Ето какво пише в Уикипедия-та за Деня на народните будители: " Денят на народните будители е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и рев...

Аууу, Алексей Петров!

 Скъпи приятели, пожелавам за всички ви една незабравима и изпълнена с много топлина и обич Рождественска нощ! От сърце желая всички ваши мечти, които ще изречете в 12-тия час, когато Небето ще се отвори,за да изпълни сърцата ни с ...

Мълчи ми се.

 Когато, през "далечната" 93-та година, пристъпих "прага" на Журналистиката,  в Телевизионния център в Русе, и на "три дена служба" си позволих да критикувам репортаж на колега-репортер, с когото з...

Преди ден ми се обади приятел и под формата на меню ми каза нещо, като "вица на деня": "Какво било актуалното меню в държавата? 

Искам да бъда японка. Днес в България.  Искам приятелите ми да бъдат "японци".Искам колегите ми да бъдат "японци".

През есента на 2006-та година един висш държавен чиновник в България буквално "събра погледите" на електората -данъкоплатец с определената си, от самия него /от техните данъци/, заплата в размер на 7 000 лева. По данни на Нацио...

Срещнах го преди близо 30 години в центъра на един малък град на България. Бях 13-14 годишна. Не си спомням точно.

- .........То общество няма, ние с теб за "гражданско" си говорим - наема по телефона мой познат, с когото не се бяхме чували отдавна и като едни истински политикани от "как си - добре съм" цопнахме в "ситуацията...

"От всички лъжи най-пагубната е онази, с която човек мами себе си. Никой грозник не е прокопсал от възхищението си пред огледалото.  Още по-страшно е,когато един народ се е надвесил над пресъхващия си демографски кладенец и се ...

 ЕПИЗОД 1: Ако разберете, че съм отишла в ресторант, там съм срещнала американския посланик и ни в клин, ни в ръкав съм му изтипосала на масата сметка със задълженията на страната му,за наем на американските бази у нас, какво ще си ...

"Какво трябва да мотивира младите и образовани хора, за да останат в малките населени места?" Този въпрос зададе на премиера Бойко Борисов студентката по международни икономически отношения Галина Шишкова. Това стана по време н...

 Видях този коментар в бележка на Фейсбук-страницата на проф. Димитър Иванов. С негово позволение го публикувам в блога си, защото си мисля, че си струва да се прочете от повече хора. Защото си струва да ни накара да се размислим, ...

НЕ СМЕ „ИЗЛЕЗЛИ ЗА ГЪБИ”, А ЗА ИЗБОР НА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  " До избора на нов Президент на Република България остават 37 дни. Този избор при всяко положение и особено след два поредни мандата на досег...

Винаги съм искала 22-ри септември да бъде Националният празник на България. Денят на Независимостта.

  Винаги, като дойдат избори, приятели и познати ми звънят, за да сверяваме часовника.

За миналогодишния Ден на народните будители се бях вдъхновила и след близо вечер ровене в Google написах ето тези „щуротии”, ако си спомняте: galinabg.blog.bg/politika/2010/10/31/za-buditelite-ne-v-minalo-vreme.627800

Пускам телевизора. Сутрешното предаване на bTV. Прочитам темата: „Приют под прицел”. Снимка на жена, под която разбирам, че говори Милка Гечева, началник на ДНСК – София. Заслушвам се.

Още докато бяха по-малки дъщерите ми се опитвах да им обяснявам какво е това Животът.  Първото сравнение дойде, когато ги виждах, че се захласваха по дрънкулките и възможностите, които имат приятелите им. Тогава приложих „ П...

"България се отказва от строителството на АЕЦ "Белене"!" Това е Новината, която обикаля и залива новинарските сайтове и социалните мрежи ФБ и Туитър!

 „Влюбена“съм в колата си. 14 –годишно Джипче.

„Нещо“ твърде интересно се появи на пазара на книги. Един журналист и един ядрен физик се събраха  и на 26-ти април ни вдигнаха адреналина в градинката „Кристал“, пред  паметника-символ на свободолюбив...

„Бойко,събуди се Бойко, май не ще ....“

 Не мога да хвърля камъка, защото съвсем не съм безгрешна,а и по стечение на обстоятелствата съм все още човек и нищо човешко не ми е чуждо, но.....има хора и действия, които, според разбиранията си, не мога и отказвам да приема.Пак...

Репортаж и саботаж за “Премиер на РъБъ” “Премиер на РъБъ” на Иво Инджев събра стотици

"......бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил,  отци на българското знанье,

Когато ден преди кметските избори през 1995 г. вестник “24 часа” публикува фалшивата партийна книжка на кандидата на десницата Стефан Софиянски, това се превърна в събитие: възмущението бе предизвикано от фалшификацията, защото тогава знаехме, че медиите не трябва да лъжат. Затова и “партийната книжка на Софиянски” се превърна в нарицателно за медиите. Близо 20 години по-късно пресата всеки ден публикува “партийни книжки” и нищо не следва.

Привържениците на старите правила в журналистическата професия не приемаме за нормално антиправителствените протести да бъдат наричани “организирани и платени”, когато пред очите на всички правителството си организира и плаща за контрапротести. Не е нормално да не забелязваш как пред очите ти МВР обслужва правителствените мероприятия с усърдие, което не е видно по отношение на другите граждани. Не е нормално да твърдиш, че управляващите политици са получили народна подкрепа, след като пред очите на всички това се случва под строй, под охрана и през оградата.

Първо фактите:

Няколкостотин привърженици на правителството бяха събрани в центъра на София с логистичната подкрепа на БСП и ДПС. Хората сами разказваха как са получили обаждане от “едно момиче, дето е секретарка в бесепето, разби’ш ли”, как имат график кога да се върнат обратно към автобусите, как им раздали лозунги и знамена. Всички видяха как някои от подкрепящите правителството не знаят точно защо са тук, други не знаят кой е премиер и кой е президент, трети издигат лозунги, чиито думи не разбират /например “офшорки”/. Отрядници следяха хората си, напътстваха ги за маршрута, доставяха им минерална вода. Толкова по въпроса за спонтанността.

Що се отнася до независимостта на институциите, следват няколко не по-малко показателни факти: седмица преди мероприятието физическото лице Александър Александров внася в Столичната община заявление за шествие от президенството до парламента. Оставил е мобилен телефон, на който никой не отговаря. Ден преди събитието в МВР се явява един от познатите организатори на традиционния вече контрапротест Петър Витанов и подписва съгласувателно писмо, според което протестът трябва да е само пред президенството, за да няма сблъсък с антиправителствената демонстрация. Формална връзка между Александров и Витанов няма, пълномощно – също. Това не пречи процедурата да е завършена. На следващата сутрин точно силите на реда са тези, които повеждат събралите си хора към Народното събрание, конвоират ги по целия маршрут и накрая изблъскват събралите се противници на правителството, за да освободят място за правилните протестиращи. Някак от само себе си се появява и утвърден от МВР план за паркиране на десетките автобуси, за който Столичната община не е чувала.

Управляващите напускат сградата на Народното събрание и получават подкрепа от контрапротестиращите. Сергей Станишев, Лютви Местан и компания отиват само на едно конкретно място, защото точно там са разположени техните привърженици. Ръкуват се, целуват ги. Телевизиите предават на живо. Нищо в тази среща не бе оставено на случайността – от едната страна бяха допускани само хора от списъците на отрядниците на манифестацията /по думите на председателя на парламента Михаил Миков/, а от другата политиците бяха придружавани от охранителите от НСО. Но и това не беше достатъчно – между обичаните и обичащите имаше железни заграждения. Толкова по въпроса за народната любов.

След тях – и интерпретациите:

Можеш да кажеш, че докараните от автобуси хора са ти изглеждали по-искрени от другите; можеш да кажеш, че ги харесваш повече; можеш да кажеш, че това са истинските представители на българския народ; можеш да коментираш както си искаш събитието, защото правото на изразяване на мнение е основно конституционно право. Но не можеш да разменяш фактите, т.е. да лъжеш.

Подобна пропаганда компрометира честните хора, които са привърженици на правителството или не одобряват искането на протестиращите за бърза оставка и нови избори. Каквито и да са мотивите им, такива хора има и те вероятно никак не са малко. Точно тези хора станаха жертва на управляващите – сега в очите на публиката те изглеждат като удобна за транспортиране жива сила, а не като хора с различно мнение.

Пропагандната война в подкрепа на властта стигна дотам, че подмяната на фактите вече е основно занимание за многото медии на Пеевски и малкото на Сидеров. За огромно съжаление на привържениците на БСП, с бързи крачки натам се е запътил и техният вестник. Клише е, но хората все пак не са толкова прости. Каквото и да пишат вестниците, както и да се монтират телевизионните кадри, очевидното е очевидно. Тази акция по подмяна на реалността се издъни. Очакваме следващия номер.

DW

снимка: Найо Тицин

С навлизането на протестите в третия им месец отговорът на въпроса кога ще бъдат изборите изглежда все по-труден. Управляващите удържат властта и героически отричат възможността за скорошни избори, но това, което се вижда е, че нещо се готви. Познати и непознати лица се прегрупират, основават партии, формират коалиции и отново обещават да сменят системата. Общото между тези активности са участвалите в различни управления стари муцуни, последователни в своята непоследователност политически фигури и бързината, с която въпросните играчи се появяват от една конфигурация в друга. Целият този водевил предизвиква всичко друго, но не и усещане за автентична политическа дейност.

“Държавата е наша и гората е наша”

След седмица предстои учредяването на новата партия на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и на бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров. Представители на горския сектор публично казваха, че по време на предишното управление нищо при тях не е се случвало без Димитров. Негова е и репликата “Държавата е наша и гората е наша – ще правим каквото си искаме, с вас и без вас!”, произнесена пред недоволни от непрозрачните правила бизнесмени от сектора. Негова е и главната роля в несъстоялата се политическа организация начело с футболната легенда Христо Стоичков, която бе заявена пред няколко хиляди души, докарани с автобуси в най-голямата спортна зала в страната.

Сега тази гарнитура се готви за избори заедно с ВМРО и движение “Модерна България” на Борислав Цеков. Трудно могат да бъдат изброени както коалициите на ВМРО през годините, така и публичните самоличности на Цеков. От царски депутат, отцепник в “Новото време”, през пръв помощник на Меглена Кунева до почитател на “публичния” избор на членове на Висш съдебен съвет и главен прокурор.

Цеков беше на първия ред на протестите срещу назначението на Делян Пеевски, а после започна да обсъжда изборните правила със заместник-председателя на парламента Мая Манолова от БСП, когато повечето утвърдени неправителствени организации отказаха поканата.

“Не гласувайте за нас”

След като активно се включи в кампанията на БСП в полза на АЕЦ “Белене” в началото на годината, ВМРО издигна за водач на листата си във Варна популярния Емил Димитров-Ревизоро, който не влезе в парламента, но се озова като главен секретар в Областната администрация на Плевен в правителството на Пламен Орешарски. Преди това за кратко ВМРО се обвърза с бургаската партия “Средна европейска класа”, която е известна с две неща: че събираше кандидатите си по обява и че малко преди изборите един от нейните кандидати призова “Не гласувайте за нас, ние сме схема”.

Днес “Средната европейска класа” е в нова конфигурация заедно с националистическата партия на телевизия СКАТ и ГОРД на евродепутата Слави Бинев. Последният пукаше балони с лика на Бойко Борисов, когато беше негов конкурент за кметския пост през 2007 година. После отиде в Европейския парламент с бюлетината на “Атака”, която безрезервно подкрепяше ГЕРБ. После заведе рапъра Мишо Шамара в Европейския парламент, за да говорят за “диктатора Борисов”. Сега Бинев е в нов националистически блок, а Шамара организира контрапротестите в подкрепа на правителството.

Българската СИРИЗА

Прегледът на активизиралата се политическа фауна няма да е пълен без медийното острие на Пеевски Николай Бареков. След като в продължение на няколко месеца изучавал програмата на гръцката популистка сензация от миналата година СИРИЗА, днес Бареков основава ново политическо движение и директно поиска властта. Заявката му предизвиква усмивки сред едни и чувства за дежа вю сред други – след като Волен Сидеров успя да влезе от телевизионния екран в парламента, защо и Бареков да не успее.

Общото между всички описани лица и организации е доказаната им висока търпимост към силните на деня, които и да са те. Очевидно сигналът за създаване на шум в системата е даден. На този фон изоставането в организацията на протестиращите и на Реформаторския блок е натрапчиво. Откроилите се лица и групи от първите все още нямат отговор на въпроса биха ли се включили по някакъв начин в предизборния процес. А за вторите Кисинджър би казал, че все още нямат телефонен номер, на който да звъннеш, ако искаш да разбереш каква е позицията им.

Това поставя всички пред следния парадокс: тези, които най-настойчиво искат оставката на правителството и бързо провеждане на нови избори, изостават значително в подготовката си в сравнение с тези, които демонстрират близост със силните на деня и с радост ще се превърнат в патерици на единия или другия крак от днешното статукво.

DW

Microsoft helps government fight corruption, but the price is high
[by our correspondent in Sofia, Peter Panyatov]
Article published in britishpublishers.com /eStrategies , June 2004

The driving force behind eGov in Bulgaria is not the agreement the government signed with the European Union, but rather the belief that the project will help in the fight against corruption and bureaucracy. All preceding governments have failed in achieving significant improvements in the level of corruption and any positive development in this direction will receive a warm welcome from the people in the context of upcoming elections.
According to he minister of state administration Dimitar Kalchev Dimitar Kalchev, by 2005 Bulgarians will benefit from more than 20 electronic services ranging from change of address to participation in elections.
The databases of the municipal, regional, and state administration will be integrated into one mega-database, facilitating communication between all the state organizations.
For now, Bulgarian eGovernment offers four basic services to citizens and legal entities. Citizens can obtain information about their social-security status and inquire about the legal status of all the entities operating in the country. Companies can only check their dues to the social security funds.
The eGovernment will soon add few more services that will facilitate the submission of tax and statistical forms.
But the first reactions to the programme were far from positive. Only one company was licensed to issue electronic certificates (eSignatures) to the public. Obtaining such a certificate currently costs a bit more than 60 euro. In a country where the average monthly salary hardly exceeds 200 euro, spending 60 euro on an e-signature is considered a major investment by citizens and businesses alike.
The first 20,000 early adopters are reportedly unsatisfied with the value they receive for the money. The number of users is expanding at a very low pace, despite the recent countrywide eGovernment advertising campaign.
And the eSignature fee is not the only obstacle to the popularization of the initiative. More than 50 percent of the Bulgarian population does not have access to the Internet or is computer-illiterate. The majority of those people are retired, workers, and unemployed – all social groups that heavily interact with the state administration. A similar issue arises for the other important eGovernment target group – corporate users. Only a small percentage of the SME are technologically ready to exchange information with the state administration online.
The eGovernment plans date back to 2001, when Bulgaria signed an agreement with the European Union to develop a user-friendly administration. The agreement calls for delivery of services to residents and businesses in an efficient and easily accessible way. The proper function is to be supported by the development of transparent organizational, communication and informational environment that is in line with the best practices of the European Union.
The responsibility to develop and implement the eGovernment technology was given to Microsoft. The company tried hard to win this project by series of charity initiatives. It has been donating software and computers to local schools for the past few years. Government officials received free of charge notebooks with localized software installed on them. Bill Gates himself paid a visit to the country a couple of years ago.
The eGovernment project itself is very sound and the state seems to be committed to putting it into practice. The government secured financing mostly from the state budget. Just a small part of the funds come from several EU pre-accession programs. Last year the parliament gave its contribution to the project by passing the long expected eSignature law.
The programme is being run by the Coordination Center for Information, Communication and Management Technologies (www.ccit.government.bg).
Previous Top

Публикация във в-к Сега
Август 2004

30-ина български студенти, които учат в университети по целия свят, обсъдиха на кръгла маса в края на юли условията, които биха ги върнали обратно у нас.

Едва ли има по-оборотен синоним на благополучие в нашия език от формулата "чужбина". По време на Възраждането народните работи са се движили от хора, живели или учили в чужбина. За разлика от тогава днешните емигранти рядко тръгват с едничката цел някой ден отново да се върнат в родината.Но тази мрачна тенденция има шансове да намали бясната скорост, с която се движеше в последните 15 години.За първи път от началото на прехода миналата година върналите се у нас са повече, отколкото напусналите, съобщи председателят на Агенцията за българите в чужбина Антон Пиралков. По данни на Гранична полиция емиграционният баланс за нашата страна (разликата между броя на влезлите български граждани и броя на излезлите) е отрицатален през 2001 и 2002 г. - съответно минус 58 755 души и минус 33 778 души. Но миналата година е плюс 179 души. "Разликата е малка, но това означава, че сме достигнали дъното на тенденцията за емигриране и сега отскачаме обратно нагореОчаквам тази тенденция да се запази и да се засили", допълни той. Според Пиралков българските емигранти са преминали през един технологичен период от време, през който са получили образованието си, работили са известно време по професията си и вече започват да се завръщат обратно в страната. Никой обаче не може да каже каква част от тях са онези младежи, които биха могли да вкарат "сиво вещество" в България. Но примери има.Първият предразсъдък, който най-често подхващат и емоционално започват да развенчават нашите студенти зад граница, когато се върнат, е "митът чужбина". Именно това несъответствие между очакванията и реалността се нарежда сред аргументите им в полза на завръщането. "За един български студент, който учи навън, е много по-лесно да се реализира в собствената си страна, отколкото в чужбина. Там трябва да се доказваш многократно повече", обяснява Слави Василев, председател на Международната асоциация на българските студенти. Освен това, в някои сектори като финансовия, например, местата вече са заети дори в страна като Англия, допълва Милко Павлов, който учи финанси в Нотингам."За разлика от чужбина, ако имаш добра квалификация, у нас ти си този, който избира в коя компания да работи", убеден е Петър Панайотов, който скоро е завършил бизнесадминистрация в Холандия и се е върнал да работи у нас. Според него финансовите причини не са единствените, които могат да мотивират един студент в чужбина да остане там или да се върне, след като завърши. Важна е и социо-културната интеграция, т.е. дали е готов отново да приеме балканския манталитет на мислене и работа. Експерти го наричат "война на манталитетите". Пребиваването в чужбина променя нравите и когато се върнеш, се появява страхът от пороците на нашето общество - назначаването на работа с връзки, шефовете, които те спират и блокират творческия ти потенциал, споделят наши студенти зад граница. "Младите българи в чужбина трябва да виждат, че младите в България се реализират и успяват в страната си. За това ние черпим информация от мненията на роднини и приятели и от интернет-издания на пресата. А те ни подлагат на непрекъсната атака от негативизъм и ни разколебават да се върнем", подчертава още Панайотов. "Единствено мои приятели холандци, които са били на почивка в България, ме убеждаваха в обратното", отбелязва с нотка на сарказъм младежът. Завърнал се у нас обаче и сравнявайки с холандския опит, Панайотов е изненадан от работата и стила на някои български фирми и тяхната отвореност към назначаването на наши студенти, завършили в чужбина. Бизнес администрацията, която е завършил Панайотов, навярно е добър избор на специалност, с която може да си намери работа у нас, ако се съди по наблюденията на експерти от работодателски организации. Те показват, че в момента бизнесът у нас търси мениджъри на средно равнище...продължава

Интервю с Петър Панайотов,
в-к Стандарт Март 2005

- Как се озовахте точно в Холандия?

- Бяхме група от 10-15 съученици, които бясно се подготвяхме да атакуваме европейските и американските колежи и университети. Целта ни бе само една: да емигрираме завинаги и да не се връщаме назад. Въпреки че първоначално исках да отида в САЩ, избрах Холандия, защото университетът в Хага предлагаше интересна за мен специалност и изцяло преподаване на английски.

- А с какво ще запомните Холандия?

- Тя е екзотична посвоему. Външно е сходна с Белгия - има силна бюрокрация, строги и принципни хора, но и относително голяма социална свобода. Екзотичното е във факта, че това е държава с най-голям брой велосипеди на глава от населението и със свободното продаване и купуване на лека дрога. Иска ми се да ви дам още няколко примера в този смисъл. Всеки шофьор задължително дава път на пешеходците, а полицията често глобява например за неработещ фар на велосипед.

- Казвате, че далеч от България сте видели добрите й страни - посочете една от тях?

- Защо само една, ще посоча поне три, които оформиха моето крайно решение да се преместя отново тук: климата, топлотата на хората, бързо развиващата се икономика.

- Каква е според вас икономиката в момента?

- За разлика от западноевропейската българската се развива с добри темпове. Ако се опитам да я опиша не толкова икономически, бих казал, че тя е като нива, която се обработва бавно, но качествено през последните 5-6 години.

- Вие лично как печелите тук?

- Добре. Една много добра заплата в левове ми осигурява стандарт на живот, доста сходен със средноевропейския. А тези заплати у нас вече не са изключения, преди бяха, но сега не - особено в София, Пловдив, Варна. В този смисъл мога да кажа, че се чувствам доста добре в България и стандартът ми на живот не е по-лош от този в Холандия.

- Как според вас ще растат доходите?

- Смятам, че през следващите пет години безработицата ще намалее и ще имаме ръст на доходите. Де факто доходите са зависими от безработицата. Защо? Един българин преди 5-6 години, когато нямаше достатъчно работа, бе готов да получава и 150 лева, сега за по-малко от 250 лева, а в София дори и за 400 не би го направил. Ако в град като Пловдив се построят още три големи завода, което е абсолютно реалистично, безработицата рязко ще намалее, а за някои длъжности ще настъпи глад.Това според мен е основният двигател на ръста на заплатите. Нито една фирма не дава заплати с пъти повече от пазара на труда в даден регион. Ако някой е готов да работи за 300 лева, няма логика да му се предлагат 600.

Потребителското мнение в интернет не е канализирано, лимитирано и контролирано. Как реагират компаниите?

Публикувано в BusinessWeek - Март 2009

На 12 септември 2008 жена с никнейм monologa споделя в блога си, че за малко не си купила мухлясал хляб Нилана в магазина на Фантастико в мола Скай Сити в ж.к. Гео Милев. Хлябът не е с изтекъл срок на годност. Съобщението е прочетено от 990 души и е предизвикало 19 коментара. Жената пише писмо с приложени снимки до началник отдел Контрол на хранителни продукти и обекти за хранителни продукти на ХЕИ, до производителя Нилана и търговеца Фантастико. Нилана веднага й отговаря, че се касае за технологична грешка в опаковането и че ще провери фолиото. Компанията обещава, че ще инспектира и целия процес на производство на този вид хляб. И поднася извинения на всичките си клиенти. „Никой отговорен служител в комисиите или Фантастико не написа поне два реда с позиция", недоумява жената в блога си.
Според статистиката 30% от българите имат достъп до интернет. Мрежата се ползва за търсене и генериране на информация за потребителски стоки, търговци на дребно и доставчици. Интернет канали за информация могат да бъдат форуми, социални мрежи блогове, сайтове за сравнение и ревю, за електронна търговия, продуктови портали, сайтове на доставчици. Един от новите сайтове за мнения, който набира страхотна скорост, е izlugan.com. Създателят му Радко Миланов сподели пред BusinessWeek България, че последните 15 дни се забелязват нееднократни пикове на посетители, надхвърлящи 7000 уникални посещения дневно. Последната седмица сайтът е генерирал над 150 сигнала, на които официално са отговорили над 15 фирми. Миланов определя като най-чести оплакванията за лошо обслужване или некачествени стоки. Сигналите визират предимно телекомите и магазините за бързооборотни стоки. На трето място са магазините за техника. Компенсациите, които се търсят, според Миланов, са от връщане на парична сума до извинение за нарушени права и накърнено достойнство.
Макар и неспециализиран в мнения за стоки и услуги, популярният форум BG-Mamma.com е със 70 000 потребители и над 3 млн. публикации. Търсене по ключова дума „Кауфланд" извежда 30 стр. коментари, а по ключова дума „Персил" - 6 стр.

„100 000 български потребители на Facebook споделят неща от всекидневието си в социалната мрежа, а каква част от него е пазаруване?", пита риторично в презентацията си „Умно пазаруване или как интернет променя потребителското поведение" Петър Панайотов, директор Маркетинг & Продажби в ТравълСторМейкър.ком. Той е категоричен, че блоговете са изключително популярни и излизат на челни места в Google. При ревю сайтовете клиенти оценяват продукт, а генерираното съдържание е изцяло потребителско. „При електронната търговия артикул кафе „Сенсео" в секция храни генерира 297 коментара и препоръки, оценката е от 1 до 5 звезди. Предвид мнението на останалите потребителят моментално може да реши дали да добави този продукт в кошницата!", отбелязва в презентацията си Панайотов.
Официалните продуктови сайтове не са така популярни, защото са контролирани от фирмите. Но компаниите опитват да ги доближат до клиента, без администраторът да се намесва с редактиране на съдържанието.
В края на 2007 в столичен всекидневник излезе снимка на един от собствениците на Белла България със застреляна мечка. В резултат куп потребители бойкотираха продуктите на производителя онлайн. След гафа си Белла реши да стигне до „бунтовниците", като създаде корпоративния блог http://blog.bella.bg/, в който обаче не могат да се изказват свободно негативни мнения. Репортер на BusinessWeek България направи опит да пусне негативно съобщение, което бе задържано от системния администратор. Това е един от малкото случаи, когато доставчикът контролира мненията за продукта си.
Панайотов обобщава, че интернет е златната среда за изказване на потребителско мнение. То не е канализирано, лимитирано или контролирано. Наблюденията на маркетинговия мениджър показват, че доволен клиент дава оценка 3, а недоволен 10. Недоволните са стимулирани да споделят, но информацията невинаги е обективна.
До каква степен производителите обръщат внимание на клиентското недоволство? Докато в американските фирми има специални отдели, които следят съдържанието в интернет, касаещо компанията, в България то все още не се взима предвид, твърди Панайотов.
Миланов е на противоположно мнение. „Има случаи, в които компаниите се възползват от правото на отговор, което им даваме - казва той. - Те поместват коментарите си под конкретния сигнал. Има и фирми, които искат връзка с жалбоподателя. При съгласие от негова страна ние посредничим." По думите на Миланов, когато 7000 човека видят обоснован сигнал с прикрепени доказателства и име на фирма, резонанс в продажбите на дадена компания е невъзможно да няма.
След като клиент се оплаква, че бутилка от 7 литра минерална вода мирише на тиня и на развалени яйца, на следващия ден производителят Девин АД реагира така: „Свържете се с нас, за да регистрираме официално случая и да ни предадете водата за допълнителни изследвания в нашата лаборатория. Можете да се обадите на регионалния ни мениджър в Пловдив. Ще ви предоставим обратна информация. Благодарим за съдействието и за сигнала."
Други компании, уважили недоволните си клиенти, са букмейкърската компания Еврофутбол, пицария Уго, магазинът за мобилни телефони Алекгруп и фирма Термоклима. Много от тях не са съгласни с изразеното мнение.
Това е обратна връзка, чрез която усъвършенстваме цялостната си търговска политика", споделя маркетинговият директор на Пикадили Мариана Хаджиева. „Споделянето в интернет е естествено поведение на хора, които искат да улеснят останалите и да ги предпазят от даден проблем", казва Камелия Славейкова, изпълнителен директор
в Shell България. „Интересуваме се от разказите на нашите клиенти, за да отговорим на изискванията за качествено кафе и за перфектно обслужване", коментира Манолис Серфиотис, маркетинг директор на Marinopoulos Coffee Company, представител на Starbucks в България. „Мненията в блогове и форуми са добър информационен канал с уговорката, че повечето са анонимни", обясняват от Практикер.

В ИНТЕРЕС НА КЛИЕНТА?
Преди време Комисията за защита на потребителите (КЗП) спря заблуждаваща печатна реклама на веригата Практикер. „Фирмата е разпространявала промоционална брошура, рекламираща стоки на преференциални цени", коментират от ведомството. При извършена проверка инспектори на КЗП констатират, че един от артикулите не е в наличност. От КЗП считат, че рекламата е заблуждаваща, тъй като подканва хората да закупят продукт, който не се предлага в достатъчно количество и в този смисъл тя повлиява на икономическото им поведение. „Човек инвестира време и средства, за да отиде до обекта. След като открие, че артикулът липсва, би могъл да закупи друг на приблизителна цена, но с по-лоши характеристики или сходно качество, но на по-висока цена. И в двата случая търговецът се надява да реализира продажба, която се явява спонтанна покупка за клиента", аргументира се комисията. „Възможно е при промоция да има изчерпване на артикул поради голямо търсене. Всяка наша промоционална брошура предупреждава, че офертите са валидни до изчерпване на количествата. Конкретният случай с липсващия артикул бе решен в интерес на клиента", коментира пред BusinessWeek България Евелина Кирилова, мениджър Реклама в Практикер.
„Следим строго за качеството на продукцията и при нас няма компромиси. Но се случва клиентът да е очаквал по-различна специфика на продукта и оплакването да е породено от това", обяснява Хаджиева от Пикадили. Според нея компенсациите, които се търсят, са или парични, или замяна на стока. „Случва се клиенти да бъдат разочаровани от обслужването на конкретен служител в наш обект - признава шефката на Shell. - Проверяваме всеки сигнал и предприемаме мерки", допълва Славейкова.
„Оплакванията в 2be са различни - спрени карти заради надвишени лимити, неполучени фактури, грешно тарифирани разговори, дефектирали телефони, изгубени сим карти или карти с неактивирани услуги и т.н.", споделя Иван Катинчаров, мениджър Бизнес развитие и стратегии в 2be. По думите му най-често клиентите искат подмяна на дефектиралите крайни устройства или сторниране на надвзетите и грешно тарифирани суми от операторите. Според Катинчаров някои клиенти изпадат в крайности - пишат жалби и до компаниите, дистрибутори на продукта, и до доставчици, оператори, държавни органи и комисии. „Понякога жалбите имат основание, понякога не", допълва той.
Как се ухажва клиент
Практикер
Клиентите могат да върнат закупена стока дори след години в който и да е обект на Практикер в страната. Достатъчно е продуктът да не е използван, да е в оригинална опаковка и да има касова бележка. Практикер има развита и действаща от 3 години програма за лоялни клиенти, чиито членове са над 55 000. Веригата периодично провежда проучване „таен купувач".
Пикадили
Веригата в партньорство с Easypay направи възможно плащането на много услуги на едно място като данъци, сметки за комунално-битови, мобилни услуги, интернет и др. на информационните щандове в Пикадили. Предоставят се услуги като химическо чистене, продажба на цветя, застраховки и потребителско кредитиране. Идеята е да се спести време на клиентите. Над 220 000 души имат карти Пикадили клуб, чрез които трупат точки и получават разнообразни продукти и подаръци.
Shell
Служителите на Shell България често оказват първа помощ на клиенти, пострадали при инциденти в близост до бензиностанциите, или предоставят изгубени документи или големи суми пари. Shell предлага на бизнес клиентите си карта, с която безкасово се плаща в страната и в Европа. Тя предлага намаляване на администрацията и контрол на фирмените разходи за гориво. Услугата еuroShell Online следи разходите за гориво в реално време.
Starbucks
Веригата разработи два обекта в София, предстои отваряне на трето заведение в Бургас Мол Плаза тази пролет. Клиентите посещават кафе веригата заради качеството на кафето, макар и на по-висока цена. Компанията опитва да е „третото място" между дома и работата, където човек да отдъхва. Всеки обект има картонени карти за коментари от полученото обслужване.
2be
В обектите на веригата се предлага безплатна консултация за най-подходящия пакет за клиента, персонално обслужване през периода на договорните отношения, преференциални цени на крайни устройства, сервиз и поддръжка, обслужване на място, без клиентът да излиза от офиса си.

ЛИЦА - В-к Стандарт
Понеделник, 14 Март 2005

През 1999 г. е убеден, че напуска България завинаги
На 23 години Петър Панайотов вече работи за гиганта Procter&Gamble

Визитка
Име: Петър Панайотов
Възраст: 23 години
Образование: Хагски университет, бакалавър по бизнес администрация
Първа работа: Куртц Маркетинг - Холандия, консултант по бизнес развитие
Работа в България: Aiger Engineering- Пловдив, специалист маркетингPrоcter & Gamble - мениджър основни клиенти (от миналата седмица), базиран в Бургас

Октомври 2004 година - Петър стяга багажа си, сбогува се с приятелите и улиците на Хага и поема на югоизток, за да кацне в... България. Преди пет години, отлитайки от София, е убеден, че напуска завинаги тези географски ширини. Какво се случи обаче в живота на момчето математик и днес той пак е тук, този път в Бургас? Как така тийнейджърското му мото от "Сбогом завинаги" се промени във "Върнах се" за недоумение на приятели и роднини. Историята е кратка, защото човекът е само на 23.Животът в Холандия не е толкова лек. Хората са любезни, но резервирани. Петър се чувствал сам и залягал над лекциите, решава, че е по-разумно да завърши ускорено. Постепенно обаче намира сродни души - холандци, които днес са едни от най-близките му приятели. Но се улавял как все по-често мисли за България. Сутрин, като ставал (опитвайки се да не забелязва вечния дъжд, който просмуквал въздуха отвсякъде), включвал компютъра да прочете малко вестници от България. От "Стандарт", който направил едно от първите онлайн издания, на практика следял събитията. Но в този период дори и не му хрумвала идеята да се връща назад.Като се дипломирал, намерил в Хага доста лесно работа в израелска компания. Израелците били още по-различни по манталитет от холандците. Първоначално подозрителни, по-късно, като разбрали, че е доста добър в това, което прави, всички врати пред него се отворили.Един ден, докато си хапвал поредното парче пица като истински бизнес консултант, направил малка равносметка на собствения си живот. Постигнал всичко, за което пристигнал в Холандия - диплом, добре платена работа и перспективи за развитие. Обаче дъждовните уикенди съсипвали настроението му. Не на шега му хрумнало, че дъждът накрая ще го прогони обратно в България. Приятелите му го сметнали за луд.Но българският му период изглеждал неизбежен и започвал през октомври. Озовава се в Пловдив и три седмици по-късно вече има добра работа във фирма за продажба на машини за тютюневата промишленост. Работата му харесва, пътува из Европа, продава оборудване, трупа опит и информация. Картината в икономиката е ясна - едрите играчи в икономиката са очертани, повечето ниши са заети, а конкуренцията е много силна. Ако преди 10 години човек отваряше магазин и можеше да получава добри пари, сега от това едва се печели и 300 лева на месец.Какво прави Петър при такава ситуация. Стратегията му е да трупа опит във все по-големи компании."Няма да повярвате как вестниците повлияха на моя собствен живот - казва той днес. - Един ден пред очите ми попадна обява за работа в световен гигант. Обявата бе в "24 часа". В Хага, както ви споменах, "Стандарт" пък бе моята топла връзка с България. Като на шега подадох документи. И ето ме от миналата седмица работя в Procter&Gamble. Трябва да призная, че преминах през дълъг и сложен процес на одобрение. Но съм много доволен от себе си. От десетина дни кръстосвам между София, Пловдив и Бургас."Какво може да го накара да напусне отново страната?Трусове в икономиката и евентуална груба политическа намеса в нея, категоричен е той. Всъщност Петър принадлежи на поколение, което вероятно ще си отива и ще се връща и пак ще си отива много пъти, както чужденци ще правят същото в България. Но това е трудно разбираемо за повечето българи поради огромния им консерватизъм и липсата на всякаква информация допреди десет години за това, което става не по света, а под носа им, в Европа.
Кармелита Денева

Управлението на търговското представяне ще е най-голямото предизвикателство в управлението на продажбите през настоящата година, сочи проучване на консултантската компания за подобрение и развитие на търговското представяне Селлек.
Данните са изведени след допитване до 100 водещи български мениджъри в областта на продажбите, маркетинга и бизнес развитието.
46 от запитаните са посочили търговското представяне като топ предизвикателството в управлението на продажбите през 2010 г.
Мениджърите изразяват своите опасения относно гарантирането на цели, като разширяване на пазарен дял и повече приходи със ограничени бюджети. Растящите разходи за материали, както и свитите бюджети за грижи към клиентите, поставят под съмнение ръста на печалбите на компаниите.
Вторият и третият по популярност отговори са свързани с предизвикателствата около развитието и управлението на човешкия ресурс в продажбените отдели.
С 21% за „Развитие на търговски компетенции” и 17% за „Компенсации и бонуси”, над една трета от мениджърите, насочват своето внимание към управлението на търговския персонал, умението да го мотивират и развиват, за да постигат по-високи продажбени резултати.
Останалите два отговора – „Набиране и Задържане на Персонал” и „CRM/Управление на Клиенти” получават 10% и 6% съответно.
Любопитен факт в проучването е, че всички големи компании са отговорили, че „CRM/Управление на Клиенти” е основно предизвикателство. Това рефлектира тяхната нужда от развитие на процесите свързани с управление на клиенти и информация.
Малките и средни предприятия се вълнуват главно от „Управление на Търговското Представяне”, а големите корпорации имат сравнително балансирани отговори.
Освен тези основни предизвикателства, анкетираните посочват мотивацията на търговския персонал, като предизвикателство пред успешното търговско представяне.
Най-голямото предизвикателство през 2010 ще бъде да запазим мотивацията на търговският персонал, да развием компетенциите им, да ги поставим по-близо до клиентите и в същото време да им помогнем да разберат, какво представляват продажбите в днешно време, казва Албена Николова, директор продажби в Теси ООД.
Ще бъде предизвикателство да поддържаме мотивацията на търговците в тази трудна и конкурентна среда с ограничени капиталови и оперативни разходи, намалени компенсации, по-малко бонуси и свити бюджети за развиване на взаимоотношения с клиенти, посочва Павел Мариников, Маркетинг и бизнес развитие в Шнайдер Електрик.
Други професионалисти се интересуват повече от задържане и увеличаване на пазарния дял.
Най-голямото предизвикателство пред компаниите през 2010 ще бъде намалелите нетни проходи и свитите приходни маржове поради слабо търсене и увеличаване на цените на суровините. Правилната стратегия ще бъде задържането на добрия персонал и запазване на пазарния дял, категоричен е Любомир Илиев, търговски мениджър в Ототоп България ООД.

Поради растящата международна конкуренция, най-голямото предизвикателство през тази година ще бъде увеличаването на пазарния дял при изгодни печалби, смята Петър Панайотов, директор Продажби и Маркетинг в TravelStoreMaker.com.

Проучването на Селлекс е проведено чрез маркетинг 2.0 методи, с помощта на функциите на бизнес сайтът linkedin.com, където компанията има активно присъствие чрез дискусионни групи, публикуване на резултати от проучвания и други материали свързани с управлението и развитието на продажбите.

Dear Readers,

I take the opportunity to inform you that I will be speaking at the first online travel conference our company (TravelStoreMaker.com) is co-organizing in Sofia next month. I will cover two topics - Trends in Travel Distribution Central & Eastern Europe and The Future of Hotel Websites. More details and registration options available at: http://www.ecommerceacademy.net/

Петър Панайотов, лектор на http://www.ecommerceacademy.net/:  Интернет е заплаха за туристическите предприемачи, които не искат да се развиват.

 Нов бизнес модел внася съществени промени в туристическия бранш.

Онлайн технологиите предлагат нов бизнес модел, който внася съществени промени в туристическия бранш. Тази тема ще бъде основна за международната туристическа конференция „Тенденции и иновации в туристическия бизнес”, която се организира от http://www.ecommerceacademy.net/ между 3-ти и 5-ти ноември в хотел „Шератон” в София. Конференцията ще предостави възможност на широк кръг от хора в бизнеса и извън него да добият представа по какъв начин могат да използват успешно новите интернет технологии.Конференцията беше и поводът за участието на търговския директор на http://www.travelstoremaker.com/ (един от спонсорите на събитието) и лектор на http://www.ecommerceacademy.net/ Петър Панайотов в предаването на ТВ Европа „Под лупа”. „Интернет е заплаха за туристическите компании, които не искат да се развиват и да промотират услугите си успешно. Именно иновациите трябва да са цел за всеки без значение дали е малък или голям в бизнеса”, каза Панайотов пред камерата на ТВ Европа. Той добави, че е вярно, че интернет технологиите не са за всеки, но все пак има примери за компании, които успяват да се справят и да изградят един добър туристически продукт. Конференцията на http://www.ecommerceacademy.net/ ще се опита да анализира тези нови тенденции в туристическата автоматизация и ще постави и образователен акцент. Форумът ще даде яснота и по отношение на това дали благодарение на технологиите всички играчи на туристическата сцена могат да бъдат равни, ако е верен постулатът, че е важен начинът, по който се прави бизнес, а не големината му.В студиото на „Под лупа” заедно с Петър Панайотов беше и един от преките организатори на конференцията на http://www.ecommerceacademy.net/ Красимира Карамфилова. Тя припомни, че конференцията „Тенденции и иновации в туристическия бизнес” е първата по рода си за Централна и Източна Европа.По темата за развитието на онлайн туристическия бизнес пред в. „Пари” говори и Красимир Симонски – ръководител на конференцията. Интервюто може да бъде прочетено в следващото издание на вестника следващата седмица.


http://big.bg/modules/news03/article.php?storyid=46032

Инвестициите в онлайн резервации все още не са приоритет за нашата индустрия
Рая Атанасова
raya.atanasova@klassa.bg

Българският туристически бизнес трябва да се възползва от социалните мрежи, за да популяризира своя продукт, още повече че това не изисква голяма инвестиция, каза за „Класа“ Петър Панайотов, търговски директор на TravelStoreMaker.com. Той ще бъде един от лекторите в предстоящата международна конференция „Тенденции и иновации в туристическия бизнес“. През последните години усилията на бизнеса бяха насочени към изграждане на материалната база и по-малко към маркетинг. Затова страната е още на дъното на всякакви класации в онлайн резервациите и предлагането. Кризата обаче постепенно започна да променя тази ситуация. „Всеки български хотел се продава в интернет, но не директно. Това се дължи на активността на резервационните сайтове, не на самите хотелиери“, посочи Панайотов. Интернет сайтът вече не е предимство, но липсата му е недостатък, коментира той. Всъщност инвестицията в резервационна система на сайта струва колкото пет нощувки, изчисляват експертите. Българският потребител все още е недоверчив към онлайн услугите, коментира Ирена Георгиева, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции. Първоначалната инвестиция за активен сайт е около 1000 евро извън средствата за рекламирането му. Българският хотелиер не е образован как да интегрира социалните мрежи като част от своя продукт, твърди Николай Николаев, експерт маркетингови стратегии и управител на Webboratory. А според Георгиева бизнесът ни тепърва опознава социалните мрежи, докато тази политика работи успешно в страни като Мексико и Ямайка, и ние ще се учим в крачка.В Европа пазарът е различен, защото по-голямата част от приходите на бизнеса зависят от онлайн продажбите. Маркетинговите кампании не гарантират ръст на продажбите, те са гарант за добър имидж и позициониране. Вече 100-150 души посещават сайта на хотелиер след представяне в LinkedIn, Facebook, Twitter. Става дума за малка група хора, която целенасочено се интересува от услугата на конкретния хотелиер и е реално потенциален клиент, а не просто човек, който „браузва“ в интернет, смята Николаев. В България интернет употребата в туризма се развива с бързи темпове и едва сега може да се говори за наличие на онлайн пазар, твърди Вера Генова от www.CenTransit.com. Условно можем да разделим Европа на три части според развитие на интернет в туризма. Най-развит е той в Западна Европа (Великобритания, Франция, Германия, Белгия, Холандия, скандинавските държави), следват средиземноморските държави (Италия, Испания, Португалия, Гърция). Третата група е Източна Европа и в нея България и Румъния са на последно място. В Западна Европа 49% от бизнес пътниците планират и закупуват пътуванията си онлайн; 79% от бизнес сектора купуват и личните си посещения онлайн. В България повечето от корпоративните пътувания се заявяват по телефон или по имейл. Един от основните ни проблеми е, че у нас не са много популярни кредитните карти. Имаме модул за автоматично издаване на самолетни билети, но той предполага използване основно на подобни карти, обясни Генова.

http://www.econ.bg/interviews/article190579/хотелският-сайт-е-начин-да-се-избегнат-посредниците

Г-н Панайотов, разкажете накратко на нашите читатели за поверената ви организация?
Петър Панайотов:
TravelStoreMaker.com е американска компания, специализирана за софтуер в областта на туризма, туристическите агенции, хотелите и пр. 100% от офисите на фирмата са в София, където се разработва софтуерът. У нас е и търговският отдел. 100 души работят за компанията.
Как може един сайт да се превърне в туристически онлайн портал?
Петър Панайотов:
От близо година разработваме бизнес линия, която се казва "Хотелски сайт на бъдещето" (HotelWebSiteOfTheFuture). Тя е насочена към подобряването на директното предлагане на продукти и услуги от страна на хотелите към крайните потребители. Специфичното при хотелите в България е, че разчитат твърде много на посредници. Освен туроператорите и турагенциите, у нас има посредници и през Интернет. В страната са регистрирани десетки такива сайтове.
Целта на туристическия интернет портал е услугата да не минава през посредник, а директно да се продава на потребителя. Например, ако хотел на Слънчев бряг или Банско минава през интернет посредник, потребителят е принуден в сайта да избира между десетки хотели от района. Това от своя страна поражда ценова война между самите хотелиерите. Всеки предлага все по-атрактивна цена, за да бъде забелязан.
Ако хотелиерът иска да поддържа едно добро, "здравословно" ценообразуване, се налага да продава хотела си директно. Индивидуалните хотелски портали дават възможност на потребителите да усетят "атмосферата" на избрания обект, а не както е в общите сайтове-посредници - да има 3 снимки отвън и три отвътре.
Туристическият портал още трябва да дава възможност на потребителите да правят резервации в реално време. В момента много малка част от хотелите ни акцентират върху тази услуга. Ако вземем като база всички хотели у нас, не повече от 10% предлагат тази възможност. Едва половината от 4 и 5-звездните хотели имат тази услуга. Дву- и тризвездните хотели въобще не предлагат такова нещо. При тях има телефон за връзка или форма за изпращане на заявка.
Кои са най-важните секции, които трябва да съдържа всеки един хотелски сайт?
Петър Панайотов:
Ние препоръчваме модерните хотелски сайтове да имат видео, което показва в много по-голяма детайлност. Впрочем, няма нищо лошо да се показват и по-евтините и не толкова лъскави сгради. Всеки потребител си дава ясната сметка, че като плаща 40 лева за нощувка, няма да очаква услуги и комфорт, характерни за 4-звезден хотел. Важно е хотелиерите да представят коректна действителност на клиентите.
Други задължителни елементи са панорамните снимки, придружени с виртуална разходка в стаята. Клиентът да може да види стаята от всички ъгли. Това са т.нар. 360-градусови снимки.
Друга наша препоръка е сайтът да разполага с възможност за директна резервация на полети. Много подходящо е за столичните хотели, голяма част от клиентите на които са предимно чужденци. Например, един германец намира сайта на хотел в София, харесва му, но отива на немски сайт за полети, за да си купи билет до България. Там вижда други хотели в София, резервира всичко на едно място и забравя за първоначалния избор.
Колко ще струва на един хотелиер изграждането на сайт?
Петър Панайотов:
Хубавият и професионален сайт струва не по-малко от 2000 лева. Може да излезе и няколко десетки хиляди лева, зависи от това дали е интегриран с цялостната система на хотелиера.
Много хотели слагат на сайтовете си хубави снимки, а когато клиентът отиде на място среща нещо съвсем различно. В такива случаи потребителите могат ли да потърсят обезщетение?
Петър Панайотов:
Съгласно европейското законодателство, потребителят може да потърси обезщетение при всякакви случаи, когато е подведен. У нас такива жалби се подават в Комисията за защита на потребителите. Въпросът е дали ще се вземат за основателни подобни аргументи. Естествено хотелиерът може да излезе с аргумент, че снимките са правени преди известно време, а сега хотелът е претърпял промени и ремонти. Въобще, може да изтъкне какви ли не аргументи, само и само да защити бизнеса си.
В тази връзка ще ви дам личен пример. Наскоро бях в един хотел в Хисаря, който е реновирана база на бивш почивен дом. На сайта хотелът изглеждаше страхотно, снимките бяха ефектни и направени при нощна панорама. В действителност обаче хотелът въобще не беше толкова хубав и с обновена фасада. Хубаво е, че до толкова некоректни маркетингови трикове прибягват сравнително малко хотели.
Facebook и Тwitter как се вписват в хотелската индустрия?
Петър Панайотов:
Социалните мрежи се опитват да се впишат във всичко и навсякъде. В близко бъдеще нещата ще се канализират и ще си проличи за кои продукти и услуги, в частност в туризма, мрежите, ще имат ключова роля. Към момента мога да кажа, че се вписват доста добре, защото Facebook - като мрежа за приятели, е много подходящо място да се получат отзиви за едно или друго място.
Съвременните модерни хотелски сайтове няма ли да убият бизнеса на туристическите агенции и оператори? Ако всичко става през сайта, няма ли тези посредници да изчезнат като дейност?
Петър Панайотов:
През последните 10 години Интернет играе драматична роля в света на туристическия бранш. Освен че улеснява изключително много потребителите, Мрежата е и средство да се съкрати веригата между доставчика на услуги и крайния потребител. Тенденцията започна от авиокомпаниите, които за да намалят разходите си, предлагат самолетните билети директно на пътниците. Същото нещо се случва и при хотелиерите, макар и малко по-трудно. Проблемът е в това, че българинът всъщност се нуждае от консултацията на туристическия посредник. Едва когато се подобри потребителската му култура, за да може сам да прави избора си, тогава може да изчезне това звено.

Редактор: Лили Бончева

Интервю пред БНР

Туристическият бизнес традиционно се е дистрибутирал по интеренет и за това интеренет играе важна роля в него, заяви пред "Хоризонт" Петър Панайотов. Днес у нас се открива международна туристическа конференция на тема "Тенденция и иновации в туристическия бизнес". Все още в България няма разбиране защо, как и колко могат да се ползват новите технологии и по тази причина няма и статистика какъв процент от туристическите фирми използват интернет, допълни Панайотов. Цялото интервю на Веселина Миланова с Петър Панайтов може те да чуете в звуковия файл.

http://www.bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Economy/Pages/туризъм.aspx

На всеки 5000 жители в България се пада по една туристическа компания, каза Петър Панайотов, търговски директор TravelStoreMaker, по време на конференцията „Тенденции и иновации в туристическия бизнес”, пише profit.bg.
Според него създаването на интернет туристически портал е много по-ефективно от гледна точка на времето и възможностите на клиентите.
В рамките на конференцията бе засегната и темата за социалните мрежи. Този вид информационен канал е много полезен за осъществяването на успешен бизнес модел в сферата на туризма, коментира Николай Николаев - маркетинг стратег в социалните мрежи. Камен Захариев, експерт в оптимизирането на интернет страници, подчерта, че в динамично променящия се свят на интернет е необходимо да се акцентира на определени предимства на туристическите компании, за да е възможна конкурентноспособността им пред останалите.
Повече от 150 души от Япония, Германия, Украйна, Турция, Гърция, Канада, България и други се събраха в София, за да присъстват на конференцията.

„Дестинации като Слънчев бряг трябва да се концентрират върху възможностите да привличат младежи и несемейни хора, докато курорти като Лозенец и Созопол е необходимо да залагат на семейния туризъм. По този начин не пречим на бизнеса, напротив – определяме своите целеви групи и таргетираме услугите, които предлагаме,” заяви търговският директор на TravelStoreMaker Петър Панайотов о време на откриването на семинара „Туристическия уеб сайт днес”, организиран от еCommerceAcademy.

Според него е вярно това, че хотелиерите страдат от подобен род туризъм, тъй като това е предпоставка за имуществени вреди, но в същото време трябва да се отчита и големият паричен поток, който по този начин се влива в страната.

„В арабския свят можем да видим туристи, които ползват задължително услугите на туристическа агенция, която да ги ескортира през целия им престой в страната, така че да не бъдат измамени. Това се случва и в България, което е напълно недопустимо за страна в Европейския съюз и затова трябва да се изкорени”, коментира Панайотов.

Той смята, че за туристите е от особено значение да се чувстват сигурни в една цивилизована страна, като имат свободата да ползват различни услуги, без да се страхуват да бъдат измамени.

Публикувано в Дарик Финанс 03/10/11

Туризма генерира много приходи за Българската икономика, но особено важни са те за малките общини, където на практика не съществува индустрия или някакъв перспективен поминък. Такива общини в България има стотици – особено много са те в регионите на Стара Планина и Родопите, където промишленост или мащабно селско стопанство не съществуват. За пример можем да кажем, че всеки автомобил пристигнал в Родопското село Триград било то и за няколко часа оставя свежи пари – в ресторантите, за вход на пещерите, евентуално за настаняване в хотел или къща за гости и други атракции. Туризмът е и най-подходящия поминък за задържане на младите в тези населени места, защото предлага динамика, интересни запознанства и врата към света.

Що се отнася до малките населени места, избягвам да използвам термните вътрешен и външен туризъм поради две причини – те представляват бутикови дестинации с ограничен капацитет, които не могат да поемат десетки хиляди гости от една страна, а от друга трябва и да започнем да мислим повече в посока, че сме Европейци, част от една общност и за местните не трябва да има съществено значение дали гостите им идват от Букурещ или пък от Варна. Въпросът е да идват...А как става това?

Най-общия начин е от дума на дума – приятелски компании се навиват на базата на опита на хора които вече са били там и докладват „позитивни впечатления”; Медийното нашумяване което се създаде около Белоградчишките скали или Перперикон е по-скоро изключение, но пък ако се замислим, точно това медийно нашумяване насочи потоци от туристи към тези места. Защото Триград може да е прекрасна дестинация, но ако Вашите приятели организират уикенд до Белоградчик, защото "всеки трябвало да отиде там", ето това е, което Ви кара да направите избора си. Активното население в България (и региона) ще извърши определен брой кратки почивки в страната тази години и няколко стотин дестинации ще трябва да се борят за тях.

Незнайно защо, никой не рекламира ефективно малки или пък големи туристически дестинации на вътрешния пазар. Любопитно е например да видиш билборд на курорта Боровец на пътя за самия курорт, все едно си тръгнал за другаде и ще го пропуснеш. Пловдив като дестинация е любимо място за Софиянци за кратки неделни разходки. С колко ще се увеличат тези пътувания ако в центъра на София има няколко билборда които просто да подсещат за тази достъпна възможност? Няколко хиляди човека в повече в Неделя безспорно ще окажат положително влияние на Пловдивската икономика, но това няма да се осети осезаемо от населението. Представете си обаче, как няколко хиляди човека в Неделен ден ще се отразят на благополучието на на град Вършец, който е с население от 5000 човека примерно?

Необходимо е малките ( а и не дотам малките) туристически дестинации да се възприемат като продукт и да започнат да се конкурират взаимно за вниманието на туриста – необходимо е да започнат да се рекламират активно сред жителите на големите градове в България и околните страни. Освен Европейски фондове, такива по-тясно насочени могат да бъдат създавани и от Българската държава. Представете си например, община Малко Търново да субсидира ежедневни екскурзии от Созопол до потайнствата на Странджа планина? Идеи има много и деиствия в тази посока са необходими час по-скоро, и ако налице има епизодични позитивни примери (например Туристическия център на Врачанския Балкан прави страхотна реклама), държавата изостава сериозно в подкрепата си за развитие на конкурентен вътрешен туризъм.

Смята се, че прехода от Социализъм към пазарна икономика завърши. Може и да е завършил, но се възражда, защото установените през 90-те години практиките в Българския бизнес не еволюираха, а просто козметично се покриха с тънък слой розова боя. Кризата улющи боята и ръждата изби все по-очевидно. Случващото се в Горубсо Мадан красноречиво показва това.

Трябваше ми време да се реша да напиша тази статия, защото съм капиталист по възпитание и десните ми убеждения, въпреки че клонят към центъра, са ясно изразени. Ясно си спомням дългите следобеди прекарани с баба ми, която ме учеше колко зловещ е бил живота през Социализма, и колко прекрасно е живяло семейството ни преди 9-ти Септември. Чувството обаче е велико нещо, в момента чувствам че Капитализма ни не е правилен, не е наред и въпреки убежденията си, немога да не излея тонове критика към това което се случва в държавата. Започвам с няколко мита които са се наложили в обществото ни:

# Мит 1 – Работодателя дава хляб на работника

Твърде архаична е концепцията за работодателя благодетел, който осигурява хляба на хората в селото и трябва да му се целува ръката всеки път когато раздава заплати. Това е най-вкорененият мит, които изяжда главата на реформите, усилията за реформи, конкурентно-способността на бизнеса и в крайна сметка изяжда главата и на самия бизнес, но косвено. Днешната икономика в Европа е knowledge-based, та всъщност хората създават бизнеса и те дават хляба на работодателя. Модерният капитализъм е този който поставя хората и интересите им на първо на място, а след това бере плодовете. В този смисъл, собственикът на Горубсо е прав – миньорите са в центъра на неуспеха на дружеството. Липсата на тотална заинтересованост към тях, никакви инвестиции в условия на труд и неплащане на заплати е довело до едно – непродуктивни хора, сриващи бизнеса. Концепцията за работодателя благодател се шири на длъж и шир сред средния бизнес в страната – неплащане на заплати, лоши условия на труд, ниски осигуровки, робско отношение; всичко това е великодушно оправдано с чувството за грижа към едни бедни и нещастни души на които е осигурена „работа”. Резултатът е слаба иновативност и липса на дългосрочна конкурентноспособност на бизнеса.

# Мит 2 – Всеки чужд инвеститор е благодетел за страната ни

Това е вторият мит – шивашки фабрики, обувни фабрики, мрачни цехове и кол центрове собственост на Гърци, Италианци, Турци и всякакви други „чужди инвеститори”. Тези бизнеси често плащат минимални заплати, не плащат осигуровки, данъци и не спазват никакви условия на труд. Приносът им към БВП на страната е минимален, не създават иновативност в Икономиката и на всичкото отгоре не подлежат на санкции – техните МОЛ не са от тук, нямат собственост и като стане напечено често се прибират в родните си страни. Такъв тип инвеститори отравят икономиката ни, пречат на развитието на Българския бизнес и предразполагат към корупция и двойни стандарти. Но как да закрие държавата единствения обувен цех в селото, като лично кмета, областният управител, посланика и министъра са резнали лентата при откриването?

# Мит 3 – Държавата няма механизъм да се справи със сивата икономика

Това е най-големият мит и безспорно най-голямата пречка за създаване на модерна икономика. Във всяка икономика има браншове. И ако две конкурентни фирми в един бранш декларират различна средна заплата - примерната едната фирма - 350лв, а другата - 850лв., то тогава очевидно нещо се случва – едната компания не плаща осигуровки в пълният им размер. Това е само пример, а колко други индикатори за крос-реферънс има между браншовете в икономиката. Борбата със сивата икономика е непоследователна, нечестна и от нея страдат най-коректните. Напрактика правителството убива бизнеса. Например в търговията и източване на ДДС – най-нарушаващите фирми са тези които отдавна нямат активи и са фантомни. По веригата, актовете и глобите се налагат на фирмите които имат база и основа да ги платят.

# Мит 4 – Всеки малък бизнес трябва да се толерира

Всеки гражданин трябва да се стимулира да създава собствен бизнес и да му се създават условия да се развива успешно. Това не означава, че всеки собственик на малък бизнеса трябва да се толерира безусловно. Когато някои наложи правила за правене на бизнес (в това число и малък бизнес), всеки скача с изрази като „взимат хляба на хора”, „иззедници”. Хранителни стоки не могат да се продават в мухлясали помещения, нито пътници да се возят с 30 годишни автобуси, нито сервизна дейност да се развива с дървени трупчета и крайблокови гаражи. Този тип малък бизнес създава обществена опасност а това е най-малкият му недостатък.

Икономиката винаги е била чувствителна тема, толкова колкото и тази на здравеопазването и за да направим реална реформа и в крайна сметка сложим точка на прехода, трябва да имаме смелостта да проумеем митовете и да ги разграничим от истинските неща.

Докато очакваме статистиката за успешността на приключващия летен сезон по морето е добре да хвърлим поглед и над една друга и много акуратна статистика - резултатите от преброяването през 2011. Данните показват катастрофален демографски проблем в малките населени места - миграция на младите хора към три четири големи града и към чужбина. Безработицата в тези населени места е два, три пъти по-голяма от средната за страната, а миграцията на младите (квалифицирани) хора прави тези селища непривлекателни за мащабни модерни инвестиционни проекти. Не можем да предвидим какво крие бъдещето за Българските градчета и селца, но със сигурност знаем, че жителите им живеят бедно, трудно и нещастно. Вие може би живеете в големия град, но навярно вашата баба живее някъде там...

От Странджа до  Пирин, от Дунавската равнина до Тракийската низина, България крие в себе си нещо много повече от нашите корени. Родните градчета и села са приютили огромни богатства - природа, история, култура, древни обичаи, уникално земеделие и занаяти. И докато едната половина от техните жители се борят за оцеляването си, а другата половина търси начини как да ги напуснат, ние всичките останали Българи можем да им помогнем на нашите съграждани да покажат това което имат по най-добрия начин. Освен, че ще си създадат собствен разпознаваем имидж, това ще докара туристи, ще създаде пазар за местните им стоки и занаяти, но най-вече ще създаде поминък и устойчиви условия за развитие на фамилен бизнес. Ще накара много млади хора да останат и създават семейства по родните си места. 

Да се случи такова събитие е толкова трудно, колкото и лесно. Нужни са три неща - Всяко населено място трябва да определи това с което най-много се гордее, да прецени как да печели от него максимално ефективно и накрая да съумее да го презентира и продаде на когото и както трябва. Всеки знае за Смилянския боб и Белоградчишките скали, но за колко много други неща не знаем? Представете си селото на баба Ви, в което сте опитвали най-добрата сливова ракия някога. Та там хората просто знаят как да правят ракия. Представете си как това село прави от своята ракия запазена марка; как тя започва да става търсена в страната и извън нея; как изникват няколко бутикови фамилни дистиларни; как веднъж годишно се прави празник на ракията с гости от цялата страна; как в селото няколко къщи се преустройват в семейни хотелчета и се откриват няколко кръчми предлагащи уникалната напитката; как през уикендите тези кръчми се изпълват с непознати хора и как покрай ракията започват да възникват и други съпътстващи дейности - музей на ракията, курсове по ракиджииство, цех произвеждащ оборудване за варене на ракия, развива се земеделието - садят се сливови дървета, а сливите на това място са уникални и се продават скъпо и надалеч. Виждате, че животът в селото на баба Ви се завръща такъв, какъвто Вашите родители го помнят в детството си. Оптимизмът се завръща, а с него и предприемчивостта. Там вече има душа, не само тъга.

На пръв поглед звучи лесно, но какво трябва за да се случи това? Първо някой трябва искренно да иска да помогне на селото на баба Ви, второ трябва да помогне малко с екпертно мнение, малко с пари, и малко с помощ за реклама. Това също не е трудно, а добрата новина е, че нашата държава има ресурса да се погрижи за селото на баба Ви. 

Къде всъщност е трудното тогава? Трудното е да накараш държавата да го пожелае. Трудно е да накараш държавата да осъзнае, че в провинцията също живеят хора и, че туризмът не е Слънчев бряг и Банско. Освен, че е трудно е и тъжно да виждаш как с годините евро парите за развитие на Българското село отиват за развитие на някой чорбаджийски стопанства.  Тъжно е да знаеш, че може и че трябва, но да виждаш че нищо не се случва. Баба Ви, навярно е възрастна. След време ще си спомянте за нея и за селото много рядко. А пък хората които живеят там да му мислят.

Публикувано в сп. Регал 07 Март 2013
Линк към оригиналния материал

Бумът на сайтовете за колективно пазаруване в България, който се случи през 2010 г., безспорно промени поведението на потребителите в интернет и най-вече на най-активната група в мрежата – хората на възраст между 20 и 40 години. Днес, три години по-късно, в България сайтовете за колективно пазаруване са над 100 и съдбата им е под въпрос - според сигурни източници в бранша едва няколко от проектите са на печалба. Проблемът е, че бизнесът моделът им има твърде големи оперативни разходи, които трудно се покриват, защото нивата на печалба от офертите устойчиво намаляват. В България съществуват и между 10 и 20 портал агрегатора, които акумулират оферти от различни сайтове за колективно пазаруване и пренасочват потребителите към тях. Те са с ниски оперативни разходи и печелят от реклама или от комисиони. Това може би временно ги прави новия хит. Като цяло обаче сайтовете за колективно пазаруване са изправени пред най-голямото предизвикателство в досегашната си история. Изглежда, че за да просъществуват в бъдеще, те ще трябва да променят бизнес модела си.

Смисълът на идеята

За да разберем по-детайлно този бизнес, най-напред трябва да вникнем в идеята му. Основната стойност за доставчиците на стоки и услуги идва оттам, че чрез сайтовете за колективно пазаруване могат да реализират големи обеми (като дават щедри отстъпки) и така да намалят високите си оперативни разходи. Когато например часовете в един козметичен салон са заети плътно от сутрин до вечер, то и делът на фиксираните разходи в отделната процедура е значително по-малък.

В търговията с бързооборотни стоки най-близко до тази концепция е веригата CBA, която договаря групово с доставчици от името на независимите магазини, членуващи в нея, и така постига отстъпки за обеми. В случая CBA действа като сайт за колективно пазаруване, а магазините под шапката й са в ролята на крайните клиенти на сайта. Концепцията е издържана във времето. А в интернет среда е привнесена и адаптирана за крайни потребители именно от сайтовете за колективно пазаруване. Според източници в интернет тези сайтове се раждат в САЩ през 2006 г. През 2008 г. отново в САЩ е създаден най-сериозният глобален играч на пазара – Groupon. На 12 юли 2010 г. в България стартира първият подобен сайт – Zadrujno.bg. През есента на 2012 г. Zadrujno.bg прекрати основната си дейност и се преструктурира в портал - агрегатор на оферти за групово пазаруване, под името MoiteSdelki.bg.

Лесен вход на пазара

Големият брой на сайтовете за колективно пазаруване, пуснати в България през последните три години, се обяснява с липсата на сериозни бариери за започването на подобен бизнес и с ниския начален капитал, нужен за целта. (Готови сайтове като софтуерен продукт може да се купят и за под 500 лева.) В комбинация с първоначалния успех на Groupon всичко това провокира интерес у голям брой предприемачи. Мнозина от тях навлязоха в сектора без конкретна дългосрочна визия, а по-скоро за да продадат после проекта си на по-голям играч. Според експерти от бранша именно това обуславя бързото пренасищане на пазара, чийто резултат е и намаляването на нивото на комисионите, получавани от сайтовете. Голяма част от доставчиците на стоки и услуги от своя страна никога не успяха да направят разлика между отделните сайтове, тяхната аудитиория и потенциала им за продажби, а се водеха единствено от краткосрочния си интерес и размер на комисиони, които трябваше да дават. Сега сайтовете за колективно пазаруване трябва да управляват голям брой сделки (някои сайтове предлагат над 150 едновременно) в различни градове и от разнороден характер. Заради силната конкуренция разходите за маркетинг растат, а маржовете на печалба са все по-ниски. Всичко това се отразява и на големите, и на малките сайтове, и в България, и в международен план. То застрашава и целия модел.

Девалвация на офертите

Бърза проверка в един от популярните портали - агрегатори на оферти за колективно пазаруване, показва, че в момента само в София активните оферти са над 3300. В началото всеки сайт беше фокусиран върху предлагането на няколко добре подбрани сделки с висока придадена стойност. Например вечеря в скъп френски ресторант на половин цена. Пренасищането на пазара обаче се отрази и на качеството на офертите. Често фирмите, опериращи сайтове за колективно пазаруване, нямаха екип от представители, които да проверяват всеки бизнес партньор, а сключваха сделки само по електронна поща и телефон. Смисълът на концепцията е категорично изместен от първоначалния му замисъл в посока масово предлагане на оферти от всякакво естество и с ниска добавена стойност.

Някои продукти, оферирани от сайтовете за колективно пазаруване, може да се намерят в магазините на по-ниски цени. Подобни случаи правят потребителите по-недоверчиви и отслабват интереса им.

Пристрастеност към намаленията

Конкуренцията между сайтовете създаде цели бизнеси (фризьорски салони, масажни или фотостудия), които продават услугите си изцяло през сайтове за колективно пазаруване. Това създаде цяла армия от потребители тип ловци на сделки (bargain hunters), които търсят промоции навсякъде и във всичко и консумират услуги само ако ги намерят из сайтове за колективно пазаруване. Много анализатори си обясняват "любовта към червения етикет" с ефектите на икономическата кризата, но общото влияние на сайтовете за колективно пазаруване върху потребителите също е важен фактор.

Подобни тенденции се наблюдаваха и в авиацията през първото десетилетие на новия век. Тогава нискобюджетните авиокомпании промениха потребителските навици и принудиха традиционните авиокомпании да започнат да намаляват цени и да пускат чести промоции.

Много класически интернет търговци вече адаптират офертите си по модела на сайтовете за колективно пазаруване. Например Booking.com, един от най-големите сайтове за хотелски резервации в Европа, предлага хотели на промоция на подобен принцип. Все по-популярна става и cashback концепцията. При нея потребителите получават между 3% и 10% като паричен бонус обратно в сметката си при пазаруване онлайн през cashback сайтове или като използват cashback карти в търговските обекти. Въпреки че засега не са правени конкретни проучвания, заетите в бранша на бързообортните стоки могат да са сигурни, че сайтовете за колективно пазаруване са променили поведението и на техните клиенти.

А сега накъде

Логично, когато се промени сърцевината на концепцията към масовост и качеството на офертите се влоши, се променя и структурата на даден бизнес. Ниските бариери за вход, липсата на изявена потребителска лоялност и липсата на съществени различия между сайтовете не допринасят за консолидацията на пазара, каквато е описана в учебниците по икономика или се наблюдава в други индустрии.

Експерти смятат, че за да имат шансове да оцелеят, представителите на този бранш трябва да променят модела си на работа. Това вече се случва реално както в международен план, така и в България. Част от промените, които наблюдаваме, включват разработване на програми за лоялност, които предлагат отстъпки при пазаруване в обекти на доставчици извън интернет (в заведения, фризьорски салони и пр.), профилиране на сайтовете по нишови пазари (за туристически оферти например), разработване на собствени дистрибуционни канали, включващи собствен внос на стоки, като стъпка в преобразуване на проектите в чист e-commerce модел.

Все още е рано за категорична прогноза за бъдещето на сайтовете за колективно пазаруване и за модела, около който ще се установят.

Публикуваме позицията на Гражданска група „ЗаВитоша” в отговор на изказването на Бойко Борисов в предаването „Пред банята” по TV7 от 5 ноември 2012 год. 

Във връзка с изказването на министър-председателя г-н Борисов по повод приетия Закон за горите и ски сезона на Витоша тази година и по-точно думите му: "С рестрикциите, които приехме - нищо различно. "Орлов мост" ни победи. Витоша щеше да има хубава спортна база, на 20 минути от София, но сега няма да го имат. Ще се разхождаме. Заради хиляда души, милион и половина няма да карат ски. Ако гражданското общество е това да блокираш "Орлов мост" и да спреш даден проект, то ние имаме много, много развито гражданско общество."

От гражданска група „ЗаВитоша“, в качеството си на граждани силно ангажирани с проблемите, породени от лобистките поправки в Закона за горите и цялостното бъдеще на планината Витоша, сме длъжни да кажем следното:

•Считаме подобни тенденциозни изказвани за пълни с откровени лъжи. Напомняме, че в момента няма никаква пречка да се сменят ски съоръжения на Витоша, тъй като по силата на чл. 54. ал. 1, т. 6 от Закона за горите за подмяна на съществуващи лифтове не се изисква промяна на предназначението на горските територии.

Между редовете на икономическите анализи за Белене

През 2001 год. по време на дебат в НДК, Левон Хампарцумян се обърна към Николай Василев с думите: ''Явно сме чели различни учебници''. В България свикнахме да слушаме противоречивите прочити на еднакви доклади. Сега, около агитацията за референдум за пореден път ни ''информират'', като ни пробутват двусмислена информация за параметрите на проекта.

Доскоро се чудех дали управляващи и опозиция не четат различни учебници и доклади по въпроса? Дори когато се позовават на един и същ анализ и финансов проект на HSBC, те стигат до различни заключения за Белене.

Реших да се информирам. Понеже сме в България и гражданите би следвало в своя избор за атомна или ядрена централа да се информират на български, реших да разгледам българската версия. Оказа се, че английската оригинална версия се различава от българският превод. А е възможно и господата от БСП да четат някакъв руски превод, за който не знаем.

Още във въведението в българската версия се шокирах и останах с впечатлението, че текстът прилича на всичко друго, но не и на икономически анализ изготвен от световна финансова институция.

Така се наложи съпоставяне на българската версия с оригинала на английски, за да се прецени доколко нашенския превод съответства и информира гласоподавателите за икономическите и оперативни параметри на проекта Белене.