По тротоарите на София са разлепени агитационни материали на кандидат-кмета на Атака Николай Пехливанов. Материалите са разлепени преди началото на кампанията и нямат всички реквизити на агитационни материали, предписани от Изборния кодекс.

По тротоарите на София са разлепени агитационни материали на кандидат-кмета на Атака Николай Пехливанов. Материалите са разлепени преди началото на кампанията и нямат всички реквизити на агитационни материали, предписани от Изборния кодекс.

Готвенето с шоколад, имам предвид готвенето на ястия с шоколад не е новост, но отскоро съм пристрастена към всичко солено, което съдържа шоколад. Случи се спонтанно и съвсем неочаквано, дори това провали някои мои планове за изпитване на няколко популярни френски рецепти. И макар че съм запозната с известен брой солени рецепти с шоколад, от които една от най-известните е шоколадовият сос моле, то аз бях наистина изненадана от съдържанието на книгата, която Рос и Калин ми подариха.

В Real Chocolate: Sweet and Savory Recipes for Nature’s Purest Form of Bliss са описани история и основни техники за работа с шоколад, както и рецепти за десерти с шоколад разбира се, но това което ме впечатли са предложенията за предястия и ястия с шоколад – салата от зелен боб и круши в шоколадов сос, пицети с патладжан, козе сирене и шоколад, шоколадова темпура, агнешко, патешко, паста и дори хек с шоколад.

Зарязах каквото имах намерение да правя и се съсредоточих върху две рецепти за кростини. Какаото в едната и шоколадът в другата са в минимални количества и едва загатват за присъствието си. Усещат се към края на всяка хапка и ако не знаеш, че вътре има шоколад се питаш: „Какво е това? Нима улавям шоколад?“ А може и нищо да не заподозреш, но шоколадът си е там и те примамва към още една хапка.

Кростини с пастет от патладжан, сусамов тахан и какао

Адаптирано от книгата Real Chocolate: Sweet and Savory Recipes for Nature’s Purest Form of Bliss

Съчетаването на печен патладжан, тахан и чесън с добро количество лимонов сок е вкусно и неизненадващо. Но като добавиш и хубаво, горчиво какао, пастетът придобива загадачно добър завършек. В тази палитра от вкусове небцето долавя всяка съставка последователно, а за финал остава дълбокият аромат на високомасленото какао.

За тази рецепта се използва пушен пипер, който замених с ферментирал лют пипер със зехтин и орехи. Пиперът има черен цвят (вследствие от ферментацията), приятен аромат, в който се усещат орехите, и прекрасно допълва пастета.

Количеството на пастета е достатъчно за 30-35 кростини.

Продукти:

• 1 голям или два по-малки патладжана (около 500 гр.)
• 4 супени лъжици сусамов тахан
• сокът от 1 лимон (използвах портокалов сок)
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно или пресовани
• 4 чаени лъжици какао 22%
• щипка хималайска розова сол (или на вкус)
• 2 багети
• пресен магданоз, сурово пресован зехтин и ферментирал лют пипер със зехтин и орехи за гарниране

Патладжаните се надупчват на няколко места с вилица или дървено шишче. Поставят се в тава, слагат се в предварително нагрята фурна на 180° и се пекат за 40-50 минути. Оставят се да се охладят докато може да се пипат с ръка и се обелват. Обелените патладжани се слагат в кухненски робот заедно със сусамовия тахан, лимоновия сок, чесъна, какаото и солта. Пасират се докато се получи гладко пюре. Ако пюрето е много гъсто може да се добави още малко лимонов сок или вода.

Багетите се нарязват на филийки по диагонал. Подреждат се в тава и се запичат във фурната докато придобият светъл златист цвят и станат хрупкави. Охлаждат се.

Кростините се сглобяват преди сервиране, като върху всяка филийка хляб се слага малко от пастета. Поръсват се със зехтин, пресен магданоз и лютият пипер.

Кростини с козе сирене и шоколадова тапенада

Адаптирано от книгата Real Chocolate: Sweet and Savory Recipes for Nature’s Purest Form of Bliss

Това е рецептата, която ме завладя от първо прочитане. Комбинацията от солената тапенада с послевкус на шоколад и прясното козе сирене върху хрупкавата филийка хляб ме докараха до екстаз и неизбежно си налях още една чаша вино.

За тази рецепта се използва кайенски пипер, който замених с лют червен пипер със зехтин. Този пипер е приятно лют и идеално допълва шоколадовата композиция.

Количеството тапенада е достатъчно за 15 броя кростини.

Продукти:

• 30 гр. черен шоколад 85%, разтопен на водна баня
• 10 броя обезкостени черни маслини
• 2 големи филета аншоа, добре отцедени
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно или пресована
• 2 супени лъжици каперси, добре отцедени
• 5 супени лъжици студено пресован зехтин
• 2 супени лъжици тъмен ром
• 1 багета
• 150-200 грама прясно козе сирене (използвах от приготвеното на село)
• пресен копър и червен лют пипер със зехтин за гарниране

В кухненски робот се смесват шоколадът, маслините, аншоата, чесънът, каперсите, зехтинът и ромът. Не е нужно да се добавя сол, тъй като и аншоата и каперсите са прекалено солени. Всичко се пасира добре.

Багетата се нарязва на филийки по диагонал. Подреждат се в тава и се запичат във фурната докато придобият светъл златист цвят и станат хрупкави. Охлаждат се.

Кростините се сглобяват преди сервиране, като върху всяка филийка се слага малко от тапенадата, поръсва се с козе сирене и се гарнира с пресен копър и лют червен пипер със зехтин.

Забележка: Ферментирал лют пипер със зехтин и орехи, лют червен пипер със зехтин и хубав черен шоколад 85% може да намериш в магазин Бахара на ул. Иван Асен II 9, София.

Какао с 22% масленост може да намериш в магазин Инке Тинке на ул. Юрий Венелин 1, София

Шоколадови (пред)ястия от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Колкото и странно да изглежда, хората от Обединеното кралство смятат лидера при социалните мрежи Facebook за по-важна придобивка от тоалетните. Това е било установено при специално проучване, извършено от лондонския Научен музей, информира Mobiledia. В социологическото проучване са взели участие три хиляди души, които са отговаряли на въпроси за най-важните услуги, които използват. Резултатите показват колко дълбоко е проникнал Facebook в културата на британците. Социалната мрежа е заела пето място сред нещата, които хората са определили като най-необходими за тях. Самата световна мрежа е заела второ място, подсказвайки на изследователите, че онлайн услугите са много важни за хората. Facebook и световната мрежа са изпреварили жизненоважни неща от сорта на тоалетната с течаща вода и националната здравна система. На върха на класацията, като безспорен лидер, се е откроила слънчевата светлина. Сара Ричардсън, която е мениджър на музейната експозиция, станала повод за проучването, е заявила, че резултатите са доста шантави. Според нея причината за аномалиите в тях се крие в голямата зависимост, която британците са развили към световната информационна мрежа. Социалната мрежа Facebook е лидер в своята област и има 750 милиона потребители. От услугата са зависими не само хората на Острова, но и жителите на много други държави. Скорошно изследване на пийпълметричната агенция Nielsen показа, че американците прекарват общо 53 милиона минути във Facebook всеки месец. Това е много повече от времето, отделяно за други сайтове. Facebook вече е нещо повече от сайт. За много хора той се е превърнал в начин на живот и основен канал за общуване, като това определено не е много здравословно.Милиони хора прекарват времето си като чатят и играят игри в рамките на социалната услуга. Измамната представа за близост, която дава виртуалното общуване, променя ценностната система и отдалечава индивидите един от друг, вместо да ги сближава. Целта на лондонския Научен музей е била да се види, че хората подценяват необходимостта от жизненоважни социални придобивки, които приемат за даденост. Става въпрос за фундаменти на цивилизацията като тоалетната, храната и здравната помощ. Ето какви са водещите десет резултата от изследването: 1. Слънчевата светлина; 2. Интернет; 3. Питейната вода; 4. Хладилниците; 5. Facebook; 6. Националната здравна система 7. Готварската печка; 8. Електронната поща; 9. Тоалетната; 10. Мобилните телефони.

Звъни телефонът в щаба на една партия: - Здравейте, искам да стана депутат! - Ама вие да не сте идиот? - Не, това задължително условие ли е? Усмихни се, България, това не е задължително условие, но, съдейки по изявите на кандидатите, явно се толерира в доста предизборни щабове. Ние пък отсега до 23 октомври все по-често ще изпадаме в ситуация като следващата: Двама мъже гледат предизборни плакати. - Приятелю, какво мислиш за кандидатите? - Цяло щастие е, че само малка част от тях ще бъдат избрани.

Троловете са добре познати на всеки, който е прекарал поне малко време в обикаляне на сайтовете, намиращи се в световната мрежа. Форумите, стаите за чат и коментарните секции са наводнени от публикациите на тези провокативни, но обикновено безобидни хорица, отчаяно търсещи внимание, което няма как да получат в реалния свят. В някои случаи троловете прекрачват границата на нормалното общуване и влизат в зоната на кибертормоза, който в наши дни се смята за нещо сериозно. Точно такъв е случаят с млад британски мъж, който е бил възнаграден за своята невъздържаност с 18 месеца ефективен престой в затвора, предаде Digital Trends. 25-годишният Шон Дъфи от Рединг нарочил за своя цел семейството и приятелите на Наташа МакБрайд – 15-годишно момиче от Уорчестър, което преди време се самоубило. МакБрайд сложила край на живота си, хвърляйки се пред влак в акт на отчаяние, следствие от интензивен тормоз по интернет от различни хора. Осъденият Шон Дъфи е пледирал виновен по две обвинения в осъществяване на комуникация в световната мрежа от непристоен и обиден характер. Заедно с присъдата от 18 месеца затвор, Дъфи получава и забрана за достъп до всякакви социални сайтове за период от пет години. Младежът, който никога през живота си не е срещал Наташа МакБрайд, попаднал на възпоменателна страница, посветена на самоубилото се момиче, в най-голямата социална мрежа Facebook. Там той започнал дълга тирада от обидни мнения. В някои от тях той наричал Наташа МакБрайд с различни цинични думи. Дъфи не се задоволил с дейността си във Facebook и решил да направи специално видео, посветено на починалото момиче, в което я осмива. Клипчето било качено от него във видеопортала YouTube. В него той направил монтаж и представил жертвата като известния на Запад анимационен герой Томас Локомотива. Съдът е взел под внимание факта, че тролът Шон Дъфи е подложил на атака и други мемориални страници в интернет. В това число влиза паметното интернет място, посветено на 14-годишно момиче, което е починало от епилепсия. На прицела на ненормалника са били и две деца, които са станали жертва на убийство и автомобилна катастрофа. Случаят с Дъфи изкарва на бял сериозността на кибертормоза като явление и вредите, които могат да бъдат причинени от само един човек с връзка към интернет. Анонимността в световната мрежа позволява на хиляди подобни индивиди да действат напълно безнаказано. За съжаление, единственият начин за противодействие на подобни явления включва ограничаването на някои от свободите, с които сега разполагат обикновените интернет потребители. В Англия отдавна се надигат гласове за лимитиране на анонимността в мрежата, като тези процеси се засилиха след погромите в Лондон, които станаха по-рано през годината. Шон Дъфи

 

  Днес министърът на образованието ни казал: "Има категорично решение на политическо ниво образованието постепенно да се превърне в първостепенна важност"... На това аз бих казала: "Лесно е да се казват силни думи по празници и преди избори" и колкото и да се старая, с всички сили, не мога да се убедя, че това не е поредното политическо словоблудство за наша сметка. Да не говорим колко демагогско и нищо конкретно не казващо изречение. Политическият език наистина трябва да се обяви за език в езика. А най-добре да се забрани и да се разреши само политическо действие. Защото сега все пак ще оценяват детето ми с оценки в бележник от втори клас, не навсякъде има втори комплект учебници, за да олекнат раниците, с храната в училищата и детските градини си играят на има/нема и няколко министерства пишат свои си наредби, а да не говорим за липсващото 'задължително целодневно обучение в началния курс". Разбирате ме, нали?  

    В българското образование има нужда от толкова много промени, лошото е, че първо трябва да се променим ние, възрастните. А това е най-трудното, нали.

   Да се надяваме, че министър Игнатов ще удържи на 'категоричното си решение'. Не само да се надяваме, а да действаме, настояваме, помагаме за това.

 

 

   Е, наредили сме едни дипломи и грамоти, но пределно добре може и без тях. Защото: „Животът е за просветление, не за препускане и преследване. Животът е за истина, спокойствие и транс, не за измислици, стрес и тревога.” /Свадхаяот Шибенду Лахири/.

   Не го забравяйте, честит празник и приятна учебна година!:) 

 

Часове след като световните медии гръмнаха с новината, че в мрежата са плъзнали голи снимки на 26-годишната американска актриса и певица Скарлет Йохансон, ФБР се захвана да разследва случая. Бюрото се е заело по молба на самата жертва. Скарлет се оплакала на агентите, че някой е откраднал снимките от нейния смартфон и е наводнил световната мрежа с тях, информира Digital Trends. В сайтовете на някои български медии бяха публикувани и самите снимки, за които става въпрос в тази новина. Това са два фотоса, които актрисата е направила сама с телефона си. На единия от тях тя стои пред голямо огледало, а на другия е легнала. Броени часове след публикуването на снимките в мрежата все още не беше ясно дали изображенията са автентични. Жената на тях приличаше много на Скарлет Йохансон, но това не значи нищо, тъй като в наши дни има такива майстори на Photoshop, които са способни на чудеса. Първото потвърждение за автентичността на фотосите дойде от Gizmodo. Специалистът Хесус Диас, който работи за сайта, е разгледал изображенията пиксел по пиксел и е установил, че те не са манипулирани с програми за редакция на снимки. Окончателното потвърждение дойде след информацията за намеса на ФБР по случая. Смята се, че мястото, откъдето голите снимки са тръгнали да се разпространяват в интернет е сайтът Phun.org и по-точно – тамошният дискусионен форум. Потребител, подвизаващ се с прякора Ramistheman е пуснал изображенията, а след това те са били разпространени за минути на стотици други места из мрежата. Ramistheman има акунт в микроблогинг платформата Twitter, където пише, че истинското му име е Райън МакВей. „ФБР има информация за инцидента с предполагаемото хакване и работи по случая”, е бил лаконичният коментар на говорител на разследващия органи, даден пред FoxNews.com. Скарлет Йохансон е една от петдесетте популярни личности, които станаха жертва на хакерска атака през месец март, тази година. Тогава на прицел бяха смартфоните и електронните пощенски кутии на много американски звезди. МакВей твърди, че е намерил снимките от други форуми, но без да уточнява кои са те. Едната от снимките е достигнала до него още преди няколко месеца, но той е решил да не я публикува, заради лошото качество. Вероятно ФБР ще се свърже с него за да го разпита. Актрисата Скарлет Йохансон е родена 22 ноември 1984 година и има богата филмография зад гърба си. Тя е участвала в хитове като Островът, Изгубени в превода, Сам в къщи 3, Железният човек 2 и други. Кариерата на Йохансон в Холивуд е започнала още през 1994 година с малка роля във филма Норт. Скарлет Йохансон

В най-големия видеопортал YouTube поетапно се въвеждат нови инструменти, които ще позволят на потребителите да осъществяват разнообразни редакции на клиповете, които са качили. Въвеждането на нови функции започна в сряда и на този етап би трябвало да е приключило, информира Mashable. Една от най-полезните особености на новия набор с инструменти е, че промените ще се прилагат без да се променя адресът, броят на преглежданията и коментарите, които са налични преди редакциите. Важно е да се отбележи, че потребителите с популярни клипове, които имат над 1 000 преглеждания, няма да могат да запазят броячите и другите данни от оригиналния клип. Редактираното видео ще се появи като новодобавен клип. В страницата с клиповете техните автори би трябвало вече да виждат нов бутон, който ги отвежда към екрана за редактиране. Вградените инструменти в YouTube със сигурност не могат да заменят продукти като Final Cut Pro и Adobe Premiere, но те със сигурност ще помогнат на хората да подобрят качеството на своите произведения. „Забелязахме, че много хора в YouTube качват видеоклипове, които са доста сурови и нешлифовани. В сайта преобладава съдържание, качвано от непрофесионалисти.”, е заявил Джейсън Тоф, който е продуктов мениджър на видеопортала. В официалния блог на YouTube е публикувано съобщение, чрез което софтуерния инженер Джон Грег е откроил някои от основните възможности, които са налични сега на потребителите. Най-отгоре в прозореца за редакция се забелязват основните възможни за контрол над яркостта, контраста и цветовете. Налице е и специален бутон, чрез който могат да бъдат направени автоматични корекции. Не е за изпускане и функцията за дигитално стабилизиране на треперещи изображения. Най-често подобни проблеми се забелязват, когато клиповете са снимани с мобилен телефон. От цифровия стабилизатор обаче не трябва да се очакват чудеса, тъй като той действа за сметка на качеството и трябва да се използва с голямо внимание. Потребителите имат на разположение и интересни филтри, които присъстват в редактора на YouTube благодарение на Picnik.com. Нюансите могат да бъдат манипулирани така, че видеото да заприлича на анимация или цветовете да наподобяват на изображение от термална камера. Една от най-полезните екстри е възможността за орязване на излишните кадри в началото и края на видеото. По този начин се спестява още една операция, която иначе трябва да бъде изпълнена чрез сложни за употреба настолни програми. Хората, които не са доволни от направените редакции ще имат възможност да върнат клипа си към неговия оригинален вид.

Американската телевизионна компания CBS предизвика раздвижване сред феновете на Стив Джобс, след като retweet-на непроверена информация за неговата смърт. Официалният канал на CBS в Twitter публикува съобщение със следното съдържание: "Съобщава се, че Стив Джобс е починал. Очаквайте нова информация". Скоро след това невярното съобщение бе заменено от коментар: "Съобщенията за смъртта на Стив Джобс не се потвърдиха напълно". Трагичният слух обаче вече се бе разнесъл из глобалната мрежа с мълниеносна скорост. Наложи се изпълнителният продуцент на CBS Шира Лазар да поднесе извинения от името на канала. Стив Джобс, основател и несменяем ръководител на корпорацията Apple, наскоро бе принуден да подаде оставка от поста си в резултат на обостряне на рак на панкреаса. В момента длъжността главен изпълнителен директор се изпълнява от Тим Кук.

Според информация, разпространена от онлайн източници, компаниите AOL, Microsoft и Yahoo! са пред сключване на споразумение за партньорство в областта на онлайн рекламата. Съобщава се, че страните възнамеряват да продават реклама на принадлежащите на останалите компании ресурси. Става дума за графични банери, които по правило не се продават от самите компании, а попадат в рекламните мрежи. Очаква се споразумението да позволи на гигантите да укрепят позициите си по отношение на Google и Facebook. Представители на AOL, Microsoft и Yahoo! отказват коментар по евентуалното партньорство. Заради кризата през 2009 година американският пазар на интернет реклама се сви с 3 процента в сравнение с 2008 г. до $ 22,7 милиарда. Растежът се възобнови през миналата година, когато приходите от реклама се увеличиха с 15%, достигайки $ 26 милиарда. Делът на рекламата, разпространявана от търсещите машини, която е и най-големият сегмент от онлайн рекламата, достигна 46% от общия доход, а банерната реклама зае 24 % от него.

Да се пенсионира един директор в пенсионна възраст не е трудно. Да пенсионираш един директор направо си е въпрос на предизборен ход. Особено ако в изборите участва един път СДС депутат, два пъти БСП кмет, когото ГЕРБ назначават за кмет в момента. Янчулев при смяната на толкова партии успя да пресуши Панчаревското езеро като кмет на София. Кирил Йорданов има късмет, че Варна е опрял в море и пресушаването му ще е малко по-трудничко. Но понеже иде реч за пресушаване. Знае се, че пресушаването не винаги е свързано с вода. Пресушаването е свързано с бюджет понякога. Понякога пресушаването е свързано с кадри – като случая с Илко Раев, дългогодишен директор на Фестивалния и конгресен център във Варна, който в началото на септември беше освободен от поста. Понякога пресушаването е свързано и с вода. Но това става чак когато си пресушил всичко. Вероятно като малък бабата на Кирил Йорданов го е клела с най-страшната клетва: „Да ти пресъхне бюджета дано. Кадрите да ти пресъхнат”, и дойде...

Евгений Дайнов е роден на 11 май 1958 г. в Пловдив. По образование е политолог. Завършил е и колежа "Kорупис Kристи", Оксфорд. Преподавател е в Нов български университет. Наричат го Синия шаман. - Г-н Дайнов, ясен ли е вече пъзелът за президентските избори? Голяма част от социолозите са категорични, че Росен Плевнелиев ще спечели, въпросът бил дали победата ще бъде на първи тур или на балотаж. - Няма такъв въпрос. Тук политолозите са по-точни от социолозите. Ще има балотаж. - А сигурна ли е победата на Плевнелиев? - Сигурничка, освен ако кампанията му не продължи така, както стартира. В противен случай може и да не спечели. - Как стартира кампанията му? - Пълна катастрофа. Тя ще влезе в учебниците като може би толкова катастрофална, колкото кампанията на СДС през 1994 г., когато се губеха гласове, а не се привличаха нови. Тогава щеше да бъде по-добре СДС изобщо да не прави кампания. Първият проблем на Росен е, че довчера казваше, че е експерт и няма как да...

Сред новопоявилите се в новоговора на новобългарския език е комбинацията от иначе старите думи „позиция” и „продукт”. Така от миксера на рекламния бизнес, който ги съвкупи и разджурка из медиите, в съзнанието ни се преля коктейлното понятие „продуктово позициониране”. Иначе казано- скрита реклама чрез показване или споменаване на продукти с търговска цел в рамките на [...]

Компанията Microsoft потвърди, че Internet Explorer 10, който е включен по подразбиране в новото поколение операционна система на редмъндския гигант Windows 8, няма да поддържа нито Flash, нито която и да е друга технология, изискваща използването на допълнителни разширения за браузъра. Вместо това, по думите на главния разработчик на IE Дейвид Хачамович, браузърът ще работи в два режима: Metro App, който ще използва интерфейса на платформата Windows Phone 7, и Desktop App. Режимът Desktop App предполага инсталирането на плъгини, подобни на Adobe Flash Player, което ще позволи увеличаването на количеството достъпно чрез браузъра съдържание. Режимът Metro App предвижда работа на приложението без плъгини и без инсталиране на допълнителни елементи с цел увеличаване на количеството съдържание. "Използването на Metro App в IE удължава времето за автономна работа на компютъра, повишава нивото на безопасност, надеждност и конфиденциалност на потребителите. Реалността е такава, че уеб сайтовете постепенно ограничават използването на плъгини. Така например, неотдавна компанията Google пусна мобилна версия на YouTube, използваща технологията HTML5. Ние анализирахме употребата на плъгини от 97 000 сайта по цял свят. Резултатите от анализа показаха, че 62% от сайтовете използват HTML5 вместо Adobe Flash", отбелязва Хачамович. Подобно решение от страна на Microsoft не предвещава нищо добро за Adobe, особено след загубата на позиции от Flash в резултат на отказа на бившия главен изпълнителен директор на Apple Стив Джобс да включи поддръжка на Flash в устройствата iPhone и iPad. Компанията Adobe също вече се подготвя за неминуемата "гибел" на Flash. През миналия месец представители на Adobe анонсираха новия инструмент Edge на базата на HTML5, който, както те се надяват, в бъдеще ще замени Flash.

Интересно е в контекста на приоритетното политическо говорене какъв е всъщност човешкият образ на кандидата за български президент? Какъв е той извън политиката? Това е не само любопитен, но и важен въпрос! Защото освен самата политика, водена от определени хора, е от значение също и какви са именно хората, стоящи зад дадена политика. Потомък на войвода, народен представител и завърнал се емигрант Ако се върнем малко по-назад във времето, политическата кариера на Румен Христов не би ни изненадала особено като се има предвид, че по бащина линия е потомък на Лальо войвода и правнук на Лазар Богданов – народен представител и съратник на Стамболийски. По майчина линия пък е правнук на Цаньо Американеца – емигрант в САЩ, който се завърнал в България заради семейството. Румен Христов има несъмнено богат политически и държавнически опит. Доказал се е като честен и интелигентен мениджър, експерт и професионалист. Но наистина е интересен неговият земен образ като обикновен човек,...

Първите компютри под управлението на операционната система Windows с поддръжка на технологията за високоскоростно предаване на данни Thunderbolt ще се появят през идната година. Новината бе съобщена от Мули Идън, вицепрезидент на компанията Intel. Той допълни, че първите производители, които ще пуснат на пазара устройства, съвместими с Thunderbolt, ще бъдат компаниите Acer и Asus. Вицепрезидентът на Intel демонстрира и прототип на настолен компютър, свързан с няколко SSD чрез Thunderbolt, възпроизвеждащ едновременно четири потока некомпресирано видео със скорост 700 мегабита в секунда. Засега високоскоростният порт Thunderbolt все още не е широко разпространен и присъства само в компютрите на Apple. От Intel уточниха, че оптичните влакна остават достатъчно скъпи и засега в Thunderbolt ще продължи да се използва мед. Новата технология осигурява скорост за трансфер на данни до 10 Gbit/s. С помощта на Thunderbolt към компютъра могат да се свържат едновременно няколко периферни устройства.

Ами то е ясно – месец преди президентските избори – кой ще е държавен глава. Даже няма нужда да правим уговорки, че може да ни сюрпризира втори тур. Всичко е решено. Така че… какво да му мислим? Не че народът се е развълнувал кой знае колко за стола на "Дондуков" 2. Само е малко странно. До вчера управляващите му обясняваха, че президентската институция е безсмислена по презумпция. Нищо не зависи от нея. Само една представителност и толкова. Едва ли не всеки би могъл да вземе ключа за желязната врата, да помаха на гвардейците на входа и пъргаво да изкачи стълбите, които водят към кабинета на спокойствието. Ще нахвърля там скромните си вещи и ще се отдаде на бездействие. Покрай него ще щъкат някакви съветници, секретари и прочие, които ще се грижат за екзотични пътувания, грандиозни приеми и тържествени награждавания. От време на време ще потриват доволно пълните с парички джобове. Повярвайте, президентството е място за мързеливи чиновници, които не раждат дори смахнати идеи. И...

Вчерашният ден бе паметен за тези, които обичат продуктите на Apple и имат предубеждения към всичко, произведено в Китай. Строителството на завода в градчето Жундаи, Бразилия, най-после завърши. В най-близко бъдеще от конвейра ще слезе и първата партида iPad 2, като засега са готови само ограничен брой пилотни образци от устройството. Министърът на науката, технологиите и иновациите на Бразилия, заяви: "В началото много хора се съмняваха в успеха на начинанието, но това ще бъде първият случай, когато Apple ще произвежда iPad извън Китай. Днес правим огромна крачка по пътя към развиването на цифровата индустрия в нашата страна". За това, че заводът на Foxconn е завършен и готов да започне производство, Меркаданте съобщи в рамките на изслушване в Комисията по икономика на южноамериканската държава. За Бразилия пускането в експлоатация на съоръжението до края на текущата година бе приоритетна задача. Така и стана - първите бразилски таблети ще бъдат в ръцете на своите собственици още през декември. Строителството на завода на стойност $ 12 милиарда стана възможно след като бразилските власти гарантираха на Foxconn специални преференциални условия - правителството великодушно се съгласи на неколкократно по-ниски данъци за китайската компания, отколкото тези за местните производители. Само че на желаещите и надяващите се да закупят южноамерикански iPad в Европа едва ли скоро ще им се усмихне това щастие - засега се предвижда бразилският завод ще обслужва региона на Латинска Америка, САЩ и Канада.

Ексклузивно в "Аз чета" - пълният списък с 200 оръжия на партизанския маркетинг, които могат да направят бизнеса ви разпознаваем.

 

Image: europe infinite copyright by Mataparda on Flickr

Чували ли сте за т. нар. “Mickey Mouse Protection Act”?

Не?

Това е

язвителната метафора

към приетия през 1998 в САЩ Copyright Term Extension Act, който удължи срока срока за закрила на авторските (и сродни) права с 20 години.
Връзката с иначе любимия детски герой се натяква покрай стабилното лобиране на Disney, които по този начин предотвратяват превръщането на едни от първите си анимационни филми в обществено достояние.

Парадоксалното в случая на Disney е, че точно те са натрупали (и продължават да трупат) състоянието си,

рециклирайки десетки

отдавна създадени или записани приказки, легенди и книги, или с други думи – използвайки произведения, които са обществено достояние…

Но защо ви разказвам всичко това?

Защото се оказва, че опашката на Мики Маус е достатъчно дълга, за да достигне и омотае Европа.

Понеделник тази седмица, Съветът на Европейския съюз е

приел директива

която изменя директива 2006/116/ЕO и удължава срока на закрила на артистични изпълнения и звукозаписи.

Правата върху артистичните изпълнения и звукозаписите са едни от т. нар. сродни права  и принадлежат съответно на артистите-изпълнители и продуцентите на студийни записи. Срокът на тяхната закрила до сега изтичаше 50 години след датата на изпълнението или създаването на записа. Новата директива удължава този срок на 70 години.

Мишел Барние, в чийто ресор попада защитата на интелектуалната собственост, използва 2 аргумента, за да защити удължаването на срока за закрила и те са

1. Продължителността на живота на всички хора, а с тях и на артистите-изпълнители, нарства

както и

2. Артистите-изпълнители трябва да получават възнаграждение за изпълненията си за период от време по-дълъг от 50 години.

Осмисляйки тази аргументационна линия все ме гложди леко конспиративното подозрение, че целта на новата директива е да създаде някакъв

lex Лили Иванова

Шегата настрана, но възможно ли е директивата да цели въвеждането на един вид (допълнителна) пенсия за артистите-изпълнители?

Някак в този дух ми звучи изискването звукозаписните компании да отчисляват 1/5 от приходите си за удължения период (между 50-ата и 70-ата година) и от нея да изплащат допълнителни възнаграждения на изпълнителите си.

Напълно в духа на предходното разбирам и новата

“use it or lose it”

разпоредба (точка 2а от член 3)  на директивата – един вид право на доработване по време на пенсия.

В случай, че звукозаписна компания не желае да маркетира изпълненията им по време на удължения срок за закрила, на изпълнителите се гарантира възможността да прекратят договора си с нея и да поемат нещата в свои ръце.

Какъв по-добър начин за гранд дамата на нашата естрада да подобри тежкото си финансово състояние от това да преиздаде Камино в крак с времето и най-вече на по-добър испански?

No related posts.

Със сигурност сте виждали в Интернет карти, на които светът е представен според вижданията на средностатистическия американец. Как биха изглеждали стереотипите, ако се наложат върху картата на света? Най-вероятно по подобен начин, сътворен от Aplha Designer: Например Европа според българите… “Арабската пролет” според американците… Азия според американците… Европа според турците… Може да разгледате останалите на …

Continue reading »

“Просто заслужаваме едно по-добро управление и трябва да изсипем кофата с боклук, наречена “икономическа политика”, Хади ал-Махди Убийството на един от най-известните иракски журналисти през последното десетилетие, Хади ал-Махди, оцветява правителството в Багдад с една много черна окраска, а обществото се пита какво следва за свободата на словото в страната. На 8 септември вечерта, тялото му е …

Continue reading »

Чужди инвестиции за 12 месеца, млн. евро.

Чуждите инвестиции за последните 12 месеца са 1.2 милиарда евро. Все още не е обърната тенденцията на спад, което показва, че все още не можем ефективно да се разграничим от проблемите на съседните страни. Има нужда от повече усилия в тази насока, включително по-добро бюджетно изпълнение за тази година и по-амбициозни бюджетни цели за следващата година  (най-добре балансиран бюджет и структурни реформи).

В допълнение, необходима е по-добра бизнес среда, по-добър инвестиционен климат, т.е. да се намалят пречките, бюрокрацията и бумащината пред инвеститорите. Проблемите с бизнес средата трябва да се решават, а не да се заобикалят. Определено, данъчни привилегии и раздаване на пари на инвеститори не е решение (дори е вредно), да не говорим, че даването на примери от Румъния и Сърбия не е сериозно – това не са страни, които привличат много инвестиции.

Да не говорим, че в страна, в която основният проблем на инвеститорите е бюрокрация, бумащина и корупция не е разумно да се дават правомощия на бюрокрацията да раздава привилегии, пари, земи, данъчни облекчения и пр. Това е сигурна рецепта към корупция и лобизъм, което гарантира, че парите ще изтекат към места, към които не е полезно да изтичат (помните ли заменките – които уж на теория бяха насочени към подпомагане на инвеститорите?). Да не говорим, че няма особен смисъл да се привличат инвеститори, които искат пари от държавата. Ако имахме нужда от такива, можехме да си запазим Кремиковци – той доста умело се справяше с прахосването на държавни пари.

Блогът за икономика 2011

Специално интервю със световно известния рекламен експерт и консултант Йонатан Доминиц, който пристига в България за първия си криейтив уоркшоп у нас

Йонатан Доминиц е сред най-авторитетните експерти в сферата на рекламния криейтив. Канен е като специален гост, лектор или член на журитата на най-големите рекламни фестивали по света, включително и на този в Кан. Основател е на консултантската агенция Mindscapes, която е организирала тренинги и обучения по креативно мислене на рекламни, маркетингови  и ПР агенции от 5 континента. Повече от 15 „Лъва” от Кан и десетки награди от други рекламни  фестивали са спечелили през последните години агенции, с които е работил Йонатан (включително една от тазгодишните носители на Златен лъв от Кан – McCann Erickson Румъния).
Имах удоволствието да се запозная с него миналата година на едно събитие на АРА България, на което той бе гост и оттогава поддържаме приятелски контакти.

А поводът за това интервю е предстоящия Creative Thinking Workshop на Йонатан Доминиц, който ще се проведе в луксозния комплекс „Исмена” в Девин на 1-ви и 2-ри октомври. Организатори са колегите от  Kiwi Design.

Йонатан, ти присъстваш на почти всички всички големи рекламни фестивали по света – включитекно и Кан – като лектор или член на журито … Можеш ли та отличиш нещо  характерно като тенденция в рекламния криейтив, което ти е направило впечатление през последните 2-3 години?

Наистина се забелязват  нови тенденции и това се дискутира доста в последно време. В света на рекламата нещата се променят бързо и една от характеристиките на тази промяна е, че ние се отдалечаваме от модела на „Налагане на послания към потребителите” (да не кажем „промиване на мозъка”) в посока  създаване на значими, смислени преживявания на хората с които се комуникира. Комуникацията става много по-демократична, в смисъл, че ако потребителят не хареса нещо, той  те не го споделя, не си взаимодейства с него, не му добавя стойност…Това е изключително важна промяна и вече разполагаме с много нови криейтив модели / инструменти, които се използват за създаване на ефективно „съпреживяване с бранда”.
Друга нова тенденция е, че рекламата се движи в посока „от думи към дела”, от “просто говори”, до създаване на реални действия с ефект в реалния живот. Брандовете, компаниите и агенциите осъзнават силата и потенциала на действията и вече го няма предишното разделение между думи и дела, действията се превръщат в новия начин на комуникация. Последните примери за тази тенденция са на Tesco “Home plus” с виртуалния им магазин  в метрото, проекта на Levi’s САЩ  “ready to work” , Bundaberg “watermark” от Австралия , “Save as WWF” от Германия и много други.
Още една важна тенденция, която е силно свързана с посочените по-горе, е все по-голямото сближаване на дейности в сферата на комуникациите (като ATL, BTL, PR, Digital и др.), които преди си функционираха разделени една от друга и интегрирането им в един цялостен, криейтив „brand project”. Отличителното за подобни проекти е, че в същността си, те са резултат от интеграцията между различни комуникационни активности, интерактивни са по характер и са изключително гъвкави по отношение на съдържанието, продължителността си и техния потенциал за развитие.

Тази година една от най-обсъжданите и награждавани рекламни кампании на Cannes Lions дойде от Румъния – от McCann Erickson, Букурещ. Доколкото знам, ти си им водил криейтив обучение? Като цяло, какво е мнението ти за рекламните агенции, както и за рекламния криейтив като цяло, създаден в Източна Европа?

Да, проектът ROM на McCann Erickson, Букурещ е един чудесен пример за творческия потенциал на този регион. И аз съм изключително щастлив за това, че успях да им помогна с някои креативни инструменти и идеи, които, както ми признаха  по-късно, са им били от голяма полза в творческия процес при създаването на проекта ROM.  … Знаеш ли, намирам някаква  прилика между креативността на аржентинската реклама (която много харесвам) и тази в южната част на Източна Европа…като творчески потенциал. Развитието на рекламния криейтив и на двата пазара е резултат от сериозните политически / икономически промени през последните години. Забелязвам, че напоследък и в  двата региона се появява ново поколение рекламисти, които бих охарактеризирал като естествени, запазили някак си детинския светоглед в себе си, с вродено любопитство и чувство за хумор, и с малко уважение към старите традиции и норми.. .

Вероятно най-често задаваният въпрос по време на твоите криейтив трейнинги е “Как да убедим Клиента да възприеме по-нестандартните, креативните  идеи?” Има ли рецепта за постигане на баланс между творческия подход и “студения” маркетинг бизнес модел?

Не знам да съществува такава рецепта… Но има някои, много погрешни схващания и страхове, че маркетинг  отдела (на Клиента) е едва ли не, основната пречка за това, да бъдат приети креативните идеи и неконвенционалните подходи в рекламната комуникация. Но не забравяйте, че основна задача на рекламистите, е да бъдат способни да докажат, че криейтив идеите им ще са достатъчно ефективни по отношение постигнатите резултати за Клиента. Много казуси, които съм изследвал, доказват това по ясен начин. И още нещо,  моят собствен опит показва, че, след като тези заблуди и противоречия между двете страни са извадени на преден план и обсъдени открито, в естествен разговор, без никой да обвинява другия,  маркетинг мениджърите стават все по-отворени и дори нетърпеливи  да „опитат”  и да приложат  новите подходи и креативните идеи в кампаниите.

Според теб, как финансовата криза, икономическата рецесия, която преживява света, се отразява на креативността  – дават й по-силен импулс за разцвет или потискат проявленията й?

Ако съдя по това, което бе създадено в периода 2009 – 2011 г., за мен няма съмнение, че икономическата криза  даде голям тласък за нов разцвет на креативността. Вероятно заради старият човешки инстинкт “fight or flight”. Ако в трудните времена надмогнете импулса за „затваряне в черупката ”  , може да откриете нови възможности, да стигнете до нови прозрения, които не са съществували за вас преди, и да ги изразите по нов по-различен, креативен начин.

Много рекламисти често се изкушават да “рециклират” чужди творчески идеи … да не кажа “да откраднат”. Къде е границата между творческата интерпретация на съществуващите криейтив “артефакти” и директния  “copy-paste” подход?

Трудно е да се ипредели границата. Много често идеите са вдъхновени от други идеи и се свързват с вече съществуващи такива. Въпреки това, характерното  за оригиналните  творчески идеи е, че те дават за нова перспектива, нова интерпретация, нова, неочаквана гледна точка, нов смисъл или ново значение на идеите, от които са вдъхновени. Например, проектът “Chalkbot”, еднa от най-награждаваната криейтив идеи, се основава на изобретение на робот, което всъщност не е ново, но е създадено за друг цел. Nike и Wieden & Kennedy взеха тази съществуваща технология, но и придадоха ново различно значение, изобретиха нов начин за ползването й, позволяващ  на феновете да изпращат лични съобщения, които след това биват отпечатани на самия асфалт,  по пътя на велосипедистите от Tour de France.  По този начин бе изобретена съвсем нова медия и нов начин за комуникация със спортистите, бе създадедено едно изцяло ново преживяване и съпреживяване за всички участващи страни…

Обикновено големите брандове  налагат на рекламните си агенции да адаптират един и същ рекламен криейтив навсякъде по света, където организират кампании (изключения се правят понякога, например за испаноговорящия пазар или за Япония с по -”специфичен” и различен криейтив). Но хората по света са твърде различни по своята същност, като психологическа настройка, като темперамент, дух, светоглед и т.н. … В резултат на това  кампаниите може да бъдат успешни в една страна, а в друга – да се провалят. Какво е мнението ти по този въпрос?

Зависи… въпросът опира до преценката на екипа, който стои зад бранда (и рекламодател и рекламна агенция), да определи, дали една „глобална” криейтив идея е релеванта и „възприемаема” на даден специфичен пазар…

Според теб, бумът на развитие на новите дигитални технологии, социалните медии и Web 2.0 комуникацията през последните 3-4 години промени ли  основните принципи на креативния процес , родени по време на  т.нар. „Златни години на рекламата”?  Можем ли да говорим днес за Маркетинг Криейтив  2.0?

Разбира се. Полето на креативността днес  е много по-широко, отколкото беше преди 3-4 години, и дори смело мога да заявя, че всъщност ние навлизаме в един Ренесанс на Креативността. Имаме много повече възможности от всякога  – да ангажираме  хората и да комуникираме с тях идеите си, разполагаме с много повече „инструменти”, с които да си играем…. За креативно мислещите това е наистина една велика ера, и лично за мен е изключително вълнуващо да живея в нея.  Днес креативността до голяма степен е подхранвана от иновациите и възможностите за раждане на нови интересни идеи са много по-големи… Дигиталната  еволюция продължава със силни темпове и  със сигурност можем да очакваме още много иновации и нови възможности, които ще ни се открият…

Един малко по-философски въпрос – според някои хора, творческото мислене  е “дар Свише”…дали наистина е възможно Креативността да се „преподава”, може ли  с чисто рационален подход  да се събуди ирационалната “искра” в съзнанието ни?

Това не е не толкова философска тема,  колкото „духовна”.  Да, произходът на творческите идеи все още до голяма степен си остава загадка за хората. Може би е вярно, че не е възможно преподаването  да ви превърне в творец  , но със сигурност то може да отвори ума и духа ви, да бъдете по-внимателни, по-сензитивни и по-възприемчиви към искрите на интуицията или прозрението в идеите. Рационалното мислене е също част от творческия процес. С обучение е възможно да подобрите способността си да го използвате и можете също така да тренирате рационалното в себе си да си „знае мястото” и когато е необходимо да го „изключите”, за да не ви пречи…

Според теб, коя  е най-голямата пречка за развитието на креативността? Може би арогантността, егоцентризма, от които страдат много от рекламистите по света, а и в България също?

Не знам за България, но до голяма степен  това е вярно…А също и отсъствието на чисто човешко любопитство, липсата на способността да подтиснеш реакците си и да не се произнасяш,  когато не познаваш нещо, липсата на умението да бъдеш самокритичен…да, и примките на егоцентризма са може би най-често срещаните бариери пред Креативността.

Водил си обучения не само за рекламисти, но също и на специалисти по маркетинг, PR експерти, бизнес мениджъри. Колко различен е подходът ти, когато преподаваш на  хора от другата страна на „рекламната барикада”?

Основният подход е един и същ, но  фокусът, акцентите, може да варират според хората, с които работя. Винаги ми е любопитно да разбера какви са бариерите, страховете и спънките, които един човек или група от хора имат пред себе си и обикновено започнвам точно от там. След като дадеш отговор на притесненията им, вече е много по-лесно  в процеса на обучението да отвориш креативните им способностти,  да разшириш обхвата им на възприемчивост  и чувствителност, да подобриш умението им  да виждат, в най-широкия смисъл на думата…

Какво да очакват участниците в двудневния Creative Thinking Workshop, който ще водиш на 1-2 октомври в Девин?  И за тези, които се колебаят дали да се регистрират …. защо трябва да го направят?

Никой не „трябва” да дойде, но всеки може да дойде. Ще стане дума за любовта ни към Креативното, за възможностите ни да разширим  хоризонтите на нашия ум и за способността ни да очакваме и да получаваме повече от самите себе си.  Хората често са изненадани от новите способности, които откриват в себе си и от творческия им потенциал, който дори не са и подозирали, че притежават. . Освен това, със сигурност  ще се забавляваме доста и ще разгледаме  много вдъхновяващи идеи и примери от света на рекламния криейтив..
А за тези, които се нуждаят от по-рационални причини да присъстват: може да очаквате, че ще научите да разрешавате комуникационните си проблеми по-бързо, и как да развиете способностите си да стигнете сами до оригинални и най-вече ефективни за вашия бизнес идеи.

Всeки, който имат интерес, все още може да се регистрира за участие в този първи по рода си у нас Криейтив уоркшоп (Местата са ограничени!)

Организаторите от Kiwi Design са систематизирали основните теми, които ще бъдат разгледани:

• Как да използваме интерактивните инструменти и да прекрачим границата между on-line и off-line световете и така да създадем новаторска употреба на дигиталните инструменти във всекидневния живот на потребителите.

• Как да създадем иновативни приложения и нова употреба на вече съществуващите технологии в нова марка и в междумарковата комуникация.

• Как да превърнем една марка в боец с изключително значение и да поставим началото на социално или културно движение в полза на марката.

• Как да създадем ново и изненадващо “медийно познание”, което ще постави марката в центъра на публични дебати и това ще ни даде възможност да постигнем изключителни маркетингови резултати и продажби.

• Как да използваме креативността на потребителя и желанието на хората за внимание.

• Как да създадем с ограничен медиен бюджет идеи, които провокират силен социален шум и безплатно медийно покритие.

• Как да изобретим и да пуснем в ход (измислен) нов дигитален продукт или услуга, която ще привлече голямо медийно и публично внимание към същинската марка.

• Как да трансформираме една (банална) интерактивна промоция в незабравимо обществено и лично преживяване за потребителя

• Как да се трансформира статична среда в една интерактивна платформа и сцена за събитие на живо със спонтанното участие на потребителите.

В заключение публикувам и една интересна статия на Йонатан Доминиц по темата:

“The Rules Behind Breaking Creativity Rules”

Благодарение на дигиталните технологии навлизаме в нов Ренесанс на Креативността! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Продукти:
200г обезкостено пилешко месо
3 моркова
1 тиквичка
1 глава лук
1 домат
1 глава целина
2 картофа
1ч.л. сол
1 стрък прясна целина

Приготвяне:
Пилешкото се реже на дребно. Всички зеленчуци се измиват и почистват. Доматът се стърже на ренде. Луковата глaва се реже на полумесеци. Останалите зеленчуци се режат на кубчета с къдраво ножче. Продуктите, без доматения сок, се слагат в тенджера. Налива се 1лт вода. Добавят се 1ч.л. сол и 2с.л. олио. Съдът се похлупва и слага на включен котлон. Супата се вари на бавен огън. Доматеният сок се добавят след около 30- 40 минути. Общо супата се готви 60 минути. Накрая се поръсва със ситно нарязан стрък целина.

"Един разказ от Календара, с който свършва лятото и сред веселото настроение на първия учебен ден подмолно се включва есента." Така ни представи Александър Шпатов разказа си "Септември", един от водещите в сборника му "Календар с разкази". С този текст пожелаваме на всички успешна нова учебна година. А за тези, които няма да имат удоволствието да прекарат следващия "учебен сезон" в училище или университета... просто се насладете на спомените...

Мъжът с букетите паркирал още в седем сутринта, отворил капака на комбито, извадил сгъваемата масичка, подредил кофите с цветята, сложил им цените и дал да се разбере, че в този ден тепърва имало да се случва още доста. Малко по-късно запристигали и първите родители, заизбирали най-красивите цветя, а децата непременно се намесвали за панделките и хартията. Мъжът увивал набързо всичко, подрязвал мокрите дръжки и дори се опитвал да извие с ножичка крайчетата на панделката, което допълнително изнервяло заформящата се опашка.
След още малко туткане за рестото майките взимали готовите букети, връчвали ги на все още сънените си първолаци и за пореден път им обяснявали как да ги държат и какво трябва да правят с тях. Онези родители пък, на които още не им бил дошъл редът, гледали все по-притеснено часовниците на телефоните си, ядосвали се как не им е останало време вчера и пак оправяли нещо по прическата на детенцето си.

В крайна сметка към девет без малко както цветята, така и опашката свършили, мъжът затворил капака на празното комби и го подкарал доволен. Междувременно родителите завлизали един след друг в двора, ориентирали се къде точно трябва да заведат децата си и ги целували последно за късмет. (Целувките разбира се веднага били избърсвани в ръкавите на ризките).

С чисти и изгладени дрешки, изрязани нокти и без никаква ушна кал, децата се строявали по класове според пресните тебеширени линии из асфалта на двора, но редът общо взето траел само докато учителките били наоколо. После едни почвали да търсят или да махат на майките, бащите, бабите, братчетата и т.н., други от по-големите се събирали с приятелчетата от съседните класове и разказвали един на друг летата си, а трети просто позирали пред очите на апаратите и камерите, за да можело емоциите от този ден да се превърнат в подобаващо количество мегабайти, заместващи услужливо своеволията на паметта.

После май имало проблеми с микрофона и слово от някого, дори може би и ученици със знаме или нещо подобно. Било точно както всяка година, с малко повече патос от колкото било нужно, но първолаците тепърва трябвало да пораснат преди да го разберат. Накрая естествено забил и първият звънец, затихналият двор отново се разбръмчал по-силно и весело от когато и да било, а учителките използвали именно този момент, за да поведат класовете навътре в училището.

Децата за първи път вървели по измитите с белина коридори, гледали снимките и картините по стените и накрая стигали до прясно боядисаните стаи. Тук учителката определено се била постарала за истински хубавото им посрещане. Едно изящно изписано „Добре дошли, мили ученици” за онези, които вече знаели да четат, а за ненаучените вкъщи оставала украсата от стотици малки и големи цветя във всички възможни нюанси, с които учителката разполагала, докато рисувала дъската през цялата минала седмица.

Първолаците – някои веднага, а други с малко повече подканяне – си избирали другарче, сядали с него на още ненадрасканите чинове и закачали чантите си отстрани. После учителката се представила, научила и техните имена, разказала им какво значи да си в първи клас, раздала им програмата, напомнила им какви тетрадки и пособия трябвало да си носят и им поговорила още малко хубави думички за кураж, преди да им каже, че днес вече са свободни да си ходят.*

На тръгване, точно според указанията на родителите, децата едно след друго й подарявали букетите. Учителката си давала вид, че се радва съвсем искрено и докато бюрото й се затрупвало с повече цветя, отколкото имало на изрисуваната дъска, тя правила така, че всяко дете и всеки букет да изглеждат специални. 26 деца и 26 огромни букета! Струвало й се, че цветята миришели толкова силно, че й трябвало да отвори всичките прозорци на стаята, за да не се задуши.

Малко след като децата се разотишли и коридорите утихнали, една след друга започнали да идват и колежките от съседните класове. На бюрото й вече нямало никакво място и затова те трупали букетите направо по чиновете. Съгласно уговорката, учителката им плащала по 3.50 на бройка, колежките прибирали парите, благодарели й още веднъж и в крайна сметка си признавали, че са запазили по няколко калии и рози за себе си.

Това естествено не било кой знае какъв проблем, така че към единайсет и нещо учителката звъннала на мъжа си, че можел да идва. Мъжът пристигнал почти веднага, паркирал комбито направо в двора и се качил горе, за да й помогне с пренасянето. Само за пет минутки, цветята отново били натоварени, мъжът и жената се качили в колата и потеглили.

На алеята пред гробищата, двамата цигани, от които били заели цветята вчера, отдавана вече ги чакали.

* Първият учебен ден е толкова хубав именно защото не е учебен.

Прочетете и интервюто на Лора Григорова и Христо Блажев с Александър Шпатов, взето веднага след излизането на "Календар с разкази".

Покрай аферата IKEA и завишените цени се замислих колко пъти съм се чувствал прецакан при покупката на нещо в България... Да речем, на почивка из Черноморието, когато се окаже, че в тризвездния хотел не само няма асансьор, ами и често ти спират топлата вода за цели денонощия. Или когато сервираната в скъп ресторант манджа те дари с диария от рода на онази, дето прати Хенри V в небитието? И колко

Тъкмо навреме за началото на кампанията за избор на кандидат-президент от Републиканската партия, издателство Penguin Group реши да пусне противоречивия роман на Айн Ранд „Атлас изправи рамене” като интерактивно приложение за iPad, съобщи сайтът mediabistro.com.

Цифровата адаптация на философския текст включва сканирани страници от оригиналния ръкопис и авторски бележки, както и видео и аудио откъси от лекции на Ранд.

Излизането на книгата като iPad-приложение е част от тазгодишната инициатива на Penguin за създаване на интерактивна платформа за електронни издания на класически произведения. Издателската къща стои зад app-овете и на други две известни творби – „По пътя” от Джак Керуак и „Wreck this Journal” от Кери Смит.

Приложението на „Атлас изправи рамене”, което пускат от Penguin, ще струва 14,99 долара - с 2 по-малко от предложението на Blackstone Audio, които също направиха интерактивна адаптация на романа за iTunes.

 

 

Google пусна търсещата си машина за полети, базирана на технология от ITA Software, която компания интернет гигантът придоби за $700 млн. през месец април на настоящата година. Сега, когато потребителите въведат в основната търсеща машина на Google заявки, свързани с полети, ще се показва лява колона с препратки по темата. Потребителите могат също така директно да търсят полети на адрес google.com/flights. Търсещата машина е създадена, така че да бъде особено бърза и да отразява навреме честите промени в детайлите за полетите, съобщава Google. Все още в новата търсачка се показват резултати за ограничен брой градове в САЩ, но корпорацията планира скоро да разшири обхвата на услугата. Сделката предизвика антимонополни опасения сред конкурентите на интернет гиганта и пътническата индустрия. Департаментът по правосъдие на САЩ одобри сделката на 7 април тази година, а Google обяви намерението си да придобие ITA Software през юли 2010 г.

Слънцето залязва зад хижа “Плевен”, а ние го използваме за да правим такива снимки. Любимото ми хоби напоследък е да снимам срещу светлината и да се радвам на всички възможни дефекти, които един обектив може да произведе. В случая няма такива, но пък цветовете са разкошни.

Продукти с ниска цена и трагично качество, които можете да си закупите от “търговката мрежа” и после горчиво да съжалявате.

 

1. Синя вода. Би трябвало да е препарат против обледяване на стъклата, но е само вода, сапун и синя боя. Обливаш с него и получаваш толкова дебел и здрав лед, че няма как да си размразиш стъклото до пролетта.

 

2. Помпата на помпите. Става безпроблемно за надуване на балони, но при първата среща с автомобилна гума се изкривява и полита към кофата за боклук. Ако беше от по-дебела ламарина, щеше да работи, но уви. Предполагам е измислена за велосипеди.

 

 

3. Въже за бесене на китайски производители. Само сега, само срещу 5 лева получавате уникален уред, който не става за нищо. При закачане и теглене на нормална кола започва леко да се разплита и около третия път се разпада. Евентуално за Трабант, Панда или по-лека кола би вършило работа, но това не е обозначено по никакъв начин на етикета. Настроено е да се разваля на поне 300 км от София.

 

 

На улица "Ген. Йосиф Гурко" има билборд на Волен Сидеров, който е поставен наскоро, извън времето за агитация и без всички необходими реквизити по закон. Липсва съобщение, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

На улица "Ген. Йосиф Гурко" има билборд на Волен Сидеров, който е поставен наскоро, извън времето за агитация и без всички необходими реквизити по закон. Липсва съобщение, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

По булевард "Брюксел" има билборд на ОДС, който е поставен наскоро, извън времето за агитация и без всички необходими реквизити по закон. Липсва съобщение, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

По булевард "Брюксел" има билборд на ОДС, който е поставен наскоро, извън времето за агитация и без всички необходими реквизити по закон. Липсва съобщение, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

Отворете браузъра Firefox и изберете връзката към службата ГРАО, подчинена на МРРБ, която публикува актуални избирателни списъци: https://www.grao.bg

...Какво виждате?
Създателите на Firefox сигурно нямат идея за специалния за българите смисъл. Но стилизираната картинка на фигура с характерна фуражка и, особено, диагоналната препаска през тялото, наподобяват изключително много милиционер от времето на комунизма в България.
От какво "пази" този милиционер?
На практика, от това да бъдат ползвани правителствените електронни услуги.
Пази също раздутата държавна машина, която харчи огромни средства за заплати на хора на "гише".
За щастие, поне едно е сигурно – "жълтият милиционер" не е на подчинение на вътрешния министър. Не е там за да ви подслушва.
Напротив. Иронията е, че той е там за да ви предупреди точно обратното: да не се доверявате на този правителствен уебсайт..."

Красимир Гаджоков - Жълтият милиционер: дежурен по електронно правителство

Статията на Красимир Гаджоков трябва да се прочете цялата, за да разберете какво дири този милиционер на страниците на държавната администрация. По-лошото е, че той седи не само зад виртуалните страници, но и зад реалните гишета. Ето, че вчера един жълт милиционер от ГРАО ми размаха заплашително бухалка чрез медиите. Запознайте се с пълния текст на писмото им, изпратено до в-к Дневник по повод на публикацията "Поне 10% "мъртви души" и за предстоящите избори"

"във връзка с Вашата статия и цитираният от Вас г-н Атанас Чобанов бихме желали да попитаме:
Знае ли г-н Чобанов, че е нарушил чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, който гласи, че всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес?
Знае ли г-н Чобанов, че не НСИ и посолствата по света са органите, които съгласно законите в Р България се занимават с адресната регистрация на населението? Съгласно чл.98, ал.1 и чл.99, ал.2 от ЗГР промяната на адрес се заявява в общината или кметството.
И разбира ли г-н Чобанов, че той (и др. като него) като не спазва създадените от държавата правила, а не самата държава, създава т.нар. "мъртви души"?
Не е ли ясно, че държавните институции не могат и не трябва да следят милионите български граждани относно причините и времетраенето на тяхното движение по света и че ако самите ние не спазваме създадените правила и закони, не трябва и да негодуваме от тях?!

ГД "ГРАО"

Дневник публикуваха както това писмо, така и моя отговор. Припомних на жълтия милиционер, че в законодателството има няколко други текста, които спестяват на българите в чужбина нерви и пари, но той не ги е чел.

Не помня точно колко пъти съм си сменял адреса във Франция, но със сигурност е поне 3 пъти в студентските ми години. От написаното от жълтия милиционер излиза, че всеки път е трябвало да летя до България в 30 дневен срок, за да спазя Закона. Да, ама не. Защото както пише в Закона за гражданската регистрация (чл 94. ал 3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се отразява в автоматизираните информационни фондове само с името на държавата, в която пребивават.

Освен в общината, български гражданин, живеещ предимно в чужбина, може да заяви постоянния и настоящия си адрес и чрез заявление за издаване на български документ за самоличност, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България - пише още в същия Закон.

Заявленията обаче са заблуждаващи, доколкото в тях има две графи Настоящ адрес и Адрес в чужбина. Жълтите милиционери в посолствата и в МВР изрично настояват в графата Настоящ адрес да се впише адрес в България, но както беше казано по-горе, не им се доверявайте и впишете там адреса си в чужбина.

За да отдадем дължимото на най-жълтите милиционери от НДСВ, когато бяха на власт направиха един Закон за електронното управление, който задължи и червените и сменилите ги през 2009 г. кафяви милиционери да си разменят данни по електронен път. Така гражданите, които веднъж някъде са декларирали настоящ адрес, например пред МВР за подмяна на лични документи, няма нужда да ходят и до общината.

В конкретния случай службата ГРАО, която трябва да поддържа актуални избирателните списъци може да обмени данни с другите служби, които имат данни за адресната регистрация на българските граждани. Актуализирането на избирателните списъци е от огромен обществен интерес, заради тези 10 и повече процента избиратели без право да гласуват на местните избори, които са фактически "мъртви души"

Защо не го прави ли? Отговорът не е само в безхаберието на милиционерите от всякакъв десен. Идат избори и кафявите милиционери, които сега са началници копнеят да ги спечелят.

За тях, както и за Чичиков от романа на Гогол, този сив ресурс от гласоподаваеми "мъртви души" е реален капитал, който се трансформира във власт и богатство.

Ей Богу, вземете пример от Firefox и не им се доверявайте!

След построяването на велоалеята в Младост (която все още май не е на 100% довършена, а и никога никой не я откри официално), по нея се появиха смели рицари. Имат си и знак:

Харесват ми такива забавни елементи в градската среда. Една неочаквана усмивка винаги е полезна. А и ние ползваме велоалеята – в този формат обикновено:

Този пост е в отговор на светофара и малката брава.

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

След построяването на велоалеята в Младост (която все още май не е на 100% довършена, а и никога никой не я откри официално), по нея се появиха смели рицари. Имат си и знак:

Харесват ми такива забавни елементи в градската среда. Една неочаквана усмивка винаги е полезна. А и ние ползваме велоалеята – в този формат обикновено:

Този пост е в отговор на светофара и малката брава.

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Знаете ли къде са намирани най-големите буци самородно злато? А знаете ли, че Октоберфеста е през септември? Още доста неща ще научим от разходката на Изабела из Пърт в Австралия. Приятно четене:

Пърт, Австралия

За един черен лебед и много злато

Най-далечната столица. Най-самотният милионен град. Най-изолираният.

На хиляди километри от всяка друга столица и град. На хиляди километри от всякъде. Притиснат между два океана - безбрежната водна шир на Индийския океан и безбрежната пясъчна пустош на австралийската пустиня. В средата на никъде. На сети-се-сам-кое на географията. Всеки, абсолютно всеки, който е бил в Пърт ще ви каже, че градът е великолепен, климатът прекрасен, работа има много, заплатите са добри, плажовете са фантастични, културен живот не липсва, изобщо всичко му е О-кей, ама... много е далече, бе! Изолиран. Усамотен. По-близо до Сингапур отколкото до най-близката австралийска столица - Аделаида. След пет и половина часов полет от Бризбън (вътрешен, забележете) с шок установявам, че съм още в същата страна. Никой не ми иска паспорта, хората говорят английски, австралийските долари са все още в обръщение и даже рекламите по билбордовете не са много по-различни от себеподобните си по източното крайбрежие.

Австралия е голяма (Не думай!)

По-голяма от Европа. Единственият континент-държава(каквото и да си мислят американците). Всички го знаем, ама досега все ми е звучало кухо, като енциклопедично клише в стил "Минута е много". За първи път се сблъсквам в реално време с мащабите на страната. Шокът е напълно уместен. 4000 километра,три часови зони и един сезон ни делят от източните столици. Плюс една огромна червена пустиня. Е, и щатската граница, разбира се. Някои държави са по-близо.(Но до тях се лети от международния терминал.) Хващам се на бас на каквото си поискате,че след пет часов полет в Европа гарантирано ще ви се наложи да говорите друг език, да обменяте валута, може би дори паспорта си да представяте, визи да вадите, а като едното нищо може и да се озовете дълбоко в тила на вражеска държава, с която любимото ви родно правителство е съумяло виртуозно да ви въвлече във военен конфликт или политически недоразумения.

Западна Австралия

е най-големият от австралийските щати (и територии). Една трета от територията на страната. Нещо като десетина Великобритании, 26 Швейцарии, 24 Българии или 3 щата Тексас(най-големият от американските щати). Населението на цялата тази огромна територия е малко над два милиона. От тях милион и половина(че и повече) живеят в и около столицата Пърт. Останалите се ширят като пет пари в кесия. Насам, народе! Ако на някого му е тясно на душата в претъпканите мегаполиси по света да заповяда в Слънчевия щат на Австралия. Слабонаселен, празен, обширен, неопитомен. Простор за всички и изобилие от място под слънцето. И много слънце.само водата е малко.(Имайте предвид, обаче, че според някои еколози Австралия е вече пренаселена. Според съвременните теории за устойчиво развитие водните ресурси на континента могат да осигурят оцеляването на едва половината от 20 милионното му население в дългосрочен план) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   В последните дни на септември,тъкмо като тръгвам, Бризбън се е пременил в пролетни одежди в кокетно джакарандово синьо, накиснал се е хубавичко в подмладяващите процедури на пролетните дъждове, раззеленил се е нежно по моравите и дворовете и малко е изтървал мярката с жасминовия парфюм. Ама нали е пролет, простено му е. В пълен контраст с източния бряг в Пърт е лято. Горещо, сухо, жълтаво-попрегоряло, прашно и ветровито. Най-сухата година откакто се водят наблюдения в щата т.е. от 150 години насам. Най-слънчевият град на Австралия ни посреща забулен в облачно фередже. Оловно-сиво и неприветливо. Но вятърът е топъл и носи аромат на напечен асалт. Напомня ми юлските варненски вечери. Докато се провираме през натоварения вечерен трафик в центъра тротоарите са безлюдни, минувачите по търговските пешеходни зони единични и рехави, градът изглежда запуснат и празен. А е само 7 часа. Единствено изключение от провинциалния покой е  бирарията срещу хотела, в която се вихри луд купон. С музика и тълпи пушачи на тротоара пред заведението. Голям плакат обяснява шумотевицата като бирен фестивал "Октоберфест". През септември?!Да не би и датите да са различни от тази страна на континента??* [singlepic id=11026 w=700 h=525 float=center]     Пропускам вечерята в полза на задушевно общуване с възглавницата, което обаче означава, че се събуждам рано (по бризбънския си биологичен часовник) и гладна. С възглавницата вече не сме толкова близки, възникват разни недоразумения и накрая аз решително слагам край на връзката ни като започвам обещаващ диалог с душа. Той е малко стиснат един такъв, не пуска по много ни от топлата, ни от студената вода. Както може да се предположи, в тормозен от дългогодишна суша щат разхищението на вода е най-страшно престъпление. И за да ме предпазят от неволно пристъпване към грешната страна на закона гостоприемните хотелиери са инсталирали всевъзможни хитри устройства и приставки гарантиращи икономия на водните ресурси. Поумита и изпълнена с трепетен възторг се втурвам нетърпеливо в мъжделивото предутро да опознавам улици на

Пърт

След снощното безлюдие и запуснатост сега градът кипи от енергия и активност. Млади мъже в гащеризони метат тротоара, авто-цистерна мие асфалта (а на мен ми спират водата в душа!?!), камиони разтоварват стока пред магазините, разносвачи трупат бали с днешни вестници пред будките на пресата, работници с каски се събират пред строително скеле, таксита спират и потеглят пред хотелите, бездомници се събуждат по пейките, пекарните светят и разнасят надалеч аромата на пресни мъфини и хлебчета,  разнородни компании в елегантно вечерно облекло и видимо приповдигнато настроение излизат от затварящите барове. След втората групичка развеселени млади мъже опитващи се да ме заговорят с "Госпожице" решавам, че разходката ми не е напълно безопасна(младежите трябва яко да са се наквасили, за да им се привидя аз като госпожица), пък и никъде не намирам отворено кафене, така че се прибирам в стаята си да чакам с гладно нетърпение хотелският бюфет да отвори в седем. Едно трябва да му призная на Пърт - тук денят започва рано. И с хъс. Едно от първите неща, които се набиват на очи в центъра са грандиозните строителни площадки, стърчащите високо в небесата строителни кранове, изкопите, непрестанният рев на тежкотоварните камиони, пъплещи из задръстените със строителни скелета улици, трясъкът на ударните дрелки, многобройните оранжеви жилетки и каски. Насред световната икономическа рецесия Пърт строи трескаво, с размах. И расте. На височина, на ширина, на богатство. Един от най-бързо развиващите се градове в света. Кое го движи ли? Минната индустрия.

Западна Австралия е най-големият световен износител на желязо,

най-големият производител на диаманти(особено розови), третият най-голям износител на злато, сред първенците по добив на алуминий, никел, нефт, природен газ, въглища, азбест, амоняк, уран,титан, литий, цирконий.(Не, не преписвам Менделеевата таблица) Няма хич да се учудя, ако се окаже, че добива и криптонит.  Целият щат е като препълнено ковчеже със съкровища. Под сухата, изгорена от безжалостното слънце пустош лежат неизчерпаеми, все още дори неизследвани, некартографирани и неоткрити богатства. И сякаш това не е достатъчно, за да гарантира просперитет и светло бъдеще на двата милиона западноавстралийци, ами и житницата на Австралия е тук - така нареченият Пшеничен пояс в плодородния югозападен ъгъл на континента, най-добрите австралийски лозя и вина са пак тук, половината от вълната на страната идва от тук, плюс огромни количества памук, сол, агнешко и телешко месо, раци, риби, скариди и кой знае още колко други ресурси и индустрии, за които аз дори не съм чувала. (За значимостта на циркониевия добив в световната икономика, например, бях напълно невежа докато не посетих Пърт.) И за капак, просто ей тъй на, за разкош и великолепие Западна Австралия притежава 12 хиляди километра брегова линия с някои от най-прекрасните, най-разнообразните, най-девствените и недокоснати плажове в света. Да споменавам ли въобще пещерите(със стотици, не с лопата, ами с булдозер да ги ринеш), невероятните е пустинни скални формации(умопомрачителни), древните аборигенски археологически находки(Колко места в света могат да се изфукат с артефакти на по 40-50 хиляди години?!), разнообразието от уникални растителни и животински видове. Хич не е чудно, че туризмът също процъфтява по тукашните брегове на Индийския океан. Най-големият щат на Австралия с едва една десета от населението на континента осигурява повече от половината от брутния вътрешен продукт на страната. Златната треска, изобилието от ресурси, внезапните забогатявания, циклите на икономически бум и стагнация, бързите пари, кратката история, недостигът на вода, тежките условия и големите мангизи са определили облика на Пърт. Придават му атмосфера на пионерски град от дивия запад. Още недоцивилизован, некултивиран и недоизкусурен. Малко парвенюшки и надут, показно разточителен, но и неуверен, лъскав, но и вехт, зает със себе си, но и малко комплексиран, горд и самонадеян, мъжествен, героичен, но и трогателно носталгичен, уж непукист, но тайно следящ с ъгълчето на окото си останалия свят, дискретно имитиращ световните тенденции, никога неуспяващ да влезе в крачка, винаги малко встрани. Всичко в Пърт ми напомня театрална неубедителност на телевизионни сериали като "Завръщане в рая", "Далас", "Дързост и красота". Не ме напуска усещането, че съм статистка в евтина сапунка от осемдесетте. Което не е непременно неприятно. Има нещо позитивно и оптимистично в неистовия напън да се мериш  с другите, да ги настигнеш, да надскочиш себе си, да поведеш. Има даже нещо симпатично в амбицията. Особено в момент, когато целият останал свят се е снишил, вторачил се е в пъпа си, отдал се е на самосъжаление и примиренчески чака да дойдат по-добри времена.   [singlepic id=11027 w=700 h=525 float=center]  

Централната част на града

е компактна чаровна бъркотия от колониална и модерна архитектура, исполински небостъргачи, огромни изкопи за още по-големи такива, пешеходни зони, свързани един с друг молове, покрити търговски пасажи, църкви, смешни имитации на по-стари архитектурни стилове, безброй светофари и неизброими пешеходни надлези, стълбища, ескалатори и естакади. Хващам се на бас, че Пърт има най-много издигнати над земната повърхност пешеходни съоръжения на глава от населението в Южното полукълбо. А вероятно и в Южната полугалактика. Центърът е оплетен в многоетажна паяжина от пешеходни пасажи и естакади от всевъзможни епохи и в разнообразие от стилове, но май най-много са тръбно-плексигласовите арки от 80-те, придаващи му вид на град от бъдещето (пак според визуалните интерпретации на осемдесетте). В цялата еклектична неразбория не мога да преценя кой печели вездесъщата архитектурна битка между старото и новото. Захласната пред грамадата от небрежно нахвърляни един връз друг бетонно-стъклени кубове на най-новия, още незавършен търговски център/правителствена сграда или пред съвършената елегантност на изкрящо белите извивки в непогрешим Хари Зайдлеров стил на мецанина на импозантния 38-етажен небостъргач QV1 си казвам, че тук определено залагат на новото, модерното, прогресивното.

    После се озовавам пред псевдо-елизабетинската декоративност на кованите порти и натруфени часовникови кулички на "Английския двор" -  кокетна (и малко комична в преиграването си) търговска уличка имитираща в детайли архитектурата и атмосферата на британския Златен век, и озадачено си мисля, че не, може би все пак предпочитат да запазят и даже изфабрикуват старото, наблягат на историята и корените си. След това пък се изумявам от умелото инкорпориране на стари фасади в приземните етажи и фоайета на футуристични дворци от метал и стъкло, от смелите модернистични пристройки и разширения на автентични, добре реставрирани сгради от 19-ти век, на гениални стъклени кубове кристализирали между стогодишни тухлени калкани, на гротескно окепазените с ярка блажна боя детайли по Ар деко и Бел Епок фасади и пак се обърквам - ново или старо преобладава. Не мога да реша. Като че ли всяко архитектурно течение и стил от последните двеста години е представено и запазено в Пърт. В шарена мозайка от вкусове. В същинска архитектурна мелба. На слоеве, леко разбъркана, с черешка, бисквитка и с чадърче - забит високо в небесата исполински небостъргач.

      Тъй като всяко описание на Пърт започва с неизбежното: „Разположен живописно край бреговете на река Суон..“

моята туристическа програма естествено стартира от там - от реката.

Всъщност точно в центъра на Пърт реката се е уширила и разляла в нещо по-скоро приличащо на езеро. И мирише на езеро. На Варненското езеро по залез. И има бяла пясъчна езерно-плажна ивица по края. С мидички. Чайки крещят и палми размахват приветствено корони. Вятърът вдига бели зайчета по синята повърхност. (Май отдавна не съм виждала истинска бистра синя река. Бризбънската такава има цвета и консистенцията на добре втасала боза. Мяза повече на разкалян горски път отколкото на източник на питейна вода.) Край дървения кей са строени фериботчета и туристически лодки. Гишета за продажба на билети, сувенирни магазини, кафенета и ресторанти, автобусни спирки, таксита, трамвай и множество туристи замърсяват крайбрежния пейзаж. И над цялата пристанищна суматоха се разнася бодряшки камбанен звън. Ясен и мелодичен. Всеки 15 минути. Това е пъртската Асамблея "Знаме на мира" или както е по-известна тук "Камбанарията". 86-метрова сграда(скулптора?) помещаваща впечатляваща колекция разнокалибрени камбани и звънци, някои донесени чак от църквата "Свети Мартин" на Трафалгар скуеър в Лондон. Много исторически и много символични. Силуетът на музикалното съоръжение (на много места го описват като един от най-големите музикални инструменти в света) е леко озадачаващ. Отдалеч прилича на гигантски неразцъфнал екзотичен цвят или зле нарисуван космически кораб. По-отблизо е просто стъклен обелиск в черупка (старателно отпъждам най-очеизвадните асоциации) и чак когато се опитвам да го заснема в профил ми се изяснява авторовата идея - кристална мачта с издути платна от кована мед. Май спинакери. Макар че това ще да е  първият и вероятно единствен случай в историята на ветроходството, когато четири спинакера са вдигнати от една мачта(И пълни с разнопосочни ветрове). Архитектът явно си е  нямал хабер от яхти и стъкмяване. Да не говорим, че има нещо натрапчиво плагиатско в платната - напомнят ми операта в Сидни. Но камбаните са истински и звънят красиво. [singlepic id=11030 w=700 h=525 float=center]     В съседство, досами мидения плаж намирам друго много по-скромно, но несравнимо по-реалистично платънце. Изработен от специална корабна неръждаема стомана(така пише на обяснителната плочица, не че аз съм някакъв експерт по стоманите) щормови стаксел(аз и от ветроходство нищо не разбирам, ама на такова ми прилича). Гикът сочи неотклонно точно към географският юг. Мачтата е забила стройна снага в центъра на бетонен цифрблат - цялото нещо е слънчев часовник. С метал в цимента са инкрустирани разни факти. Много полезни. Като например, че часовата разлика между Пърт и Амстердам е седем часа. (Което дори не е вярно. Разликата е или 6 или 8 часа, заради лятното часово време, ама спори ли се с бронз и бетон?!) И часовникът хитроумно, на две различни скали показва времето в двата града. Признавам, че би било много полезно да знам колко е часът в някой друг град, ако често ми се налага да организирам видео конференции с участници оттам и в този смисъл часовничето е супер ценно, особено пък във вечно слънчевия Пърт. Ама защо точно Амстердам? Защо не Париж? Москва? или Пекин? Защото ако французите, руснаците или китайците са стъпвали преди холандците на този бряг, те не са оставили доказателства за това.

През далечната 1696-та година фламандският мореплавател Вилем де Фламинг

потегля от Амстердам начело на флотилия от три кораба с абсолютно непроизносими имена (За тези читатели, които просто не могат да си легнат и да спят спокойно без да са научили точните имена на плавателните съдове - намерете си ги в Гугъл. Аз се измъчих достатъчно с името на капитана.) в посока към Южната земя на спасителна мисия за издирване на изчезнал плавателен съд на Холандската Източна Компания ("Ридершап Ван Холанд", ако трябва да знаете точно кой) Оцелели корабокрушенци не намира, но успява да остане в историята като картограф на западния бряг на Австралия(Пардон! Нова Холандия), първооткривател и кръстник на днешния остров Ротнес - един от най-страхотните австралийски морски курорти, който капитанът намерил за много очарователен, направо райски и по този повод му дал романтично звучащо име означаващо всъщност Гнездо на плъхове(защото щъкащите дребни торбести му заприличали на плъхове), като кръстник и притежател на първия европейски крак стъпил на брега на река Суон и не на последно място първият бял човек срещнал черен австралийски лебед. Случило се така, че когато ветроходите с непроизносими имена навлезли  в устието на реката тя била пълна с грациозни, елегантни, благородни, невероятно красиви дяволски изчадия. Съвсем като лебеди - с дълги шии, с повдигнати като кошнички крила, с ярки червени човки, великолепни плувци, гмуркачи и летци. Обаче съвършено черни. И агресивни. (Аз като майка на потърпевша мога да потвърдя, че черните лебеди са изключително проклети и зли пернати. Детето ми има непреодолима фобия от лебеди и други водоплаващи, развита вследствие на многократни стълкновения с гореспоменатите птици в езерото Пупуке, Нова Зеландия) Тук му е мястото да вметна, че още от времето на римския поет-сатирик Деций Ювенал (което време  е в първи век от новата ера) изразът "черен лебед" в латинската, а от там и в западно-европейската литература означавал нещо несъществуващо. Поетът си го измислил. Като зелен хайвер да речем. И не стига това, ами даже имало израз "Всички лебеди са бели" в смисъл, че някои неща са неоспорими. Като: "Слънцето изгрява от изток." Сега си представете пак изражението на холандците. И иронията на срещата. Като не забравяте и дълбоко вкоренените средновековни суеверия срещу всякакви черни животни и птици, непременно свързвани с вещици, черна магия, еретизъм, служба на лукавия, нечестиви сеяния и лоши поличби. Де Фламинг бил толкова впечатлен от това чудо невиждано, че без колебание кръстил реката Цванен Ривиер(задобрявам с холандския), което на английски е Суон Ривър или река Лебед по нашему. След като разбива тотално хиляда и петстотин годишен научен фундамент и народно поверие (акт съизмерим по значимост с твърдението на Галилей, че Земята е кръгла) капитан де Фламинг делово залавя две черни птици за доказателство(те междувпрочем пристигат живи в Европа, но като цяло черните лебеди не успяват да се разпространят и размножат твърде на Стария континент, което е голям късмет за жителите му, иначе фобиите от водоплаващи щяха да са много по-масови)и се отправя към Батавия(днешна Джакарта) да докладва за безплодността на спасителната акция. По пътя обаче спира за един последен опит на остров Дърк Хартог (един от групичка острови край северозападния бряг на Австралия) и съвсем случайно намира там оловна плочица уведомяваща всеки който се интересува и може да чете холандски, че през 1616 година друг фламандски кораб с непроизносимо име е акостирал на този бряг. Забележете, това е същата година, в която римокатолическата църква обявява хелиоцентричната система на Коперник за „безсмислена, абсурдна, и официално еретична, тъй като отявлено противоречи на Светото писание…“ и забранява книгата му "За движението на небесните сфери", докато папата лично обвинява Галилео Галилей в хелиоцентрична ерес. Т.е земята е още официално плоска, когато Дърк Хартог обикаля австралийските брегове и оставя надписани плочки по плажовете. И той дори не е първият холандец по тези земи. Аборигените в Северните територии са увековечили в скални рисунки срещата си с друг фламандски кораб през 1606-та година.(проверете си го в Гугъл и ако някой може да транслитерира имената на кораба и капитана на кирилица, моля да ме уведоми. Покорно благодаря!) В този контекст изборът на Амстердам за слънчевия часовник в Пърт изглежда повече от подходящ. Скулптората е мемориал на епичното пътешествие на Вилем де Фламинг, който поставил Пърт(Е, не точно - само реката.) и Западна Австралия на световната карта. Черният лебед междувпрочем е приет за символ на града, плацика се в щатския герб, пъчи се от западноавстралийското знаме, от всевъзможни монети, медали, марки, печати и прочие. И не само, ами и в международен план белият и черният лебед се явяват символи на северното и южното полукълбо, колчем стане дума за подобни географски дискриминативни сравнения. Малко по-нататък сред зелената паркова морава се издига още една архитектурна заемка - стъклена пирамида, съвсем като тази във Франция, но тукашната май е пълна с тропически растения и зад нея се издига не Лувърът, а искрящата, паралелепипедно-стоманено-бетонно-стъклено-величествено-мъжествена снага на Пърт-сити. Гледката е тържествена. И вдъхновяваща.

Равният зелен парк

край реката е изкуствено насипан с пръст върху отнети от водата площи. Пясъкът прозира тук-таме в корените на дърветата, но тревата е поддържана в идеално състояние - съвършено подстригана, полята и подравнена като в стар английски двор. Проснала се е почти до хоризонта в поредица от десетина футболни игрища или като затревена самолетна писта. Всъщност не само, че е била самолетна полоса в миналото, но и до днес лявата страна на парка е лицензирана и в екстремни ситуации ползвана писта за приземяване. В центъра на града, досами скупчените небостъргачи! Трябва да му призная на Пърт, че това е оригинално. За разлика от крайречния булевард обточен с палми съвсем като изваден от телевизионен сериал за Маями.

На запад от ситито

се издига единствен невисок хълм,който в контекста на равната като тепсия речна долина е оправдано може би да се величае като планина - Маунт Елайза. С мемориал на загиналите във войните на върха. От там започва просторният Кингс парк, т.е. Паркът на Краля, с пешеходни и велосипедни алеи, ботаническа градина, изкуствен водопад, цветя, полянки и издигнатата високо в короните на дърветата въжена пешеходна пътечка. Километри дълга. Пак! Тия западноавстралийци явно имат някакъв проблем с ходенето по земята. Всичко в парка ми се вижда леко повяхнало, сухо, жълтаво и като че ли неподдържано. Може би заради сушата. Може би, защото съм свикнала с пищната сочна зеленина на влажния субтропичен Бризбън(и още по-влажната Нова Зеландия). А може би така е нормално в Пърт, където мегаломански ултрамодерни сгради се издигат над мръсни пешеходни зони с хлопащи паважни плочки, пълни с ярки цветя кашпи съжителстват с умиращи от сушата дръвчета по тротоарите, преливащи от коледни украси и позлата магазински витрини (през септември!!! Бяхме чували, че септември ще бъде май, убедиха ме вече, че тук септември минава за октомври, но с концепцията 'септември е декември'ще имам нужда от известно време да свикна.) контрастират с ниското качество на обслужване, несметните богатства на минните компании - с бездомниците нощуващи по пейките. Град на контрасти. И противоречия. Еклектичен, разнопосочен, необикновен и сякаш още несамоопределен. Като тийнейджър, който се щура насам-натам в търсене на себе си, опитва разни роли и стилове, хобита и интереси преди да намери истинската си същност и да избере съдбата си. [singlepic id=11031 w=700 h=525 float=center]     Докато търся пътя си към хотела в притъмняващия град бивам нападната от глутници хищни разярени комари. Не ме спасяват нито вятърът, нито дългитеръкави и крачоли. Всяка минута, която прекарвам в съзерцание е платена с кръв. Затова отделям само по няколко мига на внушителната викторианска сграда на Върховния съд и на подстриганите като кенгурца храсти пред него (още от оная книга на Стивън Кинг ги недолюбвам храстите с форми на животни), на свръхестествената непостижимо елегантна антигравитационна платформа на козирката пред великолепната модерна сграда на Община Пърт, шведският хотел и ресторант с фалшивата северно-европейска архитектура и преливащи от лъснати медни готварски съдове прозорци, чуждоезичната книжарница с витрина пълна с руски книги, старата община, приличаща на двореца от емблемата на Дисниленд - с бойници, кулички, знамена, часовник. Дори не се спирам пред островърхите църкви, вдигнати високо на пръсти в напразен опит да се приближат до божиите уши. Загубили са отдавна състезанието с исполинските ярко-светещи индустриални грамади, подпиращи звездния свод. Ако близостта до небесата има наистина  някакво значение то в Пърт Господ чува предимно гласа на минните компании. И явно се вслушва, ако съдим по покачващите се цени на златото. С атеистично безразличие решавам да посветя неделната сутрин не на Бог, а на жълтия скъпоценен метал. Посещение на

златния монетен двор на Западна Австралия

Да си призная честно, не очаквах да е особено интересно. Представях си, че тежки шумни машини с яки стоманени мускули произвеждат с механично безстрастие лъскави жълти стотинки. Униформени и неинтересни. Не бих могла да съм по-далеч от реалностите на златната индустрия. Първо, никой в днешно време не сече златни монети или ако го прави те са в единични бройки и се изработват индивидуално с ръчно правени калъпи, специални сертификати за качество и прочие салтанати и заврънкулки. И второ, историческата сграда, макар все още изпълняваща професионалните си функции е превърната в музей и туристическа атракция, така че има много и интересни експонати за виждане. Само за гледане! Нищо не се пипа и фотоапаратите са забранени. От съображения за сигурност. На входа ми закопчават обичайната за подобни стадни забавления хартиена гривничка на китката и ме поверяват на синеок младеж с износени дънки и гумени ботуши, който ни повежда към вътрешния двор. Там с много нагледни материали (до един имитации) ни разказва историята на златната треска и бързото забогатяване на Пърт.

Златото има изключително важна роля в историята на Австралия

(пък и на много други страни в Новия свят), много по-съществена от затворническата колонизация например. Или овцевъдството. Златото, а не затворниците, още по-малко пък земеделието става причина за интензивното заселване на континента, за построяването на първите железопътни линии и телеграф, за формирането на австралийския национален дух и самоопределение, базирани на свобода, равенство, независимост (и расизъм), за икономическия просперитет на страната, за прогресивните социални промени, за разнообразния етнически състав на австралийското общество, и в крайна сметка за прекратяване на нелепата практиката на затворническа колонизация. Причиняваната от златото болест, съвсем основателно наричана треска има едни и същи симптоми навсякъде по света. Огромен брой хора (предимно млади мъже във върхова физическа форма) от всички краища на света се устремяват към слабонаселени, труднодостъпни терени в икономически недоразвити райони с често нечовешки климатични условия и топография, и се залавят трескаво (та от там 'треска') да копаят дупки. Копачите не само донасят със себе си своята разнообразна култура, езици, обичаи и знания, обогатявайки по този начин местната култура, не само предизвикват неимоверно повишаване на търсенето на всевъзможни хранителни, битови и промишлени стоки и услуги, с което стимулират развитието на местната икономика, но и изваждат от недрата на земята огромни количества от лъскавия жълт метал, с който се хранят банките, осигурявайки по този начин икономическа и политическа стабилизация на местните правителства. Само през първата година след откриването на злато в Нов Южен Уелс през 1851-ва пристигат повече имигранти отколкото е цялото тогавашно население на континента, резултат от 70-годишна колонизация. Златните находища във Виктория довеждат още близо един милион заселници. После откриват злато в Куинсланд, а през 90-те най-после и в Западна Австралия - в Калгурли и Кулгарди (не ме питайте кое кое - непрекъснато ги бъркам), на около 350 километра на изток от скромната земеделска колония на бега на река Суон. Пърт никога повече няма да бъде фермерски град. По време на първите находки златото в Австралия буквално се търкаляло наоколо. В невиждани дотогава количества. Под формата на самородни буци с нечувани размери. 26-те най-големи къса самородно злато открити в света са от Австралия. Което съвсем не значи, че всичките стотици хиляди златотърсачи успяват да забогатеят. В интерес на истината малцина натрупват богатства. И то на страшна цена. Живеейки и работейки в нечовешки условия. Често на изпълнените  с надежди и оптимизъм новодошли копачи се налагало да вървят пеш със седмици и месеци от пристанището в Пърт до златодобивните парцели бутайки работна количка с инструментите и запасите си от храна и вода. Близо 500 километра. Без пътища. При над 40 градуса средни летни температури. Цените на елементарните битови и хранителни продукти в златотърсаческите градове били с десетки пъти по-високи от цените в Пърт. Всякакъв животински впряг, дори камилски се смятал за невероятно екстравагантно разхищение. Поради високата цена на водата. Очакваната продължителност на живота в тъй наречената "златна миля", където са концентрирани златните депозити на Калгурли и Кулгарди била  28 години. Буквално "Забогатей или умри" (всъщност оригиналното английско заглавие на филма е:"Стани богат или умри опитвайки", което ми звучи по-подходящо в случая). Алувиалното злато свършило за по-малко от десетилетие и разочарованите търсачи на богатства се разотишли, но Пърт останал. Останала и препълнената златна хазна. И златната монетосекачница също. Все още съществува и златодобивната индустрия, но в днешно време редкият метал се добива с много по-различни методи. В чудовищно огромна открита мина ежедневно се взривяват и изкопават тонове скала, която се смила, стрива и обработва с химикали. Средно от един тон златоносна руда се извличат два грама злато. И това се смята за добър добив. В малкото вътрешно дворче има парче скала с тегло от един тон. Просто за илюстрация. Обикновена една такава, червеникава. Като всичко в Австралия. Колкото и да се взирам не виждам златните песъчинки в нея. Затова пък витрините на музейните помещения са пълни само със злато. В най-различни форми и размери. Кюлчета, монети, олимпийски медали, бижута - каквото е скимнало на банките и частните притежатели да поискат. Също и с разни уж интересни факти: че Индия и САЩ са най-големите консуматори на злато(ползват го за бижута), че всичкото добито злато в света е само 150 хиляди тона и осемнайсет от тях са безвъзвратно загубени, предимно чрез изхвърлянето на отпадъци като електронни платки, например.(Представям си сега как иманярите хукват да мародерстват с металотърсачи по бунищата.) На мен не ми е интересно нещо. На специален кантар под стълбището мога да измеря теглото си в злато и това вероятно е единственият случай, когато съм доволна от излишните си килограми. Струвам към два и половина милиона австралийски долара. Още се надувам самодоволно и си придавам важност, когато попадам в леярната. Тук вече е интересно. В средата гори пещ. Затворена. Огнеупорната керамиа свети от високата температура и огънят бучи мощно, но невидимо. Няма климатици. В помещението е горещо. За удобството на туристите има дървени пейки. Нашияд гид зарязва историческите справки и изреждането на носителите на златни медали от олимпиадата в Сидни, препасва сияеща сребърна престилка - от кевлар, нахлузва дълги до раменете ръкавици от същия станиолово-лъскав материал, нахлузва сребърен шлем и се качва в космическия кораб. Не, бе. Вдига забралото на шлема и издокаран така като космонавт-оксиженист от марсианска мисия се впуска в подробности, касаещи леенето на злато. 1350 градуса. При стайна температура се втвърдява за 60 секунди. В миналото, когато и шестте пещи работели непрекъснато температура в леярната била 75 градуса. Златолеярите се дехидратирали толкова бързо, че не можели да работят повече от една смяна на ден. Смяната била 60 минути. Всичкото останало време прекарвали в бирарията от другата страна на улицата да наваксват с течностите. По лекарско предписание. Докато си декламира думичките звездният пътешественик изгася осветлението (за по-голям драматичен ефект предполагам, не вярвам да е за пестене на електроенергия), отваря тържествено пещта и с дълги чугунени щипки изважда неголяма керамична купа. Светеща. Обгърната в енергийно сияние. Нагорещена до бяло. Сега, предполагам, че ако сте леяр по професия и всеки ден ви се налага да надничате в пещи и да гледате втечнени метали гледката на светещата от свръх-излишна енергия керамика и пличкащият се в нея огнен метал няма да ви направят особено впечатление. Сред туристите в залата, обаче, леярите явно са малцинство. Публиката въздъхва шумно в захлас:"О-о-о!" Трябва да си призная, че гледката и на мен ми действа хипнотизиращо. Спомня ми как едно време топяхме олово от акумулатори и правехме тежести за чепарета. Хем при много по-ниски температури, в консервена кутия и на светло. Но пак имаше вълшебство в мазния блясък на течния метал, в бързото му застиване в хартиените фунийки (служеха за калъпи. После с тънък пирон и камък им пробивахме дупка в тънкия край), нещо божествено в акта на формиране - да придадеш форма и смисъл на свободната безметежна безформена течност, да превърнеш ненужните натрошени акумулаторни решетки в дузина лъскави конусчета с функция и предназначение. Не случайно има купища суеверия свързани с леенето на куршум - застиването на метала е магия. Никаква наука и факти не могат да ограбят романтиката на мига, на онази част от секундата в която течното става твърдо, неопределеното добива форма и смисъл. Неволно се навеждам напред - да съм по-близо до златната магия. Да не изпусна нещо от зрелището. Сякаш илюзионист прави фокуси и аз се опитвам да ги разгадая. През това време нашият сребърен рицар е отброил до 60 и обръща с ловко движение калъпа върху дървен плот. Нищо не се разлива, не пльоква и нито капка не пръсва и не се разпилява. На масата издрънчава с подобаващ тежък звук масивно златно кюлче. Публиката най-после си поема дъх. С известно разочарование примесено с възхищение - какъвто и да е номерът на този млад сияещ фокусник ние не можахме да го разкрием. Допреди секунди течното злато се люлееше още в огнената си чаша, а сега е твърда златна буца. Неподвижна. Горещичка вероятно. Но твърда и окончателна. Облечената в кевлар ръкавица я вдига високо и я предлага като награда на всеки, който пожелае да я отнесе вкъщи с голи ръце. Желаещи няма. Светлините се включват отново, златото се връща в пещта, кевлареното облекло е свалено и тумбичката туристи се разпилява да зяпа витрините. След сумрачната вътрешност на монетарницата слънцето на Пърт е ослепяващо. А, слънцето! Най-после да видя града в пълния му блясък - сияещ, бляскав, залян от светлина. Летен. И празничен. Надявам слънчевите очила и се отправям към реката, за да хвана

ферибота до Фримантъл

[singlepic id=11032 w=700 h=525 float=center]   Докато се отдалечаваме от Пърт и аз се опитвам неуспешно да хвана цялото сити в кадър - хем на височина, хем на ширина, си мисля колко много му подхожда емблемата с черния лебед. Уж като другите австралийски столици, ама не съвсем. Далечен и изолиран, загърбил светското шушукане на другите градове - скупчени в клюкарска близост по източния бряг. Уж жителите му са си все същите австралийци, ама не съвсем. Няма я аристократичната изисканост на Мелбърн и Аделаида, деловата припряност на Сидни, хлапашката преднамерена небрежност на Бризбън. Усеща се Още пътеписи от близки места:

Сборниците с разкази за вещера от Ривия спечелиха сърцата както на прохождащи в жанра тийнове, така и на елитарни сноби, отдавна незатрогващи се от истории за елфи и магьосници. При това напълно заслужено – двете томчета се четяха буквално за една вечер, съдържаха в себе си стабилна доза екшън, а протагонистът в лицето на вещерa Гералт бе един от най-готините герои, срещащи се във фентъзито въобще. И всичко това, написано със стил и интелигентност. Фен базата в родината ни нарастна значително и разбираемо ИнфоДар решиха да издадат и поредицата романи, следващи след разказите. Очакванията бяха големи, а доколко те бяха оправдани, ще разберете по-долу.

От най-обикновена практичност не обичам дългите поредици. При масата такива сюжетът се разводнява, действието се забавя, започва едно разтягане на локуми… Има го и моментът, че за завършека на дадена вселена, състояща се от повече от здравословния брой книги, понякога се чакат десетки години. Разбира се, съществуват и изключения. Но откакто прочетох "Песен за огън и лед", незавършена поредица не започвам. Ето защо подхванах романите за Вещера чак преди няколко седмици, когато ИнфоДар изкараха и последното томче от сагата. Както може да се досетите, след надъхвацията от първите две книжки, започнах да чета със стабилна доза ентусиазъм.

Отварям първата страница и започвам да потривам ръчички, представяйки си как пиша ревю и защитавам реномето си на „liker” в сайта, давайки на поредицата максимална оценка. Чета книга след книга. Стигам до кулминацията. Финалът. Затварям последната страница на последния том… [съспенс]…повдигам глава с тъпа физиономия и си мисля „Ама, копеле, това не е точно каквото очаквах”.

Действието в романите е пряко продължение на разказите, свързани с предопределенито на вещера от Ривия. Няколко години след като Гералт отвежда Цири със себе си, момичето живее щастливо в крепостта Каер Морхен – седалището на вещерите. Тук тя расте защитена и щастлива, обучавайки се в тайните на вещерството. Оказва се обаче, че Цири е нещо много повече от самотно сираче, предопределено на мутирал воин. Междувременно по света цари хаос. Нова война между кралствата и империята на Нилфгард е въпрос на време. Елфите започват системни атаки над хората. А елфическа пророчица предсказва апокалипсис, който може да бъде спрян единствено от Бялата кралица. Пророчество, в което Цири ще изиграе по-голяма от здравословното роля...

В първите два тома с разкази станахме свидели на един мрачен, но все пак доста приказен свят. Приказното в романите намаля за сметка  мрака. Тук Сапковски пресъздава доста убедително един брутален средновековен свят, където жестоките убийства, изтезания, разврат и поквара са просто част от ежедневието. Свят, обгърнат от пламъците на войната, погледната от възможно най-тъмните й страни. Започват дворцови интриги и надцаквания. Магьосниците също не остават по-назад в опитите си да задържат последния коз. Междувременно един вещер и неговата банда се превръщат в трън в очите на властващите. И всеки се бори, за да докопа в ръцете си едно – Лъвчето на Цинтра, малката принцеса Цири.

Историята е типично издържана във фентъзи маниерите и въпреки това успява да задържи интереса и да не бъде прекалено клиширана. Изпълнена е много действие, екшън и е в добре изпипания приключенски стил, където героите трябва да достигнат от точка A до точка B, докато междувременно преодолеят n брой препятствия. Сюжетът, разгърнат в петте тома, е като живот на роза – започва да цъфти постепенно, бавно, протяжно, но сигурно, за да разтвори цвета си и покаже пълната си красота. Но колкото и красива да е една роза, идва моментът, в който увяхва и доскоро гордо изправените листенца закапват едно по едно. Именно и това се случва и с "Вещерът". Първият том е по-малко обагрен с действия, не се случва почти нищо, но въпреки това е интересен и си личи, че е предговор на нещо мащабно. Във втората книга поредицата набира сила, за да се развихри и покаже цялата си епичност във великолепната трета част. За съжаление оттам насетне нещата не тръгват в правилната посока.

А причините, поради които Сапковски се дъни, не са една или две. Като за начало, абсолютно цялото действие в романите се върти около малката Цири, която се оказва съществена част от пъкления план на всеки. А това изглежда меко казано неубедително. Нужно е да се спомене, че тук Гералт вече не е главно действащо лице, а просто едно от многото. Точно така, сюжетните линии, в които присъства вещерът, са може би 1/3-та от цялата поредица. Полският автор решава, че един протагонист не му стига, и взема, че вкарва няколко други, както и два пъти по толкова второстепенни. И после още малко второстепенни. И още малко…и така до последната книга. За съжаление в един миг все повече действащи лица и истории стават напълно ненужни, а все повече от страниците – абсолютен пълнеж. На всичкото отгоре Сапковски явно не умее да преплита правилно сюжетните нишки, защото в един момент настъпва хаос и хаотично превключване от герой на герой. През почти цялото време Гералт се лута в безсмислено пътуване без някаква адекватна и реално постижима цел, докато в последната част ставаме свидели на около 50 страници буквално застой на нашия любимец. Междувременно някъде другаде царе и магьосници плетат своите интриги, а Цири, която всички така желаят, си прави каквото пожелае под носа на големите играчи. Тогава при големите играчи, за да не останат и по-назад, се повяват и нашите любимки – магьосничките, коя от коя по-голяма коза. Не знам дали Сапковски има извратено чувство за хумор или неразбирането на женската психика му е вродено, ама толкова неубедителни и дразнещи представителки на нежния пол, като в романите му, е просто не’ма. Завършека няма да коментирам, защото е доста субективно, но на мен лично не ми допадна.

Неслучайно започнах с негативните страни на книгите. Въпреки не особено позитивното написано досега, поредицата има и своите плюсове. Гералт си остава все същия пич, чиято куулнес се стели на талази. И макар да не е най-централният герой, количеството действие с него е достатъчно, за да доразвие образа му и да ни се покаже пълния му блясък и характер. Типично за Сапковски, романите са изпълнени с действия, поглъщат вниманието, разтоварват и се четат леко. Атмосферата е мрачно средновековна, точно каквато и подхожда за едно добро фентъзи. Поредицата придобива дълбочина и мащабност. Изпълнена е с интересни обрати, дворцови интриги и множество герои, сред които има и попадения. Сетингът вече е перфектно развит. Читателят се запознава с мрачно-приказния свят на Сапковски отблизо. Сблъскваме се с бита, историята, географията, митологията, преданията и всички онези неща, характерни за мащабните фентъзи светове и добре познати ни от други поредици.

Въпреки че историята и сетингът се движат по добре изпипаните маниери на класическото фентъзи, полският творец влага много и от себе си, превръщайки книгите си в оригинално и различаващо се от втръсналите ни до болка стереотипи четиво. Все още присъства онова ненатрапчиво и умерено чувство за хумор, което ни показва, че авторът не се е взел по-насериозно от необходимото. Както споменах, романите не са лишени и от достойнства. Така че, ако сте готови да преглътнете факта, че книгите са далеч от перфектното, чете ви се леко, разтоварващо, нелигаво фентъзи и сте готови да преглътне ебати и грозното оформление (най-вече безумния розов* последен том), "Вещерът" е перфектната поредица за вас.

В заключение ще кажа, че за мен романите за Вещера бяха леко разочарование. Авторът пада с едно ниво по-надолу от първите си два сборника с разкази. При все това обаче поредицата си остава едно от най-добрите неща, които може да намерите на щанда с фантастична литература. И макар книгите да страдат от някои проблеми, "Вещерът" е правилното непретенциозно и интелигентно написано фентъзи.

Оценка:   ако сте подходили с големи очаквания след разказите  - 7/10
aко сте подходили с правилната нагласа – 8/10

* не, сериозно – розов е. Не мога да ви опиша какво изпитах при вида му, то не бяха псувни, то не бяха проклятия по майчината линия на дизайнера. За да го прочета, трябваше да увия томччето във вестникарска хартия, а сега ме е срам да си го сложа в колекцията. От дългогодишния си опит в колекциониране на книги не мисля, че съм срещал по-грозна корица. Честно. И все още си спомням как в коментарите на ИнфоДар, някъде в началото на поредицата, Моридин беше избъзикал издателството, че ако продължават тенденцията с цветовете, последният том ще бъде в гейско розово. И за Бога, те наистина го сториха! Адмирации, ИнфоДар, наистина знаете що е това сарказъм и ирония.

Прочетете и ревюто на Мила Ташева за мегапоредицата "Вещерът" на Анджей Сапковски.

 

За нас майките. За нашите малки пораснали деца, които тръгват на училище. Едва ли бих могла по-хубаво да опиша  цялото това вълнение от Мила (Солунска 16).

Днес е специален ден, детето ми. От утре ти ще си ученик. И днес ми се иска да ти кажа всичко важно за идващото. Защото то ще е доста различно от познатото. Днес ми се искаше да изживееш къс от детството си, който да запомниш с най-хубавото от него. Обиколихме всички весели паркове, пекохме пица, ядохме малинки с ръце, тичахме с кучето в двора, правихме се на водолази в банята, обадихме се на приятели и те научих дори да браузваш в youtube. Искаше ми се да подготвя нещата за утрешния ден, така че да го запазиш като най-скъп спомен. Едва ли ще успея. Майките май никога не успяват с намисленото. То е щото мислят прекалено. Само да напиша това и отивам да надувам балони в стаята ти. Може да няма начин да се справя с всичко, но няма кой да ме спре да опитам.

Днес опитах да съчиня различен ден за теб. Купих ти играчка без да преговаряш с мен за нея. Цял живот ще се бориш с безсмислени доводи и хора без причини, за да получиш желаното. Скарах се с едни непознати в парка, за да ти покажа нещо, но така и не разбрах какво. Опитах да ти разкажа за грешките, но накрая ти се разплака. Та май се провалих. Утре е първият ти учебен ден, а аз тайно се надявам да мина с теб, без да ме скъсат…. прочети цялата статия

С тънка ризница от прах
цяло лято сладко спах,
но затуй във този час
по е весел моят глас,
по е жив във този миг
топчестият ми език:
"Звън-звън-звън, звън-звън-звън
сбраха ли се всички вън?
Ей по ведрий небосклон
Слънчо гони своя кон
и над будните гори
пръска злато и искри.
Слънчо бърза за далеч -
бре, бре, пладне стана веч!
Бързо, бързо, хей деца,
с бодри, весели сърца,
хващайте се две по две
в живи, стройни редове
и към стаите напред
с нови сили, с нов късмет!

                                                       Асен Разцветников