Петър Петров, водач на листата за общински съветници от ДРОМ, който за балотажа обяви подкрепа за кандидата за кмет Пенка Пенкова, бе зверски пребит от шестима маскирани с бухалки в центъра на Лом вечерта на 28 октомври. Знае се номера на автомобила на извършителите, но полицията още не ги е установила. Тежко пострадалият е заявил пред органите на реда, че към 19 часа е получил обаждане по телефона от Антон Христов – застъпник на ГЕРБ и шеф във фирмата „Кристал корпорейшън”, за среща пред централната гара в града. В момента, в който Петров спира пред гарата от паркирани наблизо три автомобила излизат шестима маскирани с бухалки, които го пребиват и трошат стъклата и на автомобила му. Пострадалият е съобщил на полицаите номера на единия от автомобилите – бял „Фолксваген Голф” с номер 17 39.

Нов патент от Apple показва, че компанията търси начини на внедри повече жестове в iPad и други устройства, подобаващи на използваните от Том Крус в „Специален доклад“. Патентът покрива лента с инструменти за редактиране на видео за iPad, която се контролира с жестове. Той предполага напълно нов подход към контролирането и манипулирането на мултимедийни файлове с помощта на жестове, наподобяващи всичко от форми до символи и букви и даже модели, генерирани от потребителя. Една от илюстрациите в патента показва меню с избрани жестове за действия като селектиране, посочване, разпознаване на лица и създаване на асоциации между обекти. Патентът споменава главна таблица с жестове, която не е включена в документацията, но също така изглежда, че потребителите ще могат да създават собствени жестове, което ще позволи много широко ползване. Патентът се фокусира върху правенето на жестове с пръсти върху мултитъч дисплей, но също така споменава и 3-D жестове, които ще се прилагат с помощта на предната камера на устройството. Това може да донесе технология наподобяваща Microsoft Kinect за ползване от iOS устройствата. Всъщност по-ранен патент на Apple се отнася по-подробно към 3-D жестовете. Предполагаемата идея зад този патент е да свърже мултитъч и 3-D жестовете за по-лесно създаване на триизмерни обекти и модели в приложения, използвани за дизайн, например в архитектурата. Каквото и да са намислили от Apple, явно са се концентрирали върху iPad. Патентът за работната лента за видео редактиране включва също и раздел за прехвърляне на видео от iPhone към iPad, и намеква за липсата на процесорна мощ на iPhone, за да може напълно да се възползва от предложените функции.

Все по-тъжна става картинката в българския железопътен транспорт. Днешните властимащи са решили този път да му видят сметката окончателно… На тази снимка е показан бърз влак 4612 – София – Русе, заминаващ в 15:45 в ден петък… Влакът е само с 4 вагона – 3 второкласни и 1 първокласен – това трябва да побере решите [...]

Все по-тъжна става картинката в българския железопътен транспорт. Днешните властимащи са решили този път да му видят сметката окончателно… На тази снимка е показан бърз влак 4612 – София – Русе, заминаващ в 15:45 в ден петък… Влакът е само с 4 вагона – 3 второкласни и 1 първокласен – това трябва да побере решите [...]

Отиди, заради рекордния брой бюлетини обявени за недействителни - 700 000!!!

Мъж пита свой приятел: - Какъв подарък взе на твоята за Свети Валентин? - Нищо. Аз на моята й взимам за Хелоуин. Усмихни се, България, светли празници те чакат - първо вторият тур на изборите, а после Хелоуин. Хубаво внимавай и на двата празника и гледай да надхитриш дявола. Защото иначе те чака съдбата на Тиквения Джак. Той бил ирландски пияница, който успял три пъти да надхитри дявола. След последната им уговорка да живее спокоен живот още десет години Джак внезапно починал. Тъй като бил грешник, не можел да отиде в рая, а заради сделката си с дявола не можел да отиде и в ада. На прага дяволът му дал въглен от ада, който Джак поставил в издълбана тиква, след това тръгнал да скита по света в очакване на Страшния съд. Прокълнатата душа на Джак Фенера и досега броди по земята, очаквайки Страшния съд.

Помните ли началото на деветдесетте? Ако сте старец – помните ги като времето на своята късна зрялост. И за вас това са тежки години на оцеляване и борба за насъщния. Но ако сега сте на моята възраст – към четиридесет - помните деветдесетте като времето на вашата най-цъфтяща младост. И така се вълнувате, когато си спомните за тях, че започвате да подръпвате стоящия до вас човек за ревера на сакото, да го потупвате по рамото и да му повтаряте, ахкайки и въздишайки: Помниш ли? А? Помниш ли... как тичахме оная нощ, пияни и целите мокри, а на сутринта... Така де – искам да кажа, че времето е такова, каквото го помним. А спомените ни зависят най-вече от сегашното ни състояние. Щастливият човек някак си открива, че чудно – но има предимно хубави спомени. А този, който е отчаян – трудно намира спасение и в спомените си. Паметта се оцветява от настоящето. Ту в топли, ту в студени цветове. Но - да говоря за деветдесетте. Тогава, ако помните, в България се изсипаха хиляди чужденци от...

Специалисти от фирмите, занимаващи се с мрежова сигурност ESET и Sophos са разкрили нов троянски кон, предназначен за Mac OS X, който е модифицирана версия на стар вирус за безплатната операционна система Linux, информира Tech Spot. Изобретателни хакери са портнали вируса и са пригодили кода му във вид, който е подходящ за вършене на поразии в системите, които зависят от епълската Mac OS X. Целта на това действие е осигуряването на повече зомбирани компютри, които да дадат мощност на различните ботнет мрежи, които върлуват в мрежата и се ползват за пращане на спам, DDoS атаки и други престъпни дейности. Името на хибридния троянец е Tsunami и като основа за създаването му е послужил старият Kaiten, който е добре познат сред потребителите на различните Linux дистрибуции. И двата троянски коня действат по напълно сходен начин. Към момента има спекулации, че Tsunami ще се ползва основно за DDoS атаки, които имат за цел да извадят от строя отделни сайтове, но на този етап това не е установено категорично от антивирусните експерти. При DDoS атаките срещу жертвата се изпращат огромен брой заявки, които претоварват сървъра и блокират работата му за известно време. Когато атаката намалее атакуваната машина възобновява работата си и сайтовете в нея се връщат на линия. Заразените с Tsunami машини, базирани на Mac OS X, се свързват незабелязано с определен IRC канал и остават в очакване на команди от оператора. Хакерите, които контролират вируса могат да качват файлове на зомбираните машини, да ги заразяват с допълнителни зловредни програми или да крадат информация от тях.

Редмъндският гигант Microsoft сключи споразумение с чех, заподозрян в участие в ботнет мрежата Kelihos, която беше разбита през септември и стана поредният трофей във витрината на компанията. Спамерската мрежа оперираше с помощта на 41 хиляди машини и притежаваше капацитет за изпращане на 3.8 милиарда спамерски съобщения на ден. Ботнетът не е с размерите на Rustock или Waledac, други мрежи разбити от Microsoft в миналото, но важното в случая е, че беше идентифициран човек, който е участвал в спамерския конгломерат, информира Tech Spot. Доминик Александър Пиати от Чехия беше сочен като главен заподозрян, който трябва да понесе отговорност за престъпленията, вършени с помощта на Kelihos. Разследване установило, че Пиати и още 22 неидентифицирани спамери използвали безплатните домейн услуги на dotFree Group, за да оперират с ботнет мрежата. Тя се управлявала с поддомейни към адреса .cz.cc. От Microsoft не са успели да намерят достатъчно доказателства, които показват по категоричен начин, че Доминик Пиати е замесен в спамерската мрежа и обвиненията срещу него и бизнеса му с домейни са били свалени. „След преустановяването на работата на Kelihos комуникирахме активно с господин Пиати и dotFree Group. След като прегледахме доказателства, които ни бяха предоставени доброволно от тях, стигнахме до извода, че те не са замесени в контрола над субдомейните, с които е хоствана ботнет мрежата.”, е заявил адвокатът на Microsoft. Редмъндската компания е сключила сделка с Пиати и като част от нея той се задължава да изтрие и блокира поддомейните, с които е управлявана мрежата Kelihos и които са ползвани за други незаконни цели.

Лидерите на двете конкуриращи се на балотажа на президентските и местните избори партии се боксираха с целувки задочно и паралелно по време в две конкурентни телевизии. Направо беше трудно да повярва човек, че не са уговорили формата на боя: и Бойко Борисов, и Сергей Станишев си разменяха крошета по темата за това кой, кого, кога [...]

Няколко месеца трябваха на ръководството на АЕЦ „Козлодуй”, за да се реши да уволни още един специалист с разбунтувала се съвест, който е дръзнал да повярва в справедливостта на аргументите на ядрения физик Георги Котев за подмененото гориво. Официалният мотив за уволнението на химика Красимир Филипов е изнасяне на класифицирана информация, макар да става дума [...]

Сега ще започнат да повтарят, че той бил прославил България. Това е толкова тъпо, че се чудя откъде да започна. Първо, всички сме равни пред закона и следователно един медалист не може да е по-ценен от останалите граждани. В конституцията нищо не е казано за медалистите, нали? Припомнете си Ставийски! Трябваше ли медалистът кънкьор да се радва на особено отношение, защото е прославил България? Второ, не е ясно с какво Боевски е прославил страната ни, след като няколко пъти е свързвал нейното име с допинга и измамата. След неговите изпълнения фактът, че имаме толкова медали в щангите, навежда чужденците на мисълта, че отдавна наблягаме на химията. Но главното е, че славата на една държава не идва от медалите. Важното е дали хората с български паспорти крадат из Западна Европа, дали сме преборили корупцията и дали ни работи правосъдието. Това вълнува хората по света. За това си мислят, като споменат България. А кой какви олимпиади бил спечелил са незначителни подробности. Ако...

Изобщо, изобщо не сме съгласни, почитаеми, с това, което се случва в европейското семейство напоследък. Уж трябваха сериозни решения, уж положението беше драматично - срещи на върха през три дена - а накрая какво? Опрощават дълговете на разни страни, които се държат абсолютно безотговорно и харчат ли, харчат, а ние, горките, непрекъснато стягаме коланите и стискаме, и сме за пример на целия цивилизован свят, а накрая за нас - никакви пари, а само потупване по рамото. Сами да се оправяме с една дума. Това не е всичко. Като благодарност и признание от страна на ЕС за високите резултати продължават да ни спъват за Шенген, уважаеми. Къде има такова нахалство? И препоръка им се даде да спрат да прахосват, лично от нашия премиер, и да си намалят пенсиите, обаче те - вместо да си вземат бележка и да се засрамят, ни правят спънки. Къде има по-демократична и финансово стабилна страна в момента из целия Евросъюз. Никъде няма такава. Докато продължават с безобразното си отношение към нас...

Днес е ден за празник за всички, които не могат да си представят деня без интернет. Глобалната мрежа навършва цели 42 години. Точно в 22:30 ч. на 29 октомври 1969 г. е изпратено първото съобщение по мрежата. Връзката се осъществява между два компютъра на разстояние 400 мили от инженери от Калифорнийския университет и от Станфордския изследователски институт. Проектът за свързване на двете системи е наречен ARPAnet, съобщава btv.bg. Не малка символика се крие и в думата, която (почти) успяват да си предадат – log win. Връзката обаче се срива и така по мрежата "минават” само l и o. 42 години по-късно... Интернетът е основно човешко право. ООН заяви в свой доклад през юни, че мрежата е важно средство за свободното изразяване на мнение и не е допустимо принудително да се отнема достъпът до нея.

Специалистите културолози казват, че има над 300 дефиниции за това какво е култура. Една от любимите ми е тази, че култура е задоволяването на вторичните, сиреч надбиологични потребности. Културата е важен антропологичен белег, който наред със символното изразяване и общуване ни прави именно човеци и ни отличава от животните. Културата е също така памет, но и умението да забравяме. Защо си припомням това днес, 29 октомври 2011 година, 21-ви век, България, член на Европейски съюз, страна с над 1300-годишна история?! Защото никога досега не съм усещала с такава безнадеждна трагичност и песимизъм загубата на каквито и да е основания, че Тя все още съществува за мнозинството по тези географски ширини. Културата не е приоритет на нито едно правителство, откакто имам право да гласувам (имам това право вече 18 години). Културата не е приоритет на нито една медия освен на вестник "Култура", който се чете от една рота хора, обикновено самите автори и техните семейства. Културата не...

Нормално е, че последните седмици вниманието на цялото ни общество, на управляващи и опозиция беше насочено към току-що отминалите президентски и местни избори. Разбираемо е, че събитията зад граница, които ни вълнуваха напоследък, бяха свързани предимно с финансовата криза в ЕС, протестите на младите хора по цял свят срещу засилващата се икономическа несигурност, както и с лавината от събития в арабските страни. Лавина, започнала от Тунис, минала през Египет, Либия и заплашваща да залее и промени и Сирия. Смъртта на Кадафи, макар и извършена по нехуманен начин, задържа все още погледа ни върху водещите страници и екрани на печатните и електронните медии. Ние не му симпатизираме, но сме убедени,че предстоят трудни времена за либийския народ, непредсказуеми проблеми за новите управници на тази страна, както и тревоги за великите сили, активни участници в операцията в Либия. Защото редица изказвания и действия на лица от ПНС са доста по-радикални от очакваното и дори заплашват с...

Съединените щати планират да открият посолство на Иран за първи път от 1980 година. Дипломатическото представителство няма да бъде реално, а ще действа само в рамките на световната информационна мрежа, информира Mashable. Хилъри Клинтън е заявила, че виртуалното посолство ще започне работа до края на тази година и целта му ще бъде да предостави на иранските граждани информация за визовия режим и програмите за студентски обмен. „На първо място, ние искаме да установим по-добри взаимоотношения с иранския народ”, е заявила Клинтън пред персийската версия на BBC. Тя е критикувала и цензурата върху информацията в интернет, която се упражнява от иранската държава. Съединените щати прекратиха дипломатическите си отношения с Иран след заложническата криза преди 30 години. Тогава 52 американци бяха взети за заложници и останаха затворени в продължение на 444 дни. Оттогава в Техеран няма американско посолство. Същевременно беше прекратена работата и на иранското посолство във Вашингтон. Сега американците искат да подобрят реномето си пред иранския народ, като се дистанцират от управниците на страната. Това вече е напълно възможно благодарение на широкото разпространение на интернет връзките. Отношенията между Иран и САЩ в момента са доста обтегнати. В основата на проблемите са явления като иранската ядрена програма, агресивното поведение към съседни държави и подозренията, че иранци са поръчали убийството на посланика на Саудитска Арабия в САЩ.

Отбележете датата осми ноември в календара си, защото тогава огромен астероид ще прелети на изключително близко разстояние от нашата планета. Особеното в случая е не само това, че космическата скала почти ще забърше земната атмосфера, но и фактът, че астероидът може да ни застраши отново в близко бъдеще, информира Space.com. Опасният космически обект се казва 2005 YU55 и е широк около 400 метра. Размерите му са колкото на четири футболни игрища. Астероидът би трябвало да прелети между Земята и Луната, а това вече трябва да ви говори ясно, че сме се разминали на косъм. 2005 YU55 е познат на астрономите от няколко години насам и поради размерите и близостта му е определен като „потенциално опасен обект”. Прелитането му трябва да изиграе ролята на предупредителен звънец за земната цивилизация, която дължи добруването си на голяма доза късмет. Смята се, че динозаврите са изчезнали заради удар на огромен астероид в Земята и няма реални пречки това да не се случи отново, като този път в опасност ще бъдат хората, които са текущите господари на планетата. Прелитането на 2005 YU55 ще бъде безпрецедентно и в друго отношение. Това е най-големият астероид, който минава толкова близо до Земята от началото на астрономическите наблюдения. За първи път от 1976 година насам учените знаят толкова рано, че подобен обект ще прелети близо до Земята. Следващото прелитане на огромен астероид се очаква през 2028 година, твърдят специалистите на NASA. Учени по целия свят планират да извършат множество наблюдения над обекта, който ще предостави удобна възможност за това, поради безпрецедентната си близост с планетата.

Смартфонът на Samsung надмина по продажби този на Apple, сочат данни от последното тримесечие, предоставени от фирмата за проучвания Strategy Analytics. В цифри нещата изглеждат по следния начин: Samsung държи 23,8 % от пазарния дял, докато на Apple се полагат 14,6 %. На трето място е Nokia с 14,4 %. От Samsung са продали 27,8 милиона смартфона като за същия период миналата година цифрата е била 20,3 милиона. Продажбите на Apple възлизат на 17,1 милиона единици. Трябва да се отбележи фактът, че въпреки жестоката конкуренция на Samsung Galaxy S2, много потребители и оператори изчакаха излизането на iPhone 4S през четвъртото тримесечие на т.г. Това се случи на 14 октомври като от компанията производител съобщиха, че само за първите три дни след пускането си на пазара, новият им продукт е реализирал 4 милиона продажби. От Strategy Analytics докладват и 44 % годишно увеличение на доставките на смартфони в световен мащаб. Според въпросната компания, цитирана от InfoWorld, възходът на Samsung се дължи на смесицата от изискан хардуерен дизайн, използването на популярните Android услуги и обширната световна дистрибуция. За сравнение ще посочим данните за третото тримесечие на миналата година, когато разпределението на пазарния дял е било следното: Samsung – 9,3 %, Apple – 17,4 %, Nokia – 32,7%. Загубите на последния производител се обясняват със силната конкуренция на Apple и на телефоните, използващи Android (Nokia премина на операционна система Windows Phone). Според компанията IDC, цитирана от InfoWorld, състоянието на Nokia може да се подобри след представянето на новото й устройство – Lumnia, като това трябва да се случи на пазари, където марката все още заема силни позиции и в области, на които дължи загубите си през последните две години.

Хакери от специално подразделение на китайската армия са заподозрени в това, че са се намесили в комуникацията с два американски сателита. Орбиталните устройства на САЩ са били предназначени за следене на климата и заснемане на земната повърхност. Неправомерните прониквания в системите на сателитите са четири на брой и са осъществени през 2007 и 2008 година, информира Tech Spot. Информацията за инцидентите е разкрита от доклад на комисия от американския Конгрес, който ще бъде пуснат за публично разглеждане през следващия месец. „Подобна намеса поражда множество потенциални опасности, особено ако на прицел са сателити, които изпълняват жизненоважни функции. Достъпът до системите за контрол над сателитите позволява на хакерите да повредят или унищожат напълно устройствата. Атакуващите биха могли да се намесят в комуникациите на сателитите и да променят информационния поток.”, се казва в доклада на комисията. Сателитът Landsat-7, който е предназначен за наблюдения на земната повърхност се управлява от NASA. Комуникационната машина е регистрирала неправомерна намеса в системите си през октомври 2007 година. Намесата е продължила 12 минути. Същото нещо се е повторило и през лятото на следващата година. Другата жертва на хакери е метеорологичният сателит Terra-AM-1, който бил атакуван за две минути през юни 2008 година. Втората атака към него дошла няколко месеца по-късно, през октомври. Хакерите получили достъп до сателитите чрез сателитната станция Svalbard, която се намира в Норвегия. Към Китай не са отправени директни обвинения, но комунистическата страна е главен заподозрян.

Ами какво да ви кажа – оказах се прав. Четенето ми мина фантастично. Още на тръгване към бара знаех, че ще стане така и чак се забавлявах с обичайното леко притеснение, което неизменно ме обхваща преди всяко литературно четене. Любезните домакини се бяха подготвили чудесно, беше фрашкано с непознати, само две възрастни дами бяха притеснени от българския език, за което им се извиних. След четенето стана разговор без почти нито един тъп въпрос. Прибрах се вкъщи, сипах си ледена водка, жена ми приготви изящен малък сандвич с крекер, сирене и картофено кюфте. Не ме спохождаха мисли за идиотския свят навън. Знаех, че утре няма да бъде така, но сега – бе. Животът ни е луда работа. В България животът направи така, че издигна опитния над мъдреца. Радвам се, че понякога се оказвам прав и нещата се подреждат. А трябва да знаете, че в този свят, където щом трябва повече да знаеш от това, което можеш да докоснеш с ръка, където и да се намираш, винаги ще си несигурен... Само понякога не е...

Социалната мрежа Google+ представи набор от онлайн инструменти под името Creative Kit, с който „потребителите могат да редактират качените на сайта снимки”, казват от компанията. Вграденият в социалната мрежа фоторедактор включва най-популярните функции на обичайния софтуер за преглеждане и редактиране на изображения. Google+ потребителите могат да изрязват снимки и да променят размера им, да регулират яркостта и контраста, да прилагат различни цветови схеми. Можете също така да сложите текст към снимката в избрания шрифт от списъка. В допълнение, потребителите могат да прилагат различни ефекти към избраните фотографии или да редактират само отделен техен фрагмент, например, да придадете слънчев загар на кожата или да премахнете сенките под очите. Google+ е направил в Creative Kit и специална серия от фото-ефекти за предстоящия празник на Halloween. Сред тях - ефекта на "вампирски" очи, тематични рисунки за фон, виртуални костюми и маски, както и задължителното за този празник - издълбани тикви, които могат да бъдат поставени навсякъде върху снимката. Компанията отбелязва, че Creative Kit до няколко дни ще бъде на разположение на всички потребители на Google+. А те никак не са малко! В началото на октомври бе съобщено, че броят им е превишил 40 милиона.

Бойко е най-добрата възможна комбинация между Марлон Брандо, Тодор Живков и Овчарчето Калитко. Чиракувал при най-добрите, той събира магическата комбинация от властност, наивност и чувство за хумор. Безкрайните му лъжи и импровизации ще останат в историята. За мен би могъл да бъде нещо като цар, с надпартиен пожизнен пост и да следи Дянковците и Плевнелиевците дали я карат по правия път.

По принцип при демокрацията министрите са слуги на народа, а в момента народът е заложник на министрите. За това май се завръщаме към устоите на монархията и може би там ни е една идея по-уютно.

Изминаха 2.5 години от възцаряването на ГЕРБ, сбит анализ на плюсовете и минусите на това управление:

Провалите:

- Заводът за Боклука: 6 години откакто Софиянски само си подаде оставката (заради кризата с боклука), тепърва уж има проект и уж започват да го строят. Дано да я докарат до някъде. От цялата работа намазаха балите, които си попътуваха нагоре-надолу из страната. Опознай Родината, за да я обикнеш

- Управлението на София: Бойко като беше кмет, през ден арестуваше по един крадлив общинар, после при Фандъковата всичко утихна. Откриха 5 градини, а трябват 50. Моето дете не се класира, а не е като да не плащам една торба данъци. Например наредбата за външната реклама вече 2 години боксува, там има доста интереси и в крайна сметка всички билбордове и големи реклами в София са незаконни или се ползват полу-законно

- Реформите: просто липсват. Болници, училища, държавен апарат, всичко си е по старому, раните не се пипат, който стачкува му се хвърлят още пари и я караме точно така, както я карахме при зрелия социализъм. БАН с много зор си преименуваха длъжностите, а БДЖ продължава да тегли кредити и да налива пара в пясъка. Кремиковци, с Божията помощ си фалира сам. Знам, че ще боли, но туморите в системата трябва да бъдат оперирани, иначе умираме заедно.

- МВР: най-личното на премиера министерство се управлява най-небрежно. Милиард и нещо бюджет, 100 милиона на година за подслушване, от което няма нито един осъден, освен може би лекарите в Горнооряховската болница, които утрепаха една родилка. За кокошка няма прошка, за милиони няма закони. Приоритетите на МВР са тотално сбъркани, назначават се 50 000 чиновника и интриганта, а не достига щат за полицаи на улицата, няма кой да върши реалната работа или не е екипиран достойно за службата си.

- АЕЦ Белене: май играят интереси на ниво много над ГЕРБ. Каква е тази формулировка, да изчакаме да минат изборите? В предизборните обещания на Бойко се говореше за затваряне на “калната локва”, сега завъртане на 180 градуса и уж ще се строи. Май всичко се отлага за следващото правителство, отново бойкот на всякакви действия.

- Мишо Бирата: лично Премиера беше записан да обещава да го “пази”, а обществото не поиска адекватна сметка за излагацията от управляващите. Мишо Бирата удобно умря и всичко беше потулено и забравено

- Организацията на изборите: колкото и елементарно нещо да се прави, поверено на милиционери, се превръща в комичен провал. Нищо, ние си обичаме ГЕРБ и си ги избираме и без броене, само на социологически данни

- Народното събрание: беше обезправено, обезличено и подчинено на няколко отблъскващи лелки. Политиките вече не се формират и дебатират там, а се решават на крак пред телевизионните камери. Още едно нещо беше скрито от очите на избирателите

- Бомбите: пред медии и политически централи. Нищо не се разкрива, нищо не се разбира и политическият живот се мутровизира

- Годините си текат, а нещата не стават по-добре

 

Успехите на правителството:

+ Магистралите: оказва се в родни условия е по-лесно да правиш 5-6 големи проекти, околото 200-300 малки. Вдигаме усвояемостта на еврофондовете от 3 до 5-6%. Правият път беше налучкан

+ Безпартийните министри: Плевнелиев, Игнатов, Дянков, третия на здравеопазването и други – Бойко даде шанс на хора от частния сектор да управляват и те се справят доста по-добре от партийните функционери. Примерите и скандалите в самия ГЕРБ го доказват

+ Кражбите: Догановците крадяха милиони, сега в ГЕРБ се краде в хиляди. За някои хора това е успех, за мен е по-скоро лигитимирана престъпност. По-малкото зло продължава да е зло.

+ Отвличанията: намаляха, сега има само тук-таме по някое убийство, така за цвят

+ Хумор, сатира и забава: много комици остават без хляб, вицовете ги произвеждат пресцентровете на Държавата и хора с уж уважителни постове

+ Лидерството: е в кръвта на Бойко. За разлика от предишни управляващи Бойко е мъж, а не субект със странна (партийна) ориентация

+ Финансовата стабилност: е гарантирана, защото ГЕРБ няма откъде да взема, за да разхищава. Резервът на здравната каса май вече го стопиха. Някои от гнездата на корупция бяха разтурени, например в пътната агенция. По тази причина пътните фирми на Божков започнаха да фалират

+ Агитацията: повече прерязани лентички и по-малко малоумни предизборни клипове по телевизора. Бойко залага на PR и пести от реклама, което го прави по-лесен за игнориране

+ Липса на варианти: Няма нова партия, която да замени или да притесни ГЕРБ във властта, а старите крадливци си ги знаем на какво са способни

+ Годините си текат, а нещата не стават по-зле

Най-тъжното е, че на практика Бойко няма алтернатива. Летвата за влизане в политическия живот е много високо, Ковачки и Алексей Петров опитаха с по няколко милиона, но нищо не се получи. Изградила се е нещо като диктатура на цифрите. Бойко също не дойде беден “на масата” и му трябваха доста години и доста парички, за да се самоизгради.

Повечето медии имат конформистки бизнес модел: инстинктивно обгрижват (сексуално) властимащите и изрязват изявите на опозицията. За да кажеш нещо в ефир първо трябва да си платиш. Всеки от т.н. журналисти се е окопал някъде и дори ходи да преподава в СУ как се прави окопаването. Промяната е трудно възможна. Да ни е честит цар Бойко и много синове да му се родят!

Ето, че свърши Webit. Тъй като впечатленията са много, май ще е най-добре да разделя поста на две и да говоря за двата дни поотделно. Не искам да споделям общи впечатления, защото прескачането до Експо Центъра от работа не ми позволи на 100% да се потопя в средата. Вместо това ще разгледам всяка презентация по отделно.

Дисплей рекламата е жива? 

Марвин Лиао от Yahoo! се опита да ни обясни, че дисплей рекламата всъщност е съвсем жива и здрава, на пук на много слухове. Неговата теза в защита на порталите включваше идеята за Splinternet: Интернет всъщност не е едно голямо място, а много малки нишови места – и от своя страна, порталите помагат за свързването на тези места. Дисплей рекламата пък вече може да се таргетира нишово, за да достигнете всяка целева аудитория в нейното си място от Splinternet-а, без да раздавате огромни рекламни бюджети. И все пак той призна, че дисплей рекламата помага най-много за кампании, които повишават познаваемостта на марката, а не са директно свързани с продажби. Въпреки че в момента постоянно чуваме за новите модерни тенденции, Марвин не е особено убеден в техния успех: “Mobile is like sex in high-school – everyone talks about it, but noone has actually done it.”

Иновация в игрите

Пропуснах част от презентацията на Yandex, за да се промъкна в GamesVille и веднага съжалих, че не съм имала повече време за тази сцена от програмата. За жалост, успях да чуя половин лекция тук, но ми беше адски интересно. Нилс-Холгер Хенинг от Bigpoint говореше за иновациите в игрите и как гейминг-индустрията се променя завинаги. Малко сравнение: геймингът в момента е 2,5 пъти по-голям от музикалния бизнес и вече дори надмина филмовата индустрия. Това е един огромен бизнес с големи бюджети и силни партньорства: Battlestar Galactica Online е създадена в партньорство с NBC Universal и за играта постоянно текат телевизионни реклами по SyFy. Точният модел в гейминг-индустрията е нишовото сегментиране на потребителите спрямо това, което са готови да инвестират в играта – от тези, които искат само да играят безплатно, но са ценни с това, че осигуряват основната маса потребители, до онези, които са готови да платят $100000 за in-game броня (между другото, в руска игра такива се продават около два пъти месечно). Този модел е достатъчно устойчив, че в момента да осигурява микротранзакции на стойност $9 млрд. (до колкото разбрах, на година).

Facebook-разочарования

Със сигурност мога да кажа, че презентацията на Рик Кели от Facebook беше най-голямото подценяване на публиката, което се е случвало на Webit, въпреки че съм присъствала само на тазгодишното издание. Човекът излезе, каза как да си направим страница, как да използваме Facebook Ads, как да си вградим Like-бутон и че можем да си сложим допълнителен таб на страницата. И това е. Няма повече. Интересен факт: 10 000 сайта интегрират Like-бутона всеки ден.

Много ме е яд, че не успях да се включа на вечерното парти, защото Shpiegler The Shark е готин тип. Затова мога да се утеша само с това:

Няма подобни постове.

Вчера хакери, привърженици на движението „Окупирай Уолстрийт“, удариха сайта на полицейския участък в Оукланд. Те предложиха награда в размер на 1000 щатски долара в замяна на информация за действия от страна на полицията, довели до раняването на един от протестиращите. На обществена Pastebin страница бяха публикувани и сведения за служителите на местната полиция като графици, номера на значки, контакти. Освен това, сутринта на 27.10. временно бе преустановен и достъпа до сайта на полицейското управление. Вторник вечерта мирна демонстрация в центъра на града прерастна в силови сблъсъци, когато Оукландската полиция започна да обстрелва тълпата с гумени куршуми и да хвърля флаш гранати. По време на конфликта пострада 24-годишния Скот Олсен, бивш военен пехотинец и антивоенен активист. Той бе улучен по главата от неизвестен предмет, хвърлен по него от един от служителите на реда. Случаят е записан на видео, на което се вижда, че докато част от протестиращите се притичват на помощ на пострадалия младеж, един полицай хвърля в тълпата флаш граната. Все още не е ясно какво точно се е случило и кой е замесен, това заявява пред CNET Джоана Уотсън, говорител на Оукландското полицейско управление. Вчера San Francisco Chronicle публикува информация, че състоянието на Олсен се е подобрило, но представители на болницата, в която е настанен пострадалия, не можаха да бъдат открити за коментар, докладва CNET. Този и други подобни инциденти, заснети на камера или фотоапарат, засилиха общественото недоволство и подтикнаха протестиращите да призоват за всеобща стачка на 2-ри ноември, като част от Движението „Окупирай Уолстрийт“. Неговото начало бе поставено на 17-ти септември в Ню Йорк, за да повдигне възражения срещу социалното-икономическо неравенство и корпоративната алчност.

Иван Игов e психолог и координатор на проекта “Училище без насилие”. Този проект е съвместна инициатива на УНИЦЕФ, Държавна агенция за закрила на детето, Министерството на образованието и науката и Софийската община. Игов е автор на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, на няколко книги и учебници. Той отдавна се занимава с изследвания на политическите нагласи. - Господин Игов, защо по време на този вот ни се наложи спешно да правим избора си? - По принцип човек, когато взима решение дали ще сключи сделка или ще отиде да гласува, минава по този механизъм, който се нарича личен избор. За съжаление тези принципи на избора, който правим в обикновения си живот, просто се разминават с възможностите, които имаме, когато правим избор за кого ще гласуваме. Нека го кажа по-просто: Когато решаваме какво да купим – дали кола, сервиз или мебел, този вид избор за съжаление се различава от този избор, който правим, когато пускаме бюлетината. Макар че...

Дали в началото на другата седмица – време за пируване и близане на рани – ще си спомним, че 1 ноември е Ден на народните будители! Тези дни често си мисля за Добри Чинтулов. За голям късмет на българското будителство бил зле възпитан. В резултат на което е създадена най-будителската българска песен. Ето как станало това. Едно обикновено за времето си събиране на българи в дома на Никола Миронович в Одеса среща Васил Априлов с Добри Чинтулов. Априлов е заможен, известен, признат. Добри Чинтулов е беден, млад семинарист. Априлов, почитател на поета славянофил Хомяков, решава да прочете на компанията нашумялото стихотворение „Орел”. И произнася грешно на руски още първата дума. Бързорекият Чинтулов го поправил. Както сам по-късно пише: „..нали съм роден и отхранен в сиромашка къща, откъде аз тия светски приличия да ги зная, пък и Априлов трябваше да влезе в положението ми – но той, горещ човек, не прощаваше…” Докаченият Априлов хвърлил книжчицата на пода. Домакинът я вдигнал и...

Никога не бих си позволил дълго обяснение при мажоритарен избор. В крайна сметка става дума за личности, а аз изобщо не познавам кандидата на ГЕРБ и не бих искал той да се почувства обиден от този текст.  При избор на личности просто избираш едната от тях и не си длъжен да обясняваш...Случаят с балотажа в Плевен, обаче, е различен. Това е национален пример и за това си позволявам да призова плевенчани да подкрепят на втори тур Найден Зеленогорски. Не заради принадлежността ми към десницата, не и за това, че благодарение на него Гергьовден имаше четири години плевенски депутат. Дори не и заради безспорните му качества на управленец, заявеното му отношение към културата и яркото му присъствие във все по-оредяващата демократична общност. Случаят Плевен е илюстрация на това какво не бива да допускаме в политиката, все едно дали се прави от ГЕРБ, БСП, ДПС,СДС или когото и да е било. Опитът служебно да бъдат спечелени едни избори, насилието над съвестта, тарикатлъците на дребно. В това...

Събитието Nokia World 2011, което се състоя преди няколко дена в Лондон, донесе много изненади за почитателите на финландските производители и изуми приятно медиите и критиците. По време на конференцията, екипът на компанията направи няколко презентации на нови продукти, сред които бяха нова линия смартфони – Asha, екстравагантни слушалки от скандалните Monster, както и първите мобилни телефони с операционната система Windows Phone и търговската марка Nokia. Всъщност, именно смартфоните с мобилната операционна система от Microsoft бяха най-очакваното представяне и дебют по време на събитието Nokia World 2011. Малко след края му, новините около Nokia, свързани с операционната система и със софтуерните магнати от Microsoft, се обогатиха с още един слух. Оказа се, че, най-вероятно финландските производители на мобилни устройства и аксесоари ще пускат и таблети, които да работят под операционната система Windows. Информацията се появи след интервюто на изпълнителния директор на Nokia – Stephen Elop – пред This is My Next. В него, лидерът на финландската компания намекна за създаването на таблет с операционната система Windows на Microsoft. По-конкретно, изпълнителният директор на Nokia – Stephen Elop – коментира пред журналистите, че вижда изключителен потенциал в операционната система Windows 8. Той изказа мнение, че тя може да бъде използвана за много неща, не само за поддръжката на смартфони. Изпълнителният директор на лидерите сред производителите на мобилни устройства и аксесоари подчерта, че за в бъдеще компанията му, със сигурност, ще предложи нов (различен от смартфон) продукт, който ще работи с последната версия на мобилната операционна система от Microsoft. Най-вероятно, това ще е таблет с Windows 8, смятат анализаторите и журналистите.

Южнокорейската компания Samsung разработи мобилна класна стая, работеща със слънчева енергия, пише Samsung Hub. Училището представлява контейнер с дължина около 12 метра, на чийто покрив са разположени слънчеви панели. Класната "стая" ще се използва в отдалечени райони на Африка за обучение на децата в компютърни умения. "Слънчевото" училище има капацитет 21 ученици. Те ще имат на разположение таблети Galaxy Tab, нетбуци, захранвани със слънчева енергия, и електронна дъска с диагонал 50 инча. Освен това, контейнерът е оборудван с климатик, файлов сървър, достъпен чрез 3G, камера с поддръжка на Wi-Fi и други устройства. Акумулираната в слънчевите панели енергия може да захранва училището в продължение на половин ден без слънчева светлина.

Община Елин Пелин е на второ място по регистрирани хора от други населени места, непосредствено преди изборите. Тези хора масово се извозват с автобуси,за да гласуват. Използват се училищни автобуси, собственост на община Елин Пелин за превозване на избиратели до изборните секции на 23.10.2011г. Очаквам това да се повтори и на предстоящия втори тур на изборите.

За първи път бяха заснети кадри от преброяването на гласовете в секция № 59 в Кюстендил. Преценете сами за какъв хаос става въпрос... http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/10/26/1187972_sekciia_59_ili_izbori_2011/ източник: Наблюдатели на ИРПС

Историята познава много случаи, в които звезди от шоу бизнеса, влизат в технологичната индустрия. Това съвсем не е случайно – иновациите и новите технологии, определено, представляват примамлив източник на приходи в очите на предприемачите и инвеститорите през последните няколко години. В технологичния бизнес започнаха да влизат звезди от киноиндустрията, от музикалните среди, та дори и от модния подиум. Подобно решение взе и Леонардо Ди Каприо. Актьорът, изпълняващ главна роля в култовите холивудски продукции „Титаник”, „Плажът” и „Хвани ме, ако можеш”, възнамерява да спечели някой долар, като инвестира в създаването и поддържането на нова социална мрежа, която да стане потенциален и достоен конкурент на Facebook и Twitter. Преди известно време в интернет пространството се разнесе новината за появата на поредната социална мрежа. Любопитното около нея е връзката и с кинозвездата Леонардо Ди Каприо. Става въпрос за Mobli. Критиците и създателите й я определят като визуална медийна платформа, действаща в реално време. В развитието на социалната мрежа Mobli, Леонардо Ди Каприо влага инвестиции на стойност 4 милиона щатски долара. Срещу тази сума, актьорът получава правото да встъпи в длъжността „съветник на компанията”. Mobli се появява на бял свят през месец май тази година. Досега обаче не се чуваше кой знае какво за социалната мрежа. Популярността й нараства с направените в нея инвестиции от Леонардо Ди Каприо. Точно това била и главната цел на борда на директорите в Mobli. Официален говорител на компанията обясни пред медиите, че тя не е търсила човек, който да разбира от технологии и поддръжката на социални мрежи, какъвто очевидно не е актьорът от „Титаник” и „Плажът”. Mobli са търсили лице, което да ги представлява, лице, което да им повярва и да инвестира в начинанието им.

Един материа на в-к "Торнадо", плюс интересно интервю. Грандиозни скандали тресат АЕЦ „Козлодуй” след публикация на в. „Торнадо”, в която за пръв път бе показано Техническото решение от 2003 г. за поет...

На 23.10.2011 г.гласувах във 2-ро у-ще "Емилян Станев" в 60-та избирателна секция. След гласуването за президент ми беше съобщено, че за кмет и общ. съветници не мога да гласувам тъй като живея постоянно в Германия ! От общинската служба ГРАО ми съобщиха, че "съм в Германия от 2004 г."! Същото ми беше обяснено и на някакъв тел.в ЦИК. Връзката ми с Германия е от преди 45 години, когато завърших там висшето ми образование. От тогава съм пътувал многократно до там, но само за кратко време. От 2000 година не съм подменял никакви документи, така че всички "правдоподобни обяснения" за сгрешени формуляри са несъстоятелни! През последните 10 г. съм гласувал поне 3 пъти и никога не е имало проблем с адресната регистрация и избирателните списъци! За мен тези забранителни списъци са една организирана манипулация с неясен алгоритъм за "подбор" на жертвите. При потърпевши от порядъка на 500 000 граждани на тази държава моралното основание за касиране на този избор е очевидно. Дали ще стане е въпрос с повишена трудност, предвид задкулисните договорки/уговорки в българската политика! Мисля си, че търсенето на отговорност за тази манипулация е възможно само с масов протест, а не по единично! Готов съм да участвам в такъв организиран масов протест.

Hewlett-Packard обяви, че ще запази PSG (Personal Systems Group) – звеното, което отговаря за продажбите на персонални компютри, смартфони и таблети, след като седмици наред планираше продажбата и отделянето му в самостоятелна компания. HP са направили подробен стратегически анализ, преди да вземат окончателно решение. Заключението на експертите е, че PSG ще има важна роля в усилията на компанията да създаде дълготрайни бизнес отношения с клиенти. „Това е най-доброто решение за клиентите, за бизнес партньорите, за акционерите и служителите” – каза Мег Уитман, президент и изпълнителен директор на компанията. Бившият изпълнителен директор на HP Лео Апотекер заяви по-рано тази година, че обмисля възможности за продажба и отделяна на PSG. Все по-малката конкурентнoспособност на продуктите на звеното се беше превърнала в проблем за компанията. В същото време HP наблегна на по-печеливши продукти като софтуер, хардуер и уеб услуги, предназначени за копоративни клиенти. Това решение беше критикувано от някои експерти, които изтъкнаха, че в миналото отделът е осигурявал голяма част от приходите на компанията и е спомагал за увеличаване на продажбите на хардуер за корпоративните клиенти на HP. Други анализатори изразиха противоположни мнения. Те заявиха, че ако HP иска да подобри печалбите си, бизнесът с персонални компютри трябва да бъде закрит. Техните аргументи бяха, че продажбите на персонални компютри спадат, а компанията няма ясна бизнес стратегия как да ги увеличи.

От няколко дни сред ромите, живущи в кв. "Изток", гр. Ихтиман се насажда напрежение от страна на представители на ГЕРБ (в т.ч. - роми, жители на същия квартал). Отправят се закани към всички, за които се знае (или се подозират), че ще гласуват за действуващия Кмет г-жа Маргарита Петкова (БСП), че в неделя няма да бъда допуснати да излязат от домовете си, за да гласуват! Заплахите са за физическа саморазправа от хора, които щели да бъдат въоръжени със сопи, брадви и др., които нямало да допуснат членове и симпатизанти на кандидат-кмета Маргарита Петкова да гласуват. Напрежението сред ромската общност ескалира, възможно е да настъпят тежи последици! Разбит е офиса на г-н Димитър Бонев - кандидат за кмет от МК "Независимост", който декларира подкрепата си за г-жа Петкова за втория тур. Откраднато и унищожено е офис оборудване, документи във връзка с изборите и др.п. Това е станало в нощта на 27-ми с/у 28-ми октомври, а офисът се намира в сграда, съседна със сградата на Община Ихтиман!

Във вторник, след хакване на сайта Lolita City, групата Anonymous пусна данни за 1589 педофила, които са участвали в размяна на видео и снимки на малолетни. Lolita City е Интернет пространство, използвано за търговия с порнографски материали и беше разбит заедно с още 40 подобни сайта, като част от хакерската акция #OpDarknet. Всички са използвали …

Continue reading »

…не са само в България разбира се.

Бездомно куче спира първата тренировка на новата писта за Формула 1 край Делхи. Добре дошли :)

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Предполагам, че когато чуете името „Дневниците на вампира”, в съзнанието ви изплуват 3 асоциации – романтичен тийн сериал за вампири, опасно красивата Нина Добрев и... чаровните братя Салваторе, разбира се. Вероятно малко от вас обаче знаят, че романите на Л. Дж. Смит, върху които се базира сюжетът на филма, всъщност са замислени като софт хорър поредица. И действително, ако захванете да четете някоя от книгите, освен малките различия в съдържанието, ще ви направи впечатление и още един факт – в тях сладникаво-трогателната любовна история между Стефан и Елена е съвсем бегло щрихирана в сравнение с филма. За разлика от кървавите сцени...

Ако сте заклети фенове на сериала, сигурно сте изчели всичките седем романа от поредицата и думите ми не са новост за вас. Това, което може би ще ви изнанада обаче, са новите 3 романа, посветени на историята, този път от гледната точка на Стефан. И ако в момента се питате защо, по дяволите, да разнищвате същия сюжет на нов глас, отговорът е: Защото само по този начин ще узнаете онези малки тайни, които Стефан така упорито пази във филма!

Кой е добрият и кой е лошият брат Салваторе? Обичал ли е някога някой от тях прелъстителната Катрин Пиърс? За кого е бил женен Стефан? Какъв е истинският Деймиън?

Всичко това можете да разберете от „Дневниците на Стефан: Началото” – роман, в който, противно на очакванията, няма да видим познатия ни от екрана смел и влюбен Стефан. Напротив, пригответе се да се сблъскате с човешката му версия на колебливо, объркано и егоистично момче, на което предстои да извърви дълъг (и кървав!) път, преди да съумее да плени жена като Елена Гилбърт.

Adobe Flash Player not installed or older than 9.0.115!

Това са нашите маски за Хелоуин – повече весели, отколкото страшни! Прекопирани са на цветен картон от шаблоните в КРОКОТАК, изрязани са и накрая оставени децата сами да си ги оцветят. А за да станат още по-смешни, сме на повечето от тях сме сложили по един цветен понпон за носле.

Маски за Хелоуин:

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Вижте още идеи за Хелоуин:

Продукти за 4 порции:
1 пакет нудели
300г обезкостено свинско
2 тиквички
2 моркова
1ч.л. сол
1ч.л. краве масло
2- 3с.л. зехтин
1ч.ч. вода
1/2ч.ч. бира
4- 5 листа салвия /градински чай/

Продукти:
Нуделите се варят в подсолена вода. Спазва се указанието на опаковката. Месото се реже на дребни кубчета. Зеленчуците се почистват, измиват и стържат на едро. Взема се тиган. Наливат се 2- 3с.л. зехтин. Поръсва се щипка сол и съдът се поставя на включен котлон. Когато мазнината загрее се добавя нарязаното свинско. Обърква се с дървена шпатула. Месото се запържва за 5 минути. После се добавят зеленчуците. Бърка се наново. Налива се 1/2ч.ч. бира и 2- 3с.л. вода. Продуктите се разбъркват и оставят за 20 минути да се готвят докато се поизпарят течностите. Сварената паста се отцеждат от водата. Обърква се с 1ч.л. краве масло. Разпределя се в 4 чинии. Гарнира се със задушени зеленчуци и месо. Порциите се поръсват с нарязана на ситно салвия.

Петък – ден на майстора, почивен на мохамеданите и ден, в който си мислим какво ще правим през уикенда ;) Идеята днес е на Вали, а от мен да знаете – купете си кола и светът изведнъж ще стане прекрасен ;) Приятно четене:

За локум и таваджигер

Одрин, Турция

  Това не е пътепис. Просто разказ за душевните терзания на една пишман туристка на една пишман екскурзия. Аз чета Patepis.com ежедневно /почти :) /. Доказателство прилагам веднага - в този сайт преди време прочетох за еднодневна разходка до Одрин. И се запалих. Фен съм на пътувания тип „самоделка”, сиреч, проучвам пътя, какво има да се види, какво да се опита, къде да се спи и т.н. и в удобен момент  - тръгваме. Е, този път решихме /по-скоро реших, но трудно признавам вина/ да изневерим на чувствата  и предчуствията и да се запишем за  

организирана еднодневна екскурзия до Одрин

Защо така е дълга и широка. Така де, да пробваме веднъж. Нета е пълен с реклами, които на практика се оказаха не особено правдоподобни. Обявления от типа „всяка събота еднодневна екскурзия...” само илюстрират желанието на туроператора да има такава. Реално, осъществяването е свързано с това, има ли достатъчен брой хора, желаещи да пътуват в ТАЗИ събота. За хората, които пътуват главно чрез агенции, всичко това сигурно не звучи странно или неестествено. Мен тази практика ме вкара в двуседмичен бяс.  Ден след ден, две седмици поред прозвънявах туроператори и чувах следното: „ тази събота – не, но другата имаме”. После дойде другата седмица, а аз отново чувах същото. Аааааа! Търпението ми доближаваше критична граница, когато случайно попаднах на фирма, предлагаща услугата точно ТАЗИ седмица, но ... от Пловдив. И се записахме при тях.   Та, събота е, в странния за мен час – 2,30!! се събуждаме, пием кафе и бързо се изнасяме от София.  Явно не толкова бързо, в Пловдив паркираме едва в 5,30ч.,за което евентуално виновна съм аз. Екскурзовода спокойно можеше да ме репортне като телефонен терорист - изтормозих го за разяснение на мястото за тръгване на автобуса. Моето оправдание е по-притеснително - силен говорен дефект на екскурзовода, така непривичен за гилдията и аз нищичко не му разбирах. Ето ни на правилното място, в правилния час. И автобуса е вече там. Ние двамата, две по-младички момичета и останалите 90%  - трета възраст. Митко избягва да ме гледа и да говори, предполагам  раздразнение :). Веднага решавам да потуша наближаващия бунт с едни хубави описания на Одрин, които съм прочела тук и да го забаламосам с бисквитки. Но част от спътничките ни решават да се скарат. За място в автобус с осигурени места за всички пътници. Ама че гадост. Конфликтът застрашава да вземе сериозни размери, когато едната бабка, с предполагам турски етнически корени /говореше с ъс своите познати в автобуса на турски/, реши да онагледи ситуацията със следната реплика: „ Е това е в България! Простотия!” . Конфликта залитва да се превърне в етнически и вече си представям извънредна емисия като от Катуница. Ах-ха да стане напечено и екскурзовода се включва като KFOR. Дали го разбраха или не, няма значение. Всички сядат и

автобусът тръгва

Но Митко вече гледа много лошо. Убеждавам го да поспим до границата. Екскурзовода разяснява откъде минаваме, все още излизаме от Пловдив, пак нищо не му разбирам, само едно чух добре: „...освобождението от ..мм османците”. Горкия. В унес си мисля колко ли е трудна тази неговата професия.   Повторно събуждане днес – малко преди границата сме. Слизаме за смяна на пари и посещение на "светите" места /WC/. Хубавото на последните места в автобуса е липсата на подритващ елемент отзад. Лошото е, че трябва да изчакаш целия екип на третата възраст да се облече и натъкми, обсъждайки лумбаго, плексит и начини да се облечкиш прав, тъй като не можеш да си свиеш краката. За щастие Митко е сънен. Навън вали. Третата възраст се отправя с неподозирано бясна скорост към free тоалетната в бензиностанцията, ние кротко завиваме към платената такава, не ми се поемат рискове, разправията на тръгване още ме държи. След една сладка цигара целият автобус се натоварва и отново потегля. Екскурзовода ни уведомава, че границата е след 8km, но кой да чуе – всички се събличат, прибират дрехи, чанти, шапки, чадъри, бастуни и т.н. и се настаняват като за целодневен преход. Подозирам вече какво ни чака на границата. Буквално след минути сме вече на нашата. Ха, сега наново –

слизаме за паспортна проверка.

Докато всички се обличат, забраждат и т.н. слушам една симпатична бабка да ги успокоявa: „ Нищо, че вали! Какво щяхме да правим в Пловдив!? Най-много в .........../местно заведение/ да висим, пък то е само до 11ч.!” Митко пак ме гледа с възмущение – ние откога не сме излизали дори до ЕДВА 11?. Мдаааа – трябва да се помисли по въпроса. Междувременно една възрастна дама установява, че няма паспорт. Забравила го е. Ще чака на границата някой да го донесе, а екскурзовода ще се върне да я вземе с маршрутка. Отзивчив човек.   Паспортната проверка на нашата граница минава бързо, всички се качваме обратно в автобуса. Екскурзовода обяснява, че предстои турската такава. Дааааа, но какво правят милите баби и дядовци в автобуса. Изненада! Те отново се събличат, разопаковат, подреждат якета и шлифери, шапки, чадъри... Философски се примирявам, те са мнозинство, най-много да си докарам скандал, ако предложа да не го правят... Следва турския граничен и митнически контрол. Пред самоубийство съм.  

Одрин е на 20 км от границата

Докато въздъхнем с удовлетворение, че сме минали тежкия етап на границата, вече сме в града на плодовите сапуни , пехливаните и таваджигера. Навън вали леко и безспирно. Настроението ни е много down. Задните седалки ги поделяме само ние и една дама, наречена от мен „перко”, да ме прощава де, която при всяко спиране на автобуса, дори на пешеходна пътека скача с подвикване,  тича малко по-напред в автобуса и започва да протяга шия, за да види нещо в пространството пред нас, прилича на любопитно животинче от рода на лалугера. Стряскащо малко, но си свикнахме с нея, стана ми много симпатична. Беше много информирана и се включваше във всеки случайно дочут радговор с компетентно инфо. Та, започнахме да си говорим тихо и на ухо, много романтично беше :)

 Първа забележителност – сграда със сто купола,

доколкото разбрах е била нещо като санаториум за душевноболни, изградена от султан Баязид ІІ, сега превърната в  музей на здравето. Екскурзовода пита ще слизаме ли да разглеждаме и да снимаме. Мощно НЕ в дружен отговор. Успокоявам се, че явно не е нещо особено,  вътрешно си признавам, че ме е страх от бабите да кажа, че искам.

Втора спирка  - българската църква „Св.Георги”.

Евновременно с пристигането ни при нея, малкият сокак мигом се оживява. Броеници, сувенири, гевреци се появяват от нищото. Църквата е хубава и изглежда поддържана. Тъй като ние нямаме чадър, а и вървим по-бързо от основната група, се връщаме при автобуса доста по-рано. Веднага окото ми се спира на надпис БЮРЕК. А момчето през витрината ме гледа усмихнато и подмята сатър. Как да му устои човек. На английски ме пита с какво да е бюрека, сирене или нещо неразбрано от мен, но сирене ме устройва напълно и чакам с нетърпение ролята на сатъра. А той вещо ми накълцва на хапчици димящия бюрек, боцва отгоре две вилички, без да пренебрегне чакащият отвън Митко и ме печели с огромна усмивка. Като цяло - хареса ми да пазарувам в Турция. Мили и любезни търговци са.

[singlepic id=11623 w=500 h=375 float=center]

Църквата Св.Георги

Следваща спирка  - Одринската крепост

Екскурзовода много ни разказа за нея, а аз разбрах какво съм гледала като се прибрахме и прочетох в нета. Тръгваме отново и пак се задава въпрос – А да минем ли през Кippa /магазин/? Отново дружен отговор НЕ! Ееее, не!

Жена съм, искам да харча!

Този път събирам малко смелост, за щастие не само аз. Леееко се попровикват тънки гласчета За Kippa. „Дават” ни половин час. Тук вече чашата преля. Митко остава да преговаря с екскурзовода къде и в колко ще тръгва автобуса, а аз доволно награбила парцалки се пъхвам в една пробна. В магазина отидоха два часа. Стана ми жал за Митко и пропуснах да си купя така изгодните прахове и омекотители. Трябваше да ги мъкне после цял ден.

Сега оставаше да намерим центъра и Селимие джамия.

От Киппа хващаме маршрутка №1 по съвет на екскурзовода и като първи шматки слизаме при първото по-голямо минаре, което виждаме. Разбира се, не е от минаретата на Селимие. Решаваме да се поразходим пеша и да попитаме някой накъде да вървим. Хубаво щеше да е, ако се сещахме за името на „голямата джамия”, но уви. А на английски никой не откликва. Решавам да пробвам с българския. „ Булгаристан консул?!” бъра ,бъра... Нееее, български говориш лиии? Голяма усмивка и вдига рамене. Пробвам пак на английски – „big джамия” :) Митко вече се е сринал на тротоара от смях. Но човекyt ме разбира и вече знаем и името Селимие и имаме жестомимично обяснение накъде да вървим.  Намираме и

голямата джамия Селимие,

построена по образец на Айа София в Истанбул, това чух от нашия екскурзовод на идване. Купола й е по-голям от този на истанбулската гордост, имала и 999 прозореца, но не ги броих. Много е красива. Желанието ми да я разгледам, обаче, включва и вътрешността. Тук срещам отпор. Митко и в наша църква трудно влиза, за джамия да не съм го навивала въобще. Веднага вадя златен довод, че сама жена вътре може да не е по обичая им и да ми се случи нещо неприятно :)  Проработи. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Около джамията се въртят ромски продавачи на найлонови тобрички и настойчиво ти сочат обувките. Но след толкова покупки, торбички можех да им продам  и аз. Вътре установихме, че има рафтове, на които спокойно да си оставиш обувките. За първи път влизам в джамия. А влизаме точно по време на молитва и мюезина /така се казва, ако не се лъжа/ пее. Мятам на главата си шал, традициите на мястото трябва да се спазват. Странно, но очакванията ми бяха за строго, студено и неприятно място. Точно обратното е - меки килими, децата си тичат наоколо и се премятат, две незабрадени туристки се разхождат и се снимат, хората си говорят. Само дето мъжете седят по-напред  и си приказват на групички, а жените са насядали на килима по-назад. Като цяло, приятна атмосфера, като за храм. За малко да се прекръстя на излизане по навик.  

[singlepic id=11624 w=500 h=375 float=none]

Мемориала на Шукри паша

  Полуприпаднали вече от глад се отправяме

в търсене на друга забележителност – тава джигера.

Бледи спомени от детството ми напомнят, че думата джигер я използваше и прабаба ми – дроб. Отдаваме дължимото на кулинарния туризъм в малко заведение близо до Селимие, където персонала знае български доста добре, а клиентите в голямата си част са българи. Тава джигера и кюфтенцата се оказват невероятно вкусни.

Обичам я турската кухня. Всичко ми е хем познато, хем не толкова.

След обилния обяд решаваме да си открием автобуса и да се отървем от покупките. На Митко вече не му се мъкнат, а аз си правя тънката сметка, че ще пазарувам още и ако не се разтоварим ще има бунт. Намираме автобуса на паркинга срещу Селимие. Там има още 5/6 – все български. Вътре шофьора подремва, а около местата е пълно с торби и чанти, явно не само на нас е хрумнала гениалната идея да оставим багажа. С бодра крачка се запътваме към централната улица, за да пием турско кафенце и чай. За мое неудоволствие

в заведенията не се пуши*,

затова сядаме навън, което пък ни дава възможност да поразгледаме местните. Мъжете се обличат в голямата си част еднотипно – риза, V-образно пуловерче и сако. Жените са ми по-интересни - шлиферчета или подобен тип якета, маратонки или кецове и кърпи на главите. Не всички, естествено, има и доста модерно облечени жени, но по-голямата част ми се сториха така странно облечени. За разлика от кварталните улички, в които се мотахме сутринта, централната е чиста и приятна. Персонала на кафенето говори английски, голямо щастие, че тук не жестикулирам. Силните напитки ни ободряват порядъчно и според мен е дошло време пак за пазар. Завираме се в

покрития пазар до Селимие,

където е пълно с магазинчета за сувенири, дрехи, сладки, локуми и какво ли не още. Армаганите за домочадието са осигурени - мъкнем един тон локум. Вървят всякакви пари – евро, долари, левове. Най-изгодно, мисля, излезе пазаруването в евро. С последни сили замъквам Митко до магазин с баклавички и вече е време за тръгване.   [caption id="" align="aligncenter" width="585" caption="Одрин"][/caption] [singlepic id=11637 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=11636 w=320 h=240 float=none] [singlepic id=11638 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=11633 w=320 h=240 float=none]     Като сборен час е определен 5,30. В 5 и 10 всички баби и ние сме на линия до автобуса. Но – о, какъв ужас. Двете младички момичета още не са дошли. Започва дружно мрънкане, усилващо се с всяка изминала минута. Как не ги е срам, като им е казано в 5 и 30, те да не са дошли половин час по-рано! Ропотът беше във вихъра си, когато настъпи заветният час – 5,30! И момичетата се качиха в автобуса. Посрещна ги дружно сумтене. И пак на път. Установявам със задоволство, че на връщане в автобуса мирише чудесно на омекотители /за разлика от на отиване/. Голям пазар са направили. Движим се бързичко, за да минем преди 7ч. границата, че после има някаква смяна на нашите митничари, която трае 3 часа. По-абсурдно няма накъде. Спираме на безмитния магазин, където ни се отпускат максимум 10 минути. Тук се превръщам в контрабандист на цигари. Настаняваме се обратно по местата си, но автобуса не тръгва. Двете млади момичета не са на местата си. Фурор! Бабките се надпреварват. Такова жестоко плюене падна! Оказа се, че чакаме друг, момичетата кротко и нищо неподозиращи пушат пред автобуса. После съзрират две други спътнички, излизащи от фришопа. Възрастни жени, леко накуцващи. Пороя се излива и върху тях. Как си ходели спокойно!!! И не тичат! /ама как да тичат накуцвайки с тези килограми, бе хора!?/. Качват се и те. Пак не тръгваме. Този път чакаме екскурзовода, но на него никой не се скара. Българската митница минаваме с аплодисменти, сякаш сме се приземили със самолет и остатъка от пътуването проспах. Ако някой се познае в настоящото писание нека не се сърди – аз това видях. Ако се сърди....все ми е тая. Обещавам най-тържествено на Митко повече да не го подлагам на подобно изпитание. Поздрави! Автор: Вали Пунчева Снимки: авторът *освен, че не се пуши, за заведенията в Турция като цяло и не се сервира алкохол в нетуристическите места – бел.Ст. Други разкази свързани с Другата Турция – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Приятелската порта на Турция – Одрин
2. До Одрин в неделя
3. С мотоциклет в Турция (2)
4. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
5. Из Турция на мотор – 2009г(1)
6. Обиколка на Турция с мотор
7. Из Турция на мотор – 2009г(5): Из Кападокия
8. Пътуване до черноморска Турция, Грузия и Кападокия (1)
9. Из Балканите (3): През Македния и Гърция към Турция
10. С мотоциклет в Турция (1)
11. Из Турция на мотор – 2009г(2)
12. Из Сирия и Турция през 2007г. (5)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ В България – след първия тур на изборите в неделя преднина от над 10 процента има кандидатът за президент от управляващата партия ГЕРБ Росен Плевнелиев. Тази седмица той ще се изправи на балотаж срещу основния си опонент Ивайло Калфин от опозиционната БСП. С малки изключения, двете партии са главни противници и на изборите за местни органи на властта, които се проведоха паралелно с президентските.

- Пламен, по окончателни данни разликата между двамата основни опоненти е около 375 хиляди гласа в полза на Плевнелиев. Може ли обаче на балотажа тя да бъде стопена и в понеделник България да осъмне отново с президент – социалист? 

- Малко вероятно е, Фили, макар и не съвсем невъзможно. Първо, на балотажа избирателната активност обикновено е по-ниска, но това засяга и двамата кандидати. Дори обаче съотношението в спада да се окаже в полза на социалиста, то преднина от над десет процента е много трудно да се навакса. Второ, въпреки че социалистите още от изборната нощ се опитват да представят ситуацията в балотажа като „всички срещу ГЕРБ”, това сякаш не минава много пред публиката. По-скоро се възприема за легитимна лансираната от ГЕРБ идея, че противопоставянето е по скалата ляво-дясно. Също – че е време, след 10 години начело с Георги Първанов, обществото да потърси промяна, а не да избира пак президент-социалист, при това човек, който в политически план е лична креатура на сегашния държавен глава. И трето, Фили, малко вероятно е вотът да бъде обърнат, защото, въпреки очакванията, независимата Меглена Кунева, която спечели близо половин милион гласа миналата неделя, не призова за подкрепа на Калфин, а за гласуване по съвест. Социолозите пък казват, че съвестта на нейните избиратели би ги накарала да гласуват повече за Плевнелиев, не за Калфин.

- Пламен, разбрахме защо обръщането на вота изглежда малко вероятно. Но ти каза също, че и не е съвсем невъзможно. Какви са основанията ти за това?

- Два са основните фактори, Фили. Първият е, че след два дни кандидатът на ГЕРБ Плевнелиев може да не получи голяма част от гласовете, които имаше миналата неделя в големи градове като София и Бургас например. Там ГЕРБ спечели още на първи тур изборите за кмет и това ще понижи избирателната активност на балотажа за президент. Логиката е, че след като хората нямат прекия стимул с местната надпревара, голяма част от тях просто няма да отидат до урните. Вторият фактор всъщност е най-важен и се смята, че може сам по себе си да се окаже решаващ за изхода от двубоя. Това е активността и реалният размер на подкрепата, която Движението за права и свободи вече обеща да окаже на кандидатът-социалист Ивайло Калфин.

- Пламен, смята се, че именно гласовете на ДПС решиха всички президентски избори през последните повече от 20 години. След като и сега е ясно заявено къде отива тази подкрепа, това не предопределя ли нещата?

- Този път ситуацията сякаш не е съвсем същата, има и други фактори, които могат да повлияят, Фили. Например не е ясно, след като на първия тур от ДПС вече подкрепиха червения кандидат-президент с около 200 хиляди гласа, дали на втория тур ще могат да извадят допълнително още близо 400 хиляди, колкото са му необходими. Това е твърде съмнително, каквато и мобилизация да се опита да направи Ахмед Доган. Трябва да се има предвид, че за последните над 20 години от ДПС само веднъж са приближавали границата от 600 хиляди гласа и това беше на предишните парламентарни избори. Тогава обаче мобилизацията на турския електорат беше много голяма, защото беше поставено на карта самото съществуване на ДПС, а освен това – имаше много повече секции и възможности за гласуване на българските изселници в Турция. Така че Доган този път изглежда не може да реши изцяло изхода от двубоя, неговите гласове трябва да се съчетаят и с множество други фактори, за да се стигне до истински обрат и кандидатът на ГЕРБ да загуби голямата си преднина.

- Пламен, само романтичният спомен за доброто политическо партньорство с БСП от предишния мандат ли кара Ахмед Доган и сега да подкрепи социалистите?

- Самият Доган, Фили, изброи три пункта, заради които ДПС ще подкрепи Калфин – той е гарант на мира, спокойствието и сигурността на гражданите, на необратимостта на демократичния процес и има активна позиция към цялостния обществено-политически живот на страната. Тези аргументи може би звучат разумно, но са твърде абстрактни. Така че очевидно сме свидетели на поредната порция високопарни слова от лидера на ДПС, с които той се опитва да прикрие истинските си подбуди.

- А какви са истинските му подбуди според теб?

- Играта е доста по-сложна. В медиите се цитират източници от БСП, според които подкрепата за втория тур на изборите е договорена всъщност между Първанов и Доган още преди първия. Идеята е, вследствие на сложни комбинации, сегашният председател на БСП Станишев, който се оказа безсилен срещу управлението на ГЕРБ, да бъде елегантно отстранен от поста, като се изпрати в Брюксел, Първанов да се върне начело на БСП и, в партньорство с Доган, да поведе ефективна борба за сваляне на правителството, предсрочни парламентарни избори още през следващата година и съставяне на кабинет БСП-ДПС. Твърди се, че яростта срещу сегашното управление се дължи най-вече на факта, че за две години в опозиция водещите политици от опозиционната върхушка са загубили най-малко един милиард лева приходи, защото ГЕРБ ги държи настрани или тотално ги изтиква от различни сфери на бизнеса.

- Пламен, един милиард изглежда наистина като добра причина, за да активизира този, който го иска…..

- Определено, Фили. Но нали се сещаш, че в един милиард се съдържат милиард причини онзи, който пък не си дава милиарда, също да е активен и силен. Така че – засега предстои само балотаж. Жертвите за българското общество ще броим после.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Нощта гледа с хиляди очи,
а денят с едно.
Но блясъкът на света помръква,
когато си отиде слънцето.

Умът гледа с хиляди очи,
а сърцето с едно.
Но светлината на живота гасне,
когато си отиде любовта.

1873, Francis William Bourdillon

:) Да си отваряме очето, та да просветне! Хубав ви ден!

извадка от коментар, който написах за в. Пари, 27 октомври 2011

Тогава как да разберем дали руснаците наистина вярват в АЕЦ „Белене“? Има начин. Можем да структурираме финансирането така, че то да бъде корпоративно, без държавни гаранции, обезпечения и скрито подпомагане.

Механизмът е прост. Държавната компания АЕЦ „Белене“ издава 30-годишни корпоративни облигации, които са необезпечени и негарантирани и носят умерено ниска лихва (4-6% годишно). В условията по облигациите се включва клауза, че лихвата и главницата се плащат само ако цената на тока е толкова ниска, колкото обещават руснаците и само ако компанията АЕЦ „Белене“ има печалба от продажба на ток на свободния пазар.

При такъв модел на финансиране, руската страна би поела всички рискове и ще получи плащания само ако АЕЦ „Белене“ е рентабилен проект. Ако руснаците са съгласни на подобен вариант на финансиране, тогава да заповядат. Ако не са съгласни, значи имат съмнения в проекта за Белене, колкото и да твърдят обратното.

Блогът за икономика 2011