много филми и книги в последно време говорят за това как всичко е свързано, всички сме свързани. дори да избягаме от магико-вселенските трактовки простият живот ни го показва. ако бием децата си - ще ги направим побойници. ако постоянно говорим против съседите, града си, България - ясно е, че те ще искат ...

една от любимите игри с майсторене с децата е да си направим кукли от самотни чорапчета. случва се и в най-добрите семейства да се изгуби чорапче. другото остава самичко и за да не му е тъжно с малко помощ, детска фантазия, няколко копчета, конец и игла се превръща със забавна ...

Только два дня – 17 и 18 января – The Dance Center of Columbia College Чикаго представляет спектакль “Великий парад” (“The Grand Parade (of the Twentieth Century”) одного из самых интересных театров США – Double Edge Theatre. Особый интерес к спектаклю вызывает тот факт, что в нем звучит оригинальная музыка блестящего российского композитора Александра Бакши. Его произведения исполняют Гидон Кремер и Татьяна Гринденко, Ансамбль ударных Перкуссьон Де Страсбург, камерный ансамбль “Парагон” из Шотландии. Его музыка звучала в спектаклях “Татьяна Репина” (1998) и “Полифония мира” (2001) Камы Гинкаса, “Нумер в гостинице города ...

няколко поста от днес с тези важни и според мен, а и напълно споделям гледната точка на авторите им, затова споделям: Алекс Ненов говори за Стиндрома на десерта за това как човек трябва да следва мечтите си, вместо да мрънка и да стои в зоната на комфорта, разбирай топла държавна службица ...

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи...

Днес в епархиите на Българската православна църква се състояха избори за делегати на Патриаршеския събор, на който ще бъде избран новият български патриарх. В Софийска епархия този избор бе предшестван от скандал.

Зимни снежинки за най-малките. Идеята за тях взехме от тук. За да ги направите имате нужда от лист...

Астрономи от Пасадена Калифорния са открили големи пояси астероиди около Вега - втората по яркост звезда на северното полукълбо. Учените са използвали данни от космическите телескопи Спитцер, Хершел и космическата обесерватория на ЕКА.

Инженерите от Robotics Lab от Илинойския технологичен унститут са разработили оригинална концепция на робот за изследване на Титан. Необичайният апарат може да се търкаля по повърхноста или да се издига във въздуха за да продолява непроходими участъци.

Астрономи са установили с рекордна точност възраста на звездата HD 140283, която се е оказала най-старата от всички известни. За откритието е станало известно на конференцията на Американското астрономическо общество , където Говард Бонд от Пенсилванския уневерстите е представил доклад по темата.

„Ехо, здрасти, кого ще убиеш днес?”, „Този те гледа лошо, пречукай го!”, „Всички те мразят, ликвидирай ги!”. Чувате ли често тези досадници да кънтят в умовете ви или сте от онези щастливци, които просто намират заплашителни бележки под изтривалката? Извънземни нашепват ли ви великите си планове за вас и имате ли чувството, че някой ви следи? Ако нямате привилегията да водите високо интелектуални разговори със себе си и не сте новия месия, имам лоша новина за вас! Време ви е да започнете да се отчайвате, защото сте от онези скучни 99 процента, на които е поставена диагнозата „нормален” или поне така твърдят специалистите. Напук на лудостта, в която живеем, се оказва, че психично болните у нас са едва един процент от целокупното население. Ама то си е така. Всички сме скучни и нормални. Съседката, която контактува с ангелите, и мъжът, който всяка сутрин спори със себе си пред кварталната будка за цигари, всъщност са напълно с акъла си. Луди са тия, дето не чуват божествените...

От космическото агентство НАСА са подписали споразумение , според което в бъдеще на МКС ще бъде доставен още един модул - надувен. Производството на този модул ще бъде от Bigelow Aerospace, която в рамкиет на договор с НАСА е получила 17.8 млн долара за своята разработка.

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”. А. Тодор Христов Живков е роден на 07 септември 1911 г. в с. Правец, Орханийско (по-късно – Ботевградско), и след като в продължение на 33 години[1] управлява България, почина на 87-годишна възраст на 05 август 1998 г. в София. По времето, когато всемогъщият Генерален секретар на ...

Краят на поредния грандиозен мач. Журналист успява да докопа световноизвестен треньор, чиито отбор току що е победил противника: - Как бихте описали идеалния футболист? Какви качества трябва да притежава той? - Висока самодисциплина, спазване на режима, стриктно изпълняване на задачите, поставени от треньора, лоялност към противника, уважение на съдиите, чувство за другарство и най-вече с истинско желание да идва на рождените ми дни! - Но подобни играчи има твърде малко! - Такива играчи има колкото си поискаш, само че те не умеят да играят футбол... Усмихни се, България! Няколко седмици, след като Благой Георгиев разказа как чеченците празнуват рождените си дни и по-конкретно собственикът на клуба, в който той тренира, "Терек" Рамзан Кадиров, е на път да се раздели с отбора си. Тогава Благо разказваше, че милионерът получил за личния си празник 350 ключа от гостите си, които били за чисто нови автомобили. Освен пищните партита, чеченците са пословично известни и с горещата си...

A 23-year-old contestant from Brooklyn, N.Y., has won the title of Miss America 2013. Mallory Hagan won the Las Vegas beauty pageant Saturday night after tap dancing to James Brown’s “Get Up Off of That Thing” and answering a question about whether armed guards belong in grade schools by saying we should not fight violence with violence.

"Целта на референдума е да се разбере кои са т.нар. "мъртви души" в избирателните списъци, за да може на изборите през лятото да бъде пуснат глас от тяхно име", коментира организационният секретар на "Движение България на гражданите" Калин Томов, който уточни, че под "мъртви души" визира тези граждани, които са в чужбина и не упражняват правото си на глас.

Близо 8000 нови книги са постъпили в хранилищата и читалните на Регонална библиотека „Любен Каравелов” в Русе през 2012 г., съобщи пред Дарик радио директорът Теодора Евтимова.

Точният брой на закупените томове е 7851, а благодарение на това библиотечният фонд в момента наброява 679 635 единици. Според данните, разкрити от Евтимова, регистрираните читатели в библиотеката през изминалата година са били 6258, от тях децата под 14 г. са били 1825.

През 2012 година в библиотеката са ороведени над 205 събития, на които са присъствали близо 4500 души. Фотогалерии с най-интересните от тях можете да видите в специалната секция на сайта на библиотеката.

Oт студиото в Българското Училище "Джон Атанасов" в Чикаго, ние "ТЕЛЕВИЗИОНЕРИТЕ" пожелаваме: Нова Година, нови надежди, нови мечти! Нови идеи, нови приятели, нови творби! Изпращаме Старата, посрещаме Новата с много молби - за здраве, щастие, късмет в пътя ни напред!

Седемгодишен ученик открадна 130 лв от своя учителка в самуилското село Желязковец. В Ямбол пък негова кака, по-голяма с осем лета, гепи портфейла на свои даскал с 40 кинта в него, а малко по-късно и портмонето на своя съученичка. Явно в разградско учителите са по-напред с материала. От полицията в Харманли съобщиха, че са хванали 11-годишен крадец, чупил се от Дома за временно настаняване на малолетни в Пловдив, който за пет дни успял да претараши три автомобила, от които обири бил напред със 77 лева. Само в последните месец-два бяха задържани няколко малолетни и непълнолетни, отправили редица бомбени заплахи до кажи-речи всички столични молове. В случай, че сте били на въздългичка коледна ваканция и сега се прибирате в България, това са само част от новините, съобщаващи за девиантни прояви на подрастващи. За тази негативна тенденция се замислих покрай една друга вест, която наскоро ми попадна в интернет пространството. А именно, че близо половината от населението на...

В блога на Жилов, а и сега в блога на Тишо, попаднах на една фраза, която ме накара да недоумявам.

И двамата твърдят, че в жената е властта, използвайки един и същ аргумент. “Тя решава дали ще има секс”. И двамата го казват по начин, сякаш това е нещо лошо.

Може би това е от прекалено либералното ми възпитание, но… това твърдение ме обърква и ме кара да недоумявам. При положение, че двама души ще правят секс, не трябва ли и двамата да искат да правят секс? Ако А иска да прави секс с Б, не трябва ли и Б да се съгласи? Защо фактът, че другият има правото да реши дали иска да прави секс или не, се представя като някаква ултимативна власт? Хей, Б има властта… можем да отидем на кънки, да пием бира и после ТОЙ да не иска да прави секс с мен… уааау… колко… ужасно?

Също толкова вярно, но неадекватно би било твърдението “решението за секс е негово”… но мисля, че най-точно е “решението за секс е общо”. ВИЕ искате ли да правите секс един с друг? Ако да, чудесно, продължавайте, ако не… ориентирайте се към някой, с когото искате.

Аз правя секс с някой, с когото искам да правя секс. Защото ме привлича, защото ми харесва, защото… Съответно, искам да знам, че човекът, с който правя секс също ме иска. Не мога да си представя да се изпълня с негативно отношение и негодувание, задето някой не е искал да прави секс с мен. Никой не ми дължи секс, защо аз да им дължа?

Това ми се вижда особено ярко в контекста на “заведох я на вечеря/на танци/на кино и после тя не пожела да прави секс с мен”. Вижте сега, всичко това е много чудесно, убедена съм, че киното е било интересно/танците забавни/храната вкусна. Това са неща, които правим, за да се забавляваме/опознаем, да прекараме известно време заедно, това не са някакви задължителни неща, за да се навия аз, да ти пусна. Ако искам да правя секс с теб, ще правя, независимо дали си ме завел на вечеря/кино/танци. Аз не съм автомат, в който пускаш парички и получаваш секс. Сексът е нещо, което правя, защото е удоволствие, ако третираш секса като нещо, което някой друг ти ДЪЛЖИ… мисля че си сбъркал средата.

Да харчиш пари за някой като средство да го принудиш да спи с теб? ЛОША ИДЕЯ. Проституцията е обмяна на пари, за нечие сексуално внимание. В реалния свят, когато не си отишъл при проститутка, ако някой спи с теб, ЗАЩОТО харчиш пари по/за него води до лош секс/лоши връзки. Да обръщаш внимание на партньора си, да го глезиш НЕ Е назин да си подсигуриш, че той/тя ще спи с теб. Предполага се, че правиш тези неща за него/нея, защото го/я харесваш и искаш да го зарадваш. Ако е САМО за секс… по-добре прекратете. Или иди на проститутка, но не смейсвай нещата.

Жените, както и мъжете, правят секс за удоволствие. Да ти обърнат внимание, да те поглезят НЕ Е купуване на времето ти. Никой не е длъжен да прави тези неща за мен. Ако те заведа на ресторант, не очаквам да ми се отплатиш със секс. Ако отидем на кино, не смятам за нужно да спиш с мен… спи с мен, защото искаш да спиш с мен, другото са глупости.

П.П. И искам да препоръчам една чудесна книга. Казва се “Sex at dawn“и макар реално да е посветена, че моногамията не е естественото човешко състояние, тя отделя и много време на анализ на секса като цяло.

Ето малко подбрани цитати:
“And yet, despite repeated assurances that women aren’t particularly sexual creatures, in cultures around the world men have gone to extraordinary lengths to control female libido: female genital mutilation, head-to-toe chadors, medieval witch burnings, chastity belts, suffocating corsets, muttered insults about “insatiable” whores, pathologizing, paternalistic medical diagnoses of nymphomania or hysteria, the debilitating scorn heaped on any female who chooses to be generous with her sexuality…all parts of a worldwide campaign to keep the supposedly low-key female libido under control. Why the electrified high-security razor-wire fence to contain a kitty-cat?”
― Christopher Ryan, Sex at Dawn: The Prehistoric Origins of Modern Sexuality

“Societies in which women have lots of autonomy and authority tend to be decidedly male-friendly, relaxed, tolerant, and plenty sexy. Got that, fellas? If you’re unhappy at the amount of sexual opportunity in your life, don’t blame the women. Instead, make sure they have equal access to power, wealth and status. Then watch what happens.”
― Cacilda Jethá, Sex at Dawn: The Prehistoric Origins of Modern Sexuality

Filed under: бръмчащи мисли, феминизъм Tagged: жени, мъже, секс, сексуалност, удоволствие

В блога на Жилов, а и сега в блога на Тишо, попаднах на една фраза, която ме накара да недоумявам.

И двамата твърдят, че в жената е властта, използвайки един и същ аргумент. “Тя решава дали ще има секс”. И двамата го казват по начин, сякаш това е нещо лошо.

Може би това е от прекалено либералното ми възпитание, но… това твърдение ме обърква и ме кара да недоумявам. При положение, че двама души ще правят секс, не трябва ли и двамата да искат да правят секс? Ако А иска да прави секс с Б, не трябва ли и Б да се съгласи? Защо фактът, че другият има правото да реши дали иска да прави секс или не, се представя като някаква ултимативна власт? Хей, Б има властта… можем да отидем на кънки, да пием бира и после ТОЙ да не иска да прави секс с мен… уааау… колко… ужасно?

Също толкова вярно, но неадекватно би било твърдението “решението за секс е негово”… но мисля, че най-точно е “решението за секс е общо”. ВИЕ искате ли да правите секс един с друг? Ако да, чудесно, продължавайте, ако не… ориентирайте се към някой, с когото искате.

Аз правя секс с някой, с когото искам да правя секс. Защото ме привлича, защото ми харесва, защото… Съответно, искам да знам, че човекът, с който правя секс също ме иска. Не мога да си представя да се изпълня с негативно отношение и негодувание, задето някой не е искал да прави секс с мен. Никой не ми дължи секс, защо аз да им дължа?

Това ми се вижда особено ярко в контекста на “заведох я на вечеря/на танци/на кино и после тя не пожела да прави секс с мен”. Вижте сега, всичко това е много чудесно, убедена съм, че киното е било интересно/танците забавни/храната вкусна. Това са неща, които правим, за да се забавляваме/опознаем, да прекараме известно време заедно, това не са някакви задължителни неща, за да се навия аз, да ти пусна. Ако искам да правя секс с теб, ще правя, независимо дали си ме завел на вечеря/кино/танци. Аз не съм автомат, в който пускаш парички и получаваш секс. Сексът е нещо, което правя, защото е удоволствие, ако третираш секса като нещо, което някой друг ти ДЪЛЖИ… мисля че си сбъркал средата.

Да харчиш пари за някой като средство да го принудиш да спи с теб? ЛОША ИДЕЯ. Проституцията е обмяна на пари, за нечие сексуално внимание. В реалния свят, когато не си отишъл при проститутка, ако някой спи с теб, ЗАЩОТО харчиш пари по/за него води до лош секс/лоши връзки. Да обръщаш внимание на партньора си, да го глезиш НЕ Е назин да си подсигуриш, че той/тя ще спи с теб. Предполага се, че правиш тези неща за него/нея, защото го/я харесваш и искаш да го зарадваш. Ако е САМО за секс… по-добре прекратете. Или иди на проститутка, но не смейсвай нещата.

Жените, както и мъжете, правят секс за удоволствие. Да ти обърнат внимание, да те поглезят НЕ Е купуване на времето ти. Никой не е длъжен да прави тези неща за мен. Ако те заведа на ресторант, не очаквам да ми се отплатиш със секс. Ако отидем на кино, не смятам за нужно да спиш с мен… спи с мен, защото искаш да спиш с мен, другото са глупости.

П.П. И искам да препоръчам една чудесна книга. Казва се “Sex at dawn“и макар реално да е посветена, че моногамията не е естественото човешко състояние, тя отделя и много време на анализ на секса като цяло.

Ето малко подбрани цитати:
“And yet, despite repeated assurances that women aren’t particularly sexual creatures, in cultures around the world men have gone to extraordinary lengths to control female libido: female genital mutilation, head-to-toe chadors, medieval witch burnings, chastity belts, suffocating corsets, muttered insults about “insatiable” whores, pathologizing, paternalistic medical diagnoses of nymphomania or hysteria, the debilitating scorn heaped on any female who chooses to be generous with her sexuality…all parts of a worldwide campaign to keep the supposedly low-key female libido under control. Why the electrified high-security razor-wire fence to contain a kitty-cat?”
― Christopher Ryan, Sex at Dawn: The Prehistoric Origins of Modern Sexuality

“Societies in which women have lots of autonomy and authority tend to be decidedly male-friendly, relaxed, tolerant, and plenty sexy. Got that, fellas? If you’re unhappy at the amount of sexual opportunity in your life, don’t blame the women. Instead, make sure they have equal access to power, wealth and status. Then watch what happens.”
― Cacilda Jethá, Sex at Dawn: The Prehistoric Origins of Modern Sexuality

Filed under: бръмчащи мисли, феминизъм Tagged: жени, мъже, секс, сексуалност, удоволствие

Рискът един пациент да не се събуди от упойка е толкова голям, колкото човек да върви по улицата и да му падне саксия на главата. Това заяви в предаването “Най-добрите лекари” д-р Пламен Нейчев от Института за спешна помощ “Пирогов”. Д-р Нейчев е един от най-добрите лекари в София в специалност "Анестезиология и реанимация". - Вашите колеги ви посочиха като един от 17-те най-добри анестезиолози в София, специализирал сте в Израел, имате дългогодишен опит. В същото време масово анестезиолозите напускат страната, вас какво ви накара да останете тук? - За мен причината е една – това, че си обичам професията. Много по-лесно е да напуснеш държавата и да отидеш някъде, където да се реализираш, но според мен камъкът си тежи на мястото. - През последните години постоянно чуваме, че в страната има изключително малко лекари с вашата специалност, цели клиники се затвориха, защото няма анестезиолози, които да работят в тях. Каква е причината това да се случва? - Мисля, че причините...

Палестински протестиращи, които разпънаха палатки в Баб ал Шамс в Западния бряг в знак на протест срещу плановете за изграждане на еврейско заселническо селище, бяха прогонени рано сутринта в неделя от израелските сили за сигурност, подкрепени от войници. Около 500 войници застанаха срещу стотина невъоръжени активисти и палатките им, блокиращи пътя. (активисти използваха тагът #BabAlShams, за да информират в Twitter)

Баб ал Шамс е палестинска частна земя, която принадлежи на автономните палестински райони. Израелското правителство нарича района “Е1″. Според плановете на Тел Авив, разкрити непосредствено след обновяването на статута на Палестина в ООН, на мястото на Баб ал Шамс трябва да бъдат изградени нови заселнически домове, които според международното право (включително и САЩ), са считани за незаконни.

По-рано палестинският активист Абдула Абу Рахма заяви, че протестиращите ще се опитат да се задържат в палатковия си лагер в Баб ал Шамс, но силите за сигурност успяха да надделеят с груба сила – над 120 арестувани, 25 ранени, включително момче, което загуби окото си при атака на полицията.  Не е ясно къде са отведени голяма част от арестуваните.

Според израелските власти не е използвана сила, въпреки предаването на живо от няколко телевизии, които показаха нещо съвсем друго. Имаше ударени дори журналисти, въпреки представянето им, че са представители на пресата. Говорителят на полицията Мики Розенфелд заявиха, че полицията е изгонила около 100 протестиращи след съдебно решение, което разрешава акцията. Но конкретен съд не беше споменат, а критиките за използване на насилие бяха отречени. Розенфелд заяви също, че няма ранени.

По-рано, в събота, израелският премиер Бенямин Нетаняху народе пътищата към Баб ал Шамс да бъдат затворени и обяви територията за “военна зона”.

“План E1″ е израелското административно име на участък земя североизточно от Йерусамил и в близост до заселническото селище Маале Адумим. Е1 е съкращение на East 1 (Изток 1). Планът първоначално е замислен от Ицхак Рабин през 1995 г.

Е1 включва изграждането на около 15 хиляди жилища и голям полицейски участък, индустриална зона, хотели, сметище и гробище към Маале Адумим. През 1994 година Изхак Рабин разширява значително границите на Маале Адумим в територията, известна като Е1. Рабин, обаче, се въздържа от прилагането на строителния план на Е1 между Маале Адумим и Йерусалим.

По време на правителството на Нетаняху, премиера се опитва да ускори изпълняването на плана на Е1. Издадено е постановление за случая, но не е посочена никаква конкретика, като има опит строежът да се извърши под шапката на йерусалимската община, която да включи Маале Адумим и така да се извърши законен строеж (тъй като заселническите селища за незаконни). По време на правителството на Барак, премиерът изразява подкрепа за Е1.

През 2002 година министърът на отбраната Бенямин Бен-Елиезер подписва Генерален план за Е1, въпреки съпротивата на американската администрация. В средата на 2004 година строителството започва. Работата се извършва от Министерството на строителството и е незаконна: липсва конкретен план за селище, няма разрешителни.

Според палестинците изграждането на Е1 ще бъде голям удар срещу стремежите им за установяване на държавност, тъй като заселническите селища ще блокират достъпа до Източен Йерусалим, населен главно с палестинци, от вътрешността на Западния бряг.

Строителните планове срещнаха остра критика дори от съюзници на Израел, включително САЩ, които се противопоставят на проекта Е1.

Междувременно двама палестинци бяха застреляни от израелската армия в Ивицата Газа и Хеброн в Западния бряг.

Американски експерти , на базата на източник от разузнаването в САЩ са заявили за подготовката в Китай на трето изпитание на системата за противоспътниково оръжие.

Миналата година април месец напуснах предишната си работа. Просто така се получи, че бях жестоко прегоряла. Великобритания с всичките глупости, след това връщането, започването на работа, която е изключително натоварваща, безсмислена и стресираща, в комбинация с интересите ми, които допълнително опъват нервите (покажете ми човек, който се интересува/занимава със социален активизъм от какъвто и да е и вид и аз ще ви покажа някой, който върви лека, полека към нервен срив, защото борбата е безмилостно жестока) ме доведе до някакво състояние, в което просто не можех повече.

И така, взех си почивка от повече от половин година, едно, малко да разтоваря от работа, две, за да си почина от вечните интернет драми, три, за да инвестирам повече време в практическа полезност… и осъзнах нещо.

Никога повече няма да мога да бъда в това състояние, в което бях преди няколко години. Социалният активизъм е изморително нещо, за тялото и за душата и единствено с времето се натрупва повече патина по душата, зацапва се от дребните глупости, от повърхностите коментари, от пренебрежението на хора, които са затънали до гуша в калта, а те си мислят, че са на плажа. Не можеш да накараш някой насила да мисли критично или да се самоанализира. Защото както не един и двама прекрасни учители са казвали напълно точно – то мисленето боли.

Не случайно “ignorance is bliss”, но не става дума само за големите познания, говорим за дреболии като “ако не знам, че мое поведение вреди на еди-какви-си-хора по еди-какъв-си-начин, животът ми ще е по-лесен”. Наистина, кофата на главата и право напред.

Нямам никакви илюзии, че аз не съм нахлупила аналогична кофа или съм също така пренебрежително неосъзнаваща/игнорираща хора/проблемите им, но… някак си съм убедена, че нямам всички отговори и ги търся. Не знам дали е достатъчно или е някакво извинение един вид “е, поне не съм толкова зле като ТЯХ”… защото най-малкото не виждам нещата като участие в състезание или “аз съм по-умна от вас, хър-хър”. Мда, от друга страна, да толерирам глупост, в името на “всеки има право на мнение” или “свобода на словото” пропуска един основен факт.

Свобода на словото не означава “никой няма да ти потърси сметка за глупостите, които говориш” и е нещо, което е някакси много неясно, особено в България. Това е очевадно дори от цифрата хора, които използват фразата “не съм политически коректен” абсолютно насериозно и се смятат за много остри и оригинални, понеже е СУПЕР оригинално да повтаряш стереотипи на стотици/хиляди години, наистина… толкова е… СМЕЛО да се държиш така, сякаш хората са дефинирани от повърхностни неща като пола им или расата им или етноса им, сексуалността им и т.н. Далез по-трудно е да ти пука за чуждите проблеми… толкова по-лесно е да кажеш, че няма нужда от разни “изми”… нали на ТЕБ не ти трябват, значи не трябват и на никой друг!

Както и да е, по-отпочинала няма да стана, а и желанието да продължа ме мъчи вече доста време. И онази убеденост, че ей сега като дойда и светна и аз с моето си присъствие и всички изведнъж ще кажат “уаау, добре, че беше ти да ни кажеш!”.  Не че някога съм очаквала нещо такова да се случи, но по-скоро съм вече много повече приела, че безразличието е нещо, което няма да изчезне и мога да си върша работата, която смятам за важна въпреки безразличието. Това са все някакви доста елементарни и повърхностни неща за осъзнаване, убедена съм, че дори средния гимназист ги знае, така че единствената причина да го пиша е, повече за да го има черно на бяло.

И така, нова година, нов…. ? Не знам, но има работа за вършене.
Навъртайте се наоколо, ще бъде забавно, обещавам.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: нова година, социален активизъм

Миналата година април месец напуснах предишната си работа. Просто така се получи, че бях жестоко прегоряла. Великобритания с всичките глупости, след това връщането, започването на работа, която е изключително натоварваща, безсмислена и стресираща, в комбинация с интересите ми, които допълнително опъват нервите (покажете ми човек, който се интересува/занимава със социален активизъм от какъвто и да е и вид и аз ще ви покажа някой, който върви лека, полека към нервен срив, защото борбата е безмилостно жестока) ме доведе до някакво състояние, в което просто не можех повече.

И така, взех си почивка от повече от половин година, едно, малко да разтоваря от работа, две, за да си почина от вечните интернет драми, три, за да инвестирам повече време в практическа полезност… и осъзнах нещо.

Никога повече няма да мога да бъда в това състояние, в което бях преди няколко години. Социалният активизъм е изморително нещо, за тялото и за душата и единствено с времето се натрупва повече патина по душата, зацапва се от дребните глупости, от повърхностите коментари, от пренебрежението на хора, които са затънали до гуша в калта, а те си мислят, че са на плажа. Не можеш да накараш някой насила да мисли критично или да се самоанализира. Защото както не един и двама прекрасни учители са казвали напълно точно – то мисленето боли.

Не случайно “ignorance is bliss”, но не става дума само за големите познания, говорим за дреболии като “ако не знам, че мое поведение вреди на еди-какви-си-хора по еди-какъв-си-начин, животът ми ще е по-лесен”. Наистина, кофата на главата и право напред.

Нямам никакви илюзии, че аз не съм нахлупила аналогична кофа или съм също така пренебрежително неосъзнаваща/игнорираща хора/проблемите им, но… някак си съм убедена, че нямам всички отговори и ги търся. Не знам дали е достатъчно или е някакво извинение един вид “е, поне не съм толкова зле като ТЯХ”… защото най-малкото не виждам нещата като участие в състезание или “аз съм по-умна от вас, хър-хър”. Мда, от друга страна, да толерирам глупост, в името на “всеки има право на мнение” или “свобода на словото” пропуска един основен факт.

Свобода на словото не означава “никой няма да ти потърси сметка за глупостите, които говориш” и е нещо, което е някакси много неясно, особено в България. Това е очевадно дори от цифрата хора, които използват фразата “не съм политически коректен” абсолютно насериозно и се смятат за много остри и оригинални, понеже е СУПЕР оригинално да повтаряш стереотипи на стотици/хиляди години, наистина… толкова е… СМЕЛО да се държиш така, сякаш хората са дефинирани от повърхностни неща като пола им или расата им или етноса им, сексуалността им и т.н. Далез по-трудно е да ти пука за чуждите проблеми… толкова по-лесно е да кажеш, че няма нужда от разни “изми”… нали на ТЕБ не ти трябват, значи не трябват и на никой друг!

Както и да е, по-отпочинала няма да стана, а и желанието да продължа ме мъчи вече доста време. И онази убеденост, че ей сега като дойда и светна и аз с моето си присъствие и всички изведнъж ще кажат “уаау, добре, че беше ти да ни кажеш!”.  Не че някога съм очаквала нещо такова да се случи, но по-скоро съм вече много повече приела, че безразличието е нещо, което няма да изчезне и мога да си върша работата, която смятам за важна въпреки безразличието. Това са все някакви доста елементарни и повърхностни неща за осъзнаване, убедена съм, че дори средния гимназист ги знае, така че единствената причина да го пиша е, повече за да го има черно на бяло.

И така, нова година, нов…. ? Не знам, но има работа за вършене.
Навъртайте се наоколо, ще бъде забавно, обещавам.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: нова година, социален активизъм

Вдъхновен от безглаголното стихотворение на поета Ясен Ведрин реших да добавя в описанието на нашето минало и настояще съответните глаголи. Гла(голата) истина през погледа на Иво Инджев!

Дойдохме. Видяхме.Победихме.
Падахме. Ставахме. Оцеляхме.
Осеменявахме. Забременявахме. Населявахме.

Оседлахме. Препускахме. Завладяхме.
Яздихме. Сеехме. Градяхме.
Печелихме.Губихме. Громяхме.

Нападахме.Воювахме. Робувахме.
Продавахме. Предавахме. Добрувахме.
Настъпвахме. Отстъпвахме. Слугувахме.

Гонеха. Колеха. Бесеха.
Пиехме. Биехме. Плачехме.
Сричахме. Учихме. Тачихме.

Приставахме.Въставахме.Изоставахме.
Лягахме. Бягахме. Наваксвахме.
Бутахме. Вдигахме. Втасвахме.

Крихме. Кривихме. Изправяхме.
Вихме. Развихме. Сношавахме.
Дишахме.Кашляхме.Пушлявехме.

Опошлявахме. Запушвахме. Пробивахме.
Кретахме.Пълзяхме. Заливахме.
Мрънкахме. Манкирахме. Надвивахме.

Риехме. Откривахме. Свивахме.
Тропахме.Копахме. Чопвахме.
Давахме. Взимахме. Драпахме.

Тръгнахме. Стигнахме. Брадясахме.
Скочихме. Изригнахме.Втасахме.
Въстанахме. Викнахме. Мирясахме.

Стачкувахме. Лагерувахме. Пирувахме.
Сваляхме. Вдигахме. Студувахме.
Презирахме. Протестирахме. Асистирахме.

Избирахме. Преизбирахме. Разбирахме.
Изпираха. Финтираха. Напираха.
Банкираха. Блокираха. Рекетираха.

Реставрираха. Рестартираха. Рекомунизираха.
Скриха. Избиха. Натириха.
Реваншираха. Рециклираха. Рецидивираха.

Пасуваме. Псуваме. Гласуваме.
Лъжат. Мажат. Умуваме.
Надсмиват. Надграждат. Досаждат.

Грабят. Ядат. Плюскат.
Варят. Пекат. Одрусват.
Лигавят. Щавят. Нахъсват.

Дремем. Хъркаме. Немеем.
Пълзим. Мълчим. Стареем.
Палят. Тлеем. Блеем.

Обезлюдяваме. Озверяваме. Оскотяваме.
Обезверяваме. Разоръжаваме. Опростяваме.
Почервеняваме. Избледняваме. Изтрезняваме.

Кълвем. Кълнем. Покълваме.
Растем. Мъдреем. Бълваме.
Орем. Жънем. Осъмваме.

Будим. Ставаме. Тичаме.
Черпим. Чупим. Опитваме.
Връщаме. Вдигаме. Опипваме.

Стрижат. Ядосват. Рендосват.
Коват. Реват. Пустосват.
Подкупват. Заплашват. Дамгосват.

Обедняваме. Обединяваме. Противопоставяме.
Съпротивяваме. Озаряваме. Оправяме.
Крадат. Затваряме. Заравяме.

Share on Facebook

Тази зима изпих целия топъл шоколад на света. О, извинете, зимата не е свършила още, значи имам да пия за още два свята. Шегата настрана, обаче нещо се запалих по топлия шоколад и вместо обичайния чай от мащерка, като че ли шоколадът ми стана по-любима напитка. Това влечение приписвам не толкова на самия шоколад, колкото на интереса да опитам различни варианти и струва ми се, само веднъж се повторих с един от тях. Дали точно той ми хареса най-много? Не бих могла да кажа със сигурност. Всички интерпретации, които опитах  заслужиха вниманието ми, ето затова на желанието на Лора за неустоимо предложение за топъл шоколад, не мога да дам само едно.

По-скоро бих казала, че според моментното настроение, астрономическото време и времето за свободни действия имам любим топъл шоколад. Докато избора на рецепта за топъл шоколад е личен, относно вкуса, плътността и сладостта, то сигурно се питаш защо намесвам и времето тук. За астрономическото, предполагам става ясно и то не само от факта, че шоколадът може да повлияе на нервната система, но и от възможните комбинации с кафе или алкохол. Не ми се иска да броя овце докато заспя, а на сутринта да не мога да отлепя очи, затова наистина си избирам варианта според това, в кой час от денонощието ми се пие топъл шоколад.

За другото време – онова свободното – ще стане дума само в една от рецептите. Всъщност, приготвянето на топъл шоколад е лесно и бързо, освен ако не четеш много от книгите на Хестън Блументал, който си има съвсем друга теория (очевидно и практика) по въпроса. За неговия стил в моята практика ще стане дума по-долу и  като се замисля, в случая не времето ми е криво, а по-скоро търпението. Не скролвай веднага на тази рецепта, колкото и да съм сигурна, че няма да останеш с безразличие към метода (каквато и реакция да имаш, тя е ок), защото преди това бих искала да споделя обзорно мнението си за топлия шоколад.

Независимо какви рецепти четеш, какви варианти са ти препоръчали и какви приказки са ти разказвали за това кой, къде и как е ахкал над чаша топъл шоколад, смятам, че сами трябва да открием това, което ни допада най-много. „Неустоимото предложение“ ще бъде такова за теб, когато ти го откриеш. За тази задачка е нужно опити с различни видове шоколад и/или какао. Видове, изразени не само в процентно съдържание на какао в шоколада или алкализирано, или натурално какао, но и различни производители. Тук изключвам инстантното какао и всички готови смеси за топъл шоколад.

Другото съществено е свързано с възприятието за сладост. Тъй като това е много субективно, смятам, че една лъжица захар повече или по-малко (или изобщо без захар) в една рецепта, могат да доведат до неустоимото предложение създадено само за теб.

След това поставям избора на подправки и/или алкохолни напитки добавени към топлия шоколад и тук вече издъхвам пред предложенията и комбинациите, защото те могат да бъдат наистина много. В един момент се оказва, че шоколадът обича всичко (включително и вода), но пред истината, че всички (с много малки изключения, може би) обичат шоколад, то това не означава, че всяка комбинация с него ще се хареса, отново на всички.

Никой не може да ми каже, кое е по-добро за мен, от собствения ми усет. Същото важи и за теб.

Затова прегледай предложенията ми с ревютата към тях и ако имаш желание и идеи, импровизирай на воля, докато откриеш неустоимия за теб топъл шоколад.

Топъл шоколад в стил Хестън Блументал

В книгата си Family Food: A New Approach to Cooking, Хестън Блументъл описва рецепта за топъл шоколад, приготвен само от две съставки – шоколад и прясно мляко. Методът е старомоден и се е използвал в онези времена, когато шоколадът не е бил стабилизиран с лецитин, което често е водело до пресичането му дори при леко нагряване. Днес нямаме проблеми с това, но по-интересното в рецептата е обработката на прясното мляко. То се разбива с миксер за 45 минути и както допълва Блументал – цифрата е вярна и не е печатна грешка. Целта млякото да се разбива толкова дълго е повишаването на плътността му, като мастните молекули се групират, което създава приятно плътно и кремообразно чувство в устата, както и плътна пяна на повърхността му.

Направих този опит два пъти. Първият от интерес, вторият за да видя дали пак ще се получи. Изглежда и всеки следващ път ще се получава, но с цялото ми уважение към господин Блументал, не смятам, че ще имам търпението да изчакам мастните молекули да свършат там, каквото вършат. При всички положения (с разбиване на млякото или не) съотношението на млякото и шоколада е много добро и бих го използвала за основа на всякакъв топъл шоколад. Ако пък решиш да опиташ този стар метод, ето и рецептата за 2 порции:

Продукти:

• 500 мл пълномаслено прясно мляко
• 100 г натурален шоколад (от най-добрия, който може да намериш)

Млякото се разбива с миксер за 45 минути. Още в първите минути ще се забележи образуването на плътна пяна.

Шоколадът се настъргва на ситно и се стопява на водна баня.

Когато времето за разбиване на млякото приключи, то веднага се изсипва в тенджера и се загрява докато заври. Веднага щом заври към него се добавя разтопения шоколад. Разбърква се на слаб огън докато сместа стане еднородна. Сервира се веднага.

Забележка: С редуциране на дозите се намаля и времето за разбиване на млякото.

Топъл шоколад с ирландски привкус

Като стане въпрос за ирландски топъл шоколад, винаги съм се питала дали ирланците си го приготвят и изобщо дали този вид идва от Ирландия или по-скоро се нарича така заради наличието на ирландско уиски в него. Каквато и да е истината, тази рецепта е една от любимите ми и често прибягвам до Бейлис, вместо чисто уиски.

Този шоколад е достатъчно сладък и плътен (за мен), като сладостта му идва от млечния шоколад, а плътността от комбинацията на шоколад и какао. Разбитата сметана му дава и една приятна въздушност на повърхността. Допълнението от уиски, освен аромат носи и леко парещо усещане на гърлото, но и като цяло повече празничност.

Избягвайки от ирландската идея, този топъл шоколад може да се приготви с всяка една ароматна алкохолна напитка и тук ще включа бренди, тъмен ром, портокалов ликьор, кафеен ликьор или амарето. С избора на всяка една от тези напитки ще имаш винаги различен топъл шоколад. Изпробвай различни добавки, за да разбереш кое ти допада най-много. Аз, като че ли си оставам твърдо на Бейлиса.

Рецептата е адаптирана от книгата Best-ever Christmas Recipe Collection. Посочените дози са за 2 порции.

Продукти:

• 100 мл сметана 35%
• 200 мл прясно мляко
• 1 супена лъжица какао на прах
• 60 г млечен шоколад
• 30 мл Бейлис
• шоколадови стърготини за декорация

Сметаната трябва да бъде добре охладена. Разбива се на пухкав крем, без да става твърда. От нея се заделят две пълни супени лъжици за декорация.

В тенджерка се смесват прясното мляко, какаото и натрошеният на ситно шоколад. Загряват се на умерен огън, като се разбъркват с телена бъркалка докато какаото се разтвори и шоколадът се разтопи. Оставя се да заври. Когато заври, тендерката се маха от огъня. Добавят се разбитата сметана и ликьорът. Разбъркват се добре.

Шоколадът се изсипва в чаши. Декорира се с отделената разбита сметана и шоколадови стърготини. Сервира се веднага.

Подправен и пикантен топъл шоколад

Ако се захванеш с търсене на рецепти за топъл шоколад, то със сигурност ще попаднеш на варианти за мексикански топъл шоколад, което може да означава две неща. Семпла рецепта с използване на мексикански шоколад или топла шоколадова напитка с чили. Може и двете. Тъй като все още не съм срещала мексикански шоколад по нашите земи, вниманието ми привличат подправките, които може да се добавят в един топъл шоколад. Получавам не само чаша с топъл шоколад, а чаша с благоухания. Щипка лют пипер добавен накрая, приятно затопля гърлото.

Шоколадът може да се завърши с лъжица сметана, разбита с малко канела, която ще се стопи от топлината на напитката и ще направи повърхността и пухкава. Може, обаче изобщо да не се използва сметана и в случая няма да я използвам, но отново ще направя шоколада въздушен, с малко пяна на повърхността, като го разбия в блендер.

Идеята за този шоколад взаимствах от книгата Best-Ever Book of Chocolate. Посочените дози са за 2 порции.

Продукти:

• 400 мл прясно мляко
• 1 пръчка канела
• 1 звездовиден анасон
• 1 шушулка ванилия
• 50 г натурален шоколад 60%
• 1-2 щипки чили на прах

Млякото се изсипва в тенджерка и в него се добавят канелата, анасона и остърганите семенца от ваниловата шушулка. Загряват се на умерен огън докато млякото заври.

Шоколадът се разтопява на водна баня.

Млякото се прецежда и се изсипва в блендер. Към него се добавят разтопеният шоколад и чилито. Разбиват се за 30 секунди.

Топлият шоколад се изсипва в чаши и се сервира веднага.

И така, това бяха моите три избора. Не е изключено да вземеш от всеки по нещо и да импровизираш по собствен вкус. Но не е изключено и просто да стоплиш чаша мляко с лъжица какао и захар на вкус, на което също да се насладиш докато наблюдаваш падащите снежинки навън.

SOS – Топъл шоколад е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Днес се навършват 150 години от рождението на Алеко Иваницов Константинов “Щастливеца”, автор на емблематичния “Бай Ганьо”. Верни на традицията си да създават интересни “Google doodles”, свързани с интересни локални събития и личности, Google почетоха 150-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов.

Ако днес отворите google.bg, над полето за търсене ще забележите картинка “doodle” с шарж на писателя, пътуващ в купе заедно с известния свой герой — Бай Ганьо. Досега Google са създавали четири такива картинки “doodles”. Такива имаше по случай Деня на независимостта на България през 2008 година, Деня на славянската писменост през 2011 година и Освобождението през 2012 година. 

Ето че и емблематичният образ  на българина Бай Ганьо също намери своето подобаващо място на челната страница на търсачката Google.

Снимка: Google

Преди 5-6 години в един от софийските театри се играеше детската постановка “Приключения опасни със герои сладкогласни” по сценарий на Недялко Йорданов. С Карин Стоева решихме да отидем и това се превърна в най-страхотното ни изживяване, свързано с театъра до момента. В продължение на около 2 часа актьорите се раздаваха с пълни шепи на любопитната публика, а самият сюжет успя да закове вниманието на пълната зала през цялото време на постановката. Седмици след това с Карин си тананикахме:

“Хей, приятелю, здравей!
Наш`та песничка запей.
Тя е нужна. И дори
прави хората добри.”

Бях забравила за неповторимото изживяване от пиесата до преди няколко седмици, когато… Неочаквано разбрах, че изд. “Милениум” са пуснали на пазара книжката “Приключения опасни със герои сладкогласни”!!! Веднага се сдобихме с нея, а удоволствието от четенето бе почти като да сме отново в залата. Римуваните диалози, песничките и завръзката около състезанието – всичко го има в книжката, плюс невероятно красиви рисунки и прекрасно оформление!

Хм, ако обаче не сте гледали постановката и не знаете цялата история, ще ви разкажа накратко: всичко се развива в две действия. Магарето Генчо и гарванът Пенчо са участници в телевизионната програма “Състезание за двама”. След доста смешното им представяне, водещият обявява важното съобщение, че ще се проведе конкурс за естрадна песен “Едно от десет”, в който всички животни могат да участват.

Генчо и Пенчо, в комплект в бухала Илия решават да пеят в трио. Журито пък за конкурса е в състав: пъдпъдъкът Харалампи, щъркелът Йордан и лисицата Елвира. Както сигурно се сещате, на измама намирисва. Съвестта на някой не е чиста!

Бурна надпревара ни очаква: Генчо, Пенчо и Илия срещу Слави, Димитър и Стоянка – неговата вярна сянка. Кой ще победи? Ще определиш и ти!

Цялото ревю с музикален поздрав от мен и Карин можете да прочетете в "Детски книги".

"О, добре дошел! Какво има в Америка?" - Благодаря! Все хубаво. Ваша милост, как сте? Ама знаете ли какво, читателю? Човек бил много ненаситен. Ето сега ний с Филарета обиколихме, то се казва, половината земно кълбо и какво ще речете - кандисахме ли ? Чакайте де! Сега пък ни е заблазнила мисълта да обиколим наведнъж (кое мислите?) цялото земно кълбо! Услади ни се! Че оставете нас, ами и докторът току се обажда сегиз-тогиз и ни дразни. Ама на доктора му е широко около врата... Чувам по някой път, че в софийскатаакадемия този спечелил двайсет хиляди лева, онзи загубил трийсет хиляди. Господи! Трийсет хиляди лева! Да зема аз да ги прахосам в карти!!... Где са тези трийсет хиляди лева, че да дам на Филарета половината и за мене половината, па една телеграма на доктора, па по един паспорт и хайде... Цариград, Суец, Бабелмандеб (тъй ли беше?), Индустан, Цейлон, Китай, Япония, Сандвичевите острови (ах, тези Сандвичеви острови всред Великия океан, израсли са ми на сърцето!...), Сан Франциско... Че тогава да ви дръпна едни пътни бележки... Ама где този господ?... Може би да дойде време и аз сам да се чудя на този си ум, може би и аз да стана положителен, практичен... Ама нá, младини!... Сбогом, снизходителний читателю! Па прощавай, ако нещо не ти е харесало. Аз нямах намерение да пиша, ама дяволски хора - намериха ми слабото място, погъделичкаха ме - няма какво да се прави! И виж сега, то като не ми е занаят, и стилът ми излезе бамбашка, и аз го виждам, че все не е тъй, както пишат нашите писатели - дълбоко, дълбоко... Ама то не е от зла воля - от не-опитност! Па и не е всекиму подаденè да пише надълбоко. Хайде, рекох, пък и аз да напиша една книжка така, по-плитко, та да видим какво ще излезе... Па има си хас да ви хареса! До Чикаго и назад, част трета (от http://www.slovo.bg) Алеко Константинов   Щастливецо, поклон! Благодарим за пътя и добротата :) Мисля, че всички читатели и автори от нашия сайта те разбраха :) Послеслов от редакцията: Кажете ми сега вие ,на коя точно точка от картата да забода кабърчето, а? ;) Нямам толкова голяма карта :)  

Може ли да има връзката между Google, търсенето по ключова дума и предпазването от грип? Може. Google създадоха специална страница, на която показват в реално време полезна информация за грипа. Определени думи за търсене представляват добри индикатори за разпространението на грипа. Страницата съдържа графика за изследване на грипната активност по целия свят, като се използват обобщени данни от търсенето, за да се прогнозира почти в реално време текущото разпространение на грипа по света.

Всяка седмица милиони потребители по целия свят търсят здравна информация онлайн. Според Wikipedia Грип или Инфлуенца (познат в миналото като Испанска болест) е остро инфекциозно заболяване, представляващо една от най-заразните инфекции. Причинява се от Influenza virus type А и Influenza virus type B.  Със създаването на този сайт Google правят опит да ни помогнат в разбирането на заболяването, неговата сезонност и да ни предпазят от потенциалните заплахи, които крие то. Всичко това на базата на търсения по ключова дума, свързани с грипа, по време на сезона му, когато те нарастват. По същия начин от Google работят и върху други заболявания, например алергии по време на сезона на алергиите, както и слънчевото изгаряне през лятото.

Според Google тенденциите от заявките за търсене могат да осигурят основата за точен и надежден модел на истинските явления. При примера с грипа от Google са забелязали тясна връзка между броя на хората, които търсят свързани с грипа теми, и на тези, които всъщност имат грипни симптоми. Разбира се, не всеки, който извършва търсене за „грип“, всъщност е болен, но като се съберат всички търсения на тази тема, се откроява модел. От Google са сравнили броя на заявките с традиционната система за надзор на грипа и са стигнали до заключението, че много от тях са популярни точно по време на грипния сезон.

Преброявайки честотата на тези заявки за търсене, от Google успяват да прогнозират колко грипни случаи има в различните държави и региони по света. Резултатите са публикувани в списание „Nature“.

Тези изследвания показват исторически прогнози за грипа въз основа на заявки за търсене, сравнени с официалните данни от наблюдението на грипната активност за различни държави и региони. Според Google прогнозите, основани на заявки за грип при търсенето с Google, са в много близко съответствие с традиционните индикатори на нейната активност. Разбира се, постиженията от миналото не гарантират бъдещи успехи. Традиционният надзор на грипа е много важен, но повечето здравни организации са концентрирани върху една държава или регион и актуализират прогнозите си само веднъж седмично. Понастоящем Google Грипна активност е на разположение за редица държави по света и се актуализира ежедневно, допълвайки съществуващите вече системи.

Ето и графиката за България в Изследване на грипната активност (експериментална версия):

 

Данните са актуални към 11.01.2013 година.

Така че спокойно, грип не върлува в момента у нас и прогнозите за този сезон са добри. Това все пак не означава, че няма грип въобще. Затова ето и няколко полезни съвета:

• Грипът се разпространява чрез кашлица и кихане. Следните три прости мерки намалява риска 
• Kашляйте/кихайте в ръката си или използвайте кърпичка; мийте ръцете си често; останете си вкъщи, ако сте болни.
• При необходимост потърсете съвет от лекар и следвайте съветите му.

Снимка: Google

Харесва ми, че не по мен сте болен,
че не по Вас, едничък, боледувам,
че никога земята – и неволно –
под стъпките ни няма да отплува.
Харесва ми, че мога да съм смешна
и нищо по принуда да не правя,
да не изтръпвам, ако по погрешка
за миг са се докоснали ръкавите ни.
Благодаря и със сърцето, и с ръката си,
че Вие, без да знаете и сам,
сте влюбен в мен заради тишината ми,
за редкостта на срещите ни паметни,
за не-разходките неуговорени,
за светлината – не над нашите глави,
и за това, че не по мен сте болен,
че боледувам не по Вас, уви!

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи...

Популярната социална мрежа Twitter може да излезе на борсата с първично публично предлагане (IPO) на акции в края на 2013 година. Според проучване на известната анализаторска фирма Greencrest Capital има вероятност да видим Twitter като публично дружество през 2014 година.

Twitter е социална мрежа, която ограничава съобщенията до 140 знака, вече е на 6 години и се разраства доста добре. С предстоящия бум на мобилни устройства през 2013 година неминуемо и Twitter ще продължи да расте. Основното предизвикателство пред Twitter e привличане на  по-големи приходи от реклама и нови рекламодатели, за да увеличи своята капитализация, което засега е една нелека задача. Според последни данни социалната мрежа се оценява на около $11 млрд., а с разрастването на сектора и докладите за доброто финансово състояние на компанията съвсем логично е тя да се опита да продаде акции на обществеността още през 2013 г., подобно на Facebook.

Въпреки че Facebook стана публична компания през 2012 г., акциите й все още не са се върнали на цената на първоначалното публично предлагане (IPO) от $38. Каква ще е цената на акциите при евентуално публично предлагане на Twitter е много рано да се прецени.

Въпреки че информацията за публично предлагане на Twitter e по-скоро слух, звучи доста правдоподобно. Да не забравяме, че и публичното предлагане на Facebook се появи първо като слух.

Снимка: Twitip

Пламен Асенов

11.01.13, радио Пловдив

„Маркизата излезе в пет”. Ако сте писател и искате да минете за истински сюрреалист, никога не пишете това изречение в свой роман. Аз мога да си го позволя, защото съм прост журналист. Но то е цитирано и пряко заклеймено като изречение недопустимо за истинските писатели в първия манифест на сюрреализма, който Андре Бретон издава през 1924 година. За сметка на това трябва да пишете такива неща:

Звезди във формата на охлювени гениталии
Снимка: Това е цветът на мечтите ми
Тялото на тъмнокосата ми жена
защото я обичам
като моето котенце, облечено в зелена салата
като градушка
всичко е същото
О, един от тези господа, които направиха всичко това!

Не се насилвайте да познаете името на поета, написал тези истински сюрреалистични стихове, трудна работа е това, защото той не е поет. Всъщност поет е, но известен повече като поет на цвета и формата, отколкото на словото. Името му е Жоан Миро и Фера. Жив е от 1893 до 1983 година. Родно място – Барселона, истинска родина – планетата Земя.

Отивам така далеч в обобщението, по простата и много сложна причина, че Жоан Миро е наистина един от…..

Целия текст за Жоан Миро чети и слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=15

Ето че в социалните мрежи се появи официална Facebook страница на Столичната полиция на която всички потребители могат да подава сигнали, мнения, предложения и коментари.

Ето какво казват самите те за създаването на официалната Facebook страница и целите, които си поставят с нея:

Създаването на страницата във Фейсбук на СДВР, е продиктувано от възможността на всеки от Вас да постави въпрос, да съобщи за възникнал инцидент или за обстоятелства и факти, касаещи извършено нарушение или престъпление.

Ръководството на Столичната полиция отчита необходимостта на гражданите да ползват съвършено нов начин за изпращане на съобщения, сигнали и дори препоръки. Създаването на Фейсбук страница няма да замести известните Ви до момента начини за комуникация с нас, а ще предостави една напълно различна и отговаряща на потребностите на динамично развиващото се общество възможност за комуникация и обратна връзка. Отворени сме към предложения и сигнали, както и за възникнали въпроси, на които своевременно ще отговаряме.

Когато имате сигнали за подобни престъпления, е важно да знаете, че можете да подадете сигнал за това във всяко поделение на МВР, по електронна поща, на тел. 112, а сега вече и тук, на страницата на СДВР във Фейсбук, било на стената или в лично съобщение.

 МВР разполага и с профил в Twitter на който публикуват информация. Профилът @MIBulgaria засега е неофициален и е в процес на прехвърляне.

Снимка: СДВР

Снежен човек от хартия – разпечатайте, оцветете и залепете. Навън тази сутрин заваля сняг. Дано успеем преди Коледа...