Работна група към Министерството на правосъдието подготви редица промени на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Право” и професионална квалификация “Юрист”. Сред тях има текстове за промяна на приемните изпити, програмата и формата на обучение.

От Правосъдното министерство (МП) предлагат задочната форма на обучение за кандидат-юристите да отпадне. С приемане на промените, студентите ще могат да се обучават единствено в редовна форма. 5-годишната, единна магистърска програма остава, но се въвеждат допълнителни магистърски програми, които да специализират младите юристи.

Сред идеите на ведомството е всеки университет сам да избира начина на прием на студентите по Право. В момента кандидат-студентският изпит е Български език и литература и история. Промените предвиждат въвеждане на по-либерален принцип в приема. Сериозният контрол за качеството на обучението ще се осъществява при завършването.

Обучението по право, както и досега да завършва с полагане на национални държавни изпити. Новото е, че изпитите (писмени и устни) по всяка наука се провеждат от държавна изпитна комисия, назначена от министъра на правосъдието за съответния ВУЗ.

Всяка държавна изпитна комисия се състои от трима членове – двама хабилитирани преподаватели (по съответните науки публичноправни, гражданскоправни или наказателноправни науки) и един представител на практиката с юридически стаж не по-малко от 15 години – съдия/прокурор от върховна инстанция или адвокат. Единият от двамата хабилитирани преподаватели да е от съответния ВУЗ, той председателства комисията, а другият задължително е външен за съответното висше училище хабилитиран преподавател.

Писменият държавен изпит, който се състои в решаването на казус, се провежда в един и същи ден във всички висши училища, които предлагат обучение по право. В деня преди изпита, комисия, също определена след публичен жребий измежду лицата от двата списъка и назначена от министъра, разработва по 3 казуса, един от тях се тегли в деня на изпита в Министерството на правосъдието и се решава от студентите по право във всички висши училища.

Писмените отговори на казуса се проверяват от държавната изпитна комисия, която обявява резултатите в срок до три дни с оценка „издържал“ или „неиздържал“, която не подлежи на преразглеждане. В същия тридневен срок на сайта на министерство на правосъдието се публикуват отговорите на казуса. Устният изпит се провежда на следващия ден след обявяване на резултатите.

Проектът предвижда увеличаване на хорариума на редица дисциплини в учебната програма – международно публично право, наказателен процес, данъчно право, право на ЕС, както и трансформиране на дисциплината „История на българската държава и право“ в „История на държавата и правото“, с перспектива в рамките на този предмет да се работи за формиране на по-широка правна култура на студентите.

Предвижда се въвеждане на нови задължителни дисциплини – „Защита права на човека“ и „Правен режим на съдебната власт“. Въвежда се изискване към всички юридически факултети за включване в кръга на избираемите дисциплини на правен режим на обществените поръчки, правен режим на защита на потребителите, правен режим на защита на околната среда, правен режим на здравеопазването, правен режим на защита на конкуренцията, правен режим на вътрешния пазар на ЕС.

В доклада на работната група,цитиран от Poligraff, се предлага също така, извън предвидените промени в наредбата, да се създаде специализирано звено в администрацията на Министерството на правосъдието, натоварено с формиране и прилагане на държавната политика в юридическото образование и с контрола върху приложението на стандартите на наредбата. Това звено логично ще извършва дейностите по провеждане на единния национален държавен изпит, реда за полагане на стаж за юридическа правоспособност и провеждането на изпит за придобиване на правоспособност.

Министерството на правосъдието започва широк дебат по проекта за промени в наредбата. Днес той е изпратен на заинтересованите страни – юридическите факултети в страната, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, върховните съдилища, прокуратурата, професионални и неправителствени организации, с предложение да изпратят становище до 20 ноември т.г.