От класическите предложения за тази Коледа, най-накрая дойде ред и за традиционните немски канелени звезди (Zimtsterne). Харесвам ги изключително много, защото са дъвчащи и с наситени аромати. Тези характеристики са в състояние да заглушат пипкавата работа по тестото, но и с малко повече търпение и трикове, процесът на приготвяне не е труден. Освен това, който е закъснял с предварителната подготовка по коледното печене, може да приготви тези звезди в последния момент, защото за тях не се изисква отлежаване. Auf geht’s!

Никога не съм учила немски език, но покрай кулинарните книги, които си взимам от разходките в немско-говорящите страни, започвам да поназнайвам разни неща. Например, нямам проблем с основните продукти в повечето рецепти, а вече започвам и горе-долу да разбирам описанието по технологичния процес. За повече сигурност в превода, се допитвам до Вальо и тези наши срещи по немска кулинария са едни от най-веселите напоследък. Той ми се смее как чета на немски, а аз му се смея, че не знае как се нарича подправката карамфил, например. Думички като тази, надали се учат в гимназията, но като цяло сме голям тандем и вече не издържам да кажа (за пореден път), че блогът е наш. Вальо изглежда се явява под прикритие (изразът е вдъхновен от най-добрия български сериал), но без него блогът не би съществувал. Без неговата помощ с превода и тази рецепта нямаше да съществува.

Тук трябва да включа и още един човек, който ми подари книгата, от която взаимствах рецептата. Книгата всъщност е предназначена за мен и Сандо, но аз дипломатически си я присвоих. Замесих много хора в тази история за канелените звезди и стана завързано точно като телевизионен сериал. Това е животът! Един безкраен сериал. Цялата история може да проследиш като прочетеш статиите свързани с въпросните приятели и може би ще имаш достатъчно време за това в многото почивни дни в този сезон. Приятно четене!

Ако нямаш време за четене или четеш през редовете, ще ти кажа, че историята приключва с рецепта, която ще оцениш, когато опиташ готовите канелени звезди.

Канелени звезди

Адаптирано от книгата Backen! Rezepte zum Glänzen und Genießen.

Посочените дози са за 35 броя.

Продукти:

• 3 белтъка
• щипка сол
• 275 г пудра захар
• 450 г фино смлени бланширани бадеми
• 1 чаена лъжица канела
• щипка смлян карамфил
• 50 г брашно

Фурната се нагрява на 150°C.

Белтъците и солта се разбиват с миксер докато побелеят и започнат да стават обемни. По малко се добавя захарта и разбиването продължава докато сместа стане плътна и лъскава. От тази смес се заделят 100 грама за декорация.

Отделно се смесват смлените бадеми, подправките и брашното. Добавят се към белтъчната смес и се разбъркват докато се получи тесто.

Тестото се разточва между два листа стреч фолио или хартия за печене на дебелина 5 мм. Горното фолио или хартия се отстраняват и от тестото се изрязват звезди.

Тестото е леко лепкаво, затова е необходимо формичката, с която се изрязват звездите да се намокря често във вода. За по-голямо удобство и при наличие на повече време, разточеното тесто може да се остави в хладилник от 2 до 4 часа. Така ще стегне и от него ще се изрязват по-лесно звездите.

Звездите се подреждат в тава върху хартия за печене. Повърхността им се намазва с отделените разбити белтъци. За по-фин контур може да се използва сладкарски пош с тънък кръгъл накрайник и след нанасянето на контура, вътрешността се запълва и изравнява.

Тавата със сладките се поставя на най-долното ниво, в предварително нагрятата фурна на 150°C. Пекат  се за 15 минути. Повърхността им трябва да се запази бяла.

Изпечените сладки се прехвърлят върху решетка и се оставят да изстинат напълно.

Канелени звезди е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Космическият апарат SpaceShipTwo, създаден в компанията на Ричард Бренсон Virgin Galactic, през тези дни направи първи тестов полет с помоща на установените на него ракетни двигаетли,които в бъдеще ще се използват при релани полети.

Китайската космическа сонда е прелетяла близо до слабо изученият астероид Toutati. Напомняме,че първоначално Чанъе-2 се занимаваше с изучаването на Луната , но на октомври 2010г апарата завърши лунната програма и все още фунционираше добре. Координаторите напроекта решиха да изпратят апарата да изследва астероиди.

На 19 декември 2012 , от космодрума Цзюзюан в Китай , с помоща на ракета носител 'Чанчжен-2Г' е изведен в космоса турският спътник GK-2.

Na 20 декември 2012 космическата ракета носител Ариана-5 стартира от космодрума Куру с два спътника на борда. Това е 67 старт за Ариана-5 и последен за тази година.

Космическият пилотиран кораб 'Съюз ТМА-07М' с нов екипаж се скачи с МКС в 16:09 наше време.

Вижте и галерията с празнични картички от българските издателства ТУК.

Вижте и галерията с празнични картички от българските издателства ТУК.

На 19-ти декември се състоя официалното представяне на английското издание на книгата на Спас Ташев „Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове”. В изложбената зала на Държавна агенция „Архиви” се събраха представители на европейски посолства в София, интелектуалци, историци и политици. Англоезичната версия представлява разширен вариант на българското издание, чийто тираж вече е изчерпан.

Тиха нощ, свята нощ.
Всичко спи, сал една
свята двойка над своя син бди,
над главица със руси коси.
А навред тишина
А навред тишина

Silent night, holy night
All is calm, all is bright
Round yon Virgin Mother and Child
Holy Infant so tender and mild
Sleep in heavenly peace
Sleep in heavenly peace

Stille Nacht! Heilige Nacht!
Alles schläft; einsam wacht
Nur das traute heilige Paar.
Holder Knab im lockigten Haar,
Schlafe in himmlischer Ruh!
Schlafe in himmlischer Ruh!

Пожелавам на всички светли Коледни празници!
Магията и светлината на Рождество Христово да бъдат с вас!
Бъдете здрави, сгответе вкусни ястия и ги подредете красиво!

Коледа значи топло, Коледа значи уют, Коледа значи детство.

Именно по тази причина в този брой на “Аз чета с Настя” посвещавам 60 минути на “Детските книги на 2012 година”. В списъка са се сгушили разговорът за невероятния книжен проект “Изобретението на Хюго” с неговия преводач - Светла Христова, представяне на поредицата “39 ключа” от Веско Василев, среща с авторите на поредицата “СТРОМ” - Емануел и Беноа дьо Сен Шама, коментар на Петя Кокудева - автор на “Детски стихове за възрастни - Лулу” и още...

Няма да подмина една от последните книжни премиери за 2012 година, а именно новата стихосбирка на Мария Донева - “Перце от дим”.

Подготвила съм и няколко прекрасни литературни новини, специално подбрани за Коледната ни среща.

С две думи - очаквам ви!

На 23 декември (неделя) от 17.00ч. по радио "Бинар".

Ваша,
Настя

Светът просто няма как да свърши. Не и щом те, четиримата, са се събудили тази сутрин. Четирима млади мъже, с истински лъвски сърца, които ни накараха да се гордеем, че сме българи. Петър, Наско, Марио, Пламен направиха немислимото за мнозина - заложиха своя живот на карта, за да спасят ближния си.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК напуска Гражданския съвет към ВСС

„За да получиш, първо трябва да дадеш”, казваше героят на Васил Михайлов в един от най-любимите ми родни филми „Маргарит и Маргарита”. Вярно е, че използваше тази реплика в доста по-различен контекст от този, който ми се ще да засегна тук, но пък го правеше достатъчно убедително, за да се запечата завинаги в паметта. През тази седмица загубихме краля на българската комедийна сцена. За него е казано и изписано много, но всички ние му дължим по някоя дума и мисъл в последният му земен път. Георги Калоянчев се спомина на 87 години и остави една цяла нация от опечалени. Сигурно е нормално, когато повече от половин век си забавлявал своите сънародници, те да те изпратят с въздишка на съжаление, сълза в окото и някой и друг червен карамфил. И никак не е нормално същите тези жалеещи да поглъщат жадно-жадно всевъзможните жълтотии и гадости, които някои вече бълват срещу него и семейството му, за съжаление. Всичко хубаво си отива заедно нас, е казал някакъв неизвестен мъдрец. Едно друго...

Един човек бил много вярващ. Уповавал се на Бог за всичко. В селото, в което живеел, завалял проливен дъжд. Придошлата река излязла от коритото и по улиците потекли бурни води. Хората започнали да се спасяват кой както може. Само вярващият човек седял пред прага на къщата си и повтарял: "Бог ще ми помогне!" Минал неговият съсед с надуваема лодка и му казал: - Ела, има място за теб! - Не, не, Бог ще ми помогне! - отвърнал човекът. След малко най-добрият му приятел също предложил помощта си: - Ела на моята лодка, ще се удавиш! - Не, не, Бог ще ми помогне! - повтарял човекът. Водата се покачвала бавно, скоро къщата на мъжа останала под водата, удавил се. Накрая човекът се озовал пред Бог, погледнал го недоверчиво и промълвил: - Аз толкова вярвах в теб, а ти ме остави да се удавя! А Господ му отвърнал: - Малко ли лодки ти изпратих? Усмихни се, България! Предстои ни най-светлият християнски празник - Рождество Христово. Време за равносметки, мечти и вдъхновение. И преди...

Методи Атанасов е един от доайените на хумора. Близо 35 години е в театър „Българска армия”. Бил е партньор на Георги Парцалев в Софийския държавен цирк, където са играли заедно скечове и хумористични сценки. Артистичната си кариера започва с участие в Търговищкия драматичен театър в „Железният светилник”. Обикалял е страната с много естрадни програми. От близо 40 години на Коледа влиза в ролята на добрия старец и я определя като своя мисия. - Г-н Атанасов, някои Ви наричат професионален Дядо Коледа, от колко години сте в тази роля и преди това на Дядо Мраз? - Около 40 години със същия костюм, с който съм започнал като Дядо Мраз. Сега се обръщам към децата така: „Милиони деца по планетата бяла ме очакват с нетърпение в коледната нощ. Затова аз обхождам земята цяла на гърба с огромен чувал или кош, препълнен със скъпи подаръци. Нося кукли, палячовци, мотори, самолети, нося за умниците нови книжки. В чувала ми има много компютри, таблети, айподи, всичко каквото децата са си...

Сотир Цацаров, както се казва въпросният магистрат, е прав за едно. Играта има неписани правила, като основното от тях гласи, че считаният за най-близък (и удобен) до текущото управление е съответно с най-големи шансове да стигне до финала. Да се впуснеш в нея само с принципи и визии за реформа изглежда симпатично, но и твърде идеалистично, а реалността, особено българската, не си хаби силите да „вика” за отбора на идеалистите.

За разлика от края на света, предвиден от маите, прогнозираният май от всички избор на Сотир Цацаров за главен прокурор се сбъдна. И за никого това не е чуд(н)о!

Ако перифразирам един известен афоризъм за лъжата, в случая с факта, че всички са „познали”, се получава нещо такова: мнозина могат да познаят много неща, но всички за Цацаров не могат да „познаят” без да е имало сериозни причини за това. Което показва, че изборът му е бил абсолютно сигурен и предрешен. Направо може да стане нарицателно за „обществена тайна”, сътворена от тайното общество на кукловодите в държавата.
Фактът, че въпросният избор потвърди очакванията „първият по време” кандидатирал се за главен прокурор да спечели без да се стигне до гласуване за другите двама кандидати, само потвърди усещането за поредния театър с прозрачността. Което не пречи на угодническите медии днес да напишат за избора без гласуване за други кандидати:
„ Цацаров победи конкуренцията”.
Както при изслушването на кандидати за самия Висш съдебен съвет, така и сега управляващите заложиха на техническата подробност, че във физическия смисъл на думата зрителите можеха да станат свидетели на…предрешения избор, показан пряко по телевизията. Което трябваше да внуши чувство за прозрачност, но всъщност въвлича публиката като съучастник в нагласената игра.

Усещането за измама обаче по парадоксален начин се усилва от обстоятелството, че тя се извършва пред очите на всички досущ като при илюзионистите- публиката знае, че я мамят, но си е платила ( на изборите през 2009 г.) да я баламосват и ръкопляска всеки път, когато измамата е успешна.

В нормалните страни, в които се празнува Коледа, сега е сезонът на коледните тържества. Тук се получи нещо повече: тържествуват най-вече джуджетата, кадруващи в работилницата за великани в съдебната система.

Междувременно, в очакване на оценка от строгия Брюксел, който предупреди, че следи внимателно за опорочаване на избора за главен прокурор, попаднах на следното заглавие в един от приближените на властта сайтове, купени за целите на нейното пропагандно обслужване тази година:

„Бойко благодари на Барозу за боклука”

Какъв ли боклук са ни пратили или подарили като коледен подарък? Или може би Бойко благодари за някакво съучастие на ЕС в замитането на боклука под неговия килим? Бива ли нормален човек да благодари за боклук?

Зачетох се и изчистих подозрението за някаква европейска вина. Оказа се, че в текста става дума за одобрения от ЕС и обещан от Борисов още като кмет завод за преработка на отпадъците на София.

А вие какво си помислихте?

Share on Facebook

животът си тече нормално. в този епизод аз вече съм известна, но както съм известна и много печена, изведнъж с ужас се сещам, че не съм стъпила на нито един час по физическо. учителят дори не ме познава. 

часовете по химия, физика и математика са били една идея повече посетени, но и там проблемът е изключително сериозен. а идва края на годината и няма да мога да завърша гимназия както съм много известна и много печена. по дяволите! а трябва да я завърша, как така ще съм без диплома?! срамота:))))))

краят на света е различен за всеки и се появява периодично точно когато най-малко го очакваш. така че, напред и нагоре!:)

да, близо е защото продължавам с няколко бг конкретики: - все още София (вероятно и страната) преди Коледа е пълна с красиви, но изсечени елхички ... през 2012-та! - купуваме в супермаркета напечатани на брендирани листчета късмети масовки за питките в Святата нощ, вместо да намислим и напишем собственоръчно такива; - купуваме замразени баници ...

Твърде неточни. Твърде объркани са представите ми за Коледа. Щом трябва да пиша за Коледа, ще се старая, ще се изпотя, честно казано - от безсилие, ще си налея нещо за пиене, ще се опитам да си припомня нещо действително важно за празника. Примерно как съм го прекарал на шестгодишна възраст. Естествено, че никак не съм го прекарал. Тогава се празнуваше Нова година. Дядо Мраз идваше и ни носеше сглобяеми стратегически бомбардировачи до елхата. И шоколад "Кума Лиса", мир на праха му. Коледа, Бъдни вечер, по-точно, си празнуваше баба ми, съвсем дискретно, правейки постни яденета и опитвайки се да получи тайно прошка от Създателя и от Сина му, без да се налага да обяснява на дядо ми християнските си увлечения. Баба ми беше християнка. Но обичаше също да казва – ние сме хора комунисти, хора еснафи. Забележително триединство имаше в нейния морал. Християнство, комунизъм и еснафщина. Българска работа. Българинът от нашето време има твърде превратни представи за празниците....

Един ден, ще да е било през някоя от първите години на 90-те, Професорът ми разказа историята си. Отдавна не бяхме се срещали и след като му се обадих по телефона отидох у дома му, сякаш съм предчувствал, че нещо с него не е наред. Видът му не ми хареса. Под очите му се бяха появили тъмни торбички, лицето му се бе удължило и отслабнало, цветът на кожата бе пепеляво сив. Беше около обяд един слънчев ден през юни, той тъкмо беше хапнал от пилешкия бульон, който сам си беше сварил. - Искаш ли да ти сипя една чаша, вкусен е и избистря мозъка – каза, докато доближаваше стола към кухненската масичка, за да седна. – Но е горещ и гледай да не се задавиш, защото ще ти разкажа живота си, а той, както сам ще се убедиш, не е съвсем обикновен. - Животът ти ли? – изненадах се, разбира се – от колко години сме приятели, какво в живота ти може да има, което да не ми е известно? - Има какво. Когато ми се обади, че ще дойдеш реших, че точно ти си човекът, пред когото трябва да се...

Рада Москова е родена на 3 май в Габрово. През 1960 г. завършва "Медицина", но явно благородната професия на лекаря не се оказва нейната орис. Москова става драматург в Централния куклен театър, а после и в Народния театър за младежта (1962-1980 г.). За мнозина Рада Москова е автор на едни от най-успешните ни детски филми - "Куче в чекмедже", "Горе на черешата", "Здравей, бабо!", "Разговор с птици", "Госпожа Динозавър" и др. За други е театрален и куклен драматург, с чиито пиеси са израснали няколко поколения зрители - "Разсърдените букви" и „Бръмчилото". Трети пък се възхищават на книгите й "Пеперудка" (стихове за деца), „Хей, конче!" (приказки) „Парчета от време" (стихове). Самата писателка се шегува обаче, че е по-известна като майката на режисьора Теди Москов. Наскоро бе премиерата на новата й книга „ Ние - негероите”, посветена на българите в графата „и други”, т. е. тези, които не стават „герои на труда”, „заслужили” и „народни” артисти, лекари, строители. "Ние -...

Продукти:
1 1/2ч.ч. царевичен грис
1ч.л. сол
2с.л. краве масло
2ч.ч. настъргана тиква
щипка ванилия
1ч.ч. стърготини Пармезан
1к.ч. кубчета синьо сирене
1с.л. олио

Приготвяне:
В тенджера се налива 1лт вода. Поръсва се 1ч.л. сол. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври водата, се поръсва грисът на тънка струйка. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица, докато сгъсти и започне да образува балончета. Тенджерата се отделя от котлона. Добая се 1с.л. краве масло. Качамакът се обърква. Взема се тиган. В него се слагат тиквените стърготини, 1с.л. краве масло и кубчета синьо сирене. Продуктите се запържват за 5- 10 минути. Бърка се непрекъснато със шпатула. След готовност съдът се оттегля. Поръсва се щипка ванилия и наново се обърква. Взема се тавичка или тортена форма. Подмазва се отвътре с олио. На дъното се разстила половината качамак. Отгоре се разпределят запържените продукти. Върху тях се разстила останалата част варен царевичен грис. Най- отгоре се поръсват стърготини Пармезан. Полентата се пече на умерена фурна, 30 минути. Оставя се да изстине. Реже се на парчета. Поднася се като предястие.

Санта Клаус, Синтерклаас, Пер Ноел…Много причудливи имена на един-единствен човек с бяла брада, червени дрехи и чувал с подаръци. И ако малки и големи познават белобрадия Дядо Коледа, вероятно не всички знаят тайните от неговия магичен свят. Затова днес, с помощта на „Дядо Коледа: магическият свят на Санта Клаус“ на изд. „ИнфоДАР“, ще ви поканим да седнете в шейната и ще потеглим към Северния полюс. Готови?

В дебелата книга с лъскави корици се разказва за всичко, свързано с живота и работата на обичания старец: за Северния полюс и неговите обитатели, за тайнствената вълшебна къща на Дядо Коледа и за обитателите й, за помощниците-елфи и дори за елените.

Знаете ли как пристигат писмата при добрия старец? А как той преценява кой да получи мечтания подарък и кой – не? Хмм, това и аз не го знаех, но надзъртайки в работилницата, останах повече от очарована. При Дядо Коледа не стават никакви грешки!

Друго нещо, което винаги ме е тормозело – никога не успявах да запомня от песничките имената на елените. А само с един Рудолф не мога да се излагам… Но сега вече ги знам: Рудолф със специалния нос, Дансер, Виксен, Прансер, Дашер, Донер, Блитцен, Комет и Кюпид. Кой от елените какъв е можете да прочетете в книжката. Ще се запознаете и с техния треньор и дори ще можете да поседнете в специалната шейна.

Не пропускайте да оставите чорапите си на камината, а чашата с мляко и сладки за Дядо Коледа – под елхата. Хмм, и един морков за Рудолф – Дядо Коледа ще му го предаде…

Ето и видеото на Карин за книгата:

Цялото ревю за книгата можете да видите в сайта “Детски книги” като част от кампанията “Книжна Коледа”, в която всеки ден до 24.12.2012 г. ще откривате интересни предложения за книжни коледни подаръци.

В отговор на тези, които не понасят другите да бъдат по-добри от тях... На тези, за които личността не значи нищо... на тези, които все още живеят с тоталитарни прийоми и в Чикаго... От всички нас, които сме категорично против някой да ни цензурира, от всички, които знаем силата на словото и действията си!

През 1998 г. богатите 10% от населението са притежавали 45% от благата на Германия. През 2008 г. в техни ръце са вече над 53% от богатствата на държавата, докато 50% от германците преживяват само с 1% от благата на родината си. Според същото проучване, за 40% от населението на Германия заплатите са се понижили съобразно с инфлацията. За периода 1992-2012 г. частната собственост в Германия от 4,5 билиона евро се е увеличила на 10 билиона евро. Т.е. краят на Студената война и обединението на Германия са направили богатите повече от два пъти по-богати. Паралелно на прогресивното увеличаване на частната собственост държавната собственост в Германия е намаляла с 800 милиарда евро.

Facebook не спира да експериментира с потребителския поток от информация и представянето му на екрана. Ето че няколко източника, между които ABC NEWS, Mashable, SocialFish, Mari Smith, съобщават, че са забелязали промени в подреждането на “Timeline”, които са били временни и са изчезнали, но те са успели да направят снимки на екрана, показващ тези промени.

От Facebook са потвърдили, че тестовете се провеждат с ограничен брой потребители, а това означава, че ако са успешни, отново ни очаква нова и голяма промяна в Timeline. Дали това ще се хареса на потребителите?

Това, което са забелязали потребителите, които са били включени в тестовете на Facebook, е връщането към някои стари и изпитани неща. При тях са се появили отново старите и изпитани табове (Tabs). Изчезнали са квадратчетата за “Friends”, както и “Photos”. Терминът “Subscribers” е заменен с “Followers”. Показва се точната бройка последователи, без бройката да се закръгля, както беше досега. Съдържанието е видимо в една колона.

Вероятно ще видим тези промени в началото на следващата година. Какви точно ще бъдат и как ще се промени отново Timeline остава да видим. Сигурно е само, че промяна ще има. Засега мога само да ви насоча към страницата на ABC News във Facebook, както и на Мери Смит, където можете да разгледате скрийншотове с промените.

 

 

С днешния пътепис ще завършим пътеписната 2012 година. Това ще бъде пътепис за самите нас – как ни вижда емигрантът, завърнал се десет години по-късно милата ни родина. С което искам да ви пожелая честито Рождество Христово и една щастлива Нова 2013 година. Ще се видим през януари! (а междувременно можете да продължавате да изпращате пътеписи :)  

След 10 години

България, София и Перник през очите на емигранта

През 10-те години, които прекарах извън България, много пъти съм си представяла този момент – когато се връщам – като впечатления, чувства. Аз съм емигрантка, в пълния смисъл на думата. Не съм на дълга екскурзия, на гурбет, или в изгнание. Емиграцията е мой избор, вероятно и затова нямам проблем с нея, за разлика от много други хора, живеейки далеч от родината си. Преместих се в Щатите преди почти 10 години – смених професията си, себе си, начина си на живот. Не мога да кажа,  че съм страдала от носталгия в тези години – липсваха ми определени хора, но нищо повече. Мнозина биха нарекли това национално предателство, за мен е право на личен избор – за мен домът ти е, където се чувстваш добре, а не където си роден. Има едно усещане – много особено – което човек изпитва, като се озове някъде – че всичко му е познато, удобно. Единственото място, в което аз съм се чувствала така, е Щатите.

 

Има други държави, които намирам впечатляващи, но не се виждам да живея там. Изписвам всичките тези редове, за да е ясно на читателя през какви очи

ще види София и Перник,

ако продължи да чете по-надолу. Всъщност аз не знам много за живота в България в последните 10 години – откъслечните ми впечатления се дължат на разговори с приятели и роднини, и повече – на статусите във Фейсбук на приятели, повечето – бивши колеги - журналисти. По тази причина не ми е много ясно къде отивам. Затруднявам се дори да се ориентирам в парите, не помня имената на важни улици в София, да не говорим за градския транспорт. Мога да изброя имената на двама-трима министри, президент и премиер... и кметовете на София и Перник. Това може да даде обяснение защо смятам, че на такива като мен, не бива да им се дава право да гласуват. Крайно мнение, но... не е лишено от смисъл.

 

На кацане София ми изглежда интересна –

на пръв поглед, интригуваща комбинация между ново и старо. Какво обаче се е случило с панелните блокове? Изглеждат  като построени с различни цветове блокчета Лего. От самолета това изглежда забавно, но по-късно отблизо – никак даже. Панелното многоцветие е само един от многото индикатори за начина на мислене и живот в България. Схващам, че всеки носи отговорност за собствената си кутийка, обаче има един момент на избор на цвета отвън, в който повечето решават на различен цвят с ясната мисъл, че с това ще допринесат към облика на сградата.

   

    Изглежда всеки съзнателно или не, се стреми да бъде различен, и тази потребност е толкова силна, че намира израз в този безумен за мен начин. Тази потребност за експресивност намирам по-късно и в графитите. Те са навсякъде. Отново, за моите очи, това е краен опит да изразиш себе си. Колко нечут трябва да се чувстваш, за да оставиш „посланието“ си на сграда... или мотрисата Перник-София?! Различните цветове също са отражение на друга тенденция – загубата на „ние“ за сметка на „аз“ – какво значение има как изглежда цялата сграда, важното е, че моят дом изглежда добре. В тази връзка вероятно са и примерите на алуминиева дограма на сгради с ронеща се мазилка отвън.

  Много се радвам, когато

разбирам, че Панаирът на книгата тече в НДК!

Имам чудни спомени от тези изложения и нямам търпение да напълня една торба с книги. Какво е изумлението ми, когато „торба“ не се дава с покупки и трябвало да съм си я донесла! Но... ми предлагат нелюбезно да си купя малка торбичка за 50 стотинки. Честно казано, обидно ми е, че при цени на книгите от 15-20 лева, трябва да си купувам торбичка, която вероятно струва няколко стотинки. Интересното е, че някои издателства любезно ми опаковат книгите, а други се пазарят като горния пример. Някакво си издателство „Вакон“ са особено неучтиви. Всъщност аз НЕ трябва да купя тези книги на всяка цена. Мога да живея и без тях. Учудвам се, че не осъзнават това. За мен това е неуважение към клиента, дори книгите, които ще трябва да бъдат наблъскани в дамската ми чанта. Това е едва първият ми сблъсък с българската потребителско-търговска култура.  Идат още много!

  Излизаме от Панаира доволни, между мен и приятелката ми, сме наместили поне 200 лева в книги, но за двете ни това е ценност!

Вървим по „Витоша“,

радвам се, че най-накрая транспортът е изваден от улицата и тя изглежда добре. Но аз не мога да не извадя фотоапарата си при вида на някакви найлонови или стъклени колибки от двете страни на улицата. Какво е това?! Обяснено ми е, че те са част от заведенията, и там се настаняват пушачите. Едва се сдържам да не напиша „хахаха“, българинът пак е измислил как да заобиколи закона, някои неща не се променят. Тук не мога да не вметна моето скромно мнение, като човек, който е бил свидетел на същите промени в Щатите преди години, но без колибките – лесно е да се въведе такъв закон в държава, в която пушачите са малцинство, но в България изглежда е обратното. Дори наличието на колибките е достатъчно, за да стигне човек до това заключение. Ако 60-70 процента от населението пуши (тук спекулирам  с цифри!), законът е обре чен да причини много подобни прояви на творчество, за да бъде заобиколен. Тук опираме до виждането, че там законите имат наказуем характер спрямо обществото. Като да сложиш общество от човекоядци на марули. Не ме разбирайте погрешно, не е редно да се пуши на обществени места, след като това вреди на другите, но такава мярка е прекалена при знанието, че пушенето е повсеместен порок.

  Да се върнем на

потребителската култура –

примерно в облекло и обувки – в България определяме размера си по следната схема: най-малкият размер, в който успея да се побера. Това е особено видимо в обувки и сутиени. Еее, знам, че не подозирахте, че щяхте да четете за сутиени в пътепис..., но си струва. Не може да не сте забелязали нечии телеса,  сякаш готови да разкъсат оковите на текстилния артикул. Да уточним, това не е, защото „телесата“ (къде пък намерих тази дума, но, знам, че се сещате за какво говоря) са напращели от желание и внушителна големина..., а просто защото са наблъскани в по-малък размер окови. Не толкова впечатляваща, но еднакво безумна е гледката на обувки, в които нахално са се вместили незаслужено големи стъпала, или пък чехли през лятото, които свършват някъде около средата на петата. Това опира до ценностите – колко е важно как нещата изглеждат на външен вид! В България това е ключова ценност – каква е работната ти титла, колко килограма си, кой номер носиш, какви марки носиш, ядките на масата (подсеща ме моята приятелка). Какво значение как се чувстваш, удовлетворен ли си, щастлив ли си, спокоен ли си. Важното е, че си си платил и надплатил данък „обществено мнение“. Хм, не е лесно да се живее така.

    Аз също се превъзнасям по опаковките – нещата изглеждат много добре. Магазините са покрити с мрамор и гранит, което... не се оказва много добра идея няколко дни по-късно, когато заваля сняг, но това е друга тема.

Важното е да изглежда добре!

Да не забравя да добавя и метрото – чудно! Но... като е сухо.

Централният площад в Перник

също е мраморен, наистина е красив. Не мисля обаче така, докато се придвижвам като робот на кънки, по хлъзгавата повърхност, която почти няма как да се избегне. Мислено роптая срещу гениалната дизайнерска мисъл, която обрича всяка зима толкова хора на ненужни и предотвратими травми. Предусещам и медийните заглавия от новата част на метрото, след някой ужасен инцидент.

Преди да се отнеса към следващата тема, която ми е близка до сърцето, да не забравя да напомня, че аз идвам от страната на консуматорското общество.

Защо в магазините в България търговците са нелюбезни?!

Както и да го мисля, пак не разбирам защо не оценяват, че потребителят е решил да купи нещо от тях. С приятелка влизаме  магазинче за сувенири, първите думи на продавачката са: „Внимавайте да не блъснете нещо!“ Презумпцията е, че ще блъснем. Навярно тя има ясновидски способности. В средата на магазинчето има кашони, които биват разопаковани, и не можем да стигнем до половината стоки, но за това думичка не е спомената. След няколко минути излизаме със сувенири за поне 20 лева, и сме изпратени също толкова нелюбезно. Ако бях сама, със сигурност щях да се обърна и да изляза на секундата, но в името на добрия тон – гледам, че приятелката ми не е видимо възмутена, се съсредоточавам върху сувенирите. Имам подобни преживявания в много видове магазини. Чувам дори злобни коментари. Защо?! Всъщност в магазините за дрехи, особено по-малките, е трудно да се пазарува – всичко е сгънато, и за да се види модел и размер, трябва да ви го разгънат. Въздишките на възмущение обикновено започват на втория или третия артикул.

 

София винаги ми е харесвала, и сега ми хареса –

да сме точни, централната част. Озадачи ме обаче, че разкопките пред ЦУМ бяха покрити с найлони. За мен, а подозирам, че и за други посетители, би било интересно да видя активните разкопки. Все ще трябва да има начин да се покажат и през зимата. Това е изключително богатство на страната, и поне в моите очи е грях, че не се извлича максималното от него. С удоволствие щях и да платя, за да ги видя.

 [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] По повод на потребителската култура с моята приятелка започваме спор за една кожена шапка, която наскоро тя си е купила за достойна сума. Спорът е дали е от истинска козина, или синтетична. Тя ми обяснява колко сертификати имала шапката. Решаваме, че ще запалим няколко косъма, за да видим дали ще пуши или ще се разтопи. Мислено се надявам да не съм права и шапката да се окаже истинска. Жалко е човек да не е сигурен какво купува, и дори да бъде тенденциозно лъган. Козината не е истинска.  Ментетата са навсякъде – ботуши и бижута Chanel, ботуши UGG, чанти и аксесоари всякакви,  маратонки Gucci. Видях и

качествени български стоки, но на неконкурентни цени

Нелогично ми се струва, че едни непретенциозни кожени ботуши са 200-250 лева, което е половината или една трета от една учителска заплата. Мога да се сетя и за други определения на това положение.

  Съзирам един миксер в магазин и дърпам моята приятелка да й обясня колко е хубав, удобен и какво удоволствие е да се готви с него... Спирам изречението по средата, когато виждам, че струва 700 лева. Миксерът струва в Щатите 250 долара. Същото се случва с парфюм на известна марка, обувки... „Интересна работа, при вас заплатите са по-високи, а при нас цените са по-високи!“, казва тя. Обяснява ми, че има глад за качество, купуваш нещо, което изглежда добре, но след като го използваш няколко пъти, то е неузнаваемо. Учудвам се, знаейки, че тя купува неща в по-високия спектър на цените. Идва момент, в който

започваме да се забавляваме с цените –

исках да купим калкан, защото при нас няма. Сменям си намеренията, когато забелязвам цената му – 35.99 лева. По-скъп е от сьомгата, която е пристигнала от хиляди километри, а калканът идва от Черно море. Също, не се продава на килограм, а цял, което означава, че цената на вечерята току що се премести в страната на трицифрените числа.

Из двата града не видях усмихнати хора.

Наясно съм, че животът в България е много труден. Но също е и реалистично, че не всеки носи мъката на света на гърба си. Но не намира повод да се усмихне. Това обяснява, че понякога срещам странни погледи. В тази връзка, моята приятелка ми разказва как като се преместили в друго жилище, казвала „Добър ден“ на съсед. След няколко пъти той започнал да ѝ намига, като я срещнел.  „Каквото и да става, не казвай на никого Добър ден, че кой знае как ще го изтълкува!“, предупреждава ме тя, знаейки, че ще кажа.

  Близките ми ме инструктират грижовно, какво да правя и какво не, и с право. Махни диамантените пръстени, гледай някой да не се блъсне в теб, това обикновено значи, че са те обрали, дръж си чантата под око непрекъснато, не дръж пари в джоба, избягвай градски транспорт, ако е пълен, не се издавай, че не живееш тук. Последното се оказва трудно – плащам 10 лева за такси от гарата до Орлов мост. Хем си мисля, че вече знам как да хитрея, и казвам, че отивам до Орлов мост, а не до Телевизията. Това с хитреенето е забавно. В трамвая приличам на детектив от ФБР, оглеждам се внимателно, не отмествам поглед от чантата си. Чувствам се като победител, когато слизам от трамвая без да са ме обрали! Колко лесно било човек да се чувства победител!

 

Друга важна за мен тема – езикът!

Какво е станало с езика?! Ако той е отражение на съзнанието, имаме сериозен проблем. Докато блуждая на гарата в Перник поради 40-минутното закъснение на влака за София, чувам разговор между момиче и момче, студенти. Бъдещата финансистка казва: „Така съм се увъртела отвсекъде!“. Чувам много изрази със сходен характер – съсипа ми живота, разказа ми играта, има и по-цветни, които мисля да спестя, но вие ще се сетите. Общото между всички е усещането за победеност и слабост. Чух и нови тенденции – вече не се добавя емоционалното обръщение „бе“ в края на посланието, а „ве“. Също не се казва „много“ или „ного“, а „ногу“ или „многу“.  Много е важно да се пише на кирилица, по-малко важно е, че е с грешки. За мен е по-важно обратното – и на латиница може да се види дали някой е грамотен. Докато се преструвах, че няма да падна на заледения площад в Перник,

дочух интересен разговор зад мен

Двама мъже оживено обсъждаха нещо, което се казваше „чук-чук“, в началото не ми беше ясно какво е, но скоро ми се изясни – разговорът всъщност беше дълбок сравнителен анализ между две еротични издания, но едното явно вече не съществувало. Нали се сещате, че с готовност се примирих с мисълта да се размажа на леда, като отместя вниманието си от всяка стъпка на леда, за да видя двамата участници в този разговор. Двамата юнаци бяха на поне по 60 години! Чух и възрастна жена да ругае на доста цветист език, а един дядо да дава гръмогласни наставления на служителката в пощата в Перник как да си върши работата.

Малкото квартали, до които се добрах,

бяха мръсни, хаотични. Давам си сметка, че моето е много странично мнение, но в панелните квартали си е цяло приключение да се намери определен блок – няма табелки и обозначения на нищо. Улиците са нелогични и неясни. В Перник беше същото. Интересно е, че преди години това не ми е правело впечатление. Магистралите, чувам, са докачлива тема, та да кажа – магистралата до Перник, също известна като Голфстрийм, ми хареса!

  За краткия ми престой се сблъсках и с друг феномен – като се обадя на някого по телефона, ми затваря. В началото много се чудих защо ми затварят тия хора. Оказа се, че те ми щадяли телефонната сметка така. Озадачи ме отношението към емигрантите – преди да замина, имах проблем с документи, и изчетох разни форуми по темата – разделението между българите, които живеят в страната, и тези извън нея, е ужасно. Да си емигрант не е геройство, нито пък да си останал в страната – и двете носят трудности, но и радости. Аз мисля, че е избор.

Да си патриот обаче, е много по-лесно отдалече

В емигрантските очи родината има романтичен облик, затова няма да видите снимки на възрастни хора, които ровят в боклука, на улични кучета, на калта, защото не искам да ги помня.

Топли и уютни празници на всички! Поздрави, Люси Рикспуун Автор: Люси Рикспун  Снимки: авторът   Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="457"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto"     map_content="global" map_cat="457" auto_info_open="false"     marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]  [geo_mashup_category_name map_cat="457"]

На 27 януари предстои първият референдум в демократична България. В последните дни питам почти всеки, когото срещна, дали знае какъв точно е въпросът, който е зададен на избирателите. Не се изненадах, че повечето не знаеха. И аз живеех с идеята, че ни питат дали да има или да няма нова ядрена мощност. Всъщност не е така.

Какво означава гласуване За, Против или бойкот? Чух различни версии. Питах и хора, които са против проекта АЕЦ “Белене”, как ще постъпят – дали ще отидат да гласуват Против или ще бойкотират референдума като нещо безсмислено. Ако отделите още минута за този текст, ще разберете, че говоренето на повечето политици по темата няма за цел да изясни картината, дори напротив.

Разбира се, че е безкрайно популистко да прехвърляш върху избирателите отговорността да вземат решение по конкретен инвестиционен проект. Глупостта обаче вече е сътворена, затова по-важно е да се ориентираме какви възможности и рискове ни носи тази ситуация.

Въпросът е следният: “Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?”

Никъде не се споменава Белене, както настояваше БСП в първоначалния въпрос: “Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка “Белене”?” Но какво от това! Питат ни за нова ядрена електроцентрала. Разбира се, че тя може да е в Белене, където част от работата вече е свършена, а не в Банкя зад къщата на премиера. Ясно е – ако сте привърженик на този проект, гласувате със За.

Ако сте избирател на БСП, също ви е лесно – гласувате За. Ако сте избирател на ГЕРБ, тогава не мога да ви помогна. Премиерът каза, че ще гласува против Белене, Цецка Цачева каза, че ще гласува За, а партия ГЕРБ е записана наравно с БСП като инициатор на референдума.

По-трудно е само за тези, които искат да има развитие на ядрената енергетика, но не харесват проекта АЕЦ “Белене”. Ако гласувате За, ще плащате години напред за руския проект. Ако гласувате Против, зачерквате възможността за нова централа в бъдеще, дори и да е американска, китайска, марсианска и т.н. Хитро, нали?

Ако сте противник на ядрената енергетика или просто мислите, че вече има по-безопасни и достъпни алтернативи, тогава разбира се ще гласувате Против. Но и в този случай има клопка. Планираното от правителството строителство на нов блок в Козлодуй не е нова “ядрена електроцентрала” и дори глас Против не го спира. Изглежда объркването остава.

И сега противно на очакванията ви, ще ви призова да гласувате. Целта и на БСП, и на ГЕРБ с този референдум е въпросът да остане нерешен, за да може всяко следващо правителство да продължи непрозрачното харчене на парите ни. Затова ако сте Против, участието ви е важно.

За да успее този референдум, т.е. да задължи държавата да строи нова централа, трябва да участват повече от гласувалите на последните парламентарни избори 4 345 450 души. Това е изключено да стане. Но в закона има един детайл – ако над 20% от всички избиратели се включат и от тях повече от половината са За, тогава въпросът се внася в Народното събрание и темата за “Белене” отново се отваря.

Една пета от избирателите е малко над 1 милион и 400 хиляди души и е напълно реалистично референдумът да привлече толкова участници. Само БСП събра над 700 хиляди подписа все пак. А после Народното събрание може да приеме каквото си иска решение, а следващият парламент да го промени както си иска. Затова ако сте Против, независимо по какви причини, има смисъл да участвате, а не да бойкотирате. В противен случай мъглата ще остане, а в нея нашите общи пари ще продължат да изчезват.

Vesti.bg

ВЕСЕЛА КОЛЕДА и от нас ... а при нас наистина ще е весело:) На цялото крокоташко семейство му...

В края на годината вече сме в трескава подготовка за Коледните и новогодишни празници. Оглеждаме се за подаръци, с които да зарадваме себе си и нашите най-близки. Microsoft обявиха тази година пускането на новата операционна система Windows 8 за таблети, лаптопи и десктопи. Но освен нея те обявиха и Windows Phone 8. За тези от вас, които нямат търпение да опитат възможностите Windows Phone 8, ето и предложенията, които са налични на нашия пазар от водещите производители на мобилни устройства – НТС, Samsung и Nokia.

Моделите, на които се спряхме и които са специално разработени за Windows Phone 8, са HTC 8X, HTC 8S, Nokia Lumia 620, 820 и 920, както и Samsung Ativ S. Тези превъзходни смартфони вече се предлагат и на нашия пазар от мобилните оператори Mtel и Vivacom със или без договор, както и от някои от големите вериги магазини за електроника. За вас сме включили и моделите на Nokia, които се очаква да се появят на нашия пазар в началото на 2013 година но са със страхотен дизайн и възможности. Очакваме ги с нетърпение. На края на статията сме приготвили за ваше улеснение сравнителна таблица за моделите с Windows Phone 8 с най-важните характеристики.

На следващите страници ще видите моделите, работещи с Windows Phone 8 операционна система, от които можете да избирате. 

Казват, че размерът има значение. Или пък няма. Зависи от гледната точка. Ако говорим за пространство и особено когато то е дефицит, размерът наистина има значение.

Какво ще кажете за супер тънка и почти незабележима аудио колона? Защото случаят на Mojo е точно такъв. Тя е с едва 7 мм дебелина и 0.11 кг тегло. Един симпатичен правоъгълник с размери 21.8х26.4 см. Което го прави преносим, буквално навсякъде. Можете да я пъхнете в чантата си или просто да я разнасяте със себе си в ръка като тетрадка. Има вграден Bluetooth и заради това е абсолютно съвместима с всички устройства, позволяващи безжична Bluetooth връзка. Има възможност и за включване на 3.5 мм аудио жак. Батерията на Mojo издържа до 10 часа на пълни обороти, за да се насладите на качествен и пълен звук от 100 децибела. Този звук спокойно може да изпълни една цяла стая. Честотният диапазон е от 300 Hz до 20 000 Hz, което за такава малка колона е доста сериозно постижение. Средната височина на  децибелите е 90, а максимумът е 99.

Mojo е прототип с голям потенциал, който няма търпение да завладее пазара за озвучителна техника. Неговите създатели се надяват скоро да имат достатъчно набрани средства, за да го пуснат в масово производство. Цветовата гама на продукта е доста широка, но мога само да предполагам кои цветове ще останат като основни. Иначе за момента можете да избирате между червено, черно, бяло, зелено, розово, жълто, синьо и лилаво. Стартовата дата е определена за 3 януари, но само при условие че са събрани необходимите средства за това. Няма крайна цена за момента.

Ако искате да разберете повече за това мъниче и да следите новините около него, можете да го направите на сайта на CoverPlay Audio, които са създателите на Mojo.

Снимки: coverplayaudio.com

Българите всъщност са много обикновени хора, без коварство. Те са достоен и свободен народ със самочувствие. Така вижда хората в страната ни големият журналист Джон Рийд. През 1915 година той минава през цяла Източна Европа и описва всичко в дневника си. Тогава е специален пратеник на "Метрополитън" и го придружава негов приятел – илюстраторът Бордман [...]

Българите всъщност са много обикновени хора, без коварство. Те са достоен и свободен народ със самочувствие. Така вижда хората в страната ни големият журналист Джон Рийд. През 1915 година той минава през цяла Източна Европа и описва всичко в дневника си. Тогава е специален пратеник на "Метрополитън" и го придружава негов приятел – илюстраторът Бордман [...]