мрежи. Постоянно откриваме нови неща. Търсим нови възможности и недостатъци. Готови сме да експериментираме дори и върху себе си. За да сме полезни.

Днес имаме рожден ден. За една година опитахме много, научихме много и променихме много. Водени от желанието да бъдем полезни на всички вас, ставаме все по-добри в намирането и отразяването на темите на деня. Отделяме все повече време в писането на собствено съдържание и провеждането на собствени проучвания. Стараем се да отразяваме хубавите български примери и тяхното развитие. Отдавахме нужното внимание на авторите, от които попивахме идеи и информация.

Така през това време старателно търсихме баланса между оформянето на Socialevo.net като платформа за новини и отговорен източник на знания. В проекта участие взеха много автори, които отделяха от личното си време, за да ни помагат в развитието на Socialevo.net. Към нас се присъединиха и първите ни стажанти, с които заедно се отправихме на интересно пътуване. Надяваме се, че и за тях е поне толкова полезно и приятно, колкото и за нас. Всичко това правим в името на една добра кауза – да изживеем и споделим с вас развитието на социалния интернет и българското уебпространство.

Верни на авантюристичния си дух, опитахме нещо ново – за няколко часа сайтът ни изглеждаше хакнат. Но всичко е наред. Благодарим на всички ви за загрижеността, провокирала интерес. Благодарим на всички автори, оставили следа в развитието на Socialevo.net. Благодарим на нашите стажанти, които през последните няколко седмици ни помогнаха не само да вникнем още повече в писането и редактирането, но и в общуването и умението да бъдем полезни. Благодарим и на своите партньори, без които Socialevo.net щеше да е просто една нереализирана идея. Socialevo продължава.

Подобни статии:

1. Манол Трендафилов: След една година виждам социалните медии във върховата си точка в България
2. Следвайте екипа на SocialEvo във Facebook със Subscribe бутона

Иван Костов и Андрей Луканов са готвили общ кабинет през 1996 година. Това казва кинорежисьорът Евгений Михайлов, участник и ръководител на предизборните кампании на СДС 1989-1997 година.

Anonymous Bulgaria отново удариха, този път сайта за споделяне на интернет файлове url=https://www.4shared.com/web/acc/signup?fpRedirParam=%22%3E%3Ca%20href=%22http://www.facebook.com/alexander.yovchev.58%22%3Ecenter%3E%3Cimg%20src=%22http://sphotos-g.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc7/577975_1375102...

Имам собствена система за потвърждение на някое попадение в десетката: това е реакцията на засегнатите и задействаните от тях пружини на омразата срещу автора на попадението.

Изригването на омразата срещу мен в блога ми от коментатори, пишещи под индиго, ми показва, че онези, които ме следят от милиционерския щаб на ГЕРБ, са бесни след публикациите ми за странната покана, която дори не е покана, а е нещо друго към Борисов, повикан да се яви незабавно във Вашингтон , което се случва след близо две седмици пребиваване там на дясната му ръка Цветан Цветанов.

Не колекционирам словесни боклуци (по свой адрес) и ще ви спестя миризливия букет от герберопроклятия, с който от два дни заливат блога ми в коментарната му част. Само една малка илюстрация, която е сред най-безобидните в сравнение със заканите, че ме следят ( пишат „ние”, в множествено число, за да няма съмнение, че съм обект на колективно внимание) и че всеки момент трябва да очаквам резултата от това следене…

Изпратен на 30.11.2012 в 23:18

petq
petq@abv.bg
94.12.101.156

Ivo, v ada da gorish , chuma da te trushne ,nqm da stanesh mrasniko , da puknesh dano ,da puknesh govedo prosto !

Какво ли толкова е ядосало милиционерите?

Твърдя, че двуседмичното пребиваване на български министър на работно посещение в чужбина, който е отгоре на това и вицепремиер, е случай без прецедент от времето на Георги Димитров, който по начало е управлявал от Москва. Това е очебиен факт. Но няма да срещнете нито един коментар по темата в т.н. „важни медии”. Моя милост си позволи да наруши табуто и сега си „получавам заслуженото”- на този етап ”само” със заплахи.

Нещо става. И то е достатъчно важно, за да „изстреля” премиера Борисов на непланирано, светкавично предизвикано работно посещение за среща с президента Обама, който не го покани на официална визита през целия си досегашен мандат. В типичния за гербаджийската пропаганда стил смущаващата истина е обърната с хастара нагоре, обявявайки това привикване като „първа визита на европейски премиер” след победата на президента Обама- т.е. трябва да сме горди от тази чест.

Официалното съобщение на българската информационна служба е толкова лаконично, че „пропуска” да дублира важен факт от американската официална версия: че сред темите, които ще бъдат обсъдени в Белия дом, е и българската правосъдна система
Иначе казано, българският премиер ще трябва да обясни скандалите, свързани с правосъдната система.

И още нещо липсва в българското съобщение, но колегите от „Дойче веле” успяват да потвърдят логичното предположение, че ще бъде дискутирано:

В интервю с Цветан Цветанов от САЩ „Дойче веле” пита и получава потвърждение:

„Имахте ли някакви разговори по въпроси на енергийната сигурност? Имахте ли реакции за включването на България в “Южен поток”? Знаем, че САЩ винаги са изразявали критичната си позиция за този газопровод.
По принцип бяха маркирани и тези теми, защото те са част от сигурността на една държава, но водените от мен разговори не бяха с подобна насоченост. Така че не бих искал да навлизам в тази проблематика. Детайли предполагам ще бъдат дискутирани на срещата с президента Обама.”

На лъжата краката може да са къси, но скъсяването ( и „спестяването”) на списъка от събития, които повдигат въпроси (меко казано) сред съюзниците на България едва ли ще помогне на Борисов и компания да изпълнят мечтата им да си удължат управлението с втори мандат.

Share on Facebook

Технологичните продукти вече не са просто потребност. За много хора те са едни от най-ценните вещи, без които не могат. Толкова ценни и вдъхновяващи, че понякога играят роля във вземането на някои от най-важните решения в живота, като например това да измислим име на детето си. Според сайта Babycent...

Поредицата „СТРОМ“ на френските автори Еманюел и Беноа дьо Сен Шама предизвика живия ми интерес с остроумието си и с богатия сюжет. Неслучайно тя е главно действащо лице и в новата „Читателска щафета 3: Силата на СТРОМ “, подходяща за тийнейджъри от 11 до 15 години. Поставяйки старта на кампанията, заедно с целия екип на "Детски книги" искаме да предизвикаме тийнейджърите да покажат, че са достойни за рицари на Необичайното. А за да подхраня и вашето любопитството, ще ви разкажа за „СТРОМ – том 1: Колекционерът“.

Дванадесетгодишните близнаци Рафаел и Рафаела Шен водят сравнително нормален живот. Рафаел е доста срамежлив, но пък е цар на всякакви главоблъсканици. Участва в тайно сдружение ССР с най-добрия си приятел Еймерик и има проблеми с побойника Риверан. Рафаела също е супер умна. Тя дружи със Сюзан – едно от най-готините момичета в училището, което се интересува единствено от Робърт Патинсън и робува на модата. Двамата живеят със своя кръстник Тристан – доста шантав тип, който носи ту папийонка, ту вратовръзка и се изявява като журналист. Децата често пътуват с Тристан до далечни дестинации и му се подиграват, че чете вестници за паранормални явления.

Нищо обаче не е такова, каквото изглежда. При поредното спешно пътуване на близнаците до Египет, те стават свидетели на нещо изключително изумително – в неотваряна през вековете гробница те откриват древен компютър на 4000 години! А понеже подобни факти не трябва да излизат наяве, присъстващите на откритието археолози са „заличени“ (не ликвидирани!). За съжаление обаче, информацията вече е разпространена…

При връщането си обратно в Париж, близнаците получават специална покана от Тристан да посетят Лувъра. Ако очаквате скучно обикаляне покрай хилядите експонати в музея, дълбоко грешите! През таен вход героите се озовават в тайна зала, където разбират, че са по-специални. Те са сред избраните кандидати, достойни да се посветят в мощта на Стром и да поемат по тежкия път да се превърнат в членове на братството на Рицарите на Необичайното – една от най-старите организации в света, известна на малцина.

Подобна задача изглежда лесна, но повярвайте – за Рафаел и Рафаела се оказва доста тежка! Да спазват правилото на трите „С“, да се обучават в странните дисциплини като елементална химия, стромичен бой и какво ли още не, да не се издават пред приятелите си и да получат писмо от своите загинали родители…

Освен трудния път на кандидати в тайната организация, на децата се пада и възможността да разкрият случай, забит като трънче в петата на организацията в продължение на векове. Някой колекционира предмети, свързани с времето и смъртта. Този тайнствен персонаж научава за древния компютър, който Тристан открива и е готов да го вземе на всяка цена. Ще успее ли Ф да набере маргаритки и как близнаците ще се намесят в случая?

Прекалено много въпроси, чийто отговор ще откриете на страниците на книгите от поредицата „СТРОМ“… Вярвам обаче, че ще ви е интересно, защото книгите са доста необичайни – хем са фентъзи, хем има и фантастични елементи, загадки и сложни казуси, с които само най-умните могат да се справят. Сюжетът е богат, героите са изправени пред множество ситуации и реакциите им са истинска наслада за читателя. Ако очаквате елементарно фентъзи, по-добре си изберете друга поредица. И Хари Потър няма да откриете тук, но пък приятелството на Рафаел и Рафаела е напълно способно да стопи всякакви подобни желания у вас.

Ако все пак решите да пробвате дали поредицата ще ви хареса толкова, колкото на мен, не забравяйте да попълните формата си за участие в „Читателска щафета 3: Силата на СТРОМ“, за да грабнете специална колекционерска значка!

Федералният съд в американския град Сиатъл, който бе ангажиран с двуседмичното патентно дело между Motorola и Microsoft, взе решение, с което първите няма да получат възможността да забранят продажбите на продукти на вторите. Motorola ще получават пари от Microsoft заради това, че те използват лицен...

В своя критична публикация политическият коментатор Ем Джей Розенбърг, определя гласуването на САЩ срещу повишаването на статуса на Палестина в ООН като дълбоко циничен ход. Циничен е, защото няма шанс президентът Обама да смята, че е направил правилното нещо. Също така е циничен, защото в името на приятелството с Израел, Обама води Израел към скалата. А там има два пътя – към пропастта и назад, към сигурната твърдя земя. След абсолютния гаф на Израел в Газа, глътнал над 780 милиона долара само за 5 дни, гласуването за статуса на Палестина в ООН, допълнително окраси нелицеприятната картина. А, когато съюзниците ти се правят на интересни, тогава вече трябва да помислиш сериозно.

Последното нещо, което един истински приятел на Израел може да направи, е да го поставя в ситуация, в която е демонстрирана почти пълната международна изолация на Израел. Осем страни подкрепиха израелската позиция – САЩ, Панама, Палау, Канада, Маршаловите острови, Науру, Чехия и Микронезия – докато 138 гласуваха с палестинците. Беше ли този резултат в полза на Израел?

Обама не се опита да бъде полезен. Администрацията му позволи истинско бедствие за Израел, защото Обама изглежда не е наистина загрижен за израелците и палестинците. Това определено не е игра на съюзник, с който Тел Авив се хвали.

За задълбочаващата се изолация допринасят действията на Обама. Абсолютният отказ да изрази и една дума на съчувствие към палестинците, убити в Ивицата Газа, е пълен гаф. Подчертаване върху “убити”, а не “загинали”, както се омаловажаваха жертвите сред палестинците в коментарите на CNN. Предишните администрации, сигурно от някакво чувство за приличие (когато са демократите в Белия дом), изразяваха съжаление за убитите и от двете страни и призоваваха за край на сраженията. Но Обама не направи това. Дори, когато беше попитан директно, неговият говорител говори само за болката на Израел. Единствено Хилъри Клинтън спомена, че изразява съжаление и за двете страни.

Но не и Обама.

Позицията му не може да се обясни докрай с лобито във Вашингтон. Не, че не играе важна роля, напротив. Но силата му намалява при преизбирането на президента. Последните избори показаха, че избирателите с еврейски произход или фундаменталистките християнски кръгове, поддържащи Израел, не се поддават на  сантимент, свързан с Израел в предизборната кампания. Евреите са предимно демократи, а християните ционисти са републиканци. Това явно няма да се промени скоро.

Какво още направи Обама? С реакциите си или липсата на такива около гласуването в ООН, Обама делигитимира Израел в очите на света, което е ужасно поражение за всички, които се борят за хубавото лице на Тел Авив. Това можеше да бъде избегнато, ако Обама беше решил да каже, че трябва да се подкрепи резолюцията в ООН и, че Израел трябва да гласува “за”. При този сценарии, победата на палестинците нямаше да изглежда толкова голяма. Вместо това, истерията, която Израел и САЩ вдигнаха, извиването на ръце срещу резолюцията и политическия натиск, даде на Палестина постижение, което ще е с историческа стойност (палестинците чакат 65 години за това).

Защо Обама се държи по подобен начин, неприемлив за държава съюзник? Най-вероятно отговорът е, защото Обама смята, че израелците и палестинците едва ли си струват главоболието. Ако можеше да избегне разговорите с Нетаняху и поддръжниците му, ще го направи. В момента Обама има по-важни грижи, като националната икономика и запазването на сигурността.

Въпреки, че тези грижи изобщо не са малки, все пак ходовете на Обама и загърбването на близкоизточния конфликт, нанасят щети върху репутацията на САЩ по света. Британската преса възкликна “ООН срещу САЩ”, а пък New York Times пусна на първа страница: “Общото събрание на ООН, в ущърб на САЩ, повишава статута на Палестина”. В този момент не само Израел изглежда изолиран, но и Щатите.

И не само това. С поредица от погрешни ходове и позицията около гласуването в ООН, Обама загуби доверието на арабския свят. Резултатът от Общото събрание показва на администрацията във Вашигтон, че историята може да се движи и без САЩ. Награденият “извънредно” с Нобелова награда за мир президент Обама, не показва с нищо, че се интересува от мир в Близкия изток или, че дори би предприел нещо, за да посредничи за постигането му. Което е жалко…и очаквано.

*На  „Пенсилвания авеню” 1600 във Вашингтон, се намира Белият дом.

29 и 30 ноября 2012 года в Большом театре состоялось историческое событие – в главной партии в опере М.Мусоргского “Борис Годунов” выступил выдающийся бас современности, итальянский певец Ферруччо Фурланетто. Он стал первым западным исполнителем, кому постастливилось спеть Бориса Годунова в двух крупнейших оперных театрах России – Большом и Мариинском. В ноябре прошлого года Фурланетто пел Бориса Годунова в Лирик-опере Чикаго. В этом сезоне маэстро снова порадовал чикагских любителей оперы, на этот раз – в партии Фиеско в опере Джузеппе Верди “Симон Бокканегра”. В нашей беседе в прошлом году певец рассказал о ...