Говори Пловдив: ВИАГРА ЗА ВЪЗДИГАНЕ НА МИСЪЛТА

 

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Спешно ни трябва виагра за въздигане на мисълта, граждани, защото много неприятно е увиснала – влачи ни се по земята, скоро ще вземем да я настъпваме и ще боли. Или ще се спъваме в нея, а като паднем, ще боли още повече. Очевидно само с помощта на магическата отвара от гинко билоба въздигането на мисълта не става – доказват го резултатите от последните избори и всичко около тях.

Не можеш да въздигнеш нещо, което нямаш – ехидно твърдят отявлените скептици в Пловдив.

Не им забелязвайте, те са си такива. Но аз, като един прочут оптимист, съм сигурен, че, дори да са прави, начин има. Даже съм го измислил какъв е – първо придобиваш онова, което нямаш и после го въздигаш.

Вярно, нямането е голямо и процесът ще е дълъг и труден. Слушам онзи ден някой от „протестиращите”, както, кой знае защо, продължават да се титулуват някои лумпени, да твърди по една телевизия, че те няма да спрат с протестите и искат касиране на изборите, тъй като на изборите никой гражданин не е гласувал за тях.

Ха! Това е като да изразиш изненада и протест, че някой друг ти е оцапал гащите от вътрешна страна, без ти изобщо да разбереш.

Какво да ви кажа – скудоумие на квадрат. Лошото е, че скудоумията от този вид са не само болезнени, а и заразни, подтикват те да ожалиш горкия глупак, че не е на хладно в Парламента, а се скита в уличната жега и пилее таланта си да твори глупости, въпреки неистовата нужда, която го разкъсва отвътре – да помогне на всички ни, защото много ни обича, народе мой.

Но всичко си има и добрата страна, де! Все пак юнаците, дето си говорят с орлите на моста, най-после измислиха нещо, с което да засенчат великата си първоначална мантра – „искам, следователно не знам какво, но го искам веднага и в големи количества”. Тя беше започнала да омръзва на капризната българска публика, която, както е известно, след всяко безумно развлечение има нужда от още по-безумно, иначе започва сама да се развлича с помощта на низките си страсти.

Е, сигурен съм, че споменатата вече готовност за протести в момента се поддържа от кукловодите само за всеки случай, докато ГЕРБ реално се провалят в опита да съставят правителство. Тя ще се изпари на секундата, щом правилната власт най-после дойде на власт. „Правилна” е новата Тройна коалиция, състояща се от не по-малко скудоумната – и напълно неразбираема за нормалните политически анализатори – комбинация от БСП, ДПС и Атака. Смята се, че анализаторите имат проблем, защото мозъците им са вдлъбнати и не могат да разберат как всичко около и вътре в тези три партии може да е изцяло фалшиво, а коалицията между тях все пак да съществува.

И да управлява.

Това изглежда като истински повод за объркване. От една страна имаме комунисти, които упорито се представят за социалисти, но са готови да управляват и като китайци, стига да управляват. От друга, имаме либерали, които знаят как се прави всичко във властта – от разпределяне на европейски фондове, през заменки на земи и гори, до консултиране на „Цанков камък”, тоест, твърде умни са, макар че поне 50-60 процента от избирателите им са неграмотни. От трета страна имаме националисти, които изненадващо са леви, а не десни, както е нормално по света. И, още по-изненадващо – националисти, които обичат руското православие и славянската идея повече от отечеството си.

Знае се също, че комунистите тайно мразят либералите. Мразят ги, защото са турци, а тайно – защото те, самите комунисти пък, са европейци и няма да се излагаме пред ПЕС, на който сме даже председател. Но комунистите дълги години търпят турците близо до себе си, както се търпи камилата – със запушен нос, в името на прагматична цел. Националистите също мразят либералите, защото са турци, но ги мразят явно, доколкото самите те пък са антиевропейци и не им пука за Брюксел. Или от Брюксел. Обратно, либералите-турци очевидно обичат комунистите и националистите.Така де, това е едното възможно обяснение. Другото е, че се страхуват да не би комунистите и националистите да им спретнат нов възродителен процес  и затова гледат да се държат плътно до тях в управлението, а не да са против тях.

И двете обяснения звучат шизофренично – викат в Пловдив.

Ами, какво да ви кажа, мисълта ми е твърде увиснала, за да измисля трето!

За противоречията в това гнездо на змии, свързани с вижданията им по икономическите въпроси, няма да говоря изобщо. Не за друго, а защото не знам от първа ръка кой какъв дял от баницата вече е поискал сега, когато се кове новото тройно управление, в какви точно сфери са насочени апетитите им, как с времето ще се развият тези апетити, докъде ще може всяка от присъдружните партии да зяпне и колко ще успее реално да отхапе и погълне, преди зъбите им да се сблъскат с грозен звук.

`Щото и по отношение на капацитета си за лапане трите тези партии са различни, не само по политически цвят и дълбочина на простотията, която изповядват като свое верую.

Иначе по отношение на лансираните в предизборната суматоха програмни визии на БСП, ДПС и Атака за икономиката, стратегията е ясна: щракваме с пръсти и измисляме 250 хиляди нови работни места, вадим от джоба си и раздаваме минимална пенсия от 500 лева, минимална заплата от 1 000, национализираме ЕРП-тата и останалите гадни чужденци, излапваме придобитото от тях, докато сме на власт, а после – онези след нас да се оправят, както могат. Оставаме четири години в опозиция, докато всички всичко забравят и пак поемаме властта, за да спасим народа си от тежкия гнет на онези, които доведоха народа ни до просешка тояга.

Но всъщност нищо от това няма значение. И ако не погледнем отвъд него, никога няма да прозрем нищо истинско. Ако не разберем, че всички противоречия, недоразумения, шизофрении и оксиморонни логики, глупости и откровени лъжи, които съпровождат живота и деянията на тези три партии, сами по себе си уж толкова вълнуващи, също са само муха на въдицата, сиренце в капана, плащ с хипнотизиращи окото цветове, призвани да разсейват, докато в тъмните му гънки се крие кинжала, винаги готов за удар.

Нито логиката, нито иронията на всичко това нормалните политически наблюдатели отвън не могат да разберат. Ама и ние като народ не падаме по-долу от наблюдателите, защото и отвътре нищо не разбираме. Или поне не вярваме на очите си, че ни работят така елементарно, но ефикасно.

Веднага давам пример с другаря Станишев. Когато твърди, че бъдещото правителство ще е програмно, той подчертава думите си с толкова натрапчив поглед, та човек се пита дали всички досегашни правителства не са ни управлявали, като просто са вървели по вятъра след наплюнчения си среден пръст.

В допълнение към натрапчивия поглед обаче той говори и твърде големи глупости, толкова големи, че никой не ги забелязва. Например кълне се, че в програмното правителство ще влязат невероятно велики експерти, от които направо ще ни се завие свят.

Че ще ни се завие свят, не се съмнявам. Но това за величината на експертите, с извинение, е такава кръгла идиотщина, че всички журналисти очевидно стоят със зяпнала уста и никой не задава простичкия въпрос – откъде ще се вземат те. Из средите на същия този народ, дето и гинко-билобата не му помага на мисленето ли ще произлязат или из външни някакви среди?

Другото, което упорито и със съкровен тон споделя другарят Станишев, е как бъдещият премиер, другарят Орешарски, сам ще води преговорите за съставяне на правителство, сам ще подбере правителствения екип и сам ще управлява. Другарят Станишев, както, впрочем, сам твърди, няма да му се бърка в нищо, ще си остане само прост носител на мандата, ще му помага в Парламента и ще носи политическата отговорност за управлението. Тоест, за Орешарски изцяло меда, за Станишев – изцяло жилото.

И всичко това – доброволно.

`Айде, бе! – дори няма нужда да ви напомням, че така викат в Пловдив, когато чуят подобни глупости да се лансират публично, вместо светата истина.

Има и друго важно нещо, свързано с бъдещото управление, за което обаче другарят Станишев упорито мълчи. Не знам, може би защото и за това не го питат, а може би просто не иска да ни дразни, преди да ни стъпи здраво на шията – но засега и дума не обелва по темата за АЕЦ „Белене”. Отстрани изглежда така, сякаш вътрешно не подскача от радост, че най-после ще може да изпълни обещанията, дадени от него, от неговата партия и от цялото българско енергийно-корупционно лоби пред руските другари и лично пред другаря Путин. Защото заплахата ГЕРБ да остане на власт и България да не започне реализация на ядрената централа в Белене досега влечеше след себе си други, по-сериозни заплахи за господарите на червената политико-финансова мъгла: да бъдат отсвирени – кои в преносния, кои в буквалния смисъл – и заменени с по-сериозни хора за кремълски партньори. И хич нямаше да им цепят басма, нали знаем със сигурност, че мафията е много сантиментална, но само преди и след, не и по време на важните бизнес-дела.

Сега, когато червените пак са тук и пак са си същите, вече могат да подновят строежа на „Белене”, та другарят Станишев ще си отдъхне. И ние, всички останали, ще можем да си отдъхнем за живота и здравето на другаря Станишев. Кога обаче ще можем да си отдъхнем от самия другар Станишев, не е ясно.

Май ще ни трябва голяма порция виагра, за да помислим сериозно по въпроса.

Прочети цялата новина

Свързани новини: