орешарски казва: "в следващите 4 години българите няма да станат по-богати, но ще се чувстват по-сигурни."

веднага се почувствах по-сигурна отдалечавайки се от българия.

"i'm a genious, genious...i believe in god, believe in claude, that's me."

i love it!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

/Поглед.инфо/ Дело номер 13 за касиране на изборите бе допуснато за разглеждане от Конституционния съд в четвъртък, съобщава "Стандарт" без да цитира източник на информацията си. Делото е по жалбата на ГЕРБ за обявяване изцяло за незаконен вота за Народно събрание.

Вместо въведение

Причината за безцелни пътувания поне веднъж в годината някъде извън страната (виж секция ПЪТЕПИСИ) е, че съм регистрирал почти физическата нужда човек да си показва носа зад граница от време на време, за да подиша чист въздух, извън „оранжерията”, в която е спарено и мирише на: политици, самосъжаление, негодувание, ниско самочувствие, национални комплекси, оплаквания, африкански заплати, безработица, корупция, разочарование, емигриращи млади, изтичане на мозъци, злоба, завист и презрение. Не, че българите сме кофти „стока”. Не, че не ме кефи да живея в България. Тук просто има доста хора, които „вода газят – жадни ходят”, т.е родили са се в Рая, но предпочитат да си го превърнат в Ад. Постигат го с непрекъснатото си хленчене, чрез самосъжаление, мрънкане и песимизъм, до такава степен превърнати в навик, че изглеждат почти като вродени. А не са. Тези хора изобщо не разбират, че с мислите, думите и делата си, подобно на растенията в оранжерия, превръщат общия въздух, който дишаме всички, в задушен парник за онези, които предпочитат да НЕ чувстват, мислят и живеят по този начин. Бягството, разбира се, не е решение, нито емиграцията, защото човек не може да избяга от собствената си сянка – където и да отиде спаренякът, пак ще си остане спареняк. Кариерата, забогатяването или осъждането на някой политик за корупция също няма да решат проблема, защото той не се крие някъде навън, в заобикалящата ни среда, а е дълбоко позициониран вътре в нас, в собствената ни глава, т.е в представите, нагласите и очакванията ни за света, а решението му е колкото простичко и елементарно, толкова и непостижимо за мнозина, тъй като зависи, в крайна сметка, от свободната им воля. А не можеш да откажеш блусаря от меланхолията на блуса – той диша / живее от и за драмата, той се храни с нея. Не можеш да откажеш болника от хрoничната болест, която толкова много обича. Без нея няма да има кой да му сменя гърнето, кой да му бърше задника, да му носи храна в леглото, да се грижи за него, да му обръща внимание, но най-важното – без нея повече няма да има кой да го съжалява. Това е неговият избор. Той, за себе си, е прав, но аз, за да си съхраня психиката, се нуждая поне веднъж годишно да излизам от „парника” и да си припомням, че има и места, където не е прието да се живее така, по този начин – блусарски. Ако ви интересува как лично се справям с парника, докато съм тук – пишете ми на мейла и ще ви кажа. Имам си изграден практически метод за целта, който работи безотказно, но го споделям само с хора, които действително ИСКАТ да знаят, а не с всеки. Затварям малката скоба и минавам директно към пътеписа.

Посоката, моля!

Идеята първоначално беше да се ходи в Мадрид. Възроди се по време на едно напиване в градниката на Седмочисленици с наша позната от там, която за пореден път ни покани на гости. После обаче се оказа, че цените на самолетните билети до испанската столица значитлено са се повишили от последния път, когато бях там. Пък и 2009 не е чак толкова назад във времето, че да ми се приходи отново. Взехме философско решение. Състоеше се от мента, бира, Мастъркард и отворен лаптоп в зеленината край гребната база в Пловдив, където оствихме на съдбата да определи посоката, т.е рзцъкахме докъде са най-изгодните полети през идните дни. Две малки менти и една бира по-късно вече бяхме с резервации за Берлин, отиване и връщане, двама души, 160 европари общо. Да живей Бългерия Еър!

Настаняването

Логиката на самоорганизираните пътувания е следната: първо си избираш посока, после си купуваш билет и чак тогава започаш да търсиш нощувки. Решихме да смесим два популярни лоу-кост метода за самостоятелно организиране на алтернативни пътувания, за които ще пиша по-късно в отделен пътепис, а.к.а Hostelworld и Сouchsurfing. Благодарение на това, само още 160 европари по-късно вече имахме подсигурени цели осем нощувки в Берлин, при това без да правим никакви компромиси с настаняването, т.е без елементи на мизерия, а както се оказа по-късно, дори с елементи на лекичък, едва доловим, стилистичен и интелектуален лукс, но за това пак по-късно. Тук темата ни е „Берлин и неговите трудови хора”, както бях обещал, но с уговорката, че няма да има никакви трудови хора, защото освен нетипично добро за мястото / сезона време, уцелихме и серия от почивни / празнични дни, изпълнени с карнавали, рицарски турнири и всенародни веселби. Късметлията, където и да отиде, пак си остава късметлия или always bring the weather with you. Хубаво е да се заиграваш със сезоните. Така, както човек може да удължи лятото в Гърция, така може и да проточи пролетта си в страна като Германия. Акацията тук вече прецъфтяваше, когато се „върнахме” при бясно чуруликащите птички сред избухналите в бяло дървета.

Полетът

Не знам дали заради бурните ветрове над София или заради темперамента на пилота, но имам чувството, че “небесният автобус” се управляваше като пернишки голф: неочаквани маневри, треперещ корпус, резки наклонявания ту в ляво, ту в дясно и много турбуленция. Е, не беше чак като „Капитан Хосе”, т.е виждал съм и по-лошо, но определено по време на полета се чувствах свински. Може би причината беше във втората бутилка джин, която се изкуших да купя от нон-стопа в София вечерта, преди да отлетим, както и в логично съкратения, некачествен сън след това. С облекчение записах още едно страховито пътуване в дневника с полети, където, слава Богу, броят на излитанията все още се равнява на броя на кацанията.

Първи впечатления

Първите ми впечатления, естествено, бяха от летището (Тегел) в Берлин. Както от тематичната скулптура:

така и от хвърлените навсякъде фасове, включително в зоната с надпис „Non-smoking area”. Самото летище наподобява българска провинциална аерогара от годините на соц-а и няма да излъжа, ако заявя, че София към момента има много, ама много по-модерно, по-красиво и по-авангардно летище от Тегел в Берлин. Мръсотията и фасовете също не могат да се сравняват. У нас просто ги няма. Все още…

Ориентацията

Недостатъкът на самостоятелно организираните пътувания е, че никой не те чака в точката на пристигане, била тя ареогара, гара или автогара, никой не те транспортира до мястото на настаняване и, въобще, няма кой да се погрижи за теб. Изсипан си някъде и трябва да се оправяш сам, а това в непознат град с близо 4 милиона души население невинаги е лесна задача. Но пък създава приключенски елемент. От теб се изисква да пристигнеш навреме, за да си защитиш резервацията, но можеш да разчиташ само на разваления си немски и на предишен опит в предишни пътувания, което, оказа се, върши нелоша работа. От летището до самата кула на Берлин, около която се намират популярният булевард Унтер ден Линден (под липите), популярният Аликзандърплац и още куп популярни забележителности се оказа, че пътува един-единствен рейс, носещ табелата TXL. Трансферът ни струваше по-малко от 5 евро и само 1/2 час по-късно вече се чудехме с карти в ръцете какъв транспорт да хванем от площада до хотела, за да не изпуснем часа си за настаняване. Времето изтичаше неумолимо, а минувачите бяха все учтиви хора, но не попаднахме на нито един местен, който да ни ориентира. Очевидно объркването ми е личало по куфара на колелца, картата в ръка, раницата на гърба и кахърната физиономия, защото един усмихнат чичико, минавайки покрай мен, ми пожела: Good luck! Просто ей така! За кураж! И късметът подейства. Спрях с разваления си немски млад берлинчанин, който веднага превключи на перфектен английски, извади си смартфона и ни даде най-бързия маршрут с метрото до желания адрес.

Goldmarie

Казвам „хотела”, защото това не е точно класически хостел, разбирай: кревати на два етажа и 15 души в една стая с обща баня. Истински късмет беше, че след изнурително ровене в Hostelworld успях да запазя стая за двама, при това за цели пет нощувки, в един от популярните с нощния си живот квартали на Берлин, близо до центъра, само срещу 15 евро за човек на вечер. И то в последния момент! Разбира се, очаквах всякакви изненади, защото същата цена, че и по-висока, можеш да получиш за нощувка в обща спалня, на легло 16, горе в дясно, под мастурбиращия арабин, както показва предишният ми опит. Да не говоря колко неподходящо е такова настаняване за двама. Настъпи решителният момент, в който забих ключа в ключалката, отворих вратата и с присвито сърце заразглеждах обстановката, която щеше да се превърне в новия ни дом през идната седмица. Оказа се чиста и просторна стая, с висок таван и френски прозорци, гледащи към тихо вътрешно дворче, с огромно, меко, удобно легло по средата, застлано с бели чаршафи, кърпи, меки завивки и всичко, както си трябва. Обзавеждането не беше нищо особено, но имаше най-необходимото: гардероб със закачалки, големи нощни шкафчета, на които да изсипеш всичко, за да ти е винаги под ръка, но без да се разпилява по земята, артистични нощни лампи за четене, маса и столове за хранене. Плюс много, много свободно пространство, където да си разхвърляш багажа. Липсваха само хладилникът и телевизорчето-марка-менте, което различаваше това място от класическата двойна стая в три-звезден хотел на поне три пъти по-висока цена и два пъти по-малка квадратура. Опитът от предишни пътувания си каза думата, бях сключил добра сделка. Единственият „недостатък” беше условието „обща баня”, но се оказа, че в съседство има още три бани, а стаите на нашия етаж не бяха заети, ето защо, реално ползвахме две бани с тоалетна, достатъчно чисти и удобни, за да си правим тоалета по едно и също време сутринта, без да си пречим и да губим излишно време.

С велосипед из Берлин

Още преди да тръгнем си бях наумил, че ще обиколим забележителностите на града с велосипед. От една страна, бях привлечен от разкошните му паркови алеи, които бях виждал при предишното ми посещение през 2001 година, от друга – Берлин е третият град в Европа, номиниран като най-удобен за велосипедисти, след Копенхаген и Амстердам. Вече се бях шлял с колело из първите два, трябваше да опитам и третия. Оказа се, че точно срещу хотела дават колелета под наем (роди ме, мамо, с късмет…), срещу десет евро на човек, за 24 часа, без депозити, кредитни карти и излишни формалности. Подписваш, плащаш, качваш се и бягаш. Избрахме си класически градски байкове: с кошничка, с широки, меки, удобни седалки, с тънки и високи гуми, с контричка, комфортен волан и седем вътрешни скорости – идеален транспорт за град, в който единствените неравности са изкуствено натрупаните хълмчета от развалини, почистени след войната, превърнали се в зелени могили из парковете. Велосипедистите разполагат със собствени сфетофари и собствени, двупосочни алеи, но като цяло карат навсякъде – както по тротоарите сред пешеходците, така и сред колите. Берлин е известен с широките си булеварди, така че място за всички има и не се чувствах толкова стресиран да участвам в движението, колкото в Амстердам например. Използвахме велосипедния ден, за да обиколим мейнстрийм забележителностите: Аликзандърплац, през който се изнизват десет хиляди минувачи на всеки кръгъл час, кулата, булеварда с липите (доста опърпани, между другото), катедралата, музея, паметника на жертвите от войната, университета, Бранденбургската врата, стария парламент, новия парламент, авангардната архитектура, централната гара, разкошния парк Tiergarten, в който сред буковата зеленина необезпокоявани щъкат лисици, зайци, катерички и какички, а в езерата плуват лебеди, паметника на съветския войн, с неуместните танкове, паркирани сред зеленината, златната статуя на Виктория, която носталгично ми напомни за несъществуващия вече Love Parade, на който така и не се наканих да отида, докато все още го имаше…Дишахме пост-модернистична архитектура в Potsdamer Platz, ядохме гевреци, ходихме на откриването на индийски ресторант, слушахме джаз при симпатична двойка улични музиканти на нашата възраст, пихме бири, снимахме графити, остатъците от стената, облекчавахме се в парка и в градските тоалетни, които са нещо средно между Разградска дискотека и опикан, футуристичен подлез с асансьорна музичка и автоматично почистване… Загубихме се в града, намерихме посоката, после пак се загубихме и пак я намерихме – така чак до полунощ, когато уморени вързахме колелетата в антрето на хотела. Със сигурност пеш нямаше да можем да обиколим толкова много места за един ден. Ето малка галерийка, ако ви е интересно. Кликвайте върху избораженията за увеличения им размер:

        

Чисто и подредено, като в клиника?!

Това са думите, които сме свикнали да чуваме от класическия български гастарбайтер, отишъл до Германия, за да бачка или да внася опели от там. Те може да се отнасят до останалата част на страната, но със сигурност не важат за Берлин. Няколко нещица ми направиха силно впечатление:

- Никой не спазва правилата, от типа: не газете тревата, не прескачайте загражденията, забранено е за игра на топка и тем подобни.

- Пушенето на обществени места е забранено, но забраната не я спазва почти никой. В повечето бистра, ресторанти, барове и заведения имаше пепелници. В България сме по-големи католици от папата, явно…

- Гражданите не си правят труда да събират акото на кученцата, които разхождат из парка. Или поне по-възрастните не го правят. Разбрах, че по-младите имат по-хигиенични навици в това отношение, което сигурно се дължи на факта, че голяма част от свободното си време същите тези млади го прекарват, пийеки бира и пушейки джойнт, излегнати върху същите тези поляни, върху които акат кученцата.

- Дори в Амстердам не видях толкова много хора да пушат спокойно хашиш и марихуана по улиците – необезпокоявани от никого, дори във видимото присъствие на полицаи.

- Изпиваш си бирата и я оставяш буквално където ти падне – на пейката, до телефонната будка, извън кошчето за боклук, на булеварда. Има цяла армия от безработни, които се препитават със събирането и предаването на амбалаж за вторични суровини. Обръщаш се и бутилката вече я няма. Като си оставяш свободно бирите навсякъде не само, че не пречиш и не правиш лошо впечатление, но дори извършваш благотворителност, помагайки на закъсалите емигранти да си изкарват прехраната.

- Има бездомни хора, но бездомни кучета няма. Контролът върху скитничеството е доста сериозен и трудно можеш да видиш спящи по пейките хора, както е в центъра на София, а помияр не видях нито един, колкото и да търсех. Явно и кучетата, и скитниците ги прибират някъде нощем. Къде точно, така и не разбрах. Но през деня просяците и скитниците са навсякъде, за разлика от помиярите. Нямаше нито един! Обясниха ми, че тук хората обожават помиярите и не държат кучето им да е нито младо, нито „марково”. Приютите едва смогват да намират достатъчно кучета за кандидат-осиновителите, дори си внасят от България.

- Няма проблем да се изпикаеш в парка, на улицата, на спирката, навсякъде, въпреки че има достатъчно
самопочистващи се градски тоалетни с музичка и пригодени за инвалиди. Предполагам, че това е вторичен ефект от масовото пиене на бира, от всички, по цял ден.

- Не е неприлично да се разхождаш с шише бира или шише твърд алкохол в ръка по улицата. Никой няма да те помисли за алкохолик, пройдоха, пияница, разбойник. Всички го правят…особено туристите.

- Пълно е с боклуци и с фасове, но най-вече в „артистичните” квартали Нойкьолн и Фридрихсхайн, които обитавах. Пълно е и с имигранти, включително български, което някак обяснява нещата.

- Хората са любезни, възпитани и учтиви с непознати. Извиняват се дори, когато ги блъснеш с колелото в парка. Почти не можах да си упражня немския, защото всички преминават веднага на английски, след като разберат, че си чужденец. По-младите говорят английски свободно и за общуване с тях немски не ти трябва. Същото не се отнася до по-възрастните, особено ветераните от войната…

- Берлин е шарен, глобален, мулти-културен, толерантен и различен от Германия. Всеки път, когато споделях едно от горните впечатления с местен, получавах една и съща реакция в отговор – повдигане на рамене и равнодушното: „Берлин!”

Карнавал на културите

Имахме късмета да попаднем в града по време на едно от масовите събития, наречено „Карнавал на културите”. Дължим удоволствието на Алекс, с когото се запознах покрай блога и на приятелката му Мюриел, с която живеят заедно в Берлин. Бяха любезни, гостоприемни, симпатични и учтиви с нас – достатъчно добри, за да отделят няколко дни от свободното си време, за да ни разведат навсякъде, включително и на карнавала на културите. Последният се състоеше от невероятно мащабен битак за хенд-мейд неща, пръснат из огромна площ, с десетки сглобяеми сергии, музикални сцени, барове, пърформанси и щандове за екзотична кухня. Предлагаше се дори истински абсент. Последният ден карнавалът завършва с целодневно шествие по улиците, на което се изреждат 75 различни сцени: всяка от тях със своята музика, песни, танци, униформи, костюми, акробатични номера и артистични изпълнения. Кратка галерийка, ако ви е интересно. Кликнете върху
избораженията за увеличения им размер:

        

Рицарски фест

Благодарение на Алекс и Мюриел успяхме не само да се ориентираме чудесно из града, но и да отидем заедно с тях до съседното градче Потсдам, където станахме свидетели на рицарски фестивал: отново хендмейд, “средновековен макдоналдс”, бутафорни битки между облечени в ризници мъже, автентични занаятчийници, реалистични облекла, сцена със средновековна музика, детски театър с представления на тема средновековни приказки и какво ли още не. Самото градче (Потсдам) е очарователно, ако не обръща човек внимание на колосалните архитектурни соц-недоразумения, като например намиращите се точно една до друга сгради в центъра:

  

Ето и малко снимки от рицарския фест:

      

На гости у непознат

Последните три нощувки бяха запазени за първото ни каучсърфинг изживяване, т.е напуснахме хотела и се настанихме на гости у напълно непознат. Човекът работи като издател на, забележете, електронни книги, живее в изискан, артистично обзаведен апартамент точно на един хвърлей пеш от хотела (стана случайно) и беше достатъчно любезен да ни предостави комфортна стая, с удобен за четене люлеещ се стол, добра библиотека, напълно оборудвана кухня и собствена баня, плюс ключове да влизаме и да излизаме когато си пожелаем. Първата вечер ни заведе на бири в любимия си бар – дас Филмкафе – бутиково кинце с бар на партерния етаж, а последната вечер се опитах да разруша кухнята у тях, готвейки специалитет, който поляхме с две бутилки испанско вино от личната му колекция. Повече за каучсърфинга в отделен пътепис, тъй като тоя, гледам, стана вече доста дълъг.

Изводи и препоръки:

Летете с България Еър. Излиза по-евтино от автобуса, няма смисъл да правите резервация много дни предварително, промоцията важи за цялото лято, има редовни полети всяка седмица, излита се и се каца в удобно време, през светлата част от деня, самолетите са малки, но комфортни, разстоянието се преодолява само за два часа, обслужват ви красиви и надменни български стюардеси, получавате сух сандвич с шунка и кашкавал от тях, плюс чаша бира или вино, кафе или чай, разрешава се екстра багаж (за собствениците на клубна карта) и всичко си е както подобава. Не мога да кажа, че компанията отстъпва по нещо на австрийските, италианските или други европейски авиолинии, с които съм летял, с изключение на цената на билета до Берлин.

Придвижване из града: с велосипед и с градски транспорт. Изкушените да използват такси ще попаднат на чисто нов мерцедес, управляван от турски бакшиш, с „гъвкава” ценова политика спрямо чуждестранния турист и може да се почувстват все едно са се качили при Китодар в онзи скеч. Разбира се, това не се отнася до отседналите в 5 звездни хотели, които предлагат трансфер от летищата, поверен на таксиметрови компании, с които имат договор, но ние не бяхме в 5 звезден хотел и бяхме предупредени да избягваме жълтите S-класи, паркирани по най-оборотните туристически места из града. Не си купувайте билети за еднократно пътуване, които струват две евро и половина. По-добре си вземете целодневни карти, важат за цялата система на градския транспорт, за всички зони, до три часа сутринта на следващия ден и струват седем евро, а с тях може да се ходи навсякъде, дори до съседите градчета и села. Велосипеди под наем се дават на повечето места за 24 часа, за три дни или за 5 дни и колкото по-дълго ги ползваш, толкова по-малко плащаш. Можете да ги превозвате и с градския транспорт. Берлин е идеален за велосипедисти, с добре изградена вело-мрежа и разкошни паркови алеи, равнинен е и е голям по площ, но велосипедът, освен мобилност, самостоятелност и бързина, предлага идеален фитнес баланс за изядените вурстчета и за изпитите тонове бира. Ако искате да разгледате основните забележителности, качете се на автобуси 100 или 200 от Аликзандърплац, двуетажни са, подобно на туристическите автобуси, минават през всички мейнстрийм забележителности и предлагат възможност за снимки, а с тях спестявате доста от организираните сайтсиинг обиколки с автобус. Друг удобен вариант е да се ползва рингбана – кръговото движение на влакове, въртящи се по затворен кръг около центъра, в двете посоки, от които човек може да слиза и да се качва навсякъде, за да разгледа различните квартали. Номерата са 41 и 42. Редовни са и забележителностите, плюс разкошните паркове и градинки са близо до спирките.

Хапване и пийване. Най-добрата марка бира е местната: берлинер, с всичките й разновидности, според вкуса. Разбира се, бирените маниаци ще се изкушат да опитат и огромното разнообразие немски бири, които се предлагат навсякъде, но бъдете готови за плодови, сладко-кисели, безалкохолни и всякакъв друг вид изненади. Внимавайте с немското червено вино и с миризливите сирена. Не, че са лоши, но може да се окаже, че съвсем не са ви по вкуса. Наденички и вурстчета се продават навсякъде, в малко хлебче и обилно залети с Хайнц кетчуп, срещу 2 евро на калпак. Грабването на закуска, тип кифла или сандвич, от някоя будка, плюс безакохолно, струва 5-10 евро за двама, натъпкването до козирката с джънк фууд от популярните световни марки или от азиатската и арабската кухня излиза до 20 евро за двама, заедно с напитките. Първо, второ и трето в бистро с обслужване за двама варира между 20 и 50 евро, в зависимост от това колко сте жадни, а вечерята в изискан ресторант с бели покривки може да ви струва от 50-100 евро до плюс безкрайност (за двама), в зависимост от лимита на кредитната ви карта. Дори за пластмасовите прибори по сергиите се спира депозит за амбалаж, така че, ако ядете и пиете бира на крак в някой парк или на фестивал, както правехме ние, връщайте си халбите и приборите там, откъдето сте ги взели, за да си получите депозита обратно.

Забележителности, нощен живот и култура. Много са. Следете местните безплатни списания, тип “Програмата” и „Една седмица в София”, за да се ориентирате относно ди-джей партита, кина, представления, театри, опера, галерии, фестивали и музеи. Българският „Тилт” в момента жъне големи успехи из берлинските кинозали и ревютата за него са повече от прекрасни. Не пропускайте да си резервирате час и половина разходка из подземията на Берлин, включваща старите нацистки бункери, бомбоубежища и артефакти от Втората световна война.

Очаквайте още:

Couchsurfing vs Hostelworld

и

Berlin vs Sofia

Абонирайте се за блога, за да получавате новите статии директно на мейла.

Тихомир Димитров 

/Поглед.инфо/ С Андрей Райчев се връщаме там откъдето започнахме в Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски", съобщи днес социологът Кънчо Стойчев, предаде репортер на БГНЕС.

/Поглед.инфо/ Шефът на TV7 Николай Бареков и екипът бяха атакувани в Монтана от роми, които метнаха торби с фекалии.

Свободата е като хляба. Всеки ден се замесва, ... изпича, изяжда. Свободата трябва всеки ден да е прясна, топла, сладка, достатъчна, за да я споделиш с други. Не яжте огризки, не яжте вчерашен хляб, не яжте подарен хляб. Сами си замесвайте и изпичайте хляба, за да го имате, за да не го просите. Засяда на гърлото вчерашния хляб, подарения хляб. Хляб наш насущний дай си го сам. Радой Ралин (1967)

/Поглед.инфо/ Варненската листа на "Коалиция за България" се оказа избираема чак до 7-о място, след като Пламен Орешарски стана премиер, а Анелия Клисарова оглави министерството на образованието. На мястото на Орешарски в парламента влиза човекът със сложна политическа биография Георги Андреев, бивш кмет на Ветрино, съобщава в. Сега.

/Поглед.инфо/ "Бойко Борисов и Цветан Цветанов са разработвали план срещу Цветан Василев и Делян Пеевски. Планът е включвал и физическото им отстраняване", заяви преди минути Григор Здравков, председател на Българска легия "Антимафия" по Би Ти Ви.

/Поглед.инфо/ Български политици и бизнесмени са били подслушвани законно, други - незаконно, а срещу някои са готвени версии за ликвидиране. Престъпната дейност е извършена от секцията Драгалевци-Бояна, в която работят двама души - Пашата и Каратиста.

В петък нашата планета ще се размине с масивен астероид. Астрономите казват , че космическия камък не представлява опасност и ще прелети на разстояние около 5.8 млн км от Земята, но ако се блъсне в Земята , то това би било катастрофическо събитие .

/Поглед.инфо/ Поредно странно и будещо смут назначение в сферата на сигурността! Нашумелият покрай скандалната разработка за подслушване на журналисти „Галерия“ на ДАНС - Владимир Писанчев, временно поема родното ФБР.

През 2015 на орбита може да се появи частен космически телескоп . Събирането на средства за неговото построяване , на сайта
Kickstarter е обявила компанията Planetary Resources Inc., която по рано обяви за намерения да започне промишлено добиване на полезни изкопаеми на астероиди.

/Поглед.инфо/ Българският парламент гласува новото технократско правителство, оглавено от 53-годишния бивш финансов министър Пламен Орешарски, смятан за компетентен и безпартиен. Той ще опита да тласне България напред след изборите този месец, които не излъчиха ясен победител. Така започва обширна статия на американското издание "Ню Йорк Таймс", посветена на политическите събития в България от последните месеци.

/Поглед.инфо/ Новият министър на културата Петър Стоянович е уредил нежната си половинка Мария Дивизиева за началник на кабинета на Пламен Орешарски. Твърди се, че двамата съвсем скоро ще имат рожба. Самата Мария потвърдила, че ще заеме новата длъжност пред в. "Сега".

/Поглед.инфо/ Европейската комисия обмисля от следващата година да премахне роуминга в страните-членки. Според еврокомисаря по новите технологии Нели Крус предстои изготвянето на законодателен пакет в тази посока.

Кризата, изглежда изяде и последните остатъци от задръжки на някои хора, когато решат да защитават „правата си” и собственото си препитание. Заради „нахалството” си да качи всички пътници от съответната спирка под носа на таксиметрови шофьори водач на автобус във Варна си отнесе боя. Таксиджиите, убедени в свещеното си право на пиратски курсове и дебнене по спирките за нетърпеливи пътници, които да примамят за свои клиенти, съзряли в колегата си от градския транспорт конкуренция, която според собствените им представи, е нелоялна. Без да им пука, че в ролята на нерегламентирани превозвачи, са те самите. Не знам как точно стоят нещата във Варна, но пък имам достатъчно наблюдения върху градския транспорт и таксиметровите услуги в София. А те, както, предполагам, и на повечето столичани, ползващи и едните, и другите, не са особено положителни. Пътуването със столичния градски транспорт далеч не е сред приятните преживявания. Сигурно всеки би могъл да сподели опит по отношение на...

Н. Пр. Шаул Камиса Раз е роден през 1954 г. Той е магистър по политически науки с профил национална сигурност на Израел. Лауреат на Колежа по национална сигурност. Има 32-годишен стаж в израелските военни сили, включително редова и кариерна служба. В периода 2003-2008 г. той е кмет на град Хацор Аглилит. Дипломатическата си кариера започва като аташе за Източна Европа през 1999 г. От февруари 2012 г. е посланик на Държавата Израел у нас. Говори арабски, румънски и английски. Женен, с 4 деца и трима внуци. - Неведнъж българските държавници подчертават, че България и Израел имат много общи интереси във всички сфери. Кои са най-ключовите за взаимоотношенията? - Държавата Израел и Република България са две страни, които много си приличат по своите културни ценности, история, по своите позиции и по своя облик. Двата народа са дълбоко свързани в своята история. Помежду им се разви система от отношения, базирана на общи, двустранни интереси. Когато говорим за осъществяването на...

Май е цветен и динамичен по нашите географски ширини. Именно затова всяка година щедро се възползвам от богатия асортимент, който предлага.

Тъй като не бях особено активен в блога през последния месец, показвам всичко накуп.

С корабче по Ропотамо

Корабчетата не потеглят на точен час, а изчакват да се съберат поне десет човека. Билетът е неразумно скъп, за деца под шест години също се заплаща. Не бих се качил отново.

Общо взето, за час пътуване до устието и обратно, могат да се видят единствено чапли.

Чапла в река.

Чапла на дърво.

Чапла в полет.

Пролетни поля край Бургас

Полята с рапица всяка година менят местата си. Този път имаше едно огромно, точно на входа към Бургас.

Което е прекалено равно и освен с някое дръвче или топлофикация не се отличава от останалите.

Маковете започнаха да се показват рано, заради топлия април.

Рапичните полета, обикновено, са обградени от житни.

Мъгливите гори на резерват Стенето

За пръв път преминах през Стенето преди четири години. Тогава попаднах на огромни поляни с див чесън, който точно беше разцъфтял. От тогава, това е любимият ми резерват, който не пропускам да посетя и през есента.

Изчаках времето да се влоши и поех надолу, през мрачните гори.

Съвсем очаквано, скоро започнаха поляните с див чесън, който вече прецъфтяваше.

Колкото по-надолу слизах, белите цветчета оредяваха, а мъглата оставаше зад мен.

Макове

В средата на май всички занемарени ниви бяха завоювани от маковете.

Свежи цветове - червено, синьо и зелено.

Св. Влас и Несебър

Розите, подобно на маковете, са завзели градинките на градчета и селца.

В Свети Влас изобилието и разцветките са впечатляващи.

Морето е с лазурен цвят.

В Несебър е прекалено късно за разходки. Старият град е превърнат сергия, а бариерите и огромните паркинги не могат да се справят с нашествието на автомобили по тесните улички.

От юг се задава буря, но въпреки това морето е съвършено спокойно.

Атанасовско езеро

Пробих си път през гъстия храсталак, и като невеж турист, по сандали, закрачих в мазната зловонна тиня.

Харесах си място и застанах неподвижно, уж да се върнат уплашените птици. Вместо птици, започнаха да се връщат кърлежи, които настървено атакуваха голите ми крака. Изгоних няколко, които реших, че съм прикачил, докато минавах през храстите. Мръднах в страни, успокоен, че съм се оттървал от тях, но гадините не се отказваха лесно. Ареалът им беше в тази типично езерна трева (солянка), вероятно пренасяни от птиците.

Слънцето залязваше, гледката беше неописуема...

Ахтопол и Синеморец

Май няма да е май без традиционната майска обиколка на Странджанското крайбрежие.

Упоритото криво дърво край устието на Велека все така бди на поста си.

Перла в крайбрежието на Синеморец са Корабите. Скали подобни на потънали кораби, откъдето идва името им.

Наблизо е старато рибарско пристанище, с железопътни релси, откарващи лодките в морето.

Море, гладко като стъкло.

Силистар

На юг е Силистар, сивеещ в мрачната заран.

Изпод хоризонта изплува тъмночервена светлина.

Която кара морето да се вълнува.

Вълните настървено се разбиват в черните скали.

Гъстите облаци дават шанс на изгрева да ги оцвети едва за няколко минути.

Плажовете на Силистар са диви и романтични.

А жабите предоволни.

Снимки

Поместваме по-долу искане на български граждани, отворено за подкрепа от други граждани и неправителствени организации, което е свързано с Изборния кодекс. Искането е било изпратено до главния прокурор на Р. България, до Върховния касационен съд, Върховния административен съд и до президента. То е било изпратено в резюмиран вид и като жалба до Омбудсмана на републиката. Който в ответно писмо е съобщил, че не е сезирал Конституционния съд. "На последните парламентарни избори от 12 май 2013 г. приблизително 24% от българските граждани гласуваха за партии, които не прескочиха 4% бариера. Как техният глас е употребен и къде отива тяхното равно и пряко избирателно право?" - питат българските граждани, обединени в група във Фейсбук "Протестът - и как продължаваме".

/Поглед.инфо/ Днес първи в парламента пристигна мерцедесът с Бойко Борисов. 8.12 ч е и той слиза пред служебния вход, заобиколен от четирима души охрана. Минута по-късно откъм БАН се появява Лили Павлова. Крачи малко демонстративно сама към служебния вход, сякаш да е ясно, че няма нищо общо с току-що пристигналият...

Става ясно, че сайтовете: www.bgsreshta.com , triotelevision.com и www.djtacho.com предоставят неограничен достъп до български и международни телевизионни програми, които са защитени обекти на авторското и сродните му права. Сървърите на сайтовете са на територията на САЩ, уведомени са компетентните органи. След проверка, извършена от специални агенти от офиса на ФБР в Чикаго е установено, че са нарушени както българското, така и американското законодателство по отношение на защитата на интелектуалната собственост.

/Поглед.инфо/ Увеличаване на обезщетението за гледане на дете до 2-годишна възраст от 240 на 310 лв. прие на първо четене парламентът днес. С гласуването му, преди пет минути завърши и заседанието на НС.

След като скандалът с мнимите подслушвания, уж разпредени от Цветан Цветанов, набира дълбочина благодарение на декларативното потвърждение от прокуратурата, е логично да се потърсят и други свидетелства, да се намерят вътрешни предатели, които да потвърдят този факт. Задачата не е особено трудна, тъй като ГЕРБ е предприела кампания за предизборно прочистване на някои особено компрометирани [...]

Ако един народ продължително се обезкървява, ако здравия смисъл е заменен с илюзии и противоречията са го разяли до основите, то този народ върви към азиатски деспотизъм, независимо от съществуващите свободни форми на обществен живот.

Пламен Асенов

29. 05. 13, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=35

Лабас /литовски/

Лабас! Това е думата, която на литовски означава „здравейте”. Много вероятно това да е първата дума, която литовецът Йонас Басанавичюс произнася, когато през януари 1880 година за първи път стъпва на българска земя. Роден в малкото литовско село Ожкабаля, дипломираният в Московската медицинска академия д-р Басанавичюс е поканен за главен лекар на болницата в Лом. И той приема. Тогава е на 29 години и не знае още колко приключения има, докато се стигне до това всички литовци с искрена любов и днес да го наричат „патриарх на нацията”.

Литовска фолклорна песен от ХVІІ век

Това е литовска песен от ХVІІ век. Още в ранните си години Йонас Басанавичюс събира и съхранява подобни песни, легенди, приказки и други духовни богатства на Литва. Роден в селско семейство, родителите му искат да го изучат за свещеник. По онова време литовският език е само за домашна употреба. Но макар страната да е в състава на Руската империя, полският е езикът на благородните и духовно извисени хора. След антируското въстание през 1863-та обаче започва политика на русификация и Басанавичюс учи в гимназията в Мариямпол. Там той се отдръпва от религията и, вместо в семинарията, отива да учи история и филология в Московския университет. След първата година обаче се прехвърля в медицинската академия. Безпаричието и лошите условия на живот в Москва влошават здравето му. Все пак Басаначивюс се дипломира като лекар и докато е на кръстопът къде да се установи, за да практикува, получава поканата от България.

Литовска музика, менует

В Лом Басанавичюс заварва 19 болни, настанени в сградата на бивш хотел. Той веднага се заема да превърне болницата от място за умиране в място за лекуване – строи се нова сграда, установява се режим на лекарски посещения по домовете, изобщо, бързо се въвеждат практиките на тогавашната модерна медицина. За следващата една година през болницата минават 522 пациенти, а над 1 100 са лекувани в къщи. В същото време Басанавичюс е и граждански активен, подкрепя финансово либералните издания на Петко Каравелов, както и някои литовски вестници и списания. Две години по-късно, за да не бъде засегнат от политическите събития след ареста на Каравелов, доктор Басанавичюс напуска България, пътува из Европа и се установява в Прага. Там свършва две важни неща. Първо – започва издаването на „Аушра” или „Зора”, първият вестник на литовски език, смятан за крайъгълен камък на литовското национално възраждане. Второ – жени се за Габриела Мол, германка от Чехия и почти веднага след това се връща с нея в България. Двамата преживяват ред болести, а пет години по-късно Габриела умира от туберкулоза. След смъртта и самият Басанавичюс, който през това време е преживял тежка пневмония, оцелял от тиф, както и от куршумите на български политически атентатор, изпада в дълбока депресия.

Литовска любовна песен

През 1891 година доктор Йонас Басанавичюс получава българско гражданство и живее във Варна. Там има собствена практика, лекар е към царската резиденцияв Евксиноград, става член на Демократическата партия и е избран за общински съветник. Той съдейства пряко за благоустройството и превръщането на Варна в голям курортен център, инициатор е за създаването на Археологическия музей. Тук издава и книгите си „Санитарна етнография на България, Ломски окръг” и „Етнографията и археологията на Горна и Долна Мизия”. Те са сред основополагащите български трудове по медицина, етнография, история, археология и антропология. Неслучайно през 1902 година Басанавичюс става и действителен член на Българското книжовно дружество, сегашната Българска академия на науките. Въпреки че обича безкрайно България обаче, през 1905 година, когато е отменена руската забрана в литовските земи да се печата на литовски език, доктор Йонас Басанавичюс се завръща в родината си завинаги.

Литовска музика

Литва е малка страна с толкова звездни мигове и толкова болезнени падения в своята история, че не могат да се разкажат дни наред. Ще припомня обаче само два факта. Първият е, че през 1386 година литовският княз Йогайла приема католицизма, жени се в краковския замък Вавел за полската принцеса Ядвига, преименува се на Владислав и дава начало на династията Ягело, която управлява полските и литовските земи повече от двеста години. От тази фамилия е крал Владислав ІІІ Ягело, познат у нас като Владислав Варненчик. Другият прочут факт е, че през 1410 година обединената полско-литовска армия разбива рицарите от Тевтонския орден в битката при Грюнвалд, една от най-големите битки в средновековна Европа изобщо.

Сред спомените за тези и още много подобни стари истории доктор Йонас Басанавичюс започва да твори новата история на Литва. Веднага след завръщането в родината си той е сред инициаторите за свикване на Великия литовски сейм, който издига лозунга за автономия на Литва, а изиграва и роля в борбата за пълна независимост на страната. В следващите години Басанавичюс разгръща широка просветителска дейност, като публикува повече от 40 книги по литовска история, култура, филология и фолклор. Негова е например теорията за общия произход на древните траки и литовците, за която той се основава най-вече на съвпадащи или сходни етноними. Сега това се смята за проява на романтичен подход към темата, характерен за времената на национално възраждане, но тогава, в началото на миналия век, е изиграло съвсем точно своята обществена роля. Йонас Басанавичус активно сътрудничи също на редица периодични издания на литовски език, издава биографии, спомени и епистоларното наследство на редица литовски писатели, както и сборници с литовски фолклор, най-известна от които и досега е книгата му „Литовски приказки”. През 1907 година той става основател на Литовското научно общество, а по-късно и негов председател.

Кантата „От глъбините” /История на Литва/

Големият, звездният миг на Йонас Басанавичюс идва на 16 февруари 1918 година. Тогава той председателства заседанието на Литовската Тариба или Съветът на Литва, онзи 20-членен орган, който обяви независимостта на страната. Ето как е описана по-късно Литовската Тариба в антиисторическата „Съветска историческа енциклопедия”: „Тариба е орган на контрареволюцията и литовската националистическа буржоазия, създаден със съдействието на немските окупатори през есента на 1917 година.” Нещо повече, в типичния за комунистическата пропаганда стил, в същата тази „енциклопедична” статия виждаме жив пример за историческа манипулация. „В края на 1918, началото на 1919 година – пише там – Тарибата оглави борбата на литовската буржоазия против пролетарската революция, против създадената през декември 1918 Литовска съветска социалистическа република.” Изведнъж какво се оказа – не „пролетарската революция” е водила борба против независима Литва, а обратно – гадната националистическа буржоазия е виновна, че десет месеца след обявяването на независимост не се е присъединила с радост отново към руската империя, вече прекръстена на съветска…..

В независима, макар разтърсвана постоянно от вътрешни проблеми и външни апетити Литва, Йонас Басанавичюс живее да смъртта си през 1927 година. Слава Богу, той не вижда как 13 години по-късно, след пакта Молотов-Рибентроп, с който сталинската комунистическа империя и хитлеровия нацистки райх си поделят Източна Европа, родината му е окупирана от руснаците и остава в състава на СССР чак до 91-ва. В тези железни години обаче патриархът на литовската нация, д-р Йонас Басанавичюс, дори от гроба продължава да стимулира народа си за съпротива и да поддържа неговия стремеж към национална независимост.

Obtest, Железният вълк, литовски рок

Ето как се получава това влияние от отвъдното. По някаква случайност, невероятна, но сигурно и закономерна случайност, д-р Йонас Басанавичюс умира на 16 февруари, същата дата, когато се обявява независимостта на Литва. Честването на тази независимост е забранено по времето на комунизма. Но като не могат на площада да почетат знаменитото дело на политика Йонас Басанавичюс, групи литовски дисиденти се събират в гробището Расос, край гроба на известния книжовен и научен деец Йонас Басанавичус. Така десетилетия наред те поддържат у народа си жив онзи дух на съпротивата, който, в крайна сметка, отново победи.

Obtest, Железният вълк, литовски рок

Нашият живот е избори. Нашият хоризонт е сведен до изборите. Стоя на стълбището и се питам: Ако не можем да видим какво може да се случи на нашите деца на тази педя територия, как всъщност при гласуването виждаме кое предотвратяваме и какво си натрисаме?

Нов мегаскандал е на път да ръзтърси България. Оказа се, че по нареждане на Цветан Цветанов е бил подслушван главният прокурор Сотир Цацаров. Това разкрил пред разследващите свидетел, който им разказал подробно как Цветанов устно му е разпореждал да извършва незаконно подслушване на обвинител №1, малко преди официално да встъпи в длъжност. Предполага се, че по този начин Цветанов е искал да събере компромати срещу Цацаров и в случай на нужда да го изнудва.

Истинска свещена война се разрази край морския бряг само дни преди официалния старт на туристическия летен сезон. Бургаски свещеници се вдигнаха на джихад срещу развяването по монокини на плажа и се обявиха за солени глоби спрямо дръзналите да перчат "срамотиите" си по нагорещения от жаркото слънце пясък. И о, чудо! Загорелият гол бюст стана причината за обединението на трите християнски течения, които по принцип не могат да се дишат още от памтивека. Сигурно и Иисус би се гордял от плама, с който и православни, и протестантски, и католически свещеници скочиха срещу момичетата, решили да почернеят без грозни разлики от сутиена на банския си. Стигна се дотам, че дори кметът на Бургас се включи във войната, за да защити правото на туристките да развяват напращелите си гърди под галещите лъчи на лятното слънце. Какво лошо има човек да поплакне поглед от стегнатия бюст на каката от съседния шезлонг. Шегата настрана, ала някой май трябва да напомни на отчетата, че вече не живеем в...

Разговарят двама съпрузи: - Скъпи, какви жени повече обичаш, умни или красиви? - И едните, и другите. Аз и теб обичам... Усмихни се, България! Учени стигнаха до извода, че човечеството затъпява прогресивно заради... умните жени (виж стр. 17). Интелигентните дами често не искали да имат деца, което давало път на потомството на тези с по-малък умствен багаж. Други учени пък разгледаха различни комбинации на интелект в семейството и работата и стигнаха до следните изводи: Умен мъж + умна жена = лек флирт. Умен мъж + тъпа жена = самотна майка. Тъп мъж + умна жена = нормално семейство. Тъп мъж + тъпа жена = майка героиня. Умен началник + умен подчинен = печалба. Умен началник + тъп подчинен = производителност. Тъп началник + умен подчинен = кариерен ръст. Тъп началник + тъп подчинен = извънредна работа.

Екипът на The Best of Bulgaria, с подкрепата на "Тектрис консулт инк.", Невада, САЩ, организира пръв по рода си Конкурс за изобразително изкуство за български деца от целия свят, под мотото "Обичаме България". В конкурса могат да участват всички български деца (на които поне единият от родителите е българин) на възраст от 5 до 16 години. В конкурса може да се участва с рисунки, картини, скици, да се използват писалки, пастели, маслени, акрилни или водни бои и пр. Не се допускат снимки, колажи или компютърна графика.

Според Рот, в България не е по-различно, разликата е само в това, че в България липсва широко гражданско движение, което да се противопостави на тази политическа мафия. В заключение германският разследващ журналист подчертава, че България е парализирана от апатия, а онези, които ще прекарат следващите няколко години във властта, ще печелят от това. "Случващото се сега не е само национална българска трагедия, това е трагедия за цяла Европа", убеден е Рот.

171 300 в Хонконг живеят в супертеснотия

Историята на една плесница

Първият гей брак във Франция бе сключен в Монпелие

Германия ще плати 772 млн. евро на пострадали от Холокоста

"Черните пантери" предупреждават "Златна зора" да не пипа чернокожите

Българите от Фенлоерщрасе

Американски войник, разстрелял 16 мирни граждани в Кандахар, ще признае вината си

Загреб “чистил” Босна от мюсюлмани

В разгара на пролетния панаир вече можем да те поканим, освен на ужасно уютния ни (по думи на посетителите) щанд №19 в НДК, и в новия дом на Книга за теб - в рамките на обновения сайт на Ozone.bg! 

Започваме с интересна кампания: в дните на базара всеки може да поръча препоръчани от екипите на www.AzCheta.com - Аз чета, сайтът за твоята книга и Книголандия книги с 15% отстъпка. Всички те могат да бъдат открити и поръчани в специалната секция Е-базар на Ozone.bg.

Както и досега, безплатната доставка в цялата страна е сред основните предимства, от които можеш да се възползваш, а най-голямото от тях си остава специалният подбор на най-добрите заглавия от всичко, което сме прочели в Аз чета и Книголандия!

Голямата новост е за всички, които търсят нещо конкретно - вече разполагаме с много голям каталог от заглавия, като в момента можеш да търсиш сред 17 000 четива. Отстъпките ни вече са заменени от наистина добра програма за лоялни клиенти, в която ще се влюбиш веднага и наистина ще почувстваш разликата. Тепърва ще обогатяваме чрез специални секции с детските книги, чуждоезична литература, учебници и в обозримо бъдеще - е-книги.

Всъщност, ще се радваме да дойдеш в НДК по време на Пролетния базар на книгата, за да ти разкажем всичко това лично!

/Поглед.инфо/ Главният секретар на МВР Калин Георгиев напуска ведомството. Това съобщи новият вътрешен министър Цветлин Йовчев по време на гостуването си в сутрешния блок на TV7.

/Поглед.инфо/ „Областните управители ще бъдат сменени в най-скоро време. Те са политически лица.“ Това каза новият министър-председател на България Пламен Орешарски в сутрешния блок на БНТ.

/Поглед.инфо/ Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун заяви, че Сирия се разпада и отправи призив към международната общност да подкрепи американско-руската инициатива за преговори между режима и опозицията, предаде Асошиейтед прес.

/Поглед.инфо/ Човек трябва да гледа работата си, отговорностите си и да даде всичко от себе си като министър-председател. Това заяви премиерът Пламен Орешарски в сутрешния блок на БНТ.

/Поглед.инфо/ Волен Сидеров няма пръст в новото правителство. Това заяви пред БТВ самият лидер на Атака. Той обвини Бойко Борисов, че е извършил спекулации по отношение на Атака. Разбирам злобата му, защото спряхме връщането на ГЕРБ на власт, заяви Сидеров.

Как ли, не знам, попитайте Вихра:) Красива, духовита, креативна… Като бях малка, най-много исках да стана принцеса. Разбира...

Ще трябва да мине време, за да се провери прогнозата, че и „тия са като ония” по отношение на новата власт, която се е покатерила на върха на държавата по купчината (уж) алтернативни обещания, с които „ония” се добраха до същата позиция през 2009-та година. Няма да чакаме дълго, като вече се вижда и чува.

Междувременно, вместо разкрития и подготовка за реформи, от самото начало наблюдаваме римейк на приказките за тежкото наследство. Зад този параван започна голямото изглаждане: вместо да отворят кутията на Пандора управляващите вадят ютията, с която минават върху непоръбената си управленска програма.

Вече отпадна озъбената предизборна закана за борба срещу инвестициите със съмнителен произход от офшорните зони.

За острия ръб с плоския данък да не говорим- ютията на интереса, който клати феса в отношенията между БСП с ДПС, изглади това противоречие още на етапа на пазарлъка за коалицията, която върви в медиите на ишлеме с етикета „програмен кабинет”. Сплескаха темата като предизборно кебапче, преминало през възродителен процес и преименувано в плескавица. Сега и да риват онези, които са яли предизборните кюфтета, Москва на сълзи не вярва.

Премиерът Орешарски още в първия си работен ден започна да пълни с „ако” гьола в Белене, подготвяйки публиката за факта, че обещанието на тройната коалиция за АЕЦ „Белене”, която иначе има за целите на ядрения реваншизъм повече от достатъчно мнозинство в парламента, може и да не бъде спазено. Ако не се докаже ефективността на проекта и ако не се намери голям инвеститор и…ако какво още?.

Това говорене е буквално повторение на дългогодишната позиция на ядреното увъртане на ГЕРБ и лично на специалиста по общите приказки Борисов!

Очакванията за „пълен назад” се сбъдват напълно, но не толкова като реваншизъм, колкото като отстъпление от предизборната категоричност. Условното наклонение замени вече отсечените като с предизборна секира послания „ще строим АЕЦ”, „ще премахнем плоския данък” и „ще разделим ресора на икономиката от енергетиката” ( особено важен завой, следен с повишено внимание от руските медии, както се вижда от една днешна дописка на ИТАР-ТАСС).

Ако си спомняте, ден преди развръзката, в списъка с имена, подхвърлян на медиите, като министър на обособената в отделно ведомство енергетика ( разбирай- анклав с категорично преобладаващ руски суверенитет в българската икономика), блесна името на колегата на Орешарски от правителството на тройната коалиция Явор Куюмджиев. Бившият заместник-министър е бил гласен до последния момент да онагледи като много специален министър ядрения екстремизъм на лобито, което го пращаше в телевизионните студия през пролетта на 2011 година да изразява възторг от светлото ядрено бъдеще ( и водещата роля на руските технологии в него) на фона на световния мрак, паднал над ядрената енергетика след катастрофата във Фукушима.

Но нещо или някой е накарал кроячите на програмната рокля на Орешарски да отстъпят и от това намерение-някак много издайнически щеше да бъде!

Явно е, че самата философия на управлението е повече на рак, отколкото на орел и щука- видно е от философстването на подбраните за целта изпълнители в изпълнителната власт и от зле прикрития гняв на лидера на лявото крило в БСП Янаки Стоилов, демонстриран вчера от парламентарната трибуна със скърцане на зъби.

Ако не беше жалко, щеше да е смешно, че с ютията на Пандора се опитват да прикрият петна по управленската дреха, макар те да не могат да бъдат изгладени.

Мастити коментатори, наети в медийната гладачница на пълно работно денонощие, плюнчат по ръбовете на коалиционния панталон, натискат с ютията и повтарят, че гладят всъщност една типична програмна рокля., защото в нея не били напъхани „партийци”. По точно заявяват, че партийците не преобладават и това прави от панталона рокля или работна престилка– сякаш в кухнята на властта партийната тежест се определя от бройката, а не от факта, че Ангел Найденов, Драгомир Стойнев, Кристиян Вигенин са от най-вътрешния кръг на Станишев или пък, че министрите от квотата на ДПС ( включително и онези, които не членуват официално в партията) са посочени именно от централата си.

Отстъплението от намерението Янаки Стоилов да оглави социалното министерство в полза на депутата от ДПС Хасан Адемов или препъването на бившия външен министър Ивайло Калфин, гласен да се завърне на червен кон със знамето на своя патрон свети Георги (Първанов), са сред най-резките обрати в боричканията при раздаването на порциите под програмната пола на съзаклятниците.

Клетите съзаклятници- въобразяват си, че срамотиите им не се виждат под прозрачната рокля! А може би са наясно с тази прозрачност без граници, но срам нямат?

Щеше да е по-честно да назовават нещата с истинските им имена, но честността е за честните, а не за другарите, които си избират да ги управляват господа, с надежда все още да е сит нахраненият с обещания бедняк и агнето на олигархията да наддава по тучните коалиционни ливади. Вярно е, че сит на гадния не вярва, но за целта си имат пропаганда- грижи се да не става ясно кой точно е гадният герой в сълзливия коалиционен сериял „Добронравен вълк с променяща се козина”.

Пожеланията за честност е „ толкоз просто и логично”, както е казал поетът Вапцаров. Само че него го разстреляха отдавна и „тия” нямат нищо общо с „ония”, които се крият зад някакви идеали, принципи и революционна романтика.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Американският рок музикант Джон Бон Джоуви се отказва от хонорара си за концерта в Мадрид, който ще даде на 27 юни, защото се опасява, че заради икономическата криза в Испания мнозина негови почитатели не биха могли да си купят билет на пълната му цена, предаде ИТАР-ТАСС.

/Поглед.инфо/ „Новото правителство на България има план – но дали ще съживи икономиката?“. Това е въпросът, който наравно с бизнеса и хората у нас си задава реторично журналистът Андрю МакДауъл в новия брой на британския бизнес всекидневник The Financial Times („Файненшъл таймс“).

След упоритото и политически некоректно разследване на смъртта на Паломино Молеро (“Кой уби Паломино Молеро”) ефрейтор Литума е запратен вдън гори андийски, а по-точно полицейския участък на Накос – забутано миньорско градче някъде в перуанските Анди. Там изолацията му е не само географска, но и социална. Жителите на Накос са главно намусени и недоверчиви планинци, които отказват дори да разговарят с него. Те съдят на принципа „щом не си от нас, значи си против нас” и не допускат външен човек сред тях. Единствената сродна на Литума душа е 23-годишният му помощник Томас Кареньо озовал се в Накос след убийството на наркобос заради насилието над проститутка, в която младежът се влюбва.

При такива обстоятелства Литума се изправя пред загадъчното изчезване на трима души от градчето, а опитите му да разбере какво се е случило с тях срещат стена от мълчание или уклончиви едносрични отговори.

В допълнение над главите на двамата полицаи виси постоянната заплаха за нападение от „Сендеро Луминосо”. Сендеристите гордо размахват идеологията си уж в полза на народа, но всъщност няма разлика между езическите практики на планинците и насилието и плячкосването на поелите по сияйната пътека. Лозунгите са различни, методите – еднакви.

Смазващата действителност отстъпва само докато Томас нощ след нощ, като в приказка от 1001 нощи, разказва на Литума любовната си история с проститутката Мерседес. Обстановката на недоверие и подозрителност обаче се просмуква дори и в неговия разказ. Започваш да се съмняваш, че такава чиста и безкористна любов е възможна, подозираш, че Кареньо лъже или прикрива нещо.

В крайна сметка Литума ще получи ключ за разгадаване на изчезванията от един чужденец. Професор Стирмсон е привлечен от екзотиката на непонятното за европееца Перу, от неговите планинци, които отвръщат на всякакви катаклизми с дивашки ритуали. Планината отхвърля всички правила на разума, а Литума не иска да повярва, че тежките условия на живот оправдават човешките жертвоприношения.

Финалът е логичен – Литума отказва да приеме мотивите за жестокостта на тези хора. Всъщност иска му се да не беше узнавал истината, защото тя само потвърждава съмнението му, че цивилизоваността не е способна истински да преобрази човек, да го изтегли от блатото на суеверията и жертвоприношенията. Единствената оптимистичната нотка в романа е поверена на любовта в лицето на Томас Кареньо и Мерседес.

„Литума в Андите” е представян като продължение на романа „Кой уби Паломино Молеро” и с него Варгас Льоса прибавя към картината на Перу забутаните планински села и градчета, техните жители и живота им. Това е свят на зли духове (апу), свръхестествени създания (пищако, муки) и природни бедствия (уайко). На всички тях се приписва съзнателна злонамереност, а традиционното противодействие е омилостивяване чрез кървави жертвоприношения. Изводът - разумът и цивилизацията тук не могат да виреят.

Марио Варгас Льоса пише романа през 1993 г., след като през 1990-та е загубил президентските избори в Перу срещу Алберто Фухимори, затова ми се струва, че огорчен и разочарован от политиката, в тази книга отнася горния извод към цялата страна. Може и само така да ми се струва, защото колкото повече мисля за този роман, толкова повече идеи и разклонения забелязвам в него. Възможно е обаче вие да видите нещо съвсем различно.

Продукти за 4 порции:
За бъркани яйца:
6 яйца
200г сирене
1- 2с.л. олио

За оризено канапе:
1ч.ч. ориз
щипка сол
мазнина за задушаване

За гарнитура:
4- 5 пресни моркова

Приготвяне:
Оризът се наиксва предварително за едно денощие във вода. На другия ден се отцежда. Слага се в тенджера. Наливат се три чаени чаши вода. Поръсва се сол. Съдът се похлупва. Оризът се вари на кротък огън. След като набъбнат зърната и течността се изпари се отхлупва за да се добави мазнината. Похлупва се и се оставя да къкри на изключен котлон.
Морковите се почистват, измиват и рендосват. Яйцата се разбиват в купа. Добавя се натрошеното сирене. В тиган се налива олио. Съдът се поставя на загрят котлон. Добавят се разбитите яйца със сирене. Бъркат се докато стегнат, след което съдът се оттегля.
Вземат се четири квадратни чинии. В средата се разстила слой ориз. Отгоре се разпределят бъркани яйца. По края се аранжират стърготини моркови.

/Поглед.инфо/ Ръководството на прокуратурата призна, че не може ефективно да противодейства на организираната престъпност.

/Поглед.инфо/ Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер разкритикува Европейския съюз, призовавайки за приемане на спешни мерки за възстановяване на региона, съобщава Deutsche Welle.

 Продължаваме с разказа на Атанас за похожденията му на мачовета на Борусия Дормунд – тазгодишен (2013) финалист в Шампионската лига. Предишната серия "гледахме" мача на Борусия с Шалке 04, а днес наред са срещите с Арсенал и Фрайбург :) Приятно четене:    

Дортмунд: Там, където футболът е религия!

част втора

Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

Второ посещение: септември 2011 г.,

Борусия Дортмунд – Арсенал

В крайна сметка, Борусия стана шампион на Германия за 2011-та и придоби право да играе в Шампионската лига. Така се зароди идеята да посетя мач от най-силния европейски клубен турнир. В края на август изтеглиха жребия за груповата фаза и Бе Фау Бе се падна с английския Арсенал, гръцкия Олимпиакос и френския Олимпик Марсилия. Избрах първия мач - с Арсенал в Дортмунд, който беше само след две седмици и трябваше да се действа бързо. Георги – мой приятел, който е фен на Арсенал, изяви готовност да дойде с мен. Този път реших да се пробвам да купя билети от официалния сайт на отбора и в обявените дата и час за начало на продажбите бях в готовност пред компютъра. Нищо обаче не се получи. Борусия се завръщаше в Шампионската лига след осем години отсъствие от турнира и феновете в Дортмунд бяха наточили брадви за билети за мача. От многото заявки сайтът падна, а след час и половина непрестанно опресняване, се появи съобщение, че всички билети за мача с Арсенал са продадени. Наложи се да прибегнем до услугите отново на сайтовете за продажба на билети на вторичния пазар. Така, за едни от най-лошите седалки на стадиона платихме, колкото бихме дали за супер централни места от официалния сайт.

Борусия държи много на това да е социален клуб,

който дава възможност на всички фенове да гледат мачовете на отбора. Затова и продължава да държи ниски цени на билетите, въпреки, че спокойно може да ги увеличи при наличието на такъв огромен интерес към тима. Най-евтините места на „Сигнал Идуна Парк“ могат да бъдат купени с абонамент срещу около 200 евро за целия сезон, а най-евтините билети за мач от Бундеслигата са едва 20 евро. За справка, в Англия трудно се намира билет за мач от Висшата лига под 30-ина паунда, а абонаментите на топ клубовете за целия сезон обикновено започват от 600 паунда и нагоре. След като платихме пропуските за мача, ни отанаха самолетните билети (тъй като ги взехме кажи-речи в последния момент, не излязоха много евтино) и резервация на хотел (същият, в който отседнах при предишното ми посещение). Две седмици по-късно, отпътувахме за Дортмунд в деня на мача. Тъй като пристигнахме доста рано сутрин,  имахме много време до чек-ин времето за хотела. От летището хванахме п ознатиятавтобус 440 (този път си носех дребни, за да платя „цвай-драйсих“ за билет), но вместо на последната спирка, слязохме доста по-рано. Показах на Жорката Ромберг парк и Вестфален парк. За разлика от февруари, този път времето беше слънчево и приятно, направо си ставаше за къс ръкав. От парковете продължихме към най-голямата зала в Дортмунд - Вестфаленхален. Представлява огромно хале, в което се провеждат изложения, концерти и други масови прояви. Аз го свързвам и като място за провеждане на един от най-силните шахматни турнири в света, в който нееднократен участник е бил и нашият Веселин Топалов. Разходихме се и до

центъра на Дортмунд

Разширих малко кръгозора си, като освен Reinoldkirche и Alter markt, видях отвън и огромната градска Опера. Стана обаче следобед и беше време да се отправяме към хотела.  Този път на рецепцията не говореха английски, но за късмет бях с Жорката, който няма никакъв проблем с немския. И двамата се учудихме, че нямаше нищо за нас на рецепцията, тъй като очаквахме билетите  ни за мача вече да ни чакат в хотела. Наложи се да звъня на компанията, от която ги купихме и ме увериха, че пратката е на път. След близо два часа чакане, когато с Жоро вече започнахме да си мислим да не са ни измамили, се почука на вратата на стаята ни и женица от персонала на хотела ни връчи плик.

А вътре бяха двата билета за мача с Арсенал!

Качихме се на Stadtbahn-а и слязохме от влака на станция Мьолербрюке, а оттам поехме с морето от хора в жълто-черни фланелки към „Сигнал Идуна Парк“. С приближаването към стадиона забелязох нещо, което по-рано през годината  ми беше убягнало в тъмнината на мача с Шалке. По пътя бяха вградени бронзови звезди на земята, нещо като

“Алея на славата” на Борусия

(точно така се и казваше –BVB Walk of Fame), като бяха отделени плочки само за хора и събития, оставили следа в историята на тима. При самия стадион имаше и плочка с посвещението: „Für die besten Fans der Welt“/“За най-добрите фенове на света“. Страхотно уважение към привържениците! Успях да видя само някои от плочките и си обещах следващия път като дойда да ги разгледам по-подробно. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света"[/caption] Около стадиона естествено беше пълно с народ. Видяхме човек с табелка „I need a ticket”/”Трябва ми билет“. Имаше и доста фенове на Арсенал, дошли от Лондон, за да подкрепят любимия си отбор. Попаднахме на своеобразно надпяване между двете агитки пред стадиона. Фенове на Борусия и Арсенал бяха застанали едни срещу други и пееха с пълно гърло клубните си песни. Но само толкова. Без физически сблъсъци, въпреки че исторически германци и англичани не се обичат особено. Използвах момента да си направя една приятелска снимка с фен на Арсенал за спомен. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Приятелска снимка с фен на Арсенал[/caption] Според билетите ни трябваше да си правим компания с гълъбите на буквално

последния ред на Източната трибуна

И оттам се виждаше добре, но като се сетя, че за същите пари от официалния сайт можехме да си вземем много по-добри места, ми стана малко тъпо. В близост до нас имаше групичка японски фенки на футболиста на Борусия Шинджи Кагава. И с тях си направих снимка за спомен, като ги накарах вместо „Зеле“ или английското „Cheese”, да кажат „Айн, цвай, драй, Бо-ру-сия“ :) [caption id="" align="aligncenter" width="641"] "Айн, цвай, драй, Бо-ру-сия"[/caption] Следваше отново изпълнение от целия стадион на „You`ll never walk alone”. Този път и аз пях, тъй като бях подготвен. При излизането на отборите, феновете на Борусия от Южната трибуна направиха страхотна хореография – огромна корона на жълто-черен фон и надпис "Zurück in der Königsklasse"/“Обратно в Кралската класа“, заради завръщането на Бе Фау Бе в Шампионската лига след осем години отсъствие. Ето и видео от обявяването на състава на Борусия: <iframe src="https://www.facebook.com/video/embed?video_id=2239115930067" width="1280" height="720" frameborder="0"></iframe>

"Обратно в Кралската класа"

След химна на Шампионската лига

започна и самият мач

Почти през цялото първо полувреме Борусия натискаше съперника си, като Левандовски, Марио Гьотце и Шинджи Кагава бяха постоянна заплаха за вратата на гостите. Феновете на лондончани обаче изригнаха в 40-ата минута, когато звездата им Робин ван Перси откри резултата. Жоро обаче си траеше. Май се притесняваше от реакцията на запалянковците на Борусия около нас, ако се беше зарадвал на гола. Ето и малко атмосфера от трибуните по време на двубоя: Embed link: <iframe src="https://www.facebook.com/video/embed?video_id=2239169611409" width="1280" height="720" frameborder="0"></iframe>

След почивката Арсенал се прибра плътно в половината си, а Дортмунд увеличи натиска,

но трябваше да чака до 80-ата минута, когато резервата Иван Перишич изравни със страхотно воле от границата на наказателното поле. Стадионът буквално изригна, а дикторът обяви: „Минутата е 80-та, Борусия Дортмунд – Арсенал 1:1, Голмайстор: Ива-а-а-ан....“. Останалата  част довърши публикатас мощен възглас: „ПЕ-РИ-ШИЧ“. В самия край Роберт Левандовски имаше шанс да донесе победата на Борусия, но вратарят на Арсенал Шчесни спаси удара му и двубоят завърши без победител - 1:1. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Архитектът на успеха на Борусия - Юрген Клоп[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] С Георги след мача с Арсенал[/caption] Въпреки, че станаха шампиони на Германия, играчите на Борусия все още бяха неопитни в най-силния европейски клубен турнир (повечето бяха на по 23-24 години) и два месеца и половина по-късно отпаднаха, оставайки на последно място в групата си. Това обаче само им даде допълнителна амбиция – на тях и на треньора Юрген Клоп, за да изненадат следващия сезон цяла Европа, вероятно дори и себе си, достигайки до големия финал на „Уембли“! Второто посещение на Дортмунд беше кратко – само за един ден, и на сутринта с Жорката хванахме влака за Амстердам. Холандското пътешествие обаче е обект на друг пътепис, който може би ще напиша по-нататък. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Трето посещение: май 2012 г.

Борусия Дортмунд – Фрайбург

   След отпадането си от Шампионската лига, Борусия имаше възможност да се съсредоточи изцяло върху изявите си в Германия. Отборът изоставаше с много от Байерн Мюнхен през първата част от сезона, но успя да навакса благодарение на добри игри и грешки на съперника.   Няколко кръга преди края водеше с две точки пред баварците и всичко трябваше да се реши в прекия сблъсък с Байерн в Дортмунд. Много ми се искаше да отида на този мач, но нямаше как да се освободя от работа и затова го пропуснах. А в него Борусия би драматично с 1:0, като малко преди края Ариен Робен от Байерн изпусна дузпа, с която можеше да изравни. Победата на практика гарантира втора поредна шампионска титла за Дортмунд и реших поне да отида на последния мач за сезона срещу Фрайбург, за да видя връчването на Сребърната салатиера на Германия. Отново се обърнах към сайтовете за препродажба на билети и намерих пропуск за Северната трибуна на стадиона. Хотелът, в който бях отсядал преди обаче беше напълно зает и трябваше да търся алтернатива за нощувките. Този път щях да остана за три нощи, като за първата и третата намерих хостел на поносима цена в центъра на града. За втората вечер, в която беше и мачът, обаче всичко се оказа заето (имаше места само в топ хотелите, в които цените бяха прекалено високи). Затова намерих алтернативно решение с хотел в университетското градче Витен, до което се стигаше само за 20 минути с влак.

В петък хванах рано сутрин полета на Wizz Air за Дортмунд,

а в самолета – изненада. Много ми се спеше и първо помислих, че ми се привижда, но после гледам - Ради – колежка, с която бяхме в един курс в университета. Знаех, че е част от кабинния екипаж на Wizz, но нямах представа, че ще се засечем.  Много съм й благодарен, тъй като ме накара да се чувствам специален – поговорихме си, донесе ми лично кафе и ми позволи да заема седалка с повече място за краката. Благодаря,Ради! Винаги е приятно да срещнеш стар познат, особено във въздуха. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Неочаквана среща с колежката ми от университета Ради[/caption] Кацнах в Дортмунд рано сутрин, а за следобед имах уговорка да се видим с Пламен (няма нищо общо с Пламен от първото ми посещение) – сънародник, живеещ в града, с когото споделяхме две страсти – към английския футболен клуб Нюкасъл и към Борусия. Щяхме да ходим на тур на „Сигнал Идуна Парк“, за да разгледаме стадиона отвътре – нещо, което не успях да направя предишните два пъти. До следобед обаче имаше доста време, което трябваше да убия и реших да посетя

Центъра за изкуство и креативност на Дортмунд

Центърът се помещаваше в бившата сграда на местната пивоварна „Dortmunder Union”, а на върха й продължаваше да се мъдри, както някога петолъчката на Партийния дом, огромна буква „U”. На четвъртия и петия етаж

на Dortmunder U се намира Музеят на модерното изкуство Ostwall,

за който си взех билет (5 евро). В него има картини, скулптури, предмети, фотографии и инсталации, създадени след 50-те години на миналия век. Тук изгубих час и половина от живота си, които никой няма да ми върне! Вероятно не разбирам много, но за мен истинско изкуство е това, което съм виждал в мадридския „Прадо“, галерия „Уфици“ във Флоренция и Rijksmuseum в Амстердам. А тук имаше просто шантави инсталации и „картини“, създадени с изливане на няколко кофи с различна боя върху бяло платно.  Вероятно бяха „рисувани“ от някого на микс от крек и ЛСД. Кулминацията на посещението ми беше, когато германска леличка ми даде в ръката стар овехтял куфар и ми посочи коридор, по който да мина. От двете страни на коридора имаше бодлива тел и стъпвах върху вилици и лъжици, с които бе застлан целият под. За капак, в куфара явно имаше нещо, което непрекъснато издаваше тракащи и стържещи звуци. Май цялата идея беше да се пресъздаде концлагер от Втората Световна война, но нещо не се получи. Освен, ако не сте ултра-мега-гига-хипер фен на модерното изкуство, препоръката ми е: разгледайте „Dortmunder U” само отвън. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] "Dortmunder U" - не ходете там, ако не сте луди фенове на модерното изкуство[/caption] Време беше

да се отправям към стадиона

за срещата с Пламен. На път за там отново видях част от звездите на „Алеята на славата“ на Борусия. Оказа се, че са точно 100, пръснати са из целия град и, ако ги следваш, стигаш точно до „Сигнал Идуна Парк“, където са последните звезди с номера от 95 до 100. Докато чаках Пламен, влязох да поседна малко в стария стадион на Борусия – „Роте Ерде“(„Червената земя“), който приема домакинствата на тима до 1974 година. Някога е бил с капацитет 42 000 зрители и е видял доста славни мачове, в това число и успех с 5:0 над Бенфика през 63-та. Днес, „Роте Ерде“ се използва предимно като атлетически стадион и е буквално залепен за Западната трибуна, лежейки в сянката на сегашния стадион. Срещнахме се с Пламен, който каза, че още няколко негови колеги от работа ще дойдат за тура.  Дойдоха четирима и така се събрахме общо шест човека в доста интернационален българо-мексикано-португалско-руски състав. Най-много ми допадна Жоао от Португалия, който постоянно пускаше майтапи. Докато пихме бира, пичовете споделиха, че и на тях им е трудно да си намерят билети за мачовете на Борусия, въпреки че живеят в Дортмунд. За тура се събраха сигурно към 80-90 човека. Имаше гид, което показваше уважение и лично отношение към феновете и беше още една причина да харесвам Борусия. Бил съм на турове и на други стадиона в Европа - „Олд Трафорд“ в Манчестър, „Бернабеу“ в Мадрид, „Ноу Камп“ в Барселона, но там се чувстваш по-скоро като клиент. Гледат да ти вземат парите за билет и те пускат да се оправяш сам без никой да те развежда или разказва нещо. Освен това, обикновено ти искат баснословни суми от порядъка на 20 паунда или евро за фото с някоя купа. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] С Пламен, който е голям пич, на тур из стадиона[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] "Echte liebe"/"Истинска любов" e мотото на Борусия[/caption]

Турът беше изцяло на немски,

който май никой от малката ни компания не говореше добре (пичовете бяха част от международна фирма, в която комуникацията е на английски). Въпреки това се забавлявахме искрено (поне аз със сигурност). Показаха ни съблекалнята за гостуващите отбори, която беше съвсем обикновена. Предполагам, че тази на Борусия е доста по-луксозна. Минахме през тунела, през който футболистите излизат за мач, усетихме какво е чувството да стоиш на треньорската скамейка. Навсякъде из коридорите на стадиона се мъдреше

мотото  на отбора „Echte liebe”/“Истинска любов“,

както и снимки на бивши величия на клуба – Ади Прайслер, Лотар Емерих, Андреас Мьолер, Михаел Цорк, Щефан Ройтер, Томаш Росицки, Ларс Рикен и др. Въобще, интересно си беше да се погледне зад кулисите на стадиона. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Флаш интервю с Жоао от Португалия из коридорите на стадиона[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Тунелът на "Вестфаленщадион", от който играчите излизат за мачовете[/caption]

Малко факти за стадиона на Борусия

Както вече споменах, той е най-големият в Германия с  80 000 места. Въпреки огромния интерес към мачовете на отбора, ръководството не предвижда ново повишаване на капацитета в близко бъдеще. Съоръжението е построено специално да Световното първенство през 1974 година, като през 2006 година отново беше домакин на срещи от шампионата на планетата. До 2005 година носеше гордото име „Вестфаленщадион“. Заради угрозата от фалит, обаче клубът продаде правата върху името на застрахователната компания Сигнал Идуна и, съгласно действащия договор,

стадионът ще продължи да се казва „Сигнал Идуна Парк“

до 2021 година. Почти изцяло е покрит (на 80 %), има четири видеостени, отопление под тревата (позволяващо да се играят мачове през зимата), а седалките му, разбира се, са в цветовете на Борусия – жълто и черно. След тура се разделихме с колегите на Пламен, а ние двамата

поехме към центъра на Дортмунд за допълнителна доза бира

Там пък, не щеш ли, срещнахме пак сънародник на съседната маса на заведението -  Дейзи (какво хубаво българско име, а? :) ), която учеше в Манхайм. Беше дошла в Дортмунд при приятеля си Момчил, който по-късно се присъедини към нас. След сладката раздумка на по бира беше време да оставя новите си познати, за да се отправя към хостела за почивка преди следващия ден, който обещаваше да бъде изпълнен с емоции. Този път билетът за мача ме чакаше на рецепцията и не се налагаше да чакам до последно, както миналия път.

Още от сутринта в деня на мача валеше.

Беше ситен, но пък постоянен и досаден дъждец. Напуснах хостела, в който щях да се върна на следващата вечер, и хванах влак от намиращата се съвсем наблизо жп гара, за да стигна до градчето Витен, което си е като предградие на Дортмунд.  Лесно намерих хотела, а с няколко базови израза на немски успях да се разбера с човека, който ме посрещна и да се настаня. След това, малко почивка и обратно с влака до Дортмунд. Пред жп гарата

вече се тълпяха хора с жълто-черни фланелки

Имаше около пет часа до мача и реших, че сега е време да разгледам„Алеята на славата“. Проектът със 100-те бронзови звезди, вградени в асфалта и разказващи историята на клуба с най-важните дати, събития и хора, е осъществен по случай стогодишнината на клуба през 2009-та. Първата звезда се намира на Борсигплац, който по-късно разбрах, че е мястото на основаването на клуба, а последната е при „Сигнал Идуна Парк“. Всеки от играчите, спечелили вече несъществуващата Купа на носителите на купи през 1966-та година и Шампионската лига през 1997-ма си имаше отделна плочка, посветена на него. Плочка имаше и за всяка титла и купа на Германия, спечелени от Борусия, както и за Междуконтиненталната купа, извоювана през 97-ма. Тъкмо се бях разсеял с разглеждането на звездите на славата, когато пред мен мина открит автобус с фенове на Борусия, които вече подгряваха за големия празник и връчването на Салатиерата по-късно. Това ми напомни, че е

време да се отправям към стадиона

Можех спокойно да отида пеш, но реших да си спестя ходене и се отправих към жп гарата, където имаше станция на Stadtbahn. Огромна грешка! Попаднах в такова море от хора, че ми трябваше около час, докато се добера до платформата с влаковете. Но пък всичко беше по германски организирано – хората бяха пускани до платформата на порции и феновете търпеливо чакаха своя ред, пеейки песни на Борусия. Пред стадиона видях двама човека да размахват сезонните си карти, предлагайки ги срещу заплащане на някой, който иска да гледа мача. Явно не държаха да видят награждаването на любимия си отбор, а предпочитаха да изкарат малко пари. Взех си картонено копие на Шампионската салатиера от една каравана за сувенири пред стадиона и влязох.

Оказах се в смесен сектор – имаше фенове и на Дортмунд, и на Фрайбург

около мен, но нямаше напрежение, всички се забавляваха. Пред мен размахваха японския флаг в чест на Шинджи Кагава, което ме накара да се замисля, че тук можеше да се развява и нашето знаме. За съжаление, нито Димитър Рангелов, нито Михаил Александров успяха да се наложат в селекцията на Юрген Клоп. Рангелов подписа четиригодишен договор с Борусия през 2009-та, но беше преотстъпен след само един сезон на „Сигнал Идуна Парк“. Мишо Александров пък беше взет във втория състав като обещаващ млад играч през 2007-ма година, но така и не успя да пробие до първия отбор и беше освободен след изтичане на контракта му през 2010-та. Така, никой от двамата българи не успя да стане част от възраждането на Борусия. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Знамената на фенклубовете на Борусия се веят на терена преди всеки мач[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Фенове на Дортмунд и Фрайбург в един сектор - никакъв проблем![/caption]

Мачът може да се опише само с една дума – празник

През първото полувреме четири пъти трябваше да ставаме, за да викаме...“ Тор!“, както се казва след попадение по германските стадиони. Аз, разбира се, не бях свикнал и си виках по нашенски „Гол“! През втората част Борусия реши да не унижава съперника си и намали оборотите, поради което нямаше повече „торове“ и мачът завърши 4:0 с по две попадения на поляците Куба и Левандовски. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Куба се радва на един от головете си срещу Фрайбург[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] "Тооор!"... или просто "Гол!"[/caption] Когато наближи края на двубоя пуснаха по видеостената молба към феновете да не прескачат оградите, тъй като след титлата предишната година, публиката масово нахлу на терена. Това, разбира се, въобще не спря ултрасите от Южната трибуна, които започнаха да се катерят по загражденията още преди последния съдийски сигнал. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Стюарди са направили кордон пред "Жълтата стена"[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Още преди края на мача феновете се покатериха по оградите[/caption]   Докато играчите се качваха към официалната ложа, за да получат шампионския трофей и медалите си, феновете пробиха двойния кордон от стюарди. Хиляди нахлуха през една от счупените огради на Южната трибуна. В ложата, капитанът на Борусия Себастиян Кел взе в ръцете си Сребърната слатиера, наричана на немски „Die Schale”, a през това време феновете купонясваха долу на терена.   [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Ултрасите от Южната трибуна нахлуват на терена[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] В официалната ложа играчите ликуват. Борусия е шампион![/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Феновете празнуват на терена на "Вестфаленщадион"[/caption] Скоро и запалянковци от другите сектори на стадиона се включиха в инвазията. Да си призная, и на мен ми се искаше, но мястото ми беше твърде високо и нямаше как стигна долу до терена. Ето и видео от шампионските празненства: Embed link: <iframe src="https://www.facebook.com/video/embed?video_id=3497273863229" width="1280" height="720" frameborder="0"></iframe> [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Със Сребърната салатиера... от картон[/caption] След като празненствата позатихнаха се изтеглих от стадиона. Във влакчето един от феновете носеше кофичка, а в нея – част от тревата на „Сигнал Идуна Парк“. Изкопал си я за спомен човека :)

В центъра на Дортмунд партито тепърва започваше

При Стария пазар беше пълно с народ, имаше специална сцена с музика на живо, всички празнуваха. Имаше жени и мъже, хора от всякакви възрасти. Попразнувах и аз с тях, след което се прибрах до хотела във Витен за заслужена почивка. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Шампионски тържества при Alter markt[/caption]  

Последният ми ден в Дортмунд посветих на айляк -

сутринта кафенце с позната българка, която дойде специално от Кьолн, за да се видим, а следобед – излизане на по бира с Пламен, Дейзи и Момчил. Година по-рано, на следващия ден след спечелването на титлата, имаше шампионски парад с отбора, показващ Салатиерата от открит автобус. Над половината от населението на града – между 300 000 и 400 000 души, излязоха по улиците на Дортмунд, за да празнуват тогава. Надявах се на същото и този път, но празненствата бяха отложени за следващата неделя, тъй като на Борусия предстоеше финал за Купата на Германия срещу Байерн Мюнхен. Мачът беше спечелен с категоричното 5:2 и седмица по-късно парад имаше и то с два трофея – с осмата Шампионска салатиера и третата Купа на Германия в историята на Дортмунд.

Точно година по-късно, проектът на Юрген Клоп постигна още един голям успех –

достигане до финала на най-силния европейски клубен турнир – Шампионската лига. А там съперникът е до болка познат – Байерн Мюнхен. Мачът е на стадион „Уембли“ в Лондон, а за него се говори, че ще е битка „Германия срещу Байерн“, тъй като феновете на всички отбори, освен, разбира се тези на баварците и Шалке 04, ще подкрепят Борусия. Още един факт за популярността и любовта към Бе Фау Бе в Дортмунд - при население на града от 580 000 души, за финала в Лондон постъпиха 502 000 заявки за 24 000 билета, отпуснати на отбора. Поне няколко десетки хиляди души ще отидат в английската столица без пропуск за мача само и само да са близо до тима. Искаше ми се и на мен да съм там и пуснах заявка за билети на официалния сайт на УЕФА, но нямах късмет при жребия. Затова, в един от най-важните мачове в историята на клуба, ще стискам палци за Борусия само от разстояние. Наскоро обаче открих, че имам и други съмишленици в България по отношение на любовта към Бе Фау Бе. Живот и здраве, догодина може и да развеем българското знаме на някой мач на „Сигнал Идуна Парк“.   Автор: Атанас Стратиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Германия– на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

/Поглед.инфо/ Коментар на Емил Марков, политолог

Леона Асланова, Мениджър Онлайн реклама в Мтел, сподели специално за читателите на SocialEvo.Net интересни данни за навлизането на смартфоните в България през 2013 година.

Какво е състоянието на пазара? Какво предпочитат потребителите у нас? Смартфони с операционна система Android, iOS, Windows Phone или други? Какво да очакваме в близкото бъдеще? Това кратко интервю дава само малка представа за богатата информация, която бе споделена на интересния и полезен семинар “Mobile Challenges“, който бе организиран и проведен от Interactive Seminars, част от дигитална агенция агенция  InterActive Share в Интерпред.

Лектори на семинара бяха водещи експерти в бранша като Жанет Найденова, Георги Спасов, Тунио Зафер, Даниел Рангелов, Христо Нейчев, Васил Нейчев. Те споделиха най-новите тенденции в разработката, маркетинга и рекламата на мобилни сайтове и приложения.

А специално за читателите на SocialEvo.Net вижте какво сподели Леона Асланова:

Снимка: SocialEvo.net

/Поглед.инфо/ Неправителствени организации и непушачи в социалните мрежи подготвят серия от инициативи срещу намерението на новия кабинет да отмени забраната за пушене на закрито. По всичко изглежда, че новият кабинет върви точно към такава крачка - либерализиране на режима.

/Поглед.инфо/ Временната правна комисия в парламента прие на първо четене промени в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), според които на агентите от ДАНС се дават права да разследват и арестуват, а Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) се закрива и се влива в агенцията.

Екипът на Google обяви в своя официален блог  пускането на нов интерфейс за десктоп и мобилните версии на Gmail за Apple iOS и Android мобилни устройства.

На десктоп версията са променени възможностите за подреждане на съобщенията по категории които могат да се сортират по табове. Сортирането по категории на получени съобщения е лесно и автоматично. Въведени са нови категории.

Има и промени в мобилните приложения на Gmail за Android версия 4+ и за и Apple iPhone и iPad. При отваряне на Gmail вече се показва основната папка с мейли което улеснява боравенето с поща.

Ето и кратко видео с очакваните промени на Gmail: 

 Снимки: Google

Twitter пусна нов ъпдейт (версия 5.7) за Apple iPhone и iPad, които са с  iOS операционна система, както и за мобилни Android устройства. 

- С нов редактор на съобщенията вече можете да разгледате как ще изглежда съобщение, преди да го публикувате.

- По лесно споделяне на снимки. Когато добавите снимка виждате цялата снимка, а не орязана версия. Има и нов бутон за споделяне на снимки долу в дясно.

- Подобрен дизайн, по-широк тайм лайн.

- Възможност за получаване на съобщение, когато приятел се присъедини към Twitter

- Изчистени бъгове в списъците.

Ако все още не сте го направили Ви препоръчвам да изтеглите новият Twitter ъпдейт за iOS (версия 5.7) и за Android мобилни устройства.

 

Снимка: Twitter

В развитието си социалните мрежи не пропускат да се копират една друга. Facebook например вече почнаха да поставят малки отметки на син фон в страниците на обществени личности, политици, музиканти, бизнеси и брандове. По-горе на снимката например е страницата на Барак Обама, която очаквано може да се похвали със символа. Очаква се скоро тази новост да споходи и личните профили на музиканти, бизнесмени и други видни личности. Това споделят TechCrunch, цитирайки Facebook.

Символът за “Verified Page” и “Verified Profile” не се получава на случаен принцип, нито по инициатива на собственика на страницата или профила. Тук Facebook следват отново подхода на Twitter, които сами преценяват дали съответният профил заслужава да бъде проверен и отбелязан като такъв. Facebook все още не са разкрили повече подробности, но очевидно работят по въпроса. Вероятно скоро ще разберем и повече за процеса на проверка.

Междувременно вижте как изглежда един потвърден профил в Twitter:

Ще следим развитието на тази инициатива на Facebook и кога, дали и как тя ще засегне България.

Социалната мрежа Twitter се различава по редица фактори от Facebook. Основната разлика е, че Facebook е общност, в която хората се свързват по интереси и общи познати, а в Twitter това става най-вече по съдържание. Ето защо е хубаво да отбележим няколко неща, които трябва и които не трябва да правим в Twitter.

Идеята за тази статия ми хрумна, докато разглеждах една статия на Бони Пандия за ExploreB2B.com. Ако трябва да съм честен, моят опит в Twitter никак не е дълъг като период. Всъщност аз имам акаунт там от февруари тази година и още се чувствам новобранец в тази социална мрежа. Twitter по-скоро трябва да се използва в помощ за рекламирането на продукт, бранд, събитие или блог, а ако се използва по подходящия начин, може да увеличи значително трафика на даден сайт. Twitter също така спомага за представянето на марката ви, промотирането на нов продукт, повишаване на продажбите чрез онлайн маркетинг, установяване на връзка с настоящи и бъдещи клиенти. Препоръчително е да изберете акаунт, който да съдържа точно вашето име или името на марката, която представлявате чрез него. Снимката е хубаво да се свързва с вас или логото на фирмата и задължително поставете връзка към вашия блог или сайт. Следвайте последователите си и им благодарете чрез DM (лично съобщение) или просто пуснете благодарствен туит, адресиран към новия последовател.

Експертите съветват да не прекаляваме с пускането на туитове, но и липсата на достатъчно туитове няма да ви осигури нови последователи. Най-добре е сами да прецените колко често и кгоа е добре да пускате туитовете, като съдите по реакциите на хората. Установете ред и честота на туитовете ви. Забавна в тази връзка е ето тази илюстрация на Geek and Poke.

Не копирайте чужди туитове – винаги поставайте надписа “RT” и името на човек, чиято фраза или “бисер” искате да покажете, или просто използвайте бутона Retweet. Всички знаем колко е чувствително обществото, когато става въпрос за авторски права, а един хубав туит или дори статус във Facebook трябва да бъде споделен (share, retweet), а не да си преписваме заслуги, като го копираме и пуснем от наше име. В българското Tweeter общество тази тема е болезнено позната. Да припомняме ли #SiromahovFacts?

И не на последно място, внимавайте с хаштаговете.  Лош пример за рекламна кампания с хаштаг беше решението на някои американски молове да пуснат купони за разпродажба с хаштаг #Sandysales точно по време на урагана “Санди” от края на 2012 година. Туитър обществото реагирам изключително негативно на тази промоция. 

Really @americanapparel? Sandy Sale email blast? really? The lowest of low. RT this if you are insulted. twitter.com/davehonig/stat…

— David Honig (@davehonig) October 30, 2012

За разлика от Facebook, където вирусният (viral) ефект стартира много бързо и отшумява бързо, според мен в Twitter по-скоро самите хора (а не профил на марка или продукт), правят една новина да е водеща. Може би това се дължи на доверието на източниците, които хората имат в Twitter. Да речем, че даден сайт публикува новина и тази новина бъде споделена в Facebook, много от нас биха се усъмнили дали е вярна. Но ако AP или CNN пуснат туит с кратко заглавие и линк към сензационна новина, хората са готови веднага да я ретуитнат, за да стане видима и за техните последователи. В тази връзка, ако сме хора с голям обхват или последователите ни гледат на нас като на достоверни източници или лидери на обществено мнение, мисля, че не е редно да пускаме провокативни и недостоверни новини (разбира се, ако не е на явна шега). В противен случай рискуваме да разочароваме последователите си.

Сещате ли се за подобни примери и според вас какво още трябва или не трябва да правим в Twitter?

За скрития транзит на румънски, полски, чешки, унгарски и литовски ЕВРЕИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ЕВРЕЙСКИ ДЕЦА по време и след Втората световна война от пристанищата на ВАРНА и БУРГАС към ХАЙФА. Този транзит в годините 1939 -47 става почти постоянен, особено в навечерието на ситуирането на държавата Израел

След 8 изключително успешни години в мрежата уеб изданието TechCrunch ще гостува в София, Белград, Загреб и Любляна. Целта на посещенията е да утвърди добрия имидж на компанията в Източна Европа. Събитията ще са в началото на юли. Те ще представляват серия от неформални срещи, пишат от самия TechCrunch.

За осъществяването на срещите заслуга ще има и Netokracija/Netocratic, “TechCrunch-ът на Югоизточна Европа”. Те ще помогнат с локации и разпределяне на времето на събитията. От TechCrunch очакват срещите да преминат в неангажираща обстановка с бира, много слънце и бизнес разговори. 

Джон Бигс от медията споделя, че на срещите в Източна Европа ще говори за TechCrunch в интернационален план. Освен това Бигс ще говори за започване на бизнес, предприемачество и финансиране цяла нощ с присъстващите.

Посещението на изданието в София ще бъде на 1 юли от 18 часа, а локацията все още е неизвестна. За участие можете да се запишете на http://plancast.com/p/i68w. SocialEvo вече го направи!