След като излязох от политиката през лятото на миналата година, основах консултантска фирма, чиято регистрация излезе през декември. Сега, през февруари, ние сме задължени да внесем първите си документи в НАП. По принцип се отнасям с голямо уважение към решенението в България да се създаде единна данъчна администрация. Това е по принцип. Конкретно, обаче, счетоводителката на нашата фирма беше върната три пъти с три различни забележки по документите.

Признавам, че някои от забележките бяха основателни. И ние веднага ги отстранихме, но думата ми е, че благодарение на случайният принцип на попадане на служител (което също подкрепям) всъщност ние се срещнахме с три различни данъчни администрации. Едната беше възрастна и отегчена и изобщо не погледна документите, които (тук трябва да кажа, че се бяхме престарали) бяха представени както на хартиен носител, така и на диск. Оказа се, че може да се използва само дискета?!?! Какво да правят тези, чиито по-съвременни компютри нямат флопидисково устройство? Това, естествено, не е забележка към данъчните.

Втората се оказа на средна възраст и малко по-благосклонна, за да приеме половината от документите. Като се ограничи с пояснението, че другата половина не отговаря на изискванията.

Третата данъчна администрация беше млада и много добросъвестно (не знам дали й влиза в задълженията) обясни на нашата счетоводителка какви са изискванията и прие документите.

Това ни отне около 48 часа. За толкова време в Сингапур можеш да започнеш бизнес. Изводите оставям на вас.

Щом човек като Александър Томов може да се представя за борец за справедливост и срещу корупцията и за жертва на организираната престъпност, НЕЩО МНОГО ГНИЛО ИМА В БЪЛГАРИЯ.

По-подробно за поразиите на този “феномен” може да прочетете в моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде през декември миналата година.

И нашата улица, въпреки гордото си име “булевард”, прилича на швейцарско сирене. Но тази сутрин изгря надежда – мъже с лопати разчистиха от боклуци най-голямата дупка и съобщиха, че ще асфалтират. По обяд се появиха пълен с асфалт самосвал, валяк с платформа за транспортирането му, няколко товарни и леки коли и десетина работника. С недоумение разбрах, че всичко това е заради тази единствена дупка. Техническият ръководител ми обясни, че те са изпратени от “Софийска вода” само за нея и другите не са тяхна работа. Формално човека беше прав, но се съгласи, че ситуацията е абсурдна. Представете си колко ресурси се прахосват ежедневно с този начин на работа. Елементарно е общината да координира такива скъпоструващи дейности. Съседни държави са го направили преди повече от век. Колко още ще ни трябва на нас, “европейците”?!

А след два часа, заради тежките камиони от близкия строеж, току-що асфалтираната дупка отново стана яма…

В рамките на една седмица дойде добрата новина, че националният план на България за търговия с въглеродни емисии най-после е приет и много лошата, че Брюксел ни отнема правото да търгуваме заради…липса на административен капацитет.

Опитът на министъра на околната среда и водите да обвини за проблема предишното правителство беше жалък. Тя, изглежда, не разбира, че по този начин поставя под съмнение основателните обвинения към корумпираната тройна коалиция. Но точно по този въпрос отговорността е на сегашното правителство. Както стана ясно от изявленията на самия министър-председател, те са очаквали забраната.

В създадената ситуация възникват изключително сериозни въпроси. Защо нищо не е направено България да има капацитет, т.е. кадърни чиновници по толкова важен проблем? Защо в антикризисния пакет бяха заложени 500 милиона приходи от излишните вредни емисии? Защо тази търговия продължава да минава изцяло през държавна агенция, а не през борсата, както е в много европейски държави и, което е по-важно, където възможността за корупция е сведена до минимум? Кой ще понесе отговорността за този грандиозен скандал?

Това, че обществото ни е неграмотно по този и много други въпроси от негов жизнен интерес и че купените медии не пишат, не означава, че няма проблем. Има ОГРОМЕН проблем. Ако сравним финансовото изражение на всички шумни полицейски акции досега със загубите от тази управленска некадърност, едва ли ще бъдат и 1/3, ако изобщо се стигне до осъдителни присъди. Какво излиза? Само един гаф на администрацията ни струва три пъти повече от всички заловени бандити вкупом! А непреките загуби? Държавата-длъжник на хиляди фирми им отнема още една възможност да оцелеят.

В такива моменти искам да видя виновния министър в затвора много повече от мутрата. И по това съдя как ни управляват, не по приказките!

Вчера пътувах до Русе и обратно. Гражданският форум за развитие на Русе беше организирал представяне на моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде преди няколко месеца. По пътя обърнах повече внимание на нещо, което и преди ми е правело впечатление. В отсечката от Ябланица до Русе почти всички ограничения на скоростта до 60 и 40 км/ч извън населените места са неадекватни. Те, като правило, са поставени около отдавна изоставени наблюдателни пунктове на КАТ. Пътят е прав, с отлична видимост и ограниченията са ненужни, направо глупави. Не и за катаджийте, които вероятно без проблеми изпълняват плана за глобите.

Сигурно вече си мислите, че са ме хванали в нарушение. Не можаха Просто глупавите знаци ми заприличаха на пречките и ограниченията пред бизнеса у нас. Тези дни мениджъра на “Пайплайф” за България описа покъртителна картина в интервю за “Дневник”. Чувал съм подобни истории десетки пъти. Защо БЕШЕ така ми е ясно и съм го написал в моята книга. Въпросът е ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТАКА?

Бях един от поканените гости на учредителния конгрес на ГЕРБ. В приветствието от името на “Социалдемократи” (които бяхме изключени от “Коалиция за България” заради критиките си съм правителството на Станишев) им пожелах да бъдат алтернатива не само на тройната коалиция, а на целия преход. Все повече се съмнявам, че ще успеят, ако изобщо се стремят към това.

Да приемем, че се стремят. На какво разчитат? На благоприятна международна конюктура? На добро наследство от предишните управляващи? На добросъвестни политици? На работеща администрация? На по-малко пенсионери и болни? На патриотизма на младите? На чудо?… ЕДИНСТВЕНОТО, на което могат да разчитат, е на деловите хора – тези, които на собствен риск и за своя сметка искат да работят в своя полза и неизбежно в полза на другите. НИЩО друго не може да ни измъкне от сегашната критична ситуация.

На мястото на правителството бих счупил всички политически чадъри и премахнал всички глупави ограничения пред бизнеса. НАВСЯКЪДЕ по света, където са го направили, са успели. Ако ГЕРБ е това, за което се представя, той няма по-добър съюзник от бизнеса. Не близкия до партията бизнес, а изобщо. Това наистина би било различно от всички предишни управляващи. От “чорбаджиите-изедници” на Виденов до “обръчите от фирми” на Доган. ВСЕКИ българин или чужденец, който иска да работи по правилата, трябва да почувства реално държавната грижа. Това, според мен, е печелившата политика.

Да, и да не забравите за пътните знаци!

Споделям напълно казаното от Даниел Грос, директор на European Policy Studies пред в.” Капитал”: “За да може една страна да направи голям скок и да настигне другите преди нея, има два вида реформи. Първите можете да направите с една дузина хора – премиер, гуверньор на централната банка и т.н. Това са макрореформите – разумна фискална политика, валутен борд, изчистване на дълга. В България това е направено. След това са другият вид реформи, за които трябват 10 000 човека. И тези 10 000 още не са намерени в България. Това са много по-дълбоките реформи – не толкова да има нови закони, а да се направи ефективна администрация и всичко да започне да работи. В България тези неща дори не са започнали.”

През последните няколко дни трима европейски държавници с различна политическа принадлежност си подадоха оставките, за да поемат отговорност. Главният секретар на финансовото министерство на току-що формираното британско правителство – либерал-демократът Дейвид Лоус се оттегли незабавно поради обвинения в нарушение на етичните норми. Лидерът на чешките социалдемократи Иржи Пароубек, въпреки, че партията му спечели изборите, пое отговорността за това, че този резултат не позволява съставяне на правителство. Германският президент, християндемократът Хорст Кьолер, напусна поста заради “непремерени изказвания”.

Европейската политическа история изобилства с такива примери. В повечето случаи става дума за политици с голям опит и влияние в обществото. Тъкмо поради това техните оставки са спасявали правителствата и партиите им. Защото ако политикът не поеме лично отговорността, тя се пренася върху кабинета, върху мнозинството, върху партията. Това е европейската, нещо повече – това е цивилизованата практика.

У нас бившата БКП продължава да поддържа тезата, че “оставката е бягство от отговорност”. Но само тя ли? Колко български политици през изминалите 20 години са подали оставките си, за да поемат отговорност? Отговорът и сравненията оставям на вас.

Винаги ми е приятно да се срещам с млади хора – чувствам се далеч от идиотщините, които сме сътворили ние, възрастните. Такава възможност ми даде поканата на Фондация “Фридрих Еберт” да участвам в нейната Лятна академия за млади политици. Заедно с двама депутати от левицата трябваше да дискутираме сложната тема за ценностите. С моите бивши колеги отдавна се бяхме разминали тъкмо на ниво “ценности” и никак не беше трудно да откроим различията. Един от участниците реагира така: “Не ни занимавайте с вашите конфликти! Те са минало, говорете за бъдещето…” Дотук младият човек беше абсолютно прав. Грешката беше в следващото изречение: “…Кажете ни какво трябва да се направи.”

Ако младите чакат от нашето поколение отговорът на този въпрос, бъдещето ще изглежда като миналото. Те трябва да разберат, че в такива времена е нужна не приемственост, а отрицание. Нищо положително не могат да вземат от българския преход особено в областта на политиката. Трябва да започнат отначало, без да питат. Просто да го направят!

Преди няколко години известни социолози, след като успяха да разменят членските си книжки в БКП за голф-игрища, напористо ни убеждаваха, че българският преход е завършил. Оказа се, че всъщност той не е започвал. Поредно доказателство са скандалите, които в момента тресат обществото и държавата. Агонията на комунистическа България продължава още…

2011-та може да бъде 22-та година на агония. Но има и друга възможност. И тук изобщо не става дума за политика – докато най-неграмотните у нас са най-активните избиратели, политиката все ще изглежда така.

Става дума за ТЕБ.

Даже и наивно да си повярвал(а) на “промяната”, дали през тези 21 години не си се ограничил(а) в очакване някой да я направи? Именно в това масово чакане е отговора защо сме на това дередже. Някои успяха честно и истински да променят живота си, но те са толкова малко, че успехът им буди подозрение вместо възхищение.

Ти опита ли НОВОТО? Лично ТИ? Направи ли поне един опит да промениш живота си, вместо други непрекъснато да го “променят”? Срещна ли човек, който да ти каже, прочете ли книга, която да ти отвори очите за НАЙ-ВАЖНОТО? За това, че “както досега” не е валидно за нито една област от живота ни. За това, че старите решения не работят. Че сигурното е най-рисково. Че промяната не е “едно от нещата”, а същността, начин на мислене и действие. Че ПРОМЯНАТА е толкова всеобхватна, че нищо вече няма да е същото. И това е страхотно!

Аз имах този късмет! Пожелавам го и на теб през Новата 2011 година!

В Америка, когато момчето порасне и тръгне на училище, му препоръчват добрия план за живота: през следващите 20 години да учи, през следващите 20 да прави пари, през следващите 20 да се занимава с политика и накрая – с благотворителност.

При мен се получава обратното – до 1989-та (като всички други) се занимавах с благотворителност към държавата. През следващите 20 години – с политика. От една година съм в бизнеса и, ако е рекъл Господ, ще ми остане време да уча…

Шегата настрана, но напоследък уча така здраво, както никога през живота си. Моят син и съдружник в консултантската фирма за иновации Nextdoor Георги редовно ме затрупва с материали за четене. Като прибавя и това, което намирам сам, плюс железният режим всеки ден по 3 часа за четене, мога да твърдя, че иновациите са „позната земя”.

Готов съм да споделя с вас всичко, което ме впечатли, ентусиазира и завладя в област, която е приоритет № 1 за Европа, САЩ и другите световни лидери, а България и тук е на последно място. Добрата новина е, че ако разберем и приемем иновативното действие като национален приоритет, можем истински да подобрим живота си. За всичко това – на блога Go Nextdoor.

1) Ако някой може да ми обясни защо IE7 не позволява да се ползва Ajax.InPlaceEditor на scriptaculous върху елемент с id="description", ще съм му страшно благодарен. Поне ще имам обяснение за двата загубени часа.

2) Как M$ успяха да направят операционна система, която да направи три пъти kernel panic на OS X докато върви на Parallels? Сигурно целта им е била да направят нещо, което никога да не стане стабилно - браво, успяха!

3) Що за мързеливи програмисти ще напишат javascript framework на който две версии (scriptaculous 1.8.1 <> 1.8.2) се различават само по добавени синтактични корекции? И не какви да е, а предимно точка и запетая ";". На всичкото отгоре този мързел коства работата на framework-а под IE7/8.

4) Защо има класове в scriptaculous за построяване на DOM елементи и не ги ползват? След което се опитват да ползват методи, който се добавят от framework-а. Ами много ясно, че няма да работи.

5) Не на последно място - някой да знае къде има описано, кой браузър коя част от спецификациите спазва? Че под IE javascript "обект" не може да достъпи property "default" с точка, а само така -> some_obj['default']. От къде решиха, че това е запазена дума при едните, а при другите - не?

Започнах да готвя (точка). Все някога трябваше и това да се науча. Заехме се със съквартиранта ми, като започнахме с мусака:

/ Мисля така да доживея старините си :)))) /

А днес за малко повече от три часа сътворихме леща, супа топчета, пиле с ориз, пилешка супа и мляко с ориз:


Пилето с ориз е много вкусно...


Но и десерта е... *облиз*... страхотен.


Изобщо списъка с кулинарни завоевания нарастна много :))

На 12 номеври е излязла (според Wikipedia) шестата книга от поредицата. Написана от Еоин Колфър с разрешението на вдовицата на Дъглас Адамс. Очаквам с нетърпение да хвана кориците. Ако е написана по същия увлекателен начин както от оригиналния автор, това е едно хартиено бижу с много глътки смях и гърчове по пода :-D.

Хващайте вогонтските разговорници! :)))

П.С. А и вече Амазон са я пуснали в продажба. Поръчвайте!

Ето как може да спрете досадните съобщения от номер 500 на Globul.
"...В случай, че продължавате да получавате кратки текстови съобщения (SMS) от номер 500, свързани играта „Големият кеш”, е необходимо да изпратите SMS с текст ‘STOP’ до номер 500..."
И нека малоумната игра spam спре - сега!

Вече писах за малоумната игра на Globul, за която SPAM-ят абонатите си. Спирането й става със SMS с текст "STOP" на гадния номер 500.

Но не е само това. Тази вечер без моето желание ме SPAM-наха и от MTel. Обаждам се на *88, за да спра досадните съобщения. От там ме препращат на *500, но там се спират само вече участващи. Затова спирането става със SMS с текст "stop500" на номер 17867.

И така... нахалството на операторите няма граници. А мислех, че MTel са сериозен оператор, но не са. Дори лоялните им бизнес клиенти са застрашени от SPAM.

Да преговорим:
Globul - "STOP" на номер 500
MTel - обаждане на *500 (ако сте пратили дори един SMS на номер 500) или "stop500" на номер 17867

П.С. А дали съобщението до 17867 е безплатно, както ме увери оператора от *500?

Едни тинейджъри от Костинброд са направили забавен филм за дерзанията си :)
Като десерт са добавили и гафовете по време на снимките.
Браво! Постарали са се!

Teenage (2010)

П.С. Не искам и да се опитвате да ми върнете този час от живота. Заслужаваше си разнообразието :))

Една очаквано неработеща комбинация!

Тези, които си мислят, че Уиндоус Виста става за нещо друго освен за оплюване, мога само да ги съжалявам колко са късогледи. Така да знаете! Това е извращение с етикет "операционна система"!

Ако се опитвате да ползвате PDO под Vista и сте на PHP 5.2.8 + Apache - не може. И това е така, защото трябва да ползвате по-нова версия на libmysql.dll. Просто въпросната комбинация ви убива Apache-а на първия request и Уиндоус се опитва да намери проблема (хахахах. да беее... ще успее!).

До тази губеща комбинация най-често се стига с XAMPP 1.7.0

------

If you're on [this f*cking sh*t] Windows Vista do not try to use XAMPP 1.7.0 or combination of PHP 5.8.2 + Apache + PDO.
Apache will crash on the first request.
You need to update the libmysql.dll file from a next version of PHP (I succeeded with 5.2.13). Or just do not use Vista.

"Sort by magic" (voodoo)

Германия, а сега и Франция, предупреждават потребителите да сменят Internet Explorer с нещо по-сигурно. :)

...
Although the vulnerability has so far been exploited only in IE6, security researchers warned that could soon change.

"Microsoft themselves admit there is a vulnerability, even in IE8," said Graham Cluley of security firm Sophos.
...

*****************************************************

...
Microsoft is advising its customers to upgrade to Internet Explorer 8 - even though the latest version of its browser is vulnerable to a serious security attack.
...
But although Internet Explorer 6 has been the source of attacks until now, Microsoft's advisory admits that both IE7 and IE8 are vulnerable to the same flaw, even on Windows 7.
...

http://news.bbc.co.uk/2/hi/technology/8465038.stm
http://www.pcpro.co.uk/news/security/354868/microsoft-upgrade-to-ie8-even-though-its-vulnerable

От чата:
[16:16:41] Evgeni Spasov: (kill_mysqlf)

Много добри късометражни анимации. Особено "The Lady and the Reaper". Направо изкърти! Подредих ги според моето скромно мнение.

1. The Lady and the Reaper
2. French Roast
3. Granny O’Grimm’s Sleeping Beauty
4. Logorama

* Заглавието и клипчетата дойдоха от оригиналният запис

Като общо правило правителствата са с доста прости разбирания за бизнеса. Самото им вмешателство само дърпа развитието назад. Ето и малко малоумия от Иран (линкът в Slashdot води към сайт с вирус по рекламите!):
"Iran's telecommunications agency announced that it would be suspending Google's email services permanently, saying it would roll out its own national email service."

И малко коментари от Slashdot:

"to build trust between people and government"

Because, as China has shown, censoring communication is the fastest and easiest way to built trust. Go Iran!

-------

Is this the same Irani government which torturers people to try and gain Facebook passwords so they can better track groups who want to discuss politics freely?

Forcing users to use a government monitored service doesn't sound like something that would build trust. It sounds like a move to crush dissent.

Съдружниците и собствениците на търговски дружества не дължат осигурителни вноски за управлението на фирмата, ако с договор или по решение на Общото събрание не е определено или договорено възнаграждение за тази дейност.

Това е записано в изменение на Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. от 26 февруари 2010 г.

http://www.investor.bg/?cat=5&id=95030

Честита правда.

Важна забележка! Когато ползвам javascript функцията parseInt() да ползвам и втория параметър за бройната система.

parseInt('08') = 0
parseInt('08', 10) = 8

Ако низът започва с '0x' ползва шеснайсетична.
Ако започва с '0' ползва осмична.

Хубаво е да се има впредвид, за да не си губя времето друг път (giggle).

Българ. Заслужава си :-D

Изт: sarah-vaeth.blogspot.com

Общувам всекидневно с читатели онлайн и съм по-чувствителен към техните коментари от паяк към трептенията на уловена в мрежите му муха. Това е така, защото в писането аз търся предимно споделяне, а споделянето е трептене. На една и съща честота. Творчеството би имало смисъл само, ако е ориентирано към споделяне и съпреживяване с хората, които “трептят” на същата честота, ако е ориентирано към намирането им, към обмяната на идеи, мисли и енергия така, че след контакта и двамата да имате повече. Всичко останало би било монолог, маркетингова политика или каквото там го наречете, но не и творчество в истинския смисъл на думата.

Вчера един дългогодишен читател ми изпрати следното, с молба да го публикувам:

Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах – Римпоче, което пренаписах според собствения ми начин на изразяване, за да онагледя една друга черта, която имаме ние, хората:

Ставам сутринта.
Излизам от вкъщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от вкъщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея

На четвъртия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си
и въпреки това,
не виждам трапа и падам в него

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци….
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по- удобно
да вървя
по отсрещния тротоар.

Той, също така, ми сподели, че преди 4-5 години съм наблягал повече в темите си на личностното и духовното развитие, докато сега преобладавали чисто битовите: политика, вдигането на цените, пътуванията и т.н. У себе си той също забелязвал подобна “деградация” на духовното.

Опитах се да му обясня причината по следния начин:

Първо, скучно ми е да занимавам ума си само с една и съща тема, например – за духовно пробуждане. Второ, не се чувствам много комфортно в ролята си на човек, който непрекъснато раздава съвети, без да са му ги поискали. Трето, по трудния начин разбрах, че ненаказано “добро” няма, особено когато е непоискано, както и, че изобщо термините “добро” и “зло” не съществуват извън тесния субективизъм на черепната ми кутия, т,е извън личната ми, ограничена перспектива. За майката на Пеевски назначението му сигурно беше “добро”, хех. Четвърто, не знам дали непрекъснато трябва да риташ заспалите по главата. Може пък хората да искат да си отспят. Може пък те да имат същото право на избор и на свободна воля, като теб, а тази им воля да се окаже свещена. Пето, “битовизмът” и прагматизмът не изключват духовното измерение. Всичко е едно цяло, а цялото това Нещо си Ти – обаче в най-разнообразни форми, които не знаят. За да има “случване”. За да има събития. И, за да има движение. Нищо не изключва нищо в света. Ограниченията ги поставя само умът. Човек просто трябва да има мярка и да знае докъде точно да се “раздава”. Кога трябва да спре.

През последните 4-5 годни моят “аватар” много се промени – по-скоро психически, отколкото физически. Не ми харесва идеята за усамотено съзерцание, обичам да участвам в живота и в неговите стихийни процеси, обичам и да споделям наученото / преживяното с другите. НО има една разлика от преди, дължаща се на дълбокото ми “потапяне” в духовното измерение, започнало с четене на всичко, което ми попадне (преди 4-5 години) и преминаващо през непрекъснати експерименти със самия мен (до сега). Тази разлика е описана много добре от любимия ми учител Екхард Толе – “вятърът духа и по повърхността на езерото пробягват вълнички, а отдолу винаги е тихо, пространствено и неподвижно”. Накратко, житейските бури могат да засегнат само повърхността, но те никога не докосват нашата истинската Същност, ето защо – пагубно е да се търси смисълът там, където го няма – във вълничките, с вечно променящите им се форми, подгонени от вятъра.

Същността, цялото усещане за “себе си”, по-скоро съм склонен да го търся в неизменната неподвижност на дълбините, където е 99,9999% от “съдържанието”, където се разгръща пространството на духа с огромните му дълбочина и потенциал, отколкото в палавите игри на вълничките по повърхността. Защото аз съм и вятърът, и езерото, и “къдриците” по повърхността му. Не мога да отрека тяхното съществуване. Дори сам си ги създавам и мога само да им се наслаждавам. Но не е това нещото, в което търся Същността – нещото, което заслужава 99,9999% от фокуса на съзнанието ми…

Днес тази дълбочина у всеки човек все по-често започва да напомня за себе си. Това се случва чрез блясъка на осъзнаването и процесът (някои го наричат проблем) не е само български – навсякъде по света хората започват да се събуждат, да искат смяна не само на елита, но и фундаментална промяна на статуквото, в което живеят. Разбират, че свободата е право, което им принадлежи по рождение – нещо, от което са били лишени чрез заблуда. И си я искат обратно. Навсякъде “кирливите ризи” все по-често изплуват, а лъжците все по-бързо и все по-лесно ги хващат в лъжа…

Този духовен процес поставя чисто практически въпроси обаче и всичките са от рода: “Ами сега? Какво да правим след това?”. Като човек, който, все пак, има някакви политически убеждения, но не страда от зловредни симпатии, нито е склонен да търси Смисъла сред “вълничките” по повърхността, аз съм убеден, че независимо от външния си вид, организацията на обществото трябва да е такава, че да те питат за всичко, което се случва в него и сам да участваш в управлението му пряко, но не като политик, а като гражданин. Убеждението ми е, че се нуждаем НЕ от 240 или по-малко, а от осем милиона народни представители. За целта, обаче, всичките тези осем милиона, до последния човек, трябва да стигнат (по вътрешно убеждение, напълно самостоятелно) до същия извод…че трябва да преминат на отсрещния тротоар. А обстоятелствата им “помагат” ежедневно. Но свободата на избора си остава. И тя е свещена, затова не убеждавам никого в правотата на своите възгледи. Само споделям. Споделянето, за щастие, все още е разрешено.

А сега вниманието е съсредоточено отново върху играта на вълничките по повърхността, подгонени от новите ветрове на промяната. То приема формата на какви ли не искания: от нови конституции и нов избирателен закон, до грозна колективна омраза срещу конкретни личности, която, макар те да не са ми симпатични, е по-антипатична дори от самите тях. Ще се спра съвсем накратко върху двата феномена.

Питанката как да заменим сегашните управляващи с повече или по-малко други, но “по-качествени” и “по-чисти” е обречена. Това е все едно да търсиш механизъм за потапянето на нещо във вода и за изваждането му от там сухо. Властта, приятели, е наркотик, който много силно (и изключително бързо) пристрастява. Подобно на кокаина, тя никому не прощава и е винаги там, където са парите. Да сложиш зад кормилото на държавата “чисти, неопетнени хора” означава да пристрастиш невинни към жестокия порок. И те жестоко ще ти отмъстят след това. Да търсиш рокади в статуквото, пък, е все едно да сервираш дрогата в паничка на вече пристрастените и да очакваш, че те няма да посягат към нея. И двата опита са обречени.

Но идеята за “осем милиона депутати”, т.е за абсолютно гражданско самоуправление, без политически елит и без представители, среща два основни контра аргумента: а/ това няма как да стане и б/ всеки не е способен / качествен / достатъчно умен, красив и образован, за да управлява…какво? собствената си съдба ли?

“Това няма как да стане” е аргумент, който не може да отговори на въпроса как, тогава, е успяло да стане преди 2500 години, когато хората са имали средна продължителност на живота 30 години, но не са разполагали с днешните исторически опит, политическа култура, знания за света, възможности за комуникация и технологии? Факт е, че има как да стане. Исторически факт е и, че това “има как” стои в основата на най-великата култура от Древността, която познаваме.

Вторият аргумент, че не всеки е способен / качествен / достатъчно умен, красив и образован, за да има мнение върху обществените процеси и да определя сам собствената си съдба, пък, е доста опасен. Разсъждаващият така, бидейки достатъчно способен, качествен, красив, образован и умен, за да се отличава от “по-низшите” нему, сам поставя себе си в капана да бъде “по-низш” от някой друг, да узакони неизгодното положение някой друг да го управлява, някой друг да решава съдбата му вместо него и някой друг да прави изборите, които пряко го касаят…вместо него. От негово име и изцяло за негова сметка, естествено, но както практиката многократно показва – почти никога в негов интерес.

Разбирате ли, личната свобода е невъзможна без допускането на чуждата. Това са двете страни на една и съща монета. Отнемайки някому достойнството и правото, дадени му от природата, докато носи душа в това тяло, да има собствен глас върху неговата съдба, е равностойно на това да лишиш себе си от това право.  Каквото повикало, такова се обадило и каквото посееш, това ще пожънеш. Сей свобода и ще бъдеш свободен. Сей вятър и ще пожънеш бури. Раздавай свобода и няма да получиш въглища в замяна, приятелю, а от същото, което си дал, но много повече, а именно – свобода.

За да се случи това, всичките осем милиона бъдещи “депутати” на тази страна трябва да си отспят (до когато поискат), да се събудят (когато решат) и сами да преценят дали това е най-добрият вариант за тях. Междувременно, обстоятелствата ще продължават да им “помагат”. Правят го и сега.

Ще завърша с масовата истерия и гняв срещу конкретни личности. Толкова е грозен този полъх на омраза от анонимната тълпа срещу човек с конкретно лице. Толкова е плашещо зловонието на линч, което лъха от нея. Моля ви, не губете човешката си форма! Не оправдавам тези хора. Не оправдавам техните постъпки или действия. Не харесвам техните избори, но помнете, че те също имат душа. Спомнете си за смисъла на азиатския поклон – “божеството у мен поздравява божеството у теб” – практикуван е и към по-висшите, и към по-низшите в човешката йерархия, прилаган преди да извадиш меча, за да обезглавиш, но и преди да се обясниш в любов; прилаган е преди и след като заемеш мястото си на масата за преговори, преди и след като обявиш война, мир или подпишеш търговско споразумение – тоест, без значение от контекста на човешките взаимоотношения. Азиатският поклон съдържа мистика и мъдрост, които напомнят на заслепения от стихията на битието човешки разум кой е, откъде идва и какво представлява. Това е красив ритуал на непреходното, изразен на Запад с думите “помни, че си смъртен”. Ще си позволя наглостта да “изопача” малко тези думи:

Помни, че си безсмъртен!

Помни, че си безсмъртен!
Помни, че си безсмъртен във всяка твоя мисъл
И във всяко твое дело също помни,
Че си безсмъртен!
В намеренията си го прилагай
Във въображението си го налагай
Затуй, че огънят реката го души,
Но питам: кой ще пресуши реката?
Слънцето ли?
По-младото от Теб?
Помни, че си безсмъртен!
Във всяко твое дело
И във всяка твоя мисъл
Помни,
Че си безсмъртен!

(Из сборника  ”33 любовни истории” – свободен за четене онлайн)

Оставям ви насаме с вашите избори сега. Подарявам ви свободата да мислите, вършите и вярвате в каквото си пожелаете. Защото много държа същата свобода, лично на мен, никога да не бъде отнета. Отивам да попътувам, да попея, да послушам музика и да се посмея. Отивам да потанцувам малко с живота в не-виртуалното пространство, а когато се върна, ако искате, ще ви разкажа как е минало.

Тихомир Димитров

 

 

 

Изт: oddbrowser.blogspot.com

Да набирате познат, но да дава заето, защото в момента той също ви набира (нищо, че не сте се чували от 2 години, примерно)?

Гаджето / баща ви / майка ви / случаен познат на улицата да започва (и практически да довършва) изречението, което се формулира в главата ви, ама в съвсем същия словоред?

Да ви се обажда човекът, за когото мислите в момента?

На човек в глутницата да му звъни онзи, когото всички обсъждат?

Да ви се случва нещо прекрасно още в мига, в който си го пожелавате?

Да получавате редовно точно толкова пари, колкото ви трябват, но точно преди да ви потрябват, от съвсем неочаквани източници?

Да чувате / виждате / прочитате в книгите / интернет/ билбордовете / рекламите по телевизията слогани, който отговарят едновременно (и конкретно) на всичките въпроси, които ви занимават в момента? С едно изречение?

Да получавате нещата точно в момента, в който сте се отказали от тях, защото най-после сте разбирали, че “с бутане просто не става”?

Напълно непознати да ви правят неочаквани жестове / подаръци / комплименти? Без да искат нищо в замяна? Нито днес, нито утре, нито след 10 години?

Да получавате помощ или подкрепа от хора, от които най-малко сте очаквали?

Да изтървате автобус / такси / влак, но до вас да паркират познати, които пътуват в абсолютно същата посока?

Да ви качват познати на стоп?

Да срещате по летища, метростанции и жп гари хора, за които сте мислили преди малко, но по принцип не би трябвало да са точно там (тук)?

Да обмисляте някакви идеи и с вас (сами) да се свързват най-подходящите за реализирането им хора, дори никога да не сте подозирали за тяхното съществуване (нито за вариантите, който те ще ви предложат)?

Да се хващате на бас, после да губите, но още по-после да разбирате, че всъщност сте спечелили повече, отколкото сте изгубили?

Да се отказвате в последния момент (но без основание и без колебание) от пътувания / действия / инициативи, които завършват с пълна катастрофа?

Да разбирате, че имате врагове, които не са успели да ви навредят, но намеренията им едва по-късно да стават ясни?

Да разбирате от действията на хора, които смятате за твърде далечни, че всъщност те изключително много държат на вас?

Да се качвате при таксиметрови шофьори, които четат същата книга като вас – от автори, които смятате, че познавате само вие?

Да срещате физически двойници на хората, които познавате, където и да отидете (по света и у нас)?

Тези двойници да си приличат с „вашите хора” не само по външен вид, но и по характер, начин на изразяване, походка, мислене, поведение и предпочитания?

Все по-често да осъзнавате, че всичко хубаво / положително / стойностно, което сте постигнали някога в краткия си живот, е резултат от напълно „случайни съвпадения”, а не от опитите на ума ви да сътворява достоен за научнофантастичен филм  „мастърплан”?

Да чувате непрекъснато и отвсякъде (кафенета, телевизори, слушалките на непознат минувач) мелодията, която ви се е набила от сутринта?

Сутрин да си пожелавате нещо и то да се сбъдва неколкократно през деня?

Да разбирате, че всичко, на което са ви учили някога (и прекомерно са настоявали) е една плоска, смешна, съвсем нескопосана, дори твърде опашата, граничеща с абсурдното лъжа?

Вдъхновението, с което подхождате да се възнаграждава далеч по-щедро (икономически, сексуално и физически) от постоянството и упоритостта, които сами си налагате?

Да откривате в себе си таланта на пицар, но да работите като банкер (примерно)?

Да откривате в себе си таланта на фотограф, но да работите като счетоводител?

Да откривате в себе си таланта на плейбой, но да работите в изцяло мъжка среда?

Заменете всяко от горните с всяка ситуация, която ви подхожда най-много.

Да съжалявате всеки път, когато давате съвети, които не са ви били поискани?

Да не оказвате вече помощ, която не е била (изрично) поискана от вас?

Да се запитвате кое, всъщност, е „добро” и кое – „зло”?

Да имате хиляди идеи, но никакъв ентусиазъм за реализирането на която и да било от тях?

Да имате много пари, но никаква идея как да ги инвестирате?

Да давате последните си 10 лева за благотворителност?

Да ви обзема все по-често чувството, че светът, в който живеете, с всичките му сложни обстоятелства и взаимовръзки, май зависи само и единствено от вас, но най-вече от емоционалното ви състояние и, преди всичко, от способността ви да се „отпускате” в дадена ситуация, колкото и неприятна да изглежда в момента?

Да осъзнавате, че когато ви свършват парите единственото, върху което не трябва да се фокусирате, е липсата на пари?

Да срещате най-подходящите хора на най-„неподходящите” места?

Да ви лъжат в очите, докато разбирате, че в момента, всъщност, ви лъжат?

Да сте наясно кога точно се опитват да ви навредят и да сте убедени колко точно несъстоятелни са опитите да го сторят?

За ваше голямо учудване да не изпитвате съжаление и превъзходство, нито омраза, а по-скоро желание да протегнете ръка, както и пълно безсилие, заради нежеланието и свободната воля на онези, които няма да поемат никога протегната ръка.

По-малко и все по-малко да ви ангажират нечистите намерения на други хора спрямо вас, защото „несъстоятелни” е по-слабият термин за „обречени”, а той дори частично не покрива значението на думата „прозрачни”?

За пръв път в живота си да осъзнавате, че всъщност нищо и никога не зависи от други, а винаги и всичко зависи (и винаги е зависело) от вас – в първо лице, единствено число.

Да танцувате и да знаете, че интелектът, който се опитва да „вреди” на този танц е импотентен.

Да любите и да знаете, че от любовта ви е заченато бъдещето и, че всяка сила, която се опитва да й противостои е импотентна колкото миналото.

Да търсите и да не намирате, но да знаете, че дълбоко  в себе си вие вече сте намерили това, което винаги сте търсили и сте получили много повече от онова, което някога ще пожелаете.

* Последните няколко изречения умишлено не завършват с въпросителен знак. Предхождащите ги също са констатации, между другото. Всичко е въпрос на време. От коя страна на времето предпочитате да застанете – от тази, срещу която времето работи или от тази, за която времето работи? Времето дори на Хеопсовата пирамида не й се отразява добре, повярвайте ми. Защото работи срещу нея и, защото вече съм бил там. За малко и да ме бият там. Хехе. Изборът, както винаги, е изцяло ваш…

Тихомир Димитров

Изт: portraitsandwalls.wordpress.com

Държавният хор на Мексико: “Aйде Яно”

(Всичко да продамо, само да играмо – бюджетна класика…)

Вива Вокс (хор) от Белград: “The Prodigy (a capella)”

(Out of Space, No Good, Smack My Bitch Up, Firestarter – кадрова класика)

Виенският филхармоничен оркестър: “Междузвездни войни”

(Главна тема – сещате се – империята отвръща на удара – управленска класика)

Джеф Милс и филхармоничният оркестър на Монпелие: “Камбаните”

(За кого бият камбаните? – Социалистическа класика)

Кенджи Каваи: “Невинност”

(Има ли пилот в самолета? Има, но управлява с дуло в слепоочието)

Металика: “Nothing Else Matters (Live S&M)”

(Оставка – нищо друго няма значение - Протестна класика)

Значи има пилот в самолета, но някой друг определя дестинацията?

Знаете ли, аз не съм съгласен с това!

Защото си купих билет.

И не съм сам.

Аз съм легион.

И съм бесен.

Сега.

Скоро ще ви превърнем в “класика”*

——–

* Изкуство, което традиционно се свързва с миналото.

Тихомир Димитров

Изт: cheti.me

Или една година в хайку:

Гърдите ти са
Все така съвършени
Дори през януари

Тикай ме напред
Със силата си лека
Влажен февруари

Пиша когато
Нямам пари защото
През март съм богат

Умрях и нищо
Не се случи със мене
Беше през април

Мастиката е
Сладка привечер през май
И през септември

Трепти небето
Отрупано със звезди
Свири ми щурец

Кръглата луна
Мълчаливо ме гледа
През прозореца

Пищи малкото
На совата в клоните
Високо горе

Пет пеперуди
И не една щипалка
Лятото гъмжи

Тичам през нощта
Край мен гората лети
Има комари

Бързо изгрява
Слънчо – немирен и трезв
Зловещ махмурлук

Петре стих плети
По пет стиха преплитай
Слаб поет си ти

Величествени
Крановете мигат там
До брега студен

Лягам си сега
За да сложа кафето
Рано сутринта

Свеж е полъхът
На морето есенно
Преди бурята

Питам се дали
Истински съм се родил
Всеки ноември

Не бях аз който
Избяга от твоята
Зимна приказка

Гледах снега и
Всички снежинки бяха
По местата си

Небето мълчи
Когато не викате
Със сърцата си

Тихомир Димитров 

Снимка: БГНЕС, изт: Актуално.ком

Парламентът възнамерява да почива. През целия месец август. Уморили са се хората от напрежението (нищо, че почти половината се „върнаха на работа” точно преди лятната ваканция), заработили са си (предполага се), чувстват се доволни (явно). Сега е време да си починат. Цялата кочина ще бъде оставена така, както си е. Битият-бит, е*аният-е*ан. С извинение за израза. И всички ще отидат да си пият мастиката по морето. Но не си мислете, че ще успеете да ги притесните И ТАМ. Повечето от вас просто няма да могат да си го позволят. Все пак, дамите и господата харчат парите, които вие изкарвате между „сутрешното кафе” и вечерната разходка по „традиционния маршрут”. Пък и нямат разходи за квартира, дрехи, транспорт и охрана, каквито имате вие. Могат да си позволят луксозни дестинации. Вие сте поели тези разходи. Вие ги поемате всеки ден, докато послушно се намъквате обратно в каишката и обратно в намордника, между сутрешното кафе и „традиционната разходка”. И добре правите. Бесните кучета ги разстрелват. Въпросът ми, обаче, е:

Какво ще се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Честно казано, според мен най-добрият стратегически ход на олигархията и на елита, който я представлява във властта, е с нашите пари да отидат на почивка. Да излязат във ваканция. За да спадне малко напрежението. А вие ги подценявахте. Мислихте, че са прости. Не, не е така. Това са лукави и пресметливи хора, които са се „оправили в живота”. Простите са тези, които ще платят за безплатната луксозна ваканция на служители, които не са си свършили работата. Нямат намерение да я свършат. И никога не са я вършили. Какво като им липсва достатъчно натрупан трудов стаж? Трудовият стаж е за хората с каишка на врата и с намордник около устата, които “трупат” похвали, стаж и други “бонбончета” – хора, които са обречени да чакат…докато животът им свърши и най-накрая просто умрат.  Иронията на съдбата е, че помним само онези, които раздават бонбончетата…Тоест, получаваме чиста смърт – “както морално физически, така и пропорционално статистически”. За награда за подчинението. Подобно на погребан, но не-любим кон и подобно на стар, заровен в задния двор, домашен пес. Чиста смърт. Това, от философска гледна точка, не е чак толкова лошо. Проблемът е, че не ми приличате на философи.

Заговори ли се за пряка демокрация, обаче, ставате ДЪРВЕНИ ФИЛОСОФИ И ПАРЛАМЕНТАРИСТИ. Заговори ли се за това, че няма друг начин, просто няма друга алтернатива вече, освен сами да вземем отговорността за управлението на собствената си съдба, в собствените си ръце и всички заедно, човек до човек, ръка за ръка, да се ангажираме с това денонощно: и финансово, и икономически, и физически, и психически, поради простата причина, че друга алтернатива просто ЛИПСВА и, че колкото и скъпо да плащаме издръжката на властта, за да ни „представлява”, тя винаги ще си намери друго, по-добре платено „хоби”, отколкото, забележете, да живее на наш гръб, с нашите пари; заговори ли се за това, то тогава възниква пълна слепота, абсолютна глухота и някакво мърморене, най-често от рода: А, ама не може така! То тогава и простите, и грозните, и старите ще имат правото на свободен избор. Че и необразованите също…за друговерците и за хората с друг цвят на кожата в НАШАТА (кога точно си я купихте и имате ли нотариален акт не разбрах) велика нация да не говорим…какво остава за чужденците, които са имали “щастието” да заживеят у нас, сред „нашите планини зелени”…алтернативно-сексуалните изобщо няма да ги споменавам.

Е, аз не съм прост, може би съм малко грозен, но имам една чудесна новина:

Природата им е дала това право, уважаеми, поставяйки душа в простите им или умни, стари или млади, по-грозни или по-красиви, с няколко сантиметра по-дебели или по-слаби, с няколко тона по-тъмни или по-светли, хомосексуални или хетеросексуални, местни или чуждестранни, разноцветни, разнообразни, разностранни и прекрасни, поради самия факт от чудото на живота, тела. Със свободен избор и не по-просто устроена от вашата душа. Природата им е дала това право, вие ли ще го отнемете? Вие, които не сте узрели до идеята, че отричайки свободата на другия, избирате завинаги да подарявате собствената си свобода на някой друг? Че дори мислейки се за „нещо повече” от другиго, вие автоматически каните другия, когото мислите за по-„глупав” от вас да ви седне на врата. След което безропотно му плащате и охраната, и командировъчните, и транспорта, и представителните разходи, и почивките в чужбина, и заплатата, която той сам си гласува. Оставяте го в продължение на четири красиви години от вашия живот да се съюзява с когото си поиска, безконтролно, срещу вашия интерес….Правите го полубог, получовек, с имунитет, който не носи отговорност, освен морална (разбирайте – никаква), нито за своите действия, нито за своите думи, нито за своите публични излияния и постъпки, нито за решенията, които гласува…определящи вашия живот и вашата съдба…за следващите десетилетия.

Това е, което постигате, когато отричате правото, дадено от природата на друг, още докато е поставяла душа в неговото или нейното (по-различно от вашето) тяло, докато отричате някой друг извън вас да има правото на щастие, абсолютната свобода на избора и решението да управлява съдбата си самостоятелно, независимо дали тя ви харесва или не, да участва в този живот, където и без това всички ние сме натикани в момента и буквално сме принудени да участваме…

Единственият начин да си върнеш свободата е като я върнеш на останалите…

На всички останали.

Като я позволиш.

Като я подариш.

И тук ще кажа нещо „греховно”, но това значи да я върнеш и на хората, които ще отидат с вашите трудно заработени стотинки на почивката, която вие не можете да си позволите…Защото те също носят душа. Много грозно и неправилно е да се забравя това. Много повърхностно и късогледо е да се пренебрегва фактът, че колелото на Живота се върти. Днес реалността просто е такава. Те са отгоре, ти си отдолу. Но всичко е до време. И това ще мине. А после ще си смените местата. Независимо дали сме съгласни. Просто така работи Животът и Той не прави изключения за никого. Ама абсолютно за никого. И за нищо. Няколко милиарда години не е е правил изключения, какво ви кара да мислите, че ще направи изключение точно за вас? Или за тях?

И ето, че опираме отново до основния въпрос:

Какво да се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Имам няколко добри идеи:

Подкарайте автомобила, който винаги сте мечтали да имате. Няма нужда да го купувате. Почти във всеки автосалон ще ви го предложат безплатно за тест драйв.

Идете с любимия си човек на пътешествие и се вкарайте в някакво приключение. За предпочитане с колата, която винаги сте мечтали да имате. Имайте я! Просто не я връщайте обратно в салона. Купете си я! Какво като струва 20-30, 50 или 100 000 лева? Правителството е на път да затъне с един милиард и няма идея нито какво ще ги прави, нито как ще ги връща…Подражавайте на богатите и на успелите, вместо да ги подценявате! Най-много да ви вземат колата, ако спрете да я изплащате. Но подозирам, че няма да спрете, защото ще ви хареса. И нещата сами ще потръгнат. Просто всичко зависи от това как се чувствате. Каквото навън, такова и отвътре. Каквото повикало, такова се обадило. Няма да ви набият и няма да ви вкарат в затвора, ако не успеете да изплатите колата. Но ще имате усещането (и самочувствието), че поне веднъж сте отхапали намордника и поне за малко сте се откъснали от синджира. Наемете я, ако чак толкова ви е шубе, мама му стара! Или просто попътувайте на стоп.

Правете секс с непознат(а). Феминистките да ме извиняват, че не съм сложил и мъж на картинката по-горе. Природата е решила да ми става само от жени и е по-силна от тях. Естествено, използвайте предпазни средства, въпреки че вероятността да умрете от рак е по-голяма, отколкото вероятността да умрете от венерическа болест. Един от всеки четирима е потенциален пациент на онкологията, т.е в четиричленно семейство поне един е с подписана смъртна присъда, в  дългосрочен план, независимо дали е девствен или не, а ако късметът не е на тяхна страна, значи и четиримата вече са „за гилотината”. Пак повтарям – в дългосрочен план… Основен причинител на рака е стресът (разбирай: каишката и намордникът). Сексът разтоварва от стрес. Сексът с непознати, пък, покачва адреналина, което вече е положителен стрес, т.е има шанс да оцелеете и четиримата. А, да, внимавайте, естествено, някой да не разбере. Все пак, не се нуждаете от допълнителен, че и отрицателен стрес, какъвто е, примерно, качественият, просташки, балкански развод. Просто не си вадете оная работа там, където си вадите хляба и всичко ще бъде наред…

Пътувайте със самолет. Летенето ви позволява да прекосите разстояния, които никога няма да преодолеете нито с любимата си, мечтана кола, нито на автостоп, нито дори със стария Голф. А ще се окажете на качествено ново и съвсем различно място, където климатът е друг. Но не само. И настроението е друго. Хората живеят по различен начин. Те не се интересуват от вашите проблеми. Те дори не са чували за тях! Но изглеждат щастливи. Може да ви хареса. Може да се почувствате толкова комфортно, че да не пожелаете да се върнете обратно при хората, които харчат вашите пари, но отказват да се съобразят с вашите искания. Това е чудесният начин да спрете да им плащате. А може и да се върнете. Никой няма да ви осъди за това решение. Роднините ще ви разцелуват, приятелите ще ви се зарадват, а аз лично ще ви поздравя. Защото ще се върнете различни. Сменили перспективата. Душевното състояние. Енергетиката. Вибрацията. Емоцията. Каквото отвътре, такова и отвън. Ще се върнете нови хора и ще заживеете по нов начин. Пътуването до друг континент със самолет понякога е дори по-евтино, отколкото ходенето до морето със стария Голф. По новата магистрала…

Потопете се в луксозен интериор. Отново няма нужда да го купувате. Наемете го! Прекарайте поне една вечер от живота си в интериора, който ви кара да се ЧУВСТВАТЕ по-богати. Докоснете гладките повърхности. Поиграйте си с мебелировката. Вдъхновете се от обстановката. Напийте се във ваната / джакузито. Поръчайте си вечеря в леглото. Изхарчете за омари, октоподи или скариди месечната си заплата. Дайте седмичната си надница за бакшиш. Ще ви издам една малка тайна – ако го направите, значи сте имали възможността да го направите, каквото и да ви струва това според собствените дребнави правила, т.е ограниченията, с които сте свикнали да живеете. Нищо няма да може да ви отмъкне от реалността на схващането, обаче, че щом веднъж сте го направили, значи можете пак. И нищо няма да ви амбицира повече. Самият факт, че за два морски дара сте платили месечната си заплата ще ви насочи към идеята (и ще ви накара да повярвате в нея), че има по-лесен начин да се изкарват същите пари, отколкото с 20 дена по осем часа бачкане на ден, просто защото сте родени в грешната географска ширина. И то съвсем законен.

Вземете си домашен любимец. И отново няма нужда да го купувате. Можете просто да се запишете като доброволец в някой приют. Всеки уикенд ще разхождате различни умни бозайници, ще им подарявате свободата, която на вас, още по-умните бозайници, ви е отнета и…познайте какво? Има голяма вероятност точно така да си я върнете! Първо психически, а после, естествено (и неизбежно), чисто физически. Пък можете и да си осиновите космат брат. Или космата четиринога сестра. Предимството им е очевАдно. Това са съществата, които ще ви обичат с цялото си сърце, независимо дали сте слаб(а) или дебел(а), независимо колко (не)подходящо се обличате, независимо с какви хора се събирате, независимо дали точно сега имате 20 или 20 милиона лева в банковата сметка, независимо колко сте контактни, независимо дали годините ви на тази грешна земя са едноцифрено или двуцифрено число, независимо дали останалите ви мислят за нещо повече или по-малко от тях. Те просто ще ви гледат в очите и ще ви обожават. Защото вие сте техният човек. И не ги подценявайте. Разбрахме се вече, че това е кофти практика. Пък и те са умни бозайници…

Похарчете пари. Просто дайте. Надминете веднъж себе си и, вместо 20 стотинки, пуснете два лева на просяка. Вместо три лева, оставете 17 лева бакшиш. Закръглете сметката. Така ще подложите на тест хипотезата, че каквото даваш, още повече от него получаваш, но в различно време, от съвсем различен източник, понякога доста неочакван. Отпуснете се, експериментирайте, пробвайте, изчаквайте и ще видите. В крайна сметка, ако 17 лева са в състояние да ви разорят, значи няма какво повече да губите. Но дори тогава пак има вариант. Тогава три лева за вас са цяло състояние. Споделете ги. Дайте ги на някой, който има повече нужда от тях. Номерът е да нахраниш някого, когато си по-гладен от него, а не когато си преял….Дайте и се наслаждавайте на резултата. Когато подарявате пари няма да получите дървесина, въглища или хартия в замяна, уважаеми! Каквото повикало, такова се обадило, а по мои лични наблюдения „божествената лихва” се движи някъде между 500 и 800%. Има вероятност това да се окаже най-добрата „инвестиция”, която сте правили някога. Просто трябва да се доверите на процеса. И да започнете първи. Никой няма да ви отнеме свободата на инициативата и волята на избора. Никой няма да ви ги натрапи. Аз лично, ако се ядосам, че съм останал само с десет лева, винаги бих ги подарил на първия срещнат човек, който има нужда от тях повече от мен. Това винаги ще ме накара да се чувствам по-добре, защото щом давам, значи все пак ИМА какво да дам. Нали така? Това винаги се отплаща „с каруцата”. Случвало ми се е много пъти. Какво пречи да опитате и вие? Все пак, давате много повече на онези с луксозната почивка. Но има една малка разлика. Не го правите по собствен избор и не се кефите, че го правите. Тоест, принудени сте. И е нормално да се чувствате прецакани. Така че, когато давате, опитайте поне да се изкефите на този факт. Другият вариант да похарчите някакви пари е просто да си угодите с някакво капризче – нещо, което не си позволявате всеки ден. Вижте примерите по-горе. Помнете максимата, че „за да получиш, първо трябва да дадеш”…

Общувайте с екстровертни, готини, симпатични хора. Знам, че го правихте по време на протестите, но сега, през целия месец август, просто НЯМА да има срещу кого да протестирате. Така бонусът от срещата с положителните хора ще си остане, но няма да я има „скръбта” от повода, по който сте се събрали. Обменяйте идеи. Творете заедно. Посветете се на някакъв смислен проект. Или просто идете на разходка из зеленината на планината (покрай синевата на морето) заедно. Тези хора ще ви заредят. Чудите се откъде имат толкова много положителна енергия ли? Ами те непрекъснато я раздават! Обаче го правят с кеф. Ще се изненадате, че дори не са чували кой е новият премиер. И не защото са тъпи. Просто не ги интересува. Ще разберете, че има и такъв начин да се живее. Че той изглежда добре, всъщност – доста прилично. Че зарежда. Че може и така – без всички обществени проблеми задължително да минават и през твоя дом, и през твоя телевизор, и през твоята душа. Има по-важни неща. Може дори да изберете да заживеете така. Със сигурност ще станете по-приятен човек, ако го направите. А общуването с тези хора със сигурност ще ви промени. Те ще ви покажат, че свободата (която е най-вече психично явление), е напълно възможна и физически.

Сваляйте непознати (мацки) на бара. На жените няма да препоръчвам да свалят непознати пичове по баровете, защото това може да произведе непредвидими последствия. Феминистките отново да ме извиняват. Да подаряваш нещо, което всички се опитват да разграбят не е точно благотворителност. Все едно да подариш доживотните спестявания от баба си на премиера. Или да си платиш, за да отидеш на негов митинг. Жените могат просто да си позволят да не правят нищо и да изглеждат добре. Докато могат…Какво като срещнете невнимание? Какво като срещнете отрицание? След десетото Не се крие и едно Да. Може би тръпка само за през нощта, а може би готин човек, който ще бъде около вас през целия ви оставащ живот?! Защото именно по този нелеп начин сте се запознали, а после се е оказало, че не е трябвало да играете роли, тъй като вие, всъщност, се харесвате именно такива, каквито сте си. Но, ако не бяхте изиграли нелепата роля, ако не бяхте направили първата стъпка, как щяхте да знаете? Дали щяхте да разберете? И не говоря само за формиране на двойки. Понякога срещаме хора от срещуположния пол, които остават край нас много повече от нашата „вечна любов”.

Влюбете се. Позволете да си изгубите разсъдъка по някое същество, също толкова несъвършено и объркано, колкото вас. Това винаги има лош край, естествено – химията рано или късно се изчерпва и мозъкът спира да помпи в тялото допинг, съпоставим само с ежедневната употреба на кока, марихуана и морфин, взети заедно, т.е следва голяма, при това продължителна и то доста дълбока депресия. Но за сметка на това, на есен ще сте напълно безразличен (безразлична) към призивите „Червени боклуци” и „Оставка”. Може дори да заобичате Мишо Шамара, ако гаджето ви се окаже ислямски фундаменталист.

Пийте само слънчева вода. Сега слънцето е в изобилие, използвайте го! То става не само за сушене на плажните хавлии и за правене на тен, но и за структуриране на вода в стъклена, за предпочитане без ръбове и без етикети, бутилка. Капачката не трябва да е завъртяна до край, но все пак шишето трябва да е покрито, за да не се изпарява течността. 2-3 часа по обяд са достатъчни, но 9-10 биха имали дори по-положителен ефект върху цялото ви битие. Положителен ефект номер едно: изпаряват се всички летливи химикали, участвали в пречистването и дезинфекцията на чешмяната вода. Положителен номер ефект две: отлага се котленият камък. Положителен ефект номер три: има силата на няколко редбула, ама без страничния ефект. Положителни ефекти от четири до плюс безкрайност – ще ги усетите след време. Просто си го изградете като навик.

#ДАНСwithsomebodywhogivesback

Тихомир Димитров

Thanx a lot 4 da inspiration 2 exclusivelydev.wordpress.com

Угаснаха у мене всякакви надежди, че дори “младите, красивите” и свободомислещите, т.е “интернет хората” у нас се борят срещу някакво статукво. Угаснаха, след като няколко души, които отдавна уважавам като автори и блогъри и, чиито имена няма да споменавам, се обявиха пряко и открито в подкрепа на Реформаторския блок (или блог). Казвам ти, куме, сещай се, снахо!

Угаснаха, защото уважавам правото на всеки да има политически пристрастия, но сериозно се бях подлъгал (никой не ми е виновен), че поне веднъж, поне този път “цветът на нацията”, демек младите и прогресивните, т.е мислещите и информираните, са навити да направят нещо срещу “статуквото”.

А те ми заговориха за Реформаторски блок (или блог). И люлякът ми замириса…на гнило.

Замириса ми, защото дори някакви “реформатори” да спечелят, това няма да промени статуквото.

С нищо.

А именно:

В законодателния орган, т.е там, където се коват правилата, по които трябва да живея, ОТНОВО ще ме „представляват” хора, които аз няма да познавам и, които не съм посочил да ме представляват там. Това, че те сами ОТНОВО ще се редят ПОМЕЖДУ СИ в някакви листи никак, ама никак не означава, че ще имам някакъв реален избор, сещай се куме, хващай ми го, снахо! Това, залагам си душата, отново ще са хора, които ще се кълнат в някаква идея, но без да носят никаква (нито лична, нито наказателна, а само “морална”) отговорност за своите решения, действия, изказвания, гласувания, но отново ще определят моята съдба, правилата, по които трябва да живея и СМЕТКАТА ИМ ОТНОВО ЩЕ ТРЯБВА ДА Я ПЛАЩАМ АЗ.

Това отново ще са хора, които ще ми пробутват идеали и обещания за бъдещето срещу съвсем реални пари СЕГА. Моите пари. Сега. Съжалявам, обаче моите пари вече свършиха. Реформаторите ще трябва да си намерят друг, по-надежден източник на доходи, който да се обезпечава с нещо по-ценно от обещания в свободен текст, качени върху свободната платформа Blogger.

Много вероятно е да се гласува за тях и с това статуквото с нищо да не се промени, т.е по закон те (или които и да било други) пак няма да могат да носят отговорност за решенията, които гласуват, за изказванията, които правят публично и за всичко останало…дори тези решения / изказвания / гласувания да са престъпни за нацията и да противоречат на обществения (и на избирателския ми, уж суверен) интерес.

Съжалявам, че толкова често ви повтарям едно и също, но доста често вече преживявам една и съща (повтаряща се) реалност, а сега виждам как дори мислещи хора са погълнати от следващия й вариант, така че се налага…

По закон тези хора (които и да са те, разберете – нямам политически пристрастия!!!) отново ще имат имунитет, докато ни „представляват” – това значи, че отново ще могат да им се разминават всякакви престъпления, дори престъпления, които нямат нищо общо с властта…

По закон, който самите те ще пишат, ако им позволите, тези хора отново няма да носят никаква отговорност за престъпления по служба, т.е. отговорни ще са за злоупотреба с властта точно толкова, колкото чистачката в министерството – за решенията на министъра.

На вас оставям да разчитате на чистия им морал и да им давате всичките си пари в замяна. Айм аут ъф дис гейм.

По закон, който те самите ще пишат, ако им позволите, тези хора (които и да са те) отново ще декларират нещо в някакви декларации, но отново ще липсват последствия, ако сгрешат, защото просто няма да има кой да ги санкционира. Хората, които ще трябва да ги санкционират по закона, който те самите ще пишат, отново ще са на заплата при тях…

По закон тези хора отново ще си поделят гласовете на техни конкуренти, които не са успели да съберат достатъчно подкрепа на изборите и така легално ще „представляват” във властта дори хора, които са гласували против тях. Просто системата е такава.

По закон тези хора отново ще получават пари директно от хазната, т.е от твоя и от моя джоб, за да правят всичко изброено по-горе (т.е каквото си поискат), а единственият им “коректив” ще бъде отново “моралната” отговорност.

По закон ние, избирателите, отново няма да имаме правото да ги отзоваваме (които и да са те). Ще имаме правото само да подскачаме по площадите. Както винаги. Защото те няма да носят друга отговорност, освен “морална”, за действията си.

Ако все още вярвате, че в политиката има място за морал при тези правила, то аз съм готов да ви заплюя в лицето и да ви нарека олигофрени. “Контролът е висша форма на доверие”. Ние, обаче, няма да имаме никаква форма на доверие над своеволията на тези хора, които да са те. Разберете, че не изпитвам конкретни политически симпатии, нито антипатии. Просто системата ще си остане същата и гласоподавателите ще го духат. Както винаги.

По закон Те отново ще са хората, които ще пишат закона (не гласоподавателите, ъф корс).

Съжалявам, че толкова често ви повтарям едно и също, но доста често вече ми се налага да живея в една и съща (повтаряща се) реалност, а сега виждам дори как мислещи хора са погълнати от следващия й вариант, така че се налага…

Които и да са Те, практически ОТНОВО НЯМА ДА МОГАТ ДА БЪДАТ подвеждани под отговорност – за нищо – ще липсва и механизъм за тяхното отзоваване – дори от избирателите, които са ги избрали да ги “представляват” във властта. Както винаги. Но властта си остава и срещу нея трудно се спори, дори да изтъркаш 4 чифта нови обувки върху жълтите павета.

Сега по-умните от вас сигурно ще ме попитат какво, всъщност, предлагам, щом съм толкова недоволен?

Предлагам демокрация.

Думичката „демокрация” идва от гръцкото demos (народ) и kratos (сила, власт), което ще значи „власт на народа”, т.е предлагам народът, като суверен, да управлява. Предлагам да запълним думата Демокрация със съдържание. Появят ли се “представители”, демокрацията става фасадна. Защото представителите имат право от Бога на своя собствена свободна воля и никой не отрича това, но никой не може и да ги контролира, а аз отричам факта, че това се нарича демокрация.

Предлагам не сто, не 240, а осем милиона народни представители.

Българското общество, обаче, се оказва твърде тесногръдо и незряло за такава идея. То все още има нужда от лидери, които да го мачкат. Дори мислещите и уж модерните залитнаха по някакви идеи от статуквото.

Ще ви обяздят гнева и ще ви изпият сока – това е всичко, което ще се случи.

Ще се окаже, че сте трамбовали жълтите павета с месеци, за да може вуйчото на Х и снахата на У да си купят мерцедес и да построят нов комплекс на морето.

Така се случваше последните 23 години, имате ли някакви аргументи, че така няма да се случва и занапред?

“Да правиш едно и също всеки ден и да очакваш нещо различно” е еманация на глупостта.

Но, според мен, вие не сте глупави.

Вие просто сте уморени.

И ви е писнало.

На мен също.

Ала това не значи, че ще оставя поредните умници да ме дърпат за халката, която ми беше забита в носа.

Казвам “беше”, защото халката там просто я няма.

И парите ги няма. Няма да финансирам нито един елит, с нито един лев, с нито един миг от вниманието си, с нито един процент от доверието си, докато не си получа властта обратно, т.е докато не получа обратно правото си да избирам сам собствената си съдба и обстоятелствата, при които ще живея.

Искам да ме питате за всичко от тук нататък. За всяко решение. Всеки ден. По пет пъти на ден, ако трябва.

Или по десет пъти на ден. Готов съм да не спя, но не съм готов да оставя нито едно решение в ръцете на нито един “представител”.

Всички “представители” са ми ясни и прозрачни като рентгенова снимка, просто. Осъзнавате ли това?

Съжалявам, но дори да не го осъзнавате, аз не мога да се върна назад. Не мога да излъжа себе си така, както те лъжат вас.

Политическите “представители” (независимо кои са те) няма да получат нищо от мен, докато не възстановят Демокрацията в първоначалната й форма. Подобно на Религията, тя доста се изврати. Върнете се хилядолетия назад. Това не е регрес, това е да се поучиш от старите бащи, които творяха в люлката на цивилизацията…

Нали всички сте европейци…

Разбирате ли, хора, не ме интересува дали сте от феновете на Мишо Шамара, от ДПС или от Реформаторския блог, по-важното е, че ЕЛИТЪТ ИМА НУЖДА ОТ МОЕТО ДОВЕРИЕ И ОТ МОИТЕ ПАРИ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД, a парите и доверието ми се изпариха. Няма ги. Точка по въпроса. Докато вие се олицетворявате с някакви “представители” доверието ми към вас също се изпарява, ако ще да сте ми майка и баща. Спирам да финансирам “представители” с доверие, внимание и пари по простата причина, че и парите, и доверието, и вниманието ми свършиха. Няма ги. Липсват.

Вярвам единствено в себе си и в правото си, ако няма да съм “суверен” само на хартия, да изисквам властта да се превърне в умен процесор без право на мнение и, подобно на личния ми умен процесор, всеки път да ме пита за всяко решение дали съм съгласен.

В противен случай ще го считам за нарушение на волята ми на Суверен, дадена ми както по Конституция, така и по силата на вечния Вселенски закон.

И ще преследвам всеки, който си я присвоява като на крадец и престъпник…

Още по темата (и отново). Защото, очевидно, се налага:

Пряката демокрация според Уикипедия

Разсъжденията на уважавания от мен писател Николай Теллалов за пряката демокрация

Пряка демокрация в България (видео)

Исландците си написаха конституцията онлайн

В Швейцария пряката демокрация остава на почит

Бъдещето принадлежи на пряката демокрация

Примери за Пряка Демокрация в историята и днес (видео)

 

Тихомир Димитров

Историята започва със Шекито, нисък, набит хитрец с писклив глас и хронични финансови проблеми. Една късна вечер хормоните надвили мързела и Шекито се отправил към общежитието на глухите. Дръпнал една дама, купил една галонка бира и едно зрънчо и се отправил с нея на романтично рандеву в близкото гробище. Хапнали мезето, алкохола нанежил страстите, всичко вървяло много добре, но мацето имало едно условие -  задължително да се ползва презерватив.

Бог високо, цар и аптека – далеко. И така се родила легендата. Легендата, как Шекито правил секс с опаковка от зрънчо.

 

Замолен съм да коментирам новата визия на модерния успял българин… но просто нямам думи.

На първо място модната икона изглежда като да е бил на мач на второразряден футболен отбор. След известни зулуми в съблекалнята, изглежда да си е тръгнал с бутонките, шортите и чантата на едно или повече от момчетата… След това е минал през гробище, откъдето е свил бонбоните, сакото и мартеницата.. и е финиширал с трамвай 7-ца, където е атакувал челно група от себеподобните си шармантни бабички в опит да си направи някаква по-оригинална реклама.

С чувство за хумор, Евгени Минчев повдига нивото на клоунадата в България. Жалко, че и в лондонското метро не дефилира облечен така, щеше да ни прослави пред света.

 

Промяната в медиите доведе и до промяна в обществото. Вече я няма удобната хомогенна смес от полуистини, които да се тиражират навсякъде и да се приемат за достоверен факт.

Чичото, който гледа само Алфа, и момчето, което чете само Фейсбук, може да са съседи в блока, но населяват две отделни реалности. За единия Волен се е скрил под масата, а за другия г-н Сидеров достойно е отхвърлил нападението на османските орди.

Фрагментацията води до Анархия, с която, уви, трябва да се научим да живеем. Защото сами си я направихме с тия интернети и щуротии.

При Бай Тошо имаше 3 вестника, в тях пишеше буквално едно и също и народът “маршируваше” уверено във “вярната” посока, строго зададена от идеологическата линия. Безброй празни приказки и Системата рухна от глад и мизерия.

Днешната организация на обществото е по-гъвкава и демократична, но не позволява общи правила да бъдат налагани над народонаселението като цяло. Всяка една група трябва самостоятелно да извърви пътя до необходимост от законност и ред. Например на голфаджиите трябва да им дойде акъла и да спрат да се молят за евтин бензин, с който да хвърчат с по 200. Защото зад завоя може да има бавна каруца и директно конят и циганите стават на кайма, можеш да ги събираш от асфалта и да ги пълниш на суджуци…

Другарю-гражданино, за добро или за лошо вече сам управляваш съдбата си. И ако не отделяш необходимото време, ще бъдеш обруган и ограбен финансово.

Добре дошъл в един нов свят, в който политиците са все по-смешни, а лидерите са все повече, но никой от тях не може да те накара на нищо, освен ако сам не решиш да се вслушаш в него.

Милен Радев

Има едно нещо, което при цялата вдъхновяваща подкрепа, симпатия и тревога за Едвин, пристигащи тези дни от всички страни, действа потискащо.

Това е заявеното съпричастие само на отделни симпатизанти и гръмогласното мълчание на познатите имена из редовете на т.н. “сини партии” (особено на една от тях).

Схемата на мислене и по-точно на поведение на партийно-васалния човек му пречи явно да вникне до чисто човешкото, да оцени непредвзето стойностите, заплахите и перспективите – както за една необикновена личност, така и за страната България като цяло…

Нужно ли е да казвам, че горните редове са породени не от озлобление или злорадство, а преди всичко от огорчение…?

---

Милен Радев

Току що, размишлявайки за Едвин и неговия подвиг, по привичка отворих съвсем напосоки една от аудио-главите на “Книга Втора” от спомените на Надежда Я. Манделщам.

Изтегнах се на канапето за кратък отдих между разни задачи, който при мен често е съпроводен от слушане на несравнимия глас и музикалния съпровод на Жанна Владимирская от “Голос Америки” отпреди 30 години…

Първите прозвучали думи бяха тези, което ще се прочетат по-надолу. Припнах незабавно за да извадя съответния том и да ги препиша. Преведох ги спонтанно, без литературни претенции, единствено в полза на младите, за жалост най-често не владеещи вече руски език.

От главата „Два полюса“ са.

Не вярвам в случайността на подобни “съвпадения”.

Едвине, знам, че и ти добре разбираш смисъла на такива сигнали, идващи от много по-финия от нашия свят.

Не ти го написах веднага, когато ти пратих този текст на руски преди няколко часа.

Сигурен съм, че си го усетил и сам.

Сега трябва да го кажа и жестоко открито.

Така ще стигне и до неподготвения читател.

Последният пасаж от текста на Надежда Яковлевна Манделщам – жена преживяла неописуемо тежка съдба и успяла да извърви до край своето предначертание – е обърнат към теб.

За мен, това  е нейният глас, който ти говори днес:

“…Споделям вярата му, макар да не съм познала нито смъртта, нито възкресението, а само живота, реален и радостен в любовта, лишен от всеки смисъл в периода на страх и очакване, и прекрасен, когато делото на живота е изпълнено и вече очакваш края…”

Не бива да оставяш живота на най-близките и обичащите те около теб да е “лишен от всеки смисъл в… страх и очакване”, не прекъсвай живота “реален и радостен в любовта”, защото “делото на живота ти” далеч не е изпълнено и е много рано за края!

Не ни слушай нас, смъртните, слабите и грешните…

Послушай Надежда Яковлевна Манделщам.

Не позволявай нейната страшна раздяла с Осип да се повтори за Мери!

---

„…Поетът, писа Манделщам в писмо до баща си, работи „за себе си“, а читателят приема или отхвърля неговия труд. Поетът, работещ за читателя принадлежи към секцията на „журналистическата поезия“, както я нарече Манделщам, тоест към литературата, която само имитира стихотворна форма.

Поетът е разбира се свързан със своите съвременници, както всеки човек, но тази връзка е съвсем друга отколкото при актьора, който увлича след себе си публиката.

Поетът не повежда съвременниците след себе си, но винаги знае, че той самият е тяхно отражение.

За това се говори при Ахматова: „Аз глас съм ваш, жар на вашето дихание, аз – отражение на вашето лице“.

Поетът зависи от съвременниците си в много по-голяма степен, отколкото актьорът, който „провокира“ чувства.

<…>

Свободата на поета се състои в способността да оцени чувствата на своите съвременници, тяхното поведение, идеите и мислите им от гледната точка на онази идея, около която е изградена цялата му личност, за да приеме едни, а други да отхвърли.

Работата на поета е самопознание, той винаги търси „разгадката на този свой живот“. Боя се от дебрите на философията, но ми се струва, че в някои отношения работата на философа и на поета имат нещо общо. И единият и другият се опитват да разберат тайната на своето „аз“ в материалния свят, а това е възможно само чрез взаимното проникване на субекта и обекта.

Външният опит на поета се претворява в частица от неговия дух, променяйки тук-там по нещо и обновявайки структурата на неговата личност, като с това става предмет на поезията. Струва ми се, че и обратното съотношение във времето също е възможно: опитът, превръщайки се в предмет на поезията, внася изменения в структурата на личността.

Иначе казано, стихотворението, раждайки се и въплъщавайки се в слова, разкрива на поета дълбокия смисъл на опита. Има понякога и такива случаи, когато поетът се готви за опита и го предчувства, като с това провижда и вниква в неговата същност. Такъв е поетът, когато той се „упражнява в смъртта“, предварително умира и спира времето, за да усети веднага проточилия се миг и да се завърне към живота. (Не беше ли това причината, поради която Манделщам разбираше вечността като проточил се миг?)

В едно малко стихотворение, което се появи покрай преводите на четири сонета  на Петрарка, е казано:

„На ден хиляда пъти, сам се изумявам,
съм длъжен истински аз да умирам
и да възкръсвам пак тъй свръхнеобичайно“

Манделщам не пилееше думите си на вятъра. Всичко, за което говори той, е лично преживяно от него.

И ми минава през ума, че непоклатимата му вяра във възкресението, в бъдещия живот, е основана на опита, на действително пpeживяни смърт и възкресение.

Споделям вярата му, макар да не съм познала нито смъртта, нито възкресението, а само живота, реален и радостен в любовта, лишен от всеки смисъл в периода на страх и очакване, и прекрасен, когато делото на живота е изпълнено и вече очакваш края.“

---

Милен Радев

Вторачени в случващото се от седмици в България не бива да пропускаме някои актуални събития и в Чехия.

Защото те според мен дават основания да подозираме още един полигон, на който Русия вече изпробва своята нова стратегия за разнебитване на Евросъюза по периферията.

Да си припомним неотдавна спечелените президентски избори от някогашния пишмандисидент и днешен ляв популист Милош Земан. Кампанията на Земан бе подкрепяна от Лукойл, а близките му икономически и политически връзки с Москва не са тайна за никого в Чехия. Реномираният вестник Лидове новини нарече Земан “чиракът на Путин”…

Този публично признат алкохолик (любител на бехеровка и сливовица, което му носи допълнителна популярност в назадничавата част на провинциална Чехия) победи на втория тур своя конкурент Карел Шварценберг – един европейски, антикомунистически и антирусийски настроен интелектуалец благодарение само на същите гласове от провинцията. Столицата Прага гласува убедително за Шварценберг….

Още с идването си на власт Земан започна да клати дясното правителство на Нечас. Неотдавна премиерът бе принуден да си подаде оставката след раздухан грандиозен скандал за политическа корупция, подслушвания, тефтерчета, подкупи и пр. Всичко това гарнирно с обвинения в злоупотреба с власт на шефката на премиерската канцелария и любовница на премиера. Русокосата дама бе арестувана медийно ефектно и вкарана в следствения арест с белезници на ръцете.

Сега дъщеря й отправя в медиите обвинения в нечувани унижения, на които е подлагана майка й от прокуратурата и следствените власти. Експремиерът Нечас и близките до него кръгове говорят за заговор на противниците му, прозрачно координиран от президентския дворец.

Междувременно новоназначеното от президента т.н. експертно правителство е вече на прага на колапса и погледната от Германия Чехия изведнъж се превръща от отличник на успешно завършения преход в разнебитена и несигурна държава.

Според същия Лидове новини само членството в Евросъюза за сега е пречка пред “пълната пуитнизация на Чехия”…

В допълнение към тези новини непрекъснато се нагнетяват и съобщения за антицигански изстъпления на чешки екстремисти особено в пограничните с Германия области.

За определени медийни кръгове в Германия (чието русофилство трудно може да се докаже в съдебна зала, но прозира осезаемо за критичен читател с определена чувствителност като пишещия тези редове) всичко описано е повод чешката политическа сцена да бъде представяна на германската публика като едно абсурдно кълбо от корупция и примитивни, кланови и бизнес обвързаности.

Не мога да съдя отдалеко за детайлите на чешката вътрешна политика. Споменавам горните обстоятелства само като материал за размисъл и обръщам внимание на имиджа, който те създават на една доскоро ключова страна от т.н. Нова Европа.

Не е нужно да напомням какво се случи с антируската част от политическия елит на другата силна страна от този “клуб” – Полша на летището край Смоленск . Или да пояснявам курса по отношение на Русия, който поеха новият президент и правителството на Полша оттогава…

В Унгария социалистическата пропаганда ръка в ръка със своите (западно)европейски другари създадоха катастрофален, нео-тоталитарен имидж на консервативното правителство. Самото то пък действа под постоянен натиск на популистки, сякаш трескаво изпълняващи определена агенда, национал-екстремисти с антициганска и юдофобска окраска. Всички те със съвместни усилия превърнаха Унгария в политически парий на Европа…

Питам се дали някой политолог или историк в един от тъй многобройните тинк-танкове или институти вече пише дисертация на тема “Форми на въздействие и деструктивна намеса на Русия в ЕС в началото на ХХI век”…?

Кой знае защо се съмнявам в това. Въпреки вече наличния богат емпиричен и теоретичен материал за проучване…

---

Милен Радев

 

 

 

---

---

Чел съм много текстове на Едвин Сугарев. Съзнавайки, че по-новото и актуалното винаги се ползва с предимство в нашето съзнание, все пак съм за себе си категоричен: статията, която той публикува завчера в “Свободата” е една от най-силните му, най-поразяващите и разтърсващите.

Поетът и публицистът пише сякаш с кръвта и сълзите си. Ако и това не е достатъчно за да вразуми и настрои в негова подкрепа всеки разполагащ с ум в главата и съвест в пазвата, друга надежда едва ли остава.

Ето защо помолих Едвин за съгласие да препечатам статията му и тук.

* Горното заглавие е на блог “Де зората”.

М.Р.

---

Прочистването на България от образованите и способни българи – основен фундамент в политиката на кабинета Орешарски

Едвин Сугарев, Свободата

В деня, в който стана ясно, че новата тройна коалиция идва на власт, аз заявих, че над България пада мрак – и че не е ясно, когато този мрак се разсее, кои от нас ще бъдат тук и кои не. Тогава мнозина се присмиваха над тази мрачна прогноза, мислейки я за прекалена.

Някои – уж нормални люде – продължават и днес да твърдят, че настоящото правителство е по-добра и по-прогресивна опция в сравнение с предходното. Това са едни хорица, движени на вълната на всеобщата българска идиотия, с помощта на която, направлявана по чисто ченгесарски маниер, припознаха ГЕРБ като основен враг на демокрацията и забравиха, че тази позиция е открай време заета от БСП – поради което без всякакъв свян заработиха в полза на червените и техния основен призив – “Всички срещу ГЕРБ!”. (Справка – e-vestnik на Иван Бакалов, “Варварите” на Евгений Дайнов, домораслите двойници на инспектор Дюдю от “Биволъ” и прочее такива.)

ГЕРБ, разбира се, е далеч от всякакви демократични идеали – става дума за лидерска и популистка партия, скарана манталитетно с основни принципи на дясното мислене. Но би трябвало да си сляп, за да не видиш основната разлика в сравнение с червените боклуци, които ни управляват днес: ГЕРБ на предадоха националните интереси и намериха кураж да бастисат два от трите основни енергийни проекта, чиято цел беше да постави страната ни в пълна икономическа и политическа зависимост от Русия.

И би трябвало да си дори още по-сляп, за да не разбереш, че отстраняването на ГЕРБ минава през връщането на власт на старата тройна коалиция на БСП – в нова и още по-зловредна модификация – като основната причина за това е вакуумът в дясно, оставен от отломките на разпарчетосаната синя партия.

На България бе нужно поне малко време без продължаващия почти през целия преход червен хомот на шията, за да може този вакуум да бъде запълнен от една нова и необременена с минало демократична структура – и да се възстанови баланса в политическото пространство, нарушен още от прииждането на Симеон Сакскобургготски.

Тази проста сметка беше и причината при последната предизборна кампания да обявя, че втори мандат на ГЕРБ би бил по-малкото зло, което може да сполети България. Други обаче избраха по-голямото – и активно работиха заедно с БСП за неговото постигане – включително, уви, и партиите от днешния Реформаторски блок.

Защо по-голямото? Сигурен съм, че при цялата очевадност на случващото се днес и тук, ще се намери и някой, който да зададе този въпрос. И отговорът, който мога да дам, е драстичен по своя характер – и в същото време неумолимо логичен – и в пълен синхрон с провежданите политики на кабинета Орешарски.

Той гласи следното:

защото този кабинет провежда класово прочистване на България от българите – като се опитва да прогони младите, образованите и способните – и да наложи режим на верноподаничество над старите, неуките и неспособните сами да решават съдбата си – сиреч над традиционния електорат на БСП, ДПС и Атака.

Разбира се, не става дума за самоцелна политика. Става дума за далечен хоризонт на очаквания, според които се предполага откъсването на България от основните й геополитически приоритети – членството в ЕС и НАТО – и привързването й към руската сфера на влияние, придобиваща очертания като мечтаната от президента Путин Евразия.

Доказателства?

Ето ги:

На първо място – назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Само по себе си това назначение бе акт, който демонстрира решителното скъсване на  националната политика като знакови политически жестове, с почтеността и морала – като нейни компоненти. Чрез него управляващите всъщност демонстрираха онази наглост и безцеремонност, които се превърнаха в основни белези на тяхната политика. Назначението на Пеевски беше натоварено с посланието: ние сме на власт и ще правим каквото си искаме – независимо колко нетърпимо е то по своя характер и колко не ви се харесва да бъде така.

На второ място: безогледната глухота на правителството за посланието на десетките хиляди избиратели, протестиращи вече месец и половина с искане за неговата оставка. Символното значение на тази глухота е идентично: Можете да протестирате, колкото си искате – казват днешните властници – на нас изобщо не ни дреме от това. Не ни дреме от вашето мнение, нито пък от мнението на вашия президент, не ни дреме от мнението на посланиците на основните европейски страни, не ни дреме от мнението на самия ЕС. Нашата властническа реалност няма допирни точки с вашите протестни въжделения – имаме си достатъчно полиция и специални служби, които да пазят границата между властта и народа непокътната.

На трето място: тъй наречената “актуализация” на бюджета и тегленето на един милиард лева външен заем – без да са ясни нито необходимостите, нито пък условията за това. С това правителството на Орешарски недвусмислено показа своята готовност за крадене – и напълно в традициите на предишната тройна коалиция, даде да се разбере, че етно-национал-социалистическата спойка и нейното марионетно правителство предприемат най-нагло, независимо от обществената нетърпимост към тях, поредното изтупване на брашнения чувал, наречен България – както бе в 1990-та , и в 1993-94-та, и през 1996, и при царското правителство, и при това на предишната тройна коалиция.

И на четвърто, но всъщност на първо по значение място – рестарта на антинационалния проруски проект за сроежа на АЕЦ “Белене”. Тук е редно да си припомним, че коалицията между БСП, ДПС и Атака не е създадена по време на  последните парламентарни избори. Тя бе създадена и развита в хода на референдума за и против АЕЦ “Белене” – и тогава рубладжийската спойка между трите управляващи днес партии беше повече от ясна. В крайна сметка – след 45 дни на протести – вместо своята оставка кабинетът на Орешарски сервира не пред нацията, а пред Националния съвет на БСП ясно заявеното намерение да строи “Белене”, като за целта отново ще се създават експертни комисии, които да потвърдят “целесъобразността” на проекта, и ще се търсят външни инвеститори.

Има един такъв инвеститор – и той се знае отколе – това е самият Путин и неговия федеративен бюджет, който още преди няколко години оферира възможността да ни отпусне държавен заем, който ние да изплащаме с доходите от централата. А откъде ще дойдат тези доходи на новата ядрена централа – чиято нерентабилност бе доказана от всички експертни оценки? Ами от нашите джобове, разбира се. От дебелите сметки за ток, който ще потребяваме, за да покрием с парите си руския заем.

Изваждането на този проект отново на дневен ред – след пропадналия референдум и решението за спирането му, потвърдено от НС и българското правителство, е нещо повече от национално предателство. То означава на практика заличаване на националната идентичност, отнемането на възможностите на България да води самостоятелна държавна политика.

При най-оптимистичния сценарий стойността на централата, която ще покриваме десетилетия наред с парите на българските данъкоплатци, ще бъде между десет и дванадесет милиарда евро. С този ярем на шията и с пълната, стопроцентова енергийна зависимост от Русия, за никакви национални политики не може да става и дума. Като – забележете – всичко това се прави при доказаното вече свръхпроизводсгво на електрическа енергия от български производствени мощности, при което около 20 процента от това количество изобщо не може да намери пазарна реализация – и се налага цели електроцентрали да бъдат спирани или да работят с намалена мощност.

Рекапитулацията от цялата тази политика, репресивна спрямо бъдещите шансове на страната ни, може да се изрази с думи като наглост, омерзение, нетърпимост. Ала когато хората въстанат срещу наглостта и подлостта на днешните управници – и открият, че техните ненасилствени граждански жестове не създават условия за промяна, те изпитват разочарование, последствията от което са дълготрайни и пагубни.

Защото тогава хората – и особено младите, знаещите и можещите сред тях, се оттеглят в реална или вътрешна имиграция.

Така България ще бъде лишена за пореден път от едно младо поколение, което е открило шансовете на гражданския дух и гражданската солидарност – и сега с покруса открива, че наглостта е по-силна, а лъжата – несъкрушима. Те ще си тръгнат – както си тръгнаха милион и половина техни събратя от предишните поколения, ще прекрачат границата на омерзението и ще гласуват с краката си през Терминал 2 – ще гласуват против тази проклета територия, която ограбва тяхното бъдеще и го натиква в блатото на лъжата и пошлостта.

Защото в страна, в която си намерил сили да кажеш своето “не” на подмяната, ала няма кой да те чуе, наистина няма никаква перспектива, нито пък шанс за достоен живот.

Ще останат старите, които още не искат да повярват, че животът им е бил прахосан нахалост.

Ще останат неуките примитиви.

Ще останат селяните и робите по душа.

Ще останат бай Ганьовците и циниците.

Та това е национално харакири – ще кажете вие – кой може да отреже по този начин клона, на който седи?

Не – е моят отговор – това е трансформация.

Чрез класовото прочистване на свободните и перспективни българи се извършва трансформацията на свободна България в нещо като руска колония – в нещо подобно на въжделената още от Восточния департамент Задунайска губерния. И това не е днешна цел – всъщност отдавна се работи по това – и България отдавна е нарочена като първата и може би единствена страна, която ще бъде отбита от европейските цивилизационни ценности и върната в орбитата на тоталното руско влияние.

Не е нужно да се питате защо. Ами за да се покаже пробивът. Да се вдъхне увереност у рубладжиите и агентите от петата колона навсякъде по света, че и те могат да успеят – както успяха червените боклуци у нас.

За целта умни, способни и свободолюбива българи просто не са нужни. И се прави нужното, за да бъдат отвратени и омерзени от близо четвъртвековното развитие на българската псевдодемокрация. Да бъдат изтощени до такава степен – и то толкова демонстративно от българските идиотии – че да плюят зад рамо и да си заминат.

Ще се запитате – ами празнотата, зейнала на тяхно място? Кой ще поеме нравствената отговорност за тяхното прокуждане, кой ще плати негативите от тяхната липса?

Спокойно – има кой. Те ще бъдат отпратени и… подменени. Българската национална общност ще бъде заменена от една компилация от шарени малцинства, в които особено важните акценти ще се падат на новите руснаци, поселващи се тук така, както някога англичаните са се поселвали в курортни градчета по високите части на Хималаите, за да се спасят от мусонните жеги. Ето ви две публикации, върху които си струва да се замислите.

Първата е във Vesti.bg  от 05.07.2013. В нея председателят на сдружение “Недвижими имоти” Иван Велков споменава, че “има приблизително 320 000 имота, които са собственост на руски граждани от черноморски и други региони”.

320 000 руснаци, резидентирани в България – плюс техните семейства – това май е внушителен брой, нали?

Но изглежда че всъщност са повече – ако се съди по това, че публикация в Livenews.bg от 29.07.2012 г. цитира данни, изнесени от зам. министъра на правосъдието Деница Вълкова на международен семинар в Слънчев бряг, организиран от Национална нотариална камара на България и Федералната нотариална палата на Русия. Според зам.министър Вълкова към този момент “347 000 руски граждани са закупили имоти в България.” В други публикации между впрочем се споменава, че по време на правителството на ГЕРБ алъш-веришът с български имоти е леко позатихнал, но след идването на власт на новата тройна коалиция е постигнат нов пик в продажбите на руснаци.

Всеки може да си направи сметка какво всъщност означава това.

И всеки може да се представи къде искат да ни отведат, теглейки ни за оглавника като покорни волове.

И всеки може да разбере – ако поиска, разбира се – че вече става дума не за ляво и дясно, не за политически капризи, а за оцеляването на националната ни идентичност – за независимостта на България.

Българската история таи не само срамни тайни – но и доста примери как мислят и как действат достойните българи при сродни обстоятелства – хора като Левски, като Ботев, като Стамболов.

Време е да си ги припомним. Докато още можем да си спомняме.

---

Милен Радев

Още една тъжна вест!
Току що Васил Станилов ми съобщава, че в София е починал проф. Михаил Огнянов…

Писал съм го неведнъж на различни места: за мен той беше буквално един от последните живи възрожденци, верен син на Битоля и Охрид, на българска Македония, млад по дух, неимоверен ерудит…
Благословен бях, че съм имал възможност да водя с него незабравими разговори, че съм чел книгите и статиите му…

Светла му памет!

Търсейки текстове, с които да го почета тук в този блог, попаднах на негова силна статия за един от най-западните и най-българските крайща – Костурско. В нея покойният Михаил Огнянов от своя страна отдава почит на малко преди това загиналия при крайно съмнителни обстоятелства при първото си връщане в старата Татковина проф. Благой Шклифов. За мен текстът е особено ценен, защото тъкмо на проф. Михаил Огнянов дължа запознанството си и с Благой Шклифов. Това стана малко преди насилствената му смърт през септември 2003 г…

По приумиците на интернета току що откривам един уникален видеодокумент, който някой е спасил частично и качил в YouTube. Двамата днешни покойници, представят през 2002 г. своите книги в Охрид – българския Ерусалим, както сме свикнали да го мислим и чувстваме.

За съжаление самият Михаил Огнянов се вижда само за миг на подиума до Благой Шклифов, но все пак държа да приведа тук този кратък откъс по няколко причини: в памет на двамата покойници (през септември стават десет години от гибелта на тъй жизнения и динамичен, тъй изпълнен с планове Благой Шклифов – това се вижда и на видеото!), но и в памет на годишнината от Илинденското въстание, което отново припомняме сега. Костурско, откъдето бе проф. Шклифов и за което пише по-надолу проф. Огнянов е един от центровете на въстанието, имената на Васил Чекаларов и Пандо Кляшев, Лазо Поптрайков… са легендарни, техните  съратници и съседи от този край са понесли едни от най-страшните ужаси от развилянлата се османска власт и от страна на фанатичните гърци, водени от триждипроклетия владика Каравангелис…

И така. Първо уникалният видеодокумент:

---

..

И статията на проф. Михаил Огнянов от в-к Детонация, съхранена и взета назаем от прекрасния сайт на Васил Карлуковски:

---

Най-трагичният български край

Проф. Михаил Огнянов, “Детонация”, 10 септември 2004 г.

Този месец се навършва една година от гибелта на проф. Благой Шклифов. Неговата съдба е поредният щрих от трагедията на неговия роден Костурски край. Отдавайки почит на неговата памет, се замисляме и за неговия роден край като част от забравените български трагедии през последните 150 години.

Балканите са първите носители на името Европа. Сега те са болният район на Европа. Първото твърдение може да е източник на гордост, второто – на срам. Между тези две противоположни характеристики има причинно-следствена връзка. Tя е в широко известното твърдение, че Балканите са свърхнатоварени с история. Народите, които сега ги населяват, поемат непоносим исторически товар от истинските си или мнимите си предшественици. Смятайки, че това е особено ценно богатство, те влизат помежду си в остри стълкновения за разпределението му. Шампиони в това отношение са гърците. С по-голямо или по-малко основание те монополизират цялото историческо наследство от древните елини, Александровите македонци, ромеите на Източната римска империя т.н. Както другаде съм писал, този непоносимо тежък исторически товар не може да не деформира националната психика. В това е всъщност “нещастието да си грък”. Всички сегашни балкански народи са се образували в резултат на продължителен исторически процес, който непрекъснато ги моделира. Не може да си харесаме само един определен изолиран исторически период, за да се обявим за монополни негови наследственици.

Сегашните гръцки и български народи, поели определено наследство от своите предшественици и съседи, реално са се оформили през последното хилядолетие. През това хилядолетие са били във взаимна борба. Известно е, че войната сближава народите не по-малко от мирното съжителство. Още в ранната си творба “Казаци” Лев Толстой отбелязва, че сходството в бита и поведението на казаците с това на черкезите е резултат на борбата между тези две племена. Както сегашните гърци, така и българите са заели много от жителите на Източната римска империя. Разбира се, сегашните гърци, наследили техния език, са приели по-голяма част от това културно наследство. Но и ние в определен смисъл сме рожба и на остатъците на Източната римска империя (заедно с другите наследства – прабългарското, славянското, тракийското и на други народи). Както става при всека подялба на наследство, възникват конфликти за територии, население, културни богатства. Най-остри са били конфликтите в “зоните на контакт”. Такъв е Костурският край.

Костурско заедно с останалата част от югозападна Македония и Южна Албания е било ядрото на Самуилова България и там е оказана последната упорита съпротива срещу Българоубиеца. През средата на ХIХ век взима активно участие във възрожденските борби. Не съм си поставил задачата, нито имам компетентността да пиша за възрожденските борби на този край. Неотдавна обаче един мой приятел – проф. Златан Златанов от Варненския медицински институт – ми изпрати спомените на своя прадядо свещеник Златко Каратанасов и ще си позволя да цитирам редове от тях.

“Обзет от скръб по изгубената ми родина и свиден бащин дом, сърцето ми се свива от болка, а душата ми копнее за родно място. В най-южната част на Югозападна Македония, дето слънцето по-жарко грей, там е бащиното ми огнище – с. Бобища, Костурска околия”.

Градът Костур е имал смесено население – турци, българи, гърци, евреи, но митрополитът, макар и грък и патриаршист, до края на XIX век е носил титлата “Екзархоу пасис палеас Воулгариас” (Екзарх на цяла стара България). Селата обаче са били почти изцяло български, с български имена, сега оцелелите са прекръстени. Описана е борбата за български училища в този край за периода 1868–1903. Тя е била започната от Георги Динков Дързилович, извесния даскал Динката от спомените на Димитър Благоев, който го определя като “български националист”. Край на българското просветно дело поставя Балканската война, която ”изкопа гроба на Македония и Тракия”. Главен гонител на българщината в този край е бил Костурският митрополит Германос Каравангелис “по звер и от самите турци”. Наскоро са преиздадени неговите спомени “Македонската борба”, в които може да се види погърчването на този край от гръцка гледна точка. В синхрон с него е действала и “Гръцката въоръжена пропаганда”, изпълняваща директивата “българин да не остане”,начело с гръцкия офицер Павлос Мелас. За гърците той е герой, но в спомена на костурчани – злодей. В българската и гръцка историческа литература е дадена тази противоположна оценка. Образът, който си е самообрисувал в писмата си, е по-близък до българската оценка. Най-известно е нападението на с. Загоричани, където са избити 60 жители, включително жени и деца. Примерите могат да се умножат. Манталитетът на извършителите може да бъде изразен с канибалската премъдрост на андартина Зорба Гъркът от едноименния роман: За да станеш мъж, трябва да си вкусил месо от българин или турчин *. Разбира се, и ВМОРО не им оставала длъжна. Във филма “Мера според мера” има една силна сцена “Сестра жали брата”–гъркоманин, убит за предателство от брат си –българин (във филма действието става малко по-на изток от Костурско – в Енидже-Вардарско, но тези трагедии са се развивали из цяла Южна Македония).

Илинденското въстание се разгоря най-силно в Костурско. Там населението взима най-голямо участие, въстаническите отряди са най-многобройни и организирани, водят се победоносни сражения с аскера. Летописецът на Илинденското въстание Христо Силянов определя сражението на Бигла като “грандиозно”.За разлика от другаде тактиката им не е отбранителна, а нападателна. Въстанието там трая най-дълго – от 20 юли стар стил (2 август) до втората половина на октомври когато прославените отряди се стопяват до малки чети. Прославят се войводите Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Митре Влаха, Иван Попов, Лазар Поптрайков… Миналата година бяха издадени спомените на Васил Чекаларов. И там се повтарят жестокостите на турската власт –  до 20% от къщите са опожарени, Костурско е на второ място по процент на избитите жители след Охридско…

Тези жестокости се повтарят от гръцките власти през 1912-1913. През Балканската война достигат до Костурско четите на ВМОРО. Един от техните войводи е писателят Христо Силянов, който описва този поход в книгата си “От Витоша до Грамос”. Вместо турците, там неприятели се оказват съюзниците – гърци. С измама е обезглавен славният войвода Васил Чекаларов. Поведението на гръцките власти е описано в международната Карнегиегиева анкета.

Както пише в тази анкета, гърци и сърби оставиха в Македония “един обезглавен народ” – лишен от своята интелегенция: учители, свещеници и други образовани люде. Всички трябва да се признаят за гърци и да научат гръцки. Тезата на гръцките власти е била, че до 1903 всички са били гърци, след това екзархията и комитаджиите са ги накарали да се пишат българи и който не иска да си възстанови гръцкото съзнание, ако не напусне и отиде в България, ще бъде убит или изселен по островите. Това продължило до Втората световна война.

След Първата световна война гърците проведоха етническа чистка в Тракия и Македония. Използваха се различни методи – насилствени, полунасилствени и легални, вариращи от убийства и изселване по островите до международни споразумения. Едно от тях беше спогодбата Молов-Кафандарис. По нея в България се заселиха няколко десетки хиляди бежанци. Гърците поначало не приемат съществуването на македонска нация, но нашенците там, даже без да знаят коминтерновското решение, почнаха да се самонаричат македонци: ако кажехме, че сме българи, ни биеха и убиваха, ако кажехме – македонци, оставяха ни на мира. Така и там, по механизъм различен от Югославия, започна да се разпространява македонското самоопределение. Най-суров е бил режимът при диктатурата на Метаксас. За една българска дума – 100 грама рициново масло.

След капитулацията на Гърция през 1941, Костурско беше окупирано от италианска войска, но остана в рамките на гръцката държава. Българската войска и администрация стигнаха до бившата гръцко-югославска граница. В Костурско действаха националистически гръцки отряди – андарти, които тероризираха нашенските села. Там почнаха да се образуват чети за самоотбрана. Тогава ВМРО–Иван Михайлов изпрати свои активисти да помогнат при организирането им. Там загина архитект Борис Огнянов, брат на известния журналист и поет Христо Огнянов. След капитулацията на Италия стана очевидно, че победата клони към антихитлеристката коалиция, комунистическото партизанско движение се засили и членовете от тези единици за самоотбрана почнаха да преминават към комунистическите партизани. Все пак те бяха за предпочитане пред националистическите андарти. Ние тогава живеехме в Битоля, която отстои на около 15 км от гръцката граница и лесно достигаха до нас известия за тези събития в Леринско и Костурско. По-късно, след 9 септември 1944, там се образува партизанска бригада “Гоце Делчев”.

След споразумението във Варкиза между комунистите и кралското гръцко правителство тя бе разформирована, но членовете й по-късно се вляха в партизанската армия на Маркос и участваха в тригодишната гражданска война в Гърция. Нашенците бяха гръбнакът на тази армия, подмамени от полуобещанията, че ще се образува “славяно-гръцка независима република Македония” Така Костурско стана бойно поле между сталинската агресия и антикомунистическата отбрана. Нашенците станаха неволни съюзници на комунистите с надеждата, че те ще ги спасят от гръцките шовинисти. По този начин те станаха прицел не само на гръцките шовинисти, но и на притеклите им на помощ английски и американски сили – предимно авиация. За пореден път селата бяха опожарявани – този път с напалм. Въпреки техническото превъзходство на противника армията на Маркос оказа неочаквано продължителна съпротива. Разбира се, помощ идваше от комунистическия север – България, Югославия, Албания. Накрая фронтът рухна по две непосредствени причини – Маркос беше сменен от Захариадис, който заповяда авантюристичен поход към Атина.

Втората причина беше когато Тито се скара със Сталин и прекъсна подкрепата си за партизаните. Тогава към България, Югославия, Албания придойдоха бежанци. Тези от нашенците, които дойдоха в България, не ги оставиха тук, а ги заселиха чак в Централна Азия – около Ташкент. Комунистическите власти знаеха, че ако останат тук, ще се слеят със своите сънародници – българи и ще бъдат загубени като резерв на Гръцката комунистическа партия. Има случаи, когато братя, заселили се в България през двадесетте години, можеха да видят своите братя и други роднини само на гарата, при минаването им транзит за Азия. Свидетел съм на срещи между братовчеди 25 години след това при Хрушчовото размразяване – от Ташкент, от Унгария, от Войводина… Това комунистическо национално престъпление е почти неизвестно.

В Република Македония и сега всяка година стават срещи на “децата бегалци” (бежанци) от гръцка Македония.

Един от тези “деца бегалци” беше Благой Шклифов.

Той е роден в село Черешница, в полите на Вич планина през 1935. През 1948 г, в края на гражданската война, напуска опожареното с напалм родно село и през Югославия се заселва в Унгария заедно с други бежанци от Костурско, Леринско, Преспанско, Воденско. Завършва висшето си образование в Унгария, която му става втора родина. През 1964 идва в България – неговата истинска първа родина, макар и роден отвъд нейните граници. Изкарва аспирантура в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и през 1969 защитава десертация на тема “Костурският говор”. Езиковият материал го е събирал между своите земляци – бежанци. Последва монография върху долнопреспанския говор, за пастирския език и др. В началото на 90-те години защитава дисертация за доктор на филологическите науки с някои теоретични постановки, основани върху проучванията му върху югозападните български диалекти. Основният извод върху костурските говори е, че те принадлежат към западните български говори, но с някои особености, които ги свързват с източните, затова по-точно е да се каже, че те са междинно звено, макар и географски несвързано с източните, както и с родопските.

Вълнуваше го проблемът с българската глототомия – разделянето на литературния език на български и македонски. Една от предпоставките, които улесниха македонистите да направят това, той виждаше и в абсолютното доминиране в българския литературен език на източните говори. Последните му трудове бяха посветени на въпроса за “Разширяване на диалектната основа на литературния български език”. По примера на унгарците препоръчваше да се приемат като равностойни дублети думи от източните и западните говори. Тези свои възгледи защитаваше безкомпромисно и тук и в Република Македония. В края на септември замина за Сяр (нашенците там “якат”, по гръцки е Серес) да събира езиков материал и не се върна. Загина при неизяснени, много съмнителни обстоятелства. Каквато и да е причината за неговата гибел, ние трябва да му отдадем почит като към жертва в изпълнение на научния и патриотичния дълг.

За политиците присъединяването към Европа включва политически, стопански и военни проблеми, но за балканските народи това е повърхностната, външната страна на процеса. Основният проблем е възприемането на европейската ценностна система в нейната дълбока същност. Манталитетът на всички балкански народи носи едни или други деформации, наследени от трагичното им минало. Гърците, макар и формални членове на Европейския съюз, не са свободни от манталитет, който е несъвместим със съвременния европеизъм. Най-силна черта на този манталитет е шовинизмът, който на Балканите има за конкурент само сърбите. Редица от недостатъците ни са общи с гърците, но не и шовинизмът. Петер Юхас в статията, посветена също на Благой Шклифов (в. “Про&Анти” бр. 33 т.г.), цитира една мисъл на Ат. Далчев:

”Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм.”

Разбира се, сега не може да проповядваме егоизъм в буквален смисъл, но трябва да защитаваме националните интереси по начин, незасяга правилно разбраните интереси на другите. Гореописаните трагедии не са призив към омраза, а усилие за един общобалкански катарзис, така както го е разбирал Аристотел.

* Преди няколко години тогавашният министър на културата на Република Македония проф. Димитър Димитров, родом от Воденско, поиска отмяната в Скопие на представянето на балета “Зорба Гъркът” по музика на Микис Теодоракис поради тази канибалска реплика.

---

В памет на току що починалия доайен на българската болка по и от Македония проф. Михаил Огнянов публикувам тук още един негов текст.

Избрах точно този текст не, разбира се, защото бе написан по повод моята статия “Буре с барут или романтичен блян”, а защото в него покойният проф. Огнянов много концентрирано излага същината на своето виждане за отношението на България към задосоговска Македония и нейните жители. А също за сложностите с представянето на тези отношения на европейската сцена.

М.Р.

---

С разбиране и съчувствие

Михаил Огнянов, в-к Про и Анти брой 11 (20 – 26 март 2009 г.)

Тук публикуваната статия на Милен Радев “Буре с барут…” за авторитетното австрийско списание WESPENNEST, предизвика различни реакции в Македония и Германия. В Македония тя е посрещната с негативни емоции, в Германия с логическо неразбиране на българските стремежи.

Това поставя пред нас въпроса, как да представяме нашето отношение към Република Македония пред македонците и пред европейците. Към жителите на македонската република трябва да се отнесем със съчувствие и разбиране. Изтърпените трагедии през ХХ век причиниха дълбоки травми в народната психика. Македонизмът в сегашния му вид представлява силна психологическа реакция на преживяното в миналото и на тегобите в съвременността. Почти всеки гражданин на Република Македония си има своята лична драма.

В същия брой на списанието, в което е публикувана статията на Милен Радев, има и стихове от големия македонски поет Богомил Гюзел. Той е син на интелектуалеца и великомъченика на Македония Димитър Гюзелов убит от сърбокомунистите заради неговата българщина. В детството си той е преживял убийството на баща си, в ранната младост съдбата на син на “народен неприятел” Той си знае как е намерил сили да преодолее тези психотравми и е успял да стане най-големия поет на сегашна Македония.

Може би не така трагични, но също изпълнени с драматични перипетии, са съдбите на всички жители на тази малка и крехка република. Такава е психологическата основа, която подхранва фантазиите за миналото величие на Македония.

Може да си представим тяхната реакция, когато им се поднесат далеч по-скромните доказани исторически факти. За облъчените от македонизъм сдържаният и концентриран текст на Милен Радев е непоносим.

Историческите факти трябва да им се поднасят като лекарство подсладени и на малки дози. И като лайтмотив трябва непрекъснато да се повтаря, че ние поддържаме независимостта и целостта на македонската република, признаваме тяхното право на национално самосъзнание и език. И доказахме това с факта, че признахме първи независимостта на републиката и официалния им език. Да ги успокоим, че ние не пренасяме миналото в съвремието. Надеждата ни е и те да направят същото.

Историческата наука си има свои правила и учените историци трябва строго да ги спазват. Широката европейска общественост се интересува не толкова от самите исторически факти, колкото от злоупотребата с тях за влияние днес.

Тя се страхува от това, че позоваването на историята може да послужи като детонатор на това „буре с барут“, какъвто смятат, че е Балканският полуостров. Затова при изнасяне на факти от балканската история трябва да се предпазваме от алюзии за съвремието и в никакъв случай да не използваме исторически аргументи за прекрояване на границите.

По време на Титова Югославия македонските историци се ползваха с международен комфорт. Положението на необвързана страна осигуряваше подкрепата и на двата противопоставящи се блока. И затова югославският македонизъм намери подкрепа сред по-широката европейска общественост. Още повече името на Александър Македонски бе известно на всеки ученик и е далеч по-известно от името на България. Това представлява определена трудност за по-широкото разпространение на българската гледна точка.

Това го знаят сегашните македонски ръководители и се опитват да го използват за своята кауза, макар и да знаят, че връзката между сегашните македонци и Александровите е твърде косвена и научно неубедителна. Дали ще сполучат с тази своя хитрост? От друга страна, с това те предизвикват Гърция, която отдавна е наложила монопол върху Александровото историческо наследство. Така се сблъскват историческата романтика с политическата реалност.

Германия е в морален дълг пред България. Това трябва да го разберат германците. През двете световни войни нашите съседи бяха съюзници на победителите Англия и Франция. Затова техният глас се чува по-добре в Европа. България беше съюзник на победена Германия.

България е малка страна и след пораженията не можа да възстанови предишния си устрем. Германия е велика страна и след пораженията почти успя да възстанови предишното си положение. Не знам каква е причината да забрави България. Може би това е недоизживеният комплекс за виновност за Дахау и Освиенцим. А на англичаните тежи ли им споменът за Дрезден?

Без да забравя своите и чуждите грехове, Германия е морално задължена да разбира по-добре България.

---

Господин Радев, здравейте,

Пиша Ви по повод на материала за Траян Радев.

Накара ме да си припомня изказване на един от покойните ми дядовци, което всъщност така и не забравих, запечатало се е в съзнанието ми: един ден, отдавна, вървейки по ул. “Асен Златаров”, двамата с него видяхме възрастен човек, много окаян на вид, който ровеше в една от кофите; спряхме се и дядо ми каза:

“Tова е професор еди кой си (уви, не запомних нито името му, нито призванието)… Да знаеш, че това само в България може да се случи.”

Темата е безкрайна; и на други места по света (вероятно?!) се случват подобни неща.

Със сигурност, обаче, у нас, след нахлуването на варварската комунистическа власт (подир която трева не никне) истински ерудираните хора и, парадокс, истински милеещите за България, като Симеон Радев, са изолирани и унищожени – много от тях физически, други чрез унижение и захвърлени в изгнаническа мизерия.

И то така, че никой да не се сеща за тях – никой да не знае за тях.

Мисля си, че само един наистина неприкосновен и свободен дух (какъвто е притежавала Бистра Винарова, например) – уверен в “силата на вкуса” си – може да оцелее и да противостои, в себе си, на униженията.

Спонтанно реших да споделя тези разсъждения, защото статията Ви за Траян Радев <…>, синтезира размисли, които не са ме напускали.

А и исках – което е по-важното – да изкажа поздравления <…>. Защото става дума за важни неща.

Това е.

Поздрави!

Елица Попова

---

Милен Радев

Осени ме прозрение (други може да са го имали и по-рано, на мен ми е за пръв път).

Паметникът с въоръжения тулуп, с работника и селянката в центъра София може да има само едно название.

Само него смятам да използвам от тук нататък.

“Паметник на съвеЦкото робство”.

Или “Паметник на руско-съвеЦкото робство”.

За просветена и читава публика като тукашната всякаква аргументация е излишна.

---

Milen Radev

Seit fast zwei Monaten erreichen uns aus dem sonst so nachrichtenarmen Bulgarien Meldungen, Bilder und Videos von ungewöhnlichen Massenprotesten.

Zigtausende versammeln sich Tag um Tag bei brütender balkanesischer Hitze im Zentrum der Hauptstadt Sofia. Darunter auffallend viele junge Leute, aber auch Veteranen der in Bulgarien Anfang der 90-er Jahre missratenen Wende. Die Gebäude der Macht werden umzingelt von Angehörigen der gebildeten Schichten, von armen Menschen aus den Randbezirken und der Provinz, von Künstlern und Wissenschaftlern, von friedlichen und witzigen, karnevalistisch und sarkastisch agierenden Demonstranten.

Dicht gedrängt, mit Kind und Kegel treten sie an und stellen immer wieder nur eine Forderung: den Rücktritt der erst seit Juni amtierenden linken Regierung.

Die Empörung über das als Regierung der Wahllüge und des Betrugs bezeichnete Kabinett und über das Parlament, in dem eine unselige, herkömmlicher politischer Logik widersprechende Koalition herrscht, ist gewaltig.

Das Land kennt  keine vergleichbaren Unruhen aus den letzten 15 Jahren. Immer weitere Kreise der Bevölkerung schleißen sich der Verweigerung an, die Staatsgeschäfte verharren seit Wochen praktisch im Stillstand.

Die Parlamentswahlen im Mai hatten die BSP-Sozialisten verloren. Knapper Sieger wurde die bis dahin regierende konservative GERB-Partei. Und dies trotz massiver Skandalisierung und kaum vorstellbarer Verleumdungskampagnen gegen GERB in den Medien, die mehrheitlich von BSP-nahestehenden Oligarchen abhängig sind.

Entgegen anderslautenden Erwartungen, kam es dann aber nicht zu einer „großen Koalition“ zwischen Konservativen und Sozialisten.

In atemberaubendem Tempo einigte sich die Führung der BSP unter ihrem Vorsitzenden Stanischew auf eine Koalitionsregierung mit der sogenannten „Türkenpartei“.  Diese Partei für Rechte und Freiheiten (DPS) vertritt die etwa 10 Prozent der Bevölkerung, die der türkischen Volksgruppe in Bulgarien angehören.

Für die Öffentlichkeit völlig überraschend sollten die zu einer Mehrheit fehlenden Abgeordnetenstimmen von der vierten Partei im Parlament, der rechtsextremen, faschistoiden, antisemitischen Partei Ataka kommen. Ins Deutsche übersetzt heißt Ataka Angriff. Das alte deutsche NS-Blatt diente als Namenspatron der Partei.

Gestandene Beobachter und politische Laien konnten ihren Augen nicht trauen. Schon am zweiten Tag nach den Wahlen erklärte die Führung der Sozialisten, sie sei zu Gesprächen mit Ataka bereit, um sich deren Unterstützung zu sichern.

Die schon immer mit Fremdenfeindlichkeit und mit extremer antitürkischer Hetze auffallende Ataka kümmerte sich plötzlich nicht mehr um ihr Geschwätz von gestern. Sie vergaß auch ihre „antisozialistische“ Rhetorik und bot sich als Mehrheitsbeschaffer an.

Diese de facto Dreierkoalition aus Sozialisten, aus angeblicher „Türkenpartei“ (in deren Führung aber viele bestens mit Oligarchenkreisen vernetzte ethnische Bulgaren sitzen) und aus faschistoiden Populisten wurde auch zügig vom Parlament gewählt.

Seitdem überrascht, schockt und empört diese Regierung mit jedem ihrer Beschlüsse nicht nur weite Kreise der bulgarischen Öffentlichkeit, sondern auch die Vertretungen wichtiger EU-Länder in Bulgarien.

Die Botschafter Deutschlands und Frankreichs z.B. mischten sich unter die Protestierenden und gaben in Interviews ganz undiplomatisch zu verstehen, dass eine Regierung, die sich blind stellt und trotz allabendlicher wogender Menschenmassen auf den zentralen Boulevards der Hauptstadt stur von „2 bis 3 Tausend bezahlten Provokateuren im Dienste ausländischer Stiftungen“ spricht, einfach den Kontakt zur Wirklichkeit verloren hat.

Ein gewichtiger europäischer „Akteur“ aber fällt immer mehr durch sein lautstarkes Schweigen zum Fall Bulgarien auf. Und dies, obwohl sich dieser Akteur ansonsten gerne als das soziale Gewissen des Kontinents und als besonders feinfühlig gegenüber jeder Hetze und allen Verletzungen der Menschenrechte in einem der neuen EU-Länder profiliert. Vor allem, wenn sie von rechts kommen…

Gemeint ist die Partei der Europäischen Sozialisten (PES).

Ihre Lage ist nicht gerade beneidenswert: der junge Parteiführer der bulgarischen BSP Stanischew, der zu Hause die Einigung mit den Nazis von Ataka ausheckte und der ihnen Solidität und „große Nähe zu unseren Positionen“ bescheinigte, ist nämlich gleichzeitig PES-Vorsitzender mit Ambitionen auf noch höhere Weihen…

Kennen sich etwa die Genossen in Berlin, Paris und Brüssel nicht so genau aus in der verworrenen balkanesischen Parteienlandschaft des noch jungen EU-Mitgliedslandes? Dann wollen wir ihnen mit Informationen aus eigener Recherche helfen.

Politische Beobachter in Bulgarien sind sich einig, dass Ataka genauso wie die „Türkenpartei“ (DPS) und viele andere kleine und kurzlebige politische Gruppierungen der Nachwendezeit von Strukturen der ehemaligen KP und heutigen BSP ins Leben gerufen wurden. Bei der DPS geschah dies sogar unter Umgehung der Verfassung, die gar keine ethnischen oder religiösen Parteien erlaubt.

Dafür diente die „Türkenpartei“ über die Jahre stets als Mehrheitsbeschaffer für die BSP. Seit der „Wende“ war sie in irgendeiner Koalitionsform fast immer an der Macht.

Ataka entstand 2005 quasi aus dem Nichts, verfügte aber von Anfang an über ein auffällig gut gefülltes Budget und einen starken Fernsehsender, der sich mit plumper anti-jüdischer und anti-zigeunerischer Propaganda hervortat, mit Hetze gegen die bulgarischen Türken und gegen den verruchten Westen.

Einflussreiche Figuren aus der Schattenwelt früherer Stasi-Offiziere und heutiger Wirtschaftsgrößen, die der BSP-nahestehen, sind immer wieder mit der Gründung von Ataka in Verbindung gebracht worden.

Führer und Gründer dieser Partei ist der Journalist Volen Siderov. Ende der 90-er Jahre war er, wie es heißt, Pressechef der Firma Overgas – einer 50 %-igen Gasprom-Tochter.

2006 konnte ich herausfinden, dass vier Jahre davor, in 2002, der damals noch kaum bekannte Siderov einer folgenschweren Einladung nach Moskau folgte. Dort fand eine „hochkarätig“ besetzte und in großzügigem Stil organisierte internationale Konferenz zum Thema „Globale Probleme der Weltgeschichte“ statt.

Veranstalter war eine Nachfolgerin der Hochschule des Leninschen Komsomol aus Sowjetzeiten, die sogenannte „Moskauer Sozial-Humanitäre Akademie“.

Auf vielen einschlägigen russischen und ausländischen Internet-Seiten wurde diese Konferenz seither ungeniert als eine der wichtigsten revisionistischen und antisemitischen (“antizionistischen” in ihrem Duktus) Veranstaltungen gefeiert. Auch den Slogan „Revisionisten aller Länder vereinigt euch!“ brachte man häufig mit dieser Konferenz in Verbindung. Einige der dort gehaltenen wissenschaftlichen Abhandlungen tragen Titel wie „Treblinka, eine kritische Analyse der offiziellen Thesen“ oder „Der zionistische Faktor in den USA“. Letztere gab der ehemalige Ku-Klux-Klan-Anführer David Duke zum Besten.

Ein nettes „Familienfoto“, das inzwischen aus fast allen Internetressourcen verschwunden ist, konnte damals noch gesichert werden. Darauf sieht man den angehenden Parteigründer und zukünftigen Verbündeten der bulgarischen Sozialisten Siderov (1.Reihe, rechts außen) in illustrer Gesellschaft.

Unter anderem sind folgende Holocaust-Leugner und amtlich bestätigte Antisemiten zu erkennen: Russ Granata (USA), 1.Reihe, 2. v. l., Jürgen Graf (Schweiz u. Weißrussland), 1.Reihe, 3. v. l. und Fredrick Toben (Australien) 1.Reihe, 2. v. l. In der 2. Reihe sieht man als 3. v.l. den  Ku-Klux-Klan Mann David Duke (USA).

Besonders interessant erschient mir der nette Mann in der 1. Reihe, links außen: der Marokkaner Ahmed Rami. Nachdem er wegen Terrorismus aus seiner Heimat fliehen musste, lebt er seit 1973 in Schweden als politischer Asylant. Über Ahmed Rami kann man im Internet vieles nachlesen. Er gilt als bekennender Islamist, auch werden ihm Kontakte zu Al-Qaida nachgesagt. Jahrelang betrieb er von Schweden aus den Sender „Radio Islam“ bis dieser wegen rassistischer und antisemitischer  Propaganda geschlossen wurde. Danach zog das Radio nach St. Petersburg um und wurde dort auf einen russischen Namen angemeldet. Über Internet sendet es bis heute, auch auf Deutsch.

Aus 2005 ist ein Zitat von Rami vor dem Hisbollah-TV-Sender Al Manar überliefert. Nachdem er zuerst erklärt, dass er im Großen und Ganzen mit Bin Laden einverstanden ist, kritisiert er den Scheich wegen taktischer Finessen:

„Bin Laden hat einen großen Fehler gemacht, als er Amerika angriff. Ich hätte stattdessen den Schlag auf Tel Aviv gerichtet, weil die Amerikaner an sich unschuldig sind. Sie sind nur Opfer der Juden…“

Neben eben diesem Rami hielt nun Volen Siderov seine Antrittsvorlesung über „Die Globalisierung als letzte Etappe der Kolonialisierung des orthodoxen Ostens“…

Man stelle sich nun vor, wie in Moskau des Jahres 2002 mit großem Pomp eine „unabhängige“, von einer „kommerziellen akademischen Einrichtung“ organisierte Konferenz von Antisemiten und Islamisten stattfindet. Man versucht’s und scheitert sofort an der unmöglichen Zumutung. Weil man sich erinnert, welche antiislamische Hetze damals in Moskau im Zusammenhang mit dem Krieg in Tschetschenien offiziell betrieben wurde.

Moskau in 2002 war längst nicht mehr das Moskau Jelzins, wo alles Denkbare und Undenkbare frei und chaotisch veranstaltet werden konnte. Die Vorstellung einer Tagung von Kuk-Klux-Klan Leuten nebst Islamisten und Holocaust-Leugnern in der ehemaligen Komsomol-Schule ohne Mitwirkung von Putins früheren Kollegen, erscheint abwegig.

Die Moskauer Konferenz, auf der unser Held Volen Siderov quasi seine Gesellenprüfung ablegte, war nur denkbar und möglich, wenn dabei jene traditionell allwissende und allumfassende Macht schützend ihre organisierende Hand im Spiel hatte…

Nach dieser Konferenz begann in Bulgarien der Aufstieg von Siderovs Stern. In den Folgejahren gelang es ihm durch hartnäckige und gut dotierte Propaganda seine Anhängerschaft auf fast 10 % der Wählerstimmen hochzuschrauben. Schon bemerkenswert in diesem traditionell toleranten und historisch immer judenfreundlichen Land.

Ataka gilt allgemein als rechtsextremistisch. Ihre Schlägertrupps sind bullig und kurzgeschoren, sie gefallen sich mit Springerstiefeln und schwarzen Klamotten, der Gestus des „Führers“ Siderov kopiert altbekannte Wochenschau-Muster aus den 30-er Jahren.

Beobachter weisen aber auch auf Atakas ganz handfeste linke Programmatik hin: Antiamerikanismus, Europafeindlichkeit, Nationalisierung der Schlüsselbranchen der Wirtschaft, flächendeckende Enteignung und Ausweisung der westlichen Investoren (über die russischen, die im großen Stil den bulgarischen Küstenstreifen des Schwarzen Meeres aufkaufen, hört man von Ataka kein Wort).

Es bestätigt sich eben die altbekannte Wahrheit, dass sich das politische Spektrum bei extrem links und extrem rechts unweigerlich schließt.

Die angeblich so modern geschnittene schneeweiße Weste der bulgarischen Sozialisten wird aber nicht nur durch den Populismus und Antisemitismus ihres Bündnisgenossen Siderov befleckt.

Da ist noch mehr.

Die Partei lebt immer noch von dem Geld der zu Oligarchen mutierten früheren Kader und deren Nachkommen und von der Treue der alten, stur kommunistischen Garde in der Provinz. Im Vergleich zum Weltbild und zu den Einstellungen, die in der Masse der BSP-Anhänger herrschen, erscheint die deutsche PDS/Linke als ein Hort der aufgeklärten und reformierten Demokraten.

Erst vor wenigen Wochen hielt der moderne linke PES-Vorsitzende Stanischew wie alljährlich Hof auf einem der Gipfel des Balkan-Gebirges. Wo noch zu Diktator Shiwkows Zeiten ein monströses Monument zu Ehren der KP-Gründung errichtet worden war, ließ er sich nun feiern. Vor einigen Tausend Anhängern wurden die alten kommunistischen Kampflieder angestimmt, die Solidarität und die Werte der verflossenen Jahre hochgejubelt. Bewusst forderte man die Konfrontation mit den „pro-westlichen“, „vom Magnaten Soros bezahlten Krakeeler“ in Sofia heraus.

Das größte Zugpferd der BSP bei der Jugend, das „neue Gesicht der Partei“, ist ein pöbelnder Rapper namens Ohrfeigen-Mischa (das bulgarische Pendant zu Bushido). Sein neuester Coup war, dass er den früheren bürgerlichen Finanzminister Djankov im nationalen Fernsehen „ein jüdisches Ungeziefer, das Bulgarien ausgeraubt hat“ nannte.

Trotz des allgemeinen empörten Aufschreis in der Öffentlichkeit schadete diese Geradlinigkeit dem Rapper bei seiner Partei nicht. Er wird weiterhin von einem TV-Sender zum nächsten (wem die gehören, brauche ich aufgeklärten Lesern nicht zu erklären) gereicht und hofiert. Seinen Hasstiraden wird andächtig gelauscht.

Vor drei Wochen, als die Protestwelle schon rollte, kam die gesamte PES-Führungsriege zu ihrer Ratssitzung in die bulgarische Hauptstadt. Weiträumig abgeriegelt von den Menschenmassen wedelten der EP-Präsident Martin Schulz und der Vorsitzende der Fraktion der Sozialdemokraten Hannes Swoboda ein bisschen mahnend mit dem Zeigefinger, erinnerten allgemein daran, dass „der Dialog und die Kommunikation“ in der Gesellschaft verbessert werden sollten und gratulierten im Übrigen herzlich ihrem Genossen Stanischew zum Regierungserfolg.

Dann waren sie weg.

In Bulgarien blieben zurück: eine von den Realitäten losgelöste Regierung, ein nicht mehr funktionsfähiges Parlament und Tausende, die entschlossen sind, die missglückte Wende aus 1989 jetzt nachzuholen. Aber ohne die Fehler von damals.

Der Rücktritt der gelähmten und nur Zeit schindenden Regierung ist unausweichlich. Sie hängt für jede Abstimmung vom Wohlwollen ihres Steigbügelhalters Siderov und seiner Atakisten ab.

In Bulgarien hofft man, Europa und die europäischen Sozialisten mögen begreifen, dass sich nun die BSP selber zum Steigbügelhalter von fremden, bei weitem nicht europäischen Kräften verwandelt hat.

---

Милен Радев

Този текст написах вчера на немски, за да мога  да го ползвам в приятелски, медийни и политически кръгове  като информация за случващото се тези седмици в България.

Тъй като в оригинал текстът е предназначен за германска публика, известни дразнещи българското читателско око банални уточнения или дори стилистични похвати са неминуеми и – надявам се – разбираеми.

Статията току що бе препечатана в един от популярните, отличаващи се с политическата си некоректност и независимост политически блогове “Ос на Доброто”.

---

Почти два месеца вече откъм иначе не много богатата на новини България не спират да пристигат кореспонденции, снимки, видеокадри за тамошните забележителни масови протести.

Ден след ден десетки хиляди се събират под дъжд и пек, на безмилостната балканска жега в центъра на столицата София. Сред протестиращите правят впечатление преобладаващо младите хора, но се виждат и немалко ветерани на несполучилата българска промяна от началото на 90-те години.

Централните сгради на държавната власт са редовно обградени от образовани членове на средната класа, от с мъка придвижили се от далечните крайни квартали и от провинцията по-малко заможни хора, от артистични творци и учени, от мирно и остроумно, от карнавално и саркастично демонстриращи граждани.

Сбити на гъсто, дошли с децата и кучетата си, издигащи плакати и лозунги, всички тези хора настояват отново и отново за едно: оставка на поелото едва през юни властта ляво правителство.

Възмущението от т.н. правителство на изборната лъжа и на измамата и от парламента, излъчил една безумна, противоречаща на всяка политическа логика коалиция е огромно.

През последните 15 години България не помни подобно масово вълнение. Все по-широки кръгове се присъединяват към гражданското неподчинение, държавната дейност е на практика парализирана от седмици.

Парламентарните избори през май завършиха със загуба на социалистите. С малко, но все пак победител се оказа управлявалата дотогава консервативна партия ГЕРБ.

При това победител въпреки масивните скандални манипулации и въпреки невъобразимо долните кампании за оклеветяване, с които медиите бомбардираха избирателите. А медиите в България, както е известно, и тяхното разпространение, са в мнозинството си подчинени на близки до БСП олигарси.

Противно на очакванията след изборите не се стигна до някаква форма на споразумение между десницата и социалистите.

Със светкавична бързина ръководството на БСП под своя председател Станишев се договори  за коалиционно правителство с така наречената „турска партия“. Това Движение за права и свободи (ДПС) представлява главно турския етнос в България, възлизащ на около 10 % от населението на страната.

За изненада на мнозина се очерта, че недостигащите до мнозинството в парламента гласове могат да бъдат осигурени от четвъртата представена в Събранието партия – дясноекстремистката, фашистоидна и антисемитска партия Атака. На немски впрочем Атака се превежда като Angriff. Вдъхновител за това название е очевидно едноименният вестник на националсоциалистите в стара Германия.

Както опитни наблюдатели така и политически лаици не вярваха на очите си. Още на втория ден след изборите ръководството на социалистите заяви, че е готово за преговори с Атака за да си осигури тяхната подкрепа.

Самата Атака, която от години се проявява главно с ксенофобски и антитурски изстъпления изведнъж забрави своите вчерашни приказки, отказа се и от „антисоциалистическата“ си реторика и се предложи като ибрикчия на новото мнозинство.

Така организираната де факто тройна коалиция на социалисти, на ужким „турската партия“ (в чието ръководство обаче участват и немалко етнически българи, тясно обвързани с олигархичните кръгове) и на фашистоидните популисти бе набързо гласувана в парламента.

От тогава новосъздаденото правителство изненадва, шокира и възмущава с всяко свое решение не само българската общественост, но дори дипломатическите представителства в България на важни страни от Евросъюза.

Посланиците на Франция и Германия например се появиха на площада, срещнаха се с протестиращи и в свои интервюта дадоха съвсем недипломатично да се разбере, че правителство, което се прави на сляпо и което въпреки всекидневно бушуващото море от демонстранти по централните софийски булеварди заинатено предъвква някакви си „две-три хиляди провокатори платени от чуждестранни фондации“, просто е загубил връзка с реалността.

Един съществен европейски фактор обаче все повече се отличава със своето гръмогласно мълчание по българските дела. И то при положение, че иначе този фактор обича да се представя като автентичен гарант на социалната съвест на континента и като особено чувствителен срещу всички расистки ексцеси и нарушения на човешките права в новите страни членки на ЕС. Особено, когато причинителите са крайно вдясно…

Става дума за Партията на европейските социалисти (ПЕС).

Положението на ПЕС разбира се не е за завиждане: лидерът на другарите им от БСП Сергей Станишев, който уреди в родината си договарянето с нацистите от Атака и който потвърди публично, че атакистите били много солидни, похвали ги за тяхната последователност и каза че имали „много близки позиции с нашите“, същият този Станишев е същевременно председател на ПЕС и има мераци за още по-високи почести…

Но може би другарите в Берлин, Париж и Брюксел просто не са наясно кой, кой е в непрегледния балкански партиен ландшафт на все още младата членка на ЕС България? Да им помогнем тогава с някои информации от собствено разследване.

В България много политически експерти са на мнение, че Атака, както и ДПС, а и много други малки и мимолетни политически групировки през годините на прехода са генерирани с помощта на структури на някогашната компартия, а днешна БСП. В случая с ДПС това дори става в нарушение на конституцията, която забранява съществуването на партии на етническа или религиозна основа.

Затова пък всякога когато е нужно „турската партия“ ДПС вярно осигурява мнозинство на БСП в парламента. Не случайно от „промяната“ насам тази партия е почти винаги на власт в някаква коалиционна конфигурация.

Атака се появява през 2005 г. практически от нищото, но още от самото начало разполага очевидно  със значителни средства и с мощен телевизионен канал, който се отличава с примитивна антисемитска и антициганска пропаганда, насъсква срещу българските турци и срещу лошия Запад.

Стане ли дума в България за генезиса на Атака винаги с него се свързват имената на влиятелни фигури из сенчестия свят на бивши офицери от КДС и на днешни едри бизнесмени, близки до БСП.

Водач и основател на тази партия е журналистът Волен Сидеров. За него се твърди, че в края на 90-те години е бил пресаташе на компанията Овергаз, 50 %-на дъщерна фирма на Газпром.

В едно разследване от 2006 г. можах да установя, че четири години по-рано, през 2002, малко познатият тогава Сидеров получава покана за Москва, която впоследствие се оказва съдбоносна. Там той е гост на международна конференция, организирана много разточително и с „елитен“ състав на участниците. Темата на научните диспути е „Глобални проблеми на световната история“.

Конференцията се устройва от наследилата някогашната съветска Висша школа на Ленинския комсомол така наречена „Московска социално-хуманитарна академия“.

От тогава насам на много „специализирани“ руски и чуждестранни сайтове тази конференция се оценява като една от най-важните ревизионистки и антисемитски („антиционистки“ по тяхному!) прояви. Често конференцията е дори представяна под някак познатия лозунг „Ревизионисти от всички страни обединявайте се!“. Сред изнесените доклади се срещат заглавия като „Треблинка – критичен анализ на официалната версия“ или „Ционисткият фактор в САЩ“. Автор на последния е бившият лидер на Ку-Клукс-Клан в САЩ Дейвид Дюк.

Успях тогава да архивирам следната мила дружеска снимка, която междувременно е изчезнала от почти всички интернет ресурси. На нея се  вижда новобранецът-партиец и бъдещ съдружник на българските социалисти Сидеров (1 ред, най-вдясно) в много подбрана компания.

Разпознават се например следните прочути отрицатели на Холокоста и служебно доказани антисемити: Ръс Граната (САЩ), 1 ред, 2 от л., Юрген Граф (Швейцария и Белорусия), 1 ред, 3 от л. и Фредрик Тобен (Aвстралия) 1 ред, 2 от л. На втория ред се вижда като 3 от л. лидерът на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк.

Особен интерес според мен представлява симпатягата на първия ред най-вляво: мароканецът Ахмед Рами. Принуден да бяга от родината си той живее от 1973 г. като политически емигрант в Швеция. За Ахмед Рами може да се прочетат много неща в интернет. Той е известен като открит ислямист, приписват му се и контакти с Ал-Кайда. С години Рами ръководи от Швеция радиостанцията „Радио Ислям“ докато предавателят е спрян заради расистка и антисемитска пропаганда. Радиото се прехвърля и регистрира в Санкт Петербург на името на някоя си Лариса Рейнолдс-Дмитриева. До днес то предава по интернет, включително и на немски език.

Известен е цитат на Рами от негово интервю пред ТВ-канала на Хизбола Ал Манар през 2005 г.  След като споделя, че е привърженик на Бин Ладен той добавя само една малка забележка към тактиката на Шейха:

„Бин Ладен направи грешка като атакува Америка. Лично аз щях да ударя вместо това Тел Авив, защото американците са невинни хора. Те са просто жертви на евреите…“

Ето с кой Ахмед Рами Волен Сидеров изнася в Москва своя премиерен доклад на световната сцена за „Глобализацията – последен етап от опита за колонизация на Православния Изток“…

Нека се опитаме да си представим как в Москва през година 2002 с големи салтанати се провежда „независима“, организирана от „комерсиална гражданска академична институция“ конференция на антисемити и ислямисти. Опитваме се, но веднага капитулираме пред невъзможността на задачата. Защото помним какво антиислямско гонение на официално ниво цареше по онова време в Москва във връзка с Чеченската война.

Руската столица през 2002 вече съвсем не бе онази Москва от времето на Елцин, когато можеше хаотично да се организира и провежда всяка мислима и немислима проява. Идеята за обща конференция през 2002 на хора от Ку-Клукс-Клан с ислямисти и с отрицатели на Холокоста в някогашната Висша школа на Комсомола без съзидателното участие на бивши колеги на Владимир Путин изглежда абсурдна.

Московската конференция, на която нашият герой Волен Сидеров полага така да се каже своя чирашки изпит, е мислима и възможна само в случай, че една по традиция всемогъща и всезнаеща сила е била разпростряла над нея своите хладни ръчици…

След тази конференция звездата на Волен Сидеров започва да набира височина в България. През следващите години благодарение на настойчива и добре финансирана пропаганда той успя да спечели за свои привърженици почти 10 % от гласуващите. Нещо впечатляващо в една традиционно толерантна и исторически неподатлива на антисемитизъм страна като България.

По принцип Атака се смята за дясно-екстремистка партия. Около водача й се въртят групи от бодигардове-биячи с бръснати глави и бичи вратове, на мода са кубинките и черните одежди. На плакати и на публични сборища „фюрерът“ Сидеров не се свени да имитира с поза и жестикулации познати фигури от германските кинопрегледи на Третия райх.

В същото време обаче програмните постулати на Атака са типично левичарски: антиамериканизъм, враждебност към Европа, национализация на ключови отрасли от икономиката, повсеместна конфискация на имуществото и екстрадиране на западни инвеститори (за руските, които в момента изкупуват мащабно крайбрежната черноморска ивица на България Атака кой знае защо не обелва и дума).

Отново се потвърждава старата истина, че крайно лявата и крайно дясната част на политическия спектър неминуемо се припокриват.

При това уж тъй модерно скроената белоснежна риза на българските социалисти не е лекелясала само от популизъма и антисемитизма на техния съюзник Волен Сидеров.

И друго има.

Партията продължава да живее както от парите на мутиралите в олигарси стари кадри и техните наследници така и от непреклонната вярност на твърдоглавата комунистическа гвардия в провинцията. В сравнение с мирогледа и с общите настроения на преобладаващата маса от привържениците на БСП даже екскомунистите от партията ПДС в Германия заприличват на просветени и реформирани демократи.

Само преди дни модерният ляв председател на ПЕС Станишев свика както всяка година партията си на събор на връх Стара планина. Там където още по времето на диктатора Живков бе издигнат чудовищен монумент в чест основаването на компартията сега социалистите пируваха и се насъскваха взаимно. Няколко хиляди участника пяха старите комунистически бойни химни и носталгично си спомняха предимствата на розовото минало. Настървено търсеха конфронтацията с „прозападните“, „платени от милионера Сорос лумпени“ в София.

Една от водещите публични фигури, с които БСП се опитва да привлича младежта, „новото лице на партията“, както го наричат, е хулиганстващ рапър-мръсник, нарекъл се Мишо Шамара. Последният му шедьовър, с който той се вмъкна в новините, бе обръщението към бившия финансов министър Дянков като към „еврейска гад, която ограби България“.

Въпреки, че възмутените реакции отвсякъде не закъсняха, откровеността на рапъра ни най-малко не му навреди в партийно отношение. Брадатата му мутра продължава да е рекламното лице на БСП, канят го от един ТВ-канал в друг (едва ли е нужно да обяснявам на просветени читатели, на кого принадлежат телевизиите), слушат със страхопочитание озлобените му тиради.

Преди три седмици, в разгара на протестната вълна цялото ръководство на ПЕС се събра в българската столица за заседание на своя Партиен съвет. Изолирани зад обширни заграждения председателят на Европарламента Шулц и шефът на фракцията на социалдемократите Свобода помахаха леко укоризнено с пръст, поразмишляваха абстрактно за „нуждата да се подобри диалогът и комуникацията в обществото“, но преди всичко се надпреварваха да поздравяват своя другар Станишев за изборните резултати и за успешното правителство.

След това си взеха шапките и дим да ги няма.

А в България останаха: едно откъснато от реалностите правителство, един неработоспособен парламент и хиляди, решени сега да наваксат несполучилата промяна от 1989 г. Но този път без грешките от миналото.

Оставката на парализираното и мъчително печелещо време правителство е неизбежна. Съдбата му зависи при всяко гласуване от благоразположението на прислужника Сидеров и на неговите атакисти.

Гражданите в България не губят надежда, че Европа и европейските социалисти ще схванат навреме, че вече самата БСП се превръща в прислужник на чужди, съвсем не европейски сили.

---

Милен Радев

Навръх големия мюсюлмански празник Шекер Байрами решаваме, както ни е обичай, да се поразходим из берлинския район Нойкьолн (Neukölln, Noykölun, Yeni Kölun), да послушаме музика, да похапнем солени и сладки вкуснотии.

Като първо се налага да преодолеем изумено-неразбиращите погледи и забележки на германските ни съседи, когато им казваме накъде сме се запътили. Нататък е по-лесно.

Първата ни цел е старият буржоазен някога, а днес позагубил формата си квартал Риксдорф. Другото му име е Бохемският квартал, защото тук през XVIII век пруският крал приема и настанява за живеене стотици бежанци-протестанти, преследвани религиозно в Бохемия. Днес тук обитават главно преселници от южна и югоизточна посока.

Оказва се, че и сега в квартала намират убежище религиозно преследвани: в една от преките улички около Рихардплац дочуваме неочаквано мелодични напеви на непознат език.

Както сме си любознателни и без много церемонии влизаме в приветливата стара енорийска зала на някогашните бохемски хусити (последователите на Ян Хус). Попадаме на неделна служба на  Иранската презвитерианска реформирана община (реформираните са протестантско вероизповедание, последователи на Калвин и Цвингли).

Мили, открити мъже и жени, които си подават ръцете, пеят християнски химни и по призива на пастора един по един изповядват вярата си.

Не разбираме естествено и дума от службата и от свидетелствата им на мелодичен персийиски, но се прекръстваме отвреме навреме – хем, въодушевени от спокойната и ведра религиозна обстановка, хем за всеки случай – да не ни помислят за шпиони на иранските власти (всички тези, събрани в залата хора рискуват постоянно живота си, независимо дали са във или извън границите на ислямската република).

Продължаваме към центъра на днешните байрамски празненства, организирани от Германо-арабското сдружение на площад Карл Маркс плац. Оставям видеокадрите да говорят. Ще кажа само, че площадът бе изпълнен освен от музикални ритми и от хора с ориенталски произход (включително и немалко представители на българо-циганското население на Нойкьолн), опушен от дима на скарите, от аромати на шишове, пилешки пържоли и прясно сварено арабско кафе…

Празникът впрочем съвпадна с тържественото откриване на новата учебна години и въвеждането на първокласниците в училищата. По този случаи стана известно, че в Берлин през 2012 40 % от първокласниците са били с т.н. “миграционен произход”. За тази година се очаква техният дял да е нараснал с кръгло още 10 %…

..

След гостуването в арабската част на Нойкьолн припваме към разположената недалеч, посещавана главно от турци, най-голяма тукашна Шехитлик джамия. Още отдалеч ни сепват нестройните и дразнещи ухото, възпитавано музикално със звуците на Моцарт, Хайдн и Бетховен, писъци на зурни и кларинети, думтенето на тъпани и барабани.

В скоби ще кажем, че от тук нататък такива европейски уши се оказаха в абсолютно малцинство, затова и следващите кадри имат известна уникалност.

Попадаме в апогея на Байрама, който се води като празник на любовта към ближния, на благотворителността и миролюбието. За този апогей турската общност, ръководена от пропагандната  централа на Ердоганова Турция – организацията Ditip, бе избрала нещо специално: концерт и парад на традиционна османска еничарска музика.

Дълги години забранена след разпускането на еничарския корпус от султан Махмуд II, традицията на еничарските оркестри е възстановена през 1953 г. точно за 500-ия юбилей от завладяването на Цариград.

Ето че през 2013 г. за големия празник и германската столица получава възможност да се порадва на изпълненията на маскираните като еничари берлински младежи.

Е, вярно, че въпреки живописната възхитителна картина може някой да намери кусур и да се оплаче, че са прозвучали и нескрито националистически и реваншистко-патриотични нотки. Такъв мрачен мизантроп ще може обаче да се оплаче само, както се казва, на арменския поп…

Което ще се окаже трудна задача. Защото арменският поп, заедно със стотици хиляди свои сънародници бе изтребен през 1915 г. по време на Геноцида над арменците.

Двама от образно казано най-садистичните му убийци са на особена почит именно на мястото, където на Байрам 2013 еничарската музика възхваляваше миналото величие. Пред самата Шехитлик джамия се намират великолепно реставрираните гробове на Бахадин Шакир, член на ръководния комитет на младотурската партия и на Джемал Азми Бей, валията на Трабзон. И за двамата на марморните плочи е отбелязано, че са убити от в Берлин през 1922 г. от “арменски терористи” и се пожелава “мир на душите им”.

Пред гробовете на тези двама масови престъпници (Азми Бей, прочут главно с многобройни убийства на арменски деца, удавени по негова заповед в Черно море и с това, че подарява на приближените си като робини 9 – 12 годишни арменски момичета, а най-красивите оставя за сина си, е осъден през 1919 г. в самата Турция от турски съд на смърт и затова се укрива в Германия) турската младеж в Берлин днес се учи на любов и преклонение пред отечеството… И на затваряне на очите и на отричане на престъпленията от миналото.

Преди да дам “думата” на любителски заснетите с телефон и монтирани единствено с информативна цел кадри ще поясня само съдържанието на един от маршовете, които водената от т.н. “чорбаджибаши” (това е човекът с червената одежда с плюшения калпак на главата) пя за възторжена радост на присъстващите, веселящи се и хапващи семейства.

Ceddin, deden, neslin, baban
Hep kahraman Türk milleti
Orduların, pek çok zaman
vermiştiler dünyaya şan
Türk milleti! Türk milleti!
Aşk ile sev milliyeti
Kahret vatan düşmanını
çeksin o mel’un zilleti

Което приблизително може да се преведе така:

Следвайте предшествениците си, дедите си, поколенията и бащите
Турският народ винаги е бил геройски
Вашата армия много пъти през вековете
Се е прочувала по света
Турският народ! Турският народ!
Страстно обичай народа си
Срази душманите на отечеството
Така че проклетниците да се затрият

..

---

Милен Радев

Русия винаги е била поле , на което се води особено ожесточена битка (за жалост с почти неизменен печален резултат) между силите на земното зло и на Доброто.

Попадна ми следното изключително заглавие, което ме накара възторжено и гръмогласно да се смея колчем си го пусна днес…!

То сякаш събира във фокус както прекрасните страни на руската интелигенция, нейната смелост и талантливост, остроумието, гражданският ангажимент, с които тя винаги се е отличавала – така и тъпотата, свинщината, средновековната изостаналост и престъпността на управляващата я шайка.

Благодарение тъкмо на тези последните Русия днес не представлява нищо друго освен лагер на чумавите и прокажените, страшен пример за сплашване на непослушни деца и на лекомислени народи, реално осъществен земен ад под синьото небе…

И така: “Купи говно и подкрепи Россия!” на Семён Слепаков

..

Всюду в магазинах
Импортный товар,
Запад получает
Сказочный навар.

Качество товара
Крайне высоко,
С ним соревноваться
Крайне нелегко.

А на товар российский
Крайне низкий спрос,
Всюду мы отстали,
Кроме папирос.

Обувь для мутантов
Мебель для горилл,
А машины будто
Дьявол сотворил,

Для хромых дороги,
Мода для слепых,
Бритвы для бесстрашных,
Фильмы для тупых.

В этом положенье,
Сложном для страны
Все объединиться
Вместе мы должны.

Поддержи отечественного производителя…
Незамедлительно.
Даже если то что произвел он отвратительно,
Ему простительно

Если не безразлична
Страна родная тебе
Ты поучаствовать лично
Должен в её судьбе.

Купи говно и поддержи Россию.
Купи говно, ведь ты же патриот.
Купи говно и поступи красиво.
Купи говно – толкни страну вперёд.

Подари своей девушке на день рождения
Не серёжки от Тифани, а говно,
Ну а чтобы повысить ей настроение
Пригласи на российскую ленту в кино.

Отдыхай не в Италии, а в Анапе,
(плохо отдыхай)
Надевай не Армани, а просто штаны
(сшитые в Твери)
Подари холодильник маме и папе
(весом в десять тонн)
И наполни продуктами нашей страны!
(и звони в ноль-три)

Поддержи отечественного производителя…
(говна родителя)
И носи зеленый плащ из кожзаменителя
(будь отвратительным)

Пожертвуй своим комфортом
И здоровьем родных,
Чтобы экономика наша
Смогла остаться в живых.
Купи говно и поддержи Россию,
Кури говно и езди на говне,
Носи говно, плевать, что некрасиво,
Дари говно детишкам и жене.

Купи говно — пойди на этот подвиг
Оно — говно, зато своё оно
Купи говно, страна тебя запомнит,
Не будь говном, скорей купи говно!
Купи говно!

---

Марина Нитова

Нощес и днес на стената ми във Фейсбук се състоя разговор, породен от наглите руски демарши заради “осквернения” Паметник на съветското робство в София.

С вълнение четох спомените на Марина Нитова, които тя написа като коментари там. Смятам ги за толкова ценни, че ми се стори грехота те да останат и се губят разпокъсани и отнесени от фейсбуковия поток.

Затова реших да ги събера от няколко постинга и публикувам тук. Мисля, че въпреки неминуемата неравност в разказа, от тези спомени струи тъй нужната ни връзка с онази България, която днес остава само в разказите на малкото очевидци, в книгите и спомените.

М.Р.

---

Познавам руската армия. Бях 5 годишна и във вилата ни в Панчарево настаниха щаба на НКВД!

Имам много спомени и от тях и много неща. У нас беше евакуиран Димитър Шишманов, от вкъщи го взеха и го унищожиха. Вие, Милен знаете кой е той. Напоследък излязоха някои книги за него, не особено добри, но все пак.

Ако е имало в България убити от Съветската армия, сигурно са били тези, които може би са убили в нашето мазе в Панчарево, техни момчета, прегрешели нещо

Така се е говорело вкъщи.

При нас нямаше никакви немци, а те ги търсеха дори в кладенеца в мазето. Взеха спортния мерцедес на баща ми за нуждите на съветската армия. А баща ми тогава беше изчезнал безследно, едва майка ми го намери в Дома на слепите

За мен това са тъжни спомени, засега ще си лягам с приспивателно и тиха музика за релаксация…

Някой ден, ако ме осени музата, ще ти разкажа и добри неща за тези офицери. Било е страшно, майка ми 40 годишна, много красива, руса, аз дете на 5 години, слугини две, леля ми, без никакъв мъж вкъщи , такава е ситуацията, запомни я докато можеш. има продължение, но не тази нощ.

<…>

Ще си позволя да се върна на темата за съветската армия, нали за нея говорихме? Както писах по-горе, във вилата ни в Панчарево беше настанен щабът на НКВД! Баща ми изчезнал, майка ми го намери трудно в Дома на слепите, задържан, разпитван от Лев Главинчев!

А у нас, в същата стая, в която живя Димитър Шишманов последните си дни на свобода, се беше настанил капитанът или нещо такова с войнишката си жена. Непрекъснато правеха обиски, търсейки невидимите германци. Един ден капитанът предупреждава майка ми, че ще има обиск и й предлага да му даде за да запази при тях ценни бижута. Майка ми решила, че е добре да рискува и му дава в една торбичка малкото бижута, които имаше. Долу в хола имаше един ящик и до него стоеше денонощно войник с пушка. Офицерът слага торбичката там. Обискът минава , български кучета обръщат къщата нагоре с главата, нищо не намират и чудо, капитанът връща на майка ми торбичката с бижутата. Какво ще кажете за това?

И една смешна случка. Видели съветските войни вратовръзки на баща ми, така им се зарадвали, майка ми им подарила цял куфар с италиански вратовръзки и те си ги слагали върху униформите, „какая красота, галстук!“, въбще веселба и настроение.

Първият чужд език, който към проговорила, е руският. Аз съм си играла из вилата и влизах в хола при тях. Един ден майка ми ме търсила и аз съм отговорила от хола: „Маринче нету, она уехала в России“. Отново веселба.

А в това време баща ми ми е разказвал кака са го разпитвали в дома на слепите, как през нощите, пияни партизани са влизали в натъпканата килия, харесвали си някои хора, не знам по какво, изкарвали са ги на двора и се е чувало само картечниците.

Отново веселба,лагери, унижения и какво ли не. Баща ми оживя, но си отиде на 61 години от рак.

Щастлива съм, че Невена Крапчева беше моя приятелка. Имах и тази книга, но я подарих, както и почти цялата си библиотека. Мисля си, какво ли би казала Вена за сегашното положение в България.

Тя беше безкрайно ценен човек, уви изтощен организъм

Разсипаха я, таман си беше купила малко апартаментче на Струмица и скоро след това си отиде. Ценеше много майка ми, която почина на 100 години. Вена ми липсва много, такива хора като нея са рядкост. Знам какво ми е говорила за Костов, той е бил против реституцията, благодарение но Лучников живнахме малко, но малко, поехме си дъх

Имах голяма библиотека, дадох голяма част на градската библиотека. Аз нямам преки наследници, единственият ми син почина на 23 години от рак през 1989. Беше блестящ студент по история и четеше много.

Това е накратко моята драма, но живея още.

---

Вируси, които не могат да бъдат премахнати дебнат в интернет

Компютърът ви е заразен от няколко хиляди чернобилски токсични вируса. Никаква антивирусна програма или преинсталиране на операционната система няма да ви помогне. Отдръпнете се рязко от компютъра и излезте веднага от стаята. За да избегнете радиацията, с която той най-вероятно облъчва на поне 5 метра изпратете тъщата да го вземе и постави в сак или по-голяма чанта. Уговорете си среща в задния двор и Ги заровете на поне 5-6 метра дълбочина, за да сте сигурни, че радиацията няма да засегне никой от мирните жители. След изтичане на поне 2-3 седмици от заравянето му, може да изровите компютъра си. Бъдете сигурни, че няма да има и помен от вирусите, които са избягали най-малко на 2-3 хиляди километра от мястото.

Текстът е измислен и не трябва да се смята за съвет :) .

Защо гледаме турски сериали?

Днес в новинарската емисия на BTV зададоха този въпрос на малките палавници. Техните отговори естествено бяха много в страни от истината, но най-вече се изтъкваше, че били интересни и подобни.

Техните отговори бяха ясни още преди да ги попитат, но знаете, че истината не се крие в тях. Отговорът на “Защо гледаме турски сериали” се крие на съвсем друго място и най-вероятно отговорът е защото BTV ги излъчват в най-гледаното време. Това означава, че един сериал колкото и да е тъп, като няма какво да гледаш и се загледаш в няколко серии пак ще ти стане интересен, колкото и да са ограничени взаимоотношенията и действието в сериала.

Друг е въпроса, че изглежда не им се дават парички за по-качествена продукция като американските сериали примерно или техни собствени продукции, които им излизат доста по-скъпо. Веднъж разбраха, че има някакъв интерес, който вече прерасна в почти истерия и вече трябва да сме сигурни, че години ще ни облъчват с подобни сапунки, които сигурно и артистите участващи в тях не гледат.

Какво можеш да направиш от две запалки?

Виж тук

Блог за уеб реклама и маркетинг в България

Добри предприемачи ли са българите? Интересувате ли се от продажби, подходи за увеличаване на приходите?

Ако ДА - то тогава непременно трябва да посетите Уеб реклама - блог за Интернет Реклама.



Онлайн изданието ежеседмично се обновява с полезни материали, актуални статистики, анализи, и събития.
Посетете ни и ще научите много за онлайн бизнеса.

Очаквайте съвсем скоро и нови практики за онлайн бизнес, доказани методи и начини за бързо монетизиране на проекти.

Всичко за Интернет реклама и маркетинг, оптимизация на уеб сайт, интернет агенции, проучвания, нестандартни уеб банери, интернет кампании и други. Имейл маркетингът е метод за рекламиране на продукти или услуги посредством електронна поща. Доказано е, че той е един от най-гъвкавите и изгодни маркетингови инструменти.

Екстремно преживяване под вода

Адреналинът е в кръвта ви? Искате нещо екстремно да ви откъсне напълно от еднообразното ежедневие? А може ли всичко това да се комбинира с тишина и спокойствие? Отговорът е ДА! Гмурни се в дълбините на подводния свят! Водолазното спускане е един от най-удивителните екстремни спортове и все по-предпочитано занимание за свободното време. За едни гмуркането е работа, за други спорт, за трети -хоби. За някои е начин да се разхладят в летните горещини, който предпочитат дори пред каса студена бира.



Какво всъщност представлява този спорт? Да се спуснеш под водата с помощта на водолазен апарат (леководолазно спускане-scuba diving) или чрез задържане на дишането (свободно гмуркане-free diving).

Колко струва? Не е нужно да инвестирате твърде много средства първоначално, за да започнете се нуждаете от много малко водолазна екипировка-маска за гмуркане, шнорхел и плавници. Лятото е все по-близо, а в топлото време за кратко спускане не ви е необходим дори неопренов костюм. Ако решите, че именно гмуркането е за вас, винаги можете да си купите цялостна качествена водолазна екипировка. В блога за водолазно оборудване може да намерите съвети от къде да започнете и как да си подберете най-подходящите за вас продукти.

Звучи ли ви интересно? Пробвайте и ще се убедите в това!

Какво е Skype и как работи?

С бързото развитие на интернет технологиите постепенно се увеличава и скоростта на трансфер на данни по кабели и оптични нишки. Вече е изключително лесно да бъде прехвърлена аналогова или цифрова информация на големи разстояния без нежелани прекъсвания и проблеми.

Програмата Skype (скайп) е една от многото, които се възползват от възможностите на днешните технологии. Тя представлява VoIP (Voice over Internet Protocol) клиент, който позволява нейните потребители да комуникират по между си, независимо от това на каква разстояние са един от друг (както е възможно и със стандартните телефони). Всъщност Skype постепенно се превърна в предпочитания и най-популярния начин за провеждане на интернет обаждания. Skype свързва два свои потребителя, като използва тяхната интернет връзка. Нужно е да си регистрирате скайп акаунт, използвайки платформата на програмата, да свържете един микрофон и едни слушалки (или тонколони) и вече можете да се насладите на най-евтините международни разговори в света.

Skype - как работи?

Как работи Skype и какво ни е нужно за да го използваме, са някои от въпросите които ни идват на ум, когато говорим за скайп. Използва се вашата интернет връзка в комбинация със специален Skype софтуер, за да изпраща информация (като тази за вашия глас по време на разговор, текста в едно текстово съобщение и т.н.) към друг компютър или телефон. От другата страна, при получателя, информацията се интерпретира и превръща отново текст или звук и се показва в прозореца на Skype или се възпроизвежда по слушалките, тонколоните или телефона.

Първото нещо, което ви е нужно за да използвате скайп, е Skype ID (тоест да си направите Skype акаунт). Щом получите Skype ID и влезете в програмата, вие получавате уникален номер и потребителско име, което може да бъде променяно. Този компонент осигурява точна и безпроблемна връзка с останалите Skype потребители.

За да направите обаждане по Skype, първо е нужно да проверите дали човека, който търсите, не е случайно Skype потребител – все пак обажданията между скайп потребители са безплатни. Ако не е, тогава ще трябва да се уверите че имате достатъчно Skype кредити, защото тогава обаждането не е безплатно и те ще ви бъдат нужни. Това не е голям проблем обаче, понеже цените са изключително ниски и най-вероятно са по-ниски дори от тези на вашият домашен телефон (освен ако не сте на някакъв специален план с много ниска цена към някой номера примерно). Пригответе си микрофона и колонките (или слушалките), въведете номера заедно с кода за държавата и натиснете ентер за да започнете да набирате номера.

Предимства на Skype

Едно от предимствата на Skype е че можете да приемете разговор дори и да не сте на линия (да не сте влезли с потребителя си в самата програма). Може да насочите разговора към своя домашен или мобилен телефон и така хората ще могат да ви намерят, дори и когато не сте в скайп.

Освен безплатните разговори между Skype потребители и изключително евтините разговори към домашните и мобилни телефони, със Skype можете да провеждате и безплатни видео разговори към други скайп потребители, независимо от тяхното местоположение. Също така можете да изпращате дори и файлове.

Друго предимство на Skype е че той е достъпен за всякакви компютърни платформи, включително Microsoft Windows 2000, XP, Vista, Mobile и Windows 7. Можете да го ползвате дори и на своя iPhone или iPod touch, само ви е нужен WiFi интернет.

Общо взето Skype е много удобен и лесен за използване и същевременно предлага много полезни и безплатни услуги, както и някои още по-полезни такива на супер ниски цени.

Интериорен дизайн на спалнята

Много хора често смесват идеята за интериорен дизайн с декорация на интериора. В действително, могат да се направят двете неща едновременно – интериорен дизайн на спалнята и едновременно с това – декорацията й. Двете са тясно свързани и при съгласуването им се постигат много добри резултати.

Спалнята – нещо повече от място за спане

Времената се менят и заедно с тях се променя предназначението на спалнята. С развиването на модерните технологии и влиянието им върху стила на живот, спалнята много често обединява в едно офис, фитнес салон и място за спане. Понякога собствениците поставят и малка масичка за кафе, където могат да споделят кафе с приятели.

Във всеки случай, интериорният дизайн на спалнята се определя от виждането на собственика за функционалността на спалнята. Предпочитанията му, както и неговите хобита и виждания за спалнята определят цялостния интериорен дизайн на помещението.

Съвет: Ако решите да наемете професионален интериорен дизайнер, е добре да прекарате известно време заедно, за да се постигнат мечтаните резултати.

Планиране на интериорния дизайн на спалнята

Тази стъпка е може би по-трудна дори от извършването на самата работа. При планиране, много професионални дизайнери използват графични програми с цел изобразяване на техните идеи. По време на планирането се избира подходящо обзавеждане на спалнята, определено от функционалността на спалнята.

В допълнение се подбира цветовата схема на спалнята и покритията за прозорците - завеси, щори. Последна стъпка в интериорния дизайн са аксесоарите и всякаква друга декорация, които придават завършеност на помещението.

В общият случай, освен декорацията на стаята, интерионият дизайн включва стените, тавана и пода на стаята, използването на пространството както и цялостното обзавеждане на стаята, необходимо за нейната функционалност.

Как се свързва всичко това

Интериорният дизайн на дадено помещението не е толкова лесна работа, колкото може би изглежда. В някои случаи дори се налага търсенето на помощ от майстори (електротехник, бояджия, строител). За разлика от обикновеното освежаване с боя или разместване на мебелите, интериорният дизайн на спалнята трябва да гарантира, че всички предвидени промени са добре преценени, осигуряващи максимално удобство и уют на обитателите. В този ред на мисли, може да се твърди, че интериорният дизайнер изпълнява ролята на ръководител проект.

В обобщение може да се каже, че интериорният дизайн трябва да е естетичен и приятен за окото. Все пак, спалня, която изпълнява желанията на обитателите си по отношение на функционалността си, трябва да бъде и тяхното малко райско кътче – единствено и завладяващо.

Уеб дизайн за мобилен уеб сайт

Преди разработването на уеб дизайн за мобилен уеб сайт, разработчиците трябва да имат в предвид много фактори, които влияят, както върху разработването му, така и при ползването му. Основните предизвикателства пред мобилният уеб, са ограниченията които предоставят мобилните устройства и технологията която използват мобилните оператори:

• различия в разделителната способност


• мобилните браузъри


• скоростта на мобилният Интернет


• проблемите с тестването


• най-важната информация

Основният проблем е големият подбор от мобилни устройства които предлага пазара, защото при разработването на мобилен уеб сайт трябва да се съобразим, ако не с всички, то поне с по-голяма част от тях. Основната трудност при разработването на дизайна, е съображенията както с различните и малки разделителни способности, така и със скоростта на зареждане. Т.е. трябва да наблегнем само на най-важната информация, която искаме да предоставим на потребителя, както и да ограничим снимките, ако не и направо да ги премахнем.

Най-често използванта разделителна способност сред мобилните устройства е 320x240px, така че минимума от който трябва да се придържаме е 240px. Другото важно нещо е да използвате подходящ език за маркиране, за пример XHTML-MP или XHTML Basic. По-новите мобилни устройства и браузъри имат поддръжка и на HTML5. Вариант е да използвате различни мобилни версии, на база различните мобилни устройства, но това е в случаи, в които трафикът ви от мобилни устройства е сравнително голям процент.

От гледна точка на SEO е добре да забраните за индексиране на мобилната версия, така че да нямате дублирано съдържание между настолната и мобилната версия.

Последното, но не и най-малко важно е проблемът с тестването. Колкото и инструменти да ползвате, колкото и телефона да имате под ръка, винаги ще се намери някой друг телефон, който не сте изпробвали и има верятност все нещо да не е наред.

Добра реклама ли е обявата в интернет?

Офлайн бизнеса може и да ви върви, а може и да не ви върви. Знаем, че рекламата в телевизии и в интернет е скъпа и за това трябва да сме гъвкави и да търсим всякакви алтернативи за подпомагане на бизнеса си. Може да решим да рекламираме в медии и интернет, но защо да не открием и още един начин за реклама, който не изисква парични средства. Методът, който ви предлагам е с обяви в интернет, така може да достигнете нови потенциални клиенти за вашата стока или услуга. Най-доброто в това предложение е, че това е напълно безплатно.

Да, не сте разбрали погрешно, рекламата по този начин наистина може да ви излезе абсолютно безплатно и без нито една стотинка, като имате нужда само от свободно време и достъп до интернет. Ако вече сте се решили и искате да опитате този начин, от който само може да спечелите, а реално няма да изгубите нищо, освен свободното си време е добре да изпълните две важни стъпки, преди да започнете добавянето на офертите си в сайтове за обяви.

Първата важна стъпка е да направите оформлението на обявата(обявите) си. Добре е да подберете подходящо и провокиращо име, с което веднага ще грабнете потенциалните си клиенти. Предложете една наистина добра оферта (изгодна) ако искате тя да има ефект. Ако цената за услугата или стоката е с прекалено голяма надценка бъдете сигурни, че никой няма да ви потърси. Потребителите могат да прегледат хиляди обяви за имоти примерно ако вашата оферта не е изгодна и да изберат съвсем друга обява, на която да се спрат.

Втората изключително важна стъпка е да си направите списък със сайтове за обяви (поне десетина), които са с добра визия и с добра посещаемост, за да може повече хора да видят обявата ви. След като изпълните и тази стъпка вече сте готови, периодично да пускате обяви в различни сайтове и да очаквате нови контакти с ваши нови клиенти.

Сезонните обяви могат да помогнат на бизнеса ви

Има доста хора от нас, които имат сезонен бизнес. Какво включва той? Това са примерно хотели и заведения по морето и в зимните курорти, продаване на коледна стока, моторите и скутерите са предназначени също най-вече за през лятото, ски и скиорско оборудване и т.н. В общи линии разбрахте за какъв бизнес ще стане въпрос в тази статия.

Интересното при тези сезонни обяви е, че може да изпреварите времето и още предишния сезон, преди да дойде вашият чакан, може да пуснете обяви в различни сайтове за обяви, като по този начин ще привлечете вниманието на много потребители. Както споменахме, че вие трябва да започнете да пускате вашите обяви за хотели, обяви за заведения и други подобни малко по-рано, защото веднъж видяна обявата ако направи впечатление на потенциалния клиент, тя ще бъде запомнена и в по-късен период той може пак да я потърси, за да поръча стоката или услугата, която предлагате.

Вие може би имате сайт, на който сте поместили подробна информация за бизнеса си, но много сайтове за обяви също предлагат и добавяне на адреса на вашата страница в интернет към самата обява. Така когато някой е заинтересован може да кликне на линка, който води към вашия сайт и да разбере повече за определената оферта, а и всички останали, които са поместени на сайта. Добър търговски трик е промоция на сезонна стока, която още не е в сезона си. Ако тя примерно е на добра цена би накарала всеки заинтересован от нея да я закупи ако наистина сметне, че цената, за която я предлагате е наистина добра. При сезонните стоки може да направите и промоция на ваша стара стока останала от предни години, като наистина я пуснете с минимална печалба, за да може тя първа да се продаде и по този начин ще освободите капитал за закупуване на актуална за момента такава.

Как да публикуваме обява в интернет?

В новия 21 век технологиите напреднаха главоломно. Може би много малък процент от хората нямат компютър в дома си и това говори, че останалите имат, а от там и че го ползват. Някои ползват компютрите си, за да играят игри, други за обработка на документи, а трети, за да сърфират в интернет и т.н. Независимо за какво ползвате компютъра си, когато в един момент търсите или сте решили да предложите някаква оферта обикновено ви се налага да влезете в сайт за обяви. Там подробно може да разгледате всички оферти, които ви интересуват или да сравните цените на вещ, която сте решили да продадете.

Освен информационно тези сайтове за обяви могат да ви послужат, за да публикувате и вашата обява в тях. Естествено добре е първо да си я напишете и редактирате, за да не се излагате като първолаче с правописни грешки, които може несъзнателно да допуснете. Пригответе си и поне 2-3 снимки, защото някои сайтове за обяви позволяват и качването на изображения към публикуваната обява, което е голямо предимство, защото клиентът може предварително да се запознае с визията на продукта, който предлагате. Ако примерно сте решили да публикувате обяви за имоти или автомобили бъдете сигурни, че имате шанс за по-голям успех ако обявата е придружена със снимки.

Третата стъпка е да намерите подходящи сайтове за обяви и да откриете бутона, който най-често е „добави обява“. В някои може да се публикува без регистрация, а някои сайтове изискват регистрация, за да може в следващия момент ако решите да я редактирате да имате неограничен достъп до своята обява. В следващата стъпка най-вероятно ще трябва да изберете точна категория, в която да публикувате вашата обява. Попълвате коректно всички полета от заглавие, съдържание и телефон за контакти и трябва да натиснете бутона „публикувай“. Мисля, че няма нищо сложно и всеки с малко познания за интернет средата може да се справи безпроблемно.

Групово пазаруване

Напоследък страшно нашумели са сайтовете за групово пазаруване. Има и защо. Чрез тях вие можете да получите качествени стоки и услуги със страхотни намаления от 50 до 90 процента. Отстъпките са основно за ресторанти, студия за красота или хотели предлагащи почивка, но се срещат и други промоции. Сайтовете за намаления са вече около 40, но 4-5 от тях са водещите. Deals.bg е един от първите и най-стабилни такива. Сайт, който държи едновременно на интересите и на потребителите си и на бизнесите, които пускат промоции в сайта. Големите отстъпки предлагани от сайта действат като магнит и за 3-4 дни могат да се продадат стотици и дори хиляди ваучери за определена стока или услуга. Сайтът предлага мейл абонамент, така че ще получавате офертите удобно за вас във вашата поща. За момента сайтът се стреми да разшири броя на офертите, които се предлагат за други градове. Ако искате да посетите скъп ресторант и досега или сте нямали възможност или не сте искали да харчите толкова пари сега тази възможност е напълно реална без това да се отрази значително на бюджета ви - просто посещавайте Deals.bg редовно и следете за подходящи за вас оферти и предложения.

Ако искате да отидете някъде на почивка също можете да следите офертите, защото понякога, макари и не често се появяват страхотни предложения за пътувания в чужбина, най-вече до съседни държави за един уикенд на страхотно атрактивни цени. Има предложения и за уикенди в България, в малки семейни хотели или в големи луксозни комплекси и в двата случая на изключително атрактивни цени. Вече няма нужда да си стоите у дома през уикенда, а вместо това можете да отидете на почивка и най-хубавото в това е, че няма да ви се отрази значително на джоба. Пожелаваме ви приятно пазаруване и търсене на отстъпки. Поглезете се и прекарвайте добре времето си, без да се тревожите много колко пари харчите.

Що да спира влака за двама човека :)

България - държавата на глобите

Навярно от миналата година сте забелязали, че глобите за абсолютно всичко нараснаха в пъти. Ако досега една глоба е била примерно 10 лева от тази година тя вече е 50 лева. На фона на кризата и обедняващото население държавата вече се мъчи да взема глоби като при някои управления случвали се в нашата страна преди стотици години. Може би вече трябва да очакваме и синовете да ни вземат, за да може после да им слогуват без пари и да ограбват майките и бащите си.

Тъжно е, но е факт, който не е единственият лош за последните години. За да не се чувстават отхвърлени предлагам да се въведе абонаментна програма за глоби, в която всеки българин трябва да участва задължително. Така на всеки ще може да му се смъкне кожата както трябва и най-важното е че всеки ще бъде глобен без да има пропуски.

Писане на статии е фасулска работа?

Повечето хора си мислят, че писане на статии или някакъв смислен текст е съвсем елементарна работа. Като за начало е добре да знаете добре българската граматика и да не допускате елементарни грешки, за да не изглеждат вашите статии непрофесионални. Освен граматиката е нужно също така да имате въображение и богат речник, което ще превърне въображението ви в желания текст, който може да заинтригува много читатели. Всичко до тук е ясно, но за да напишете една интересна статия е добре да знаете какво вълнува повечето хора. Ако уцелите точния момент за вашата статия примерно с някаква топновина и оформите заглавието така, че да подтикне допълнително потребителя да я прочете, може да се смята, че сте постигнали успеха си на 100%.

До тук всичко звучи много добре и вие вече сте готов за написването на една пробна статия, за да видите какво би излязло. Важно е да се отбележи, че винаги когато пишете на определена тема е добре да се базирате на фактите за нея, а не на някакви предполагаеми величини и местоположения. В днешни дни в интернет почти всякаква информация се намира лесно, но все пак винаги, за да е интересна една статия е добре тя да е уникална сама по себе си. Това означава, че е добре да пишете за малко известни факти или за вече написани такива, но от друг ъгъл, като също така е добре да се вмъкнат и някои ваши мисли, за да може тя да се отличава от други подобни на нея статии. За всички решили да пробват с писане на статии в блога си или за други нужди пожелавам успех.

Ключови моменти за написването на добра статия

На първо място трябва да проучите внимателно темата, за която ще пишете. Колкото повече информация научите за нея, толкова повече ще имате какво да напишете и кажете на своите читатели.

През цялото време трябва да внимавате какво пишете и как точно го пишете, защото някои думи от личния ви живот няма да изглеждат професионално в статията. При писане на статии трябва да поддържате добрия тон и винаги да се обръщате към читателите си на Вие, освен ако не пишете само за собствените си приятели.

Винаги трябва да се стремите към яснота и простота в писането, за да може текстът да се чете лесно и да не затормозява читателя. Колкото по елементарно поднесете мисълта си толкова статията ще е по-лесна за четене.

Обикновено когато се пише за печатни издания статията е над 500 думи, но ако пишете за сайта си е най-добре тя да е от точните думи, били те и 400 думи. Така в една малка статия ще кажете много повече отколкото някой в статия от 1000 думи. Вярвам, че ви се е случвало някога докато четете някоя безбожно дълга статия тя вече да ви е безинтересна още в средата. Ако имате много за писане най-добрият вариант е да разделите статията на няколко части.

За да сте сигурни, че статията ще се хареса на читателите ще е нужно да се поставите и на тяхно място. Ако след като я напишете и прочетете отново и тя ви е скучна, бъдете сигурни, че тя ще бъде такава и за повечето читатели.

След като я завършите я прочетете няколко пъти, за да прецените дали всичко е правилно написано и ако е нужно направете промените, които ще я направят по-добра. Ако не сте сигурни дали всичко е правилно написано покажете я на близък или приятел, който също да я оцени.

Старайте се изреченията ви да не са много дълги и да са ясни, след като се прочетат един път. Сигурно сте срещали статии с изречения от по няколко реда, от които, когато стигнеш края вече не помниш за какво ставаше въпрос в началото.

Уводът на статията ви е много важен, защото от него зависи дали ще привлечете вниманието на читателите. Постарайте се в него да възбудите любопитството на читателите си, за да преминат и към основното съдържание.

Направете си няколко отправни точки за статията, от които логически да може да стигнете до заключението и.

Когато сте се подготвили предварително за статията, като сте прочели няколко материала, писането ще ви е по-лесно и работата ще ви спори.

Може да прочетете и предходната статия за писане на статии – Писане на статии е фасулска работа?

Българинът е много странен човек

Днешните недоволства заради цените на горивата изкараха хиляди хора по улиците в някои градове в страната. Разбирам негодуванието на хората, но мие чудно не се ли замислят защо им е скъпо горивото? Ами много просто, защото вземат малки заплати, като доста от тях са и безработни.

Дали цената на горивото е висока или доходите са ни ниски се питам в момента. То няма и какво повече да се питам като всичко е пределно ясно. Чудно ми е само, защо не излязоха на протести заради ниските заплати и безработицата, които са основните критерии за мизерното съществуване на българите, а заради цените на горивата. Изглежда трябва да ги разбирам, че искат цените на горивата да се смъкват, а за всички други цени на хранителни продукти и стоки от първа необходимост не им пука.

Казвам, че не им пука, защото в момента недоволствата са само заради горивата, а не за други неща, които също са непосилни за българите. Вярно е, че в днешни дни колите вече не са лукс, а необходимост, но нали ако доходите са по-високи хората ще си решат много проблеми от личния живот, като това ще са и много други, освен цените на горивата. В Португалия днес е имало огромен протест от около 300 000 човека, които са протестирали най-вече заради безработицата.

Гнусните реклами по телевизиите продължават

Преди доста време бях писал за няколко реклами, които ни действаха повдигащо по време на вечеря или просто при похапване. За известно време те бяха спрели, но сега отново се появи подобна, не по-малко противна такава. В новата реклама на паста за зъби пак се виждат кървави храчки, които няма как да не ви отвратят. Дали това е посланието на рекламата не съм сигурен, но със сигурност това е точно което постига.

Интересно ми е какви пичове могат да измислят подобно нещо. Сигурно си разбират от работата, но и аз мога да спомогна за тяхното творческо развитие в бъдещи реклами. Например ако рекламата е за "запек" или "разстройство" в техния стил ще бъде много добро решение да покажат за какво точно става въпрос при приемане на хапчетата. Примерно преди пиене на хапчетата да покажат какви са изпражненията и какви точно са след техния прием. Мисля, че така ще придобием по-добра представа за нашите фекалии и как точно ще ни помогне въпросното хапче. Иначе не се хранете докато гледате предложението ни за реклама, че може пак да пребягате до тоалетната, но не по-голяма или малка нужда.

Обичам кисело мляко и това си е

Всички сме чували за благотворните действия на киселото мляко върху човешкия организъм и няма как да го отречем, след като има направени много изследвания по целия свят и това е доказано. Обичам кисело мляко и колкото и да е странно почти всеки ден го консумирам с голямо удоволствие. Усещам, че при редовната му консумация нямам проблеми със стомаха, които иначе често се проявяват и са много дразнещи и непоносимо болезнени. В тази статия става въпрос за домашно кисело мляко, а заквасването си го правим в къщи като всяка седмица взимаме по няколко литра прясно мляко от "щастлива крава" :).

Каквото и кисело мляко да съм си купувал от магазин, мисля, че домашното не може да се замени с никакво подобно, защото то не може да го наподоби дори на 90%, но все пак има и много добри кисели млека, които наподобяват домашното. Киселото мляко се е правило от нашите прабаби, баби и майки и всички ние сме опитвали домашното производство, което наистина е превъзходно по вкусови качества. В българската кухня то се използва често в супи, сосове, десерти и други. Не минава лято, в което ние българите да не се насладим на чудесния таратор, който е отличен, когато е изстуден, а по-възрастните го използват доста често в комбинация с някои напитки, които са типично български също.

Напитка, която българите употребяват редовно е айрянът, който също се прави от кисело мляко. Сигурен съм, че тази напитка е много по-добра в комбинации с различни храни от безалкохолните напитки, които са пълни с разни изкуственяци. В интернет попаднах на няколко статии, в които се сравняват вкусовите качества на различни марки кисели млека и в повечето случаи само някои от тях са със сравнително добри и имат почти еднакви параметри като домашното кисело мляко. Други популярни български рецепти с кисело мляко са катък, крем супи, кекс, много разновидности на млечните салати, мусака и други. Независимо на какво кисело мляко ще се спрете бъдете сигурни, че консумацията му може само да ви е от полза.

Евтини разговори с Кипър (мобилен)

В последните няколко месеца ми се налага да говоря много с GSM в Кипър. Първоначално говорех от GSM-а си, но след една солидна сметка реших да провеждам разговорите си от домашния телефон. Естествено сметката намаля, но пак си беше доста висока (като се има в предвид, че разговорите са по няколко часа месечно, а цените на българските оператори надвишават в пъти другите възможности, за които ще стане въпрос след малко в статията). Това ме накара да потърся някакъв аналог в интернет. Започна се едно търсене и естествено попаднах на много други оферти, които бяха доста под споменатите в началото, но все пак си бяха високи. В случая говоря за около 20-28 цента на минута.

След много търсене случайно попаднах на различни форуми, в които се споменаваше и програмата LowRateVoip. Нужен ви е само компютър свързан с интернет за случая. Сайта и се казва също така и от него може да си изтеглите самата програма и да се регистрирате. Не и правя реклама, а просто споделям опита си, за да съм полезен и на други, които някой ден могат да търсят подобни по-евтини начини за връзка с близки и познати. Хубавото при нея е, че за 10 евро на месец получавате по 200 безплатни минути седмично към GSM в Кипър, а самите пари, които може да преведете с кредитна карта (в моя случай ползвам Мастеркард, но в опциите за плащане присъстват и много други начини за плащане) си остават в сметката ви и може да ги ползвате в последствие или като ви свършат безплатните минути като разговорите ви се таксуват по 3.5 цента или около 7 стотинки.

Вече няколко месеца я ползвам като превеждам 10 евро или с таксите около 12.60 и съм много доволен, защото приказвам с човека отсреща часове, а удоволствието ми струва около 25 български лева, което при българските оператори е в пъти по-високо за същото говорено време. Ако имате там познат или приятел излиза, че за по-малко от левче може да говорите всеки ден и в същото време да се вмествате в тази цена. Определено доста усилия ми струваше докато намеря най-изгодния начин за евтини разговори с GSM в Кипър и за това пиша статията, която съм сигурен, че ще бъде в огромна полза за доста хора.

Точно време

Ако погледнете часа в часовника си, GSM-а и компютъра си може би веднага ще забележите, че има разлика между тях трите. При три различни часа няма как точно да знаете, кое време е вярно и актуално и за това е добре да ги сверите от едно място, за да са актуални и трите. Преди години повечето хора сверяваха часовника си като ползваха услугата на домашните телефони, но с навлизането на интернет може да достигнете тази актуална информация и чрез компютъра си. Ако потърсите в интернет ще намерите доста сайтове с точно време, но за да си спестите търсенето съм подбрал няколко сайта, от които може да сверите точно часовника си веднага на момента.

В този сайт на почти целия екран ви е разположено точното време по което може да сверите вашите часовници Sofia, Bulgaria - current and accurate time

Тук има карта на планетата в която може да кликнете на страната за която ви интересува времето Точно време, часът е точно ...

И още три сайта за точно време:
Time.is

Timeticker.com

Speaking clock

Икономическата криза, която сполетя много страни по света в последните няколко години не е първата известна такава. Друга известна е "Голямата депресия", която започва през 1929 година и се проточва през тридесетте години на миналия век. През нея много страни и жителите им страдат от голяма безработица, а държавите отчитат спадове в брутните си вътрешни продукти, които показват и намалението на производството като цяло в тях. Фондовите борси също се сриват и цените на всички предприятия тръгват стремглаво надолу. Защо се случва всичко това и какво предизвиква подобни сривове на толкова страни, което влияе пряко на техните поданици?

Простият отговор според мен са липсата на средства в хората и фирмите като цяло. При липсата им се намалява и търсенето на разнообразни стоки, които не са от първа необходимост, което пък от своя страна свива и производството, защото на практика някои изделия, които се произвеждат не намират място на пазара и стават непродаваеми. Повечето от нас веднага ще се досетят, как през миналите 2-3 години спаднаха продажбите на автомобили, имоти и други много важни ниши в бизнеса, които са с най-големите приходи и стокооборот, когато пазара е в нормалното си състояние.

Когато тези печеливши ниши загубят чара и интереса към тях, много от финансите, които са насочени в предприемачите и търгуващите с тях, се замразяват за дълго време в банкови институции и други начинания, като избягват огромния евентуален риск, които те носят. От всичко казано до тук става ясно как повлиява тя на бизнеса, в който вземат активно участие жителите на страните и от него се влияят техните приходи, както и защо свежите пари се замразяват за известно време до нейното преминаване.

Ясно ни е какво се случва по време на криза, но дали тя можеше да се предотврати и кой можеше да го направи? Правилно ли функционира световният модел на управление и бизнеса в него? Тези два въпроса веднага ще ни наведат на мисли, които ще извикат въпросителни около управлението на света (както и всички страни в него) и бизнесът, който заема огромна отговорност за случващото се на нашата планета, било то добро или негативно за жителите и. Всички сме чували как някои корпорации (срещу които в момента се вдигна огромно недоволство и стачки на Уолстрийт) правят добрини и водят какви ли не кампании подпомагащи бедни или хора в затруднено положение, но това част от изграждането им на добра репутация ли е и с тях прикриват ли своите негативни страни? Голяма част от безработицата в последните години се предизвика и от автоматизацията в производството, което съкрати чувствително персонала на всяко предприятие, но оптимизирането на човешките ресурси също повлия върху нея немалко.

Щом става въпрос за пари, много фирми по света нямат скрупули и примерно при поглъщане на нови фирми не се свенят да оставят няколко хиляди души безработни, без доходи и на улицата. Техните собственици ли са виновни за всичко, което правят и се случва? Определено те не са "виновни" а светът е изграден така, всичко се върти около финансовата част във всяка сделка и тя е определящата за всички техни действия. Щом моделът, по който се управлява света е в ущърб на масата население, за кого се грижи той тогава? Отговорът също е много прост и предполагам сте чували, че много корпорации си имат лобисти в различни управления по света като единствената им цел е да увеличават приходите си, макар и с цената на влошени условия на живот на жителите на страните, в които са се прицелили. Невероятно е, но при едно по-дълбоко разсъждение върху заглавието на статията, което е и въпрос, можем да си дадем страшно много отговори на всичко, което ни заобикаля и предизвиква събитията на деня.

Може би ще продължаваме да гадаем, дали тя е можело да бъде предотвратена, но също така можем да се запитаме, след като във всяка държава има много институции, които се грижат за нейното финансово състояние и благоденствието на жителите й как може да се случи подобно нещо. Вършат ли те някаква работа или всичко е само привидно? Въпроси, въпроси, въпроси ... на които много хора могат да дадат точни отговори, но изглежда това няма да се хареса на масата ... политиката или бизнесът предизвикаха кризата? Това е въпрос като за яйцето и кокошката ...

В началото, при появата на първите таблети, повечето потребители бяха категорични, че това е излишен разход, тъй като новите устройства не предлагат всички възможности на персоналните компютри или лаптопите. Виждаха им се футуристични и не разбираха как точно може да ги използват за работа, когато бяха свикнали с други начини и способи за изпълнението й. Изглеждаше, сякаш притежателите им задоволяват някаква жажда за лукс и стремеж да пробват всичко ново на пазара, независимо дали им е необходимо или не. Оказа се, че с тях може лесно да се свикне и бързо да се работи, дори по-бързо от лаптопи и персонални компютри. Днес, няколко години по-късно, този скептицизъм се оказа безпочвен. Таблетите се превърнаха в незаменим помощник в бизнеса и изцяло заместиха повечето мобилни устройства като източник на забавление за свободното време. Събирайки в компактна форма функционалността на лаптоп, смартфон, е-четец, мултимедия, те стават неизбежна част от цялото ежедневие. Мобилността в момента е основен критерий за някои професии и тези устройства намериха своята ниша точно в момент, в който бяха нужни на бизнеса. Все по-често потребителите на таблети признават, че това, което те самите донякъде са оценявали като каприз в началото, се е превърнало в необходимост много бързо. Това често е психологически ефект от минимизацията на устройствата, твърдят специалисти-психолози. Когато можеш да носиш нещо толкова многофункционално винаги в себе си, то скоро става неотделимо от теб. Да съчетаеш качествата на компютър, плеър, гейм-конзола и мобилен телефон в едно се наложи като устройството, което е било нужно на пазара за милиони потребите, които в момента го използват. В момента гигантите в бранша се мъчат да се наложат с нови модели, които обогатяват с нови функции и се стремят да подобряват качествените му характеристики като цяло. Ipad беше въведението в тази ниша, но в момента има вече много други производители, които предлагат различни модели и цени за тях.

Отдавна минаха времената, когото да имаш GSM беше лукс. Много трудно се намираха, защото имаше малко магазини, от които да си закупиш, а в тях се предлагаха само няколко модела, от които трябваше да се избира. По-интересни се продаваха втора употреба, внесени от някъде, които не приемаха картите и изискваха разкодиране. В момента можем да си купим всякакъв модел и марка с най-разнообразни екстри според предпочитанията и нуждите, които имаме. На много хора работа им е свързана с интернет и им е необходима постоянна връзка, а това вече не е проблем с добре подбран за тази цел апарат. Ще можете да работите независимо къде се намирате, защото вече почти навсякъде има зони с интернет и няма да ви се налага постоянно да носите със себе си лаптоп.

В днешни дни не можем да си представим дори един час без GSM, защото освен за разговори, използваме много от приложенията му. Например ако имате среща и ви се налага да чакате можете да играете на забавните игри и времето ще мине неусетно. С новите телефони ще направите и чудесни, качествени снимки на интересни и красиви места, на любими хора и приятели или забавни клипове.

На пазара все още могат да се намерят и модели, които са по-лесни за ползване за хора, които трудно се справят с новите технологии. Младите потребители обаче предпочитат да имат скъп и последен модел GSM и търсят да закупят всеки нов, които излиза на пазара, защото е по-добър от предишния, които са ползвали. Ако имате дете и ви се налага почти всяка година да му купувате нов, защото стария вече не е актуален, а не можете да си го позволите заради високите цени можете да се спрете на реплика на избрания от него телефон. По този начин то ще получи продукт, който е близък до това, което иска, а вие ще платите значително по-малка сума.

Да напуснеш милата ни родина вече често в социалните мрежи се окачествява с думата „евакуация“. В първия момент може да ви се стори смешно, както и на мен, но след съвсем кратка размисъл стигнах до заключението, че хората неслучайно я използват. Колко от хората виждат някакъв смисъл в жалкото си съществуване в нея, след като борбата е главно за да можеш да си осигуриш съвсем елементарни удобства, които в нормалните страни се свързват с жизнения стандарт на населението.

Какъв е жизнения стандарт в България? Оказва се, че голяма част от хората са с реални доходи под минималния праг и една съвсем малка част са с много по-големи от тях. Няма средна класа или поне тя е един мит, който беше разбит с годините. Ако някой смята, че средната класа трябва да съществува с доход до 1500-2000 лева (на семейство) може да погледне различни статистики, които доказват, че за едно 4 членно семейство в момента, за да живее то нормално са му нужни над 2500 лева. Не говорим за някакви удобства, а за едно съществуване, в което всеки член от това семейство ще може да си позволи не луксове, а жизненонеобходимите храна, облекло, да покрива разходите си и нищо повече.

Като изключим споменатите „екстри“ около всички живеещи в България, някои намират изход като решават да се евакуират. Пътищата са ясни. Страни с по-високо заплащане (сбогом беднотия), добра здравна система (защо да не забравят например, че „Спешна помощ“ само така се казва), ниска безработица (лесно да намират своето място предоставящо им препитание) и много други фактори, които изглеждат като приказка ако решат да ги сравняват с родината си.

Правилно ли е решението за напускане на България? Доста може да се поспори по този въпрос, но вече и най-заклетите оптимисти може би няма да искат да го дискутират. Всеки българин знае какво иска от живота, но може би го е страх дори вече и да си го помисли. Подобни мисли му изглеждат като една приказка, която е неосъществима и нереална. А дали е така или не?

Моят подарък за празниците е нова версия на tsdecrypt. Добутах го до версия 5.0 като в нея TODO списъкът е празен, има поддръжка на newcamd протокол, вход от mpts, може да се избира какво да се реже на изхода и разни други благинки, които са описани пълния списък с промените.

Преди няколко дни излезе qt 4.8 и от тогава го мъча, за да се компилира за sh4 архитектура. Ако си мислите, че qt се компилира бавно пробвайте qtwebkit, ще ви се завие свят. След няколко дни мъка се отказах от вградения qtwebkit и го свалих отделно. В крайна сметка вчера успях със ~200 реда build script резултат от безброй цикли проба-грешка да получа qt и qtwebkit, които са максимално орязани (shared библиотеките са общо ~26Mb, приложението което ги ползва около 100Kb) но ми вършат прекрасна работа.

Четири дни мъка, за да се намали размера от ~50Mb на 26Mb, но си заслужаваше. Всеки, който е стоял и чакал да се обнови софтуера на дадено устройство знае за какво говоря...Следващата седмица ще мъча цялото нещо да тръгне под uclibc, като от там колко място ще спестя още не се знае (освен, че самото uclibc (1Mb) е три пъти по-малко от еквивалентното glibc (3Mb)). Мразя разплут (bloated) софтуер.

Нова година нов късмет. С леко забавяне днес на бял свят официално има нова версия на tsdecrypt. tsdecrypt 6.0 носи една полезнa нова фунционалност (rtp output) и няколко дреболии за улеснение на живота като например опция да записва входящия stream и да показва статистика за получените пакети. Оправих и сериозна грешка, която се проявяваше когато camd сървър изчезне за минута-две и заради която декодирането спираше. За съжаление, понеже моите OSCAM-и не спират, буболечката се е крила от версия 3.1 до сега.

В следващaта версия съм предвидил input buffering, който решава проблем с карти, които са натоварени и дават ключове със забавяне, а също и със SkyUK, които пускат ключовете 600-700 ms преди да започнат да ги използват и благодарение на това, често са възможни проблеми с декодирането (ключовете не идват навреме).

Вчера беше краят на една ера. Повече от 12 години моите пощенски сървъри бяха обслужвани от qmail. Пачван яко с една камара добавки, писано, мазано, обаче работещо.

Е, вече qmail няма. Минахме на courier mail server. Отдавна ползваме courier за imap сървър, от няколко години го ползваме и като smtp, което ни обслужва аутентицираните връзки с криптиране както си му е реда.

Чао qmail, няма да ми липсваш.

Съвсем не свързано с горното ако ползвате tsdecrypt с newcamd или искате да разкодирате SkyUK (виж по-долу), не е зле да сте с последната версия 7.0. newcamd преди тази версия не се брои, че работи, защото ако OSCAM-а изчезне след това не се вземаха ключовете.

А добавянето на input buffering, помага не само за SkyUK, но пък точно заради тези хубавци го направих. Проблемът е следният - повечето провайдери пускат ключовете за разкодиране на канала ~10 секунди преди да започнат да ги използват. Не е такъв случая със Sky. Те пускат ключовете ~700 ms преди използването им. При нормална употреба на абонамента (разкодиране на един канал), картата има предостатъчно време, за да отговори в рамките на тези 700 ms. Разбира се при "ненормална" употреба (която силно насърчавам), е възможно отговорът на картата да се забави до 3-4 секунди. Което ще рече, че при всяка смяна на ключ, което се случва всеки 10 секунди ще имате грешно разкодиран стрийм за периода ВРЕМЕ_ЗА_ОТГОВОР_НА_КАРТАТА - 700 ms, което е кофти. Затова с новия tsdecrypt, можете да сложите --input-buffer 4000 и това да "обере" забавените отговори на карта до ~3.4 секунди. Картата ви трябва да доста натоварена, за да има подобни забавяне, но се случва например при локална карта след отварянето на над 10-15 канала (дори и картата да е overclock-ната).

Най-забавният филм, който съм гледал в последно време е Endhiran (Robot). Филмът е индийски и ако някой ми беше казал, че ще ми харесат дори песните никога не бих повярвал. Екшън сцените къртят и изобщо филмът е силно препоръчителен. Дърпайте и гледайте. Става за гледане дори и без човек да е яко напушен (макар че ако е, вероятно забавлението ще е още повече).

Другите филми, които прегледахме през последната седмица бяха - Contraband с Марк Уолбърг, който става горе-долу. Les Lyonnais, който беше биващ френски екшън. Immortals - супер екшън с главен герой Хенри Кавил, заради който след това пък гледахме Stardust /където има малка роля/. Stardust е филм от 2007-ма и се оказа приятна изненада със силен актьорски (Мишел Пфайфър, Клеър Дейнс, Робър Де Ниро и други) и интересен сценарий. Друг хубав филм за гледане е Whatever Works на Уди Алън. Изключително забавна комедия.

Покрай добрите попадения имаше и няколко греди, но тях няма да ги споменавам просто защото в момента, в който филмите бяха свършили вече ми се бяха изпарили от главата.

Следващо включване - след месец :)

Докато се наканя да обявя появата на tsdecrypt 8.0, то вече дойде време за версия 8.1. Промените са доста и все за добро.

Основните неща в 8.x са добавената поддържка на constant codewords, BISS и Bulcrypt (за него утре ще има новини). Освен това вече се извежда повече информация за времето, което отнема получаването на CW, ECM и интеракцията между тях. Тайминга е много важен ако искате да знаете кога ще ви трябва буфериране на входа, а преди беше трудно човек да се ориентира. Най-голямата новост е добавената поддръжка на FFdecsa. Ако използвате FFdecsa за декодиране може да получите в някои случай до 40% намаление на CPU натоварването (при мен на 32 битова машина сменяйки libdvbcsa с FFdecsa подобрението беше 42-45%). Компилирайте с make ffdecsa и libdvbcsa няма да ви трябва (освен ако не декодирате файлове, тогава препоръчвам libdvbcsa защото е по-бърза в режим на декодиране пакет по пакет).

За феновете на apt-get install, новината е, че tsdecrypt вече е в debian-unstable. Честито на мързеливците^Wпечелившите. :-)

Започнахме го във вторник, а днес вече reader-bulcrypt.c за OSCAM го обявяваме за готов за публична консумация. Кои сме "ние" пише най-отгоре в кода на модула.

След години на спекулации, частни (ugly binary!) версии, които ту работят, ту не и изписани мегабайти глупости из форумите на сателитните ентусиасти беше време да се напише модул за OSCAM, за да могат хората да гледат Булсат на приемници, на които им е кеф без да се занимават с глупости.

За всички ентусиасти ето отговора - OSCAM reader support for Bulcrypt CAS. Free as in freedom (нищо, че и безплатната бира става :).

Patch-ът добавя към OSCAM поддръжка за работа с Bulcrypt картите, които се използват от Булсатком в България, Сърбия и на още няколко места. Кодът днес ще бъде изпратен на разработчиците на OSCAM, за да го добавят в официалната версия. Създал съм и ново repository в github, което е достъпно на следния адрес - https://github.com/gfto/oscam. Там във branch bulcrypt, има всичко необходимо.

Потенциални въпроси и отговори:

В: Ама защо го пускате това, сега Булсат ще направят ......... и на мен ми пука защото .......
О: Пускаме го, защото това е правилният начин.

В: Как да го пусна това на моят дриймбокс, енигма, етц...
О: Честно, ако ще питате подобни неща, не съм аз човека. Пачвате си OSCAM-а и си го пускате. Ако не знаете как, научете се.

В: Може ли да ми дадете OSCAM за PPC, SH4, MIPS, etc...
О: На страницата на OSCAM си има секция как да си го направите сам - OSCAM cross compiling. Ако не можете, почерпете^Wпомолете някой да го свърши вместо вас (аз не съм този човек).

В: Какво се поддържа?
О: /Така вече по-става/ Тествани са карти с bulcrypt v1. Поддържа се всичко, което се очаква, а именно да се получават кодови думи за каналите, за които имате абонамент и картата да се обновява (тоест AU работи). Не би трябвало провайдерски приемник да ви трябва изобщо.

В: Какво НЕ се подържа?
О: bulcrypt v2, защото нямаме такава карта и не знаем как е омазана кодовата дума, която връща картата. Работим по въпроса. Ако някой иска да ни услужи със season interface и v2 карта за тест, ще е чудесно.

В: Кои канали ще мога да гледам?
О: Тези, които сте си платили на Булсат (стига да са ви дали bulcrypt v1 карта).

В: Аз пък имам ..... дето вади ключове за 5 ms и ми го продаде един пич и то е много хубаво?
О: Боли ни .... Имал бол пари - дал. Да се разпространява софтуер базиран на GPL софтуер в binary вид и да не се дава достъп до изходния код, е груба селска проява (меко казано).

По-нататък текста е на английски изваден директно от коментара в началото на reader-bulcrypt.c

For more information read the code and the comments. We have tried to
write clear code with lots of comments so it is easy for others to
understand what is going on. There are some things marked *FIXME*,
that are mostly unknown or not fully understand.

WHAT WAS TESTED AND WAS WORKING:

- Cards with bulcrypt v1 ("cherga"/carpet) are working (we have cards
  that report CardType: 0x4c and 0x75.

- Cards return valid code words for subscribed channels.

   - Tested with channels encrypted with CAID 0x5581 and 0x4aee on
     Hellas 39E. Both MPEG2 (SD) and H.264 (SD) channels were decrypted.

  - Brand new cards were inited without ever being put into providers
    STBs.

  - AU was working (subscription dates and packages were updated).

WHAT WAS NOT TESTED (presumed not working):

  - Bulcrypt v2 codeword deobfuscation (we need v2 card).

    Bulsatcom do not enable HD packages on v1 cards, v2 cards is rumored to have different CW obfuscation routine.


  - Unfortunately there is no easy to know if you have v1 or v2 card.
    If there is a way to detect them please notify us.

Ако имате проблеми с работата на модула изпращайте на e-mail на gf@unixsol.org и atl@unixsol.org като прикачите oscam.log генериран при пускане на OSCAM с параметър -d 6 и пишете някакъв свестен subject, моля.

Тъй като на тази страница не пише кой съм и за какво се боря, крайно време е да представя на уважаемия читател.

Роден в семейство на служащи от най-ранна възраст обича партията и става неин член два дни след навършването на осемнайстата си годишнина. Бил е деен участник в ДКМС, пионерски председател и многократно награждавано с ленински и димитровски значки чавдарче. Пие умерено, има чувство за хумор не пуши и не се дрогира, засега. Гледа редовно порно. Има шофьорска книжка категория Б. Неосъждан, засега.

Е, накратко това е. Честита баня.

Резултатът от земетресението - сцепена вежда, изгорени три литра нафта и потенциална глоба за превишена скорост.

Спейки, днес към три сутринта усетих разтърсване. Като интелигентен човек още помнещ голямо земетресение през 74-та в Плевен, веднага се сетих какво се случва. Опитът веднага се задейства и машинално извърших необходимите действия, за да предпазя себе си и семейството ми.

Заключих децата и жената в банята, тъй като там е най-сигурно. Малко се дърпаха и ревяха, но това не е нещо, което няколко шамара не могат да разрешат.

Пуснах телевизора на Канал 3, но там на замръзнал кадър от някакъв мач, Сашо Диков се караше по телефона с уважаем зрител. Не изпаднах в паника от липсата на информация и продължих да действам както са ме учили.

Взех аварийния си комплект, който включва - лист с имената и паролите ми, допълнителна батерия за лаптопа и един три джи модем - хуаявей. Веднага слязах пред блока. За съжаление леко се забавих, защото глупавият асансьор не искаше да слиза по-ниско от третия етаж, та се наложи да сляза два етажа по стълбите.

Качих се на колата и бързо подкарах на някъде където знаех, че е сигурно - околовръстният път на София. Докато стигна дотам няколко няколко човека леко се блъснаха в колата ми, но какво да се прави, не всеки е подготвен за земетресение.

На околовръстното ме завари второто земетресение, заради което кривуличейки не успях да намаля и вероятно камерата ме е хванала с превишена скорост. Единствено ме успокоява и ми дава надежда, че може да не ме глобят е фактът, че в този момент макар да карах с над 180 км/ч два голфа - двойки ме изпревариха сякаш бях спрял.

Стигнах до сигурно място, отворих лаптопа и тръгнах да се логвам във Фейсбук, за да разбера какво става. Сайтът се отвори, но тогава се сетих, че нямам регистрация, защото не съм малоумен. Останах си неинформиран, но поне се чух по телефона със жена ми. Новината беше, че в банята наистина от земетресението е сигурно, но пък едно от децата се подхлъзнало и си сцепило веждата.

Прибрах се, заших го, приспах ги и закачах други трусове. В цялата паника около мен, запазих спокойствие и смятам, че мога да бъда пример за добра реакция предвид обстоятелствата.

Допълнение от 08:48 сутринта - задрямал съм, но както всички, които ме познават знаят - аз докато спя, мисля, ми се присъни нещо интересно. Не зная как да го тълкувам, а и по принцип не вярвам в нумерология, но това което открих е твърде сериозно, за да бъде запазено в тайна. Вижте сами и преценете за себе си.

 б  о  й  к  о  б  о  р  и  с  о  в
 2 15 10 11 15  2 15 17  9 18 15  2

 т  р  е  с  е  у  п  е  р  н  и  к
19 17  6 18  6 20 16  6 17 14  9 11

изваждаме (голямо минус малко) и получаваме:

17 2   4 7  9  18  1 11  8  4  6  9

Тези числа (17:2 4:7 9:18 1:11 8:4 6:9) за не запознатите изглеждат случайни, но когато се вземат по двойки те указват глава и строфа в светото писание (изд. БМХ, 1973 г.) и случайно или не във всяка от тези строфи се говори за голямо земетресение.

Истина или не - решавате вие. Аз зная в какво вярвам!

Добавка от 7 авг 2012 - оказа се, че лаптопа може да се поправи. Nvidia-та е сдухала (известен проблем на този модел, за съжаление е извън гаранция иначе Apple имаха програма за подмяна, точно заради тези видеокарти). За щастие има шанс да се оправи, така че долната оферта се оттегля. Не че някой се засили да купува де.

==========

Сполетя ме нещастие, което ми струваше лява ръка и десен крак. Преди две седмици лаптопът ми (MacPro 15" от 2008-ма) спря да зарежда батерията. Тя батерията отдавна не ставаше (вече е с над 530 цикъла) и за да реша проблема купих нова батерия.

Батерията се зареди няколко пъти, след което пак започнаха същите проблеми като преди - лампата свети в зелено и не се зарежда. Взех захранване на заем и разбира се, всичко работи. Хайде купувай и захранване. Радост два дни, след което компютърът съвсем умря. Разчетох се тук там и се оказа, че дъното му си е заминало (незнайно защо го наричат logical board). Само че то струва $700-800, което няма как стане. Честито.

В крайна сметка съм ~290 лв. назад с неработещ компютър и два чисто нови компонента всеки с по една година гаранция.

Затова обявявам разпродажба (силно казано) на две неща:
- Батерия за Apple MacBook Pro 15" A1175 - цена 90 лв.
- Apple Magsafe Power Adapter 85 Watt - цена 140 лв.

Линковете сочат към местата от където съм ги купил (там пише и оригиналните цени). И батерията и адаптора са чисто нови, с по една година гаранция. Батерията е на под десет цикъла, захранването е с оригиналната опаковка.

Захранването е оригинално Apple, батерията не е оригинална.

Ако някой ги вземе и двете общата им цена е 220 лв. Пращам по куриер с наложен платеж.

За контакти, пращайте е-майл на georgi@unixsol.org или пишете тук коментар.

Снимки - утре.

Macbook-а явно е решил, че ще бъде проклет и ще ми къса нервичките. Вчера както си работеше и си гледах F1 без никой да закачам, взе че увисна. Изключих го и след включване чувам подозрителни три бипкания и естествено - не тръгва.

Пускам другия лаптоп с никнейм "баракудата", ровя из нететето (нетя на галено) и става ясно, че mac-а ми съобщава за проблем с паметта. Отворих го, извадих и сложих пак паметите. Запали! Ама не не boot-ва. Извадих едната памет - тръгна. Сложих на нейно място другата памет, пак тръгна. Слагам и двете памети, бип, бип, бип. Дейба, нещо е станало с горния слот за паметта. Оставих го с 1GB памет и ще търся 2GB на един DIMM. Чичо Били^WСтиви явно не го кефи да ползвам четири годишен лаптоп. Горе-долу толкова изкара и старият преди да му прецакам входа за захранването.

На баракудата (Fujitsu Amilo Pro от миналия век) пък вентилатора се търка в корпуса и издава трагичен звук. Имам два броя Asus EEE PC (701 и 901) и двата със скапано първо SSD, а на 901-то по екрана има пет-шест вертикални черти (може да е защото навремето малкият го препика :).

Това са само някои от причините да мразя компютърен хардуер.

Няма да стигна Chrome и Firefox скоро с номерцата, но девет си е много. Ето го tsdecrypt версия 9.0 и списъка с промените.

Вече има пълна поддръжка на IPv6. Никога не съм мислел, че ще се занимавам с писането на подобно нещо, тъй като гледам да стоя далеч от IPv6, но се оказа лесна работа. Другото нещо, което мислех да не правя, а е в новата версия е филтрирането на EMM пакетите. И една полезна екстра, която дойде като страничен ефект от преправянето на кода заради IPv6, е че вече може се ползва DNS, за да се получават адресите на CAMD сървера и ако има повече от един адрес се пробва всеки докато се закачи. Спокойно може да си пуснете два OSCAM-а с два набора от карти и ако ако единият падне, tsdecrypt ще се закачи на другия.

Да ни е честит новия Slackware Linux!

Днес официално излезе версия 14.0.

Можете да си го свалите от mirrors.unixsol.org, като ползвате http, ftp или rsync. Налични са всички ISO файлове за 32 битовата версия и за 64 битовата версия.

Разбира се не забравяйте да хвърлите един поглед на Slackware 14.0 Changes and hints.

Happy Slackin'.

Доста често се случва по-нова версия на даден софтуер да е пълна боза в сравнение със старата. Особено силно страдат ползващите софтуер, чиято компания бива купена и новият собственик се превъзбуди. В конкретния случай версия 5 на Skype за OS X е такава боза, че дори и рядкото и използване всеки път ме караше да псувам. Естествено, има ли нова версия от сайта на софта вече връзки към старата няма (отделно, че са направили и свалянето на текущата версия толкова тъпо, че трябваше да я свалям от други места...).

Решението е проблема е лесно - http://oldversion.com/. Сваляте си старата версия, новата я изритвате като мръсна котка (може и чиста да е, важното е да бъде ритната), след което качвате добрата стара версия и не се занимавате с глупости.

Да го духа Скайп.

Поздравления към Булсатком за позицията им спрямо Битьивиту. Никога не съм бил фен на Булсат, но заради спирането на битиви и останалите им copy+paste канали, булсатците получават няколко червени точки от мен.

Има един тънък момент, тези дето мерят гледаемостта, не мерят клиентите на Булсатком (упс, това май не е широко известно), така че падане в рейтингите не се очаква. Което пък ще е следващият не-случил се скандал.

Така или иначе рекламодателите са балами, няма да станат по-големи балами задето са по-излъгани с точките, докато 500К+ зрители нямат достъп до любимите си турски сериали.

Започнах новата година с добра почивка и излизане от матрицата за две седмици. Не помня от кога не съм прекарвал толкова време без достъп до мрежата. Добре че са празници, та наваксването ми отне само един ден. Прочетох три книги на Джереми Кларксън - Clarkson on Cars и две части на The World According to Clarkson, а също и The Alphabet of Manliness на Maddox. Акомпанимент на книгите правиха всички серии на Da Ali G Show, заедно с доста stand-up комици.

Не зная колко плащащи си абонати за телевизия имат Булсат, но това което може да се види е, че на всеки час пускат пакети за 1,969,994 уникални карти. Най-вероятно това е общият брой карти, които са продали от началото до сега. Ако предположим, че една от всеки три карти е активна, това прави ~650k абоната, което е горе-долу и колкото предполагам, че реално са. От тези 650-700к абоната, поне 200к са извън България.

За Polaris пускат пакети за 23,681 карти.

По случай 12 години от инсталацията на работната ми машина, реших, че е време да вляза в бъдещето и да премина на 64 битова операционна система. Разбира преинсталация изобщо не беше на масата като идея. Оказа се, че да минеш от 32 битов slack-current на 64 битов е много лесно и безболезнено.

Трябва да се изпълнят няколко прости стъпки:

1. Сменете си ядрото със 64 битово (вземето го от slackware64-current) и рестартирайте. 64 битовото ядро поддържа 32 битови програми и всичко ще продължи да работи както преди.

2. Преименувайте следните пакети във /var/log/packages:
aaa_elflibs-XXX на aaa_elflibs32-XXX
glibc-XXX на glibc32-XXX
glibc-solibs-XXX на glibc-solibs32-XXX

Тази стъпка е необходима, за да можете да продължите да използвате 32-битовите програми, след като минете на 64 битов OS.

3. Инсталирайте aaa_elflibs, glibc-solibs и glibc от slackware64. След като ги инсталирате ще можете да изпълнявате 64 битови програми.

4. Обновете всички инсталирани пакети като ползвате пакетите от slackware64.

Готово, вече сте със 64 битов ОС!

На печелившите честито, а моят работен Slack - да служи поне още 12 години.

Докато хората протестират на площадите, бизнеса тихомълком смазва правилните места, за да върви всичко по мед и масло.

Резултатът е следното разпореждане (razporezhdane_za_spirane.pdf (788K)), което задължава интернет доставчиците да започнат да филтрират достъпа до следния списък от домейни (spisak_stranici.pdf (68K)).

Днес хазарта, утре и други неща. На печелившите честито.

На това му се вика дълго канене. Имам теория, че една камара софтуер никога не бива пуснат като свободен защото авторите ги е срам от бозите, които са натворили.

През далечната 2009 ми трябваше програмка, която да чете mpegts от multicast и да записва резултата във файлове като на всяка минута започва да прави нов файл. Програмата я направих криво-ляво, а пък тя се оказа доста полезна и я използваме постоянно. Преди някоко дни седнах и я преписах и резултатът е tsdumper2 0.9.

С няколко години забавяне и с едно преписване, но поне върши работа. Сега ако си седна на гъза, оправя и пусна tschanstreamer, който използва записаните файлове и реализира timeshift с тях ще е направо екстра...

Мързела е по-голям от TODO-то, а това вече е лоша работа.

Дойде време още една програмка, на която разчитам всеки ден да движи сериозни неща, да бъде пусната като свободен софтуер.

tomcast чете mpegts по http, след което го вади на multicast. Може да се използва и за "преписване" на multicast групи като чете каналите от една и ги вади на друга.

Кодът не е особено зле (през 2010 явно не съм бил чак толкова некъдърен) и макар че има нужда да се модернизира и да напиша документация и в момента върши работа.

На който му трябва да дърпа tomcast 1.20.

Пуснат е с лиценз GPLv2 (както и другите ми биващи програмки - tsdecrypt, mptsd и tsdumper2.

Ако някой добър човек разбиращ от красиви и модерни web странички [1] удари едно рамо за страници на тези програмчета съм готов да почерпя поне три бири и да бъда добра компания за изпиването им (компанията може и да се skip-не по желание на черпения).

[1]: Красиви и модерни ще рече нещо, което ползва bootstrap (например), няма js и може да се поддържа лесно на ръка.

---

Стоят в една баня трима мъже – журналист, директор на пивоварна и земеделски производител. И на тримата им е до коленете – на журналиста езика, на директора корема, на земеделеца ръцете.

Да пием за онези мъже, които имат по-интересни неща до коленете.
---

Животът се състои от труд и удоволствия. Най-висша форма на труд е науката. Най-висше удоволствие - жената. Човек се старае да разпределя времето си между двете. Всяка от тях обаче изисква цялото време. Тогава? Да пием за онези, които знаят как да го правят.
---

Един източен мъдрец някога казал: "Пази се от козела отпред, от коня отзад и от жената отгоре."
Да пием за личния суверенитет!
---

Много се чудех как да ви кажа два грузински тоста на руски език. Знаете, че 50% от стойността на тези тостове е в разваления руски, на който грузинците говорят, или по-точно в специфичния им акцент. Затова ще ви ги предам на български и само там, където е невъзможен превод - на руски. Тоствете са от социалистическо време, и тъкмо поради това са много симпатични.

Живял някога един цар. Имал той прекрасна дъщеря. Веднъж, както се къпела в реката си изпуснала пръстена във водата. Тук пръстен, там пръстен - няма го. Посърнала тя и баща й издал заповед - който намери пръстена на дъщеря ми, ще я вземе за жена и ще получи в добавка половината царство. Ако не успее - ще му бъде отрязана главата. Дошъл един юнак. Левент и половина. Красавец и три четвърти. Скочил в реката. Търсил, търсил, не намерил пръстена. Отрязали му главата. (Тук се спира за кратък разбор на международната обстановка и най-вече да се отпие по глътка, след което се продължава) Дошъл втори. Още по-левент, още по-хубавец. Скочил във реката. Търсил, търсил, нищо не намерил. Отрязали му главата. (Пак почивка) Тогава дошъл трети. Несравним. Скочил във водата... Нищо не намерил. Отрязали му главата. (Почивка. Изобщо с почивките се продължава докато се вдигне достатъчно кръвното на компанията) И тогава дошъл... Отрязали му главата. (Тук вече нама почивка) И тогава... И тогава дошла съветската власт. Да пием за съветската власт, която прекрати всичките тези безобразия!

---
Имало едно време един момък. Левент и половина, красавец и... знаете колко. Само дето бил много беден. Дошло време да се жени, а той няма овен (баран - нали пусто там трябва да занесе овена като дар, че без него няма да му дадат момата). Посърнал той. Какво да прави? Отишъл при съседа си и му се примолил: Съседе, помогни, моля те. Услужи ми с един баран. Искам да се оженя, а нямам нито един. Съседът - мъдър и добър човек се почесал по кратуната, па рекал: Слушай сега, баран не мога да ти дам, щото нямам, обаче мога да ти дам един съвет. Ще отидеш при Мимино. Познаваш ли го Мимино? От съседното село? А така. Той има. Отиди при него и му кажи, че аз те пращам. Ще ти даде. Отива нашия при Мимино от съседното село и: Мимино, скъпи, праща ме моя съсед да ми услужиш с един баран. Ще се женя, а аз нямам. Почесал се Мимино по кратуната па рекъл: Абе аз баран не мога да ти дам щото нямам. Ама ще ти дам един съвет. Отиди при Гуладзе от съседното село. Той ми е пръв приятел. Ще ти даде, той има. Отива нашия при Гуладзе и почва всичко отначало... (Гуладзе естествено няма баран, но му дава един съвет - да иде при Мингеля. Мингеля му дава съвет да иде при Дунашвили... и така докато отново кръвното на компанията е качено на нужното ниво) ... Отишъл тогава нашия момък при... А той се погладил по брадата, почесал по главата, па рекъл: Не мога да ти дам баран. Нямам. Но мога да ти дам един съвет... Не издържал нашия и се развикал: -Не хочу я советов! Мне баран нужен. Тiь понимаеш? БАРАН! -Что тiь говориш молодой человек? - отговаря стареца - Тiь слiьшиш себе? Мiь страна советов дорогой мой, не страна баранов!
Да пием за мъдреците, от чиито съвети понякога се нуждаем.
---

Спросили у англичанина, у француза и у грузина, что висит у них ниже пояса? Англичанин ответил: "Ниже пояса у меня висит, то чем я горжусь".
Француз ответил: "Ниже пояса висит, то чем я горжусь и удовлетворяю женщин".
Грузин ответил: "Ниже пояса у меня висит кинжал, а то что у них висит, у меня стоит!".
Так выпьем за мужиков!
---

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
...
Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Кристина Филипова

:)) Хареса ми този анонс.
Да вземем да идем до там...

Нищо подобно фест 2011
...е музикален фест на открито, който се случва в град Стрелча.

Стрелча се намира през две преки от Пловдив, на две бири разстояние от София и вляво от пътя за морето.

Запазете си последната събота на август (27-ми) и елате при нас!

На стадиона сме!

Входът е свободен!!!

Спането също – носете си палатки и чували!!!

Стрелча не е пре(д)взета. Слуша от джаз до пънк. Полицаите тук пишат поезия, а светулките са по-големи от звездите!

Интервю с Иван Кръстев, политолог

Преди 10 години формулирахте различията между поколенията БДС (Български държавен стандарт) и поколението Фонетик - първото използва клавиатурата на компютъра със стандарта на пишещата машина, второто пише на български с латиница. Но през тези десет години се появи ново поколение, какво прави то?

Мисленето в поколения е опасно, то е знак или за остаряване, или за идващ взрив. Защото това, което свързва хората в поколения, не е годината на раждане, а колективен опит. Войните и революциите раждат поколения, но дали технологичните революции раждат поколения?

Поколение БДС - нашето поколение, тези, родени между 1960-а и 1970-а, е поколението на границата. Ние помним кога за пръв път сме пресекли държавната граница, ние обичаме да разказваме живота си като пресичане на граници - социални, морални, психологически. За нас 1989-а е година граница. Ние сме живели достатъчно дълго преди промяната, за да мислим "преди" и "сега" като два различни свята, да правим непрестанни сравнения между тях. Поколението Фонетик е първото, което загуби усещането за граница, то заживя направо в света. И това не е защото младите днес много пътуват, в действителност голяма част от младите продължават да живеят на мястото, където са се родили, а защото пътуването вече не е пресичане на граница, а просто преместване. Новото поколение, за което ме питате, не пише на компютъра, то живее в него. Това е поколение родено не от революция в света на политиката, а от революция в света на технологията. Това поколение аз ще нарека поколението Е. Е като Exit, като изход, но и Е като Еnter, преминаване на нов ред.

Нека започнем с поколението БДС.

Поколението БДС е поколение на читатели. Ние разказваме живота си, общуването ни е размяна на разкази. Дори снимките, които правим, мислено ги подреждаме в албуми. Обичаме или мразим училището си, казармата, университета, в който сме учили. Първата характеристика на поколението Е е, че то е визуално и виртуално. То слуша музика, разменя си картинки, но вече не си разказва истории. То е първото, което изцяло мисли и общува чрез образи и звуци. Поколението Е, нито обича, нито мрази училището си, тези, които днес са на 20 години, много често не помнят училището, в което са учили до вчера, защото там нищо не се случва. За тях виртуалната реалност е реалната реалност. Нещата се случват във виртуалното пространство - там намираш приятелите си, идентичността си или по-точно там я сменяш непрекъснато. В предните поколения другите ти дават и твоето име и твоя прякор, в поколението Е ти избираш как да се наречеш и как да се измислиш. Дори семейството ти се случва във виртуалното пространство, защото много от новите млади са отгледани от скайп майки. Езикът започва да губи значение за това поколение. Те говорят на някакъв песенен английски и на някакъв осакатен български. Те дори не говорят в изречения. Това е поколение, което обича препинателните знаци, емотикони и не обича сложните изречения.

Това означава, че са неграмотни на няколко езика.

Те са грамотни на езика, на който се разбират. Те не са по-добри или по-лоши, те са различни. Това е поколение, което споделя главно емоции, то не споделя мисли. В едно свое изследване на новите млади Ивайло Дичев отбелязва, че те не планират живота си, те сърфират по него. На тях нещата им се случват. Те не се съпротивляват на света на възрастните, а най-често просто изпитват погнуса към този свят по същия начин, по който вегетарианецът изпитва погнуса към месото.

Другата характеристика на поколението Е е , че то няма отношение към историята. Това е поколение, в което ти непрекъснато общуваш с връстниците си и нямаш време да говориш с мъртвите. Днес е толкова тъжно да си възрастен човек, не просто защото парите са малко, а защото децата никога нямат време и любопитство да слушат твоята история. Това е поколение, в което историята я няма, нито семейната, нито националната. Това, което ги свързва с миналото, е Гугъл търсачката. Във въображението на това поколение географията е по-важна от историята.

Но родителите на тези младежи имат родовова памет и сигурно им е предавала по някакъв начин.

Ако вярваме на социологическите проучвания, това най-младо поколение декларира привързаност към България и българското. То се гордее с родното, но рядко го познава. В изследването на новите млади, което вече цитирах, се твърди, че делението националисти - почвеници определя противопоставянето в рамките на това поколение. Но това не е български феномен. В Европа като цяло поколението на хора между 16 и 22 години най-яростно отхвърля чуждото и чужденците. Това поколение не се бунтува срещу родителите си, то не ги забелязва. То няма никакъв интерес към стари неща – стари филми, стари книги... това е поколение, което е изцяло в новото, тук то е подчертано изнесено напред.

Как се вписва поколението Е в обществото?

За поколението Е потреблението е това, което е войната за военните поколения - формиращ опит. Това е поколение, което израства в моловете. За тях потреблението е връзката им със света и тяхното разбиране за политика е пряко свързано с опита им на потребители. Преди четири десетилетия икономистът Албърт Хършман очерта два основни начина, по които човек реагира на неудовлетворението си и търси промяна. Едната реакция, която той нарича глас, кара човек да промени света, който не му харесва, другата, която той нарича exit - изход, го кара да избяга от този свят. Гражданинът, както го описват учебниците по политология, избира "гласа" - той гласува, за да промени правителството, или с гласа си иска да промени начина, по който мобилните оператори надписват сметките, или пише възмутени писма, или съди държавата... Но това, което за мен определя новото поколение като поколение Е, е, че за новите млади естествената реакция не е желанието да промениш света, а да потърсиш друг свят. Младите не се развеждат, те се разделят, те не искат да свалят правителството, а да забравят за него. От гледна точка на това поколението Exit няма търпение да промени нищо. То непрекъснато сменя, избира, търси друг свят и затова не се застоява в този. На него революцията може да му се случи, но не повече от това.

Как се е получила тази асоциалност?

Не мисля, че става дума за асоциалност, а за друга социалност. Това е първото поколение, което изцяло е формирано от потреблението като начин на съществуване. Потреблението позволява на младите да усетят и правата, и силата си. То ги държи заедно, но в същото време прави колективните утопии демоде. В много отношения това ново поколение е по-малко комерсиално от предишните, то е способно на изключителен идеализъм и на изключителен цинизъм, но дори когато се борят с потреблението, представителите на поколението Е мислят и действат като потребители. И това тези дни може да бъде видяно на улиците на Лондон, където революцията неусетно приема формата на колективно пазаруване с отменено плащане. "Пробвай, преди да вземеш" е един от лозунгите на протеста.

Може би социалното за това поколение е, че то много бързо се организира за някакви акции?

Днес в рамките на часове огромни групи хора могат да се съберат на площадите на нашите градове. Те могат да се съберат там, защото са гневни или защото им е скучно, и най-важното е, че властта не се интересува защо се събират, а просто се страхува от възможността да се съберат толкова бързо. Но новите протестни движения се разпадат така лесно, както са се появили. Протестиращите нямат никаква трайна връзка. Част от тези хора са много интелигентни, граждански активни хора, пука им за неща, на които на други не им пука, като почнеш от природа, минеш през здравословен начин на живот и т.н. Но всичко това продължава в рамките на 3 до 5 минути.

Къде е отношението към държавата за това поколение?

То не знае за нейното съществуване. Това поколение е първото, което не живее в държавата, а в своите виртуални и невиртуални общности. Новите млади са спонтанни либератарианци. Новият свят, който описвам, е създаден от две сили - пазара и интернет, общото между тях е, че те овластяват човек да следва собствените си предпочитания, но в същото време заплашват обществото такова, каквото го познаваме. Ако позволиш на човек да прави каквото иска, той ще се вижда с хора, които приличат на него, които обичат музиката, която той обича, и които се вбесяват от нещата, от които той се вбесява. Това не можеше да се случи преди, защото държавата непрестанно смесва хората, тя иска да създаде общност и затова не обича създадените не от нея общности. Например в казармата попадаш в среда, в която не можеш да си представиш, че ще попаднеш. Изведнъж до теб е човек, който никога не си е мил зъбите, и ако не си бил войник, ти никога няма да знаеш, че съществуват такива хора. Сега ти можеш да избегнеш почти всички, които не харесваш. И постепенно младите започват да живеят в едни стерилен свят, много уютен, много защитен свят, но и много уязвим. Обществата са победили обществото. Това е първото поколение, което живее в ситуация на разпаднало се публично пространство. Но това поколение не знае нищо за държавата и защото държавата не прави нищо за това поколение. Ако погледнете Западна Европа, ще видите, че това е поколение, което най-вероятно ще живее по-бедно и по-трудно от поколението на родителите си.

Интересно е какво искат да постигнат?

В рамките на това поколение има повече различни амбиции и идеи за успех, отколкото в предните поколения именно, защото общото пространство е изчезнало. Днес няма признат модел за успех. В този свят мирно съвместно съществуват и тези, които искат да покорят Уолстрийт, и тези, които искат да го разрушат, и тези, които не знаят какво е Уолстрийт. Или с други думи, това, което прави това поколение, не е някаква обща политическа платформа.

Ако през 1968 г. студентите протестираха, защото не искат да живеят като родителите си, това поколение е гневно, защото вече не може да живее като родителите си. Не защото иска да промени света на родителите си. В този смисъл това е поколение на изчезващото благополучие.

Но ако погледнем форумите в интернет, ще видим една изключителна агресия в представителите на това поколение. Защо?

Това поколение е по детински жестоко, защото това е първото поколение, което е получило правото да бъде анонимно в своята агресия. Във виртуалното пространство за разлика от махалата, в която е израстало поколението на родителите им, ти можеш да удариш, без да се страхуваш, че ще те ударят. Един от новите феномени, които набира сила в много страни, е агресия чрез подмяна - някой създава дубликат на твоята фейсбук страница и се опитва да те скара с най-добрите ти приятели. Или с други думи, публичното пространство е заменено от партизанско пространство, в което нищо не е това, за което се представя. Не случайно в книгите и филмите, които поколението Е обича, е пълно с вампири.

А разбираме ли това поколение?

Не. И това е нормално, ние сме формирани от различен опит. Ние затова обичаме да говорим за поколения, за да се успокоим, че не разбираме. Когато преди няколко месеца неизвестни представители на поколението Е покриха паметника на Съветската армия с изображения на герои от американската масова култура, нашето поколение побърза да се възмути (едната част) и да се възхити (другата част), но и за едните, и другите изрисуването на паметника на Съветската армия не може да е нищо друго освен жест по отношение на Съветската армия. Ние дори не можем да допуснем, че някои може да рисува по този паметник и това да не са изказвания за комунизма. А в действителност това поколение родено след смъртта на СССР, може дори не знаят за неговото съществуване и този паметник е просто нещо голямо и грозно, паметник на неумиращия конформизъм.

Какво очаква поколението Е?

Този въпрос ми напомня за вица за двете гадателки, които се срещат и едната казва на другата: "Ти си добре, аз как съм." Голямата промяна, която навярно ще се случи в рамките на това поколение, е, че изведнъж младите ще загубят политическата и символическата си власт. През последните сто години всички се интересуваха какво мислят младите, какво купуват младите, какво искат младите, но светът, който идва е свят, в който не младите, а много старите ще имат значение, първо, защото ще са много, второ, защото ще са по-богати и, трето, защото не младите, а старите са бъдещето, поне когато става дума за Европа.

Какво значи бъдещето принадлежи на старите?

Ако вярваме на демографите през 2050 година, около 30 процента от жителите на стария континент ще са стари или по-точно на възраст над 60 години. В Европа ще живеят много хора, които ще са на възраст над 80 години. Представете си тази картина и ще се съгласите, че посивяването на Европа радикално ще промени и това как пазарът и това как политиката оценява различните поколения. Ако в края на 20 век, големият проблем на Европа е недостига на места в детските градини, то в идващите десетилетия големия въпрос ще е как да се грижи за възрастните хора. Днес "бабата" е една от малкото работещи институции в България, но утре, ще ни са нужни "баби", които да се грижат за бабите и дядовците. Демографската промяна, която описвам ще се отрази на всичко-на страховете ни, на надеждите ни, на това което предлага пазарът. Но остаряването на обществата в Европа ще промени не просто пенсионната възраст, но и самата ни идея за бъдеще. Ако през 20 век представата ни за стар човек е някой, който непрекъснато си спомня, какво е правил като млад, през този век, да бъдеш млад в голяма степен ще значи да мислиш непрекъснато за това, как ще живееш, когато остарееш. Или ако говорим за поколения, навярно вече е време да мислим не само за новите млади, но и за новите стари.
 
Капитал / интервюто взе Йово Николов / снимка Цветелина Белутова
http://www.capital.bg/light/lica/2011/09/15/1156885_pokolenieto_e/

"Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни

Велика комбинация!!!

The Mall Of Malashevci

http://bitaka.tumblr.com/ или

http://behance.net/variysky

Бях я позабравила тази песен...
Красота за душата!!!

И така, представете си 2018 г. Обикновено софийско жилище.

- Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.

- Така ли? Коя книга?

- Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.

- Че защо ще я купуваш? Имаме я.

- Супер! В кой файл е?

- Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.

- Пфу! Та тя е на хартия!

- И какво от това? На твоята възраст четох от нея.

- На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!

- Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…

- Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!

- Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?

- Да смъкна безплатно книга?!

- Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.

- Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?

- Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?

- На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?

- А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.

- Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?

- Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…

- Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.

- Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…

- Платих я. Thanks.

- Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.

- Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.

Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…

- А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?

- Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.

- Това пък от кой зор?!

- Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…

- Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?

- Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.

- Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…

- Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…

… След 2 часа:

- Уфф. Привърших я най-сетне.

- Какво? За два часа си изчел “Под игото”?

- Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.

- Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?

- Кой?!

- Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…

- Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…

- Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!

- Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…

-------
Това е пост от 2006. Днес все по-актуално звучи.
До 2018 дано вече не е реалност (съвсем!)
http://www.gatchev.info/blog/?p=294

Не ми почуквай. Знам.

Костас Монтис

Сълзи от звездите за Доминик Милър в Пловдив
"Като хванах китарата, подпечатах билет за неизвестна дестинация. Не знам къде ще ме отведе това пътешествие, нито кога ще стигна" - каза пред студенти от академията преди два дни великолепният китарист Доминик Милър. За щастие, този път мина през Пловдив и го доведе до амфитеатъра. Доминик стъпваше по една странна лунна пътека, образувала се от мократа дървена сцена и осветлението на Античния. Гледката съвършено визуализира начина, по който се чувстваха близо 500-те богопомазани пловдивчани, които не се уплашиха от дъжда и майския хлад, а Милър им се отплати.



Китаристът на Стинг излезе на сцената със семплите си дрехи, с които три дни тръмбова из Пловдив- дънки, сива тениска, а над нея изчистен пуловер. Дойде пеш от хотел Одеон, където бе отседнал, въпреки, че запалена го чакаше гигантската 7-метрова лимузина на спонсора Туборг. Качи се на Античния с вечната си китара на гръб, която се е превърнала в естествена част от тялото му. С него пеш вървяха и другите три музикални диаманта- пианистът на Level 42 Майк Линдъп, белгийският басист Николас Фижман и мароканското чудо на перкусиите Рани Криджа. Без никакви ефекти и ненужни лиготии четиримата излязоха на сцената. И я запълниха така, сякаш на нея имаше цял филхармоничен оркестър. Беше странно и божествено, тъй като присъствието на музикантите се усещаше дори във вековния камък и трептенията на локвичките по дървената естрада. Милър вадеше най-чистото и красиво от малката си акустична китара, която дори не висеше през тялото му - през цялото време той я държеше в ръцете си. Прав изсвири емблематичното парче на Стинг, което той е музицирал- „Shape of my heart”, както и лиричните мелодии от новия си албум. Сменяше джаз с префинен рок, вкарваше етно елементи. Правеше всичко, каквото си поиска, без да импровизира излишно. Това място е невероятно, за нас е привилегия да сме тук, каза Милър в едно от малкото си обръщения към публиката. Това се случи, когато Доминик извади за няколко парчета електрическата си китара и показа рок зъби. Разходи се из целия си нов албум, а за кеф на меломаните около сцената извади няколко хита на Стинг, в които звучи неговата жица.


Беше странна нощ с този дъжд, вие я направихте фантастична, каза след незнайно как изнизалите се 90 минути Доминик Милър. И дори направи плах опит да се скрие от сцената, само за да чуе крясъците на публиката. Излезе за два мокри биса, а шоуто завърши с невероятната мелодия от песента на Стинг „Tears from the stars“. Днес не валя дъжд, а падаха сълзи от небето, бе посланието на супер музикантите. Няма думи как да опишеш красотата, отговори им публиката.



http://www.podtepeto.com/

082-101

082. Забелязахме, че на български името на фирмата ни е с 25% по-дълго от това на английски и визуално тежи повече. Ако може да компенсирате тази разлика в бъдещите дизайни.


084. Мислехме си, че ще преосмислите цената на дизайна – все пак е криза навсякъде…

Нека да поставим началото с това писмо: ДО КМЕТОВЕТЕ НА: Община Златица Община Пирдоп Община Карлово Община Казанлък Община Твърдица Община Сливен Община Стралджа Община Карнобат Община Сунгурларе Община Дългопол Община Белослав Община Варна ОТВОРЕНО ПИСМО Уважаеми дами и господа, Изпращам Ви това писмо във връзка с предстоящото отменяне на влакове 3636 (София – Карлово […]

Докато послушните общини с мълчанието си подкрепят премахването на близо 150 влака, някои други вече активно простират. Вече втори ден жители на Банско обявяват гражданско неподчинение, като застават на жп линията. Към гражданското неподчинение са се присъединили и цели общини, и кметове им, като например кметът на община Разлог е помолил синдикатите за помощ и […]

Днешните управляващи всеки ден ни лъжат, че всичките мерки(т. нар. реформа), които се взимат в жп транспорта, целят неговото оздравяване. Отмениха 1/4 от влаковете в България и чрез услужливите медии се опитват да убедят хората, че друг път нямало… От 1ви декември вече влязоха в сила нови цени на билетите за влаковете със задължителна резервация(бившите […]

В сайта на bTV е качен материал на зрител, който е заснел ученически автобус преминаващ през жп прелез при спунати бариери. Видеото можете да видите тук и сами да си направите изводите…

Отново се повишиха цените на горивата и се започна с голямото мрънкане срещу Лукойл, срещу картели и тем подобни. Типично по български намерихме виновен и както винаги в нас няма никаква вина и те само ни използвали. Тъй като през миналата година 5 месеца живях в Швейцария ще ви опиша защо те не мрънкат за […]

В последните 1-2 години БДЖ изпитва сериозен недостиг на вагони и локомотиви. Това е и удобната причина от 2-ри април да се отменят още влакове. Подбалканската линия отново ще може да се похвали със 7-часов период от деня, в който няма да се движат влакове. Населението не протестира, явно е доволно След като през последните […]

Всички заедно да свалим Данчо Лазаров от поста му!    

Откакто влезе в сила новия график за движение на влаковете всеки ден излизат наяве глупавите връзки и маршрути сътворени след цяла година мислене от реформираното БДЖ. Но нека сега да обърнем внимание на един друг феномен, който процъфтява в последните години в сектора. От следната връзка към новините на БНТ можем да видим как една […]

СРАМ!

Снимка на мотриси, които са на едва възраст и са от една и съща серия. Когато държавата си е на мястото и не служи на интереси, например на тези на автобусната мафия, се вижда резултатът…