Руският поп Филип ( когото отказвам да назовавам с уважителни титли и ще наричам тук за краткост „поп”- както в поезията на Христо Ботев), поставен начело на Руската църква в София, беше прогонен от България на 11 март, но има нахалството да кандидатства за завръщане с ясното съзнание, че това е скандално.

Поп Филип си позволи на българка земя да демонстрира руска надменност в Руската църква на бул. „Руски”, разположена на гърба на бившето съветско посолство и край катедралата, наречена на руския светец Александър Невски. С това си навлече съпротивата на българските енориаши и предизвика нова битка на българите за църковна независимост. Тя се увенча с успех след 10 месеца, завършили с 30 дневен ултиматум към Филип да напусне България, изтекъл на 11 февруари.

Малко повече от седмица след като руският поп се изниза тихомълком от България поради незаконното си пребиваване тук, Московската патриаршия, принудена от шума в руските медии ( главно в интернет, но и в опозиционната радиостанция „Ехото на Москва”), призна с половин уста за отзоваването на Филип.

Българските медии така и не обърнаха внимание на малката българска победа на справедливостта срещу имперската арогантност, демонстрирана от руския поп. Сега ги информирам отново: руският поп, може би поощрен от сигналите за българския мазохизъм, си е подал документите в българското посолство в Москва за българска виза независимо от факта, че на посланика на Москва в София Юрий Исаков, който се е опитал да ходатайства, е било заявено ясно, че нарушителят в расо е нежелан в България.

Прилагам към новината една прогноза: българските власти нямат намерение да подновят визата на руския поп, който си позволи да се държи господарски спрямо българските миряни. Онези в Москва обаче, които упорито лансират нежелания тук поп, явно залагат на надеждата, че очакват в София на власт да дойде по-сговорчиво българско правителство и правят нужните постъпки да се възползват от такъв евентуален сценарий, при който да наложат Филип Василцев Българомразеца на неговия руски престол в българската столица.

Share on Facebook

Рискът от бедност в ЕС е най-висок в България, според изнесените статистически данни от Федералния статистически институт (Дестатис) на Германия. 22.3% от населението на България е изправено пред риск от бедност. Страната ни е следвана от Румъния (22.2%), Испания (21.8%) и Гърция (21.4%), показва статистиката.

Facebook покани журналисти и медии на специално събитие свързано с Android на 4 април в централата си в Менло Парк, Калифорния. В поканите пише просто “Елате и вижте нашият Нов Дом в Android”.

Какво точно ще бъде обявено не е ясно, но спекулациите са, че това може да бъде модифицирана версия на операционната система Android с вградена функционалност на Facebook инсталирана на смартфон от НТС. Вероятно няма да е “нова” Android, а променена версия с дълбока интеграция на функционалностите на Facebook. 

Нов смартфон специално за Facebook произведен от НТС с модифицирана Android операционна система? Дали това е HTC “Myst” за който писахме наскоро? Ще разберем в четвъртък.

Едно изключително интересно събитие, което ще следим внимателно и ще ви информираме своевременно.

Снимка: pocket-lint

„За какво е опашката?” За хората, които имат някакви спомени от соцвремената – по-бледи или по-ярки, този въпрос не звучи толкова странно. По онова време беше разпространено явление хората да се редят на опашки за търсени, но „дефицитни” стоки, които в различни периоди са варирали от чушки за домашно приготвената туршия до… тоалетна хартия. В последните години се забелязва ново завръщане към тази практика, но този път в посока на училищата. Където съвременните родители се редят да запишат своите малчугани, на които им предстои наесен да прекрачат за пръв път училищния праг. За родителите, особено за по-амбициозните от тях, никак не е без значение в кое училище ще водят детето си. Въпреки че по закон крайният срок за записване на първокласниците е 31 май, пред определените като „най-предпочитани училища” започна истинско стълпотворение още преди старта на кампанията, за да гарантират на детето си някое от ограничените места в желаното школо. Битката за записването протече с...

Един човек влязъл в лудницата и видял, че всички ходят с кормило в ръка. Отишъл при директора да го пита защо всички са с кормило в ръка. Директорът отговорил: - Всички са с кормила, така ли? - Да! Директорът извадил едно кормило от бюрото си и казал: - Елате да видим. Усмихни се, България! Инспектори ще проверяват всички психолаборатории в страната заради порочната практика да се издават документи за успешно проведени тестове на шофьори, без те да са стъпвали в центровете. Починът е похвален, защото и без луди зад волана движението у нас е истински ад. А за болните е задължително да намираме подходящо място и адекватен подход: Луд отива при психиатър и му казва: - Докторе, аз съм птица! Докторът: - Добре, тогава идете да полетите малко из чакалнята, а аз през това време ще ви уредя гнездо в болницата.

Имало едно време един зает-презает човек.
Той бил толкова зает-презает с работата си,
че даже нямало кога да се прибере вкъщи.
Но това не било ЧакТакъвПроблем,
защото в офиса си
а/ имал мека мебел;
б/ имал сгъваемо легло, пъхнато под бюрото,
в което вечно си удрял краката;
в/ нямало на какво да спи, но не му и трябвало,
защото и без това не му оставало никакво време за сън.
Един ден заетият-презает човек си казал:
- Аз не съм по-малко зает-презает от обикновено,
но дори и заетите-презаети хора като мен
трябва понякога да виждат приятелите и семейството си.
И тръгнал към къщи.
Първо се отбил да види приятелите си,
а те му казали:
а/ - Ти кой беше?
б/ - Мислехме, че си умрял!
в/ Нищо не му казали, защото самите те били умрели,
но той не бил разбрал.
Заетият-презает човек им се разсърдил
и продължил към дома си.
А като стигнал,
а/ се оказало, че жена му си е тръгнала с децата толкова отдавна,
че в къщата се е заселил таласъм;
б/ снахата, с която не знаел, че се е сдобил, го изгонила с метлата,
защото и било писнало разни измамници да и тропат по вратата,
а ако въобще имала някакъв свекър, за което никога не била чувала,
щял да прати поне телеграма за сватбата;
в/ къщата му въобще я нямало, а на нейно място
се мъдрел луксозен комплекс ново строителство,
чиято охрана го отпратила, защото в правомощията и не влизало
да дава сведения за обитателите, а той нямал заявено посещение.
Заетият-презает човек си казал:
а/ - Такъв е животът! (с примирение)
б/ - Ама че свят! (с удивление)
в/ - ....................! (ненормирана лексика - няма нужда от обяснение)
И
а/ се върнал на работа;
б/ се върнал на работа;
в/ се върнал на работа.

... Такива ми ти ... работи!
Честит петък! :D

Астрономи , работещи с данни от космическият апарат 'Касини' са направили снимки на спътника на Сатурн Мимас на фона на атмосферата на газовия гигант. Снимката с високо разрешение и описание може да се намерят на сайта на НАСА.

Директора на Роскосмос Владимир Поповкин е заявил , че ракетата носител 'Протон' ще буде изведена от експлоатация след 2020г. По думи на Поповкин, на смяна на 'Протон' трябва да се използват ракетите 'Ангара' .

Откакто работя на сегашната си работа, почти няма седмица, в която да не съм на книжна премиера. Ще съм честна, понякога омръзва. Уморяваш се, мислиш си за приятелите ти, които са на купон на другия край на София и малко ти докривява. Но! После се заслушваш. В откъса, който четат, в думите, които казват – за автора за книгата. И ако си късметлия (поне малко) получаваш възможност да надникнеш в един друг свят, непознат на обикновените хора – този на писането, на създаването на завършен текст, на превръщането на набора думи, които се лутат в главата на някого в истинска книга „от плът и кръв“ (хартия и мастило, не знам правят ли се премиери на електронни книги?).

Ако никога не сте ходили на премиера на книга, силно ви препоръчвам да го направите, дори и да не обичате да четете. (Не че наистина вярвам, че има хора, които не обичат да четат).

Представянията на книги, срещите с авторите ти дават съвсем друг поглед не само към писането, не само към четенето, но и към книгата като тяло. Вече не е само хартия, мастило, лепило. Вече е труд, пот и вложени години. Дори най-тъпата книга се променя, когато чуеш авторът ѝ да говори за нея – не, не съм лесно манипулируема, пак можеш да продължиш да я намираш за тъпа, но поне да разбереш и да спреш да се чудиш защо съществува. Друг път, едва след като си чул авторът да говори за книгата си, разбираш защо трябва да я прочетеш. Понякога това си е любов за цял живот.

Има книги, които никога нямаше да открия, ако не бяха премиерите им.

Освен повод да се видиш със страхотните си приятели да смените малко книги, полети с бира, премиерите ти дават възможност за няколко часа да поживееш в същата вселена, да дишаш същия въздух като хората, чиито думи си дишал.

Хубавите неща, които ти се случват покрай премиери (в по-скоро хаотичен, отколкото хронологичен ред):

Да минеш през служебните коридори на Народна библиотека.

Да разкажеш на Богдан Русев, че си живяла в квартира, където и четирите съквартирантки сте имали копие от „Ела при мен“.

Да обясняваш на деца какво е „издателство“.

Да стискаш цяла вечер палци да прочетат любимото ти стихотворение…

Да изпратиш смс на 20 човека, че е супер важно точно тази вечер да дойдат на премиерата, на която си ги поканил.

Да отидеш на изложба, която много, ама много си искал да видиш, но все пак си нямал време – а премиерата е в същата галерия.

Да отидеш на изложба, без да си го планирал.

Изобщо, ходете по книжни събития – панаири, алеи, четения, срещи с автори, премиери. Хората там не са случайни. Местата не са случайни. Книгите, о, книгите никога не са случайни.

И затова, неслучайно, след всяка си малко по-различен човек. Малко променен. Малко   по-богат на емоции, преживявания и думи.

A колкото и да е скъпа една книга (която всъщност никой не те кара да купуваш), това е безценно.

Текст от блога на Мила Ташева 'The Reading Room'.

Шефът на европейските песове (думата няма нищо общо с куче произлиза от ПЕС, партия на европейските социалисти, съкратено членовете и – песове) стана за подигравка. Журналисти откриха въпросния ван Крайслес и взеха интервю от собственика му. Смях в залата! - Добър ден. Вие ли сте собственикът на Крайслера, чиито снимки обиколиха медиите днес? - Да. [...]

Станишев направи фатална тактическа грешка. Очевидно е, че компроматът срещу Цветанов е изработен от Алексей Петров трактора и в него няма нищо уличаващо. Въпросът е толкова ли е отчаят Сергей за да използва подобни практики? Очевидно да. Нищо не се развива по плана на БСП. Първо те бяха изненадани от оставката на правителството и не [...]

Компаните Pratt и Whitney Rocketdyne са потвърдили пригодноста на перспективната технология за лазерно печатане при производството на дейли на ракети

Иво Аръков е роден в Белослав през 1988 г. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. д-р Атанас Атанасов, специалност „Актьорство за драматичен театър”. Той стана известен още с филма „Кецове” на режисьорите Валери Йорданов и Иван Владимиров. Нашумя с участието си в редица театрални представления, сред които е и фамозното „Козата, или коя е Силвия” по текст на Едуард Олби. От 7 април ще можем да го видим и в най-новия роден сериал „Фамилията”. Ето какво сподели Иво за продукцията, (не)възможните бягства и литературните си фаворити. - Ако разгледаме „Кецове” през призмата на събитията в държавата от последните два месеца, можем да кажем, че е филм за бунта на едни хора срещу системата, в която живеят. В какво се изразяват твоите миниреволюции против въпросната? - Били са насочени преди всичко срещу мен самия, срещу пороците и несъвършенствата ми. Изтраяха до момента, в който разбрах, че няма смисъл от подобна борба. Осъзнах, че ако искам да се променя, трябва да...

Левият италиански лидер Пиер Луиджи Берсани вдигна ръце от коалиционните пазарлъци. След дълги и безплодни опити да получи подкрепа за формиране на правителство в разчекнатата от криза страна той постигна краткосрочно просветление: „Само психичноболен човек би имал желание да управлява в този момент”. Като един не съвсем здравомислещ човек Берсани даде да се разбере, че е готов да поеме огромния товар от управлението, но настоява всички останали също да внесат своята лепта за отговорността. То такива като него – жертвоготовни луди за връзване – има под път и над път в политиката. И особено в Италия. Тъкмо поуспокоил кръвното си налягане, вечният италиански държавник Силвио Берлускони пак поиска властта. Безразсъдството му го накара да изрече немислимото – Кавалера се прежали да се повъргаля в една властова постеля с бившия комунист Берсани. Изненадващият реверанс на подсъдимия медиен магнат е недвусмислен признак за безумие. На човек, който смята, че комунистите искат да го...

На 29 март в 4:28:22 ( наше време ) , успешно бе реализирано скачване на 'Союз ТМА-08' с МКС . ТПК 'Союз ТМА-08' се скачи с МКС към малкиа изследователски модул (МИМ2) - 'Поиск' на руския сегмент . Процеса на сближаване бе проведен в автоматичен режим под контрола на специалисти от ЦУП и екипажа на кораба - командира Павел Виноградов, бординженерите Александър Мисуркин и Кристофер Кассиди , а също така и от Роман Романенко от страна на МКС.

Всяка новопостроена къща в Ланкастър трябва да произвежда 1 kw.

Град Ланкастър в Калифорния е сравнително малък град, представете си го нещо като Русе. До неотдавна Ланкастър е едно по-скоро скучновато и неизвестно място, за разлика от Русе, който е прочут с редица феномени започващи с “о”, като обгазяване и обезлюдяване. От няколко години насам обаче, местната управа в този град oт далечния Запад се е амбицирала да го извади от анонимните редици на прованса, като го превърне в нещо, което нарича скромно Соларна столица на вселената. Логиката е желязна – Калифорния е едно що годе светло място със своите средно между 250 и 300 слънчеви дни годишно. Според последната регулация, инсталирането на соларни панели върху сградите става задължително.

Ето какво – постройките в града с размери над 650 кв. м. трябва да имат инсталирани мощности за производство на 1 kw до 1,5 kw, а селските имоти до 10 000 кв. м. трябва да са гарантирани с поне 1,5 kw слънчева електроенергия. Общинарите стягат проект, с който ще могат да изнасят произведената в повече енергия на съседни общини. Изглежда, че кметът Парис е взел присърце проблемите на планетата с климатичните изменения и изчерпването на ресурсите, тъй като в списъка с инициативи и проекти в които общината смята да се забърка четем още: всички новопостроени къщи да притежават LEED стандарт; всички новопостроени къщи да имат система за рециклиране на така наречената “сива” вода (тази, която излиза след пране, миене на чинии или къпане); използване на LED за уличното осветление, така че то да бъде изключено от националната мрежа.

—

повече на environment 360

Гласът на българите зад граница би трябвало да бъде чут. Законодателите трябва да се излекуват от своето късогледство и да разберат, че не може повече да загърбват два милиона сънародници. Ако това не стане в най-скоро време, второто поколение ще смесва на латиница български, английски, испански, френски, немски думи, а третото в най-добрия случай ще има двойно ff на фамилното си име, но няма да знае нито дума български.

Моряшки професионален съюз - организация с идеална цел, която има членове, работещи в различни краища на света, и е член на Международната транспортна федерация /ITF/ и на Европейската транспортна федерация /ETF/, организира национален конкурс в чест на Деня на моряка - 25 юни. Конкурсът, озаглавен "Диря в морето", е за литературни и изобразителни творби в различни жанрове.

Странно е да си дете на Прехода. Имаш откъслечни спомени за Соца (в моя случай - една Нова година с Дядо Мраз, вероятно през 88-ма), които изобщо не си сигурен дали са от тогава или от малко след това - то каква ли е била и разликата, оказва се в крайна сметка. Спомняш си бегло Виденовата зима и малко по-ясно последвалите политически "победи" на демокрацията - евроинтеграция и т.н.

И тогава идват книги като „Мое дясно“ на Георги Лозанов, които, през призмата на медийния анализ, предлагат почти документален прочит на случилото се от последните 25 години и започваш да пренареждаш пъзела в главата си отново и отново.

Дали и как точно се движат събитията в първите месеци след 10-ти, как медиите общуват с властта и властта флиртува с медиите преди избори и след това, къде се скри църквата и защо религията като един от основните устои на дясното сякаш липсва от живота ни, що е ДС и колко надълбоко се е вкоренила тя в почвата у нас, как изобщо медиите създават митове и герои и ги развенчават след няколко години точно по обратния път... Всички тия неща изскачат от страниците - някои по-силно (като темите за досиетата и църквата), други - по-нарядко, но пречупеността им през погледа и личната/емоционалната ангажираност на безспорно най-уважавания медиен експерт у нас прави акцентите някак симптоматични.

Ще си позволя да нарека този сборник с публикации - анализи, коментари и интервюта с доц. Лозанов - „учебник по дясната идея“. Ще се учудите колко болка по загубената кауза може да прочетете между редовете на само шепа ситуационни анализи, и то писани в продължение на над 20 години.

Имам си причина да чета тази книга точно сега. Както и имах причина да запиша профил „Печат“ за висшето си образование, за да имам сигурни лекционни срещи с Лозанов и още няколко преподаватели в журналистическия факултет.

Вие също имате сериозна причина да прочетете „Мое дясно“ - идват избори, а някои неща вече са се случвали и не бива да се забравят.

Странно е да си дете на Прехода. Имаш откъслечни спомени за Соца (в моя случай - една Нова година с Дядо Мраз, вероятно през 88-ма), които изобщо не си сигурен дали са от тогава или от малко след това - то каква ли е била и разликата, оказва се в крайна сметка. Спомняш си бегло Виденовата зима и малко по-ясно последвалите политически "победи" на демокрацията - евроинтеграция и т.н.

И тогава идват книги като „Мое дясно“ на Георги Лозанов, които, през призмата на медийния анализ, предлагат почти документален прочит на случилото се от последните 25 години и започваш да пренареждаш пъзела в главата си отново и отново.

Дали и как точно се движат събитията в първите месеци след 10-ти, как медиите общуват с властта и властта флиртува с медиите преди избори и след това, къде се скри църквата и защо религията като един от основните устои на дясното сякаш липсва от живота ни, що е ДС и колко надълбоко се е вкоренила тя в почвата у нас, как изобщо медиите създават митове и герои и ги развенчават след няколко години точно по обратния път... Всички тия неща изскачат от страниците - някои по-силно (като темите за досиетата и църквата), други - по-нарядко, но пречупеността им през погледа и личната/емоционалната ангажираност на безспорно най-уважавания медиен експерт у нас прави акцентите някак симптоматични.

Ще си позволя да нарека този сборник с публикации - анализи, коментари и интервюта с доц. Лозанов - „учебник по дясната идея“. Ще се учудите колко болка по загубената кауза може да прочетете между редовете на само шепа ситуационни анализи, и то писани в продължение на над 20 години.

Имам си причина да чета тази книга точно сега. Както и имах причина да запиша профил „Печат“ за висшето си образование, за да имам сигурни лекционни срещи с Лозанов и още няколко преподаватели в журналистическия факултет.

Вие също имате сериозна причина да прочетете „Мое дясно“ - идват избори, а някои неща вече са се случвали и не бива да се забравят.

Специален поздрав от КРОКОТАК  за всички деца, които още тази неделя ще празнуват Великден по католическия календар. Лесно...

Ако не знаем произхода на храната си, често с нея поглъщаме антибиотици, химикали и всичко останало, с което тя е била обгрижвана. Фото: Крис Компст чрез flickr

Една малко тревожна депеша, на която не бихме обърнали особено внимание, ако не идваше от авторитетен източник, като NY Times. Става въпрос за изследване проведено от датски и британски учени в малка ферма в Дания, което за пръв път доказва, че бактерия, устойчива към антибиотици, е била пренесена от животни към хора. Което автоматично слага край на и без това отдавна приключилия за нас въпрос вредно ли е за хората или не даването на антибиотици на животни.

Надяваме се на повече информация по изследването в скоро време. Междувременно в момента текат големи пости, така че можем да сме спокойни, а след изтичането им препоръчваме да се наблегне на домашните агнешки флейки. Ако сте от редкия вид кореняк гражданин и си нямате баба на село – всички големи градове вече изобилстват от биопродукти, така че спокойно можете да се приготвите за предстоящите великденски празници.
—
източник New York Times

Писателят К. вървеше по внушителния и блестящ коридор на грамадния мол. Краката му бяха дълги точно толкова, че да прави крачки от по шейсет и три сантиметра. Ни повече, ни по-малко. Писателят К. беше човек с къси крака. Не беше нито висок, нито много нисък. Ще ви направи впечатление несиметричността на сравнението: той не беше висок – от една страна - от друга: не беше много нисък. Това ще рече, че на нас ни е неудобно заради К. И се опитваме да го оправдаем пред света; защото той наистина не беше много нисък, но беше доста нисък, нисичък, дребничък - както биха се изразили някои. А както ни е известно – ниските хора, както и дебелите, гърбавите и непохватните, прекалено красивите или твърде грозните, както и въобще – несъвършените – са мразени от останалите. И тъй като всички хора носят някое от тези качества – изводът е, че хората са мразени. Ето защо ние се опитахме да оправдаем писателя К. Но той нямаше нужда от никакво оправдание. Нито пък от съжаление или съчувствие. Той...

Преди 72 години в центъра на Европа, в един от големите центрове на съвременната цивилизация, изведнъж изникна сътворено от човешки ръце съоръжение, което в продължение на десетилетия стоя като позорен символ за узаконеното насилие на клика от платени агенти над цял един народ. Навремето мой приятел и колега от БТА отиде да се разходи през лятната си отпуска до така наречената Германска демократична република. Момчето произхождаше от семейство на известен столичен лекар, бе завършил тук висшето си образование, знаеше немски и английски и беше един от шепата безпартийни в редакция Международна информация, които дължаха постъпването си в агенцията изцяло на своите способности. На другия ден след пристигането си в Берлин тръгнал да разглежда града и останал да пренощува в някакво хотелче. На сутринта обаче с огромно изумление открил, че пътят му към източната част на града е отрязан от издигната през нощта ограда от мрежа и бодлива тел. Датата била 13 август 1961 г. Така не...

Мира Бъчварова е сред най-нестандартните дизайнери у нас. Завършва Националната художествена академия със специалност „Рекламен дизайн и художествено и пространствено оформление”. Заради шантавата си визия за дрехите Мира е носител на много награди за експериментална мода. Пълна с енергия и нови идеи, моделиерката предлага за пролетта няколко секси модела рокли с флорални и плодови мотиви, които могат да разведрят и най-мрачното настроение. Звездите, които са работили с нея, разказват, че тя е способна да изработи всичко за цялостния им стайлинг – от ръкавиците, до специални пера за главата и обувки с много копчета и капси. В ателието си дизайнерката пази огромна колекция всевъзможни костюми, панталони, ангелски крила, аксесоари и дузина от любимите на клиентите й корсети. Галена, Камелия и Алекс Раева се доверяват на щурата моделиерка за направата на секси тоалети, с които се появяват на сцената. Корсетът може да „скрие” 10 сантиметра от талията ви и да ви направи невероятно...

Продукти:
1 пакет макарони тръбички
1к.ч. олио
1к.ч. пудра захар
щипка канела
1к.ч. смлени орехи
щипка сол
краве масло

Приготвяне:
В тенджера се налива олио. Поръсва се щипка сол. Съдът се поставя на включен котлон. Кокато загрее мазнината, се добавят макароните. Объркват се за да се запекат/запържат. След като придобият лек, кафяв загар, тенджерата се оттегля. Запържените макарони се изваждат от съда, с решетеста лъжица. Взема се друга тенджера. Налива се 1.5лт вода. Съдът се поставя на включен котлон. Слад като заври водата,  се добавят макароните. Варят се според указанията на опкаовката. След готовност, сварената паста се прехвърля в тава за печене. В тенджерата с мазниана се наливат 3 чаени чаши от макаронения бульон. Необходимо е максимално да се обере мазнината. С получената течност се поливат макароните. Ореховте стърготини се объркват заедно с пудра захар и канела. Миксът се поръсва върху макароните. Тука- там се слагат парченаца краве масло. Пастата се пече на умерена фурна, 30 минути. Оставя се да изстине. Реже се на парчета. Запечените предварително макарони, придават интересен вкус. Закуската е добра да се поднесе с чаша топло прясно мляко, айран. Може да се яде и на следобедно кафе.

Само година и половина след излизането си романът „Възвишение“ на Милен Русков ще бъде поставен на театрална сцена. Новината съобщи за „Аз чета“ лично драматургът на Драматичен театър - Пловдив, добре познат и като писател, Александър Секулов.

„Никога български роман не е откупуван и драматизиран толкова бързо купихме правата две седмици след като излезе книгата – почти никой още не я беше прочел“, разкри Секулов. Той и Иван Добчев са автори на драматизацията по „Възвишение“, по която се работи вече над година, а самият Добчев ще бъде режисьор на постановката.

Драматичен театър - Пловдив вече обяви и открит кастинг за артисти от двата пола за предстоящия спектакъл. Той ще се проведе на 2 април от 10 часа в голямата репетиционна зала на театъра, като задължително изискване е кандидатите да са професионални актьори или студенти в 4-ти курс по "Актьорско майсторство".

Очаква се репетициите за постановката да започнат в средата на април.

Днес е най-щастливият ми ден – Pete Cashmore от Mashable е открил блога ми и в момента едва издържам на трафика! Всичко започна с един туит от тази сутрин, след който виждам и много бързо покачване на посещенията. Чудесно е, че световни звезди забелязват блога и 6-годишната работа вече започва да се отплаща!

Разбира се, нищо от написаното горе не е вярно – най-малкото, защото уважаемият Pete не разбира български (ако разбираше, не се съмнявам, че щеше да е от най-редовните ми абонати). Но ако бях продължила в този дух, вероятно някой щеше да ми повярва. Това е “силата” на социалните медии и информацията в реално време – малко потребители си правят труда да проверяват фактите и затова всякакви дребни и по-големи лъжи имат учудващо дълъг и успешен живот. Затова и услуги като LemmeTweetThatForYou могат да съществуват. Накратко, сайтът ви позволява да създадете туит от когото си пожелаете. Всичко може да се променя по ваше желание – от “автора” и текста, през датата и часа та чак до броя ретуити и любими. Естествено, винаги можете да направите скрийншот и после да кажете, че туитът е бил изтрит – това може да се провери много трудно.

За сайта научих от Brian Solis, който си поигра с услугата, за да промотира новата си книга What’s The Future of Business – и, разбира се, за да покаже колко доверчиви са потребителите онлайн. Аз също се позабавлявах с LTTFY, но сега да погледнем и сериозната страна – в свят, който се движи все по-бързо, проверката на информация става все по-важна. Особено когато вземем предвид, че и у нас традиционните медии започват да разчитат на социалните мрежи за генериране на новини. Потенциалът за лъжи, манипулации и дори насочени атаки нараства правопропорционално с увеличаването на количеството споделена информация – просто е физически невъзможно да провериш сам всичко споделено и се доверяваш на останалите потребители.

За тази тенденция имаме и немалко родни примери – първият, който ми изскочи в главата, беше новото лого на Mtel, с което някой реши да се пошегува. “Новината” се въртя в мрежата няколко дни, въпреки че бързо бе разконспирирана. Ами ако тези критични проверяващи хора не бяха на линия, за да потърсят фактите?

Постът Силата на непроверената информация е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ В София – 71 партии подадоха документи за участие на извънредните избори през май. Предизборната борба е вече остра, продължават и атаките срещу президента и служебния кабинет. По темата за предизборните развития в България разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, при кризата на политическата система, в която се намира България, не са ли твърде много партиите, които искат да участват на изборите?

- На изборите през 2009-та, Фили, участваха 20 партии и коалиции, сега – 71. Много са, но пък някой може да каже – малко, тъй като са едва една пета от партиите тук изобщо. Така че аз не бих коментирал самата бройка. Но съм любопитен какви са разликите между техните политически принципи, които налагат съществуването им като отделни политически субекти. Поне една партия, както в Австралия, да беше излязла с пищна блондинка отпред и с девиза – „Ние се отнасяме сериозно към секса”. Но не, всички тук се правят на наистина сериозни политици. Всеки знае, че не са и знае защо не са, просто – като цяло не става дума за принципи, няма откъде да се вземат толкова много принципи в политиката. В огромна степен става дума за безпринципност, за прояви на лични амбиции, за реализация на ченгеджийски поръчки с цел „разделяй и владей”, ако щеш – става дума за простотия, скрита зад думи. Но в българския политически живот винаги е имало излишък на самочувствие и дефицит на здрав разум, Фили, така че не се учудвам на големия брой мераклии да се докопат до някаква митична митница, макар не точно Солунската, за която мечтаеше алековият Бай Ганю. Сега му е времето, защото след хаотичните, пълни с безумни лозунги улични протести, нещата изглеждат така, сякаш в България и българската политика наистина всичко е възможно.

- Колко от тези партии се очаква реално да влязат в бъдещия Парламент?

- Добре, че уточняваш „реално”, Фили. Защото според сметките на самите партии, Парламентът трябва да е с около 1 500 места. А те са само 240. Социолозите казват, че  реалното представителство зависи от избирателната активност. Ако тя е около 60 и нагоре процента, в 42-то Народно събрание ще има 4 или 5 партии – твърдо ГЕРБ, БСП, ДПС, а освен тях – „България на гражданите” и партия „Атака”. Отсега е трудно да се каже ако са само 4, дали за четвъртото място ще надделее партията на бившия еврокомисар Меглена Кунева или на национал-социалиста Волен Сидеров. Това колебание се появи, когато се видя, че точно лявата и националистическа „Атака” печели електорална подкрепа покрай протестите, макар предишните проучвания да показваха, че тя няма да влезе в Парламента. В същото време се смята, че ако избирателната активност е под 55 на сто, шанс да попаднат в Парламента имат ДСБ на Иван Костов, а може би и РЗС на Яни Янев. С други думи, при този случай бъдещият Парламент ще изглежда точно като сегашния. И за кой ли път ще трябва вкупом да си зададем сакралния български въпрос – оти ручахме жабетата.

- Пламен, актуален е и въпросът имат ли шанс представители на протестиращите, сред които все пак започна процес на самоорганизация, да попаднат в бъдещия Парламент?

- В момента бих казал – по-скоро не, Фили. От една страна, те нямат, а и още от старта на протестите нямаха, технологично време да регистрират собствени партии. От друга страна, протестиращите сега създадоха няколко сдружения с идеята да участват на изборите, като използват за ракета-носител вече съществуващи партии. Но заради предразсъдъци, заблуди или някакви други причини, те избират не големите партии, през които имат истински шанс да попаднат в Парламента, а никому неизвестни – уж с идеята, че те са с чисти ръце, защото не са били във властта. Една твърде наивна идея, ако трябва да бъда докрай точен, Фили.

- Пламен, разбирам, че политическата картина е сложна в момента. Но освен сложна, тя носи и силно напрежение. Откъде идва то?

- Определено, Фили, тази кампания се очертава като една от най-напрегнатите досега. Между партиите вече започна очакваната за малко по-късно размяна на удари под кръста. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е атакуван с компромат, че е организирал подслушване на политици и журналисти, като нещата тук са в развитие и все още неясни. Друга ключова фигура в предстоящите избори вече подаде оставка. Имам предвид безпрецедентната ляво-дясна атака срещу авторитетния проф. Михаил Константинов, шеф на „Информационно обслужване”, може би единствената в страната фирма с капацитет да спази законовите изисквания при електронната обработка на изборните резултати. От два дни е в ход и нова атака – официално са повдигнати обвинения за злоупотреба със служебно положение на бившия земеделски министър Мирослав Найденов по разследване, което се точи повече от три години. Ще кажеш, Фили – щом обвинението е от прокуратурата, значи атаката не е партийна. Но някой ще трябва да обясни как тогава документите по случая се намират в централата на БСП и от партията, а не от прокуратурата, първи информираха за обвиненията. Най-малкото е странно и необичайно. Как ще завърши тази сага не е ясно, но е ясно, че на ГЕРБ няма да им е леко да водят предизборна битка и да говорят колко са честни, докато техен министър се оправдава в съда. А още не сме видели и техния ответен удар, Фили, но съм сигурен, че той няма да закъснее.

Това обаче е само половината от темата за напрежението. Другата половина е свързана с уникалната ситуация да имаме кампания, по време на която някои от основните партии не само се атакуват взаимно, но водят битка и на втори фронт – с президента и назначения от него служебен кабинет. Наистина уникално е. И двете служебни правителства досега – на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски, се радваха на сравнително безоблачно политическо време, докато подготвяха изборите през 95-та и 97-ма година. Този път обаче президентът Росен Плевнелиев и премиерът Марин Райков са подложени на атаки, които преминават всякакви граници. Част от тях дори се водят не от партии, а лично от мафиотски фигури, хора от финансово-икономическите или направо от бандитските среди, за които всички знаят, че в нормалните държави щяха отдавна да обитават затворническа килия, не телевизионните студиа.

Това са част от нещата, Фили, които ме карат да смятам, че тазгодишната кампания вече е безпрецедентна по своето напрежение и противопоставяне. А щом вятърът духа откъм тъмната страна на политиката, не трябва да очакваме в живота ни да нахлуят прекрасни аромати.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Във Франция се случват интересни технологични неща. NFC World разказват за едно NFC начинание, в което Universal Music си партнират с мобилния оператор Orange и рекламната компания Insert. То залага на външната реклама, NFC технологията и вроденото любопитство, подплатено от удобствата на съвременните технологии.

Минаваш си покрай плакат, рекламиращ новия музикален албум на Zazie (френска певица). Доближаваш своя Nexus 4, BlackBerry 9900, Samsung Galaxy S III или който и да е друг телефон с NFC и получаваш още полезна информация за албума. Ако желаеш, можеш директно да го купиш, докато крачиш. Интересно е коя ли точно услуга се използва – Amazon, Google Play? Когато и iPhone-ите се сдобият с NFC, на бойното поле с лекота ще влезе и iTunes.

Ако пък телефонът ти няма NFC, сканираш QR кода и ефектът е почти същият. Изпълнителният директор на Insert споделя, че разполагат с повече от 100 000 рекламни панела, които привличат очите на 15-милионна пешеходна аудитория на ден. Колко ли албума ще бъдат продадени по този начин?

Снимка: NFC World

Google Translate e популярна и бърза услуга за автоматичен превод на текст от един език на друг онлайн. Ето че от днес Google предоставят тази услуга и за потребителите на Android устройства дори и при ползване на устройство офлайн, без да е необходимо да се свързват с мрежата чрез WiFi достъп или да ползват свързаността със своя мобилен оператор.

За целта е необходимо да актуализирате приложението Google Translate или “Преводач” на своето Android устройство.Минималното изискване е вашето устросйтво да е поне с Android 2.3. За целта трябва да изтеглите и инсталирате езикови пакети, които позволяват превод на текст на съответния език, без да е необходима да имате интернет връзка. Езиковете пакети са с размер около 200 MB и самото инсталиране отнема няколко секунди.

Добрата новина е, че сред поддържаните езици за офллайн превод е и Български. 

Можете да изтеглите Google Translate за вашето Android устройство от магазина Google Play. 

Представянето на Google+ Communities вдъхна живот на социалната мрежа, която някои бяха отписали. Въпреки че броят на потребителите на Google+ изглежда малко преувеличен, платформата остава солидна нишова мрежа за правилната индустрия и аудитория. С наличието на Google+ Communities вие имате още един евентуален компонент от маркетинговия си арсенал. Ако сте средно активни G+ потребител, вероятно ще получите покани за участие в множество общности. Но все още е трудно да откриете тези, които са наистина полезни за вас. Ето няколко предложения от ACH Communications.

Public Relations – Това е най-добрата PR общност в Google+, която съм виждала досега. Спамът и промотирането са ограничени, а за сметка на това множество PR специалисти споделят идеи и впечатления.

Google Analytics – Общност, посветена на чудесния измервателен инструмент на Google.

Brand Socialites – Тази общност е отворена за маркетинг специалисти и хора, които се грижат за онлайн общностите на големи брандове. По всяка вероятност е много полезна, така че, ако проявявате интерес, обърнете се към @brandsocialites за разрешение да се присъедините.

Cult of Mac – Ще откриете много полезни статии, съвети и трикове за устройствата на Apple.

Hacker News – Общност за технологични ентусиасти и geek-ове.

Community Managers – Още едно добро място за хората, които управляват онлайн присъствието на различни компании.

WordPress – Тук основната цел е да се помага на потребителите. Много от постовете са за WordPress – ще получите бързи и полезни отговори.

Podcasts – Ако смятате да пускате Podcast-ове (за вас самите или за клиент), това може да се окаже добро място за старт.

Geek – Ще научите множество технологични клюки като датата на излизането на Temple Run 2 например.

Content Marketing & Social Media – Тази общност е най-вече за споделяне на линкове, но има и много интересни публикации, ако социалните медии са вашият интерес.

Google+ Дискусия – Място за дискусии и всичко най-ново около Google+. Ако сте нови в социалната мрежа, това е хубаво място за начално обучение където можете да получите и бързи отговори на въпроси.

Снимки : RviewTrakers

Най-горещата новина около Google е публикуваният гневен пост в блога Google News. В статията се засягат неправомерните и некоректни практики на някои новинарски сайтове да публикуват и промотират съдържание, което не информира, а промотира. За тази цел новинарските сайтове използват тактики за позициониране на своите публикации в Google News, което от своя страна дава огромна видимост на статията.

Когато даден сайт цели неговото съдържание да попадне в потока на Google News, той трябва да спазва някои определени изисквания. Някои от тях включват последните три символа на URL адреса на статията да са уникални, в съдържанието да има “анкор” линкове, включващи поне няколко думи, форматът да не е PDF, включване на Robots.txt и мета елементи и прочие (всички изисквания можете да намерите в Google News Guidelines). В случая някои от новинарските сайтове не спазват тези правила и се възползват от набраната инерция, като техните статии продължават да се показват в потока на Google News. По този начин съдържанието, което се появява пред очите на потребителите, е PR-ско или въобще не е полезно за читателите.

От Google предупреждават, че когато даден новинарски сайт има рекламно, PR или генерирано от други сайтове съдържание, то трябва да бъде отделено на отделен домейн. Това е най-сигурният начин, че сайтът няма да бъде наказан. Други по-леки варианти са включването на robots.txt, което забранява индексирането на определена страница, преместването на новините в отделна директория или създаване на Google News Sitemap, която да помага на паяците да си вършат по-добре работата.

Снимка: Google News

Вчера Amazon обявиха официално, че са постигнали споразумение с екипа, създал Googreads, за придобиване на популярната социална мрежа за любителите на книгите. В прессъобщението на Amazon пише, че към момента потребителите на Goodreads са над 16 000 000, а клубовете са над 30 000. Впечатляваща е и активността – през последните 90 дни всяка секунда потребители добавят четири книги към списъка си със заглавия, които биха искали да прочетат.

Goodreads промени начина, по който избираме книгите си и след това ги обсъждаме. С Kindle и Amazon пък четенето достигна до още повече хора. В допълнение и Amazon, и Goodreads досега са помогнали на хиляди автори да достигнат до повече читатели и да получат повече за своя труд. Заедно смятаме да зарадваме и читателите, и авторите.

Това споделя Ръс Грандинети, вицепрезидент на Amazon. Отис Чандлър, изпълнителният директор и съосновател на Goodreads споделя радостта си, че по този начин удоволствието от споделената онлайн страст по четенето ще достигне до още повече хора. И наистина потенциалното интегриране на Goodreads в Kindle устройствата на Amazon би донесло много предимства на читателите – подредени по рафтове книги, оценки и коментари, бързо и лесно купуване на заглавия, които сме си запазили, и т.н. И това са само част от възможностите пред Amazon.

Разбира се, подобно придобиване носи и неприятен привкус. Много хора вероятно се притесняват, че Goodreads няма да бъде същото място, а ще се превърне в машина за продаване на книги и привличане на нови клиенти. Съдейки по съдбата на IMDB, също притежание на Amazon, подобни опасения са по-скоро неоснователни. Развитието на Goodreads се беше забавило през последните месеци, а под голямото крило на Amazon социалната мрежа ще има нови и по-свежи сили. Все още няма детайли по сделката, която се очаква да приключи до края на юни тази година.

Това е договорът, с който реално се създава българската държава и се провалят плановете на Руската империя за безсрочна окупация на нашите земи. Русия ( Россия ) – враг №1 на българщината и България Берлинский трактат Берлин, 1/13 июля 1878 г. Берлинский трактат явился завершением русско-турецкой войны 1877-1878 гг., причем в его заключении приняли участие [...]