На 70-годишна възраст почина големият футболист на "Левски" и националния отбор на България Цветан Веселинов-Меци.

Това е поредна за последната седмица смърт на голямо име в родния футбол. По-миналата неделя си отиде Павел Панов, бивш съотборник на Веселинов. Покрай кончината на Панов от този свят си отиде и Георги Марков, също обличал синия екип и този на националния тим. 

Цветан Веселинов, ембламатично крило, играе за "Левски" от 1965-а до 1975 г. Шампион на България през 1968, 1970 и 1974 г. Носител на Купата за 1967, 1970, 1971 г. В "А" група има 193 мача и 70 гола, а за Купата - 26 мача и 9 гола.

За националния отбор е изиграл 6 мача и 2 гола. Сребърен медалист от олимпийските игри през 1968 в Мексико. В евротурнирите има 12 мача и 3 гола.

Като треньор работи в Тунис и школата на "Левски".

Поклон пред паметта му.

Даниела Вега от Чили ще запише името си в историята на наградите "Оскар" като първата трансджендър актриса, избрана да връчи статуетка на церемонията за най-престижните киноотличия в света, предаде ДПА, съобщава БТА.

Името на Вега беше сред оповестените по-рано през месеца звезди, които ще връчват отличия на победителите на предстоящата церемония на 4 март. 
"Това е прекрасно. Да се надяваме, че няма да е за последен път", казва трансджендър журналистката от САЩ Зоуи Тур. 

За Даниела Вега се заговори още след номинациите за наградите "Оскар" в края на януари, когато чилийската драма с нейно участие "Фантастична жена" намери място сред претендентите за най-добър чуждоезичен филм. 

ЛГБТ общността приветства възторжено включването в надпреварата на продукцията "Фантастична жена", режисирана от Себастиан Лелио. Не липсваха и нейни представители, които таяха надежда Даниела Вега да получи първата актьорска номинация за трансджендър в оскаровата история. 

Филмът разказва историята на транссексуална сервитьорка и певица в нощен клуб, животът на която се преобръща "наопаки", когато по-възрастният й приятел умира в ръцете й.

"Фактът, че съм трансдженсър прави сценария и повествованието на филма още по-истинни. Още по-важното обаче е, че отворихме вратата към един неизследван свят", сподели за сп. "Венити феър" Даниела Вега, която в родината си се изявява като оперна певица и сценична актриса.

С номинациите за "Оскар" ЛГБТ общността отбеляза още един "пробив" - Янс Форд, режисьорът на документалния филм "Strong Island", стана първият трансджендър кинодеец, включен в надпреварата за "Оскар".

Близо 1300 български студенти от цял свят са пуснали свое есе в конкурса "Твоите 25 причини да избереш България", организиран водещата консултантска компания PwC България в партньорство с 27 престижни български и международни компании.

Впечатляващо е, че около 13% от тях учат в 79 различни чуждестранни университета в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Русия, САЩ, Турция, Франция, Холандия, Швеция. В България са се включили общо 48 университета.

Какви са „Твоите 25 причини да избереш България“?

Кариерните области, които се отличават като най-предпочитани от младежите, са маркетинг и комуникации, здравеопазване и фармация, човешки ресурси, право, одит и бизнес консултиране. Не липсват кандидати, които се интересуват от по-творчески сфери като дизайн, изкуство, писане и литература. 

„Изключително сме щастливи от големия интерес, който конкурсът предизвика както сред българските студенти, така и сред представителите на бизнеса у нас. Всички имаме отговорност към това да подпомогнем младите таланти и да им осигурим перспективи за успешно развитие. Горди сме, че толкова много студенти мечтаят да градят кариера в собствената си страна и вярват, че промяната зависи от тях“, сподели Божидар Нейчев, управляващ съдружник на PwC България. 

Кампанията е подкрепена от български популярни личности и звезди, както и от някои от най-големите компании в страната. Клуб Z е сред множеството медийни партньори на конкурса.

Конкурсът, който бе отворен за студенти у нас и зад граница на възраст между 18 и 24 г., сега влиза във втория си етап - персонални интервюта със селектирани кандидати. На 1-ви март на специална церемония ще бъдат обявени и победителите - 25 студенти, които ще получат 6000 лв. стипендия, стаж в престижна компания и менторство от доказани бизнес лидери.

Те ще бъдат поздравени лично от патрона на инициативата, президентът Румен Радев.

Какво ви интересува една частна сделка? Собственикът има пълното право да си избере купувача, вие какво му се бъркате? Кой закон е нарушен, че толкова питате?...

От няколко дни тази опорна точка атакува и медии, и отделни хора, които изразяват почуда или възмущение от факта, че чешката компания ЧЕЗ продава електроразпределителния си бизнес в България на една неизвестна българска фирма, която не успява да отговори на въпросите около нея.

Грузинската връзка в ЧЕЗ с бизнес у нас

Уважаеми защитници на пазарната икономика,

когато хлебарят Вацлав реши да продаде фурната си на баничарката Милка, тогава ще сте напълно прави. Никой няма право да ги пита защо и как.

Когато става дума за електрозапределението на почти половин България, тогава Вацлав и Милка дължат отговори. Защото в техните ръце е сигурността на държавата. Защото става дума за силно регулирана дейност, която използва монополна инфраструктура.

Вацлав и Милка могат да решат да подарят баничките и милинките на гладните, а машините да нарежат на скрап и да ги претопят, за да си направят железни медальони за спомен.

Могат ли Вацлав и Милка да решат, че този бизнес вече не им е толкова привлекателен, да съберат жиците, да си откачат електромерите и да ги подарят на Кабо Верде, понеже напоследък затоплихме отношенията? Не би трябвало да могат.

Вацлав и Милка могат да не внимават много с годността на продуктите и да предизвикат разстройство на стотина клиенти от квартала. Тогава ще понесат репутационни щети, а вероятно ще отнесат и някаква глоба от съответните контролни органи.

Могат ли Вацлав и Милка да претупат нещо с качеството на материалите или с подаваното напрежение? Могат ли да „изненадат“ клиентите си с токов удар или с произволно спиране на тока? Не би трябвало да могат. И евентуални последващи санкции няма да върнат нито унищожените уреди, нито да компенсират загубите от спирането на тока.

Вацлав и Милка могат да изразяват свободно своята политическа позиция. Могат да си залепят плакати на опозицията на витрината на фурната. Могат дори да затворят в знак на протест.

Могат ли Вацлав и Милка да спрат тока за три дни на столицата, включително на всички държавни институции, болници и училища, защото не са доволни от... например Истанбулската конвенция? Не би трябвало да могат.

Затова е важно Милка да е фирма с ясен произход на капиталите, с прозрачна история, с публично обявени планове за бъдещето, с висока репутация и с достатъчно опит във въпросната сфера. Каквато фирма е ЧЕЗ, каквато е ЕВН.

Искаме да знаем гинките

Досега г-жа Върбакова не успява да даде убедителни отговори, а по-скоро да увеличава въпросите.

И това не е просто поредният случай в България.

През 2011 г. 26-годишният студент Лъчезар Варнаджиев купи „Кремиковци“ за над 300 милиона лева. Ясно е, че беше фасада, но какво от това? Нещо бе скрито, но тази схема не застрашаваше сигурността на държавата.

Пак през 2011 г. държавата продаде „Булгартабак“ на фирма на руската ВТБ, за която беше ясно, че е само временен посредник преди холдингът да попадне в ръцете на скрити офшорки. Да, не е добре да се прави така. Не е добре сега да се чудим само на Пеевски ли е фирмата или има и други партньори? Но чак сигурността на държавата да е застрашена, едва ли...

Преди година трима неизвестни младежи от Стара Загора купиха Дипломатическия клуб в Бояна. Схема си е, разбира се. Не е хубаво така да се прави. Народът нарича това „муфта“ - е, муфтили са един ресторант, държавата не е чак застрашена.

Сега става дума за тока на почти половин България. И приказките за това как сделката била напълно частна, как нямало данни за нарушени закони, как всичко било по чешките закони?!?!? (а фирмите са регистрирани в България), та затова не питайте изобщо, са много, ама много неуместни.

И колкото повече от тази неуместност, толкова повече чуваемост за глупостите на левицата държавата да съберяла пари и да си купи обратно Енергото. Имаме си вече „Топлофикация София“, мерси.

Балканските държави да си напишат домашното и да бъдат готови с транспортните коридори, които ги свързват. Това каза премиерът Бойко Борисов на откриването на Инвестиционен форум за Западните Балкани в Лондон, организиран от Европейската банка за възстановяване и развитие (ВБВР). Премиерът е изчислил, че строителството на магистрали и жп линии ще струва по-малко отколкото последните войни в региона.

"Цялата сума за транспортните коридори е около 30 млрд. евро. Опитах се да събера данни колко сме похарчили за войните в Югославия, Косово, Босна - над 50 млрд. евро са. Предлагаме план, който е изключително изгоден за всяка една от държавите. Когато транспортните коридори ги има до всяка столица ще може да има достъп с жп линия и магистрала. Регионът е райско място за инвеститорите с най-добър климат за зелени енергии, животновъдство, туризъм- всичко, което е необходимо го има на Балканите", заяви Борисов пред колегите си.

И продължи:

"Жан-Клод Юнкер като обиколи сега Балканите и като дойде в София да сподели за някой гранд на Европейската комисия, да се надяваме така и започваме да строим. Паралелно с това ще се борим колкото може по-бързо да бъдат присъединявани към Европейския съюз държавите от Западните Балкани. Но Западните Балкани, когато говорим за нашия случай, за инфтаструктура, не е точната дума. Защото Западните Балкани и геостратегическите интереси, които имат и Русия, и Турция, и Китай, и Саудитска Арабия, и Съединените Щати, са оргомни, но все пак това си е нашата Европа. И ние трябва с нашите европейски институции - с Европейската банка за възстановяване и развитие, банка огромна, на европейските институции, 37 държави мисля че бяха акционери в нея, мисля, че имаме достатъчно силни наши институции - Световна банка, ЕБВР, Европейска инвестиционна банка... Разбира се, ако не стигнат пари или няма интерес за финансиране, няма нищо лошо тогава да привличаме и от друго място пари. Но мисля, че с тези три финансови институции, с гранд от ЕК, с кофинансиране от нашите бюджети, защото това е най-сигурно да водим борба с корупцията, да има търгове, мисля, че е време да го направим. Крайно време е вече да говорим в цифри, срокове и кога ще стане".

Борисов даде заявка, че "ще се борим държавите от Западните Балкани да се присъединяват към ЕС, колкото се може по-бързо". И отбеляза, че голяма част от тези коридори вече са построен - магистралата Белград-София, София-Истанбул, София-Солун.

Юнкер: Западните Балкани могат да влязат в ЕС до 2025 г.

"Мисля, че в следващите 7-8 години можем да ги задвижим и да ги построим включително. Всеки да си напише домашното до четвъртък, да покажем, че сме си написали домашното (тогава предстои среща с председателя на ЕК). Надявам се, че интересът към Балканите ще продължи и след българското председателство. Сега трябва да направим процеса до юни необратим", допълни Борисов, застанал пред карта с бъдещите транспортни коридори. - "Постарали сме се да сложим на карти кое е построено, проектирано и колко финансиране изисква"

Борисов е изчислил и че изграждането на дигиталната инфраструктура във всяка една от държавите от Западните Балкани ще струва 5 милиарда евро.

Изграждането на коридорите 4, 8 и 10 Борисов обсъди и с председателят на ЕБВР Сума Чакрабарти, съобщиха от правителствения пресцентър. Борисов подчертал важността на инфраструктурната свързаност между държавите от Западните Балкани с останалите страни от Европа като условие за успешно развитие на целия континент. "За да бъде разгърнат икономическият потенциал и просперитет в региона, за да бъде Европа стабилна и сигурна, е необходима свързаност както между държавите от Западните Балкани, така и между региона и съседните държави в ЕС", заявил българският министър-председател и добавил, че само така ще се почувстват действителните ползи от съвместната работа.

Борисов отбелязал, че в региона са необходими още инвестиции, работни места и добро трансгранично сътрудничество, което да бъде насочено към подобряване живота на хората. Това ще бъде и основна тема на предстоящата среща на лидерите от ЕС и партньорите от Западните Балкани в София на 17 май.

Гинка Върбакова, едноличният собственик на "Инерком България", избрана за купувач на ЧЕЗ-България, се оттегля от един от големите паркинги в Пазарджик, предаде БНР.

Информацията все още не е публична, а в община Пазарджик тече процедура за определяне на наемател на цялата "синя зона" в Пазарджик. Засега не е ясно дали фамилията Върбакови ще е сред кандидатите.

Договорът между община Пазарджик и фирма "Грийн билдинг БГ" ще бъде разтрогнат по взаимно съгласие от 1 април. Освен от паркинга на старите Хали Върбакова се отказва и от паркинга на ул. "Иван Вазов". Община Пазарджик вече взе решение двата паркинга, които ще останат без стопанин, да преминат към "синята зона". Паралелно с това е открита и процедура за избор на наемател на цялата „синя зона“ - утре ще бъдат отворени внесените оферти от кандидатите.

Преди броени дни в Търговския регистър е вписано началото на ликвидация на четири дружества на Славчо Върбаков, като според адвокат Иван Църцоров има и наложени запори на дяловете му:

Явно човекът иска да ликвидира четири от фирмите си - той има повече. Възможно по най-различни причини, най-елементарната е, че не иска да има повече тези четири фирми.

Върбаков не е лице в предстоящата сделка за активите на ЧЕЗ-България, тъй като е бил управител на фирма, фалирала през 2011 г. - "Атлас 3 груп".

След съмнителния успех на мегафлагмана iPhone X от миналата година основната конкуренция на Apple - Samsung, отвръща на удара с новия флагман S9, представен снощи на Mobile World Congress в Барселона, Испания.

Apple ще спира iPhone X? Има защо

Разбира се, той отново идва в два варианта - 5,8-инчов S9 и 6,2-инчов S9 Plus. Вторият отново е с двойна камера.

На външен вид единствената съществена разлика е преместването на сензора за пръстови отпечатъци на гърба - решение, приветствано от повечето потребители. 

А ако имате набито око, може да забележите, че ръбовете са мъничко намалени - с около 1,2 мм, което си е впечатляващо инженерно постижение, имайки предвид колко малки бяха и преди.

Екранът е с 15% по-ярък и на двата модела, S9 Plus вече има 6GB оперативна памет - с 2 повече от S8 Plus. Високоговорителите са също така по-мощни и по-силни - с 40%, според Samsung.

Камерата е единствената основна функция със сериозни подобрения. Сензорът и в двата модела пуска 28% повече светлина, което ще подобри сериозно снимките на тъмно. Постижение е и подобреният запис на видео в забавен каданс - 960 кадъра в секунда, благодарение на нов DRAM чип, специално за камерата. Налице е и оптична стабилизация и на двата обектива. 

Друга нова екстра е AR Emoji - емотиконки с налагане на шарени и весели картинки върху реалния свят с "добавена реалност", реално копие на идентична функция в последния iPhone X. На същия принцип можете и да пробвате дигитален грим върху лицето си или да превеждате надписи около вас директно върху екрана - функция, достъпна през няколко различни апликации в Google Store от години. Традиционно корейците наблъскват в следващия си флагман всичко, което най-голямата им конкуренция е предложила преди това.

Samsung са открили заобиколно решение за функцията за разпознаване на лица на Apple - Face ID, наречена Intelligent Scan. Тя просто комбинира двата метода досега - сканирането на ирисите на очите и сканирането на лицето, което обаче не е по същата технология, която ползва компанията на покойния Стийв Джобс. Ако не успее да засече очите ви, смартфонът веднага разпознава лицето ви. Втората система обаче не е толкова сигурна, отбелязват специалисти.

Не може да се мине и без нов цвят - lilac purple.

Разбира се, всичко това има цена - в САЩ S9 ще се продава за 720 долара, а S9 Plus - за 870 долара, според доставчика. Още не са обявени цените в Европа, но по всичко изглежда, че големият модел ще е почти символично по-евтин от iPhone X.

Неделя сутрин, 25 февруари. Лекцията с въпроси и отговори на премиера Бойко Борисов пред младежкия партиен актив. Млади хора от ГЕРБ, събрани в Сандански на 9-ия зимен университет, организиран специално за тях, внимават, докато Борисов им разказва за актуалната политическа обстановка у нас и по света. Слушат и вярват. Какво чуват е въпросът.

Темата на темите - продажбата на ЧЕЗ на някоя си г-жа Гинка Върбакова - сделка за "скромните" 320 млн. евро, довела до оставка на министър поради познанство с госпожата, няма как да се пропусне. А и БСП тъкмо предния ден са обявили как искат вместо госпожата, държавата да извади парите и да си купи ЧЕЗ... Призив за национализация, макар все пак срещу пари и не насила, дошъл от левицата, няма как да остане без отговор. Просто защото е очевидна дивотия. Макар последователна и очаквана дивотия.

Борисов към БСП заради ЧЕЗ: Да национализираме всичко! И Нова тв...

Но... Какво каза лидерът на ГЕРБ на своите младежи, не на медиите, не на БСП, не на някой друг - на младежите в собствената му партия, които дори не е нужно да бъдат облъчвани с пропаганда, защото така и така очевидно си му вярват...

"Сделката за ЧЕЗ се извърши в Чехия, както и тази за Нова тв. При Нова тв цената бе 182 млн. евро. По тая логика що не си я одържавихме - щяхме да и имаме още една държавна телевизия. Същото е и с ЧЕЗ – сделката е в Чехия. Колегите от БСП сега казват - държавата да извади парите и да купи ЧЕЗ. Първо, що го продадоха?"

"Заложили са да няма никакъв контрол. Имаше проверки и от регулатор, и от прокуратура и трите дружества сега водят дела срещу България."

"А останалите две ЕРП-та защо да не ги купим, след като и с трите се съдим от години?"

"Ако ще изкупуваме – що не изкупим и "Нефтохим”, и банките, ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове? Това мога да им предложа - да национализираме всичко!" 

Иронията за национализацията си е съвсем уместна, а призивът на БСП - съвсем неуместен. Подчертаната част от думите на Борисов обаче е важна. Защо ли? Защото не е истина. Борисов, улисан в стремежа да громи БСП под път и над път и да ги обвинява във всички грехове - умишлено или не, - подведе младежите на ГЕРБ.

ГЕРБ, демокрацията и върховенството на закона

Кой продаде ЕРП-тата? Не, не е БСП

Процесът на приватизация на първите 67% от държавните дялове в електроразпределителните дружества се случва в далечната вече 2004 г. - към края й. Младежите на ГЕРБ вероятно тогава са били деца, най-много тийнейджъри. Не помнят, няма и как. Борисов обаче би трябвало да помни.

По това време БСП е в опозиция. На власт е кабинетът на НДСВ начело със Симеон Сакскобурготски. В коалиция с ДПС. Министър на икономиката е Лидия Шулева, а на енергетиката - Милко Ковачев, въпреки че към края на това управление и там имаше рокада. В същия този кабинет изгрява звездата на Бойко Борисов в публичния живот - тогава той е главен секретар на МВР - но това, да речем, е професионална, а не политическа длъжност. Първият политически опит на Борисов обаче също е с НДСВ - той е кандидат за депутат от партията на царя на парламентарния вот през 2005 г. и води не една, а две депутатски листи (в Пловдив и в Благоевград). В крайна сметка се отказва да е депутат, а няколко месеца по-късно кандидатства като независим кандидат за кмет на София. И печели изборите... Историята нататък е ясна. 

По същото това време - когато тече приватизацията на ЕРП-тата, социалистическата партия не просто е против. На заседание на партийния пленум от края на октомври 2004 г. БСП произвежда документ, в който в прав текст се казва, че ги „тревожи идеологическата позиция, че българската държава е лош собственик, а чуждите държавни компании са добър собственик“. Причината за това изречение е именно интересът на чужди държавни компании като ЧЕЗ за приватизация на ЕРП-тата. Друга дума от позицията на БСП тогава, произнесена от Петър Димитров (по-късно министър на енергетиката в кабинета на Тройната коалиция - б.р.) е "колонизация".

„Повечето купувачи са държавни или държавно-общински компании, т.е. приватизацията приема форма на външна национализация - колонизация", казва Димитров, цитиран от "Капитал".

Тогава БСП отнася - съвсем на място - жестоки критики в медиите, че връща риториката от времето на Жан Виденов в XXI век.

Антикомунизъм по целесъобразност

Кой продаде и останалите държавни 33% от ЕРП-тата?

Премиерът Бойко Борисов не само се възмути как БСП продали нещо си, ами им приписа и как не били заложили никакъв контрол, защото държавата останала с 33% от дяловете в ЕРП-тата, а не с контролен пакет от 34% например... Това също е стара негова теза - още от първия мандат. Ако обаче е било важно държавата да има някакви дялове въобще, то как да си обясним, че остатъчните акции от ЕРП-тата бяха обявени за раздържавяване през 2011 г. - по времето на първия кабинет "Борисов". В него коалиционни партньори нямаше - имаше плаващи парламентарни мнозинства, но някойо, с когото Борисов да се съобразява - не. Окончателната приватизация стана чрез сделки през борсата. И неслучайно тогава управлението се хвалеше и с добрата постигната цена за държавните акции, и с прозрачността на процеса.

Да не говорим, че самата идея да се "гонят" ЕРП-тата у нас, да се "национализират" и т.н. съвсем невинаги е била чужда на самия Борисов. Нищо че сега й се подиграва. През 2010 година самият той като премиер заплаши, че може да развали приватизационните сделки от 2004 г. После размисли и реши, че национализацията е твърде крайна мярка (тогава критика дойде и от Брюксел в лицето на еврокомисар Кристалина Георгиева - б.р.). Затова Борисов прати на ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН проверки на ДАНС. После пък се обърна към електроразпределителите, че "ако не влязат в час - ще ги сменяме". А и от тях нямало нужда, били "лошите инвеститори"...

Дали някой лошо съветва Бойко Борисов какво да говори публично (неотдавна беше подведен и за местоработата на човек от екипа на президента Румен Радев, та това повлече конфликт с президента...), дали става дума за прозаична изневяра на паметта, или се разчита на това, че колективно аудиторията страда от лоша памет - не знаем. Но за друго ми е думата. Заслужават ли младежите на ГЕРБ лидерът им да се възползва - волно или не, от това, че те няма как да помнят някои неща от близкото минало? Защото "тогава са били бебета или по-малки" (по самия Борисов)?

"Брекзит. Тръмп. А сега и оповестяването на наградите за берлинската „Златна мечка“. Наистина живеем в катастрофални времена. За разочарование на мнозина, тазгодишната „Златна мечка“ отиде у „Не ме докосвай“ на румънската режисьорка Адина Пинтилие", пише в своята рецензия Питър Брадшоу в "Гардиън"

Ето и още от коментара на Брадшоу:

Полуигралният-полудокументален опит да се разказва за сексуалността ме доведе до депресия, защото е унизително лош, посредствен, лишен от хумор и самодоволен. Подходът му към чувствителната тема за интимността е повърхностен, а на това отгоре всичко това е поднесено с евро-хардкор клишета за садомазохизма, алтернативните сексуални идентичности, фетишизма и ексхибиционизма.

Филмът обаче си има почитатели: разговарях с изтъкнат италиански член на журито, който беше във възторг. Мисля, че унищожителното предпочитание към „Не ме докосвай“ за сметка на по-добри филми е типично за Берлин. Фестивалът е удивително безхарактерен и всеки път успява да отличи най-скучните и лишени от стойност заглавия, докато добрите произведения се откриват почти случайно.

„Не ме докосвай“ е нещо като разказ за емоционалното пътешествие на няколко персонажа. Импровизацията и драматично пресъздадените с оригиналните си участници сцени би трябвало да бъдат гръбнак на филма. Лаура Бенсън играе ролята на Лаура, жена с проблеми, свързани с гняв и воайорство, явно във връзка с баща ѝ. Кристиян, изигран от Кристиян Байерлайн, е мъж с гръбначна атрофия, който се интересува от провокации върху идеята за образа на тялото. Тома Льомарки изпълнява ролята на Тудор, който изследва същия набор теми. Лаура разговаря с режисьора, който сякаш пак е тя.

Филмът започва в почти клинична обстановка, с група облечени в досадни бели тениски и бели панталони участници, чийто разговор може да отключи, а може и да не отключи травмите на Лаура. Самите травми не са изследвани особено интелигентно, нищо че участниците по-скоро са интелигентни. Режисьорката ни води към някакъв сексклуб, относно който си позволява да е наивна.

Не мога да обвиня журито. На много международни фестивали журитата могат да достигнат до ексцентрични решения. Сработването с непознати води до необичайни прояви, даже спазми на консенсус. От друга страна е вбесяваща липсата на честност, която води до награждаването на откровено скучни филми.

Един труден филм може и да е добър. Част от мен искрено иска да пожелае успех на Адина Пинтилие и нейния филм – но глупостта и самодоволството в него бяха потискащи.

(Със съкрашения)

Преводът е на "Площад Славейков". Целия текст може да видите в „Гардиън“.

"Брекзит. Тръмп. А сега и оповестяването на наградите за берлинската „Златна мечка“. Наистина живеем в катастрофални времена. За разочарование на мнозина, тазгодишната „Златна мечка“ отиде у „Не ме докосвай“ на румънската режисьорка Адина Пинтилие", пише в своята рецензия Питър Брадшоу в "Гардиън"

Ето и още от коментара на Брадшоу:

Полуигралният-полудокументален опит да се разказва за сексуалността ме доведе до депресия, защото е унизително лош, посредствен, лишен от хумор и самодоволен. Подходът му към чувствителната тема за интимността е повърхностен, а на това отгоре всичко това е поднесено с евро-хардкор клишета за садомазохизма, алтернативните сексуални идентичности, фетишизма и ексхибиционизма.

Филмът обаче си има почитатели: разговарях с изтъкнат италиански член на журито, който беше във възторг. Мисля, че унищожителното предпочитание към „Не ме докосвай“ за сметка на по-добри филми е типично за Берлин. Фестивалът е удивително безхарактерен и всеки път успява да отличи най-скучните и лишени от стойност заглавия, докато добрите произведения се откриват почти случайно.

„Не ме докосвай“ е нещо като разказ за емоционалното пътешествие на няколко персонажа. Импровизацията и драматично пресъздадените с оригиналните си участници сцени би трябвало да бъдат гръбнак на филма. Лаура Бенсън играе ролята на Лаура, жена с проблеми, свързани с гняв и воайорство, явно във връзка с баща ѝ. Кристиян, изигран от Кристиян Байерлайн, е мъж с гръбначна атрофия, който се интересува от провокации върху идеята за образа на тялото. Тома Льомарки изпълнява ролята на Тудор, който изследва същия набор теми. Лаура разговаря с режисьора, който сякаш пак е тя.

Филмът започва в почти клинична обстановка, с група облечени в досадни бели тениски и бели панталони участници, чийто разговор може да отключи, а може и да не отключи травмите на Лаура. Самите травми не са изследвани особено интелигентно, нищо че участниците по-скоро са интелигентни. Режисьорката ни води към някакъв сексклуб, относно който си позволява да е наивна.

Не мога да обвиня журито. На много международни фестивали журитата могат да достигнат до ексцентрични решения. Сработването с непознати води до необичайни прояви, даже спазми на консенсус. От друга страна е вбесяваща липсата на честност, която води до награждаването на откровено скучни филми.

Един труден филм може и да е добър. Част от мен искрено иска да пожелае успех на Адина Пинтилие и нейния филм – но глупостта и самодоволството в него бяха потискащи.

(Със съкрашения)

Преводът е на "Площад Славейков". Целия текст може да видите в „Гардиън“.

"Брекзит. Тръмп. А сега и оповестяването на наградите за берлинската „Златна мечка“. Наистина живеем в катастрофални времена. За разочарование на мнозина, тазгодишната „Златна мечка“ отиде у „Не ме докосвай“ на румънската режисьорка Адина Пинтилие", пише в своята рецензия Питър Брадшоу в "Гардиън"

Ето и още от коментара на Брадшоу:

Полуигралният-полудокументален опит да се разказва за сексуалността ме доведе до депресия, защото е унизително лош, посредствен, лишен от хумор и самодоволен. Подходът му към чувствителната тема за интимността е повърхностен, а на това отгоре всичко това е поднесено с евро-хардкор клишета за садомазохизма, алтернативните сексуални идентичности, фетишизма и ексхибиционизма.

Филмът обаче си има почитатели: разговарях с изтъкнат италиански член на журито, който беше във възторг. Мисля, че унищожителното предпочитание към „Не ме докосвай“ за сметка на по-добри филми е типично за Берлин. Фестивалът е удивително безхарактерен и всеки път успява да отличи най-скучните и лишени от стойност заглавия, докато добрите произведения се откриват почти случайно.

„Не ме докосвай“ е нещо като разказ за емоционалното пътешествие на няколко персонажа. Импровизацията и драматично пресъздадените с оригиналните си участници сцени би трябвало да бъдат гръбнак на филма. Лаура Бенсън играе ролята на Лаура, жена с проблеми, свързани с гняв и воайорство, явно във връзка с баща ѝ. Кристиян, изигран от Кристиян Байерлайн, е мъж с гръбначна атрофия, който се интересува от провокации върху идеята за образа на тялото. Тома Льомарки изпълнява ролята на Тудор, който изследва същия набор теми. Лаура разговаря с режисьора, който сякаш пак е тя.

Филмът започва в почти клинична обстановка, с група облечени в досадни бели тениски и бели панталони участници, чийто разговор може да отключи, а може и да не отключи травмите на Лаура. Самите травми не са изследвани особено интелигентно, нищо че участниците по-скоро са интелигентни. Режисьорката ни води към някакъв сексклуб, относно който си позволява да е наивна.

Не мога да обвиня журито. На много международни фестивали журитата могат да достигнат до ексцентрични решения. Сработването с непознати води до необичайни прояви, даже спазми на консенсус. От друга страна е вбесяваща липсата на честност, която води до награждаването на откровено скучни филми.

Един труден филм може и да е добър. Част от мен искрено иска да пожелае успех на Адина Пинтилие и нейния филм – но глупостта и самодоволството в него бяха потискащи.

(Със съкрашения)

Преводът е на "Площад Славейков". Целия текст може да видите в „Гардиън“.

Китайската комунистическа партия предложи да се премахне от конституцията ограничението поста държавен глава да се заема само два мандата от по пет години от един и същи човек, предаде Би Би Си. Така се дава възможността на сегашния лидер да оглави Китай и след 2023 година, когато изтича срока на втория му мандат.

Правилото бе въведено през 1990 година от тогавашния силен човек на Китай - Дън Сяопин. Целта бе да се премахне възможността да се издигне култ към личността, подобен на Мао.

"Централният комитет на Китайската комунистическа партия предлага да се премахнат от конституцията на страната разпоредбата, че председателят и заместник-председателят на Китайската народна република не могат да заемат поста повече от два последователни срока", се посочва в предложението, направено в неделя.

Днес ще има заседание на ЦК на китайската компартия, а на 5 март се очаква напълно да бъдат одобрени направените поправки в конституцията. Още на конгреса на компартията през миналага година бе укрепено положението и статута на най-влиятелния лидер след времето на Мао Цзедун.

Папа Си

Както е известно под ръководството на Си в страната бяха направени редица положителни икономически реформи и бе поведена категорична борба с корупцията. В същото време се забелязаха и нотки на национализъм и още по-голямо намаляване на правата на гражданите, припомня Би Би Си. Ликът на Цзинпин грее от милиони плакати из Китай, а той отдевна вече си извоюва прякора "Папа Си".

Смята се, че Си Цзинпин е станал по-силен от партията, коментират световните агенции. Досега никой от лидерите не смееше да се противопостави на мандатното правило и покорно сдаваше властта, а истинският управник бе политбюро. Явно вече нещата са се променили и партията ще бъде подчинена на лидера.

Анализаторите обаче предупредиха, че това, което първоначално изглежда като демонстрация на абсолютна власт, всъщност може да е признак на слабост, а Си очевидно не желае да позволи възхода на потенциален политически съперник, коментира Си Ен Ен.

Повечето експерти твърдят, че в партията има фракции - като така наречената "Шанхайска клика" около бившия президент Цзян Цзъмин и сега премахването на мандатите е само по себе си инструмент в ръцете на Си за преборване на фракционни врагове и потенциални съперници.

Това е послание към враговете, коментира Ричард Макгрегър, автор на "Партията: Тайният свят на китайските комунистически владетели".

Няма съмнение, че Си "изпраща предупреждение до своя враговете си на върха на партията, които са били засегнати от антикорупционната кампания", пише Макгрегър.

"Способността на Си да прокара това решение в краткосрочен план е несъмнена демонстрация на овладяването на всички лостове на властта. Но самият факт, че той чувства необходимостта да направи това, може лесно да бъде знак за нещо друго - че той се притеснява не толкова от съсредоточаването на още повече власт, отколкото, че се налага вече да задържи враговете си", коментира експертът, цитиран от Си Ен Ен.

Това би могло да доведе до раздори в паритята, тъй като онези, които се надяваха да преодолеят "бурята Си", сега нямат друг избор, освен да се борят срещу него за самозащита, допълва той. Като се отърве от правилото за мандатите, Цзинпин ще може да сдържа и неутрализира опонентите си, каза още Съливан.

"Но това ще означава още по-големи нива на репресии, както в обществото, така и в партийната върхушка", коментира той.

Си става Путин плюс

Китайският президент Си Цзинпин изглежда е консолидирал контрола си над властта, в. "Гардиън". Предложението, което беше отразено от китайската агенция Синхуа с 36 думи, му дава възможност да остане на власт през голяма част от следващото десетилетие и дори след това, подчертава британското издание. 

"Това е Путин плюс", заявява Бил Бишъп, издател на в. "Синосизм", посветен на китайската политика. "Докато Си е жив и Китайската комунистическа партия е на власт, Си ще бъде най-могъщият човек в Китай. И за разлика от Мао той ще бъде най-влиятелният човек в момент, когато Китай е по-могъщ, отколкото през последните няколко стотици години и само става по-могъщ", добавя Бишъп пред британското издание.

Нарастващото влияние на 64-годишният Си проличава и от друго съобщение - че "идеологията на Си Цзинпин", която през октомври миналата година вече беше включена в устава на Китайската комунистическа партия, ще бъде записана и в Конституцията на страната.

През октомври експертите коментираха, че именно включването на идеите му в устава на управляващата партия прави китайския президент най-влиятелния лидер след Мао Цзедун.

Си Цзинпин обаче е изправен пред изключително сложни вътрешни и международни предизвикателства, включително все по-трудните отношения със САЩ, севернокорейската криза и икономическото състояние на страната, отбелязва в. "Гардиън".

От няколко месеца насам президентът Си Цзинпин премахваше всички пречки пред оставането си на власт толкова, колкото пожелае. Това му спестява и грижите по избиране на наследник, още повече, че действащотот постоянно ръководство на управляващата партия се състои от лидери над 60-годишна възраст, които така и не приеха следващото поколение, отбелязва френският в. "Паризиен". 

"Мисля, че Си Цзинпин ще стане доживотен император и Мао Цзедун на XXI век", прогнозира политологът Уили Лам от Китайския университет на Хонконг. "Ако здравето му позволи, може да остане на власт 20 години", добавя той. 

След като от пет години поставя свои хора на най-високите етажи на властта, се очаква Си Цзинпин да постигне назначението на своя приближен Ли Чжаншу на поста председател на парламента, смята експертът по Китай Жан-Пиер Кабестан от Баптисткия университет на Хонконг. "Това му гарантира, че промяната на Конституцията ще премине без спънки", добавя той пред в. "Паризиен".

От избирането му начело на Китайската комунистическа партия в края на 2012 г. Си Цзинпин концентрира властта си по начин, невиждан в Китай от четвърт век. Той започна кампания срещу корупцията, при която бяха наказани над милион чиновници. Противниците му смятат, че тя е преди всичко начин за справяне с всички вътрешни противници, пише френското издание.

Перспективата за неограничено по срок управление на Си Цзинпин предизвиква в Китай опасения от ново управление на пълновластен лидер - а в чужбина предизвиква опасения от нова ера на враждебност и липса на сътрудничество, пише в. "Ню Йорк таймс".

Си се опитва да си създаде имидж като добронамерен "баща на нацията", който работи за мирния възход на Китай, но решението на комунистическата партия да му даде възможност за трети мандат предизвиква опасения сред адвокати, университетски преподаватели, журналисти и бизнесмени. Мнозина от тях наблюдаваха с опасения как Си Цзинпин използваше властта си, за да изпрати в затвора десетки дисиденти, да подтиска свободното слово и да засилва контрола над втората по големина световна икономика.

Някои анализатори извън Китай изразяват опасения, че управлението на Си може да доведе до засилване на напрежението между Пекин и Вашингтон, в момент, когато САЩ се готвят да наложат мита на някои китайски стоки, да ограничат китайските инвестиции и да увеличат военния си бюджет, за да запазят превъзходството си пред китайската армия.

В управлението на предишните американски президенти, от Клинтън до Буш и Обама, доминираше становището, че подобряването на отношенията с Китай ще накара Пекин да се приближи към Запада. Вместо това Китай тръгна в обратната посока, отбелязва пред в. "Ню Йорк таймс" Джеймс Ман, автор на книгата "Фантазиите за Китай", в която предсказва подобно развитие на събитията.