и доста подробно при Събина.

вероятно много твои, както и много мои приятели си отиват ежегодно от рак. много. все повече. все по-млади. бързо, мъчително. ясно е, че рак е имало и преди, но днешния ни начин на живот - изключително неправилно хранене, лоша храна, липса на спорт, заседнал живот, в комбинация с растящ стрес дава ...

Красотата победи грозотата
Мирът приключи с войната
Разумът надделя над глупотата
Шумът отстъпи на тишината
Небето си върна яснотата
И пороят завърши с покой.

Вдъхновението смени озлоблението
Както слънцето – забравена крушка
Щедростта ослепи нищетата
И светлината прости на слепотата
Предизвикана от алчността
На деня в дребнавината.

И възтържествува свободата!
Реката си омеши водaтa
Нa океана с дълбочината
Някъде в пустотата
Където шумът отстъпва на тишината
А пороят завършва с покой.

Тихомир Димитров

Ето че и от Google не закъсняха и побързаха да са първата онлайн платформа, която да честити първи април на хората. Както знаем всички, това е световният ден на “лъжата” или нека го наречем на “шегата”. Google пуснаха слой в Google Maps, който се казва “Treasure Map”, или с други думи “карта на съкровища”. По този начин потребителите могат да посочат своето местонахождение и да започнат да търсят съкровището.

http://www.youtube.com/watch?v=_qFFHC0eIUc

Освен с Treasure Map от Google се пошегуваха с кратко видео, пуснато в най-голямата видео социална мрежа, YouTube. В него се твърди, че първи април е последният ден на социалната мрежа и екипът зад платформата ще трябва да избере само едно видео, което да оцелее. Доста потребители вече са се вързали на шегата, но по-печените веднага побързаха да покажат, че става въпрос за шега от страна на Google.

http://www.youtube.com/watch?v=H542nLTTbu0

След като вече всички сме спокойни, че YouTube няма да изтрива всички видеа и да оставя само най-доброто, всички ние можем да имаме един прекрасен първи април. Не забравяйте да се веселите и шегувате утре, но нека е с мярка, както го направиха от Google. Компанията за пореден път показа своята социална отговорност към чувството ни за хумор.

Снимка: Google Maps

Обществата отново са на кръстопът, осъзнавайки, че не може повече така. Властващия в момента неолиберален капиталистически модел на развитие показа своята несъстоятелност. Все по-често, особено „на Запад“, когато става дума за протестни акции, не се говори за организации, а за движения. Класическите форми на организация, вече напълно приобщени от държавата, често успяват да яхнат вълната на недоволството, което наблюдаваме и в момента, но не я вдъхновяват. Партиите са все по-безлични. Синдикатите – все по-беззъби. „Неправителствените“ организации все по-„правителствени“. Дори техни представители стават и министри. Но масите не ги припознават като свои.

Аржентина е особена държава, от която можем да си извадим ценни поуки за собственото ни бъдеще.

Там всички проблеми с безработицата са разрешени с твърда ръка. 7 души бутат използваните колички, вместо 1. 10 души обслужват аптеката, вместо 2. Хотелът ви отпечатва собствен безплатен вестник и поддържа 24 часово денонощно дежурство на рецепцията с 2-ма души. Ако сте безработен и си мечтаете за такава работа, можете да гласувате за текущия популист или социалист, аржентинците са показали, че е осъществимо.

Аржентина показва как работи валутен борд в комплект със лява власт. Доларите ви са добре дошли на фиксиран курс от 5 песо за долар. Песотата от своя страна не се изкупуват обратно. Ако опитате – е, имате си сувенир, може да си купите с него рамка и да си сложите песото вътре. Може да опитате и нелегален ексчейндж, където има известен шанс да получите долар срещу 8 песо.

В Аржентина скъпите ни играчки като смартфони и нови лаптопи почти не съществуват. Има вносно мито от 50%, като бонус към проблемите с обмяната. В хранителен магазин не влязох, но чувам че имало фиксирани цени.

На обществото сякаш така му се струва ОК. Папата е аржентинец, а лошите са англичани, така е редно.

Btw, местните са готини хора.

Нужни ли са очи за любовта или тя е сляпа?! Въпросът е екзистенциален и философски и комай от древността до днес си търси отговор. Той намира потвърждение в безбройните добри дела, които се случват в ежедневието, стига да имаш сърце да ги почувстваш. Ето един пример - напоследък много млади хора стават приемни стопани на кучета водачи на слепи хора. Младежи се грижат за красивите четириноги от породите Голдън или Лабрадор ретрийвър за по една година и после ги предоставят на нуждаещите се наши незрящи съграждани. Признавам, че тази информация истински ме разчувства и ми върна вярата, че в тези смутни времена не всичко е загубено. Радостно е, че даже има и читави фондациии като "Очи на четири лапи", които поемат всички разходи за отглеждането на най-добрия приятел на човека, като "осигуряват необходимите купи за хранене и вода, постелки, нашийници, поводи и играчки. Ветеринарно-медицинска профилактика и грижи също се обезпечават от фондацията, а освен това приемният стопанин...

Насила. С един силен и звучен шамар. Така политиката ни събуди и ни потърси сметка за това, че сме я изоставили от години. Това е позитивният прочит на случилото се в България. Лесно е да видим лошото – пролетаризирана тълпа, ирационални искания, омраза, неадекватност от страна на статуквото. Доброто обаче е, че събитията върнаха интереса на част от българите към устройството на обществената сфера, към процеса на взимане на решения, т.е. към политиката.

Доскоро да се интересуваш от политика беше приемано с присмех. Да не ти пука от политиката и да Ги псуваш наред беше Cool. От екрана ни убеждаваха колко нормално е това, защото преходът бил свършил. Младите растяха с текстовете на „Ъпсурт“ и повтаряха рефрена „Искам да ида в парламента! Иди! Никога нема да имаш хемороиди”, но не забелязаха друг израз от същата песен – „Некои куки май са много лоши мутри“. Не само не забелязахме, но и не се сетихме да потърсим сметка от властта защо се е самопредложила на мутрите.

Първият етап на отвратяването започна със затваряне на очите. Виждахме мутрите да влизат в министерствата и да печелят търгове, виждахме нашите избраници да журират конкурси за красота заедно с тези мутри, виждахме как бързото богатство на политиците започна да разкрива селския им манталитет под формата на големи къщи и високи огради. Решихме, че е по-достойно да ги отлюспим от мислите си, вместо да им потърсим сметка.

Сега се питаме как така не предвидихме, че ще стигнем точно дотук. Изглежда толкова логично, изглеждало е толкова логично и тогава, но не го виждахме. Постепенно политически ангажирани останаха предимно малка група по-възрастни комунисти или антикомунисти. И безскрупулните. Виждахме ги на гребена на всяка вълна, а преди четири години ни яхнаха изостаналите цинични кариеристи трето качество. Как въобще сме си представяли, че това може да не ни отведе към бетонната стена. С 200 км/ч.

Отказахме се да участваме в голямото общо, но не се отказваме да участваме в малките ни общи неща. Продължаваме да ходим на събрания на етажната собственост, защото знаем какво ще се случи, ако изпуснем контрола. Нормалните хора ще затворим очи, а малкото безскрупулни ще поемат управлението от наше име. Резултатът е, че ще започнем да плащаме и за тях, че в сградата няма да е чисто, никой няма да сменя изпочупените от бурята стъкла, покривът ще тече, а парите постоянно няма да стигат. Това обаче ни е важно и не го допускаме.

За съжаление реагираме само на битови дразнители, а политиката я зарязахме. Единственият й шанс да я забележим отново, беше да се промъкне през битов проблем. Така и стана. Чак когато сметките за ток станаха непосилни, чак тогава казахме на глас, че нещо не е наред и решихме да потърсим сметка на политиците.

По същото време и на нас ни беше поискана отговорност за лекотата, с която се отказахме да бъдем граждани. Един от популярните отговори на изявлението „Аз не се интересувам от политика“ е „Ти може да не се интересуваш от нея, но тя се интересува от теб“. Допреди месец това звучеше само като игра на думи. Вече повече хора разбраха, че е точно така. Не можеш да избягаш от политиката, защото рано или късно тя ще ти припомни за себе си с нетърпимо ограбване, с мутренско безредие, с безпътица. С безформения гняв на улицата.

Сега имаме шанс да се заемем отново с отговорностите си. Ползата от протестите е, че хората започнаха да говорят за управлението. Първо поискаха поевтиняване на тока, после национализация, постепенно разбраха, че проблемът е в монополите, липсата на прозрачност, далаверите на властта. Значи има полза.

Партиите не може да са лоши по принцип, лоши са конкретни хора в конкретни партии. Гражданите могат да участват и в промяната на старите партии, и в сформирането на нови. Механизмите за участие ги има. А участието отскоро дори е модерно.

DW
снимка: Булфото

Направено неотдавна проучване сочи, че почти всички хора смятат, че имат добро чувство за хумор. Според резултатите от изследването 94 процента от запитаните казали, че се смятат за духовити, а останалите - за професионални хумористи. Това означава, че на 1 април трябва да празнува почти цялото човечество. Усмихни се, България! Първи април е отличен повод да разсеем понеделнишките злободневни грижи с усмивки и добро настроение. Разбира се, като внимаваме да не пресолим манджата: Първи април. Иванчо тича при майка си и казва: - Мамо! Мамо! Влезнал е някакъв непознат човек при твоята приятелка дето ни е на гости и я люби… - Леле! Ужас! Трябва незабавно да се обадим на телефон 112! - Спокойно, шегувам се – честит първи април! Не е непознат, татко е!

Д-р Цветан Райчинов е завършил Медицинската академия през 1986 година. Там специализира и акушерство и гинекология. От 1999 г. е управител на Диагностично-консултативен център в Русе. До октомври 2007 г. е зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС), откъдето подава оставка. През 2009 г. той бе избран за председател на съсловната организация по време на извънредния събор на БЛС, a през 2012 г. бе преизбран на поста. - Д-р Райчинов, след като на няколко пъти поискахте оставката на шефа на здравната каса, настояхте здравната институция да бъде демонополизирана. Как си представяте този процес? - Това е дълъг процес. Не е нещо, което ще се извърши еднократно, с какъвто и да било акт. От начало би трябвало да се прецизира основния пакет, който се реализира от касата. Да се стимулира доброволното и допълнителното здравно осигуряване за дейностите, които касата не покрива и не може да осъществява, а на по-следващ етап - и заместващото осигуряване, т.е. да има няколко каси,...

На фона на финансовата криза в света и собствената ни бедност, да живееш в богата и на пръв поглед безпроблемна държава като Норвегия, си е истинска приказка. Но както се оказва, богатите също плачат, макар и по съвсем различни причини. Петролното богатство от типа на близкоизточните (Норвегия е осмият най-голям износител на петрол в света), съчетано с щедрия норвежки социален модел, бавно задушават големи части от икономиката на страната, застрашавайки най-успешната приказка за успех в Западна Европа, пише в свой анализ Ройтерс. Досега като че ли единствената негативна новина, свързвана със скандинавската страна, беше масовото убийство, извършено през лятото на 2011 г. от десния екстремист Андерш Брайвик, който застреля 77 души. На повърхността Норвегия може да събере цялата завист на света заради мечтаното от други страни положение, в което се намира: ръстът е силен, брутният вътрешен продукт на глава от населението надхвърля 100 000 долара годишно, а страната разполага и със...

Колкото и да са смешни британците с тяхната свръхистерична кампания срещу ордите тъмни български и румънски субекти, които ще залеят и погубят Острова, трябва да призная – донякъде имат право да се страхуват. Но истинската причина за опасенията им не са хилядите ниско платени работници, вършещи неблагодарната и физически съсипваща работа, която никой местен не би свършил. Истинската причина са тези, които ще „работят” като професионални ползватели на социалната система, като апаши по улиците и метрото или в най-добрия случай като просяци. С други думи, тези, които изобщо не отиват там, за да работят. Поправете ме, ако греша, но болшинството от българите не ходят във Великобритания, защото им харесват пренебрежителното отношение на местните, мизерните работни условия и депресиращият климат, а защото са решени да изкарат и спестят някой друг паунд с честен, макар и често жалък труд. В същото време има и една друга група с български паспорти, която отива там, за да изкара пари,...

Две протестни шествия се провеждат днес в София, съобщиха организаторите. Единият е под надслов "Народът срещу олигархията", организиран от "Народното социално движение", а другият е "На бунт", воден от ВМРО.

На 31 март тази година е католическият Великден. Над 1 милиард католици по света ще празнуват възкресението на Иисус Христос. Тази година католическият и православният Великден се разминават. Православният е на 5 май. Очаква се новият папа Франциск да произнесе традиционното великденско послание "Към града и света" ("Урби ет Орби") на площад "Свети Петър" в Рим. Папата ще се обърне към християните от балкона на Ватиканския дворец и ще произнесе "Христос воскресе!" на над 60 езика.

този уикенд в Благоевград се провежда страхотно събитие за предприемачи StartUP@Blagoevgrad както се и предполага за подобно събиране - всички леции са вдъхновяващи, насочващи, даващи отговори. аз лично съм голям фен на Христо Попов и макар да съм го слушала, отново много ме впечатли. основното от Христо: 90% от хората в ...

Socialevo, Social Me и APRA в Софийския Университет!

Кога? – 3.април 2013г. – 17:00 ч.

Къде? – В огледалната зала в Ректората

Защо? – За да участват в дискусията „Социалните мрежи – новият обществен фактор”, организирана от Студентски съвет по повод 125 – годишнината от създаването на Алма Матер.

Събитието ще се състои от две части. В първата Ален Попович, Томислав Савов и Любомир Аламанов ще разкажат на студентите за новостите от рекламната онлайн среда, за успешните практики, които бизнесът прилага и всичко друго, което интересува младите ентусиасти.

Във втората част ще се насочим към общественото измерение на социалните мрежи. Последните месеци бяха показателни за влиянието на социалните мрежи като информиращ, активизиращ и обединяващ фактор. Как още влияят те на обществото и какво пропускаме, ще ни кажат доц. Георги Лозанов – председател на СЕМ и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ, гл.ас. д-р Жана Попова – специалист по електронни медии и преподавател във ФЖМК и доц. д-р Александър Кьосев – директор на културния център на СУ.

Ако и вие живо се интересувате какво се случва и променя в онлайн средата, буквално ежеминутно, елате и задайте своите въпроси!

Поканете приятели и заедно ще прекараме една приятна сряда вечер!

Очакваме Ви!

Едно общество, в което липсва справедливост, неизбежно деградира. Чудовищно е незнанието на българския народ за собствената му трагична съдба, след като в днешна България цял един град носи името на най-големия национален предател и престъпник Георги Димитров, а нашата страна - единствена в цяла Източна Европа (!) все още е осеяна с гигантски паметници на армията окупаторка, извършила тежки престъпления в България - като убийства, отвличания, изнасилвания и грабежи.

Дори една невзрачно изглеждаща банка, като тази, може да бъде нещо много опасно за цялата държава.

“Капитал” са написали очерк, който хвърля доста светлина върху обществената тайна, че Цветан Василев (ака Борат) е налапал половин България.

Преди 10-тина години е получил няколко стотин милиона от държавни фирми на нисколихвен депозит. Започнал е да ги развърта, като си е отпускал кредити сам на себе си и с ресурса е изкупувал безброй бизнеси, медии и задници на политици. Според слуховете вече държи бТВ и Пиеро 97, изкупени чрез кредити от Краси Гергов.

Текущото му богатство от 9.7 милиарда е около 12% от БВП, което в една бананова република го прави пожизнен цар с право да посочва и отзовава депутати, съдии и правителства. Цветан Василев има само един реален конкурент – мутрогрупировката ТИМ.

Дейността на КТБ е публична тайна, но беше споменавана веднъж-дваж месечно от “Капитал”, което бе достатъчно да вкара Иво Прокопиев в черния списък на Пеевските медии. Сега атаката е фронтална и статиите са изчерпателни, защото е започнала медийна война нещата са май живот и смърт.

От едната страна на фронта е полу-плурализма на “Икономедия”, а от другата да пълния медиен контрол на Василев-Пеевски. Ножът е до кокъла, а кокъла е твоя личен гъз, драги зрителю.

“SocialMe Workshop 10″, “Продавай повече онлайн!”, “Brand Management Factory” и “Webit 2013 Bulgaria” заслужават специално внимание.

10-то юбилейно издание на SocialMe Workshops.

Самото събитие няма особена нужда от реклама. Както каза един колега – “Защо си струва да посетите SocialMe Worksshop #10? Защото всичките 9 пъти досега си заслужаваше!”

Сред най-интересните теми, които ще бъдат представени са:

• Новите тенденции в социалните медии, какво да очакваме през 2013г.;
• Новите промени в интерфейса на Facebook и как да ги използваме за бизнес цели;
• Facebook Actions – начин за привличане на ефективен трафик от лоялни посетители към модерния WEB 2.0 сайт;
• Open Graph – възможността да покорите Newsfeed-a, получавайки нови посетители, вирусно споделяне и подробни статистики
• Подгответе се за новата търсачка на Facebook – Graph Search;
• Social Customer Relationship Management;
• Как да комуникираме успешно с феновете си
• Facebook copywriting. Създаване на атрактивно съдържание
• Нови тенденции и актуални новини в областта на онлайн търговията за 2013 г.;
• Съвети и препоръки за електронни магазини.
• Връзката – Е-мейл маркетинг и социални медии;
• Как да правим успешни е-мейл кампании, които да водят до големи резултати;

А сред лекторите, както обикновено, са едни от признатите експерти в бранша: Иво Илиев от InteractAge, Ален Попович от SocialMe, Бисер Вълов от APRA Digital, Борил Богоев от WebFace Consult, Стефан Чорбанов от Stenik …

Всеки участник на SocialMe Workshop #10 ще получи като специален подарък последното издание на “Директен и дигитален маркетинг на здравия разум” - най-известната книга на Дрейтън Бърд, един от големите световни маркетинг гурута, с когото имах щастието да се запозная лично преди време.

А при регистрация с промокод BorisDomain, получавате 15% отстъпка от цената!

Събитието е на 6 април, в ИНТЕРПРЕД-СТЦ София, ул. “Драган Цанков”36.

Продавай повече онлайн! – Семинар на Interactive Seminars.

Колегите от Interactive Share, които са сред водещите компании у нас в сферата на онлайн маркетинга, за пореден път са направили силна програма откъм теми и лектори.

На семинара ще научите:

• Как да създадем успешен и работещ онлайн магазин?
• Как да накараме хората да го посещават?
• Как да продаваме онлайн – бързо и лесно?
• Каква онлайн платформа да изберете?
• Как да рекламирате своя онлайн магазин?
• Кое е полезното съдържание?
• SEO за онлайн магазин!
• Какви начини на плащане да изберете?
• Практики при създаване на успешен онлайн бизнес!

Сред лекторите са Любомир Русанов от Superhosting, Христо Радичев от Медияпост Хит Мейл, Георги Маринов от Датамакс, Павел Пенчев от Еконт Експрес, Рафи Шахугян от Студио Модерна България, Димитър Димитров от Stenik , Лили Грозева – SEO експерт…

При регистрация до 3 април, отстъпката е 25%! А с промокод BOR1104 получавате още 30% отстъпка от цената!

Събитието е на 11 април, отново в ИНТЕРПРЕД-СТЦ София, ул. “Драган Цанков”36.

Brand Management Factory – поредица от 4 семинарни модула, проект на The Business Institute и Ilyan.com
Начало – 15 април.

В Brand Management Factory участниците решават конкретни казуси с практични инструменти.
Работилницата е специално създадена за маркетинг практици:

Обученията в Brand Management Factory са насочени към маркетинг мениджъри, които управляват марки и резултати, бранд и продуктови мениджъри, които надграждaт експертиза в областите стратегически мениджмънт и управление на бюджети, специалисти по маркетинг комуникациите, които целят развитие в управлението на марки.

Модул 1 – “Заобикалящата среда и марката”

• Конкуренция – 15 април;
• Нужди на потребителите – 17 април;

Модул 2 – “Позициониране и стратегия и на марката”

• Таргетиране на клиенти и избор на канали – 22 април
• Маркетинг на дигиталните медии – 24 април

Модул 3 “Пазарно присъствие на марката”

• Управление на потребителски марки – 8 май
• Управление на B2B марки -10 май

Модул 4 – “Управление на резултатите на марката”

• Управление на маркетинг бюджета -13 май
• Анализ и оценка на маркетинг проекти -15 май

Сред лекторите са Цвети Тенева – oсновател и старши фасилитатор в The Business Institute, Георги Малчев – основател на Ilyan.com, Светлан Станоев, Христо Вълков, Анна Кираджиева и др. известни български експерти с богат практически опит в сферата на бранд маркетинга.

Възможна е регистрация както за всички семинарни модули, както и за един отделен модул.

Конференция Webit Bulgaria 2013

Webit Bulgaria е най-мащабното събитие за дигитален маркетинг/реклама, технологии и предприемачество в България. Освен образователен и бизнес форум конференцията е платформа за комуникация с най-големите рекламодатели (ИТ и маркетинг отдели на банки и застрахователни компании, автомобилни компании, фармацевтични компании, FMCG компании и др.), медии (социални, офлайн и онлайн), предприемачи и висши представители на държавната администрация.

Пламен Русев (основателят и душата на Webit) отново е успял да събере световни експерти, които ще запознаят представители на бизнеса в България в сферите на дигиталния маркетинг, рекламата, новите технологии и предприемачеството. Гостите на форума ще имат възможността да се срещнат лично и да слушат лекции на над 50 водещи експерти в различни области.

Webit Bulgaria включва всъщност 2 конференции:

• Webit Digital Summit – 24 май
• Webit Leaders of the Future – 25 май

Събитието ще се състои в Rainbow Plaza, София.

Маркетинг събитията през април, препоръчани от Boris Domain is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Маркетинг събитията през април, препоръчани от Boris Domain appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

когато на корицата пише "Нобелова награда за литература" очакванията се вдигат. красивата корица допринаса още за това. промяната за мен бе един спокоен разказ, който ме върна години назад, без особен сантимент, без нещо необикновено като емоция, случки, сюжет. вероятно за хората с афинитет към соц-а би звучал любопитно. ще очаквам ...

не се движим, храним се лошо, дишаме мръсен въздух, негативни сме и натрупваме в себе си какво ли не. и боледуваме. идеално за фарма индустрията. никак не добре за нас самите, както и да го погледнем. ставаме все по-кекави. и ние самите го допускаме да стане така. книгите от сорта на ...

Промяната заради самата промяна не може да бъде сериозна цел дори в българската политика, в която границата между сериозното и комичното често е твърде пропусклива до степен на една дифузия от сълзи, предизвикани от горчив смях. Ето защо лозунгът на февруарската революция да бъдат сменени абсолютно всички ( не просто политици, а и т.н. елити) беше по дефиниция неизпълнима задача.

Устойчивостта на статуквото обаче явно е на път да надмине и най-смелите предположения за липсата на промяна. И тон за тази песен дават двете най-консервативни сили на прехода, които самите си останаха непроменени и съответно излъчват сигнали в тази посока.

Два примера.

ДПС показва среден пръст като се кани да издигне отново за депутат назначения за медиен магнат продукт на това политическо хилядолетие Делян Пеевски. Помня го като водач на агитката на царя в НДК по време на пряк телевизионен предизборен диспут през пролетта на 2001 г., на който бях водещ.

Вероятно това ще да е била и първата изява в националния ефир на този напорист юноша ( трябва да е бил тогава около 20 годишен). Жалко е, че няма архивни кадри, за да се види агресията на въпросния. Той не се задоволи да подскача и крещи в публиката, но и накрая си направи труда да дойде и да ми размаха заплашително пръст след изключването на камерите. Обвини ме, че не съм давал достатъчно думата на агитката му. Същият, както се вижда, е незаменим именно като „младо лице”- казвам го на онези, които настояват, че са млади и поради тази причина са „прогресивни”.

Другата консервирана партия, управлявала заедно, покрай или в тайно съгласие с малкия побратим Ахмед Доган, е БСП. Тя дава знак за своето „обновяване” с реанимирането на вицепремиера от времето на кабинета Виденов, наречен заради своята логорея в публичното пространство Гумен Речев. Беше станал за смях. Но Румен Гечев, по някаква, знайна само на лидерите от „Позитано” 20 причина, гъвкаво се завръща.

При такива ярки примери за тъмни сделки, нищо и никой не бива да ни учудва с абсурдите в предстоящата надпревара между миналото и бъдещето в обречения на кратък живот нов парламент. Защото предстои не раждане, а израждане на този орган- в природата, поне при хората, сношаването между близки роднини ( с цел запазване на имането в рамките на семейството) води именно до това.

Share on Facebook

Днешното българско общество все по-отчаяно разбира нуждата от истински лидери - от хора с морал, с демократична и правна култура. Но за да ги различи, обществото ще трябва да бъде имунизирано срещу лъжи и манипулации, а това значи - самото то да е просветено. И България никога няма да се оправи, докато не настъпи искрено покаяние за извършеното зло.

От филмите знаем, че при обири бандитите слагат маска или чорап на лицето си. Да видим сега ситуацията у нас с “чуждестранния капитал”, който инвестира, за ни граби без мяра. Фирмите от Кипър, инвестирали у нас, са 2571. От тях 1740 са руски, а останалите – родни. Парите от тях, влезли в България, са над 2 млрд. евро, и всички са насочени (над 95%) към строителството на хотелски комплекси по курортите, молове, офис сгради и Бизнесцентъра на Плевнелиев. Близо 6800 компании, които оперират у нас, са регистрирани в 28-те най-модни офшорни зони ...

Не са малко хората, които смятат, че рекламите на Apple доскучават напоследък. Тази обаче ще ви хареса. Има същия ябълков привкус, кипи от думички като “невероятно”, “чудесно”, “лесен за използване”, “перфектен”. Само че не е за поредното устройство на Apple, а е по повод ябълковия сайдер на Somersby. Насладете й се! И мерси за споделянето, CNET!

http://www.youtube.com/watch?v=Y3rNQ2pTyAY

Снимка: Somersby

Случвало ли ви се е да се притеснявате за някой роднина или приятел, когато те летят със самолет? Ако сте от хората, които обичат да имат информация относно всичко, платформите, които ще ви разкрием днес, ще ви допаднат много. В тази статия ще говорим за Flightradar24 и Plane Finder. Това са две онлайн платформи, които проследяват над 90% от полетите в света в реално време.

Flightradar24 и Plane Finder са онлайн платформи, които чрез помощта на GPS навигация следят голяма част от световните полети в реално време. Системата разчита на ADS-B информация, която се подава от самолетите към спътници, а след това към контролни кули. Днес обаче тази информация не е налична само на диспечерите на летищата, но и на всички потребители в интернет. След като влезете в някоя от двете платформи, ще видите голям брой летящи самолети. Важно е да знаете, че по-голямата част от европейските авиолинии разполагат с подобна система, докато в САЩ и останалата част от света нещата не са чак толкова напреднали в тази насока.

Когато влезете в някоя от двете платформи, е добре да въведете номера на полета, който искате да следите. По този начин той ще се визуализира на вашия екран и ще можете да получавате детайлна информация за него. Ако самолетът е оцветен в оранжево, това означава, че информацията идва с малко закъснение. Ако е в червено, информацията е в реално време. Да речем, че вашето дете се прибира от чужбина. Единственото, което трябв да знаете, е номера на полета, за да го намерите по-лесно. В противен случай трябва да го потърсите ръчно. След като той се визуализира, кликнете на самолета и ще получите информация за позицията, скоростта, височината и всичко, свързано с този полет. Потребителите, които разполагат с мобилни устройства, имат възможност да свалят апликациите както на Flightradar24, така и на Plane Finder за iPhone, Android и Windows.

Снимка: Plane Finder

Това са откъси от книгата на Атанас Разбойников “Градъ Созополъ и лѣтуването на пловдивската детска колония” издадена през 1927 година. Едномесечното прекарване на колонията въ Созополъ костува на Пловдивския клонъ отъ Б. Н. М. С. сумата 59,000 лева. Сумата е изразходвана като пѫтни пари (отиване и връщане) на лѣтовницитѣ, храна и други разноски за единъ [...]

Отдавна му се каним на този край на България… Цяла седмица с нашите приятели Лъчко и Яна ту се уговаряхме, ту се отказвахме заради мартенското променливо време, но в крайна сметка в събота се събудихме към 11 часа сутринта, грейна едно хубаво слънце и си казахме “Хайде!”. Час и половина по-късно вече седяхме на тройка кебапчета в с. Мурсалево, Благоевградско (точно пред speed-камерата)…

А едно нещо започне ли с тройка кебапчета, винаги свършва добре! Първата ни дестинация беше Роженският манастир. За хората, дето се предоверяват на GPS-ите си да спомена, че става въпрос не за Смолянския връх Рожен с обсерваторията, а за Мелнишкия Рожен. Най-добре пишете “Кърланово” и карайте още три километра

Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес.

Кой и кога е основал Роженския манастир “Рождество Богородично” на това място за сега не е точно потвърдено. Едно местно предание споменава, че тук е живял св. Иван Рилски преди да се засели в Рилската пустиня. Най-старите предмети, намерени на това място са от XIII век. Това са украшения и монети от времето на Михаил VIII Палеолог (1250-1285 г.), намерени в случайно открит гроб в двора на манастира.

Мраморният фриз над вратата, която води в централната част на I храма датира от XIII-XIV век. Градежът на църквата и част от постройките показват тяхното съществуване преди XV в. Към края на XVI в. църквата е била изографисана. Запазените стенописи в притвора, седящият на трон Иисус Христос, заобиколен от апостолите над западната врата и св. Богородица с Младенеца, заобиколена от пророците, пророкували за нея над южната, датират от 1597 г.

През 1762 г. Роженският манастир става метох на светогорския манастир Ивирон (метох е манастир, подчинен на друг манастир, т. е. негово поделение). Светогорските манастири на Атон имат традиция във всеки метох на своите манастири да имат копие на най-известната манастирска чудотворна икона на Св. Богородица.

Историята на тази икона започва още от I век. По предание тя е нарисувана от Св. апостол Лука. Той е първият, който започва да рисува икони. През IX век един от най-големите гонители на иконопочитанието, византийския император Теофил, издава поредния указ за унищожаването на иконите. По силата на тази разпоредба войници са обикаляли и претърсвали навсякъде, църкви, манастири, дори и частните домове на хората. В дома на една вдовица от град Никея (сега южно от Истанбул) един отряд войници намерил иконата. Войниците искали да я вземат, но понеже било привечер вдовицата успяла да ги убеди да оставят иконата за последно да пренощува в дома й. През нощта жената заедно със сина си взели иконата и я занесли на брега на морето. Там те се помолили Св. Богородица да запази иконата от унищожаване, да запази и тях от гнева на иконоборците. След това пуснали иконата в морските вълни. Но иконата, изправена върху морските вълни се отправила в западна посока. Като видяла това майката дала съвет на сина си и той да тръгне след иконата. Момчето тръгнало на запад, стигнало до Атон и станало монах там. В края на X в. иконата се явила в огнен стълб сред морето пред Иверския манастир. Монасите като видели това чудо се качили на лодки и се отправили към иконата за да я вземат, но колкото те се доближавали до иконата, толкова тя през същото време се отдалечавала от тях. Тогава те се върнали обратно в манастира и направили молебен Св. Богородица да подари тази чудотворна икона на манастира. През нощта Божията майка се явила на един от тях – монах Гавриил и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска той сам да дойде и да я вземе. На другия ден монах Гавриил разказал на монасите желанието на Св. Богородица, прекръстил се и тръгнал по морските вълни като по суша, стигнал до иконата и я изнесъл на брега. Иконата била поставена в главната манастирска църква. На следващата сутрин клисарят отишъл да пали кандилата и не видял иконата в църквата. Започнали да я търсят. Намерили я над вратата на манастира. Монасите върнали иконата обратно в църквата, но на следващата сутрин тя отново била над вратата на манастира. Това се повторило няколко дни подред. Св. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала “не ме изкушавайте повече, не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя”. Тогава монасите направили един параклис до вратите на манастира където поставили иконата. Понеже св. Богородица сама си избрала място до портите на манастира започнали да наричат иконата Портаитиса. Известна е още и като Иверска икона на св. Богородица по името на манастира. На 8 септември всяка година става многолюден панаир. Вярва се, че иконата в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Всичките присъстващи минават под иконата за здраве.

Друга интересна забележителност в манастира е Св. Христофор е изрисуван (апокрифно) с овнешка глава. В някои гръцки и сръбски църкви го има нарисуван и с кучешка глава. Легендите са няколко, но общо взето можем да ги сведем до следните:

• Светецът бил с необиккновена красота и измолил от Бога лице, с което да не съблазнява хората;
• Казват, че сестра му се влюбила в него, поради изключителната му красота и той помолил Бог да отблъсне тези чувствени пожелания на сестра му. За да отблъсне и вразуми сестра му, Бог дал на св. Христофор агнешка глава;
• От разказа на Елин Пелин (“Огледалото на свети Христофор“) – имал вечно изпълнена от негодувание от страшната потребност да души, да унищожава, да къса в гнева си и да мачка в яда си всичко, което има дъх на неправда, на порок и престъпление. Така той губи подобието Божие и образът му заприличва на зъл кучешки образ; по-късно си връща човешкия вид.

Гледката от манастира е страхотна, а ако слезете 300 метра по-надолу, ще видите и гроба на Яне Сандански, може би най-известната и същевременно една от най-спорните личности в освободителните борби на македонските българи.

През 1913 г. Сандански дава интервю за италиански вестник, в което казва:

Македонските революционери, които след дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта – извоюване на свобода на татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта – свободна, българска Македония!

Този цитат е перифразиран и на надгробната му плоча, макар че някой доста се е постарал да изтърка думата “българска” от надписа… И понеже веднага разказът ни отива към македонския въпрос, казвам си мнението директно: между двете държави, Република България и Република Македония (македонци, зачитам ви го идентитетот) трябва да има само любов и братски чувства, да звучат уникалните ни балкански песни, да се лее руйно вино и да се боцка хубава скара…
Пускаме спокойно покрай Мелнишките пирамиди… гледката е уникална, не бързаме. Тук, в планината всичко върви плавно и спокойно, никой за никъде не бърза…

Пристигаме в Мелник едва надвечер. Нямаме хотел, но това изобщо не е проблем. Обикаляме, разглеждаме стаите и като кажем, че ще си помислим, собствениците ни гонят с отстъпки… Само след половин час обикаляне си харесваме хотел “Болярка”. Хвърляме багажа, оставяме колата и си правим една хубава разходка из вечерен Мелник…

Вечеряме в “Хубавата кръчма” при бай Илия. Цялата отвън е окичена с култови надписи, а самият бай Илия е зевзек и половина… Всеки, който се занимава с PR, реклама и маркетинг трябва да посети кръчмата му! Четири снежанки, кана вино и две ракия по-късно можем да заявим, че и яденето, и пиенето му са много вкусни! Оставяме ви с част от уникалното му творчество, с което приключваме и ден първи…

Сутрин. Събуждам се в 5:20 часа, свежарка… Колко бързо се наспива човек в планината! Излежаваме се до 8:00 часа, хапваме топла баничка с компанията и хващаме стръмните мелнишки пътечки, водещи към Кордопуловата къща…

Кордопуловата къща, наричана още Цинцаровата къща, е построена през 1754. Тя е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино и е принадлежала на богатата гръцка фамилия на търговци Кордопулос.

Къщата е един от 100-те национални туристически обекта, има печат. Намира се в източната част на града. Построена е през 1754 г. и е принадлежала на богатия мелнишки род Кордопулов. Състои се от приземие, в което има вкопана изба за вино, полуетаж със стопанско предназначение и еркерно издаден етаж за живеене.

Най-интересната стая на етажа е приемната. По размери, разположение на прозорците, прозоречна площ, техника на таванската украса и смесване на стилове при оформянето е уникална за нашите земи със своите венециански стенописи, дърворезби и стъклописи.

Долният ред прозорци в къщата (12 на брой) са типично български, характерни за възрожденското изкуство. Горният ред прозорци (също 12 броя) са с цветни стъкла. Те са смесица от венециански и ориенталски орнаменти. Таванът е изработен от дъски и профилирани летви, богато разчленен и украсен.

Северната страна на стаята, в която са вградени стенните гардероби е майсторски изписана с барокови орнаменти… Ако я посещавайте, внимавайте да не пропуснете тайника…

Ако се качите на терасата, можете да видите слънчевия часовник.

В приземния етаж на къщата е избата с огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино. Капацитетът на избата е от 250 до 300 тона вино.

Част от избата е издълбана в скалата и така е оформен 150-метров тунел. Според Богдан Филов, посетил къщата през лятото на 1916 година, най-голямата бъчва в избата е събирала 240 товара грозде (по 100 оки) или около 30,7 тона.[1] Коридорите са сравнително тесни и на места ниски. Избата разполага със специални канали и вентилационна система.

На излизане за посетителите се предлага безплатна дегустация на мелнишко вино и възможност да си купите бутилирано такова. Това може да направите и от съседната изба, тази на Шестака – смъртният враг на бай Илия според мелнишките градски легенди… Едно е сигурно – гледката от това място си струва:

Спускаме се обратно към центъра на града и правим една бърза почерпка на хубава гледка в ресторанта на хотел “Мелник”. Това място е превърнато в своеобразен музей на социализма и също си струва да се види за едно кафе време…

След кафето решаваме да напуснем Мелник и да се отправим към Рупите. Но ако сте решили да прекарате цял уикенд в този край, препоръчваме ви да отскочите и до Златолист – повече за това можете да прочетете в блога на Данчо.

Следваща дестинация – Рупите. Би трябвало да стигнем за броени минути до там, но се оказва, че има ремонтни работи по изграждането на АМ “Струма” и се налага да се върнем до Сандански и да ползваме обходен маршрут… Пристигаме в Рупите. Приятно впечатление ни прави, че всичко е уредено, а не се налага да плащаме нито паркинг, нито тоалетна (навсякъде по маршрута ни бе така). Влизаме в комплекса и буквално усещаме прилив на енергия…

Рупите е местност, разстилаща се по десния бряг на река Струма. Едно от онези места, чиято природа е в състояние да възхити, вдъхнови и омиротвори. Невероятната красота на тази местност, е способна да създаде у всеки чувство на хармония и спокойствие. Същевременно с това около Рупите цари и един ореол на мистика и енергиен заряд, навярно свързан с факта, че Ванга избира това място за свой дом.

Попитана защо е избрала точно това място за свой дом, тя отговорила: „Имам определено време колко да стоя тук. Това място е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна…”

Хребетът, за който говори Ванга, всъщност е Кожух планина, възвишение в Рупите. Според нея Кожух е ключът към разгадаване на древното ни минало. Ванга твърдяла, че там, където е кратерът, някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Жителите на този град били едри, облечени в дрехи сякаш от станиол и били доста умни. Западно разположеното възвишение Кожух, което в действителност е част от угаснал вулкан.

В резултат от изригване на вулкана в Рупите има магмени скали. От тях извира минерална вода с температура 75 градуса по Целзий. Минералната вода има лечебни свойства и помага при заболявания на храносмилателната система, ендокринно-обменни заболявания, а също и заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и кожни заболявания. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до град Петрич.

Началото на пролетта е. Тук всичко се движи, тича, лети, пее, жужи, играе, скача, плува… Червеноуха костенурка си плацика в топлите минерални води, докато децата тичат по поляната, от която чуваме и някакви домашни птици… Жаба се скрива в гъсталака до езерото, защото над нас прелита щъркел! А дърветата са обсипани с цвят! Какво хубаво място да оставиш мартениците си!

През 1992 г. пророчицата построява черквата “Св. Петка Българска”, превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора.

Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник акад. Светлин Русев, като образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Сред критичните мнения относно иконите на Светлин Русев е това, че художникът е изографисал съсухрени и мрачни фигури, които плашели и отвращавали миряните, вместо да им носят покой и благодат.

Така или иначе, на 14.10.1994 година храмът е тържествено осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, в съслужение с десетки свещеници. Заветът на Пророчицата е това да бъде място за духовно и физическо изцеление и дом на всички вярващи, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

Днес храмът „Света Петка Българска“ приютява стотици миряни всеки ден, които искат да се поклонят пред Ванга и да запалят свещи в църквата. Жителите на петричките села твърдят, че пророчицата им помага от небето. Енергията на Ванга се усеща от вярващите и те се зареждат позитивно, стават по-добри, категорични са местните хора.

Пред 2002 г. в изпълнение на заръката на Ванга учредената от нея фондация започва изграждането на манастирски комплекс около храма. Той включва изложбена зала, зала за кръщение, 2 камбанарии и 12 стаи с 30 легла.

Скулпторът проф. Емил Попов е изваял паметник на Ванга, по повод 100 годишнината от рождението й. Височината на скулптурата е 1,80 м, а самия макет професорът е дарил безплатно. Паметникът, който тежи над половин тон, е монтиран върху специална основа вляво преди мостчето, което води към църквата. Ванга е седнала на стол, ръцете й са отпред…

Докато се разхождаме из Рупите, някакси в ушите ми звучи една позабравена песен на Георги Христов – Посвещение. Два дни след като си тръгнахме от това свято място, научихме, че вещите на Ванга са били предадени от държавата на Община Петрич.  Те ще бъдат изложени в къщата ѝ, а старите и повредени ще се бракуват. В полза на Община Петрич са били предадени повече от 1411 предмета – след 17-годишни спорове и процедурни пречки! Дано ги видим другия път… Областният управител на Благоевград Костадин Хаджигаев казал:

“Кандилото, което е на ток, още светеше. През всичките тези години  не е засегнато. Не е изгоряла дори и крушката в него. Това място е свято.”

Продължаваме към последната дестинация от нашата екскурзия – Самуиловата крепост. Спираме пред входа на красив парк край река р. Струмешница.

Национален парк-музей „Самуилова крепост“ тържествено е открит на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич – ГКПП “Златарево” към парка-музей покрай брега на реката води красива алея.

Докато се разхождаме, виждаме, че дърветата са буквално обсипани от лишеи. Лишеите абсорбират вода и минерални вещества от дъждовната вода и директно от атмосферата. Това ги прави изключително чувствителни към замърсяванията на въздуха. По тази причина, те представляват много добър индикатор за нивото на замърсеност.

Чрез степента на развитие на лишеи в обкръжаващата ни среда, можем да съдим за чистотата на въздуха, които дишаме – наличието на лишейни популации е индикатор за чист въздух и обратно, отсъствието на лишеи говори за замърсена околна среда. Видите ли толкова лишеи някъде – въздухът е много чист и хубав!

В далечината се виждат величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст и четирите бетонни пилона изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула.

Паметникът на цар Самуил е дело на художника проф. Борис Гондов. Представлява изразителна, величествена фигура в цял ръст, но с превити колене. Владетелят – прекършен не от поражението, а от болката, която ще го убие, по своите осакатени сподвижници. От двете му страни на пана са изобразени релефите на войниците – едновременно трагични и величави.

Както със сигурност знаете, при битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят.

Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач. Самуиловата крепост при село Ключ е място не само на една голяма трагедия, но и свидетелство за жестокост, непозната дотогава в историята, нечувано военно престъпление. Няма и не може да има друго определение за ослепяването на 14,000 обезоръжени и беззащитни пленници. А това е по-скоро повод за срам, а не за гордост за Василий Втори.

В съчиненията на византийските хронисти от 11 век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) с широка преградна стена — дема. Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост е само част от тази фортификационна система.

Тя се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни, концентрично разположени рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият — в самото му подножие. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система. Този начин на укрепяване не се среща никъде на друго място, освен в Самуиловата столица в Преспа.

Какво е останало днес обаче? На върха на хълма ще видите нещо като оранжерия и нещо като летяща чиния. В “оранжерията” е останало това…

При цялото ми уважение към историята и културното ни наследство, всички оставаме нескрито разочаровани – в “оранжерията” има една дупка… Не, че сме велики археолози, ама със средностатистически багер можем да ви я направим същата на всяко едно друго място. Добрата новина, която ни казаха: през 2014 г. нещата ще се променят – спечелен е проект от ЕС, с който съоръженията ще се реставрират, ще има указателни табели, атракции като стрелба с лък и др. Стискаме палци да се случи! Остава ни хубавата гледка от наблюдателницата:

На какво чудно място сме само – ако хванете картата на България, се намираме в нейния долен ляв ъгъл. На пет километра от нас е македонската граница (селото в далечината на снимката горе е в Македония). Но на толкова е и гръцката, която върви по билото на Беласица… 

Програмата е изпълнена! Прибираме се… Гладни сме! Гладни сме! След толкова ходене директно паркираме пред ресторант “Морско дъно” в Петрич – рядко добро място на нормални цени, с лек фокус върху морските храни… Преядохме!

На връщане към София си напазарувахме от една крайпътна оранжерия – за 2 лева можеш да си вземеш чувалче пресни марули… как да не се възползваш! Направихме си и равносметка – 450 км за 2 дни и чудесни спомени:

През цялото време от Петрич до София, Яничка ни четеше предсказания на Ванга. Така приключваме и нашето кратко, но много зареждащо пътуване.

България е благословена страна! Неслучайно Силите ме изпратиха тук.

Всеки народ си има звезда, която го зарежда със светлинна енергия. Но има и изключения. Някои народи нямат звезда, а планета. Един ден тези народи няма да могат да оцелеят. В необикновената за тях атмосфера ще се задушат… народ, който има планета вместо звезда, ще угасне както свещ при силен вятър. България има не само една звезда, а цяло съзвездие.

България не е бедна. Тя има народ трудолюбив, работлив. Българският народ всичко може, по силите му е всичко да произвежда. Народът ни е учен за разлика от някои други народи. Най-ученият в света!

Българското писмо е едно от най-старите на земята.

Ще дойдат добри дни за България, за народите, които помагат на нашата държава. Защото тя ще бъде уважавана и тачена от велики държави. Ще мине време, България ще изправи снага, самочувствието на хората ще порасне.

Българите са силни – вижте за какво се пее в песните ни и ще разберете как предците ни са живели. Тачете празниците – те са средство за оцеляване.

А хорото е магичен ритуал – символ на единството, на кръга. Онази енергия, която изпитваме, докато играем хоро, е несравнима с друг танц.

Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите. Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали, държава са оставили и бел град.

Трябва да бъдем добри и да се обичаме, защото бъдещето принадлежи на добрите хора и те ще живеят в един прекрасен свят, който сега ни е трудно да си представим!

Обичайте се, защото всички сте мои деца.