Писмото е пратено и до предаването „Директно“, както и публикувано на страницата на Форум за арабска култура. Очакваме отговор, аз лично смятам, че ще се обърне внимание, имайки предвид острата реакция след думите на сем. Сидерови на 20.11.2010 в ефир.

 

До уважаемия г-н Мартин Карбовски,

Водещ на предаването „Директно Карбовски“,

Излъчвано по Нова телевизия

 

 

Уважаеми г-н Карбовски,

 

Неправителствената организация Форум за арабска култура е инициатива на студенти, които се интересуват от арабския свят, политика, история, култура. Форумът е създаден с единствената цел да покажат онази част от картината на арабската култура, която остава встрани от вниманието на медиите и публичните личности у нас.

Като изхождаме оттук, позволяваме си да изложим пред Вас някои свои идеи, съображения, бележки и опасения, предизвикани от последното издание „Епизод 3” на Вашето предаване „Директно”, излъчено по „Нова” на 20 ноември т.г. Визираме в частност разговора Ви с последните Ви трима събеседници, анонсиран със заглавието „Хиджаб или сбогом, моя красавице.”

Още началните кадри в тази част на предаването Ви будят усещането за предубеденост, за предпоставеност на тезата – надписите върху екрана: „Модните тенденции в геополитиката” и „опасностите, които ни заплашват”, съчетани с темата хиджаб, едва ли оставят място за съмнение, че във фокус отново е т.нар. ислямска заплаха, т.е. представянето на тенденциозни генерализации за чисти истини относно една от най-влиятелните религии в съвременния свят. При това изобщо не е трудно да се предположи, че разговорът ще върви тъкмо в такава посока при избора на тъкмо този събеседник, чиито идеи са широко известни. И той не закъснява да огласи основната си теза: „в България в момента ескалира ислямският фундаментализъм”. А и Вие демонстрирате убеденост: „Във Франция има такъв проблем, в Германия има такъв проблем, и при нас вече идва.”

Позволяваме си да вметнем, че у нас, в България, ислямът не е донесен от гастарбайтери, а е резултат от отдавна сложили се исторически обстоятелства – така, че може да се каже, че той има своите корени на българска почва и е елемент от картината на българското общество, цвят от неговото многообразие и оттам – духовно богатство. Т.е. за „ислямизация” в България едва ли е оправдано да се говори само на базата на механично пренасяне на факти и изводи от съвременността на западноевропейските общества. Значително по-опасно според нас би могло да се окаже изкуственото присаждане на българска почва на привнесени по този начин, чужди за българската социална действителност конфликти.

От друга страна генерализации и крайности от типа „гримирани като уличници”, „носенето на хиджаб е едно лицемерие, което е безумно”, , „всички жени в арабския свят биха отговорили, че не искат да носят” хиджаб, „ако някой ден й се наложи да си вземе децата от някоя арабска страна, Господ да й е на помощ”, „обикновено смесените бракове между такива…” вземат на прицел, при това в много голяма степен неоснователно, тъкмо арабския свят, познанията за който, изглежда, не са най-силната страна на събеседниците. За да се стигне до смехотворното „74-та година три милиона мюсюлмани излизат на погребението на Насър, нито една жена не носи забрадка, нито една, а сега в Египет всички носят бурки…” (Да вметнем ли, че всъщност Насър е починал и погребан през 1970?) В чий интерес би било поддържането на медийно напрежение между България и арабските й партньори, не се наемаме да гадаем – защото сам по себе си дори риторичният въпрос би означавал, че е налице преднамереност и цел. Във всеки случай такава неуслужлива роля на медиите едва ли би могла да убеди някого в целесъобразността си.

Но направо стъписваща е поантата на разговора, изразена в сентенцията на събеседника Волен Сидеров: „Няма доброволно приемане на исляма – винаги е било по принуда, насилствено.” „Ислямът е религия, съставена като агресия срещу християнството.” На цитираната от г-н Сидеров сура 2, стих 191 от Корана Милена/Иршад прави опит да възрази, че неговият пример е изваден от контекста, но не й е дадена възможност да развие мисълта си. Всъщност г-н Сидеров „леко видоизменя” текста на Корана и натъртено цитира „убивайте неверниците”, всъщност е продължение на сура 2:190, където е посочено недвусмислено: „И се сражавайте с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте!” Тук, като занимаващи се с арабски език, бихме добавили, че използваният глагол, преведен на български като „не престъпвайте”, има и друго значение – „не нападайте, не извършвайте агресия, не предприемайте насилие”! (вж. напр. Баранов, Арабско-русский словарь, М. 2001, с.504) И текстът на 2:190 завършва: „Аллах не обича престъпващите (или нападащите)”. След което следва непосредствено стих 191: „И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха.” Виждате ли някъде текст за „неверници”, г-н Карбовски?

Дори да оставим настрана всичко останало, г-н Волен Сидеров не е частно лице. А председател на парламентарната Комисия за контрол на ДАНС и заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана. При това положение каква стойност има, или какво точно означава Вашата реплика, че „този спор тлее в нашето общество и затова го проведохме на това ниво…”, изправяйки срещу него Милена/Иршад и ограничавайки възможността й да изрече точно най-същественото, което би искала да каже?

Имайки предвид, че отношенията между България и арабските страни започнаха да се затоплят след повече от две десетилетия на липсващи контакти, смятаме, че изказвания като лансираните от г-н Волен Сидеров директно в ефир, адресирани пряко към българската общественост, могат да повлияят негативно. Силно се надяваме, че именно потребността от защита на правата на всеки български гражданин ще бъде залог за спирането на езика на омразата, който има популистката цел да осигури някому спечелване на политически позиции чрез уронване името на една религия и на над 400 млн. души в Близкия изток, Северна Африка и Европа. Подобни ксенофобски прояви, които следват линията на настройване на обществото към взаимна омраза, биха хвърлили сянка и върху България – страната, която винаги е била сигурно място, страната, където етносите не са преживявали ужасите на междуетническите и религиозните сблъсъци. Интересите на родината, в чиято сигурност се кълне г-н Волен Сидеров, биват накърнени именно от всевъзможните, дори нескопосани опити за разбиване на толерантността.

 

С уважение,

Руслан Трад, Председател на УС на Форум за арабска култура

София, 22.11.2010

Антони Георгиев е завършил английска филология и от началото на 1989 г. живее на Запад. Работил е в ББС-Лондон, Радио Свободна Европа-Мюнхен и Прага; бил е фрийлансър в Копенхаген, от където е работил за печатни и електронни медии във Великобритания, Дания, Швеция, Германия и Съединените щати. През 2002 г. се връща в България и става главен редактор на “Плейбой”. През 2003 започва бордното списание на авиокомпанията “България ер”. От 2005 издава списанията “Вагабонд“, българското списание на английски език; “Хайфлайтс”, българското летищно списание; и “Go Greece!” - списание за туризъм, култура и забавления в Гърция.

..

Какво е хубавата храна?

Удоволствие както за небцето, така и за интелекта.

Кои са най-разпространените заблуди в България, свързани с храненето?

Че българската кухня е “уникална”. Че българските домати и чушки са най-добрите в света. Че шкембето е добро лекарство за махмурлука, и че по тази и други причини Европейският съюз иска да го забрани.

Какво е здравословно хранене за вас?

Всичко с мярка, и никога, ама наистина никога маргарин.

Трудно ли е да живееш в България?

Оцеляваме. От друга страна в Мали, предполагам, е по-трудно.

Коя книга за хранене бихте препоръчали?

Александър Дюма, “Кулинарен речник“. Зигмунд Фройд “Интерпретация на сънищата“.

…

Форум Храна е на 27 ноември от 10 часа.

Юрий Ковачев от години се занимава с йога и аюрведа. В момента готви в чайната в бившата хартиена фабрика на ул. „Бенковски” 11 и води курсове по аюрведическа кухня.

На форум Храна ще представи принципите на ведическото хранене.

…

Какво е хубавата храна?
Да му е хубаво на човек от храната, т.е. – да се нахранят сетивата и да се чувства удовлетворен. Това е необходимо, но не и достатъчно условие – трябва да бъде и полезна.

Кои са най-разпространените заблуди в България, свързани с храненето?
Заблуда е, че яденето на големи салати е здравословно и, че вечер салатите са лека храна. Заблуда е, че прясното краве мляко е вредно. Заблуда е, че храната без мазнина е полезна. Заблуда е, че подправките са вредни.

Какво е здравословно хранене за вас?
За всеки човек, според неговата природа, има подходящи и неподходящи храни. За всички хора има подходящо и неподходящо време за хранене, подходящо и неподходящо място за хранене, подходяща и неподходяща среда за хранене. Когато се знаят тези неща и конкретният човек се съобразява с тях – това е здравословно хранене.

Трудно ли е да се готви аюрведично?
Не.

Коя книга/блог за хранене бихте препоръчали?
Книгата Ayurveda Aahar (food / diet) от P.H. Kulkarani. Която и да е от книгите на Васант Лад, Йога и Аюрведа от Дейвид Фроли, Чхандогя упанишад Vl – 5,6,7. Филма  Ayurveda – the art of being и Великата тайна на водата. Сайта на Олег Генадиевич Торсунов torsunow.ru

…

Форум Храна е тази събота (21-ви) в Модерен театър. Регистрирай се сега!

права жестоко зеле гепард растение чушка вълк домати обиколка част босилек чувал омар глог амфибия кон акация изотоп енот катет ъгъл бахар истина боб игуана подъл язовец бръшлян апотема

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 04.09.2010 -- За Любэ, „Отечествен фронт“ и едни преводи… (5)
• 01.06.2010 -- Сексът и градът 2 (16)
• 24.11.2009 -- Имате ли точно око? (6)
• 27.09.2009 -- Parc de la Ciutadella и зоопаркът в Барселона (4)
• 25.09.2009 -- 10 първи впечатления от Барселона (12)
• 03.07.2009 -- Generic PWS!hv.aq Trojan (2)
• 17.10.2006 -- Любэ – Конь (11)
• 27.01.2006 -- Ну, погоди! (3)

Докато Сиромахов само го храним, “феновете” на Веско Маринов го търсят да го ебат с колове в…

За мен, а и за повечето останали неспециалисти, хипотезата за осъществяване на подкрепяния от Запада алтернативен газопровод за Европа “Набуко” придоби известност именно в момента, когато България вече беше нагазила в руския “Южен поток”. Беше 19 януари 2009 г. Руски правителствен чиновник се присмя пред журналисти в София, че “Набуко” е просто една опера. Имперският [...]

 

Mart Laar, 'The Power of Freedom: Central and Eastern Europe after 1945'

(Tallin 2010, Unitas Foundation, Centre for European Studies)

Горещо препоръчвам книгата на бившия естонски премиер Март Лаар (допринесъл много за икономическия успех на Естония). В книгата Лаар проследява историята на региона – от идването на червената армия и комунизма, през десетилетията борба за свобода и възстановяването в периода на прехода.

Специално я препоръчвам на управляващата партия ГЕРБ – за да видят как се правят дълбоки реформи и как много техни колеги политици от други страни не се оправдават с големите трудности и кризи, а запретват ръкави, за да ги преодолеят. 

Wilfried Martens (President of European People’s Party)

“In The Power of Freedom, Mart Laar offers us an account of the history of Communism and of anticommunist resistance which is as gripping as it is insightful. His analysis is impressive in its breadth and scope. Because Mart Laar himself played an important role in the fall of Communism and in the changes which have taken place in Europe over the last 20 years, his first-hand account of the unfolding of events gives the book a rare significance.

Roland Freudenstein (Head of Research, Centre for European Studies, Brussels)

“From the Soviet occupation at the end of World War II, to the battle scenes in the streets of Budapest in 1956, from the civil rights movements of the 1970s to the fall of the Wall in November 1989, Mart Laar describes the history of communism and anti-communist resistance in Central and Eastern Europe. He records the rocky road to democracy and to market economy, and discusses alternative models of post-communist transition. “The Power of Freedom” has the suspense of a novel and the informative value of a political science study. It is one of the first books discussing the collapse of communism from an author who was on the isolated side of the Iron Curtain. In that sense, it is the tale of a homecoming, and a powerful blow to leftist myths about communism, détente, democracy and market economy.”

Блогът за икономика 2010

Ей сега пристига по пощата и макар да пише, че нямам право да го разпостранявам (което не е и на български), не се сдържах:

Nokia има удоволствието да ви покани на първата си по рода инициатива, насочена към българските блогъри—Ovi Apps Wizzard Workshop
Събитието ще се проведе на **** със старт **:** часа в Culture beat Club / НДК/

Любезно моля да потвърдете присъствие до **** :)

Поздрави и хубав понеделник,
****

****
Grayling Bulgaria

Бива ПР и мързел, ама това дори не е покана, написана по нормалния начин. Нокия пак са си сменили агенцията явно, което е жалко. Дори и аз дето нямам никаква PR тренировка, не бих го написал по този начин.

Какво не е наред ли?

1. Темата е на шльокавица. Разбирането, че случайно клиента ми не поддържа кирилица, не е извинение, щото, ако това е така, то няма да знам какво е Нокия.

2. Няма поздрав. Едно „здравейте“ или „добро утро“ можеше да свърши работа.

3. Не се усеща духът на Нокия. Достатъчно дълго съм работил с Нокия, като потребител и дори като партньор за някакви неща – Това НЕ Е Нокия.

4. Поканата нищо не казва, защо това събитие е за блогъри, със същия успех, може да е за миньори или за .. магьосници.

5. Един линк да имаше, поне какво е, защо е, и защо трябва да идвам? Какво пък е различно от първото събитие или от някое друго „специално за блогъри“ – ех, клише, клише.

6. А и не е първата инициатива, насочена към блогърите на Nokiа :)

С няколко думи, събитието може и да е интересно, но не са таргетирали правилно аудиторията … пак !

P.S Звездичките съм ги сложил аз :)

Още по темата:

1. Най-сетне Nokia ще направи събитие у нас. Акценти са Maemo, S60, Web Runtime Toolkit и Qt.
2. BlogMasters 2010 – покана за полезен петък
3. Белград – йелена, плескавица и Нокия

Сиромахов определено ми провали целия ден днес, ебати глупостите изписахме, ето част от моите възвишени прозрения

след Сиромахов остават само микрони. той взе соята от “Стара планина”

Сиромахов е засечен да се опитва да краде петното от челото на Горбачов

Сиромахов ми открадна един пулпит. Айде, влачи.

Кризата ще е вечна, защото Сиромахов открадна списъка с Мерките на правителството

Сиромахов, върни веднага розовите прашки на Фидосова, намери с нещо друго да си завиваш колата

Защо изчезнаха използваните билетчета по седалките на автобусите? Защо ли!

Сиромахов се е опитал да открадне вълната на Чубака за родопско одеало

И още от #siromahovfacts

Andreytcho
Сиромахов краде екстаза на изнасилените

Генади
Сиромахов отвлича лодките на сомалийските пирати за откуп

luti4u6ki
циганите се оплакаха от Сиромахов че им краде от крадения ток

Andreytcho
Сиромахов е откраднал стълбата от шахтата на миньорите в Чили.

ju
Сиромохов не знаел, че twitter не е сайт за вицове

king__long
Телефона на Сиромахов звъни с твоята мелодия #siromahovfacts

Alexei Lazarov
Сиромахов е живял още преди Homo Sapiens. Той е откраднал липсващото звено. #siromahovfacts

batemisho
Сиромахов: – Ще го взема. Продавачка: – 39,99 лв. Сиромахов: – Казах Ще го взема. #siromahovfacts

Bunny
Ако не беше Сиромахов, в Созопол щяха да открият целия скелет на Йоан Кръстител #siromahovfacts

Dobromir Minchev
Сиромахов открадна мъжественоста на Justin Bieber

Deyan Todorinski
Малката кибритопродавачка умряла от студ защото Сиромахов й откраднал кибритите

trikorni
Бербатов не вкарва, защото Сиромахов му краде головете

Нигерийските скамери от Азия пишат писмо на българския султан ... на ЧИСТ български :)

е времето. Почти във всеки дом или стая на хотел има вече вана, а бутилка шампанско почти всеки може да си позволи. Въпросът е да намериш време, за да им се насладиш.

Луксът на 21 век е времето. Свободата се измерва с времето, което можеш да отделиш на себе си. За важните неща. За ходене бос по тревата, докато залезът потъва в очите ти или за слушане на песента на щурците. За кротък сън или чаша чай в компанията на хубава книга. За дребен жест към някого, когото обичаш. За всичко, което ти се иска да направиш, но не можеш, защото има други неща, които трябва да свършиш преди това.

Когато публикувах „33 любовни истории” последва странна, ужасяваща тишина. Уж направих книгата супер лесно достъпна, а получих много малко отзиви.

Няма по-угнетяващо нещо за един автор от мълчанието на публиката. Предпочитам бесния читател пред мълчаливия читател. Гневът означава, че съм успял да те сръгам в ребрата, да те извадя от комфортната зона, да те докосна. Мълчанието означава, че съм написал тъпа книга. Или, че нямаш никакво време да я прочетеш.

Минаха няколко дни, отзивите и коментарите заваляха: и хубавите, и лошите. Появиха се първите ревюта. Кутията ми се напълни с писма. Всичко беше наред.

Обичам пряката връзка с читателите и разговарях с много от тях. Разбрах, че трудно се отделя време дори за прочитането на няколко къси разказчета, дори да са напълно безплатни и удобно разпространени в интернет: навсякъде, във всякакъв формат…

Запитах се: какво ли става с топлия чай и добрата стара книга в леглото? С мекото одеало и огъня в камината. Защо се лишаваме от смислените неща? Това се запитах.

Човекът е мъдър и спокоен по натура. По рождение. По право. Роденият на тази планета разполага с всичкото време и всичките ресурси на света, когато му потрябват, стига сам да не работи срещу тях.

Но човекът, също така, е умен. Което в никакъв случай не го прави разумен.

Разумно е да живееш спокойно. Разумно е да разполагаш с достатъчно време – за всичко, което те прави човек – за добрите приятели и семейството, за хобито и спорта, за здравето и бавното хапване на вкусни ястия, приготвени с любов, за продължителен секс.

Всичко друго е лудост. Лудостта е обратната монета на разума.

Може да си много умен и пак да си луд.

Не го казвам в клиничния смисъл на думата. Онази лудост е нелечима. Докато вашата и моята, тя зависи единствено от решенията, които взимаме всеки ден.

Разумно е да знаеш и да вярваш, че свободата ти принадлежи по право. Ако не беше така, децата щяха да се раждат с изградени социални навици и стереотипи, а на нас, възрастните, нямаше да ни се налага да ги набутваме в ограниченията, които сме приели за даденост – всеки ден да крадем от свободата им по малко, докато не станат като нас и не забравят, че свободата им принадлежи по право.

Разумно е да знаеш и да вярваш, че свободата ти принадлежи по право.

Неразумно е да търсиш причини за нейната липса навън – в работата или шефа, в икономиката с нейните циклични кризи или в човека, с когото делиш битието. Той трябва да ти е по-скъп от онзи, с когото делиш питието, между другото.

Оправданията във външния свят са толкова много, колкото много са звездите в небето, а „който търси – намира” – абсолютно винаги. В конкретика умишлено не ми се изпада. Просто спри да търсиш навън. Има 6 милиарда души и 6 милиарда решения на тази планета, а светът е само огледало на вътрешния ти мир.

Мир – в буквалния и в преносния смисъл на думата. Ако не ти харесва образът няма нужда да чупиш огледалото, защото ще намериш друго, здраво огледало, където ще видиш същия образ. Няма нужда да го заменяш с ново, по-лъскавичко огледалце, със златна рамка. И там те чака същият образ. Да търсиш ново огледало на другия край на света също няма смисъл. Където и да отидеш, навсякъде реалността ще те отразява – ще привличаш същите умове, хора, ситуации и проблеми, същите радости и скърби. Същите варианти.

Ако ти харесват и те изразяват напълно, ОК, но, ако си недоволен от сегашното състояние на нещата, значи трябва да поработиш върху промяната на образа. Огледалото си е там по подразбиране. То винаги ще бъде там – винаги ще те отразява точно такъв, какъвто си.

Дамите да ме извиняват, че пиша в мъжки род. Полът няма никакво значение в случая. Жените прекарват повече време пред огледалото и са по-предприемчиви към промяната на образа от мъжете, това е факт, но те се ограничават само до външната част на образа. До върха на айсберга. Това, което виждат очите е само малка част от онова, което сме, нали? Другото е под повърхността.

Промяната на образа е единственият смислен изход от привидната безизходица на външния свят – от липсата на време за личен комфорт, каквото и да включва той. Източникът, обаче, е под кожата. Той не се ограничава до физическия образ в огледалото – 99% от него са скрити. Дори за самите нас.

Открием ли ги, ще започнем да ги променяме. Тогва външният свят ще започне да ни „приляга”, защото неговата организация ще отразява един вече осъзнат процес. Колкото и да сме умни, ние си оставаме безсъзнателни. Болшинството от нас. В повечето време.

Връщаме се на времето. То е луксът на 21 век. Алчността сега е на мода и стремжът към власт. Да станеш роб на собствените си отговорности или секретарка на собствените си пари. Да ви имам модата!

Не казвам, че не бива да гоним материалния просперитет. Смея да твърдя, че не бива да го правим за сметка на всичко останало и най-вече: за сметка на личната си свобода. Която ни принадлежи по право.

А каква свобода, като нямаш пет минути да кихнеш, а?

Времето е луксът на 21 век.

Как да си осигурим повече време?

Това е въпросът.

Ето един добър метод, един от многото. Сигурно са милиони. Природата е изобилна и в количеството решения, които дава за всеки проблем.

Методът е доста прост (което го прави гениален). И абсолютно ефективен:

Напишете на лист хартия десетте неща, които бихте правили всеки ден, ако разполагахте с цялото време на света. И не се ограничавайте само до десет. Може да напишете сто. По-малкото количество ще ви помогне да се съсредоточите върху по-важните неща.

А сега напишете на обратната страна на листа всичко, което в действителност правите всеки ден.

Вече свършихте половината работа.

Ето как би изглеждал един подобен списък:

Ако разполагах с всичкото време на света, щях да:

…пътувам, прекарвам повече време със семейството, излизам по-често с приятели, щях да помагам, да пиша / пея / рисувам / снимам / танцувам, да бъда повече с него / нея, да се грижа повече за детето, да чета, да се наспивам, да спортувам, да бъда сред природата и т.н.

А в действителност правя следното:

…прекарвам 10 часа в офис и 2 часа в задръствания, поемам чужди ангажименти и преследвам чужди цели, през останалите 12 часа домакинствам, пазаря, водя колата на ремонт, извършвам ремонти у дома, ядосвам се с майстори, хазяи, наематели, редя се на опашка и потъвам в бюрокрация, гледам телевизия, ходя в командировка и едва намирам време да се наям, камо ли да се наспя добре или да прекарам деня с книга в леглото. Да не говорим колко малко време ми остава за мъжа / жената  в моя живот, а сексът…мъжът / жената до мен вече рядко ме изкушават, защото нямам почти никакво време да бъда с тях. Затова ги търся
навън. Ех, само да имах малко повече свободно време…

Бъдете искрени. Никой друг, освен вас, няма да го чете тоя списък. Трябва само да намерите време да го съставите…

И половината работа е свършена.

Идва ред на втората половина. Доста е просто: всеки ден отделяйте все повече време за нещата от лицевата част на листа и все по-малко време за нещата от задната му част. Дори няма смисъл да я четете. Тя не ви трябва. Там има някаква друга личност, формирана от обстоятелствата, но това не сте вие с вашите осъзнати предпочитания. Вас просто ви няма там. Липсвате в този списък.

Помнете, че Съдбата обича смелите и ще ви подкрепи. Няма по-смислен път от Пътя към себе си, а той съвсем не е абстрактен – ето, пише го на лист хартия пред вас. Но трябва да започнете първи. Както винаги. Трябва да се доверите на процеса.

Желая ви повече „лукс“ през 21-ви век!

Постигнете ли го, не забравяйте да си подарите и една хубава книга.

Тихомир Димитров

Новините са три – една лоша и две добри.

Започваме с лошата – Мер няма да може да присъства на форум Храна, поради първата добра новина, а тя е:

Добрата новина 1 – броят на сертифицираните пермакултурни дизайнери в България нараства двойно. Точно така, Мер ще получи сертификат след двуседмичен курс в Истанбул, воден от бащата на тази млада и зелена материя, пермакултурата. А доколкото ни е известно засега на територията на страната има само един сертифициран пермакултурен дизайнер.
Ето какво ни написа самата Мер, след като я помолихме за повече подробности:

На 21 ноември започна двуседмичния курс по пермакултурен дизайн, воден от бащата на пермакултурата, австралиеца Бил Молисън и неговия по-млад колега, Джеф Лоутън, чиито документални филми са като живи ръководства. На курса участват 130 човека на различни възрасти и от различни краища на света – Канада, Австралия, Бразилия, Южна Африка, Финландия, Израел. Организатор е Института по пермакултура на Турция, чийто център е в Истанбул, и е клон на най-стария такъв институт в Австралия.

Пермакултурата  е система за дизайн, която обединява в себе си различни науки за постигане на устойчивост с практически методи. Нейният етичен кодекс се гради на 3 принципа - грижа за земята, грижа за хората и възвръщането на излишъка обратно към първите 2 принципа. Известна фраза в пермакултурата е Проблемът е решението. Тя е система, базирана на позитивизма и работи с пълната функционалност на всеки един елемент от природата. Прилагането на пермакултурата е лесноизпълнимо, достъпно е за млади и стари и би довело до рязко подобряване кризисното състояние на планетата във всички аспекти - икономически, екологичен, духовен, културен и т.н.
Поздрави
Мер

Както виждате, предстои нещо много хубаво, а ние продължаваме напред с:

Добрата новина 2: ЮРИЙ КОВАЧЕВ, който откликна на нашата покана и ще участва във форума, а лекцията му несъмнено ще бъде интересно и забавно представяне на аюрведическите принципи в храненето. Очаквай и по-подробно представяне!

Форум храна е на 27 (тази събота). Време е да се регистрираш!

Когато чуя твърдението, че някоя малка страна ще срине еврозоната и ЕС, винаги се сещам за началото на 2009 година когато западни икономисти, анализатори и други "мислители" твърдяха, че Източна Европа е много зле и ще завлече, съсипе и убие Европа. 

За илюстрация – корицата на The Economist от 28 февруари 2009 година. При това, Economist по принцип е едно от най-добрите икономически издания. Няма да споменавам други, много по-смешни и абсурдни твърдения от онова време.

Очевидно е, че нито една малка страна не може да срине еврозоната, ако големите са ОК. Може би е крайно време големите страни от еврозоната да се вгледат повече в себе си (това се отнася и за САЩ, които създават най-големи притеснения за стабилността).

Блогът за икономика 2010

Защо една рутинна проверка на данъчни, постигнала увеличен оборот на кръчма, се превръща във водеща новина от национален мащаб, а гордото признание на организирани под строй полицейски полковници и генерали за ролята им в изграждането на президентския “граждански” проект “АБВ” не можеш по същото време и с лупа да го намериш сред заглавията? Въпросът за [...]

Мая Ценова

 

Не е ли сполучлива илюстрация на поговорката „Ни в клин, ни в ръкав”, тъкмо когато духовно изпосталялото българско гражданско общество се опитва да се вълнува и бунтува за своето пенсионно и здравно осигуряване или за качеството на своето образование – което все по-настоятелно се нуждае от бракуване, някои борещи се за емблематичност български телевизии, телевизионни водещи и журналисти пак да се сетят да му размахат темата „хиджаб”, почти както едновремешните баби въдворяваха ред сред внуците си с безапелационното „Мирувайте, или ще ви дам на Торбалан”?

Ако имате как да отделите двайсетина минути за финала на Епизод 3 на „Директно с Мартин Карбовски” от тази събота, 20 ноември, ще изслушате поредна тирада, озаглавена – също ни в клин, ни в ръкав – „Хиджаб или сбогом, моя красавице”. Тя няма как да ви изненада с нищо от гледна точка на предвидимостта в идеите и думите на нейния автор – Волен Сидеров, хармонично допълван от нежната си половинка Капка Сидерова (тя пък – окуражавана от водещия Карбовски: „… не се чувствай излишна – ще говорим за мода!”). Ако обаче имате и нагласата да се замисляте, да разсъждавате върху заобикалящия ви свят, няма как да не стигнете до същите горчиви въпроси, за които съвсем скоро стана дума, и пак във връзка с „модата”…

От надписа на екрана се оказва, че Карбовски е поканил „Нежната атака” Волен и Капка Сидерови, за да разговаря с тях за „модните тенденции в геополитиката”, изведени във формулата „опасностите, които ни заплашват”. В съчетание с голямото заглавие „Хиджаб” те съставляват една от модерните аксиоми на част от т.нар. българско политическо пространство – оная част, която май си търси възможности за разрастване, т.е. експанзия за сметка на други, по-инакомислещи части…

И така, на фона на емблематичната Вагнерова „Езда на валкюрите” разговорът започва с излагането на тезата, върху която ще се „дискутира” – събеседникът Волен Сидеров заявява, че „ в България в момента ескалира ислямският фундаментализъм.” Аргументите – откритата при акция на ДАНС литература на представители на салафитството/уахабитството и кампанията за слагането на хиджаб. Тук се намесва нежната част от атаката – Капка Сидерова, която е също толкова категорична: носенето на хиджаб е „огромно лицемерие”, тя лично е наблюдавала по Шан з-Елизе забулените жени, „гримирани като уличници”, а „отдолу облечени в Шанел” – е, това не е ли „едно лицемерие, което е безумно”! Това е един „начин отново да бъдат потискани жените”, защото „жените и в арабския свят, ако се направи една анкета, анонимно допитване, ще отговорят, че не искат да носят такива неща. Абсолютно съм убедена.” Това вече дава основание на водещия Мартин Карбовски да резюмира: „Във Франция има такъв проблем, в Германия има такъв проблем, и при нас вече идва.”

В лек реверанс към инакомислещите Карбовски включва сателитна връзка с българката Милена/Иршад, „приела исляма и хиджаба”, „а е бивша християнка”. Милена говори спокойно, въпреки че от студиото й говорят на „ти”, и изслушва търпеливо, когато от студиото я прекъсват на половин дума, за да изложат своите тези. Питат я „Защо сложи хиджаб?” Тя отговаря, че това е въпрос на личен избор. „Докъде води този избор?”, продължава да я разпитва Волен Сидеров. „Докъдето човек може да си позволи.” Тук вече политикът Волен Сидеров не издържа: „Може да стане камикадзе.” И продължава, както му приляга, да развива предпоставената си теза: „нетърпимостта към друговерците – това е същността на исляма”, ислямът е „религия, която е съставена като агресия срещу християнството.”

Развива тезата и в детайли, предизвикали спонтанен въпрос дори у водещия: „Абсолютно недопустимо е това забулване, защото то нарушава принципите на демокрацията и европейските норми. „Е, как така ги нарушава?” „Защото по тоя начин ти не можеш да се идентифицираш, особено в Европа.”

Оставям на всеки, ако има такива сили, сам да разсъждава дали забраната за носенето на хиджаб или допускането му осигурява на индивида възможност да се идентифицира – не само в Европа, а където и да е по света, щом този индивид принадлежи към исляма и е приел изискванията на традицията. В противовес на казаното от студиото на „Директно”, че докато на погребението на Насър нямало нито една – повторено – нито една забулена египтянка, „сега в Египет като отидете, всички носят бурки.” (!?) Малко преди това от същото студио е казано и показано, че „бурка” е онова покривало, под което нищо от лицето не се вижда. Лично аз познавам една египтянка от всичките десетки милиони, която не само не ходи с бурка, ами не носи и кърпа на главата. Казва се Уидад Хамед и е етнограф. А между другото, точно в Египет има списък с работни места в държавни служби, на които не се допуска назначаването на жени със забрадки… Пътьом подхвърлям, че лично за мен възможността да се идентифицираш е в еднозначна правопропорционална зависимост от възможността да упражниш своя личен избор – онзи, за който говори Милена/Иршад. Към това моята приятелка Наталина Иванова написа в своята ненадминатата по проникновеност „Книга за Иран” (София, Изд. „Отечество”, 1997): „В културата на общуване и в битовата си култура персийската нация умее да запазва човешката индивидуалност, интимния свят. Външен израз на този усет е традиционното персийско облекло – то играе важна роля в самосъхраняването, в запазването на психосоматичната енергия. Покритото тяло запазва своята интимност, създава условия за по-интензивно общуване със себе си, отколкото с външния свят.” Между другото, персийската нация, за която говори Наталина, е формирала тази своя традиция доста преди исляма. Който пък я е заимствал от нея. И ако всичко това не ви е достатъчно, влизали ли сте в синагогата с вечния огън в мемориалния комплекс „Яд вашем” в Западен Ерусалим? По традиция това посещение се включва в програмата на всички официални посещения и всички гостуващи на Израел държавни и правителствени ръководители мъже слагат на главите си традиционната „кипа”. А при Папата във Ватикана да сте виждали как влизат жените – независимо дали католички или православни, независимо дали самите те са държавни глави или първи дами?…

На съчувствената въздишка на Капка Сидерова, че Милена явно е приела исляма и хиджаба „от любов”, но „ако някой ден й се наложи да си взема децата от някоя арабска страна, Бог да й е на помощ, че какви случаи има…”, мога да изброя няколко дузини мои приятелки българки, които живеят със съпрузите си в България или в някоя арабска страна и Бог със сигурност е на помощ на всички тях, защото живеят в сговор. Колкото до семейни спорове с намесата на децата като разменна монета – не си ли ги спомняте и в родната православна България, и съвсем наскоро – в съвсем близката Македония? Защото – да, има и такива случаи, но какво ли говорят тогава за нас, българите и европейците, по арабските „Нови телевизии”?  Ще се научим ли изобщо някога да мерим себе си и другия с един аршин? – А то, ако съвсем хипотетично нас някой ни накара един ден да тръгнем забулени, като какви ще се идентифицираме тогава? Ние обаче сме твърде далече от подобни разсъждения и затова се налага медийно да ни напомнят колко опасни, т.е. лоши за нас, са „другите” – налага се някой Карбовски да ни подсети, че „този спор тлее в нашето общество, затова го проведохме на това ниво…” Пардон, моля, на какво ниво го проведохте? – Българката Милена/Иршад (чието име остава на екрана през цялото време погрешно изписано – ИршаН) срещу председателя на парламентарната Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” и заместник-председател на парламентарната Комисия по външна политика и отбрана?

С каква цел Нова ни показва отново този политик на отново тази тема – дали защото ние, т.нар. българско гражданско общество – отново упорито не поддадохме пред предупрежденията за ислямска терористична заплаха? Според мен това е по-скоро белег за нашата инертност, отколкото за някаква осъзната толерантност – на индивидуално ниво ние сме достатъчно активни в откровено нетолерантното си отношение към „ония други”, срещу които ни предупреждава лидерът на Атака – когото пак ние вкарахме в парламента с всичките му екстремни националистически идеи! Но какво би станало в същото това наше общество, ако неговата инертност започне да се отъждествява с инертността на идеите на Атака?

Остава ни да се надяваме, че Държавна агенция „Национална сигурност”, която се контролира от политика Волен Сидеров, няма да възприеме в работния си инструментариум волен-сидеровата дефиниция, че ислямът е „религия, която е съставена като агресия срещу християнството.” А лично на мен ми остава горчивото преосмисляне на позицията на редови български данъкоплатец и избирател, който в дните на избори досега демонстративно си пазеше гласа за себе си – не го даваше никому, смятайки, че по този начин изразява някакъв протест!? Нима може протестът да премълчи това политическо говорене на откровената омраза?

 

Към „Имена и идентичности“ част I

Целокупното twitter население взе на подбив Иво Сиромахов и в момента го прави на мармалад. Причината са наглите му кражби на лафове, вижда нещо смешно по мрежите и вечерта го разказва с победоносна усмивка в Шоуто, в контекста на все едно сам го е измислил. Когато му се повдигна темата, реагира като пълна путка, навири нос, вместо да каже едно “ок, извинявайте”. А знаем какво става Сиромахов като навири нос – същият се забива нагоре в задника на Слави

Ето някои от залповете, но войната продължава с пълна сила:

@voxy
@Цецо, Сиромахов планира да ограби дядо Коледа и да изнасили джуджетата #siromahovfacts

@mincheff
Сиромахов открадна всички етикетчета от шишетата на кока-кола в офиса – ще ги разменя за камионче #siromahovfacts

@Dogan_Marketing
Някой може ли да предположи кои са 3те най-изтъркани копчета на клавиатурата на Сиромахов? Точно така Ctrl, C и V #siromahovfacts

@mincheff
Хората си гледат канарчета и папагалчета, Сиромахов си гледа граблива птица! #siromahovfacts

@cipisec:
Сиромахов откраднал перуката на Перуци Дж. #siromahovfacts

@peter_sl
Изгубеният кивот е в килера на Сиромахов. #siromahovfacts

@trikorni
Езикът на етруските не е изчезнал. Сиромахов го е откраднал. #siromahovfacts

@svesten
“скрий си дъщерята от Сиромахов ,Колумбиеца и Мъглата ” #siromahovfacts

@trikorni
Сиромахов е отхапал онова липсващото в логото на Епъл #siromahovfacts

@Dimiter Dimitrov
МВР разби поредна печатница за фалшификати на Сиромахов #siromahovfacts

@thelostologist:
Сиромахов е тартора на сомалийските пирати #siromahovfacts

@trikorni:
Мъри Стоилов: “Сиромахов ограби труда на футболистите, ей ги момчетата, плачат под душа” #siromahovfacts

Много я уважвам като журналист-нонконформист, който не се съобразява с т.нар. нациоинални издания и громеше (и продължава да громи) варненската корупция, мафия и организирана престъпност. Смущаваше ме донякъде неприкритата й симпатия към Кирил Йорданов, който аз помня като Киро, който назначен СДС за областен управител много леко и бързо убеди БСП, че ще бъде и техен такъв - тъй че кабинетът на Виденов не само го остави, но партията-майка му предостави и бъдеща кариера - вече 17 години. Доколко на него, доколко на властвалото няколко години лоби на парламентарния шеф на камуняките Премянов, доколко на и досега властващите във Варна ТИМ-аджии - кой знае... И ако знае, смее ли да ти каже...

Та Веселина Томова бе от малцината, да не кажа единствената, която си позволяваше да говори несъвсем благоприятно за ТИМ. Междудругото бизнес и прочие методите на тимаджиите доста се различават от известните на обществото групировки като СИК, ВИС и техните производни изчадия, както и от породилата ги и уж облагородила се впоследствие Мултигруп. ТИМ в криминален бизнес - в смисъла на НК, не са разработвани. Събиране на дългове с по-"убедителни" методи - да. Но:

- първо, при фактическия отказ, да не кажа саботаж на съдебната система в първата половина на 90-те години да прилага бързо съответните мерки спрямо неизправните длъжници, какво друга алтернатива имаха заемодателите или ощетените бизнес контрагенти освен да се обърнат към неформалния свободно създаден пазар на извънсъдебни изпълнения на неизпълнени договори? И това някои камуняки ми го бяха споделили. Подробности:

В предишен постинг писах как камуняките създадоха дълбоко порочна в същността си съдебна система - една от целите бе и това - да няма нормално правораздаване в гражданскотж и търговското право. И мястото на липсващата държава в търговските и гражданските спорове - естествено, но не неочаквано за камуняките - бе заето от силовите групировки. Но между множеството от тях има една съществена разлика, която ги дели на две - която разлика днешните БСП шефове са заинтересовани да премълчават. А тя е, че охранителните системи, създадени от бивши хора от службите за сигурност не стянаха престъпни - фирвите на Румен Ралчев и Камен Пенков - бивши служители на УБО, на Бойко -МРВ кадър, както и ТИМ - бивши служигели на специално секретно поделение на Министерството на отбраната. Но не бяха склонни в шемета на парите в първата половина на 90-те години на криминални действия. Не че бяха безгрешни, но действаха на ръба на закона - със заплахи, вкл. доста страшни, с някои други действия - но практически не събираха рекет за нормална стопанска дейност, както не убиваха не осакатяваха длъжници.

И когато лъсна гнусната разлика между двата типа охранитерлни фирми, започна да става ясно и че в тънмвоно дъно на манипулацията са точно тези, които знаят както генезиса, така и разликата между двата типа охранителни фирми. За Държавна сигурност ли казах? Ъм, сбъркала сдъм, нали нея уж я разформирваха (абе как може да се разформирова нещо, което не същестувава по закон, ама аре..., карай)

Значи не говоря за несъществувалата и несъществуваща Държавна сигурност, а за разни отделни нейни бивши висши деятели като Любен Гоцев, Цвятко Цветков, Виктор Вълков - умишлено упоменавам само публично афиширалитге се, защото целта ми не е раздухването на нездрави ингтриго-разследвания (на които май българските журналисти са единствено способни), ух, забравих - към невисокопоставените, но доброволно разкрили се като доста осведомени трябва да упомена и Красимир Райдовски. Та по техни и на други като тях споделяния, които бяха неформални, съм запэозната много отдно, когато днес марионеткои същите хора нарочват Бойко за мутра. Та те го имаха Бойка за техен - като Камен Пенков и Румен Ралчев. Щеше ли инак да охранява Живков или да организира и реализира охраната на "Лукойл Блгария"?

Ей това не могат да му простят - както Горбачав и партийната номенклатура не можаха да простят на Елцин , че като член на тяхната каста, убеждавайки се в пълната несъстоятелност както на империята, така и на КПСС - успя да разруши и двете. Пътьом унищожавайки и Цербера им - КГБ. Знаещите митологията се сещат за кучето Цербер - ама това е пак извът темата. Хората, които издигнаха Бойко- както Горбачов издигна Елцин - не предполагагаха, не мислеха, че той ще излезе извън техния контрол. Що бе, щом царят как не излезе да се наложи, некъв пожарникар ли ще ни прекара?

Да, пожарникарят ги прекара и ги прекарва и засега.

В случая е по-интересна само позицията на Синята коалиция. Но това си заслужава отделен разговор.

А в краткосрочен план е интересен Алексей Петров Знаменателно е, както че той вече е под домашен арест, така и както не си позволи да каже дума лично срещу Бойко Борисов. В което срещна партньорство 0т страна на Бойко в смисъл, че и той не каза нещо срещу него..

А Трактора си е Трактор- журналистът Огнян Стефанов (колкото и да отрича и поради какви причини ) за гилдията, а явно и не само за нея е ясно, че е автор на сайта "Опасните новини".

И понеже не искам да съм никакъв журналист, камо ли раследващ - тези думи толкоз се омърсиха от медийната олигархия и прислугващатга й интелигенция - ЧЕ КАКВО ИСКАМЕ - ние, така наречената интелигенция и с какво право????? В знак на протесгт срещу натиска над словото, извадих ето кеша на Интернет за тъпогиитета ДАНС и така ги направих много по-популярни,отколктоко бяха забранени.

Върнах се от Будапеща. Ще се опита да го опиша в отделен пътепис, но докато се стегна за това ще ви покажа най-забележителното и, признавам си греха, най-радостната за мен гледка, видяна по терминалите на летището във Виена (полетът ми беше транзитен)

По покана на Дневник, направихме ново издание на любимата ни рубрика ТОП 5. Предлагаме ви я без ангажимент, единствено с цел да привлечем вниманието ви върху предстоящия Green Innovation Forum, който горещо препоръчваме.

1. РЕЙ АНДЕРСЪН, бизнес смисълът на устойчивото развитие.
Ако по някаква причина имате едни единствени 15 минути, гледайте това. Рей Андерсън е основател и директор на една от най-големите компании за мокет в света, Interface. Това, което той прави там за да превърне компанията в устойчив бизнес е толкова революционно, историческо и вдъхновяващо, все едно, че имате възможност да гледате на живо Джеймс Ват през 1975, който да ви обяснява, че идеята му за парен двигател ще промени света.

2. УИЛЯМ МАКДОНА, дизайнът “от люлка до люлка”.
Американският архитект Макдона е вече много добре познат с концепцията за “cradle to cradle” (буквално: от люлка до люлка), която е реална алтернатива на икономиката на изхвърлянето, която поддържа страстния ни консумеризъм. Най-великото е, че вече има супер много продукти и компании, като например Nike, DuPont, Dow Chemical, които вече експериментират с тази концепция в бизнеса си.

3. ТИМ ДЖАКСЪН, Проверка на икономическата действителност
Преди да поеме поста си на съветник на британското правителство Тим Джаксън е бил първият в света човек с професия “професор по устойчиво развитие”. В този изключително актуална презентация, г-н Джаксън поставя въпроса за връзката между обществените ни ценности, начина ни на живот, стремежа към постоянен икономически растеж и екологичната криза. Един ребус, който изглежда невъзможен за подреждане, но в тази презентация доста добре се задават посоките на мислене. Не я пропускайте.

4. АЛЕКС СТИВЪН, устойчиво бъдеще.
Алекс Стивън е човекът зад един от любимите ни сайтове, worldchanging.org. Тази реч е от 2007-ма година, предкризисно, и задава основните парадигми, в които можем да мислим за устойчиво бъдеще на обществото ни, нещо което за много хора изглежда все по-недостижимо. Или поне не и по лесния начин. Реч, която изгражда основите и представя най-сериозните предизвикателства и възмоности за промяна.

5. ДЖОН ДОЕР, спасение и печалба в зелените технологии
Джон Доер е един от най-влиятелните и успешни инвестиционни ангели в силиконовата долина. Направил състояние с инвестиции, като Amazon и Google, в момента той е завладян от песимизъм за способността на обществото ни да се справи с климатичните промени и вижда повод за оптимизъм единствено в зелени, иновативни компании, които стартират с идеята да предложат решения на огромните проблеми и по-този начин да спечелят от “най-голямата бизнес възможност на века” - решенията на екологичните проблеми. Вдъхновяващо.

—

Green Innovation Forum е в четвъртък, 25 ноември.

Регистрирай се.

Продукти за 4 порции:
1/4 стрък праз лук
300г мариновани гъби
1/2ч.л. сол
щипка сладък червен пипер
щипка сушена мащерка
150г брашно
2с.л. зеленчуково олио

Приготвяне:
Празът се почиства от външните пера, измива се и се реже много на ситно. Брашното се размива в 150мл топла вода. Гъбите се отцеждат добре от маринатата. В тиган се налива 2с.л. олио. Порсва се 1/2ч.л. сол и съдът се поставя на включен котлон. Добавя се надребнения праз лук. Оставя се да се запържи за 3- 4 минути. След това съдът се оттегля. Налива се брашнената кашица. Бърка се непрекъснато с дървена шпатула в една посока. Долива се 300мл вода. Добавят се гъбите, Манджата се оставя да се готви на слаб огън. Бърка се докато не се получи гладък сос. Когато сгъсти достатъчно се оттегля. Поръсва се със щипка червен пипер и сушена мащерка. Сервира се като постно ястие или като гзарнитура към порция месо.

Постът е начин да икономисаш храна.
Бдението и молитвата - работа за старци.
Поклонничеството - повод за туризъм.
Раздаването на хляб - занятие за благодетели.
Влюби се:
Тогава действително нещо ще свършиш!

Ансари
суфийска мъдрост

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Постът е начин да икономисаш храна.
Бдението и молитвата - работа за старци.
Поклонничеството - повод за туризъм.
Раздаването на хляб - занятие за благодетели.
Влюби се:
Тогава действително нещо ще свършиш!

Ансари
суфийска мъдрост

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

По принцип обичам летищата, но не това е причината да пиша за Гетуик днес. Вниманието ми привлече новата интерактивна система, която летището използва, за да информира пътниците. Идеята показва, че сухите данни могат лесно да бъдат поднесени по иновативен и интересен начин.

В момента на Гетуик тече продължителен и мащабен ремонт. А всички (особено софиянците) знаем какво значи това: променени маршрути, обиколки и леки или по-сериозни неудобства за пътниците. А ремонтите продължават и продължават, без да знаете какво точно се случва. Екипът по комуникации на летището вижда риска от раздразнение на редовните пътници и необходимостта за информационна кампания. Която се случва не със сухи прессъобщения и брошури, а с баркодове и видео. По протежението на ремонтните заграждения са отпечатани баркодове, които могат да бъдат използвани от мобилни устройства. Пътниците сканират кода и виждат видео от работата по съответния участък. Така те бързо научават с какво ще се подобри летището и каква е причината за наложените промени по пътя.

Ето и едно от видеата, които потребителите виждат:

Сканирането на баркодовете се поддържа от приложението stickybits, а кампанията се популяризира и в социалните мрежи за геотагинг като Foursquare, Gowalla и Facebook Places. По време на ремонта ще се поставят нови баркодове и нови локации, така че информацията да се актуализира. Кампанията Gatwick Discovery Tour е част от стратегията на летището за навлизане в социалните медии. В момента служителите на Гетуик минават курсове за използване на Twitter, за да се превърне социалната мрежа в канал за връзка с клиентите.

Интерактивността е много добър начин за информиране, който не просто казва, но и въвлича потребителите. Така те се чувстват запознати с промените и е много по-малко вероятно да са недоволни. Екипът на Гетуик знае, че непрозрачните ремонтни заграждения създават недоверие, което те са преборили успешно. Изборът на комуникационен канал не е масов, но отговаря на профила на аудиторията: хората, които редовно минават през летището (и на които ремонтът ще направи най-силно впечатление), са с по-висок социален профил и в по-голямата си част са запознати с новите технологии, включително и баркод сканирането.

Още по темата:

1. Удавени в информация – решението

1. ВРЕМЕТО
Започваме от очевидното: навън ще е студено, мрачно, мъгливо и ще вали, а вътре ще е уютно, топло и интересно. Фотьойлите са удобни, залата е една от най-приятните в София. Няма да е светло, но ще е осветено. Ще мирише на бабината кухня и ще има мнооого вкусна храна и бар със селекция от антидепресантни напитки.

2. ДЕТАЙЛИТЕ
В деня на форума за събитието ще работят над 50 души: доброволци, озвучители, осветители, оператори, фотограф, декоратори, бармани, готвачи, сценични работници, актьори, модератори, селектори, чистачи, продавач-консултанти, ентусиасти, говорители и невидимите добри феи. Не искаме да правим събитие тип “да чуем там някакви хора”. Искаме да преживяваме приятни неща и затова се ангажираме за нещо специално - от подаръка на входа, през менюто на бара, до всички интересни малки пипнати неща, между и по време на това, което наричаме “основно” съдържание.

3. ИЗКУСТВОТО
Освен готварско изкуство, ще има музика, видео и театър. Издаваме Деси от Phuture Shock, останалото - елате и вижте.

4. ПОДАРЪЦИТЕ
Не трябваше да издаваме всичко, но ще си тръгнете от форума с един куп интересни и уникални предмети, част от които са ръчна изработка, специално за събитието. Освен това, Коледа наближава, шопингът по моловете е досаден, а в паузите на Форум Храна ще има интересни щандове с вълнуващи неща, така че бързо да минете няколко нива нагоре в Голямото Търсене на подаръци.

5. ОБЯДЪТ
Да. Предвидили сме обяд за всички. В обедната почивка, във фоайето на залата ще се появят щандове с готова храна направени от едни от най-яките софийски места за хранене (ще ви ги представим допълнително). Всички те ще ви предложат част от безплатното обедно меню, както и голям избор от различни други техни специалитети. Ако бяхме журналисти, бихме го нарекли “Уникален кулинарен празник”.

6. ХОРАТА
Може би сте били на предния форум на Горичка (Родителство) и сте го усетили. То е нещо търсено от тези от нас, които все мрънкаме от липса на места и събития, на които да срещаме адекватни, симпатични, познати и непознати физиономии, с които цял ден да преживяваме нещо хубаво заедно. Ами, първият път се получи, няма причини да не повторим.

7. АТМОСФЕРАТА
Модераторите - Йордан Жечев (творчески директор на DDB Sofia или, по неговите думи, “един дебел човек, който обича да яде”) и Маги Малеева (една слаба жена, която не по-малко обича да яде). Дрийм тийм, за какъвто и най-бързо забогателият БГ телевизионен продуцент не може да мечтае. Двамата ще са цял ден на сцената с една-единствена задача - да направят така, че да не спрете да говорите за това, което сте преживели на форума, поне няколко дни след него. Погрижили сме се да има още и зареден хладилник в центъра на сцената, но предназначението му е с щампа “строго секретно”.

8. ЦЕНАТА
15 лева на човек, ако сте двама. Не е евтино, ако дойдете самo за да се стоплите и да пийнете нещо. Нека сега добавим един лек обяд, малко музика на живо, малко театър и ударна доза презентации.

9. МИРИЗМИТЕ
За Форум Храна ще използваме към 10 килограма от следните подправки: мускатово (индийско орехче), майорана, мащерка, сол с 12 билки, босилек, джинджифил смлян, канела сорт касия, кардамон, черен пипер смлян, карамфил, чили. И то био. Но още не можем да кажем за какво. Няма да е за готвене. Ще разберете на място.

10. СЪДЪРЖАНИЕТО
Не знам дали това вече има значение, но май пропуснахме да подчертаем, че Форум Храна е целодневно събитие, на което ще видим 11 вдъхновяващи презентации от интересни хора на тема храна. А на нас ужасно ни пука за тази тема, защото я виждаме, като най-важната за бъдещето на света, такъв какъвто го познаваме.

—
Списъкът с всички лектори е на www.gorichka.bg/hrana. Там е и регистрацията. Денят е 27 ноември. Отваряме вратите в 9 сутринта.

Днешният пътепис на Люси ще ни отведе на място топло и слънчево – там, където латиноамериканските сериали не са филми, а ежедневие на хората. Приятно четене:

Завладяването на Маями

Когато някой спомене Маями, повечето хора си представят приказни плажове, слънчево време И … някак естествено зазвучават латински ритми. Истината е, че Маями не може да се сравни с никой друг американски град. Всъщност, в много отношения той далеч не е американски. Ако не се натъкваш често на Шел, Мак Доналдс И други подобни типично американски символи, може И да забравиш къде си.

[singlepic id=6985 w=600 h=450 float=center]

Надписите на испански те спират отвсякъде, слухът ти избирателно отхвърля речта, която не можеш да разбереш… И това далеч не е изненадващо предвид статистиката, че тук живеят 80% испаноговорящи. Емигрантската общност тук е предимно от кубинци, аржентинци, бразилци, еквадорци И преселници от Ямайка И останалите Карибски острови. За разлика от другите американски градове с испаноговорящо население, тук почти няма мексиканци.

[singlepic id=6987 w=600 h=540 float=center]

[singlepic id=6991 w=600 h=450 float=center]

Голямата част от емигрантите са легални

И далеч не се чувстват емигранти. Имат високо самочувствие И не се срамуват откъде са. Общностите са сплотени И често само споменаването на нечии произход, автоматично го присъединява към приятелски групи. Кубинците страдат по родината си, но таят ненавист към Кастро. Повечето от тях са напуснали страната преди много години в разцвета на режима, с много перипетии И с ясното съзнание, че напускайки, оставят собствеността си на държавата. Като човек, който помни 80те в България, за мен е необяснимо как цели фамилии са успели да напуснат Куба и да влязат в Щатите.

[singlepic id=6986 w=600 h=450 float=center]

Моя приятелка от кубински произход разказва, че родителите И дошли тук през 60те – с много трудности, но успели да дойдат с двете си деца. Днес родителите са в напреднала възраст И в недобро здраве. Питам дали не биха пожелали да видят Куба още веднаж. Не, отговорът е твърд. Но децата им са любопитни да видят откъде идват. Не скриват, че подобно преживяване би било тежко, но все пак биха отишли. Казват, че помнят как къщите на други бежанци били “превземани” в същия ден, когато собствениците напускали Куба. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Тези хора определено обичат страната си , но все още я свързват с управлението на Кастро. Дори споменаването на името му променя изражението на лицата им.

[singlepic id=6988 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6989 w=600 h=450 float=center]

Емиграцията определено е променила живота на много от настоящото население на Маями. Понякога само определени членове на семейството успяват да се преселят. Мой приятел, роден в Панама, казва, че дошъл тук на 16. Спомням си как на 16 едва успявах да си напиша домашните, а той емигрирал, при това сам. Питам как се емигрира на 16. Той се усмихва И казва, че ако имаш леля, която живее в Щатите, е възможно. Но оставяш семейството си назад. Впечатляващо за мен е, че всички тези националности са запазили идентичността си. Понякога само в семейството си, понякога в рамките на малко общество, но те живеят по начин, който максимално ги доближава до културата, от която произхождат.

[singlepic id=6990 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6992 w=600 h=450 float=center]

Наскоро се изумих, че моя позната от Ямайка не знаеше какво е “флан”. За пояснение – това е десерт, подобен на нашия Крем Карамел, който е свръх популярен в местната култура И е невъзможно да бъде избегнат в магазините за хранителни стоки – има обикновен флан, флан с карамел, флан с кафе… Учудената ми физиономия я кара да поясни – ние ядем само храна от нашата си култура в къщи. Тази, в известен смисъл, затвореност, си има и страничните ефекти. Местните не проявяват желание да учат английски. Много от тях имат минимални познания, колкото да се разберат в обикновен, непретенциозен разговор.

[singlepic id=6993 w=600 h=450 float=center]

С други думи, твоята лична драма започва с условието, че не говориш испански. И се задълбочава, ако външният ти вид не разкрива отдалеч това. Преди да забележиш, всички ти говорят на испански, и дори не подозират, че хич не ги разбираш, а обърканият ти поглед само ги насърчава да бъдат по-обяснителни. Докато ти трескаво мислиш кога е подходящият момент да разкриеш, че и думичка не си разбрал от 5-минутното изречение. Истината е, че няма подходящ момент. За мен е интересно, че те не са мотивирани да учат английски дори и по причини, свързани с бизнес– ако говорят добре, ще имат повече клиенти. Американците, от своя страна, мълчаливо протестират срещу очакването да говорят испански и също не полагат усиля да учат езика. От страни е почти комично да се види как двама души се разбират без да говорят на същия език. Няма да забравя първото си преживяване в популярен фризьорски салон. Бях впечатлена, че ме попитаха дали говоря испански, когато се обадих да запиша час. Ура, някой мисли далновидно по въпроса с неразбирането! Да, ама, не. Само собственичката на салона говореше някакъв английски, никой друг! Така прекарах 4 часа в главоболие… Да уточним предварително, българите не сме мълчаливи хора, никак даже. Предвид журналистическото ми минало, аз пък съвсем не съм от мълчаливите… Обаче, това, на което бях свидетел няма нищо общо с представите ми за приказливост. Те не прекарват и 2 минути в мълчание. И не се изслушват. Часовете минаха в превзета врява… Внезапен прилив на тестостерон ме накара да разбера по-добре мъжете, които често се оплакват, че жените не млъкват… целуваха и прегръщаха всеки, който влезе. И го наричаха “ми амор” И “ми корасон”. Всяка секунда на лицата им се появяваше нова гримаса, израз на поредното емоционално преживяване – понякога свързано със съвсем обикновени неща, като как някой си взел ново куче… А аз се чудех как нямат бръчки от толкова гримаси.

[singlepic id=6984 w=600 h=450 float=center]

Теленовелите тук нямат бъдеще

Реалността навън е съвсем близка до тях. За какво ти е да гледаш теленовели, като можеш само да се заслушаш в нечий разговор. Или да погледнеш как Хосе, който поддържа тревата навън замечтано наблюдава Карменсита, която пак разнася пощата. След малко тя ще разказва забързано нещо по мобилния си телефон, кикотейки се, И хитричко ще поглежда към Хосе. Представете си какво следва…

[singlepic id=6994 w=600 h=450 float=center]

И да сте били фен на Шакира, тук това ще се промени. Музиката ѝ кънти отвсякъде, което рано или късно, ще убие любовта ви. Латиноамериканците са весели хора. Тържествата им са шумни, музиката гръмка, И всички са облечени с най-хубавите си дрехи. Жените отказват да приемат, че ще остареят. хвърлят много пари, за да поддържат младостта си с каквито средства се случи. Неслучайно броят на клиниките по пластична хирургия в Латинска Америка дори не може да се сравни с този другаде по света. Бразилия, Колумбия, Коста Рика дори предлагат ваканции за преобразяване. В резултат жените тук изглеждат далеч по-млади от истинската си възраст. Което пак крие своите капани. Моя колежка едва не припаднала, като видяла колко млад е приятелят на майка ѝ. Побързала да я съди, че не е редно да лъже за възрастта си. Над 60-годишната дама се засмяла, че просто не е споменала на колко години е. Иначе

Маями е райско кътче

– тропически климат, дълги плажни ивици, заради непрекъснатите дъждове всичко е зелено цяла година. В част от годината портокалови дръвчета украсяват дворовете, след тях екзотични храсти и цветя, а сега, натежали от сладост плодове манго. Палмите щедро ти предлагат така нужната сянка, а шумни ята от зелени папагали спорадично те изваждат от летния унес. И никой не ти позволява дори да споменеш думата “ураган”. Сякаш се страхуват да не подсетиш Боговете… Автор: Люси Рикспуун Снимки: авторът Други разкази свързани със Щатите: КЛИКНЕТЕ НА РАЗКАЗА

Ето един много лесен начин да си направите Коледен календар, без да се налага да имате голямо табло или твърд картон (което за мен си беше проблем:), а и лесно да го запазите за следващата година:)

Направете 24 джобчета от цветни листове – както е показано на схемата. Нанижете ги на по-твърда панделка и с габърчета закачете на някоя врата, равна плоскост или коркова дъска.

Номерирайте всяко джобче с цифричките, които може да разпечатате от ТУК и напълнете с дребни лакомства. Когато свършат, значи Коледа е дошла, а и с нея така целаните подаръци.

Вижте още коледни календари от КРОКОТАК:

• Истории за това колко гадно място е животът, как Първанов се оказа по-голям католик от папата в ползването на презервативи, какво в България се пука, когато го чукнеш и дали нашенският гений зависи от по-дългата коледна ваканция на учениците   

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Преди години, когато прочутият филм с горното заглавие се появи по българските кина, някой реши да смекчи страшната му ирония и го преведе със закачливото “Ах, този джаз!”. При комунизма беше така – всичко трябваше да вдъхва оптимизъм на народа, включително гадният живот наоколо. Даже най-вече гадният живот…..Но така или иначе заглавието си остана популярно точно по този начин в съзнанието на българската публика. А всъщност би трябвало да се преведе директно като “Целият този джаз!” – което ни отпраща към истинската идея на филма, че животът постоянно намира начин да те хвърли в оркестъра, както се казва напоследък. Или в джаза, както се казваше през 50-те и началото на 60-те.

Обаче не се заблуждавайте, граждани, че само животът в България е гаден и постоянно те изненадва в гръб. Случва се навсякъде по света, дори в ситуацията да няма и грам българско участие.

Например онзи ден порно звездата Рейчъл Рокс се закле, че занапред вече няма да го прави с мъже, а само с жени. Къде го чукаш, къде се пука…..Каква ли точно гадост се е случила на Рейчъл по време на снимки, та изведнъж да стигне до извода, че мъжете са груби и гнусни, а жените – нежни и мекички, както твърди? Ама да беше питала по-рано нас, сведущите мъже, ние тези неща си ги знаем, затова повечето налитаме на жени. Но каквото и да е преживяла девойката Рокс, аз лично не мога много да се съглася с нейната позиция, защото къде ще му излезе краят, ако и всички жени започнат да налитат само на жени – ще свършат свободните жени и “за народа загуба велика”, както би казал Иванчо Йотата.

Още повече ме тормози въпроса как според вас се почувства британският принц Уйлям, когато всички научиха, че гаджето му, Катрин Елизабет Мидълтън, на подмятане от приятел каква късметлийка е да излиза с принца, светкавично реагира, че не тя, а принцът е голям късметлия да излиза с нея. Характерен е този подход за момите на Острова. Не случайно колегата Шекспир още преди повече от четири века описа една подобна Катерина в “Укротяване на опърничавата”.

Но от друга страна – право е момичето, особено ако се сравнява късмета на Уйлям с късмета на баща му Чарлз. Баща му първо се ожени за девойка, комбинирала синя кръв с отчайваща 19-годишна девственост. Май някъде пишеше, че му викала “сър”, докато му отдавала най-свидното си в хладните чаршафи. А той пък за утеха и почел малко от една стара книга за особеностите на такелажа в английския кралски флот през 16-ти век. Или нещо подобно. После същият Чарлз се ожени за Камила и всички британци, загрижени за своя принц, започнаха да се питат дали му е удобно там горе, между гърбиците, дали се завива с бурнус всеки път, когато я яха и други подобни простотии, на които те са големи майстори.

Онзи ден обаче един приятел от Лондон ми писа, че положението около евентуалната сватба на Уйлям с Кейт започва да излиза малко извън контрол. “Истерията тук ме кара да се питам дали не е по-добре да дойда да си живея на спокойно място като България” – бяха точните му думи. На което аз тутакси му отговорих – “Сакън! Тук гадостите са по-големи, само истерията около тях е по-малка”. На което пък той възрази чрез една находчива политико-икономическо-морална аналогия.

Според него вождът и учителят на кубинския народ Фидел Кастро не случайно се отказа от поста си Първи секретар на Кубинската компартия. Мъка, мъка! Колко ли гаден трябва да е направила тази партия живота в Куба, та дори първият човек в самата нея да се откаже от нея. “А виж, в България комунистите трябва да са ви докарали истински земен рай, щом още не се отказват от партията си” – писа приятелят ми.

Честно, аналогията ми хареса и почти щях да се съглася, че е така, ако в същия момент не бях попаднал на информация за гениалната идея, споделена от Драгомир Стойнев, председател на Социалната комисия в Парламента от БСП. Според него в България трябва да се създаде “мозъчен борд”, който чрез препитване да проверява кандидатите за министри за компетентност и интелигентност. Не знам дали да кажа нещо повече по темата, защото идеята говори достатъчно сама за себе си.

Не ме разбирайте погрешно, като човек с дясно мислене, аз съм за въвеждане на определени рестрикции с цел да се подобри качеството на мат`ряла, който се подвизава в българската политика. Веднага се сещам например за възможността да се постави образователен ценз за гласуване на изборите, доколкото не може да се смята, че хората, които са неспособни да ти прочетат дори текста във вестник “Чук-чук”, а се захласват само по картинките, ще изчетат отделните партийни програми, ще ги сравнят изтънко и ще изберат най-доброто от гледна точка на собствения си, а следователно и на общия ни интерес.

Това, разбира се, е еретична идея в днешния маргинален свят, но поне е смислена, за разлика от тази на Драгомир Стойнев. Защото като се каже “мозъчен борд”, не мога да се въздържа, инстинктивно си представям как бившият министър на икономиката Петър Димитров ще издържи с шестица подобен изпит. Или бившият вътрешен Румен Петков. А Емилия Масларова дори не си я и представям.

Та това ме навежда и на въпроса колко ли висока ще да е летвата, която нашите комунисти биха заложили като еталон за необходимата министерска компетентност и интелигентност. Толкова, че дори и споменатите да могат да я прескочат? Или още по-ниска – за всеки случай. Освен това – защо да се отнася изпитът само за министрите. Аз например бих препитал основно и Георги Първанов, нищо, че според самите комунисти той е нещо като най-високата топка в българската политика.

Каква висока топка, бе, граждани! Отиде онзи ден на срещата на НАТО в Лисабон и излезе от залата с потресаващата новина, че ангажиментите ни към системата за противоракетна отбрана /ПРО/ са минимални. В смисъл – не само финансовите ни тегоби са минимални, ами и изобщо не било ставало дума за разполагане на елементи от системата на българска територия. И се радва горещо Първанов при това, явно очаква да му пишат червена точка в Москва, ако устискаме и не разположим никакъв елемент на ПРО тук.

Но в същото време радостта първанова хич не е повод и за наше всенародно веселие, граждани, защото как тогава ще се изпълни декларираното от външния ни министър Николай Младенов съвсем правилно намерение България да иска цялата територия на страната да попадне под защитата на противоракетната отбрана. А правилно е намерението, защото в съвременния свят с неговите непредвидими заплахи определено имаме нужда от сериозни предпазни средства. Както виждаме, дори католическата църква узря за идеята и папа Бенедикт ХVІ най-после съобщи на вярващите, че използването на презервативи е допустимо. Макар той да добави – “в определени случаи”, ние си знаем, че определените за предпазване случаи по българските земи са си налични през цялото време и затова превантивно всеки си ходи с дъждобран в джоба.

Или какво, пак ще се пишем хитреци – няма да поемем отговорностите си като платим пари и разположим елементи от ПРО, но ще държим и занапред на свещеното си право НАТО да ни защитава. Сигурно `щото сме лоялни съюзници с много красиво засукани перчеми. И нашите девойки са най-красивите на света. Ама то в съвременната политика така не стават работите. Не че някога са ставали, де. Даже и в обикновения съвременен живот като цяло изобщо не стават така – да ти дават, без да дадеш. Питайте Рейчъл Рокс и Катрин Елизабет Мидълтън те какво са дали и срещу това какво са взели, ако на мен не вярвате.

Отначало мислех да ви посъветвам по този въпрос да попитате двете ченгета, задържани при операция “Къртиците”, но се сетих, че адресът не е съвсем удачен. Те вероятно ще започнат да проклинат несправедливата съдба, първо, задето изобщо са ги пипнали и второ, задето са ги пипнали, преди да успеят да вземат толкова, колкото биха могли да вземат, без да дадат кой знае какво на престъпниците, само малко вътрешна информация от службите, до която така или иначе имат безплатен достъп. По този повод се сещам, че е време в България да променим поговорката “къде го чукаш, къде се пука” към по-съвременния модел – “където и да го чукнеш, веднага се пука и в пукнатината – ченге”. Имам предвид където и да чукнеш българския престъпен свят, не нещо друго.

Ама то това е въпрос на обществена генетика и всички си го знаем. С изненада забелязвам обаче, че точно премиерът Борисов и вътрешният министър Цветанов, които би трябвало да са най наясно с тези генетични особености, постоянно се изненадват, когато се установи, че в дъното на почти всяко разкрито сериозно престъпление стоят техни колеги от МВР или дори от спецслужбите. Някак силно се бунтуват вътрешно срещу това положение. А то е все едно да се бунтуваш срещу океанските приливи и отливи.

Какво да кажа – очевидно двамата така и никога не са схванали правилно разликата между “ах, този джаз” и “целият този джаз”. Изводът бе потвърден допълнително от премиера Борисов в изразената от него позиция по ученическите протести и искането на децата за по-дълга коледна ваканция. Според Борисов цялата работа е истинско извращение на демокрацията и учениците нямат право да се сравняват с депутатите по въпроса за дължината на ваканциите.

`Що пък да нямат право, мисля си, бъдещите гении на България да се сравняват с настоящите гении на България? То ако повечето гениалност зависеше от по-малката дължина на ваканциите, аз досега трябваше да съм получил Нобел или поне “Пулицър”, защото от 30 години насам неизменно се трудя по Коледа. Пък и ако наистина зависи – да намалим ваканцията на депутатите, ако не да увеличим тази на учениците. Някак ми се ще и в момента да ме управляват толкова големи гении, колкото големи гении се очаква да ме управляват в бъдещето.

Простете за изразения тук оптимизъм, но ми е в кръвта – нали съм закърмен в комунистическите времена, когато гаден живот не съществуваше в България. Дори имаше един оркестър, наречен “Джазът на оптимистите”. Нищо че част от оптимисти в него бяха натикани в лагер, а друга част се разпиляха да живеят all that jazz по пустите чужбини.  

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочетох във Frognews, че Ангел Станков (бивш правосъден министър в кабинета на НДСВ) казал, че "конфликт със съдебната система не води до нищо добро." Толкова е прав, и то от личен опит. Когато начеваше като правосъден министър бе на малко по-различно мнение, но сравнително бързо му се наложи да го коригира.

Правосъдният министър при всяко правителство - още от Беров, та през Виденов, Костов, царя, Станишев, и сега Бойко - се сблъсква с този проблем. Причината е проста, защото е една единствена - с конституцията камуникяите си създадоха една безконтролна (формално), и зависима от тях (де факто), съдебна система.

В конституцията наложиха със съгласието на правно неграмотната опозиция текстове за пълната й независимост - това което се хареса на новоизлюпените седесари, като камуняшката коварност включи в съдебната система между другото и прокуратурата. С ясното съзнание, че особено сред прокурорите (в по-малка степен сред съдиите) имат достатъчно свои агенти - било документално оформени, било свързани чрез неоформени като агентурни връзки, но достатъчно компрометиращи отношения. Сиреч бяха убедени, че съдебната система никога няма да тръгне сериозно спрямо тях - което и стана. Тази наглост стана видна от това, че камуняките наложиха за уж първи независим от тях министър-председател съдията Димитър Попов - печално известен с количеството си издадени смъртни присъди, особено с тази на младеж, осквернил гроба на Людмила Живкова. Как да не бъде зависим тоя човек? Тук не говоря за адвокатите, които са особена бира в зависимостите.

Но за прокурорите нещата лъщят. Къде бяха, с какво се занимаваха през изминалите 20 години така наречените прокурори и следователи по Държавна сигурност? Малко хора знаят, че Държавна сигурност не бе строго формализирана организация, но действаше перфектно. Тези прокурори и следователи бяха твърде привилегировани в сравнение с останалите - а тази диференциация, вкл. поименно, никога не бе направена. Те влязоха вкупом в т.нар.съдебна система.

Отделно са отявлените агенти, които сега излизат от Комисията по досиетата, както и лицата-обекти, възможни за използване на база компромати - какъвто е случаят с бившия главен прокурор Филчев, за съжаление в този ред трябва да упомена и лично симпатичния ми предишен главен прокурор Татарчев. Неслучайни са събитията, довели до извънредните дискусии по създаването на квазикоалиционното правителство на Димитър Попов в самото навечерие на Нова година 1991. Толкоз извънредни, че се наложи да спират часовника, щото мина 24 часа.

Проблемът възникна от Иван Костов - неслучайно той оттогава им е проблем на камуняките. В първоначалния план, съгласуван от Желев, Луканов и Луджев той трябваше е министър на финансите, но с вицепримиер по икономиката Георги Пирински. Да го преведа на нормален език: лошият Костов щеше да върши мръсната работа - да съкращава дотации, разходи, доходи, да увеличава цени; а добрият Пирински щеше да обяснява, че министърът на финансите така иска. Щото Пирински на повече от приказки не е способен. Неслучайно е пословичен като зам.министър в комунистическото външноикономическо министерство с умелото избягване да взима каквото и да е решение, включмително и да подписва каквото и да е.

Само че Костов, макар и външен за системата, имаше достатъчно акъл и категорично отказа да участва в кабинет с икономически вицепремиер Пирински, в който очевидно ще служи за изкупителна жертва и няма да може да свърши нищо. Това наложи късно вечерта извънредни спешни консултации за промяна на формулата на кабинета - сега става ясно, че камуняките са гонели някакъв си свой баланс, тъй като отказът им от Пирински и заместването му с Александър Томов (отцепил се две години по-късно, през 1993 г. от БСП) доведе до промяна в избора за вътрешен министър. Всеки нормален човек ще се запита "какво икономиката и финансите имат общо с вътрешния министър", но хората, познаващи комунизма, знаят. Никаква икономика, никакви финанси не се правеха без Държавна сигурност, сиреч без МВР.

И тук идва странното: при първоначалния вариант на кабинеита, съгласуван от Луканов и Желев, Костов е финансов министър, Георги Пирински икономически вицепремиер, а министър на МВР -...дръжте се да не паднете...- Иван Татарчев. И то предложен от Андрей Луканов, одобрен без проблеми от Желев и Луджев. При наложения категоричен отказ на Костов от Пирински, се налага да се промени и в тази конфигурация Татарчев се оказва неугоден и започва да се търси неутрална фигура. Какво ни говори това сега? Че при решаващата роля на евентуалния икономически вицепремиер Пирински, Татарчев би бил сравнително лесно манипулируем от камуняките, но в обратния случай, при изявена доминация на Костов, трябва да се има неутрална и към опозицията, и към камуняките фигура. Затова заговорниците - защото заверата ставаше в много тесен кръг в един от кабинетите на парламента - спряха часовника преди 24 часа и затова - както споменава по-късно Христо Данов, го извикали спешно от "Московска", където живееше, посред нощта в парламента - да го правят вътрешен министър.

Припомних тази история с единствена цел - да покажа за сетен път колко префинени са методите на камуняките за манипулиране на хората от съдебната система, след като бяха решили, че Татарчев ще им играе по табиетите. Което, апропо, той като главен прокурор по-късно, общо взето направи.

Решаващият ход на камуняките обаче не бяха отделни кадрови решения, а умишлено заложеният принципен дефект в конституцията - създаването на абсолютно независима и неподконтролна никому освен на собствената си йерархия и съответно единоначалие съдебна система, към която набутаха и прокуратурата, чието място в повечето страни е в изпълнителната власт, тъй като тя защитава интересите на държавния закон при състезателния съдебен процес. Особеното коварство бе, че камуняките със сигурност знаеха, че няма да допуснат закон за лустрацията, тъй че за прокурори и съдии масово бяха възпроизведени хора, зависими от тях - било като директни агенти, било като уязвими чрез компрометация. И цялата тази конструкция бе направена дотам перверзна, че да не зависи от никого, освен от главния прокурор. Ако Монтескьо можеше да види това, щеше да се обърне в гроба си. Щото със сигурност е имал повече мозък от новоизлюпените демократи от типа на Желев, Луджев, Стоян Ганев, Снежана Ботушарова и пр.под. - които бяха спряли развитието си до неговите трудове от 18-ти век.