Р Е Ф Е Р Е Н Д У М – 2

АВТОР:
ПАВЕЛ ТИНКОВ

Над изстрадалата ни страна отново е надвиснала заплахата от референдум! И този път управляващите, на които народът е гласувал доверие и предоставил правото да вземат от негово име всички важни, отговорни, съдбоносни решения, абдикират от своите задължения!
Нещо по-лошо и по-страшно – добре съзнавайки разминаването между правилното решение и онова, което би обслужило техните интереси, те хвърлят всичките си сили в това да дезинформират, объркат и заблудят преобладаващата маса „незрящи” (по темата) и да й внушат убеждението, че единственото вярно решение е погрешното. С демонстрацията си на „върховна демократичност”, те гъделичкат самолюбието на мнозинството, утвърждавайки чувството му за непогрешимост („Глас народен – глас Божи”). Целта е ясна – да бъде взето очевидно неправилното, но изгодно за властимащите решение, без обаче последните да се натоварват с отговорността за произтичащите катастрофални последици. Защото така бил решил народът и те били задължени да се съобразят с волята му. И защото по дефиниция НЕПОГРЕШИМИЯТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТГОВОРЕН! Пък и кой би могъл да търси отговорност от НАРОДА?! Случвало ли се е това някога и къде?!
Преди десетина месеца споделих мнението си относно вземането на особено сложни, високоотговорни и жизненоважни решения чрез допитването до Демоса.

Иво Инджев беше така любезен да помести становището ми в блога си. Последваха бурни реакции и в двете посоки. Трябва да призная, че критиците надделяваха.

Дори блогъри с подчертано десни позиции бяха склонни да поставят под съмнение ефикасността на представителната демокрация. Като че ли надделяваха твърденията, че референдумът като форма на управление не бива да се отрича, че все пак не трябва да се отнема на Демоса правото на последна дума. Защото, видите ли, онези десет процента „зрящи” трябвало да бъдат контролирани по някакъв начин, все пак. Тъй като нямало никакви гаранции, че те като „зрящи”, като елит, като интелект, като компетентност, като „аристос” обезателно ще бъдат искрени, честни, почтени, добронамерени и изобщо, че решенията, които взимат ще бъдат продукт на морални, на благородни подбуди. По силата на елементарната логика, подобни съждения навеждат на извода, че деветдесетте процента, Демосът, „незрящите” са по правило и по природа по-честни, по- почтени, по…. и изобщо, че по разумно е да им се запази правото да бъдат морален коректив на „десетте процента”, на елита си. И тъй като казусът е доволно комплициран и отговорен и при това нерешен от човечеството еднозначно и категорично вече много хиляди години, критичните постинги ме накараха да поставя под съмнение собствената си позиция и да се задълбоча по темата. И колкото повече разсъждавах, толкова по-очевидна и в същото време по-трудно доказуема ми се струваше несъстоятелността в позицията на критиците ми.
Мислех си – ако мъдростта, нравствеността и всички останали положителни качества приписвани на мнозинството бяха налице, щяха ли да бъдат изобщо възможни всякакви войни и други масови изтребления? Очевидно – НЕ!
Сетих се за едно МАСОВО увлечение в периода непосредствено след 89-та. Получаваш писмо с объркано и глупаво съдържание, най-често с религиозна или алтруистична насоченост, но обезателно съдържащо текст, според който трябва, след като го прочетеш да го препишеш поне десет пъти и разпратиш по пощата на твои близки и познати, като не забравиш ДА ИЗПРАТИШ ЕДНО, ДВЕ ИЛИ ПЕТ ЛЕВЧЕТА НА ТВОЯ ПОДАТЕЛ. В някои случаи, дори следваше предупреждение, в никой случай да не прекъсваш „кореспонденцията”, тъй като това би довело до реална опасност, свързана със здравето и живота на теб и твои близки. Разбира се заплахата, по понятни съображения, произтичаше от трансцеденталното, от астралното, от тъмни или светли сили „свише”.
И мнозинството (НАРОДЪТ, каквото и да значи това) се беше юрнало да преписва и разпраща тези писъмца. Едва ли от мъдрост или от морални подбуди.Малцинство от „зрящи” надигна глас, разясняваше уловката, обяви въпросните писания /игри/ за „финансови пирамиди”, от което обаче съвсем не последва отрезвяване на „мъдрите народни маси”. Напротив – преписваше се и се разпращаше с още по-голямо настървение. Трябваше да минат години, за да затихне увлечението. И то не поради „мъдростта на въпросните маси”, а просто по законите на математиката.
Но тъй като съгласно принципите на пазарното мислене „търсенето определя предлагането”, а човешката изобретателност няма граници, „финансовите пирамиди” съществуват и до днес, при това в безброй варианти и „мъдрият демос” (оня, който говори „с глас Божи”), с охота участва, при това масово, в далаверата, в качеството на измамен. Та какво друго са всичките телевизионни игри – „столове на богатството”, „лесни пари”, „стани богат”, „сделка или не”, „отгатни и спечели”… Нима е нещо по-различно така популярното и така обичано от целокупния, български народ ТОТО? Мъдрост, нравственост, религиозност… Исус бил изгонил търговците?! Да казват, ама джак-пота стигна вече шест милиона! Христос можел да почака.
В този ред на мисли, както виждате, неусетно стигнах до Христос. Не това се оказа обаче достатъчно основание да отворя Библията. Предизвикателството дойде неочаквано от поста на един от списващите в блога на уважавания от мен безработен журналист Иво Инджев. Някой от моите приятели в блога, не си спомням вече точно кой и по какъв повод подхвърли, че според Светото писание Исус всъщност бил предаден не от Юда, а от юдеите, от своя, от Божия народ!
Реших, че трябва да проверя има ли нещо вярно в твърдението на блогъра. И разбира се – разтворих Библията. Мисля, че няма нищо по-естествено. Та нали ако искаш да научиш нещо за математиката, отваряш учебника по математика, ако искаш да учиш физика, четеш учебника по физика. Разбира се, не е достатъчно само да разгърнеш съответния учебник и да прочетеш. Без съмнение, за да претендираш за познаване на материята, трябва да изучиш, да разбереш и по възможност да се освободиш от съмненията си. Затова реших да издиря онези части от Светото писание, които дават отговор на интересуващия ме въпрос и да ги изуча в детайли, за да намеря истината. Оказа се, че залавянето, разпитите, мъченията, присъдата и екзекуцията на Исус Христос са описани особено прецизно и в детайли и в четирите Евангелия на Новия Завет, както следва:
- от Матея – глави 26 и 27;
- от Марко – глави 14 и 15;
- от Лука – глави 22 и 23;
- от Йоана – глави 18 и 19.
Изучих задълбочено горепосочените текстове. Уверявам ви, че в прочетеното намерих най-категорични и недвусмислени отговори на всички интересуващи ме въпроси. И така…
1. От кого е било организирано залавянето и насилственото задържане на Исус?
Противно на придобилото популярност убеждение, не от римляните, а от сънародниците му, множество юдеи „с мечове и тояги”, предвождано от главните свещеници, книжниците и старейшините, ще рече от народа си и от собствената си църква, в лицето на нейния клир! Струва ви се невероятно – тогава прочетете внимателно:
Мт /26:47/; Мр /14:43/; Лу /22:47 и 52/; Йоа /18:3 и 12/.
2. Неизвестен /в нелегалност/ ли е бил Исус за решилите да го заловят и задържат, укривал ли се е и имало ли е необходимост някой да разкрие самоличността му (да го посочи и така да го предаде)?
Ето какво твърдят Светите Евангелия по въпроса:
„Тогава Исус каза на множеството: „Нима сте дошли с мечове и тояги да ме хванете, сякаш съм разбойник? Всеки ден седях в храма и поучавах, а вие не идвахте да ме заловите.” Мт /26:55/
„А Исус им каза: „Нима сте дошли с мечове и тояги да ме хванете, сякаш съм разбойник? Всеки ден бях с вас в храма и поучавах хората, а вие не дойдохте да ме заловите.” Мр /14:48 и 49/
„Нима сте дошли с мечове и тояги, сякаш търсите разбойник? Всеки ден бях с вас в храма, а вие не вдигнахте ръка срещу мене.” Лу /22:52 и 53/
Особено категоричен е в своето Евангелие Йоан:
„…Исус излезе напред и ги попита: „Кого търсите?” Те му отговориха: „Исус Назарянина.” Той им каза: „Аз съм.” Йоа /18:4 и 5/
Отговорът на така поставения въпрос е очевиден. Исус не само, че не се укривал – напротив той бил непрекъснато сред хората, ежедневно открито проповядвал в храма и по площадите, на полето и при рибарите, бил популярна, особено известна личност.
Що се отнася до Юда, той бил заклеймен като предател в друг смисъл. Юда не издържал изпитанието и пръв се „отвърнал” от Исус, предал Учението, предал Вярата и преминал в лагера на „тъмните сили”. Малко по-късно три пъти се отрекъл и Петър. Текст, присъстващ в Евангелията на Матей и Марко, прави особено силно впечатление: „Всички вие ще се отвърнете от мене, понеже е записано: „Тази нощ всички вие ще се отвърнете от мене поради онова, което ще ми се случи,…” /Мт 26:31/; „Всички вие ще се отвърнете от мене, понеже е записано: „Ще погубя пастира и овцете ще се разбягат.” /Мр 14:27/. Юда извършил обаче, за разлика от останалите христови ученици непростимо прегрешение – обсебен от „тъмните сили” влезли в него, той се опитал да осребри демонстративното си преминаване в лагера на фарисеите! Както е добре известно, крайният резултат от това му начинание се оказал плачевен.
Залавянето на Исус от властимащите юдеи и /забележете!/ задържането му в дома на първосвещеника, все още не предавало Божия Син на смърт. При импровизирания му арест срещу него все още не било повдигнато официално обвинение.
3. Кой повдига обвинение срещу Исус, кой го съди и осъжда на смърт?
Може би си мислите, че това сатанинско дело е плод на злите римляни и в частност на Пилат? Нищо подобно! Библията е категорична – обвинението е повдигнато от юдейският пъвосвещеник Каиафа, подкрепен от книжниците и старейшините /Мт 26:57, 59/. По изфабрикуваните престъпление на Исус се произнася Синедрионът – юдейският Върховен съд, ден преди Христос да бъде изправен пред Пилат!
„Тогава първосвещеникът раздра горната си дреха и извика: „Той богохулства! Защо са ни още свидетели? Ето вие чухте богохулството. Какво мислите сега?” Те (Синедрионът – бм) отвърнаха: „Заслужава да умре!” /Мт 26:65, 66/
Събитието е подробно и недвусмислено описано и в Евангелие от Матея:
„След това отведоха Исус при първосвещеника, и всички главни свещеници, старейшини и книжници се събраха.” /Ма14:53/
„Междувременно главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство срещу Исус, за да го убият.” /Ма 14:55/
„И веднага на разсъмване, главните свещеници, старейшините и книжниците, тоест целият Синедрион проведоха съвещание. И вързаха Исус, отведоха го и го предадоха на Пилат.” /Ма 15:1/
Да ви напомня с нещо тази картина плачевното ни настояще? Може би с вземането на съдбовни решения в потайни доби и на разсъмване? Или може-би с посочения състав от „главни свещеници” (днес – клир, синод), „старейшини (днес – властимащите от трите светски власти) и „книжниците” (днес – дежурните „интелектуалци”)?!
Категоричен е в Евангелието си и Йоан – Исус е бил отведен при Пилат фактически вече осъден на смърт от Синедриона:
„Затова Пилат излезе при тях и попита: „В какво обвинявате този човек?” А те (Синедрионът, книжниците и старейшините – бм) му отговориха: „Ако този човек не беше престъпник, нямаше да го доведем при тебе.” Тогава Пилат им каза: „Вземете си го и го съдете според вашия закон.” Юдеите му казаха: „Не ни е позволено да убиваме.” /Йо 18:29, 30, 31/
Нещо повече – Пилат напълно съзнава невинността на Исус и е готов да го оправдае:
„И след тези думи той излезе пак при юдеите и им каза: „Не намирам никаква вина в него.” /Йо 18:38/
В стремежа си да наложат взетото от Синедриона решение знатните юдеи отиват още по-далеч – позволяват си да шантажират римския прокуратор, поставяйки под съмнение верността му към императора:
„Поради тази причина Пилат търсеше възможност да го освободи. Но юдеите викаха: „Ако освободиш този човек, не си приятел на императора. Всеки, който твърди, че е цар, говори против императора.” /Йо 19:12/
4. Чии са последната воля и последната дума, изпратили Исус на смърт?
Знаел Пилат, че не е пристъпил закона Исус, не се съмнявал в неговата праведност! Наясно бил, че цялата пасмина от първосвещеници, старейшини и книжници иска смъртта му, защото чувства заплашена властта си над юдеите, сиреч – от страх, от подлост и завист. Не посмял Пилат да поеме върху съвестта си смъртта на невинния. Пък и внушенията на вярващата му съпруга, събудили у него страх от трансцедентално възмездие. От друга страна и през ум не му минавало да тръгне сам срещу волята на Синедриона. И… намерил решение. Решение, което го освобождавало от отговорност, удовлетворявайки всички освен потърпевшия – спретнал Р Е Ф Е Р Е Н Д У М!!!
Загадка остава дали Пилат бил наясно относно обработеното от гореупоменатата пасмина обществено мнение. Всъщност това едва ли има особено значение. В заветите си Светите Апостоли са категорични – юдеите (народът) били „подготвени” от водачите си за предстоящия референдум с методите на църквата и светската власт. На народа било внушено „правилното решение”:
„А главните свещеници и старейшините бяха убедили народа да изпроси Варава, а Исус да погубят.” /Мт 27:20/
„Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.” /Ма 15:11/
И ЮДЕЙСКИЯТ НАРОД проявил своята „непогрешимост”, своята „мъдрост” и преди всичко своите „нравственост и морал”! И качил Исус, когото дни преди това бил обявяван от него за Христос /Свят Месия, Богоизбран/, на кръста без каквото и да било колебание!
В желанието си да спаси мъченика, три пъти отправял Пилат към юдейския народ въпроса си-молба. Но НАРОДЪТ бил непреклонен, очевидно убеден в своята мъдрост, в правотата си и най-вече в своята нравственост, в своя морал!
„Тогава управителят ги попита:”Кого от двамата искате да ви освободя?” Те отговориха: „Варава”. Пилат ги попита: „Тогава какво да направя с Исус, за когото се говори, че е Христос?” Всички до един извикаха: „Разпни го!” /Мт 27:21, 22/
„Но Пилат им каза: „Защо? Какво зло е извършил?” Те обаче завикаха още по-силно: „Разпни го!” /Ма 15:14/
„Пилат се обърна към тях още веднъж, защото искаше да освободи Христос. Те обаче викаха: „Разпни го!”… /Лу 23: 20, 21/
„Той им каза за трети път: „Защо? Какво зло е извършил? Не намерих в него нищо заслужаващо смърт. Затова ще го накажа и ще го пусна.” Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат.” /Лу 23: 22,23/
Нещо изключително интересно и, според мен, собено важно е отразил в своето Евангелие Матей:
„Като видя, че нищо не помага, но дори се надига недоволство, Пилат взе вода, изми си ръцете пред множеството и каза: „Нямам вина за кръвта на този човек. Това си е ваша работа!” А целият народ отговори в един глас: „Нека кръвта му бъде върху нас и нашите деца.” (к. м.) /Мт 27: 24, 25/
Не е ли страшно?! Без мисъл и без милост да изпратиш на смърт човек, който знаеш, че е невинен?! Човек, прочул се със своите непорочност и доброта, за който имаш дори най-малкото съмнение, че може би е Син Божи? И да си позволиш да прехвърлиш греха на своето решение върху родените си и неродени деца?! Не това не е страшно! Това е чудовищно!
И тук ще си позволя да екстраполирам – ВСЕКИ РЕФЕРЕНДУМ, както и всяко решение взето от и от името на НАРОДА, носи в зародиш този белег – на самонадеяна безотговорност, продиктувана от гарантираното, макар и измамно чувство за безнаказаност! Поради което не може да претендира за нравственост, за морал!
От тази гледна точка съждението: „Глас народен – глас Божи” е богохулство! Както и, по мое мнение, оръдието на престъплението – Кръста Христов! Защото лишено е от здрав разум и каквото и да било основание, превръщането на позора човешки в тотем! Но това е друга тема.
….
На БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, „книжници и старейшини” отново спретнаха референдум! И оглушително му нашепват „правилния” отговор – „жизнено важно е да бъдем ядрена държава”. И „енергиен център”! „Иначе – на свещи, а токът – пет пъти по-скъп”!
Знам, че не бих могъл да заглуша „нашепването”, нито да убедя когото и да било в правилността на позицията си. Но, бих искал да обърна внимание на онези българи, които определят себе си като вярващи в Христа и дори на онези, които само се съмняват, „че има нещо” – всеки референдум не е нищо повече от капан, поставен от хора алчни за пари и власт! Внушаваните нравственост, безпогрешност и безнаказаност, на решенията, произтекли от народа, са привидност!
И в предстоящия референдум грешното решение ще бъде наказано! И жестокото наказание ще падне не само върху взелите решението и върху техните деца! Не – изкуплението ще вземе своя дан и от децата на техните внуци!

Павел Тинков
08,01,2013

Share on Facebook

Само дванадесет месеца годината има,
но във всеки - тридесет дни като този,
в който всеки час, всеки миг
са изпълнени с мъка по теб.
Тя се стаява в сърцето ми
като неведома болест,
която не може да изцери дори Цян Бао,
и никъде няма за нея лек.

средновековна корейска поезия

Македонските власти започнаха и тази нова година с "подарък" за човешките права и добросъседските отношения. На 2 януари 2013 г., под претекст за проверка за фалшифицирани документи, служители на македонското министерство на вътрешните работи са направили груб обиск в домовете на шестима граждани на гр. Струмица (всичките с двойно македонско-българско гражданство), които са били нотариално упълномощени от граждани на Република Македония с българско самосъзнание да ги представляват при кандидатстване и получаване на българско гражданство. След това обискираните са били подложени поотделно на 2-3 часов разпит в полицията. Един от тях е бил отведен демонстративно с чувал на главата. Полицейските служители са казали на разпитваните, че нямат право на жалба и са ги заплашвали да не се оплакват на българското посолство.

Доскоро червените бабички разиграваха в парламента цирка, за това, как било по-правилно да се формулира въпроса за референдума, за атомна или ядрена централа. „Демократите” (сините бабички) играеха опоненти. Зрелището се полу...

Българката Марийка Томова, чийто апел към Европейската Комисия, българските евродепутати, българското и шведското правителства, Еврочикаго публикува неотдавна (линк), продължава да се бори да си върне децата Мимми, Розита и Румен Каллмир (баща им Петер Каллмир е шведски поданик), които са български и шведски граждани, и се намират в шведско сиропиталище. Г-жа Томова се позовава на две съдебни решения, българско и шведско, за да удостовери това, че родителските права над децата й никога не са й били отнемани. Тя се опитва да докаже, че в нейния случай има много нечестни машинации.

Двама мъже пътуват във влака от Варна за София, запознават се: - Аз съм психолог. - Аз пък съм едър мафиот. Я да те видим що за психолог си? Опитай се да познаеш за какво си мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам 100 кинта. - Ама аз съм психолог, не врачка! - Абе 100 кинта са това, я опитай. - Добре, пътуваш от Варна, значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било. - Браво! Позна! Ето ти стотачка. - Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена и сега си мислиш за нея. - Точно така! Ето ти още една стотачка. - Освен това не ти се иска да се прибираш у дома. - Правилно, ето ти още 100 лева... - Щом не ти се прибира, сигурно си женен, а щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата. - Ха! Ето ти хилядарка! - Ама защо хилядарка? Нали щеше да даваш по 100 на мисъл? - Това не е мисъл, а идея! Усмихни се, България! Италианските мафиоти вече се нуждаят от по-свежи идеи за това къде да вложат парите си, щом...

След като не можаха да услужат като писта за приплъзване към върха на правосъдието на кандидатури, като злополучните номинации на Марковска и Гугушева- а по-скоро навредиха на поръчителите от ГЕРБ, от СДС ( Кабаиванов) обявиха днес, че искат да предизвикат референдум „за” и „против” тютюнопушенето на открити места.

Странно! Това ли е начинът да се борят, за да им повярваме, че не играят по свирката на ГЕРБ? Или тъкмо напротив: става дума за нова поръчка, за да не си цапа Бойко Борисов ръцете ( с никотин), но така да се отдаде „дължимото” на ресторантьорското лоби?

В свое телефонно интервю за Нова телевизия вчера премиерът Борисов определи въвеждането на всеобщата забрана за цигарения дим на обществени места като „най-европейското решение” на неговото управление през изминалата година. Този път съм съгласен с него, но с едно уточнение: това е единственото европейско решение на ГЕРБ, но не за 2012-та, а за целия мандат на еднопартийното им управление.

Възникна въпросът за автентичността на проявената сега внезапна „храброст” от страна на разпадащата се СДС. Защото не е за вярване, че след всички явни индикации за гербаджийската режисура в атакуването на Синята коалиция, остатъчната СДС ще посмее да се конфронтира с Борисов тъкмо с решението му , с което той се гордее най-много. Освен ако…

Освен ако се случва лесно предсказуемото ( поради което го предсказах с лекота) захвърляне на гласената като синя патерица, но вече неудобна мрака СДС, провалена в опита да бъде герберизирана цялата партия. Съответно, при такъв развой, давещите взимат в свои ръце делото на своето спасяване ( или на остатъците от собствена физиономия, доколкото ги има), заявявайки собствена воля, различна от тази на Борисов.

Само че „късно е чадо, манда(ло)то лопна”.

Остава да видим дали някои помирителни намигвания на Борисов, сред които най-видим жест е присламчването към позицията на Синята коалиция за гласуване с „не” на референдума, няма да се окажат опит на премиера да слепи счупеното гърне на хипотезата за сътрудничеството в дясното пространство в навечерието на парламентарните избори, което изключва Кабаиванов и компания, дискредитирани вече безвъзвратно, поради което правят опит да си направят изкуствено дишане с блъфиране за референдум в полза на…пушачите.

Така де, нали тъкмо пушачите са под забрана. Да преразглеждаш статуквото означава да ги защитаваш от злодеите, които не им дават да (се) тровят на публични места.

Да изровиш отново томахавката на войната срещу най-европейското решение на ГЕРБ трябва или да пафкаш лулата на мира с червенокожите ( доколкото Станишев вече се заигра с обещание към пушачите да ги защитава срещу приетия закон), или съвсем да си изпушил.

Второто ми се вижда по-вероятно, но не поради гнусливостта на Станишев да приласкае все по-бледосините бледолики от Раковски 134, колкото поради това, че вождът Кабаиванов няма нито един „свой” депутат в народното събрание. Това се видя от унижението да не може да намери други, освен бегълци от Атака, да внасят за разгледане в НС дискредитираните кандидатури на Марковска и Гугушева. Или може би разчита да компенсира тази мъка като заложи на принципа „пушачи от всички партии, обединявайте се” и съответно, без разлика на партийните пристрастия, да стане обединител на пристрастените към пушачи?

А доколкото референдум се свиква с подписи на граждани, пита се дали Станишев и Кабаиванов заедно ще ги агитират- две дула за една обща димяща кауза?

Във всеки случай, както става вече четвърта поредна година, истината ще се разбере от личното отношение на Борисов. Ако той е толкова принципен противник на онези, които му пречат на европейските решения ( за какъвто обича да се представя), тогава би трябвало в неговия обичаен стил да нахока немирниците. В противен случай, ако си замълчи или прояви милозливост спрямо тях, ще ги изобличи отново като изпълнители на ( неговите) поръчки.

Share on Facebook

Доц. Маргарита Бакрачева е завършила Първа английска езикова гимназия в София през 1994 г. През 1999 г. завършва магистратура по "Социална педагогика", а през 2003 г. защитава дисертация за докторска степен на тема "Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст". През 2005 г. става н.с. I ст. в Института по психология при БАН. През 2006 г. получава награда на БАН за млад учен "Марин Дринов". Член e на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, Съюза на учените, EFPA, Асоциация за психично здраве и дружеството на психолозите в България. - Госпожо Бакрачева, не ви ли се струва, че българските празници ни идват в повече и тази година като че ли се уморихме от тях? - По принцип ние сме така настроени, че празниците за нас винаги са добре дошли. Дали са в повече или по-малко - това, което оказва най-голямо влияние, е доброто настроение, начинът, по който се забавляваме, и това какво очакваме те да ни донесат. Обикновено когато...

От сън спомени няма! Кратко и ясно! Това е една от народните мъдрости, които много често се употребяват за по-мързеливите младежи, които вместо да се забавляват и да учат, че животът е преди всичко едно голямо приключение, предпочитат да спят. Много често това е реакция, свързана с проблеми, които не могат да решат и подобно на щрауси заравят глава в пясъка. Това, както обаче добре знаем, не е най-печелившата стратегия и много често просто отлага болезнените размисли. Подобен е случаят и с учениците от Правец и Ботевград, които си играят на „Приспи другарчето”. Методът е изпитан - трябва да се натоварят физически, почти докато издъхнат, да клекнат и да се изправят рязко, а след това услужливите им „другарчета” да притискат сънната артерия или слънчевия сплит на приятелите си. Като припаднат, ги свестяват с шамари. Това не е първата, нито ще е последната щуротия на учениците, за да избегнат контролно, класно или изпитване. Да не забравяме, че много често момчетата просто искат...

"Всички герои на пиесата живеят в свят, в който необяснимото се приема за нормално" - описва "Зазиданите" сценаристът й Ясен Василев. Винаги съм изпитвала противоречиви чувства спрямо определението "нормално" и след срещата си с тази пиеса, разбрах, че никога няма да намеря точната дефиниция. 

Събитието "Зазиданите" е повече от постановка в Младежкия театър. Освен среща с млади таланти, тя е и своебразно предизвикателство за границите на въображението, живеещо във всеки един от зрителите. И непонятностите започват още в първите минути, когато изморен писател се мести в току-що закупената си къща в провинцията, за да се излекува от писането и да стане "нов човек". Но в къщата му вече живее жена, която има собствено разбиране за всичко случващо се наоколо, разбиране, което скоро ще се всели и в писателя.

Допълнено със стиховете на поета Ясен Василев и музиката на Георги Стрезов, театрално-литературната среща се превръща в кратко пътуване в мислите, което води до едно определено място.
Място, извън камерната зала на Младежкия театър...

Следващото представление "Зазиданите" е в Младежкия театър на 9 януари от 19.00 ч.

Вижте повече за предаването "Аз чета с Настя".

Когато има много случайности, търси закономерност, гласи стара арабска мъдрост. Много уж случайности се насъбраха за поредна година на „Армията”, затова не можем да не търсим закономерност в тяхното случване. В действията на управляващите от „Титан” през последните месеци, точно когато отборът се стабилизира и започна да поставя на място своите конкуренти, отново запрозираха некоректни спрямо треньора, отбора и привържениците действия. Твърде познати от близкото минало. Уволнението на Стойчо Младенов едва ли учудва някого, дори титаничните подлоги, които си затварят очите и се опитват да излязат с номера „Добре, че са Гърнето и Праховеца, иначе няма кой друг да плаща за ЦСКА и клуба нямаше да го има”. Случайно или не, Стойчо Младенов е третият треньор, който бе натирен от „Титан” преди края на сезона след сравнително добри есенни резултати. Екзекутора на „Ливърпул” последва съдбата на Любо Пенев и Милен Радуканов, които бяха изградили страхотни отбори, превърнали се за кратко в...

По средата на своя мандат кахърният британски премиер Дейвид Камерън реши да си вдигне рейтинга, като подгрее електората на гърба на социалните лентяи. Яхнал въображаемата имигрантска вълна, която заплашва да потопи Острова. Претоплените популистки идеи се услаждат не само на британците. Преди Камерън не един и двама изтъкнати евроскептици, включително индивиди на хранилка в Европейския парламент, развяваха плашилото със зловещите източноевропейски пиявици, които ще плячкосат и затрият тяхната Welfare state. Работата на политиците е да прокарват своя дневен ред, докато защитават интересите на хората. Но щом за ограниченията, умишлените спънки и други препъникамъни подхванат приказка министри от правителството и самият премиер, работата отива на лошо. Казват им го и от Брюксел, с който се мъчат да скъсат. Една зловеща цифра постоянно се набива в главите на британците. Онези митични 29 милиона българи и румънци, които през декември ще се втурнат да превземат Великобритания. По...

Легендата разказва, че през XII век някъде там между дивите акации и легендарните дъбове на Шеруудската гора, се подвизавал разбойник на име Робин Худ. Той бил рядък вид хулиган, който обирал богатите пътници, имащи нещастието да преминават през гората, натоварени със съкровища. После раздавал плячката на бедните, които познавал и обичал, а те на свой ред също го заобичвали и дори го превърнали в свой герой. Тоест историята познава принципа на солидарността от много векове. Съвремените политика и социология наричат солидарността формиране на междугаранционни взаимоотношения и взаимодействия по повод създаването на социални фондове и тяхното разпределение между различните поколения – подрастващи и възрастни, и различните социални групи – инвалиди, болни, бедни и т.н. Това означава, че при възникване на социален риск, независимо от времето, по-нуждаещите се ще получат помощ. Например с парите, които сега даваме на държавата като осигуровки, ще бъдат изплатени пенсиите на старите...

Малко по малко фирмите се сещат че има нова операционна система ! DropBox явно са си изпили кафето първи. Инсталирах я. Засега не е нищо повече от разглеждачка на файловете. Но се надяваме да вържат и шантавия windows 7 интерфейс към нея някой ден.

Като сменяме календара с нов или като посрещаме Рождество Христово, макар и по-рядко, а за някого даже и Великия Богоявленски водосвет е повод за ново начало.

Някой решава, че ще спре цигарите. Друг се захваща с тежка диета, за да си регулира теглото. Има и такива между човеците, които си записват в календарчето даже да са по-добри от утре.

Винаги можем да си намерим повод за ново начало, без значение за какво. Ценен урок как може да стане това ни дава старецът Арсений.

Старите книги, запазили заветите на светите отци, разказват как веднъж демони и бесове нападнали авва Арсений в килията му. Битката била неравна, защото те започнали да го смущават. Прислужниците на стареца и братя дошли при него, застанали пред килията и слушали как той се моли на Бога.

Авва Арсений казвал така: "Боже! Не ме оставяй; аз не съм сторил нищо добро пред Тебе, но по Твоята благост дарувай ми да положа началото."

След като в средата на декември неиздавани автори се събраха да се четат взаимно пред публика, дойде време и за писателибезкниги vol. 2. Организаторите вече са определили датата - 5 февруари, с начален час 19:00, а мястото е бар Twins.

На 1 февруари ще станат ясни имената на авторите с одобрени текстове, които ще се включат в четенето, а текстове могат да бъдат изпращани на имейл pisatelibezknigi [at] gmail.com до 31 януари.

Няма ограничение на темата и жанра на художествените текстове, но има приети граници за дължината - до 3 стандартни страници.

Всички текстове, представени пред публиката по време на първото събитие, вече са публикувани в блога на писателибезкниги. Снимки от четенето можете да видите тук.

Пламен Асенов

28.12.12, радио Пловдив

Знаете ли коя е най-популярната дума в Европа през ХV-ХVІ век? Не знам да е правено подобно изследване, но ако се направи, вероятно думата ще се окаже „земя”. Разбира се, изречена с ентусиазъм, нещо като – земя-я-я-я. Представете си колко величествена е тази дума, ако я чуеш на разсъмване, възторжено изкрещяна от почти трезвен моряк, възкачен на най-високата мачта с далекоглед в ръка.

Завладяването на рая, 48.00 – Тера

Годината е 1492, денят – 12 октомври, часът е 2 сутринта. Човекът, който произнася заветната дума „тера”, според едни сведения се казва Родриго де Триана, според други – Родриго Бармехо. Така или иначе обаче, човекът, в чиито уши тя прозвучава най-силно, е Христофор Колумб. Това е петстотин години, преди Ридли Скот да направи филма си „Завладяването на рая”, а Вангелис да напише музиката към него. Но, независимо как звучи думата на различните езици – земя, ланд или терра, тя винаги предизвиква едни и същи асоциации у хората, за които любопитството и стремежът към откривателство, а защо не – и към завладяване, е силно…..

Целият текст чети и слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=13

Шведи в бащинство

Интересите в спецсъда - под прикритие

Пушкарова: Тезата на Опиц за самозащита раздели обществото по темата за сигурността

Елементарният мутренски сериал на властта продължава

Обвиняемите за изнасилването на индийката чуха обвиненията си

Москва разреши свободните протести

Китайци протестираха срещу медийната цензура в град Гуанджун

В памет на човека, чиито убеждения му костваха 33 години зад решетките

Рекорден брой хора от Западните Балкани са поискали убежище през 2012 г. в ЕС

САЩ не признават Палестинската автономия за самостоятелна държава

Граждани се жалват пред НС от бавно правораздаване

"Хамлет", "Декамерон" "Железният светилник", "Крадецът на праскови", "Вълните" - програмите на всички софийски (и не само!) театри, просто преливат от спектакли по стари и класически текстове. Именно по това ме провокира да се срещна с театроведа Гергана Пирозова, за да обсъдим кои са преобладаващите произведения, залегнали в постановките в този театрален сезон.

Оставям ви с видеото от предаване излъчено в края на миналата година, а за десерт силно препоръчвам да добавите блога на Гери Пирозова в списъка със сайтовете, които редовно преглеждате. С лейбъл: Извор на театрални новини.

Научете и повече за предаването "Аз чета с Настя".

Продукти:
5 пресни яйца
1ч.ч. захар
1ч.ч. брашно
1 ванилия
1 ч.л. бакпулвер
2 с.л. галета
1/2ч.ч. смлени орехи
2- 3с.л. какао
100г сладко от малини или боровинки
1 пакетче краве масло
1 заквасена сметана
150г пудра захар
лимонова кора

Приготвяне:
Яйцата се измиват добре преди употреба. Взема се дълбока пластмасова купа. В нея чукват яйцата. След това се добавя захарта. Разбива се с миксер до побеляване на сместа. От нея се отделя една чаена чаша.  Към останалата смес се добавят ванилията  и бакпулвера. Разбърква се внимателно с дървена лъжица. Брашното се добавя лъжица по лъжица и се бърка непрекъснато за да не стане сместа на валци. Към чашата разбити яйца се добавят какао, смлени орехи и галета. Разбърква се добре и се оттегля настрани. Взема се кръгла форма за печене (може и електрическа тенджера), намазва се дъното и околния ръб с краве масло или маргарин. Вземат се две супени лъжици. Едната се потапя в бялата смес, а другата в кафявата смес. Първо се взема от бялата и се слага в центъра на тавичката за печене, след което се взема от кафяватa и пак се слага в центъра. Последователно се редуват смесите, докато свършат. Тестото се пече най- напред на долно печене. След като тестото се е надигнало достатъчно се изключва долното печене и се включва горно. Проверява се с клечка дали блата е опечен отгоре, отдолу и в средата. Отгоре трябва да има леко розов загар. По време на печене може да се приготви сироп за сиропиране на блата. Слага 1/2ч.ч.  вода, 2с.л. захар и 1с.л. ром в джезве. Съдът се поставя на включен котлон. Сиропът е готов, когато се стопи захарта. Към течността се добавят стърготини лимонова кора. Изпеченият блат е готов  и внимателно се изважда от тавичката, слага се в тортена чиния и се полива с готовия сироп. Отделно се подготвя масления крем. Разбива се кравето масло с пудрата захар на крем. Добавя се конфитюр и се разбърква така че да се получи еднородна смес. Отделно се разбива заквасената сметана с 3с.л. пудра захар. Омесва се маслен и сметанов крем. Кремът се нанася отгоре и отстрани на блата. За по итересно, след заглаждане на крема, може да се направят кръгове с вилица. Поръсва се настърган натурален шоколад. Тортата се оставя на хладно място. Консумира се на следващия ден.

Годината едва започна, а вече идва семинарно време. Личният ми календар започва с “Интернет маркетинг с нулев бюджет” на 30 януари – там моя милост ще говори за създаването на съдържание. Накратко, исках да разкажа нещо различно от предишните ми участия в семинари и нещо, за което мога да споделя лични впечатления от работата в Ozone.bg. Е, дами и господа, темата е “Как да продаваме, без да продаваме: Създаване на съдържание в полза на марката“

Ноооо, да се върнем малко назад – какво е “Интернет маркетинг с нулев бюджет”? Това е серия семинари, където специалисти от маркетинг-бранша споделят мнения от първа ръка, дават повече информация за печеливши стратегии и полезни тактики. Интересното е, че тези добри практики са по силите на всяка компания, независимо от размера на заделения маркетинг-бюджет. Идеите на презентациите от Zero marketing са приложими и ефективни както за големи компании, така и за любимия ви start-up.

На сцената в последната сряда от месеца ще застанат шестима практици с различен опит и специализация. Сутринта ще ни събуди Георги Малчев от ilyan.com с тема за успешната маркетингова комуникация. Ще го последва Борил Богоев (който винаги ме изумява с по-креативни имена на презентации!), който ще говори за създаването на ефективни “любовни писма” към клиентите. След обедната почивка Станислав Димитров ще задълбае в SEO темата, която ми става устойчиво интересна през последните месеци. Следва личен пример за интернет маркетинг с нулев бюджет от Бойко Благоев и Free Sofia Tour. За финал, Стефан Кънев ще представи съвети за продуктивност – макар и темата да излиза от рамките на интернет маркетинга, вероятно ще помогне на всички в залата.

За десерт оставих шестия лектор – мен. Направих го основно от користна цел, така че да имам повече място да говоря за себе си защото имам изненада свързана с моята тема. Както казах в началото на поста, аз ще говоря за съдържанието и ролята му в маркетинга. Темата ми допада не само защото контент маркетингът е новата гореща тенденция, която присъства в почти всички прогнози за развитието на 2013, но и защото сама ежедневно виждам как можеш да продаваш на клиентите си, без да споменеш и думичка за продаване. Проблемът ми обаче идва от това, че не знам какви са нагласите на българските маркетолози за мястото на контент маркетинга в маркетинг-стратегията. Любопитно ми е да чуя повече мнения, затова и ще дам един билет за някой, който отговори на въпроса ми:

Каква е ролята на уникалното авторско съдържание във вашата маркетингова стратегия? Ползвали ли сте досега тази практика и планирате ли да я ползвате в бъдеще?

Чудесно ще е да знам дали контент маркетингът ви звучи като ефективна практика или просто като новата лъскава идея, по която се прехласваме напразно. Чакам отговора до 14 януари – всички аргументирани мнения ще участват в томбола, а наградата е билет за “Интернет маркетинг с нулев бюджет 5″. Докато чакате информация за печелившия, защо не разгледате програмата, билетите и лекторите?

The post Нулев бюджет за съдържание? appeared first on Васи ли?!.

Времето е точно за този малък СНЕЖКО (тази сутрин в  София всичко е бяло). Благодаря на Ели от...

Очакваното представяне на Qualcom на Computer Electronics Show (CES) 2013 премина блестящо с огромен представянето на новите модели мобилни процесор на компанията, които ще са сърцевината на много от новите мобилни устройства, които очакваме да се появят през 2013 година. Беше представен флагманът на компанията Qualcomm Snapdragon 800 както и моделите Snapdragon 600, Snapdragon 400 и Snapdragon 200.

Обявеният на CES флагман Qualcomm Snapdragon 800 е изработен по най-новите технологии и е предназначен да отговори на нарастващите изисквания на най-новите смартфони и таблети. Според компанията новият чип е със 75% по мощен от досегашния флагман на компанията Snapdragon S4 Рrо, който е в сърцевината на смартфоните Google Nexus 4 и Droid DNA. При създаването му Qualcomm са се водели от желанието си да постигнат огромна мощ и в същото време да щадят живота на батериите на смартфоните.

Snapdragon 800 е с 2,3 Ghz четириядрен Krait 400 процесор и 800 Mhz LPDDR3 памет. Позволява смартфоните от ново поколение да поддържат камера с резолюция до 55 МР, да записва и възпроизвежда видео с огромната резолюция 4K при 30 fps, както и HD мултиканално аудио.

Новият графичен процес Adreno 330 GPU два пъти по-мощен от предшественика си. Притежава най-новите безжични технологии със 150 MS/s LTE, както и WIFI 802.11ac, позволяваща достигането на скорост до 1GB в секунда.

Флагманът на Qualcomm на конкурентен пазар, където ще трябва да се бори с достойните си конкуренти Nvidia Tegra 4и Apple A6X, за да се наложи като лидер при нови смарт телефони и таблети.

Очаква се Snapdragon 800 да се появи в мобилни устройства към средата на годината.

Snapdragon 600 е подобен, но малко по-слаб модел, да се разглежда като ъпдейт на Snapdragon S4 Рго, от който е с 40% по-голяма мощ. Той е с четириядрен, 1,9 Ghz процесор с 320 GPU и LPDDR3, й ще бъде конкурента на Clover Trail и Tegra 4

От Qualcomm позиционират Snapdragon 600 като основен конкурент на Trail и Tegra 4чиповете. Очаква се да се появи много по-рано, още в края на март или началото на Април.

Също така бяха споменати и по-скромните модели Snapdragon 400 и Snapdragon 200 но те ще бъдат обявени по-късно през годината и засега не се знае много за тях.

Подробна информация за новите чипове на Qualcomm може да бъде намерена на официалния сайт на компанията a може да разгледате и видео от представянето на Qualcomm на CES 2013.

  

Снимкa: Qualcomm

Този текст е съмнителен за делото на Светлината.

Този текст е съмнителен за делото на Мрака.

Антон Городецки се завръща. Помъдрял?... Може би. Но доколко може да се постави знак за равенство между възрастта, мъдростта и опита? Определено има разлика между Городецки, преследващ вампири-нарушители в „Нощен патрул“ и новият Городецки, който дори не си помисля да прави „човешки глупости“. Продължава да анализира ситуацията от всички страни, но въпреки всичко Антон все още има слабост към хората и тяхното добруване. Затова и е удобна мишена за манипулациите на великите – Хесер, Завулон, Арина.

Лукяненко има навика да се отплесва в разсъждения за руската и човешка душевност при всеки повод, като от време на време дори не си прави труда да ги маскира като разговор между героите, а направо ги пъха в главата на Антон и ходи му търси края. Освен това книгата е създадена по схемата на предишните – подобно на слоевете на Сумрака и тук имаме заговор, прикрит със друг заговор, прикрит с поредица от уж случайни събития, които подтикват героя към действие. И много препратки към Стругацки. Честно казано се чудя дали някога Антон ще успее да се отърси от наивността, която го прави толкова симпатичен герой? Тогава вероятно Лукяненко ще може да завърши поредицата спокойно – нещата ще са се развили според естествения ход на събитията и Антон ще се превърне в Хесер, в Арина – Различен, за когото нито Мрака, нито Светлината са крайности, а безкраен кръговрат.

Бях се настроила романът да не ми хареса. Даже отлагах четенето му. В крайна сметка откъде накъде Лукяненко ще пръква продължене на отдавна приключила поредица. И защо винаги прави така? Много е дразнещо, тъкмо си се примирил, че си приключил с тези герои, разделил си се с тях и баааам, нова книга. При това с подозрителносто заглавие „Нов патрул“ – бях се заканила да вдигна врява до шестия слой на Сумрака, ако трябва, ако любимите ми герои ги няма. Лукяненко обаче успя да ме изненада.

Ако предишните книги в крайна сметка винаги бяха за единоборството между Мрак и Светлина, за необходимостта от Баланс на силите, и в крайна сметка за природата на Различните, то тази книга е за Сумрака. Какво или дори кой е Сумрака? Ако и Светлината, и Мрака черпят сили от него, тогава кой е по-силен? Те или той? Жив ли е Сумрака и ако е жив - разумен ли е той или действа подчинявайки се на някакви животински инстинкити? Това е книга и за Надежда, Абсолютната вълшебница, до чието раждане са довели няколко заговора, предателства и интриги. Но е едва началото на нейните приключения.

Лукяненко не ни разкрива много за природата на Сумрака – по-скоро отговаря на една загадка с друга, оставя си още няколко посоки за изследване и може би – за дописване. Но това, което ни разказва е само началото. Както винаги, последните десет-двадесест страници са решаващи – и ако преди това си е позволявал да философства, те са чист екшън. Намеци, откъслечни изречения и действия, чиито мотиви не можеш да разбереш, чак докато последствията от тях не са сложени на масата за внимателен анализ.

Харесвам чувството за хумор на автора. Смях се с глас, потъгувах малко с Городецки и се опитах да помисля с него за особеностите на човешкия характер и душа. Изводите ни не са съвсем еднакви, но да се надяваме, че някой следващ Патрул ще разреши задочния ни спор.

Прочетете още ревюто на "Партрулите" от Митко Панайотов, както и ревютата на "Дневен патрул" и "Нощен патрул" от Христо Блажев. Вижте още и ревюто на "Чернова" от Мила Ташева.

Не пропускайте да прочетете и текстът за Сергей Лукяненко в Големите.

Китайският производител Huawei представи на Computer Electronics Show (CES) 2013 два модела смартфона Huawei Ascend Mate и Huawei Ascend D2.

Huawei Ascend Mate е интересно мобилно устройство с огромен 6.1 инчов екран. Според Huawei това е най-големият в света екран на смарт телефон. Това явно е тенденция, тъй като потребителите свикнаха с телефони с все по-голям дисплей, а и производителите вече не се притесняват да пускат модели с учудващо големи дисплеи, което ги прави по близки до таблет, отколкото телефон. Ascend Mate попада точно към тази тъй наречената категория “фаблет”, нещо между смарт телефон и таблет.

Въпреки огромния сензорен екран Huawei Ascend Mate е много тънък и добре изработен. Притежава мощна 4050mAh батерия, която захранва 6.1 инчовия екран.

6.1 инчов екран с резолюция 720p (1280 х 720 пиксела). Екранът заема 73% от лицевата част на телефона. Четириядрен процесор с честота 1.5ghz 2GB RAM, 8MP основна (записва 1080p видео) и 1.3MP предна камери. Android 4.1 Jelly Bean. Вградена “Magic Touch” технология за употреба на телефона с ръкавици подобно на флагмана на Nokia Lumia 920. Възможност за работа с една ръка. Разработен от Huawei интерфейс Emotion UI. Възможност за работа с една ръка. Guiding Wizard — карта и augmented reality приложение. Smart Reading приложение.

Huawei Ascend Mate ще бъде пуснат първо в Китай към края на месец февруари, а по-късно и на други пазари.

Huawei Ascend D2 беше представен за флагман на компанията и е с операционна система Android 4.1, притежава 5-инчов FullHD супер ретина дисплей с резолюция 1920 х 1080 и гъстота на пикселите 443ppi, , 1,5 Ghz четириядрен процесор K3V2 и 13 МР камера. Батерията на D2 е 3000mAh батерия с функция за управление на мощността (QPC) и Automated Discontinuous Reception (ADRX) технология, която удължава живота на батерията и позволява тя да издържи до 6 дни.

Снимка: Huawei

За много години, мили наши читатели и автори! Пожелавам ви много здраве, щастие и кураж през Новата 2013 година :) А днес продължаваме с пътешествието на семейство Филкови в Перу. В първата част минахме транзит през Мадрид, после (вече в Перу) бяхме в Пискo и пустинята Паракас,  а за последно бяхме на платото Наска. Днес ще тръгнем към Кузко. Приятно четене:

Филкови пътуват: Перу

част четвърта

Кузко

  Нощта след посления ден в Лима завърши за нас в 2 часа след полунощ. В 5 и малко на ранина беше полетът ни към Кузко /може и със ‘С’ да се пише, но на мен лично повече ми харесва звучното ‘З’/. Аз отново изкрънках места до прозореца и Филков отново бля и гледа докато аз дремах. Летяхме с ТАСА / www.taca.com / с полет за 149.90$ общо. В 7 часа вече бяхме в Кузко. Но преди това 2 неща, които е редно да се споменат:

1. На всичи летища в Перу, преди полета, се плаща такса. Таксата на Лимското летище е по-висока от тази на другите места. За вътрешни полети е 6 $, а за международни – 30 $ на човек. А това го казвам в случай, че някой реши да думне всичките си пари преди някой полет – не го правете – оставете си поне 30$ на калпак.
2. В нета пише, а и Виктор изрично ни предупреди, да не се пънем в Кузко първите дни, защото надморската височина ще ни претрепе.

За информация на несведующите, Кузко е на 3,700 метра надморска височина.

За привикване с нея се препоръчва повечко лежане и по-малко движение първите ден - два. Височинната болест се изразява в главоболие, позиви за повръщане, недостиг на въздух, а в леките случаи – бързо уморяване или всички тези усещания на куп, но в лек вариант и изява. По описание, би следвало тия симптоми да отминат за 3-4 дни, ако човек ги има в някоя от формите им, но ако това не се случи, алпинистите препоръчват бързо слизане на по-ниска надморска височина. Лошото в нашата ситуация беше, че ние имахме общо 3 дни за Кузко – денят на пристигането ни щяхме да направим сити-тур, на следващия /неделя/ - тур в Свещената долина на инките + посещение на неделен пазар + още други места, и последният 3-ти ден, който беше отделен за тура до Мачу Пикчу. Всички тия неща бяха предплатени месеци по-рано и програмата ни беше нагласена по начин, който не позволяваше да се мотаме заради някаква си височинна болест. И а хапове си бяхме взели от България, така че наистина вярвах, че целият тоя драматизъм със симптомите и тра-ла-ли-ли е една супер пре-експонирана истерия, целяща да впечатли слабоумните туристи. Да, ама се оказа, че не е точно така! Още в ръкава, придвижвайки се от самолета към летището, усетихме как краката ни натежават. През дупките на ръкава влизаше студен и свеж въздух, така че нямаше начин да сме си въобразили. Първото усещане беше за леко замайване и мъъъничка тъпа болка в главата – отзад към тила. Нищо обезпокоително на тоя етап, а и все още ни беше интересно какви симптоми бихме проявили и дали изобщо ще получим някакви. Взирахме се в сигналите на телата си и един на друг споделяхме какво усещаме, за да уточним дали си въобразяваме или наистина има нещо. В общи линии, към онзи момент идеше реч за дребни неразположенийца, които не даваха вид, че ще пречат на туровете ни. Заети да гледаме в себе си и да се чудим добре ли сме или не, и дали си измисляме това, което лекинко усещахме, ръкавът, по който се движихме, изненадващо за нас свърши.

Връхлетя ни шум от звучна перуанска музика –

от оная, дето сте я виждали и чували от перуанците пред НДК, глъчка от възбудени туристи, свеж въздух, шарени цветове на перуанците-музиканти и много, много емоции. Усещането, че си в ПЕРУ вече не можеше да се сбърка! Точно така си го бяхме представяли – шумно, цветно и емоционално. Чакайки за куфарите си, видяхме, че на стилаж в залата на летището безплатно се предлагат флакони с кислород. Развеселихме се. Чак пък толкоз – то че е високо, високо е, ама и кислород да дават на хората - лиготия! Подхилихме се под мустак, взехме куфарите и излязохме от летището. И там зад огражденията видяхме табелата с имената ни. Тук организацията беше повече от стройна и очевидно хората бачкаха в името на удоволствието и почивката на Туриста. Две бойни мацки ни поеха и в нова-новеничка кола ни метнаха до хотела / www.hosteriadeanita.com  /, който е част от веригата на Амару хостАл / http://www.cusco.net/amaru/ /. Това беше поредното прецизно избрано място за нощувка – хем не скъпо /28 $ на нощ/, хем местно, хем хубаво. Колата спря на малък паркинг, от който започваха стъпала, водещи до хотела ни. Е тия 40-тина стъпала тотално ни изтощиха. Усетихме как букално изплезваме езици и започваме да пръхтим все едно сме участвали в маратон. Недостигът на въздух вече стана осезаем. Инак

Кузко има някакъв лек /в последствие се оказа, че не е чак така/ повей към Балканите –

стари къщи, изписани балкони, чардаци, хоросан по стените, нашенски турски керемиди по покривите, каменни или кирпичени зидове, ограждащи дворовете – съвсем като у нас. Или почти съвсем . Филков добавя: Оказа се, че това е била испанската архитектура през 16 век Пак съм аз: Основите на къщите, обаче, бяха от старите инкски времена, над въпросните зидове виждахме върховете на Андите, а лицата на хората съвсем не бяха балкански, а чиста проба перуанско-индиански – дори само тия 3 неща бяха достатъчни, за да не се объркаме с Балканска действителност. Вече в хотела ни и докато чакахме настаняването, получихме кана с мате де кока – чай от кока. Пихме го във вътрешната градина на хостериата:

    Знаехме и от книгите, и от нет-а, и от Виктор, че чаят ще помогне за височинната адаптация.

Не си мислете глупости от сорта, че чаят е направен от наркотик

Нищо такова! Вероятно при някаква обработка на листата би се получило наркотик, но в тоя си вид чаят не помогна дори за минаване на лекото замайване, та какво ли да говорим за постигане на ефект на надрусване. Чаят беше зелен на цвят и доста гаден, но овкусен с подходящо количество захар, ставаше за пиене. След кратко суетене по регистрацията и напомнянето, че сме платили гореспоменатите 3 тура, получихме информация кога, с какво и на къде щяхме да тръгнем. Решихме лееекичко да се отпуснем в стаята - само колкото да отморим, защото наистина се чувствахме като пребити. А беше едва 8 часа! От хотела очаквах повече, но за това не са виновни снимките в сайта на хотела, а въображението ми. В никакъв случай стаята не беше зле – отново огромно старинно и дърворезбовано легло, голям гардероб на поне 100-тина години, прозорци към вътрешен двор - абе направо си беше хубаво! Ама аз съм си глезла и мрънкалница по душа, така че е редно да спомена, че градината на къщата не беше това, което си представях. Всъщност, и да беше, градината на покрива на хотела в Лима пак щеше да обере точките. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location)info]   След час сепнато се събудихме и се метнахме към автогарата. Имахме щурия план вместо директен нощен автобус от Кузко до Арекипа да намерим нещо подходящо, което да ни придвижи до Пуно и езерото Титихаха /изговаря се с ‘Х’, а не с ‘К’/, и там, ако имахме късмет, щяхме да направим разходка из езерото до изкуствено-направените тръстикови острови, на които живеят индианците урос. Първоначалният ни бг план беше съвсем друг - трябваше просто да преминем през Пуно и да стигнем до Арекипа, където вече бяхме платили и хотел, и трип до каньона Колка. Решихме да опитаме да напънем късмета си и да видим дали щяхме да успеем да добавим още едно приключение в списъка. Така че, съвсем загърбвайки всичко, което сме чели в нет-а, а също и препоръките на Виктор, а също и тези на рецепционистката, се

юрнахме да търсим местната автогара,

за да насосаме времево нощния преход с автобус до Пуно и да осъществим тая си авантюра. Отне ни немного време /но бая физически усилия/ да купим билети до Пуно за автобус първа класа /20 солес на калпак/. Автобусът не беше на фирмата Круз дел Сур, но се надявахме, че първата класа ще компенсира недостатъците, ако има такива. Надявахме се и че няма да имаме проблеми предвид факта, че в същия тоя ден, в който тръгвахме към Титихаха, щяхме да се върнем от Мачу Пикчу. По план трябваше да се завърнем от Мачу Пикчу в 8.30, така че искрено се надявахме, че нямаше да отървем нощния автобус до Пуно, който тръгваше в 10. Лошото беше, че човек никога не можеше да е сигурен дали някое свлачище в Андите няма да предизвика закъснение по отношение на часа на пристигане в Кузко. Още на излизане от хотела, питайки се кога адажеба ще видим лама – нали сме в Андите, видяхме това: [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Перуанка[/caption]     За тези, които не виждат какво точно сме снимали – тая женичка ‘носи’ 2 торби. В торбата на гърба й е натикано бебе-перуанче, а в торбата, която виси отпред на тялото й, има малка ламичка. Първият ни ден в Андите просто не можеше да започне по-добре! Снимахме се с жената и й дадохме 1 соло:

      По-късно през деня осъзнахме, че местните каки/лелки масово ходят нагиздени с шарените си носии и носеха я дете, я малка лама на гърба си, а често водеха на въже и голяма лама, или пък просто си пасяха стадото лами, чакайки някой турист да метне някое соло срещу снимане. При такава странност, нямаше как да не щракам като луда. А местната практика повелява, когато се снимаш с тия хора, да плащаш. И в това няма нищо лошо – все пак това е техният начин да изкарат пари за насъщния си. Ако не се снимаш с тях и ако просто ги снимаш от разстояние, тогава е приемливо и да не плащаш. След няколко часа настървено снимане по подобни циркаджии започнах да си давам трезва сметка, че това е просто един супер атрактивен туристо-капан.

Все по-интересно ми стана тайно да снимам истинските хора

Онези, които си ходят с носии, но не заради снимките на туристите, а защото това е техният начин на живот и обличане. След още няколко часа пък започнах да се впечатлявам от самите носии, а не от шаренията на цветовете им – чатнах, че истинските местни перуанки-индианки вЕрно са си облечени с носии, обаче дрехите вече са избелели от слънцето. Онези, дето бяха с ярките и шарени носии, навярно вечер обличаха нормални модерни дрехи, а денем се маскираха като перуанки-селянки. Започнах да се впечатлявам и от различни детайли по самите хора и лица – черните дълги плитки – 2 или 4 на брой, завършващи с пискюли /по-натам ще се види/ за постигане на повече гиздавост; малките бомбета, кацнали на главите на старите перуанки и други такива дребнички неща, които именно украсяваха пътуването ни с моите прошушвания към Филков /сякаш някой там, на края на света, ще разбере българските ми бръщолевения/ ‘я виж тая жена’, ‘глей, глей’, ‘виждаш ли плитката’, ‘олееее’ и т.н.

Връщането от автогарата беше мъчение.

Температурата се покачи и от около 5-6 градуса сутринта при пристигането ни, към 11 по обед, когато на връщане от автогарата се пънахме по баира и стъпалата нагоре към хостериата, вече беше над 20 градуса. Само се чудех на кой стълб да се подпра и как по най-щадящ силите начин да се завлека до хотела. Главоболието ми се беше засилило предполагам от жегата и поради количеството навлечени дрехи, с които тръгнахме на ранина. Кой да знае, че ще е толкоз топло – по проверени в нета прогнози за времето, темпаратурата трябваше да е максимално 16 градуса и да ни вали дъжд, защото март в Андите е времето на дъждовния сезон. Съвсем смачкани и претоплени се явихме в хотела, където девойката на рецепцията изключително учудена, че ни вижда, тактично намекна, че е по-добре до края на деня да се скатаем в стаята или поне да го даваме малко по-спокойно. Ние отговорихме, че няма как – ще правим сити тур след час-два време, на което мацката отговори единствено с повдигане на веждите. В края на деня стана ясно колко много сме се надценили и защо точно се препоръчва да полежиш и почиваш, когато се озовеш на 3 хиляди и 700 метра надморска височина в Андите.

Обиколката на града

стартира в 13.30. По описание трябваше да продължи до 6 и половина вечерта. Цената й беше 12 $, като извън тази цифра всеки трябваше да си купи туристически билети. Големият туристически билет струваше 70 солес и всъщност той беше вход за няколко археологически комплекса, които щяхме да посетим същия и следващия ден. Извън тая цифра, се плащаха още 2 входа – на Катедралата в центъра на Кузко /50 солес/, което ние не платихме и не посетихме, защото имахме лошия опит от скуката, която ни обзе в катедралата в Лима, и още 10 солес вход за Храма на слънцето. Използвахме времето, в което групата беше натикана в църквата /около 40-50 минути/, за да разгледаме центъра на града – все пак друго време за това начинание нямаше да имаме – на следващия ден бяхме на тур извън града, а на по-следващия предстоеше МП.

Градът видимо беше много по-богат от Лима,

от Наска и от всяко място, което до момента бяхме видели/посетили. И няма как да е другояче – нали това е първата спирка на всеки турист на път към Мачу Пикчу. Хората изглеждаха по-спокойни и съвсем не мърляви като жителите на равнините. Плюс това, усещането за страх от местните вече липсваше при нас - в Кузко бяхме малко по-навлечени и дрехите кат’че’ли лично на мен ми даваха по-голяма сигурност. Някак личното ми пространство отново си беше станало съвсем мое – ония презрамки по жегите и пустините в низините ме караха да се чувствам некомфортно спрямо набезите на търговците и изобщо намесата от страна на местните нахалници. Мизерия имаше и в Кузко, разбира се, но тук тя беше като атракция на общия фон на благоденствие – не ме караше да се чувствам зле, както беше в Лима, а ме предизвикваше да снимам и това шарено пространство като контраст на другото, повечето, по-хубавото:

   

Красота, Анди, музика, шарен и пъстър свят от всички страни, търговци, които те преследват докато не си купиш нещо от тях.

Кузко като че ли пееше – всичко беше зелено и живо. И слънце - напук на прогнозата за времето – това беше и си остава впечатлението ми от Кузко.

В този първи ден си дадохме и сметка, че дъждовният сезон носи както дъждове и вода, така и цвят и живост за Андите. Ако Мачу Пикчу е част от нечий летен замисъл, то да, планината няма да е толкова студена и влажна, но няма и да е толкова зелена! Така че, Туристе, моля, обърни внимание на това, и внимателно прецени дали ще поемеш риска да те навали дъжд и да те одуха вятър, но да видиш планинско Перу в най-величествения му вид, или предпочиташ да си стоплен от слънцето, но да не видиш реките на Андите, пълни с вода, нито пък всевъзможните нюанси на зеленото, които Онзи горе е създал без дори ние да подозираме, че ги има.

Храмът на слънцето

беше първият ни реален сблъсък с древната инкска архитектура. Гидът разясняваше, че в тоя храм могат да се видят 3 архитектурни пласта – от пред-инкско време, от времето на същинските инки, и от времето на испанското завоевание. Отвън все още съществуваха древните извори, ‘прихванати’ в коловоз още от времето на пред-инките. Нагоре сградата продължавше с градеж от черен базалтов /май/ камък от времето на инките, образуващ нещо като полу-кръг на стената. Разясниха ни, че тоя овал следвал движението на слънцето по небето:

  Нагоре следваше стена от бял камък, изправяща овала в типичната за испанците квадратна форма. Самите инки построили храм-обсерватория в чест на боговете на Слънцето и Луната, разказа гидът, а испанците преформатирали тоя храм в катедрала, което наложило изправянето на стените. И всички тия смисли съществуваха в едната постройка, която виждахме – тя ги носеше, съдържаше и пазеше. Изуми ни начинът на спояване на камъка. Т.е. по-скоро, нямаше такова спояване. Камъните бяха издялкани толкова перфектно, че прилягаха плътно един до друг в изрядно права линия. Нямаше луфтове, нямаше пункатини, нямаше криволичения. И тая линия продължаваше от едната зала в другата, после в третета и натам в поразително успоредна на пода посока. Гидът обясни, че всички повърхности, които виждахме във вътрешността на храма, преди стотици години са били покрити със злато, сребро и камъни, а в нишите на стените стоели скулптури на инкските божества. Ествествено, всичко гореизброено е било чинно и сръчно изчагъркано от испанците. А това го казвам, за да стане ясно, че инките са подреждали в идеален порядък камъни, като тоя изряден порядък изобщо не се е виждал, защото отгоре е имало златни и сребърни плочи. Евала вам, инки!  

 

  По същото време жегата се усилваше, а моето главоболие си стоеше упорито и засилващо се въпреки 4-я прием на хап против височинната болест. Филков все така твърдеше, че се чувства ок и че усеща единствено леко напрежение в главата, но той си е планинско чедо – не съм и очаквала да е другояче. Следващият археологически комплекс, който посетихме, беше извън Кузко. Пътувахме около 30-тина минути, за да стигнем до

комплекс, наречен ‘Главата на пумата’

/пояснение - пумата е била свещено животно за инките/. Отново видяхме изумително /вече започнах да се повтарям с това ‘изумително’, ама като си е такова, как другояче да го нарека.../ инкско архитектурно майсторство. Този път то беше под формата на огромни несиметрични камъни, които обаче пак стояха здраво стъпили един върху друг без луфт или каквато и да е халтавост между тях. Не мога дори да си представя колко време е било нужно, за да се намери идеалният камък, който да бъде положен върху основата, после по него да се открие друг идеален камък, който по форма да отговаря на предишните 2, и така много, много повтарящи се пъти, докато се изгради комплексът. А за да се направи това, са били нужни наситина страхотно много хора и много, ама  много време, усилия и мисъл. Интересното в цялата тая работа е фактът, че инките не са имали робство. Тогава съвсем резонен е въпросът ‘Кой, аджеба, е строил?’ И тук идва най-интересното! Трябва обаче да вмъкна малко история, за да стане ясно за каква мисъл иде реч.

Инките са живели като свободни хора. Не е имало робство.

Не е имало и бедност. Всички са били еднакво сити и напоени, така да се каже. Лишения от какъвто и да е физически вид просто не е имало. Разбира се, една част от инките са били аристократите, които са стоели много над другите. Вероятно те са хапвали и пийвали по-пищно от масата, но не за тях иде реч сега. В случая говоря именно за ‘другите’, т.е. за хората, попадащи под общото понятие ‘инки’. Та, тия ми ти инки, са получавали всичко необходимо от своите божества – Виракоча /всевшния бог/, Пачамама /майката земя/, бога Слънце и бога Луна, явяващи се на обикновения човек в лицето на инката-владетел. Иначе казано, държавата се е грижила нейните граждани да бъдат доволни и щастливи от факта, че са инки. В замяна на това, през определен период от време, всяко инкско семейство, та дори цели фамилии, са бивали ‘командировани’ по различни места в държавата за по 6-12 месеца, за да върнат с дела и действия услугите и благата, които са получавали от боговете. Т.е. именно редовият инка е строил светилищата като това, за което сега разказвам. Всеки е давал своя принос по начина, по който е можел – едни са дялкали камъни, други са багрили платовете, с които всички са се обличали, трети са шиели и тъкали, четвърти – обработвали терасите, където се отглеждала храната – всеки е правил това, което умее. И така докато се построи съответното нещо или изтече времето на ‘командироването’. Не само интересно, а и умно измислено! Филков каза: От градежа са останали само най-големите камъни. Другите испанците са смъкнали за катедралите и сградите. Пак аз: Та, ето снимки на въпросния градеж:

    Междувременно установихме, че гидът носи в ръка нещо нагънато и смачкано. На въпроса на групата какво е това, той отговори ‘Пластик пончо /сиреч дъждобран/’. Той поясни, че човек никога не знае в какъв вид ще решат Андите да се представят пред хората. Много беше прав! По пътя за следващия храм – този на водата, небето бързо се нагорочи. Едва стигайки до самия храм, заваля дъжд с едри, големи, студени капки. Т падна поне с 10 градуса. Главоболието ми остро се обади заради комбинацията от височината, захлаждането и поредната смяна на налягането. Очевидно стана, че бях взела разходката в Андите за леко приключение и не съм се подготвила както трябва дори по отношение на облеклото. За сметка на това, освен гидът и семейство Филкови, нито един друг турист от автобуса нямаше дъждобран, което ни кара да се гордеем с поне частично проявената си прозорливост. С първите капки на дъжда всички се спешихме обратно към автобуса /който ни изчакваше на 10-тина минути път пеша от самия храм/. Едва се качихме в автобуса и заваля град. Ето за това променливо време явно говореше нашият водач! Първо слънце и жега, 10 минути по-късно просто леко захлаждане, идващо от падащия здрач, още 10 минути по-късно – дъжд и град, комбинирани с вледеняващ вятър, а още 15 минути по-късно – пълна и тотална тъмнина на нощта. Вечерта в Андите дойде много бързо и неочаквано за мен, а не трябвше да се изнендавам – колкото по-високо в планината е човек, толкова по-бързо връхлита нощта. Прибирането ни в Кузко стана малко по-рано от предвиденото време заради дъжда и в името на сухотата и комфорта на Туриста - пропуснахме последната архитектурна забележителност от сити тура. Вече дори не помня коя беше. На връщане към хотела започна да ме втриса от студ, а главата ми буквално беше започнала да пулсира. Все пак исках да хапнем в местно ресторантче. Харесахме си едно, намиращо се съвсем близо до хостериата. Вътре беше топло и навяваше идея за уют. Стените и там бяха стъпили върху основи от инкско време: много добре се виждаше разделението на пластовете камъни. Беше точно както го опиват по учебниците, а и 1: 1 към разказа на нашия гид. При така ясно разделение на словевете, пластовете бяха несбъркаеми. Докато поръчвахме вечерята, аз започнах да проявявам всички от гореописаните признаци на височинната болест – задух, главоболие, имах и позиви за повръщане, тресеше ме и се чувствах ужасно безсилна от умора. Едва дочаках Филков да нагъне вечерята – имаше не-повече от 10 минути за това, и преревах, че умирам и че трябва незабавно да се скатая в стаята ни и в легнало положение. /Вечерята ни струваше 65 солес, което за местните стандарти е астрономическа цифра. Изобщо не бях доволна от храната и цифрата, която сме дали за нея – за тази сума би трябвало да са ни заринали от храна, а место това бяхме получили скроми порцийки супа /8 солес/, пиле с нещо по местен тертип /23 солес/ и порция картофи, която всъщност се оказа един-единствен картоф, метнат в жар /14 солес/, малко хлебчета с размери на миниатюрни пърленки и нещо леко за пиене. На фона на пищната вечеря в ценъра на Лима, която ни струваше едва 30 солес, тук цените бяха направо обирджийски./ Следващият ден бях все така изморена, но жива. Все още главата леко ми тежеше, но реших да се пимиря, че явно на тая височина усещанията ще бъдат такива. Филков неколкократно ме поглеждаше изпитателно и ме питаше загрижено как съм. На поредният път просто се сопнах в своя си типичен стил и той сподели, че предишната вечер почти е повярвал, че ще мра – изглеждала съм ужасно зле и очевидно неподправено съм страдала . Вторият ни ден в Кузко започна със свежо студено време – също като предишния ден, но всичко ни говореше, че стане топло и слънчево. Искрено се надявахме да е такова, защото ни предстоеше тур до Свещената долина на инките. Естествено, отново сложихме дъждобраните в чантите си - предходният ден ни беше научил на респект и смирение пред Андите.   Автор: Мая Филкова Снимки: авторът Други разкази свързани с Перу – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Услугата на Amazon, Instant Video, която предоставя възможност за гледане на филми, се сдоби със своя търсачка. Става въпрос за Instant Video Finder, с което потребителите на платформата могат да търсят видео по различни категории. На този етап търсачката е в бета версия и със сигурност ще претърпи множество промени, след като бъде изтествана от потребителите.

Опцията, която Amazon предоставят на потребителите си за търсене на видео материали по жанр, наистина ще ги улесни до голяма степен. Самите опции са доста разнообразни и предоставят интересен избор. Независимо дали става въпрос за ТВ, или филм, вие можете да се възползвате от новата услуга. Категории като Time Travel, Teen, Disaster, Gangster, Police Procedurial, Sex Comedy и Set in Future са само част от по-нестандартния подход на Amazon.

Find the perfect show that fits your mood. Amazon’s Video Finder is now in beta! amzn.to/WlX9fo

— Amazon (@amazon) January 6, 2013

 

До този момент Amazon предлага над 33 000 заглавия, разделени по множество категории. Именно нестандартният подход към категориите прави избора на потребителите толкова маниакален. Ще бъде интересно дали платформата ще се опита да персонализира търсенето и предлагането на видео материали спрямо профилите на потребителя. Това, разбира се, може да се окаже интересна атака срещу YouTube до някаква степен.

Снимка: Amazon

Нова атака бе предприета от недоброжелатели към Facebook страниците в социалната мрежа. Целта на phishing scam-a е да открадне потребителското име и паролата на админа на страницата. Всичко се случва за секунди, а вие изгубвате контрол над всичко, след като сте попаднали в капана. Все пак има защита от тази неприятна заплаха и ние ще ви дадем информация как да се предпазите.

Основата на новия Facebook Scam за страници е изпратено лично съобщение към админите, което ги предупреждава, че тяхната страница нарушава правилата на Facebook. Подателят е “Security Team”, а “тъмбнейлът” е добре познатото ни Facebook Security лого. Ето по какво можете да разпознаете опита за измама.

Първо, екипът, грижещ се за сигурността в социалната мрежа, се казва “Facebook Security”, а не “Security Team”. Второ, след като започнете верификацията, линкът, който ви се появява, започва с apps.facebook.com/PageSecurityTeam, а всички линкове във Facebook, започващи с “apps.facebook”, принадлежат на трети страни. Това на практика означава, че съобщението ви не е от Facebook Security Team. Надяваме се да не сте станали жертва, а ако това се е случило, е добре да се обърнете незабавно към екипите на социалната мрежа, които отговарят за подобни атаки.

Снимка: Facebook

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”. По времето когато бе не само депутат, но и председател на Парламента, Александър Йорданов гордо бе обосновал легитимността на своето лично участие в новата власт с това, че по време на комунистическото управление той не само бил обмислял, но дори и бил подготвил издаването на нелегален ...

В 2005 году американский драматург Дэвид Айвз переписал заново пьесу французского комедиографа Жоржа Фейдо “Блоха в ее ухе” (“A Flea in her Ear”). Спектакль по этой пьесе, поставленный в Шеспировском театре в 2006 году, получил признание критиков и зрителей. Воодушевленный успехом, драматург принялся за других французских классиков. В 2010 году его адаптация комедии Пьера Корнеля “Лжец” была поставлена в Шекспировской компании в Вашингтоне. В прошлом году настала очередь Мольера. Премьера спектакля по пьесе Айвза “Школа лжи” – вариации на тему мольеровского “Мизантропа” – состоялась в 2011 году на сцене Classic ...