/Поглед.инфо/ Въпреки масовата антируска истерия в западните медии, все по-често там се прокрадват „некрасиви“ публикации и репортажи, които разкриват истинското положение на нещата. Ето, че и испанското издание Publico реши да се отдалечи от пропагандата и реши да проведе анализ на случващото се, отговаряйки на въпрос, който интересува мнозина – защо Тръмп играе ролята на безумец? При това така си е свършило работата, че към него не може да се добави нищо особено.

/Поглед.инфо/ Министърът на образованието и възпитанието на Иран Сейед Мохамад Батхаи заяви, че близкоизточната държава може да замени втория чужд език в системата на обучение, който сега е английски с руски. „Политиката на правителството в областта на образованието се заключава в това да разчупи монопола на английския език като втори чужд език и да включи тук други чужди езици, в частност „руски“ каза Батхаи, предава „Интерфакс“. Според него в сряда се състоя среща с министъра на образованието и науката на Русия Олга Василева, където се обсъждаше въпроса за подготовката на учители в тази област.

/Поглед.инфо/ В отчета си за второто тримесечие Saxo Bank предоставя зловещи икономически перспективи.

/Поглед.инфо/ Съединените щати предполагат, че произведените в Русия системи за противовъздушна отбрана (ПВО) са били абсолютно неефективни по времето, когато САЩ и техните съюзници нанасяха ракетните удари по обектите на Сирия миналата седмица. С такова твърдение излезе официалният представител на Министерството на отбраната на страната Дана Уайт по време на редовния брифинг за журналисти.

/Поглед.инфо/ Много се извинявам, че вместо да споделя радостта си от един незабравим концерт на Силви Вартан в НДК, ще трябва да ви съобщя за наглостта на един човек.

/Поглед.инфо/ МОСКВА /ТАСС/. Великобритания може да бъде наречена „световен рекордьор по геноцид“. Така коментира в четвъртък официалният представител на МВнР на РФ Мария Захарова твърденията на посланика на Обединеното кралство в Москва Лори Бристоу за това, че Русия уж е причастна към редица убийства по поръчка на държавата.

Хороскоп за 22 април 2018

Хороскоп Овен (21 март – 20 април)

За вас нещата ще имат по-сериозно-материално изражение. Това не значи, че и вие ще подходите сериозно към това, което става, но все пак поне се опитайте да не сте големи прахосници.

Хороскоп Телец (21 април – 21 май)

Реализацията на проектите може да се окаже твърде скъпа. Избягвайте да давате обещания. Денят е неподходящ за контакти с хора от чужбина.

Хороскоп Близнаци (22 май – 21 юни)

Мързелива неделя. Ще ви се иска да помечтаете на спокойствие, необезпокоявани от никого. Денят не предполага съществени събития, така че с чиста съвест можете да се отдадете на мечтите си.

Хороскоп Рак (22 юни – 23 юли)

Един приятен ден, в който ще ви се иска да се повеселите с приятели. Оригинални идеи ще ви хрумват по най-невероятни поводи и е добре да ги си записвате, че може да ви послужат.

Хороскоп Лъв (24 юли – 23 август)

Всички ще релаксират, а вие ще си мислите за несвършените задължения. Сериозността е хубаво нещо, но не е днес времето за това. Ако се наложи да се изявявате на обществени места ще имате завиден успех.

Хороскоп Дева (24 август – 23 септември)

Ще се чувствате бодри и изпълнени със сили. Превъзходен ден за излети, разходки, спортни занимания, не го пропилявайте в неща, които бихте могли да свършите всеки делничен ден.

Хороскоп Везни (24 септември – 23 октомври)

Идеален момент да тръгнете нанякъде. Душата ви жадува за нови впечатления, дайте й ги. Днес ще гледате доста по-оптимистично на света и тези, които ви познават има да се чудят какво ви се е случило.

Хороскоп Скорпион (24 октомври- 22 ноември)

В никакъв случай не оставайте сами на днешния ден. Днес трябва да се огледате в очите на другите (в пряк и преносен смисъл). Причината за всяко едно противоречие потърсете най-напред в себе си.

Хороскоп Стрелец (23 ноември – 21 декември)

Докато другите се наслаждават на пролетта, вие сте си поставили куп задачи за вършене. Не се вманиачвайте прекалено в чистота и реда. Днес е подходящ момент да отремонтирате някои неща у дома, вместо да ги изхвърляте.

Хороскоп Козирог (22 декември – 20 януари)

Един лек и безгрижен ден, в който е добре да отхвърлите всякакви грижи и досадни задължения. Най-добре ще ви се отдават любовните дейности, не пропускайте момента, сега е сезонът.

Хороскоп Водолей (21 януари – 19 февруари)

Един ден не блестящ с никакви особени събития. Можете спокойно да се отдадете на домашни занимания. Най-вече ще искате да си починете в непринудена обстановка и сигурно ще успеете да го направите.

Хороскоп Риби (20 февруари – 20 март)

Ден, в който ще ви се иска да свършите доста неща и в крайна сметка май всичко ще остане недовършено. Не се потискайте, днес не е ден за сериозни занимания, забавлявайте се.

Материалът Астропрогноза: Телци не давайте обещания, Лъвове оставете сериозността, Козирози отдайте се на любовта е публикуван за пръв път на Региона Бг.

 Регина Грош, Фейсбук:

 "Използването на военна сила срещу държава, за да се накаже тази държава за нарушаването на международна конвенция, нарушава забраната за прибягване към насилие, която е част от международното право", казват юристите на Бундестага в отговор на въпрос на радикалната лява партия "Левите", която се обяви против военната операция.

В становището си експертите се позовават на декларация на Общото събрание на ООН от 1970 г., подчертаваща, че "при воденето на международните си отношения държавите са задължени да се въздържат от използването на военна принуда". Юристите освен това припомнят, че в миналото Съветът за сигурност на ООН също е отхвърлял използването на военна сила за наказание, определяйки го като "несъвместимо с целите и принципите на ООН".

Правният мотив, предложен от Великобритания, която участва в ударите заедно със САЩ и Франция, не е убедителен, според оценката на германските експерти, до която АФП е получила достъп. Според Лондон международното право позволява ответни действия, за да се попречи на по-големи човешки страдания, и тези условия са били изпълнени след предполагаемата употреба на химически оръжия от режима на Башар Асад.

Има основание да си зададем въпроса дали военните нападения наистина са подходящ инструмент, за да предотвратят други страдания в Сирия, отбелязват германските юристи.

 Контейнери с хлор от Германия и димки от Солсбъри … Ако се вярва на официалната представителка на руското Външно министерство Мария Захарова, излиза, че сирийски правителствени сили са открили подобни неща в завладяното от тях предградие на Дамаск - Източна Гута. На телевизионните екрани се появи и едно сирийско момче, за да разкаже как някакви чичковци платили на хора от град Дума, за да инсценират кадри, показващи последствията от химическа атака. В същото време международните инспектори, които трябва да установят дали в Дума е използвано химическо оръжие, все още не могат да пристъпят към работа. Съществуват подозрения, че сирийските съюзници на Кремъл са заети с това да унищожават следите от химическата атака и сега инспекторите няма да открият нищо, колкото и усилия да полагат.  Дамаск явно иска докаже, че химическата атака е дело на опозицията, но той същевременно е длъжен да подкрепя и инспекторите от Организацията за забрана на химическите оръжия.

Имаше ли „Новичок“? Да, имаше

Няколко дни преди изявлението на Мария Захарова, нейният началник Сергей Лавров заяви, че швейцарски специалисти са опровергали изводите на британските химици за използването на нервнопаралитичната субстанция „Новичок“ при покушението срещу Сергей Скрипал и дъщеря му. По думите на външния министър, сътрудниците в лабораторията в Шпиц, която влиза в състава на акредитираните изследователски центрове на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО), са открили в пробите веществото BZ. Това нервнопаралитично средство не се произвежда в Русия, затова пък - на Запад.  С други думи: Скрипал е бил отровен от западните тайни служби. Лабораторията в Шпиц  незабавно отговори на Лавров  в Туитър. Швейцарците обясниха, че напълно подкрепят изводите на британските си колеги от Портън Даун.

По-късно на заседание на ОЗХО в Хага се изясни, че BZ действително е било използвано - но само за сравняване на пробите с цел по-прецизната идентификация на веществото, използвано в атентата срещу Скрипал. Оказа се обаче, че споменавайки лабораторията в Шпиц, Сергей Лавров е нарушил правилата на ОЗХО, под които се е подписала и официална Москва. Тези правила предполагат анонимност на лабораториите, за да не им бъде оказвано влияние.

Фалшиви новини на конвейр

Руското външно министерство, депутати и телевизионни пропагандатори продължават всеки ден да измислят нови и нови версии за случилото се в Източна Гута и Солзбъри. Също както в историята със сваления малайзийски самолет през юли 2014 година, главната задача е всяко рационално обсъждане на въпроса да бъде потопено в море от лъжи и конспиративни теории.

Основната аудитория на тези пропагандни упражнения живее в Русия. Тя прекалено лесно повярва, че покушението в Солсбъри и химическата атака в Източна Гута са брънка от гигантската провокация на Запада срещу Русия.

Ако беше жив Умберто Еко, авторът на „Махалото на Фуко", сигурно щеше да се кандидатира за стаж в Отдела за информация и печат към руското Външно министерство или в телевизионния канал „Россия". Той навярно би позеленял от яд, че не е успял да измисли толкова „майсторски" сюжет като онзи, който се роди в Москва. А именно: че правителствата на Великобритания и САЩ организират убийства и бомбардировки като фалшифицират всичко възможно с помощта на контролираните от тях медии, полицаи, разузнавачи, дипломати, министри и военни.

Това, което от гледна точка на западните граждани е напълно нереалистично, в Русия се възприема като нещо, което се разбира от само себе си. Там така или иначе са убедени, че целият свят се управлява от Ротшилдовци, световното правителство на масоните, Федералния резерв на САЩ и ЦРУ.

Работата не е в това, че руснаците са бедни, пътуват малко и страдат от постсъветския комплекс за загубеното величие.  Дори заможните и добре информираните руснаци от Москва и Санкт Петебург са готови да повярват и в най-фантастичните версии за злокобната роля на Запада.

В състояние на война с целия свят

Много хора подозират, че както и в случая с „Боинга“, Русия и този път е замесена по някакъв начин в историите с употреба на бойни отровни вещества, но се страхува да си признае, защото иначе изводите на останалия свят за нея биха били страшни. Затова е по-добре да се вярва на теорията за световен заговор. „Крепостта Русия" се намира в състояние на война с целия свят и се придържа към принципа, че на война са позволени всички средства, а жертвите са неизбежни. Главната жертва обаче е авторитетът на Русия в международните организации. Съветът за сигурност на ООН на практика е парализиран от руското вето по въпросите на химическите оръжия. Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) почти единодушно се противопостави на руската позиция.

Изолацията на Русия все пак няма да е тотална. Та нали Западът се страхува от непредвидимостта на Кремъл, която всъщност е основното му оръжие. Но на Русия ще ѝ бъде трудно да излезе от задънената улица, в която се намира - твърде голямо е недоверието на САЩ, ЕС и на целия Запад към Москва. Трета световна война, разбира се, няма да избухне, но ситуацията явно може да бъде спасена само с помощта на инвазия на някакви злонамерени извънземни, както в стария филм „Денят на независимостта“.

Константин Егерт

 Международният валутен фонд (МВФ) трябва да предприеме действия, за да се справи с големите външни дисбаланси, да поиска премахването на търговските бариери и защитата на правата върху интелектуалната собственост, призова американският финансов министър Стивън Манучин, цитиран от Ройтерс.

В изявление пред ръководния комитет на МВФ в събота Манучин заяви, че страни, които имат големи и устойчиви външни излишъци, трябва да направят повече.

„МВФ трябва да се изправи срещу този въпрос, като даде по-голяма гласност и постоянно отбелязва, когато членовете поддържат макроикономически, валутни и търговски политики, които улесняват нелоялната конкуренция или водят до небалансиран растеж“, каза Манучин.

Включеният в изявлението му проблем с интелектуалната собственост следва заплахите от страна на САЩ да наложат мита върху вноса на китайски стоки заради твърденията, че Пекин е присвоил американска интелектуална собственост чрез различни промишлени политики.

"Ние твърдо вярваме, че несправедливите търговски практики в световен мащаб възпрепятстват по-силния растеж в САЩ и в световен мащаб, действайки като трайно съпротивление на световната икономика", каза Манучин.  Той подчерта, че гарантирането, че търговията е свободна, справедлива и реципрочна, ще стимулира световната търговия и ще подкрепи по-силен и по-устойчив растеж".
 

 Днес кралица Елизабет Втора, която е най-дълго управлявалият монарх на Великобритания, навършва 92 години, като Нейно Величество е по-популярна отвсякога сред своите поданици, предава ДПА.

Според анкета, проведена от социологическата агенция YouGov, 76 процента от британците имат позитивно отношение към Нейно Величество.

Елизабет Втора бе класирана миналата година на 329-о място по богатство в Обединеното кралство със състояние, оценено на 360 милиона британски лири /511 щатски долара/.

На рождения си ден кралицата ще присъства на специален концерт, като сред изпълнителите ще фигурират Том Джоунс,Кайли Миноуг, Стинг, Шаги и др., предава Ройтерс.

Гастролите ще преминат под мотото "Парти за рождения ден на кралицата" и ще се състоят в лондонския "Роял Албърт хол".

Концертът донякъде нарушава традицията, тъй като обикновено Нейно Величество чества рождения си ден в тесен семеен кръг.

Преодолявайки редица спънки и предизвикателства през дългия си живот, кралица Елизабет Втора винаги е "поддържала достойнството си, чувството си за дълг и прическата си", заяви навремето актрисата Хелън Мирън, която спечели "Оскар" за превъплъщението си в образа на Нейно Величество във филма "Кралицата". Мирън посвети наградата си на Елизабет Втора. В благодарствената си реч актрисата похвали "куража и постоянството" на Нейно Величество. "Тя винаги е здраво стъпила на земята, с шапка на главата, с чанта в ръката, устоявайки на много, много бури", заяви носителката на "Оскар".

За родената в Лондон на 21 април 1926 г. принцеса Елизабет периодът на формиране се оказва Втората световна война. Бъдещата кралица и по-малката й сестра, принцеса Маргарет, се обучават в домашни условия. Когато баща им става крал през 1936 г., Елизабет се оказва вероятната престолонаследничка. За да се подготви за бъдещата си роля, тя започва да изучава право и конституционна история, както и изкуства, музика, езда и плуване.

През октомври 1940 г., едва 14-годишна, принцеса Елизабет произнася първата си публична реч.

През войната Елизабет прекарва по-голямата част от времето в замъка Уиндзор извън Лондон, вместо в главната кралска резиденция - Бъкингамския дворец в поразената от бомбардировки столица.

През 1947 г. е оповестен годежът на принцеса Елизабет и Филип Маунтбатън, който има гръцко, датско и германско кралско потекло. Сватбата им е няколко месеца по-късно в Уестминстърското абатство в Лондон. Младоженецът получава титлите принц Филип и херцог на Единбург.

Младата принцеса Елизабет, която вече е майка на две деца - принц Чарлз и принцеса Ана, на 25-годишна възраст се озовава в центъра на британския политически живот, след като баща й, крал Джордж Шести, умира внезапно през 1952 г. След като става кралица, Елизабет ражда още две деца - принцовете Андрю и Едуард.

През 1981 г. престолонаследникът принц Чарлз се жени за лейди Даяна Спенсър. Бракът им е белязан от слухове за афера между Чарлз и бившата му приятелка, омъжената по това време Камила Паркър-Боулс, която през 2005 г. стана негова втора съпруга.

През 1992 г. е оповестено, че принц Чарлз и принцеса Даяна планират да се разделят. Това събитие, както и голям пожар в замъка Уиндзор, карат Нейно Величество да нарече 1992 г. "annus horribilis" - "ужасна година" на латински.

Даяна умира в автомобилна катастрофа през 1997 г. Кончината потапя нацията в скръб. Мнозина критикуват кралското семейство, в това число и кралицата, за студенината им към принцесата.

Кралица Елизабет Втора е казвала, че в подобни трудни времена я крепят християнската вяра и максимата "умереност във всичко", изповядвана от кралица Виктория.

 Поколения млади хора във Великобритания може никога да не се сдобият със собствен дом и вместо това да живеят под наем през целия си живот. Това става ясно от изследване на института Resolution Foundation, според което до една трета от представителите на поколението Y (родените между 1980 и 2000 г. - бел. ред.) няма да притежава собствено жилище.

Според института са необходими радикални реформи в сектора на наемите на частни жилища, за да се отговори на търсенето, съобщава онлайн изданието propertywire.com.

Институтът предлага нови данъчни реформи, за да се предотврати собствеността на няколко жилища и да се подкрепи притежаването на дом от младежите наред с подкрепа за местните власти за осигуряване на по-достъпни жилища.
Resolution Foundation предупреждава също, че властите не могат да си позволят да пренебрегват лошото качество и несигурността в сектора на частните жилища под наем.

Наемите на частни жилища растат бързо в последните десетилетия. На 30-годишна възраст 40% от младежите от поколението Y живеят под наем, два пъти повече, отколкото представителите на поколението Х и четири пъти повече от бейби бумърите, когато са били на същата възраст. В същото време достъпът до общински жилища намалява точно толкова бързо, колкото и равнището на собственост на жилище.

С оглед подобряването на предлаганите жилища под наем Фондацията призовава за въвеждането на безсрочни договори за наем като единствена форма на договори в Англия и Уелс по примера на Шотландия. Такива договори са обичайна практика също в Германия, Холандия, Швеция и Швейцария.

Освен това според института трябва да се постигне правилен баланс между нуждите на наемателите и правата на собствениците. Той отбелязва, че собственик може да принуди наемател да напусне жилището, ако не плаща наема, не се грижи за имота или ако собственикът иска да продаде жилището или да заживее отново в него. Той обаче не може просто да прекрати договора за наем с кратко предизвестие без основателна причина.

Институтът предлага още създаването на нови съдилища по жилищните въпроси, които да разрешават бързо споровете между собственици и наематели.

„Жилищните проблеми във Великобритания се превърнаха в пълномащабна криза в последните десетилетия и младите хора поемат бремето, като отделят рекорден дял от доходите си за дома в замяна на живот в по-малко жилище под наем“, казва Линдзи Джъдж, старши анализатор в Resolution Foundation.

„Ако искаме да разрешим веднъж завинаги жилищната криза, трябва да подобрим условията за милионите семейства, живеещи в частни жилища под наем. Това означава да повишим жизнения стандарт и да намалим рисковете, свързани с наемането на жилище чрез реформиране на договорите за наем и стабилизиране на наемите“, допълва тя.

„За да бъде жилищната стратегия ефективна за хората на всички възрасти, тя трябва да включва комбинация от подкрепа за наемателите, купувачите на първо жилище и в крайна сметка равнище на жилищно строителство, което отговаря на нуждите на страната“, отбелязва Джъдж.

 Отдавна планираната визита на Доналд Тръмп във Великобритания отново е на дневен ред, разкрива в. "Дейли мейл", цитиран от БТА.

Очаква се президентът на САЩ да посети Обединеното кралство за няколко дни това лято, давайки силен тласък на отношенията между Лондон и Вашингтон.

Според източник от Уайтхол са набелязани дати в средата на юли, като фаворит е 14 юли.

Очаква се Тръмп да разговаря с премиера Тереза Мей или на "Даунинг стрийт" 10, или в резиденцията Чекърс.

Възможно е президентът да се срещне с кралицата или други представители на кралското семейство, макар че това няма да е държавна визита. Очаква се Тръмп да присъства на срещата на върха на НАТО в Брюксел на 11 и 12 юли и да продължи за Великобритания след това.

Неговата визита във Великобритания, за която най-напред се спомена, когато той встъпи в длъжност пред януари миналата година, многократно беше отлагана или анулирана. Президентът трябваше да дойде през февруари, за да открие новото американско посолство в Лондон, но Тръмп се отказа, защото старото посолство в Мейфеър било продадено евтино. Премиерът Мей беше една от първите чуждестранни лидери, посетили Тръмп в Белия дом, но оттогава отношенията им преживяха бурни моменти. Новите дати за работното посещение ще бъдат импулс за Тереза Мей и признак, че отношенията между "Даунинг стрийт" и Белия дом са се подобрили.

Двамата лидери често и продължително разговаряха по телефона миналата седмица, обсъждайки отговора на химическата атака в Дума. Британски изтребители се присъединиха към САЩ и Франция в ударите срещу военни обекти на сирийския режим, припомня вестникът.

Все още няма фиксирани дати за официална държавна визита, която бе предложена от Тереза Мей, когато тя посети Вашингтон през януари миналата година. Оттогава Тръмп разви близки отношения с френския президент Еманюел Макрон, който го покани като почетен гост на парада на 14 юли в Париж. Тръмп и съпругата му Мелания вечеряха с Макрон и съпругата му Брижит на Айфеловата кула. Британски дипломати започнаха да се тревожат, че французите им отнемат привилегированата роля в отношенията със САЩ. Следващата седмица Тръмп ще бъде домакин на Макрон и това ще бъде първата държавна визита на чуждестранен лидер в Белия дом, откакто Тръмп е негов стопанин.

Британски министри споделили с "Дейли мейл", че има планове Тръмп да се срещне с кралица Елизабет в замъка Балморал, преди да посети едно от двете си голф игрища в Абърдийншър и Еършър. Британските служители се надявали, че отдалеченото кралско имение ще спести на госта неловки сцени с протестиращи демонстранти. Твърди се, че Тръмп проявил интерес да поиграе голф на игрището на кралицата в имението на замъка Балморал в Абърдийншър.

При посещението си в САЩ френският президент Еманюел Макрон ще подари на американския си колега Доналд Тръмп фиданка на дъб, символ на зд...

/lamqta.com/horoskop-za-denq/blog   Овен  Днес ще имате голяма нужда от съвет на приятел. Той ще се окаже много ценен и своевременен, и ще Ви помогне да...

Над Черноморието ще бъде слънчево. Ще духа слаб до умерен запад-северозападен вятър. Ще се затопли и максималните температури ще са между ...

Състояние на автомагистралите:АМ „Хемус“: Област София: Движението по АМ "Хемус" от км 36+170 до км 36+710 в посока София е ограничено поради а...

Креативните снимки на деца са не просто хоби, а индустрия. Майки получават по 250 долара за споделен кадър.Да попаднеш на класация за влияте...

 Онлайн светът си взаимодейства с физическите магазини по напълно нови начини, подхранвайки промените в начина, по който хората пазаруват, твърди Кони Чан, партньор в компанията за рисков капитал от Силициевата долина Andreessen Horowitz.

Чан твърди, че търговците на дребно събират повече данни за пазаруващите и техните навици от всякога. Това се случва както онлайн, така и в реалния свят. Този подход им помага да намират най-добрите начини, за да предлагат точните продукти на потребителите, които биха имали интерес от тях.

„Офлайн светът се оптимизира от онлайн света“, коментира Чан по време на конференция в Хонконг.

Чан даде за пример новата концепция на Amazon за магазините Amazon Go, в които няма касиери. Вместо това покупките се следят от сензори и се ползват алгоритми за машинно обучение, за да таксуват купувачите, да ги следят из магазина и да научават повече за техните навици за пазаруване.

Чан очаква магазините да интегрират все повече изкуствен интелект в процеса на пазаруване като цяло.

По думите ѝ в бъдеще търговските обекти ще позволяват на клиентите да сканират продуктите, за да виждат съдържанието и друга информация, а след това ще предлагат други продукти, насочвайки хората между щандовете. Всичко това ще се случва докато се събира и съхранява информация за навиците за купуване на стоки.

Според Чан целта на търговците е „голям, перфектен профил на клиентите“.

Търговците на дребно от години привличат потребителите във физическите си магазини чрез онлайн реклами, купони и други подходи - част от бизнес тактика, наречена „онлайн към офлайн, а Китай вече е стъпка напред в тази посока.

Така например магазините на Walmart в Китай позволяват на клиентите да плащат за стоките през чат платформата на Tencent – WeChat. След това приложението използва данните за навиците за пазаруване, за да дава други предложения.

"За много търговци това са данни, каквито те не са имали преди“, посочва Чан. 

 В последните две години Европейският съюз е в състояние на неопределеност. В този период неговият приоритет беше просто да оцелее, пише Wall Street Journal.

В средата на 2016 г., след референдума за Brexit, когато спомените от миграционната криза и дълговата криза в еврозоната все още бяха пресни, а подкрепата за евроскептичните партии растеше в допитванията преди предстоящи избори в ключови страни членки, изглеждаше, че ЕС може да се разпадне.

Причината това да не се случи е свързана отчасти с желанието на традиционните политици да работят заедно в големи коалиции и правителства на малцинството, за да държат евроскептиците далеч от властта. Тя е свързана отчасти и с неочаквано силното възстановяване на икономиката и резкия спад на нелегалната миграция, но също и на факта, че лидерите на ЕС се съгласиха да отложат вземането на трудни решения.

Но сега, когато изборният цикъл в ЕС приключи, ако приемем, че новоизбраният италиански парламент успее да сформира ново правителство, което далеч не е сигурно, тези трудни решения вече не могат да бъдат избягвани.

Лидерите на ЕС се ангажираха да опитат да договорят на срещата на върха през юни реформи, които да им позволят да оставят зад гърба си двете най-големи кризи за континента в последното десетилетие.

Въпросът е не само дали ЕС е способен да засили отбраната си срещу бъдещи кризи, а също и  дали тромавият му хибридел модел на колективно вземане на решения и национална политическа отчетност все още може да се справя с все по-сложните общи предизвикателства пред континента.

Първото предизвикателство е да реши дали и как да подсили еврозоната, за да намали риска от нова криза на суверенния дълг.

Предложенията за завършване на банковия съюз в еврозоната, засилване на спасителните програми и създаване на нов централен фискален орган, който да смекчава сътресенията, се обсъждат от години. Френският президент Еманюел Макрон направи дебата още по-наложителен, след като заложи значителен политически капитал на способността си да осъществи амбициозни реформи.

Но вече е ясно, че призивът му за бюджет и финансов министър на еврозоната няма никакъв шанс за успех. Дори предложения за създаване на гаранция за банковите депозити в еврозоната изглеждат обречени предвид различията между страните от Северна Европа и Италия за третирането на суверенния дълг, притежаван от банките.

Подобна безизходица се очертава и по отношение на политиката за предоставяне на убежище на ЕС, където се получи дълбоко разделение между източните и западните страни членки на съюза след миграционната криза от 2015 г.

Старата „дъблинска система“, при която бежанците бяха задължени да поискат убежище в първата страна членка на ЕС, в която са влезли, рухна, след като канцлерът Ангела Меркел обяви, че Германия вече няма да връща бежанците, пристигащи от други страни членки на съюза. Брюксел също така задължи страните членки да приемат квоти за хора, търсещи убежище, за да се намали натискът върху страните на първа линия.

Сега Брюксел се надява да сложи край на тази криза, като въведе реформи, които ще потвърдят отговорността на страните от първа линия за регистриране на бежанци и ще подкрепят усилията на ЕС за охраняване на външните си граници. Реформите предвиждат също връщане на нелегално влизащите в страните членки и извънредни схеми за преместване. Но докато полското и унгарското правителство продължават да се противопоставят на задължително преместване, дипломати от ЕС признават, че тази рана ще продължи да гнои.

Ако тези предизвикателства не бъдат разрешени през юни, това не означава, че ЕС е обречен. Докато икономиката продължава да расте и постигнатите споразумения с турското правителство и либийските милиции поддържат нисък броя на мигрантите, няма причина съюзът да не може да продължи да живее в неяснота.

Но с изборите за Европейски парламент и назначаването на нова Комисия през 2019 г., може да минат две години, преди ЕС да получи нов шанс, а дотогава задачата едва ли ще стане по-лесна. В крайна сметка има много други належащи проблеми, които могат да задълбочат разделенията – необходимостта от договаряне на нов бюджет на ЕС за седемте години след 2020, възможността за съдебни действия срещу Полша, ако Комисията продължава да твърди, че съдебните реформи на Варшава представляват систематичен риск за върховенството на закона и колко тежко да бъде наказана Великобритания, ако преговорите за Brexit се провалят.

Освен това продължителен период на неизяснено положение със сигурност ще засили съмненията в способността на ЕС да изпълнява централната си функция – да намира общи решения на общи проблеми.

Тъй като естествето на общите проблеми се приближава все повече до сърцевината на националния суверенитет, вече не е ясно дали системата на ЕС,предвиждаща търсене на технократски решения, основани на общи правила отвъд обсега на националните политики, все още функционира. Ако не бъдат намерени решения на настоящите предизвикателства, може да се стигне до още по-дълбока неяснота, така че е много вероятно, когато дойде следващата криза, независимо от кой ъгъл, отношенията между Брюксел и националните правителства да се нуждаят от радикално преосмисляне.

 Унгария

Унгария вече от години не е сред близките партньори на канцлерката. Унгарският премиер Виктор Орбан е един от най-отявлените критици на миграционната ѝ политика. Орбан е лидерът на онези държави от Централна и Източна Европа, които се противопоставят на исканото от Меркел преразпределяне на бежанците. Орбан желае една етнически хомогенна Унгария и повече власт за националните държави, вместо за Брюксел. Ангела Меркел го поздрави за преизбирането му, но това беше чисто протоколно. Партията на Орбан „Фидес“ е член на фракцията на ЕНП в Европарламента, но между Меркел и Орбан съществуват огромни идеологически различия. Затова Ангела Меркел е наясно, че Виктор Орбан няма да бъде неин съюзник в следващите години.

Испания

Съвсем друг е случаят с Испания. Страната, управлявана от консерватора Мариано Рахой, беше един от най-тесните европейски съюзници на Германия. Освен това Испания е една от малкото европейски държави без някаква значима дяснопопулистка партия. Но решението на германски съд да освободи сепаратисткия лидер Карлес Пучдемон натовари двустранните отношения. Все пак доверието между двамата правителствени ръководители по отношение на Каталуния не е накърнено. Ангела Меркел винаги е подчертавала, че отхвърля независимостта на Каталуния.

Италия

Ангела Меркел поддържаше много добри отношения с лявоцентристкия премиер Джентилиони и го смяташе за реформатор и европеец. Но след изборите през март ситуацията в Италия се промени изцяло. Партията на Джентилиони загуби изборите и на власт дойдоха евроскептици и десни популисти - от движението "Пет звезди" и от "Северна лига". Те веднага дадоха да се разбере, че не ги интересуват стабилизационните критерии на ЕС, въпреки че Италия е затънала до гуша в дългове. Макар и да не е ясно какво точно правителство ще бъде съставено в Италия, Рим ще бъде труден партньор за канцлерката Меркел.

Австрия

От декември в Австрия управлява консерваторът Себастиан Курц в коалиция с дяснопопулистката „Партия на свободата“. Тя не прокламира повече излизането на Австрия от ЕС, но си остава евроскептична. Австрийската коалиция ще се противопоставя на всички опити да се отпускат повече влияние и пари на Брюксел. От друга страна Австрия остава надежден партньор на Германия в стабилизационната политика. Виена обаче е против миграционната политика на канцлерката Меркел. Още като външен министър Себастиан Курц спомогна за затварянето на т.нар. Балкански маршрут. Освен страните от Вишеградската четворка, никой друг европейски политик не води толкова твърда антимиграционна политика както Курц. Ангела Меркел трудно ще постигне компромиси с него по този въпрос.

Великобритания

Ангела Меркел изрази огромно съжаление от решението на британците да напуснат ЕС. Прагматизъм вместо идеология, откритост вместо капсулиране, стабилна икономика вместо трупане на дългове. Тези основни принципи са близки на Ангела Меркел и на ХДС. Великобритания, която е втората по големина икономика в ЕС, вторият по големина донор в Общността и ядрена сила с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, беше един от най-силните съюзници на канцлерката. И след Брекзита Великобритания ще си остане добър партньор на Германия. Загубата за европейската политика обаче ще е голяма.

Холандия и другите държави от Севера

Холандия по традиция е един от най-важните съюзници на Германия. Винаги, когато е ставало дума за отворени пазари, свободна търговия, конкуренция или за стабилни държавни бюджети, холандското правителство е стояло на страната на Берлин. Датчаните, шведите, ирландците и балтийците мислят по същия начин. Поне в това отношение те са естествени съюзници на канцлерката. Всички те обаче са загрижени за новия курс на германската европейска политика. Този курс на канцлерката предвижда увеличаване на европейския бюджет. Ако ли пък се наложат вижданията на  френския президент Макрон, еврозоната ще получи собствен бюджет и общ европейски финансов министър. Всички северни страни отказват категорично да прехвърлят тези компетенции на Брюксел. Те се опасяват, че ще трябва да плащат за неразумната икономическа политика на другите. През март осемте северни държави дори излязоха със съвместна декларация по този въпрос и Ангела Меркел не може да я игнорира.

Франция

И под управлението на Еманюел Макрон Франция остава неразделен партньор на Германия. Така поне федералното правителство и Елисейският дворец представят нещата. Голяма част от германските политици, смятат, че Макрон е последната надежда за спасяването на Европа. Изненадващата му победа преди по-малко от година срещу Марин Льо Пен предизвика всеобща вълна на облекчение в Берлин. Макрон минава за носител на надежда за нов европейски подем. Това дори е вписано в германския коалиционен договор. Но Макрон все още очаква ясен отговор от Берлин на своите реформаторски идеи за еврозоната. В Берлин пък растат съмненията, че всъщност става дума за прехвърляне на финансовото бреме върху гърба на германските данъкоплатци. Еманюел Макрон е под засилен натиск и в самата Франция. Последните стачки показват колко силна е съпротивата срещу неговата програма за либерализиране. А след една година предстоят избори за Европарламент. Съществуват опасения, че в него могат да влязат нови представители на дяснопопулистки и евроскептични партии.

Остава много малко време за постигането на успех, който да убеди гражданите в истинската стойност на ЕС. Независимо от всички различия, Меркел и Макрон са единни в желанието си да работят за издигането на Европа. За да го постигнат, те са зависими един от друг и то повече от всякога.

 Речта на Еманюел Макрон пред Европейския парламент даде стартовия изстрел на кампанията за европейските избори през 2019 г. Но след като изслушахме това красиво слово, ние пак не разбрахме дали президентът ще се опита и в Европа да направи онова, което направи във Франция преди година: да разбие политическите партии и да създаде нова проевропейска платформа в опозиция на настоящото статукво. Дали ще рискува да хвърли ръкавицата към дясно центристките партии, които в момента са на власт в повечето европейски държави, и по този начин дори да се смрази с канцлерката Меркел? Как в крайна сметка смята да се справи с нарастващото напрежение между Източна и Западна Европа? И не на последно място: по какъв начин възнамерява да инжектира нова демократична енергия в европейския проект, и по-специално в онези страни, в които хората четат речите му в превод?

Във Франция политиката и поезията вече от векове са в щастливо брачно съжителство и Еманюел Макрон остава верен на тази семейна традиция. Той показа, че драмата му лежи на сърцето: когато говореше за новата "гражданска война" в Европа и за опасностите от национализма, Макрон ефектно възкликна, че не желае да принадлежи към едно "поколение от сомнамбули". И притесни политическите си опоненти от европейското дясно, защитавайки европейските ценности не само срещу посегателствата на авторитарни властници извън ЕС (разбирай Русия, Китай, Турция), но и срещу антилибералите у дома (разбирай Унгария, Полша). Той спечели точки и с политическия си прагматизъм, доколкото се отклони от класическите федералистки нагласи на прогресивните среди във Франция и не се застъпи за Съединените европейски щати, а вместо това предложи общоевропейски дигитален данък, който ще подсили Брюксел.

Предпазлив визионер

Френският лидер явно е решил да влезе в ролята на предпазлив визионер. За своите предпочитани политически опции той говори по-скоро с намеци, отколкото в прав текст. Като реторика речта му беше мощна, но всъщност най-забележително в нея беше премълчаното. Макрон подмина с подозрително мълчание например въпроса за реформите в еврозоната, който беше централен в речта му в Сорбоната миналата година. Това мълчание е ясен сигнал за трудностите в германско-френските преговори за Европейски валутен съюз. Той почти не засегна позицията на Европа по отношение на свободната търговия и остана политически уклончив както по въпроса за справяне с миграцията, както и за отношенията между Европа и Съединените щати.

Генерал Дьо Гол навремето беше казал, че истинският лидер винаги крие в ръкава си някаква изненада, която другите не могат да схванат, докато в същото време тя предизвиква у публиката задъхан възторг. Изненадата в ръкава на Макрон беше посланието му за бъдещето на европейското разширяване. "Аз не искам Балканите да се обърнат към Турция или Русия", каза френският президент в Страсбург. И веднага добави обаче, че не иска и такава Европа, която макар още сега да  функционира трудно с 28, а утре дори само с 27 страни-членки, въпреки това смята, че може да продължи със същата галопираща скорост напред и скоро да обединява 30, ако не и 32 държави при същите правила.

Изявление с взривоопасен потенциал

Макрон постави пръст в раната и мнозинството европейци сигурно ще се съгласят с него, че няма никакъв смисъл да се говори за разширяване, ако не е ясно какъв точно ЕС искаме да разширяваме. В момента определено няма никакъв ентусиазъм за разширяването на Евросъюза, независимо дали с държавите от Западните Балкани, с Турция или с Украйна. Ако се проведе допитване, мнозинството европейски гласоподаватели със сигурност ще кажат, че по-скоро предпочитат ЕС да се свива, отколкото да се разширява. Но като практическо въздействие това послание на Макрон беше истинска политическа катастрофа. Да, патетичното възклицание на Жан-Клод Юнкер, че единствената алтернатива на интеграцията на Балканите е нова война в региона, може да се пренебрегне като типичен пример за баналността като последно убежище.

Иван Кръстев

Истината е обаче, че изявлението на Макрон съдържа взривоопасния потенциал да влоши допълнително положението в региона. България, която в момента председателства ЕС, има пълното право да упрекне френския президент, че на фона на неговото изявление старателно подготвената среща на върха за Западните Балкани през май започва да звучи като лош виц. Европейската комисия пък има пълното право да тълкува неговото изявление като нож в гърба. А проевропейските реформатори в региона имат пълното право да обвинят Макрон, че подкопава позициите им.

"Конструктивната двусмисленост" - дълго време точно това беше предпочитаната брюкселска стратегия по отношение на Балканите. Европейските политици обичат да повтарят, че когато става дума за приемането на страните от Западните Балкани в ЕС, единственият въпрос е "кога". В действителност никой в ​​Брюксел или в Белград не вярва, че през 2025 г. някоя от страните в региона ще бъде член на ЕС. Независимо от това досегашната игра на Брюксел се наричаше „Държим вратата отворена за Балканите", а Макрон реши да затръшне тази врата - поне за момента. И никой не може да го упрекне за това. Можем обаче да го упрекнем за друго: той „замрази" разширяването, без да предложи някаква алтернативна, и така едновременно влоши кризата на Балканите и отслаби позицията на ЕС в региона. Стана ясно и още нещо: когато се обръща към европейците, Макрон всъщност визира единствено избирателите в Западна Европа.

Иван Кръстев  е ръководител на Центъра за либерални стратегии в София, изследовател в Института по хуманитарни и социални науки (IWM) във Виена. Основател и член на Европейския съвет за външна политика. От 2015 г. насам Кръстев редовно публикува анализи замеждународното издание на „Ню Йорк Таймс". Настоящата статия е писана специално за Дойче Веле.

 Жулиет и Пиер прекарвали приятна ваканция, когато се случила драмата. Пиер починал, тласкайки цялото семейство към порочния кръг на финансовата нестабилност. Жулиет, която не разполагала със спестени пари, не била в състояние да плаща наема си, а децата й не получили стипендия за обучение, пише френското икономическо издание Les Echos.

Заплахата за изгонване от жилището бързо се появила в пощенската й кутия. Жулиет била принудена да почука на вратата на благотворителната организация Caritas.

Лоранс живее в Нюшател. Дълго време животът за нея е „финансово безгрижие, Mercedes и Louis Vuitton”. Загуба на работата, безработица, край на правата... Днес Лоранс трябва да живее с 2 хил. франка на месец в страна, където разходите за живот са сред най-високите в света, а минималната брутна заплата е около 4 хил. франка на месец (3400 евро) за 42-часова работна седмица.

Финансовите затруднения за Лоранс се натрупват и водят до фалит. На 61-годишна възраст тя очаква да получи пенсията си, „за да се почувства по-добре и да може най-сетне да излезе от статута си на изключена от обществения живот“.

На 21 години Ноеми е майка на две момичета на пет години и на четири месеца. Тя работи в млечната индустрия, а приятелят й е хлебар. Двамата имат нетен общ доход от 7 хил. франка. След като платят наема, здравните си застраховки, данъците и транспортните си разходи, в края на месеца не им остава почти нищо. „Не се смятаме за бедни, но и не печелим достатъчно, за да живеем в страна на богаташи“, казва Ноеми.

Юбер е разведен мъж с деца, който живее във Веве, един от градовете на Швейцарската ривиера близо до Женевското езеро. Той работи като шофьор и печели нетна заплата от 5100 франка. След като извади разходите за храна и за други основни нужди, той трябва да затяга коланите. „Сега сме 19-о число от месеца, а ми остават 30 франка. Живея в затвор без решетки. Поисках социални помощи, но ми казаха, че печеля твърде много. Системата сериозно куца“, казва Юбер.

Над 7% от населението

Жулиет, Лоранс, Ноеми, Юбер...Все повече хора в Швейцария живеят като отритнати от обществото. Според официалната статистика през 2015 г. 570 хил. души в страната са живели под прага на бедността, или 7% от населението. Техният брой постоянно расте – с половин пункт повече само между 2014 и 2015 г. През 2015 г. прагът на бедността е бил средно 2239 франка на месец за един човек и 3984 франка на месец за домакинства с двама възрастни и две деца под 14-годишна възраст.

Тези данни обаче са само върхът на айсберга на бедността в смятания за проспериращ швейцарски океан. 14% от швейцарците са застрашени да изпаднат в бедност. Един на всеки четирима швейцарци, участвали в неотдавнашно допитване, твърди, че няма нито един франк в джоба си в края на месеца. 37% от швейцарците нямат възможност да спестяват. Други затъват в дългове (през 2013 г. 18% от гражданите на страната са имали закъснели плащания) или са принудени да се обърнат към социални служби или благотворителни организации. В социалната служба в Швейцария броят на внесените молби се е удвоил за десет години.

„Работещи бедни“

Несъмнено най-учудващ е случаят с работещите бедни, които през 2015 г. са 145 хил. Това са предимно сезонни работници в хотелиерството и ресторантьорството или в малките предприятия, но не само.

Неправителствената организация Caritas раздробява бюджета на средностатистическо семейство в  Женева, състоящо се от двама възрастни и две деца на девет и две години, което е прибегнало до услугите й. Мъжът работи на пълен ден, жената на половин ден – често срещан случай в страната.

Двамата заедно получават нетна заплата от 7140 франка, включително семейните надбавки. В същото време наемът в Женева достига 2100 франка, разходите за задължителната частна застраховка – 1210 франка, таксата за забавачницата и стола – 200 франка, разходи за телефон – 200 франка, медицински разходи – 200 франка, обществен транспорт – 140 франка, вода и електричество – 90 франка, гражданска отговорност – 30 франка и стоматологични разходи – 500 франка. Така семейството остава с малко над 400 франка за храна, дрехи и забавления на седмица, ако не се смятат разходите за автомобил, ваканция или спестявания. То не може да се справи с непредвидени разходи от 2500 евро, какъвто е случаят с над един на петима души в Швейцария (21,7% през 2015 г.).

Несправедливо разпределение

Швейцария е на второ място по среден брутен вътрешен продукт на човек от населението в Европа след Люксембург. Колективно тя е богата страна с безработица, която не надвишава 3%. Но тази реалност крие постоянно нарастващия брой на бедните хора в процъфтяващата икономика. Нови близо 40 хил. души са били застрашени от бедност миналата година, като броят им на практика се е удвоил за десет години.

„През 2018 г. растежът на икономиката трябва да достигне 2,3%, но ръстът на заплатите ще се задържи в порядъка между 0,5% и 1%. Преразпределението на богатството не функционира“, казва Жак-Андре Мер, вицепрезидент на профсъюза Travail.Suisse.

„В последните шест години заплатите на служителите са нараснали с 3,7%, а тези на ръководните кадри – със 17%. Пропастта се разширява, хората с малки доходи са постоянно на ръба на бръснача и изнемогват под бремето на растящите здравни застраховки. Това е бедствие“, допълва Мер, който е и депутат от Нюшател. Градът е шампион в социалните помощи.

Равнище на бедност

„Равнището на бедност в Швейцария е най-ниско в Европа, а в тази страна социалните помощи са най-много. Системата не трябва да е твърде лесна, необходими са стратегии за излизане от нея“, казва икономистът Стефан Карели от Международния институт за управленско развитие.

В хранителните банки раздадените храни са се увеличили с 38% за две години. Кантоните в централната част на страната разпределят всяка година хранителни стоки за над два милиона франка. „74% от хората, които се възползват от тях, са семейства, от които 35% са с един родител“, казва Фабиен Жуно, който отговаря за комуникацията.

Бедността в Швейцария е двоен проблем. „За нашата култура не е присъщо да искаме помощ. При нас съществува истинско табу относно бедността. Искането на социална помощ се смяташе за унизително. Но това е на път да се промени, особено на фона на увеличаването на работещите бедни“, казва Жуно. Той съжалява за масовото отхвърляне от населението на универсалния доход през 2016 г., който според него „щеше да разреши проблемите“.

/Поглед.инфо/ В Армения отново има Майдан, начело на който на практика са познатите лица от либералния и проевропейския лагер. На 18 април те обявиха „кадифена безкръвна революция“, както по-рано за това крещяха в Грузия и Украйна. Но именно тази „безкръвна революция“ в крайна сметка може да доведе до най-страшното клане в региона за последните 100 години.

/Поглед.инфо/ Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон по време на срещата си в Берлин не постигнаха никакви резултати по въпроса за реформирането на ЕС, съобщава Deutsche Wirtschafts Nachrichten. Позициите и предложенията на двете страни са различни и затова е необходим компромис и Германия е готова да се съгласи с някои от исканията на Макрон, възможно в далечното бъдеще.

/Поглед.инфо/ Във Вашингтон се състоя среща между съветника на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън и посланика на Русия Анатолий Антонов, съобщава The Hill. Както посочва изданието, Болтън е изразил желанието на своето правителство да се подобри координацията с Москва.

/Поглед.инфо/ Парижката преса е възмутена от фиаското, постигнато от френските фрегати в сирийската операция. От 16 насочени към Сирия ракети излитат само дузина. Попитаните от вестник „Взгляд“ източници от руския военно-промишлен комплекс защитиха своите френски колеги. Фрегатите са стреляли с новата ракета MdCN, които са получили така бойно кръщене в Сирия. За нова ракета това е нормален резултат, смятат те.

Признат е от израелския институт “Яд Вашем” за един от 20-те български праведници През ноември 1943 г. един млад мъж е арестуван, защото е фалшифицирал документи, за да спаси любимата си. Тя е еврейка и “българското име” я спасява от трудов лагер или изселване. Мъжът обаче е осъден на две години затвор.

България е на втора позиция по дял на новородени извънбрачни деца в страните-членки на Европейския съюз, показват данни от анализ на Евро...

Условията за решаване на спора за името са по-добри от всякога, заяви македонският премиер Зоран Заев, цитиран от БНР. По думите му, дори ...

Руският журналист Николай Андрущенко, известен като противник на Владимир Путин, почина след жесток побой, съобщи Дойче веле. 73-годишн...

През нощта ще бъде ясно и в повечето райони ще е почти тихо. Минималните температури ще са предимно между 5 и 10 градуса, в София - около 5 гра...

39 секунди бяха необходими на британската боксова суперзвезда Амир Хан, за да нокаутира канадския си съперник Фил Ло Греко при завръщането си на ринга след двугодишно отсъствие.

Това се случи на голяма гала вечер в Ливърпул, като двубоят между Хан и Ло Греко беше централен и оправда очакванията, макар и да продължи твърде кратко.

Британецът тръгна експлозивно и засипа Ло Греко с удари още от началния гонг. Хан пласира ляв прав, последван от прав десен, ъперкът, комбинация от ляво и дясно кроше и Ло Греко падна на ринга в нокдаун.

Канадецът се изправи и тръгна напред, но бързо беше довършен край въжетата, като изпадна във втори нокдаун и реферите сложиха край на всичко в този мач 39 секунди след началото му.

"Чувствам се по-добре отпреди 3 години. По време на подготовката си се боксирах с олимпийци, млади и гладни професионалисти, които се пробваха да ме поставят под напрежение. На 31 съм, това са най-добрите години в кариерата ми. Надявам се да не допускам грешките от миналото, които ми пречеха", коментира Хан.

Тази година тържествата са посветени на император Адриан Милионите жители на Вечния град празнуват римската Коледа, или Dies Romana на латински. Така се нарича денят, в който се смята, че е роден Рим – на 21 април преди 2771 г. Кулминацията на тържествата е в неделя, въпреки че те започнаха още на 18 април.

"Въоръжени мъже: Изкуството на войната" започва тази вечер, от 22:45, по Viasat Explore.

Известният холивудски екшън актьор Дани Трехо ("От здрач до зори") е домакин поредицата, която чества благородните занаятчии. В епизодите ще видите емблематични оръжия, играли ключова роля в паметни сцени от филмите, видео игрите, комиксите и телевизията.

Майсторите занаятчии умело възпроизвеждат оръжия и брони и пресъздават исторически, модерни и митологични произведения на военното изкуство, на които експерти търсят приложения в реалността.

За четвърта поредна година "Барселона" спечели Купата на краля. Каталунците триумфираха в надпреварата за рекорден 30-и път след гръмка победа с 5:0 срещу "Севиля".<br /><br />На "Уанда метрополитано" в Мадрид "Барселона" имаше огромно превъзходство, като два гола вкара Луис Суарес, а по един добавиха Лионел Меси, Андрес Иниеста и Филипе Коутиньо.<br /><br />С успеха каталунците направиха скок към дубъл в Испания. Те се нуждаят...

Фенът на "Левски е неосъждан, роден е през 1993 г. Йордан Исаев е името на задържания за хвърлянето на бомбичка по време на мача ЦКСА-"Левски" на 18 април, научи "24 часа". Тогава пострадаха жандармеристите Гергана Зашева и Петър Иванов. По данни на "24 часа" Исаев се е предал сам. Той е роден през 1993 г. и е неосъждан.

За четвърта поредна година Барселона триумфира в Купата на Краля, което се случва за първи път в тяхната история. Каталунците буквално смачкаха Севиля на финала, печелейки с 5:0. Доминацията на Барса започна от самото начало и продължи до края на срещата. Севиля пък не намери начин как да се противопостави на вдъхновения си съперник. Луис Суарес отбеляза две попадения в 14' и 40', Лионел Меси в 31', Иниеста в 52', и Коутиньо от дузпа в 69'. Това може би ще е последният финал за иконата на ката

Каталунците разпиляха своя съперник

Яне Сандански /1872 – 1915/ е роден на 18 (30) май 1872 г. в полите на Пирин, в село Влахи, край Кресна. Той е третото (и последно) дете от семейството на Иван и Милка Сандански. Името Яне идва от гальовното умалително на името на баща му. След потушването на Кресненско - Разложкото въстание семейството му избягва в България. Живеят за кратко в Горна Джумая, а после се заселват в Дупница. Там учи до 2 клас на класното училище. През 1892 г. е взет за войник. Служи в 13 пехоте

Един от най-обсъжданите български филми ще бъде прожектиран днес от 17:30 часа в Дома на киното.

Филмът "Да живее България" на Адела Пеева фокусира вниманието на обществото върху един сериозен проблем – възраждането на екстремния национализъм у нас.

В продължение на три години е проследено развитието на няколко младежи от София, Стара Загора и Пловдив, които определят себе си като патриоти и по-често като националисти. Водени от патриотични чувства и желание да утвърдят собствената си идентичност, тези млади хора прекрачват тънката граница между патриотизма и откровения национализъм. Безразличието или нескритата подкрепа на „възрастните“ ги лишават от коректив, а това означава, че в България днес расте поколение, склонно към шовинизъм и агресивен национализъм. Всички те смятат, че бъдещето им принадлежи. Въпросът е обаче: какво бъдеще да очакваме ние? И още: Къде е границата между патриотизма и национализма? Кога и как започва осъзнаването в патриотизъм и как – в национализъм? Кой участва в това осъзнаване: учители, родители, приятели, хора на духовността, местното управление?

Един от най-обсъжданите български филми ще бъде прожектиран днес от 17:30 часа в Дома на киното.

Филмът "Да живее България" на Адела Пеева фокусира вниманието на обществото върху един сериозен проблем – възраждането на екстремния национализъм у нас.

В продължение на три години е проследено развитието на няколко младежи от София, Стара Загора и Пловдив, които определят себе си като патриоти и по-често като националисти. Водени от патриотични чувства и желание да утвърдят собствената си идентичност, тези млади хора прекрачват тънката граница между патриотизма и откровения национализъм. Безразличието или нескритата подкрепа на „възрастните“ ги лишават от коректив, а това означава, че в България днес расте поколение, склонно към шовинизъм и агресивен национализъм. Всички те смятат, че бъдещето им принадлежи. Въпросът е обаче: какво бъдеще да очакваме ние? И още: Къде е границата между патриотизма и национализма? Кога и как започва осъзнаването в патриотизъм и как – в национализъм? Кой участва в това осъзнаване: учители, родители, приятели, хора на духовността, местното управление?

Яне Сандански е безспорно един от най-интересните образи в историята на българското националноосвободително движение.

Възхваляван и заклеймяван от своите съвременници, обект на различни становища от страна на историците, той е от онези хора, които през целия си съзнателен живот показват сложността на човешката личност.

На тази дата през 1915-та година Яне Сандански е убит от засада край Мелник.

Прочетете още от "Българска история" - Яне Сандански – революционерът със спорен принос