Господата Сакскобургготски и Станишев (кой е кокошката и кой – петелът, не е от значение) снесоха голям запъртък. Сега кудкудякат, че запъртъкът е златно яйце и се опитват да ни насадят да го мътим.

Преди няколко дни за около минута включих телевизора и станах свидетел на поред­на­та лъжа на г-н Станишев, че неговото правителство не е субсидирало проекта АЕЦ „Белене“. Лъжа е, защото бившият министър председател едва ли е забравил решение­то за прехвърляне на 300 милиона лева от държавния бюджет на НЕК за изграждането на централата. Отделно е поетата държавна гаранция от 600 милиона лева за Проекта.
Трябва със съжаление да призная, че БСП е една успешна Precipitation Management Company1. Дейността ú, особено по референдума за АЕЦ „Белене“ достигна върхове, кои­то едва ли ще бъдат покорени в обозримото бъдеще.

По-долу ще се опитам, от позицията на специалист, работил в енергетиката над 55 го­ди­ни, да опровергая част от „подхвърляните“ в обществото лъжи.

Лъжа първа:

Периодът 2007 ÷ 2010 г. е критичен за българската електроенергийна система (ЕЕС) … В този период трябва да се изградят 1600 MW нови мощности2.

Периодът 2007 ÷ 2012 г. ще е критичен за ЕЕС … В този период трябва да се изгра­дят 910 MW нови мощности3.
Всички сме свидетели, че електроенергийния апокалипсис не се състоя. Нещо по­ве­­че – през този период са изнесени 61,0 TWh електроенергия, като само през 2011 г. са произведени 50,7 TWh, от които са консумирани бруто 38 TWh и изнесени 12,1 TWh. Оправданията на БСП с настъпилата икономическа и финансова криза са несъс­тоятелни – вътрешното електропотребление (консумацията от преносната мрежа) през периода 2003 ÷ 2011 г., независимо от състоянието на икономически подем или криза е било на равнището 30,5 TWh, с положителни и отрицателни отклонения през годи­ните, по-малки от 1,5 TWh, дължащи се по-скоро на климатичните пертурбации, от­кол­кото на ръста на икономиката.

Този факт е лесно обясним – престанаха да работят енергоемките МК „Кремиковци“, ЗТМ „Радомир“, „Химко“ – Враца, „Плама“ – Пле­вен и други неефективни производства; продуктовата структура на страната посте­пен­но се ориентира към ниска енергийна интензивност; в бита и обслужването пре­обла­даващо се използват енергоефективни уреди (само от въвеждането на LCD телевизори­те и енергоефективното осветление върховото натоварване на ЕЕС е намалено с около 1000 MW и са спестени близо 2 TWh електроенергия годишно); не на последно място трябва да се отбележи ценовия натиск върху консуматорите за енергоспестяване.

Лъжа втора:

През 2015 г. Република България ще потребява бруто 43,8 ÷ 46,5 TWh, а през 2020 г. съответно 49,0 ÷ 54,2 TWh1.

През 2015 г. Република България ще потребява бруто 46,0 ÷ 47,7 TWh, през 2020 г. – 53,3 ÷ 55,3 TWh и през 2025 г. – 59,0 ÷ 64,7 TWh2.

И тази лъжа не се сбъдна. През 2012 г. отклонението на траекторията на реалното потребление от прогнозата на БСП и НДСВ е близо 7,0 TWh, колкото е годишното производство на един блок с мощност 1000 МW. Лъжа е, защото още тогава бяха из­вест­ни прогнозите на NERA Economic Consulting (Октомври 2002 г.), БАН (Септември 2005 г.), RWE (Септември 2002 г.) и др., които предвиждаха много по-ниско електро­потребление, близко до действителното. Сега тази лъжа се тиражира в нов вариант – след кризата ще настъпи икономическо оживление, за което ще е необходима „много електроенергия“ (колко – не се казва).
Към настоящия момент е налице официалната прогноза на Електроенергийния систе­мен оператор (ЕСО) (Декември 2012 г.), според която към 2015 г. Република България ще потребява бруто 39,5 ÷ 41,4 TWh, през 2020 г. – 40,6 ÷ 43,5 TWh и през 2022 г. – 41,0 ÷ 44,1 TWh. Този сценарий за електропотреблението може да се приеме за реалистичен с горна граница 45,2 TWh през 2025 г. и прогнозен прозорец 42,0 ÷ 45,2 TWh към същата година, с по-голяма вероятност да се сбъдне минималния сценарий. Тази прогноза на ЕСО се потвърждава от горепосочените прогнози на NERA, RWE, БАН, а също от World Energy Council (Октомври 2012 г.).

Лъжа трета:

Предстои извеждането от работа на част от електроцентралите на въглища – ТЕЦ „Варна“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица 3″, ТЕЦ „Русе“ и др., близо 1300 MW и ще се наложи да внасяме електроенергия.

За сведение – блокове №№ 1, 2 и 3 в ТЕЦ „Варна“, № 2 в ТЕЦ „Бобов дол“, № 3 в ТЕЦ „Русе“ отдавна не работят. И още нещо – ТЕЦ „АЕS – Гълъбово“, ТЕЦ „Контур Гло­бъл“ и ТЕЦ „Марица-изток 2″ са рехабилитирани, някои от тях с увеличена мощност и икономичност, в пълно съответствие с изискванията на ЕС за опазване на околната среда, а ТЕЦ „Бобов дол“ – блокове 1 и 3 и ТЕЦ „Варна“ – блокове 4, 5 и 6 понастоя­щем се реконструират за намаляване на емисиите на азотни и серни окиси.

През 2012 г. от наличните електроцентрали, без горните енергоблокове са произведени 50,7 TW. И забележете – при непълно натоварване на ТЕЦ „AES – Гълъбово“, ТЕЦ „Марица-изток 2″ и ТЕЦ „Контур Глобъл“. Оказва се, че вътрешното електропо­треб­­ле­­ние, дори до 2025 г. при максималния сценарий може да бъде осигурено от налични­те генериращи мощности, без АЕЦ „Белене“, седми блок на АЕЦ „Козло­дуй“ и нова ТЕЦ в „Марица-изток“, намерения за което декларира правителст­вото.

Потенциал на инсталираните мощности в Република България до 2025 г. и след това

Електроцентрала                   Мощност,                    MW Производство, TWh/год.
Всичко до 2020 г.                              9 989                                      49,67 ÷ 53,36
Всичко до 2025 г.                              9 619                                       47,97 ÷ 51,66

При наличието на 2200 MW АЕЦ, 3910 MW ТЕЦ, 632 MW топлофикационни ТЕЦ, 303 MW заводски ТЕЦ и 1725 MW ВЕИ се осигурява мощностния баланс на страната към 2022 г., с възможности за 1400 MW износ. При налични 2632 MW вместо 3910 MW ТЕЦ към същата година вътрешното електропотребление се осигурява с по-малки възможности за износ4.

Не бива да се забравя, че в обозримото бъдеще, като член на голямото европейско семейство предстои да ни се случат доста хубави неща – ускорено въвеждане на ВЕИ, провеждане на агресивна политика за енергийна ефективност, развитие на икономи­ката, базирано на високите технологии (технологии с ниска енергоемкост и висока възвръщаемост), внедряване на „умни мрежи“, организиране на Европейски пазар на енергоносители, в т.ч. на електроенергия. Затова от позициите на днешния ден прогно­зите и енергийните баланси на ЕСО може да изглеждат реалистични, но трябва да се има предвид, че те съдържат значителен резерв, който трябва да се използва. Според добрата практика на тези, които са пред нас и живеят много по-добре от нас благода­рение на разумната си политика, най-добрите инвестиции в енергетиката са отло­же­­ните, до момента, в който възникне неотложна необходимост. Изкушавам се да напомня, че според законодателството на Република България нови мощности, на непазарен принцип се изграждат с минимални разходи, само когато снаб­дя­ването с електроенергия не може да бъде осигурено.
От всичко казано дотук може да бъде направен изводът, че нито днес, нито в обозри­мото бъдеще до 2025 ÷ 2030 г. се налагат инвестиции в нови мощности, освен във ВЕИ, задължение за което сме поели по международни спогодби. А изхарчените досега близо 2 милиарда лева за АЕЦ „Белене“, обосновани с лъжи нека тежат на съвестта на правителствата на НДСВ и тройната коалиция, доминирана от БСП.

Лъжа четвърта:

АЕЦ „Белене“ ще струва много евтино – само 4 милиарда евра спо­ред споразуме­нието с „Атомстройэкспорт“. Тази лъжа може да впечатли само „черве­ни­те ба­бички“ (според Стефан Продев), защото с оскъпяването, което не се оспорва, вече набъбва на 6,2 милиарда, а с лихвите по кредитите най-малкото се удвоява. И това не е всичко – една нова ядрена електроцентрала има съпътстваща инфраструктура – съхраняване на ядрените отпадъци, защита срещу интервенция, резервиране на мощ­нос­тите, свързване с ЕЕС. За свързване с електроенергийната система е необ­хо­димо изграждането на няколко електропровода 400 kV до подстанциите „Царе­вец“ и „Ми­зия“, преконфигуриране на мрежата 400 kV посредством връзка между подстанциите „Царевец“ и „Пловдив“ и други електропроводи на 400 kV и 110 kV. Общите капи­таловложения за тези връзки, а също за релейни защити, противоава­рий­на автоматика, диспечинг и др. дейности, задължение на НЕК е от порядъка на един милиард и петде­сет милиона лева, без оскъпяването и лихвите по кредитите5. Затова и НSВC, ИПИ, ИЕМ и други анализа­тори определиха цената на авантюрата АЕЦ „Белене“ над 20,6 ми­лиарда лева. Това са цифри, които е трудно да бъдат оспорени, освен със словоблуд­ство – най-евтина, ако не днес – утре ще е по-скъпа и т.н.
Лъжа пета: Ако не се изгради АЕЦ „Белене“, цената на електроенергията ще се уве­личи, защото термичните електроцентрали след 2018 г. ще плащат за емитираните азот­ни окиси в атмосферата. Това е така, ще плащат „данък околна среда“, но за сти­му­лиране на възобновяемите източници и енергийната ефективност, т.е. парите не се губят, докато внасянето на ядрено гориво без мито, защита на централата от интервен­ция, изграждането или поддържането на резервиращи мощности и други дейности са за сметка на данъкоплатеца.

Една проста сметка: За да се изкупи инвестицията от 20,6 милиарда лева през цената на електроенергията от АЕЦ „Белене“ за 20 години е необходимо тя да бъде продавана за близо 200 лв. за мегаватчас. Сравнете я с микса на електроенергията от 80,5 лв за мегаватчас, която днес ку­пува НЕК и ще се убедите, че изграждането на АЕЦ „Белене“ ще бъде поредния удар за българските потребители на електроенергия.

Лъжа шеста: Производството на електроенергия от ядрени електроцентрали е високо­технологично производство. За какво става въпрос, обаче – за технология и проекти, разработени извън страната, за съоръжения – също. Остават строителството, монтажът и оперирането с технологията, които са дейности, добре познати и усвоени у нас. Дън Сяопин беше казал, че не е важен цветът на котката, ако тя лови мишки. Перифра­зирана, тази мисъл в случая изглежда така: не е важен произходът на електроенергията – от „високотехнологична“ АЕЦ, ТЕЦ, ВЕИ, внос и т.н., стига тя да е според възмож­ностите на потребителя, да не застрашава, в границите на допустимото, сигурността на страната, населението и околната среда. АЕЦ „Белене“ не отговаря на тези изисквания.
Накрая ще си позволя да отбележа признаците на Високите технологии – ниски капи­та­ловложения, бърза възвръщаемост, ниска енергийна интензивност, високо съдържа­ние на интелект – комуникационни и компютърни технологии, възобновяеми енерго­из­точници, интелигентни мрежи и т.н. Къде тук се вписва нова ядрена електро­централа с възвръ­щае­мост над 20 години?

Лъжа седма: АЕЦ „Белене“ ще гарантира сигурността на доставките на електроенер­гия. Съдете сами дали това е истина при работа на 4000 MW ядрени мощности и произ­­водство 30 TWh електроенергия годишно:

30 TWh са 66 % от брутното електропотребление към 2025 г. Съгласно Закона за защи­та на конкуренцията, това е господстващо положение на пазара от един дос­тав­чик на суровина, в случая на енергоносител.

Това е 100 % от мощността на ЕЕС през летния сезон; за останалите генериращи мощ­ности – ТЕЦ, ВЕИ и др. през този период няма място в товаровата диаграма.

В случай на силно земетресение изключват 4000 MW от ЕЕС, което предизвиква разпадането ú. За сведение през 2012 г. е имало 3 несанкционирани изключвания на блок 1000 MW от ЕЕС.

Лъжа осма: АЕЦ „Белене“ ще осигури много работни места. Ако за 3500 ÷ 4000 ра­ботни места при строителството и 500 ÷ 800 при обслужването трябва да изхарчим над 20 милиарда лева, при липса на необходимост, по-добре да строим пирамиди – хем по-евтино ще ни излезе, хем къде по-безопасно. А може и някой лев да вземем от турис­тите, които обичат да се наслаждават на човешката глупост и алчност.

Що се отнася до региона, време е държавата и партиите да престанат да лъжат вече над 30 години населението, а и то трябва да разбере, че не молебените, а неговата пред­приемчивост и труд ще го спасят от немотията. Защото временното му благопо­лучие от изграждането на АЕЦ „Белене“ може да стане причина за продължаване на немо­тията на всички български граждани десетилетия напред.

1 Пи Ем Компания за „подхвърляне“ на подвеждаща информация в обществото; тези компании се използват от производителите на оръжие, нелоялните конкуренти и др.
2 Перспективен план за развитие на ЕЕС на Република България, Май 2004 г. (при управлението на НДСВ).
3 План за развитие на електроенергийния сектор на Република България с минимални разходи, декември 2005 г. (при управлението на БСП).
4 Мощностен баланс на ЕСО (Декември 2012 г.).
5 План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2010 ÷ 2020 г., Септември 2010 г.

Автор: Ст.н.с. инженер Георги Босев

Източник: в-к Дневник

„Както сполучливо отбеляза неотдавна политологът Димитър Димитров, българинът ще гласува на основата на невежеството, тъй като поставеният въпрос не предполага някой да е компетентен да избере информирано решение. Нека погледнем на нещата от собствената си гледна точка, т.е. тази на крайни потребители на електроенергия.

Да се концентрираме върху трите въпроса, които всъщност ни вълнуват като потребители:

1. Какво е сега състоянието на енергийните ни мощности и застрашени ли сме от енергийна криза, ако не изградим нови?

2. От какво всъщност се формира сметката, която пристига ежемесечно в пощенските ни кутии?

3. Можем ли да твърдим, че гражданите на държави със собствено енергопроизводство плащат по-малко от тези на вносителки на ток?

За да си отговорим, нека направим сравнения, тъй като липсата на достатъчно информация за света зад граница е основен фактор за лесната манипулируемост на българина. Правейки ги, ще открием, че проблеми, които се схващат като уникално български, съществуват в една или друга степен и в смятания за по-цивилизован свят.

По първия въпрос: Към момента България разполага с 35 теца, 86 веца и естествено – АЕЦ „Козлодуй“ с два 1000-мегаватови реактора, чийто дял в енергопроизводството се движи около 35%. Нека видим как сме поставени спрямо съседните държави, с част от които сме съпоставими като жизнен стандарт. По данни на Единната европейска мрежа на електроенергийните системни оператори (ENTSO-E) за 2011 година (последните засега) България е произвела 45,1 TWh, Гърция – 50 TWh, Сърбия – 41,2 TWh, Румъния – 58,9 TWh, а Македония – 6,3 TWh (Турция все още не фигурира в този отчет).
Сега идва ред на една друга, по-интересна статистика, която ще ни отговори къде се намираме на експортната карта. Данните тук са на Index Mundi и налагат интересни изводи. Според тях годишният износ на България за 2011 г. е 7735 гигаватчаса, което се равнява на 240% спрямо почти 11-милионна Гърция (3233 GWh) и е два пъти повече от реализираното на външния пазар от 19-милионна Румъния (3850 GWh). Ако си позволим да излезем извън Балканите, ще видим, че изнесеният от държавата ни ток е 43% от количеството, което 116-милионна Русия е експортирала за 2011 г.

Изводът се налага от само себе си:

Произвежданото от България електричество към момента многократно надвишава нуждите.

и по никакъв начин не съответства на ролята ни в световната икономика. Дори съпоставен с абсолютния световен шампион по износ – Германия, българският дял е 14% от нейния, при положение че нито сме над 80 милиона, нито произвеждаме стомана и беемвета. Последно, но съвсем не по значение – никой българин няма усещането, че тази дейност повдига стандарта му на живот по начина, по който това го прави петролът за гражданите на държави като Катар и Кувейт.

Нека преминем на втория въпрос. Всеки, който си е правил някога труда да разгледа по-подробно сметката си за ток, знае, че стойността на консумираната енергия съставлява само една част от реалната сума за плащане. Останалото се формира от различни добавени такси за достъп и пренос през електрическата мрежа, или така наречените мрежови такси (network costs).

Съотношенията между тези два основни компонента варират в различните държави, като е трудно да се очертае някакъв тренд, от който да може да се изведе обща логика, с която те да бъдат обяснени. Данните, на които се базира това наблюдение, са на Евростат за 2011 г. Естествено те търпят промени с всяка година. За България делът на мрежовите такси в общата сметка е оценен на 41.68%. Съдейки по декемврийската си сметка за 2012 г., числото вече минава 50% (в нея крайната сума за плащане е 100 лева при консумирана енергия за 48). Видно от статистиката, на континента са малко държавите щастливки, където участието на допълнителните мрежови такси не надвишава чувствително 30-те процента (Гърция, Италия, Кипър, Малта, Обединеното кралство, Турция). С нашите около 50% по-скоро се доближаваме до средното за Европа.
Следва изводът:

Електроразпределителните дружества играят ключова роля във формирането на крайната цена, но тя се оказва незаслужено подценена в публичния дебат

Сега на третия въпрос. Да видим съществува ли някаква връзка тип „в държавите износителки токът е по-евтин, отколкото в страните, по-зависими от вноса“. Фактите не позволяват такъв извод. Започваме с три държави, влезли в ЕС през 2004 г. В Литва, която е сериозен нетен вносител на електричество, цената за киловатчас е €0,049. В две държави с положително експортно салдо – Чехия и Словения, цените са съответно €0,046 и €0,061. Тоест киловатчас в Прага е само с €0,003 по-евтин от Вилнюс на фона на това, че чешкият износ за 2011-а надминава литовския… 116 пъти.

Какво се случва, когато добавим мрежовите такси и данъците и получим реалната брутна цена? За Литва тя е €0,122, за Чехия – €0,147, а за Словения – €0,149. Излиза, че в най-силно зависимата от вноса държава крайният потребител плаща най-малко. Като коментар към символичната разлика от €0,002 между Чехия и Словения добавяме и съотношението в експортните им дялове (чешкият е 2,34 пъти по-голям, но това далеч не помага на чехите да плащат два пъти по-малко от словенците).
Ако погледнем към Пиринеите, се натъкваме отново на любопитна, но не и на коренно различна картина. Тук нетният износител е Испания, а вносителят – Португалия. В родината на коридата киловатчас струва €0,093, докато у западния ѝ съсед – едва €0,063. Прибавяйки и неизбежните допълнителни такси, за португалците крайната сметка все пак остава по-ниска в сравнение с тази на комшиите: €0,188 срещу €0,209. На Скандинавския полуостров съпоставката между Финландия и Швеция изглежда по аналогичен начин.

Но нека сега се върнем на Балканите и да погледнем към две държави с коренно различен профил по отношение на енергетиката: Албания и Турция. За последната знаем, че към момента е сред основните износители на ток в региона и бидейки една от най-бързо развиващите се икономики в света, планира и изграждане на нови мощности. Обратно, Албания е може би най-тежко зависимата на континента от вноса на електричество. Цялото ѝ собствено енергопроизводство се изчерпва с 5 веца и 1 ТЕЦ, а износът на електричество се равнява на нула. Там действително преди няколко години имаше енергийна криза и режим на тока, но нещата постепенно се нормализират. Подобна заплаха за България не съществува – неволите от Лукановото време имаха съвсем различен генезис.

Сравнението и тук не ни дава повод да кажем, че крайните потребители в добре осигурената Турция плащат осезаемо по-ниски сметки от зависимата Албания. Отново според таблицата на Евростат в Турция брутната цена за киловатчас е €0,115, докато в Албания тя е €0,116. Ако съпоставим България със съседна Македония, пък ще видим, че комшиите плащат €0,081, а ние – €0,087. Пояснението тук кой за кого изнася е напълно излишно.

Или, иначе казано:

Никак не е задължително токът в страните износителки да е по-евтин.

В името на коректността ще отбележим, че не липсват и примери за държави със собствено енергопроизводство, които са поставени по-добре в сравнение с нетни вносителки (гражданите на Естония действително плащат по-малко за ток от тези на Унгария и Италия). Тези данни обаче не са достатъчни, за да бъде очертана определена обща тенденция, която да даде еднозначно тълкуване.

След казаното дотук отговорите на зададените три въпроса биха звучали така:

1. България е презадоволена откъм производство на енергия. Опасност от режим на тока не би възникнала, дори да закрием половината от мощностите си. Животът на двата 1000-мегаватови реактора на АЕЦ „Козлодуй“ изтича съответно през 2017-а и 2019-а, но видно от публикации в пресата, с инвестиция, значително по-ниска от тази за АЕЦ „Белене“ (около €250 млн.), животът им може да бъде продължен с още двайсетина години. Ползата от такова упражнение е съмнителна, предвид че така или иначе имаме планиран за изграждане поне още един 1000-мегаватов блок на същото място, както и поради обстоятелството, че нямаме ни най-малка представа колко напреднали ще са технологиите само след 15 години.

2. Често възприемаме сметката си за ток като съставена единствено от стойността на консумираната енергия, което е погрешно.

3. Редно е да се отнасяме по-хладнокръвно към призивите за енергийна независимост, що се отнася до електричеството. Мрежата ни е ефективно свързана с тази на съседните държави, т.е. в случай на дефицит ръцете ни няма да са вързани от един монополист. Видно от цитираните данни, взаимовръзка тип „повече собствено производство = по-евтин ток“ не съществува. Обратното, съществуват сведения, че от време на време изнасяме ток за съседни държави на цена, по-ниска от тази на вътрешния пазар (основна роля за което играе именно обстоятелството, че България разполага с мощности, многократно надвишаващи вътрешните ѝ нужди).

Допреди няколко дни планирах да бойкотирам референдума. Вече не съм така убеден, че ще го направя. Неговата невалидност почти не подлежи на съмнение и това е логичната му съдба. Но участието на онези, които полагат поне минимални усилия, за да направят информиран избор, е нужно. В името на рациокрацията.“

*Автор: Лъчезар Стефанов,  Дневник

 

“Отслабващата подкрепа на Франция за ядрената енергетика е непоправим удар за репутацията на ядрената индустрия по света“.
Организираният във Франция общонационален дебат относно предефиниране на фокуса на енергийния сектор в страната по посока развитие на ВЕИ за сметка на ядрената енергетика  е драматично събитие за цялата ядрена индустрия по света, тъй като страната е най-големият производител на ядрена енергия след САЩ и получава от ядрени централи 3/4 от нужното и електричество – най-високият дял в света. Строящият се в момента нов ядрен реактор в Нормандия (превишил многократно първоначалния бюджет и срокове) по всяка вероятност ще е последния в страната, стига да заработи през 2016, за когато за пореден път беше отложен старта му.

Освен това Франция е световен лидер в областта на научните и технологични рабработки в ядрената област. Страната харчи по 1,5 милиарда евро (2 млрд.долара) годишно за ядрени изследвания, за сравнение САЩ имат годишен R&D -бюджет в областта на ядрените изследвания от едва $885 милиона долара през 2011 г.
Оттеглянето на интереса и инвестициите на Франция в тази сфера неминуемо означава стагнация в разработването на технологии и методи от ново поколение, както и решаването на проблемите със съхранението на отработеното ядрено гориво.

Същевременно в Абу Даби миналата седмица IRENA (International Renewable Energy Agency) представи годишния доклад за 2012 г. в рамките на проведената Sustainability Week.Изводът на докалада е един: Революцията в областта на енергетиката вече е реалност. Новоизграждените ВЕИ мощности на годишна база съставляват вече 50% от всички нови генериращи мощности в света. Комбинацията от бързо внедряване и иновации е причина за значителното понижаване на цените, което по всичко личи че ще продължава и през следващите години.

Новите вятърни мощности за 2011 са 41 гигавата, 30 GW нови соларни мощности, 25 GW хидромощности, 6 GW биомаса, 0.5 GW концентрирани соларни централи и 0.1 GW нови геотермални мощности.

В Австралия цената на електричеството от покривните фотоволтаици  е значително по-ниска от цената на мрежата (дори без допълнителни субсидиии и кредит за закупуване на инсталацията),  като в четири от шестте австралийски щата струва по-малко от 50 % от мрежовата цена. Най-малката разлика е в Мелбърн – само 20 % надолу.
В Сleantechnica ще намерите много подробни сметки, направени от автора им по възможно най-скептичния начин.

Най-голямата мебелна верига в света, IKEA, обяви намеренията си да увеличи значително инвестициите си във възобновима енергия до 4 милиарда долара и да използва 100% чисто електричество за своите магазини и складове до 2020 година, както и от своите поддоставчици. Решението е взето като начин да бъдат намалени цените, което ще помогне продуктите на компанията да останат все така достъпни и конкурентни и в бъдеще. Тези проекти са необходими,за да се запази скоростта на развитие на компанията“ – казва Главният изпълнителен директор и Президент на IKEA Mikael Ohlsson.

В момента ІKEA притежава четвърт милион соларни панели и 126 вятърни турбини, с което покрива 34% от консумацията си на електроенергия. Компанията работи също така по разширяване на гамата продукти в областта на енергийната ефективност, осветлението, икономичното използване на вода, както и предлага соларни системи във Великобритания. (Повече по темата: bloomberg)

Производството на вятърна енергия в Испания през януари 2013 за пръв път надмина 6 тераватчаса (6.207 TWh) електричество, с което могат да бъдат захранени повечето домакинства в страната, съобщават от Испанската асоциация за вятърна енергия.

От 1-ви ноември 2012 г. за три последователни месеца вятърът е топ-играчът на енергийния пазар в страната. Последният път, когато един тип генериращи мощности са надминали 6 тераватчаса за 1 месец е през 2010, когато това са произвели централите с комбиниран газов цикъл.

Испания е четвърта в света по размер на действащи вятърни мощности, след САЩ, Германия и Китай. Вятърната индустрия в Испания е топ-доставчик за последните три месеца, като това е първото тримесечие, в което е постигнат такъв резултат.

Според сайта на испанския мрежов оператор Red Electrica вятърната енергия през януари съставлява 27.7% от генерираното електричество, и изпреварва ядрените (4.632 TWh – 19.7%)и въглищните централи, показват графиките.

По материали от: bloomberg

Вятърната енергетика изпревари ядрения сектор в Китай.  През 2012 г. вятърните ферми в страната генерираха 2 % повече електроенергия от ядрените централи и този резултат няма изгледи да бъде обърнат в бъдеще. От 2007 г. насам ядреният сектор расте средно с 10% годишно, докато вятърните мощности се увеличават експлозивно с 80% на година.

През 2011 и 2012 г. в Китай са присъединени към мрежата четири нови ядрени реактори с обща мощност от 2 600 мегавата. С тях общата мощност на ядрения сектор в Китай достига 12 800 мегавата. Въпреки че властите все още твърдят, че ядреният капацитет на страната ще достигне 40 000 мегавата до 2015 година, то това няма начин как да се случи при настоящите темпове на строителство. След събитията от март 2011 г. Китай наложи мораториум на новите ядрени мощности, след което разреши строителство и присъединяване единствено за трето поколение реактори. Но в същото време страната няма никакви практически опит в изграждането и експлоатацията им.

В същото време бъдещето на вятърната енергия в страната изглежда далеч по-обещаващо. Само през 2011 и 2012 г. в Китай са присъединени към мрежата 19 000 мегавата вятърни мощности и се очаква присъединяването на още толкова през 2013 г. Подобренията по мрежата през последните години обаче направиха напълно осъществимо свързването на 80% от общо 75 600 мегавата вятърни мощности в края на 2012 г.

Китай вероятно лесно ще достигне официалната си цел за 100 000 мегавата вятърни мощности до 2015 години. Пплановете на Chinese Renewable Energy Industry Association (CREIA) са за периода 2015-2020 този капацитет да бъде удвоен и да достигне 200 000 мегавата.

Капацитетът на Китай в областта на вятърната енергия е зашеметяващ. Изчисленията на експерти от Харвард сочат, че той е 12 пъти по-голям от цялата консумация на електроенергия в страната през 2010 г. Вятърната енергия в Китай има и друго голямо предимство – вятърът е ресурс, който не може да бъде изчерпан; вятърните централи се строят бързо; нямат вредни емисии (спомнете си чудовищния смог в големите градове на Китай); отпада необходимостта от милиарди за внос на уран. Също така за разлика от ядрените и въглищните централи, вятърните не се нуждаят от вода, която е в голям недостиг в страната. Всичко това прави вятърната енергия един от най-желаните източници на електричество в Китай.

По материали от: treehugger

Иво Инджев:

Няколко добри новини долетяха днес от агонизиращото 41-во народно събрание по повод поредното закриване на проекта АЕЦ „Белене”.

1. След толкова много „първи копки” той пак беше закопан.
2. Парламентарното мнозинство си свърши работата, спазвайки закона да се произнесе в тримесечен срок по въпроса, за което всички сме благодарни.
3. ГЕРБ подкрепи Синята коалиция, инициатор на тези хубави новини, което би трябвало да означава, че най-после надменността на Борисов спрямо автентичната десница в България претърпя някакво развитие- жалко, че това стана „след дъжд” качулка, когато премиерът абдикира заради някакви си качулати провокатори, които му се видяха по-страшни от „Наглите”.

4. Времето до края на това Народно събрание е прекалено малко и няма как ГЕРБ да доведе пак нови инвеститори, както стана последния път, когато АЕЦ „Белене” уж вече беше закрит по волята на същото мнозинство.

Има и не толкова добри новини, уви.

1. Разкопаваният многократно труп на АЕЦ „Белене” упорито не ще да мре от естествена смърт и има лошия навик да възкръсва.
2. Твърдения за „окончателното” погребване на руския Фанкенщайн могат да се окажат за кой ли път преждевременни в случай, че предизвиканото от политическа криза олевяване докара на власт достатъчно голямо за целта БОЛШИНСТВО от депутати на руската пета колона в България.
3. Ако слуховете за „окончателното” зариване на гьола край Белене, както го определи Борисов, се окажат необосновани отново и той пак бъде закачен на системите за вливане на корупционни рубли във вените на местните комисионери, този път може да умре не руският проект, а България.
4. Надеждата у нас не се възражда с новата кончина на АЕЦ „Белене”, защото като нищо може да умре първа- с първите резултати от следващите избори.

Дали опасността от тотален колапс на електроенергийната система се появи ненадейно? Оказва се, че истеричните писъци относно опасността от срив до степен да е застрашена националната сигурност повтарят почти дословно лятото/есента на 2009 година. Вече 4 години ситуацията е идентична, няма промяна в моделите на потребление на домакинствата, нито на бизнеса. Различното е, че сега имаме присъединени нови генериращи мощности от ВЕИ, посочени с лекота като страшния враг, който товари сметките и разбалансира системата. Но прави впечатление, че отново няма разумен план или поне смислена визия за развитието на енергетиката.
Вижте нашата статия от 01 септември 2009 и коментарите към нея и ако имате сили – коментирайте тук.

„България няма и няма да има нужда от нови генериращи мощности в следващите десетилетия. Защото:

Първо, защото дори съществуващите енергогенериращи мощности в момента не се натоварват поради срив на вътрешния и външния пазар.

Чуйте воплите на самия Ковачки:

„Ковачки съобщи данни, които по думите му има като представител на енергийния бизнес, че нощното потребление на енергия в страната в момента е в рамките на 2500 мегаватчаса, а дневното – около 3300-3500 мегаватчаса. … Потребление от 2500 мегаватчаса означава да работят АЕЦ „Козлодуй“ и няколко водноелектрически централи, а цялата топлоенергетика, всички въглищни централи, които съставляват около 60 процента от енергетиката на България, трябва да спрат да работят, каза още Ковачки. Според него това би означавало повече от 50-60 хиляди миньори да спрат да си получават заплатите, а БДЖ-АД да бъде парализирано и да престане да работи, тъй като мините са най-големият му товародател. Ковачки коментира още, че в целия Балкански регион за първи път от много години насам има излишък на електроенергия, като дори страни като Македония и Албания в момента изнасят енергия, а цените в най-големия вносител на Балканите – Гърция, са двойно по-ниски от миналогодишните и са в рамките на 35-38 евро за мегаватчас. Единствено АЕЦ „Козлодуй“ може да издържи на тези цени, и то като работи на много ниска печалба, посочи Ковачки. Той съобщи, че по негови данни в момента атомната централа работи със 75 процента от мощността си, а е намалено и производството на всички въглищни централи. От март работи само един блок на ТЕЦ „Бобовдол“, а всички софийски рудници, които доставят въглища за ТЕЦ „Бобовдол“, както и Пернишките мини са с намалено работно време – един ден работят, един почиват, посочи Ковачки.“
25 юни 2009 г.

След това самият шеф /вече бивш/ на АЕЦ Козлодуй призна, че централата работи с намалена мощност цели два месеца, поради което реализира загуби. Защо? Защото просто токът е излишен. В отговор на неговите оплаквания някой от шефовете на НЕК пък изтъкна, че не могат да спрат ВЕЦ-овете, защото това означава да прелеят язовирите…

Тук вероятно ще се появят следните контрааргументи:

Сега сме в тежка криза, когато се съвземем след нея, няма да има достатъчно електроенергия. Трябва да сме подготвени за увеличеното потребление.

Потреблението обаче няма да се увеличи драстично дори след края на кризата по две основни причини:

Демографските тенденеции в страната са такива, че не може да се очаква нарастване на консумацията за битови нужди:

- пенсионерите няма да могат да си позволят климатици, съдомиялни, бойлери включени 24/7 – всеки, който познава поне един пенсионер може да го потвърди, другите дето са паднали от Марс, могат да спорят по въпроса с потенциала на пенсионерите като потребители с нарастващи нужди.

- населението на България трайно намалява и ще продължи да намалява.

- малцинството, което е на път да стане мнозинство, не демонстира никакво желание да се интегрира, т.е. да си повиши значително стандарта със собствени сили, а не чрез социални помощи; мнозинството, което е на път да стане малцинство няма да може да им осигурява безплатна енергия.

-немаргиналното население, това което е се доближава до определението „средна класа“ и е икономически активно, взима всички възможни мерки да намали електропотреблението си, без да влоши стандарта си – до няколко години повечето битови електроуреди ще са заменени с енергоефективни не поради каприз или регулации, а просто защото на пазара няма да има „енергоразхищаващи“ модели;
жилищата ще са с подобрена енергийна ефективност, не защото е модерно или някой го е грижа чак толкова за външния вид на сградите, а защото на хората им е изгодно; много домакинства ще имат соларни колектори за топла вода, макар и не всички.

Другият основен потребител на електроенергия – бизнесът, ако е е оцелял след 1 година или е стартиращ, ще съществува само ако е конкурентоспособен. И понеже цената на енергията ще продължава да расте, не само у нас, навсякъде по света, конкурентоспособност ще означава в много голяма степен и ниско потребление на енергия за единица продукт.

АЕЦ Белене е нужен на България точно колкото Мавзолеят на Георги Димитров.
Всичко останало е пропаганда, която не е измислена нито днес, нито вчера. Ето един цитат, на един от злите гении на пропагандата, как можеш да влудиш един народ:

„the people can always be brought to the bidding of
the leaders. This is easy. All you have to do is tell them they are
being attacked, and denounce the pacifists for lack of patriotism and
for exposing the country to danger. It works the same in every
country.”
– Hermann Goering, Hitler’s Reich Marshall, at the Nuremberg
Trials after World War II.

Просто заменете пацифистите с екоактивисти и приемете че опасността се представя като връщане назад в развитието поради недостиг на електричество. След това, като имате предвид думите на хер Гьоринг, потърсете сходството в изказванията на национално-отговорните политици и бизнесмени. Прилагат го едно към едно, дори не се напъват да вложат творчество…“

За да прозвучи актуално финала на тази четири годишна статия е достатъчно да заменим екоактивисти с ВЕИ-централи.

Дали причината за паниката на енергийния „фронт“ не е отново смяната на властта и оттам смяната на фаворизираните от нея? Това е просто предположение. Но е сигурно, че (за съжаление) четири години по-късно все още продължава старателното укриване на информацията за реалното състояние на енергетиката. Вижте например как в Испания в реално време може да се провери от всеки какво е потреблението и кои технологии какъв принос имат в енергийния микс.

Ще ми бъде интересно да видя коментарите ви 4 години по-късно!

BIQ House – първата в света сграда, захранвана с енергия от водорасли, вече е открита в Хамбург. Тя е снабдена със специална био-адаптираща се фасада и ще послужи за реално тестване на устойчиво производство на енергия в градски условия, както и за развитието на концепцията за самодостатъчни „живи“ сгради. Зад BIQ House стоят съвместните усилия на международната дизайнерска компания Arup, германската SSC Strategic Science Consultants и австрийската Splitterwerk Architects. Откриването на „живата“ сграда е част от изложението, провеждащо се в Хамбург – International Building Exhibition.

Върху югоизточната и югозападната фасади на сградата са монтирани панели, които представляват стъклени биореактори, съдържащи микроводорасли. Те служат едновременно за топло и шумоизолация и генерират чиста енергия.

Общият брой на панелите-биореактори е 129, всеки с размери 2,5 на 0,7 метра. Те се контролират от център за енергиен мениджмънт, в който се оползотворяват топлината, погълната от слънцето и микроводорослите, след което се съхраняват и използват за нуждите на сградата.

Jan Wurm, ръководител на изследователския екип на Arup за Европа, казва: „Използването на биохимични процеси върху фасадата на една сграда за засенчване и генериране на енергия е едно наистина иновативно решение. То може да се превърне в устойчиво решение за получаване на чиста енергия в градски условия. Ето защо е наистина страхотно да бъде тествано в условията на реалния живот.“

Новината идва след като от Arup обявиха техните предвиждания за бъдещето на градските небостъргачи, а именно че очакват в следващите 40 години те да се превърнат в наистина „живи“ структури, които автоматично реагират на промените в околната среда и нуждите на своите обитатели.

Международната инженерна компания Arup стои зад прочутия център Pompidou, Операта в Сидни и голяма част от сградите, построени за олимпийските игри през 2008 година. Повечето елементи на бъдещите сгради, които те виждат като масови до 2050 година, вече са в процес на разработка – фотоволтаични бои, високоетажни ферми, роботизирано поддържане на сгради, които са изградени на модулен принцип и могат да бъдат трансформирани в процеса на обитаване.

От Arup считат, че най-съществената промяна в сградите ще бъде именно тяхното превръщане в „живи“ структури, които се адаптират непрекъснато към средата и променят интелигентно своите функции. BIQ House е първата и много важна стъпка в тази посока.

По материали от: dailymail

От сряда, 17-ти април 2013 г., вече има достъпна актуална информация в реално време за приноса на различните генериращи мощности в енергийния микс на страната. Странно, но новината открихме във Фейсбук чрез Борислав Сандов от ПП „Зелените“ и страниците „Зелените алтернативи против АЕЦ“ и EnergyOnlineBG.
На страницата за съобщения на Електроенергийния системен оператор намираме следния кратък анонс:

„Информация за работа на ЕЕС в реално време
От днес 17.04.2013г,. ЕСО ЕАД публикува на интернет страницата на дружеството информация за работата на електроенергийната система в реално време. Извеждат се текущите стойности на генерацията по типове производство, а също така и общия товар на ЕЕС. Информацията е достъпна на следния линк: http://www.tso.bg/default.aspx/page-707/bg“

Не открихме следа някоя държавна институция да е счела за нужно да оповести новината, нито пък някоя от официалните медии. Независимо от това се надяваме, че тази информация ще остане достъпна, за да може дебатът около бъдещето на енергетиката да бъде базиран на достоверна информация. А такъв дебат неизменно предстои и колкото по-рано се случи той, толкова по-голяма е вероятността да се вземат умни и полезни решения за всички потребители и за целия енергиен бранш.

Ето и реакциите от социалната мрежа:

Борислав Сандов, Зелените:
„Не е за вярване, но вече е факт. След няколко години настояване от страна на Зелените и различни неправителствени и браншови организации, най-сетне можем да следим в реално време производството на електрическа енергия в България.“

EnergyOnlineBG
„Победа на прозрачността над старите и лоши навици! Поздравления колеги!“

Към 15 ч. и 38 м  на 21 април 2013 (снимка в началото на поста) данните на ЕСО показват, че 1/3 от енергията в България се генерира от възобновяеми източници. Към 19 ч. делът спада до малко над 30%.

	15 ч. 38 м.		18 ч. 56 м.
Тип	MW	%	MW	%
АЕЦ	1052	27,83%	1056	27,33%
ТЕЦ	949	25,11%	1124	29,09%
КОГ	291	7,70%	290	7,51%
ЗАВ	218	5,77%	214	5,54%
Конвенц.	2510	66,40%	2684	69,46%
ВЕЦ	226	5,98%	844	21,84%
МВЕЦ	159	4,21%	180	4,66%
ВЯЕЦ	339	8,97%	91	2,36%
ФЕЦ	540	14,29%	59	1,53%
БИОТЕЦ	6	0,16%	6	0,16%
ВЕИ всичко	1270	33,60%	1180	30,54%
Всичко:	3780	100,00%	3864	100,00%

Разбира се има още какво да се желае (например информацията за приноса на различните генериращи мощности и за консумацията да е достъпна във времето назад, а не да имаме само моментна снимка – вижте как е в Испания). Но първата стъпка все пак е направена, за което поздравяваме ЕСО!

Снимка: wikipedia

Напълно случайно откритие има потенциал да трансформира една противоречива от екологична гледна точка индустрия – златодобива. За извличане на златото от рудата се използва значително количество цианид, който представлява сериозен риск за околната среда. Представете си обаче, че извичането на златото може да става с нещо толкова безобидно, евтино и изобилно като царевичното нишесте! Изследователи от   Northwestern University изглежда са намерили (случайно) начин как това да се случи.

Zhichang Liu, специализант в Stoddart’s lab, смесил в колба при стайна температура съдържанието на две епруветки с водни разтвори – едната на получен от царевично нишесте алфа-циклодекстрин, другата със сол на златото (аурат).

Liu се опитвал да получи триизмерна кубична структура, която да служи за улавяне на газове и малки молекули. Но неочаквано той получил игли, които се формирали в рамките на минута след смесването на двата разтвора.

„Първоначално бях разочарован, тъй като моят експеримент не доведе до получаване на кубична структура, но след това видях иглите и бях заинтригуван“ – казва Liu – „Исках да разбера от какво са изградени“.

При последващите експерименти било установено, че алфа-циклодекстрина (цикличен фрагмент, състоящ се от шест глюкозни „единици“) е най-ефективният агент за извличане на златото от разтвор. Неочаквано процесът освен безвреден, се оказал и по-ефективен от процеса с използване на цианид.

И още нещо – с помощта на алфа-циклодекстрина злато може да се извлича не само от златоносна руда, но и от електронните отпадъци – едно от проклятията на новото време.

По материали от: treehugger

Този „рошав“ небостъргач в Стокхолм е в действителност компютърен модел, създаден от шведското студио Belatchew Arkitekter – сюреалистична вятърна ферма, която покрива отдолу догоре 40-етажна сграда, която генерира енергия от вятъра чрез пластмасови „сламки“. Основата на сградата вече съществува – Henning Larsen’s Söder Torn е завършена през 1997 година и в момента има 26 етажа. Belatchew планират да добавят още 14 етажа и да „облекат“ сградата с тръбички, които са леки и реагират и на най-слабия порив на вятъра, като генерират електричество. Според проекта, ако идеята работи, то и двете части на сградата – и старата, и новата, ще се превърнат в самостоятелни енергопроизвеждащи централи.

„Сградите са считани за най-статичния елемент от градската среда. Но чрез този проект сградата ще „оживее“, като изглежда като едно „дишащо тяло“ – считат архитектите – „Движените от вятъра тръбички ще променят непрекъснато фасадата на сградата и ефекта ще се подсилва от осветление с променящи се цветове през нощта.“

По материали от: curbed

През изминалите пет месеца на 2013 вече са отбелязани няколко забележителни постижения в областта на чистите технологии. Ето и петте най-значими от тях:

1. През 2013 Португалия ползва чиста енергия

През първото тримесечие на годината 70% от електроенергията в Португалия е генерирана от възобновяеми източници. Това са три последователни месеца, в които ВЕЦ са генерирали 37%, вятърните централи – 27% (и известен дял имат и соларни мощности) от генерираното електричество в страната. Благоприятните климатични условия и намаленото потребление също са допринесли за това забележително постижение за Португалия, която иначе внася изцяло изкопаемите горива, които ползва.

2. 100 GW соларни мощности в световен мащаб

През 2012 са инсталирани повече соларни мощности в повече страни в световен мащаб. Публикувани неотдавна данни от European Photovoltaic Industry Association показват, че през 2012 година в света са присъединени 31 GW фотоволтаични мощности, с което в световен мащаб сумата надхвърля 100 GW.

3. В Съединените щати е продаден 100 000-ия електрически автомобил

Тази новина вече е стара, тъй като в момента броят на продадените в САЩ електрически автомобили е 102,965. Общо електрическите автомобили в САЩ могат да съхранят над 2 GW електроенергия в батериите си.

4.  Половината от вятърните и соларните мощности в Германия са местни

Кой движи забележителната енергийна революция в Германия? Това са отделните хора, като цяло. Отделни граждани притежават 1/3 от вятърните и соларните мощности. Към тях трябва да се добавият мощностите, притежавани от отделни фермери и общини, и резултатът е пазар на чиста енергия от хората за хората.

5.  Cree създаде светодиодна крушка под 10 долара

Пускането на масовия пазар светодиодни крушки на цена под 10 долара е отдавнашната цел на осветителната индустрия. Тази пролет Cree стана първата компания, която я постигна, с което променя изцяло правилата на играта в областта на осветлението. „Трябва да дадеш причина на хората да изберат нещо ново и различно“ – казва вицепрезидентът на компанията Mike Watson. И неговата компания дава две такива причини – цена и качество. Макар светодиодните осветителни тела да са нови за потребителите, неотдавнашно проучване на Sylvania разкрива, че 35% от домакинствата имат светодиодно осветително тяло.

По материали от: theenergycollective

Здраво, ултрахлъзгаво стъкло, може да се използва за направата на самопочистващи се, устойчиви на надраскване прозорци, лещи, очила, медицински изделия и соларни панели благодарение на новоразработено покритие от научен екип от Харвардския университет, включващ изследователи от още няколко водещи северноамериански университети. „Новото покритие е вдъхновено от природата и придава на обикновеното стъкло механична устойчивост, способността да се самоочиства, като същевременно е супер хлъзгаво“ съобщават от Харвард на 31 юли в Nature Communications.

Новото покритие е подобрена версия на спечелилата много награди технология, разработена от Joanna Aizenberg и нейният екип – т.нар. Slippery Liquid-Infused Porous Surfaces (SLIPS) — най-хлъзгавата синтетична повърхност, известна досега. Новото покритие има същите свойства, но и някои нови предимства – то е по-устойчиво и напълно прозрачно. Това го прави подходящо за използване в практиката в широк кръг приложения.

SLIPS е вдъхновена от стратегията, използвана от хищното растение pitcher plant, което примамва насекомите в супер хлъзгавата повърхност на цветната си чашка, където те се плъзгат към своята гибел. За разлика от предишните репелентни материали, които са ефективни само за водата, този е успешен и при течности като мед, мазнини, не формира ледени кристали по повърхността си, както и не се покрива с биофилми.

Въпреки много добрите си свойства, SLIPS е скъп и непрозрачен. Също така трябва някак да се прикрепи към съществуващите повърхности, което често се оказва доста трудно.

За да преодолеят тези недостатъци, изследователите подредили малки сферични частици от полистирен върху плоска стъклена повърхност, след което ги залели с течно стъкло до средата. След втвърдяването на стъклото, те изгорили полистиреновите топчици и получили система от кратерчета, напомняща пчелна пита. След това нанесли специалния материал (по същия начин като при SLIPS) и получили супер здраво и супер хлъзгаво покритие. Именно структурата тип „пчелна пита“ е разковничето за изключителната здравина на новополучената повърхност.

След като калибрирали широчината на клетките в пчелната пита, така че техният размер а е по-малък от дължината на видимите вълни, изследователите постигнали ефекта на прозрачност.

Покритието намалява образуването на лед с 99%. Това е изключително важно свойство, тъй като предотвратяването на обледяването е важно в много случаи – при електрическите далекопроводи, за ефективността на охладителните системи, в авиацията, в сградите.

Другото важно предимство на новото покритие е неговата издръжливост на надраскване, което е изключително необходимо при различните типове лещи.

В момента екипът работи по покриване на огънати повърхности, прозрачни продукти като Плексиглас, както и по внедряване на материала в производствени условия.

Работата по проекта е финансирана от Advanced Research Projects Agency — Energy (ARPA-E), Air Force Office of Scientific Research, Wyss Institute и др.

По материали от: news.harvard.edu

  Вече за никого не е тайна, че едно от първите неща, което гледат бъдещите ни евентуални работодатели са профилите ни в социалните мрежи. Специалисти по човешки ресурси, често споделят в интервюта, че е ключов елемент във визията на кандидатстващия е поведението му в социалните …

Продължаваме плаването из Карибско море заедно с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро, а за последно обиколихме Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров

Днес ще продължим към остров Сейнт Винсент и залива Порт Роял на световноизвестните Карибските пирати

Приятно четене:

 

С катамаран из Карибско море

част четвърта

Карибски пирати на о.Сейнт Винсент

 

Ден 9:

Сутринта трябваше да станем рано, за да се върнем до острова, да напазаруваме от някой магазин и да направим митницата. Градът отдавна се беше събудил и вече кипеше от живот, а отвсякъде дънеше музика.

2 часа по-късно потеглихме за един по-дълъг и по-опасен преход към

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

 

За щастие имахме късмет с хубаво време. Освен това през целия път се разминавахме и заобикаляхме от далече многото шквалове, които се образуваха. Това са силни ветрове, които отдалече приличат на торнадо и никак не е препоръчително, да влизаме в периметъра му.

Вечерта в 20ч, пристанахме в едно заливче на остров St. Vincent. Името му е

Wallilabou

На това място са снимани части от филма „Карибски пирати“, а името на заливчето във филма е „Port Royal“

Wallilabou Bay, Saint Patrick, VC

 

За вечеря решихме, да сготвим паста. Но сладката вода ни беше вече на привършване и ние решихме, да я сготвим със солена от морето, понеже така или иначе трябваше, да се сложи сол. За съжаление се получи най-соленото нещо, което човек може, да си представи и се наложи, да я мием със сладка вода. Това спаси положението, но все пак не успяхме, да я изядем всичката и остана половин тенджера.

 

Ден 10:

Рано сутринта свалихме дингито и отидохме на сушата.

Вече бяхме информирани, че там

декорите от филма са оставени

непокътнати за атракция и привличане на туристи. Беше страшно интересно. Още от кея ни посрещна една голяма статуя на пират, загатващ за мястото, на което се намираме.

След това започваше улица, която вървеше успоредно на брега, а по нея бяха наредени топове, сандъци и бесилки.

От другата страна на улицата имаше постройки, на които бяха подпрени отворени ковчези.

В  една от постройките влязохме в помещение, където бяха оставени различни предмети от филма. Стените бяха облепени със снимки от снимачната площадка, снимки от филма, снимки на героите, включително и цялата програма по заснемането на филма.

Аз съм голям фен на „Карибски пирати“

и това място много ме впечатли.

 

Една от постройките там я бяха направили на бар. От тавана висяха черепи, пиратски знамена и изкуствени паяжини, а за маси служеха ковчези. Навсякъде беше пълно с раци и гущери, ама по много. А пясъкът беше супер ситен, но черен! Никога не бях предполагала, че може да съществува черен пясък (това ми напомня, че Sandy Island имаше места и с розов пясък).

 

Направихме си разходка из декорите, поснимахме и отидохме до края на плажа, където беше единствената жилищна къща. Това беше къщата на Бобо. Той ни видя, че се разхождаме и излезе да се запознае с нас. Разказа ни как по време на снимките на филма неговата къща била превърната в лечебница, за да може при инциденти, да има къде, да лекуват артистите. Бобо предложи, да ни покаже някакви водопади, който били на близо.

Успяхме за пореден път –

да ядем банани от дърво и да пием от кокосов орех

В такива моменти се замисляхме, как едно време банани имаше само по Коледа и бяха нещо страшно екзотично и интересно, а сега си ги късахме от дърветата. Водопадите не бяха нищо интересно и бързо си тръгнахме обратно. Попитахме Бобо дали иска да му дадем пастата от предната вечер и той много се зарадва. Поискахме му съд в която да я сипем, а той ни даде някаква гигантска кратуна. След това ние се върнахме на катамарана, а Бобо доплува с кануто си, за да си вземе обещаната паста. Аз му дадох и едно шишенце ракия, на която също много се зарадва.

По обяд отново потеглихме,

това трябваше да е най-рисковия ни преход

за цялото плаване, поради това, че ще сме в открития океан и нещо свързано с ветровете. Но отново извадихме страшен късмет и всичко мина леко и безпроблемно. А в морето срещнахме акули, малки делфини и една гигантска змия, който се доближи за секунди и изчезна. Бяхме се запътили към Двата Питона, където бяхме преди няколко дни, но този път целта ни беше, да пристанем между самите питони.

 

 

Според упътванията там трябваше да има един гъзарски хотел, страхотен плаж и едно-две ресторантчета. Още бяхме много далече от сушата, когато един welcome boy ни посрещна и

предложи да ни изпроводи до Суфриер

Обяснявайки му, че нашата цел е съвсем друга, той започна, да ни обяснява, че там, където сме се запътили няма свободни бочки (мъртви котви, за които да се вържем) и нямало смисъл, да ходим. Но ние решихме, да поемем риска. Тогава момчето изчезна. Но за наша изненада пак се върна след известно време и каза, че ни е намерил бочка и да го следваме. От далече се виждаше, че на брега наистина май има някакъв ресторант, със запалени огньове на плажа, изглеждаше доста шикозен. Но момчето ни закара в другия край на заливчето и започна, да ни обяснява, че тук нямало ресторанти и той можел, да ни закара в Суфриер на вечеря с негова лодка. В същото време на огромната яхта до нас настана някаква суматоха, екипажът почнаха, да обикалят, да гледат към нас, да звънят някакви телефони и да ни святкат с фенерче. След като момчето отиде, да види за какво е цялата тази работа, се оказа, че не можело, да спираме тук. Така и не разбрахме защо, но се наложи, да се преместим.

Така разбрахме, че все пак има повече свободни бочки, а не нито една, както по-рано ни излъга момчето. Определено това дете нещо ни баламосваше и искаше по всякакъв начин, да ни заведе в селото. Ние обаче отново решихме, да се убедим сами в думите му, свалихме дингито и няколко човека се запътихме към мястото с горящите факли, да търсим ресторант. Както вече казах, това беше доста далече и ни отне известно време. Оказа се, че

мястото с факлите наистина беше ресторант,

но супер изискан, на входа от към плажа имаше хостеса, а клиентите бяха с костюми и вечерни рокли. Може да си представите, как ни изгледаха всички с нашите „тоалети“. Решихме все пак да прегледаме менюто, за да може, да вземем решение, какво ще правим с вечерята. Цените бяха от 40 евро нагоре… Оставихме хората да си вечерят, а ние се запътихме, да обиколим наоколо и да потърсим друг ресторант. Оказа се, че ресторантът с факлите е част от огромен хотел с къщички със собствени дворчета и басейнчета и огромен парк с градини, палми, цветя, шезлонги, люлки и т.н. На много места в градината имаше сепарета със запалени огньове пред тях, а нямаше жив човек.

Определено

освен хотела, в този залив нямаше нищо друго

и се обадихме по радиостанцията, да съобщим на останалите. А те от своя страна поръчаха на момчето, да ни донесе вечеря от Суфриер. Това беше последната оферта на детето, която този път приехме. След по-малко от час имахме голяма тава с гигантски парчета опечена риба тон и едно супер мазно бурканче, обвито със смачкано найлоново пликче, пълно със съмнителна не еднообразна смес. Това се оказа някакъв невероятен сос, който ни бяха пратили от ресторанта за рибата. Това беше една от най-вкусните ни вечери до сега.

 

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

Продукти за 4 порции:
2 цели пилешки бутчета
1 1/2 ч.ч. ориз
1 глава лук
300г пресни гъби
1ч.л. сол
1с.л. мащерка

Приготвяне:
Оризът се накисва в купа с вода. Пилешките бутчета се слагат в тенджера. Налива се един литър вода. Бутчетата се варят един час. След това се изваждат. Обезкостяват се, а бульонът се прецежда. Месото се реже на късчета. Бульонът се овкусява със сол. Гъбите се измиват на течаща вода. Лукът се почиства, измива и смила в чопър. Обърква се заедно с прецедения ориз. Взема се гювеч. В него се разпределя оризовата смес. Отгоре се редят пилешки късчета и цели гъби. Полива се бульонът. Поръсва се мащерка. Съдът се похлупва. Яденето се пече на умерена, предварително загрята фурна. Един час е достатъчен.

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Гаргантюа и Пантагрюел най-после ще могат да се натъпчат до насита в България, граждани, само да се реализират последните утопични пожелания на социалистическия лидер Сергей Станишев.

“БСП поиска нова философия на бюджета” – тръбят медийните папагали, очевидно без да се замислят и да формулират някои елементарни питания, както правят скромните професионални питащи в Пловдив.

- От кого я поиска тая нова бюджетна философия, бе, майна? – това е сакралният им въпрос в случая.

Има два варианта, мисля си в отговор – поискали са я комунистите или от Орешарски, или от Господ. И в двата случая обаче няма да я получат, защото първият не може, а вторият не иска да им я даде.

Защо Господ не иска ли? Ами защото знае, че не просто нова философия, а двоен бюджет да им спусне директно в ръчичките, те пак ще оплескат работата и ще ни докарат до просешка тояга, щом са се заели с всички сили да ни управляват. А че са се заели, заели са се, личи по начина, по който Станишев се усмихва, дори когато наоколо няма нищо за усмихване.

От друга страна – надявам се, че никой няма да попита защо Орешарски не може да постигне нирваната на новата бюджетна философия. Краткият отговор е – защото вече опита два пъти от позициите на две различни политически философии и тотално се провали. А в бюджетната сфера не е като при някои девойки, с които можеш да се пробваш до безкрай. Или поне докато ти свършат парите в хазната.

Дългият отговор пък е, че Орешарски не може да постигне нирваната на новата бюджетна философия, защото комунистите, които искат това от него, всъщност не го искат.

Ако дългият отговор ви се струва по-кратък от краткия, прави сте. Но не питайте защо е така – неясноти има.

Иначе самият Станишев в изказването си онзи ден по темата съвсем ясно доказа, че всъщност не иска онова, което казва, че иска. Аз не съм икономист, но знам, че по отношение на бюджетните философии има един базисен принцип – правиш или бюджет на статуквото, или бюджет на реформите. Среден път няма, дори в Китай още не е открит. А това, за което говори Станишев, както и да го представя, е бюджет на статуквото, тоест, свързано е с вечната комунистическа идея, че парите, които ни падат някъде от горе, са собственост на управляващите, които ще ги преразпределят по начин най-благороден и праведен сред своите поданици.

И, както се разбра, точно тук пък вече, по отношение на преразпределението, червеният шаман очаква героични новости от своя премиер-марионетка. И веднага давам за пример споменатите от Станишев приоритети.

ОК, за да видите, че съм обективен, веднага ще кажа, че аз се радвам да видя образованието като първи приоритет на комунистическото правителство, защото имам личен интерес. Това означава, че те, тъй като не знаят какво друго да правят или не искат друго да правят, просто ще гледат да налеят повече пари в системата, а оттам – жена ми вероятно ще започне да получава по-голяма заплата.

Но за да видите, че мога да бъда и още по-обективен от обективен, ще кажа, че без истински реформи в системата на образованието тези пари ще се оттекат като сух пясък през скъсан джоб. И ще ни напълнят само обувките, нищо друго – нито главите, нито джобовете.

За приоритета “социална ангажираност на правителството” няма да говоря, защото как една комунистическата партия с чиста съвест нарича себе си социалистическа, ако не вкарва винаги малко социален елемент във вдъхновяващите масите изказвания. Този морков е с широк публичен обхват и задължително се използва от червените. Даден мъдър човек може да се посвени да го заложи в капана, защото ще реши, че уловката е прекалено плитка, та да се хване дори един шаран на тази въдица. Но червените свян нямат, те са си абсолютно последователни – от опит знаят, че шарани винаги се намират.

Много интересен обаче е третият изброен от Станишев приоритет – “по-сериозна подкрепа за местната власт”. Нали се сещате, граждани, че зад тези думи се крие следната заявка – кметове, подкрепяйте ни, за да получите повече пари. Даже не се крие, де, ами направо си е заявено просто и ясно: който слушка – повече ще му се даде, който не слушка – и малкото ще му се отнеме.

Въпреки това обаче, да не се подлъже случайно някой, че ако се вникне в още по-голяма дълбочина, всъщност става дума за ориентация на червената партия към демократичния европейски принцип за реална децентрализация на държавата. Не, комунистите винаги бягат от това като дявол от тамян и заклеймяват всяка подобна стъпка като поредната проява на злостна антикомунистическа пропаганда. Така правят, защото те сами добре разбират, че не могат да съществуват като партия, а още по-малко – като управляваща партия, в децентрализирана среда, ето защо от години не искат и да чуят за нея, колкото и да настоява Европата.

Това е, защото по принцип комунистите не могат да бъдат координатори на процеси и медиатори на проблеми между групи и общности с противоречиви интереси, каквито са всъщност истински добрите управляващи политици. Те могат да бъдат само събирачи на власт и гълтачи на пари, до там са се научили от книгите и от светлия пример на другарите си Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао, Кастро, Ким…..та чак до горкия Путин. Казвам “горкия”, защото никой, освен мен, май засега не го слага еднозначно в тази поредица от достойни личности, където всъщност му е мястото.

Но стига лирически отклонения. Да кажем нещо и по въпроса откъде, според другаря Станишев, по време на реализацията на новата бюджетна философия, която се очаква да измисли другарят Орешарски, ще се появят конкретните пари, необходими за споменатото вече справедливо социалистическо преразпределение.

- Така де, ако няма реални пари, нали цялото им преразпределение ще изглежда леко  безсмислено – настояват заобикалящите ме отвред пловдивски пияндета и потриват доволно ръце. Те очакват дори в личните им лапи да изпадне някой лев покрай общия хаос на преразпределението, което предстои, особено социалното такова, `щото то пустото пиене не прощава и често те превръща, освен в умствено, също и в социално слаб.

- Спокойно, граждани – викам аз и ги убеждавам, че другарят Станишев за всичко се е погрижил, включително откъде ще дойдат парите.

И така си е, онзи ден той отговори абсолютно еднозначно на този въпрос, като твърдо заяви, че в бъдещия бюджет “трябва да се заложи амбициозна приходна част”. Това е то разковничето – амбициозно залагаш не 65, а 130 милиона бюджет, правиш му красиво и талантливо преразпределение, от което на някои българи радостно им се завива свят, а на други радостно им се подвиват опашките и го приемаш в Парламента с мнозинството глави брюкселско зеле, които мутрите от Атака си донесоха армаган от официалното си посещение в Брюксел.

А после обвиняваш за неизпълнението на амбициозния бюджет международния империализъм, тъмните сили, световната конюнктура, гадната нашенска опозиция, водите на река Дунав в сантиметри и италианския физик Енрико Ферми, заради измисления от него въпрос защо малките зелени човечета винаги липсват в тези тежки за световния социализъм моменти.

Но и това е нищо, граждани. Признавам си, следващото откровение на другаря Сергей Станишев във връзка с амбициозната приходна част на бюджета наистина ме потресе до дъното на душата, така че поне седмица ще трябва да карам само на билков чай и лека музика, за да се съвзема.

“От всяко министерство трябва да се изискват ясни вътрешни приоритети, ориентирани към постигане на важни цели” – героично и недвусмислено настоява Станишев.

`Ма недейте така с рогата напред, бе, товарищ, ще се подплашат горките газели по министерствата и ще се свият като мимози, та и без това малкото работа, която вършат във всенародна полза, ще се сведе до още по-малко.

Чиновниците в министерствата, а особено чиновничките, трябва да се пипат деликатно, трябва да се галят те с перо, да им се дават премии и коледни добавки, да им се кланя и моли човек…..как така ще изисквате от тях ясни приоритети да имат и към важни цели да се ориентират. Ами че те ако имат ясни приоритети, нали всеки прост гражданин ще може да ги контролира откъм изпълнението им…..А ако пък работеха за някакви си важни цели, нямаше как да работят за себе си – цел, която безспорно е най-важната от всички възможни в този най-хубав от световете, наречен България.

Хайде, холан!

Всичко това показва, че ако чете човек внимателно думите на велики управляващи като другаря Станишев, може много да научи за собственото си бъдеще, граждани. Ето, например аз отсега като една Ванга мога да ви гарантирам, че гаргантюанското и пантагрюелско лапане вече е напълно осигурено на всички ни чрез бюджет 2014. Само че някои ще лапат каквото има на трапезата, а други ще лапаме каквото остане след тяхното лапане.

А ако смятате, че тази бюджетна философия не е никак нова, помислете си пак, защото иначе и догодина някой друг ще си помисли вместо вас!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Зад термина се крие поколението, родено между 1979 и 1994 г., и навършило пълнолетие около началото на 21 век (от там и Millennials заради термина за хилядолетие – millennium). Медиите обичат да ги описват като разглезени и лишени от реалиcтични представи млади хора. Това лято американското издание на списание “Тайм” например излезе с корица “Аз, аз, аз поколението”, предизвикала огромен дебат.

Преди ден излязоха последните данни за пазара на смартфони в САЩ. Те бяха изнесени както винаги от comScore. Цифрите ясно и красноречиво показват, че Apple държи 40% от пазара на смартфони в страната. Марката е следвана съответно от Samsung (24%), HTC (7.4%), Motorola (6.9%) и …

Българинът* Кирил Христов има реален шанс да спечели най-добрата работа в света. Кирил, който е блогър и е работил в няколко български медии, участва в конкурса Best job around the world и в момента е първи в класирането на кандидатите с над 26 000 гласа. Резултатът расте непрекъснато. Ако бъде избран, той ще бъде поканен от организаторите на интервю заедно с още 4-има финалисти.

От Обществената организация за защита на свободното слово "Анна Политковская" ни напомнят, че днес, 7 октомври 2013 г., се навършват точно 7 години от разстрела на руската журналистка, чието име те носят.