Любимци в новините: постоянни и променливи величини

в деня на детето ми се иска да се извиня на моите деца и на всички деца тук, че не всичко, което виждат навън е такова, каквото ми се иска да е и не всичко, което чуват е такова, каквото е добре да чуват. но децата чуват и виждат, това, ...

Автор: Александър Стоянов*

Редакция: Руслан Трад

Близкият изток (наричан още Западна Азия), винаги е бил един от най-проблематичните и конфликтни региони на Земята. Още от древни времена, когато индоевропейци, тюрки и семити си оспорвали богатата Месопотамия, регионът е свидетел на безброй конфликти, алианси и кризи. В този смисъл, проблемите, които наблюдаваме и, които анализаторите наричат „Арабската пролет” са значими сами по себе си, но са продължение на дълга поредица от подобни процеси. Целта на настоящата статия не е да покаже посоката, в която ще поемат събитията в Близкия изток, а да разкрие една обща картина на историята на региона и неговото геополитическо значение в играта на Големите.

Карта на Близкия изток и Северна Африка през 1914 г. (College of Liberal Arts and Sciences)

Преди да преминем към хронологичната част е редно да дефинираме какво ще разбираме под Близък изток. За мен Близкият изток представлява територията на следните държави: Турция, Сирия, Ирак, Иран, Йордания, Израел, Палестина, Ливан, Египет, Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Обединените Арабски Емирства, Катар, Бахрейн, Грузия, Армения и Азърбайджан. От тук до края на статията, ще използвам този термин като сборно название на горепосочените страни. Но защо точно тези държави? Признавам, че мотивацията ми се базира на историческия опит. Всяка една от тези държави неизменно е била свързана с процесите, които протичат в региона. Всеки по-значим конфликт или политическа криза засяга пряко всички тези държави. Отделните, по-малки конфронтации и проблеми, често засягат всички държави, намиращи се в съответният сектор на региона. Така например, войната в Нагорни Карабах засяга не само Армения и Азербайджан, но и Турция, Грузия и Иран. От друга страна, конфликтите между Израел и арабските държави винаги привличат вниманието на всички държави в региона. Турция, Египет и Иран биха могли да бъдат посочени към други региони. Истината е, че Турция, която винаги се е стремяла към Запада, в крайна сметка остава доста по-ангажирана с източните дела. Египет, която е африканска държава, рядко взима отношение към африканските проблеми, но за сметка на това винаги присъства в западно-азиатските. Иран от своя страна винаги е действал в западна посока. Всякакви конфликти на север и изток са били временни и рядко са имали сериозно влияние върху политическите решения.

Най-накрая, не бива да забравяме, че за Великите сили, Близкият изток винаги е бил транзитна зона за търговските и военно-политически отношения между Европа и Азия. Ето защо, всяка държава, която има претенции да е член на Г8 има претенции и в Близкия Изток. Следователно, нито една война, нито един преврат, нито един мирен договор, нито едно търговско споразумение, не могат да се случат без явната или задкулисна санкция на Големите. Това е факт, който никога не бива да се забравя и не бива да се подценява.

Историята на интервенциите

За първи път в историята, Персийският залив и бреговете на Червено море стават част от политиката на Европейските сили през ХVI в. Португалия е първата западна държава, която се опитва да наложи своя контрол над региона. Нейният основен противник е Османската империя. В крайна сметка, португалците излизат победители и контролът над търговските пътища в Индийския океан преминава в техни ръце. Във военноморско отношение, малката иберийска държава също е първа сила. Галеоните й, оборудвани с най-модерната за времето си артилерия и командвани от най-опитните навигатори на изток от нос Добра надежда, помитат всяка съпротива и дори мощният османски флот е принуден да премине в отбрана. Влиянието на португалците стига до там, че крал Жоао III (1521-1571г.) решава да се намеси в османско-адалската [1] инвазия на Етиопия.[2] Португалците успяват да спасят Етиопия от настъплението на ислямските сили и по този начин слагат край на югоизточната османска експанзия.[3] Междувременно, Персийският залив се превръща в португалско езеро, след като Катар, Бахрейн, Хормуз и Мускат са завзети от иберийците.

Везните се накланят в полза на местните сили в началото на XVII в. Персия и Османската империя се възползват от отслабването на португалските позиции и откритата конфронтация на иберийците с двете нови морски сили – Англия и Нидерландия. Персия с радост приема подкрепата на протестантите и с тяхна помощ отнема Бахрейн и Хормуз от португалците.  Англия и Нидерландия успяват да създадат свои търговски пунктове, но засилващата се мощ на Персия, както и Османската съпротива не позволяват възстановяването на европейското надмощие в региона. Освен упоритата местна съпротива, западните сили пренасочват вниманието си към Индия, където техните търговски фактории намират по-добра почва. Последната крепост на португалците в Персийския залив им е отнета в края на XVII в. от имамите на Оман. Възползвайки се от поредицата конфликти между Нидерландия и Англия[4], Оманците създават мощен флот, който започва да плячкосва португалски съдове и да отнема една след друга пограничните бази на иберийците. В Крайна сметка, Оман се превръща за кратко в първа морска сила в региона и налага властта си над Бахрейн, Катар, Сомалия, а на юг подчинява Занзибар и част от Западно-африканското крайбрежие. Мощта на Оман е сломена от последния велик персийски завоевател – Надир шах Ашраф през 1743г.

Началото на XVIII в. бележи пореден период на дестабилизация. Сафавидите, които са на власт в Персия започват да губят властта си за сметка на местни племенни вождове и управници. Финалният удар е нанесен от афганското нашествие през 1721г. Разпадането на Персия предизвиква мигновената реакция на Русия. Петър I Романов (1696-1725г.) решава да изпревари евентуална османска инвазия и потегля начело на петдесет хилядна армия към териториите на днешен Азербайджан. В рамките на няколко месеца, руснаците успяват да подчинят цялото западно и южно крайбрежие на Каспийско море. Провокирани от тяхната намеса, османците също се задействат и окупират западен Иран, Грузия и Армения. Нито Русия нито Османската империя успяват да стабилизират региона чрез завоеванията си. Притиснати от снабдителни проблеми, болести и съпротивата на местноо население, двете империи не успяват да предотвратят появата на нова персийска династия – Афшаридите. Нейният пръв владетел – Надир, успява да прогони афганите и османицте и притиска Русия, която е принудена да върне всички територии, завзети от Петър. Настъплението на Надир спечелва Грузия и Армения, Оман и Западен Афганистан, но оставя една изтощена империя. След смъртта на Надир през 1746г., регионът отново се стабилизира и ситуацията остава спокойна до 1798г.

Този път спокойствието на Близкия изток е нарушено от експедиционният корпус на Наполеон Бонапарт, който окупира Египет. Франция решава, че ако контролира Египет, би могла да изгради флот, с който да атакува британските колонии в Индия. Френската намеса е контрирана от съюза между Великобритания и Османската империя. Наполеон е принуден да се изтегли безславно, а голяма част от френския средиземноморски флот е потопена от гениалния Хорацио Нелсън. Египетската кампания на Наполеон засяга директно териториите на днешните Египет, Сирия, Израел, Палестина и Йордания. В следствие на интервенцията, мамелюците – елитът на египетското общество, издига османския губернатор Мухаммад Али като независим владетел. Отслабена от вътрешни противоречия, Османската империя е принудена да приеме автономията на Египет. Така, наред с османците и Персия, в Близкия изток се появява една нова сила – Египет. Силата на новия Египет е демонстрирана по време на Гръцкото въстание (1721-1729), когато египетските части смазват съпротивата на въстаниците в Пелопонес и Крит. В замяна, султан Махмуд II обещава де предаде Сирия на Мухаммад Али. След края на войната в Гърция, Османците отказват да спазят уговорката и Египет обявява война. Махмуд II е спасен от най-неочаквания съюзник – Русия.  Руската армия е прехвърлена в Сирия и Мала Азия, където разгромява египтяните. В замяна на помощта, османците дават специални преференции за руския флот в Проливите. Именно тези руски придобивки ще доведат до френско-британската коалиция, насочена срещу засилващата се руска мощ.

Кримската война и конфликтите в Европа до края на XIX в. оказват малко влияние върху развоя на събитията в Близкия изток. Със засилване на британското влияние в Османската империя, Великобритания се превръща в основния политически играч в региона. Британците получават пристанището Аден, като своя база за действия срещу пиратите и постепенно през следващия половин век, успяват да наложат властта си над по-голямата част от днешен Йемен. Британското присъствие в Египет също се засилва. През 1882, когато хедивът [5] на Египет е принуден от протестиращата опозиция да направи промени в правителството, Великобритания и Франция изпращат средиземноморските си флоти към Александрия. Британската армия разбила опозиционните сили и наложила де факто окупация над страната. През 1914г., в началото на Първата световна война, британците свалят тогавашния хедив и го заменят със султан, верен на Великобритания.

Франция също не остава безучастна към събитията в региона. Въпреки че френското настъпление към Судан е спряно от британците, Франция успява да получи африканската част от входа на Червено море – Джибути. По този начин, французите създават удобна база по пътя от Средиземно море към Далечния изток, а също така и към френски Мадагаскар на юг.

Епохата на империализма и преразпределението на света между Великите сили привличат вниманието на още две европейски държави – Италия и Германия. Италия, която отчаяно се бори да се наложи след големите световни държави решава да завземе независимите територии на Етиопия, Сомалия и Еритрея. В края на 80те години на XIX в. италианците успяват да завладеят Еритрея и по-голямата част от Сомалия. Настъплението им в Етиопия е спряно, и след срамното поражение при Адуа (1896г.), Италия оттегля претенциите си.

Германия е единствената колониална сила, която не действа пряко в Близкия Изток. Вместо да изпраща експедиционни корпуси и да рискува конфликт с останалите сили, Германия решава да използва икономически и дипломатически натиск, за да постигне интересите си. На първо място, Германия започва да инвестира сериозни суми в развитието на Османската империя и осъществяването на железопътни проекти, които да създадат железница, която да свързва Басра и Персийския залив с Германия. От друга страна, германците насърчават независимите държавици в северозападна Сомалия и с помощта на османски посредници, сключват редица споразумения с местните вождове. Въпреки това, трайното присъствие на Великобритания в региона ограничава германските възможност и Лондон не пропуска възможност да блокира германските проекти, налагайки и икономически, и военен натиск на Османците и останалите страни в региона.

Цялостната летаргия на местните държави е нарушена от появата на нова сила в сърцето на арабската пустиня. Бедуинските племена на Недж са постепенно обединени под властта на един човек – Абдул Азиз ибн Сауд. Енергичният и харизматичен лидер успява да обедини племената в Недж в началото на XX в. и скрит под шапката на привидна зависимост от Османската империя, Абдул Азиз търпеливо изчаква своя миг.

И докато Англия се бори с Франция и Итали за контрола над Червено море, Русия също търси своя път към региона. Още през 1780г. императрица Екатерина II започва настъпление към Кавказ, Северна Грузия и част от Азербайджан са подчинени и до края на XVIII в. Русия стабилно е стъпила в Кавказ. Началото на XIXв. е белязано от конфликти с Османската Империя (1806-1812г.; 1828-29г.) и Иран (1804-1813г.; 1826-1828г.). Русия си осигурява властта над северна Армения и цял Азербайджан. Последното голямо руско настъпление е в края на века, когато в хода на Руско-Турската война от 1877-78г., Петербург получава цяла днешна Грузия и южна Армения. Две десетилетия по-късно руското настъпление на югоизток продължава и със завладяването на Централна Азия, Русия получава втора граница с Иран.

Така през 1913г, Близкият изток е подложен на натиск а на повечето велики сили, а единствените по-сериозни държави в региона – Османската Империя, Персия, Оман и Саудитска Арабия се намират в привидна безтегловност.

Войната, която започна всички войни

Първата Световна война е може би най-значимият конфликт в човешката история. Мнозина ще спорят, че Втората световна война е далеч по-важна, но това съвсем не е така. Втората световна война е по-мащабна, по-модерна от гледна точка на въоръжение и техника и доста по-кървава. Но ефекта от нея изчезна точно 45 години след края й. Ефекта от Първата Световна война се усеща и до днес. Ще посоча няколко примера – Проблемите в бивша Югославия; проблемите в Близкия изток; българският национален въпрос; колониалните кризи в Африка и т.н. Отделно от тези проблеми, Първата световна война поражда още редица кризи и конфликти, които остават, въпреки изхода на Втората световна война  – създаването на Съветският съюз, войните във Виетнам, създаването на комунистически Китай, Руско-Полският конфликт и т.н.

Що се отнася до Близкия Изток, то Първата световна война е начертала онези граници и разделения, с които държавите от региона не могат да се примирят и до сега. Излишно е да се спираме върху хода на бойните действия или подробностите от преговорите. Важен е резулта. Османската империя е поделена между три държави – Великобритания, Франция и Кемалистка Турция. Великобритания излиза като основен печеливш от войната и получава правото да избере първа новите си земи. Британците избират Ирак, Палестина и Йордания. Защо? Много просто, контролът над тези земи циментира британския монопол върху сухоземните пътища между Азия и Европа, и освен това се слага ръка и на морските пътища – през Басра и през Суец. Палестина, Йордания и Ирак са естествено продължение на средиземноморските британски владения – Гибралтар, Малта и Кипър и също така позволяват връзка на комуникациите и железниците от Месопотамия към Египет. За Франция остават Сирия и Ливан като утешителна награда. Без да искам да пренебрегвам тези две държави, но предвид позициите на млада Турция и британският пръстен на юг и югоизток, Сирия и Ливан нямат абсолютно никакво стратегическо значение, освен за да служат като буфер пред евентуален турски реваншизъм.

Междувременно Абдул Азиз успява да си изиграе картите правилно. Съюзът му с Британия му носи нужните дивиденти и до 1933г., обединена Саудитска Арабия е факт в днешните си граници. Оман и Иран остават пасивни, радвайки се на британска протекция и незасегнати от войната. Паралелно с тези събития, под шапката на британския мандат, но с парите на своите сънародници в САЩ, евреите започват да се заселват в Палестина, създавайки своите прочути кибуци. Мнозина смятат че 1948г. поставя началото на еврейският въпрос, но истината е, че всичко започва доста по-рано, още през 1921г. Войната между палестинци и евреи започва подмолно, водена от тайни организации, сформирани и от двете страни. Британската позиция остава дистанцирана, макар да не е рядкост англичаните да подкрепят и двете групи едновременно.

30те години на миналия век се оказват относително спокойни за Изтока. Втората световна война също слабо засяга региона, който остава в страни от основите конфликти. Истинската промяна идва след 1945г., когато Великобритания и Франция признават своята невъзможност да поддържат своите колониални владения и започва процесът на деколонизация. Именно тези процеси довеждат до промяна на управленския елит в повечето близкоизточни страни и извеждат на преден план диктаторските режими. Там, където военните остават верни на монархията, се налага абсолютно монархическо управление. От друга страна, подкрепата на САЩ и Европа за създаването на Израел превръщат СССР в желан съюзник на арабите. Паралелно с това, създадената от Йордания Арабска лига, започва да действа за отстояване независимостта на арабските страни в рамките на двуполюсния модел. Възползвайки се от своето гранично положение, арабските държави се стремят да извлекат максимална полза и се радват на значителни субсидии, както от страна на Запада, така и от страна на Варшавския договор. Конфликтите с Израел се превръщат в основен дестабилизиращ фактор в региона. Арабите доказват, че не са пасивен приемник на чуждата воля. Суецката криза (1956г.) се разрешава в полза на Египет, а петролното ембарго, наложено от ОАЕ през 1973г. води но небивала икономическа криза в цял свят. Тази криза е доста по-мащабна и дълготрайна от сегашната и е окончателно преодоляна в Западна Европа едва в началото на 90те години на миналия век. Междувременно, ефектът от кризата се чувства и от тази страна на Желязната завеса. Именно в края на 70те и началото 80те години, бившите съветски сателити натрупват своите огромни дългове към Запада. Като отговор на тези дългове Чеушеско започва политиката на затягане на коланите, която хвърля Румъния в един от научените периоди от историята й.

1979г. носи още една важна промяна – свалянето на монархията в Иран. Отстраняването на прозападния шах Мохамад Пахлави води до създаване на ислямска република, оглавена от религиозния водач на шиитите – Рухолах Хомейни. Ислямската република се превръща в непредвидим фактор в региона и опасенията от подобни събития в Ирак подтикват Саддам Хюсеин да започне война (1980-1988г.). Войната между Ирак и Иран е най-дългата конвенционална война в историята на XX в., но въпреки хилядите жертви, ефектът от нея е нулев. Напрежението между двете страни остава, а борбата между шиити и сунити е подсилена от нова доза непримиримост. Впрочем, тя се оказва и последният голям военен конфликт през Студента война.

Падането на Берлинската стена и разпадането на СССР донасят повече въпроси, отколкото отговори. Кавказ е хвърлен в продължаваща и до днес поредица от локални конфликти, а превръщането на САЩ в единствена супер сила води до неминуемото дестабилизиране на целия Близък изток. Войната в Залива само потвърждава този факт. Премахването на съветското влияние не променя анти-западните настроения сред арабската общественост, а интервенцията в Ирак само подсилва опасенията, че Запада се готви за нова колониална епоха. САЩ са принудени да купуват скъпо сговорчивостта на Египет и Саудитска Арабия, които се превръщат в основните движещи сили в Арабската лига.  Притискани от своите разрастващи се интереси, лидерите във Вашингтон са принудени да изискат отстъпки от Израел и палестинският въпрос отново излиза на преден план.

Събитията от последните 15 години все още не са достигнали своя завършек и аз, като човек, който е сравнително бегло запознат с детайлите на най-новата история на Изтока ще се въздържа от директен коментар. Факт е обаче, че Турция и Иран се издигат повече като водещи сили в региона, за сметка на отслабващите позиции на арабите. Същевременно Русия излезе от шока на пост-комунизма и отново дава заявки да е арбитър на конфликтите в Близкия изток. Заменяйки ракетите с газ и петрол, Москва умело лавира между своя сговор с НАТО и ЕС, и интересите си сред арабските държави. От друга страна оръжейния пазар продължава да оказва значително влияние върху политиката на Големите. Размирици и конфликти в региона неминуемо ще увеличат военните бюджети, а от там и постъпленията в хазната на основните износители на оръжие. Не бива да се подценява и растящото влияние на Китай. Новото икономическо чудо намира добър прием на близкоизточните пазари и Пекин ясно заявява намерението си да участва в санкционирането на близкоизточните процеси.

Съвсем отделна линия в разказа ни заемат и терористичните групировки и тяхната задочна война със САЩ. Под шапката на войната с терора, САЩ окупираха най-голямата страна-производителка на наркотици в света – Афганистан, както и една от водещите производителки на петрол – Ирак. Като добавим американските бази в Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман, Йордания и Джибути, получаваме една система на контрол, която доста напомня за британската век по-рано. Въпреки това, все по-неясно става кой на кого дава пари и дали всъщност Саудитска Арабия и ОАЕ нямат по-голям дял във вземането на решения, от колкото се предполага. Само бъдещето ще покаже кой и как точно е раздавал картите на близкоизточната маса. За сега ни остава да следим събитията от Арабската пролет и да се надяваме, че невинните хора ще пострадат възможно най-малко, докато бездушните великани преместват пешките върху игралната дъска.

* Александър Стоянов завършва Националната гимназия за древни езици и култура “Константин Кирил Философ”. Следва История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Следва магистратура “История на европейската експанзия и глобализация” в университета в Лайден, Холандия. Войните и конфликтите са негова страст за изследване, като това включва и Близкия изток. Предишни статии на Александър Стоянов в Intidar: “Империя на националните катастрофи“, “Търси ли българинът своя Месия?“

Изображение: „Буда” – картина на Октавио Окампо, мексикански художник.

Автор: Steve Pavlina, “Waking Up”, Personal Development for Smart People

Превод: Тихомир Димитров

Английският оригинал на текста се разпространява без ограничения върху авторското право, с благословията на автора. Същото важи и за този превод.

- – -

Какво значи да се събудш и да станеш осъзнат?

Нека споделя някои гледни точки, които ще направят процеса на събуждането по-лесен за осмисляне.

Клетъчната перспектива

От клетъчна гледна точка, ти може да се възприемаш като индивид, който влиза в отношения с други индивиди. Приличаш на отделна клетка в по-голямото тяло на човечеството, което се състои от милиарди други клетки.

Примерно, аз мога да кажа, че съм мъж (клетка), посветен на това да помага на хората (други клетки) да живеят по-съзнателно. Може да общувам с мнозина по време на жизнения си път, но всеки от тях е уникален индивид, така че ефектът винаги ще бъде различен. Ние всички може да се окажем част от едно по-голямо цяло, тялото на човечеството, но отношенията между нас се случват основно на клетъчно ниво.

Все едно някоя клетка от твоето тяло да забележи другите клетки наоколо и да реши, че ще прави каквото може, за да е в услуга на тези клетки. Тя може да помогне на много клетки, но все още ще гледа на себе си като индивидуална клетка, която помага на други индивидуални клетки. И няма да помага на клетките еднакво, нито ще успее да го направи, колкото и да се опитва.

Холистичната перспектива

От гледна точка на холистичната перспектива, ти виждаш себе си като интегрална част от Вселената, която е едно цяло. Водещото намерение е да помагаш за развитието на универсалното съзнание – да расте и да се разширява. И в частност на човешкото съзнание, към което принадлежиш.

Все едно някоя от клетките в твоето тяло да разбере, че е част от много по-голямо тяло, след което да спре да мисли за себе си като за отделна клетка, а като потенциален служител на това по-голямо тяло. Нейната съдба вече не е толкова важна, колкото съдбата на цялото тяло.

От тази гледна точка, вместо да разглеждам себе си като мъж, който помага на хората да живят по-съзнателно, аз мога да се видя като служител на човечеството, помагащ да се изгради по-съзнателно човечество. Или като служител на самото универсално съзнание. Главната ми роля тук е да помагам на съзнателната еволюция, която не е задължително най-доброто решение за всяко индивидуално човешко същество, в краткосрочен план.

Други перспективи

Разбира се, има и други перспективи. Можем да дискутираме идентификацията с общността, с нацията, живота, космоса и т.н. Всички тези перспективи са еднакво валидни, но изследването им би увеличило само сложността, без да добави много към съдържанието.

Така че, засега предпочитам да я караме по-просто.

На атомно равнище, ти си индивид и другите хора също са индивиди. На холистично равнище, всички ние сме част от едно по-голямо цяло.

Не рекламирам нито една от перспективите като най-добра. Всичките са валидни. Но подозирам, че е важно да интегрираш холистичната перспекива по-дълбоко в живота си, ако искаш да преживееш по-здравословен поток на изобилието.

„Да се събудиш” означава да разбереш холистичната перспектива и да я внедриш в ежедневието си.  Разбира се, има различни нива на събуждане, които зависят от това доколко съзнаваш холистичната перспектива и доколко си успял да я внедриш в ежедневието. По същия начин, клетките в твоето тяло може да имат различна степен на осъзнатост за факта, че те, всъщност, са част от едно по-голямо човешко тяло.

Обратното, „да си заспал” означава да не виждаш по-големия мащаб на холистичната перспектива. Нека го дефинираме и по друг начин: човек е заспал, когато разбира холистичната перспектива, но не предприема никакви действия в синхрон с нея. От семантична гледна точка, първата група спи дълбок сън, а втората се опитва да заспи отново.

Справедливост

На индивидуално ниво справедливостта изглежда като равенство. Но, разбира се, ние не виждаме кой знае какво равенство в света. Някои индивиди разполагат с повече ресурси от другите. Някои хора изглеждат по-големи късметлии от останалите.

На твоето човешко тяло пука ли му за справедливостта, докато снабдява индивидуалните си клетки с ресурси, като захар и кислород? До известна степен, да. Когато ресурсите са в изобилие, има за всички, но дори тогава разпределението не е абсолютно по равно. А когато ресурсите са ограничени, тялото подлага на глад онези маловажни за оцеляването му клетки, като пренасочва потока към жизненоважните органи.

Въпросът е, ти жизненоважна клетка за по-голямото тяло на съзнанието ли си? Преливаш ли от изобилие? Добре, загледай се в ресурсите, които животът ти подхвърля всеки ден. Имаш ли чувството, че нуждите ти са добре посрещнати? Твоите физически, емоционални, социални нужди, нуждата ти от самочувствие и т.н.? Напълно осъществен индивид ли си? Възможно ли е вече дори да си се отказал от посрещането на някои свои потребности? Процъфтяваш ли или си заседнал в дупка?

Ако се бориш да посрещаш нужди, значи самият живот не е чак толкова заинтересован от твоето лично благополучие. Не се паникьосвай, сигурно описвам точно ситуацията, в която се намираш сега. Това е разрешим проблем. Само не се опитвай да го разрешаваш с мрънкане и хленчене – не работи и често има точно обратния ефект.

Може да не ти изглежда справедливо, но по някакъв начин е разумно. Сигурно си много добра, мила и щедра личност, но ако вниманието ти е съсредоточено върху клетъчното равнище, ти вероятно пропускаш толкова много от голямата картинка, че от гледна точка на целия пъзел, приносът ти няма кой знае какво значение. Не и за универсалното съзнание.

Може би вършиш нещо, което всеки друг би извършил с лекота? Това значи, че си лесно заменим.  Може би играеш „следвай последователя”. Може би помагаш, като цяло, но само на клетъчно ниво. Може би не вършиш нищо съществено, следователно е по-лесно да бъдеш игнориран.

Ако живееш по начин, който не допринася особено за цялото, не се учудвай, че изглежда така, сякаш цялото те държи гладен за ресурси. В крайна сметка, то не се нуждае от теб толкова много, защото не помагаш активно за неговото разширяване и процъфтяване.

Помисли за клетките в твоето тяло. Можеш да почешеш сърбеж по ръката и така да убиеш много клетки, без дори да се замислиш. Индивидуалните, остарели кожни клетки просто не са толкова важни за твоето оцеляване. Но има по-малка вероятност да посегнеш на критичните мозъчни клетки. Порязване по пръста не е голяма беля, но порязване по очната ябълка е нещо, което избягваш на всяка цена. Дори тялото ти е направено така, че да защитава някои части повече от другите. Ако нещо полети към главата ти с голяма скорост, ти автоматично вдигаш ръце, за да се предпазиш. Но никога не използваш главата си, за да предпазиш ръцете.

Мислиш ли, че си сред критичните човеци, за които по-голямото човешко тяло би се мръднало, та да ги защити и предпази? Или се намираш сред местата, които могат да бъдат пожертвани?

Какво иска съзнанието?

А ти какво искаш като човешко същество? Помисли за целите, мечтите и стремежите си. А сега помисли какво би искала една клетка в твоето тяло. Тя иска кислород и захар. Иска да се освободи от баластрата. Това на същото ниво ли е с твоите мечти? Дишането, яденето и ходенето до тоалетната влизат ли в новогодишните ти обещания?

Надявам се, че не.

А сега погледни от друг ъгъл. От гледна точка на самото съзнание, твоите човешки мечти и намерения са незначителни. Важно е хората да са щастливи до някаква степен, но съдбата на отделния човек е незначителна. На универсалното съзнание действително не му пука дали имаш работа, приходи, дали ще получиш къщата, която искаш. Дали си в добра връзка или не. Не му пука дали довечера ще ти се отвори парашутът или ще си останеш девствен завинаги.

Е, пука му малко, но това не е важен проблем. Ти не си изцяло загрижен за съдбата на всяка отделна клетка в твоето тяло, нали? По-важен е статусът на самото тяло. Пък и най-вероятно се отъждествяваш с ума си (твоята колективна клетъчна интелигентност) повече, отколкото с физическото си тяло, така или иначе.

По същия начин, универсалното съзнание се занимава повече с еволюцията на самото съзнание (нашето колективно съзнание), отколкото със съдбата на който и да е отделен индивид в него. Дори повече, отколкото със съдбата на цялото човечество! Е, загубата на едно човечество може да е прекча, но съзнанието ще успее да се възстанови в други форми.

Какво наистина иска съзнанието? Подобно на теб и на твоите индивидуални клетки, то иска да задоволи своите потребности, иска да расте и да се развива. Но нивото, на което е способно да върши това е далеч по-голямо от всичко, което представляваш ти, като човешки индивид.

Огледай се наоколо и виж впечатляващите и ускоряващи се постижения на съзнанието. То се разширява в много посоки едновременно. Виж какво се случва на земята. Самото човечество става по-умно, по-бързо и по-свързано от всякога. Има и някои здравни проблеми за разрешаване, но съзнанието иска да продължи напред.

Да живееш на дребно или да живееш на едро

Може да прекараш целия си живот в суетене около твоите пикливи клетъчни нужди, но в голямата картина на нещата това не е нещо, с което ще искаш да се похвалиш на вашите, когато се прибереш у дома.

Същото може да се каже и за всяка клетка от твоето тяло. На индивидуално ниво, една-единствена клетка никак не е важна.

Представи си, че питаш твоя клетка: как е, как вървят нещата? И тя да започне да ти обяснява за курса по маркетинг на кръвоносните потоци, който посещава и за вълнението си, че ще може да получава всички тези допълнителни количества захар и кислород, след като го завърши.  Леле мале!

Но дали нейните усилия ще се възнаградят? Едва ли. Ако усилията й не се възнаградят, вероятно ще има добра причина за това. Обратно, по-голямото тяло само ще се погрижи нуждите на тази клетка да бъдат задоволени, ако има добра причина за това. В противен случай, то ще пренасочи ресурсите си там, където са необходими.

Точно толкова глупави изглеждаме ние, човеците, за универсалното съзнание. То продължава да се интересува от нас, загрижено е да ни вижда щастливи през повечето време, но нашата индивидуална перспектива му е някак твърде ограничена. Ако се напрягаш прекалено много да задоволяваш индивидуалните си нужди, но го правиш по начин, за който на универсалното съзнание не му пука или по начин, който пречи на неговите по-големи планове, то или ще те игнорира, или ще те смачка  като комар.

Представи си някоя клетка от тялото ти да каже: „Аз просто искам да ям и да се размножавам като невидяла!” Може да звучи забавно от нейната гледна точка, но за тялото това означава цял тумор. Белите кръвни телца да заповядат!

Ако си въобразяваш, че някоя по-голяма сила непрекъснато те спъва – всеки път, когато се опиташ да дръпнеш напред, не си го въобразяваш. Истина е. Действително те спъва и ще продължи да те спъва, докато не спреш да се развиваш като ракова клетка.

Често се оплакваме, че „животът е несправедлив”, но от гледна точка на живота, той съвсем справедливо ни атакува или игнорира постоянно. Белите кръвни телца ще ни намират и ще превръщат живота ни в ад всеки път, когато забравим, че сме част от по-голямото цяло и, че неговото добруване е по-важно от нашиия собстен, индивидуален просперитет.

А сега си представи, че една клетка от тялото ти каже: „Чакай малко, схванах идеята! Аз може да съм мъничка клетка, но съм част от това голямото тяло. Колко яко! Има ли нещо, с което мога да помогна?”

Какво ще й отговориш? Сигурно се чудиш как може една-единствена осъзната клетка да помогне на цялото ти тяло. Вероятно не е способна на много велики дела. Но после се замисляш: „А какво ще стане, ако тази клетка събуди други и тези, другите, събудят още повече клетки?” Накрая ще имаш цяло тяло, пълно с осъзнати клетки, които са наясно с ролята си в него и правят всичко възможно, за да му служат най-добре. Това би решило повечето ти проблеми. Би подобрило здравето, като за начало. Ракът няма да има за какво да се хване. Болестите ще изчезнат с лекота. Ще поддържаш идеално тегло.

И така, ти казваш на въпросната клетка: „Иди и събуди още клетки. Съберете се заедно. После пак ще говорим.”

Да бъдеш осъзнат човек

Осъзнатата клетка вижда тяло и разбира, че цялото е по-важно от нея и от всяка индивидуална клетка в него. Клетките са там, за да служат в еволюцията на тялото и на ума, а не на самите себе си. Очевдино има връзка между добруването на клетките и добруването на тялото. Много по-лесно е да имаш здраво тяло, ако повечето клетки в него са нясно, че здравето му е по-важно от тяхното собствено здраве. Клетка, която работи против здравето на тялото е болестотворна клетка.

Осъзнатият човек е наясно, че по-голямото тяло на човечеството има по-високо ниво на съзнание, което се разгръща и развива на много по-високи равнища, отколкото който и да било човек на земята.

Има ценност в по-ниската човешка перспектива. Това не е перспектива за игнориране, а за интегриране към холистичната идея. Например, чрез релаксирано медитативно дишане, ние се свръзваме с по-ниските нива на нашите собствени клетки. Вдишай. Издишай. Получаваме достатъчно кислород. Животът е хубав. Тази клетъчна перспектива ни помага да останем здраво стъпили на земята. Много медитации са създадени за настройване към по-ниските клетъчни честоти, докато други включват разширяване на холистичното съзнание. Идеалният вариант е да приемеш и двете перспективи за валидни.

Ако нашите клетки не са здрави, нашите тела няма как да бъдат здрави. Така цялото човечество не може да бъде здраво. Разбира се, обратното също е вярно. Но има начини да посрещаме своите нужди, които да отговарят на тези перспективи. Има и начини, които да не отговарят. За да живеш съзнателно, трябва да се стремиш към нивата, които отговарят. Така посрещаме собствените си нужди, посрещаме и нуждите на клетките си. Нуждите на цялото човечество също са посрещнати.

Аз със сигурност не съм първото човешко същество, което преживява процес на събуждане и започва да е наясно с този факт. Други съзнателни човешки същества ми помогнаха да се събудя и сега продължават да ме държат буден. Или ме побутват, когато загубя тази перспектива. Аз също се стремя да изпълня ролята си и да помогна на други хора да се събудят за идеята, че работата, парите, бракът и пенсионирането не са чак толкова важни. Има по-важни неща, с които трябва да се занимаваме сега. Посрещането на клетъчните нужди си остава важно за нас, но ние вече не искаме да се мотаем толкова много на това по-ниско ниво. Имаме по-важни неща за правене и бихме могли да усетим живота в много по-голяма пълнота.

Живеенето като осъзната част от човечеството ще качи битието ти до равнища, които са по-високи от тези на индивидуалното човешко съзнание. Ако идеята ти е да помагаш на хората, опитай се да я разшириш дотам, че да помагаш на цялото човечеството – все едно човечеството е отделно човешко същество.

Виждам, че в момента тече фазата по събирането на клетките заедно. Преди много години съзнателните хора бяха твърде изолирани. Сега те се събират на големи и още по-големи групи. Участвам в множество такива групи и чувам, че непрекъснато се появяват нови. Осъзнатите хора се обединяват. Техните обединения растат и стават все по- организирани. Инкубират се цели нови органи в общия организъм. Определено се случва нещо голямо и е чудесно да присъстваш на него!

Като резултат, макар и да знам колко някои хора се тревожат за посоката, в която е поело човечеството, аз не се тревожа изобщо. Всъщност, дори се вълнувам. Имам привилегията да видя това, което правят много от тези осъзнати хора, а те започват да създават истински вълни на трансформация. Ако четеш тази статия, значи със сигурност вълните са стигнали до теб и ти вече си повлиян от тях.

Някои от осъзнатите клетки продължават да са изолирани, въпреки всичко. Други са в малки групи. Разбира се, продължава да има много хора, които мислят на клетъчно равнище (да живее маркетингът на кръвоносните потоци). Но това се променя.

Може би най-простият начин да обясня какво точно се случва е, че Силата на човечеството се увеличава многократно и сега приравняването й към Истината и Любовта отчаяно се нуждае от наваксване. В противен случай човечеството ще прегрее и ще изгори. Например, първите атмони бомби бяха пуснати едва преди 66 години, а сега трябва да направим така, че те никога повече да не бъдат използвани. Дори и след хиляда години. Една сериозна грешка, един малък пропуск във всяка минута, в която имаме атомни бомби и ще създадем голяма „пречка” за всички нас. Това е ред, който не може да бъде удовлетворен на клетъчно равнище. Имали сме достатъчно последни предупреждения до сега (гледай филма „Обратен брояч” за повече детайли). Голямото тяло е наясно с предизвикателствата и си дава сметка, че се нуждаем от повече хора, които да са Истински, Любящи и Силни, за да се справим с екзистенциалната заплаха.

Ще започнете да го усещате и на индивидуално равнище, ако все още не сте. Например, ще станете по-нетолерантни към политически лидери, които ви лъжат. Ще се появи нов тип лидери – такива, от които действително се нуждаем в момента.  Има вече доста такива хора, но за да могат те да станат популярни, ние трябва да събудим още повече индивиди. Щом достатъчно количество хора се събудят (или престанат да се опитват да заспят отново), ще бъдем свидетели на значителни промени. Такива промени вече се случват в света на бизнеса, където популярността не е чак толкова важна.

Потокът на изобилието

По-високото съзнание следи какво се случва и сякаш подпомага, ускорява този процес. То иска човеците да се събудят, защото едно тяло от осъзнати клетки може повече от едно тяло от неосъзнати клетки. Така че, ако се тревожите, че има прекалено много кризи по света, оценете тяхното предмиство. Това са предизвикателства, които помагат на много хора най-после да отворят очи. Дори не можем да мислим за тези предизвикателства на клетъчно равнище. Трябва да се събудим, за да ги преодолеем.

Има голямо изместване на баланса, докато универсалното съзнание и индивидуалното съзнание общуват помежду си на тема как най-добре да задоволят своите нужди взаимно. Може ли човечеството да продължи да се развива и разширява, поддържайки своите човеци щастливи и здрави? За да реализира пълния си потенциал, достатъчно индивиди в него трябва да реализират своя пълен потенциал. Ще видите това да се отразява и на личния ви живот, когато се изправите пред задачата едновременно да служите на по-висшите цели и да посрещате индивидуалните си нужди всеки ден. По някакъв начин вие помагате на човечеството да експериментира, за да намери по-добри решения, които после да разпространи сред останалите клетки. Ето защо клетки като мен толкова нетърпеливо искат да споделят всичко, което сме научили по този начин досега.

От видяното в личния ми живот знам, че висшето съзнание определно чува какво му се говори. Някак успява да долови нивото, на което мислим и ни отвръща по същия начин. Ако продължаваш да мислиш на клетъчно равнище, универсалното съзнание ще продължава да се опитва да те събуди. Може да изгубиш работата си и или други притежания, докато накрая не разбереш, че наистина са незначителни. Сега имаме по-важни проблеми за разрешаване.

Далеч съм от съвършенството в това отношение, но започвам да схващам идеята. Забелязал съм, че всеки път, когато се отпусна обратно в съня на клетъчното мислене, всичко се разпада. Забавя се и започва да пълзи. А когато се издигна отново до високите нива на съзнание, сякаш се връщам обратно в потока. Телефонът ми започва да звъни с интересни предложения, парите просто идват отнякъде, появяват се нови възможности, връзки, контакти и т.н. За щастие, не се изисква да бъдем съвършени. Просто трябва да наклоним баланса достатъчно, за да постигнем критична маса.

За тези, които останете на ниво клетъчно мислене подозирам, че животът ви ще става все по-труден. Ще видите грижите, страховете и разочарованията си умножени. Животът ще изглежда така, сякаш непрекъснато ви пречи. Ще имате чувството, че важни аспекти от обществото се разпадат покрай вас. Всичко това, обаче, се случва с цел. Старите системи ще бъдат разглобени и претопени. Това е за добро. На тяхно място ще се появят нови, много по-съвършени от тях.

Например, може да се притеснявате за дълга – вашия, на семейството ви, на държавата или на някой друг. Но, от гледна точка на човечеството, дългът няма никакво значение! Човечеството наистина не се интересува дали финансовата система ще колабира или не. Всъщност, за самата финансова система може би е по-добре да колабира и да бъде заменена с нещо ново. Така че, ако наистина сте привързани към текущата сметка на парите в банката, може да се уплашите. Но, ако погледнете голямата картинка, може дори да се развълнувате приятно.

Съгласете се да изгубите това, което няма значение, за да можем всички ние да получим онова, което има. Работните места нямат значение, но креативността има. Плащането на сметки няма значение, но поддържането на телата ни физически здрави има. Добрите оценки в училище нямат значение, но запазването и увеличаването на колективното човешко познание има. Започнете да реорганизирате живота си около нещата, които имат значение и бъдете готови да изхвърлите онези от тях, които нямат.

Не бъдете твърде привързани към остатъците от старото клетъчно съзнание, например: към парите, които притежавате, професията, която упражнявате или дома, който обитавате. Колкото повече се вкопчвате в тези неща, толкова повече ще се стресирате. Просто забележете, че това са изкуствени грижи на клетъчно ниво. По-важното е човечеството да оцелее и да успее да еволюира в позитивен план. Можете да противостоите на потока и да гледате как всичките ви цели и стремежи рухват, а можете и да се присъедините към промяната, за да участвате активно в нея.

За тези от вас, които се пробуждат сега, животът ще стане много по-лесен. Ще експлоадира от възможности за учене, любов, споделяне и растеж. Добрите неща идват от приравняването на индивидуалното ви съзнание към разширяващото се универсално съзнание. Но е важно да не забравяте кои са истински значимите неща. Трупането на пари не е сред тях. Кръвносните потоци / интернет маркетингът са безцелни и плитки занимания. Събуждането на хората около вас и съвместното пресътворяване на света в нещо удивително е това, което има значение сега.

Когато се изкачите до по-високото съзнание, изобилието ще потече през живота ви като река. Говорим за универсален тип изобилие, обаче, а не за че човешки тип изобилие. Това не означава, че задължително ще имате повече пари, по-луксозно жилище или повече притежания.  Тези неща просто нямат значение – това са изкуствени нужди, а не реални потребности. Универсално ниво на изобилие означава да изпитате предимствата на здравото човешко тяло. Да получите много повече от нещата, които действително имат значение: повече възможности за растеж, повече любов, повече радост, повече вътрешен мир.

Фокусирайте се върху истинските потребности. От какво имате нужда, за да се чувствате добре? Трябва да поддържате тялото си здраво с качествена храна, имате нужда от слънце, чист въздух и вода. Имате нужда от определно ниво на сигурност. Трябват ви любов и съпричастност. Нуждаете се от самочувствие. Необходим ви е израз на вашата креативност. Истинските ви нужди са доста елементарни, всъщност. И доста по-лесни за задоволяване от изкуствените потребности. Не се нуждаете от нов смартфон. Не се нуждаете от работа или доход. Не се нуждаете от брак. Не се нуждаете от маркетинг на кръвоносните потоци.

Изкуствените потребности не си пасват добре с големите грижи на човечеството. Но истинските ви нужди са в идеален синхрон с тях. В добрия интерес на човечеството е да поддържа своите служители здрави, щастливи и преуспяващи. В този ред на мисли, ако посветите себе си на службата на това велико тяло, то със сигурност ще ви пази гърба.

Изравняване с желанията от по-високо ниво

За да участвате в по-големия поток на изболието, вие трябва да изравнявате желанията си с него.

Първо, признайте си, че чисто човешките цели започват да ви отегчават. Без значение колко важност се опитвате да им придадете, вие не можете да се мотивирате достатъчно, за да работите върху тях. Просто не можете да се мобилизирате за правене на пари над определно равнище. Хората сигурно ви казват, че е важно да имаш конкретни финансови цели, но когато се опитате да ги постигнете, започва да ви се гади отвътре. Трудно намирате мотивация за работа върху този тип цели. Те не ви вдъхновяват толкова. Отлагате, а после се самонаказвате. Време е да спрете този цикъл. Време е да подредите желанията си в синхрон с нещо, което действително има значение за вас. Способни сте да имате по-добри цели от човешкия еквивалент на захар и кислород.

Спрете да мислите какво искате за себе си като индивид. Започнете да мислите какво искате за човечеството като цяло.

В миналото може би сте изпитвали колебания дори да разсъждавате в такъв мащаб. Започнете да мислите в такъв мащаб сега.

Какво искате за самото човечество? Къде бихте искали да го видите във вашия живот, че и отвъд?

Искате ли да разчистим планетата? Да иследваме космоса? Да подобрим образователните системи? Да спрем да се избиваме?

Позволете си да мечтаете за възможностите на човечеството. Забележете, че тези мечти са много по-привлекателни от всичко, кото бихте постигнали като индивид.

Да станете милиардер? На кого му пука! Благотворителност? Голяма работа! Откривател на нова планета? Добър опит. Кога ще бъдете готови да работите върху истинската цел? Целта на самото човечество?

Получаване на насоки

Добрата новина е, че не трябва дори да мислите как ще стане всичко това. Необходимо е да се пробудите за по-високата перспектива, да сигнализирате универсалното съзнание, че сте будни, че сте готови да действате. Поискайте насока и насоката ще ви се даде.

Просто имайте предвид, че универсалното съзнание е чудовищно могъща сила. То е много по-мощно от всяка човешка форма на съзнание. Когато сигнализирате този ресурс и се изравните с него, животът ви ще се ускори. Отначало може да ви се струва, че пиете от пожарен кран. Ще мине известно време, докато свикнете.

Ако почувствате, че потокът е прекалено силен за вас, просто го помолете да отслабне. Аз го правя непрекъснато. Когато ми се завие свят, казвам на вселената с висок глас: „Окей…това е достатъчно. Да забавим малко темпото за седмица или две. Дай ми шанс да си поема глътка въздух”. И после, когато съм готов, отново искам да се увеличи потокът.

С времето ще свикнете с по-бързия ритъм на живот. Ще свикнете нещата да се появяват тогава, когато имате нужда от тях. Синхроничностите ще бъдат ваше ежедневие.

Синхроничността не е съвпадение. Универсалното съзнание знае от какво точно имате нужда, по-наясно е от самите вас. Дори не трябва да искате определени ваши нужди да бъдат задоволени, след като веднъж сте поискали да работите за човечеството. Просто кажете като Исус: „Нека бъде Твоята, а не моята воля!”

Напоследък се въздържам от намерения. Вместо това, казвам на вселената: „Дай ми това, което искаш да правя в момента. И, моля те, дай ми онова, което смяташ, че ми е нужно за здраве, щастие и успех”.  След това се стремя да запазя отворено съзнание и да бъда откъснат от резултатите. Оставям се на универсалното съзнание да ме води, вместо да търся конкретни цели и задачи. Все още имам намерения, но те включват правенето на най-доброто за човечеството като цяло.

Отчасти правя това, защото съм стигнал вече до точката, в която всяка цел на индивидуално ниво би ме отегчила. И не бих могъл да събера достатъчно мотивация, за да работя по нея. Просто не ми пука толкова за кислорода и захарта, че да ги превърна във фокус на целия ми живот.  Склонен съм да рискувам разни неща, като да загубя всичките си пари, къщата, връзките си с други хора и т.н., само и само да видя накъде води потокът. Въпреки това, докато преодолявам страха си от загубата на разни неща, аз сякаш получавам много повече, отколкото губя. Що се отнася до чисто човешките ми нужди – те винаги са добре задоволени, че и отгоре. Марктингът на кръвоносните потоци просто не може да се сравнява с това.

Ефектът върху връзките

Когато започнеш да се изравняваш с перспективата на по-високото съзнание, връзките ти ще зачестят. Опитай се да не бъдеш прекалено привързан към това, което се  случва с тях. Връзката ти с един или няколко човека от другия пол няма да е задължително стабилна. Единственото, което има значение е как тя влияе на цялото човечество. Какви вълни създавате? Ти и твоите партньори?

Хората, които не са съвместими с тази нова перспектива постепенно ще изчезнат от твоя живот. В началото може да се уплашиш, че оставаш напълно сам, но няма място за притеснение. Нови взаимоотношения ще влязат в живота ти – взаимоотношения с хора, които имат същата перспектива. И тези връзки ще бъдат много по-добри от старите. Те ще ти помогнат да задържиш новата перспектива в съзнанието си.

Въпреки това, връзките ти ще бъдат различни от това, с което си свикнал. Ще се изяви по-малко твърдост и повече гъвкавост в тази част от живота ти. Подобни връзки може да се различават тотално от традиционните модели. Може да се почувстваш малко неловко в непознатата територия. С времето ще свикнеш.

Постепенно ще разбереш, че щастието и любовта идват отвсякъде. Емоционалните ти нужди ще бъдат еднакво добре задоволени както от някой току-що срещнат, така и от дългогодишния ти партньор. Универсалното съзнание ще те заведе при онова, което ти трябва, за да поддържаш емоционалното си здраве, стига да не се привързваш към източниците на неговото създаване. Ако останеш отворен и гъвкав, емоционалните ти нужди ще бъдат посрещнати с относителна лекота. Довери се на универсалното съзнание, че то знае точно от какво се нуждаеш и ще ти го даде точно тогава, когато си готов да го приемеш. Повтарям, дори не трябва да искаш, когато си поел по този път. Емоционалните нужди се задоволяват сами, защото така си по-добър изпълнител. Не може да работиш за цялото човечество, ако се чувстваш самотен и изолиран от него. Ще си по-мотивиран, ако в живота ти има любов, така че любовта ще ти бъде дадена.

В сравнение с това, което бяха преди години, връзките ми сега изглеждат доста объркани. Имам много връзки, на които е мъчно да се постави етикет. Но те са здрави и процъфтяващи по начин, който е труден за обяснение. Наитина, не мога да ги дефинирам и не зная накъде водят, но изглеждат добри и здравословни за всички хора, намесени в тях. Най-голямото ми предизвикателство е да изхвърля традиционния багаж, който ни принуждава да лепим етикети на всяка връзка и така да си мислим, че можем да я разберем. Попадна ли в този коловоз, нещата задължително се влошават. Осъзнатите връзки сякаш не обичат да ги ограничваш и да им поставяш етикети. Те искат повече свобода и пространство.

В началото подобна ситуация може да накара всеки човек да се почувства неловко. Може би си свикнал с чувството на сигурност, което ти гарантира стабилността на предвидимите контакти с хората около теб.

Обаче, ако се изравниш с универсалното съзнание, има голяма вероятност да започнеш да променяш нещата. Ще имаш срещи и взаимодействия с много повече хора, отколкото си свикнал. Социалният ти живот ще бъде богат и разнообразен. Стабилността ти идва от факта, че където и да се намираш, емоционалните ти нужди  ще бъдат задоволени. Ще имаш възможност да споделяш любов, интимност, привързаност и то много по-изобилни, отколкото си изпитвал на индивидуално ниво. Уверявам те, че няма да ти се налага да вървиш по този път сам(а). Това не е самотно начинание. Всъщност е доста социално.

Ефектът върху работата

Служебният ти живот също ще се трансформира. Вероятно ще спреш да мислиш за кариерата си като стабилна работа и гарантиран доход. Службата на човечеството изисква повече гъвкавост и поток на изобилието, отколкото една традиционна работа може да ти предложи. Да мислиш за стартиране на нов бизнес е също толкова ограничаващо. Това е клетъчно ниво на съзнание. От какво се нуждае човечеството?

Човечеството се вънува повече от неща като творчество, смисъл и растеж. То би искало да те види как допринасяш за продължителната еволюция на съзнанието. Това е, което има значение. Останалите неща са прекалено тривиални, за да се занимаваш с тях.

Аз наистина нямам конкретна длъжност. Понякога си измислям нещо, от сорта на „управител” или „президент”, ако е необходимо за някоя конференция, но етикетът няма никакво значение за мен. Наистина не зная как да отговоря, когато ме питат с какво точно се занимавам. Не правя нищо, за да си „вадя хляба”. Аз просто живея. В дадена ситуация може да кажа, че съм автор, блогър или мотивационен лектор, колкото да притъпя интереса на спящи хора, които нямам време да събуждам в момента. Ако си говоря с някой пробуден, той или няма да ми зададе такъв глупав въпрос, или ще разбере откровения ми отговор.  И най-вероятно ще сподели същия опит по отношение на „длъжностите”.

Визитките ми са с грешен адрес, защото не съм ги подновявал последните 5 години. Сайтът ми определено не е най-атрактивният в мрежата. Никога не съм харчил пари, за да го рекламирам, нито него, нито книгите и семинарите, които правя. Не смятам, че щеше да е лошо. Просто не ми се наложи.  Човечеството се занимава с маркетинга на тези неща и върши много по-добра работа, отколкото бих свършил сам.

Миналата година напълно освободих блог-постовете си от авторски права. Сега ти имаш същото право върху тази статия, колкото и аз. На ниво клетъчно мислене решението ми сигурно изглежда глуповато. Но това не е нивото, на което взимаш подобни решения. Какво представляват авторските права за човечеството? Разбира се, че нищо! Как ще реагирате, ако някоя клетка иска да патентова Цикъла на Кребс? Глупави клетки…

Някои хора издават и продават моите текстове за пари. Притеснява ли ме това? Разбира се, че не. Макар и тези хора да оперират на индивидуално ниво, те всъщност помагат. Разпространяват идеи, които човечеството иска да бъдат разпространени. И, все пак, тези идеи са общочовешки, нали така? Печалбарите правят точно това, което трябва да правят. Някои от тях сигурно ми изпращат дарения, защото напоследък забелязвам леко покачване на даренията. Но аз не го направих, за да получавам повече дарения. Направих го, защото така идеите ми ще се разпространяват по-бързо и ще накарат повече хора да се замислят върху съзнателния начин на живот. Наистина няма значение кои точно индивиди ще получат признание или средства за това.

Дори мисля, че бизнесът ми работи по-добре така, защото не го управлявам на клетъчно равнище. Милиони бяха привлечени към работата ми. Текстовете ми се превеждат на повече езици, отколкото мога да проследя и то – напълно сами. Хората продължават да ги разпространяват по цял свят, със или без моето знание. Нови бизнес възможности изникват всеки ден. Парите идват от различни посоки. Всичко работи. Е, освен уеб-сървъра ми, който трябва да ъпгрейдвам, защото отново се претовари. Но това е „бял кахър”, не мислите ли?

Защо бизнесът ми работи? Защото не е точно бизнес. Това е услуга. Не задължително за индивидуални човешки същества, а за човечеството като цяло. Целта е да се помогне на достатъчно хора да се събудят и да заживеят по-съзнателно, така че човечеството да може да продължи по своя път, да оцелее и да процъфти. Докато върша тази малка услуга на човечеството, то се грижи за всички мои малки нужди. И го върши доста добре, при това! Почти не ми се налага да си вдигам пръста, за да се случва всичко това. Определено ми харесва.

Говорейки на индивидуалното равнище, определено има хора, които не харесват моята работа. Но това няма никакво з

в последните няколко години на 1-ви юни, рождения ден на Az-deteto.bg, както и празник на всички деца ние от Az-deteto.bg даваме едни специални награди. награди на хора, които са останали завинаги у теб и мен, които са ни радвали с творчеството си, хора, с големи заслуги за щастливото детство на ...

Салатата Табуле е основа за импровизации, на които като че ли повече се радвам от основната рецепта. Но главното, което винаги се спазва в различните вариации е наличието на обилно количество магданоз, лимонов сок, както и малко домати за свежест и цвят. Допълнителните съставки може да се променят и да се създадат нови и нови варианти. Колко хубаво! И колко не ми е скучно така.

Вместо обичайния булгур мога да добавя кус кус или киноа, или амарант. А предложението на Силвена Роу за леща ме грабна веднага и още повече се заинтригувах от това, че салатата е придружена с млечен сос, в който се долавят мекия чеснов вкус и аромат на див чесън, обгърнати от свежата пикантност на сумака, присъстващ в салатата. Пак този сумак! Но колкото повече приготвям нейните рецепти, толкова повече се убеждавам, че това е подправка, която може да се сложи на всичко. И това всичко да придобие нов облик, нови сетивни изживявания.

Свежата салата ми напомни за идващото лято и топлите вечери, в които обичам да се разхождам навън до полунощ. Във времето, когато улиците на града са празни, а лекия полъх на вятъра освежава въздуха. Това време идва и аз както винаги нямам търпение да му се отдам. Моят месец е! Юни е! Време за късни разходки и партита.

Вариация на Табуле с черна леща и сумак и млечен сос с левурда

Адаптирано от книгата Orient Express

Заглавието на книгата трябва да ни подскаже, че рецептите са бързи, но уверявам те в никакъв случай не са стандартни и още повече представени като бърза храна. В книгата се откриват цели раздели с типичните за ориенталската кухня подправки и комбинации от заатар и шафран, сумак и пресни билки, кимион и чили, кардамон и мед и накрая- канела и цветя. Всички тези подправки са част от много рецепти включващи морски дарове и риби, хлябове, бюреци, зеленчуци, варива и какво ли не. Нали обещах да бъде вълнуващо!

За тази рецепта Силвена Роу използва френска зелена леща, която е много подходяща за салати, тъй като запазва целостта си и не се разварява. Замених френската леща с черна леща, която също остава цяла и добре се комбинира с останалите продукти.

С добавка на няколко листа свежа маруля, салата би била още по-превъзходна.

За салатата:

• 100 гр. черна леща
• 1 връзка магданоз, нарязан на ситно
• 2 средно големи домата, нарязани на кубчета
• 2 малки глави шалот (или 1 малка глава червен лук), нарязан на ситно
• прясно изцеден сок от 1/2 лимон (на вкус може и от 1 лимон)
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 чаена лъжица смлян сумак
• сол и черен пипер

Лещата се сварява до готовност. Отцежда се и се оставя да изстине.

Смесват се сварената леща, магданозът, доматите, шалотът, лимоновият сок, зехтинът и сумакът. Салатата се подправя със сол и черен пипер на вкус.

За млечния сос с левурда

• 1 чаена лъжица масло
• 1 връзка левурда (около 60 грама)
• 150 гр. цедено кисело мляко
• 1 супена лъжица черен сусам
• сол и черен пипер

Маслото се разтопява в широк тиган. Добавят се листата левурда (ако са големи, може да се нарежат на едро) и се сотират за 2-3 минути. Посоляват се със сол и черен пипер и се отстраняват от огъня. Оставят се да се охладят. Когато изстинат се смесват с цеденото кисело мляко и сусама.

Салатата се сервира със соса.

Забележка: Сотираните листа див чесън придобиват жилава и дъвчаща текстура, затова ако са големи е по-добре да се нарежат.

Пресни листа левурда, нарязани на ситно и добавени към цеденото мляко, също биха били добър вариант за соса и салатата.

Блондинка хванала златната рибка и тя я попитала какво желание да й изпълни. Блондинката се зачудила и казала: - Ами-и-и-и... може ли да си помисля малко? Златната рибка заплакала, защото това било единственото желание, което не можела да изпълни. Усмихни се, България, в деня на блондинките, който беше вчера, научихме, че две трети от нас живеят по-зле през последната година, над половината са имали проблеми при плащането на битовите си сметки или погасяването на кредитите си. Пестим от лекарства, цигари, и алкохол. И въпреки мрачните икономически прогнози, които включват и световна продоволствена криза, повечето от нас са оптимисти за бъдещето си и за бъдещето на страната ни. Не краставичен, а блонди вирус ни е нападнал нас, българите.

Според отчетите за първата четвъртина от 2011 година в световната мрежа има регистрирани 209.8 милиона домейни. Това означава, че може би в момента бройката вече е минала психологическата граница от 210 милиона. Информацията е на специалистите от VeriSign, които са били цитирани от онлайн изданието Digital Trends. IPv4 адресите в интернет може и да са на привършване, но това изглежда не оказва никакво влияние в света на домейн имената на сайтовете. Скоростта, с която се регистрират нови адреси на сайтове не само, че не спада, но бележи повишаване със 7.9% през 2010 година. През първите три месеца на тази година са били регистрирани 4.5 милиона нови домейни, което е повишение с 2.2% спрямо предходната четвъртина. Общият брой на регистрираните домейни през 2010 година е 15.3 милиона. Десетте най-популярни зони, в които се регистрират домейните са .com, .de, .net, .uk, .org, .info, .nl, .eu, .cn и .ru. Общият брой на зоните за домейни от горно ниво е 240. Около 61% от всички регистрации на домейни през миналата година са извършени в десетте най-популярни зони. В двете най-популярни домейн зони, които са .com и .net, има общо 108 милиона домейни или повече от половината от всички регистрирани. Сред останалите домейни, които могат да се похвалят с растящи темпове на регистрации са .uk, .nl и .eu. При китайската зона .cn е регистриран спад.

Милен Радев

Още на 24 юли 2008 г. (само дни след залавянето и предаването в Хага на масовия престъпник Караджич), форум “Де зората” публикува два кадъра, отнасящи се до о.з. генерал Ратко Младич, получени поверително от наш доверен кореспондент. Тогава бе възможно единствено да се каже, че снимките са от кланица на селската трудово-производителна кооперация “Братство и jединство” в района на Алексиновац, но всички останали детайли трябваше да бъдат спестени заради сигурността на нашия източник.

Тогава Де зората писа:

Както всеки може да се убеди, и второто издирвано от Трибунала в Хага лице, също както вчерашният природолечител, е намерило работа по специалността си. Селяните в местната кръчма казват, че то въртяло виртуозно ножа и сатъра, но най-добри постижения имало на конвейра при вадене очите на разфасованите глави.

Като стратег генералът обръща явно по-голямо внимание на маскировката – виждаме, че само за три месеца е успял да промени значително фасона на мустака си. Но, нервността си казва думата. На втората снимка героят-любимец на преобладаващата част от сръбския народ е допуснал небрежност в аксесоарите, която може и да му изяде главата…

Макар и с три години закъснение, се блазним от мисълта, че може би и нашите снимки на този пристрастен джелатин са изиграли своята роля за залавянето му…

Хората в по-голямата част от живота си са способни заради абсолютни глупости да рискуват живота си. Готови са да ги блъсне кола само за да хванат автобуса, да се заядат с някого въпреки опасността да имат впоследствие нужда от пластичен хирург или друга лекарска намеса. С голямо удоволствие поглъщат всякакви боклуци, за да спечелят някое безумно състезание или да пукнат от преяждане заради съревнование по-най бързо натъпкване с хамбургери. Всички тези екстремни преживявания се случват под дъжда от съвети на всякакви учени как да се опазим за по-дълго живи. Такава е ситуацията и с тютюнопушенето. Въпреки смразяващите надписи по цигарените кутии, че димът уврежда спермата или води до разнообразна китка от смърти, все още българите упорито продължават да са влюбени до уши в пушенето. За момента всеки привързан към този род дейност се успокоява, че всъщност няма стопроцентово доказателство, че тютюневите изделия причиняват различни гадни болести и водят до смърт. Ако в дебрите на...

На 7 и 8 юни предстои да бъдат представени и оценени проектите на участниците в проекта година на доброволчеството. Началото на конкурса „Европейска година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция“ бе поставено в началото на месец януари, когато покана за участие в него получиха представителите на 9,10 и 11 клас на всички [...]

Линус Торвалдс, който е инициатор за създаването на свободната операционна система Linux, все още е главен архитект на ядрото на въпросния софтуер и главен координатор на проекта. Той е одобрил публикуването на първата предварителна RC версия на ядрото за Linux 3.0. Файлът е с размер 93 мегабайта и е свободен за изтегляне от всеки, който желае да го разгледа или изпробва, предава TechSpot. Една от новостите в Linux 3.0 е добавянето на поддръжка за контролера на игралната конзола Xbox Kinect. Това става с помощта на специален драйвер. В новото ядро има поддръжка на „cleancache”, ъпдейтнати графични драйвери, както и оптимизации за новите процесори на Intel (Sandy Bridge и Ivy Bridge) и AMD (Fusion APU). В сравнение с предишните версии на ядрото, при новата промените няма да бъдат толкова много. Торвалдс е съобщил, че в новата версия на ядрото ще ги има обичайните промени в две трети от драйверите, както и голям брой малки кръпки, но номерът не означава, че са внасяни радикални модификации. Поради тази причина от новото ядро може да се очаква стабилна работа и липса на неприятни изненади и бъгове. Има шанс излизането на Linux 3.0 да съвпадне с празненствата по повод двадесетата годишнина на операционната система. Проектът Linux е стартирал на 25 август 1991 година, когато Линус Торвалдс е публикувал официално съобщение, в което разказва за намеренията си да създаде безплатна операционна система. На пети октомври същата година бял свят са видели първите кодове на Linux. В официалното съобщение с анонса на Linux 3.0 RC1 главният архитект Торвалдс ясно е заявил, че в новото ядро няма да има абсолютно никакви големи промени.

В новия брой на Икономическия си преглед, който излезе преди няколко дни, БНБ отделя сериозно внимание на Спасителния фонд ESM и Пакта  за еврото (стр. 11-14). Дипломатично, но пределно ясно. Няколко извадки:

Независимо че става дума за динамична резултативна величина, предварителните оценки сочат, че като дял от националния БВП е възможно приносът на България в капитала на ЕМС да се окаже относително най-висок сред всички други европейски икономики

ЕМС ще може да влезе в сила едва след изменението на Договора, за което е необходимо съгласието на всички 27 държави-членки, вкл. ратификация от Народното събрание на Република България.

Един от въпросите за бъдещото прилагане на Пакта е доколко ангажиментът за предварително консултиране с останалите държави-членки преди пристъпването към значима икономическа реформа ще включва и всички предстоящи реформи в областта на българската данъчна или пенсионна политика.

Сред предизвикателствата, свързани с участието на България в Пакта, е позоваването на конкретни показатели и критерии, като:

•  разходите за труд на единица продукция и тяхното изменение;

•  необходимостта от сравняване с тенденциите в други държави от еврозоната и в основните съпоставими търговски партньори;

•  равнището на частен дълг на банките, домакинствата и нефинансовите предприятия;

•  предложението поетите национални ангажименти да се оценяват спрямо държавите с най-добри постижения в рамките на ЕС (без подробности за критериите).

Посочените показатели и критерии все още са предмет на дискусии в европейските институции и на форумите, в които участва и България. По техните дефиниции, граници на допустимо отклонение и диференцирането им за страните в процес на конвергенция или между страните от и извън еврозоната се търси консенсус. Самият процес на конвергенция може да доведе до отклонение на дадени показатели от средните за развитите страни в еврозоната. За постигането на устойчив дългосрочен икономически растеж България ще разчита на чуждестранни и вътрешни инвестиции, които, както показва опитът ни от последните години, могат да влошат салдото по текущата сметка, нетната инвестиционна позиция, темпа на нарастване на кредитирането или частния дълг, без това да застраши общата макроикономическа стабилност на страната.

Същевременно Пактът призовава за разработване на обща данъчна основа за предприятията и ЕК вече разполага със съответната проектодиректива. Ако в страни като България поради евентуално значително разширяване на разходите, които биват признавани за данъчни цели, уеднаквяването на данъчната основа за корпоративния сектор в ЕС предизвика натиск върху приходната част на бюджета, това ще затрудни запазването на ниски данъчни ставки. Освен това България има интерес да съхрани привлекателния си за потенциалните инвеститори данъчен режим, при който изчисляването на данъчната основа е опростено, а изключенията за различните предприятия – унифицирани.

Вместването в определени икономически показатели и критерии следва да бъде подчинено преди всичко на протичащата в България конвергенция и на очаквания икономически растеж.

Блогът за икономика 2011

Студенти от Swinburne University of Technology са си поставили за цел да създадат най-бързия робот в света, по отношение на сглобяването на кубчето на Рубик. Техният робот е кръстен Руби и засега може да се похвали с факта, че е способен да сглоби играчката само за 10.69 секунди. В това време е включен и периодът, който е нужен за анализиране на първоначалното местоположение на цветните квадратчета, предава Engadget. Роботът Руби няма равен и е първи сред останалите си колеги роботи, които могат да подредят успешно въпросния пъзел. Той действа с помощта на уебкамера, която първо заснема всички страни от куба. След това заложеният в робота софтуер прави анализ на текущото състояние и изчислява най-краткия път за успешното подреждане на кубчето. Накрая към „ръцете” на робота се подава команда за започване на подреждането. И всичко това се извършва само за около десет секунди. Предишният световен рекорд на робот за скоростно подреждане на кубчето на Рубик беше 18.2 секунди. Въпреки постижението на робота Руби, той все още е далеч от постижението на 16-годишното австралийско момче Феликс Земдегс, което може да се похвали, че подрежда куба само за 6.24 секунди. По всички личи, че човешкият мозък все още си остава най-бързият компютър. Главоблъсканицата с кубчето на Рубик е изобретена от унгареца Ерньо Рубик през 1974 година. Първоначално са наричали играта „Магически куб”, а сегашното си име получава чак през 1980 година.

Хакерска група пое отговорността за атаката срещу интернет сайта на държавната американска телевизия PBS (Public Broadcasting Service). Като причина за атаката хакерите изтъкват критично предаване, което е било насочено срещу скандалния сайт за секретни документи WikiLeaks. Хората, стоящи зад атаката са членове на хакерската група LulzSec, предаде Forbes.com. При атаката са извлечени логин детайли за администрацията на сайта. Предаването, което е разгневило хакерите се казва Frontline. В епизод от него, наречен WikiSecrets, в негативна светлина е представен Брадли Манинг, за който се смята че е основния информатор на WikiLeaks. Не са спестени критиките и срещу самия скандален сайт и създателя му Джулиан Асанж. „Току що изгледахме WikiSecrets и изобщо не сме впечатлени от видяното. Решихме да паркираме лодката си в сървърите на PBS за да… се запознаем по-подробно с въпроса. Както и да е, кажете „Здрасти!” на съдържанието на сървърите на PBS, приятели. Те трябва да внимават какво правят занапред.”, се казва в изявление на хакерската група LulzSec, което е било публикувано в микроблогинг платформата Twitter. Индексът на сайта PBS.org е бил заменен със съобщение на хакерите. Това действие е познато в хакерските среди с термина „дифейс”. В дифейснатия сайт е имало и фалшива новина, в която се казва, че убития рапър Тупак Шакур е жив и се намира в Нова Зеландия. В отговор на критичния материал от Frontline, WikiLeaks пуснаха в мрежата нередактирана версия на интервю с Джулиан Асанж, кадри от което са били използвани за целите на епизода WikiSecrets.

„Подобен пакт и подобни мерки са присъщи само на истински десни партии, а не – на ДСБ. Ако е необходимо, винаги бих могъл да възложа на Дянков - да им обясни Пакта за финансова стабилност, защото той е една крайна дясна мярка, която не е записана в учебниците по политикономия на социализма”

Андрей Райчев е роден в София през 1955 г. Завършил е философия и социология в СУ "Св. Климент Охридски". На 33 години наследява директорския пост в Института по изследвания на младежта от проф. Петър-Емил Митев. През 1990 г. основава НЦИОМ и става негов директор. От 1991 г. е собственик и директор на Галъп. - Г-н Райчев, как ще коментирате портретите, които бивши американски посланици у нас са правили на наши политици – на премиера Бойко Борисов, на Румен Овчаров и др.? - Смятам определено, че това е рядък случай, в който едно общество може да види как разсъждава наум държавата. В грамите са изказани мислите на държавата. Фактически ние сме свидетели на това какво минава през главата на една държава, като разглежда друга и нейните представители. Разбирам, че всички са като опарени, пищят и са против. Но ние трябва много да се радваме и да го пазим този Уикилийкс. Установих, че американската държава мисли доста учтиво и възпитано. Липсват думи като „маймуна”, „идиот”,...

Кърваво червени цветя с крехки стъбла, също като плевел, са плъзнали навсякъде. Поникват внезапно и докато човек привикне с тях, вече ги няма.

Органите на реда във Франция са арестували ръководителите на най-големия пиратски сайт в страната Liberty Land. В него, с помощта на форумна система, са били споделяни множество файлове с неуредени авторски права, предава TechSpot. Мотото на пиратския сайт е било „La Liberté Sans Limite”, което в превод означава „Свобода без ограничения”. Самият сайт беше спрян още през уикенда, но едва сега стана ясно каква точно е била причината. Liberty Land стартира работата си през месец септември 2009 година и бързо се превърна в едно от най-популярните места за обмен на файлове във Франция. Във форума има 800 хиляди регистрирани членове, а линковете към пиратски файлови са стотици хиляди. Системата е била проста. Пиратските файлове са качвани в сайтове за хостинг от рода на MegaUpload и RapidShare. След това линковете към тях са публикувани в Liberty Land. Администраторите на сайта са получили обвинение в организирано извършване на измами. Тримата мъже на възраст между 25 и 30 години са били в различни френски градове, когато арестите са били извършени. Малко след това обаче, те са били освободени. Ако бъдат признати за виновни ги грози затвор до 5 години и глоба до 500 хиляди евро. Разследването срещу сайта е продължило една година, а сървърът на който се намира бил в Канада. Северноамериканската държава е била избрана заради законодателството си, което разрешава хостването на подобни сайтове. Не се съобщава дали в самия сайт е имало незаконни файлове. Единствената информация е за линкове към такива файлове, които обаче са били хоствани на съвсем различни места.

Група южнокорейски, японски и британски учени е създала най-малкия до момента в света транзистор с помощта на т. нар. квантов ефект. Учените отбелязват, че с него в бъдеще ще бъде възможно да се създадат нов мобилни електронни устройства. Създаденият транзистор е с размер от 2 нанометра, но може да работи при стайна температура и на негова база могат да бъдат създавани реално работещи устройства. Изследователите заявяват, че тяхната разработка е в пъти по-малка от произвежданите в момента 32-нанометрови транзистори, вграждани в най-модерните процесори и чипове памет. Неотдавна южнокорейската Samsung започна продажба на 32-нанометрови модули, докато компаниите Intel и IBM независимо една от друга работят по 22- и 14-нанометрови транзистори. "Новият транзистор консумира само 10% от нивото на потребление на транзисторите в съвременните устройства, а изчисленията, извършвани с негова помощ, могат да бъдат още по-бързи, тъй като не разчитат с традиционните бинарни кодове", казват разработчиците. Това е възможно, тъй като новият транзистор не е изработен от силиций, а от графен или органични материали. Изследователите казват, че до етапа на готовност за пускане на транзистора на пазара ще минат още около 5 години. В същото време авторите на разработката посочват, че не е необходимо производителите да променят съществуващите технологични цикли в заводите, за да започнат да произвеждат продукция на базата на новия процесор. Авторите на изследването казват, че за създаването на 2-нанометровия транзистор са им били необходими почти 10 години на изследвания и над 6 милиона щатски долара инвестиции.

От НАСА са съобщили за успешно разкачване на совалката 'Индевър' от американския модул 'Хармони' на борда на МКС. Разкачването е станало в 6:55 на 30 май 2011, в състава на МКС , совалката прекара 11 дни , 17 часа и 41 минути. В момента на разкачването , Индевър и МКС са се намирали над територията на Боливия .

От цяло десетилетие нотариусите са частни. Но и до днес познати ме питат дали не мога да им препоръчам някой познат нотариус. Казвам им, че няма значение при кого отиват, защото всички работят по едни и същи наредби, но хората не остават убедени от думите ми. Наскоро гостувах на познат съдия от Софийски районен съд. Докато си припомняхме студентските години, в кабинета му влезе безкрайно любезна служителка на съда. Нейна приятелка трябвало да заведе дело за смяна на името си, дали не можело да й се помогне. Съдията препоръча жената да си намери адвокат. Служителката остана разочарована. От падането на комунизма минаха 20 години, уж живеем в пазарно стопанство, но и до днес нашенецът се чуди как да намери някакви връзки, да изхитрува, да мине тънко, да влезе през задния вход и да си реши въпроса по „втория” начин. Неспособността на българина да надживее социализма личи и в раздразнението му, че трябва да плаща за лечението си. Когато стане дума, всеки път ме впечатлява...

В петък Google отхвърли обвиненията на PayPal, че откраднал търговски тайни на компанията за електронни плащания, чрез които мобилният телефон може да бъде превърнат в портфейл. PayPal Google обяви, че пуска система за мобилни плащания. „Силициевата долина е изградена на възможността на индивидите да използват тяхното знание и експертност за да търсят по-добри възможности за работа – идея призната от законите на Калифорния и обществената политика,” е заявил говорител на Google за AFP и е допълнил „Ние уважаваме търговските тайни и ще се защитаваме срещу тези твърдения”. В съдебния иск се твърди, че PayPal в продължение на три години се е опитвал да договори сделка за извършване на плащания през мобилни телефони с Android и че Google е прекратил преговорите и е наел главния преговарящ по сделката от страна на PayPal – Osama Bedier. Посредством Bedier Google се бил сдобил с търговските тайни на PayPal и благодарение знанията на PayPal, интернет компанията била отстранила собствените си слабости в областта на мобилните плащания, се твърди още в иска. Osama Bedier е бил вицепрезидент мобилни платформи и нови начинания на PayPal преди да бъде назначен в Google през януари тази година.

Английските власти принудиха Twitter да разкрие самоличността на потребител след решение на съд в Калифорния. Това е първият подобен случай във Великобритания. Съветът на Южен Тинисайд (South Tyneside Council) е предприел правните действия с цел да разкрие самоличността на блогър, известен с името „My Monkey”, който стоял зад клевети по адрес на съветниците. Съветът е внесъл съдебния иск в Калифорния, тъй като там е базиран Twitter. Twitter е предоставил на съда данните, необходими за влизане в сайта, като IP адреси, тел. номер и адрес на електронна поща. Това е първият случай в Обединеното кралство, в който някой внася иск в чуждестранен съд за да получи данни от сайт, намиращ се в съответната чужда държава. Според коментатори казусът е приложим и за случая с футболиста на Манчестър Юнайтед и национален състезател на Уелс – Райън Гигс, за който в Twitter бе изтекла информация в нарушение на съдебния ред. Случаят е засягал извънбрачна връзка на футболиста, който е получил съдебно решение за преустановяване репортажите по темата в британските медии. Впоследствие в Twitter е била разпространена информацията, че спортистът, за който е издадено съдебното решение е Гигс.

Евродепутатите призоваха и за напълно отворен пазар на труда в ЕС На 30 май 2011 г. специалната комисия по финансовата, икономическата и социалната криза на Европейския парламент прие окончателен доклад, съдържащ препоръки за справяне с кризата.. Ключови предложения на докладчика, френската социалистка Pervenche Beres, бяха в посока данъчна хармонизация за страните от ЕС. Евродепутатите внесоха над [...]

Харесвам възмутените хора. Тези, които са готови да спорят, да късат ризите си, да не извръщат поглед, да не навеждат глава. Харесвам ги и ги търся под дърво и камък. Защото около мене се движат същества, които срещат очи в очи посредствеността, но я отминават с пренебрежително превъзходство. Махват с ръка и обясняват: бе остави го този, толкова му е акълът, защо му обръщаш внимание. Сядат на чаша с приятели и възбудено се надсмиват над човешката наглост, но се надяват някой друг публично да я посочи с пръст. Тези същества вегетират в собственото си жалко спокойствие. И не желаят да се разгневят. Вярно е, че някакъв мъдрец някога е казал: гневът не е добър съветник. Но ако чакаме да мине времето на нашето недоволство, какво ще се случи? То се случва всъщност. Ден след ден преглъщаме лъжи, лицемерие, самонадеяност, безхаберие, самохвалство… Нищо мъдро не виждам в търпението, което изтрива мига на решителност. Да, намериха се възмутени хора, които скочиха срещу думите на...

Цитираният текст по-долу не е потвърден. Иначе казано, не съм успяла да намеря доказателства КАКВО ТОЧНО е казано, какво пише в проектозакона и как си представят да се изпълни, с каква програма и как да се впише.
Думите ми са реакция и коментарите ми и размислите ми, на база информацията, която циркулира из интернет (по-точно Web Cafe).

И така.
Герб искат да прокарат проектозакон, според който военното обучение в училище да бъде върнато (1987 година е прекъснато).

Военното обучение в училищата, премахнато през 1987 г., ще бъде възстановено от догодина, съобщава „Монитор“. Това предвижда проектозаконът за резерва на въоръжените сили. От догодина военни знания и умения ще трупат както учениците, така и студентите във ВУЗ-овете, договорили се за провеждането му с Министерството на отбраната (МО).

Препоръчвам ви да хвърлите поглед на цялото произведение, аз искам да се съсредоточа над няколко по-важни момента:

Стъпката е мотивирана с необходимостта хората да могат да бранят родината си при екстремни ситуации, като възникване на военен конфликт например. „Ще е полезно за нацията, ще я направи боеспособна. Това, че сме в НАТО, не ни гарантира сигурността“, защити идеята председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев. Той е сред най-големите радетели.

Защото България има нужда точно от боеспособност. Понеже това, което липсваше на „протеста“ на Атака пред джамията беше един куп плигофрени с военно обучение. Аха…
Чия мокра фашизирано-националистическа мечта е това? Наличието на военно обучение просто ще качи количеството военизирани групировки в България, няма да ги намали. Да не говорим, че военното обучение е основано на ПОДЧИНЕНИЕ на главнокомандващият или на превъзхождащият те по чин.
Което как точно стимулира критичното мислене или неунифицираността на отделния индивид?
Всеки, който е бил жертва на задължителноата военна повинност може да разкаже за злоупотреби, ексцеции и крайности, които се случват, когато една група хора има огромни привилегии над други.
Идеята, че това ще се проповядва в училищата, че този с властта е прав, не ми говори за розово бъдеще.
ГЕРБ явно са чели малко история и са се сетили, че е по-лесно да манипулираш ученици и подрастващи, отколкото зрели хора и искат да си направя послушен и свикнал да изпълнява идиотски заповеди електорат.
Все пак, конкретен въпрос – кога военната повинност е намалявала престъпленията ИЗОБЩО, а не да бъдат просто вътрешногрупови борби за власт и крайности? (Моля, не ми цитирайте Китай, сериозно ви говоря. Там пък имат такива проблеми, че военната повинност им е най-малката грижа).

Велчев сравни военното обучение с часовете по физическо, защото също като тях възпитавало и калявало. Освен това ще има положителен ефект върху борбата с престъпността. След като са преминали обучение, хората ще могат да си вземат оръжие и да се защитават.

Точно така, часовете по волейбол ме научиха на… умението да забия волейболна топка с голяма скорост в дадена точка. Йей за моето сериозно възпитание в часовете по физическо. Спортувам от 6 годишна, професионално тенис, ски, плуване…много мога да кажа какво възпитава и калява. Основно, създава чувство за сплотеност и екипност, но също така до голяма степен създава и налага вътрешногрупови правила, които могат да станат грозни и да се стигне до ексцесии. Да не говорим че подхранва съзтезателен дух, а не учи хората да работят в екипност или ако прави екипност, то изличава разликите между хората и ги натиква насила в калъп. Прекрасна идея…
Гимназията е достатъчно грозно място в момента, не мисля, че имаме нужда И от това.
Не и докато не се въведат 20 часа критично мислене и анализ задължително в програмата от 2 клас нататък.
Не… направете ги 35.

Тъкмо това не се случваше през 90-те, когато вилнееха мутрите и хората се чудеха как един или двама души, които имат в домовете си снаряжение, включително картечници, могат да рекетират цял квартал, коментира Велчев, който щял да подкрепи разписаната в закона норма.

Точно така. Сега ЦЕЛИЯТ КВАРТАЛ ще има картечници…
Понеже не могат да вземат оръжията на мутрите, вместо това да се въоражат остабналите и който оцелее, браво на него. (Last man/woman standing… )

Това толкова проблеми ще разреши. Понеже няма никакви етнически и социални търкания и можем да бъдем сигурни, че няма да започнат престрелки… Защото можем да сме сигурни, че законите изведнъж магически ще започнат да се прилагат спрямо злоупотребяващите. Аха…
Само не разбирам един момент: как точно ще се спират престъпниците да бъдат обучавани или ГЕРБ се надява до тогава да започне да им личи, например да им го пише на челата? Или са твърдо убедени, че това, ученици, извършващи престъпления никога не го е имало?

И никой не може да се сети за някакви проблеми в държави, в които населението е предимно въоръжено, за някакви крайности, например деца да носят оръжия в училище или зверски стрелби на прещракали хора или въоръжени обири завършили трагично.
Да, това е прекрасна идея. Въоръжете децата и ги научете как да зареждат Калашников преди да имат право да гласуват убедена съм, че последствията ще бъдат много повдигащи чувството за принадлежност.

По думите му мнозинството от колегите му в НС одобрявали предприемането на такава стъпка. Депутатът даде за пример Израел, където дори момичетата минавали през казарма, в която прекарвали по 2 години, а момчетата дори по 3.

ДОРИ момичетата… представяте ли си, там дори тези екзотични и напълно странни създания също са обучавани да бъдат войници. Понеже КАЗАРМА е същото като ВОЕННО ОБУЧЕНИЕ В ГИМНАЗИЯТА. Да…
Понеже политическата им реалност е напълно идентична с нашата и изобщо няма политически конфликти за последните… не знам и аз колко точно години. И както виждаме, те са ги разрешили всичките, благодарение на тази си сплотеност и каленост.

Има си хас, че са във възторг политиците. Електорат попълнен от свикнали да изпълняват заповеди хора, за които те са убедени, че имат пълен контрол. В историята изобщо няма милион и един примера за преврати и революции като последствие, нито пък може да се сети за задълбочаване на насилието между мъже и жени… изобщо, мечта.
ООН е трябвало да се сетят, вместо да се занимават да се опитват да образоват хората, просто да ги научат как да боравят с Калашников и готово, всички световни проблеми ще бъдат решени, особено тези, които са основани на културни и социални различия.

Тактическа подготовка и умения за стрелба с „Калашник“, осигуряващи присъствие в доброволния резерв, ще могат да получат българите до 32 г. без чуждо гражданство, които не са осъждани. На отчет като запасняци пък ще се водят мъжете до 65 г. и жените до 60 г. Неотзовалите се на повиквателна при мобилизация ще отнасят глоба до 1000 лева.

Иначе казано, при следващото скарване между две държави, баба ви, майка ви, татко ви, дядо ви и чичо ви може да бъдат натирени на фронта…. наред с вас, разбира се.
Хора от всички възрасти, обединявайте се, сега ще се мре в името на държавата.
Пък какво са там някакви си пенсии… или доживяването до тях.

И така мили хора, не питайте какво може ГЕРБ да направи за вас, питайте какво можете ВИЕ да направите за ГЕРБ.
Ами да станете послушно зомби, това например можете…
От друга страна, можем ли наистина да се изненадаме от подобна идея, при положение, че Б.Б. е начело? Пожарникар, охранител, силен като вол и почти толкова тъп, защо изобщо се изненадваме, че идеята за военизирана държава го кара да му се накъдрят пръстите и на краката от кеф?

П.П. Посочиха ми, че не дискутирам смисълът на идеята, а се хващам за примерите, фразите и аргументите.
Мисля че проблемите с идеята са достатъчно ясно видими, но аргументацията е това, което ме хвърля в джаза.
Повече от ясно е каква е целта на тази идея: милитаризиране на подрастващите и втълпяване на послушание и изпълняване безпрекословно на заповеди.
Потриса ме колко са абсурдни обосновките им и как изобщо дори не са си направили трудът да измислят нещо адекватно, ами ей така, посъбрали са първите глупости, които са им хрумнали и очакват някой да го приеме/вземе насериозно.

Google ще запази фокуса на операционната си система Chrome върху ноутбуците и няма планове в близко бъдеще да я преработи и за таблетни компютри, нито да я обедини с Android. Google навлезе на пазара на операционни системи за персонални компютри (настолни и преносими), доминиран от Microsoft Corp, операционната система Windows, на който е на 90% от компютрите по света. През юни ще започнат продажбите на лаптопите на Samsung Electronics Co Ltd и Acer Inc., които са с операционната система Crome OS. Google е основал Crome център в Тайван с цел да привлече повече производители на лаптопи, а не само двата, цитирани по-горе. Операционната система на Google на практика е уеб браузър, който предоставя достъп до програмите на потребителя – напр. електронна поща, електронни таблици и др., базирани в „облака”, а не на диска на компютъра. Според анализатори е необходимо известно време докато Chrome направи революция сред операционните системи, така както това се случи с Android сред мобилните устройства.

Социалната мрежа за професионални контакти LinkedIn отвори азиатската си централа във вторник. Тя се намира в Сингапур и е част от плана на компанията да проникне сред множеството професионалисти в региона. "LinkedIn планира да наеме над 12 души в Сингапур, в допълнение към трите си офиса в Индия и двата си офиса в Австралия”, съобщи управляващия директор на компанията за Азиатско-тихоокеанския регион Арвинд Раджан. "Компанията планира да отвори офис и в Япония тази година", допълни той, цитиран от "Асошиейтид прес". "Тепърва ще се развиваме в Азия", каза Раджан пред репортери. Цената на акциите на LinkedIn се удвои по време на първичното публично предлагане (IPO – initial public offering) на Уолстрийт по-рано този месец. Това предизвика притеснения за нов технологичен "балон", подобен на този през 90-те години на XX век, тъй като инвеститорите оцениха компанията на около 9 млрд. долара. Акциите на LinkedIn бяха пуснати на цена от 45 долара за брой на 19 май, след което стойността им се изстреля до 122,70 долара, преди да завършат деня на ниво 94,25 долара. iАрвинд Раджан, управляващ директор на LinkedIn за Азиатско-тихоокеанския регион. Снимка: Асошиейтид прес/i Раджан коментира, че очаква „продължителен, устойчив” ръст в Азия през настоящата година. Потребителите на компанията в Азия се увеличиха със 130% през фискалната година, завършваща пред март 2011 г. Сега членовете на LinkedIn в региона са 18 млн. души, а общо за целия свят – 100 млн. души. Основаната през 2003 г. компания е базирана в Маунтин Вю, Калифорния.

Кампанията „Малкото голямо четене” ще отбележи Международния ден на детето - 1-ви юни, със специална двудневна изложба в Софийската градска художествена галерия. В нея ще бъдат изложени творбите на наградените в конкурса „Детска рисунка”, както и от рисунките по книгите, които попадат в класацията Топ 10.

Точно в 12.00 на 1 юни изложбата ще бъде открита от директора на СГХГ Аделина Филева, сценаристите на „Малкото голямо четене” Ида Даниел, Богдан Русев, Тодор Пеев и други членове на екипа на предаването.

На мястото на събитието и през двата дни на изложбата децата ще могат да разгледате и самите книги, попаднали в Топ 10 на "Малкото голямо четене". Те са специално предоставени от книжарници Хеликон, които са официален партньор на кампанията, заедно с Асоциация "Българска книга", сайта "Аз чета", списание T.Box, БНР, Стандарт, NG Kids и порталите TeenProblem.net и "Аз, детето".

Все още продължава и гласуването за най-любима детска книга на страницата на "Малкото голямо четене" malkotochetene.bnt.bg. То ще продължи до самия финал на кампанията 19 юни.

Електронното издание e-vestnik на Иван Бакалов е сред малкото трибуни на последователната ( уви, лична!) битка срещу корупцията и подмазвачеството в българските медии, болни от тежка форма на цинизъм под формата на солидарно премълчаване на всичко това в интерес…на собствения интерес. Във връзка с „казуса Васа Ганчева”, когато на повърхността се подаде грозният връх на [...]

Продукти за блатове:
1/2 пакетче краве масло от 125 грама
2 яйца
4с.л. пудра захар
1ч.л. амонячна сода
щипка сол
3ч.ч. брашно

Продукти за крем:
250г краве масло
3/4ч.ч. пудра захар
4 яйца
3/4ч.ч. захар на пясък
3с.л. какао
1ч.л. ром
1ч.ч. вода
1с.л. захар
1ч. л. уиски
1с.л. настъргана кора лимон

Приготвяне:
Към половината пакетче краве масло се добавя 4с. л. пудра захар. Разбива се на гладък крем. Към него се добавят 2 яйца. Наново сместа се разбива до гладкост. Поръсва се 1ч.л. амонячна сода и щипка сол. Брашното се пресява. Прибавя с постепенно. Трябва да се получи тесто, което да може да се точи. Взема се кръгла или правоъгълна фома за печене на блатове. Маже се с мазнина. Тестяната топка се разделя на 4. Всяка топка се разточва на кора. Пекат се до порозовяване. Готовите кори се оставят да изстинат.
Разбива се 250г краве масло, заедно с 3/4ч.ч. пудра захар на пухкав крем. В метална касерола се слагат 4 жълтъка. Добавят се 3/4ч.ч. захар на пясък. Разбиват се с пасатор на гладък крем. Касеролата се слага в по- голяма тенджера с вода. Кремът се сгъстява на водна баня. Когато е готов се оттегля настрани. Към него се добавя 1ч.л. ром. Охладения жълтъчен крем се смесва заедно с масления. Добавят се 3с.л. какао. Разбива се до хомогенна смес. В тенджера се налива 1ч.ч. вода. Добавят се 1с.л. захар, 1ч.л. уиски и 1с.л. настъргана кора от лимон. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври сиропът , се разбърква, за да се стопи захарта. С полученият сироп се напояват блатовете. В тортена чиния се слага първия блат. Маже се с крем. След това втория, пак крем и накрая последния. Отгоре и отстрани се маже с крем. Поръсва се със счукани орехови ядки. Тортата се слага в хладилник да стегне. Консумира се на следващия ден.

Twitter ще обяви пускането на услуга за споделяне на снимки по време на конференцията D9 в Rancho Palos Verdes тази седмица, според източници, близки до компанията. Информацията още не е официално потвърдена от представители на Twitter, но потребителите заляха социалната мрежа с коментари, спекулации и дискусии по темата. Към момента, потребителите на Twitter, които искат да споделят свои снимки, трябва да ги хостват другаде – най-популярните варианти са Twitpic, Yfrog, Instagram и Flickr. След това в рамките на туита трябва да се включи линк към снимката. Компании като Twitpic и ImageShack, която държи Yfrog, печелят милиони долари, продавайки реклама на страниците със снимки, които достигат до огромна аудитория чрез туитовете. Twitter и преди е завземала територии на разработчици извън компанията, които вече са изградили бизнес, ориентиран към социалната мрежа. Такъв е случаят с TweetDeck, който бе закупен от Twitter на 23 май за 40 милиона щатски долара в брой и акции. Ако настоящото намерение на мрежата за микроблогове се окаже повече от слух, Twitter окончателно ще затвърди намерението си да предоставя последователно и интегрирано потребителско изживяване.

Петият рожден ден на "Аз чета" наближава и решихме да направим малко промени по изгледа на първата страница и публикациите.

Може би вече сте забелязали, че началната страница вече води към най-силната секция на сайта - рецензиите. Ако со търсите нещо интересно за четене, просто влизате и виждате последните десет книги, които екипът ни е чел и ревюирал. Разбира се, ако ви харесват, можете да си ги вземете с отстъпка от "Книга за теб".

Ако на пръв поглед ви липсва модулът с последните публикации, можете да го видите с леко скролване надолу - последните пет материала ще се покажат веднага. Можете да прочетете началото и ако ви допадне - да прочетете целия текст.

И може би най-важното от днес RSS-емисията на "Аз чета" няма да бъде съкращавана. Това означава, че всеки от вас може да чете целите материали в своя фийд-четец (GoogleReader или вграденият в браузъра). Така ви спестяваме и един клик - с влизането в която и да е от категориите от менюто ще можете да видите последните няколко материала от нея.

Надявам се, че тези малки промени ще направят престоя ви в "Аз чета" по-лесен и по-приятен. И чакайте 7 юли заедно с нас :).

Европейската централна банка публикува изследване под заглавието "Проработи ли икономическото управление на ЕС. Само фактите". Ето и фактите:

Тестваме дали два елемента от рамката на икономическото управление на ЕС и еврозоната – Пактът за стабилност и Лисабонската стратегия – имат някакъв ефект върху макроикономическите резултати. Тестваме твърдението прилагайки метода разлика в разликите върху панел от над 30 страни, някои от които не са в ЕС (контролна група). По този начин ефектът от стълбовете на европейското икономическо управление се оценява на база на представянето преди и след приложението, както и спрямо контролната група. Намираме силни доказателства, че нито Пактът за стабилност, нито Лисабонската стратегия имат някакъв значителен положителен ефект върху фискалните и икономически резултати. Заключаваме, че има нужда от дълбока реформа в тези стълбове, за да проработят през следващото десетилетие.

накратко:

1. Пактът за стабилност няма никакъв ефект върху движението на първичния бюджетен дефицит…

2. Лисабонската стратегия в най-добрия случай няма никакъв ефект върху реалния растеж на БВП, растежа на заетостта и растежа на производителността на труда

Това се получава когато всички подписват нещо без много-много да се замислят – с аргументи като "щом е от Брюксел, значи е добро" или "да подпишем, за да можем да участваме". Трябва да се води дебат по същество, а не само да се повтарят безсмислени заучени фрази като "Европа 2020", "Пакт за еврото" и пр.

Блогът за икономика 2011