CV
Роден на 31 март 1962 г. в Драгиново, община Велинград
Завършва техникум по горско стопанство
През 1997 г. в Йордания завършва теологическия факултет в университета “Ярмук”
На 23.Х.1997 г. е избран за главен мюфтия
От 2001 до 2005 г. е председател на Висшия мюсюлмански съвет
После отново оглавява мюсюлманското вероизповедание у нас
Магистърска степен защитава в НБУ
През 2008 г. става доктор на науките в университета “Мармара” в Истанбул
Женен, с две деца
- Г-н Хаджи, политиката бърка ли се във вярата?
- Във всяка епоха на човешката история тя се опитва да се бърка в религията. Политиците не подбират средства, не подбират и религията. Но това разделение, което се случва в ДПС, няма да повлияе на мюсюлманите в България и те ще останат единни. Мюсюлманите знаят, че когато са заедно, могат по-свободно да изповядват своята религия. Размириците на този етап ще донесат само негативи за обществото, затова правим всичко възможно мюсюлманите да останат заедно. Пред нас има национална конференция и ако те не са доволни от някого, всеки е свободен да гласува.
- Някои изтълкуваха и вашите действия като политически.
- Ако имате предвид моето участие на възпоминателния митинг в Кирково, да - участвах и на двете възпоминания. Като главен мюфтия отидох най-рано, това го изисква протоколът. След това присъствах на митинга, организиран от кмета на Кирково. После участвах в молитвата и в Момчилград.
- Събитията ви завариха с Лютви Местан на лобните места от възродителния процес. Местан или Доган?
- Нямам такава дилема. За мен на този етап има партия “Движение за права и свободи” и другата партия на Касим Дал. Сега се говори за трета формация, но дали ще се направи, или не, е политически въпрос и ние не можем да се бъркаме. Моето желание е да ги призова от трибуната на “24 часа” и те да не се бъркат в религиозните въпроси.
- С всички ли ще поддържате контакти?
- Личните отношения могат да бъдат на всякакво ниво, но когато се поставя на карта вероизповеданието, политиката или дадена партия, всеки трябва да изпълнява своите функции или както у нас казват
“всяка жаба да
си знае гьола”
- След събитията в ДПС какво си казахте с Доган и какво - с Местан?
- С Доган не съм се виждал, а с Местан, когато бяхме заедно в Могиляне и в Момчилград, го попитах: “Как сте?” Каза “добре”, попита на свой ред и аз как съм, отговорих също “добре” и това бе разговорът. В Момчилград те изложиха вижданията си пред журналистите. Изчаках да свърши пресконференцията, за да поставим цветя пред паметника на жертвите, след което си тръгнах.
- Хюсеин Хафъзов бе секретар в главното мюфтийство. Искал ли е съвет от вас?
- Не, с него се виждахме, но реално аз не знам каква е ситуацията. Не знам какво е мястото на Хафъзов сред шестимата, които са се отделили, и какво искат да правят.
- За добро ли е това роене на ДПС?
- В тези процеси има много неща, които аз не знам. Като гражданин на България за мен е важно да се запазят мирът и спокойствието в страната. Първо, ние сме живели заедно векове наред и след падането на режима през 1990 г. българският народ се оказа доста мъдър и не допусна това, което стана в съседни страни. Сега имаме необходимостта отново да сме заедно и да не допускаме размирици, които ще са във вреда на всички. Второ, важно е да запазим мира и спокойствието на фона на това, което става в Близкия изток и бежанската вълна, тъй като на всичко отгоре сме и външна граница на Европейския съюз. Така или иначе, политиците или ще се разберат, или ще се разделят, но ако тези проблеми стигнат до обществото, ще има лоши последици.
- Доволно или не гледате на прииждащите мюсюлмани в Европа?
Няма как да сме
доволни от това,
че едни хора са
разделени
и напускат опожарени родните си огнища. Тяхното нещастие продължава и носи негативизъм и дисбаланс на обществото в Европа и у нас. Най-добре е този въпрос да се реши от Близкия изток, за да свърши войната там и прокудените да се върнат по родните си места.
- Ще ви покани ли ДПС на националната конференция?
- Не знам, ако ме поканят, ще бъда гост и няма да се изказвам.
- Какво продиктува вашата лекция в БАН?
- Тя има за цел да покаже теологическото несъответствие от това, което проповядва “Даеш”, и това, което е всъщност ислямската религия. Много важно е да се знае, че Мохамед живее в Мека по времето, когато хората са преживявали от войни. Тогава насилието и експлоатацията са приемани съвсем нормално. Но Аллах казва за Мохамед: “Ние те изпратихме за милост на световете”. Омар, един от сподвижниците на Пророка, казва: “Ние бяхме народ, който не знаеше нищо друго освен насилие и агресия. Аллах ни издигна с исляма и ние научихме какво е човещина, какво е да се отнасяме добре с хората.”
И когато Омар влиза в Ерусалим, християни и евреи очакват той да ги измъчва, убива или изселва. Но той казва: Не съм дошъл да променям нито вашия живот, нито вашата религия. Ваше право е да живеете както искате. Само че и мюсюлманите, които идват, също ще живеят заедно с вас. Друг по-ясен пример от това е влизането на Мохамед в Мека. Тогава хората, които до вчера са го гонили, обиждали, преследвали, очаквали и той да постъпи така и да настане касапница. Но той казал: “Вървете си, всички сте свободни.”
Така че лошото отношение и отмъщението един към друг не е приемливо за принципите на ислямската религия. Друг е фактът, че има хора, които се опитват да интерпретират текстовете на Корана по собствен начин, за да стане тяхната идеология властваща в региона и света.
- Имам в Ерусалим призова за нова доктрина на исляма.
- Има неща, които трябва да бъдат преразгледани. В основните източници на исляма - Корана и проповедите на Мохамед, няма да намерим никакво насилие или неуважение към човека. Човек е великото творение на Аллах и всеки е длъжен да уважава себеподобния. Нещо повече - ислямската религия има за цел да пази пет неща, сред които са честта и достойнството на човека.
Средновековието с насилието и войните по света довеждат и до войнстваща интерпретация на религията. Така че съвременните теолози трябва да се заемат с тази задача - да “преведат” на съвременен език отново изконните източници на исляма, т.е. да се върнат към добродетелите, заложени в исляма.
- Има ли радикалният ислям почва у нас?
- Моето мнение е, че няма. Не бива обаче да се допуска външна намеса, за да се експлоатира религиозната чувствителност в България. Необходимостта от единение на мюсюлманите също е важно по този въпрос. Ако на този етап българските мюсюлмани не са допуснали свои синове да се бият на страната на “Даеш” или на други екстремисти в Близкия изток, това показва, че разбират ислямската религия така, както са я наследили от бащи и деди.
- Имате информация, че няма такива бойци?
- Знам го от държавните мъже.
- Но днес границите са отворени и младите могат да пътуват навсякъде и да видят това, което бащите им не познават, включително и войнстващия ислям.
- Точно затова казвам, че единството на мюсюлманите е изключително важно. Затова като мюсюлманско вероизповедание от 2006 г. събираме всяка година завършилите висше ислямско образование в България и чужбина, за да разясним и имаме единно мнение по генералните въпроси на вероизповеданието. На завършилите в чужбина казваме, че са български граждани и деца на мюсюлмани в България, които векове живеят тук, така че традицията, която ни е предадена от нашите деди, трябва да я продължим, защото това е начин да живеем сбоводно заедно и да изповядваме религията си. И мисля, че това оказва влияние на завършилите в Саудитска Арабия, Йордания, Турция, Египет.
- Има ли разбиране вече от властите за искания от вас висш ислямски център?
- Няма развитие, въпреки че многократно сме поставяли въпроса. Но сега, ако трябва да бъда честен, ние не искаме да насилваме обстановката, в която живеем. Ислямският център за нас е важен, но свободата, доброотношенията, мирът и спокойствието в българското общество са по-важни.