“В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”   Иван Костов На кого бихте приписали тези думи: ”Аз не съм мутра и никога не бих погазил закона”? Едва ли някой би се сетил, че това са думи на Иван Костов изречени за самия него през 2007 година. С [...]

Оказва се, че да притежаваш Facebook профил си има своята цена, съобщиха от A New Domain. Предоставяме Ви кратко информативно видео с множество данни, които ще подкрепят твърдението.

Ето и пример за това какво ще научите от видеото: Facebook може да е причина за женска депресия. Според изследователи от Станфордския университет, потребители от нежния пол са склонни към депресия, когато виждат статуси, снимки и т.н. на техни приятели, които изглеждат по-щастливи, имат повече успехи, отколкото тях.

Но от видеото ще разберете, че монетата има и друга страна – оказва се, че използването на Facebook на работното място, независимо от пола, повишава духа на служителите. От видеото ще разберете какви са причините за тези тенденции, както и още интересни факти за използването на Facebook.

http://www.youtube.com/watch?v=JzjCY1mBS4w

Razer™- водещ производител на висококачествена гейминг-периферия, официално представи обновената серия STARCRAFT® II:HEART OF THE SWARM™, фокусирана върху заглавието на Blizzard Entertainment.

Серията включва гейминг мишката Razer Spectre™ StarCraft® II клавиатурата Razer Marauder™ StarCraft® II и слушалки с микрофон Razer Banshee™ StarCraft® II .

“Първоначалният отзив, който получихме по повод представянето на оригиналния StarCraft II беше просто невероятен и в отговор на нашите фенове и StarCraft общността, ние искаме да направим тези продукт още по вълнуващи “, каза Min-Liang Tan – съосновател, главен изпълнителен директор и арт директор на Razer. „Тази серия говори за качеството на продуктите на Razer и дава на геймърите едно жадувано преживяване на бойното поле.“

Гейминг мишката Razer Spectre, клавиатурата Razer Marauder и слушалки с микрофон Razer Banshee посредством система за светлинна индикация APM (Actions-Per-Minute) ще даде на геймърите сериозно преимущество в битките. Тази система отговаря напълно на очакванията на играчите за управление и скорост по време на игра, като предоставя обратна връзка за най-различни показатели, които геймърите могат да видят. Продуктите са с оптимизиран дизайн, лесно преносими за турнирни битки и дизайнерски елементи от света на StarCraft ®.

Станишев и БСП, на които новите магистралите толкова пречеха, могат да си отдъхнат спокойно. След падането на правителството на ГЕРБ е 100% сигурно, че магистрала Тракия няма да бъде завършена . Бойко Борисов лично се беше ангажирал този основен инфраструктурен проект да бъде приключен на време. Е, вече от Бойко нищо не зависи. Провалът е неминуем. [...]

Засилено полицейско присъствие има около сградата на МС. Движението по бул. „Дондуков” и по бул. „Цар Освободител” все още е спряно. Другият протест против монополите, който стигна до президенството, тръгна отново в посока към Народното събрание. Сред най-екзотичните призиви беше “Смърт на Европейския съюз!” BLIZ

if you want to get out of prison...

Полезно е да погледнем как изглеждат отвън ( за да не кажа „отгоре”, защото става дума за високата класа на Би Би Си) как изглеждат вътрешните ни проблеми.

Явно сме успели да привлечем вниманието на света. Преди да се появи кореспонденцията на Ник Торп от София, която помествам в превод от сайта БГНЕС, редактор на световната емисия ми се обади и поговорихме доста за моята гледна точка (която няма да преразказвам – тя не се променя в зависимост от събеседника и може да се види в блога ivo.bg).

От Лондон искаха да знаят доколко необичайни са сегашните събития в България- май не им се вярваше, че най-заспалото гражданско общество в страна от ЕС все пак се е надигнало.

За мен интересът на Би Би Си ми напомни 10-ти януари 1997-ма година, когато тази световна медия ми оказа честта да започва няколко поредни свои вечерни емисии с мои коментари от София. И си казах: „ пак се класирах(ме)”. Уви!

През погледа на Би Би Си: Референдумът за АЕЦ свали Борисов

Българските депутати гласуваха оставката на министър-председателя Бойко Борисов и неговото правителство. Гласуването откри пътя за провеждането на предсрочни избори, които се очакват през април вместо редовните през юли, съобщава Би Би Си.
Изненадващата оставка на Борисов последва след масови улични протести срещу високите сметки за ток и строгите мерки за икономии. Росен Плевнелиев ще трябва да назначи временно правителство, което да управлява страната до провеждането на предсрочните избори.
Тълпа протестиращи скандираха в подкрепа на Борисов, докато той напускаше сградата на парламента – в рязък контраст на гнева по улиците през последните десет дни, коментира Ник Торп от Би Би Си в кореспонденция от София.
Но местните коментатори са до голяма степен единодушни, че оставката задълбочава, а не разрешава кризата, изтъква кореспондентът.
Протестиращите окачествиха като корумпирана и неефективна цялата политическа класа, а не само партията на Борисов ГЕРБ. Изненадващото решение на Борисов поставя България в капана на сътресенията. Той изясни, че неговата партия няма да участва в служебното правителство.
ГЕРБ изостава в проучванията за сметка на опозиционната БСП още преди започването на протестите, припомня Торп, цитиран от БГНЕС.
Интересен аспект от протестите е, че събитията се състоят до голяма степен, независимо от традиционните политически партии и синдикати, отбелязва британската медия. В сърцевината на демонстрациите стоят млади хора, организирали се с помощта на социалните медии като Фейсбук.
Основната тревога в България е стабилността. Изплуват много паралели с 1997, когато правителството на Жан Виденов бяха свалени от улични протести. Част от коментаторите твърдят, че оставката на Борисов има за цел да спести бъдещите щети за управляващата партия, коментира BBC.
Ниски жизнени стандарти
Уличните протести в цяла България, която е най-бедната страна-членка на ЕС, бяха предизвикани от високите цени на тока, но много скоро взеха антиправителствени насоченост.
Премиерът Борисов се опита да потуши протестите с обещанието да намали цените и като уволни финансовия си министър. Той освен това обеща да накаже чуждестранните ЕРП-компании, които според него таксуват твърде много
Но според кореспондента на Би Би Си сблъсъците във вторник са били черешката на тортата. Правителството изгуби подкрепа, след като обърна гръб на плановете си през март 2012 да построи нова АЕЦ в “Белене”, казват англичаните.
Спорният референдум, проведен през януари, по въпроса за изграждането на втора АЕЦ, се оказа невалиден заради ниската активност, въпреки че 60% от гласувалите подкрепиха идеята.
А само допреди седмица Борисов изглеждаше недосегаем, завършва анализа си влиятелната медия.

Share on Facebook

Спътникът на НАСА Landsat-5, официално попадна в Книгата на рекордите на Гинес като най-дълго работещ на орбита спътник в историята на космонавтиката. Landsat-5 се намира на орбита без малко 30 години и продължава да фунционира.

Протестите в страната ще продължат въпреки оставката на правителството. Това коментираха за БТА организаторите на масовите прояви на недоволство в София, Враца, Добрич, Кюстендил и Пазарджик.

Местан е умен и опитен, веднага усети капана, в които попадна цялата партийна измет на прехода: „Спокойна среда е вашият ужас. В спокойна среда ще загубите парламентарните избори.” Ключовата дума е “Спокойна среда”. Средата не е спокойна защото БСП, мутрите на Трактора, ДПС и сбирщината от стотина лумпени на безредиците хвърлиха в хаос държавата . [...]

«Тайные записки 1836—1837 годов» А. С. Пушкина были впервые опубликованы Михаилом Армалинским в 1986 году в США. С тех пор они неоднократно издавались в России и вышли в переводах в 25 странах. В «Тайных записках» А. С. Пушкин, предстаёт в необычном ракурсе — в многообразии интимных связей, в непростых размышлениях о жизни, природе греха, любви и творчества, сложности жизненного пути русского поэта, приводящего его к трагическому концу. «Тайные записки» вызвали и продолжают вызывать шквал самых противоречивых оценок, многие пушкинисты считают их талантливой мистификацией.

В обединена Германия турчин, евреин и германец свършили услуга на дявола и той, за да се отблагодари, обещал да им изпълни по едно желание. - Искам всички мои братя евреи да напуснат тая държава и да заживеят щастливо в Израел! - пожелал си евреинът. - Искам всички мои братя турци да напуснат тая държава и да се завърнат в Турция! - поискал турчинът. Тогава германецът казал: - Е, щом е така - на мен ми дай една бира! Усмихни се, България! В Германия обмислят да върнат черните печати за румънци и българи, защото имигрантите източвали социалните им помощи. Това обаче би било в пълен разрез с приетите в ЕС правила за свободното придвижване на хора. Ето защо сме сигурни, че Берлин ще стигне до верния ход, особено на фона на мнението, че германците винаги са точни, стриктни и подредени. Колкото и да е деликатна конкретната ситуация: Педантичен германец се прибира у дома и хваща жена си с любовник. Голият прелюбодеец скача от леглото и влиза в банята, там взима една кърпа и се...

Ето статията предизвикала DDoS атаката: Кой е човекът с окървавената глава, който не можел да си плати тока? Милан Генадиев – строителен предприемач, измамил десетки хора

вероятно за мнозина темата за безопасния интернет за нашите деца в контекста на днешния ден е не на място, не актуална. истината е, че тази тема е доста неглижирана и от родители и от учители и от институции, а докато се вълнуваме от политики и скандали децата ни са онлайн, ...

“Още преди време Станишев предупреди – ако това правителство не си тръгне само, може да се намери и друг начин по който да си отиде. Всички го видяхме този начин” Едвин Сугарев

Много лошо нещо е това паузата между есенния и пролетния полусезон в "А" група. Футболните ръководители проплакаха, че им е скъпо два пъти годишно да плащат за лагери в чужбина, футболистите се кахърят, че тъкмо влязат във форма и трябва да стоят "на сухо" три месеца. Но освен свързаните с футболните клубове от тази пауза страдаме и нормалните хора. Защото няколкостотин лумпени нямат с какво да се занимават по време на тези три месеца и само гледат да направят сеир. Няма нищо лошо в това да се трепят помежду си, да си организират мелета (както се случи по време на благотворителен баскетболен мач между ветерани преди два месеца).. дори още по-добре - като няма мачове, нека агитките си изкарват натрупаната енергия в боеве помежду си. Но когато тези лумпени се включат в протестите, те стават по-вредни и от политиците, които се опитват да яхнат вълната на недоволството. Грозно е хилядите протестиращи да бъдат медийно представяни от шепа пияни глупаци, които трудно могат да си...

Лумпените и сганта са такива не само по площадите срещу полицията, но и в Интернет. Насилието може да бъде и виртуално. Основният ни сайт www.extremecentrepoint.com е обект на DDoS атака. Временно ще бъде недостъпен. Ние ще продължим да публикуваме в огледалния образ на сайта http://extremecentrepoint.blogspot.com/. Надяваме се до края на деня всичко да бъде възстановено. [...]

Юристът Димитър Гочев е бивш конституционен съдия. Той е бил арбитър в Градския държавен арбитраж и Върховния държавен арбитраж - София. Гочев е бил съдия във Върховния съд, както и негов заместник-председател. Член-съдия на Европейския съд за правата на човека в Страсбург и арбитър в Международния арбитражен съд в Париж. Потърсихме мнението на конституционалиста за това, което се случва в страната сега. - Господин Гочев, как ви изглежда ситуацията в страната днес? - Тревожна. Защото не знам накъде ще избие всичко това. Сега протестиращите започнаха да говорят за нова Конституция, за Велико народно събрание и пренебрегват основното нещо на деня. А именно - най-важното е, след като се приеме оставката на правителството, да се тръгне по процедурата за създаване на ново правителство. Това трябва да се направи час по-скоро. - Протестиращите като че ли отхвърлят всякакви процедури. Имат собствен път. - Те нямат търпение. Това, което трябва да се направи днес (б.а. -...

Не знам дори дали Константин Божанов и Кристина Николова се познават. Свързва ги общата съдба на българи с адрес в Ню Йорк, снимали в страната си своите игрални дебюти, които сега ще види и публиката в на 9. Фестивал на българското кино в Tribeca Cinemas: „Аве” е на 21 февруари, „Вяра, любов и уиски” – на 22.

Damn, almost 20 years later Kurt's voice still reaches somewhere deep inside, clutches onto something forgotten and buried in a dusty dark corner and pulls me away from the world around me.

While I'm not particularly fond of the idea of going back to what I was back then or during any point of the journey from the first time I heard About A Girl to this day, it's kind of reassuring to know that the little self-loathing dirty ball of fur and claws that I had in me for so long is still alive and well, sleeping in its dark corner, ready to hiss at anyone going near it. What's more, the little beast seems to have grown some fangs as well. Hissing is good and all but this thing seems ready to draw blood. Good.

„Оттук насетне българите да си избират – Станишев, Доган, господин Костов, който искат“, почти се скара на депутатите премиерът (вече в оставка) Бойко Борисов. Последователен както винаги: и след протестите, и след управленския хаос, и след икономическата стагнация – отново други са виновни. Непоследователен като себе си: ден по-рано Борисов се закани „аз няма да подам оставка заради Станишев и Доган, а ще се боря с тях“

Припомнянето на фриволното му говорене има само една функция – да не забравяме с кого си имаме работа. Иначе отдавна нито е новина, нито е важно. Също толкова фриволно Борисов се опита да ни убеди, че правителството може да си отиде заради двайсетина ултраси с черни качулки, които предизвикват сблъсъците по улиците на София: „Нито искам да виждам кръв по улиците. Нито искам да виждам полицаите на България, които ги имам не като колеги, а като братя, да се бият с когото и да е било“.

С очите си видях как полиция и жандармерия търпеливо наблюдаваха изстъпленията на тази групичка младежи. Вместо да ги изолират навреме, те ги наблюдаваха, наблюдаваха и накрая започнаха да удрят наред. Не обичам теориите на конспирацията, но двайсетина човека могат да свалят правителството, само ако получат съдействие от… правителството.

В поредицата спорни действия на Бойко Борисов едва ли можем да открием по-безотговорно от последното – да подаде оставка 4 месеца преди редовните парламентарни избори. И той мисли така. Ден по-рано получихме откровения до цинизъм отговор на въпроса защо подава оставка: „На нас ни е изгодно да подадем оставка веднага, но ако го направим, последиците ще бъдат катастрофални“.

Можем да се надяваме, че последиците няма да са чак катастрофални, но пък не можем да не вярваме на премиера в оставка – все пак той има повече информация от нас за истинското състояние на държавата. България остава с критично изпразнена хазна, с неработещи ключови институции и с липсата на ясно очертана алтернатива за след изборите.

Бойко Борисов обяви поредица от мерки срещу монополите в енергетиката. Няма значение дали е бил принуден от протестите и дали е възнамерявал наистина да води тази битка. Все пак започна нещо, което няма да довърши. Сега статуквото остава непроменено, хората и бизнесите от тъмната страна на енергетиката могат да почерпят. Няма кой да изисква от контролните органи резултати, администрацията минава в предизборен режим – седим и чакаме, а ДКЕВР на практика не работи и дори няма кой да намали цената на тока с 8%, както обеща Борисов. Безотговорно.

В държавата няма никакви пари освен трансферите от ЕС, призна бившият и отново настоящ финансов министър Симеон Дянков. Точно днес е емисията на Държавни ценни книжа за 800 млн.лв., с които правителството да плати на зърнопроизводителите, за да си спести поне един протест. След оставката, държавата ще вземе този заем много по-скъпо от очакваното и след 6 месеца новото правителство ще трябва да върне повече пари. Това да не е по-малко безотговорно?

Парламентът все още не е излъчил последния член на Конституционния съд. След неуспешния опит на Венета Марковска да се закълне и на Галя Гугушева изобщо да бъде избрана, този най-висш орган в държавата на практика не работи. Сега България отива към избори, чийто резултат не може да бъде оспорван, защото по закон това се прави пред Конституционния съд. Отново много отговорно!

Ако забравим всички тези детайли, поведението на Борисов изглежда логично и отговорно. След като доверието е накърнено, време е избирателите отново да решат кой да ги управлява. Очевидно в плановете на ГЕРБ влиза отново да спечелят най-много гласове и да търсят партньори за следващо правителство. Това е и апелът му към антикомунистическите избиратели – да не допуснем БСП да се върне отново във властта. Нищо чудно утре да го видим заедно с протестиращите пред централата на „Позитано“. Само едно нещо е пропуснал в тази игра – хората го избраха, защото излъчваше мъжество и не бягаше от проблемите. Днес показа точно обратното.

от вчера, Дойче Веле

Времето на досега управляващите и провалили се партии - БСП, СДС, НДСВ, ДПС и ГЕРБ отмина. Естествено, те ще направят и невъзможното да се върнат във властта като партии, или с нови формирования и лица в новосъздадени организации и движения. Но в някакъв смисъл тези партии са проблем, сложен проблем за общественото съзнание, и всичко съществуващо в сегашната българска публичност трябва да бъде преосмислено. Тяхното време отмина, защото са носители на стария провалил се дух и модел на развитие, който с техните общи усилия доведе страната до невероятен упадък.

През последните дни в България се провеждат най-масовите протести за последните 16 години. Обявеният повод са високите цени на тока, но вече е ясно, че българите възстават срещу политиката на правителството и резултатите от тази политика – масово обедняване на хората, корупция и облагодетелстване на близките до властта, загуба на икономическа и лична свобода, бутафорно правосъдие, агонизиращо здравеопазване.

Изт: mmawere.com

Не бива да очакваш да ти се случва нещо различно, докато непрекъснато правиш едно и също…

Младите репортерки, които сега отразяват протеста по улиците са родени, когато родителите им са протестирали на площада през 90-та.

Аз бях дете, когато мръзнех по барикадите през 96-та.

Родителите ми остаряха, в косите на връстниците ми вече се появяват бели косми, наближаваме 40-те, а „децата на демокрацията” вече не са деца, те самите се превърнаха в родители. Едно поколение мина и си замина в сянката на политическата реторика…

Резултатите от нея са налице: заемаме последното място по жизнен стандарт в Европа. И го заемаме перманентно – нещо необяснимо за липсата на войни, кървави преврати, някакви по-сериозни бедствия или други форсмажорни обстоятелства. Всъщност, необяснимо е и за самата политическа реторика.

А нещата са доста елементарни:

Икономиката на страната има един основен проблем и той е повсеместната корупция. Тя изкривява пазарните механизми, унищожава конкуренцията, монополизира достъпа до ресурси и създава среда, в която „интересите на малкия и среден бизнес”, за които политическите реторици толкова много обичат да говорят, остават затворени между страниците на техните доклади.

Управлението на страната има един основен проблем и той е липсата на прозрачност, отчетност и граждански контрол върху публичните разходи.

Всичко това трудно ще го замажем с добрата стара политическа реторика.

Политическата реторика в момента спори дали много или малко е направило правителството в оставка. Съгласен съм, че то е направило много…козметични операции на един терминално болен пациент. Тоест, дрипльовците вече си имат магистрали. Имат си и метро. Не като да е някакво постижение за Европа в началото на 21-ви век, но ние сме си дрипльовци още от 90-те. Сон шанжмон. Точка по въпроса. Цялото това време го загубихме в политическа реторика, докато икономическите реалности, които тя прикриваше бяха други: корупция като правило, а не като изключение и пълна непрозрачност в управлението, плюс липса на всякакъв граждански контрол.

Политическата реторика отвлича вниманието на масите от краденето на техните собствени пари, но все някога идва моментът, в който сметката трябва да се плати. Все някога идва моментът, в който, докато говорим за успехите в бъдеще време, проблемите изведнъж се явяват в минало време. И някой спешно трябва да плати натрупалата се сметка в ресторанта.

Този някой се оказа премиерът, който побърза да си подаде оставката, т.е стана, избърса се и излезе от ресторанта. Не казвам, че цялата сметка е натрупана от него. Но срещите между политическата реторика и корупционната практика винаги завършват с оставки. Така е, заради невъзможността с политическа реторика да се реши какъвто и да е практически, в т.ч. и корупционен, проблем. Не може да очакваш да ти се случи нещо различно, докато непрекъснато правиш едно и също. А когато стане дума за пари, най-лесното е да избягаш…

За съжаление, с оставката си правителството категорично показа, че не е готово да напусне полето на политическата реторика и да се заеме с корупционната практика в страната. За съжаление, остават и съмненията, че правителството няколко години е целувало крадците под опашката, защото, когато най-после се наложи да ги ритне там, подви своята собствена опашка и избяга…капитанът напусна първи потъващия си кораб…Причините може и да са заварени, обаче фактът с капитанската евакуация си остава факт.

Останаха и козметичните операции на терминално болния пациент, но неговото състояние непрекъснато се влошава. Още политическа реторика в бъдеще  ще означава още корупционна практика в настоящия момент…докато косите и на нашите деца побелеят. Не съм сигурен, обаче, че „пациентът” до тогава ще издържи.

Протестиращите имат най-разнопосочни искания, но те могат да се обединят в едно:

Зарежете политическата реторика!

Чудесно е, че имаме плурализъм, разделение на властите, многопартиен парламент и демокрация, все пак са за предпочитане пред диктатурата, но когато не са в състояние да решават практическите проблеми, значи трябва да се променят. Не унищожат, забележете, а променят!

Има само една тема, която интересува сегашния партиен модел и тя е следващите избори. Запазването на този модел ще потопи и следващото поколение в политическата реторика. До пълното разграбване на собствеността, разпадането на държавността, разбягването на българите по всички краища на планетата и края на 1400 годишната им история като хора, умеещи да живеят в сложно организирана група, каквато е нацията.

Разбира се, национализмът не е решение, защото той винаги мирише на насилие, а спомните от средата на 20-ти век все още не са избледнели. Пък и той самият е удавен в политическата реторика…

Нещо трябва да се промени. Проблемът бил, че не се знаело какво точно е това нещо. Поредното доказателство, че политическата реторика е излишна, се състои в нейното абсолютно незнание…по въпроса какво точно да се промени.

Знае се и още как!

Има точно три неща, които, чисто практически, могат да се направят:
1/ Анти-корупционна практика (вместо теория), 2/ Граждански контрол върху публичните ресурси и 3/ Гражданско самоуправление.

Това, което винаги е спирало анти-корупционната практика е била липсата на политическа воля. Сега тя е заменена от гражданската воля, т.е нищо не пречи на институциите да си свършат работата, задължени директно от суверена. И, ако в момента се окажат неспособни да го направят, то тогава хората по върховете им трябва да бъдат сменяни до тогава, докато разследване, съд и прокуратура не проработят за всички и в раирани дрехи започнат да се озовават не само крадците на кокошки, а и крадците на цели предприятия…

Това, което винаги е спирало гражданския контрол върху публичните ресурси е била липсата на възможност принципалът на тези ресурси, т.е суверенът, да наблюдава харченето на собствените му пари. Да заповядат технологиите! Всяка стотинка, всеки договор, всяка обществена поръчка, концесия и приватизационна сделка може и трябва да бъде разгласявана в интернет. В масата си обществото не е достатъчно компетентно, но има експерти, които с удоволствие ще им ги разяснят. Сега експертите няма какво точно да разясняват, защото договорите са скрити. Документите, които не са унищожени, задължително трябва да минат през скенера. И миналите, и настоящите, и бъдещите такива. По подписите в тези документи ще се разбере „кой кум, кой сват и кой на булката брат”, т.е крадците ще бъдат разобличени, а с тях ще се постъпи така, както винаги се е постъпвало с всеки крадец – конфискува му се откраднатото, глобява се и си понася предвиденото от закона наказание.

Виж, последното вече е малко по-трудно: става дума за гражданското самоуправление като алтернатива на партийно-политическото такова, т.е на политическата реторика. Трудно, но не и невъзможно е моделът да се промени. Начините не са един, а много. Дали ще е форма на пряка демокрация, дали ще са мажоритарни вотове с възможност за отзоваване на представителите от хората, които са ги избрали, дали ще е експертно управление на местно и национално ниво, дали ще са промени в Конституцията, нека общественият консенсус да реши. Предимството е, че вече знаем какво точно не ни трябва, а то е политическата реторика.

Зарежете политическата реторика!

Сега сигурно някой ще каже, че „нека общественият консенсус да реши” е синоним на политическата реторика. Еми не е! Пише обществения, а не политическия консенсус. Има само една тема, която интересува политическия консенсус и това са следващите избори. За да потопи и следващото поколение в сянката на политическата риторика.

Зарежете политическата реторика!

Тя е необходима само на няколко стотин депутати в парламента, на техните „клиенти” и на няколко хиляди журналисти и политолози, за да си оправдаят заплатите, но на останалите 7 милиона души, които плащат за цялото шоу с личните си пари, тя вече не е необходима. Нито на останалите 3 милиона души в чужбина, които по обективни причини спряха да го правят…

Зарежете политическата реторика!

Заменете я с: 1/ Анти-корупционна практика, 2/ Граждански контрол върху публичните ресурси и 3/ Гражданско самоуправление

Как?

Нека общественият консенсус да реши. Не политическият, който се интересува само от избори, а общественият.

Имаме интернет, все пак…

Тихомир Димитров

Продължаваме обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази серия това са бъдат Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, а днес ще бъдем на остров Егина. Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия

Арго-Сароническите острови: Саламина – Егина – Ангистри – Порос – Идра – Спецес 

втора част (начало)

Остров Егина

Арго-Сароническите острови

    Разстоянието между Саламина и Егина го взехме много бързо, и се отправихме покрай северната част на острова, където акостирахме до населеното място Вати:

 

И изгледа от кафенето, където пихме – кой кафе, кой бира /аз/ -

 

Оттам се запътихме към

столицата Егина,

отстояща на около десет километра югозападно от Вати, като от никакви, вълните започнаха да стават доста големи, в един момента обезпокоително големи и за минути морето се разбушува. Притеснени, излязохме в северния край на град Егина, където имаше гадни подводни скали и вълните блъскаха лодката в брега. Към нас изтича грък с въже в ръката и ни предложи помощта си да изтеглим лодката на пясъка, но и ни предупреди, че вълните ще стават все по-големи и че е под-добре да се скрием зад кея, на който акостират фериботите. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   И така, тръгнахме към този кей, като вълните правеха много трудно управлението на лодката и успяха да ни метнат върху плитка скала, където ударих двигателя. Оттам с мръсна газ се отправихме към кея, който уж изглеждаше близко, но с тези вълни ни се стори много далеч. Морето буквално вреше и кипеше и лодката подскачаше като детска играчка. Вълните бяха от най-опасния тип – големи, неравномерни, със счупен гребен, идваха от всички посоки и аз се стреснах не на шега.

Така започна двудневния ни принудителен престой на остров Егина.

Докопахме се до заветното заливче, което бе защитено от кея и от още един пристан и огромни камъни, нахвърляни в морето с цел защита от вълните. Ето тук и закотвих лодката:

 

И това бе най-защитената част от брега ! Нищо друго не ни оставаше, освен да да се разхождаме по крайбрежната улица, която се оказа изключително красива:

 

 

 

  А бурята – това си беше чисто лятна, неочаквана буря, бушуваща в морето. Ето и какво видяхме, докато се разхождахме: вълните бяха изхвърлили този холандски катамаран (на другия ден се запознах със собственика и му помогнах да извади и изчисти дингито си)  на брега, все едно че е детско корабче:

 

Дойде кораб от бреговата охрана и човек от спасителните служби се качи на борда, за да го върже и изтеглят с влекач:

 

 

Влекачът беше на над 200 метра от брега, не можеше да се приближи заради вълните. А ние си продължихме разходката по брега:

 

 

 

 

  Така продават зеленчуци там:

 

  А така – ψάρι:

 

За съжаление, времето не показа никакви признаци за подобрение, и затова се принудихме да си потърсим хотел, като намерихме такъв в северната част на града – „Мармаринос”. А там, където бяхме акостирали, се запознах с един тип, който ходеше бос и със зимно яке, придружен от две кучета. Казваше са Панайотис и ми разказа, че преди години бил капитан на кораб, и бурята на живота го изхвърлила на този остров далеч от семейство, приятели и деца. Спеше под открито небе с едно одеяло. Поиска ми три евро да „пази лодката” през нощта, аз му дадох и черпейки го биричка, той ми разказа накратко живота си. Не го снимах, защото ми стана някак жал и не исках да изглежда като атракция. А вълните си оставаха гадни, големи, прехвърляха кея, на който акостираха фериботите, вятърът свиреше пронизително и нямаше надежда за скорошно тръгване:

 

 

 

    След една бърза вечеря се прибрахме в хотела, където на другия ден сутринта установихме, че вълните са изчезнали, но вали противен, монотонен, силен и студен дъжд... Очерта се още един ден на

остров Егина... Ден за опознаване на вътрешността на града:

 

 

 

  Стоянката на такситата там, където спират фериботите:

 

препускащи по мокрите от дъжда улици:

 

Дъждът буквално измете уличките в Егина:

 

 

 

 

 

 И чарът на измития, освежен град нощно време:

 

 

Такаа...

Нов ден, нов късмет!

Утрото поднесе тихи, спокойни морски ширини, безветрие и свежест във въздуха:

 

.Дай да тръгваме, че се застояхме нещо тук...

 

  Очаквайте продължението Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="392"] – на картата : [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="392" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="392"]

Наскоро един сравнително глупав, по неговите собствени, изпълнени с ирония, думи, човек ми заяви, че неразвенчани остават само героите, които по един или друг начин слизат от сцената на младини. Онези, които достигнат до по-дълбока старост, неминуемо се лишават от ореола си поради противопоставянето, което дълголетието води след себе си, каза ми моят събеседник. Тези дни се замислих над думите му поради няколко събития. Естествено, на първо място, защото на 19 февруари отбелязахме 140 лета от обесването на Васил Левски. За Апостола на свободата отдавна вече се е казало и изписало кажи-речи всичко и не смятам за нужно и аз да досаждам с никому интригуващи дитирамби в прослава на личността му. Направи ми впечатление обаче някаква безумна кампания, в рамките на която споменатият монумент, както и тези на св. Патриарх Евтимий Търновски и Руски паметник бяха покрити с бели платна, гарнирани със сини питанки. Освен това към тях имаше и въпроси от сорта на „Защо паметникът на Васил...

Българската писателка от немски произход Беа Нади ще се срещне със своите читатели във Варна. Срещата е насрочена за 06.03.2013 г. (сряда) от 18.30 часа в читалище „Варненски будители” на бул. „Сливница” №46 в морската столица.

Нади е автор на романите „Приказки за боговете”, „От светлина родени”, „Предупреждението” и „Диалог с мрака”, а читатели определят книгите й като "магични калейдоскопи".

Поради ограничения брой на местата в залата, е добре желаещите да потвърдят предварително присъствието си на e-mail: julianabankova@gmail.com.

Вижте отговорите на Беа Нади в нашата рубрика "Как четеш".

Министър-председателят в оставка Бойко Борисов излезе пред хилядите хора, събрали се пред НС в негова подкрепа, и ги прикани да се разотидат. Той ясно каза, че ще счита всеки за провокатор, ако тръгне към централата на БСП. Преди това трактори се приближиха до сградата на парламента, а камиони с овце бяха паркирани около храм-паметник „Св. Александър Невски". В района има около 3000 души. Те са там в подкрепа на премиера в оставка Борисов.

Знам! Принципно погледнато, ние искаме да сме богати и щастливи! Да имаме сто и петдесет кабелни телевизии, излъчващи непрекъснато смешките на Слави Трифонов, както и голи жени, но те да не са аморални; искаме още течен бял шоколад и баница със свинско и отделно свинска пача – сутрин обед и вечер - на масата; чучури с мед и мляко по улиците, петстайни апартаменти в Бояна за всеки, пенсии като заплати на генерали от Пентагона, но може и като на генерали от УБО; както и да сме Швейцария на Балканите, а защо не и Норвегия на Апенините. Ние, българите, общо взето, искаме все хубави неща. Ние плачем, че сме загубили духа си и живеем в бездуховност, но плачейки и хлипайки така, ние лукаво и хитричко мислим за някоя почивчица в Анталия с отбиване в Истанбул, където да си купим рахат локум и евтин рутер СХ 23N32. Ние ужасно добре умеем да мятаме клишета като кюфтета – за морала, за духа, за Морала и Духа, за Светините и разни други подобни. А после да се задавяме от блажните хапки на...

Парламентът прие оставката на кабинета "Борисов". "За" падането на правителството гласуваха 209 депутати - 111 от ГЕРБ, 37 от левицата, 14 от сините, четирима от "Атака" и независими народни представители. Очаква се да има консултации при президента Росен Плевнелиев за служебен кабинет.

Един приятел ми го прати. Да го приемам ли за референция ?!

Хубаво е усещането за свобода и искам да го споделя- не толкова с читателите, колкото с „писателите”, т.е. с и срещу онези, които в момента насочват с микрофон и камера ръката на обществените страсти, и налагат почерка си в писането на историята. Те имат в момента най-голямата власт в България – властта да моделират бъдещето ни по свой вкус с избора на събеседници, теми, акценти и цели кампании с решаващо значение за каптирането на бликналата обществена енергия.

Властта тук и днес по ирония на съдбата, но не съвсем случайно и съвсем не случайно, попадна в ръцете на медиите. Тази власт медиите не са си я извоювали по заслуги- тя им е връчена от същите онези монополи, срещу които тръгнаха протестите и на които медиите (не)забележимо служат вярно.

Властта наистина се затъркаля по улиците, но президентът само формално е този, който щял да я връчи някому. Нищо подобно, медиите ще я връчат и ролята на МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ е определящата величина в предопределянето на развоя на днешната криза и на начина, по който тя ще бъде употребена. Днес вече един водещ на телевизионно предаване с голяма аудитория, неговият невидим продуцент и още по-таен за публиката работодател имат повече реална власт в смутното време, отколкото който и да е администратор в държавата.

Да сте чули обаче някой да протестира срещу МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ? Няма и да чуете, защото това зависи отново от медиите. А докато „улицата” се досети за лозунга, „НЕ НА МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ”, те ще са канализирали уличната енергия в желаната от останалите монополи посока.

Връхната точка в защитата на тези монополи беше наглото подмятане на премира Борисов към журналистите в България, че ако искат независимост трябвало да си продадат апартаментите и да си ги създадат независимите медии със собствени средства. С което каза, че изисква послушание в рамките на далаверата с медийната собственост, над която властва. И го получи.

Не говоря само за МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ като структуриране на медийната собственост. Говоря за обсебването на публичното говорене от монополисти с отдавна изтекъл срок на годност. Няма да предлагам списък с имена, но ще спомена само 3 за илюстрация.

-Вездесъщият Петьо Блъсков, когото телевизиите не могат да си поделят. Същият, който е възможно най-представителното лице за налагането на байганьовската философия ”всички са маскари”. Същият, който непрекъснато говори за журналистиката като „занаят”, каквато за него тя наистина е – „правене” и продаване на вестници заедно със заробените в тях журналисти. Същият, чиито цинизъм в отричането на самия факт за падението на журналистиката у нас е представителен за катастрофалното сгромолясване конкретно на вестникарския авторитет пред читателите. Същият реагира обаче на главоломното покачване на значимостта на свободното слово в интернет с погнуса срещу тази тенденция, наричайки я „най-отвратителното нещо”- непоносима е за този сръчен продавач „прекомерната свобода”. Ето този същият е превърнат от телевизиите в нещо като журналистически омбудсман, който раздава „справедливост” от занаятчийския си пиедестал на рушител на читателското доверие в нашенската журналистика.

- Валерия Велева, българската журналистка, която беше обвинена публично във взимане на пари от поръчител на статиите й, но понеже обвинителят й е още повече омазан, какъвто е Ахмед Доган, т.н. обществено мнение избра да се примири с нея като по-малкото зло в този кратък дуел на думи срещу думи, за да я гледа сега да раздава от екраните рецепти за излизане от кризата, започнала от мига на изборната победа на нейния Бойко, комуто тя слугински носеше на следващия ден лично опечена баница в Банкя.

-Николай Бареков, (уни)кален отвсякъде! Толкова (уни)кален, че днес вече крещи в ефир на подчинените му репортерки да не „замазват” внезапно обраслите с храброст негови въпроси към един от партийните му вождове от ГЕРБ. Толкова (уни)кален, че след дългото пълзене в нозете на Борисов сега се изправя в цял ръст и се зъби на…посочения от Борисов за президент Плевнелиев. „ Аз лично ще наложа мониторинг върху президента Плевнелиев”, ревна днес демократично от екрана същият Бареков, който призоваваше любимия си Борисов да въвежда едва ли не военно положение с подмазваческото искане за масова разправа без съд и присъда: „Генерале, товарете камионетките”. (Уни)кален и достатъчен както обобщаващ образ е Бареков за това, докъде могат да стигнат в наглостта си медийните монополисти, превърнати в такива от „генерала” по наследство от неговите предшественици от тройната коалиция.

И не ми казвайте, че говоря срещу колегите си. Защото байганьовците, баничарките и мазниците изобщо не са ми колеги. Говоря срещу МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИСТИ , които занаятчийски надуха, т.е. олекотиха цената на медийния продукт толкова необуздано, че той литна като балон над основната ценност, която би трябвало да защитават: свободата.

В България царува моделът на Путин. Както ми каза известният руски коментатор от в. „Комерсант” Константин фон Егерт, в Русия има само две партии: на свободните хора в интернет и на телевизиите, контролирани от Путин. И у нас в момента е така.

Да сте видели и чули досега някоя телевизия да се е „сетила” в тази криза да даде думата на някой от популярните в мрежата български коментатори, които сами, без никакво господарско заплащане, градят авторитета си пред публиката ( не ми приписвайте самопоканване, не бих и приел в повечето телевизии да споделя слугинския им позор, а камо ли съседството с някой от любимите им монополисти, претендиращи да са журналисти)?

Ето затова казвам, че е хубаво да си свободен. Защото можеш да си позволиш лукса да пишеш срещу МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ. Това не могат да направят и най-смелите, най-свободните по дух колеги в медиите, каквито има и там.

Свободата на словото в България, по признание не само на „Репортери без граница”, е прогонена в интернет и разширява територията си въпреки верните иначе констатации за рисковете хората да се информират от манипулирани и там ( анонимни) твърдения. И от интернет ще тръгне лозунга „НЕ НА МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИСТИ”.

Р.S. Ако някой пита от какви позиции давам оценки –повтарям: от позицията на журналист, който може да си позволи лукса да изрази позиция срещу МЕДИЙНИТЕ МОНОПОЛИ. Макар и не толкова важно, има и друго, отговарям със статистиката от блога от вчерашния ден, привлякъл рекордните близо 35,000 посещения, които с това темпо до броени дни ще станат 12 милиона за период от 5 години.

Blog Stats Summary Tables
Total views: 11,936,198
Busiest day: 34,968 — Wednesday, February 20, 2013

Share on Facebook

Сега, когато всички слушат поредните изказвания в народното събрание, подтикнати от уж неочакваната оставка на премиера Борисов, се показва колко ниско ниво има политическия живот в страната ни. Осъзнавам, гледайки поредната новинарска емисия, узаконяваща несправедливостта, колко ми е мъчно ми за двете ми родини. За страните със стар и горд народ, за площадите на Дамаск и София, видели векове история. Всеки ден, в който хората продължават да бъдат разделени заради политически интереси, прави положението на обществото в двете ми родини все по-тежко и по-тъжно.

И в двете ми родини на власт е популизмът и невежеството.

И в двете ми родини олигарси и самовлюбени хора управляват мнозинството, без да се интересуват от правила, морал, задължения и отговорност. Те играят с чувствата на обикновения гражданин, както дете играе със своите играчки – забравя за тях, когато спрат да са му интересни.

И в двете ми родини протестиращите са определени като престъпници, а протестите – добре изигран сценарии и привнесена отвън конспирация. Властимащите не се свенят да критикуват чуждото, но да затворят очите си за своите престъпления.

И двете ми родини са в плен на себе си, на историята, миналото и неясното бъдеще без мечти. Важно е настоящето, а то е мразено от обществото и поради това тъгата се усеща по всяка улица и площад.

И двете ми родини са готови да обвинят другия, но не и себе си.

И в двете ми родини всяка следващо правителство е съставено от познати до болка лица, разрушава постигнатото и започва неосъществимото.

И в двете ми родини медиите са продължение на властите, а не техни критици и корективи. Журналистите са готови да напишат сензация, но не и истината. В телевизионните канали работят братовчеди, братя, сестри, бащи и чичовци – но не и професионалисти. За медиите в двете ми родини, статуквото е поносимо, приятно и безпроблемно.

И в двете ми родини народните представители са избрани от интереси, и в двете ми родини депутати стават на крака и ръкопляскат на простотата, стига тя да е изказана от силния на деня, и седят, и се крият, когато трябва да изкажат личното си мнение. Изказванията са сякаш взети едно от друго, а разликата може да се направи единствено в използвания език.

И в двете ми родини, лидерите използват реторика, пригодна за отминали времена, опираща се на национализма,  без да се зачитат правата на всяка част от обществото. На хората се повтарят заучени и изтъркани фрази, излъскани отвън, но празни отвътре.

И в двете ми родини хората са потиснати, изплашени, неуважавани и незачитани.

И в двете ми родини има институции без власт и избирателна справедливост. Докато се правят показни арести, престъпността е на улицата.

И в двете ми родини лидерите не желаят народ със самочувствие.

И в двете ми родини властимащите не биха се посвенили да извадят оръжие, стига да запазят мястото си.

И в двете ми родини народът би сринал парламента си, само ако тропне дори веднъж.

И в двете ми родини властта е готова да плаща за народна любов, за показност, за изкуствена загриженост.

И в двете ми родини хората са готови да изоставят истината и солидарността, стига това да ги отдалечи от реалността. И точно това желаят от властта.

И в двете ми родини хората предпочитат преклонение пред Бащата, пристигналия Месия, но не и пред правото, справедливостта. Като малко дете, нуждаещо се от ласката, а понякога и грубостта, на родителя. Обществото е загубило вяра в себе си, в способността си да управлява днешния ден.

Мъчно ми е, мъчно ми е за двете ми родини. Но изходът не е бягството.

И нека да споделя отново думите на един писател, който в началото на XX век, потиснат от реалността, написва следните редове:

Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.

Горко на народ, който се облича с дреха, не изтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, не изцедено от неговата собствена преса.

Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър.

Горко на народ , който насън презира някоя страст, а наяве й робува.

Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.

Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.

Горко на народ , който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.

Горко на народ , разделен на части, всяка от които си въобразява , че е народ.

Трябва ли Джубран да ни каже онова, което всеки един мисли, но не смее да изкаже? Трябва ли още години наред да споделяме тези редове, и да не се промени нито буква?

Пампорово е разположен високо в Родопите, сред величествени борови гори. Курортът е отлично място за зимни спортове, но и изкушение за любителите на красиви гледки.

Опитах да съчетая и двете занимания. Като начало, в пет сутринта, тръгнах от лифтова станция Малина, нагоре към Снежанка, по писта №4. Хората обикновено се качват с лифта денем и пропускат един голям пакет от неповторими усещания. Сред тишината се чува единствено хрущенето на снега и повея на вятъра, на небосклона блестят звезди. Дори умората се изпарява в кристалния планински въздух. Бях изгасил светлината на челника и вървях, като в транс, по съвършено загладената писта, когато насреща се показа кулата.

Крайната цел ми се стори толкова далечна, че бях на път да се откажа от плановете си. Неусетно звездите избледняха и небето се обля в топла светлина. За късмет, точно тогава излязох на обзорно място и пред мен се ширна неповторима гледка. Родопските хълмове потъват, като остров, в океан от облаци.

Оказа се, че съм стигнал до разклона, където се разминават две стръмни писти 3 и 4. Обозначени са, като черни, заради екстремно отвесния им наклон. Едвам успях да се удържа, без да политна надолу.

Върнах се на по-равно място, за да посрещна неповторимия изгрев.

Оттук се вижда обсерваторията Рожен.

Бях пречистен и зареден с енергия да покоря крайната си цел - връх Снежанка. Само, че досега не бях изкачвал такова нещо, като Черна писта. Тук няма пътечка, която се вие във вид на серпентина, нито може да се върви извън пистата, защото снега е дълбок. Пътят е само нагоре, все едно пред теб има стена.

Набелязах си горичката отгоре и докато не се добера до нея, никакво връщане назад! Стъпил вече стабилно, обърнах поглед.

Всеки подобен подвиг само вливаше още енергия в мен, вместо да ме изтощава. Вдигнах глава и осъзнах, че съм достигнал кулата.

Тук почти не достигат скиори и снегът е неутъпкан.

Покрив на къщичка се подава над снега.

Заобиколих върха и излязох откъм южната страна, където над океана от облаците се подават заснежени върхове.

Как бих искал да се кача на лифта и да поема натам.

Слънчеви петна пълзят над заснежените гори.

След бавното изкачване до върха, предстоеше шеметно слизане надолу, по задни части.

А после и аз, като нормалните хора, се качих на ските и се отдадох на зимни развлечения.

Снимки

GPS маршрут

 Светкавична реакция на ядрената мафия и обслужващите я медии беше забелязана след публикуването на материала Медии блажат от скока на цените и надуването на сметките за тока. Точно една седмица им беше нужна, за да се „кореги...

Продукти за 4 порции:
500г охладени пилешки гърди
1 глава зрял лук
1 картоф
1 морков
1 яйце
½ ч.ч. брашно
щипка сол
щипка червен пипер
щипка розмарин
мазнина за пържене

За основа спагети:
1 пакет от 500г спагети
1ч.л. сол
2- 3с.л. зехтин
3- 4 домата

Приготвяне:
Зеленчуците се почистват и измиват. Срязват се на 3. Слагат се в кухненски чопър. Смилат се. Надробените зеленчуци се преместват в купа. В чопъра се слага пилешкото. Смила се на кайма. Добавя се в купата при зеленчуците. Чуква се едно яйце. Добавят се подправките. Брашното се пресява. От пилешката кайма се оформят кюфтета, колкото орех. Овалват се в брашно. Пържат се в силно загрята мазнина. Готовите се изваждат в йенска купа.
Спагетите се варят в подсолена вода. Следват се предписанията на опаковката. След готовност се отцеждат от водата. Поливат се със зехтин. Объркват се. Доматите се белят. Стържат се на ренде. Вземат се 4 чинии. В средата на всяка се оформя купчинка навити спагети. По края й се редят кюфтенца. Порциите се поливат със свеж доматен сос.

Нееднократно съм говорила за уникалния начин, по който Google промотират технологиите си, а те нееднократно са ми давали добри примери за това. Днес отново има какво да видим в представянето на Google Glass – един повече емоционален, отколкото технологичен клип, както подобава.

Видеото излезе вчера и вече има повече от 2 милиона гледания – viral, както повечето добри видеа на Google. Не се съмнявам, че за техническите спецификации на Glass може да се каже много, може да се говори вдъхновено за уникалната технология и какво ли още не. Но Google знаят, че по-важна е емоцията – затова и залагат изцяло на нея, докато практически ни показват какво е Glass:

Защо работи?

• Видеото показва емоция, което привлича вниманието много повече от технологичния жаргон.
• Практически виждаш какво може Glass, вместо само да ти разказват за него.
• Видеото е динамично и заредено с много лични моменти – две причини, които карат потребителите да споделят и да го направят viral.
• Погледът от първо лице не е използван само заради спецификата на технологията – той е типичен и за други промо-видеа на марката. Така видеото създава по-голяма интимност и дава на зрителя усещането, че е част от случващото се.

The post Google Glass: технология с емоция appeared first on Васи ли?!.

Къщата гори, пожарникарят бяга, за да се върне „целият в бяло” при разпределението на оцелялото имущество. Това е положението днес!
Това се вижда от инструкциите от името на парламентарната група на ГЕРБ да бъдат мобилизиран „всеки, който има възможност, да отиде пред Народното събрание в подкрепа на Б.Борисов”, разпространявани от телефон на телефон ( и разконспирирани в интернет).
На спонтанните протести, пожарникарят отговаря с помпане на личните си мускули, употребявайки партийно-държавната машина.
Този човек не е подал оставка от ролята на манипулатор и незаменим „вожд” с амбиции за реванш- опитва се да поиска оставката на свободното волеизявление на хората, пришпорвайки за тази цел целия ресурс на държавата и партията си.
Защото кое от двете е вярно: че Борисов си тръгва наистина от властта или, че властта му е по-мила от всичко и партията му на практика отрича акта на оставката, чрез агитация Б.Борисов да бъдел подкрепян?
Защото- вникнете в абсурда- да подкрепиш в този момент Борисов, означава до уважиш и подкрепиш решението му, т.е. оставката му. Обратното е, влюбените в него би трябвало да НЕ го подкрепят в желанието му абдикира и да го молят да продължи да управлява.
Такава подкрепа бих подкрепил и аз, но беглецът от отговорност не може да бъде накаран насила да си понесе докрай кръста, който захвърли като на Йордановден в мътните води на потеклите по улиците реки на протеста и пак той, най-видният ( в огледалото) юнак, ще се хвърля гол до кръста с бабаитски скок да вади кръста след Великден.
Бяга от Видовден.

Share on Facebook

Share on Facebook

Номинация за “Юрист на годината”: Маргарита Илиева от БХК

След всичките нови идеи, които измисляме и ви предлагаме в КРОКОТАК, не трябва да пропускаме и  класическите Пижо...

Не пропускай своя шанс да участваш в конкурс с награден фонд 50 000 USD и да спечелиш място в една от най-престижните технологични програми в НАСА!!!

Започна състезанието Singularity University Global Impact 2013  

Иновативни идеи от региона на Централна и Източна Европа и Турция имат възможност да спечелят две стипендии на стойност $50 000 за участие във водеща технологична програма в изследователския център на НАСА в Силициевата долина, САЩ.

Програмата „Singularity University“, основана с участието на НАСА, организира таз годишното състезание в Централна и Източна Европа и Турция. Тази година най-добрите проекти на двама участници ще спечелят награди на стойност $50 000 под формата на две стипендии за лятната програма в НАСА. Иноватори и предприемачи от Централна и Източна Европа и Турция могат да вземат участие. Те трябва да кандидатстват с проекти, които имат за цел да подобрят живота на поне 1 милион души в техния регион.

Състезанието „Singularity University Global Impact“ цели да намери и провокира нови възможности и идеи, които да подобрят живота на милиони хора, възползвайки се от последните научни и технологични разработки. Самото състезание се провежда за втора поредна година. През 2012 бяха представени повече от 50 проекта и организаторите очакват през 2013 година броят им да надхвърли 200. Иновативни идеи от Австрия, България, Чехия, Унгария, Румъния, Полша, Словения, Словакия, Турция и Украйна ще се състезават за двете стипендии. Победителите в състезанието ще вземат участие в програмата през 2013 г. Всяка стипендия се равнява на $25 000 и ще покрие всички разходи, включително: път, настаняване, храна и образователна програма.

“Много се радвам, че миналогодишният конкурс създаде такова добро впечатление и впоследствие моделът беше последван от други организации, много близки до нашата. Надявам се, че подобни състезания, ще ни помогнат да разпространим още по-добре технологичните иновации и предприемачеството в региона”,

сподели Чаба Сабо – основател на „SU Global Impact Competition CEE&Turkey“.

„Това е безспорно една от водещите технологични програми в Света, а миналата година български участник успя да спечели стипендия и да замине в НАСА. Убеден съм, че и тази година ще имаме участници на финала на състезанието и че проектите им ще са наистина иновативни“,

коментира Райчо Райчев – представител на Програма „Сингулярити“ в България.

Процесът на кандидатстване в тазгодишния конкурс „SU Global Impact Competition CEE&Turkey 2013“ ще се различава от този през 2012 година. Участниците могат да намерят цялата информация на уеб сайта: www.sucee.eu и да кандидатстват до 24ти Февруари.

Кандидатства се с онлайн регистрация и с кратко видео.

Финалистите ще бъдат обявени през март и ще представят идеите си по време на финала на SU Global Impact Competition през април. Окончателното представяне ще бъде пред Салим Исмаил, бивш заместник изпълнителен директор на Yahoo и настоящ изп. директор на програмата, както и редица регионални ръководители на водещи организации от Източна Европа. Финалът ще се проведе в Будапеща, Унгария в средата на април 2013.

За програма „Сингулярити“

„Singularity University“ е организация създадена в сърцето на Силициевата долина, в най-големия изследователски център на НАСА „Еймс“ в Калифорния. Програмата е основно средище за учени, изследователи, предприемачи и правителствени лица. Целта им е да разберат повече за последните иновации в експоненциално развиващите се технологии като: 3Д принтиране, роботика и изкуствен интелект, биотехнологии, нанотехнологии, технологии с космическо приложение.

Тези, които се справят с предизвикателството и спечелят състезанието ще станат част от интензивната програма. Тя включва образователни курсове във всички посочени области, както и посещения на част от най-големите компании в региона (NASA, Google, Cisco, Facebook) и срещи с високотехнологични стартиращи компании от Долината.

По време на курсовете, участниците ще работят заедно с водещи учени и световноизвестни технолози. В края на двумесечната програма, участниците ще представят своите собствени бизнес идеи, които могат да бъдат подкрепени от инвеститори от Силициевата долина.

 

Днес България чества 140 години от обесването на Васил Левски. И по една тъжна причина това честване ще премине и под знака на всенародния протест срещу ограбването на голяма част от българите от енергийните монополи. Гледайки и слушайки през последните дни реакциите на един куп политици от опозицията, аз прозрях каква жестока и страшна пропаст се е появила в историческата памет на нас, българите. Ние честваме героите си, мъчениците си, светците си – всички онези, които поколенията преди нас са имали за свещен пример и подражание. Но като се замисля ...

Ново видео от Google разкрива интересни детайли и ни приближава до интерфейса и усещането от използването на Google Glass.

Видеото показва доста интересни детайли и подробности за устройстовото и неговата функционалност, поднесени под формата на добре направено демо. Вижте повече за интерфейса и функционалността на Google Glass:

http://www.youtube.com/watch?v=v1uyQZNg2vE

Интересна е и тактиката на Google за “pre-order” кампанията, която те стартират за продукта. В момента трябва да си “заслужите” правото да бъдете от първите собственици. Ето как можете да се сдобиете с Google Glass:

Очаква се продуктът да се появи в началото на 2014-а година и да струва $1500.

В деня на премиерата на дългоочаквания флагман One на HTC започна да се появява информация за новия флагман на Samsung – наследника на изключително успешния модел Samsung Galaxy S III. Според информация, изтекла в мрежата, той ще бъде представен съвсем скоро – на премиера на 14 март в Ню Йорк. Ние вече знаем, че наследникът на Galaxy S III няма да се появи на Mobile World Congress 2013 в Барселона. 

Странно съвпадение. Точно в деня, когато НТС обявиха своя наистина добър топ модел НТС One, всички в мрежата обсъждат една по-гореща новина – предстоящата премиера на Samsung Galaxy S IV.

Ето и няколко поста в Twitter в потвърждение на това:

RT @bgr: The HTC One looks great, but it will likely get swept away by the Galaxy S IV in three weeks bgr.co/VFmN5y by @bwreedbgr

— Brad Reed (@bwreedbgr) February 19, 2013

 

#Sony Xperia Z – стекло – Iphone прошлого – 4/4s. #HTC One – сплошной металл – Iphone настоящего – 5. #Samsung Galaxy S4 – Iphone будущего?

— sli-q (@qDreamVille) February 19, 2013

 

More important than a new HTC phone is how HTC is going to fix the problem that nobody really recognizes its brand.

— Brian X. Chen (@bxchen) February 19, 2013

 

Какво ще видим от Samsung на 14 март вълнува всички колеги, защото все пак кралят на Android смартфоните е Samsung и се очаква наследникът Galaxy S IV да затвърди тази титла. Според слуховете, появили се в мрежата, той ще е с осемядрен процесор Exynos 5, 4.99-инчов Full HD дисплей, 2GB RAM, 13-мегапикселова камера и последната версия на Android – 4.2.2.

Жалко за HTC, при положение че пускат един прекрасен смартфон HTC One в желанието си да си върнат славата, която имаха през 2010 година, когато техният Android смартфон Evo беше най-търсеният модел. В момента HTC правят най-добрите телефони с Windows Phone 8 операционна система, но дали ще успеят да си възвърнат короната и при Android смартфоните остава да видим.

Предизвикателствата пред HTC са много. Те произвеждат прекрасни мобилни продукти, но нямат славата, а и маркетинг бюджета на Samsung. Марката HTC не е така добре известна сред потребителите, както е брандът Samsung. Така че всичко е въпрос на добра маркетинг кампания и, естествено, бюджет за нея. Ще успее ли HTC да се намеси в битката между Samsung и Apple за подобаващо място на експлодиращия пазар на мобилни устройства? Ще разберем съвсем скоро.

Снимка: Samsung