Говори Пловдив: ОТНОСНО ВЕЛИКОЛЕПНИЯ ЖИВОТ В БЪДЕЩЕТО

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Професор Ник Бострьом, шведски философ от британския St. Cross College в Оксфорд е авторитетен учен, известен с работите си върху теми като екзистенциалния риск и антропния принцип – каквото и да значи това според някои, на които не им пука какво значи. Та той твърди, че има 25 процента вероятност нашият свят да е компютърна симулация на действителността, нещо като Матрицата, само че по-реалистично. Целта на цялата работа според него е потомците ни да изучат собствената си история, в която, от тяхна гледна точка, има пропуски.

Е, как няма да има пропуски, питам аз, като трудът им се базира на изначално сбъркани предпоставки. Да вземем за пример съществуването в нашия свят, колкото и условно да е то, на неща като другаря Сергей Станишев. Смятам, че бъдещите поколения спокойно можеха да пропуснат създаването му като историческа фигура при оформянето на общия ни житейски модел, а от това истината за тяхното собствено минало нямаше да пострада ни най-малко, обратно, само щеше да спечели.

Както, впрочем, и истината за нашето собствено настояще – допълват в Пловдив разни хора, които знаят, че истината е в детайла, изтъкнат навреме и на място.

Парадоксално ли ви звучи? Онзи ден някой написа призив да се даде успокоително на Станишев. Ето, това е то истинския парадокс – че досега никой не му е давал, та трябва да се прави публична кампания, за да му се даде.

Но май пак не му се е дало, защото в събота той излезе с поредния си предизборно-безумен призив – Борисов да върне милионите.

Абе, другарю Станишев, къде се е чуло в нашия съвременен свят някой доброволно да връща милиони, бе. Че да не би червените куфарни милионери от началото на прехода да върнаха дори малка част от милионите, когато Жан Виденов закъса и си ги поиска от името на любимата партия? Хем за държавата ги поиска, не толкова за партията. Така поне твърдеше, де. Но пак не ги върнаха. Само му казаха, че май нещо сънува. Пък той сънуваше, че е министър-председател, човекът. И продължава сигурно все това да си сънува.

Но такъв е принципът: доброволно да се взимат милиони – да. Някои дори насила ги взимат, ако насила им ги дават. Някой може и насила да ги върне, макар вече не всичките. Ала никой нормален човек доброволно не връща. Нали ще стане за резил пред демократичната публика. Пък въпросният Борисов, ако е взимал, значи е нормален човек, не улав като мен, дето не съм взимал – така че той няма и как да върне, дори по призива на авторитетен човек като Станишев.

В цялата суматоха обаче не разбрах дали говорим за същия Борисов, който пък само ден преди това призова „червените кредитни милионери да върнат парите, които са откраднали”. Имат се предвид същите червени кредитни милионери, които и Виденов се опита да насърчи, плюс всички червени кредитни милионери, които са се появили междувременно.

Ама и тоя е бая едричък наивник. `Ми нали са ги вече похарчили хората, бе, Борисов, те да не са ги краднали, за да ги крият под дюшека, докато париите презрени вдигнат социална революция и си ги експроприират обратно. Похарчили са си ги – лесни пари лесно се харчат, при това за народното благо. При това всички ние всичко за всички тях знаем – някои ни направиха банки, за да ни кредитират, други – медийни империи, за да ни дават акъл, само малка част трети го удариха на живот, затова вече са мъртви. Но, така или иначе, паричният поток се е оттекъл по реда си, как ще ги върнат. Какво всъщност да върнат? Пък и на кого да го върнат – на народа от улицата ли?

Обаче за мен в тази предизборна ситуация интересното е и друго – начинът, по който другарят Станишев като ужилен реагира на призива на този Борисов и пъргаво тръгна да защитава червените кредитни милионери. С рогите напред. Така за кой ли пореден път доказа, че, нито той, нито другарите му, имат някакъв проблем да заемат максимално безпринципни позиции от максимално принципни позиции, стига това да се налага в името на всенародното добруване.

Ало-о, другарите от бъдещето, внимавайте какво създавате, като създавате Станишев и компания, `щото и ние имаме нерви! – викат в Пловдив по този повод.

Викат, викат, ама и те минават покрай червената предизборна шатра в центъра, оформена уж като градско кафене – с табелата „При Ламбо” отгоре, и току взимат някое знаменце, брошурка или каквото там им дадат младите другарки, които обслужват червената кампания. Не всички вземат, де, някои минават съвсем срамежливо покрай кафенето, минават, само за да се върнат в собственото си светло минало, като погледат отблизо млади другарки. Пък според други, по-окумуш минувачи, се оказва, че младите другарки не винаги им дават точно каквото те им искат, та затова не взимат.

Но все пак като цяло – вземат гражданите. За внуците, викат. И не си дават сметка, че да се разнася комунистическа пропаганда сред внуците е далеч по-лошо, отколкото да я ползват те самите. `Щото ако техните мозъци са изтръпнали като крак, то тези на внуците им са почти невинни.

Ето, затова се явяват празнини в историята на другарите от бъдещето – защото умният човек няма да зарази внуците си с комунистическата зараза, а глупавият човек ще ги зарази.

Ама проявата на подобна глупост никак не е за учудване. Даже напротив – нейното все по-масово разпространение е доказателство, че светът, колкото и да е странно, ще оцелее, тоест, един ден наистина може да ни се стовари на главите под формата на вече споменатия компютърен модел, чрез който бъдещето се опитва да се разправи с нас като свое минало.

За тази оптимистична прогноза се базирам на друг известен учен, професора по генетика в Станфордския университет Джералд Кебтри. Той казва, че съвременната цивилизация ражда глупаци, защото задачите, които човек е трябвало да решава в миналото, вече не са актуални.  Обществото е станало по-кооперативно и всеки от нас може да се справя само с тесен кръг отговорности и да процъфтява, независимо от неумението да си осигурява сам храната или да си построи жилище. По такъв начин, твърди Кебтри, съвременните хора от ден на ден оглупяват. Според него простият човек от Ранното средновековие сега би ни се сторил необикновено съобразителен. От друга страна се отчита също, че глупавите са и психологически много по-добре пригодени за живота, например процентът самоубийства сред тях е много по-малък, отколкото сред интелектуалците.

Оттук и вдъхновяващият, от гледна точка на екзистенциалния риск, извод – не само, че толкова сме по-глупави, колкото по-добре живеем, но и че колкото сме по-глупави, толкова по-добре живеем. Например – нашите роднини отпреди 1 000 години са живели зле, защото са били твърде умни, за да се занимават с глупости. Онези след 1 000 години пък очевидно си живеят прекрасно – доколкото са прекалено глупави да разберат простия антропен принцип, че историческите липси понякога са базисна необходимост, а не заплаха за човешкото съществуване.

Язък за нас, тези по средата! – окайват се в Пловдив.

Не е вярно, бе, хора, то за нас бъдещето на практика вече е дошло. Отдавна съм го забелязал, но, изглежда заради великолепния живот, който живея, досега не успявах да ви го представя достатъчно умно.

Прочети цялата новина

Свързани новини: