КОЛКО МАЛКИ СТЪПКИ ПРАВЯТ ЕДНА ГОЛЯМА?

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Първите дни на новото управление в България са доста активни. В каква посока са основните решения и дават ли те по-ясна представа за тенденциите, които предстои да се развият. По темата разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, кабинетът на левицата, начело с Пламен Орешарски, стартира сякаш с предварително готов план, поне за първите си стъпки. Доколко е съчетана тази динамика с качество на решенията?

- Първо да уточня, Фили, че не само правителството, а цялото управление – визирам и партийните централи, и парламентарните групи на коалицията БСП-ДПС, и подкрепящата ги партия Атака – влизат динамично в ситуацията. Да, впечатлението, че се реализират  предварително набелязани стъпки, е основателно. Не виждам как иначе за толкова малко време ще се вземат толкова много решения в толкова много посоки. Активността е не само голяма, но се проявява едновременно и координирано между правителство и Парламент, по отношение на външна и вътрешна политика, на икономика и енергетика, на болезнени социални въпроси, изобщо – може би само в културата и спорта няма особено движение. Това беше необходимо уточнение, Фили, за да застанем откъм правилната страна на въпроса за качеството.

- Извинявай, но коя би била неправилната страна?

- Ако разглеждаме управленските мерки поотделно или свързани, но само в дадена сфера. Например – не е продуктивно, ако оставките на главния секретар на МВР и шефа на ДАНС се тълкуват без връзка с уволнените регионални директори и други кадри от МВР, както и с решението за преместване на ГДБОП от МВР в ДАНС. Но и това не стига. Тези решения определено имат връзка с един по-общ процес, който тече – уволнения на областни управители, на ръководството на енергийния регулатор, смяна на зам.-министри и други. Въпреки че част от тези действия са законни и нормални, тъй като се случват заедно, обществото има усещане за политическа чистка. Както казах, в някои отношения това усещане е необосновано, в други е напълно основателно. Но и това не е крайният извод, Фили, ако продължим да следим връзките на споменатите уволнения в специалните служби с други събития. На пръв поглед ще кажем, че то няма никакво отношение например към външната политика. Но не е така. Буквално два дни след смяната на шефа на ДАНС, новият външен министър Кристиан Вигенин преразгледа и без това колебливата българска позиция за наличието на достатъчно „обосновани предположения” за участието на „Хизбула” в кървавия атентат в Бургас миналото лято. „Аз не бих стигал до там” – каза Вигенин и добави – „България ще иска Европейският съюз да вземе решението си за вкарване на „Хизбула” в черния списък с терористични организации не само въз основа на атентата в Сарафово”. Да припомня – думи, казани точно когато темата се обсъждаше в Брюксел и вероятно тази българска позиция доведе до липса на отдавна очакваното категорично решение на евросъюза. Така че ето как и докъде се проточва нишката, Фили, от смяната само на двама обикновени полицейски чиновници в България. Има и още подобни връзки, но да не задълбаваме, дадох всичко това само за пример.

- Така че за трети път днес стигаме до въпроса за качеството на решенията и действията на новото българско управление…..

- Засега бих разделил действията на управляващите в три категории – категорично отрицателни, неясно неутрални и колебливо положителни. В третата категория попадат някои спешни решения в социалната сфера, като увеличението на парите за отглеждане на дете. Колебанието идва оттам, че не е ясно как ще издържи бюджета на този допълнителен натиск и дали правителството утре ще гарантира с дясната ръка като приходи онова, което с лявата раздава като разходи. Във втората категория решения, неясно неутралните, попада например идеята да се ревизира енергийната сфера, включително по отношение ценообразуване и структурни въпроси. Това намерение е положително. Обаче като се отчетат интересите на българската енергийната мафия, която, както се знае, е силно обвързана с левицата, реализацията на въпросното намерение в интерес на обществото е под силно съмнение. Най-многобройните стъпки обаче според мен попадат в първата категория – категорично отрицателни. Тук поставям например споменатото вече решение за прехвърляне на ГДБОП в ДАНС. Това добавя още правомощия към многото, които ДАНС и без това има. Създава се безконтролна силова структура, подчинена пряко на премиера, следователно на управляващите партии, структура, която има толкова широки права и възможности, че някои коментатори тук вече я определят като Гестапо. Не мога да не спомена и скандалното решение на управляващите, което вече мина в Парламента, да се отмени ограничението хора, свързани с бившите комунистически специални служби, да заемат ръководни длъжности в Парламента. На ход е същото решение по отношение на дипломатите, тоест, предстои скоро не само да видим пряк конфликт между президента и правителството по тази тема, но и България отново да загуби доверие от ЕС и НАТО, както беше по времето на президента Георги Първанов и Тройната коалиция. И още доста подобни негативни стъпки могат да се изброят, Фили, независимо, че сме още, както се казва, на самия старт на това управление.

- Пламен, нищо не спомена за тъй наречените големи енергийни проекти. Какви са делата на управляващите в тази посока?

- Имаш предвид големите руски енергийни проекти, Фили, защото онзи ден чухме, че възможността да се преосмисли мораториума върху другия възможен голям енергиен проект, търсенето на шистов газ, категорично се отхвърля. Може би включително защото не е руски проект. Накратко казано – рестарт на АЕЦ „Белене” ще има. Той предстои, според мен до броени седмици, колкото и премиерът Орешарски да увърта по темата, както направи онзи ден на среща с посланиците от ЕС. Русия, която мълча известно време, от два дни пак започна да рекетира България, като заплаши с иск в международен съд за над един милиард евро заради неизпълнени ангажименти по „Белене”. Това също е помощ за подновяването на проекта, доколкото има силен пропаганден заряд в тезата – защо да плащаме един милиард евро за нищо, след като можем да имаме ядрена централа с чужди пари. Тезата е толкова фалшива, че дрънка отвсякъде, но има слоеве от населението, сред които ще подейства. И не бива да се учудваме, Фили, както казах в началото – нещата са добре подготвени и съгласувани още далеч преди управляващата левица тук реално  да вземе властта. Това явно включва не само вътрешна, но и външна съгласуваност – само че не с Евросъюза, който е истинският български външен партньор, а с Кремъл, известен като пряк партньор, не, известен като кукловод, на управляващите партии – БСП, ДПС, както и на все по-видимо подкрепящата ги Атака.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: