56-годишна служителка в кметството в лясковското село Добри дял откраднала близо 15 000 лв. от събрани данъци. И. М. е обвинена в присвояване на служебни пари. През април м.г. криминалисти установили, че през 2011 г. финансистката събирала парите за местни данъци и такси на съселяните си. Вместо да внесе сумата в общинската приходна институция...
„Работя да ставам майка“, призна певицата Мария Илиева.
Експулсирани ще бъдат трима консулски служители, които според президента Николас Мадуро заговорничели с венецуелската опозиция
Алекс Раева и диджей Дончо се канят да се женят от много време, но непрекъснато си намират извинение да не го правят, пише жълт вестник. Последната причина за отлагане на сватбата всъщност е, че певицата е бременна. Това личало от снимки, направени по време на последната почивка на двойката на Малдивите. На кадрите се виждало обичайното за това със
Венецуелският президент Николас Мадуро обяви в неделя вечерта, че е наредил "експулсирането на трима консулски служители на Съединените щати", обвинени, че са се срещали с протестиращи с...
Причина за трагичнияПричина за трагичния
Неманя Милисавлевич преосмисли решението си да скъса с ЦСКА и поднови договора си с червените.
Бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е забъркан в афера за 1,5 млн. лв. с поръчка за софтуер в оглавяваното по негово време МВР. Данни за скандалната сделка се съдържат в изпратен сигнал до парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси, съобщи вчера Bpost. Става въпрос за възлагане на дейности през 2010 г. по следгаранционна софтуерна поддръжка на IBM Informix и консултации на място. Тогава Цветанов директно подписал споразумение с фирма „ЕН ДИ БИ” ЕООД чрез пряко договаряне без предварително публикуване, показала справка в регистъра на обществените поръчки. Поканата била изпратена единствено до тази фирма и тя веднага получила договор за над 1,5 млн. лв. В условията пък специално било разписано, че компютърните програми са обект на авторско право, което важи и за IBM Informix. Така възлагането на обществена поръчка за тяхната следгаранционна поддръжка трябва да става на лица, притежаващи право от самия ИТ гигант да предлагат услуги, свързани с експлоатацията и поддръжката на продуктите им на територията на България. Според юристи обаче, ако е цитирана определена компютърна програма, в поръчката е трябвало да бъде записано „или еквивалентна”. Така няма да се стигне до ограничаване на конкуренцията и биха могли да участват и други фирми с подобни продукти.Предварително избраната фирма си гарантирала победата и документално като предоставила писмо на МВР от IBM Ирландия, в което се потвърждава, че родната компания е дистрибутор на софтуера IBM Informix в страната. В преведеното писмо на български обаче има манипулация, като се посочва, че „ЕН ДИ БИ” ЕООД е единственият сертифициран център за поддръжка и обучение на IBM Informix и единствен дистрибутор на IBM ASL софтуер за България, пише в сигнала до парламентарната комисия „Антикорупция”. Точно думата „единствен” залагала монополното положение на фирмата и довела до сключването на договор чрез пряко договаряне с МВР. В крайна сметка се оказало, че има и други компании в страната, които предлагат същите информационни системи на IBM, но те въобще не били поканени на конкурс.По времето на кабинета „Борисов” и други ведомства сключвали директни договори с "ЕН ДИ БИ" ЕООД на пряко договаряне като Министерство на финансите под ръководството на Симеон Дянков, Агенция „Митници”, тогава водена от Ваньо Танов, Министерство на външните работи, оглавявано от Николай Младенов и Националния статистически институт, почва Bpost. Договорите общо са за над 3 млн. лв.
Българските студенти вече имат шанса да запишат безплатна магистратура в престижни университети в почти цяла Европа. Става дума за следване в технически и инженерни специалности, както и за програми, свързани с енергетиката. Заради глада на кадри в тези области Европейската комисия отпуска пари за обучение на магистри – инженери, ИТ техници и др. Това съобщи ръководителят на проекта „Световно образование” Ирина Христова вчера по време на образователно изложение. Обучението ще се извършва в 15 престижни университета в Германия, Испания, Швеция, Франция, Холандия, Полша и др. Следването ще бъде изключително мобилно и студентите ще имат лекции в поне няколко висши училища. Едновременно с това ще ходят и на стажове. „Вече има интерес от страна на български студенти от Техническия и Софийския университет”, разказа консултантът по проекта „Световно образование” Веселин Дробенов. Той обясни, че кандидатстването е изцяло онлайн. Изисква се академична справка и сертификат за владеене на английски език. Задължително условие е и кандидатите да са завършили бакалавърска степен в специалност, свързана с техническите науки или ядрената енергетика. „Слабата езикова подготовка може би ще бъде най-сериозната пречка през българските кандидати”, коментира Ирина Христова. Приетите студенти могат да запишат магистратура в специалности като инженерни, технически науки, ВЕИ, ядрена енергия, електропреносни мрежи, енергийна ефективност в градска среда и др. Младежите могат да кандидатстват и за стипендия за издръжка в размер на 750 евро на месец.
Производители правят фалшив черен хляб с утайка от кафе. Преди няколко дни великотърновецът Венелин Н. си купил хляб, който според опаковката бил ръжен. При консумацията обаче купувачът и семейството му установили, че хлябът някак странно мирише на кафе. На следващия ден Венелин отнесъл няколко филии на работното си място и помолил колегите да ги опитат и да кажат намират ли нещо странно във вкуса им. Всички заявили, че самунът мирише на кафе.Бившият работник във фурна Петко Стоянов признава, че някои производителите действително използват различни способи за превръщането на белия хляб в типов. Един от тези начини бил чрез използването на утайка от вече използвано кафеПроизводителите получават използваната утайка от свои хора по заведенията. След това замесват бялото тесто с кафеената утайка и типовия или ръжения хляб са налице. За да бъде ментето пълно, се добавят и овкусители за промяна на вкуса. Ароматът на кафе обаче за съжаление хлебарите няма как да убият и той си остава. “Използването на утайка от кафе не е вредно и хората, които консумират този хляб, няма да се отровят. Но е налице измама”, твърди бившият хлебар. Освен утайка от кафе, за да докарат тъмния цвят на хляба някои производители използват оцветители на базата на меласата, които също са напълно безобидни, но също са измама. Обратният процес също е налице.Петко споделя и за друг трик на някои от производителите, които използвали фуражно брашно. “То е по-слабо и е жълтеникаво на цвят. С помощта на бензолен пероксид обаче лесно се превръща в бялоТази добавка е безвредна, но е факт, че по този начин се лъжат потребителите“, обяснява мъжът. Всички тези използвани от хлебарите добавки, с които се правят шашмите с тестото, не се изписват с имената си върху етикетите на насъщния, а влизат в общото “подобрители”.Не всички трикове на хлебопроизводителите са безобидни. Така например някои “кръщават” и хляба за диабетици, като към пълнозърнестото брашно добавят и по малко бяло. Така се повишава и грамажът на хляба и той по-добре се изпича. Според бившия хлебар Петко Стоянов много лесно можело да се провери дали даден хлебозавод прави ментета. Ако разполага само с един силоз за брашно, а в същото време вади всеки ден по десетина различни вида хляб, значи категорично ставало въпрос за измама.
- Г-жо Янева, преди две седмици обявихте, че министерството на икономиката е открило незаконен добив в три кариери, дадени на концесия. Кога бяха направени проверките? - През декември м.г. и през януари т.г. министерството и аз като отговорен зам.-министър възложихме на фирма да направи замерване на три находища, избрани на случаен принцип,
България и Турция ще обсъдят днес в Анкара проблема с разрешителните за товарни превози между двете страни. Ще се търси нов подход и трайно уреждане на въпроса, който предизвика блокада на границат...
Гражданска инициатива "За нов обществен договор" продължава да настоява за оставката на президента Росен Плевнелиев. На площада пред президентството в 12:00 часа всеки ден ще има Импийчмън...
Петролът в Азия се задържаше в понеделник на равнище над 100 щатски долара за барел в Азия. Инвеститорите са окуражени, че ще има търсене на суровия петрол, поради увеличените обеми на кредитирането в Китай през януари.
Реформиране на въглеродния пазар, спиране на помощите за зрелите възобновяеми енергийни източници - време е Европа да определи последователна енергийна политика, ако иска отново да се превърне в конкурентен участник в един променящ се сектор.
За няколко години светът на енергетиката се разцепи на три блока, всеки от които напредва с много различен ритъм. На първо място бурноразвиващият се свят се нуждае от енергия, която просто да съпътства растежа. Всички бурноразвиващи се страни имат задължението да увеличават всяка година енергийните си ресурси и капацитета си за производство на електроенергия, без които експанзията им механично би се забавила. До 2030 г. 90% от новите енергийни мощности, които ще бъдат създадени в света, ще се намират извън държавите от ОИСР.
Вторият блок е Северна Америка, където революцията на шистовия газ е реалност, която смущава конкуренцията в енергийната област. От това следва изключително бърза промяна на източниците за производство на енергия – газът елиминира въглищата при производството на електроенергия, но също и петрола и дизела в транспорта, най-вече при камионите, локомотивите, корабите. Тъй като този газ е много евтин, електрическата енергия също става много евтина, а цената на изоставените въглища рязко намалява не само в САЩ, а навсякъде в света.
Третият блок е Европа. Противно на всеобщото мнение германските централи, които бяха спрени, бяха замрели още преди катастрофата във Фукушима, а другите ще бъдат затворени по-рано от планираното. Без да го забелязваме, Европа е на път да преживее много по-дълбока газова революция, отколкото останалата част от света. Революция, която няма нищо общо с катастрофата във Фукушима и революцията на шистовия газ в САЩ. Това е революцията на четирите Д.
На първо място дерегулацията. Искаха да приложат в енергийния сектор проста рецепта, според която конкуренцията, либерализацията, дерегулацията щяха да намалят цените, както се случи например при телекомите. В действителност европейските пазари се отвориха, с изключение на Франция, но цените не намаляха, защото техническите основи на енергийния сектор са много по-различни от тези в другите промишлени сектори като транспорта и преноса на писма.
Второто Д е децентрализацията, която стана възможна благодарение на възобновяемите енергийни източници. Основната характеристика на възобновяемите енергии е тяхната миниатюризация. След Втората световна война енергийният сектор се изгради върху големи производствени единици. Днес наблюдаваме обратното. Една електрическа централа е 1000 мегавата, един ветропарк е 2-3 мегавата, а един соларен панел е с още 1000 пъти по-малък капацитет. Така че мощността на производствените единици беше намалена един милион пъти. Тази миниатюризация прави възможна децентрализацията.
Освен това отношението на потребителя към енергията се променя дълбоко. Преди той беше сравнително безразличен към тези въпроси, като се задоволяваше само да включва уредите си, без да си задава въпроса за цената на енергията или за произхода й. Сега той се превръща в участник, иска да знае как е била произведена тази енергия, иска да промени потреблението й, да договори цената й, понякога дори самият той да произведе електрическата си енергия. Тук идва моето трето Д – дигитализацията. Наблюдаваме конвергенция между цифровите и енергийните технологии. Утре всеки ще може да управлява собственото си потребление благодарение на прихващачи и микропроцесори. Добре дошли в света на `smart home` (умния дом – бел. ред.). Представете си какво може да даде това на една сграда или завод. Управлението на потреблението на енергия е истинска революция. Ние сме в самото начало на тази революция, но потенциалът е значителен. Тези три първи Д, дерегулация, децентрализация и дигитализация са съпътствани от още едно, четвърто, а именно упадък (declin на френски език – бел. ред.). Живяхме в един сектор, който регистрираше непрекъснат растеж от 60 години – трайно повишаване на потреблението на газ и на електроенергия. От 2008 г. се наблюдава точно обратното. Енергийният сектор се свива заради кризата, разбира се, но също и заради напредъка в областта на енергийната ефективност. Така че в Европа, за разлика от САЩ, ние преминахме от един стар свят към един нов. Това е структурна трансформация.
Газът няма да е енергията, която ще заличи всички останали. Би било твърде опростенческо да мислим така. Това, което се случва в САЩ в момента, не е приложимо другаде. Ако цената на газа отвъд океана е толкова ниска, това до голяма степен се дължи на факта, че днес този газ не може да се изнася. Не очаквам Европа да бъде залята от доставки на американски газ и смятам, че САЩ биха изнасяли приоритетно за Азия. Това ще допринесе за сближаването на цените, но няма да създаде единен световен газов пазар. Той ще остане много регионализиран.
Европа се е провалила три пъти в енергийната област. Първият провал е в областта на конкурентоспособността. Цените на енергията нарастват на континента, докато в САЩ намаляват. Създава се следният парадокс – цената на електроенергията на едро в Европа намаля наполовина за пет години, впрочем тя никога не е била по-ниска, докато за потребителите никога не е била по-висока. (+17% за четири години). Този провал води до тежки последици за европейската индустрия, защото нито цената на работната ръка, нито тази на енергията са конкурентни в международен план.
Вторият провал е в областта на сигурността на доставките. Поради елиминирането на въглищата от енергийния микс в САЩ тази суровина се изнася много евтино в Европа. Поради това въглищата постепенно заменят природния газ в производството на електроенергия противно на това, което се случва отвъд океана. Тъй като вече има излишък на пазара заради некоординираното и силно субсидирано развитие на възобновяемите енергийни източници, сме длъжни да затворим десетки топлоцентрали. За десетте най-големи енергийни компании в Европа като GDF Suez, германската E. ON, испанската Ибердрола и италианската Енел, над 50 000 мегавата производствена мощност, равняващи се на 50 ядрени централи, днес са спрени. Тези централи се използват най-често в периоди на голямо търсене. В случай на силен и продължителен студ сигурността на доставките може да се наруши, защото нито ядрената енергия, нито възобновяемите енергии могат да отговорят на този пик на търсенето.
Третият провал е климатът. Европа субсидира масово възобновяемите енергийни източници, за да отговори приоритетно на климатични изисквания. Впрочем, въглеродните емисии в енергийния сектор нарастват в Европа, най-вече в Германия и Великобритания. И това при положение, че въглеродният пазар не функционира. Цената на въглеродния диоксид дотолкова се срина, че вече не насърчава електрическите компании да намаляват емисиите си.
Ние предлагаме три неща. Първо, реформиране на въглеродния пазар, за да се намали значително цената му. Второ, искаме спиране на субсидиите за зрелите възобновяеми източници като ветропарковете на сушата например. Трето, искаме създаването на европейско равнище на механизъм, който позволява обезщетение за централите, които сме длъжни да спрем. Не съм против субсидиите, когато трябва да помогнем за изследването на търсените технологии – ветропаркове в морето, умните електроразпределителни мрежи, съхраняването на енергия, улавянето и съхраняването на въглерод...Зрелите технологии като фотоволтаиците вече нямат нужда от държавни субсидии.
Не вярвам в тревожните предупреждения, че цената на енергията, най-вече на електрическата енергия, ще нарасне рязко в идните години. Впрочем, тя намалява в САЩ. Имаме пред себе си 250 години потребление благодарение на неконвенционалния газ, който може да дойде.
Засега нормализирането е доста предпазливо, защото мненията по този въпрос в рамките на ЕС не са еднакви. От 1996 г. датира общата позиция на общността, в която установяването на по-тесни контакти с Куба е обвързано с напредъка на страната в демократизирането и спазването на човешките права. Особено Испания и Холандия се застъпиха за преосмисляне на досегашните рестрикции. Холандският външен министър Франс Тимерманс например призова европейските си колеги да променят линията на поведение спрямо Куба с аргумента, че демократичните промени могат да се стимулират повече с диалог, отколкото с изолация.
Само преди броени дни 28-те външни министри на ЕС решиха да започнат разговори за бъдещо партньорско споразумение с Куба. Основните акценти в това споразумение, според европейски дипломати, ще бъдат поставени върху опазването на климата и околната среда, развитието на селското стопанство, както и върху някои социални въпроси. Формално премахване на бариерите пред търговията с Куба засега не е предвидено. Германия, както и други страни от ЕС продължават да подчетават, че темата за човешките права в Куба и занапред ще играе приоритетна роля.
Куба допуска вече някои свободи
Всъщност, през последните години Куба се демократизира в някои отношения. А това дава на Запада поводи за надежда. Промените започнаха с идването на власт на Раул Кастро през 2008 год. Оттогава насам Куба провежда курс на известно отваряне на страната навън, на икономически реформи, както и една по-прагматична линия във външните отношения. Напоследък бяха подсилени някои граждански права - например правото на пътувания, възможността да се емигрира, да се правят частни инвестиции, макар че част от тези реформи все още носят доста авторитарни черти.
Куба постепенно се отваря към частния бизнес, макар че това не става съвсем доброволно, а просто защото е принудена от крайно изостаналата си икономика, от половинвековното икономическо ембарго на американците и отпадането на евтините суровини, пристигащи едно време от бившия Съветски съюз. Кубинското общество междувременно е раздирано от социални противоречия. Ножицата между бедни и богати се е разтворила докрай, здравеопазването и образованието са се влошили значително. Всичко това принуждава управляващите да позволят някои малки свободи на своите граждани - например легално да купуват внесени от чужбина автомобили втора ръка, да започват свой малък бизнес, да пътуват в чужбина без покани от роднини и др.
Проблемът с човешките права
В същото време въпросът с човешките права си остава основен препъни-камък пред започването на по-интензивни отношения между ЕС и Куба. Напредъкът на страната в тази сфера, според експерти и познавачи на региона, остава незначителен. Противниците на режима продължават да се оплакват от масови политически арести и физически насилия над мирни демонстранти. Декември миналата година отново имаше пик на насилие спрямо инакомислещите. Задържани бяха десетки опозиционери, голяма част от които - членове на опозиционната групировка "Damas de Blanco" /Дамите в бяло/ - в нея членуват жени, чиито мъже и синове са в затвора заради това, че се застъпват за свободата на мненията и печата.
Германският експерт по отношенията с Куба Берт Хофман от Института за глобални и регионални изследвания в Хамбург предупреждава, че е лекомислено да се очаква, че либерализирането на пътуванията за кубински граждани ще проправи пътя на политическите и демократични реформи на острова. Там все още няма свобода на печата и мненията, също както и свободен достъп до интернет. С други думи, пътят на Хавана към свободата, е все още твърде дълъг.
Сериозна журналистическа игра - това показват в “Стани богат” главният редактор на в. “168 часа” Слави Ангелов и първият зам. главен редактор на в. “Преса” Валерия Велева. Преди да започнат играта с Ники Кънчев, двамата разказват как са избрали журналистиката за своя професия “Твърдо сме решени да изкараме 250 лв.” - това е репликата, с която друг
Младо момиче бе убито с камъни в сирийския град Рака, тъй като използвало фейсбук, съобщи “Нюзру Израел”. Местният шериатски съд решил, че общуването на Фатум ал Джасим с приятели във фейсбук било непристойно, и тя била осъдена на смърт. По нормите на шериата със същата присъда се наказват жените, заловени в съпружеска измяна.
Формулата, която предложи журито на 64-ото Берлинале при разпределението по континенти на 7-те сребърни и 1 златна мечки, e 4:2:2. Четири бяха наградите за Азия (три за Китай и една за Япония), две за Западна Европа (по една за Франция и Германия) и две - за САЩ.
Подобна математика може да е спорна, когато става въпрос за изкуство, но тя представя реално съотношението на силите в съвременната киноиндустрия. Китай все още не е най-голямата филмова сила, но темповете, с които огромната държава всяка година увеличава производството, броя на киносалоните, зрителите и реализираните приходи, неизбежно ще я направят №1 скоро. Огромният пазар на азиатския гигант е мечта за всеки производител на стоки за масова употреба и филмовата политика на всички големи кинематографии е насочена към завладяването му. В този смисъл присъждането на „Златна мечка“ на китайски филм („Черни въглища, тънък лед“), към която се добавят наградата за изпълнителя на главната роля в същия филм, и отличието за високо творческо постижение на оператора на „Сляп масаж“ (вторият от трите китайски участници в конкурса) са безспорно признание за разцвета на киното в тази страна. В същото време това е жест на доброжелателност и призив към властите в нея да допуснат по-свободно световното арт кино до киноекраните си.
Освен геополитическите сметки журито очерта и някои свои тематични и стилови приоритети. Берлинале винаги е бил политически фестивал - в смисъла на кинофорум, на който се акцентира върху най-болезнените проблеми на съвременното общество. Не е толкова важно филмите да предлагат решения, ако достатъчно отчетливо и художествено убедително формулират въпросите на нашето време. Днес политиката се идентифицира на първо място с кървави военни противопоставяния и масови улични протести, но това е видимата страна. Всъщност всички тези болезнени събития се подготвят, зареждат, набират енергия от наглед дребни конфликти, които се разиграват далече от камерите и са скрити често зад стените на най-обикновени домове. Никое друго съвременно изкуство не е пригодено по-добре от киното да извади на показ тези ежедневни истории, но и да очертае техните проекции в най-важните проблеми на съвременността.
Семейните истории тази година представяха една объркана и плашеща действителност, разкрита през погледа на децата, в която те са главните герои. Почти половината от филмите в конкурсната програма имаха за главни действащи лица подрастващи. В немския „Джак“ 10-годишен малчуган трябва да отменя вечно отсъстващата си майка в грижите за дома и по-малкото си братче. Подобна е проблематиката и във филма на бившата носителка на „Златна мечка“ Клаудия Льоса „Високо“, който разказва за самотна майка, отглеждаща сина си сред канадската пустош. В „Носенето на кръста“ (носител на наградата за най-добър сценарий) 14-годишната Мария от южногерманско село се разкъсва между изкушенията пред съвременния тийнейджър и строгото католическо възпитание, наложено от майка й...
Най-цялостно и художествено убедително тази тема беше разгърната в американския филм „Юношество“ на Ричард Линклейтър, отличен като най-добър режисьор. Той е познат на филмовата публика с трилогията си „Преди изгрев“, „Преди залез“ и „Преди полунощ“ (с Жули Делпи и Итън Хоук), в които разглежда близо 20-годишните отношения на интернационална съвременна двойка - от първото младежко влюбване до кризите на средната възраст. В новия си филм той проследява израстването на едно тексаско момче от първи клас до постъпването в колежа. А заедно с това разкрива отношенията в типичното вече за западния свят семейство, състоящо се от самотна майка с едно-две деца и баща, който е най-добрият им приятел, но живее далече от тях. Феноменалното във филма на Линклейтър е, че е сниман в продължение на 12 години с едни и същи актьори за по 3-4 дни на година. Този експериментален подход, съчетан с отказа от свръхдраматични събития и предпоставени сюжетни обрати, придава на „Юношество“ завладяваща автентичност. Макар че акцентира върху личностното развитие на героите, филмът деликатно проследява и процесите в американската политическа действителност - от атаките на 11 септември през войната в Ирак до преизбирането на Барак Обама. Но и модерната технологична революция - от разноцветните компютри на Apple до I-phone и Facebook.
Съчетаване на прийоми, характерни за популярното, с похвати от арт киното е другата основна стилистична линия, очертана от филми на тазгодишното Берлинале. Този микс е разработен до съвършенство в творбите на братя Коен, Тарантино и Стивън Содърбърг... На фестивалния екран в Берлин той бе изразен още при откриването - в „Гранд Будапеща хотел“ (отличен с Голямата награда на журито), съчетал класически жанрове с меланхолия и културен песимизъм. Откриваме го и в норвежката екшън комедия „По реда на изчезване“, в модернизирания китайски уестърн „Ничия земя“, в гръцкия екшън-трилър за благороден наемен убиец „Стратос“.
От същата „порода“ е и носителят на „Златна мечка“ - „Черни въглища, тънък лед“, съвременен детективски „ноар“ за бивш полицай, преследващ сериен убиец.
Най-оспорваните отличия бяха две: за изпълнителката на главната роля в японския „Малката къща“ и на Ален Рене - за новаторство в развитието на киноезика. Японската камерна драма, която се развива на фона на Втората световна война, беше най-традиционният и старомоден филм на фестивала, а актьорското изпълнение в него отстъпваше на по-голямата част от екранните превъплъщения в другите филми. Нелепо е да се нарече незаслужена една награда за жив класик на съвременното кино като 92-годишния Ален Рене. Истината обаче налага да отбележим, че неговият най-нов филм „Да обичаш, да пееш и да пиеш“ е несъвършена вариация на шедьовъра му „Смокинг/Но смокинг“, който завладя Берлинале преди около 20 г.
В крайна сметка тези награди отразяват един възможен възглед към фестивалната селекция на Берлинале 2014 и тенденциите в съвременното кино. Последната дума обаче винаги имат публиката и всеки отделен зрител сам по себе си.
Златна мечка на 64-ия кинофестивал Берлинале получи китайската криминална драма "Черни въглища, тънък лед" ("Black Coal, Thin Ice") на китайския режисьор Дяо Инан. Китайският актьор Ляо Фан бе удостоен със Сребърна мечка за ролята си на бивше ченге в същия филм.
Кадър от най-добрия филм на Берлинале "Черни въглища, тънък лед" с Ляо Фан |
Специалната награда на журито на Берлинале грабна американецът Уес Андерсън за филма "Грандхотел Будапеща" (The Grand Budapest Hotel), в който са описани приключенията на портиера на голям хотел между двете световни войни. Тази награда се смята за второто най-престижно отличие след Златната мечка за най-добър филм.
Специалната награда на журито за "Хотел Гранд Будапеща" |
Сребърна мечка бе присъдена на американския режисьор Ричард Линклейтър за филма "Юношество" ("Boyhood") . Лентата е снимана за 39 дни в продължение на 12 години и разказва за две момчета, които се справят с трудностите като деца на разведени родители. Във филма участват Итън Хоук и Патриша Аркет, както и новата звезда Елар Колтрейн. Филмът покори както критиците, така и берлинската публика.
"Детство" със "Сребърна мечка" за режисура |
Сребърна мечка за най-добра актриса получи японката Хару Куроки за ролята й на дискретна камериерка в Токио по време на войната във филма на Йоджи Ямада "Малката къща" (Чийсай Оучи) .
Хару Куроки бе отличена като най-добра актриса |
Германците Анна и Дитрих Брюгеман, брат и сестра, бяха отличени за най-добър сценарий за филмовата драма "Кръстопът" (Kreuzweg").
Германският "Кръстопът" бе награден за най-добър сценарий. |
Китайският оператор Цзян Цзън бе удостоен за драмата "Сляп масаж" (Blind Massage).
Държавно управление
Капитал Daily
Напрежението за цените на тока отново расте
От ЧЕЗ призоваха политиците да не използват ЕРП-тата в предизборната кампания
Върховният касационен съд разгроми проекта за Наказателен кодекс
Освен че повтаря философията на сегашния, новият е пълен с неясни, двусмислени и откровено безсмислени текстове
Сега
Службите още по-активно следят трафика в интернет и телефоните
8345 са заявленията за...
Антон Станков, юрист, министър на правосъдието в правителството на Симеон Сакскобургготски, 48 г. Антонина Стоянова, експерт в Световната организация за интелектуална собственост, учредител на фондация "Ценности". Бойко Митков-Бойо, скулптор, 60 г. Васил Тончев, социолог, директор на социологическа агенция "Сова-Харис", 59 г. Ивайло Гера
Малка, спретната... фабрика белее на хълма под телевизионната кула в Монтана. Това е "Аваспорт", която от 20 г. произвежда седалки за парапланери и парашути. Всеки месец от 80 до 150 сбруи тръгват към различни страни по света - от съседна Сърбия до далечна Япония. Клиентите им са от 30 държави. Защото "Аваспорт" е символ на качество и прецизност, а в небето това означава 100-процентова сигурност.
През 90-те години на миналия век Ани и Ангел Стаменови, инструктори по парашутизъм в легендарния аероклуб в Монтана, остават без работа. Аероклубът, научил на пилотаж десетки мъже, които днес са в гражданската и военната авиация, се закрива. Какво да работят? Решават да започнат с нещо, в което са най-добри. Купуват няколко парапланера и откриват училище. Но времената са трудни, хората обедняват и на никого не му е до скъпо хоби. Тогава решават да опитат с производство, но пак в тяхната област. В Пловдив, откъдето е Ани, взимат кредит и създават фирмата "Аваспорт" за производство на сбруи. До този момент са шили седалки за себе си и за приятели. Сега започват и за пазара. Работят само двамата - Ани и Ангел. Пак с кредит стигат до изложение на парашутни продукти в Германия. Мнозина се спират при техните модели, но като чуят, че са от България, отминават. Страната ни не е известна като производителка на такива стоки. Но в края на изложението съседът по щанд - австриец, който е огледал по-добре сбруите им, прави първата поръчка. От тогава до 1998-а шият за него. На сбруите поставят логото на неговата фирма "Комет". Успехът им дава самочувствие да продължат със собствена марка. През 2000 г. преминават през сложна процедура за сертифициране в Германия. Изделията им издържат успешно на всички тестове за издръжливост. Така "Аваспорт" става четвъртата фирма в Европа за производство на небесните стоки. Другите са от Германия и Франция.
В началото произвеждат само седалки за парапланери. След това започват да изработват сбруи и за парашути заедно с резервните куполи. Искат да купят летището на аероклуба в Монтана, но не им позволяват. Тогава купуват терен край Монтана при село Ерден и през 2005 правят първа копка на бъдещ летателен център. Откриват го на 12 август 2006. Вече са купили няколко самолета за излитане и скок на парашутисти. Ангел е един от пилотите.
През 90-те с тях на летището край Монтана с парашут скача и дъщеря им Весела. Тя е най-малкият парашутист в страната, само на 5-6 години. Днес Весела е авиоинженер, повече пилотира самолетите, отколкото да скача с парашут. Но майка й Ани има над 2000 скока, колкото и Ангел. Весела и съпругът и, също авионженер, управляват летателния център.
Спечелиха европейското първенство през 2015 г.
"Аваспорт" е спечелила следващото европейско първенство по парашутизъм, което ще се състои през 2015 година. На летището в село Ерден ще дойдат над 300 състезатели от цяла Европа.
Фирма "Аваспорт" била избрана преди дни на конференция на европейската федерация по парашутизъм във Виена. Три страни кандидатствали за първенството, спечелила България.
Подготвяме се да кандидатстваме и за световното първенство, което ще се състои през 2018 година, обяви Ани Стаменова.
Отказват поръчки заради липсата на работници
Ани и Ангел мечтаят да открият цех и в село Ерден за производство на парашути. Но с годините се появява проблем, за който не са предполагали в началото. Липсват им обучени шивачи. "Нашето производство не е типично шивашко, но го водят такова", обяснява Ангел. Преди години им пращали на стаж ученици от училището по текстил в града. Момичетата проявявали интерес към процеса, но след това не се връщали. Според Ангел Стаменов държавата трябва да предоставя средства на фирмите за обучение на персонала. Сега различни фирми печелят поръчките, но те водят доста откъснато обучение, което не отговаря на нуждите на бизнеса. Затова "Аваспорт" набира и обучава кадрите си. Една година е срокът, в който новонаетият се превръща в полезен работник на фирмата. Ушиването на сбруите е много специфична работа. Всеки тегел е различен, искат се мислене, съобразителност, усет. Затова много от постъпилите напускат с обяснението, че в тази фирма е много трудно. Не става въпрос за тежък физически труд, а за шиене, което изисква участие на мисълта, обяснява Ангел. Платовете си доставят от Германия, Франция, Италия, а коланите - от Чехия. Напоследък и Китай предлага материалите за седалките.
В най-добрите времена са произвеждали по 3000 сбруи месечно със 75 човека. Днес са останали с 40 работници. По тази причина отказват поръчки.
Досега нямат нито една върната сбруя заради лошо качество.
В края на града бизнесмените изглеждат самотни и забравени. Преди години им искат 20 000 лв., за да изградят път до там. Те си го правят сами - изравняват терена и го засипват с ломен камък. Едва в бюджета на общината за тази година е заложено асфалтиране на улицата, която води до фабриката. Но не е заради тях, а заради изграден до тяхната сграда център за настаняване от семеен тип. От този път ще се ползват и десетки жители на квартала, убедена е Ани. Това е единственото нещо, което общината прави за тях. Ако не се брои това, че изчаква фирмата да плати данъци и такса смет, когато има ресурса. Ако не се броят банките, от които са вземали кредити, никой друг не им е помагал през годините. То и банките какво са помогнали, пита Ани. Договаряме едни условия, а след това поставят други. Трудностите обаче са ги амбицирали. Ако са постигнали нещо, то е заради риска, който са поемали. Също като в небето. Когато скачат, не мислят дали парашутът им ще се отвори.
Стотици полети бяха отменени
При различни инциденти, предизвикани от рекордните снеговалежи в Япония, са загинали 19 души. Почти 1,6 хил. японци са получили различни травми, съобщи в понеделник японското противопожарно управление, което изпълнява функциите на спасителна служба в страната.
Теодор бил млад войник при царете Максимиан и Максимин, който ревностно пазел своята вяра. Мъченичеството му започнало от нощта, в която подпалил голям идолски храм и бил отведен на съд, за да се раз...
При различни инциденти, предизвикани от рекордните снеговалежи в Япония, са загинали 19 души. Почти 1,6 хил. японци са получили различни травми, съобщи японското противопожарно управление, което и...
Медицински уред, който използва светлина, предпазва децата от вирусни заболявания и подпомага оздравяването. Той се нарича „Биоптрон” (BIOPTRON® ), действа по естествен нач...
Призовавам ДАНС да арестува елита на ДПС, да има лустрация на тази партия и забрана заради етническа пропаганда. Защото в никоя друга държава на Балканите няма толкова права за малцинствата, колкото у...
До края на март клиентите, които си резервират и платят предварително лятната почивка, ще могат да ползват големи намаления. Отстъпките на туроператорите за ваканции у нас или в чужбина стигат до 30%, показа проверка на “Труд”. “Българите вече се научиха, че имат сметка да си планират лятната почивка по-отдалече”, коментира Байко Байков, председат
С $15 млн. на ден се е увеличило състоянието на финансовия спекулант Джордж Сорос за 2013 г., или общо с $5,5 млрд. Това показва проучване на "Ел Си Ейч Инвестмънт". Финансовите си операции американският милиардер е осъществил чрез инвестиционния си фонд "Куантум", който управлява $28,6 млрд. активи и е първо място по печалба сред инвестиционните фондове. Успехът за "Куантум" през 2013-а е най-големият след 2009 г. От основаването си през 1972 г. фондът е донесъл на Сорос печалба от $39,6 млрд.
По оценки на сп. "Форбс" личното богатство на Сорос към септември 2013 г. е 23 млрд. долара.
Ако в анализа се включат и печалбите, които фондът на Сорос е направил и в началото на 2014 г., то определено инвеститорът получава титлата за най-добре представил се мениджър според ръста на нетната печалба.
Ако се направи международна анкета кой е най-известният финансист на нашето време, със сигурност начело на класацията ще е Джордж Сорос. Неговата дейност като борсов играч, ивеститор и общественик предизвиква нееднозначна оценка. Сорос оставя трайни следи в историята и като благотворител, и като философ на финансовата дейност, и като автор на книги в тази област, и като общественик с либерални и дори леви политически възгледи.
Джордж Сорос е от еврейско-унгарски произход и е роден в Будапеща като Дьорт Шорош. През 1947 г. емигрира във Великобритания, завършва Лондонското училище за икономика. Като студент, за да се издържа, работи като хамалин и сервитьор. След това получава назначение в лондонска банка. През 1956 г. се установява в Ню Йорк, от където започва възходът му като финансист и инвеститор в рискови хедж фондове. Като брокер на фондовата борса в Ню Йорк той създава методология за анализ на икономическите цикли. Целта му е да открие нови възможности пред пазарната икономика.
При постъпването си на работа в брокерската къща "Армхолд енд Ес. Блайхрьодер" през 1969 г. Сорос убеждава борда да му даде възможност да използва най-новото откритие на финансовия пазар - инвестиционните фондове. Така той застава начело на една от първите подобни структури - фонда "Дабъл ийгъл". Получавайки бляскави резултати, финансистът напуска брокерската къща и през 1973 г. създава собствена инвестиционна група - "Куантум", която всъщност е първият в света хедж фонд.
Джордж Сорос става един от основоположниците на съвременния финансов пазар, формулирайки идеологията и основните методи на работа на инвестиционните фондове.
Сорос се прочува в цял свят в деня, известен в историята на световната икономика като "Черната сряда", или 16 септември 1992 г. За няколко часа чрез умела спекулативна игра, залагайки срещу британската лира, Сорос поставя на колене Банк ъв Ингланд (Bank of England) и принуждава Великобритания да излезе от Европейския механизъм на обменните курсове.
При операцията самият Сорос "заработва" 1 млрд. долара. След тези събития финансистът винаги бива определян като "човекът, който успя да разбие Банк ъв Ингланд". Тогава залага 10 млрд. долара в сриването на британския паунд и печели над 1 млрд. долара.
Рискът съпътства Сорос през целия му живот. Като дете живее под носа на нацистите в Будапеща с фалшива самоличност, а през 1947 г. емигрира от Унгария във Великобритания.
През юли 2011 г. Сорос обяви, че затваря хедж фонда си "Куантум", който вече ще управлява само парите на семейството му и ще върне 1 млрд. долара на външните инвеститори. Това решение слага край на една ера, започнала преди четири десетилетия. От 1973 г. досега "Куантум" е върнал на инвеститорите си 35 млрд. долара. В официално писмо синовете на Сорос - Робърт и Джонатан, обявиха, че тази стъпка се налага заради новите финансови регулации в САЩ, целящи да осветлят финансовата дейност. Тогава се прие изискването всеки хедж фонд да е регистриран в Комисията за ценни книжа и да разкрива информация за бизнеса и инвестициите си.
През последните години Джордж Сорос публикува няколко книги, в които анализира съвременното общество. В тях финансистът стига до извода, че пазарната икономика не може постоянно да се саморегулира. Пазарът се нуждае от ръководството на силно правителство и общество, за да се "коригират излишествата от икономически егоизъм", посочва Сорос.
Не винаги обаче му е вървяло по мед и масло. През 1997 г. той попада в "черна дупка". Почти всичките му инвестиции претърпяват огромни загуби. За известно време се отказва от хедж сделките и се заема с програми за финансиране на науката и изкуството. Интересното е, че неуспехите му започнали с придобиването на контролния пакет на акциите на руската компания "Связьинвест". По-късно той нарича това вложение "главна грешка" на живота си.
Формулата: Заложи на неочакваното
Мнозина гадаят в какво се крие тайната на успехите на Сорос. Неговите биографи не са на едно мнение какви мотиви движат дейността му. Обикновено се цитира формулата, с която той ги обяснява: "Откажи се от очевидното и заложи на неочакваното". Според мнозина експерти Сорос сам до голяма степен създава "неочакваното". Целта му като глобален финансов играч е чрез финансови машинации да създава проблеми и хаос, които му носят големи печалби. Интересно е, че Сорос не е инвестирал в производство, не е насочвал средства за развитие на иновациите. Критиците му го атакуват също, че неговата фондация "Отворено общество", която има филиал и в България, а обявената цел е да подпомага развитието на демокрацията, всъщност обслужва политическите и финансовите интереси на Сорос.
Че съединението прави силата, е прозрял още хан Кубрат преди повече от 1350 г. Макар че не го е формулирал по същия начин, ханът е показал на синовете си с прост пример със сноп пръчки, че когато са заедно, са непобедими. Разпръснат ли се, земите и народът им могат да бъдат поробени. Така заветът му е равнозначен на девиза "Съединението прави силата", който гордо се мъдри на сградата на българския парламент. За съжаление, в завета на хана не са се вслушали нито синовете му, нито пък днешните му потомци.
Хан Кубрат едва ли е намерил покой в гроба си в украинското село Мала Перешчепина в Полтавска област предвид българската история, ставаща факт именно заради пренебрегването на завета му. Вероятно и в последните 2 г. непрестанно се върти във вечния си дом заради скандалите около гроба му, открит преди 102 г.
Паметник на мястото е издигнат от български организации още през 2001 г., но мястото е облагородено 11 години по-късно по повод 100-годишнината от откриването му.
Това е най-святото място за българите
"Това е българската Мека", твърдят българите в Украйна. Археолозите пък са единодушни, че това е единственият доказан гроб на български владетел. Ако мястото се намираше на територията на днешна Македония, комшиите тутакси биха присвоили мощите на хана, наричайки го македонски. В Украйна нещата не стоят по този начин. "Местните са горди, че има такава светиня. Не го смятат за украинец. Възприемат го като български хан и се отнасят с голям респект", казва Весела Залогина, която е активистка от международната фондация "Хан Кубрат", чиято централа се намира в Киев.
Фондацията е създадена от българи с цел построяването на мемориален комплекс на хан Кубрат, за да се знае кой е той и българите да си дадат сметка откъде са тръгнали. От 2011 г. фондацията поема Румен Спасов, който живее в Киев от 15 г. и заедно със съпругата си се занимава с туристически бизнес. Мъжът се наема с нелеката задача да облагороди мястото и да се захване с първия етап от изграждането на мемориалния комплекс. "До този момент имаше само паметник, който изглеждаше като изоставен в гората. За да стигнеш до него, трябваше
да вървиш 200 м през една пясъчна дюна
Десет години се говореше само, че мястото трябва да бъде направено достъпно", спомня си Румен. Така бизнесменът, заедно с около двайсетина известни български интелектуалци, посещава мястото в Малая Першчепина, като всички подкрепят идеята, че трябва да се обяви дарителска кампания и да започнат да се събират средства за реализиране на проекта. "От туристическа гледна точка се създава нов туристически обект. От патриотична пък - в някаква степен се приближаваме към владетеля", убеден е Румен Спасов.
Мъжът започва да популяризира идеята и да търси средства. Намира се доверчив украински строител, който благодарение на приятелски отношения с Димитър Христов, политик от български произход, се съгласява да се включи в начинанието. Така по повод 100-годишнината от откриването на гроба на хан Кубрат до него се изгражда 200-метрова пътека. Паметникът е преместен на площадка 10 на 10, като по този начин се получава достъпна единна композиция.
Събитието е отбелязано подобаващо. Тридневен събор събира българи от цял свят, като
на място идват между 4000 и 4500 души
Сред тях немалко български политици и общественици. Заради усилията си Румен Спасов е обявен от Асоциацията на българите в Украйна за Човек на годината през 2012 г. Година и половина по-късно, макар че статуетката все още стои в офиса му, той не говори с гордост за този момент. "Дължим още близо 7000 евро на строителя. Намерихме доверчив човек, но не успяхме да намерим необходимата сума, а това е недопустимо", казва с наведена глава Румен, припомняйки, че за пореден път потомците на хана са пренебрегнали завета му.
За разлика от събора прз 2012 г., миналата година никой не е припарил до гроба. Идеята за строителство на по-голям Мемориален комплекс все още е на дневен ред. Макетът му дори стои в посолството ни в Киев и не един държавник хвали идеята, но спира дотук. До момента фондацията получава дарения, като размерът и имената на дарителя са изписани на интернет страницата на фондацията www.kubrat.in.ua, където е и банковата сметка. "Трябва да оправим това положение. Не можем с чужда пита помен да правим и е редно да ходим с чиста съвест там, откъдето сме тръгнали", добавя Румен.
Депутати си направиха PR и после се покриха
Румен Спасов
- Г-н Спасов, защо се стигна до това неловко положение?
- От позицията на времето мога да кажа, че се оказа, че съм голям наивник на средна възраст или по-скоро романтик.
- Кое ви кара да се чувствате така?
- В българското посолство се събрахме и 40 души изразиха воля да бъдат членове на организационния комитет. Всеки се нае да набира средства. Комитетът се разрасна до 100 човека - губернатори, кметове, депутати, писатели, артисти, скулптори.
- Общественото положение на тези хора ли ви накара да им повярвате?
- Бях окрилен. Вярвах, че всеки от тези хора може да намери 100 евро дори с едно обаждане. Сам събрах около 10 000-11 000 евро, а от тези 100 човека нито един не направи усилие. На събора дойдоха български депутати, дори заместник-председател на парламента. Един долар не извадиха, но се върнаха и си направиха ПР.
- Получавате ли дарения отнякъде?
- Да. Последно община Пловдив дари 1500 лв. С малко дарение участва и община Смядово. Местната власт в Мездра дари 1500 евро. Не достигат обаче още близо 7000 евро.
- Отправяте призив за дарения. Искате ли да кажете още нещо?
- Когато събитието стана новина през септември 2012 г., реших, че нещата ще се размърдат. Но то така си остана. Строителят звъни на мен, а не на българската общественост и иска да ме съди. Благодарение на гроба ние всички се направихме големи българи, а сега не можем да отидем от срам на гроба на хана.
"Мустаци черни, мустаци врани, под тях усмивки като капани...", беше написал търновският поет Николай Колев. Стихотворението му е посветено на Сталин, но по света има десетки жени, които могат да се похвалят със също толкова буйно и добре гледано окосмяване над горната устна. Обикновено причините за тази неестествена женска украса трудно се
Малина днес тръгва по нов път с ново самочувствие. Ние сме уникални - другаде в България няма успешно проведен референдум, който да ни спасява от всякакви екологични опасности". Кметът Емил Найденов ликува - миналата седмица Върховният административен съд окончателно сложи точка на възможността за отваряне на каменна кариера край най-красивото им село.
"Битката за Негушево" започва преди 5 г. В последната седмица от мандата си кабинетът "Станишев" по инициатива на строителния министър Асен Гагаузов дава разрешително за проучване и добив на камъни на "Ин Мат Инженеринг ООД" в местността Рудината на 600 м от селото.
Компанията започва тихомълком да подготвя отварянето на кариерата, без да си направи труда да уведоми кметството, въпреки че теренът е общинска собственост, а земята по предназначение е земеделска. Кметът научава случайно за случая от писмо РИОСВ, че се подготвя екологична оценка за инвестиционното намерение. Той прогонва служителите на фирмата и тръгва да събира опълчение. "Хората се разгневиха, тъй като и сега има действаща кариера за камъни на 2,5 км - до село Априлово, която изяжда един живописен хълм и унищожава селото и общинската инфраструктура
70-тонните камиони разбиват пътищата
казва Надя Белчева, стратег на инициативния комитет.
Спонтанното недоволство бързо преминава в организирана съпротива. Първоначално жителите на Негушево и Осоица събират над хиляда подписа срещу отварянето на кариерата, сформират и инициативен комитет (ИК), начело с проф. д-р Ваньо Митев, ректор на Медицинска академия. В него влизат художници, артисти, журналисти, лекари, артисти, спортисти и др. Сред тях са Здравка Йорданова, олимпийска шампионка от Монреал, художникът Михаил Танев, поетът Недялко Йорданов и композиторът Хайгашот Агасян, журналистът Петко Бочаров, мореплавателят Дончо Папазов, певицата Йорданка Христова, волейболистът Владимир Николов и др.
Те се опълчват срещу т. нар. "вуду бизнес"
който изсмуква ресурсите и унищожава потенциала за развитие и бъдеще. Представителите на Горна Малина обикалят от министерство на министерство, но скоро разбират, че нямат шанс да спрат заплахата.
"Законът за подземните богатства е написан по такъв начин, че изключва местните власти и хора от взимането на решения. Те нямат никакъв глас", отбелязва Белчева. Бунтарите се допитват до Андрей Ковачев от "Зелени Балкани", който им обяснява, че дори и да спрат тази концесия заради нарушения в процедурата, ще има нови концесии и никой няма да може да спре инвеститорите да дупчат където си поискат. "Разбрахме, че единственият начин е да се проведе местен референдум, който да забрани на общинския съвет да предоставя територии за кариери, рудници, депа и заводи за преработка на отпадъци", допълва Надя Белчева. Оставени без избор, гражданите в Горна Малина решават да рискуват. Поставени са задачите - кметът да мобилизира цялата администрация, а гражданските активисти да се заемат с агитацията сред населението. "За да успеем, трябваше да доведем пред урните повече от 76% от избирателите. Положихме чудовищни усилия да убедим хората да гласуват. Направихме
поредица от събрания и срещи от врата на врата
напечатахме листовки, организирахме митинги, концерти и велопоходи", разказва Белчева.
На 25 юни чудото се случва - в допитването до народа участват 78 на сто, близо 90% от тях казват "не" на мръсните производства и кариерите за добив. В цялата община настроението е революционно - гърмят пушки, бият камбани, хората се прегръщат по улиците, лее се шампанско, вият се хора.
"Енергията ни беше толкова голяма, защото делото ни беше право. Трудно е у нас да убедиш хората заедно да направите заедно нещо добро. Най-големият враг е скептицизмът - разбирането, че от нас нищо не зависи, че всеки властник си прави каквото си иска", заключава тя. Според Белчева най-положителният ефект от референдума е, че са се сплотили хората от всичките 14 села в Горна Малина, а не само от двете засегнати. "Ако не сме швейцарците на Балканите, то поне можем да се наречем швейцарците на България", шегуват се местните. Впоследствие част от обществениците правят и политическа коалиция "Референдум", с която успешно влизат в общинския съвет.
"В Битката за Негушево участваха три компонента - гражданският инициативен комитет, общината и гражданите.
Ако някъде беше станала пробойна
битката нямаше да успее", категоричен е и проф. Ваньо Митев. Ректорът на Медицинската академия е сред най-възторжените почитатели на Негушево. "Наричат нашето село Софийската Ковачевица, тъй като е необявен архитектурен резерват. Запазени са много красиви старинни къщи. Тук са снимани над петдесет игрални филма, сред които "Заветът на инката", "Под игото" и "Английският съсед".
Напоследък се развиват биоземеделието и селският туризъм, изграждат се екопътеки и къщи за гости. Общината осъществява европейски проекти за милиони", посочва професорът.
"Всички ние сме победители в тази изключителна битка на надеждата и куража. Ние направихме история", смята и художникът Михаил Танев. Той получи един от четирите благодарствени "Оскара" на специалното тържество в ресторант "Под липите" по случай триумфа. Другите "Оскари" за суперпродукцията "Те победиха" бяха връчени на кмета Емил Найденов, шефа на ИК проф. д-р Ваньо Митев и Христо Андонов - генералите в голямата битка за бъдещето на малката община.
2004 - 2018 Gramophon.com