Говори Пловдив: DAZED AND CONFUSED

Пламен Асенов, специално за kafene.net

На базата на някои аномалии в реликтовото лъчение по краищата на нашата Вселена,  космолози изчислиха, че най-вероятно живеем в множествен свят или Мултивселена, тоест, нашата Вселена не е сама, наоколо има и други, които я подритват от време на време или се блъскат в нея като колички в лунапарк.

Такава, разбира се, е веселбата във вселенски мащаб. Иначе на дребната планета Земя ние продължаваме да си живеем във все същата стара, добре позната и удобна Вселена на глупостта, която никой не може да ни отнеме. Винаги напомням последното, за да не забравяме един друг важен, научно доказан факт – за разлика от светлината, която с натрупване не става повече, глупостта става.

Но да не се отплесвам. Всъщност искам да кажа, че ако даден напредничав учен се вгледа по-отблизо в мястото, наречено България, лесно ще изчисли, че дори глупостта ни е не просто вселенска, а множествена, тоест, мултивселенска. Слава Богу, никой учен не се вглежда чак дотам. Вероятно всички се страхуват да не се почувстват силно  замаяни и объркани от онова, което ще видят.

Dazed and confused – уточняват пловдивчани, които помнят добрите стари рокаджийски времена и прочутата композиция на Led Zeppelin.

Но наистина е такава работата, граждани. Макар да не съм учен, погледнах България отблизо и ето ме сега пред вас замаян и объркан от страховитата гледка – гледката на паноптикум от най-глупавата гмеж, който топло и уютно ни обгръща отвред.

Ще започна неговия преглед с действията на депутатите от партия Атака. Напоследък те щъкат из кулоарите на Парламента като прочутата група на кингстоунските полицаи, най-глупавата група в света, и де кого видят – подвикват му нещо неприлично. Или нещо тъпо. Или каквото там изобщо им дойде на устата. Правят го с надеждата, че покрай последната им глупост всички някак си ще забравим предпоследната – как с един прост парламентарен глас докараха начело на държавата старата, но добре позната управленска банда, състояща се от комунистите и ДПС, банда, която вече няколко пъти ни докара до най-дълбокото дъно на живота ни български.

Ама ние, признателните граждани, няма да забравим постижението на Атака, защото то е своеобразен връх в политиката на продажност и мошеничество. Дори за България е връх – предупреждават в Пловдив.

Втори пласт на въпросното дълбоко дъно в момента образува Никито Бареков. Всички предполагахме, че рано или късно това момче, както си пристъпва напето и цялото в бяло, ще уцели балона с лайната, който се е ширнал над главите ни – и той наистина не ни разочарова. Ама, ще каже някой, на всеки журналист може да се случи да бъде замерян от публиката с лайна, това не винаги означава, че той не е прав.

Така е, граждани, на всеки журналист може да му се случи. Но не и на човек, който никога не е научил първото и най-просто правило в нашата професия – че журналистът отразява и анализира новините, събитията или каквото друго има наоколо. Не ги създава. Не ги произвежда. Това е забранено от самата тъкан на действителността.  Първо, защото журналистът не е Господ. И второ – защото ако беше, всичко би било много лесно.

Питате ли ме аз преди години каква кървава етно-религиозна каша можех да ви забъркам в Кърджали, ако бях решил сам да си създавам новините и после сам да си ги отразявам, за да печеля от това?

Не ме питате. И по-добре не ме питайте! Но и не съжалявайте Никито, че момчето е  просто Dazed and confused. Не е, съвсем съзнателно прави всички глупости, които прави и говори – за това му плащат.

Мислех си тук да кажа няколко думи за прекия негов господар, наречен Дилян Пеевски, но няма. Тоя пък се е изказвал само един път в Парламента, но от думите му останах с впечатление, че има такава едра черна дупка в областта на разума, та ако някой бог на шегата я беше поставил насред Вселената, досега Вселена нямаше да има. `Щото…..не знам дали знаете, ама черните дупки, освен пълни с нищо, са и много лакоми за всичко. Но няма да говоря нищо за човека, защото, както всички знаем, въпросът дори не е в конкретния Пеевски, а в неговия господар, наречен Цветан Василев, който пък си има свой господар, наречен…..

И така по свинските черва, по свинските черва, та до голямото, пълно с лайна свинско шкембе над главите ни, дето оцапа измекярчето – изобщо не са объркани хората в Пловдив, които са свикнали да разпознават нещата, преди да ги нарекат с истински имена.

Но ето ни го и самия Бойко Борисов, не остава по-назад. От една страна, онзи ден той правилно каза, че ако някой иска да разбере ставащото напоследък в България, най-добре да отвори и прочете учебниците на КГБ и Държавна сигурност, за да види „как се правят активни мероприятия, как се манипулира общественото мнение и как се разбива имиджа на един човек”. И добави също, че ГЕРБ са си извадили поука от всичко, което се случи.

От друга страна обаче, същият Борисов доказа, че никаква поука не си е извадил, като излезе с две големи глупости по отношение на новото правителство. Първо – каза, че ще му даде толеранс, преди да започне да го критикува. Прочутите сто дни.

Не ми е ясно кога, от кого и защо беше измислена и внедрена в България версията за стоте дни толеранс като уж нормална за демократичния свят политическа практика. Не, всъщност, знам защо. Но не знам защо хората им се връзват на комунистическите тъпотии. Сякаш на времето някой трябваше да даде на Хитлер, дошъл, впрочем, на власт по съвсем демократичен път в една съвсем демократична държава, сто дни толеранс, за да види тепърва как ще тръгне работата.

Пък тя тази работа се знае отнапред как ще тръгне – и тогава се е знаела, и сега се знае.
Така че – грешка, Борисов, грешка!

Както каза някога Чърчил по повод метежа в Русия, „болшевизмът трябва да бъде удушен още в люлката”. Е, той не успя да го удуши, затова последствията всички ги сърбахме десетилетия наред и продължаваме да ги сърбаме. В сегашния български случай играта не е толкова на едро, но за нас, непосредствените потърпевши, последствията от нея ще бъдат твърде болезнени.

Другата грешка на Бойко Борисов по отношение на правителството, явно е плод на сериозно объркване -  след като той вече няколко пъти спомена, а дори веднъж направо поздрави Орешарски, че се бил отказал от проекта АЕЦ „Белене”.

По-голяма глупост не бях чувал.

Първо, не Орешарски решава за Белене, затова той и да иска, не може да се откаже. Доказателство – документът от петнайсетина странички, който Сергей Станишев от името на БСП внесе в Парламента като програма на правителството. И в който на второ място, доколкото помня, се мъдри недвусмислена заявка правителството да работи активно за рестарт на проекта „Белене”.

Второ, дори самият Орешарски да решаваше обаче, той видимо не се е отказал, обратно, все по-категорично говори за възобновяването на цялата работа. Дотам категорично, че онзи ден новият министър на икономиката Драгомир Стойнев специално предупреди заинтересованата публика да не бърза и да няма прекомерно големи очаквания. Конкретно каза – да не се надяваме, че проектът „Белене” „ще бъде рестартиран в близките дни”.

Не, сигурен съм, че проектът наистина няма да бъде рестартиран в близките дни. Но в близките седмици, най-късно до края на август – ще бъде. Никакво объркване не може да има тук, затова залагам едни пет лева на моя вид оптимизъм срещу обратния вид оптимизъм на бате ви Бойко.

Последният епизод от вихрещата се наоколо ни вакханалия на глупостта, който искам да опиша, е свързан с тъпоумното блюдолизничество, нагаждачеството и други ценни обществени качества, чието бурно развитие виждаме с просто око в момента. Да, най-вече от страна на отделни журналисти  и цели медии. Но също от разни персони, дето се титулуват политически мислители и влиятелни обществени фигури.

В ролята на събеседник по медиите напоследък, точно като хлебарки, масово изпълзяха отдавна забравени от всички комунистически и други, уж не толкова комунистически, а неутрални и май следователно – обективни, мутри. С просто око се вижда, че те имат стриктно разпределение на задачите и са обособени поне в три групи. Едната продължава да плюе и да чепка въпроси, свързани с предишното управление. Втората коментира високата експертност на сегашното правителство, неговите велики намерения, първите му прекрасни стъпки и следващите, които до края на мандата ще прераснат в направо фантастични. Задачата на третата група е максимално да разширява обществената територия на внушението, налагано лично от премиера Пламен Орешарски – че няма значение дали даден човек е ляв или десен, важното е всички да се прегърнем и самоотвержено да работим за страната.

Чувал съм това от Живков, чувал съм го от Сакскобургготски, чувал съм го на моменти и от Първанов – не се учудвам да го чуя и сега. Но, слава Богу, винаги съм можел да го разпозная като голяма идиотщина.

Не мога обаче да разпозная друго, граждани. Не разбирам към коя от трите споменати групи дрънкачи трябва да причисля онзи депутат от БСП, който миналата седмица по телевизора разпалено защити тезата, че, „да, наистина, в кабинета има хора, които са от висшите кръгове на БСП, но те всъщност не са истински представители на БСП, а лично на лидера Сергей Станишев”.

Бум!

Ето на кое викам аз dazed and confused!

Само не мога да реша – този тип ли е толкова безумно замаян и объркан, че ми дрънка адски големи глупости или аз, дето седя и го слушам как ми ги дрънка.

Но – да живее Мултивселената! Надеждата ми е, че сред множеството нейни Вселени все ще има някоя, в която глупостта е невъзможна.

Прочети цялата новина

Свързани новини: