ГЕРБ започна да изгражда не само магистрали, а нещо непостижимо преди него: Обединеното противодействие на опозицията - лява и дясна. Не защото левите и десните са залюбили, или защото са в конспиративна връзка помежду си. Причината е очевидна и за аполитичните, и антиполитичните хора - ГРОБ обслужва единстевно олигархията и прислужващия й апарат милиционери и държавни служитули.

Почти вицово доказателство за това е диалог от форума на в."Капитал". Необходимо пояснение: В този форум пишат основно форумци от "Дневник", а старите форумци се знаем от много време. Авторите и на двете реплики са форумци, пишещи от поне 2-3 години. Соча го, за да е ясно, че диалогът изразява съществуваща обществена тенденция, а не моментен изблик на минаващ човек. Ето диалога:

- Аз, дето съм червена бабичка, ми идва да строша бастуна си в теб.
 
- Доживях и на теб да ти пиша +   Тва червените сте цвете в сравнение с мутромилиционерите.

Хубаво е, но неприятно поскъпващо. Пълно с гърци. Носенето на раничка с храна и вода помага.

Форумът на Дневник е един от трите сайта, в които се позволява свободен анализ и съответна критика към управляващата мутромилиционерска шайка. Затова не е чудно, че ведомството на Церлок Цолмс (ЦЦ) се е заело с противодеийствие на тия врагове на Партията и правителството. За съжаление на Цвъ, мобилизираните за изпълнение на гробарската повеля кадри притежават също толкова мозъчни клетки, колкото него. По тази причина едно от милиционерските тролчета с ник lara_croft във форума на Дневник се изтърва:

"Някой път като имам време ще направя списък - още повече че на повечето коментиращи личните им имена и връзките им с никовете в потребителските профили са лесно проследими. Табличката ще има следните колонки - име, местожителство, възраст, използвани никове, партийна ориентация, психологическа характеристика."

Пламен Асенов

21.12.12, радио Пловдив

Познавате ли човек на име Анджей Явен? Вероятно не. Аз също не го познавам, но съм сигурен, че все още има живи хора, които помнят него и неговата поезия. Ето как звучи тя, преведена от Първан Стефанов:

Но това равновесие, дето самотно го отстояваш,

едновременно ти изглежда твърде близо и твърде далече.

Наведеш се и в същото време трябва да се изправиш.

(Детето е невнимателно, ще изтича, ще се препречи.)

И отново – мълчание между сърцето, камъка и дървото.

Всеки може да влезе в него. Там ще се съхрани.

Щом не влезе, каквато и видимост да си създава в живота –

той не участва в делата на земните дни.”

Това е поезия, писана в ранните години на Анджей Явен, по времето, когато учи в Ягелонския университет в Краков. Истинското име на този поет, актьор, спортист, катерач и кардинал на Католическата църква, всъщност е Карол Войтила, по-късно известен на света и като папа Йоан-Павел ІІ.

Целия текст чети и слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=12

Компютърът ми сдаде багажа преди около два месеца. По точно дъното. Нямах и не намерих пари за нов или за нова дънна платка със съответен ъпгрейд на останалите компоненти. Което, съвсем междудругото, е  шибано гадно опровержени на лъжата, че ГРОБ били много по-добри от всички преди тях. Ето моя критерий за оценка на едно управление, който може да изглежда смахнат, но кореспондира с оценките, направени по всички общоприети критерии:

Възможността на средния човек да придобива/обновява компютъра си. Купих си компютър през 1992 г. с 10-те хиляди лева награда от конкурса "Репортер на годината", който спечелих. Беше 386-ца, работеща под DOS с черно-бял монитор.

При Иван Костов през 2000 г. го смених с втора ръка 486DX, който можеше да подкарва Windows 98. При царя през 2003 го смених с нова система, базирана на  Pentium I, който после смених първо с нова система на Pentium 2. При Тройната коалиция я смених с с нова система на AMD Sempron 2,8 GHz. 

Управлението на мутромилиционерите е единственото, което ме докара дотам да не мога лесно да си позволя прилична машина. 

Ще ми кажатг, че моят критерий е изгъзица на богати копелета, а хората не могат да ядат - лява критика; или че не мога да си обновя машината, щото съм некадърна да изкарвам пари - гробаджийска критика. Това са глупости на търкалета. Защото отдавна сме минали етапа на ранния капитализъм, когато въпросът е бил само до яденето - това за левите. И отдавна гарантирането на материални възможности масата хора да са средна класа е незаобиколима част от политиката на развитите дървжави, като САЩ не са изключение. Обаче мутромилиционерите СА. 

Тук е важно да индикирам разликата между псевдодясната фразеология на ГРОБ и автентичната дясна позиция, артикулирана у нас от ДСБ. Десните сме против икономическата доминация на монополи, олигополи и картели в икономиката. Десните сме за създаването на максимално благоприятна среда за дребния бизнес. Десните сме за независима и силна съдебна система, защото тя е гарант за опазването на основните човешки права, както и за гарантирането на общи правила  за воденето на бизнес, тъй щото всички предприемачи да са в равни условия (това е конкуренцията) и също интересите на най-кадърните бизнесмени да са вървят в една посока, или поне да не пречат на обществените интереси. Не определени, близки до властта бизнесмени да са най-успешни; а правителството да създава среда, която стимулира най-добрите да мислят и действат не само за своя, а и за обществения интерес. 

Десните смятаме, че компютърът е дълготрайна стока от първа необходимост за съвременния човек като хладилника, печката, перавнята, телевизора и като такъв трябва да бъде достъпен за огромната част от хората. Десните смятаме, че властта трябва да използва гражданската Интернет активност като обратна връзка, а не да я контролира и подтиска. Десните смятаме, че достъпът до Интернет е основно човешко право, което държавата трябва да гарантира. Това, разбира се, не означава, че трябва да купи компютър на всеки и да му плаща сметката за достъп. Държавата трябва да създаде достатъчно места за обществен достъп до Интернет, които да поддържа финансово - в училища, библиотеки, общини. Тук е много уместно да се използва една уникална българска форма на обществена самоорганизация - читалищата. Модерно е да се твърди, че българите сме роби по душа и не сме способни да изградим гражданско общество. Проповядващите тая тъпня очевидно не познават историята на нашето Възраждане, когато в условията на пълна липса на държавна подкрепа (хахаха, османската държава да подкрепя), градчетата и големите села изобретяват читалищата като гражданска организация за образование и просвета. След 1944 г. комунистите обезсмислят функциите на читалищата, превръщайки ги в поредната казионна структура. За съжаление, след 1989 г. нито едно от правителствата не успя да разбере колко голям потенциал има тази уникална българска обществена форма на самоорганизация. Ако сега държавата подпомогне всяко читалище да изгради Интернет център за обществен достъп, това ще бъде огромна крачка напред за модернизацията на обществото.

Заради всичко това много се ядосах от това как ГРОБарите нагло газят всички демократични норми и процедури, как обяздват медиите, как грабят като за последно - само и само да си обезпечат втори мандат (тази възможност е само в цървулските глави на милиционерите), или поне гаранции, че няма да бъдат тикнати в затвора (където им е мястото) от следващата власт. Затова си купих машинка на старо. Слабичка, ама бачка като за браузване, форуми и социални мрежи и ще блогвам редовно. Не се лаская, че блогът ми е значим, но дори да дам повод само на 10-тина души да се замислят за това, което става, ще е полезно.

Палестинските власти и правозащитни групи съобщават, че за последната година се наблюдава рязко увеличение на израелските нападения срещу палестински деца, като броят на отвлечените младежи за 2012 година е 900 в сравнение с 700 за 2011 година.

Министерството на задържаните в израелските затвори заявява също, че след последната агресия в Газа, както и обновяването на статута на Палестина в ООН, израелските войници са засилили техните нападения, особено срещу младежи и деца в Западния бряг.

95% от отвлечените деца са били нападнати, бити и малтретирани по време на задържането им, като повечето са извлечени от домовете им между 2 и 4 сутринта, когато се състоят военни нападения и претърсвания.

Докладите сочат, че на децата са слагани белезници и са им завързвани очите, а родителите им са били нападани, когато са опитвали да защитят децата.  Много от децата са отвеждани в различни и неизвестни посоки. Правозащитни организации осъждат действията на израелските власти, които прилагат насилие и побой върху малолетни.

Според свидетелства разпитите спират, когато децата издават имена на свои роднини и приятели, търсени от властите за съпротивителна дейност. Според данни на палестинските власти отвлечените деца са подлагани на няколко разпита, докато седят на малки столове с вързани очи и ръце зад гърба. Често са били карани да седят прави по време на дъжд или високи температури. Използвани са електрошокове, гореща вода, като най-известния случай е на Насер Ариф Джарадат, на 16 години, задържан в южната част на Западния бряг.

Насер е отвлечен на 2 февруари 2010 година и отведен във военния лагер “Етцион” , където е принуден да седи под дъжда и студа по няколко часа на ден, многократно пребиван и накрая отвеждат в стаята за разпити, където с помощта на електрошок са изтръгвани самопризнания.

Повечето от отвлечените деца са били отвеждани за разпит в специални центрове в незаконните израелски заселнически селища като Кирият Арба, Маалех Адумим, Дан Шомрон, както и в няколко други населени места. Червеният кръст, който също се грижи за палестинските деца, не е бил информиран за местонахождението на отвлечените.

 Към декември 2012 г. палестинските деца, подложени на разпит или в очакване на съдебен процес са 140, а общо 200 са задържани в момента, включително 32, които са под 16-годишна възраст.

Подобно на задържани възрастни, държаните от Израел палестински деца са лишени от техните основни и международно гарантирани права, като на семействата им или адвокатите не е предоставяна информация за здравословното им състояние или моментното им местоположение.

Най-често отвлечените деца са третирани като “потенциални терористи” или “доказани терористи” и затова са използвани всякакви методи за извличане на информация, включително лишаване от сън, изтезания, лишаване от посещения, вода, храна, сексуален тормоз. В повечето пъти е казвано, че мъчението ще спре, ако се съгласят да сътрудничат.

Важно е да се отбележи, че Израел прилага военен закон, известен като Военна заповед 132, който позволява на армията на отвлича и разпитва палестински деца, които са над 12-годишна възраст.

Веднъж се разболял малкияt брат на един китайски владетел. Болестта поразила сърцето и стомаха му. В продължение на десет години никой не успял да го излекува и вече го смятали за пътник за оня свят. Една нощ болният сънувал как разговарят два демона. Единият демон бил зад параван, а другият - в стомаха му. Този, който бил зад паравана, попитал другия:

- Защо не побързаш да го убиеш? Ако дойде Ли Цзъ Юй и му даде червено хапче, ти самият ще умреш!
На сутринта принцът поръчал да доведат лекаря. Когато го прегледал, той заявил, че болестта е предизвикана от демон. Извадил от чанта си осем червени хапчета и го накарал да ги изпие наведнъж. Лекарството било очистително и демонът напуснал тялото на болния заедно с нечистотиите.

Оттогава започнали да наричат лечението на тази болест "осем червени хапчета".

В рамките на телевизионна дискусия около притежаването на оръжие чух тази сутрин един персонален пример, който за мен лично разкопава старата тема за ролята на интелектуалците в духовно изнасилване на цяло едно поколение, родено и насилствено формирано по комунистически калъп без право на избор на друг живот. Именно съзнанието за това изнасилване е в основата на личната ми позиция срещу комунизма, но няма да ви занимавам със себе си…

Не бих искал да персонализирам, но примерът беше следният: „Валери Петров има ли нужда от оръжие? Не, няма, той те разбива и без оръжие…”.

Ще кажа само в скоби, че съм противник на носенето на оръжие поради една основополагаща причина: който има пистолет трябва да е готов да убие човек. Няма такова нещо като „за сплашване”- имаш ли оръжие, извадиш ли го, многократно повишаваш вероятността подплашения обект на твоята ярост да гръмне пръв. Тогава вече ще си длъжен ти да го изпревариш, т.е. да стреляш без да се замислиш. А мисленето след убийство е страшно нещо…

Но да се върнем към Валери Петров, който е на възрастта на баща ми ( покойник от май месец) и не бих искал да съдя по политически причини ( ще дам думата на един известен и млад политик в края на текста). Ще припомня обаче нещо, което съм споменавал и друг път.

След като телевизионният водещ Асен Агов за първи път в българския национален ефир наруши табуто и се обърна към аудиторията с „госпожи и господа”, срещу него с целия си авторитет на интелектуалец ( и депутат от БСП във Великото народно събрание) се изправи Валери Петров. В гневна реплика във в. „Дума” Валери Петров нападна Асен Агов с обобщението, че с това обръщение той възстановявал времето на „слугинчетата”.

Като знам, че в отсъствието на родителите ми, които ходеха на работа, съм израснал с братята ми сред грижите на селски момичета, подгонени от немотията в текезесарска България, цанили се за домашни помощници в София…

Като знам още повече, че висшата комунистическа номенклатура беше обргижвана от армии от слуги и слугинчета- но не заради прекалената трудовата заетост на родителите, а от господарски позиции…

Като знам, че НРБ беше слугиня на СССР, а на слугата Живков слугуваха практически всички негови поданици, превърнати в послушно стадо от слуги…

Беше връх на лицемерието и лъжата таза реакция на Валери Петров. Но Асен Агов взе, че поиска право на отговор, в което с голяма доза почтителност към поета и преводача на Шекспир Валери Петров си позволи да не се съгласи с него.

Главният редактор на в. „Дума” Стефан Продев обаче се включи с истерична „защита” на Валери Петров чрез персонално охулване на Асен Агов , който изобщо не нападаше поета.Това беше началото на калтащината по вестниците, сигнал за настъпление срещу изпълзелите „хлебарки” , мръсната пяна” и прочие журналисти, дръзнали да оспорят чистотата на комунистическата кочина, в която са ги родили и възпитавали във вярност към червената кал.

Преди да стигна до заключението, не мога да подмина и факта, че тъкмо Стефан Продев беше „разконспириран” като обект на награждаване от МВР с пистолет по време на комунизма, а пък Валери Петров с умиление разказва в спомените си за това, как с пистолет в ръка е раздавал септемврийска справедливост.

А сега, най-важното, което искам да кажа.

Улисани в заклеймяване, осъждане на думи, но не и в съда на престъпленията на комунизма, през всичките тези години „пропуснахме” да о(б)съдим вината на интелектуалните изнасилвачи на българския народ. Хиляди, ако не и милиони са техните невинни жертви с изкривено съзнание, възпитавано да мрази „врага” и да се подчинява безмозъчно на партийната диктатура. Поради този „пропуск” и днес изнасилвачите посягат на невинно детско мислене чрез наследството на интелектуалната нищета на „партийната правда”, надничаща победоносно от филми, книги и учебници.

Не бих искал думите ми да се възприемат като лична нападка, но лъжата трябва да получи съответният отпор.

Като казвам отпор, нямам пред вид нещо в духа на стихотворението „Боксьорчето”. То беше написано като предизборна агитация в полза на БСП в най-агресивен комунистически стил от Валери Петров и рецитирано в централните телевизионни новини от актьора Сава Хашъмов специално за изборите през онази 1990-та, когато учудихме света като единственият (вече бивш) съветски сателит в Европа, легитимирал пребоядисания комунизъм в плуралистична среда.

Под отпор имам предвид правото на самозащита. Без нея лъжите, които и без това ни заливат, заплашват съвсем да удавят паметта за нашия преход през Червено море.

А ето и обещаната гледна точка на един млад човек, публикувана в интернет при поредния спор около името на Валери Петров:

Радан Кънев
17 мар 2008
Хехе, винаги се разгаря жесток спор, когато се спомене / цитира Валери Петров.
Тъй като аз съм доста запознат с творчеството му (и авторско, и преводи – Шекспир в оригинал ми е непосилен), си имам и мнение:
1. Валери Петров е гений. Ни повече, ни по-малко. Истински титан на поезията, уникален, разпознаваем от три думи, не е нужен цял стих, признат като преводач далеч извън България (което си е чудо само по себе си).
2. Валери Петров е забележителен сатирик, с онази способност да каже триста страници в две думи и половин интонация, която е прочее присъща на мнозина интелектуалци-евреи, независимо на какъв език пишта. Да, сатирата му никога не е била яростна и дори често е била конюнктурна но това не е творчески въпрос.
3. Валери Петров е хуманист от висока класа. Човекът, любовта, смъртта, силата и слабостта са невероятно развити в поезията му. Когато не е политически обременена (а тя често е), може да те разтърси до петите. Но…
4. Валери Петров е комунист “в червата”, тъпоумно убеден от пубертета до дълбока старост, че “някакъв вид” комунизъм трябва да бъде изнамерен, за да бъде светът по-добро място. Хиляди разочарования не променят това, което той смята за своя форма на хуманизъм. Ужасно, но факт.
5. Валери Петров не е герой и никога не е бил. В младите си години, като “борец против фашизма” е преодолял много в себе си, но сам признава, че и тогава не е бил герой. След това пък – хич. Примерите са много, ако щеш отказа да използва фамилното си име Меворах (което е безспорен повод за гордост – проф. Нисим Меворах е изключителен теоретик и практик на правните науки).
6. В ранните си комунистически години Валери Петров има отвратителни призиви за насилие по време на Народния съд и като говорител по Радио София е допринесъл своето за ужасните последици. Това само доказва, че тоталитарните идеали не прощават никому – ни на гения, ни на селския скотоложец.

Share on Facebook

Бог Кубар (Куар), Сувар, Сурва... Най-старото прабългарско божество, заедно с бог Коледа / Халди...

Въпреки че се очакваше, бях много разочаровах, когато Apple пуснаха iPhone 5 без NFC. А Passbook, приложението, което идва с iOS 6 и обещава да промени начина, по който влизаме в киното и влака или се възползваме от отстъпката в любимия си магазин, просто си плачеше за NFC.

Оказва се, че Apple все пак не са си затворили очите за Near field communication технологията. Apple Insider разкриват подадената от Apple заявка за патентоване на интегрирана система, която “съхранява и управлява дигитални купони”. Заявката описва точно функционалностите на Passbook, а е от юни 2011 г. – доста преди Apple да обявят намеренията си да предложат подобно решение. По-интересното е, че в нея се говори и за NFC като начин, по който потребителите могат да използват мобилния си телефон, за да предоставят дигиталния си купон за отстъпка. Идеята на NFC всъщност е да позволи обмяната на информация на малки разстояния. NFC вече има в няколко модела смартфони, а Samsung не спират се хвалят с NFC в серията Galaxy.

Когато го питаха защо iPhone 5 няма NFC, Фил Шилер каза, че технологията все още не е готова. И е така. Тя все още не говори достатъчно на хората. Имаше обаче съмнения, че Apple изобщо не мислят да използват NFC, а да наложат свое решение, което да се базира на Bluetooth например. Новината за този патент хвърля малко светлина в тунела за бъдещото развитие на NFC, мобилната търговия и мобилните плащания, но всичко е въпрос на време.

Снимка: Apple

Няма дете на тази планета, което да не тръпне в очакване на Коледната нощ. Тази толкова вълшебна нощ, в която Дядо Коледа идва в дома му и оставя бленуваните подаръци, заради които хлапетата са си спестили не една и две поразии. Но нещата стават още по-вълнуващи, ако на всеки му се отдаде възможност да проследи пътя на веселия старец. До миналата година това се случваше благодарение на сътрудничеството между NORAD и Google. За добро или лошо тази година Google тръгват сами по следите на Дядо Коледа с помощта на Google Santa Tracker. Освен това Google са направили специално приложение, с което малчуганите (и не само) могат да надникнат във вълшебното селце на Дядо Коледа. Там можете да се позабавлявате с няколко класически и все още интригуващи игри, да погледате елфите, които са в предстартова треска и работят усилено, да проследите лекцията на Баба Коледа, която преподава безпроблемно кацане и преминаване през комини и куп други неща. Дори можете да си направите малък чат с Дядо Коледа и да поръчате телефонно обаждане или писмо, с което да изненадате приятелите и семейството си. Честно и без срам ще си призная, че изпробвах всички възможни опции на сайта и се забавлявах като малко дете. Поръчах писмо за близките си хора и съм сигурна, че ще падне голям смях, когато чуят веселия глас на добрия старец. 

Ако искате да си поиграете или просто да хвърляте по едно око на шейната и елените, просто трябва да добавите коледното разширение за Chrome или да изтеглите приложението за Android. За последните актуални новини и локации от пътуването му в нощта на Коледа използвайте Google Maps, Google+, Facebook и Twitter. Отброяването на часовете до 24 декември започна. Ще намерите големия часовник в Коледното селце тук. 

Повече от сигурна съм, че още сега ще инсталирате разширението и заедно с мен ще проверявате колко време остава до полета! А дотогава си помислете с какво ще нагостите скъпия и чакан гост! А на Дядо Коледа можем само да му пожелаем лек и безавариен полет!

Както повечето от вас сигурно знаят, Quora е уебсайт, който има за цел да помага на онлайн потребители да получават отговори на своите въпроси. Самият сайт бе създаден през 2009 г., а неговите бащи, Адам ДиАнджело и Чарли Шивър, днес могат да се похвалят с пространство, където общност от професионалисти в определени области сътрудничи на потребителите в интернет да получат своите отговори. 

В официален блог пост Адам ДиАнджело подсказва, че мисията на Quora ще претърпи сериозни промени, които ще допринесат не само за новото лице на платформата, но също така и за по-добър “experience” от страна на потребителите. Според ДиАнджело въпреки свободата, която интернет дава, е изключително трудно да се намери добре структурирана информация, излагаща сериозни теми от всякакъв характер. Причините, които той изтъква, са липсата на време и доверието от страна на потребителите.

Най-силната платформа към днешна дата от подобен вид е Wikipedia. Тази платформа обаче е отворена до голяма степен за всеки един потребител, който желае да сподели съдържание, което я прави доста опасна. Не напразно университетите в Европа и САЩ ограничават своите студенти, като им забраняват използването на Wikipedia като източник. Дали обаче Quora ще успее да събере достатъчно ресурс и да спечели подобно доверие от страна на потребителите?

Според Адам ДиАнджело в новата мисия на Quora ще залегне идеята за създаване на библиотека, която той нарича и сравнява с името “Library of Alexandria”. Идеята е отново отворена платформа, но най-вероятно с много по-голям контрол, създаване на общности и покачване на доверието от страна на институциите, допитващи се до интернет като източник на информация.

Снимка: Quora

Точно на 21-ви ноември 2012 г. бе пуснат Panda ъпдейт #22, а това предполагаше той да бъде последен за тази година. Повлияни бяха 0.8% от търсенията на английски език. Авторитетното SEO онлайн издание Search Engine Roundtable напомня, че от Google бяха обещали да не се пуска нов ъпдейт преди празниците, но това определено не е така. Според официален туит от профила на Google става ясно, че Panda #23 е вече в действие от 21-ви декември 2012 г.

Ъпдейтът Panda #23 ще повлияе около 1.3% от търсенията на английски език. Това поне е официалната информация, която разкриват от Google. Недоволството е голямо, тъй като ъпдейтът идва точно преди Коледа и Нова Година, което може да обърка сметките на бизнеси, които разчитат на SEO и основно интернет, за да съществуват. Неприятен е фактът, че никой един от нас не е наясно в какво се състои ъпдейтът и как ще се отрази на сайтовете ни.

New Panda data refresh rolling out: ~1.3% of English queries noticeably affected. Background: goo.gl/rvMZj

— A Googler (@google) December 21, 2012

Според потребители, които са били засегнати от Panda #23, сайтове са се сринали от 2-ра до 4-та страница в SEPRs на Google. Това е огромно падане, което определено коства хиляди долари на много компании. Дали обаче ъдпейтът ще повлияе и на българския онлайн бизнес предстои да видим. Ако сте силно притеснени, можете да се информирате как най-добре да се предпазите от негативни последствия директно в Google Webmaster Blog. Сега ви предлагаме да видите какво споделят специалистите от Search Engine Roundtable в следващото видео.

http://www.youtube.com/watch?v=CJ6YOcEJHj0

Снимка:  Kung Fu Panda

Коледата е един от големите празници през зимата, които носят много цвят, много радост и много пожелания. Понякога и много стресови ситуации, но сега ще си говорим само за хубави неща. Тя е повод за развихряне на въображението, за сътворяване на красота, за даряване на радост. Първият подарък за Коледа, за който се сещам аз, са приготвени от мен сладости. Приготвих вариации от едно тесто, джинджифилови човечета, канелени звезди и шоколадови бонбони, но мисля, че остана още нещо за изваждане от задния ми джоб.

Финалното ми предложение за тази Коледа не е класическо, а импровизация на коледна тема. Необходими са ми подходяща форма за сладките, малко цвят и решение какво да бъде тестото. Беше един опит, в който може би трябваше сама да се убедя, че всички сладки могат да бъдат коледни, макар и приготвени в последния момент. С това предложение гостувам в Woman.bg. Благодаря на Августина за поканата и прекрасното ревю.

Шоколадови коледни сладки

Посочените дози са за 30 броя.

За тестото:

• 125 г меко масло
• 100 г захар
• 50 г меласа
• 140 г натурален шоколад, разтопен на водна баня
• 1 яйце, със стайна температура
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• ½ чаена лъжица бакпулвер
• 300 г брашно + допълнително за разточване

За белия шоколадов ганаш с маскарпоне:

• 200 г бял шоколад
• 150 мл сметана 35%
• 1 звездовиден анасон
• 200 г маскарпоне

За декорация:

• цветни захарни перли и кристали

Фурната се нагрява на 180°C.

За тестото маслото и захарта се разбиват с миксер докато се получи гладък крем. Смесват се с меласата и разтопения шоколад, и се разбиват на ниска скорост докато сместа стане еднородна. Добавят се яйцето и ванилията и сместа отново се разбива на бързи обороти, докато яйцето се поеме хубаво.

Отделно се пресяват бакпулверът и брашното. Добавят се по малко към горната смес и се замесва меко тесто, което да не лепне. Тестото се увива в стреч фолио и се оставя в хладилник за 20 минути.

Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност на дебелина 4-5 мм. Изрязват се кръгове с диаметър 6 см. В средата на половината кръгове се изрязват малки звезди. Изрезките се събират на топка, разточват се и отново се изрязват сладки.

Пекат се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 8 минути. След като се изпекат се оставят за 2-3 минути в тавата и тогава се прехвърлят върху решетка докато се охладят напълно.

За белия шоколадов ганаш шоколадът се нарязва на ситно и се поставя в купа.

Сметаната, заедно със звездовидния анасон се загряват до завиране. Анасонът се отстранява и врялата сметана се изсипва върху шоколада. Разбъркват се докато шоколадът се разтопи и сместа стане еднородна. Ганашът се охлажда до стайна температура, покрива се със стреч фолио и се оставя за една нощ в хладилник.

На следващия ден ганашът се разбива с миксер докато стане на пухкав крем. Внимава се сместа да не се преразбие и пресече. Към него се добавя маскарпонето и се разбърква внимателно с шпатула.

Сладките се слепват с крема и се декорират с цветни захарни перли и кристали.

Вече съвсем накрая, преди да се окупирам у дома и да заключа вратата от вътрешната страна, раздавам коледните лакомства в коледни буркани.

Красиви са, нали? Но не съм ги правила аз. Те са творчеството на Милена. Не за първи път имам удоволствието да се радвам на таланта ѝ отблизо. Благодарна съм ѝ за отделеното време и търпение по създаването на тези коледни буркани.

Радостта вече искри навсякъде.

Време е да се заключа.

Весела Коледа!

Шоколадови коледни сладки и подаръци в коледни буркани е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Поздравления към Булсатком за позицията им спрямо Битьивиту. Никога не съм бил фен на Булсат, но заради спирането на битиви и останалите им copy+paste канали, булсатците получават няколко червени точки от мен.

Има един тънък момент, тези дето мерят гледаемостта, не мерят клиентите на Булсатком (упс, това май не е широко известно), така че падане в рейтингите не се очаква. Което пък ще е следващият не-случил се скандал.

Така или иначе рекламодателите са балами, няма да станат по-големи балами задето са по-излъгани с точките, докато 500К+ зрители нямат достъп до любимите си турски сериали.