Липса на качествено обслужване за хората със слухови увреждане

За трета голяма експлозия докладва директорът на полицията в Бостън комисар Ед Дейвис. Само час след като два взрива избухнана около финала на Бостънския маратон, експлозия е имало и в мемориалната библиотека JFK.

В профила си в социалната мрежа Twitter от библиотеката съобщават, че всички посетители и служители са в безопасност и няма ранени. От там на този етап отричат да има връзка с взривовете около маратона и наричат всички изказвания в тази посока "спекулации".

Investigators are investigating. Any tie to Boston Marathon explosions is pure speculation. More information as we receive it.

— JFK Library (@JFKLibrary) April 15, 2013

По първоначални сведения се е появил огън в машинното отделение на новата сграда на библиотеката JFK, а няколко минути по-късно е последвал и взрив.

 

 

Две експлозии избухнаха на финала на традиционния Бостънски маратон, има и пожар в библиотеката "Джон Кенеди" в Бостън. В града бяха открити невзривени взривни устройства. Сред жителите му има паника. ФБР смята трите експлозии в Бостън за терористични атаки, предаде телевизия „Фокс нюз”.

рядко много харесвам комедии, но това не е просто комедия, това е филм на Алмодовар! както предупреждават разпространителите, отвъд това, че е за лица над 12: ""Свалки в облаците" не е препоръчителен за лица които: - нямат чувство за хумор - лесно се изчервяват - смятат, че "секс" е мръсна дума - не знаят значението ...

'The Orphan Master's Son' на Адам Джонсън е носителят на Наградата "Пулицър" за художествена литература за 2013 г. Отличието за нехудожествена литература бе дадено на Гилбърт Кинг за ‘Devil in the Grove: Thurgood Marshall, the Groveland Boys’, а наградата в категория “Драма” отиде при Аяд Акхар за ‘Disgraced’.

'The Orphan Master's Son' е фокусирана върху темите за силата на пропагандата и държавната диктатура и свободата на личността в Северна Корея. Пред Washington Post Джонсън споделя, че романът е започнал като разказ със заглавие “The Best North Korean Short Story of 2005”.

Напомняме ви, че за 2012 г. журито отказа да връчи награда за художествена литература, заявявайки, че не намира никой от претендентите достоен. Последният победител преди Адам Джонсън е Джнифър Игън с “Жестокото присъствие на времето” през 2011 г.

С най-много журналистически награди "Пулицър" е редакцията на The New York Times - общо 4 отличия.

Бордът за определяне на носителите на наградите Пулицър тази година се състои от 19 души, а сред тях се отличават имената на трикратният носител на Пулицър Томас Фрийдман (“Светът е плосък”), Джуно Диас („Краткият чуден живот на Оскар Уао”), Киара Хъдс, носител на наградата в категория Драма през 2012 г., Стойв Кол от New Yorker, Юджийн Робинсън от Washington Post.

Ето и всички отличени в отделните категории:

Художествена литература
'The Orphan Master's Son' на Адам Джонсън

Нехудожествена литература
Devil in the Grove: Thurgood Marshall, the Groveland Boys на Гилбърт Кинг

Драма
Disgraced от Аяд Акхар 

Историческа
Embers of War: The Fall of an Empire and the Making of America's Vietnam на Фредерик Логвал

Биография или автобиография
The Black Count: Glory, Revolution, Betrayal, and the Real Count of Monte Cristo на Том Рийс

Поезия
Stag's Leap на Шарън Олдс 

Музика
Partita for 8 Voices на Карълайн Шоу 

Журналистически категории:

Журналистика в служба на обществото
Sun Sentinel, Форт Лодърдейл, Флорида 

Предаване на извънредни новини
Редакцията на The Denver Post 

Разследваща журналистика
David Barstow and Alejandra Xanic von Bertrab от The New York Times

Разясняваща журналистика
Редакцията на The New York Times 

Журналистика на местно ниво
Brad Schrade, Jeremy Olson and Glenn Howatt от Star Tribune, Минеаполис

Вътрешнополитически репортаж
Lisa Song, Elizabeth McGowan and David Hasemyer от InsideClimate News, Бруклин, Ню Йорк 

Международен репортаж
David Barboza от The New York Times

Фийчър
John Branch от The New York Times

Коментар
Bret Stephens от The Wall Street Journal 

Критика
Philip Kennicott от The Washington Post

Редакционен коментар
Tim Nickens and Daniel Ruth от Tampa Bay Times 

Редакционна карикатура
Steve Sack of Star Tribune, Minneapolis 

Новинарска фотография
Rodrigo Abd, Manu Brabo, Narciso Contreras, Khalil Hamra and Muhammed Muheisen of Associated Press 

Художествена фотография
Javier Manzano, free-lance photographer

Колкото повече се отдалечаваме от февруаро-мартенските протести, толкова по-загадъчни изглеждат те. В опита си да ги разберем ги сравнявахме с протестите в Гърция, Франция, с „Окупирай Уолстрийт” и всичко останало, за което се сетихме, че го има в пространството извън България сега. А дали не беше по-добре да ги сравним с протести, които е имало в България някога, да речем преди стотина години. Само че имало ли е такива протести у нас по онова време, които могат да бъдат оприличавани със сегашните? Попадам на такъв протест, описан във вестник „Сливен” от 13 септември 1895 година.

Вестник "Български новини" и Българско неделно училище "Паисий Хилендарски" в Атина, Гърция, обявяват конкурс за детска приказка "ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ..." В конкурса могат да участват деца от българската диаспора от всички страни по света, на възраст от 6 до 18 години, които ще се състезават в три възрастови групи. Темите за конкурса са заимствани от българския фолклор.

Прокуратурата доказа, че МВР подслушва незаконно. Засега Цветан Цветанов остава без обвинение. Служител на МВР изтрил записи, за да прикрие грандиозни злоупотреби на кабинета на Бойко Борисов.

Космическият апарат 'Касини за първи път е заснел над южният полюс на Титан появяването на облаци, което свидетелства за атмосферните явления , съпровождащи смяната на сезоните. По информация от сайта на НАСА.

На 15 април 2013г в 15:02:36 наше време , транспортният космически кораб ''Прогрес М-17М' се разкачи от модула за скачване на служебния модул 'Звезда' на руския сегмент на МКС.

На 15 април 2012 в 21:36 по московско време , от стартовият комплекс на площадка 200 на космодрума Байконур е реализиран старт на РН 'Протон-М' с ускорител 'Бриз-М' , с телекомуникациониия спътник 'Аник-Ж1' на борда.

Две мутри отиват за риба. Станало им топло, съблекли се, поплували. Като излизали, една змия ухапала единия по мъжкото достойнство. Другият паникьосано звъни на шефа: - Шефе, Картофа го ухапа змия, какво да правим? Шефът казва: - Веднага, ама без никакво бавене, отровата трябва да се изсмуче! Картофа, треперещ, пита какво е казал шефът. Другият презрително отговаря: - Че ще умреш... Усмихни се, България! Американски учени откриха универсална противоотрова за змии, която със сигурност ще остави в историята проблеми като този на Картофа. Новината зарадва всички, изпитващи ужас от влечуги и всякакви отровни гадинки. По-малко внимание й обърнаха онези, които си имат имунитет по рождение: - Змия ухапа тъщата! - И какво стана? - Умря. - Моите съболезнования! - Не бе… Змията умря.

След като стана популярна дестинация за алкохолен туризъм, България започна да привлича чужденци и като място за „женски” туризъм. С други думи освен евтината бира, водка и почивка, дългите плажове и красивите, но леки жени магнит за чужденци и по-точно чужденки се оказват и достъпните аборти в нашата страна. Според украински вестник полякините, на които им е забранено да прекъсват нежеланата бременност в родната си страна, потеглят към други държави, сред които и България, за да се отърват от бремето си. Като, разбира се, по-заможните ходят в Западна Европа, а по-бедните идват тук или у северните ни съседи. Да се радва ли човек, че имаме още един начин да привличаме чужденци да оставят парите си у нас, да плачем ли, че предимно предлагането на евтини неща ни водят по-бедни туристи, докато стойностните неща като природа, история и култура не привличат толкова, колкото ни се иска? Сега, ако бяхме наистина толкова изкусни продавачи на родните природни и исторически богатства,...

Нищо човешко не е чуждо на зайците. И на тях им се случва да се заринат до връхчетата на дългите си уши в задачи и да забравят да се радват на малките неща от живота, които осмислят ежедневието – дребни, но усмихнати като книжката на Мария Донева.

„Заекът и неговата мечта" е поема точно за сив и дъждовен понеделник като днешния, когато нищо не ти се прави и за нищо не ти се слуша. Докато четеш историята на Зайо, който все отлага мечтаното пътуване до морето заради неотложното марулене, дюлене и зелене в градината, мръщенето ти минава и усмивката изплува на лицето ти.

Книжката е весела, закачлива и прекрасно илюстрирана със снимки и рисунки от Мила Попнеделева-Генова и Мария Донева. Аз самата много се смях на хрумката за сайтовете „Зайо book" и "BG-зайка", в които героите споделят тревогите и радостите си. Стиховете за голямото заешко семейство и целувките по пухкавите гушки и ушенца пък действат особено умилително – точно книжка, която да подпишеш „с обич" на мама.

Ако и вие си мечтаете за нещо, за което все не ви остава време – било пътуване до морето, било слънчев следобед с любим човек – грабвайте „Заекът и неговата мечта", поразсейте тревогите си и се наградете с малко книжно удоволствие за по-усмихнат ден.

Татяна Стоева е лекар пулмолог в университетска болница „Лозенец“. В рубриката "Най-добрите лекари" тя коментира, че повечето родители се страхуват да позволят на децата си да спортуват, ако имат бронхиална астма. Идеята на лечението на астма обаче е точно обратната - детето да води напълно нормален живот Според нея в обратния случай децата стават астматици с наднормена телесна маса, която пък обикновено влошава белодробната функция и бронхиалната астма. - Казват, че да лекуваш деца, освен че е много емоционално, е и трудно, защото детето понякога не може да каже какво точно се случва с него. Как решихте да специализирате педиатрия и по-точно детска пулмология? - Аз съм лекарско дете. Моят вуйчо беше педиатър и аз го смятах за идол. Майка ми беше психиатър и доста по-неприятно ми се струваше да се занимавам с възрастни, и то с нарушено психично здраве. Пулмолог изобщо не исках да ставам, доста повече ме влечеше кардиологията. Но така стана, че първата година не ме приеха...

След остров Санторини в Бяло море, отскочих до по-близкия Закинтос, в Йонийско море. По стечение на обстоятелствата, между тях се вмъкна малкото крайбрежно градче Килини.

Още по тъмно пристигнах на пристанището, откъдето отплуват фериботите за Закинтос. След кратка дрямка излязох да си купя билети. Бе необичайно пусто в този ранен час - безлюдно, без камиони и автомобили. Касата не работеше, на стъклото стоеше бележка с надпис на гръцки "ΑΠΕΡΓΊΑ". Каква е тая алергия, да не са болни всички... Както и да е, стана ясно, че това означава Стачка, и че този ден фериботи няма да има.

Докато се чудя какво да правя, се разходих край пристанището, загледан в наситено зелените води на Йонийско море. Завладян от необичайно спокойствие, избрах да изчакам до следващия ден.

На пръв поглед градчето не е нещо особено, но след кратка разходка из околностите започнах да долавям очарованието му. Гъсти маслинови гори се зеленеят от край до край покрай бреговете и продължават навътре, до където стига поглед. Това, което привлече вниманието ми, обаче, беше стар морски фар. Като по чудо, успях да се добера до него.

Имаше прилив, а за да се открие хубава гледка, трябваше да изляза на затънтен плаж.

След дни без един нормален залез, този път беше коренно различно. Покритото с облаци небе се възпламени, докато морето миеше пустия бряг.

Ако не беше стачката щях да пропусна всичко това.

Следващата сутрин градчето се беше преобразило. Пристанището работеше на пълни обороти, пукаше се по шевовете. На Закинтос ме интересуваше едно единствено място, залива Навагио. Щом пристигнах, веднага се насочих натам. Гледката ме изуми.

Не бях виждал морето с такъв цвят.

Заливът, освен с пленяващата си красота, е известен с недостъпността си по суша и с разбития кораб, който се е излегнал на малкия плаж.

Заради ранния час, плажът се падаше в сянка. Ако не беше стачката, със сигурност, щях да посрещна залеза тук. Представям си каква картинка щеше да бъде.

Скалата, от която се разкрива тази гледка е особено тясна, дори е забранено да се минава по нея. И най-концентрирания човек може дотолкова да се прехласне, че да загуби равновесие.

Страховито е да застанеш на ръба, но си струва риска да видиш нещо подобно.

Снимки

Джаз. Това е думата, която е напълно достатъчна, за да се опише седмото издание на 'Soul For All'. И все пак. Специални гости са Влади със своята невероятна колекция от джаз плочи и Годи, който оставя без дъх всички в Студио 1 на Радио Варна с изпълненията на саксофона си. Първият трудно би се побрал в каквато и да било рамка, затова в посоката на темата на това издание би могъл просто да се определи като фен на джаза и на всичко нестандартно и свободно в музиката и изкуството изобщо. Вторият е талант, от който България има нужда, но няма умението да достигне до него - заради обърканата комуникация, породена от още по-обърканата ценностна система.____________________

Добо Мързов и Селектор Стилиян стартираха тази съвместна инициатива на предаването 45 оборота в минута и лейбъла Love & Happiness Music през октомври 2012. Веднъж в месеца те се събират заедно, за да споделят любовта си към соул музиката със слушателите на Радио Варна. Всички песни в SOUL FOR ALL са внимателно подбрани от колекциите от грамофонни плочи на двамата диск жокея.

За хората, които си спомнят, през 1997 и 1998 г. много от банките бяха затворени. През 1999 г. тяхното оборудване вече се разпродаваше на минитъргове – компютри, инвентар и т.н. Та през въпросната 1999 г. имах един много интересен разговор с оценител на компютри и оборудване, който отговаряше за това, да се обяви началната цена на всяка вещ за търга. С този оценител разговаряхме за компютрите и той ми каза: “На мен рядко ми се случва да греша при определянето на началната оценка на някой компютър, за да го пуснем на търг. Но дори да сгреша и без да искам да занижа цената, когато се провежда търгът, купувачите започват да предлагат повече, да се състезават и докарват цената на компютъра до реалното пазарно равнище. Т.е. дори да сгреша, пазарът ме коригира. Случвало се е и друго - слагам много висока оценка, никой не иска тази вещ, при следващия търг се тръгва с определена стъпка (процент) надолу - пак не я искат и така, докато продаваната вещ придобие нормалната и реалната си...

Това е чест феномен. Да търсиш добра новина в медиите и да не можеш да намериш. Сигурно сте го изпитвали на главите си. А най-вероятно – въпреки че сте го изпитали – не сте го и забелязали. Защото заривайки ни с лоши новини, медиите ни приучиха. Превърнаха лошата новина в норма. Ние вече живеем в един гъст, питателен и напълно непрозрачен бульон от лоши и ужасяващи новини. И тъй като той е непрозрачен – ние не можем да видим истинския си живот. Идва най-красивата пролет, славеите раздират своите сиринкси (така се казват техните певчески органи), природата цъфти и се вълнува, дръвчетата са отново като бухнали бомби от най-благоуханен разкош… А на нас ни се привиждат кризи, военни заплахи по света, парламентарни суматохи у нас, нови избори… и всичко това е мрачно, зловещо и ужасяващо! Така е… наистина живеем в гъст и непрозрачен бульон от лоши новини. Докато просто не ги отхвърлим! Както спящият мрачен и лош сън в един миг ритва задушаващата го и смрадлива завивка и се изправя...

Франция легализира еднополовите бракове

Подведеният и подвеждащият

Тежкият сблъсък на българската прокуратура с европейските стандарти

Прокуратурата не откри вина за побоя на семейство Начкови

„Solo” е името на поредния роман за британския таен агент Джеймс Бонд. Новината съобщи лично писателят Уилям Бойд, който през февруари бе посочен от наследниците на Ян Флеминг за автор на новата книга за Агент 007. Самият Бойд днес е Автор на деня по време на Лондонския панаир на книгата.

„Понякога по-малко означава повече. За мен като романист красотата на „Соло” като заглавие на книгата се състои в изключителната близост със самия сюжет - събитията принуждават Бонд да започне самостоятелна мисия, без разрешение и съвсем тайно. И той е напълно готов да поеме последствията от своята дързост”, каза Уилям Бойд.

По време на срещата си с читатели Бойд разкри и още подробности за сюжета на романа, извън предварително анонсираното, че действието ще се развива през 1969 г., а самият Джеймс Бонд е на 45-годишна възраст. „Пътуването превежда Бонд през три континента, като най-важното се случва в Африка. Именно случка в Африка кара агент 007 да „премине соло” и да поеме действието в свои ръце”, обясни авторът.

„Solo” ще бъде на британския пазар на 26 септември, а в САЩ и Канада - на 8 октомври.

Придобиването е част от дългосрочна стратегия на компанията за разширяване на дейността в страната и чужбина

Технологичният лидер на хостинг пазара в България ICN.bg (Интернет Корпорейтед Нетуъркс ЕООД) придоби Hostsean.bg (Хостсийн ЕООД) и всички потребители ще бъдат прехвърлени, без да бъдат нарушени или променени условията на техните договори.

 „Придобиването е част от внимателно планирана дългосрочна стратегия на ICN.bg, целяща разширяване на дейността ни в страната и чужбина”,

сподели Юлиян Бориславов, основател и управител на компанията.

„Това разширяване няма да е само под формата на увеличаване на броя на потребителите. Всички наши клиенти, в това число и клиентите, които ще бъдат прехвърлени към нас вследствие на придобиването, могат да разчитат също така на значително разширяване на обема и разнообразието на услугите, до които ще имат достъп”,

допълни той.

 „Предприемаме тази стъпка, за да предоставим възможност на потребителите на Hostsean.bg да получават по-качествена услуга,”

каза Георги Шопов, управител на Hostsean.bg и допълни:

„Пазарът на хостинг услуги в България се развива динамично и като клиенти на един от лидерите на пазара, нашите потребители ще имат достъп до професионална поддръжка 24 часа на ден, седем дена в седмицата и в същото време ще се радват и на по-гъвкави условия”.

Hostsean.bg оперира на българския пазар от 2009 г. и предлага услугите споделен Linux хостинг, виртуални сървъри, домейн имена, SSL сертификати, наети сървъри и др. След прехвърляне на потребителите на компанията към ICN.bg, те ще имат възможност да се възползват и от редица допълнителни предложения, в това число по-високи параметри, по-мощни сървъри и такива, разположени в България. Aвтономната система на ICN.Bg ще им гарантира по-бърза свързаност и подсигурени международни трасета през най-големите световни доставчици (Level3, Interoute). Всички настоящи потребителите на хостинг доставчика hostsean.bg ще имат възможност да се възползват и от денонощната и професионална техническа поддръжка, гъвкави цени, както и допълнителни преумищества, като Google ваучери и др.

 

Визиткa:  ICN.bg

ICN.bg е технологичен лидер на хостинг пазара в България и предлага достъпни домейн услуги и уеб-хостинг решения, които са проектирани за развитието и успеха на всеки бизнес в глобалната мрежа. Сървърите на компанията подсигуряват това, от което се нуждае една уеб страница, за да има сигурно присъствие в глобалното пространство по 24 часа на ден, седем дни в седмицата. ICN.bg първа предлага на българския пазар cloud хостинг решения,

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който днес ще завършим

Приятно четене:

Исландия

ден 5 (продължение)

Приказната

Това е денят с най-лошо време от престоя ни в приказна Исландия

Долината на Jökulsá á Fjöllum,

обвита в мъгла и брулена от кос студен дъжд, ме тегли и ласкае в спомените ми като хладен бриз под лъчите на парещо лятно слънце. Неземна и приказна, в нея оживяха всички герои на моето детство – всички въобръжаеми убежища и образи се въплътиха, размахвайки ядосано пръст, че съм се съмнявала… Нагоре по течението, на половин час път от Asbyrgi, стигаме

Hljóðaklettar 

Пътечката към него минава през зелените криви гори

 

 

  В края на пътеката зеленото се отдръпва, за да направи място на каменни колоси

 

     

Hljóðaklettar означава шепнещите скали,

the whispering cliffs, заради специфичното ехо, което се отразява в стотиците петоъгълници и шестоъгълници на базалта

  но в наша чест всичко е замлъкнало и само дъждовния ромон нашепва стари приказки. Стигаме Окото

    До него се намират останките от

Valhall (Валхала)

Дъното на някогашната величествена зала тегли като магнит

Очите на седящия на тронното място са обърнати към долината

От валкириите няма и помен, само този мъник наднича от пукнатините

Подминаваме джуджешки стол – нищо чудно, че е празен – джуджетата, знаем, ходят на групи по 12-13… [caption id="" align="aligncenter" width="655"] Столът на джуджето[/caption]

На тръгване в далечината се възправя великански орган

А от сипеяка на единия бряг се подават два великолепни дракона; заринати в склона, чакат от векове величествения и смел герой да ги освободи от магията. Сякаш случайно и за малко вятърът е отбрулил горния слой – сякаш през дъждовната пелена виждам неща, които не са предназначени за моите очи..

На половин час нагоре по реката стигаме

Dettifoss – най-мощния водопад на Европа

(по количество вода на час); водата във въздуха е толкова много, че дори не се опитвам да извадя фотоапарата

Малко по-нагоре е Selfoss, а малко по-надолу – Hafragilsfoss

облаците отново опират в главите ни   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Цепка в скалата, на която стоим

 

Поемаме към Kafla и Vitti,

макар да не ни се тръгва По пътя решаваме да разгадаем една местна мистерия, която от известно време не ни дава мира –

насипите на пътя

Tук пътищата са почти винаги с огромни насипи, на места с височина над 3 метра, предполагаме заради водите напролет. Sтранното, обаче, е, че скатовете на насипа са предпочитано място за растеж на местната флора, макар самия насип да е типично пътен – камък, камък и пак камък :P

 

Често при разклон или на местата на отбивки за ферми виждахме стоварени чували, пълни с нещо и докато спорим какво има в тях – ето едни. Спираме да проверим

Тор. Изкуствена. Без коментар…

Наближаваме владенията на Krafla. Пейзажът и цветовете му се променят.

Krafla е една от най-активните вулканични зони в Исландия

Последните избухвания са от 1984 и вулканичните полета могат лесно да се разпознаят дори на гугъл

Стигаме до кратера Vitti,

един от по-утихналите, но за съжаление пътят нататък – към пресните вулканични полета, е затворен. Територията им е използвана дори за обучение на американски астронавти. На паркинга е спряло правилното возило за тези места:

Самият кратер просто сюрреалистично синьо езеро, макар името му да означава Ад. Връщаме се към главния път

Възвишенията на вулкана са дом на електростанция и място на пилотното сондиране на уникален исландски проект – Iceland Deep Drilling Project. Магмата е достигната само на 2000 м. надолу…

Буквално на разклона за Krafla има неуловени топли “извори”

Тези неща пушат, бълбукат, свистят, гъргорят и изобилстват от най-невероятни цветове

името на тези възвишения е

Namafjall – минни планини. Железните Планини…

Времето напредва. Макар че не ни заплашва вечерен сумрак, умората си казва думата и забързваме към Husavi. Профучаваме покрай

Myvatn

Ниското слънце блесва на хоризонта и лъчите му облизват езерото

B Husavik ще спим,

за да може утре да гледаме китове :) малко преди пристанището покрай нас прелитат ето тези странни оранжерии

В Исландия няма зеленчуци. Изключение традиционно правят морковите и някакъв вид зеле, но зеленчукови градини не видяхме никъде. Това тук са единствените (за цяла Исландия) оранжерии за домати – оранжевата светлина отгоре са лампи, а отдолу им пускат топла вода от топлите извори. Както се сещате – доматите нямаха запомнящ се вкус.

  Очаквайте продължението       Автор: Гергана Милушева       Снимки: авторът       Други разкази свързани с Исландия – на картата:       КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ]      

Стив Возняк от Фюжън-йо избра работните станции на Хюлет-Пакард за развитието на изчислителните архитектури.

На мероприятието на Националната асоциация на радио и телевизионните оператори (NAB), провело се в Лас Вегас на 7 април, Хюлет-Пакард демонстрира лидерските си позиции и пазарното си развитие в медиите и развлекателната индустрия с решения, които дават импулс на нововъведенията и производителността за някои от най-взискателните клиенти в света.

 

http://www.youtube.com/watch?v=TfcEeTH3aHA

Работните станции на Хюлет-Пакард осигуряват върхова производителност на професионалните творци при сроково-ориентирани сегменти на медийната и развлекателната индустрия, като предоставят най-различни възможности – от създаването на визуални ефекти за следващия епичен блокбъстър до наградения с Оскар монтажист, който работи от дома си.

 

„Нашите клиенти постоянно прекрачват границите на своята креативност и изискват надеждни подобрения на технологичната производителност с всеки следващ проект,“

заяви Джеф Ууд, вицепрезидент “Световно продуктовo управление” в звеното „Комерсиални решения“ на Хюлет-Пакард.

„Като лидер на пазара на работни станции(1) Хюлет-Пакард продължава да търси иновативни партньори и нови решения и настоява, че резултатите за креативните специалисти трябва да зависят от клиентите.“

Хюлет-Пакард работи с Фюжън-йо за интеграция на ускоряващия слой памет Fusion ioFX в отличената серия работни станции HP Z. Това е най-новият пример за ангажимента на Хюлет-Пакард в разработването на иновативни решения и подобрения на производителността специално за медийния и развлекателния сегмент.

 „Считам Хюлет-Пакард за една от най-добрите инженерни компании в света и затова съм развълнуван да видя как Хюлет-Пакард и Фюжън-йо работят заедно за развитието на изчислителните архитектури при работните станции,“

заяви Стив Возняк, главен учен във Фюжън-йо.

„Технологията Fusion ioFX съчетава интелегентността на подхода на Фюжън-йо с невероятните работни станции на Хюлет-Пакард, добавяйки още по-мощна приложна производителност към прецизното проектиране, с която Хюлет-Пакард е известна по цял свят.“

http://www.youtube.com/watch?v=S5v5ziNp1fk

 

Повече информация за работните станции на Хюлет-Пакард е достъпна на: www.hp.com/zworkstations.

Снимки: HP

 

Forbes удължава срока за участие в E-volution Awards 2013. Поради големия интерес от страна на участниците кандидатури ще се приемат до 18 часа на 23 април.

Кандидатстването е изцяло он-лайн на адрес www.e-volutionawards.bg. Всяка компания с електронен бизнес или предлагаща ИТ услуги може да се включи във всяка от 21 категории на конкурса. Към момента най-голяма конкуренция за престижното отличие има в категориите „Електронен пазар”, „Функционален дизайн и ползваемост”, „Иновации” и „Старт-ъп”.

Най-иновативните практики в сферата на информационните технологии ще бъдат оценявани от осемчленно независимо жури, председателствано от Саша Безуханова, директор направление „Публична администрация” на Hewlett-Packard за развиващите се пазари.

Всяка кандидатура ще се разглежда и класира индивидуално от всеки един от журиращите. Компанията, събрала най-голям брой точки, ще бъде обявена за победител в съответната категория.

Финалистите във Forbes E-volution Awards ще станат известни на специална церемония на 21 май в София. Пълна информация за конкурса Forbes Е-volution Awards 2013 е публикувана на www.е-volutionawards.bg.

 

Турската литература ще бъде на фокус по време на започващия днес 42-ри Панаир на книгата в Лондон. Форумът в центъра Earls Court ще продължи до 17 април и ще включва участието на над 1500 изложители от целия свят и близо 300 семинара и конференции.

Гостуването на турската литература в Лондон включва културни и професионални събития, като сред темите са състоянието на издателския пазар и дистрибуцията на книги, процесът на писане и преводаческите проекти, детската и младежката литература в южната ни съседка и др.

Елиф Шафак ще бъде Автор на деня през втория ден на панаира, с което ще бъде уважен и пазарният фокус върху Турция. Още двама автори ще получат подобно внимание от организаторите - Уилям Бойд е Автор на деня в понеделник, а в сряда - детската писателка Лиз Пичън.

Дни преди началото на панаира в Лондон Турският национален организационен комитет за международните панаири на книгата разпространи информация за състоянието на турския книжен сектор в момента:

- 6000 книжарници 
- 150 разпространителски компании 
- 43,190 заглавия (според информация от ISBN за 2011 г.)
- 289,193,982 книги отпечатани през 2011 г. (без учебници)
- ДДС върху книгите = 8% (стандартно ниво = 18%)

Вижте пълната статистика в този файл:

През 2012 година страна на фокус в Лондон беше Китай.

Различията между регионите ще се задълбочават драматично в следващите 7 години, вместо бедните да догонват общините с по-добри показатели на икономическо и социално развитие. Проектът на новата оперативна програма "Региони в растеж" предвижда София да получи в пъти повече европейско финансиране, отколкото Варна или Пловдив, а разликата с по-малките и по-бедните градове е над 10 пъти.

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Май нещо не ми е наред, граждани – всеки път, когато ме правят на идиот, се чувствам идиот. Пък гледам, че подобни неща вие ги понасяте с достойнство и стоицизъм, сякаш са неизбежната гравитация.

Онзи ден един „енергиен експерт” компетентно обясни защо, след като привременното правителство намали такса пренос на тока, цената му ще се вдигне. Ето защо – ниската такса ще отпуши износа, оттам количеството евтин ток за навън ще се увеличи, това ще доведе НЕК, която се грижи за преноса, до допълнителни загуби, тях пък ще трябва да покрием ние, нещастниците от вътре /и нещастници отвътре/, които и без това купуваме само скъпия ток, който остава.

„Е, какво се мръщите, това е вид благотворителност! – гледат укоризнено в Пловдив, където много обичат благотворителността. – Ако някой благотворител от вън ни продаде на нас евтин ток – продължават да човъркат раната – няма ли да си купим с удоволствие?”

Ще, ама никой не ни продава евтин, `щото ние си имаме скъп – отървавам се за малко от навлеците.

В тази история има няколко неща за отбелязване. Първо – сложих „енергиен експерт” в кавички, защото, докато обясняваше, човекът се държеше, сякаш нещата не само стоят така, а и така е правилно да стоят. А това изобщо не прилича на експертно поведение, дори идиот като мен вижда пробивите в тази логика.

Второ – намалената такса пренос, макар минимално, би трябвало пряко да намали сметките ни, защото уж е част от цената на общия енергиен микс, с който напоследък ни проглушиха ушите. А дали това ще вдигне загубите на НЕК, не би трябвало да ни пука изобщо – обяснение за което виж по-долу.

Трето, защо, по дяволите, продължава да има разлика между цената на енергията за вътрешния и цената за външния пазар. С този въпрос, ако нямат нищо против, да се заемат омбудсмана, комисията по дискриминация към следващото Народно събрание, както и органите, които се занимават с дискриминация в ЕС. Ако си спомняте, преди време те ушите ни проглушиха, че дискриминираме бедните чужденци в България, като ги караме да плащат по-скъпо за хотел. А сега мълчат като пукали, никой се не сеща, че да продаваме ток на собствените си граждани по-скъпо, отколкото на чужденците, също е форма на дискриминация.

Четвърто – никой да не ми обяснява, че НЕК търпи огромни загуби, защото цената на преноса се е понижила. НЕК търпи огромни загуби по други причини – високо ниво на технологични загуби по мрежата, което си е високо от години, защото така е удобно на енергийната мафия; безумни задължения на компанията, свързани с гьола в Белене и други големи шлемове, защото така е удобно на енергийната мафия; високи разходи на фирмата, свързани с нереално високи за нейното реално състояние заплати, както и с кражби по всички линии, защото така е удобно на енергийната мафия. От която НЕК всъщност е част, де, да не си помислите нещо друго.

Пето – със страшна сила виси въпросът „защо загубите на НЕК трябва да бъдат покрити от нас, потребителите”. Да, ние, да ви кажа под секрет, сме платили за създаването на компанията и за всичко, което тя притежава, дори продължаваме да плащаме заплатите и екстрите на нейните служители, но пък, съвсем под секрет – не сме акционери в нея. С други думи – вече дълги години инкасираме само преки загуби, но не и преки печалби от НЕК. И въпреки това пак точно от нас се очаква да я спасим от загубите, които тя ще търпи от намалената такса пренос.

Ами да си я спасят онези, които печелят от износа на евтин ток навън. Или да се фалира тази НЕК и друга фирма да се създаде.

Ама тя е държавна, казват „експертите”, и не може да се фалира. Без нея енергийната система ще рухне, много хора ще останат на улицата, ще трябва да внасяме ток от чужбина и ред, ред други лоши последствия ще има…..

Пълни глупости, граждани! Всяка фирма, включително и държавна, може да се фалира, при това без за гражданите като цяло да настъпят каквито и да било лоши последствия, само добри. Ако мене не вярвате – направете справка с дейността на покойната лейди Тачър. Но бъдете сигурни, че без НЕК например българската енергийна система ще си остане съвсем същата, просто енергийната мафия ще трябва да се поразмести. Дори и това обаче не им е удобно, защото означава известно преразпределение на територии – пък те в момента тъкмо са си ги разпределили и са се кротнали на вимето да цуцат. Някои трудови хора може би наистина ще останат на улицата заради подобно решение, но това е нормално, след като не си вършат работата както трябва, а получават такива заплати, сякаш си я вършат. Нали никой друг, освен нейните служители, не смята, че сме създали НЕК като социална служба за борба с безработицата сред нейните служители, а не като икономическа структура, чиято цел е да облекчи максимално живота на нас, гражданите, които плащаме за всичко. Защото пък ако я признаем за социална служба, възниква въпросът как така заплатите на спонсорираните служители са по-високи от тези на спонсориращи ги граждани? Или откъде накъде техните работни места са по-гарантирани от тези на всички останали?

Колкото до опасността да внасяме ток от чужбина, вече видяхме, че това не е никаква опасност – за тези, дето внасят от нас, опасно ли е, по-скъпо ли е, по некачествен ли им идва токът….. Дори смея да твърдя, че – ако изключим горките бандити от енергийната мафия, които разчитат само на жалките си приходи, одрани от редовия български гражданин – за самия редови български гражданин ще бъде благословено решението да има десетки фирми, които, вместо да изнасят, да внасят евтин ток и да ни го продават в конкуренция. Нали заради доматите от Полша, салатата от Исландия, виното от Аржентина и Чили вече трябва добре да сме разбрали, че нищо страшно няма да купуваме по-евтините чужди стоки, вместо скъпите български.

Ако някой поиска от вас, граждани, първо да платите, за да произведе той нещо, после да платите, за да продаде той нещото на печалба, с която да си купи „Мерцедес”, а накрая децата ви да платят за пенсии и клинични пътеки на неговите работници, които той е забравил да осигури, то този някой, помнете ми думата, много скоро ще опита да ви убеди, че в света, освен другите мрачни фантазии, съществува и нещото, наречено  „патриотичен капитализъм”.

Той има няколко особености. Съществува само в България. Вони, та се не трае, колкото и да е абсурдно това за нещо абстрактно. Спокойно се изповядва от хора със съвършено  различни партийни пристрастия, хора както от бизнеса и свободните професии, така и от държавния апарат, хора, достигнали различна степен на своята умствена и морална деградация.

Общото между всички тях е убедеността им, че патриотичният капитализъм има една свята и неизменна същност – нивото на вашия патриотизъм се измерва с нивото на благоденствие на този, който ви убеждава в съществуването му. А обратното изобщо не е вярно. В това също са убедени.

Искаш да кажеш, че всички от веригата постоянно се е…ват с нас по енергийната тема? – питат очаровани сеирджии в Пловдив.

И не само по енергийната, не само.

 arhivatora – “Грозен и зъбат” [Кто там \ illog!que \ 8Gs] [2001]

Много от вас не са го чували

Много е старо – 2000 или 2001, правено е с грамофон Рига и бийт на касети, смятайте.

Вчера - 14.04.2013 - във Варна се проведе първия безплатен пазар за ненужни вещи, дрехи, играчки и въобще всичко, което ви задръства килерите и гардеробите, непипнато от години. Предполагам, че събитието е наречено така за по-лесно възприемане, иначе безплатен пазар е оксиморон, нали така? ;)

У нас нямаме много излишни неща, затова с децата събрахме някои играчки (които винаги, винаги са в повече) и се запътихме щастливи натам. Очаквах да има повече хора, ако трябва да съм честна и затова малко се изненадах на сравнително оредялата площадка пред Морското казино на входа на Морската градина. Докато не се светнах, че ние, в целия ни блясък, благоволихме да се появим с гръм и трясък малко преди обявения за край час на събитието. Това време обаче ни бе напълно достатъчно да се впишем в общата пъстрота, добро настроение, витаеща солидарност и царящо между всеки приятелско отношение.

Още докато си опъвахме "сергията", парче мушама за рисуване, едно момиче взе първия ни и най-ценен експонат - симпатична въртележка за над бебешка кошара, изкарала няколко бебета, но все още в пълен комплект и в добро състояние. После ни останаха само играчки и няколко книжки.

Имаше различни "щандове" - с играчки, с бебешки и детски дрешки, с дрехи за възрастни, с книги и с джаджи... Имаше шарени, усмихнати и красиви хора и деца. Имаше семейства на разходка, случайно попаднали и взели по някои неща. Имаше много младежи с колела. Имаше възрастни хора, разглеждащи объркано и вземайки засрамено, но с видимо постоплени сърца...

Голямата ми дъщеря се оказа изпечен търговец. През цялото време викаше със силен глас: "Заповядайте в нашата игротека! Има за всеки по нещо!" и безсрамно приканваше клиенти /Да, по едно време се поотдалечих. Да, разбира се, че умишлено./ Малката се щураше сред другите неща, неспособна да повярва, че всички тези играчки са безплатни, едва крепяща купчини от тях в ръцете си, носеше, връщаше, разменяше, пъхаше в моята торба, връщаше на щанда... Такова щастие!

По едно време отидохме за сладолед, без да се притесняваме, че някой може да ни вземе нещата от сергията - та нали точно това беше целта!:)

Имаше и други деца, с които на секундата започнаха заедно игра. Пред щанда ни се завъртаха доста възрастни лелки, които усещах, че говорят с децата ми, само за да ... говорят с деца. Една ми каза: "За какво да вземам играчка, нямам на кого да я подаря". Мда, за съжаление не успях да й отговоря...

Като цяло беше прекрасно, забавно и увличащо добро. Всички питаха ще има ли пак. Ще има, ще има. И ние ще сме по-подготвени, защото чувството, когато някой вземе нещо твое, вече нежелано и каже: "Оле, моята малката ще се побърка по това Winx огледало" е учудващо приятно...;)

Събитието е организирано от инициативна група "Варна действа". Браво на тях! Казаха, че ще има пак в края на месеца, ще следим и ще отидем! Следете и вие:)

На връщане, минавайки пред Фестивалния комплекс, попаднахме на коренно противоположна на шарената, свободна и благородна среда на пазара. Голяма партия откриваше предизборната си кампания, всички в официално черно, с мазни усмивки и облени в угодната светлината на репортерските камери... Мда, от широка усмивка, лицето ми рязко се промени на отвратена гримаса.

Боже, знам, че балансът е хубаво нещо, но не може ли на света да има само добро?!

 

… че не блогвам колкото преди, ами разцъкай връзките отстрани, разгледай галерията-портфолио, и ме следвай в туитър, вместо да чакаш всичко само тук.

 И преди сме използвали торбите на IKEA за различни идейки. Този път си изплетохме  великденска кошница. Изглежда като...

 

Статистиките са прости. Населението на земята се увеличава. В момента около 1 милиард души по света гладуват. В същото време производството на храна е един от основните фактори за прекомерната експлоатация на планетата – заради обезлесяването, заради изтощаването на почвите, заради изразходената вода при поливането, заради вредните емисии и изкуственото наторяване. Картинката не изглежда розова, но решения има. Важното е и да се намери кой да ги чуе и приложи.

Международен изследователски екип в университета в Минесота, ръководен от Джон Фоли, е достигнал до извода, че са необходими пет важни стъпки, с които да се решат едновременно проблемите с изхранването и с вредите, които производството на храна нанася. Ето ги и тях:

1. Подобряване на добивите от житни култури (по-ефикасно използване на обработваемите земи),
2. Консумиране на по-малко месо (диетата на средния вегетарианец включва около 130-180 кг зърно годишно, а на месоядците – около 900, предварително сдъвкани и смлени от крави, пилета и прасета),
3. Намаляване на загубите на храна (тук препоръчваме това интервю),
4. Спиране изсичането на тропически гори (през 2004, само в Бразилия около 500 000 дребни земеделци са унищожили средно по един хектар гора) и
5. По-рационално използване на водата и обогатителите.

—

Повече подробности с карти и графики на SCIENTIFIC AMERICAN

Другата неудобна истина – TED лекция на мистър Фоли:

Продукти за 4 порции:
400г свинско месо
400г пилешко месо
300г гъби
1 бира
250г пушено сирене
1ч.л. суха мащерка
1- моркова

Приготвяне:
Гъбите се почистват иизмиват. Отделят се пънчетата от шапките. Пънчетата се режта на ситно. Мрковите се измиат и рендосват. Смесват се заедно с наситнените пънчета. Поръсва се щипка сол. Със зеленчуковия микс се пълнят гъбените шапки. Пилешкото и свинкото се режат на  едри хапки. Редят се в гювеч. Около тях се разполагат пълнените гъби и парчета пушено сирене. Полива се бира, вода и мазнина. Поръсва се суха мащерка. Гозбата се задушава под капак, в умерено загрята фурна. След около час, яденето е готово. Месото става крехко и ароматно. Сосчето има приятен вкус от смесването на бира и пушено сирене.

Най-слабата, направо едвам мъждукащата социална прослойка в България, е по 23 годишна традиция най-силният фактор в българското общество по време на избори.

Разбира се, че става дума за пенсионерите. С тях Борисов постигна истинско чудо: обедини ги в една формално несъществуваща, но реално задействана вече машина за отрицателно гласуване. Постигна го с изказването си в първия ден на официалното откриване на предизборната кампания на ГЕРБ, когато заяви в Пловдив, че пенсионерите са изяли фискалния резерв на управляваната от него България. Едно успешно самозакопаване от първия миг на кампанията!

Такъв талант за настройване на огромна част от населението срещу себе си е демонстрирал досега само Ахмед Доган. Самозабравилият се властелин на коалициите взриви България с наглото си изявление пред избиратели през пролетта на 2009 г., че лично той раздава „порциите” в България.

Разликата между Доган, от когото Борисов отново изрази наскоро възхищението си като към „изключително хитър политик” и самия Борисов обаче е в две неща: Доган не пострада нито лично, нито партийно. Партията му все така монолитно се настани в съответния парламент, а Доган, въпреки бутафорните заклинания на Борисов, така и не беше настанен „на топло”. Бутнаха му като за пред наивниците едно барбекю и толкоз. След което направи крачка назад от вредното за кожата на един преял политик лъчение на прожекторите, за да си консумира на спокойствие порциите и да гледа сеира на останалите лакомници.

Борисов обаче доказа, че основното му различие с Доган е също в това, че изобщо не е толкова хитър, за колкото се има. Ако лидерът на ДПС демонстрира грандоманско самочувствие по въпроса за „порциите”, то Борисов си показа направо глупостта.

Чиста глупост е да повториш обидата към най-значимия електорален фактор, който Борисов вече веднъж наруга като „некачествен мат’рял”, оплаквайки се пред българи в Чикаго, че като министър-председател не е случил на народ като министър-председател.

Борисов обича да се хвали като дежурен победител във всички начинания, с които се захваща. И ето че постигна още една победа: над себе си. Веднъж, наистина хитро ( на интуитивно ниво) се самосвали от власт миналия февруари, за да оцелее и да се завърне на върха й. Но интуицията му този път не просто го подведе, а го закопа. Уж нищо не можеше да го спре, но той намери изход и от тази ситуация: спря се сам.

Настройвайки пенсионерите срещу себе си Борисов загуби битката за онази изборна победа, която „сензационно” му предричаха допреди броени дни. Да се свалиш два пъти в рамките на няколко месеца, това наистина е по силите само на особен „талант”.

По примирението на неговата сянка Цветан Цветанов, което лъхаше от ролята му на боксова круша на водещия в гербаджийската (досега) телевизия ТВ7 Николай Бареков, можеше днес да се разчете усещането за обреченост. Бареков толкова преигра да налита срещу хрисимия Цветанов, че на моменти на зрителя можеше да му домъчнее за клетия събеседник, който дори не се отбраняваше от разярения адвокат на бедните. Цветанов не само се съгласи с всички упреци на преродения във войнстващ говорител на бедняците директор на ТВ 7 за злините, причинени на хората от досегашното управление, но и не спря да благодари за побоя, който му беше нанесен с думи.

В такава еуфория Бареков не беше изпадал от онова време, когато ругаеше пристигналите в София с трактори протестиращи земеделци. Измисли им прякор „зърнари”. Беше им бесен по указание на властта (срещу която те протестираха). Пречели му да минава като столичанин свободно по улиците, когато идвал на работа и затова ги заплаши лично да им пали тракторите и да им реже гумите.

После същата власт заобича „зърнарите”, отпусна им в последния момент на своето управление близо милиард субсидии от бюджета и Бареков се преобрази в голям фен на земеделието, задавайки отговор на Цветанов да каже днес, че земеделието трябва да ни бъде най-любимото нещо. Кроткият събеседник моментално се съгласи и обясни, че земеделието може да ни изхрани. Така, заедно с мислителя на стола срещу себе си, той стигна до мъдрото откритие, че само храната може да спаси човечеството от глад.

Най-скъпият на ГЕРБ журналист ( който гузно размахваше от екрана документета, според които взимал едва 8 хиляди лева заплата), буквално изригна като защитник на онеправданите, заявявайки патетично, че заспива с мисълта за минималните доходи на хората. Нещо повече, Бареков нахока Цветанов да каже как се нарича човек, който има дори по-малки доходи от минималните ( т.е. пенсионера). „Той как се нарича, може би скот”? , премина във фалцет директорът на ТВ 7 в опит за самобичуване с гербери след гафа на Борисов от Пловдив.

И понеже договорката за съгласието на Цветанов да понася безропотно да бъде ритан в муцуната демонстративно беше застрашена от опит на Цветанов поне веднъж да възрази, обслужващият капиталите, които стоят зад тази телевизия, го върна обратно в мача с отрезвяващ шут: „ искате ли да Ви задавам само удобни въпроси”. Цветанов мигом се съгласи, че не ще. И си „призна”, че никога не е подкупвал ТВ 7 и лично Бареков, както му беше наредено изрично да потвърди. След което Бареков триумфално му благодари.

Контрастът между този приятелски разстрел на Цветанов и интимния масаж ( запазен в недалечното минало само за началниците от ГЕРБ), който обгрижи нежно преди по-малко от седмица Станишев в същото студио, беше повече от впечатляващ. Което не попречи на водещия да заяви войнствено на зрителите, че не е обърнал палачинката.

Така се изрази той, репликирайки Цветанов, който понечи да му припомни, че водещата Кулезич била изгонена от тази телевизия (лично от Бареков, впрочем), защото го поканила без опонент в ТВ 7 , когато по време на протестите телевизията „обърнала палачинката”. Освен всичко друго, Цветанов „освети” по този начин Кулезич като единица мярка за правоверност в защитата на ГЕРБ.

Отчаянието ражда всякакви уродливи чудеса. Сериалът с това мазохистично-садистично покаяние обаче едва ли ще умилостиви пенсионерите.От тях се очаква да се просълзяват от сапунените сериали, но този път те ще насапунисат въжето на лицемерните актьори, които ще плачат за пропуснатата възможност да измамят още веднъж публиката да ги извика на бис във властта.

Share on Facebook

Покани от Детско студио “Телевизионери” и Танцов ансамбъл “Verea” от Чикаго     Ние “ТЕЛЕВИЗИОНЕРИ”-те приканваме всички вас, както и  децата от Северна Америка и Канада, да се съберем в Чикаго на Третия пореден фолклорен фестивал “ВЕРЕЯ”, в който за първи път ще участват и детски фолклорни състави!  Ние ще бъдем там, очакваме ви! Ето и линк към клипа с поканата на страницата ни във Фейсбук: http://www.facebook.com/photo.php?v=156653517836390   И танцовият ансамбъл организатор на фестивала в Чикаго с ръководител Константин Маринов,  също се обръщат към българската колония: Каним ви на най-значителното наше събитие за 2013 г., на Пролетния ни фестивал, който ...

“Добре де, като не гласувам за Бойко, за кого да гласувам? Те и останалите виж ги какви са”

Не мога вече да преброя колко пъти съм чувал този коментар. А даже не съм активен по политически теми, не агитирам никой и гледам да не говоря много-много за избори. А и не включвам изобщо в темата групите зомбирани и изгубилите надежда (или свобода), които продават/принудени са да дадат гласа си, за който там трябва.

Но какво става с обикновените хора, на заплата (не чиновник с портрет на Бойко в кабинета), обикновени хора, самонаети и прочие хора, свързващи някак двата края и които не мечтаят да им опростят сметката от Топлофикация, а искат нормални правила за влизане в детски градини. Но какво искат те от политиците? От партиите?

Всички се намират с недостатъци. Едните са от тройната, другите имат за лидер някой който преди 15 години бил подарил цветущия Балкан, третите лидерката им била по рождение Пръмова. Да му се не види, на последните избори ми казваха, че нямало да гласуват за Прошко Прошков, защото името му било смешно! Безумие някакво…

Все още се чудя как такива хора успяват например кола да си купят. Но явно успяват. Явно са намерили абсолютно идеалната, без никакъв микроскопичен недостатък. А и са се оженили за невероятния човек без никакви недостатъци. И цялата му рода разбира се.

Защото партиите се преценяват именно до последния активист, който бил незнамкаъвси и бил на незнамсикойси баджанак. Не че ако на маса седнат петима приятели ще имат общо мнение по някоя тема, но виж партия с хиляди членове – абсолютно трябва…

Или пък това е обикновено бягство от отговорност – не гласувам за да не поема отговорност? А точно това трябва да се направи, избираш някой (не перфектния, защото такава партия няма), но тази, до която си най-близък и ето после идва важното – интересуваш се какво прави и търсиш отговорност ако не си доволен (вместо да скачаш при новата партия). Но това е демокрация, не е каца с мед за всички, а е само възможност да участваш в управлението. Която ако не ползваш, можеш само на себе си да се сърдиш.
Защото как ще кажеш, ама той депутатина не се интересува от мен, като ти даже не си се опитал да се свържеш с него…

Всяка връзка на “ама то никоя партия не става” с тази, смешна на всеки карикатура, е напълно случайна

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Изображение от wikimedia.org

 

Попаднахме на интересна инфографика за последните тенденции в социалното видео. Споделяме я с вас и ще сме много щастливи, ако дискутираме темата.

Време е за факти, факти и много тенденции!  В тази статия ще прочетете:

-        Кои типове видеа са най-успешни;

-       Какви лица да използвате за своите видеа;

-        Кои са най-добрите дължини за видео и защо;

-        Характеристиките на най-запалените видео потребители;

-        Какви са ползите за бизнеса с “opt-in ads”.

Факт е, че повечето от нас обичат забавни сюжети. Хумористичните видеа са най-видими и ефективни в онлайн пространството:

• 4 от всеки 10 видеа са забавни;
• Хората, които са гледали хумористични видеа, са три пъти по-склонни да кликнат на бизнес страницата ви във Facebook, в сравнение с тези, които гледат други типове видеа;

Извод: Мислете как да разсмеете и развеселите хората. Разбира се, правете го с финес, много замисъл и добро чувство.

Присъствието на знаменитости във видеото не гарантират обвързване с марката:

• Само 1 от 10 социални видеа включва тв или кино звезда;
• 12% от видеата със знаменитости водят 12% по-малко посещения на вашата Facebook страница, в сравнение с видеата без знаменитости;

Извод: Разграничете уеб видеото от рекламното. Хората искат да гледат „ненанпудрени“ видеа, които са близки до тях; видеа с хора, които са реални и неподправени.

Дължината на видеото е много важен елемент, за да бъде то ефективно. А разликата в няколко 

секунди може да бъде решаваща за неговия успех:

 

• 15 секундните видеа са най-малко използвани като формат, но те донасят най-добрите „click through rate” резултати;
• Вторият най-ефективен формат, след 15 секундните видеа, е 61+ секунди. Тези видеа съставляват  половината от цялото социално видео съдържание;
• Само 10% от видеата са 15 секундни или по-малко, въпреки че 15-секундните са със 153% по-ефективни от видеата между 16 секунди и 1 минута;
• Видеата между 16 и 60 секунди са с 41% по-неефективни в сравнение с видеата над 1 минута;

 Извод: Използвайте 15 секундни видеа и видеа над една минута. Определено 15 секунди е голямо предизвикателство, но с подходящ партньор ще пожънете добри резултати.

Статистиката сочи, че дамите преобладават в гледането на социално видео, докато тийнеджърите набират все още скорост.

• 63% от всичките гледания на видео са от жени;
• 60% от хората, които гледат видео, са между 18 и 44- годишна възраст;
• Тийнейджърите на възраст между 12-17 години са нараснали с 48 % от началото на 2011;
• Мъжете, гледащи видео са 37%;

 Извод: Помислете какъв е профилът на вашия клиент и ако включва тези демографски характеристики не се колебайте да включите видео в комуникациите си.

Какво представляват “opt-in ads”? Това са „ненатрапчиви“ видео реклами или реклами, които избирате да гледате в замяна на награда. Очертава се този тип реклами да бъдат много по-добра алтернатива на типичните “pre-rolls ads”.

• Социалната среда е по-ефективна в ангажиране на потребителите за пост съдържание, спрямо прекъсващите “pre-roll” видео реклами;
• Потребителите гледали “opt-in social video” са три пъти по-склонни да се свържат с бранда;
• Социалните видеа са много ефективни в отвеждане на потребителя към Facebook страницата на бранда. „Присъедините се към бранда във Facebook“ е най-популярната интеракция за пост – 40%.
• За сравнение, 64% от хората, които гледат 30 секунди “pre-rolls ads”, гледат видеото до край. 95% от хората, които гледат “opt-in social video” стигат до края на видеото.

Извод: Време е да тествате “opt-in social video” в своите комуникации.

 Надяваме се, че тази интересна статистика от Jun Group (първата платформа за “opt-in  video”) ще ви помогне в подобряване качеството на вашите видеа. Успех!

Много хора си задават този въпрос. Не само феновете на Apple и притежателите на техни устройства, но и конкурентите и инвеститорите. Един от анализаторите на Morgan Stanley, Кати Хабърти, очаква с iOS 7 да се появи и бленуваният мобилен портфейл на Apple. Тя го нарича “killer app”. За това споделят CNET. Крайно време е наистина Apple отново да представят нещо, което да разтърси някоя индустрия. Напълно възможно е това “нещо” да е в сферата на плащанията.

Отдавна се говори за това и самият аз бях леко разочарован, когато iPhone 5 подмина NFC технологията. Обяснението на Фил Шилер беше, че тя е още в начална фаза на развитие. Устройствата, носещи името “Nexus”, Galaxy рожбите на Samsung, последните модели на BlackBerry, Nokia Lumia и други идват с вградена възможност да обменят информация през NFC. Наскоро Visa и Samsung сключиха договореност, която значително ще улесни навлизането на мобилните плащания. Очакваме от Apple да се появят и на този интересен и изключително динамичен пазар.

Активно се спекулира с характеристиките на очаквания iPhone 5S през лятото, както и за по-евтин iPhone, който да се пребори за вниманието на спечелените от голямото разнообразие нискобюджетни смартфони с Аndroid. Вие на какво бихте заложили в очакваната премиера на iOS 7 и наследниците на iPhone и iPad?

В случай че сте фен на малките многоцветни пластмасови тухлички LEGO, тази статия е точно за вас. Lego Story Builder е едно свежо приложение, разработено от група студенти от Miami Ad School, информира Digital Buzz. Създадено от Dejan Jovanovic, Helena Heras, Rafael Perez, Adam Pimack, Richard Spiegel, Manuel Mero и German Leal, Lego Story Builder позволява на децата да взаимодействат със своите творения цифрово, комбинирайки офлайн и онлайн света. Всичко, което трябва да направите, е да изтеглите това приложение, да създадете нещо с LEGO блокчетата и да задържите iPhone-а или iPad-а си пред творението си. Lego Story Builder ще го разпознае и ще му вдъхне живот и нови емоции чрез анимации, а най-хубавото от тази концепция е, че тя не просто вдъхва живот на блокчетата, но и прави предложения на “строителя” как да промени своето творение, свързвайки всичко това в творческа интерактивна история, която постоянно се развива, докато вие продължавате да строите и променяте. Също така можете да записвате своите творения и да ги споделяте с приятели. Lego Story Builder е едно фантастично приложение с добавена реалност,  което ще превърне екрана на вашето iOS устройство във врата към безкрайни приключения.

 

 

снимки: Lego “Storybuilder” on Behance

21 апреля в Эванстоне в помещении Nichols Concert Hall состоится единственный концерт пианиста и педагога Сергея Бабаяна. Сергей Бабаян учился в Московской консерватории в классе прославленных педагогов Веры Горностаевой и Льва Наумова. С 1989 года живет и работает в США. Он является приглашенным педагогом Кливлендской школы музыки. Среди многочисленных наград музыканта – Первые премии на Международных фортепианных конкурсах имени Роберта Казадезюса (бывший Кливлендский международный фортепианный конкурс, 1989 год), в Палм-Бич (1990 год), Хамамацу (1991 год). Пианист активно гастролирует. В его репертуаре – огромное количество произведений классических и современных композиторов. В рамках предстоящей Недели ...