Специалисти от компанията Thales Alenia Space са завършили второто включване на двигателната установка с цел на издигане на спътника 'Ямал-402' до планираната орбита.

На 12 декември 2012 в 02:49 наше време от северно корейски космодрум е реализиран старт на ракета носител Unha-3 със спътника Kwangmyongsong-3 (Shining Star-3).

Голямото строителство на пътищата в България започва в началото на 20 век при Цар Фердинанд. Да си припомним статията с архивната брошура “България въ строежъ” от инж. Димитър Василев, 16 януари 1942 година: Ще успеем ли днес да довършим изграждането на онази България, която руските орди и комунистите ни откраднаха през 1944 година?   Следващият [...]

10 правила за безопасно спускане по снежните писти: 1. Уважение към другите Скиор или сноубордист – трябва да се държи по такъв начин, че да не застрашава или накърнява околните. Не бъди невъзпитан(а) – планината е място за хармония и…

Има още →

Това е нов сайт, предоставящ новини и анализи, свързани най-вече със Сирия. Но не само.

Syria Deeply е проект, базиран в САЩ, с основател Лара Сетракян. Сайтът Muftah проведе интересно интервю с нея относно сайта, целта му, начинът на работа. Определено е хубаво да се появяват подобни нови инициативи, предоставящи глас на самите сирийци, а не на официални източници.

Syria Deeply е още beta версия, т.е. очакват се още допълнения, обновления и оформяне на сайта. Но вече се превръща в един добър източник на новини. Екипът разчита на най-новите технологии и социалните мрежи. Може да следите новини в техния Facebook, Twitter или Google +.

За да се получи нещо наистина очарователно ми трябва едно – предизвикателство. Понякога ми го поставят, друг път аз си го налагам. Няма значение какъв е случаят, темата, основния продукт. От значение е идеята и до колко мога да реализирам намеренията си въз основа на тази идея. Никога няма да забравя едни думи, на един добър човек – „Идеи много, по-трудно е да се реализират“, да станат живи и истински, да ги усетиш, да ги опиташ. Да бъдат реалност с продължение. Точно това ще бъде темата на следващата приказка.

Идеите са виртуалното пространство, в което живея. Понякога са толкова истински, че усещам ароматът им, плътността и вкуса. Понякога съм объркана, но тук вече идеята се сблъсква с експеримента. С неочакваното, с новото и с изненадата (не непременно хубава) . Следващият опит за мен беше на ръба между цялостното хрумване за шоколадови бонбони и вълнуващото усещане от опита с нещо непознато. Предизвикателството е на лице, остава да изградя основата, върху която да импровизирам в собствен стил.

Започнах да работя по бонбоните без да имам представа какво всъщност ще получа и дали изобщо ще го получа. За тези, които смятат, че в случая работата е само процеса на готвене, ще споделя, че тя не започва с продукт, купа и кантарче, а започва с идеята, празен лист и молив. Вълнението от тази самоинициативна задачка е много силно, но може да доведе и до толкова силно разочарование ако нещо не се получи по предварително начертания план (рецепта). Значи шансовете са 50:50.

Понякога на идеята и е нужно време да отлежи, но обикновено при очарователните неща, тя идва спонтанно и ако не я реализирам, ако не я направя истина, тя си остава една забравена идея. Не искам повече да имам такива, затова мисля, че няма какво толкова да му мисля и се впускам стремглаво в намерението си.

А то, намерението, е да направя коледни бонбони. Ще си кажеш, че всички бонбони може да минат за коледни, особено тези, които са приготвени у дома и в които са сложени подобаващи аромати. Може и така да мина, но не искам. Изненадата е, че без обичайните подправки си направих именно коледни бонбони. И смятам, че ще разбереш това, едва след като ги опиташ.

Ок, ще издам малко. Те са дъвчащи, меки, много ароматни и едновременно хрупкави. Те са с познат вкус, в непозната форма. Те са всичко, за което работих (нали се разбрахме за думата „работа“) и осъществих намерението си. Те са просто очарователни.

Очарователни шоколадови бонбони

Тези бонбони са вдъхновени от Baileys и новия вариант с вкус на бишкоти. За идеята си взаимствах техники от книгата Feinste Pralinen selbst gemacht.

Посочените дози са за 36 бонбона.

За основата:

• 1 яйце
• 100 г захар
• 50 мл кленов сироп
• 50 г течна глюкоза
• 50 мл олио от гроздови семена
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 150 г брашно

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се квадратна форма с подвижни стени, с размери 23 см. Дъното на формата се покрива с хартия за печене. Хартията и стените на формата се намазват с растителна мазнина.

Яйцето и захарта се разбиват с миксер докато сместа се сгъсти и изсветлее. Добавят се кленовият сироп, глюкозата и олиото, и сместа отново се разбива докато стане хомогенна.

Брашното се пресява с бакпулвера и се добавя към горната смес. Разбърква се с шпатула или на ниска скорост с миксера.

Сместа се разпределя равномерно в подготвената форма и се пече в предварително нагрятата фурна на 180°C за 23 минути.

Основата се оставя да изстине във формата. С остър нож се минава по ръбовете на формата и платката се освобождава от нея. Формата се измива и подсушава. В нея се поставя платката отново.

За шоколадовия ганаш:

• 100 г натурален шоколад, нарязан на ситно
• 100 г млечен шоколад, нарязан на ситно
• 50 г течна глюкоза
• 40 г масло, нарязано на кубчета
• 100 мл ликьор Бейлис с вкус на бишкоти

В подходящ съд за водна баня се смесват двата вида шоколад, глюкозата и маслото. Поставят се на водна баня, на умерен огън. Когато шоколадът и маслото се разтопят се добавя ликьорът. Всичко се разбърква хубаво докато се получи еднородна смес с тъмен, лъскав цвят.

Отстранява се от водната баня и се разпределя върху основата.

Оставя се на стайна температура докато се охлади. След това формата се покрива със стреч фолио и се оставя за една нощ в хладилник.

Оформяне на бонбните:

На следващия ден платката с ганаша се освобождава от формата и се поставя върху дъска за рязане.

Краищата се изравняват с нож потопен в гореща вода. След всеки разрез е необходимо ножът да се потапя в горещата вода.

Нарязва се на 36 парчета, като ножът отново се потапя в гореща вода.

За покриване на бонбоните и декорация:

• 500 г натурален шоколад
• седефна боя на прах

Шоколадът се темперира.

В него се потапят нарязаните бонбони и се покриват от всички страни с шоколад, като излишния се изтръсква.

Поставят се върху хартия за печене и се оставят докато шоколадът стегне.

Когато стегне, с нож се оформят бонбоните като се отстранява излишния стегнал шоколад.

Финалните щрихи са с тънка четка потопена в седефена боя, с която се минава повърхността на бонбона.

Вече имам коледни бонбони в духа и мотото на Бейлис у нас  - „Да бъдеш момиче с мнение, жена с отношение и дама от класа”. Всички го можем в своята си среда, но с Бейлис става приложимо навсякъде.

Дори и на мъжете ще се хареса, обещавам.

Очарователните шоколадови бонбони е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

10 правила за безопасно спускане по снежните писти: 1. Уважение към другите Скиор или сноубордист – трябва да се държи по такъв начин, че да не застрашава или накърнява околните. Не бъди невъзпитан(а) – планината е място за хармония и удоволствие. 2. Контрол на скоростта Скиор или сноубордист – трябва да се движи, така че [...]

ЕС може да бъде пример за цифрови свободи, само ако те са защитени в ЕС.

Това е едно от съображенията  на Европейския парламент за приемане на Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС (2012/2094(INI)).

Стратегията заслужава четене, ето разделът за управление на интернет:

Управление на интернет

48. счита, че прозрачното и съвместно вземане на решения е от изключително значение за гарантиране на зачитането на отворения и открит за участие характер на интернет; счита, че всяко разискване по регламентите относно интернет следва да бъде отворено и да включва всички заинтересовани страни, особено специализираните в защитата на основните права, както и обикновените интернет потребители; е на мнение, че ЕС следва да изиграе водеща роля в развитието на основните правила на цифровата свобода и на нормите на поведение в кибернетичното пространство, включващи механизми за уреждане на спорове и вземайки предвид несъвместимите правни системи;

49. отбелязва, че понастоящем структурата на интернет е относително нерегулирана и е управлявана чрез многостранен подход; подчертава необходимостта от това ЕС да гарантира, че многостранният модел е приобщаващ и че малките дружества, участниците от гражданското общество и потребителите няма да загубят правото си на управление за сметка на няколко големи правителствени участници и участници от света на бизнеса;

50. счита, че сътрудничеството между правителствата и частните участници по въпросите на ИКТ не следва да се основава на поставянето на преки и косвени задължения за доставчиците на интернет услуги за приемане на възложени роли по правоприлагане чрез полицейски дейности и регулиране на интернет;

51. подчертава значението на обща стратегия на ЕС за управлението на интернет, както и за въпроси, свързани с регулирането на телекомуникациите, като припомня, че секторът е управляван на международно равнище от Международния съюз по телекомуникации, в който всяка държава членка на ЕС има по един глас;

52. изразява загриженост относно предложенията от страна на коалиции от правителства и дружества да бъде въведен регулаторен надзор и да бъде увеличен правителственият и частният контрол над телекомуникационните и онлайн операции;

53. призовава ЕС да разгледа и да се противопостави на извънтериториалното въздействие на законите на трети държави, а именно законите на САЩ в областта на ПИС, върху гражданите, потребителите и предприятията в ЕС; във връзка с това призовава Комисията да представи в кратки срокове своята Общоевропейска стратегия за изчисления в облак, както се подчертава в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа:

54. припомня, че интернет, връзките за данни, съхраняването на данни и ИКТ са от изключително значение за критичната инфраструктура на ЕС;

55. изразява съжаление относно тласъка в ЕС за повече правомощия за блокиране на уебсайтове, като има предвид, че това винаги следва да бъде последна мярка;

56. решително подкрепя принципа за неутралност на мрежата, а именно доставчиците на интернет услуги да не блокират, дискриминират, нарушават или намаляват, включително посредством цената, способността на всяко лице да използва услуга за достъп до, ползване, изпращане, постване, получаване или предлагане на каквото и да е съдържание, приложение или услуга, избрани от него, независимо от източника или получателя;

57. счита, че е необходимо по-глобално сътрудничество с цел да се поддържат и модернизират правата върху интелектуалната собственост в бъдеще, тъй като това е от жизненоважно значение за гарантиране на иновациите, заетостта и отворената световна търговия;

58. призовава държавите членки и Комисията да разработят политика на ПИС, така че лицата, които желаят да създават свое собствено съдържание и да го споделят, без да придобиват ПИС, да продължат да имат тази възможност;

59. призовава Комисията да предложи нова регулаторна рамка за трансграничната онлайн търговия, оценка и преразглеждане на Директива 2001/29/ЕО за информационното общество за гарантиране на предсказуемост и гъвкавост при режима на авторските права на ЕС и преразглеждане на Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (IPRED), чрез която ще се постигне равновесие между необходимостта от съответна реформа и защита на авторските права и необходимостта да се защитят основните права в мрежата и да се запази отвореният интернет, и която би послужила за основа на разпоредби относно правата върху интелектуалната собственост и ангажименти в бъдещите споразумения за свободна търговия.

 

депутатите, които гласуват за промяна на този закон, гласуват за лошото здраве на българите. нито повече, нито по-малко. гласуват за по-бързата им смърт и за по-бърз банкрут на здравната система. това е истината.

Ако ви се налага да използвате ESR версията на firefox (версия 10 в момента), но пазите паролите си в 1password сигурно вече сте открили проблема който аз имах : двете не работят заедно ! И затова че ще се зарадвате на тази страница от документацията на 1password точно колкото и аз. Страницата съдържа инструкция стъпка по стъпка [...]

• 15°C – В Хавай си включват отоплението (ако изобщо имат такова). По Черно море още поръчват студена бира.
• 10°C – Американците започват да треперят, в Разград сеят царевица.
• 5°C – Можеш да видиш дъха си. Италианските коли спират да палят. Норвежците се къпят на открито. В Бургас вече нямат комари и спят на отворен прозорец.
• 0°C – Водата замръзва в Америка, но Дунавът едва започва да се сгъстява в Силистренско. Софиянци мрънкат, че не им се ходи до офиса.
• -5°C – Френските коли спират да палят. Правителството обявява, че зимата е дошла изненадващо. (Ми, да, кой да ти очаква клинч през декември-януари-февруари…)
• -10°C – Във Варна пускат намеци на шефовете за командировка до Австралия. Пътищата са проходими при български условия.
• -15°C – Хлебарките напускат офисната кухня и се ориентират към диваните. В Благоевград обявяват официално начало на зимата.
• -18°C – В Ню Йорк засилват отоплението на максимум. Руснаците излизат за последен пикник за сезона. В Пловдивско сипват вече по три вместо по две ракии за събуждане.
• -20°C – Американските коли спират да палят. Котката иска да се пъхне в пижамата ти. В Силистра започват да носят ризи с дълги ръкави.
• -25°C – Повечето хавайци са мъртви при тази температура. В Перник сериозно са решили да слагат зимни гуми вече.
• -30°C – Политиците започват да говорят за бездомните. Офисните хлебарки се опитват да влязат в дрехите ни. Във Видин решават, че “Ето това вече е истинска зима!”.
• -35°C – Японските коли спират да палят. Може да си чуеш дъха.  Котката иска да се пъхне в пижамата ти. В Русе пускат снегорин.
• -39°C – Немските коли спират да палят. Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш. Бай Иван от Шумен ругае звучно, рита гумите и пали Ладата.
• -40°C – Шведските коли спират да палят. Във Велико Търново ближат ракия на клечки.
• -42°C – Трафикът в Европа замира. Обявяват бедствено положение. Бойко Борисов не си показва носа никъде. В Хасково си обличат пуловерите.
• -45°C – Политиците започват да правят нещо даже и за бездомните. В Боровец най-накрая всички ски-писти са отворени.
• -50°C – Цуца от Дупница обявява, че е студено и решава да пуши на терасата отсреща само два пъти дневно. В Аляска хората си затварят прозорците на баните.
• -55°C – Моржовете напускат Гренландия. Детските градини в Пазарджик организират ски-излет.
• -60°C – Полярните мечки започват да мигрират на юг. Колата също иска в леглото. В Плевен пускат парното.
• -70°C – Адът замръзва. В Кърджали нахлупват шапката над ушите.
• -73°C – Финландските специални служби евакуират Дядо Коледа от Лапландия. В Сливенско закопчават и най-горното копче на ризата.
• -80°C – Адвокатите си прибират ръцете в собствените джобове. Във Видин обуват ботуши.
• -114°C – Етиловият алкохол замръзва. Следствие – в Габрово и Стара Загора са много вкиснати.
• -273°C – Абсолютната нула. Атомите спират да се движат. Българите си признават, че е малко студено и си поръчват по още една ракия на клечка…

Старо, златно, копирано и преправено… Оригиналът е за руснаци и лапландци.

Сподели тази публикация:

Винаги съм искала да напиша ревю за творбите на Чарлз Дикенс, но все нещо ме възпираше – не бил за деца, текстовете не били подходящи и т.н. И всеки път, в който чуех името му, нещо ме глождеше… До онзи ден, когато открих прекрасната адаптация на „Коледна песен“!

Историята за Ебенизър Скрудж е добре позната и на малки, и на големи. Дори чичо Скрудж от анимационните филми май води началото си от образа на дъртия скъперник. Но самата „Коледна песен“ е толкова вдъхновяваща, толкова истинска история, че не би омръзнала на никого. Защото тук правилото „Вече съм гледал филма“ просто не важи.

И така, Ебенизър Скрудж е стиснат старчок, за когото парите са най-важното нещо на света, а спестяването им – кауза на живот и смърт. И ако има нещо, което той мрази най-много, това е денят на Коледа. Защо? Защото всички лентяйстват, веселят се и пропиляват парите си за ГЛУПОСТИ! На всичкото отгоре Боб Крачит – помощникът на Скрудж, иска да ползва и почивен ден, защото било Коледа! Що за наглост, а?

Хмм, може и да е добре да си богат, но богатството има смисъл само когато е споделено или когато го използваш, за да помагаш на нуждаещите се. Тези дейности обаче са твърде непознати на Ебенизър. Затова, когато се прибира в студената си и самотна къща, Скрудж преживява огромен шок, който го разтърсва от глава до пети и му помага да се опомни. Какво се случва? Ами, в дома му преминава шествие от призраци. Първо, омотан във вериги пристига покойният му съдружник Марли. После идват и духовете на Коледите, които разкриват пред погледа на скъперника миналото, настоящето и бъдещето.

Идва ли му акълът на Скрудж? И още как, но финалът е толкова грандиозен, че си струва да се препрочита всяка Коледа!

За да направя и един експеримент дали книгата е подходящо адаптирана за деца от редакторите на изд. „ФЮТ“, помолих дъщеря ми Карин да я прочете. След като мълча доста време, погълната от историята на скръндзата Скрудж, Кари пророни няколко сълзи и заяви: „Наистина, права си, много е хубава. Особено краят!“

Веселете се в настъпващите празнични дни, радвайте се на онова, което имате и не забравяйте да се погрижите за онези, които си нямат нищо. Защото щедростта ни прави истински хора!

Image: GalleassGirona.JPG by Notafly via Wikimedia Commons

Един от първите си постовете тук посветих на въвеждането на дългоочаквания единен патент на Европейския съюз и предизвикания от него нескопосан опит на Испания и Италия да го торпедират.

Предвид сериозните неуспехи на въпросните държави на бойното поле, си позволих да направя паралел между действието им и (неуспеха на) Великата Армада, съответно провалилата се в Либия операция Компас.

Прогнозата ми като че ли се сбъдва

защото според днес публикувано прессъобщение, генералният адвокат Ив Бот (Yves Bot) препоръчва на Съда на Европейския Съюз (СЕС) да отхвърли иска на засегнатите на езикова основа романски държави.

Припомням, че в практиката си СЕС се съобразява с препоръките на генералните адвокати в над 80% от всички случаи.

Цитирано ви предавам съобщението, като съм подчертал най-интересните по моему части, а по-подробна информация за новия единен патент ще публикувам в блога на професионалния си сайт.

Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Решението за разрешаване на засилено сътрудничество се приема от Съвета като крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.
То се приема от Съвета въз основа на предложение на Комисията и след одобрение на Парламента.

С приетото през 2011 г. решение2 Съветът разрешава установяването на засилено сътрудничество за създаване на единна патентна защита между 25 (от общо 27 държави членки на Съюза), като Испания и Италия отказват да участват в него. Сътрудничеството цели въвеждане на режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.

Испания и Италия искат от Съда да отмени решението на Съвета, като се позовават на няколко основания за невалидност.

В представеното днес заключение генералният адвокат Yves Bot отговаря на изложените от двете държави доводи.

След като уточнява, че Съдът за първи път ще трябва да разгледа законосъобразност на решение за такова сътрудничество, генералният адвокат напомня, че по силата на принципа на разделение на властите Съдът може да упражнява само ограничен контрол по отношение на законодателни мерки, приети от Съвета.
Всъщност съответните институции следва въз основа на редица обстоятелства да преценят последиците от засиленото сътрудничество, да претеглят различните интереси и да направят спадащи към отговорностите на всяка една от тях политически избори. Съдът трябва да се ограничи с проверка дали при упражняването на тази свобода на избор Съветът не е допуснал явна грешка или злоупотреба с власт или дали явно не е превишил пределите на правото си на преценка.

Генералният адвокат отговаря най-напред на довода, че Съветът не е компетентен да приеме решението, тъй като създаването на единен патент спадало по-специално към установяването на правила относно конкуренцията, необходими за функционирането на вътрешния пазар, и поради това било от изключителната компетентност на Съюза. Държавите членки обаче можели да установяват засилено сътрудничество само в областите, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза.

Генералният адвокат счита, че Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) установява изчерпателен списък на областите, които са от изключителната компетентност на Съюза.

Освен това създаването на европейски документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, спада към вътрешния пазар. Макар произтичащите от патента права наистина да засягат търговията и конкурентните отношения във вътрешния пазар, тази констатация не е достатъчна, за да се приеме, че по отношение на него се прилагат правилата относно конкуренцията.

Поради това генералният адвокат счита, че ДФЕС предоставя подходяща правна основа за създаването на документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, в рамките на установяването и функционирането на вътрешния пазар — област, която попада в споделената компетентност между Съюза и държавите членки.

Генералният адвокат разглежда по-нататък основанието, изведено от твърдение за злоупотреба с власт от страна на Съвета. Той напомня, че засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Въвеждането на такъв механизъм е обосновано от засилващите се различия между държавите членки и техните конкретни интереси или нужди.
Поради това, първо, като констатира, че липсва единодушие относно езиковия режим на единния патент, и второ, като решава поради създалото се блокиращо положение да установи засилено сътрудничество, Съветът само прибягва до средство, с което разполага в съответствие с разпоредбите на Договорите.

В отговор на твърдението за нарушение на съдебната система на Съюза генералният адвокат напомня, че по двете жалби за отмяна Съдът следва да провери дали са били спазени условията за валидност на установяването на засилено сътрудничество. Той констатира, че създаването на съдебна система за единните патенти не спада към изискваните от Договорите условия за установяване на засилено сътрудничество. Даденото от Съвета разрешение за установяване на засилено сътрудничество е само предпоставка за приемането на други законодателни актове, които впоследствие ще трябва да го въведат конкретно в действие.

Генералният адвокат отбелязва, че сътрудничеството трябва да се осъществява „като крайна мярка“, когато преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Той констатира, че Договорите не определят нито условието за крайна мярка, нито понятието за разумен срок. Според него условието за крайна мярка не означава непременно да се констатира отхвърляне след гласуване на законодателно предложение, а наличие на действително блокиране, което би могло да настъпи на всички равнища на законодателния процес и свидетелства за невъзможността да се постигне компромис.

Ето защо засиленото сътрудничество е средство, използвано като крайна мярка, когато се окаже, че чрез обичайната законодателна процедура не може да се постигне какъвто и да било компромис.

Генералният адвокат счита, че Съветът, който познава всички особености на законодателния процес, съдържанието на проведените разисквания и безизходните положения, които може да възникнат, може най-добре да прецени дали в крайна сметка е възможно в неговите рамки да се постигне съгласие. Той разполага следователно с широко право на преценка при определяне дали засиленото сътрудничество действително е прието като крайна мярка и при установяване дали преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Поради това Съдът трябва да провери само дали Съветът е разгледал грижливо и безпристрастно всички относими фактически обстоятелства. Според генералния адвокат в случая Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, тъй като след години разисквания, винаги завършващи с
неуспех, не е бил в състояние да постигне единодушие и следователно да действа с участието на всички държави членки.

Поради това генералният адвокат счита, че основанието, изведено от нарушение на условието за крайна мярка, не е обосновано.

Генералният адвокат разглежда по-нататък довода относно засягането на вътрешния пазар и на икономическото, социално и териториално сближаване, възпрепятстването на търговията между държавите членки и свързаната с нея дискриминация, както и относно нарушаването на конкуренцията. Той напомня, че решението, с което се разрешава установяване на засилено сътрудничество, определя процесуалната рамка, в която по-нататък ще се приемат други актове.

Съдебният контрол върху решението за разрешение следователно не може да се смесва с този върху приетите впоследствие актове. Съветът действително посочва в решението си какъв би могъл да бъде езиковият режим на единния патент, но този въпрос не е определящо условие за валидността на решението за разрешение на засилено сътрудничество. Той би трябвало да се разгледа по-късно и да бъде предмет на отделен акт, приет с единодушие от участващите държави членки. Съдът би могъл да осъществи съдебен контрол върху посочения акт в рамките на евентуална последваща жалба.

Генералният адвокат счита, че преценката на Съвета не е опорочена от явна грешка. Напротив, според него механизъм за създаване на единен патент би довел до предоставяне на еднаква защита на територията на повечето държави членки и би допринесъл за хармоничното развитие на целия Съюз, като намали несъответствията между тези държави членки.

Освен това всички икономически оператори биха могли да се ползват от такъв патент, доколкото мястото на произход на заявителя за единен патент е без значение за получаването му.

Накрая, по отношение на твърдението за нарушение на задължението за зачитане на компетентността, правата и задълженията на държавите членки, които не участват в засиленото сътрудничество (езиковият режим налагал държава членка, която не участва в засиленото сътрудничество, да се откаже от изискването за превод на езика ? на описанието към заявката за патента с оглед пораждане на правно действие на територията й), генералният адвокат отново счита, че въпросът за езиковия режим не е определящо условие за валидността на решението за разрешаване на засилено сътрудничество.

Поради това генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли всички изложени от Испания и Италия основания и следователно да отхвърли и двете жалби.

Русия се отказа от предложението си за регулация на интернет

 Повод за такъв призив ми дава едно негово, съвсем скорошно, поръчково интервю, по повод 25 годишнината от пускането на 5-ти енергоблок на АЕЦ „Козлодуй” в експлоатация. А още по-точно високата концентрация на свръх нагл...

Телекомуникационният спътник 'Ямал-402' , който бе изведен в космоса на 8 декември , се е отделил от ускорителя 'Бриз-М' с 4 мин по рано от планираното време. Което от своя страна означава, че спътника не е достигнал до планираната орбита.

На 1 декември се проведе “TEDxMladostWomen”. Една конференция, събрала дами за лектори, много ентусиазъм, смелост и победи. Скоро ще можете да видите и записите, но сега искам да ви представя един от лекторите – Петя Желева. Занимава се с игри от 2001 г. насам и обича гейминга, защото е един от начините да прескочи границите на възможното и позволеното за жените.

Здрасти, Петя!

Здрасти,
Аз съм Петя. Зодия РАК Занимавам се с компютърни игри от повече от 10г. Водещ принцип…хм.Не съм сигурна дали имам. По-скоро се старая да си правя моето, без да преча на другите. Също е важно дас е знае, че много рядко е твърде късно, за да стане още по-късно.. Съвестта ми говори почти през цялото време, та засега мисля, че ми е най-добрият приятел, защото не ме е подвела. Ще видим занапред. Обичам да изказвам мнението си на висок глас и в много от случаите казвам нещата в очите. Доста хора не ме харесват, но пък доста ме обичат много ) Други са предубедени към мен и не ме кефят, но някой ден ще се опомнят, надявам се на 21.12!!! 

 

 

На TEDx Mladost Women съвсем рационално оспори стереотипа за жените и технологиите. В този дух можеш ли да дадеш пример за мъж, изпаднал в немилост пред компютъра да речем?

Хаха.Ами не, не мога. Причината е отново обществото, което насърчава мъжете да се занимават с компютри и технологии. Ако мъж не може да се справи с компютър, казваме “Нищо ще се научи, не е свикнал”. Но ако жена изпадне в подобна ситуация – “Е, тя е жена, не и се сърдете..?!” Няма нищо лошо в това, но когато подобни случки са определящи, не е много приятно да си от женски пол и да трябва тепърва да се доказваш като правилно функционираща.

 

Всъщност има ли някакви предпоставки, които определят дали един човек би се справил добре в света на технологиите?

Нагласа, възпитание, среда. Човек се програмира и се настройва на дадена вълна. Да вземем например човек от третия свят. Подобна адаптация би била много трудна и то защото ще е много трудно да се обясни защо тази машина е важна или се използва масово, след като досега даденият човек не е имал нужда от нея. 

 

А за да си победител в игрите какво е нужно?

Сърце. Както всички при спортове, победата  трябва да се иска най-много със сърцето. След това идват тренировките, сериозното отношение и големите амбиции, които те тласкат напред. Но да не забравяме късмета. Това си е виииинаги един много голям процент от факторите във важни.

 

Кои са твоите игри?

Counter-Strike 1.6 forever! 

 

На какво те научиха? Победите и загубите в игрите научиха ли те как да се бориш в живота?

Научиха ме да отстоявам позицията си и да разбера, че ако искаш нещо да се случи, трябва сам да дадеш максимума от себе си. Също разбрах, че дори да играеш заедно с още 4-6-10 души, ти винаги трябва да разчиташ най-много на теб самия и че ако има проблем, трябва да го потърсиш и в себе си.

 

Би ли препоръчала на всички да играят игри и защо?

Бих препоръчала на хората над 18г. Въпреки че днешните поколения израстват в един по-технологичен свят, аз съм твърдо против идеята децата да изживяват детство пред компютър и телевизор. Компютърните игри са забавни, но в никакъв случай не трябва да бъдат възпитателни или да заместват социалните контакти. Но ako ви се занимава сериозно, имайте предвид, че за да успеете, ще трябва да пожертвате доста време, нерви и усилия…и дори тогава не е сигурно, че нещата ще работят, както сте си мечтали.

 

И последно. Конзола или PC?

ПС! Аз съм oldschool.

 

Благодаря на Петя за хубавото интервю и интересната лекция, която скоро ще видите тук. А TEDxMladostWomen е самостоятелно организирано събитие, което се проведе едновременно с TEDxWomen 2012 във Вашингтон. В същия ден – 1 декември – в още над 140 страни се проведоха локални събития, които излъчваха сесии от TEDxWomen 2012.

TEDxMladostWomen е замислен и организиран от Денислава Симеонова, Ана Динкова, Събина Панайотова и Деспина Колева. Вижте повече за тях.

Снимки: TEDxMladostWomen

Рекорден брой журналисти по света са в затвора, Турция е №1

Всяко второ престъпление от омраза в САЩ е на расова основа

С интересна и забавна коледна кампания ще зарадва своите малки и не чак толкова малки читатели сайтът "Детски книги". Инициативата стартира в понеделник и ще продължи до 24 декември.

"Решихме да организираме празнична кампания, с която да подготвим читателите си за настъпващите празници, да ги заредим с вълшебно настроение с дъх на канела и джинджифил и да им разкрием тайнствения свят на коледните и новогодишни традиции", казва главният редактор на www.DetskiKnigi.com Валентина Стоева.

Редакторите на сайта са подготвили представяния на над 20 книги, които всяко дете трябва да прочете, за да усети духа на наближаващите празници. Разбира се, всички те са и подходящи за подаръци. Освен тях обаче в сайта "Детски книги" читателите ще могат да видят и специалните статии, посветени на празниците, традициите и обичаите.

Най-интересните ревюта от серията "Книжна Коледа" ще можете да видите и в "Аз чета".

Продукти за 4 порции:
2 глави цвекло
200г пушена сьомга
1ч.ч. кафяв ориз
200г синьо сирене
щипка сол
2с.л. зехтин
1с.л. прясно изцеден лимонов сок

Приготвяне:
Оризът се накисва предварително за едно денонощие във вода. На другия ден водата се излива. Оризът се слага в тендежра. Наливат се 2ч.ч. вода. Вари се един час. Главите цвекло се почистват и измиват. Режат се на кубчета с къдраво ножче. Парченцата цвекло се слагат в метална касерола. Полива се вода един пръст под нивото им. Поръсва се щипка сол. Съдът се похлупва. Цвеклото се вари на кротък огън до омекване. Отцежда се остатъчната вода. Сварените кубчета цвекло се слагат в купа. Към тях се добавят оризовите зрънца, кубчета синьо сирене и надребнена пушена сьомга. Продуктите се поливат с дресинг от зехтин и лимонов сок. Салатата се обърква. Разпределя се в плоски чинии. Поднася се студена.

ГЕРБ дойдоха на власт с обещание да разкостят БСП и ДПС и си отиват с Костов на уста.

Ако има обаче едно единствено нещо, в което от ГЕРБ са изключително последователни, това е продължаващата им битка да опровергаят предизборния лозунг на БСП : „Гласуваш за Бойко, получаваш Костов”. Не само , че не се случи, но се случва точно обратното.

Или..? Да не би пък проницателните червени шамани да са имали предвид през 2009 година друго- че след гласуването за Бойко избирателите ще доведат страшилището Костов да спасява положението от наследството на Бойко?

Сега, когато възниква опасността ДСБ да се обедини с масово напускащите герберизираната СДС сини лидери и структури, за да потърсят сметка на ГЕРБ ( например на Цветанов за апартаментите, както самият Костов конкретизира), управляващите май се стреснаха. Напълно в стила на другарите и другарките от столетницата, които обичат да припомнят общия си генезис с опоненти и врагове си, за да ги дискредитират с някогашни общи корени по линия на БКП или ДС, Цветанов започна да интимничи с подробности кога и как се е срещал със сини лидери, от което очаква публиката да се погнуси от тях (колкото от ГЕРБ, поне).

Оказа се обаче, че осмиваният като „самотник” Костов изглежда никак не е сам, а се съюзява с други, подобни на него, „недоубити” от царските шашми и герберизма-ленинизма
опитни политически съмишленици, генериращи също така нова, младежка енергия в дясно.

В телевизионни предавания премиерът и заместникът му Цветанов се редуват да нападат обединяващият се син враг без да си дават сметка, че при спадащата подкрепа за тяхното управление всъщност правят услуга на своите антиподи в условията на задаващ се протестен вот. А врагът на ГЕРБ, ако се съди по истеричните изяви на Борисов и Цветанов, е все по-малко червен и все повече тъмно син.

Откакто на хоризонта се появи призракът „Единство” и вероятността Надежда Нейнски, заедно с няколко други разпознаваеми на национално ( а някои и на международно ниво) сини лидери да застрашат самодоволното „дясно” статукво на ГЕРБ, щабът за мръсни поръчки на управляващите явно е издал код „тъмно синьо”, който да замени розовия досегашен сценарий в закачките по адрес на червените другари.

Станишев чак се засегна от това спадащо внимание към него и заяви, че не се гордее (вече?) Борисов да му е бивш съпартиец (както вероятно се е гордял, когато го величаеше като „Генерала” начело на нереформираната милиция по времето на тройната коалиция).

Оперативното ръководство на щаба за мръсни поръчки на ГЕРБ възложи на своя шеф Цветанов вчера да навърже в един компромат имената на Надежда Нейнски, Иван Костов и Алексей Петров. И ето че днес от телевизия „Европа” козируват с въпрос, който часове наред подканя зрителите да кажат дали са съгласни с това, че Костов и Нейнски РАБОТЯТ заедно с Алексей Петров ( все едно , че сами са се сетили да питат- няма „както твърди Цветанов” ).

Ами да, работят, съгласява се ехото на тази инструкция за очерняне на десните врагове от екрана на телевизията, която се изхитри за годишнината от създаването на СДС да излъчи видеоклип с ретроспекция за цели 23 години, в която не беше споменато или показано нито едно лице на лидер на организацията, освен на Петър Стоянов ( с мегафон, без мегафон- всякак, но сам и единствен).

Всъщност по този начин от ГЕРБ направо РАБОТЯТ за избистряне на дясната мъгла в главите на избирателите, насаждана там от години. За което Костов и Нейнски трябва искрено да благодарят на идеолозите на герберизма-ленинизма, устремили се към пълен разгром на превърнатата от тях в куха черупка , изсмукана откъм дясно съдържание емблема СДС.

Още няколко такива (де)номинации на кандидати за върховни съдийски постове ( като гафовете „Марковска” и „Гугушева”), от страна на кухото ръководство на СДС по заръка на началниците им от ГЕРБ и дори слепите ще прогледнат по въпроса за двете патерици, които се спъват взаимно под претекст, че по този начин, поставяйки я на колене (включително пред заплахата от чревен реваншизъм) развиват България по европейски.

Share on Facebook

От Белия дом  обявиха официално, че ще присъстват със своя страница в Pinterest, присъединявайки се към милионите почитатели на популярната социалка.

Pinterest е определено социална мрежа, която се доказва като водеща и след присъединяването към нея както на президента Барак Обама, така и на Първата дама Мишел Обама, ето че и Белият дом също ще присъства официално. От самото начало на своя мандат президентът Обама и Първата дама предприемат стъпки, за да може, докато са в Белия дом, тази институция да остане в историята като най-отворената.

“Това е ‘Къщата на народа’” – казва първата дама Мишел Обама. “Това е място, което е пропито с история, но то също е и място, където всеки трябва да се чувстват добре дошъл. И затова аз и съпругът ми превърнахме това в нашата мисия да отворим Дома за колкото се може повече хора. “

Активното присъствието на Барак Обама и Мишел Обама в социалните мрежи не е от днес. Барак Обама има официален профил в Pinterest от месец март тази година.

Същото важи и за първата дама Мишел Обама, която се присъедини към Pinterest през месец юни.

Не е учудващо тогава, че и Белият дом, символът на държавността на САЩ, създава свое място в така популярната социална мрежа Pinterest. Онлайн Белият дом присъства и е отворен за виртуални турове денонощно всеки ден чрез Арт проект на Google, както и в социалните мрежи Twitter, Facebook, Flickr и други места в мрежата. Белият дом има и специално създаден социален сайт, наречен “Social Hub“, в който може да се намери актуална информация от множеството социални канали, в които Белият дом присъства.

Белият дом ще пусне официално за празниците таблата Pinterest на 17 декември. Дотогава има закачен само един Pin, приканващ към споделяне на празниците. Желаещите могат да оставят своето послание какво искат да видят на таблата в Pinterest, а късметлиите ще могат да посетят и Белия дом за празниците. Много социално и интересно начинание.

Снимки: The White House

Едвам оцеля, за да успея да го снимам:) Едното крокотаче искаше да го носи в училище, а другото...

Гай Кавазаки е един от интелектуалните лидери (накрая да видим как се превежда thought leaders), които следя от доста години и досега не съм имал разочарование. Затова и издаването на "Проверка на реалността" миналата година беше нещо като минипразник за мен.

Тази есен обаче дойде и може би най-добрата му книга - "Enchantment" бе преведена и се оказа дори по-интересна от първото заглавие, публикувано у нас. Докато в "Проверка на реалността" Гай говори за това как да се превърнете в един добре представящ се предприемач, в "Изкуството да очароваш" той извървява целия път от създаването на идеята, през усмивката до успешната продажба на добре опакования продукт. Всичко това със силата на очарованието... И няма как да е иначе - все пак Кавазаки е бил основен евангелист на Apple в най-трудните години на компанията, известна с перфектния дизайн и маркетинг на продуктите си.

Изкуството да очароваш може да се използва навсякъде около нас - за спечелване на доверието у околните, за преодоляване на резервираността на останалите, за очароване на служителите или шефа си. И накрая - доста силно оръжие - как да устоим на очарованието на останалите. Това са доста catchy глави, всяка от които се състои от съвети, обяснени в няколко абзаца. Още по-силни - секциите за ползване на технологии за "избутване" и "издърпване" на информация - време е да разберете защо Facebook и Twitter са толкова различни помежду си.

И понеже обичам да събирам препоръки за книги от хубавите книги, които чета, нямаше как да не ми направи впечатление, че Кавазаки доста често цитира Робърт Чалдини и неговата книга "Психологията на убеждаването". Добре, че у нас я има издадена - от Изток-Запад - така че май скоро ще се чете! Блажев, нали ме разбра? :)

Покрай страницата с Визовия режим, много често получавам питания как да се извадят документи за работа в чужбина и винаги отговарям, че не знам и че на сайта няма подобна информация (ейц, давам ви идея за сайт! ;). Това ме наведе на мисълта, че май изобщо нямеме „гурбетчийски“ разказ на сайта. Няма да ви разказвам как се запознах с автора, но той днес ще попълни празнотата. Приятно четене:

Испания или нещастен опит за гурбет

  1ви Май. Денят на труда, и на ляво– политическо ориентираните застаряващи българи, 1ви Май на Година Първа е денят на първото ми летене със самолет за годината – първо с посока

Барселона

Престоят ми в страната на нещастните бикове, убивани в чест на негово величество – цар зрител, по някакъв странен и краен начин влияе върху мислите и терзанията ми. Дали заради странната среда в която чувствам душевна празнота, но и потребност да споделям голяма част от мислите си под формата на общуване с хора, взимащи ме все повече за шут, дребният присмехулник, който забавлява търсещите уют души, но текста не ми се получава в посоката на мислите в които би ми се искало. Ща не ща, продължавам с журнала. За съжаление, паметно бе посрещането на 6-то майските празници. Моето желание бе, в спомените си да увековеча именният си празник, единствено с неприсъствието си в родната България, но уви, с „лекото” подканване от сенегалеца Ибу, почерпил ни първо със силно подсладено червено вино, а в последствие в билярд денс клуба, с литрова алкохолна– делириумна напитка, която дори и споделена с още двама, успя да предизвика бунт в стомашното ми царство на спокойствието, и да организира нужното негодувание, подтискащо дезертирането на храната, от богополагащото и се място. Не си спомням от колко време не се бях чувствал по подобен глупав начин, обмисляйки грешките които допуснах през деня, коленичил пред тоалетната чиния, като испански католик пред статуя... „Е...”, ще кажат някои мои приятели,”... има и такива дни.”

Време е да разкажа за целта на пребиваването си тук,

или по точно за – убиването на време по начин,по който, ще остане в спомените ми като Карбовското гурбетчийство (прочети пътеписите на Мартин Карбовски – Б. А. ) Основната идея за идването ми на Полуострова, бе с цел спестяване на пари за Пакистанското приключение, което все повече се отдалечава от реалността с набъбващата сума за осъществяването му. Но, ако това е някакъв повод за пред масите и дори за пред лицемерната ми душа, то авантюризмът и неистовото ми егоистично желание да пътувам колкото се може повече, звучи, и е,с по– голяма тежест, всред взимането ми на решения. Това обаче което ми прави силно впечатление, в отношението ми към заобикалящият ме свят, в лицето на близка и далечна Европа, е че светът в тази му част, се е отправил в посока на уеднаквяване от към културна и... Част. Все по– малко правя разлика между заобикалящата ме среда в България,и това което виждам с ефекта от глобализацията и обединенията на Европа. Особено когато става въпрос в стереотипно подреждане на градската (урбан) среда. Ето примерно,

градът Санта Сузана,

курортното местенце с изглед към средиземно море,макар и намиращо се на Пиренейският полуостров, с ниищо не се различава от не по малко задъханият от преяли английски, немски и руски туристи – Балкански Слънчев Бряг, разположен на нашенското си Църно Море. Едните чисти и без дупчести улици, красят така претъпкания от хотели испански курорт, но пък, цивилизацията тук, до голяма степен отстъпва място пред независимостта и спокойствието на Българското безхаберие и непукизъм. С други думи, тук (в Испания) за разлика от милата ми република, е почти невъзможно (според думите на местните) да се опнеш (с палатка или чувал) на независимо какво местенце, достигнато единствено с помощта на високо вдигнатият палец и търпение, подкрепено с торбата добро настроение. Все повече се убеждавам, че макар свободният дух, който може би преди десетилетия е родил именно в западна Европа, духа на авантюристите в преживяването наречено – автостоп. След миналогодишния опит от същата тази свободна Европа, оставам с впечатлението, че чистите и подържани магистрали, помагащи за по–бързо предаващият се индустриализъм и глобализъм, са същите магистрали, които отвеждат едно поколение, родило начин на живот, към претъпканите тризвездни хотели и къмпинги, ограничаващи те в свободата на избор да опознаваш не само това което ти се предлага на готово, но и те предизвикват с all Inclusive модата, да се присъединиш към групата на доволно заглаждащи коремчета пинг– понг топчета. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Втора седмица в курорт, център за Непознатата за нас социална Европа, и това което виждам около себе си е, лунапарк, с колекция от най– затлъстяващите и издигащите в култ– чревоугодничество туловища, които с размерите си, освен учудване и апокалиптичен шок, не успяват да възбудят никакви други чувства. Човек наистина трябва да се докосне до света на вечно преяждащите, за да се убеди в красотата на бедността в лицето на средностатистическият източно-европеец. Стига съм драматизирал, ненавистта ми към затлъстяването и културата към вечното преяждане, е причината за този изблик на крайни чувства. Както се разбра от гореспоменатото, Санта Сузана е типичното курортно местенце, а

хотелът ни Лос Пиньос –

застаряващ храм на поколение летовници от времето на Franco Както и да е, празнотата на хотела започва леко по леко, да се запълва с ниско платен и току навършил пълнолетие, персонал. По интересни за читателя личности, за които мога да споделя някакви впечатления са, чехкинята Клара, която ме учудва със... Хммм, е няма да съм толкова краен, тя е добро дете, символ за съжаление не на нацията си, а на поколение което все повече се доближава до пустотата в мислите си. Поколението, и на узбекистанската, русокоса и дългокрака девойка от туски произход, следваща висшето си образование в Рига, столицата на Латвия– е на това му се вика Източен интернационал :-) И разбира се, най– негативното ми описание бих запазил за последно дошлите мили ни съседи, двойка румънци. Сега, истината е, че имайки се предвид крайно лошият ми характер, който търпи хора около себе си в крайно редки случай, няма как да остана равнодушен към достатъчно наглият и доста глуповато- мъжкарски тютюно– унищожител Клауди. Мисля с малкото определения, става ясно за първите ми впечатления, към събеседника ми по стая.В общи линии, това са персонажите около мен. Ванката е българинът, който допълни до края на седмицата и месеца групата ни. Той се оказа в най– голяма степен събеседникът, с който спокойно може да говориш, без притеснението от онзи празен и чаровен поглед, даряващ те слушателят ти, след като си го удостоил с въпрос, при който, липсата на отговор в елементарното начално училище, по времето на скъпият ни комунизъм, бе възнаграждаван чрез погалване с ясенова клонка. Мога с мъка да подмина непознаването на значителните моменти от историята и културата, която представляваш бидейки в чужда държава, но пропуските в общата култура, отнесена към мястото в което се намираш, и незаинтересоваността, е нещото което, в комбинация с общия инфантилен вид, може да събуди в мен, изключително неприятно саркастичната ламя, която бидейки пряма или не, да си навлече необходимото количество гняв, за да бъде тържествено, церемониално, и с отделни възкликвания – „and never come again” изпратена към родната Ламя– ндия. Не че ще има някакво особено значение за бъдещето или за читателя като информация, но ще споделя тук,

някои детайли от методът ми на работа от въже

  Започвам от въжетата, които след доста увъртане и безсмислено забавяне, моят испански работодател закупи. Като основно, ползвах 10.5мм статик,за който някак странно се опитаха да ме убедят, че е Декатлонски. След двуседмична работа на това въже, което бе изложено целодневно на слънчева светлина, за мое щастие издържа, въпреки тъпата от моя страна, незаинтересованост от към техническите му характеристики. За второ, осигурително въже, което доста често бе използвано и за пандюлене, а в някои случай за основно, успях да си осигуря 10.5 милиметров син Беал, който ми бе продаден за Поли– статик. И за двете въжета, отказаха да ми предоставят в Декатлон магазина, каквито и да е било технически характеристики! Самият метод на висене се състоеше в следните джаджи: Спортна Седалка – Рок Емпайер– която определено трябва да бракувам след толкова години вярна употреба Дървено столче с лента за закачане– което успях да накарам да ми сглобят тук. Между лентата на дървеното столче и седалката, чрез мастер карабинер бе привързана тръбна лента, която подсигурява дървеното столче, което всъщност носи тежестта ми. При евентуално скъсване на лентата на столчето или счупването му, седалката би трябвало да задържи падането. На мастър карабинера са включени, посредством индивидуални стоманени автоматични карабинери, две Петцълски Гри– грита. Понеже, включването на карабинер в карабинер не е много допустимо,карабинерите на гри– гритата, подсигурих с допълнителна тръбна лента, закачена, посредством не много правилният за употреба,котвен възел за седалката. Идеята е, ако мастер карабинера, който е свързващо звено, между лентата на столчето, осигурителната лента на седалката и гри– гритата се счупи, въпросната лента, да остане свързващото звено между седалката и григритата. Разбира се, на синьото въже, през цялото време бе закачен шунт с овален карабинер, който също с тръбна лента, бе захванат директно за седалката. За придвижване нагоре, използвах десен водещ самохват (съжалих, че си размених левият самохват за десен ) който посредством поредна лента, бе закачен за мастер карабинера. За самохвата бяха закачени въженце за педал, и карабинер с ролка, за елементарен полиспас. На главата си носех каска. Признавам, мастер карабинера бе доста натоварен, допълнителното му измъчване бе и с посредством късо въже вързано е ринг, за което бе закачена кофата с боята. Друга кофа, закачена за мен, бе и тази, в която всеки път преди боядисване, накатавах въжетата, с цел предпазване от нацапване. Въжетата, бяха завързани по следният начин. Около изходът на покривът, посредством метално въже, чрез осмица възел и два карабинера с муфи, бяха включени и двете въжета, но подсигуряването им, бе на две независими точки, вътре в под покривното пространство. Където, един млад и много глупав представител на вида (Columba livia) или познат още като гълъб, береше страхлива душа, всеки път, когато минавах покрай него. Ще пропусна конкретизацията по самото боядисване, макар и доста да останах доволен от представянето си, и ще отправя мислите си в описание на няколкото уикенда, които допълниха работният ми престой в страната на Фиесто празнуващите сиестаджии. До някаква степен,

овцемислието на по–голямата част от нашата интернационална работническа комуна,

която държеше на почасовото – стадно посещение на безплатно полагащата ни се вечеря в съседен хотел, не позволи анархичното и индивидуално отцепване. Странно, и с неблагоприятно око, биваха поглеждани желаещите да правят индивидуални планове със свободното си време. А общото вземане на каквото и да е било решение, костваше не само нерви, но поглъщаше цялото свободно време на комуната!!! Добре че, неорганизираността на испанските хефета – разбирай Шефчето ни Феран, ни удостои с възможността да посетим безплатно Барселона, посредством специално наето за това автобусче. Неделна разходка из един от най- футболно ориентираните градове в Европа, а и в света, се оказа до някъде и приятно развлечение, с елементи на досада, отправена към мрънкащите и стадно движещи се „студенти”. Не че не съм бил в

Барселона

преди по малко от година, и не като да не съм се разхождал из малките и големи булеварди. Да, прави ми положително впечатление глухите и зловещо изглеждащите тесни улички, с пиърсинг просещи анархо– хипари, и Да, хареса ми фонтанното шоу на Плаца де олимпия. Но не си представям дори и след седмица или медец живот на подобно място, да имаш възможността да почустваш истинският дух на града. Последният уикенд на месеца, посвещавам на дълго жадуваната от мен, разходка в пустоща, в лицето на близката гора, описваща хълмчетата около Санта Сузана. Няколкочасовото въртене на педали с колелото на Джули, ме срещна с търсеното от мен, фолклорно селце с не– запомнящо се име, изрисувано с класическите за околността постройки, както и ме отведе по– черните пътища, до най– очарователната скалъпена и изоставена къщурка, за която поетите с радост пишат своите сонети. По пътя си срещнах и приятен и красив представител на Reptili Squamata Serpentes или змия. Която леко се намръщи, и скоропостижно се отмести от пътя ми, виждайки ме да се задавам с колело. Паметно е изпращането на месецът и със спортното събитие, за което, макар и да не съм фен, светът обръща поглед към каталунската столица. За съжаление, хотелският резорт, в комбинация с консервативно и гастрономично настроените туристи, и малобройността на местно население, ме лиши от насладата от прословутата испанска Фиеста, с която страстно се отпразнува спечелването на футболната купа. Не мога да отрича напълно липсата на празнуващи и веселящи се. Разходката ми из Санта Сузанските и Малградските улици бе съпроводена от отделни радостни запалянковци, а на централната улица, средно– бройна тълпа съставена от всички възрастови групи, радостно и съвсем културно развяваха футболни знамена. В духа на годината стартирана в пътуване, средата на месеца посрещам в съседен град –

Йорет де Мар –

мой дом в последните дни от Испанското ми гурбедчийство. 11:30 вечерта, уморен от боядисването през деня, съм си легнал рано в новата квартира, силно вписваща се в местната архитектура, но доста мизерна. В триетажната казармена постройка, с почти същият брой стай, сме 5ма младежи, от които аз най– нов в обстановката: „Зъннннн, „ Една минута по– късно; „Зъннн, Зънннн, Зънннн!” Пет минути по– късно; „зъннн, зъннн“ Сънен, слизам по стълбите, на половина увит със спалният чувал, отварям вратата леко изнервен, „защо точно аз?”, и много не сигурен, „това нашият звънец ли е?” Срещу ми – момиче. Аз: – What the Hack, ъъъъъъ, how can I help you? – А в главата ми; – Е не, така ли просят тука ве, каква е таз пък сега??!! Тя: – I am from the Hotel Sunrise, and I am going to live here to. В главата ми: – „Тая пък сега какво ми плещи, и що след като ми говори на испански я разбирам!? Аз: – Ъъъъ What !?!?!? Тя, леко изплашено, сочи ми нещо! – I Arvie with the plane, and that's why I get late, I am from the students too, and I am going to live here too. В главата ми; „Абе тая май иска да влезе ?!?!? Я куфар, и то лачен, ма и нещо за самолет каза! – With Wizz Air? Тя. – Excuse me? Аз; – You Arvie with Wizz Air ? Тя, вече явно по– изплашена. – Yes. В главата ми – Нирвана!!!! Аз: – Е няма начин да не си българка тогава, те само Уизз еар от БГ кацват толкова късно :-) ай’ влизай вътре :)!!!!!!! Тя – с облекчение и въздишка: – А Българин, супер. За разлика от хотелът в Санта Сузана – Лос Пиньос, Сън Раиз в Йорет де Мар предлага уюта си само на туристите. Персоналът му, в частност младите и загубени студенти, биват настанявани в квартира намираща се точно до него. Юни месец. Тъжен, запомнящ и самотен. Така го посрещам. Месецът на преполовяването на един живот. Ще пропусна описанието на трето– юнските дневни събития, запомнящи се единствено с дъждовното време и бароуважаване, и ще насоча мисълта си към кратък анализ на последните дни от пребиваването си в Испания. Първите дни от месеца са последни за мен дни, посветени на гурбетчийството ми. Чувствата, с които оставам, след като опитах от това, за което стотици хиляди българи от близко и далеч, мечтаят и бленуват, са съвсем не това с което очаквах да остана. Тъй като последващите редове ще са с крайно отрицателна нагласа, бих желал да започна критиката си, с нещо положително: Положително е впечатлението ми, от самочувствието с което ме посрещнаха испанците, независимо на каква възраст. Дали бяха баби,възседнали скутерчета. или младежи с пиерсинг на невъзможните места, но всички с гордост отговаряха на въпроса ми „Do you Speak english?“ с веселото и на места дори леко поучително „ No entiendo“ или „ No ablar Englisk“ В свят на масова глобализация, когато чрез средствата за масова комуникация, компютри и телевизия, в Испания, всичко що е предназначено за общността, е на местния език, и не е учудващ този отговор. Не само, но местна идентичност, макар и губеща се в глобализацията на арабското и китайското нашествие, с гордост подчертава принадлежността си. Каталуния, за местните Испанци не е само отделна провинция, но и един напълно отделен организъм имащ собствените си белези с които на моменти дори яростно желае своята автономност. Собствен флаг, собствен език, собствена писменост, собствен манталитет.

Гордост и шовинизъм, и на моменти ненавист

към останалата част от Испания. Но това с което ги посреща „останалата част“, не само от тяхната лична Испания, но и целият останал свят е, определения като – егоизъм, алчност и ограниченост от към познание за околният свят. И ако това е мнение, на некаталунците, към своите събратя, то аз мога след дните прекарани в сърцето на Каталония, напълно да се съглася с тях. Дали ще е табела за вход – изход, дали ще е табела за забрана на пушене, или в личното пространство – софтуер или дублаж на филм, всичко е първо на диалекта, наречен собствен език, после на испански, и НИКОГА на Английски. Учудващо е, че дори опита ми за комуникация на езика придобил световна известност с виртуалната си употреба, с компютърно хардуерният техник на хотела, доведе до гордото и глуповато в моите очи – No ablar Anglisk. Както и да е, все пак нежеланието на местното население да говори английски, на страна като Испания, не е нещо което трябва да ме хвърля в шока на абсолютното учудване. Това обаче което силно ми направи отрицателно впечатление не бе отношението на Испанците в частност Каталунците към заобикалящата ги среда, а към българите,които пребивават и оцеляват тук. Макар и съвсем леко докоснат до ежедневността на пребиваващите тук каталунци и (гурбетчии) от цял свят, това което виждам, като едно глобално заключение е, че независимо къде живее, индивида е такъв какъвто сам се определя. Макар и грубо да звучи, но селянинът (като манталитет– но мислене) си остава селянин дори и посят в урбан средата на централна Европа.. Срещата ми с Българи и други за Испания чужденци, до някъде ме убеди в заключението, че еднаквостта на мисловният капацитет не се определя от граници, дори не и от стандарт на живот. Ще конкретизирам: Губейки се в двуметрово широките улички на Йорет де Мар, ограничени с три етажните грубовато и на места нескопосано скалъпени постройки, недоизмазани, криви и напукани от времето, ме доведе до срещата ми с вече испано определящите се българи. Седящи на стълбите,пред същите тези къщурки, люпещи семки, и обсъждайки мизерността си. Интересно е обаче как бързо сменят посоката на мислите си, когато въпросите ми се отнесат към отношението им към същата тази мизерия тук. – По добре мизерни тук, в модерна Европа, където всичко ни е уредено, от колкото мизерни в България!!!! – Дааа, обаче? – си казвам на ум аз. – Това не е съвсем така Поглеждайки от вечно критичния си поглед на ситуацията, си задавам следният въпрос: С коя точно мизерия там, сравнявате това тук? Със сигурност греша за представата си за хората, но ми е крайно трудно да повярвам, че човек който е отраснал в среда на Нещо– та от към културна и образователна перспектива, имащ зад гърба си, ако не културен багаж, то и минимално подкрепен от поколенията материален такъв, ще се откаже от,“ какво?“, за да дойде и да „живее“, „Как?“ ? Настина, все пак, ако си отраснал на място което с урбанизацията на света, бива леко по леко забравяно и изоставяно от света на глезотиите без които не можем, тогава разбирам бягството ти към по населено и шумно място, в което, каквато и да е нищета, би била задоволителна. С по– простички думи: Ако нямаш нищо, нямането му, където и да е било,но различно от родното ти място, би било НЕЩО. В подобна насока мога да изпиша много, но в крайна сметка, не за това е предназначен този текст. 10 юни е дата, която ме връща назад във времето, и в спомените ми изплува завръщането ми в България от Апенинският полуостров преди почти десетилетие, посредством ферибот. Години по късно, същата дата, е и началото на моето завръщане в родината,посредством огромният средиземноморски лайнер, с който от красивата Барселона, се отправям към столицата на древна Европа – РИМ. Чувството да пътуваш с кораб като този, е подобно, да изживееш красивите моменти на злощастните захласвали се от Чикаго до Лондон в тъжната 1914г. Сблъсъкът ми с лукса и размерите на това плаващо много– звездно хотелче, е почти идентичен с този на героят на Ди Каприо в Титаник. Всъщност тук има от всичко което желае човек за убиване на време. И изборът е достатъчно голям за да задоволи дори и най-претенциозният вкус. Ще започна с чудната палуба, от която море – съзерцателите, спокойно могат да се насладят на безкрайната синева, смесица от отблясъка на вълни и,шарено от пухкавите бели облаци, небе. Ще се спусна през детските кътове с малки басейни и кафетерии за родителите, под откритото слънчево небе. Закусвални за вечно преяждащите тризвездни туристи, през изисканите ресторанти за чревоугодниците, и казина, за хазартно ориентираните пасажери. Вътрешни многобройни магазинчета и кафетерии, както и кътове, в които спокойно може да се наслаждаваш в уединена обстановка на заобикалящата те шир. И разбира се огромен трюм, запълнен с десетки ако не и стотици камиони, каравани и коли. Всеки открива своето спокойствие, или забавление, според временното си настроение, Аз, бидейки до някъде сам, на кораб предлагащ удобствата и романтиката на водната пустош, открих своята на задната палуба. Седейки на шалте, отпивайки от тъмната Бок бира, и съзерцавайки към пътеката оставяща кораба, водеща към тънката линия на хоризонта. Стил, класа и спокойствие лъха от кораба, с който достигам италианския бряг. Автор: Георги Петлешков Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="2198"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="2198" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="2198"] Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="412"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="412" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="412"]

Колкото и странно да звучи на някои от вас, а на други съвсем не, всеки един от нас може да се сдобие с диплома за средно или Висше образование чрез интернет. Това обаче съвсем не означава, че ще ви се наложи да се явявате на изпити или да следите онлайн лекции и семинари. Единственото, което трябва да направите, е да потърсите своята диплома през Google и тя ще дойде директно при вас.

Само преди ден във Facebook бе разпространена информация за оферта за дипломи през сайта prodavalnik.com. Разбира се, сигналът, подаден във Facebook, принуди администраторите на сайта да свалят офертата за няколко минути. Оказва се, че подобна практика не е нещо ново. След наше кратко проучване се оказа, че през не толкова далечната 2009 г. собствениците на българските блогове “Да му се… невиди” и “Strangera” решават да разучат офертите в интернет. Резултатите са фрапиращи. Оказва се, че дипломите за Средно и Висше образование са “изрядни”, а сумата, срещу която можем да се сдобием с тях, е смехотворна. За средно искат 550 лв., за бакалавър сумата е 1400 лв., а за магистър е 1800 лв. (Информацията е от блога “Да му се… невиди”.)

Сроковете за изработка на фалшиви дипломи през интернет варират от 5 дни до 2 седмици. Изработчиците обаче гарантират качествен резултат, като заплащането става след като клиентът получи съответния документ. Така на практика контролът е перфектен. Издадените дипломи са валидни пред вашите работодатели на 100%. Разбира се, тук говорим за дипломи от български висши заведения.

На практика принципът е много прост. Отивате в Google, въвеждате ключовите думи и готово. Попадате на множество резултати, които ще ви заведат предимно в сайтове за обяви. Някои от обявите са с импулсни телефони, но други са с реални. Има и e-mail-и за връзка с “търговците”. След това е въпрос на време и договорка, за да се сдобиете с фалшивата си диплома. Ние питаме защо подобни практики се допускат от органите, отговорни за контрола по този въпрос. Какво е вашето мнение?

Снимка: Prodavalnik.com

От снощи в App Store и Google Play ви очаква нова версия на Instagram. Тя идва с няколко полезни нововъведения и подобрения. Най-важното, на което наблягат в своя блог Instagram, е новият екран с камерата. Преди да се зареди картинката, “пердето” е спуснато. След това се показва познатото квадратче, което вече има и т.нар. “Grid” за по-лесно и точно кадриране, въпреки че в Instagram-ите правилата във фотографията по-скоро стоят не на място, но какво пък.

Второто нововъведение е филтърът Willow, който приятно обезцветява кадъра, но оставя и леки лилави нюанси, както се вижда на тази снимка:

Instagram докладват още за подобрения в бързината и стабилността на приложението, поизлъскали са някои екрани, направили са по-красив “Tilt-shift” ефекта. Отделно снимките, редактирани в приложението, вече се запаметяват в отделна папка под iOS – “Instagram”. Вкарали са и по-удобна foursquare интеграция. Ако някой е свързал снимка в Instagram с обект във foursquare, можете директно да щракнете върху иконката на 4sq и ще се зареди мобилното 4sq приложение, а ако го нямате, ще влезете в оптимизирания сайт.

Е, сваляйте версия 3.2 от App Store и версия 3.3 от Google Play и продължавайте със снимките.

Какво се случва в полето на социалните мрежи? На този въпрос ни отговаря последният публикуван от Nielsen доклад, показващ състоянието на социалните медии и социалните мрежи за 2012 година. Изследването може да се тълкува като една моментна снимка върху социалния пейзаж на медиите и тяхната публика. Резултатите от проучването безспорно показват нещо, в което никой не може да прояви и доза съмнение, а именно засилващия се интерес, който потребителите проявяват към социалните мрежи като начин на свързване с марките, и нарастващата популярност на социалните медии чрез влиянието, което оказват върху поведението на потребителите. Това, което ще ви представим, са няколко основни и интересни резултата, споделени в прочуването и разгледани през фокуса на бизнеса.

 

За мобилните потребители:

Според получените данни интернет потребителите прекарват повече време в социалните мрежи, използвайки различни приложения (общо 129.4 милиарда минути), отколкото през уебсайтовете, предназначени за мобилните устройства (общо 28.1 млрд. минути). И двата резултата все още обаче бледнеят в сравнение с цифрите, показващи времето, което потребителите отделят за социалните мрежи пред своя компютър (362.7 млрд. минути общо). Въпреки това не може да се отрече безспорният ръст в минутите, отделени за мобилните приложения, които в сравнение с предходната 2011-а година са нараснали повече от два пъти.

Защо използваме социалните мрежи? Според данните на Nielsen почти две трети от хората, които се включват в социалните мрежи, споделят, че основната причина за това е желанието да се свържат с хора, които познават и в реалния живот. Друга част от потребителите предпочитат да се сприятеляват с хора, с които имат общи приятели. 42% от интернет потребителите споделят, че тяхната поява в социалните мрежи се дължи на желанието им да са добре информирани със случващото се. Едва 6% от потребителите приемат всяка покана за приятелство. Интересен е и въпросът кога най-често потребителите влизат в социалните мрежи през мобилните си устройства. Малко повече от половината хора на възраст между 25 и 34 години ползват социалните медии най-често на работното си място. Почти една трета от хората на възраст 18-24 години поглеждат какво се случва в социалните мрежи през телефона си, докато са в банята.

 

Социалната активност:

Не е изненадващо, че Facebook остава най-популярната социална дестинации сред медиите и през тази година, въпреки това по-младите му конкуренти също имат важна роля в оформянето на начина, по който онлайн потребителите избират да прекарат своето време, докато сърфират в мрежата. Данните от доклада на Nielsen установяват, че онлайн посетителите прекарват повече време в социалните медиите или социалните мрежи, отколкото във всеки друг вид сайт в интернет.

Pinterest определено се нарежда сред социалните мрежи с огромна аудитория, събрана за отрицателен период от време, която доведе до промяна в историята на социалните медии. Интригуващи са демографските тенденции при феновете на Pinterest. Факт е, че повечето от посетителите на социалната мрежа за представители на женския пол, като по-голямата част от тях се представители и на възрастовата група между 25- и 49-годишна възраст. Социалната мрежа е най-често посещавана през мобилни приложения, като 84% от аудиторията на сайта използва този начин на разглеждане на социалната медия.

Facebook все още е на върха на пирамидата на социалните мрежи, но броят на потребителите , които предпочитат да ползват сайта от мобилните си устройства, нараства с по-бавен темп в сравнение с растежа, наблюдаван при други социални мрежи. С 4% е спаднала популярността на сайта сред потребителите, ползващи компютри, и само 9% е увеличението в използването на сайта през мобилни устройства. Blogger, Twitter и WordPress също се класират доста високо в категорията на PC посетителите. Броят на феновете на социалната мрежа Twitter се е увеличил само с 13%, докато посетителите на Google+ са нараснали с 80%. Pinterest се радва на увеличение сред броя на потребителите, използващи мобилни устройства, като техният брой се е увеличил с 4225%. След това в списъка се нарежда Tumblr с 162%, следван от Twitter със 140%.

Снимки: Nielsen

В морето от музикални системи, колони и озвучаващи тела човек трудно може да се ориентира. Обикновено сме свикнали да избираме утвърдени и познати имена, но така рискуваме да пропуснем качествени и новаторски продукти. В случая с компанията Jawbone това трудно би могло да се случи. Най-малкото заради дизайна на продуктите, които тя предлага. И така веднъж привлекли вниманието ни, продължаваме с разучаването на колоните JAMBOX.

Преди няколко месеца Jambone представи подобрена версия на колоните JAMBOX – BIG JAMBOX. Тези колони са по-големи и с по-чист звук. Една истинска домашна аудио система. И въпреки “голямото” си име те все още са лесни за пренасяне. Тежат само 1.23 кг, а големината им (256mm x 80mm x 93mm) позволява лесното им транспортиране. Батерията издържа около 15 часа, което никак не е зле. Бонус – Bluetooth връзката, благодарение на която няма нужда да оплитате в кабели телефона или компютъра си. Ако все пак възпроизвеждащото устройство има нужда от кабел за свързване, JAMBOX има и 3.5mm аудио жак. Така че проблеми няма. В горната част на системата са разположени стандартните бутони за стартиране, пауза и смяна на песента. Ако използвате телефона си, за да слушате музика, системата автоматично спира музиката при позвъняване и след като приключите разговора си, можете да продължите да слушате. Можете да ползвате JAMBOX и за да провеждате разговорите през него.

И като финален щрих JAMBOX позволява да се свърже повече от едно устройство, което означава, че ако сте на парти и се уморите да се правите на DJ, някой друг може да поеме смяната със своя плейлист. Колоните се предлагат в червено, черно и бяло. За $299 получавате уникален дизайн, много функции и страхотен звук. Дори учудващо добър звук за тези размери.

Ако мислите да организирате Коледно парти или да зарадвате половинката си с страхотен подарък, JAMBOX е едно много добро попадение.

Снимки: jawbone.com