Професор Емил Хорозов е български математик, работещ в сферата на математическта физика. Преподавател във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и гост-преподавател в редица чуждестранни университети. През 1973 г. завършва математика в Софийския университет, през 1978 г. става доктор в Московския университет, а от 1990 г. е доктор на математическите науки. През 2004 г. става член-кореспондент на БАН.

Третото издание на поредицата Музика за душата е специално не само защото наближава Коледа, а защото специален гост в Студио 1 на Радио Варна е нашият приятел от Пловдив Скил! Той също се включва със своя (убийствена както винаги) селекция от любими соул и фънк плочи. Всъщност при нас е и Иво - другата половина от проекта Есен-циЯ, който двамата със Скил представиха минути след края на предаването наживо във варненския бар Cubo. Двамата разказват накратко за раждането на проекта, слушаме много госпъл, соул и фънк и сме много радостни от интереса и обратната връзка на слушателите. И разбира се от това, че сме заедно.


Музика за душата е поредица, в която веднъж месечно Добо Мързов и Селектор Стилиян се събират заедно и в рамките на радио шоуто 45 оборота в минута споделят любовта си към соул музиката и грамофонните плочи. Тук Добо (тъй като той пише този текст) използва възможността да благодари на Стилиян за приятелството и за споделената страст към соул музиката. Надява се Музика за душата, както и всички останали съвместни проекти да живеят дълго, а през следващата 2013 г. да се сбъднат нещата, за които двамата таят големи надежди. На всички вас желаем весела Коледа и една нова година, изпълнена със соул музика!

Спрян бил проектът за турска електроцентрала край Резово
Проектът за строителство на ТЕЦ в района на турската гранична община Инеада, намираща се южно от община Царево край Резово, е спрян. Това обяви в понеделник кметът на община Инеада Тахир Ъшък. Той и кметовете на Демиркьой Мухлис Явуз, на Къркларели Джавит Чаалаян и на община Визе Селчук Ялмаз обявиха в Бургас, че не са съгласни с енергийния проект. Те участваха в кръгла маса “Как ще се отрази работата на ТЕЦ, АЕЦ или и двете, в близост до българската граница с Република Турция, върху природата в региона и поминъка на местните хора?”.

Според турските кметове идеята за ТЕЦ край Инеада не е правителствен проект, а намерение на частни инвеститори. Те отказаха да коментират темата за евентуален строеж на АЕЦ в Турция, което според тях е правителствен въпрос, по който ще има среща в Турция на 27 януари.

Кметът на Бургас Димитър Николов поздрави колегите си от Турция за това, че до момента единствено техните действия и съпротива срещу проекта са довели до някакви резултати. Той каза, че могат да разчитат на подкрепа и от българска страна за защита на местните им интереси. Николов добави, че ще помоли от турска страна правителството да подпише конвенцията за Оценка за въздействие на околната среда в трансграничен контекст. ( Mediapool)

АЕЦ на границата – замразен, но не съвсем: Българи и турци готвят общ бунт

Категорично не приемаме реализацията на проекта за изграждането на ТЕЦ край Инеада. Това заяви кметът на Инеада, Тахир Ъшък, на среща в Бургас, на която бяха обсъдени проблемите около строителството на ТЕЦ или АЕЦ край турския град.
„Това е една идея, която бе породена от бизнеса. Ние като жители на тази община, подкрепени от съседните такива, се противопоставяме на реализацията на тази идея”, заяви Ъшък.
„Когато представители на частния бизнес дойдоха при нас и споделиха проекта си, ставаше въпрос за изграждане на топлоелектрическа централа, но жителите на областта и по-конкретно на община Инеада се противопоставиха. Към това се присъединиха и неправителствените организации в областта, тъй като не сме съгласни с изграждането на такава централа в нашия регион”, коментира Ъшък, цитиран от Фокус.
По думите му, жителите на турската община ще се противопоставят с всички сили на тази идея, тъй като в регионите Инеада и Демиркьой има четири защитени зони, в които се влагат средства от Европейския съюз и Световната банка за развитие. „Ще се опитаме да ангажираме точно тях в този проект, но така или иначе към момента той е спрян, защото разработките по него не са напълно готови. След около шест месеца ние отново ще се изправим пред този проблем, въпреки голямото несъгласие на всички хора от региона”, допълни Тахир Ъшък.
Представителите на турската страна пристигнаха в Бургас по покана на своите колеги от българска страна – кметове на Черноморски и погранични общини. Преди срещата обаче кметът на Инеада обясни, че няма информация какво точно ще бъде обсъдено.
Имаме уверението на турската страна, че при евентуална реализация на проект за изграждане на топлоелектрическа или атомна електроцентрала в близост до българската граница, ще ни бъдат предоставени всички документи и проучвания за въздействието над околната среда, каза зам.-министърът на околната среда и водите Ивелина Василева на срещата в Бургас.
„Тази кръгла маса се организира от народните представители от региона. Това, което разбирам, че е планирано като цел, е обединяването на позициите на всички заинтересовани страни, предвид безпокойството от непотвърдена информация до този момент за строителството на ТЕЦ или АЕЦ край Инеада в близост до българската граница”, обясни Василева.
По думите й страната ни е получила уверение от Турция, че към момента няма входирани документи, няма и доклади за въздействието върху околната среда по смисъла на тяхното законодателство. „Ако бъдат получени такива документи, те ще ни бъдат предоставени. Това бе потвърдено няколко пъти от зам.-министъра на околната среда на Турция”, каза Ивелина Василева.
Според нея в южната ни съседка също били на мнение, че районът всъщност е една екосистема, което предполага да обединим усилията си за съвместно опазване. „На базата на добрите партньорски взаимоотношения ние обсъдихме с официални представители на турското министерство на околната среда и отправихме официална молба по дипломатически път, да ни бъде предоставена цялата налична информация за това дали има инициирани инвестиционни предложения, дали предстои да бъдат реализирани такива в близост да българската граница и кога. Когато бъдат инициирани, ако има такива, поискахме да получим цялата налична информация за оценката, касаеща въздействието върху околната среда и да участваме в процеса на обществено обсъждане. Това беше и официалната позиция на нашия министър на екология пред турския му заместник”, обясни Василева.
Готови сме да оглавим и координираме протестни действия с кметовете от двете страни на турско-българската граница. Това заяви кметът на Бургас Димитър Николов на провелата се днес дискусия.
Той благодари на кметовете от турските погранични общини, които присъстваха на срещата, за високата им отговорност към този общ за регионите проблем.
„Благодарен съм, че с протестите си и ясно изразената си позиция доведохте до това да бъде замразен този притеснителен за екологията и туризма проект. Имате твърдата подкрепа на Община Бургас. Готови сме да се противопоставим на изграждането на АЕЦ в защита на местните интереси“, заяви пред турските си колеги бургаският кмет. (Actualno.com)
————————————————————————————-
От информацията в двата сайта се вижда, че се случват не само „непатриотични”, но направо шизофренични мистерии в областта на осребряването на „мирния атом”.
Да не би да има два български народа с два противоположни подхода към самата природа на опасността от (не)мирния атом? На Север той минава за полезен за масова консумация, а на Юг яростно го обявяват за смъртоносен!
За ужас на туземните радетели на ядрения прогрес чрез нови и нови централи на край Дунав, българите от юга се солидаризират с турските си комшии срещу същата тази идея в случай, че с ядрен прогрес бъде застрашено южното Черноморие.
Да не би да ни цепят пак на Княжество България и Южна Румелия?
Не знам. Питайте шизофрениците от тройната коалиция, състояща се от БСП, ГЕРБ и техните националистически патерици.
Провокираха ядрен референдум и призовават заедно да се гласува с”да” за бъдещето на отмиращата ( в напреднали държави, като Япония и Германия) ядрена енергетика.
Предлагат ни да решаваме по тази психясала „логика” кой е по-луд: българите край Дунава или край Черноморието.

Отговорът е в поговорката за лудия и зелника.

Share on Facebook

Куентин Блейк навърши 80 години, съобщава сайтът "Дестки книги". Известният илюстратор и аниматор е познат най-вече със сътрудничество с големия Роалд Дал. Блейк работи в продължение на петнадесет години с любимия детски автор и украсява много от най-четените му книжки със своите рисунки.

За да отбележи специалното събитие, издателство Random House преиздаде няколко от най-обичаните книжки с илюстрации на Блейк.

Повече подробности за Блейк и книжното отпразнуване на годишнината му четете в Детски книги.

Най-после обвиниха двамата за убийството на студента Михаил Стоянов

Многочасовото тракане на пишещата машина спря. Бе поставена и последната точка на обвинителното заключение. Следователят уморено протегна изтръпналите си крака, запали цигара и се замисли. Възбуденото му въображение оживяваше хората и събитията от последните два месеца, през които се водеше това необикновено дело...

Казват, че любовта те спохожда точно тогава, когато нито я търсиш, нито я искаш, нито я очакваш. Съдбата мрази плановете и не дава на човек да бъде щастлив, ако преди това не се е възползвала от шанса си да го изненада. Без доза недоверие и шок в самото начало, сладката тръпка след това е евтина като бонбоните, които идват със сметката ни в ресторанта.

Не планирах да взимам „Виенски апартамент” със себе си у дома. Не я търсех, не я исках и ни най-малко не очаквах да я пожелая. Но ето, че се случи. Панаирът на книгата ми поднесе малка изненада още в първия си ден, когато тази красива книга се озова в ръцете ми и вече не пожела да се отдели от тях. Носех я със себе си навсякъде, дори и когато не планирах да я чета. Когато си лягах, я оставях на нощното си шкафче; когато излизах, я пъхах в чантата си. Озовях ли се на автобусна спирка, дори и да цареше зимен мрак и студ, махах ръкавиците и измръзналите ми пръсти се възползваха от празния момент на очакване, за да разгърнат още няколко страници.

Няма да ви говоря за сюжета, нито пък ще анализирам добрите и лошите страни на романа. Не мога, защото това е една от творбите, които доставят удоволствие не толкова с историята, която разказват, колкото с начина, по който го правят. Дали заради отбраните думи, дали заради чувствената атмосфера, дали заради красиво подредените изречения и елегантния стил…

Може би просто някаква женска магия?

Имах възможността да се срещна с Радостина А. Ангелова на щанда на „Жанет 45” в четвъртък – последния ден, в който можех да посетя книгите в НДК. Приближих се към писателката, познала я от снимката на задната корица, и ѝ подадох своя екземпляр от „Виенски апартамент”. Разбира се, казах ѝ колко много ми харесва романа, въпреки че още не го бях прочела докрай. Не се сдържах да ѝ споделя и още едно свое впечатление, което имаше голям потенциал да прозвучи глупаво:

– Пишете така, все едно съблазнявате някого.

Авторката вдигна очи и ме погледна с тайнствена и леко закачлива усмивка на уста – нито отричаща, нито потвърждаваща. След това ми написа прекрасно посвещение. Явно не бях прозвучала глупаво… „Виенски апартамент” изгражда не просто читателска, а по човешки емоционална връзка с теб. Неизбежно е да се влюбиш, но по някакъв енигматичен път усещаш, че този път любовта е споделена.

Един програмист отишъл на гости на свой приятел - пиaнист. Полафили, пийнали и пиaнистът решил да покаже на приятеля си своето ново пиано. Седнал той и се разсвирил. След около час приключил с репертоара и се обърнал към задремалия си гост: - Е, какво ще кажеш? Програмистът отворил едно око и отговорил: - Абеее... Малко е тъпо това, че клавишите не са надписани, но от друга страна много ме изкефи, че Shift-ът се натиска с крак. Усмихни се, България! Според експерти не е далеч времето, когато компютрите ни ще притежават сетива като зрение, слух, обоняние и вкус. Ако всичко това се окаже вярно, умните машинки ще могат да ни заместват пълноценно в куп досадни ситуации: Жена на програмист го праща до магазина: - Да купиш един салам и ако има яйца - 10. След малко мъжът се връща с десет салама. Жена му го пита: - Какви са тези салами? Защо си купил 10 салама? - Как защо?! - имаше яйца…

Преди две години се случи събитие, което разтърси арабските страни в степен, която не беше виждана досега. Арабските правителства бяха поставени в ситуация, изискваща или бързи реформи и промяна, или тяхното падане. Мохамед Буазизи, един безработен уличен търговец, самозапалил в акт на безпомощност и отчаяние след конфискация на количката му за плодове и зеленчуци, хвърли ръкавицата срещу безпардонните управляващи в Тунис.  На 17 декември 2010 година, този млад мъж предизвика вълна от протести, започнала от малкия тунизийски град Сиди Бузид, прехвърлила се към столицата, а оттам далеч извън границите на държавата.

Помня добре първите съобщения за ставащото в Тунис, които ме накараха да мисля, че се случва нещо, което досега нямаше еквивалент. В статия в “Капитал” от 7 януари 2011 година, споделям:

Когато на 17 декември 2010 г. млад тунизиец от градчето Сиди Бузид се самозапали никой не предположи какво ще доведе след себе си това действие. Буквално за часове, до сутринта на 18 декември, съграждани на Мохамед Буазизи излязоха по улиците на Сиди Бузид, за да протестират и това бързо прерасна в антиправителствен бунт.

26-годишният Мохамед Буазизи е безработен, но образован. Завършил с отлична диплома, той не може да си намери работа и започва да продава зеленчуци на близкия пазар. Няколко пъти полицията му иззема продукцията, тъй като нямал разрешение, докато при поредния път, на 17 декември 2010 г. Буазизи решава да се самозапали от отчаяние. Откаран е в болница, а негови приятели и съграждани реагират остро срещу мерките на полицията, довели до този акт.

Протестите в малкия южен град заплашват да се разраснат и полицията затваря пътищата към и от Сиди Бузид. На 22 декември друг младеж решава да сложи край на живота си заради безработицата – изгаря се с ток. [...]

Спомням си какво вълнение и какви разговори бяха по скайп с журналистите от “Капитал” Краси Янков и Огнян Георгиев. Всъщност, те именно бяха първите, които обърнаха внимание на постингите ми за това, че нещо става в Тунис и в последствие статията беше пусната.

Тогава, в края на 2010 година и началото на 2011 г. официалните власти по всякакъв начин опитваха да дискредитират зародилите се протести, които вече заплашваха да ги смажат. Две години по-късно е лесно да се забрави, че безредиците в Тунис не са единствените, които засегнаха арабска държава – всъщност те бяха “изкопирани” в поне още две страни. Ден след самозапалването на Буазизи, стотици саудитски младежи отиват в свещения град Медина, за да изразят недоволство. В началото на януари 2011 бунтове в Алжир избухват пак по същите причини, както в Тунис – младежка безработица и безпътица. В Йордания само няколко дни от началото на протестите в Сиди Бузид, демонстранти причиняват хаос в град Маан.

Режимите в Алжир, Йордания и Саудитска Арабия оцеляха малко или много. Със сигурност повече от този на Бен Али в Тунис. Поне в първата седмица с нищо не показваше онова, което се задава. Тунис е полицейска държава (и до днес остава такава), в която режимът има силна хватка върху обществения живот. Страхът или по-точно – разбиването на “стената на страха”, е ключът към падането на властта на Бен Али. След като демонстрантите се почувстваха сигурни в себе си, десетки хиляди младежи излязоха по улиците на столицата и властите не успяха да овладеят положението.

Стената на страха доказва колко силно средство срещу протести може да е. Със силна замазка от репресии и тухли от държавата, тази стена издържа дълго време. Натрупването на неудовлетвореност, сигналите за корупция, липсата на перспективи и инвестиции в селските райони направиха оставането на власт на Бен Али невъзможно.

 Важен фактор до известна степен бяха и разкритите секретни документи на посланика на САЩ, който описва режима на Бен Али като “склеротичен”, но също така и описва състоянието на президентското семейство. Голяма част от информацията, разбира се, отдавна беше известна на местните хора – тя се обсъждаше, както и в други арабски страни, шепнешком. Документите само аргументираха онова, което вече се знаеше и говореше.

В сравнение с последвалите въстания, падането на Бен Али беше бързо – един месец от началото на протестите в Сиди Бузид. Насилието беше сравнително ограничено. Но дори едномесечна, борбата на младото поколение в Тунис се оказа вдъхновяваща за много други в останалите арабски държави. В първите месеци след падането на Бен Али бунтове заляха Египет, Йемен Либия, Бахрейн, Сирия…

В Египет, 25 януари беше официален празник, Национален ден на полицията. Той се отбелязва по повод отказа на полицията в Исмаилия през 1952 г. да се предаде на британците, като 41 загиват. Половин век по-късно тази дата изглеждаше твърде иронично на египтяните, които са притискани в ежедневието си именно от Министерството на вътрешните работи…

През 2010 година този празник предизвика само някои пародийни коментара, но нищо повече. Година по-късно, когато движението Кифая (“Достатъчно!”) и младежите от “6 април” призоваха за демонстранции, които да превърнат полицейския ден в ден на революцията, вътрешният министър Хабиб ал-Адли не изглежда да е притеснен. Заплашва да арестува всички, които изразят становищата си “незаконно”.

Разбира се, Адли страда от същата болест, от която се измъчват и други властимащи в арабските страни: самодоволство. Реакциите му са приспани и от факта, че някои от опозиционните партии заявяват, че няма да участват, като Мохамед Ел Барадей и дори Мюсюлмански братя.

Но мащаба на протестите от 25 януари надхвърли очакванията дори на организаторите и полицията.

Египет, за разлика от Тунис или Сирия, има традиция с уличните протести и работнически стачки, въпреки, че не са представлявали сериозна пречка пред режима. Както Буазизи повлия на протестите в Тунис, така Египет намери олицетворение на тежкото си положение в лицето на младия Халед Саид – пребит до смърт от цивилни полицаи в интернет кафе в Александрия. Другият момент са манипулираните избори през ноември 2010 година.

Без примера на Тунис, обаче, малко вероятно е протестите на 25 януари в Кайро да се състоят по този начин. Показателно е, че бе измислена думата “тунисами” (тунизийско цунами), а протестиращите пееха: “Я Мубарак, я Мубарак, ал Саудия фи интизаарак” – “О, Мубарак, о Мубарак, Саудитска Арабия те очаква”, препращайки към новината, че Бен Али е избягал от Тунис и подслонен в Рияд.

Днес, за разлика от Либия, Йемен, Сирия и Бахрейн, революциите свалили Бен Али и Мубарак изглеждат нищо в сравнение с болезнените сътресения, довели до граждански войни (Либия и Сирия), абсурдни репресии (Бахрейн) и подлагането на цяла държава на интересите на чужда сила (Йемен). Тунизицийте и египтяните успяха да се обединят в борбата си срещу властта, поне за известно време (защото днес не е така). Но развитието на протестите в тези страни сякаш даде време на другите управляващи да потърсят начини как да останат на власт, като това означава дори подпалването на религиозни сблъсъци или подтикване към насилие.

Днес политиката в Тунис и Египет не е леко занимание. Никак дори. Обществото е разделено между привържениците на политическия ислям, левите идеи и либералните движения. Никой не си представяше такъв сценарии, но ако трябва да бъдем честни – да не се стартира промяна заради подобен страх, означава, че трябва да се съгласим да не излизаме от вкъщи, за да не ни блъсне кола.

Последните вълнения в Египет, декретите на президента Мохамед Мурси, референдумът за конституция – всички заедно достатъчно зле организирани и написани – са добър пример за хаосът, който настъпва в едно общество, което е живяло десетилетия подред под железен юмрук. Сега, обаче, Мурси има много по-трудна задача, защото вече никой няма желание да стиска гласа си. Примерът на Буазизи е много повече, има много по-голяма символика – арабското общество знае, че може да поиска промяна и, че не е длъжно да се съобразява с властта. Унижението на Мохамед Буазизи от полицията и властта, както и последвалата реакция, са символ на борбата срещу едноличния режим. Както посочва известният сирийски активисти, проф. Садек ал-Азм, “Хората искат падането на режима” е много по-революционна фраза от когато и да е било, защото включва в себе си огромно значение за арабското общество. Преди години това не означаваше нищо, но днес много арабски управляващи не могат да си позволят да го игнорират.

По-рано през този месец, изправен пред много критики за неговата политика относно Twitter, саудитският министър на труда реши да отговори лично, като покани някои от критиците си. На нас тук може да не ни звучи много, но за Саудитска Арабия е значително.

Две години след началото на арабските протести, личността на Буазизи може би е позабравена. Но това, което той направи – със сигурност не. Не знаем какво ни чака, какво ще се появи накрая, какъв ще е резултатът след толкова жертви, репресии, арести, нито можем да знаем кой ще управлява в тези държави. Но със сигурност никой не си прави илюзиите, че пътят е лек и, че с падането на някой режим се свършва със злото. В Сирия сблъсъкът между народа и властта достига огромни и тъжни размери – над 46 000 загинали, а милиони са без покрив над главата си. Но, както се казва – докато има надежда за нещо по-добро, хората ще продължават да настояват за онова, което заслужават. В края на краищата, дали в Сирия, Тунис, Египет или тук в България, обществото трябва да има тежката дума, а не няколко души с много власт. Или поне така би трябвало да бъде.

Remember, remember…the 17th of December – повлияно от тук. Линковете и вдъхновението от Брайън Уитакър.

От 17 декември в книжарниците у нас вече може да бъде намерен и на български новият роман на Джоан Роулинг - “Вакантен пост”. За първия месец от издаването му на английски език, той е продаден в над 1 милион копия, което веднага му слага етикета на сензация от световната издателска общност.

От издаването на “Вакантен пост” през септември тази година, той е преведен на 43 езика, което създава реални възможности продажбата на романа за възрастни да надмине поредицата за Хари потър. А и как иначе - феновете му пораснаха и са напълно готови за нови, по-възрастни истории, написани от любимата им разказвачка Джоан Роулинг.

Вижте и тематичното видео за книгата от неделния брой на "Аз чета с Настя". Ако вече сте започнали книгата, ще се радвам да споделите мнение в коментарите. Или поне очакванията си, ако още не сте.

Немският Амазон предлага код за 20% намаление на цялата спортна секция в онлайн магазина. Отстъпката включва всички спортни стоки , продавани от Амазон, също и намалените артикули! За да я активирате, е необходимо да въведете кодът “SPORTS20″ при оформянето на поръчката (на етап въвеждане данни за картата, долу на страницата ви излиза една карта, на …

Прочетете повече »

Второто издание на нашумялата книга на писателя Иван Габеров - "Митология на успеха - Аксиомите на последния" има премиера днес от 18 ч. в Градската библиотека пл. „Славейков“ в София. Книгата е успяла да разбуни духовете още преди излизането си.

Разказаха ми една интересна история от времето на соца. Един младеж го взимат в казармата. Минава време и петима от тяхната рота, включително и него ги изпращат в друг град за преразпределение. Първо минават на комисия. Въпросният младеж и още един са по-елитни. Питат го: “Можеш ли това?” Той отговаря: “Да, мога.”, питат го още няколко подобни въпроса и отговорът отново е “да”. Комисията ги гледа – високи, добре сложени, силни и ги изпраща в по-елитна рота. А там – гърч. Първо – много наряди. След това ги карат да учат Политикономия, Марксизъм и др., явяват се на изпити да си повишават квалификацията, пращат ги на състезания в други поделения с други войници – изобщо, яка служба. А на въпросния младеж изобщо не му трябват тези работи, казва: “Аз гледам да мине службата, да се уволня.” Но го товарят като магаре – първо един самар, после още един, после и още малко. Както казваше Тодор Колев в “Двойникът” : “Магарето носи толкова, колкото го натоварите.” Другите трима войници...

„Международните корпорации остават фокусирани върху оптимизацията на разходите и в тази връзка ще продължат да търсят възможности за обслужване на бизнеса си с изнесени работни места в страни с ниски данъци и цени на труда. Тази тенденция ще се прояви в две направления. От една страна, в България ще се създават нови корпоративни центрове, които ще обслужват международните офиси на съответните компании. Те ще осъществяват счетоводни, IT, HR, call center и други административни дейности. От друга страна, българските outsourcing компании, които работят за външни клиенти също ще се развиват и ще добавят нови работни места, което логично ще доведе до търсене на нови офис площи“, казва Сергей Койнов, изпълнителен директор на „Фортън интернешънъл“. „По аналогичен начин най-съществените инвестиции в индустриалния сектор очакваме да са от предприятия, които преместват производствата си в България с цел по-ниски производствени разходи и износ на международните пазари“, допълва той....

Димитър Митовски е роден в Пловдив на 1 август, 1964 г. Във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” следва „Филмова и анимационна режисура” в класа на Доньо Донев. Заедно с друг наш режисьор – Камен Калев, правят късмотрежаните филми “Върнете заека” и “Лошият заек”, които са показани по време на „Седмицата на критиката” на фестивала в Кан през 2005 г. и 2007 г. Един от основателите на продуцентските компании ”Камера” и SIA. Заедно с Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Красимир Добрев и Красимир Карабаджаков създава арт движението „Диско 95”. Лентата му „Мисия Лондон” регистрира рекордни приходи в родните класации за посещаемост след излизането си през 2010 г. По негова идея е създаден и отчитащият все по-висок рейтинг сериал “Под прикритие”. Прочетете какво ни сподели той за особеностите на нашия кино пазар и бъдещите си проекти в тази сфера. - Завършил сте филмова и анимационна режисура във ВИТИЗ в класа на Доньо Донев. Какво Ви даде общуването с него? - Доньо беше космополитна личност и...

Европарламентът настоя да няма споразумения с Русия, ако не спазва човешките права

Електронният вот за главен прокурор противоречи на конституцията

Достъпът до образование зависи и от етническия произход

Иран настоя ЕС да спазва човешките права в Европа, а не да дава политически награди

Почина системно недохранваното момченце в Плевен

Делото в Пазарджик срещу имамите беше отложено заради заболяване на подсъдим

Галина Тонева, кандидат за главен прокурор: Новият начин на гласуване създава съмнения за контролиране и подмяна на вота

С професионална доброта и празнично отношение ще зарадва Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” в Габрово дори и „непослушните” си читатели. Специално за празниците библиотеката обявява дни без санкции за просрочени библиотечни материали.

От 17 до 28 декември 2012 г. всички читатели, просрочили датата за връщане на книги и други библиотечни документи, могат да ги върнат без да бъдат санкционирани.

В края на миналата седмица представители и доброволци на габровската библиотека взеха участие в празничната програма за отбелязване 50-годишнината от създаването на художествена галерия „Христо Цокев” в града. Съвсем логично за предколедните дни, малките любители на четенето се включиха с откъси от незабравимата „Коледна песен” на Дикенс.

Телевизионната реклама много е напреднала, откакто съм престанал да се занимавам с нея и да следя внимателно постиженията ѝ. Вчера обаче колега журналист ме попита какво ми е мнението за някаква нова реклама на сирене, която разбунила духовете, защото била достигнала до някакви нови висоти на безвкусицата. Аз, да си призная, въпросните разбунени духове не съм ги виждал (както не съм виждал и други видове духове, впрочем), но рекламата случайно я видях веднъж или два пъти по телевизията. Тя е следната. В някакво заведение трещи чалга и то такава, че ако я пусне съседа ти, ще извикаш полиция. Идва едрогърда сервитьорка с голямо деколте и някакъв клиент решава да я ухажва. Ухажването се извършва в стихове, от които става ясно, че клиентът е Ромео, а сервитьорката – Жулиета. Едрите ѝ гърди пък са онова малко балконче в стария вътрешен двор, под което се смята, че се е разиграла най-популярната сцена между влюбените веронци. Но в рекламата гърдите са наречени „балкон“. Запомнил съм клипа, защото ми направи впечатление богатството и разнообразието на предполагаемата публика, към която би следвало да е адресирано посланието. Към кого се обръщаш, когато рекламираш нещо? Естествено към този, от когото очакваш да го купи. Ако продаваш редосеялки, търсиш селянин, както и не рекламираш велосипед на змия. Следователно, какъв е профилът на консуматора, когото „облъчва“ нашия клип? Очевидно става дума за млад мъж с жизнеспособно либидо, който се интересува от знойни женски гърди до степен на фиксация. Но от друга страна пък именно отрудените домакини на средна възраст са преобладаващо онези, които пазаруват и пълнят хладилника, а те едва ли се интересуват чак толкова от гърдите на по-млади от тях жени. Озадачаващо. Нима рекламистите са пропуснали този таргет?! Нима за пазаруващата домакиня няма лично послание?! Спокойно! Нищо не е пропуснато и това обяснява ренесансовите мотиви в чалга-клипа, а именно стиховете и шекспировите герои. Именно те са онази съблазън към женската аудитория, която е пищното деколте към мъжката. Ето защо казваме, че рекламата е „политаргетирана“, тоест насочена към няколко различни публики – към мъже, които обичат „балкони“, към жени, които харесват Шекспир и към всички останали, към мало и голямо, които обичат чалга.

Ето този импровизиран анализ направих пред колегата си журналист, когато ме попита за рекламата. Той ми благодари, обаче каза, че не искал да ме пита това, а искал мнението ми за чалгизацията изобщо и в частност за това как тя започнала да превзема даже телевизионните реклами. Ако трябва да говорим вече напълно сериозно – нали никой не си мисли, че хората, които правят рекламите, са глупаци или простаци? Те просто са един по-особен вид преводачи. Маркетинговите специалисти измислят послания, а рекламистите ги превеждат на езика на съответната публика, за да може тя да ги разбере, да ги хареса, да се идентифицира и в крайна сметка да осъществи покупката, което е и смисълът на цялото сложно и скъпо начинание. Рекламата е част от обществената комуникация и не се различава много от изкуството и журналистиката. Два са принципите на комуникацията. Според единия, авторът на съобщението казва на публиката това, което ТЯ иска да чуе от него. Според другия, авторът на съобщението казва на публиката това, което ТОЙ иска тя да чуе от него. Ако се приложи в чист вид първият принцип, ще имаме профанизация и чалгизация, защото публиката е мързелива, гледа да възприема с най-малко усилие и по възможност без интелектуално напрежение. Ако ли пък се приложи в чист вид вторият принцип, ще имаме тоталитарна пропаганда. Майсторлъкът е да уловиш средата и баланса между двата принципа и да кажеш на публиката това, което си решил да ѝ кажеш, по начин, по който тя би желала да го чуе. Една реклама на сирене в зората на Третия райх сигурно би била озвучена с някой бодър и стимулиращ марш. Една реклама на сирене в навечерието на Априлското въстание най-вероятно щеше да показва как го яде мустакат юнак в четническа униформа, а на заден план, под звуците на „Стани, стани, юнак балкански!“, с тропот щеше да се задава Дядо Иван. Една реклама на сирене  в днешна България, член на НАТО и ЕС, съвсем логично е предизвикателно разгърдена и от нея трещи чалга. Въпрос на идейни и естетически ценности.

Така че не рекламистите са виновни за естетиката на рекламите, а онези, които ще ги гледат, които биха ги харесали и биха си купили онова, което се рекламира. На рекламистите им е все едно дали ще си продават салама под съпровода на гъдулка или на арфа – важното е да го продадат, да им платят и да ги потърсят и следващия път. Друг е въпросът дали обществената комуникация, в това число рекламата, изкуството и журналистиката, трябва да угажда на вкусовете на публиката или с цената на известно усилие трябва донякъде и да възпитава тези вкусове. Аз мисля, че трябва да угажда, но и да възпитава. Защото, ако само им се угажда, вкусовете стават лениви и закърняват, а оттам закърняват и нравите. Днес аз съм безкрайно благодарен на хората, които в детството ми са ме карали да слушам класическа музика, колкото и скучно да ми е било тогава. Ако днес в училище децата слушат и изучават повече класическа музика, утрешните реклами може би няма да бъдат с чалга и с „балкони“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Учителки влизат в час пияни, учителки се влюбват в учениците си в Горна Джумая, антипушачи вървят назад - като раци - борейки се срещу рака, мъже се застрелват по време на лов - като глигани, Коледа идва и прасетата стоят в ъглите на земните си домове, в очакване на смъртта. Светът е лудница и нито аз, нито някой друг може да направи нещо по въпроса. Ние живеем и ще живеем в този свят. Така че – да запазим необходимото спокойствие! Лудница е светът! Какво искам да внуша с горните редове? Някой добре трениран леководолаз, професионалист в спусканията в морето от фекалии, наречено Актуални Новини от България и Света ще потрие ръце и ще реши, че веднага е отгатнал какво чувство искам да внуша на читателите с тая апокалиптична картина от горните редове. Той ще си каже, че аз изпитвам ужас и потрес от Живота и от Света. И казвам горните думи със сладостно злорадство. В смисъл: ах, колко хубаво е това, че е толкова ужасно! Виждате ли – светът е ужасно, България е още по-ужасно...

САЩ да се ангажира с постоянно военно присъствие в България. За това са настояли преoставителите на нашето военно министерство на среща в Пентагона, пише "Труд". Военният министър Аню Ангелов и началникът на кабинета му Йордан Божилов бяха част от делегацията начело с премиера Бойко Борисов, която беше в САЩ преди десетина дни по покана на американския президент Барак Обама.

Бугайски: България дестабилизира Балканите, препъвайки Македония за ЕС

Тази учебна година вълшебството на Коледа дойде в училище „Родна реч” в Чикаго със звуците и багрите на колоритна Коледна седянка, която трогна и развълнува всички. Багрите дойдоха от пъстро украсените сурвачки и от българските народни носии, с които децата бяха облечени, изпъстрени с цветя и шевици от различните краища на Родината. А звуците от неповторимите ритми на уникалния ни национален фолклор.

Въпреки че коледният Панаир на книгата приключи преди седмица, в София и страната има доста книжни събития, които си струва да посетите през следващите няколко дни.

Тази седмица издателствата са подготвили няколко интересни представяния на нови книги. Първото от тях е още тази вечер, а именно - представянето на стихосбирката "Перце от дим" на Мария Донева в книжен център "Гринуич" в София.

За повече информация - вижте видеото от неделния брой на "Аз чета с Настя".

Искам да дам своята скромна подкрепа на извода, изведен в заглавия днес, че се приближаваме към двуполюсен модел.

Не е нужно да съм социолог, като специалистите, които са направили това заключение, за да се съглася с това съждение.

Подкрепям го и дори ще дам примери.

Двуполюсният модел БСП-ГЕРБ действително е налице, направо ни боде с двузъба вилица очите .

Двете партии се различават като двата полюса- Южния и Северния.

На единия има сняг и лед, а на другия-лед и сняг.

Вечният студ на двата полюса вещае глад и мъка, което прави изборът между двете противоположности труден, но не и невъзможен при такова разнообразие в перспективата.

Важна е посоката, нали: едните ни водят на Север , а другите на Юг.

По липса на Западен полюс всъщност истината е, че определяща за България е посоката Изток.

Влече ни евтинията на Азия в рамките на т.н. „евразийски модел”, предлаган от Путин.

Евтиназия е моделът, който успешно ни прилагат двата полюса.

Това се вижда от глобалното ни разтопяване в океана на народите, сред който се лутаме между безлюдния, но леден Север и бедния, но пък снежен Юг.

Двата полюса са обещаващо положителни, поради което е правилно моделът ни да се нарича двуплюсен.

Share on Facebook

  Коледените тържества са винаги  с много ангелчета, снежинки и дядо Коледовци. Тази година сме на ангелска вълна....

Продължаваме с тенденциите за новата година. Тази седмица ще ви споделя още няколко мнения от експерти и организации. Целта ми е да направя нещо като дневник на всички анализи, а след година ще видим кой е бил прав и кой не. Днес в кристалната топка гледа eMarketer – организация, чиито статистики са ми били полезни нееднократно. На база на тях организацията предвижда следните ключови тенденции в дигиталния маркетинг през следващата година:

1. Фрагментиране на пазара. Хората се организират във все по-малки групи и потребяват съдържание фрагментирано. Микроаудиториите се забелязват и в най-масовите медии. Дори и телевизията, която си оставя най-използвананта медия (с използване 278 минути на ден пред 173 за Интернет), е фрагментирана на стотици канали. Отделно, и начинът на потребяване на съдържанието се фрагментира – хората все по-рядко включват телевизора, а използват стрийминг платформи като hulu и Netflix (у нас пък опитва да се наложи VOYO). Допълнително, потребителите мултитаскват и задържането на вниманието им в една медия е предизвикателство.
2. Мобилните устройства надделяват. Времето прекарано с мобилен телефон в ръка расте с над 50% през всяка от последните три години. Мобилните устройства пък вече формират над 27% от трафика в мрежата. Покупките през мобилни устройства също нарастват – през Q2 2012 вече са достигали 15% от продажбите в B2C сегмента. Затова трябва да се обърне внимание на оптимизация за mobile – ако не я правите, потребителите ще си отидат от вашия сайт.
3. Линейният процес на покупка вече е доста по-криволичещ. Потребителите ползват дигиталните технологии, за да открият най-доброто предложение, в най-подходящия за тях момент. Рекламата може и да продължава да играе роля при покупката, но дигиталните технологии са все по-силни. Мобилните телефон вече заемат ключова роля във всеки етап от процеса на покупка – от търсенето на информация до самата поръчка. Новият потребител, постоянно свързан към Интернет, има високи очаквания и все по-нисък праг на търпимост към глупости.
4. Контент маркетингът е крал. Все повече маркетолози обръщат внимание на стратегия за създаване на съдържание – тази година върху това ще се фокусират 55% от маркетолозите във вътрешни отдели и 58% от агенциите. Контент маркетингът се ползва както за привличане на вниманието към поръчка, така и за задържане на вниманието след покупка – служи за поддържане на лоялността на клиентите, привличане на нови клиенти, познаваемост на бранда, трафик и продажби. Ще ми се да видя още данни по тази тема, свързани с ефективността на съдържанието за изпълнението на тези цели.
5. Данните са новото черно. Повечето компании вече осъзнават силата на статистиката и данните за определяне на стратегии, но много от тях съзнават, че не използват пълния потенциал на данните. Най-силно подобрение компаниите очакват в използването на данни за сегментиране, таргетиране и анализ на потребителите. Много интересно ще е използването на данните за предлагане на персонализирано съдържание. Според Jason Falls пък Big Data е куха тенденция без приложимост извън наистина големите международни компании. За мен събирането на информация за поведението и желанията на потребителите, независимо дали неговият мащаб го класифицира като Big Data, винаги е от полза в правилните ръце.

За повече данни вижте и презентацията на eMarketer. Коя от тенденциите ви звучи като нещо, което ще видим в България през следващата година?

The post 5 тренда в онлайн маркетинга за 2013 година appeared first on Васи ли?!.

Продукти:
10- 12 сладки червени сухи чушки
1 1/2ч.ч. салатен боб
1/2 кисела зелка
1 глава стар лук
1ч.л. сух джоджен
1ч.л. червен пипер
1/2ч.ч. брашно
1к.ч. олио/зехтин/

Приготвяне:
Салатния боб се накисва от предния ден във вода. На следващият се отцежда. Наливат се 2ч.ч. нова вода. Лукът се почиства и измива. Кълца се на дребно. Добавя се при боба. Съдът се похлупва. Бобът се вари на кротък огън, час и половина. Половинката кисела зелка се почиства. Реже се много на ситно. Обърква се с червен пипер. Отлива се бульона от сварения боб. Фасулените зърна и сухият джоджен се объркват заедно с киселото зеле. Чушките се пълнят. Потапят се в брашно. Редят се в гювеч. Поливат се с бобен бульон и олио. Съдът се похлупва. Чушките се пекат на умерена фурна, 40- 50 минути.

Днес пътешествието на семейство Филкови стъпва в Перу. В първата част спряхме в Мадрид, бяхме в Пискo и пустинята Паракас, а днес на ред е платото Наска. Приятно четене:

Филкови пътуват: Перу

част трета

Платото Наска

  В 6 часа сутринта на това затънтено място насред нищото, сиреч пустинята, не работеше нищо друго, освен едно кафенце, отстоящо в непосредствена близост до кея с лодките. Пихме кафета /общо 6 солес = 3 лв./ и след това се върнахме, за да закусим. С изненада установихме, че цялото хотелче все още спи, така че се наложи да събудим младежа, който беше отговорен за закуската ни. Хапнахме смесица от континентална и европейска закуска – пържени яйца, хлебчета, мармалад, масло, кафе, мляко и сок, който не е от кутия – това би обидило Туриста. Соковете в Перу са само фрешове от миксирани някакви местни плодове. И това беше вкусно! И изобщо, тук е времето да кажа, че цялата държава ухаеше на нещо неопределено, но вкусно. Навсякъде из градовете ухаше прекрасно. Разни хора продаваха подобия на пирожки, нарязани на шайби ананаси, кокосови орехи със сламки, пържеха се меса, приготвяха се сандвичи, а хлебарниците им са с напълно отворени двери. То всъщност и врати няма поради топлия климат, та всичко е изложено хем в магазин, хем цялата предна витрина на помещението обичайно липсваше. И от уханието на тия вкусотии стомасите ни даваха разни сигнали в съвсем необичайни за тях времена. Жалко е, много е жалко, че не трябваше да ядем и пием местни неща, грабнати от улицата...

Автобусът за Наска

тръгваше в 10.30. Истинският ‘наш’ човек пак се появи от нищото и махна на бибипкаща кола, минаваща през шосето, и поредният тротилясник спря. Сега чак си дадохме сметка, че всчки тия свирчовци, които бибипкаха с профучаващите си коли насам-натам, всъщност са местни таксита! Минавайки покрай гражданин, стоящ или вървящ си на пътя, шофьорите свиркаха и така даваха индикация, че са готови да закарат въпросния гражданин където и да поиска. Та, натоварихме се на това такси като нашият човек каза на шофьора нещо на испански, от което аз разбах само ‘солес’ - явно му казваше колко ще плати, когато колата се върне пак при него, т.е. плащането щеше да стане след като чичката ни закара на автогарата. Така и стана. Човекът ни метна до автогарата, с жестове ни обясни да чакаме там и си замина без да ни поиска пари. Вече започнахме да вярваме, че Анакс е бил напълно прав, когато е давал индикации, че в тия 167 $ влиза ВСИЧКО. Сега за автогарата!!! Лъжете се, ако си мислите, че мястото, на което спряхме, имаше нещо общо с автогара! Нищо подобно! Въпросното място си беше чиста проба заградено пространство с пръст и почва по земята – точно както летището – нито асфалт, нито чакъл дори, а местна червеникаво-кафява почва, наподобяваща пустините цветове. Автобусът, който пристигна, обаче, нямаше нищо общо с предишното превозно средство от масов тип. Това си беше голям двуетажен климатизиран автобус, с достатъчно пространство между седалките и поставка за уморени крака. Фирмата беше Круз дел Сур - казвам го в случай, че някой се двуоми на кой тип автобус да се качи - тия са добри! В последствие установихме, че тази фирма е за туристите. Оказа се, че в Перу всяка услуга е двойно налична – една и съща дейност/услуга/храна се предлагат с 2 качества – едното е за местните, а другото е за туристите. Така че всичко е удвоено - има по два вида обществени тоалетни, ресторанти, кръчми, автобуси – тодос! Цената за туристите, естествено, е по-висока от тази за местните, но все така е ниска за нас. Билетът ни струваше 17 солес /ок. 7-8 лв,/, като предполагам, че цифрата за превозното средство за местните ще да е била около 7-10 солес. И наистина, в автобуса бяхме само чужденици-туристи. Аз отново изпаднах в летаргия, но се поразбудих от един остър завой и с изненада установих, че се движим в пустинята:

    Гледката беше величествена. Хълмове, равнини, леки възвишения и всичко без стръкче дори тревичка. И така часове! За наша огромна изненада, в 2.20, когато пристихнахме на автогарата в Наска,

този път ни чакаше човек с табелка с имената ни

Оставихме багажа във фирмата, посредничеща за полета над линиите на Наска, и веднага се метнахме в едно такси в посока към летището. По пътя видяхме табели, които показваха задраскани цени на полета – т.е. ако букнеш полета на място, цената не е 50-60 $, а 40 $. Усетихме, че Анакс все пак леко ни е прецакал, но кво пък – нали сме там, а и 10-15 $ не са цифра, поради която да се ронят сълзи. Кат’ сме тръгнали на майната си, сме си правили сметка, че ще харчим купища пари за купища услуги, нали така? След 7-8 минути път, които струваха едва 1-2 солес по отношение на таксито!!! /тук започнахме да вдяваме колко евтин всъщност е животът в Перу!/, стигнахме до летището. Видяхме множество подредени малки самолетчета - едното току-що излиташе, а другото пък кацаше. Вече силно развълнувана и притеснена стопирах мислите си  за финансовото ни прецакване и се вторачих в малките нещица, някое от които трябваше да ни вдигне в небето, да ни повози 40 минути и после да ни приземи безопасно и в цял вид. Страх ме беше. Всъщност, ужасно много ме беше страх! И така до момента, в който ‘нашият’ човек /оня, който ни придружаваше в таксито/ ни даде билета за самолета и видях цифрата от 10 СОЛЕС!!! Е тук вече побеснях! Услуга, която струва 5 ЛЕВА, ни се предлагаше като за 90! Оправданото ми възмущението се изля върху Филков, защото ‘нашият’ човек тактически беше духнал с таксито. Бях ядосана, крива и супер разочарована от Анакс. Както казваше баба ми: ‘Той изглеждаше толкова добро момче!’. Видяхме, че с нас чакат 3-ма японци, така че ни стана ясно, че ще летим 5-мата ол тугедър. Преди полета ни дадоха карта на маршрута,

    която да ни показва до къде сме стигнали, какво сме видели и кое още остава да видим. Качихме се на ето това нещенце:

  и коремът ми веднага се сви на топка. Забравих Анакс, забравих мрънкане и просто си стиснах ръцете в скута, като /наистина/ отправих молитва след 40 минути да се приземем цели. Това, което видяхме от горе, наистина е впечатляващо, но освен тая дума, аз лично не бих използвала по-силна, от сорта например на 'изумително', за да го опиша. Да, линии и форми имаше, но като че ли очаквах да са по-внушителни и видими. Някои бяха по-добре изписани, но пък по-малки, и затова на места самолетът летеше наистина много ниско, други пък бяха големи и разляти, а имаше и такива, които се налагаше да търсим с поглед - уж пилотът ни е посочил над коя сме, а аз нищо не я виждах. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Самолетчето се държеше невъзможно -

правеше виражи – накланяше се ту на ляво, ту на дясно, уж за да се осигури видимост към фигурите. Стана ми много, много лошо! Самолетът танцуваше така, че вдигаше стомаха ми в не в гърлото, а чак до зъбите. Не можех да удържа фотоапратата и да фиксирам фигурата в рамката, за да щракна каквото и да било. Плюс това, затворът щракаше прекалено бавно за бързото движение на самолета. Не знам колко време летяхме, но от средата някъде натам просто престанах да обръщам глава в посоката, в която ни сочеше пилотът. Беше ми толкова лошо, че едва се самонасилвах да щракна барем фигурата, която се намираше от моята страна на прозореца и кажи-речи под носа ми. Филков изглеждаше здрав и в добро настроение, накланяше се заедно със самолета и понякога залягаше над мен, за да хване с камерата някоя уж много ценна линия, намираща се от моята страна. Не мога да не отбележа, че 35-40 минути полет са повече от достатъчни! Повече би било самоубийство за хора с очевидни проблеми с вестибуларния апарат, каквато се оказа, че съм аз. Ето снимки от чудесата инкски, а и малко фотоси от горе: [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Плато Наска, Перу[/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Плато Наска[/caption]     Който иска, може да пусне чичко гугъл и да види снимки на всички линии, направени от професионалисти. Както стана ясно, аз бях заета да усещам колко ми е зле и как ще повърна, и поради таз причина нямаме много и качествени снимки. И сега малко за линиите, копнато от нета, че ме мързи да разказвам същото: ‘На 22 юни 1941 година историкът от Нюйоркския университет "Лонг Айлънд" Пол Косък насочва своя самолет над платото Наска. Внезапно той забелязва под крилото на самолета фигура на птица, нарисувана с една единствена непрекъсната линия, както обичат да рисуват децата, без да повдигат молива от листа. Фигурата е с размери почти на жилищен квартал - тя е многократно прекосявана от хората долу, през нея дори е прокарано шосе – Панамерикана, чиито строители не са предполагали през какви вълшебни места копяат, но кой отдолу би могъл да предположи, че улеите в платото, каквито има навсякъде, са елементи от гигантска, различима само от небето рисунка. За жалост, точно това шосе прпеминава през опашката на гущера – най-дългата от всички фигури – 180 метра. Недалече от птицата Косък различил фигурата на паяк, на маймуна с навита на спирала опашка, край тях се устремява нагоре огромна писта за излитане, на скалата отсреща е отпечатан космонавт в скафандър... Отначало с тайнствените рисунки се занимава самият Косък. После - после на сцената излиза крехката немска математичка Мария Райхе, която отдава целия си живот на платото загадка. Тя виси на въже от хеликоптерите, за да направлява фотокамерите, посипва контурите с тебеширен прах, закупен с джобните й пари, за да засили видимостта им и стъпка по стъпка създава чрез хонорарите от книгите си могъщата фондация "Райхе", благодарение на която продължава търсенето на ключа. Полетите й продължават през различните части на деня, за да може да се намери най-добрата светлина за безценните снимки. Ерих фон Деникен прави това предизвикателство достояние на целия свят чрез книгата си и филма "Спомени от бъдещето". Има поне сто теории за произхода на тази най-загадъчна книжка с картинки в историята на света, но те почти всички са свързани с Посещението! Един от "опърничавите", който игнорира извънземните, едва не си счупва врата, опитвайки се да докаже, че древният художник е направлявал изпълнителите долу, качен на балон, изплетен от тръстика... Едва ли някога на бял свят ще излезе какъв е точно произходът на линиите, “по-реалистичните” и земни теории (между които и на Мария Райхе) ги свързат с културите Паракас и Наска, но в доста широк времеви диапазон – от IX век пр.Хр. до VI век след – цели 1500 години, с добавъчното участие на високопланинците от културата Вари. До своята смърт през 1998 година Мария Райхе е твърдяла, че линиите са свързани с астрономическия календар, използван за селскостопански цели.’ Пак съм аз: Струва ми се, че

хората, които твърдят, че линиите на Наска служели за напояване, не са прави

Не са чак толкоз големи, за да вършат тая работа. Да не кажа, че са съвсем малки. Подозирам, че ако линиите са били повече, но времето ги е разрушило, тогава тази теория би могла и да бъде вярна, но в този им вид - кой знае...

Наска е малък град,

за който навсякъде четохме, че е силно безинтересен. Така че от самия град не снимахме нищо, с изключение на тия 2 снимки, не-свързани с градската архитектура или забележителности:

    Малко след 4 се метнахме

на автобус до Лима

Струва ми се, че дори направихме едно прехвърляне нейде, но както вече се знае, аз влизам в подобие на зимен съм, за което време изобщо не съм контактна. Помня, че малко преди да заспя с Филков си говорихме колко странен е животът в Перу и как цял самолет лети за общата сума от 25 лева... Пътуването беше много, много дълго. След 7 часа в не-туристически автобус, почти в полунощ стигнахме в Лима. Анакс и Виктор ни чакаха. Скатахме се в нашата стая на върха на хотела и с поглед към терасата, и това като че ли отбеляза края на Лимската ера. Повече от тоя град май нямаше какво да се види. Или поне така си мислехме по това време... Следващият ден беше отделен за почивка. Изкарахме го на терасата на хотела, в пиене на фрешове, цитронади и бири, в четене на дебели книги за древен Перу и в леки обиколки из центъра. Натикахме се в Катедралата на центалния площад, за което платихме 10 солес на човек, и което можехме и да си спестим - да, красиви дърворезби, но вече бяхме видели подобни по балконите. Посетихме и пазара за местните хора, но не се осмелихме да влезем вътре – все още местните леко ни притесняваха, въпреки че чувството за страх отдавна вече ни беше напуснало. Стигнахме до портите на Китайския квартал, но така и не влязохме вътре – навалицата беше твърде голяма за нашата настройка за кротък и спокоен ден. И това е май за тоя ден. Прекарахме последния ден преди пътуването за Кузко наистина основно на терасата и в размисли колко различна държава е Перу. Не мога да не споделя следните изводи и факти:  

• Кредитните карти са добре приети кажи-речи във всеки магазин, колкото и мизерен да изглежда отвън. Или поне така твърдяха стикерите по ‘витрините’.
• Хранителните стоки, които посетихме, бяха по-добре подредени и заредени от нашенските. Разнообрзието от плодове, включително и не-виждани от нас, значително подминаваше нашенското!
• Купихме 1 кило чай от кока – да имаме какво да раздаваме. /След малко ще стигна до коката и чая ‘мате де кока’ – чай от кока, и обяснението кога и за какво се използва. А на финала ще разкажа и за полицията в Букурещ и коката/.
• Пътищата на държавата са чудесни. Нови, гладки, което наистина води до наслаждаване от пътуването. Като се замисля, нормално е да е така. Има райони, до които не може да се стигне нито с влак, нито със самолет – автобусът е единственият начин. Ако пътищата са кофти, това ще доведе до поне частичен отлив на туристи. А Перу е основно туристическа държава.
• Като говорим за пътища, редно е да спомена и какво е отношението на шофьорите към коланите, а именно – повече от положително. Pлод на възпитание ли е, на глоби ли, не знам, но хората си караха с колани дори когато се придвижваха с таратайки от рода на Викторовата и по малки и забутани пътища като Паракаското.
• И гсм-ите – това също ни впечатли. Хората говореха по странен начин по мобилните си телефони. Когато ответната страна говори, слушалката стоеше на ухото на човека, който наблюдаваме. А когато пък човекът говореше, поставяше телефона пред устата си – все едно е с радиостанция. Шантаво! На места видяхме хора и с гсм-и, и с уоки-токита – например, връзката между хотела ни в Кузко и туристическата агенция, която използваха, ставаше с радиостанции – предполагам, че така пестят пари от телефонни разговори. Не ми хрумва поради що инак ще го правят.

Оф, айде стига за Лима, че вече и на мен ми писна. Очаквайте продължението Автор: Мая Филкова Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="2198"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="2198" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="2198"]  

Новото откритие на КРОКОТАК - Работилничката на Г-жа Череша (студио за детска фотография “г-жа Череша“) и как да си направим Снежковци....

Всичко започва в един спокоен ден, в който частният дИтектив Унки Марлюнки подготвя своята приятна следобедна закусчица…

За съжаление, приятното похапване трябва да почака, защото се случва нещо неописуемо ужасно: всички деца от училището, че дори и възпитателите им и директорът Питерсон И-З-Ч-Е-З-В-А-Т!!! Безследно при това! А единственият свидетел Палил Ула може само да потвърди, че дворът е празен.

Такава трагично-мистериозна загадка може да разбули не кой да е, Унки Марлюнки – частен дИтектив, използващ "дедукция и логика" при по-заплетените случаи. И тъкмо неговата помощ търсят Кметът и Стражарят. Но, както се оказва, всичко е мнооого по-объркано, отколкото можете да предположите!

Първо, няма никаква следа от изчезналите (дори и от фрау Бохевишвили!).

Второ, в зимника на Унки се появява Джъсмърдъхос Каджаджнеръ, а както се оказва впоследствие – не точно това специално джудже, а бъдещият син на Унки – Джони (разни шегички на пространствено-времевия континуум ).

Трето, новодошлата учителка по танци Ненаби се включва ненадейно в разследването на мистерията, но първо прилага разни спъващи хватки на Унки.

Четвърто, в дъното на историята стои едно малко алчно Старче, което… ами… уф, че подлец!

Ще излезе ли нещо от това? И питате! Книгата е пълна с всевъзможни приключения – щури и опасни; със зоо-дете-градина, скоростни влакчета, летящи телевизорни балони и сняг от захарен памук. Докъде ще стигнат героите, ще открият ли изчезналите ученици и какво се крие в Града на безсънните хора? Най-добре открийте сами, за да не настъпи зелеврат!

Освен забавните дИтективски приключения на Унки Марлюнки, неговият създател Иван Раденков предлага на вниманието ни и специален сайт, посветен на книжката – www.knigazatatkovci.com. В него ще откриете песничките от “Книга за татковци”, картинки за оцветяване и куп други интересни дИтективщини. Песничките се изпълняват от група “Тролите”, а текстовете ще откриете в книжката.

А на нас книгата толкова много ни хареса, че решихме с нея да дадем начало на рубриката "Издателски проект на седмицата" - вижте защо тук.

Вижте още и от самия автор Иван Раденков във видеото от предаването “Аз чета с Настя”:

Всички хора сме смъртни, дори и журналистите. Един ден, един виден български журналист взел та умрял. Приживе бил много важен, изтъкнат, даже според собствените му разбирания бил истински, справедлив, честен, изобщо човекът имал високо мнение за себе си. Явил се той на прага, там където се решавало за къде е. Къде да го пратят, в рая или в ада. И естествено бил подложен на нещо като тест...

Колкото и да спорят различните социолози и техните агенции, всички проучвания напоследък показват един безспорен факт – двете най-големи партии не успяват да привлекат дори и половината от българските избиратели. В последния месец бяха публикувани данни от няколко изследвания, според които ГЕРБ е партията на между 22,7 и 26,1% от гражданите с право на глас. (съответно според “Галъп” и Института за модерна политика). Поглеждаме числата на държавния НЦИОМ и си стискаме ръцете – 24,5%, т.е. някъде  под една четвърт.

При данните за БСП сме близо до консенсуса – от 19 до 21,1%. Както обикновено числата вървят с анализ – докато управляващите постепенно губят подкрепа, както се случва с почти всяка партия на власт, социалистите от доста време тъпчат около 20-те процента. Разгорещените спорове за това дали спадът на ГЕРБ е сериозен и необратим, или пък за това дали БСП си има таван, който никога не може да надскочи, са съвсем отделна тема. Фактите обаче са следните: ако нещо не се промени драстично, в навечерието на изборите двете най-големи партии ще се радват на подкрепата общо на 40-45% от българите. А останалите 55-60% от избирателите?

Много по-назад е ДПС, а всички останали партии са още след движението. Свикнахме да говорим за двойката ГЕРБ – БСП като за единствени играчи на терена и взаимна алтернатива. “Само ние можем да спрем БСП от връщане във властта” или “Само ние можем да махнем Бойко” – с тези лозунги те се легитимират взаимно и се опитват да запълнят цялата картина. А тя не е пълна. За да има обаче алтернатива на тези две партии, са необходими най-малко две условия – първо, достатъчно много хора, които не биха гласували нито за ГЕРБ, нито за БСП, и второ, поне няколко сериозни теми, по които позициите на ГЕРБ и БСП да са еднакво отдалечени от обществения интерес. И някой да развее знамето, разбира се.

Първото условие е изпълнено. Повече от половината българи не искат нито Бойко Борисов, нито Сергей Станишев. И ако погледнем ситуацията от тази страна, противопоставянето ГЕРБ – БСП изглежда като сбиване в единия край на стадиона, което зрителите в отсрещните сектори нито виждат, нито чуват. За да проверим дали е налице и второто условие, трябва само да си записваме. Защото примерите са пред очите ни, почти не ги забелязваме и вероятно бързо ги забравяме.

Сред най-обсъжданите теми напоследък е възможността за отмяна на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места. Собствениците на заведения протестират, защото посрещат по-малко клиенти, отчитат по-ниски приходи, а безработицата продължава да се увеличава. БСП се опита да се качи на вълната и заговори за връщане на стария режим, ако дойде отново на власт. Управлението на ГЕРБ също се качи на вълната и обяви, че ще разглежда отново въпроса. Последно Борисов се обяви против падане на забраната, президентът – също.

Бъркотията по тази тема обаче е общ продукт на БСП и ГЕРБ. Първите приеха забраната през 2009 година, но с отложено действие. ГЕРБ прие наредба, която принуди заведенията да инвестират огромни пари във вентилация и обособяване на помещения. И после пак въведе пълна забрана. Тази непоследователност разгневи и дребния бизнес, и пушачи, и непушачи. Всички искат нормалност и предвидимост. Алтернативата е: нормално отношение към хората.

Алтернативата е да не се криеш зад “националния интерес” и “търговската тайна”, за да харчиш огромни пари на данъкоплатците за авантюристични проекти като АЕЦ “Белене”. БСП е доста по-ясна – иска да вземе милиарди от нас за нова централа. При ГЕРБ положението е по-мъгляво – спряха “Белене”, две години обаче харчеха пари за проекта, а на референдума са от една страна със социалистите.

Алтернативата е: всичко на масата. Остава някой да поиска да бъде тази алтернатива. Иван Костов и Меглена Кунева трудно могат да бъдат. Оправдано или не, негативното отношение на мнозинството хора към Костов е факт. Кунева вече повече от година се заявява като алтернатива, но изглежда замръзнала на етапа “влизаме в парламента”. Тук ще прескоча възможността недоволните от светската, европейска и пазарна ориентация на България да се обединят и да поискат национализация, нов възродителен процес и т.н. Достатъчно хора правят опити в тази посока, но близката история показва, че този гледан вече филм не може да напълни дори балкона на киносалона.

А има достатъчно много хора, които могат да кажат “Баста! Искаме ред, искаме последователност, искаме да работим и да не ни пречите, искаме да не ни е срам от вас!” Със сигурност познавате такива хора. И тук разделението ляво-дясно не е съвсем приложимо, защото нормални хора има и от двете страни. Половин година преди изборите поле за изява има. Знаме няма.

в. “Труд”

снимка: Десислава Петрова

Пламен Асенов

14.12.12, радио Пловдив

Всички знаят, че англичанинът Уйлям Шекспир е най-известният драматург. И макар всички да знаят също, че в литературата няма победители и победени, а само победители, точно в този случай често се задава еретичния въпрос „кой е втори”? Специалистите са единодушни в отговора. Те дълго са обикаляли по света на разноски на данъкоплатеца, затова трябва да им вярваме, че вторият най-известен драматург, преведен на 78 езика, е норвежецът Хенрих Ибсен.

„Утро”. Една от седемте композиции в прочутата романтична сюита „Пер Гинт” на норвежкия композитор Едвард Григ. Той я сътворява през 1874 година по молба на самия Хенрих Ибсен за представление на едноименната му пиеса. Това е може би точният символ на първото истинско, свежо утро в норвежката драматична култура. И, макар да изглежда странно, но не е – това норвежко утро се ражда извън Норвегия.

Целия текст чети и слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=11

Както повечето от вас сигурно знаят, една от най-популярните игри, Angry Birds, е дело на финландската компания Rovio, а в 3-годишната си история играта е свалена над 1 млрд. пъти. След пускането на Angry Birds Star Wars от Rovio обявиха идеята за създаване на филм Angry Birds. Играта, която има над 22.6 милиона фена във Facebook, ще бъде интегрирана именно в социалната мрежа.

Angry Birds Star Wars ще може да бъде играна в бета версия от потребителите на Facebook. Това стана ясно, след като Питър Вестербака, част от екипа, стоящ за играта, публикува туит, който осведомява потребителите, че вече могат да играят Angry Birds Star Wars в социалната мрежа.

Angry Birds Star Wars (Beta) now on Facebook. Go play!apps.facebook.com/angrybirdsstar…

— Peter Vesterbacka (@pvesterbacka) December 16, 2012

 

Според информация от The Next Web от Rovio искат да тестват новото приложение, за да могат да отстранят вероятни бъгове. След това ще бъде вдигнат повече шум най-вероятно чрез платена реклама във Facebook. Също така в най-скоро време компанията възнамерява да премахне бета версията и да пусне всички нива на Angry Birds Star Wars за Facebook. Така че ще очакваме с нетърпение да видим пред какви предизвикателства ще бъдат изправени големите пилета.

Всъщност, защо не тествате Angry Birds Star Wars още сега?

Снимка: Angry Birds Facebook app

Един от най-очакваните филми за месец декември определено е със заглавие The Hobbit. Неочаквано пътешествие или просто истерия, един филм от създателя на The Lord of The Rings, който още преди своето появяване разтърси всички благодарение на интернет. Разбира се, 3D представянето на The Hobbit, огромният бюджет за реклама и прекрасният сценарий са в основата на успеха, но интернет успя да нажежи обстановката още повече.

Само за около месец в най-популярната социална мрежа Facebook бяха създадени фен страници на филма, а официалната фен страница на The Hobbit във Facebook събра над 1 милион фена. По-интересен е фактът обаче, че ревютата за предстоящия филм бяха завзели всички филмови форуми и блогове. Ревю на филма, пуснато във Forbes, дори събра над 35 хиляди преглеждания само за 24 часа, което само по себе си е доста добро постижение.

Трейлърът на The Hobbit в YouTube има 4 версии, които общо са гледани над 33 милиона пъти. Безбройните коментари под кратките видеа също показват заинтересоваността на потребителите. Друг интересен факт е, че профилът на филма в Twitter има 54 хиляди последователя, а хаштагът #thehobbitmovie по наши наблюдения се туитва и RT на всеки 5 секунди.

След всичката тази информация можем сами да си направим сметка до каква степен социалните мрежи и интернет като цяло могат да служат за комуникационен канал. Не трябва обаче да се заблуждаваме, че тези инструменти са безплатни. Зад всичкия този шум стои огромен екип от специалисти, които знаят как да въздействат на потребителите по един много по-добър начин от този, залегнал зад стандартните маркетинг подходи.

Колаж: SocialEvo

Какво ли би била една Коледа без коледно дръвче? Не искам да си представя, но не искам и да гледам изхвърлените след празниците дръвчета… Коледната елха не може да бъде и от пластмаса – не е красива, не създава същата атмосфера, няма го аромата на живота. Така че и двете решения, които познаваме, не работят. Има обаче едно по-добро – да украсим малка, но жива елха, а след празниците да я посадим в планината.

Идеята за една зелена коледна елха е страхотна и най-хубавото е, че всичко е уредено. С кампанията “Зелена Коледа” ще се сдобиете с висока 60-70 см елхичка в саксия. Цената на дръвчето е 36 лв. и не е много по-висока от това, което бихте платили за отрязано дръвче или за пластмасовия му еквивалент. Доставката до офиса ви в София обаче е безплатна.

През март всички тези елхички ще попаднат там, където им е мястото – не на боклука, а в полите на планината и ще пораснат големи. Да, посаждането на дръвчето е част от удоволствието и през март ще можете собственоръчно да настаните своето във Витоша. И не е необходимо да се притеснявате за нищо – лопатите ще са вече там, разрешението е получено, вие само трябва да си носите подходящо облекло и хубавото настроение. Още сега можете да поръчате своето дръвче в сайта на кампанията “Зелена Коледа”. Когато го получите, снимайте се с него и качете снимката на виртуалното дръвче – така ще подкрепите и визуално инициативата и ще заразите и други с нея, за да бъде Коледата все така хубава, а отрязаните дръвчета все по-малко.

Дори и да не живеете и работите в София, сте повече от добре дошли да се присъедините към нас. Сигурен съм, че ще можете да намерите в града си място, където се продават елхички в саксия. След това пак се снимайте и качете снимката в сайта на кампанията.

Поздравления за ICN.bg, ilyan.com и slides.bg за чудесната инициатива! И не забравяйте да изнесете елхичката на терасата или някъде навън и на хладно след празниците. Все пак елхичките обичат да са на студено през зимата, за разлика от нас. И весели празници!

БЪДИ МОЙ ЧЛЕН Любими, Костов пак се справи, виж – цяла партия направи! Как искам да съм твоя партия и аз: на живо – не на хартия! Ела при мен, бъди мой член, членувай смело, мили, в мен! Недей стоя, провесил нос – ела и дай ми членски внос! Редовно гледай да го плащаш, че [...]

БЪДИ МОЙ ЧЛЕН Любими, Костов пак се справи, виж – цяла партия направи! Как искам да съм твоя партия и аз: на живо – не на хартия! Ела при мен, бъди мой член, членувай смело, мили, в мен! Недей стоя, провесил нос – ела и дай ми членски внос! Редовно гледай да го плащаш, че [...]