Говори Пловдив: ТОВА МНОГО БОЛИ

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Multi dinero! Multi клец-клец по цял ден! – обещава Джоу Гладника на италианските курви, докато ги лъже, че е велик фотограф от списание „Лайф” и ги кандърдисва да се снимат голи в предизвикателни пози. Книгата е „Параграф 22” на Джоузеф Хелър и е толкова абсурдна, че на моменти плачеш от смях.

Но като гледам хората наоколо, на никого не му е до смях, граждани, всички само плачат. Имам чувството, че населяваме свят, създаден от извратеното въображение на някоя българска курва, току-що получила въпросните много пари, в комбинация с монополното право целокупно да ни клец-клеца по цял ден.

„Само че не от списание „Лайф”, а от списание „Жизнь” го е получила” – уточняват пловдивските педанти.

Прави са. И наистина има известна разлика, повярвайте ми.

По този повод искам да кажа на другаря вицепремиер Йовчев две неща. Първо -  полицаите му да не гонят балетисти по софийските улици, а да озаптят черносотника с имунитета и неговите срамежливи щурмоваци, дето се крият в качулките си всеки път, щом някоя камера ги погледне. Ако това не стане, народът може да реши сам да редуцира данъка си към държавата, която отглежда ченгета по два метра дълги и по 120 кила парчето. Редуцирането на данъка би било правилна стъпка към редуциране и на ченгеджийските размери, защото за гоненето на балетисти чак такава внушителност не им е необходима.

Второ – след като се твърди, че в контраразузнаването Йовчев е работил по руска линия, най-после да използва нещо от наученото там в полза на българския национален интерес. Може например да разкрие публично кой вече години наред финансира и насъсква споменатия черносотник, фашизоид, славянофил и първи специалист по етика в републиката, за да поддържа той постоянно високо нивото на напрежение в тази страна. Дори да не го разкрие публично, може поне да информира компетентната прокуратура така, че тя да се задейства, пък ние сами ще се сетим за детайлите. Или може случайно пък Йовчев да вземе и на някое правителствено заседание, още по-добре – в Парламента, да изтъкне нещо, което би трябвало сам да знае прекрасно – че руските интереси и руското влияние в енергетиката, пък и изобщо, са заплаха за националната сигурност и европейското бъдеще на България. Такива ми ти работи и много други.

Всичко е възможно. Не, че вярвам да се случи, ама е възможно, нали? Все пак – в България сме.

Може да стане и друго чудо – бившият ми политически приятел Лютви Местан да вземе да млъкне за малко, защото всеки ден говори все по-големи глупости. Или съвсем се изчерпа умствено, или някаква ръка го е стиснала здраво за гушата, докато друга ръка му прави клизма, или като малък е падал прекалено често върху главичката си, а ефектът от това се проявява чак сега.

Последният хит на Лютви беше, че правителството на левицата ще си тръгне, чак когато в страната се роди истинска дясна алтернатива на ГЕРБ и Бойко Борисов.

Момче, ако толкова искаше да създаваш или поне да подпомагаш десни алтернативи в тази страна…..ще ти предложа три варианта за това, което трябваше да направиш:

1. Да си беше седял в СДС, както го подкара през 90-та и така да беше направил синята партия по-добра и по-умна – току-виж, тя нямаше да сътвори всички онези глупости, които сътвори през годините и нямаше да се разпадне накрая, знае ли човек.

2. Да се беше разбунтувал срещу Доган заради прегръдката на ДПС със същите тези комунисти, които ти смениха името по-рано. Знаеш за какво говоря, нямам предвид майчиното ти име Лютви с агентурното Павел, `щото агентурното по принцип ти би трябвало сам да си го избрал.

3. Да беше публично се покаял за връзките си с комунистическата ДС или поне да беше използвал положението си, за да подпомогнеш изработването и приемането на лустрационен закон за такива като себе си.

Прекалено много ли искам от човека? Веднага го ожалихте, а?

Но помнете, че той не ви жали вас. Ама съвсем не ви жали. Напротив, седи на телевизора и вика – аз ще кажа кога се е появила истинската дясна алтернатива в България и ако аз преценя, че тя е добра и полезна за страната, тогава ще видим дали ще и разрешим да се яви на избори.

Това вика, бе, граждани, не го ли чувате?

Ама разбираемо не го чувате, защото двойката Станишарски през цялото време заглушава всичко наоколо, като дудне публично, че вече върши – а занапред ще върши още повече и по-големи – свети дела за страната си. И че ако не е тя, двойката Станишарски, то светът ще се разпадне. Имат предвид – нашият, българският свят. Щял да се разпадне на Станишев и Орешарски, от което щяло много да ни заболи всички заедно, много повече, отколкото тях двамата поотделно.

Глупости на търкалета и всичко това са големи глупости – ако ми позволите леко да перифразирам великата книга Еклесиаст.

Най-многото, което може да се разпадне, е сегашното национал-социалистическо управление на страната, плюс националистическата и социалистическата партия, които участват в него. А това би било добра, не лоша новина. Каквото и да дойде после, ще бъде много, много по-добре от това да ни обсъждат депутатите в германския Бундестаг и да решават дали да замразят българския глас в Европейския съюз.

И ето проста задача за онези нещастни хорица, които всеки ден се събират немили-недраги да подкрепят правителството – щом кабинетът Орешарски и национал-социалистическото управление успяха само за един месец да ни докарат до отнемане на европейския глас, то какво ще се случи, ако шайката остане на власт два месеца? А три?

А ты записалься добровольцем?

Истината е, че всички тези нещастници си правят каквото си искат с нас, граждани, защото ние им позволяваме. Не само им позволяваме. Ами ние си ги избрахме, бе, не помните ли? И сега иди ги махай от властта. Избрахме си ги с тъпото, ама наистина съвършено тъпо твърдение, внушено ни, впрочем от същите тези комунисти, че тяхното управление ще бъде по-добро от това на Борисов.

Не казвам, че Борисов управляваше добре. Не казвам каквото и да било добро за Борисов. Обратно, на маймуна съм го правил винаги в писанията си. Само че знам твърдо едно просто правило – никое управление, дори това на Борисов, не е и няма как да бъде по-лошо от комунистическото. В света няма измислено такова. И ето ни ги сега – вкопчени здраво във властта като репей за гащи, напомнят ни постоянно – вие ни избрахте съвсем законно, срещу какво протестирате сега.

В известен смисъл даже са прави и си мисля, че някои от нас трябва, като излязат довечера на ларгото,  да издигнат малко артистични лозунги и срещу самите себе си. Или от Лютви можем да искаме такава достойна постъпка, но от себе си – не?

Затова, ако игнорираме оня, дето го игнорираме постоянно, другият, който подлежи на унищожителна критика в момента, е Протестът. Не защото го има – напротив, този факт е радостен, един от малкото радостни, които се търкалят наоколо. А защото като цяло Протестът, дори да знае какво прави и защо го прави, не знае как да го направи. А това, естественно, поражда силни съмнение дали изобщо ще го направи.  

Протестът е объркан. Чуди се. Мае се. Подозрителен е към старото и вътрешно разнопосочен за новото. Не иска някой да го поведе политически, за да не се окаже, че този някой го е яхнал, затова върви – и, както си върви, оказва се, че само минава. Но не иска и сам да се поведе политически, вече толкова дни в него не се заражда очакваната дясна алтернатива /не онази, мечтаната от Местан, а истинската, която всички отдавна чакаме/ – затова започва да губи сили и парата му все повече отива в свирката. Не иска да е по-активен, затова онази глутница вълци, които имат остри сетива за подобни слабости, си седят на власт  и викат – а, вий си протестирайте спокойно, ний ще си управляваме, пък да видим кой ще издържи по-дълго. Протестът е готов за купон и творчество, но не е готов за сблъсък и очаква, че до такъв няма да се стигне – държи се, сякаш има срещу себе си клуб на морални и срамежливи госпожици, които ще умрат от изчервяване, ако някой случайно им зърне гащичките, а не зловеща разбойническа шайка, която добре знае собствените си интереси и тези на своите господари, готова е със зъби и нокти да ги защитава, има ресурса да го направи, а на всичкото отгоре – вече го е правила, та знае и как.

Тази шайка и нейните кремълски барини /да не се бърка с барани, макар че няма да е неправилно/ са винаги готови да стигнат до край, само и само да запазят властта си и да сътворят в тази страна каквото имат намислено – много вероятно нещо, което ще доведе до тоталния европейски провал на България. А Протестът не знае как да им противостои.  

Оставам с впечатлението, че Протестът не е готов за самия себе си!

Преди двадесет и толкова години ние бяхме страшни наивници, а сега се оказва, че децата ни са още по-наивни дори от нас по отношение на свободата и начините, по които хората и народите я постигат. Това много боли!

Ама какво да очаква човек в тази страна, освен ушите му да пищят, като чува как отвсякъде се носи зловещият вой на лудия убиец Джоу Гладника. Няма друга опция – след толкова години непрекъснато, малоумно повтаряне: „Multi dinero! Multi клец-клец по цял ден!” „Multi dinero! Multi клец-клец по цял ден!” „Multi dinero! Multi клец-клец по цял ден!”

Послепис към управляващите:

И внимавайте да не се случи нещо с Еди! Вие си знаете защо!

Прочети цялата новина

Свързани новини: