Американското правителство продължава да прави безпрецедентно големи разходи в опит да оправи икономиката, която пострада от икономическата криза. За да финансира тези разходи, Чичо Сам тегли заеми под формата на новоемитирани облигации с различен матуритет.

Може би познавате Анжел Вагенщайн благодарение на киното, където безспорно е оставил своята диря. А може би сте чели някои от неговите книги и сте добили поне малка представа за това що за човек се крие зад това име. Днес, Джеки, както е по-известен сред близките си, се завръща за да ни прегърне през рамо и да ни върне назад във времето, за да разкаже най-значимите моменти от своя живот.

В новата си книга „Преди края на света. Драскулки от неолита”, той ни кара да крачим в три епохи, да следваме смелите му и често безразсъдни стъпки из трите политически системи, с които се е сблъскал. И измежду драскулките, както сам ги нарича, се усмихва като човек, който е научил достатъчно за цялото това време, в което е живял, в пълния смисъл на думата.

Макар разказът да върви хронологично, Вагенщайн твърде често си позволява вметки, които прерастват в една, две и дори три страници. Обогатявайки по този начин картината на живота си, той отвежда във времената, когато е бил хлапе в красивия и романтичен Пловдив.

Носталгичните сцени от детството обаче бързо се заменят от спомените за насилието по време на Втората световна война. Като активен участник в борбата с нацизма, Вагенщайн споделя спомените си за антихитлеристката коалиция, за Съпротивата, за „проклятието” да си евреин в един свят, където предателството и ужасът са ежедневие.

Измежду потракването на веригите в затвора, въжделенията и смъртната присъда, издадена му от фашистките власти, се прокрадва онази младежка искра. Искрата, която вдъхва живот на драскулките.

Безспорно Анжел Вагенщайн е човек с ясно формулирана в главата си позиция, която не крие от света. Той не се страхува да даде оценка на три режима, в които открива множество недостатъци. Джеки не крие страховете си, особено тези, таени дълбоко заедно с мисълта за момента, в който е трябвало да увисне на бесилото.

„Преди края на света. Драскулки от неолита” всъщност е разказ за битките със Системата и за битките със самия себе си, в които горчивият вкус от преживяното трудно може да те напусне.

Въпреки всичко това днес писателят и сценарист продължава да носи в себе си онази истинска отдаденост на киното, с което се свързва за цял живот.

Около една трета от книгата представлява интересен разказ за зараждането на българското кино, за премеждията, успехите и неуспехите му. Прелиствайки страниците, ще успеете да си направите доста приличен списък с български филми, които да гледате, ако сте пропуснали като мен.

За финал трябва да вметна, че не веднъж и два пъти ще се чудите на чувството за хумор на Вагенщайн, който успява да ви усмихне дори в моментите, в които разказва истории, от които побиват тръпки. Именно в това се крие тайната му - да разкаже за киселото чрез сладкото и да преобърне представите ви за всичко.

 

През 1977г., Евгений завършва в бившия ВИИ „Карл Маркс” висше икономическо образование, специалност „Икономика на транспорта”, но любовта му планините и природата отрежда по-различен път. Като планинар, алпинист, планински водач и пътешественик, той кръстосва не само България, но и голяма част от Балканите, Европа, Азия, Африка и Южна Америка. През 1992г. става един от първите 5 дипломирани професионални планински водачи в България и оттогава неизменно практикува любимата си професия. Три години по-късно, Евгений ръководи филмова експедиция, която заснема едни от най-хубавите български документални филми на хималайска тематика. Някои от по-известните върхове, които е изкачил като планински водач или алпинист са Килиманджаро, 5895м, Африка, пик Корженевска, 7105м, в Памир и Монблан, 4810м, в Алпите.

. . .

Аз и планината …

Като пионерче, преди мнооооооого години, бях на лагер на летовище Паниците, над Калофер, и готвачът на лагера, стар планинар, качваше всяка смяна на Ботев връх, 2376м - първенец на Стара планина. Качи ни и нас и оттогава  „превъртях”…

Какво е хубавото на планината ?

Много философски въпрос. Планината е любов! А върви обясни защо обичаш нещо или някого - със сигурност ще изредиш някое и друго качество, но най-важното си остава тръпката, която е в теб, и която трудно се обяснява.

Две места от българските планини, които всеки задължително трябва да посети са …

Ще ме извините, но не мога да се огранича само с две.

1. Района на хижа Рай с Райските скали, Райското пръскало, Южния Джендем в Стара планина, под връх Ботев. Не случайно „рай” се повтаря толкова пъти.

2. Мальовишката долина в Рила.

3. Връх Мусала - първенецът на Рила, България и Балканите.

4. Циркуса на 7-те Рилски езера в Рила.

5. Тевното езеро в Пирин.

Препоръчайте ни добро четиво за хора, които се интересуват от планинарство.

Сещам се за няколко сайта: BG Trekking - това е сайтът на нашата фирма, Summitpost - за цял свят, Планинската спасителна служба и един за Хималаите -Everestnews, и последно моят блог: trekking.blog.bg

Ето и някои култови заглавия:

„Планини и хора”, Стефан Попов - философия на планинарството. „Върхове”, Сандю Бешев - летопис на българския алпинизъм; „Водач на свръзка” и „Голямата цепнатина”, Роже Фризон Рош - това класика в жанра; „Докосване до пустотата“ с едноименния филм, обявен за най-добър  планинарски филм за всички времена.

За какво ще ни разкажете на Миксер Планина?

За моето пристрастяване към планината, за това с което се занимавам като професионален планински водач, за опазването на планинската природа. Дано ми стигне времето

. . .

Миксер ПЛАНИНА е на 8 февруари, в + това. Регистрирайте се ТУК

Специализираният наказателен съд (да не се разбира нито като Спецсъдът, нито като съдът „Антимафия“) светкавично е наврял в миша дупка наркобизнеса. Както съобщава сайтът news.bg, “Специализираният наказателен съд продължава със светкавичните присъди. След като преди дни приключи делото срещу украинския мафиот Степан Кара само за 1 час, днес присъда беше издадена за по-малко от 20 минути.”

Като съвестен данъкоплатец не мога да не съм доволен, че с моите пари правосъдието е станало бързо и неизбежно. Мафията е на изчезване, скоро и в склада няма да остане. Осъденият днес бил хванат с 0.54 грама наркотични вещества, на стойност 3.24 лева. Помислих си дали да не се усъмня в смисъла от съществуването на този съд, ако той ще се занимава с квартални хулигани, но бързо се отказах. Причината е, че нямам имейл адрес на съда, за да попитам дали мога да публикувам съмненията си. Вчера председателят на съдя Георги Ушев поиска всички текстове по темата да бъдат изпращани предварително, защото както обясни пред „Капитал Daily” “Трябва да имаме механизъм заглавията да казват това, което ние искаме.“

Затова много моля, ако някой има адрес на съда, да ми помогне, за да изпратя съмненията си и след като ми ги върнат редактирани, ще ги публикувам. 

снимка: mediapool.bg

Светът се промени през 2011 г. Повечето хора може би все още не го забелязват, защото промяната не е по улиците. Тя е в интернет, в социалните мрежи, блоговете и форумите. Тя е там, където се лее свободното слово и мнението на хората има по-голямо значение от марки, патенти и корпоративни интереси. Тази промяна предизвика Арабската революция и движението „Окупирай Уолстрийт”. Благодарение на нея, поне засега, в България не се добива шистов газ. Тази промяна, предизвикана от свободата на интернет, научи хората да се интересуват, да четат, да знаят и да протестират. За първи път в историята човечеството започва да мисли само и да къса нишките на кукловодите. Някои хора, като Паулу Коелю, вече прегърнаха промяната и се възползват от нея, като рекламират книгите си в пиратски сайтове. Хората на изкуството започнаха да разбират, че интернет не ги ощетява, а ги прави още по-популярни. Други обаче се уплашиха и в желанието си да спрат промяната са готови да върнат света с десетилетия...

Надежда Савова, основател на първата „Хлебна къща” и председател на Международния съвет на самодейните средища, се срещна с Дилма Русеф в бразилския град Камасари   На 30 януари в град Камасари на бразилския щат Баия се срещнаха две известни българки с габровски корени – президентът на Бразилия Дилма Русеф и Надежда Савова, основател на първата „Хлебна къща” и председател на Международния съвет на самодейните средища – мрежа от културни центрове в над 50 страни по света. Надежда пристигна в Бразилия като участник в Световния конгрес по екология в град Салвадор, където ще представи ...

Поради много изкривени и заблуждаващи публикации на традиционните меадии и на официални лица, вкл. министър-председателят, публикувам "ACTA - текст и коментар" от блога "Луд на шарено се радва", защото кратко, точно и разбираемо за всеки обяснява същността на проблема:

Иван Иванов е роден на 24 юли 1945 г. в Пловдив. Депутат е от ДСБ вече в няколко парламента. През 1968 г. завършва Техническия университет в София, магистър по Електроизмервателна техника, после е асистент и доцент във висшето училище. През 1999 става член на Академичния съвет на Техническия университет. Иванов е енергиен експерт. - Господин Иванов, откъде се получи недоразумението с АКТА и всъщност планирано ли беше то, или беше гаф на управляващите? - Споразумението АКТА по същество вече трета година се обсъжда на различно ниво и се търси начин да бъде подписано от страните членки на ЕС, както и от други страни в света. Искам веднага да отбележа, че през 2010 година на два пъти Европейският парламент приема нарочни резолюции, с които отбелязва, че споразумението е забулено в тайни, непрозрачно и не гарантира основни човешки права на гражданите на ЕС и не се знае дали напълно съответства на общото законодателство на съюза. България сложи подписа си под споразумението преди...

Герб гласува парламентарна комисия, която ще провери случаите на полицейско насилие. Всички проверяващи са от Герб, тоест сами ще се проверяват. Депутати рекрутирани от Цветан Цветанов ще му задават въпроси, заедно с независими депутати, декларирали принадлежност към Герб. Така се проверява полицейски произвол от това правителство. Проблемът ще се замете и ще последва нова вълна [...]

Бяхме в хола - баща ми, майка ми, брат ми и аз - когато по радиото казаха, че войските на Вермахта са минали западната граница на Полша. Два дни по-късно Великобритания и Франция обявиха на Германия война. Длъжни бяха, разбира се. Психопатът в Берлин, обсебен от видения за свят на арийската раса, без евреи, цигани, душевно болни и инвалиди, искаше тази война. И я получи. И нямаше как да не я загуби. Въпреки първоначалното смазващо превъзходство на войските му в Европа. И точно тук е една от най-важните поуки и за наши дни, а именно: във време на конфликт истинската картина не винаги е тази, която се вижда. Истинската картина е съотношението на силите, изразено в най-различни аспекти. И ако от обикновените хора не може да се очаква да разбират проблемите в детайли, то държавниците са длъжни да мислят с главите си. И погледът им да прониква в бъдещето. Можеше ли още в 1940-1941 да се предвиди поражението на нацизма? Да, можеше. Макар с новоизмислената си стратегия за водене на...

„Шоуто на Труман“ е американски филм от края на 90-те, който представя живота на един мъж, родил се, живял и отгледан в телевизионно студио. Непрекъснато сниман и излъчван по телевизорите на хората, това е най-успешната телевизионна продукция в историята. Ако гледате този филм днес, сигурно ще можете да видите знаци и в нашата си действителност. Това е филм за проблемите на едно чуждо и далечно поколение, но пък и много добро забавление за зрителите – спечелил е много заслужени милиони долари. Забавно е да се гледат филми, в които хората използват черни телефони с шайби, хартия и химикалка вместо лаптоп. Някак си ми напомнят, че всичко това се е случило, че е можело да съществува, че носталгията все пак има някакви корени. В днешно време социолози от целия свят отдавна говорят за особеностите на новото поколение, израснало в интернет. Наричат го поколението Y. Всъщност поколението Y следва след поколението X, чиито представители се попълват от 70-те години, а пък поколението Z...

Изобщо, много объркано стана.
Ще приемаме, ама няма да приемаме, ама ще я примем само частично, ама нас няма да ни засегне, абе…

Притеснително е колко хаотични са всички официални и публични коментари от хората, които се предполага, че знаят какво правят, знаят какво е ACTA, знаят за чий я подписваме, защо я приемаме и как ще ни се отрази.

Най-новото е, че ще подкрепим споразумението само частично.
Т.е. ще сме само малко бременни.

Българският парламент, казва Борисов, няма да подкрепи текстове, които одобряват интернет следенето.
Следва истеричен смях в залата, защото все още е пресен спомена за протеста преди няколко години, заради опитите за одобряване на пълно и посевместно подслушване. Иронията е невероятна.

И преди да се ратифицирал документа, споразумението няма да влезе в сила. Това е така и по принцип, не е точно някаква специална отстъпка, която e направena заради нас.

Интересното е, че не става ясно как точно ще подпишем само части от споразумението или ще настояваме за промени, при положение, че според  Витал Морейра (председателят на парламентарната комисия) Европарламентът не може да променя споразумението, но евентуално може да му каже „да“ или „не“ или да настоява ЕС дъдът да разследва.

Не знам и честно казано, не съм достатъчно запозната. Струва ми се, че това, което казва Борисов не отговаря на истината и си противоречи със законодателствата на ЕС и международните споразумение и с това как е написана АСТА. Ако някой може да хвърли светлина, ще го оценя.

Скоростта, с която тези хора се въртят като фурнаджийски лопати е невероятна.
1.  Първо ни обясняват как ACTA ИЗОБЩО не е проблематична и няма да следи, преследва и тормози отделния интернет потребител и с нея проблем имат телекомуникационните компании.
2. После изведнъж се оказа, че и да подпишем и да ратифицираме, нас всъщност няма да ни засяга, защото ние всъщност изобщо нямаме закони по тези теми. (????) Което би трябвало да означава, че автоматично споразумението е в сила, нали така? Споразумението трябва да се съобразява (?) със закони, които противоречат на него, но когато такива закони липсват, как ще се процедира изобщо? Логически ми се струва, че ще се налагат автоматично на АСТА идеите, все пак, не мога да намеря конкретен отговор, така че ако има юрист, който би хвърлил светлина по въпроса, ще оценя.
3. После се оказа, че всъщност точно тези точки, които са най-проблемни, по отношение на интернет доставчици, искане и предаване на лична информация и прочие, ние като цяло сме били против още от началото и така или иначе сме щели да приемем нещата с уговорки.

Това, ако приемем, че изобщо е вярно, обаче не са ни го казали в началото и никой не се е сетил да ни го каже досега, защото ??
Явор Колев в онова иконично интервю не го спомена изобщо защото??
Да и самата тема за споразумението никой не е споменавал в публичната сфера преди да избухне скандала защото?

Историята взе да прилича на някакъв спанунен сериал, защото досегът с реалността е само повърхносте и някакви хатични неща се случват, разни хора влизат, излизат, изявяват се на сцената, всеки си казва репликите и нищо не се разбира.

Не ме разбирайте погрешно, много искам да има адекватна дискусия по темата и политиците и публичните личности да заемат позиция и да заговорят по темата…. само че може ли да имат идея за какво говорят поне?

Юруков го описва много добре – илюзията за решение, Григор пък описва и прави анализ на срещата на Асоциацията на потребителите на телекомуникационните и интернет услугите.

Filed under: Медийна безотговорност, абсурдно, бръмчащи мисли, култура уж, политическaта отговорност Tagged: България, абсурдистан, анализ на acta, бойко борисов, дискусия за ACTA, интернет, интернет провайдъри, какво е acta, критики към ACTA, подслушване, политика, права, ратифициране, споразумение

Изобщо, много объркано стана.
Ще приемаме, ама няма да приемаме, ама ще я примем само частично, ама нас няма да ни засегне, абе…

Притеснително е колко хаотични са всички официални и публични коментари от хората, които се предполага, че знаят какво правят, знаят какво е ACTA, знаят за чий я подписваме, защо я приемаме и как ще ни се отрази.

Най-новото е, че ще подкрепим споразумението само частично.
Т.е. ще сме само малко бременни.

Българският парламент, казва Борисов, няма да подкрепи текстове, които одобряват интернет следенето.
Следва истеричен смях в залата, защото все още е пресен спомена за протеста преди няколко години, заради опитите за одобряване на пълно и посевместно подслушване. Иронията е невероятна.

И преди да се ратифицирал документа, споразумението няма да влезе в сила. Това е така и по принцип, не е точно някаква специална отстъпка, която e направena заради нас.

Скоростта, с която тези хора се въртят като фурнаджийски лопати е невероятна.
1.  Първо ни обясняват как ACTA ИЗОБЩО не е проблематична и няма да следи, преследва и тормози отделния интернет потребител и с нея проблем имат телекомуникационните компании.
2. После изведнъж се оказа, че и да подпишем и да ратифицираме, нас всъщност няма да ни засяга, защото ние всъщност изобщо нямаме закони по тези теми. (????)
3. После се оказа, че всъщност точно тези точки, които са най-проблемни, по отношение на интернет доставчици, искане и предаване на лична информация и прочие, ние като цяло сме били против още от началото и така или иначе сме щели да приемем нещата с уговорки.

Това, ако приемем, че изобщо е вярно, обаче не са ни го казали в началото и никой не се е сетил да ни го каже досега, защото ???? Явор Колев в онова иконично интервю не го спомена изобщо защото???
Да и самата тема за споразумението никой не е споменавал в публичната сфера преди да избухне скандала защото ??????

Историята взе да прилича на някакъв спанунен сериал, защото досегът с реалността е само повърхносте и някакви хатични неща се случват, разни хора влизат, излизат, изявяват се на сцената, всеки си казва репликите и нищо не се разбира.

Не ме разбирайте погрешно, много искам да има адекватна дискусия по темата и политиците и публичните личности да заемат позиция и да заговорят по темата…. само че може ли да имат идея за какво говорят поне?

Filed under: Медийна безотговорност, абсурдно, бръмчащи мисли, култура уж, политическaта отговорност Tagged: България, абсурдистан, анализ на acta, бойко борисов, дискусия за ACTA, интернет, интернет провайдъри, какво е acta, критики към ACTA, подслушване, политика, права, ратифициране, споразумение

Microsoft са решили да популяризират услугата си за електронна поща по стария и отдавна изпитан метод - обвинявайки прекия си конкурент. Реклами, критикуващи новата политика на конфиденциалност на интернет-гиганта, са поместени вече в по-големите издания в САЩ: USA Today, The Wall Street Journal и The New York Times. Част от рекламата гласи, че "всеки бит информация за вас увеличава стойността ви за рекламодателите в Google". Публикувайки подобни реклами, Microsoft се опитват да правят "пиар" на своята собствена пощенска услуга, чиито потребители могат "да не се притесняват за използването на личните им данни за целева реклама." Google незабавно откликна на рекламите на Microsoft, заявявайки, че политиката за неприкосновеност на личния живот не се променя, но Microsoft се занимават със събиране и проследяване "продажбите" на информация не по-малко от тях. Прессекретарятът на Google, Бетси Масиело, коментира така ситуацията: "Няма нищо лошо, че информацията, събрана в една услуга може да се използва в друга. В този случай, за разлика от потребителите на Microsoft, хората, които ползват услугите на Google, могат сами да определят нивото на сигурност и да решат каква информация да предоставят за преглед и анализ, и каква не." Според експерти, Microsoft не са лоялни, защото всички големи компании в днешно време имат възможност да събират информация за потребителите си и да я използват по-късно за свои собствени цели.

виж, любима, как лъже 

 

Договорът, за който се споразумяха държавите членки трябва да бъде съобразен с пакта за икономическо управление (т. нар. „шесторка“) и да бъде подкрепен с незабавни мерки, насочени към справяне с краткосрочните предизвикателства пред Еврозоната, заяви Парламентът в резолюция гласувана този четвъртък. Депутатите изразиха и задоволство от факта, че много от предложенията направени от техните представители [...]

Любослава Русева

Някой почуква на вратата на скромния банков чиновник Йозеф К. Той отваря и изведнъж се оказва арестуван. Предявеното към него обвинение е неизвестно. Процесът приключва преди да е започнал. Системата осъжда Йозеф К. без да му даде възможност да се защити.

„Какво ли е сторил?” – пита се Уинстън, докато наблюдава сградата на Министерството на истината, върху чиято фасада са изписани трите лозунга на партията:

ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

„Разпространявал е знание!” – отсича шефът на пожарната команда. „А в главите на хората трябва непрекъснато, до втръсване, да се набиват незначителни факти. Тогава те ще имат чувство за динамика, без въобще да помръдват. И ще бъдат щастливи!”…

Годината е 2012-а. Светът току-що е одобрил споразумението АСТА. Кафка, Оруел и Бредбъри наблюдават резултатите от небето и кротко си приказват.

Кафка: Докато писах „Процесът” (1925), не си давах сметка, че им давам инструкции. Честно!

Оруел: Пък аз сбърках датата! През 1948 г. смених местата на четворката и осмицата и се получи 1984-а година. Ако бях по-прозорлив, щях да събера 4 и 8 и да получа 12. Тогава щях да озаглавя романа си „2012”!

Бредбъри: И двамата сте луди за връзване! Че кой още ви чете? (Кафка и Оруел се споглеждат, разтреперани от гняв.) Елате по-близо до камината, щом треперите от студ. Имам още бройки от своето съчинение.

Кафка: Да, топличко е тук… Хвърли още малко книги в огъня!

Оруел: Как горят само, за такава красота не е мечтал и Големият брат!

Бредбъри: Температурата е 451 градуса по Фаренхайт!

Войната е мир

Могат ли наистина три от знаковите антиотупии на човечеството („Процесът”,  „1984” и „451 градуса по Фаренхайт”)  да се сбъднат чрез едно търговско споразумение, наречено АСТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement)?

Отговорът е „да”, стига да видим зад благовидния предлог за защитата на марките от ментета или на авторските права от „пирати” брутален опит за посегателство върху свободата на изразяване.

А в случая става дума тъкмо за това. Тъй като споразумението поставя под един знаменател фалшифицирането на стоки и разпространението на файлове в интернет, да произвеждаш, внасяш или продаваш фалшив „Ролекс”, да речем, е равносилно на „престъплението” да споделяш музика и филми в интернет.

Оттук наказуеми са както тези, които “крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчиците и hosting компаниите. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогърите, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновациите на малките компании, за по-евтините алтернативи и за генеричните лекарства, които не се нравят на големите корпорации.

Накратко:
Според ACTA торент-сайтове и подобни технологии, които подпомагат разпространението на съдържание, защитено с авторски права, могат да се определят като нарушение. Споразумението дава възможност на носителите на права да изискат от интернет провайдърите да предоставят информация, с която да се идентифицират потребители, потъпкващи авторски права или подозирани за такова деяние.

„Тук не говорим просто за спиране на торенти! – пише един гневен блогър. „Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници. Той действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни.”

Простичко казано, оттук нататък интернет доставчикът ще може да следи сайтовете, които посещавате, активността ви в социалните мрежи, а може би дори личните ви имейли, като ще се задължи да докладва за събраната информация на Големия брат.

И така една сутрин някой ще почука на вратата ви, вие ще отворите и ще се окажете арестувани, без да знаете защо…

Свободата е робство

„Става дума за избягване фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права”.

Така на 16 ноември миналата година министърът на икономиката Трайчо Трайков представя пред колегите си от правителството международно споразумение с абревиатурата АСТА. Той не дава никакви подробности, а ако си послужим със същия бюрократичен език, министрите приемат решението за присъединяването ни без проява на интерес и задаване въпроси.

На 11 януари темата отново се мярва в полезрението на кабинета. Тя обаче отново не предизвиква дискусия и отново е приключена набързо с формалното решение посланикът ни в Япония Любомир Тодоров да получи мандат, за да подпише споразумението от името на държавата. И въпреки че междувременно около АСТА се надига бурно обществено негодувание, включително многохилядни протести в Полша, две седмици по-късно (26 ануари) България официално се присъединява към него на „нарочна среща” в Токио.

Впрочем там подписи полагат още 21 представители на ЕС, плюс САЩ, Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур и Япония. Само Германия, Холандия, Естония, Словакия и Кипър се ослушват, но това не означава отказ, а по-скоро забавяне. В случай, че АСТА бъде одобрена от Европейския парламент (което се очаква да стане най-рано през юни), и те ще бъдат притиснати да подпишат, докато вече подписалите – да го ратифицират и в националните си парламенти.

Още в същия ден (26 януари) обаче сайтът на ЕП е атакуван от хакери, а на следващия (27 януари) докладчикът по темата Кадер Ариф обявява, че се оттегля от поставена му задача с думите: „Надявам се по този начин да предупредя за неприемливата ситуация, в която сме поставени. Аз не искам да участвам в този маскарад.”

Впоследствие интернет се взривява от подписки срещу АСТА, а „загрижените световни граждани” призовават всички да застанем зад „свободния и отворен интернет, който помага на хората да споделят идеи и да разпространяват демократичните норми”.

Невежеството е сила

Знаело ли е българското правителство в какъв маскарад се включва?

Съдейки по гореописаните стенограми, отговорът е „не”. Кабинетът ни гласува решение по инерцията на принципа „барабар Петко с мъжете”, което пък означава, че ни управлява вопиюща некомпетентност, примесена с провинциалната нагласа да сме равни сред първите, ако не и първи сред равните.

Фактът, че правителството си затрая и не плати данък обществено мнение обаче, би могъл да отведе и към отговора „да”. То много добре е знаело какъв заек се крие в храсталаците, а формалното му съобразяване с глобалната линия на следене и слухтене всъщност изцяло обслужва собствената му линия на следене и слухтене.

Оправдавайки я вече и с международните изисквания, споразумения, спънки, контракти, акти, сопи, пипи и т.н. способи за следене и слухтене, то ще може далеч по-„оторизирано” да се бърка в живота на Йозеф К. Ще може да го насочва, определяйки границите на неговата свобода. Ще може да го наблюдава, изисквайки от Йозеф К. да не помръдва и на всичкото отгоре да се чувства щастлив…

Някой тези дни написа, че в дигиталната ера информацията – поради безкрайната си възпроизводимост и потенциална вечност, загуби икономическия си смисъл. Заради това е напълно естествено мастодонтите от звукозаписния и кинобизнеса да направят панически опит за оцеляване. Чрез политическото си лоби, сътворило законодателство уж за защита на авторските права, същите ни запращат в света на:

-        “451 градуса по Фаренхайт”, в който притежаването на знание е забранено;

-        на „1984”, където полицията на мисълта фалшифицира знанието или го канализира, както му е удобно;

-        на „Процесът”, в който хватката на администрацията-октопод е в състояние да те пречупи завинаги, без дори да ти даде информация в какво си се провинил.

Да, светът е малък и спасение не дебне отникъде. Ужасно е да бъдеш глобален и още по-трудно е да бъдеш провинциален в задънената улица на глобалната безизходица!

…

Кафка: Българите подписали АСТА, разбрахте ли?

Оруел: Те винаги са следвали Големия брат.

Бредбъри: Там е студено сега. Много студено. Температурата е минус 451 градуса по Фаренхайт!

В. „Преса”

През 1973 година във Франция е приет закон наречен “Законът Ротшилд”, който забранява на Банк де Франс да печата франкове. Според този закон Франция се задължава вместо да печата парите си да ги взима назаем от големите частни банки. Тази практика води до следната ситуация: червената линия на графиката е реалния дълг на страната, синята [...]

Както знаете, уникалният музикален плеър от Apple – iPod Nano – е повече от това, което един меломан иска. Да, но се оказа, че устройството би могло да бъде още по-добро и функционално – особено сега, след като из интернет пространството се разнесе слухът, че Apple възнамеряват да го снабдят и с камера. Камерата, всъщност, е единственото нещо, което iPod Nano нямаше за сега и голяма част от почитателите се надяваха освен да слушат музика с плеъра, и да правят снимки. Новината за това, че iPod Nano ще се сдобие и с камера, се разнесе с публикуването на снимки от бъдещия ъпгрейд на плеъра в официалния японски блог на Apple. На изображенията става ясно, че устройството си остава почти непроменено от гледна точка на дизайн и функции с малката, но достатъчно ексклузивна подробност, че ще има вградена камера. Всичко води до извода, че от Apple най-накрая са решени да пуснат най-новата си линия музикални плеъри iPod Nano. Това не е първият път, когато в японския блог на Apple се появява слухът, че iPod Nano ще се сдобие с камера. Подобни снимки се появиха и миналата година през месец април. Тогава обаче надеждата на потребителите, че музикалният плеър от Apple ще бъде придружаван вече и от вградена камера, бе разбита, като от компанията поясниха, че това е само слух. Оказа се, че този път iPod Nano наистина ще се сдобие с камера. С нея потребителите ще могат както да правят снимки, така и да заснемат видео клипове. Освен това музикалният плеър от Apple ще има и редица нови други функции като Wi-Fi и Bluetooth връзка с iCloud. Все още не е ясно обаче кога точно да очакваме iPod Nano да започне да се разспространява с всички тези допълнителни екстри. Според анализаторите обаче дебютът на ъпгрейднатия музикален плеър от Apple със сигурност ще се осъществи до края на тази година.

Самир е независим журналист, свърза се с мен малко след публикуването на една моя статия за геополитиката в Близкия Изток. Разказа ми доста интересни неща, и реших да публикувам кратко интервю с него.

По медийте чуваме как режима в Сирия ежедневно избива мирни демонстранти на опозицията и как само за една година от началото на протестите са починали над 5000 души в следствие на тази агресия. На скоро излезна и една статия в New York Times, в която един бивш войник на Сирийските “Anti-Riot”-части сподели в детайл как той и други са имали заповед да стрелят срещу мирни демонстранти.

“част от снимките и клиповете, които гледате на десетки хиляди протестиращи всъщност са демонстрации в подкрепа на сегашния режим” ми разказжа Самир Ал Фахад, независим журналист от Ливан. “Прекарах близо 2 месеца в Дамаск и Хомс още в началото на безредиците миналата година. Тогава се появиха първите слухове за снайперисти, които безцелно избиваха демонстранти. Никой тогава не говореше за Сирийската армия а по-скоро за Мюсюманското Братство, противник на режима на Асад още от 70-те” продължава разказа си Самир и го прекъсвам.

Това малко ми прилича на Босна през 90-те, когато Босненци инсценираха бомбени атентати срещу собственото си население обвинявайки Сърбите, за да провокират намесата на НАТО. Същото ли се случва сега в Сирия?

“В началото да, но Мюсюманското Братство нямат интерес от намесата на НАТО, поне за сега. Целта им бе да привлекат вниманието на межународните медии, които да обвинят режима на Асад за избитите демонстранти и да намерят повече симпатизанти, които да се включат в редиците на М.Б.”

Искате да кажете, че демонстриращите които виждаме всекидневно са част от Мюсюманското Братство?

“Не всички, но стават повече и повече. Разберете, че тук вече не става дума за демонстрации, това си е чиста гражданска война провокирана от Мюсюманското Братство. От месеци вече не става дума за избити демонстранти, те са точно толкова въоражени колкото Сирийските сили за сигурност. Аз не казвам, че не е имало цивилни жертви – имало е. Но със сигурност не всички от тези 5000 жертви са били цивилни, невъоражени демонстранти. Отделно никой не споменава колко са жертвите на Сирийските части за сигурност, които също понесоха огромни загуби на човешки живот.”

Кой има интерес от смяната на режима в Сирия?

“САЩ и Израел сред други.”

Но това не е логично – нали точно САЩ се борят срещу радикалният Ислям в Близкия Изток. Сирия е най-близкия съюзник на Иран, финансирал Хамас за борбата им срещу Израелската окупация в Газа. А Хамас се свързва напоследък доста с Мюсюманското Братство – къде е логиката? Мюсюманското Братство поемайки контрол над Сирия няма ли да направи позицията на Иран по-силна в региона?

“От десетилетия знаем, че големите международни сили “радикализират” мюсюмански държави наливайки пари в Хамас, Ал Кайда, Мюсюманското Братство – вижте как се промени Северна Африка само за една година. Отдавна вече не става дума само за петрол, дрогата или чиста геополитика. Глобално погледнато се задава нещо голямо.”

Нещо голямо, но какво?

“Няколко бомби, свързани помежду си. Ако едната гръмне, гръмват всички. Това което хората в Запада обаче трябва да разберат, е че именно тяхната външна политика създаде това. Мюсюманите са точно толкова манипулирани колкото и Християните и нищо чудно скоро да се изправят един срещу друг във война, инсценирана и подготвена от десетилетия за гърба ни.

Каква е прогнозата ви за Сирия?

“Ще станем свидетели на още по-кървава гражданска война. Дори евентуалната оставка на Асад няма да промени нещата докато САЩ наливат пари в едните и Русия пари в другите. А дори и да се оттеглят, вече е прекалено късно за мирно разрешаване на конфликта.”

А каква е ролята на Турция? Появиха се слухове, че тя приема дисертанти от Сирийската армия на тяхна територия и след това ги връща като “демонстранти”, и то въоражени.

“Не са слухове, преди няколко дни Ердоган съвсем официално се срещна с лидерът на Хамас [Исмаил Хания] и му обеща финансова инжекция от близо 300 млн долара. По-миналата седмица Турция пък реши да не предостави въздушните си коридори за едно евентуално нападение над Иран. Всеки може да си сглоби картинката която се задава сам.”

Какво мислите за България, най-вече за официалната визита на Хилъри Клинтън след няколко дни?

“По принцип такива посещения се правят като част от обиколка обхващащи повече държави. Факта, че Хилъри Клинтън след международна конференция [в Мюнхен] ще посети само България би трябвало да предизвика по-голяма реакция от медийте ви, след като вие ми казахте че се отразяват само официалните причини за визитата и.”

Благодаря ви за времето, Самир

“Благодаря и аз.”

———————————————

(Георги Грънчаров за S.I.N.A.) – Всички права запазени © 2008-2012 ,Georgi Grancharov – gruncharov.com

<div data-href=”http://gruncharov.com/index.php/2012/02/02/the-inconvinient-truth-about-syria/” data-num-posts=”20″ data-width=”600″></div>

 

 

 

В днешния брой ще фокусираме вниманието си специално на разгадаване на всички митове и легенди за социалното осигуряване (Social Security), защото забелязах от въпросите Ви, че като цяло всеки гадае точно как и кога то влиза в сила; какъв процент на парите ще се получават и каква е наистина точната пенсионна възраст, за да може един данъкоплатец да започне да получава дадена сума за пенсиониране.

Откровената глупост, извършена от едно ведомство по парадоксален начин показа гузната съвест и комплексите на българската журналистика. Абсурдното настояване на чиновничка от новосъздадения Специален наказателен съд медиите да й се отчитат какво и как смятат да пишат за дейността на тази институция, за което нейният началник светкавично и публично се извини, отприщи невиждана и нечувана от години храброст в медиите в защитата на свободното слово. Дълго потисканият комплекс изби като петно от срамна болест по снагата на опълченците.

Само един пример от днешната телевизионна сутрин, свързан с най-напетия от тях ( за съжаление се налага да го спомена пак, защото наистина се превръща в емблема). В разговор с една баба, която се опита да се оплаче от МВР по казуса с неправомерно дадено за отглеждане внуче, изповедникът на властта Николай Бареков реагира като лично засегнат и бързо защити полицията: „Не намесвайте МВР”, повиши той тон. Съответно „опълченецът” Бареков се изгаври обаче с провинилия се срещу свободното слово съдия, паднал му на колене, като му предложи да му редактира лично съобщенията за пресата.

Нямаше да е неестествен внезапният гейзер на свободолюбието в медиите ни, ако не изригваше на фона на гробното мълчание в същото медийно пространство, последвало поредния шамар за състоянието на свободата на словото в България. Това се случи преди броени дни, когато страната ни беше класирана на 80-то място в света от международната организация Репортери без граница, констатирала нов срамен спад от цели 9 места на тази дъска на позора. Фактът беше съобщен, но коментарът- удобно заобиколен с наведена глава от медиите. Както винаги през последните поне десетина години никой не повдигна въпроса „защо”- защото е опасно да се пита. Докато сега им е паднало да наритат яко лесната плячка, която пък се оправдава жално с това, че е виновна Р.Георгиева, пресаташето. Ами че тя дори няма висше образование, моли за милост вече втори ден началникът на този съд Георги Ушев.

„Тя е със средно образование, в момента нямаме пресаташе на съда и тази функция се съвместява от друг служител. Няма да изискваме съгласуване с пресата. Опитахме се да подобрим отношенията си с медиите.Не е имало нито един журналист, на който сме се опитали да въздействаме. Извинявам се на всички представители на медиите, които са се почувствали накърнени от писмото„, пледира невинност Ушев.

 

Обаче милост няма. От екраните на телевизорите валят безпощадни тиради на колеги, получили шанс да си излеят дълго сдържания гняв от унижението да преглъщат перфидните форми на цензурата. Един през друг разкъсват на парченца провинилия се Ушев и го карат отново и отново да обещава, че повече няма да прави така. Но и това не стига: възмущават се най-искрено ( вярвам в това), че някой изобщо е могъл да си помисли в нашия 21-ви век да кара медиите да съгласуват нещо си с някаква друга власт. Аууу, как не го е срам този някой!

Както вече казах тази реакция иде да поприкрие като смокиново листо факта, че от години темата за несвободата на медиите е номер едно сред забранените: по-забранена е дори от това да се нарича с истинското му име жалкото съветско минало на България и неговите днешни проекции в страната ни, макар във всяка освободена колония обикновено темата за колониализма обикновено да е водеща с десетилетия (което доказва, че „освобождението ни” май не е съвсем настъпило).

Впрочем, ако търсите връзката, ето я в перифраза на казаното от Апостола за освободителите, които ще ни заробят: който те освободи, той ти предава традицията си в медиите. Напомням, че България беше освободена от игото на живковизма-ленинизма от СССР и медиите, по отношение на собствеността и зависимостите от тайните властови центрове, получиха съответната първоначална съветска „космическа” скорост. За сравнение: Западна Европа беше освободена от САЩ и Великобритания и наследиха техния модел на следвоенно медийно устройство. Логично, нали!

Разбираем е поривът на колегите да се порадват за миг на свободата си да бранят свободата на словото. Не е лошо. Лошото е друго: че учудването как така някой си бил позволявал да се меси в работата на медиите си е чисто лицемерие- предпочитам го като формулировка пред подозрението, че става дума за откровена глупост, каквато не си позволявам да вменявам по колективен признак на никоя гилдия. Лицемерието прозира през истина, че чиновничката Р. Георгиева просто и простодушно е формулирала онова, което чува и вижда да се случва, само че не е толкова рафинирана, за да го прикрие, а на практика е „издала четата”. Такива мракобесни чиновнички трябва веднага да бъдат линчувани за назидание на всички, които не прикриват достатъчно умело срамотиите на началниците си. Така и става в тази пиеска, която се играе в случая по сценария на вица за бракониера с глиган на гърба. Когато лесничеят го попитал както е това, той уплашено го хвърлил на земята с писък: „ауу,Глиган”!

Та и у наше село е така: „ауу, цензура”!

Share on Facebook

Прессъобщение

София, 1 февруари 2012 г. - Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България" откри, че парламентът ще разгледа на първо четене законодателни промени, които позволяват на фирмата „Юлен" АД, концесионер на ски зона Банско в Национален парк Пирин, да ползва държавните земи, гори и съоръжения в онези близо 650 декара, за които правителството вече призна, че са застроени и се ползват над официално одобрената концесия от близо 1000 декара.

Вместо да потърси отговорност от институциите, допуснали ски зоната да е с 65% по-голяма от разрешеното, държавата специално изготвя такъв Закон за публично-частните партньорства, чрез който променя и Закона за концесиите. Новите промени позволяват на „Юлен" АД да ползва допълнителните територии изключителна държавна собственост в Национален парк Пирин без търг, без конкурс и без конкуренция.

С така подготвените промени държавата продължава порочната и непрозрачна законодателна практика с изменения и допълнения на един закон, тайно да се променя друг. Освен това очевидно се променя закон заради един-единствен стопански субект, посочват от коалицията „За да остане природа в България".

Създава се впечатлението, че докато почтеният бизнес плаща данъци и такси, явява се на конкурси и търгове и спазва закона, други получават всичко наготово с промени в закона.

Коалицията „За да остане природа в България" анализира и готвените промени в Закона за физическото възпитание и спорта, по които скоро ще излезе със становище.

През януари на първо четенe в комисии в парламента преминаха поправки в Закона за горите, които пряко обслужват „Витоша ски" АД, друга фирма, пряко свързана с „Юлен" АД чрез общи лица в управителния съвет.

В събота, 4 февруари 2012 г., от 11,30 ч. от паметника на Патриарх Евтимий в София тръгва протестно шествие срещу промените в Закона за горите, които поставят под опасност целостта на българските гори и защитените територии като Природен парк Витоша.

Допълнителна информация:

С Параграф 6, т. 42 от ПЗР на проектозакона за публично-частните партньорства - http://parliament.bg/bills/41/102-01-60.pdf - се променя чл. 70 от Закона за концесиите, с което се допуска промяна на концесионните договори с т.нар. непредвидено (т.е. незаконно) допълнително строителство, извън предвиденото по концесионен договор.

В Коалицията „За да остане природа в България" членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация "Биоразнообразие", Екологично сдружение „За Земята", Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега", Сдружение "Агролинк", Сдружение „Байкария", Сдружение „Белият бряг", Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем", СНЦ "Зелени Балкани", Сдружение „Природен Фонд", клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски", Софийско гражданско сдружение „Щастливеца", гражданска група „Да спасим Иракли", „Граждани за Рила" и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.

Продукти:
100г сланина
2 глави червено цвекло
2 картофа
1 пащърнак
1 глава червен лук
1ч.л сол
1с.л. суха целина

Приготвяне:
Зеленчуците се почистват и измиват, Кореноплодните се режат на кубчета с къдраво ножче. Лукът се реже на дребно. Сланината се нарязва на тънко. Взема се дълбока тенджера. Слагат се всички продукти без цвеклото. Наливат се 3- 4ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври водата се похлупва и се оставя да се готви на тих огън. След около 40 минути варене се добавят кубчетата цвекло. Поръсва се сол. Разбърква се. Оставя се да ври така още 30 минути. Накрая се изключва. Поръсва се със суха целина.

Име: Камен Кънев Възраст: 33 години Образование: бакалавър „Международни икономически отношения” Позиция: изпълнителен директор Фирма: Zadrujno.bg Семейно положение: несемеен Сайт: www.zadrujno.bg, urlwww.moitepari.bg/url, urlwww.finzoom.com/url, urlwww.finzoom.ro/url, urlwww.finzoom.com.tr/url, urlwww.creditland.bg/url, urlwww.eastisoft.com/url Девиз: Всички хора са различни. И трябва да правят всичко възможно, за да бъдат такива. С какво се занимаваш в момента, разкажи за новите неща и проекти около теб? В момента основно се занимавам със Zadrujno.bg и предизвикателствата на груповото пазаруване, а в свободното си време уча правилника за движение т.к. съм си поставил за цел тази година да имам най-после книжка. Ще претърпят ли сайтовете за колективно пазаруване някакво развитие в бъдеше? Как ги виждаш след 5 години? Пет години е един много дълъг период от време за интернет и специално за сектора на груповото пазаруване. Още до края на тази година очаквам моделът на груповото пазаруване да се промени драстично, като все по-голям превес да вземат стоките над услугите. Броят на сайтовете вече намалява, като очаквам това да се запази, като тенденция. Ще се запазят петте водещи. Възможни са сливания и придобивания в сектора, като те ща са предимно за осигуряване на по-голям пазарен дял. От страна на потребителите очаквам по-голяма внимателност при избора на конкретни оферти и да започнат да обръщат по-голямо внимание, както на сайта през който си купуват дадена оферта, така и търговеца, чиито услуги и стоки биха ползвали. По този начин, с течение на времето, по-добрите сайтове като провереност на офертите и качество на обслужването – би следвало да се радват на по-голяма популярност. Какви са най-честите трудности с които се сблъсквате в zadrujno.bg? Лоялността е основен проблем. Тук говорим и за лоялност на клиентите и за лоялност на търговците. Към тях можем да добавим и яростната „партизантска” конкуренция, която се вихри между различните представители в сектора, което се отразява и в размера на комисионните. Напоследък имам чувството, че всеки ден се появяват по 10 нови сайта за колективно пазаруване. Не станаха ли много за нашия пазар и какво трябва да знае човек, който тепърва се захваща с това? По-скоро бих казал, че този период беше до месец май 2011 година. От тогава насам тече едно „отрезвяване” на пазара, при който намаля значително броя на нови сайтове за групово пазаруване, като дори се наблюдава процес на затваряне на сайтовете. Към декември 2011 година около 20% от работещите сайтове за групово пазаруване – не предлагат оферти на своите потребители. България е малък пазар и трудно би имало място за повече 3-5 средно големи „играча”, които би следвало да предлагат разнообразни оферти. Място би имало и за още 5-10 по-нишови сайта, които успеят да се позиционират правилно в конкретни ниши. По-малките сайтове биха могли да си покриват разходите, но не биха могли да растат. При решението на повечето бизнесмени за навлизане в този сектор, основно решение влияят ниския размер на първоначални разходи за ИТ платформа. Същественото при този модел е обаче, големият дял на „офлайн” дейностите при оформянето на всяко конкретно предложение. Не очаквам навлизането на голям външен „играч” предвид резултатите на Групон и неяснотите през целия сектор в световен план. Какво според теб липсва в българския интернет? Истинска онлайн търговия. Това е все още ново явление, като в близките 2 години очаквам сериозен растеж на реализираните по този начин обеми. Влияние за това ще окаже и навлизането в страната на по-големи международни сайтове от чужбина. Четеш ли kaldata.com? Все по-рядко ми остава време напоследък. Как си представящ родния и чуждия интернет след 5 години? Много персонализиран. Все повече и повече. В противен случай, просто няма да ни стига капацитета да се ориентираме в морето от информация около нас. Кой е най-големият ти успех? Хората, с които съм имал удоволствието през годините да работя, било като част от моите екипи или като партньори във външни фирми. А провал? Провал, какво е това? Не обичам да говоря за грешки и провали, те са само, за да ни направят по-добри следващия път, т.е. дори сами по себе си – те са вече основната на следващия ми успех.

Председателят Ушев търси "механизъм заглавията на статиите да казват това, което ние искаме да кажем"

Разшифровка на заглавието: „Българска Академия на науките + Ядрена мафия = Вечена обич и любов”.  И сега ще се опитам да ви покажа, че това наистина е така, като предварително ще направя едно малко уточнение. Когато тук ...

Пламен Асенов

02.02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Спецсъдът и съгласуването с медиите

Наскоро създаденият в България Специализиран съд счупи всички рекорди за демократични парадокси, като поиска медиите да съгласуват публикациите си, свързани с неговата дейност.

„Желаем да ни окажете съдействие относно получаване на обратна връзка за съгласуване точността на подадената от нас информация, изпращайки ни заглавия на статии и евентуални публикации, свързани със Специализирания наказателен съд, преди те да бъдат отпечатани“ – съвсем сериозно написаха компетентните съдии в разпространено вчера писмо.

Досега аз се чудех с какво точно ще се занимават те, но ето, че си намериха работа – ще четат медийни публикации преди тяхното излизане, ще ги забраняват или разрешават и така ще си уплътняват работното време.

Все пак – съжалявам, не съм получил писмото, затова и занапред ще продължа да не се съгласувам. Знам, че най-вероятно не съм го получил, защото въпросният съд не брои блога ми за медия, но и да ме преброи със закъснение, пак няма да съгласувам. Правил съм го вече този номер по комунистическо, по-скоро – правили са ми го, и знам, че не работи.

Тогава във всяка редакция имаше най-малко по един човек, назначен за неофициален цензор – защото дори по онова време официална цензура нямаше – през който минаваха всички „по-така” текстове. Затова – забравете! Системата не работи нито в полза на този, който иска съгласуване, нито в полза на онзи, който търчи да съгласува. А най-малко работи в полза на обществото като цяло.

Презумпцията, заложена в такова искане е адски тъпа – медиите, съзнателно или не, грешат, спецсъдът – не. Хайде, холан! `Ми тогава аз предпочитам да си пращам писанията за съгласуване направо на Бойко Борисов. Поне за него съм абсолютно сигурен, че никога, ама наистина никога не греши…..

Вярно, много скоро след това спецсъдът разбра какъв гаф е направил и изпрати второ писмо с извинение, като дори шефът му Георги Ушев пое лично вината за случилото се. Ама ние вече си имаме едно наум, нали? Като в онази история за евреина, дето му изчезнали сребърните лъжички, когато негов приятел бил на гости и семейството го заподозряло. Та след време евреинът писал на приятеля си да не ги посещава пак, защото „лъжичките се намериха, но лошото чувство остана”.

Президентът и НСО

„Плевнелиев не пуска НСО в къщи” – твърди заглавие на „Стандарт”.

Както често се случва в българските медии, ако продължиш с четенето се забелязва известно разминаване между заглавието и текста, защото от самата публикацията става ясно, че не толкова г-н Плевнелиев, колкото г-жа Плевнелиева не пуска службата за охрана в дома си. Ама то така е и правилно, де, президент, президент, но трябва да се знае кой командва в къщи. И не само не пуска първата дама онези със слушалките в ушите на топло, ами настоява сама да си пазарува и готви. Докато пък НСО-то настоява президентът да не хапва нищо, което те не са опитали преди това. Каква жертвоготовност…..

Не знам как ще се реши този спор. Малко се притеснявам, че поради упорството и на двете страни президент Плевнелиев скоро може да се капичне от глад. Картинката ми напомня за Буридановото магаре, застанало между двете съблазнителни копи сено, без да може да избере от коя първо да хапне.

Но по принцип – браво на г-жа Плевнелиева! Има пълната ми подкрепа в борбата срещу НСО и опита на измислените спецслужби, които се борят срещу измислени призраци, да тормозят нормалните хора, да ги следят отблизо и да им създават домашни и обществени неудобства.

Президентът също е нормален човек – ненормалното е това, че някои служби искат да го контролират отблизо под благовидния предлог, че го пазят. Те трябва да го пазят, разбира се, но само когато, където и колкото има нужда, а не да го карат той да се съобразява с техните уж правила.

Този модел на пазене, зает от американците, никак не подхожда за България. Ние трябва да вземем терк по-скоро от финландските, норвежките, холандските и други подобни служби. Забелязал съм, че те се справят също толкова добре, колкото американските, а подопечните им величия си ходят на робата с велосипед, с метро или с личната си кола, като спазват стриктно правилата на движение.

Лудите никога не свършват

„Американка се ожени за стар склад” – съобщават колеги от мястото на събитието. `Айде, бе! Все съм чувал, че щатите са страната на неограничените възможности, но не подозирах, че са напреднали чак толкова с материала.

Складът бил на 107 години. Чудя се обаче като се разведат, което е неизбежно заради очевидната им полова несъвместимост и свързаните с нея последствия, тя какво ще му вземе. Половината ръждясали улуци и шепа стара мазилка?

И през 2011 година се отчита увеличение на валутните резерви, макар и не твърде голямо. Вече повече от десетилетие валутните резерви се увеличават постоянно. Темпът се забави значително от началото на кризата, но тенденцията не се промени.

Валутни резерви на БНБ към 31 декември на съответната година, млн. евро

Източник: БНБ, Рамка за международните резерви и ликвидност в чуждестранна валута

Блогът за икономика 2012

Продължаваме с пътуването на Жоро из Индия. В начолото разгледахме Бангалор, а днес ще стигне до Агра и Тадж Махал Приятно четене:  

Пътуване до Индия

част втора:

Агра

  Последната серия от престоя ни в Бангалор беше т.н. team event. Това си е традиция при срещите на нашата фирма : целия екип от срещата отива на някое интересно място около мястото на срещата и прави нещо весело. Нашите колеги от Бангалор решиха да ни заведат в

Бангалорската зоологическа градина

Но бъдете сигурни че това не е същото място за което си мислите. Качвате се на едно рейсче с мрежи по прозорците и тръгвате из джунглата. И срещате тигри, мечки, леопарди и лъвове. Но те си се разхождат свободно. А вие сте в клетката на рейсчето. Не ми се мисли какво става като рейса спука гума :) Сигурно пътниците отвличат вниманието на тигрите, докато шофьорът сменя гума :) Има огради между териториите на различните животни естествено. Почти като в Джурасик парк :)

  Има естествено и традиционна зоологоческа градина с клетки. Иначе змиите няма да се показват много :)  Ама хиндуистите не са много щастливи с това устройство: за тях примерно леопарда и змията са свещени животни. Все едно да затвориш Св. Дух в клетка и да го показваш :) Така че там това се нарича временен приют за животни. Както и да е, интересно беше.   След това ходихме на

жесток Пенджабски ресторант!

Агнешкото беше приготвено като за султани ! След това завършихме с шопинг. Аз лично отидох до държавния магазин за платове на търговската улица в Бангалор. Купих страшни тежки копринени платове за дамите в къщи.     [caption id="" align="aligncenter" width="497" caption="Джурасик парк в зоопарка на Бангалор"][/caption]

  След 7 дни в офиса в Бангалор завърши служебната част от пътуването ми и започна туристическата част. За нея си бях поставил 2 цели:

да отида до Тадж Махал в Агра и да разгледам Делхи.

Плана беше да пътувам от Бангалор за Делхи със самолет, от там да се домъкна по земя до Агра, да спя там една вечер, да разгледам Тадж Махал и след това обратно в Делхи за 2 дена. И от там за Милата Родина. За радост 3-мата ми руски колеги се съгласиха да дойдат с мен до Агра и след това да си тръгнат за Русия на другия ден (те бяха дошли 2-3 дена по-рано в Делхи и бяха разгледали там). Аз вече бях резервирал полет от Бангалор до Делхи, та се наложи те да си резервират полета сами. Но поне беше в същия ден (неделя). Заедно си резервирахме хотела в Агра за 1 вечер. hotels.com е велик сайт ! Даваш му град и забележителност в него и той ти дава списък на близките хотели. Имаше Радисън, но решихме че не ни се дават по 100 евра за просто преспиване за един ден. Така че резервирахме Crystall Inn, за който сайта казваше че е близо до Тадж Махал. Понеже бяхме 4 човека и това не е чуждо на руската пътническа традиция решихме да вземем по 1 стая на двама човека за да си разделим разходите. Естествено поръчахме стаи с две отделни легла :) Аз дори опитах да закупя и билети за влака, но се оказа, че ме сложиха в някакъв лист на чакащите и само ми взеха парите. Индийската ЖП система не е като Българската. Понеже е направена от англичаните четох че е доста подобна на Английската. Влаковете тръгват навреме и вървят по разписание. И бързо. А ако са продадени всички места когато се опиташ да резервираш все пак ти взимат парите, но те слагат в листата на чакащите. Ако докато стане време за пътуване не се освободи място ти ги връщат. Иначе трябва да провериш дали са ти дали място и може и да пътуваш. За жалост сайта на индийските железници не работи за чужденци. Та е добре да се резервира през посредници. Аз лично ползвах cleartrip.com.  Австралийци някакви. Но понеже за руските колеги нямаше резервации за влака, а беше късно да се правят нови, решихме да вземем такси от Делхи до Агра и обратно. За 4 човека нямаше да излезе толкова много. Колегите от Бангалор добре ни съветваха да резервираме предварително онлайн. Но нещо се обутахме. Та като се сетихме в съботата следобед се оказа че интернета в хотела не работи и решихме да си опитаме късмета на летището в Делхи. Бях чел че там има държавна фирма която се занимава с предплатени таксита от летището до града. Та мислех да опитаме там. По принцип е много важно в Индия да се пазарува и работи с одобрени от държавата магазини ! Там има твърди цени и гаранция че стоката е качествена. За разлика от частната инициатива, при която качеството не е ясно и няма никакви гаранции за услугата или цената. Да ви напомня за България по соц. времето ? :)

Полетът от Бангалор до Делхи

беше с Kingfisher Airlines. Сериозно ги препоръчвам : стюардесите имаха списък с имената на пътниците в туристическа класа и се обръщаха към всеки по име : г-н Кодинов, какво искате за пиене ? г-н Кодинов, какво да ви донесем за обяд ? г-н Кодинов, искате ли да вдигнете самолета ? Това последното си го измислих де :) Иначе за 2-та часа полет ни предложиха великолепен индийски обяд. Имаше и избор от вегетарианско и месо.  И това всичко за нещо като $100. Руските колеги летяха с друга авиокомпания. За същите пари са ги черпили една студена вода, та бяха гладни като кучета. Освен това тръгнаха 30 мин преди мен, а пристигнахме по едно и също време. Да живее Kingfisher ! Аз ги бях чувал понеже рекламират във Формула 1. А досега каквото съм купувал от рекламираното там не съм съжалявал :)

Както и да е, събрахме се всички в Делхи по живо по здраво към 15:00 местно време. И тръгнахме

да търсим превоз до Агра.

Аз попитах колегите дали искат преди това да ядат, да пушат, да пият вода и там каквото още им се прави. Те викат : дай да търсим превоз. Доообрееее. Намерих гишето на държавните таксита. Там един индийски Остап Бендер започна да звъни по телефоните веднага след като го попитах. Нещо ме резна под лъжичката че сигурно звъни на братчеда Раджив, ама нямахме много избор. Или поне така мислех в момента. Както и да е братчеда звънна обратно след 5 мин чакане и каза че имат „голямо“ такси за 5500 рупии и малко за 4500. Човека дори спомена срамежливо че са air-conditioned. Решихме да вземем голямото. След още 5 мин. консултация по мобилния братчеда каза че след 10 мин ще е пред терминала. При което руските колеги се пръснаха като молитви в небето : едни отидоха да пушат, други да ядат и ме оставиха сам с багажа. И естествено точно тогава дойде братчеда. Та се наложи да звъня по мобилния да ги събирам спешно. Представете си колко струваше това през руминга от България ! Хеле събрахме се и братчеда ни поведе извън терминала. Там ни чакаше един 7-местен шевролет който със сигурност беше видял и по-добри времена. Климатик верно имаше, но за включването му не ставаше и дума. И ръмжеше ужасно като вдигне над 60 км/ч. Но поне място за нас и багажа имаше достатъчно. Шофьорчето ни натовари и вика : сега отиваме в офиса да платите и тръгваме. Това ми прозвуча тревожно, но нейсе, бяхме се навили вече. Но се разтревожих съвсем като ни закараха в една махала до летището която поразително приличаше на циганската махала „Изгрев“ в Пловдив. Само че без панелките  :) „Офиса“ се оказа рецепцията на един хотел. Помолих един от русите да влезе с мен, да не съм сам че не ми се струваше безопасно. Вътре братчеда ни взе рупиите, копира ми паспорта и ми даде разписка. Колегите настояха да го ангажираме и за върщането от Агра на другия ден. Но ни направиха отстъпка : 10 000 рупии за целия превоз. Шофьорчето щеше да ни изчака в Агра и да ни върне. Добреее. Платихме и 500 рупии капаро за върщането и тръгнахме. Мен ме сложиха на предната седалка. Оказа се че шофьорчето почти не говори английски. Но пък е приказлив. И постоянно се мъчеше да ми обяснява нещо. Мъъъъка.

Докато се измъкнем от Делхи мина близо час.

Задръстванията бяха монументални, понеже наближаваше Дивали (Индийската коледа) и всеки се беше втурнал да пазарува подаръци. Точно се измънахме от града и един от пътните полицаи ни спря. И се започна. Шофьорчето от време на време идваше до прозореца на колата ни и викаше „дай 100 рупии“. Аз дадох веднъж, дадох два пъти. Но на третия изръмжах. Той ми прати полицая. Аз му заобяснявах как сме туристи и имаме предплатен договор. Той ми обясни че колата нямала документи за това което правела. Оставих шофьорчето да се оправя само след още малко ръмжене в негова посока. След като разбра че няма да ни изцеди повече рупии си се оправи сам за 5 мин. След това спомена че му струвало 500 рупии. Ми да си е държал документите в ред. Както и да е, продължихме по пътя.

Индия е невероятна страна: 100 метра мирише на прекрасни цветя, 100 м на гаден дизелов дим и 100 метра на ла*на.

И се редуват в случаен ред. Не знаеш кое следва. И всичко това е залято от море от мръсотия и прах. А с нашата каляска без климатик държането на прозорците отворени беше единствената опция да не изпукаме от жега. Така че букета беше пълен и постоянен. По пътя имаше малки населени места. Там, поради задръстването от местния трафик колите се промъкваха едва едва. И това даваше чудесна възможност на просяците да ти тропат по прозореца и да викат едносрични думи. Така че човек трябваше да е много сръчен с дръжката на прозореца.

Пътят до Агра

беше 2 ленти във всяка посока. Както знаете в Индия се кара от ляво на пътя. Така че, по аналогия с това което съм свикнал, се очаква всички коли да си карат в лявата лента и когато изпреварваш да минаваш в дясно. И действително така си беше в Англия. Да де, ама не и в Индия. Всички се стремяха да карат в най-дясната лента. И се изпреварваше от ляво. Всъщност се изпреварва от където може. Но най-често можеше от ляво. Ще се зачудите защо всички искат да карат в дясно ? Ами просто: в няй-лявата лента имаше постоянен поток от каруци, пешеходци, мотоциклети, трактори, и всякакви други причудливи превозни средства. А понякога и просто трактори които се движеха в посока срещуположна на движението. И повечето от тези неща се движат много, много бавно. И излизат и влизат на шосето във всеки един момент и без да поглеждат назад. В Индия всички постоянно шарят от лента в лента : и колите, и пешеходците и моторите и рикшите. При това без да поглеждат назад. Работа на задния е да се съобразява. Дори и да си му се наврял в лентата току що. И затова обичая е като настигнеш някого да очакваш във всеки един момент да ти се навре в лентата. Затова нашето шофьорче намаляваше при всяка такава среща. Обичая в този случай е задния да надуе клаксона и по този начин да предупреди предния че ще го изпреварва. Но това естествено нищо не гарантира. Предния може пак да си кривне. Просто вероятността е по-малка. Като резултат от всички индийски пътища (дори и от пресечките на града) се чуват постоянни клаксони. И то не защото се карат ня другите водачи. Просто така си сигнализират. Не че го няма и скарването. Тогава продължителността на клаксона е друга. Но основно е просто „зад теб съм, внимавай“.  Но това с шаренето по лентите ме вбесяваше първоначално. След 2-3 часа по пътя шофьорчето реши да почине. За целта ни спря в една прашна и мръсна крайпътна будка. И вика: „искате ли нещо за ядене“ ? ДА БЕ ! Дори и вода не си взех. На всеки 30-на км имаше будка за плащане на магистрални такси. От пътеводителите знаех, че това се поема от туристите. Та давах 50-те рупии без да се мотам всеки път. На границата между двата щата обаче (Делхи и Агра са в различни щати) работите придобиха сериозен характер. Този път на шофьорчето му поискаха 420 рупии. След кратка консултация с колегите му ги дадохме. Но не ни стана приятно. На едно място край пътя имаше огромна статуя на някакъв хиндуистки бог. Над 20 м висока. И във всички цветове на дъгата (като повечето неща в Индия). Доста странно изглеждаше сред полския пейзаж. Все едно че божеството ходи из полето :) Не спряхме, че беше започнало да се стъмнява.

След 5 уморителни часа по пътищата най-после минахме 200-те км до Агра. Пристигнахме по тъмно.

Агра се оказа голям град:

над 2 милиона според руските колеги. И тук стана интересно ! Опитахме се да дадем адреса на хотела в Агра на шофьорчето, а той нещо изхърхори на хинди и продължи да кара. А така ! Изглеждаше че не знае как да стигне до хотела. И това сериозно ме притесни. Имах карта на GPS-а във верния ми самсунг галакси с, но понеже руминга струваше безбожни пари бях изключил данните. И това означаваше че на GPS чипа му трябват няколко минути на едно място за да хване фикс. За радост поредното задръстване ми ги осигури, така че просто поставих телефона на таблото пред шофьорчето, превключих указанията на английски и му казах : „слушай и карай“. Това изглежда да работеше добре. Обаче по едно време шофьорчето ни хвърли в тъча. Спря пред един хотел където очевидно 2 индуси ни очакваха нетърпеливо. Единия от тях без обяснения се вмъкна при нас на задната седалка и вика : „аз съм вашия гид“ :) Доста се изнервих : все пак това се случва в непознат индийски град след мръкване. Но поне „гида“ изгледа че говореше повече английски и успях да разбера че той бил „включен в цената на тура“ и само бакщиш му се плащал. Оооок. Човека дойде с нас до хотела ни. Хотела се оказа малък и не много чист. Но пък поне интернета работеше ! Обадих се по скайпа в къщи на любимата. И ми олекна ! При всичките ми ходения и бродения само мисълта че някой ме чака в къщи винаги ме е държала. Пожелавам ви да има кой да ви чака ! Чувството е неописуемо. И вие също чакайте ! И се вълнувайте ! За това живеем.   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Теглихме чоп как да се разделим двама по двама в стаите. Оказа се обаче че леглата са само спални ! Доста неудобно. Поне ни дадоха отделни завивки. А и леглата бяха доста широки. Така че не вярвайте винаги на това което тези посреднически сайтове за регистрации ви предлагат и винаги питайте хотела директно ако имате необичайни изисквания. Слезнахме до мазето (ресторанта) да хапнем нещо набързо. Оказа се че имат чудесно панир масала (бяло сирене в доматена яхния с много подправки) и корианрърен нан. И бира. KingFisher естествено. След хапването и 2 бири се почувствах че стреса от пътуването ме отпуска. И се оказа че хотела имал и друг ресторант на покрива, от който се виждал Тадж Махал. Но трябваше да се става в 5:30 сутринта за да има време за душ и да хванем изгрева. И затова се отправихме по стаите. Завивките не бяха много чисти, но поне имаше топла вода и чисти кърпи. Спах без сънища и без да се будя. На сутринта, след скромната, но питателна закуска в хотела (имаха роти и кафе с мляко) гида и шофьорчето дойдоха да ни вземат и ни закараха на 500-те метра до входа на Тадж Махал. Оказа се че за местните е 20 рупии, а за нас над 500. Това ми напомни за едно време в България и колко естествено ми се струваше. Добре че го махнахме това ! Толкова е унизително. Наредихме се на опашката заедно с възрастните американски туристи и се заприказвахме с нашия гид Кумар. Весел младеж. Питах го дали прави нещо друго освен екскурзоводството. Каза че не, защото много обичал да ходи всеки ден в Тадж Махал и се чувствал удивен от сградата. Да ви кажа, като влязохме го разбрах. На входа имаше сериозно армейско присъствие. Армията охранява всички национални паметници. Имаше и претърсване все едно че се качваш в самолет. Допускат само мобилни телефони и вода. Е, и мокри кърпички и портфейли де. Но примерно камерата която носеше единия колега го накараха да я остави на гардероб. И му взеха 35 рупии за удоволствието. Но пък фотоапаратите бяха разрешени. Нищо че някои от тях снимат и по-добри филмчета :) Тадж Махал е всъщност в превод „двореца на Тадж“. Тадж е жената на един от индийските султани. Тя умряла много млада. Султана много я обичал. И преди да умре го помолила за 2 неща : да не се жени повече (тя била третата му жена) и да направи нещо което няма да позволи на паметта за Тадж да изчезне. Султана обещал. След смъртта и се затворил за няколко месеца в двореца да мисли какво да е това нещо. И измислил : да изкопира горбницата на Хюмаюн, но в доста по-голям мащаб. И така се появил Тадж Махал. Според ислиамската традиция в задната част на градината винаги е място за храма. И точно там султана построил гробницата на любимата си жена. Защото за него тя явно била повече от бога. Дори започнал да строи мавзолей от черен мрамор и за себе си. Точно изкопал основите и на сина му, престолонаследника, му писнало да гледа как баща му хаби богатствата които той се бил наканил да хаби, та просто го арестувал и го затворил в една кула в двореца в Агра. И той станал султан. И строежа спрял :) Та основите на втората гробница така си и седят. Това е цената която плащаме за любовта :)

  От Кумар разбрах защо е важно да се хване изгрева или залеза в Тадж Махал: мрамора от който е построена пропуска светлина. И затова сутрин на изгрев слънце паметника изглежда розов. През деня е златист, а вечер е червеникав. Казват че на лунна светлина бил млечно бял. И всички други камъни инкрустирани в него изпъкват. Пред паметника има едно езерце в което има платформа с пейки. На една от тях била поседнала принцеса Даяна при посещението си в Индия. И оттогава това е нейната пейка. Всичките американци се наредиха на опашка да се снимат на пейката. Аз пък се снимах на другата, надявайки се да е била на принц Чарлз :) За да се влезе вътре в паметника се надяват въху обувките едни шошони, които раздават на входа заедно с бутилка минерална вода (това е включено в билета за чужденци). Но вътре нямаше много какво да се гледа. А и един пазвант все ни подкарваше да побързаме. Навън в градните имаше много катерички и папагали. А пред двореца имаше колония зелени маймуни. Наснимахме се. По едно време докато го снимах един маймун се покатери бързо на стълба със знаци над мен и взе да се клати, карайки знаците да тракат. Скочих настрани :) Цялата работа отне около час и половина : към 8:00 бяхме на изхода. Кумар ни предупреди да си закопчеем джобовете и да гледаме напред и да не общуваме с никого. Това се оказа добър съвет : тълпа дрипаво изглеждащи улични продавачи ни наобиколи отвсякъде. Имаше всичко : от малки копия на Тадж Махал до колела от тел. Качихме се в шевито ни. Закараха ни до хотела да си изядем закуската. Кумар и шофьорчето изчакаха пред хотела. След това Кумар ни закара в една работилница която (според думите му) се държала от хората които поправят Тадж Махал. Не му повярвах много. Но пък историята която ни разказа е хубава. Първоначалните строители на Тадж Махал не се разпръснали, а се заселили около него. И всеки петък султана ги пускал да поправят и поддържат монумента. И така до наши дни. Само че сега държавата плаща на потомците на тези хора. Но все още затварят монумента в петък. Пък и хората в този магазин имаха демонстрационен щанд как се полират камъни като тези в Тадж Махал и как се инкрустират използвайки най-прости инструменти. А и имаха разкошни масички и поставки от мрамор с инкрустации. Вижте в снимките. На всяко имаше цена отзад. Обясниха ни че това били държавни цени. Не знам защо бяха написани с молив обаче :) Освен това цените за по-големите неща включваха доставка до домашния адрес на купувача. Практично :) Ако го вземеш на място ти правят 15% отстъпка. Както и да е, харесах си едни поставчици и глава на божество. 4000 рупии :) Добре че поне взимаха карти. След това поискахме от гида и шофьорчето да ни закарат във форта на Агра. Кумар каза че нямало смисъл да плащаме билети, понеже били отворили само една стена за достъп на посетители. Другото все още било казарми. Попитах го какво държи армията в тази крепост от 16 в. Той каза : понеже била много непристъпна, се използвала като арсенал. Погледах си календара. След това се ущипах. Както може би знаете с изобретяването на артилерията крепостните стени станали излишен лукс, който нищо не пази. Но явно при тези хора традиционната вяра че царската крепост е непревземаема така сериозно е вкоренена, че в момента в който са се отървали от англичаните са се върнали към първоначалното използване на крепостта. :)  Но това само си го помислих де. На Кумар нищо не казах, за да не го обидя. Затова разгледахме крепостта на Агра само от вън. Внушително беше. На една от кулите й викали въздушния дворец, понеже е изнесена извън крепостната стена (над и пред нея) и е прорязана от много отвори (все едно че е направена от колони, но не са правилни, а поддържат множество малки прозорчета). А срещу нея беше Тадж Махал ! След 15-те минути които загубихме пред крепостта ни закараха при магазина на другия братчед (от който взимаха комисионка) : този път за обици и бижута с камъни. Но аз и един от колегите ги бойкотирахме и влязохме в отсрещния магазин за подправки. Купих масала чай, гурам масала и къри. 2000 рупии. Но имаха и цитри. Снимахме се с тях :) После не сме били истински туристи, а ?! :) Закараха ни до хотела да си вземем багажа. Оказа се че с предварителното плащане през hotels.com нямаше проблеми и просто си тръгнахме без допълнителни плащания и разправии. Дадохме на Кумар 1000 рупии, които според нас той често си заслужи. Но единия колега недоразбрал че му ги даваме заедно и му даде и 10 евро отгоре. А това е към 700 рупии :) Така че Кумар сигурно ще си спомня Руснаците с добро :) Към 12:00 се отправихме обратно към Делхи. Изтръпвах само при мисълта какво ни очаква. Този път обаче взех мерки : сложих един колега на предната седалка (той се зарадва). А и се оказа че нямаше повече допълнителни плащания : тези на отиване били за отиване и връщане. И на щатската граница просто минахме. Шофьорчето пак ни спря в същата дупка (като за целта обърна на шосето, понеже дупката беше от другата страна на шосето). Явно и там е бил на комисионка. Той се надяваше да ядеме, но ние взехме само бутилирана вода и газирано. На връщане установих че от всички тези разходи рупиите са намаляли сериозно и се налага да изтегля малко. Имах долари и евро, но курса който предлагаха в хотела беше много нечестен. Опитах да намеря банкомат в Агра следвайки напътствията на рецепцията в нашия хотел, но само се разходих до една махала странно приличаща на „Изгрев“ в Пловдив и след 500 м и консултация с GPS-а ми реших да се върна обратно. Та помолих шофьорчето да спре някъде до някой ATM преди да стигнем „офиса“. Колегите мислеха да го накарат да ме закара до хотела ми, но имайки предвид степента му на разбиране на английски решихме да не го объркваме повече. По едно време русите започнаха да обсъждат на английски бакшиша който са дали на Кумар и какво смятат да дадат на шофьорчето. Мобилизирах всичките си жалки познания по руски и ги помолих на руски да не го обсъждат пред него, че може да си създаде грешни впечатления. Те се зарадваха (обикновенно не си давам труда да опитам да говоря руски) и преминахме на руски да обсъждаме бакшишите. Оказа се че няма много трафик по пътя и пътуването до Делхи беше спокойно. Но в Делхи задръстванията бяха монументални. Шофьорчето все повтаряше „Diwali Traffic“. Като че ли не виждахме :) Точно преди да стигнем до „офиса“ той се сети и отби до един банкомат. Банкоматите в Индия обикновенно не са на открито. Обикновенно са в по-голяма сграда или в специално построена за целта тухлена сграда. Този беше в самостоятелна сграда. А по тавана и стените имаше гущери. Бързах колкото мога :) Явно шофьорчето беше решил че ще му дадем бакшиша веднага след тегленето, та протегна ръка фигуративно казано. казахме му че ще му ги дадем като стигнем. Той се нави. Както и да е : стигнахме в „офиса“ към 19:00. Там платих остатъка от сумата на братчеда от рецепцията. Колегите решиха да се настанят в хотела за няколко часа и да тръгнат от там за полета си в 2:00 през нощта. Аз поисках да ме закарат до летището. Те започнаха да ме питат кога ми бил полета. И аз веднага ги излъгах че е след 3 часа. Братчеда накара шофьорчето да ме хвърли до летището за 200 рупии ! Сигурен съм че ако бях взел моторикша шеше да ми излезе не повече от 100. Но не ми се разправяше с тях, та се качих. Казах на шофьорчето да ме закара на „Пристигащи“. Дори му посочих къде да завие. Въпреки това той ме закара на „Заминаващи“. И ми поиска бакшиш над тези 200 рупии ! Но бях прекалено уморен да споря с него. Дадох му 260 и му тръшнах вратата. От тази мила и позната азиатска картинка извенъж се оказах обратно в 21-ви век. Влакчето от летището до централната гара на Делхи беше по-модерно от събратята си в Америка. Поуспокоих се. Но в момента който излязох от гарата пак се оказах в „Изгрев“ : тъмно, мръсно, опикано и пълно с извънредно настойчиви и любопитни хора. Смятах да вървя от гарата до хотела, но се оказа невъзможно. Предадох се и отидох на бюрото за предлатени авторикши. Взеха ми 200 рупии. Но ме закараха до хотела без моя или на GPS-а помощ. Докато ме караха забелязах че авторикшите в Делхи имат електронни броячи като на такситата в България. Ха ! Напуснахме централния булевард и се шмугнахме на една малка уличка. Едни юнаци клечаха в тъмнината по уличката по която ме подкара авторикшата. Изтърпнах. Но за радост това беше само преминаване : хотела се оказа ярко осветен и на една павирана улица. Верно, не беше булевард, но не беше и от сокаците по които ме прекара рикшата. Взех душ, поръчах на рум сървиса 2 бутилки вода и установих че за моя радост телефона и компютъра може да се вържат към интернета и той пак работи бързо.  Обадих се на любимата и прекарахме 1/2 час на видео разговор. След това оставих телефона да си качва снимки в Picasa-та и си легнах. Не успях да открия от къде се гасят нощните лампи, но просто се завих през глава. Така завърши пътуването ми до Агра. Дали си струваше ? ООООО, ДАААА ! Не ми обръщайте внимание че мрънкам понякога. Индия е невероятна държава. И Тадж Махал е много, много красиво място. Просто ми е малко по-интензивно на места. Аз не обичам неуредиците. Импулсивните постъпки ме изнервят. А на всичкото отгоре не мога и да се пазаря. Пиша това от хотела в Делхи на другия ден. Чакайте трета част от историята на Моята Индия за Делхи и за завръщането ми. Ще избързам напред и ще се похваля че Луфтханза са ме „произвели“ във frequent traveler ! Това си е цяла пътешественическа нашивка ! :)    Очаквайте продължението Автор: Георги Кодинов Снимки: авторът Други разкази свързани с Индия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

Pinterest, интернет сайтът, който позволява на хората да събират и да споделят снимки онлайн, като ги окачват на „виртуална дъска“, успя да набере много последователи. Във вторник беше публикувано ново проучване за споделянето на съдържание, проведено от компанията Shareaholic, което показа колко мощен е станал базираният в Пало Алто, Калифорния, стартъп. Ако още не сте …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Дали брандовете нарастват по бързо в Google+, отко...

     Според Socialbakers най-добрите марки с присъствие в Google + вече са във фазата на своето най-голям...
  2. 

     Мобилният трафик достигна нива от 12,6%

     Проучване на една от най-авторитетните онлайн маркетинг компании, Walker Sands, твърди, че в светове...

Foursquare от няколко дни посрещат своите нови и нерегистрирани потребители с едно интересно видео и поканата да поддържат контакт с приятелите си, да изследват града си, да пестят пари и да отключват награди. Във видеото foursquare ясно представят това, в което социалната мрежа се превърна …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Foursquare обръщат внимание и на веригите

     Обичам foursquare почти толкова, колкото и Twitter. В тази социална мрежа, в това приложение просто ...
  2. 

     Foursquare за BlackBerry вече и със събития

     Foursquare обявиха, че и потребителите на BlackBerry вече ще могат да се възползват от функционалнос...

Вчера от компанията внесоха предварителните документи в Комисията по търговия с ценни книжа.

Колкото повече нараства интересът към социалните медии, толкова повече нараства нуждата от ползване на най-различни инструменти за улеснение на маркетолозите. Тук съм се опитал да събера на едно място някои полезни инструменти, които ще ви помогнат в ежедневната работа в социалните мрежи. Основните неща  LinkedIn - …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Сблъсъкът между личния живот и работата в социални...

     Много от нас водят съвсем съзнателен живот и в социалните мрежи. Дори и когато сме на работа, сподел...
  2. 

     Социалните медии и маркетингът през 2012 г.

     Социалните мрежи са дейност №1 онлайн. Въпреки че Google има най-много посетители, Facebook е мястот...

Още в самото начало на тази статия, а именно в заглавието, споменах думата „продажби“. В изследването, което ще видите, става дума за така наречените „лийдове“ или leads. В България обаче съм сигурен, че подобен термин бива свързан именно с продажбите и нищо друго. Това е …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Twitter използван от 91% от B2B маркетьорите, но L...

     Според последното изследване на Pardot Twitter бие Facebook, LinkedIn, блогването и YouTube като соц...
  2. 

     Как да подобрим профила си в Linkedin

     В последните няколко години Linkedin се наложи като най-силната професионална социална мрежа. Към но...

По повод 140-тата си годишнина, един от най-популярните брандове за бира, Heineken, поставят началото на глобална надпревара за креативност. Идеята е феновете на бранда и бирата по целия свят да изградят нов дизайн на легендарната зелена бутилка Heineken. Целта е най-добрите 2 дизайна да бъдат …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     QR кодовете и Heineken – интересна комбинаци...

     Приложения на QR кодовете има много, но повечето са скучно решение на съвсем обикновени ограничения ...
  2. 

     Facebook става публична компания

     Последните слухове около Facebook са, че компанията се подготвя да пусне свои акции на пазара. Подоб...

Firefox 10, последната версия от серията ъпдейти е вече налична за изтегляне и сърфиране с удоволствие от потребителите.

Това стана възможно благодарение на Кати Матюс и още 106 съмишленици

Кота нула

Към 23 януари т.г., когато проверявах  какво е положението  с АСТА в България,  официалната информация  за АСТА   се свеждаше до две съобщения в правната информационна система на МС за одобряване на проекта, на решението на Съвета, на споразумението и упълномощаване  (11PR044.14_ ACTA1). При това в съобщенията отсъстваше дата на подписването – 26 януари.  Знаци за евентуалното подписване имаше в реч на полския министър на администрацията и цифровизацията, без изрично да се споменава България.

Тишината беше също тъй звънка и откъм българските евродепутати, въпреки че на 24 януари АСТА трябваше да се гледа в парламентарната комисия по развитие, където – по-късно става ясно – действа Метин Казак.

Под натиска на мрежите

Само за часове АСТА се превърна в тема за социалните мрежи. Може и засегнатият бизнес да се е обадил, макар че е странно защо едва на тази фаза.  И политиците    бързо се позиционираха.  Седмица по-късно, има  гъвкави позиции на евродепутати (Вигенин: протестите ви отиваха в спама, но   ги извадих оттам; Казак: българското правителство не направи необходимото, дебати предстоят).

Има позиция на държавата. Министър Трайков съобщава, че България е подписала  АСТА със симпатично мастило:  “Той обясни, че страната е парафирала споразумението под условие, като до 1 март 2013 г. парламентът трябва да го ратифицира, за да влезе в сила. По думите на Трайков ако споразумението не бъде ратифицирано, все едно не е било подписвано.”

Това съобщение на министъра  вече налага наистина неотложно да се каже за каква процедура става дума. Защото той маневрира върху част от истината: самостоятелното присъединяване на България към споразумението.   Стилистичният похват със симпатичното мастило  може да се интерпретира и по друг начин:  действахме  невидимо.

Ратификацията не е  някакво  благоволение или реверанс на тази власт  към народа, тя е стандартно изискване за влизане в сила. Така че наличието на предстояща ратификация не отменя въпроса за симпатичността на мастилото. По съображения за прецизност, споразумението не е само парафирано, както твърди министърът, то вече е подписано.

Човек от партията ГЕРБ  казал, че парламентът при ратификацията ще прецизира текста на споразумението. Това, разбира се, е крайно любопитна възможност. Някой трябва да обясни ред въпроси, които биха възникнали от чисто правно естество.

Обсъждания? Може

А въпросите са свързани с това, че по какъвто и начин България да реагира (от резерви до неприсъединяване),  има решение Европейският съюз да стане страна по споразумението.

Комисията предложи и Съветът прие  споразумението ACTA да бъде подписано и сключено едновременно от ЕС и всички  държави от ЕС.  Държавите, включително България, са ангажирани с това решение.  България – по силата на цитираното вече решение на МС.

Така че  – едно допълнение към казаното от министър Трайков – и да липсва ратификация на национален парламент, ако ЕС стане страна, АСТА ще има обвързваща сила чрез ЕС за държавите.

Това – по въпроса за обществените обсъждания. С уважението ми към министъра – не са излишни, но са последващи спрямо изготвянето на националната позиция по АСТА.

Как все пак е изготвена националната позиция по АСТА, преди да се уполномощи  министъра на земеделието да я изрази на Съвета (прессъобщението от 16 декември 2011, стр.43)? Предварителна оценка на съответствието, консултация със заинтересованите страни? Координационен механизъм, граждани, бизнес?

(Мармалад утре и мармалад вчера, никога мармалад днес.)

За да се вземе решение Европейският съюз  да стане страна по АСТА,   остава Европейският парламент да вземе положително решение.

Защо се налага държавите да се присъединяват самостоятелно

Има защо.  Отделна тема.

*

Развитие на ситуацията:  човекът от партия ГЕРБ в сутрешния блок| БНТ 1. От два-три дена знае за АСТА.  Ще иска резерви. Няма проблем, казва. Чете конституцията. Смята, че сега ще изготвим бг позиция. Ще покани експерти в комисия. Ще се анализира трябва ли да се променя бг законодателство. Ще се съобрази с гражданите. Ако обаче стане директива – трябва да го спазваме. Обаче депутатите в ЕП  ще изразят резерви. Да се обединим в усилията си да защитим правата. Не би казал, че има каша.

Дебат за споразумението АКТА

Ето и видеото на БНТ  – с участието на Мартин Димитров, СДС.

Кота нула

Към 23 януари т.г., когато проверявах  какво е положението  с АСТА в България,  официалната информация  за АСТА   се свеждаше до две съобщения в правната информационна система на МС за одобряване на проекта, на решението на Съвета, на споразумението и упълномощаване  (11PR044.14_ ACTA1). При това в съобщенията отсъстваше дата на подписването – 26 януари.  Знаци за евентуалното подписване имаше в реч на полския министър на администрацията и цифровизацията, без изрично да се споменава България.

Тишината беше също тъй звънка и откъм българските евродепутати, въпреки че на 24 януари АСТА трябваше да се гледа в парламентарната комисия по развитие, където – по-късно става ясно – действа Метин Казак.

Под натиска на мрежите

Само за часове АСТА се превърна в тема за социалните мрежи. Може и засегнатият бизнес да се е обадил, макар че е странно защо едва на тази фаза.  И политиците    бързо се позиционираха.  Седмица по-късно, има  гъвкави позиции на евродепутати (Вигенин: протестите ви отиваха в спама, но   ги извадих оттам; Казак: българското правителство не направи необходимото, дебати предстоят).

Има позиция на държавата. Министър Трайков съобщава, че България е подписала  АСТА със симпатично мастило:  “Той обясни, че страната е парафирала споразумението под условие, като до 1 март 2013 г. парламентът трябва да го ратифицира, за да влезе в сила. По думите на Трайков ако споразумението не бъде ратифицирано, все едно не е било подписвано.”

Това съобщение на министъра  вече налага наистина неотложно да се каже за каква процедура става дума. Защото той маневрира върху част от истината: самостоятелното присъединяване на България към споразумението.*  Стилистичният похват със симпатичното мастило  може да се интерпретира и по друг начин:  действахме  невидимо.

Ратификацията не е  някакво  благоволение или реверанс на тази власт  към народа, тя е стандартно изискване за влизане в сила. Така че наличието на предстояща ратификация не отменя въпроса за симпатичността на мастилото. По съображения за прецизност, споразумението не е само парафирано, както твърди министърът, то вече е подписано.

Човек от партията ГЕРБ  казал, че парламентът при ратификацията ще прецизира текста на споразумението. Това, разбира се, е крайно любопитна възможност. Някой трябва да обясни ред въпроси, които биха възникнали от чисто правно естество.

Обсъждания? Може

А въпросите са свързани с това, че по какъвто и начин България да реагира (от резерви до неприсъединяване),  има решение Европейският съюз да стане страна по споразумението.

Комисията предложи и Съветът прие  споразумението ACTA да бъде подписано и сключено едновременно от ЕС и всички  държави от ЕС.  Държавите, включително България, са ангажирани с това решение.  България – по силата на цитираното вече решение на МС.

Така че  – едно допълнение към казаното от министър Трайков – и да липсва ратификация на национален парламент, ако ЕС стане страна, АСТА ще има обвързваща сила чрез ЕС за държавите.

Това – по въпроса за обществените обсъждания. С уважението към министъра – не са излишни, но са последващи спрямо изготвянето на националната позиция по АСТА.

Как все пак е изготвена националната позиция по АСТА, преди да се уполномощи  министъра на земеделието да я изрази на Съвета прессъобщението от 16 декември 2011 (стр.43)? Предварителна оценка на съответствието, консултация със заинтересованите страни? Координационен механизъм, граждани, бизнес?

(Мармалад утре и мармалад вчера, никога мармалад днес.)

За да се вземе решение Европейският съюз  да стане страна по АСТА,   остава Европейският парламент да вземе положително решение.

Защо се налага държавите да се присъединяват самостоятелно

Има защо.  Отделна тема.