Милен Радев Чета забележителния руски поет и публицист Лев Рубинщейн. И го заварвам да разсъждава за крепостничеството и неговото отражение до днес върху руската народопсихология: Свободата, която ти ДАВАТ, а не си я ВЗЕМЕШ, изобщо не е никаква свобода. Тя е нещо като условно-предсрочното освобождаване. Онова, което ти ДАВАТ, много лесно и ти отнемат. И [...]

http://www.huffingtonpost.com/2013/02/06/lincoln-connecticut-congressman-fact-wrong_n_2629783.html?utm_hp_ref=entertainment

Share on Facebook

Трудно ми е да избера с българските руски ченгета ли да съм, или с българските американски, след като никакъв не се чува гласът на българските български, защото са дълбоко законспирирани. Вярно, разните парламентарни тарикати се надвикваха много убедително, ама освен, че ще трябва да се връщат комисионните, ако не стане каквото на тях им се ще, друго не разбрах. Не че не се опитвах. Но до сега все те печелят от разните му енергетики. От тук нататък, казват, щяло да бъде друго. Щото втората АЕЦ щяла да е от друг клас. Пак не съм наясно. Сигурно защото не знам никой от квартала да е спечелил от киловатчасовете на предишната. И от новата и от старата АЕЦ все едни и същи ще печелят. Така мисля. Затова преди години застреляха май седмина във връзка с този въпрос. Но това са минали работи и да не размирисваме положението, както се казва.

Пламен Асенов

06.02.13, радио Пловдив

Цялата програма слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=19

Има епохи, когато човечеството сякаш не се насища да ражда гении. За доказателство ще изброя само четири имена и съм сигурен, че веднага ще отгатнете коя точно епоха имам предвид. Говоря, разбира се, за великолепната четворка в художеството – Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело.

Тема от „Костенурките нинджа”

Всички те и още някои като тях, е, почти като тях, са събрани в това, което критиците наричат „зрял Рене…..” Господи, Крис, каква е тази музика…..Костенурките нинджа ли? Маестро Кристиан Белев, призовавам да се държим сериозно и да не бъркаме Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело с Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело. Много хора ги бъркат, казвате? Ами тогава защо да замъгляваме допълнително картинката, вместо да я изясним? Например така – споменавам не друго, а имената на четирима велики италиански художници от епохата на зрелия ренесанс, художници, които всички знаят, за които поне са чували. Само един от тях обаче и до днес всички продължават да наричат „Божествения Рафаело”.

Венециански ангели, средновековна музика

Как става така, че славата на един художник, който умира съвсем млад, едва на 37 години, вече пет века продължава да е равна с тази на великите му съвременници, а според някои дори надминава тяхната? Каква магия е заложена в четката на Рафаело, която избликва винаги, когато той рисува прочутите си Мадони, портретите, фреските във Флоренция и Рим? Защо папа Юлий ІІ наема точно него, един вчерашен 27-годишен младеж, а не прочутия вече Микеланджело, да изпише трите стаи на папската частна библиотека във ватиканския дворец, известни после като Станците на Рафаело? Не знам. Или поне – не знам със сигурност. Но за сметка на това мога да цитирам епитафа, изписан върху  мраморния саркофаг, под който почива художникът. Той е съчинен от Пиетро Бембо, кардинал на Светата апостолическа църква, член на ордена на рицарите хоспиталиери, учител, поет, литературен теоретик и една от най-влиятелните фигури на своето време. И епитафът гласи – „Тук почива онзи прочут Рафаело, от когото природата се боеше, че ще бъде завладяна докато е жив, а когато умря, боеше се, че и тя самата ще умре”. Представяте ли си какво пък би тряБвало да се напише като прощални думи, ако Рафаело беше доживял 80-90 годишна възраст и бе продължил да работи интензивно като прочутите си съвременници? Аз не мога да си представя, просто нямам толкова развинтено въображение.

Ренесансова музика

Както подсказва пълното му име, Рафаело Санцио да Урбино е роден в Урбино, централна Италия, на 6 април 1483 година. Запомнете тази дата, ще се върнем към нея. Баща му, Джовани Санти, е придворен поет, художник, постановчик на празненствата и баловете в двора на херцозите на Урбино. Той води сина си от малък със себе си и така Рафаело, макар никога да не научава както трябва писмения латински, който се ползва по това време във висшите сфери на обществото, не само взема първите си уроци по рисуване и артистичност изобщо, но и усвоява изтънчените маниери и навици на аристокрацията, което после много му помага в живота. Майката на Рафаело умира, когато той е на осем, баща му си отива, когато е на 11. През следващите девет години обаче младежът предпочита да живее с мащехата, а не с чичо си, свещеникът Бартоломео, който е негов официален попечител. Може само да се гадае доколко и по какъв точно начин вероятното страдание на момчето по загубената майката и нескритата му любов към намерената мащеха оформят отношението на Рафаело към жените, но при всички случаи те присъстват силно в творчеството му, а със сигурност заемат централно място в целия му живот. А дори и в смъртта му.

Ренесансова музика

На 20 години Рафаело се мести във Флоренция, където бързо довършва придобитото дотогава, леко хаотично обучение в изкуствата. Довършва го най-вече чрез гледане. Той вижда какво са сътворили прочутите му, малко по-възрастни от него съвременници – Леонардо, Микеланджело и Донатело и тогава талантът му избуява като гений. Избуява дотам, че той не само бързо се вписва сред великите, но и частично ги надминава в славата. Донякъде това се дължи, разбира се, на добрите му обноски, на неговата житейска артистичност, на готовността му да гледа света с жадни, отворени очи, тоест, характерът на човека Рафаело има не по-малко значение за неговото развитие и популярност, отколкото таланта на художника Рафаело. Но така или иначе, докато се радва на живота във Флоренция, той рисува някои от най-прочутите си мадони – „Мадоната с щиглеца”, „Мадона Естерхази”, „Мадоната на великия херцог”, както и други свои безсмъртни работи като „Полагане на Христос в гроба”. Пет години по-късно Рафаело, въпреки че не е правил нищо по-голямо от олтар до този момент, получава покана от папа Юлий ІІ да изпише стаите в личната му библиотека и заминава за Рим, където ще създаде своите прочути Стаи или Станци. Преди да стигнем до тях обаче, нека издам една малка тънкост – тази покана не е случайна. Тя се дължи, разбира се, на таланта му, но не само на него. Просто цялата работа с таланта в случая е ле-е-е-ко побутната с една навреме казана пред папата добра дума от…..самия папски архитект Донато Браманте, тогава зает с изграждане на катедралата „Свети Петър”. Браманте също е родом от Умбрия, но по-важното – явно е човек, който не се страхува да разпознае и да подпомогне таланта. За сметка на това пък още в първата стая, която Рафаел рисува – Станца дела Сигнатура, този талант се отплаща с величави творби – „Атинската школа”, „Парнас” и „Диспутът за светото писание”. Независимо, че от онзи момент нататък Микеланджело обвинява Рафаело в плагиатство и дори след смъртта му заявява – „каквото може да прави, научил го е от мен”, други хора, много по-безпристрастни, оценяват творбите на Рафаело като „божествени”. Да, това означава, че са му пряко внушени от бога. Но може би също е признание, че Рафаел никога не губи божествения си живец, като се опита да представи постиженията в занаята за постижения на духа.

Ренесансова музика

Рафаело бързо става толкова прочут, че има много ученици, създава голямо ателие и печели поръчки. Технически погледнато, това е една от тайните на неговата изключителна продуктивност, с която Леонардо като художник изобщо не може да се мери, а Микеланджело наистина достига, но при на практика три-четири пъти по-дълъг творчески живот. Просто от един момент нататък Рафаело прави предимно скици и подписва готови творби, които всъщност учениците му рисуват в огромна степен. Но това съвсем не означава, че Рафаело се отдава на мързел, напротив, той продължава да рисува както жаден човек пие вода. И все пак, освен изкуството, той има още една страст, на която се отдава изцяло и докрай – любовта на жените.

І

Любов, ти ме облече в светлина
с очи, в които се стопих и се разтворих
от бляскав сняг и ярки рози,
от песента красива на жена.

Изгарям – и ни морето, ни реките
ще угасят в мен огъня. Но как да спра завчас

да я харесвам – обгръща ме все по-голяма страст,
колкото повече тя в страст ме оплита.

Как приятно е робството, как веригата гола
на нейните бели ръце около врата ми,
разгаря в мен завинаги смъртната болка.

След всичко казано, ще замълча за ненадминатата още
нейна сладост и как ме води към смъртта ми…..
Обаче аз мълча, а мислите ми в теб се връщат нощем.

Това е приблизителен превод на един от малкото сонети, написани от Рафаело. Да, Микеланджело е написал около триста, но това не е въпрос на състезание. Поне вече не е. Пък и в случая го използвам повече като илюстрация за казаното преди това по повод на любовта, втората голяма страст в живота на Рафаело. Смята се, че точно една бурна, прекалено бурна любовна нощ, е в основата на неговата смърт. През 1520-та художникът вече от 6 години е сгоден за племенницата на кардинал Медичи Бибиена, но изглежда годежът е формален. През цялото време сгоденият Рафаело поддържа многобройни връзки с жени, като най-сериозната му любов е Маргарита Лути , дъщеря на пекар от Сиена, чиято изящна красота художникът пресъздава в портрета La Fornarina, Пекарката. Та според Джорджо Вазари, съвременник и биограф на някои от най-големите ренесансови звезди, Рафаело прекарва прекалено страстна нощ в обятията на Маргарита Лути, след което изпада в треска. Той обаче не казва на лекарите откъде идва проблемът и те провеждат погрешно лечение, което го довършва след няколко дни. Годината е 1520, датата е 6 април, Велики петък. Точно в деня на смъртта си художникът Рафаело има рожден ден, навършва 37 години. Природата започва да се бои, че и тя самата ще умре.

Средновековна песен за любов и загуба

Абсурдно е да съдиш някой, затова че е помагал на държавата в борбата с престъпността. Забавно е да се наблюдава как част от медийната измет отново яхна познатия рефрен “всички са маскари”. Разчитайки да ни удавят във водопадите от празни приказки, хипотези и безпочвени предположения, които се леят от канализацията на устите им, те отново [...]

Абсурдно е да съдиш някой, затова че е помагал на държавата в борбата с престъпността. Забавно е да се наблюдава как част от медийната измет отново яхна познатия рефрен “всички са маскари”. Разчитайки да ни удавят във водопадите от празни приказки, хипотези и безпочвени предположения, които се леят от канализацията на устите им, те отново [...]

Министерството на правосъдието на САЩ и няколко американски щата подадоха във федералния съд в Лос Анджелис граждански иск за 5 млрд. долара срещу международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" (Standard & Poor's).

Четенето най-после получи признание като едно сравнително евтино и много ефикасно средство за борба с психическите заболявания. Инициативата по подбор на литература, която ще бъде препоръчвана от лекуващите лекари на пациенти с психически заболявания, е финансирана от британската неправителствената организация за насърчаване на четенето „Reading Agency”.

С помощта на подбраните книги, които ще бъдат разположени в специална секция на всяка обществена библиотека, лекарите се надяват да дадат нова гледна точка на своите обезсърчени пациенти. Книги-терапии ще бъдат не само от литературата за самопомощ, но и мемоари и биографии на известни личности, които са преживяли множество падения в живота си и след изграждането на характера си са постигнали големи успехи.

Вижте повече за кампанията във видео репортажа от предаването „Аз чета с Настя”.

10 милиона евро не стигат на „Славия”, за да е в челото на класирането. Откровението, естествено, е на атрактивния „бял и добър” президент Венци Стефанов, който отговори кратко и ясно на журналистически въпрос преди заминаването на „Славия” за подготвителен лагер в Турция. Ако се чудите защо ви занимавам със „Славия”, а не започвам директно с управлението на ЦСКА, то е, защото аналогиите между двата столични клуба станаха прекалено много напоследък. Освен липсата на 10 милиона евро, които да ги изстрелят на върха, двата отбора се лутат в небитието, живеят със спомените по отминалите славни времена и ближат рани от нерадостното настояще. Трибуните на мачовете им все повече пустеят, а тези, които още се повяват там, го правят главно, за да изливат (с основание) седмичното напрежение по адрес на собствениците. Ето, дойдохме си на думата – и двата клуба се управляват на командно дишане, поддържат се толкова, колкото да не изчезнат, за да могат да служат за удобен параван на...

Българите са логически трудни за разбиране жени. Когато преди повече от 20 години без особени колективни усилия се сдобиха с правото да говорят малко по-шумно, те започнаха да пеят от сутрин до вечер една и съща песен. Че няма такава държава като тяхната, да се питат – в каква държава живеем, както и да претендират за кофти уникалност – ако нещо е много скапано, значи може да се случи само в България. Така я караме от близо четвърт век, през който понякога имахме сериозни основания за национален мазохизъм, друг път - не толкова, а в края му вече я караме по инерция. „В каква държава живеем” е нашата собствена философска школа, с която по универсален начин можем да обясним и необяснимото на пръв поглед, независимо от коя област на живота произтича. Резултатът от общото ни поведение е, че имиджът на държавата беше сринат не пред друг, а пред самите нас. За което заслугата преди всичко е на самите нас. Вместо обаче да си избършем ръцете, тъй като сме приключили с тази работа и...

Константин Маджаров е роден на 26 януари в Пловдив и там е прекарал цялото си детство и юношество. Завършил е последователно някогашното МЕИ (днес Технически университет), а след това и Художествената академия със специалност „Индустриален дизайн”. Бил е дизайнер на БГА „Балкан”, работил е в много области. Реституирал е един от известните винпроми в България, който е бил построен от баща му и неговите чичовци. Той е президент на Регионална лозаро-винарска камара "Тракия" и на Националната асоциация за трансфер на технологии. - Г-н Маджаров, колегите ви зърнопроизводители пак недоволстват, въпреки че получават много повече субсидии – и наши, и чужди, отколкото вие в лозаро-винарския бранш, който като технология е доста по-скъп, как ще коментирате това? - Оказва се наистина, че колегите зърнопроизводители са много зависими от държавата и помощите от нея. Забележете – смяна на собствеността на винарските изби през последните 20 години се прави три пъти. Докато в другия, цитиран...

На различни етапи от живота си си задаваме въпроса какво сме постигнали, какво не ни удовлетворява и какво искаме да ни донесе бъдещето Това може да е свързано или пък не с обективни „преломни” събития. Подобна равносметка може да се появи и в спокоен и монотонен етап. При всички случаи подобен тип въпроси са до голяма степен отрезвяващи, трудни и донякъде обезнадеждаващи. Особено ако нямаме ясен отговор какво очакваме и бихме искали да ни се случи. Принципът за положително и оптимистично приемане на живота е да имаме една „по-голяма” обща цел, която да ни мотивира в дългосрочен план. И наред с нея конкретна идея за стъпките, с други думи, по-малки, средносрочни и краткосрочни цели. Всяко едно от нивата има собствено място и значение. Голямата цел ни задава посока и усещане накъде в общи линии сме се устремили. Краткосрочните цели водят до постигането на крайния резултат. Малките ежедневни цели от своя страна имат особено важна роля, защото осмислят ежедневието ни и ни карат...

Професор в Софийския университет препитва бъдещ юрист по време на упражнение. През следващата седмица предстои един от най-тежките изпити. Професорът казва: - Разяснете ми, колега, понятието "измама"! - Измама ще бъде, господин професоре, ако ме скъсате. Отговорът изненадал преподавателя и той полюбопитствал какво точно има предвид студентът: - Какво искате да кажете, колега? - Ами според закона всеки, който използва незнанието на другия в негова вреда, може да бъде обвинен в измама... Усмихни се, България! Измамниците в България са "изкълвали" до буква законите в частта, която може да е в тяхна полза. От агенция "Митници" съобщиха за виртуозно майсторство при "доставката" на ментета в България. "Дилърите" вече се интересуват от модните тенденции и не сбъркали, когато започнали да внасят фалшиви боксьорски принадлежности след стремглаво развилата се кариера на Кобрата. Разбира се, традиционните парфюми, дрехи и спортни стоки също не са пощадени от фалшификаторите. А те...

Нова епохална борба за договаряне на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз започва на 7 февруари, след като преговорите през ноември за бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. се провалиха с гръм и трясък. 27-те страни членки се впускат отново в оспорваната борба коя ще издърпа отесняващото килимче най-близо до себе си, така че да се разпростира най-широко върху него. Сега е моментът страните, включително и България, да извадят бойното снаряжение от аргументи, факти или всичко, което може да се използва за коз по време на преговорите, за да не загуби ценни милиони, дори милиарди евро финансиране. Всички онези факти, които би трябвало да са добре премислени и преформулирани след провала през ноември. Остава да се види дали 27-те страни са си взели поука и ще подходят по различен начин, за да постигнат споразумение. На фона на течащите преди срещата в Брюксел спорове обаче остава съмнението, че подновените усилия ще постигнат сериозен напредък в сравнение с неуспешната...

Ново изследване на великобританския клон на издателство Егмонт ще покаже колко четат семействата в новата дигитална епоха. На първи февруари тази година стартира дискусия за четенето „Reading Lives“* – инциатива, чиято мисия е да установи как семейната среда влияе на нагласите на децата. Сред основните цели на „Reading Lives“ ще е да проучи какво вдъхновява съвременните малчугани да четат.

Като част от инициативата „Reading Lives“ през 2013 ще започне и програма, наречена „Reading Street“**. В продължение на една година екип на Егмонт ще прекарва време със семейства от различни крайща на страната, за да получи сведения от първа ръка за техните навици, свързани с книгите.

„Правителствата предприемат действия в училище, а благотворителните организации насърчават хората да се включват в инициативи като доброволци. Ние смятаме обаче, че е важно четенето да бъде осмислено в контекста на семейния живот, а също – да се установи, какво е нужно, за да се насърчат децата да четат – днес и в бъдеще“, коментира Роб МакМенеми, старши вицепрезидент на отдел „Английски език и Централна Европа“ в Егмонт Великобритания. Той допълва, че времето обикновено е препятствие – ако и двамата родители работят, на децата най-често им се предоставя богат асортимент от цветни екрани, които да отвличат вниманието им.

Въпреки това, убеден е МакМенеми, четенето като форма на забавление все още има своето място и може да вълнува несравнимо. Това е видно само с един поглед върху продажбите на заглавия като „Боен кон“, поредицата „Дневниците на един дръндьо“ и разбира се книгите за Хари Потър. Децата все още обичат истории, а всички са съгласни, че четенето е важно, тъй като именно то е сочено като един от основните фактори за успех в училище и в живота.

Инициативата на Егмонт е вдъхновена именно от това широко тиражираното становище сред много родители, учители и писатели, че любовта на децата към четенето е застрашена. То се подкрепя от последните събития в библиотечната сфера на Острова, както и на базата на данните от статистики, според които Обединеното кралство изпада в световната класация за грамотността, а едно от три деца на възраст 11-13 години не притежава книга, за което най-сериозна критика и обвинение понасят дигиталните устройства.

Дали е така в действителност или това е просто отражението на детската адаптация към промяната в медийната среда? „Reading Lives“ ще се постарае да се задълбочи и да открие какво работи (или не) и да хвърли нова светлина върху това как може да се предаде повече от книжната магия на съвременните деца.

* Reading Lives – англ. – Четенето е живо

** Reading Street – англ. – Улица Четене

ЕК още чака "фундаментална" съдебна реформа в България

Бедните в България да намалеят с 260 000 до 2020 г. предвижда нова национална стратегия

Започнаха номинациите за "Юрист на годината 2012"

Денят на малката пеперудена Яна

Това, че ГЕРБ се поставиха в положението на самотник срещу (почти) всички, е сред личните постижения на Бойко Борисов. Нали от самото начало искаше да управлява сам и беше горд,че няма нужда от съюзници, за да управлява в малцинство! И беше толкова самоуверен, че винаги ще си намери готови на сделка депутати, за да си закърпи мнозинството.

Ето, че в края на мандата на Борисов все повече му се получава номера на соловия богатир, само че вече дочувам някакво скимуцане, че това било много несправедливо и било дори инспирирано от БСП, които единствени имали изгода от такъв „общ фронт”.

Политиците имат право на своята „игра” по правилата на политиката, а тя понякога наистина изисква една особена „гъвкавост”, която има подобие единствено в цирка при друг номер-на „жената каучук”.Интересува ме обаче истината, а не целесъобразността да се помогне на ГЕРБ, защото иначе се завръщала БСП.

Ако се интересувах от целесъобразността нямаше да задам неудобен въпрос за действащия президент Георги Първанов по време на предизборната кампания за президент през октомври 2006 г.( и да си загубя трайно и май безвъзвратно уютната работа). Да не би да съм искал да дойде на власт основният му опонент в онази ситуация Волен Сидеров? Бях обречен да бъда смачкан, защото никой не беше готов да проправи път на Сидеров за сметка на Първанов, за чиито „прегрешения” мнозина знаеха, но целесъобразно си мълчаха, както си мълчат и до днес от ГЕРБ по изричната заповед на своя началник, който включи мълчанието по адрес на Първанов като точка първа от партийния устав при самото учредяване на партията си в НДК на 3 декември 2006 г.

Понеже съм достатъчно и архивирано доказано в своя блог остър критик на тази власт, мога да си позволя лукса да се оказвам и на позицията на ГЕРБ по въпроси, по които…съм имал тази позиция и преди. Без това да значи някакво подмазвачество и нагаждачество по целесъобразност. Ако я изповядвах, щях да приема личното предложение на Борисов да стана част от неговия отбор, което ми направи преди 6 години и четири месеца ( помни се лесно, ако човек си брои времето на безработицата).

1.Бил съм винаги за забраната на тютюнопушенето на публични места и след пируети, отстъпления, хитрувания, кръчмарски хора с ресторантьорското лоби и др. подобни йезуитщини ГЕРБ също застанаха на тази позиция.

2.Бях достатъчно остър критик на АЕЦ „Белене”, за да предизвикам премиера Борисов лично да ме уведомява по телефона за спирането на този проект, надявайки се да се полаская и да спра да го критикувам (изобщо, ако може), когато най- после след три години той се реши да застане на същата позиция.

3.От самото начало, когато властите ни се озъртаха като ударени с мокър парцал от атентата в Бургас, декларирах ясно непопулярната позицията, че посочването на Хизбулах като вероятен извършител не е толкова еретична хипотеза. Вчера, повече от полови година по-късно, това направиха и от ГЕРБ.

4.Сега и по темата за досието Буда има превъзбудени твърдения, че който вярва във връзките на Борисов с „оперативно интересни” среди от годините на първоначалното награбване на капитала ставал съучастник на БСП в похода на червените към властта. Съучастник? Като десният френски „Фигаро” ли, който определено повярва в това?

Не желая да ме призовават да избирам по-малкото зло, защото най-голямото тук е лъжата. Тя си има огромен паметник в центъра на София. Който иска да постъпва целесъобразно, да ходи да му се кланя, както на практика постъпва и това управление, отбивайки мълчаливо гражданските призиви да бъде демонтиран символът на покорно приеманата въоръжена лъжа, стърчащ заплашително над главите ни. Там ясно пише нещо, което Оруел буквално е изплагиатствал от нашата действителност, подигравайки се на тоталитаризма с краткия абсурдизъм: „свободата е робство”. Адски е целесъобразно да не го забелязват!

Когато видя Борисов да се възмущава от този щръкнал факт и да го премахне с един подпис под съществуващото от 1993 г. решение на Столичната община, ще мога да си позволя лукса да постъпя целесъобразно и да му призная претенцията да остане в историята като строител на освобождаваща се от лъжата европейска България. Иначе го смятам за един обикновен, макар и доста екзотичен, откривател на обекти, строени с европейски средства, който с нищо не се различава от подобните претенденти за „слава”.

Share on Facebook

Във връзка с ъпдейта на сайта са изгубени коментарите от последните няколко дни . Хиляди извинения. Ще направим така, че повече това да не се случва.

Във връзка с ъпдейта на сайта са изгубени коментарите от последните няколко дни . Хиляди извинения. Ще направим така, че повече това да не се случва.

Българо-Американски Център за Културно Наследство с подкрепата на Генералното Консулство на Република България в Чикаго кани на тържествено честване на Деня на Васил Левски - на 24 февруари, 2013 г., неделя, от 16 часа в сградата на училище „Нов Живот“ 1480 Oakton St. Des Plaines, IL 60018.

… хората са идиоти. Те сътвориха купища глупости: костюми за кучета, длъжността рекламен менажер, залъгалката айфон. В замяна на това не получиха нищо освен горчив вкус в устата. А само ако бяхме намерили смелост да развиваме науката, да усвоим Луната, Марс, Венера … Кой знае какъв би бил светът тогава? Дадоха на човечеството възможност да [...]

… хората са идиоти. Те сътвориха купища глупости: костюми за кучета, длъжността рекламен менажер, залъгалката айфон. В замяна на това не получиха нищо освен горчив вкус в устата. А само ако бяхме намерили смелост да развиваме науката, да усвоим Луната, Марс, Венера … Кой знае какъв би бил светът тогава? Дадоха на човечеството възможност да [...]

Клисаров е автор на книгата "Играта на властта", издателство "Изток-Запад", излязла през юни м.г., и основател на политическа партия "Реформа". Той се обърна към нашето издание с молба за огласяване на неговото обръщение към емигрантите.

Няколко представяния на книги и срещи на писатели и читатели. Намирам за полезни тези вечери, в които попадаш в свои води - сред четящите.

Признавам си, че след всяка такава среща се прибирам у дома с още по-голямо желание да се слея с думите в книгата, която чета, за да имам какво да споделя на следващата среща. 

Надявам се и вие се вдъхновявате от подобен род събития, затова споделям с вас какво предстои да се случи в следващите няколко дни.

Малко след най-голямото сезонно намаление в Javari.fr, сайтът пуска код за допълнителна 10% отстъпка от цените на обувки и чанти. За целта е необходимо да въведете текст “10ENPLUS” в полето за промоционални кодове – “Chèques-cadeaux et bons de réduction” при оформяне на вашата поръчка. Кодът е валиден от 06 февруари 2013г. до 12 февруари 2013г. …

Прочетете повече »

Очаквам яростни коментари за тази публикация:) Как да даваме кренвирши на децата… Затова специално правя уточнение, че това...

Продукти за 4 порции:
1к.ч. Каперси
500г картофи
200г майонеза
1ч.ч. настъргано сирене Гауда
1 малко авокадо
3с.л. сирене Крема

Приготвяне:
Картофите се белят и измиват. Варят се до омекване в подсолена вода. Авокадото трябва да е добре узряло. Познава се по черните петна по кожата. При допир трябва да е меко. Бели се, измива се и се реже надлъжно на две. Отделя се костилката. Половинките авокато се издълбават леко в средата, където е била костилката. Плододвото месо се смила заедно с варените картофи, в блендер или се пасира. Полученото пюре се смесва с 3с.л. сирене Крема и майонеза. Обърква се до получаване на хомогенност. Вземат се 4 купички. Дипът се разпределя в тях. Пастетите се гарнират с настъргано сирене Гауда и каперси.

Поне за ден лицето на вътрешния министър Цветан Цветанов се превърна в лого на България. Това изобщо не е шега – 24 часа преди заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) световните медии публикуваха очакванията си за това какво ще каже именно българският министър на вътрешните работи. 24 часа след края на КСНС думата „България“ е в заглавията на световните медии, а под заглавията има снимка точно на Цветанов. С изявлението, което свърза атентата в Бургас с шиитската радикална групировка Хизбула, България на практика се отдръпна от най-осветената част на световната политическа сцена, където не попадна по собствено желание. Поставиха я тези, които организираха и извършиха атентата на 18 юли 2012 година в Сарафово.

Какво знаем до момента: 

• разследването е постигнало сериозен напредък, според президента Росен Плевнелиев

• установена е съпричастност на трима души и тримата са били с фалшиви документи от Мичиган, САЩ

• двама от тях са идентифицирани като граждани на Австралия и Канада

• двамата са били част от военното формирование на Хизбула, освен това има данни „за финансиране и съпричастност към Хизбула“, според Цветан Цветанов

Най-важният факт обаче е, че разследването все още не е приключило, т.е. твърде рано е да стигнем до отговор на същинския въпрос – Истина ли е това, което ни казват? За момента всяко съобщаване на информация по случая не може да бъде нищо друго освен политически ход. Затова можем да разсъждаваме предимно за политическите последици.

Какво следва:

Най-сериозната политическа последица е, че прожекторите вече са насочени не към София, а към Брюксел и Вашингтон. Чакането, за това какво ще каже България, приключи. От тук нататък е работа на лидерите на най-големите страни в Европейския съюз да постигнат или да не постигнат съгласие за обявяването на Хизбула за терористична организация. Ливанската шиитска групировка вече е обявена за такава от правителството на Холандия, а Великобритания официално приема военното й крило за терористи.

Американската дипломация ще продължи опитите да убеди европейските си партньори, че Хизбула трябва да бъде обявена за терористична организация. Конгресът прие още на 1 януари резолюция, която призова ЕС да постави групировката в черния списък, за да не може да използва територията на Европа за набиране на средства и членове. Известни са и резервите на Франция и Германия към подобно действие – първите се страхуват да не изгубят влияние в Ливан, вторите се страхуват от над 900 активни членове на Хизбула на своя територия. Думите на Цветан Цветанов от София вероятно ще засилят едната и отслабят другата позиция, но този разговор вече е между Оланд, Меркел, Камерън, Обама и компания. За добро или за лошо, България излиза от него.

Близкото бъдеще трябва да покаже и дали са били преувеличени няколко популярни твърдения:

Първото е, че точно България вкарва Хизбула в терористичния списък – Нека не се надценяваме. Още през 2005 година Европейският парламент прие резолюция, с която призова Съвета да обяви Хизбула за терористична организация. Призова и правителствата на 25-те страни-членки (България и Румъния се присъединиха от 2007 година) да включат групировката в своите черни списъци, заради „ясни доказателства“, че Хизбула извършва „терористична дейност“. Две години по-рано, през 2003 година, подобно решение Европейският съюз взе по отношение на палестинската Хамас. Преди дни пък координаторът на ЕС за борба с тероризма заяви в прав текст, че обвиняването на Хизбула за атентата в Бургас не е достатъчно, за да гарантира включването на организацията в черния списък. България очевидно се превърна в част от тази история, но нито е нейното начало, нито е нейният край.

Второто популярно твърдение е, че след изявлението на Цветанов, се увеличава рискът България да се превърне в мишена за терористи. Тъжната констатация е, че дори и преди тези думи, България вече е мишена за терористите. На територията на страната беше извършена самоубийствена бомбена атака, която погуби 6 души. Атаката уби и гражданин на Европейския съюз – българина Мустафа Кьосов. Нека не си затваряме очите – България вече е мишена за терористите. И няма как тепърва да се превръща в нещо, което вече е.

И най-тревожно звучащото твърдение е, че с това изявление на практика България ще започне нова война в Близкия изток. Вероятно точно това опасение накара президента Росен Плевнелиев да каже веднага след заседанието на КСНС, че “дипломатическите и икономическите средства за разрешаване на конфликтите не са изчерпани”. Идентифицирането на Хизбула като основен източник на заплаха в Близкия изток вероятно ще бъде улеснено от междинните заключения на българското разследване. Отделен въпрос е дали това може да бъде достатъчен повод за нещо повече.

Най-трудно изглежда ще бъдат разсеяни съмненията, че България беше подложена на огромен външен натиск, за да стигне до разпространените по цял свят заключения. Понякога натискът беше дори публичен, беше и двупосочен – САЩ и Израел очакваха директно назоваване на Хизбула, Франция и Германия очакваха по-мека формулировка. Всяка от позициите носи след себе си и рискове, и въпроси. За съжаление единствената печеливша позиция в тази ситуацията е… атентатът изобщо да не се беше случил. 

в.”Труд”

снимка: Йордан Симеонов, “24 часа“

Колко плитка и фундаментална заблуда!

Спирам се на нея нарочно, за да ви покажа колко всеобхватна и дълбока е мрежата от заблуди, в които се е оставило да потъне съзнанието на съвременния човек, носено по течението, приемащо почти всяко налудничаво твърдение за даденост и подхвърляно от вълните на външните самовнушения, където “търсенето на смисъла” е по-скоро интелектуална перверзия и вулгарна лъжа, отколкото действие, надарено с някакъв смисъл…

Нека докажем, маниашки елементарно е, че дори убеждението “имам собствено име” е абсолютна лъжа:

Първо, то въобще не е мое. Нито материално, нито, дори, идейно. Името ми е идея на други хора, по-точно на моите родители – идея, която е възникнала много преди да се появя (физически) на бял свят. Оформила се е години преди да се науча дори да го произнасям това име. Родила се е десетилетия, преди да се науча да разсъждавам над него.

После са ми го повтаряли достатъчно пъти, за да може, като всяка заблуда, да свикна с него и да го приема за “свое”, т.е  да започна да се идентифицирам с него.

Разбрахме се, значи, че идейно, няма как да имаш собствено име. Отворен отава въпросът за стотиците, понякога дори хиляди други хора, които също смятат това име за “свое собствено”…

Ами материално? Ако имаш собственост върху нещо материално, ти би трябвало да можеш да правиш с него каквото си пожелаеш – да го продаваш, да го подаряваш, разменяш, отдаваш под наем и т.н. Нито едно от тези неща не можеш да направиш със “собственото” си име, т.е ти далеч не го притежаваш и в материален план (в идеен вече се разбрахме, че то не е твое).

Името ти е извън всякаква форма на собственост. Това, което притежаваш, реално, е едно ламинирано парче пластмаса, върху което, чрез звукоподражателни символи /наречени букви/ е изобразена комбинация от знаци, които, прочетени в дадена последователност, от ляво на дясно и отгоре надолу, формират звукосъчетанието, което погрешно наричаме “собствено име”. И, което хиляди други хора също погрешно наричат “собствено” име. Дори тази пластмаса, обаче, не можеш да я подаряваш, разменяш, продаваш, отдаваш под наем и т.н. Нямаш право дори да я показваш на всеки…

Какво притежаваме тогава?

Притежаваме ДОВЕРИЕТО на останалите, че написаното върху парчето пластмаса е вярно. И, че има нещо общо с нас. Това е всичко. Казано по-просто, притежаваме не собствени имена, а “въздух под налягане”, наречен доверие – анонимно, масово, обществено доверие, изградено от навика чрез метода на повторението…Целта на всеки навик, доведен до съвършенство чрез метода на повторението, е да изключи мозъка от схемата. Да те превърне в автомат.

Осъзнавайки тези неща, вече избягвам да казвам “Аз съм Тихомир”, защото това е дълбоко погрешно и фундаментално не-вярно. Аз съм развитите до днешната им големина клетки от един ембрион, който обаче, също съм бил аз, чисто физически, преди ембрионът да се сдобие със “собствено” име по идея на други хора. Математически, логически, биологически и физически е доказуемо, че аз съм същият този ембрион.

Дори да си сменя името, което няма да направя, защото ми харесва заблудата да ме наричат “тих” и “мирен”, новото, вече избрано от мен име, също няма как да бъде “мое”. Дори да се кръстя Робинзон Крузо, предполагам, че на света ще се намерят още няколко хиляди откачалки, които смятат същото това име за свое. Собствено. Най-вероятно ще се намерят и в България. Спомнете си за човека, който се прекръсти на Манчестър Юнайтед.

Но, да се абстрахираме от масовата повторяемост при имената. Новото име, дори да е вече моя собствена идея, няма как да стои вярно след твърдението “Аз съм…”, защото, нали, аз съм и ембрионът, който първо е нямал име, после са му измислили такова, а най-накрая въпросното име е било заменено с друго…Ако “аз съм” всичките тези неща, значи аз съм трима души едновременно.  Не мога да бъда трима души едновременно, следователно твърдението “аз съм” е невярно, каквото и име да сложите след него.

По-правилно е “мене ме наричат”, в съкратения вариант, а още по-правилно: “към това тяло се обръщат по навик с….” в разширения.

Естествено, че издребнявам.

Целта ми не е да ви откажа от “вашето собствено” име, нито да ви изкарам заблудени, защото в редиците на заблудените е подредено и тялото, което пише тези редове в момента, с двете си ръце…Не, не ми е това целта.

Целта ми е да ви покажа колко всеобхватна и дълбока е мрежата от заблуди, в които се е оставило да потъне съзнанието на съвременния човек, носено по течението, приемащо почти всяко налудничаво твърдение за даденост и подхвърляно от вълните на външните самовнушения, където “търсенето на смисъла” е по-скоро интелектуална перверзия и вулгарна лъжа, отколкото действие, надарено с някакъв смисъл…

Предстоят още заблуди. Stay tuned.

Тихомир Димитров

Мрачните истории са специалитетът на Дийн Кунц, а самото заглавие на "Какво знае нощта" е достатъчно, за да подскаже, че последната издадена у нас негова книга е за четене предимно в тъмната част на денонощието.

Кунц предлага история, която лесно прескача от реалното в света на измислиците и въпреки това историята звучи до голяма степен правдоподобно.

Сюжетът се завърта около полицая Джон Калвино, чието семейство е било зверски убито, а десетилетия след този инцидент историята сякаш се повтаря с друго семейство. Случилото се връща главния герой в предишните му кошмари, чрез сблъсъка с убийство, извършено по абсолютно същия начин, както това над близките му.

Почеркът на убиеца Алтън Търнър Блекууд личи ясно, макар че този път зад жестокото дело стои младо момче. Загадката се заплита още повече, когато невръстният убиец умира, а убийствата продължават, следвайки логиката от миналото.

Оттук насетне Кунц прекрачва в света на внушенията, като паралелно с това разказва историята на Блекууд и превръщането му в безмилостно чудовище. Междувременно духът на серийния убиец започва да се вселява в близки на полицая и заплита нишката от ужаси в невъзможен за разплитане възел.

Това, което определено трябва да се признае на Кунц, е способността му напълно да потапя читателя в мрачната и тягостна атмосфера. Проблемът на книгата се крие в бавното развитие на историята, защото от средата до финала действието е на забавен кадър. До голяма степен описанията са излишни, така че се заредете със сериозна доза търпение преди да се потопите в дебрите на нощта. От друга страна, клишета в стил телевизионен сериал никак не липсват.

 

 

 

 

 

С известно закъснение, по молба на автора, започваме още една обиколка с лодка из гръцките острови. В тази серия това ще бъдат Арго Сароническите острови, а днес ще бъдем по-специално на остров Саламина. Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия

Арго-Сароническите острови: Саламина – Егина – Ангистри – Порос – Идра – Спецес 

първа част

Саламина

Арго-Сароническите острови

Сравнително по-малко известни от Спорадите, Цикладите или Додеканезите. Но със свой чар и самобитен стил. Със свой живот и дух, преплетен от магията на залязващото слънце, морски вълни и тихия напев на автентични гръцки песни над чашата с узо и голяма салата....Тази група острови са разположени в Атинския залив южно от града Атина и югоизточно от полуостров Пелопонес. Поради близостта си със столицата първите два острова – Саламина и Егина, се явяват като един вид предградия на мегаполиса, достижими бързо и удобно с ферибот или комета от Пирея, пристанището на Атина. Е, и в частност – поредната цел на моя милост, този път в конфигурация с друг верен съратник – адвокат Станимир Петров. Време – средата на септември, окъпан с последните ярки лъчи на Хелиос за това лято.... Като за начало се отправихме към град Мегара, разположен западно от Атина, и го достигнахме през Тива, за да заобиколим столицата отдалеч.Там потърсихме градчето Пахи, с оглед на близкото му разположение до първия остров –

Саламина

Там и преспахме първата вечер – лодки и маслини....

Не знам защо, но минаващите трактори в близост ни поглеждаха с учудване. Първата вечер на континента:

На другия ден имахме късмет, защото сравнително лесно и бързо намерихме удобна рампа за пускане във вода:

Първа цел – остров Саламина, най-северния от тази група острови и най-близко до Атина.На запад прорязан от два дълбоки, големи залива – в по-големия от тях се се сгушила едноименната столица Саламина:

  Това е верният съратник Станимир на фона на Саламина. Урбанизиран град, доста голям за остров, но това се дължи на близостта му със столицата. В предградията на града:

Градът отвътре:

  [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]       Ей, и най-важното – неизбежната крайбрежна таверна да се почерпим за „добря дошли” на този айлънд -

 

    А висят хтаподята в екстериорно съвършенство:

  И крайбрежния булевард със средиземноморски дух:

Дойде и първата островна вечер:

    ΗΛΙΟΒΑΣΙΛΕΜΑ НА НИСОС САЛАМИНА:

 

Път ни чака, морски хоризонти и нови, екзотични острови. Хайде отново в лодката; решихме преди Егина да отидем до още едно селце – Колонес, на Саламина:

 

      Очаквайте продължението Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани със Средиземно море – на картата : ЗА ПОДРОБНОСТИ – КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО :)  

Според неофициална информация големите търговски вериги изнасят от страната между 500 и 700 млн. лева месечно, които депозират в банки извън територията на страната. Навлизането им в центровете на големите градове пък унищожи малките квартални магазини за хранителни стоки и дрогерия, които бяха средство за препитание на десетки хиляди българи, а и много често по-удобни и уютни за пазаруване обекти. Най-убийствено обаче се оказа влиянието им върху българските производители, които бяха оставени без избор и принудени на сила да се съобразяват с търговския монопол на „Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд”.

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”. А. Съгласието е атрибутивно свойство на всеко общество (всеки социум), всека отделна обществена организация и всека група, или най-общо казано – на всeка самоорганизираща се функционална система; в този смисъл, тъй като нито една социална система не може да функционира без наличието на Съгласие, тя неминуемо и неизбежно си изработва и специална стратегия и методология за формирането и поддържането ...

Малко космическо тяло с размери само 45 метра под кодовото име 2012DA14 , през ноща на 15 срещу 16 февруари ще се приближи до Земята на на-близко разстояние за цялата история на наблюдение на такива небесни тела.

За аварията на ракетата носител 'Зенит-3SL' , която падна малко след старта на 1 февруари , по предварителни данни е виновен бордовия източник на мощност на първата степен (БИМ) . По информация от Интерфакс , по данни от източник от комсията по разследване на инцидента.

Желанието за щастие е двигател на всяка човешка дейност. Това е основната цел в човешкия живот. От раждането до смъртта всички ние търсим щастието по най-различни начини. Всъщност толкова сме обсебени от това да сме щастливи, че искаме да сме щастливи не само в този живот, но и след това, което ясно се вижда от различните концепции за рай, прераждане, нирвана и т.н. 

Но какво всъщност е щастието? Да сме здрави? Да не сме чак толкова болни?  Да имаме кола? Да имаме нова кола? Да имаме смислена работа? Да имаме добре платена работа? Да имаме гадже? Да нямаме гадже? Интересно, нали?

А всъщност щастието е просто дума. И като всяка дума значението й зависи изцяло от това какво влагаме в нея. Например като думата “крем карамел”. За един средностатистически европеец крем карамелът е прекрасен десерт, за един средностатистически сомалиец това е храна, която би го спасила от глад, за един специалист сладкар това е произведение на изкуството, а за човек, силно алергичен към яйца, може да е причина за смъртта му. 

В действителност щастието е достоен претендент за смисъла на човешкия живот. Щом всеки един от нас по един или друг начин се опитва да избегне страданието и да бъде щастлив, то съвсем логично е, че най-вероятно смисълът на живота се състои в това да бъдем щастливи. Но не само щастливи от време на време и за малко, а през повечето време и дори винаги. Но как да постигнем това трайно щастие?

Велики философи през цялата човешка история ни учат, че всичко, което е съставено от условия, може да бъде загубено. Но това също така означава, че всичко, което е съставено от условия, може да бъде създадено. И това е много вдъхновяващо, защото показва, че щастието всъщност е в нашите ръце. И тъй като е преживяване, няма как то да бъде ясно и категорично дефинирано. А всъщност няма и нужда. Важното е, че тъй като това преживяване е характерно за всеки един от нас, то е напълно постижимо да бъдат създадени методи, които да ни доведат до това преживяване. И точно такива методи ще намерим във “Facebook щастие”.

“Facebook щастие” е книга, която разглежда Facebook и случващото се там от неподозиран ъгъл. В нея авторът Ангел Тодоров е разработил редица практични и лесно приложими методи за това как да подобрим социалната си комуникация и като следствие да бъдем по-щастливи в живота. Никога преди отделният човек не е имал възможност за такова огромно въздействие върху света. И никога преди човечеството не е имало такъв уникален шанс да бъде себе си. 

Foursquare винаги е бил тясно свързан с Twitter. За да си направим страница там например, все още ни е нужен Twitter профил. Което е хитро – комуникацията в Twitter е много динамична и е изключително лесно да се включиш в разговор. Можеш например да видиш кога някой се чекира в твой обект, като търсиш по ключова дума в Twitter. Разбира се, важно условие е посетителят да сподели къде точно се намира в чуруликащата платформа. И тогава едно “Добро утро!” може да свърши чудеса.

Преди дни foursquare пуснаха интересна нова функционалност. Накратко тя свързва всеки придобит обект във foursquare с Twitter профила на неговия собственик. И ако някой се чекира в обекта ти (или в някой от тях, ако са повече), вместо името на обекта в Twitter ще се вижда твоя Twitter профил. Нещо такова:

I’m at @fibank (София) 4sq.com/TGyAy5

— Иван Ралчев (@ralchev) February 5, 2013

Ако имаш само един обект във foursquare, тази функционалност вече е активна за теб и твоя бизнес. Ако имаш повече профили, за да я активираш, трябва да отидеш на foursquare.com/tools, да добавиш профила си в Twitter (ако вече не си го направил) и да сложиш отметка на “Mention me when customer check-ins are shared to twitter”.

Това е доста полезно, защото привлича внимание към Twitter профила. И ако във foursquare разговорите са почти невъзможни (добре, просто са доста неудобни), Twitter е чудесен заместител. Опитай! И не забравяй, че по всяко време можеш да деактивираш функционалността.

Ракетно космическата корпорация 'Енергия' е представила технико-икономическите параметри за създаване на новият пилотиран транспортен космически кораб на стойност около 160 милиарда рублил По информация от вестник 'Известия' по думи на заместник директора на РКК Александър Дерчин, корабът е съпоставим с проекта 'Енергия-Буран' и ще замени летящите до МКС кораби 'Съюз'

Единственная комическая опера Рихарда Вагнера “Нюрнбергские мейстерзингеры”, посвященная певцам средневекового Нюрнберга, создавалась композитором на протяжении двадцати двух лет. То, что задумывалось, как одноактная комедия, превратилось в огромное трехчастное полотно, полное энергии и радости. В этой опере Вагнер не строил Вселенную – здесь задачи у него были скромнее. Перед нами предстает жизнь обычных горожан, бюргеров, ремесленников. В центре сюжета – состязание музыкантов, на котором побеждает молодой влюбленный франкский рыцарь-поэт и в качестве награды получает сплетенный из лавра и мирта венок, а также (и это главное) – руку красавицы Евы. Правила певческого ...