Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
В днешния ден е отредено по време на редовната богослужба да се чете следния текст от Евангелието:
14. А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
15. и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;
16. и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
17. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
18. Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.
19. Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.
20. И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.
21. Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте.
22. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
23. А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.(Ев. Марк. 13:14-23)
Язовирите в България, колкото и да са те, защото точната им бройка никой не знае, вече си имат шапка. Тури им я премиерът Бойко Борисов като същи властелин. На работна среща при премиера Борисов в Министерски съвет вчера е решено за всички водоеми в страната да отговаря министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, чрез НЕК и ДП "Язовири и каскади". Това стана след водното бедствие в Хасковска област, където заради скъсана язовирна стена в село с името Бисер осем човеци загинаха, а двама останаха в неизвестност. Трайков ще осъществява контрол върху състоянието и безопасността на всички водоеми, независимо от тяхната собственост. На него се възлага и да предприема мерки при опасност.
Още докато беше лично на мястото на бедствието премиерът Борисов обяви твърдото си решение, че ще събере всички язовири под една шапка, за да има да има централизирано управление и ясен контрол над тях. Намерението му може и да е добро, но е закъсняло. То не може да компенсира бездействието преди неговото управление и това по време докато той е министър-председател.
Перничани, които следят потока от местни новини може и да си спомнят, как от време на време медиите в Перник съобщаваха, че областна комисия под ръководството на доскорошният заместник на губернатора Георги Шарлачки ходеше от гьол на гьол, независимо чия собственост е, и пишеше предписания.
Вероятно между кориците на папките стоят архивирани купища бумаги, в които има открити слабости, направени препоръки и мнения на специалисти за неотлложни мерки. Но от това нищо не е последвало.
Шарлачки беше натирен от Областната администрация, без никой да даде обяснение защо, но поне по отношение на язовирите той вършеше работата така, както е трябвало да я вършат всички отговорни за това в държавата. Но нито той, нито който и да било друг би могъл сам да се справи с неотложностите, за които са нужни пари. За това е нужна държавническа визия, а не централизиране.
Но няма как да се очаква такова нещо от българския премиер, след като той, като председател на партия ГЕРБ обяви, че 1 млн. лeва от държавната субсидия на партията ще се преведат за пострадалите райони. За парите на данъкоплатеца, които получава партията му Борисов каза, че са тяхна лична помощ към хората. „Да възстановим на хората къщите с тези пари. Все пак 1 млн. лв. от нас като партия са доста пари.”, беше репликата на Борисов, сигурно пак случайно изпусната като онази за пържолките за едно служебно куче. А българинът продължава да се надява премиерът Борисов като иска да е властелин, поне да спре да се изпуска.
Събитията от 4.2.1997 г. и как тогавашните политици измениха на българския народ!
Не търсете повече информация!
Не посещавайте официалния сайт!
И не гледайте трейлъра!
Не заради друго, ами тъпаците са включили в трейлъра всички важни елементи от филма (затова не пиша много данни за него, сайта и т. н. както обикновено). А той е странен и (въпреки, че не смея да му дам конкретна оценка) си заслужава гледането, защото предлага интересна гледна точка (и нямам предвид изтърканата практика „филм, сниман с любителска камера“).
Колко филма за хора, придобили свръхестествени способности можете да кажете от „раз“? Лично аз над 10, при това без да се замислям особено. И във всички тях главният герой е добър, бори се да спаси минимум Америка, а в повечето случаи – Земята, заедно с прилежащата й Луна и не чак толкова прилежащата й Слънчева система…
Стига глупости – признайте си го: ако вие сте ученици и изведнъж станете невидими, ще нахълтате първо в съблекалнята на момичетата (респ. момчетата). Ако можете да местите предмети, ще се полигавите с досадните съседи. Ако можете да четете мисли, да позная ли – ще пробвате върху човека, когото харесвате. А ако можете да летите, непременно ще прелетите до Хаваите или Малдивите за малко, нали?
После (като ви омръзне) може да се замислете и над спасяването на света, разбира се, но първо са лиготиите… И „Хроники“ фокусира именно на тези глупости, така че се забавлявайте.
Защото краят е ефектен, но не кой знае колко интересен. Накратко – различна гледна точка, страхотни ефекти и едно разочароващо недоумяващо „ъ?“ на финала…
Не търсете повече информация!
Не посещавайте официалния сайт!
И не гледайте трейлъра!
Не заради друго, ами тъпаците са включили в трейлъра всички важни елементи от филма (затова не пиша много данни за него, сайта и т. н. както обикновено). А той е странен и (въпреки, че не смея да му дам конкретна оценка) си заслужава гледането, защото предлага интересна гледна точка.
Колко филма за хора, придобили свръхестествени способности можете да кажете от „раз“? Лично аз над 10, при това без да се замислям особено. И във всички тях главният герой е добър, бори се да спаси минимум Америка, а в повечето случаи – Земята, заедно с прилежащата й Луна и не чак толкова прилежащата й Слънчева система…
Стига глупости – признайте си го: ако вие сте ученици и изведнъж станете невидими, ще нахълтате първо в съблекалнята на момичетата (респ. момчетата). Ако можете да местите предмети, ще се полигавите с досадните съседи. Ако можете да четете мисли, да позная ли – ще пробвате върху човека, когото харесвате. А ако можете да летите, непременно ще прелетите до Хаваите или Малдивите за малко, нали?
После (като ви омръзне) може да се замислете и над спасяването на света, разбира се, но първо са лиготиите… И „Хроники“ фокусира именно на тези глупости, така че се забавлявайте.
Защото краят е ефектен, но не кой знае колко интересен. Накратко – различна гледна точка, страхотни ефекти и едно разочароващо недоумяващо „ъ?“ на финала…
Темата за досиетата на 11 от 15 митрополити в Св. Синод на БПЦ дълго време беше водеща в новините, обзорите и анализите на много медии. Тя обаче стана тема и народния фолклор. С присъщото си чувство за хумор, българинът ако и да е смирен и търпелив, като истински православен, дръзна да се пошегува и с тази тема.
Къде на шега, къде с болка, сега се говори, че се изземва синодалния църковен календар, за да се впише в него нов празник. На 17 януари, веднага след Юдина неделя вече ще се празнува „Донесение Църковно”. По традиция на трапезата на синодалните старци ще се сервират змии и гущери, а младежите ще си разменят картончета. На децата от неделните училища към храмовете ще се възлага да пишат Донесение на свободна тема. За празника св. Синод ще обнародва и Донесенско послание.
В същия ден братя мисюлмани ще празнуват Досие Байрам. Те ще се черпят с Ченге пилаф и Агент кадаиф.
То и в писанието е казано: „ ... казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.”(Ев. Лук. 19:40).
След упорита работа почти цяла година на сурвакарска тематика, тандемът художници-приложници Румен Димитров и Светослав Савов посветиха на 21-то издание на маскарадния фестивал специални самостоятелни изложби. Миналата година двамата се представиха с обща сурвакарска експозиция, а сега представиха нови и различни работи по отделно в Арт салона на Двореца на културата. Румен е инженер електроник, специалист по противопожарни инсталации, 20 години в свободното си време се е занимавал с църковна дърворезба, но отскоро сурвакарската тема го завладяла и вече освен дърворезба работи и нови техники, сред които и лята хартия. Светослав се занимава със стъкло. Той преподаваше в художественото училище в село Дрен, но вече се е отдал повече на изкуството си. В изложбата си показва работи и на своя баща – керамикът Николай Амзов, който от 10 години е в Португалия. Двамата предлагат и много сувенири, свързани със Сурва – на достъпни цени и с възможност всеки сам да си ги направи.
Ежегодният фестивал на маскарадните игри, който на свой ред събира погледите към Перник в края на януари, е на път да се превърне в индустрия. Традиционните шествия на маскирани хора от селата около Перник, от страната и от чужбина вече не са така интересни за публиката. Маските са все същите, макар в тях да има и нови елементи. А да се проследят изпълненията пред журито, търпение изглежда има само то. Решението фестивалът да се провежда всяка година по мнението на много хора не е най-доброто, защото зрелището вече е познато и доскучава. За това пък тази година по време на фестивалните дни в Перник можеше да се усети леко раздвижване на бизнеса. Сергиите в т. нар. сурвакарско село бяха значително повече и както беше констатирано уместно в заглавие, май бяха повече от гостите.
Сурва 2012 -Златен винкел
На централно място на площада беше щанда на фирма „Ивона” . Там се предлагаше не какво да е знаковият пернишки сувенир „Златен винкел” под формата на ключодържател, статуетка и фигурата на кукера, който трябваше да получат ТВ водещи заради бъзици с Перник, но им се размина.
Сурва 2012 - Кирил Манов и Юлия Стаянова
Кокетно магазинче за втора поредна година подреди и рекламното студио „Джули експрес”. Този път екипът, който прави и списанието Life @ city освен сувенири предлагаше и сурвакарски вкусотии – сандвичи със създърма и сланина, кукерски маски от шоколад и пасти с образите на символите на фестивала куклите Сури и Сура. Пръв от тях опита авторът им Кирил Манов, накипрен в официалния костюм на маскарада – черна кадифена пелерина и шапка като болюкбашия, но по-строга. Няма да е изненада ако догодина рекламното студио на Юлия Стоянова представи модна колекция в сурвакарски стил.
Една от няколкото колбасарски фирми в Перник също изнесе щанд и предложи благотворително гигански печени суджуци.
Този път специална организация бяха създали и от Задругата на майсторите.
Сурва 2012 - гайда 10 см от Пловдив
Пловдичанин предлагаше на гостите на фестивала художествени народни музикални инструменти,
Сурва 2012 - габровец продава дървени играчки
а майстор от Габрово беше подредил шарен щанд с дървени играчки, връщащи много спомени от детството на по-възрастните.
Много бяха и сергиите с направени като по ръчен труд сувенири със сурвакарска и кукерска тематика. Без да се коментират естетическите им достойнства, те все пак са „произведено в България”, а не в Китай.
Добри примери сигурно има и още. Идеята е, че всеки в своята си сфера може да стане част от фестивала и за това организаторите може да помислят още. Какъв е бил келепирът тази година си знаят само търговците. Но ако искаме Сурва да се развива, за нея трябва да се мисли като за индустрия.
Отдавна никой не вярва, че маскарадните игри се правят, за да се гони злото, защото то така и не си отива, колкото и да е шумен пернишкия карнавал. Нито пък езическите танци са за плодородие, защото повечето от земеделските земи от години пустеят. Перник и перничани са показали, че Сурва е в кръвта им. Традицията се предава на поколенията и доказателство за това са буквално стотиците маскирани деца в сурвакарските групи. Много хора са убедени, че ако фестивалът ще се прави всяка година, то шоуто може и трябва да стане печелившо за града с повече култура и креативност, маркетинг и реклама.
Римейк на мечката, увековечена в култовия български филм „Козият рог” участваше в шествията на 21-то издание на фестивала на маскарадните игри в Перник. Мецаната не беше само, ами си имаше и малко. Някога, преди много години, прадядото на 7-годишният Светослав Иванов от пернишкото село Лесковец - дедо Милчо, направил героинята за филма на Методи Андонов. Сега момченцето и неговият татко Димитър са маскирани със същия костюм, но вече претворен от дядото Стамен, който пък влиза в ролята на мечкаря. Костюмът не е от традиционните кожи, ами е създаден с много труд от специална тръстика.
Тримата се включиха в самостоятелния конкурс в рамките на фестивала за представяне на „Мечка и Мечкар”, заедно с още 23 двойки и тройки. Отделно жури ще обяви наградите на церемонията по награждаването на участниците във фестивала на 28 февруари 2012 г.
„Перник – моят роден град, на веселие богат!” Това пее в най-новата си песен гласовитата певица Ива Давидова. На закриването на на 21-вия фестивал „Сурва тя подари на Перник нов химн.
След като възпя красотата на българката в „Рада радомирка” и ни убеди, че „любовта не е красива, щом е някой наранен”, Ива Давидова реши да покаже на своите съграждани и на цяла България, че въпреки негативните емоции, завладели Перник в последните няколко седмици, градът има с какво да се гордее. По тази причина, „слънцето” на народната музика направи песен, разказваща интересни подробности от неговата 8-хилядна история.
„С тази песен искам да покажа на цяла България колко хубав е Перник- градът, в който аз и още около 80 хиляди души сме родени, израснали, прекарали безгрижно детството си, създали верни приятели, срещнали първата си любов и създали семейства. Град, сгушен в планината, който всяка година събира стотици сурвакари от цяла Европа” – разказва с въодушевление Ива.
„Песен за Перник” е по музика и аранжимент на Владислав Тодоров и Красимир Димитров от Masters Of The Dance, а текстът е дело на самата фолклорна изпълнителка.
Новият химн на миньорския град разказва историята за неговото създаване, както и за последните сражения на смелия Кракра Пернишки с Византийската империя.
„Това не е типичната народна музика, която всички познаваме, тя е примесена с модерно звучене, което ще допадне и на най-претенциозния почитател на хубавата българска песен”- убедена е изпълнителката. В Перник има изключителни творци и хора, категорична е певицата.
Песента е изключително позитивна, обясни и пред "Здравей, България" Ива.
Всички жители и гости на града имаха възможността първи да чуят уникалното изпълнение на Ива на 29-ти януари от 18:00 часа в центъра на града.
С „Песен за Перник” завърши и церемонията по официалното закриване на традиционния кукерския фестивал „Сурва 2012”, който за поредна година събра хора от цялата страна, Европа и света.
Миналата година прозвуча за първи път рок парче по музика на Росен Младенов и текст на Кирил Манов, което вече е химн на Сурва.
Сурвакатури и почерпка с уникалния пернишки коктейл от уиски с боза станаха част от маскарада в Перник тази година. Шефът на Културно информационен център – Перник Кирил Манов събра приятели, ценители и художници на изложба със собствени карикатури на сурвакарска тема. Малко преди официалното откриване на ХХІ-то издание на маскарадния фестивал „Сурва Перник 2012” изложбата му беше открита в галерия „Кракра”.
Кирил Манов и друг път е показвал шаржове, а миналата година издаде сурвакарски речник с падсказка за сурвакатурите. Откакто е шеф на КИЦ-а, той полага много усилия да внесе нови елементи в пернишкия маскарад. От много си скици, в които е събрал смешното и забавното в Сурва, вицовете на маскарада, той е избрал само 30 свои работи – повечето истински сурвакатури. Талисманите на Сурва - Сура и Сури, които Манов измисли, както и статуетката "Златен винкел", бащата на фестивала Йордан Николов, шефовете от ФЕКГ, сурвакари и мечкари в различни смешни ситуации, развеселиха гостите на изложбата. Авторът не е пропуснал да се надсмее и над себе си със свой автопортрет.
Оказа се, че за откриването не е канен никой – като на имен ден, но гостите бяха много. Поканен специално обаче се оказа само писателят Димитър Бежански, който от 30 години чакал честта да открие избожба на своя съученик Кирчо Манов. Всекиму можело да се случи да открие изложба като си върви по улицата и мине покрай някоя „Без всичко може, но без виц не може", казвал навремето Митко Коприщенов, когото по-възрастните перничани помнят като сътрудник на вестник „Димитровско знаме.
Бежански, представен като един от тримата видни глпаци на републиката, заедно с Доньо Донев и Виктор Самуилов, спретна импровизиран търг за карикатурата със Сура и Сури. Наддаването започна от 20 стотинки, но в крайна сметка беше продадена за 50 лв. на бизнесмена Иван Иванов – приятел на автора. За коктейла с бейлиз Иван подари и гигански зелник с неповторим вкус и аромат.
Президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон с удоволствие позира на Кирил Манов , който за кратко време нарисува негова „сурвакатура", на която го овековечи със звънци на кръста и чаша в ръка. И с надпис га произведе за гражданин на Перник за вечни времена.
Гостите имаха възможност да отпият и от хитовия пернишки бейлиз, по който напоследък са луднали в цяла Западна Европа и особено в Лондон. На най-горещите си почитателко Кирчо подари домино за уста с широка усмивка.
Имам един... - доскоро бих се чудела как да го нарека, по-скоро не бих го наричала никак, защото не бих и споменавала за него - ...а сега ще го нарека е-приятел от форума на Дневник.бг. Червен младеж и хард русофил, с който се джанкаме отвреме навреме. Много е хард, щото други по-нЕрвени от мен излизат от релси като му четат русофилщините.
Последните дни обаче промениха нещата между нас. Вече не само говорим нормално (допреди това разменяхме иронии и сарказми), а обменяме мисли. Даже лични съобщения. Темите на неочакваното сближаване?
1. STOP ACTA!
Той не живее в България, но е толкова "захапал", че информира, убеждава, агитира познатите си по мейл и по де що форум намери - за да дойдат повече хора на протеста на 11 февруари. Аз също ръчкам по мейла и май и блога го обърнах на агитационна антиACTA трибуна ;-)
2. Тъпия пиар на управниците на фона на трагедията от природните бедствия
За него, както и за мен най-лошото не е това, че 2 години и кусур управниците нищо не са направили, вкл. и президентът като бивш министър на регионалното развитие и благоустройството - защото правилно отбелязва, че и предишните са със същата оценка по този параграф. Отвратителното е медийният купон, който устройват. Снимките как са се накачулили по бетеери. Интервютата, който бълват по телевизиите от мястото на събитието, като че ли са т.нар. звездни репортери на Нова ТВ. Цялото им самопреекспониране на местата на концентрираната човешка мъка и страдание.
С него си оставаме на радикално различни политически, икономически и идеологически позиции. Но знам, че оттук нататък ще си знаем, че имаме нещо общо, което е по-важно от различията ни. И че за истинските неща можем да разчитаме един на друг.
Компания Proview Technology поиска извинение от Apple заради незаконното използване на думата "iPad" в Китай. За това съобщава вестник China Daily, цитирайки адвоката на Proview - Xie Xianghui. Своето желание Proview е изразила във втори иск срещу Apple, подаден този път в съда в Шанхай в понеделник, 6 февруари, пише The Wall Street Journal. В допълнение към извинението, Proview настоява за временна забрана на продажбите на таблета в страната. Proview е регистрирала думата "iPad" като търговска марка през 2001 г. и го е използвала в имената на няколко продукта (компанията произвежда монитори). Пет години по-късно, Proview продава правата за "iPad" на британската компания IP Application Development за 55 хиляди долара. Впоследствие става ясно, че последната е била "подставена" компания. Apple я създават, за да не привличат предварително вниманието към своите продукти. През 2011 г. Proview заявява, че според условията на сделката от 2006 г. компанията запазва правата върху думата "iPad" в някои страни, включително и в Китай. Тя е подала срещу Apple първи съдебен иск още тогава и патентният съд в Шенжен признава правата и върху търговската марка, но решението за поисканото обезщетение от 1,6 милиарда щатски долара е все още висящо. В миналото Apple щеше да води съдебни дела и с производителя на телекомуникационно оборудване Cisco заради правата върху думата "iPhone". Cisco притежаваха правата за тази марка и представяха VoIP-телефони под това име. През 2007 г. двете компании успяха да се споразумеят.
В Перник за Сурва опаковаха времето. Креативната идея, събрала в едно няколко изкуства, стана част от атракциите на ХХІ-я маскараден фестивал.
Цирковите акробати Калоян Янчев и Любомир Сапунджиев се изкачиха на въжета до часовниковата кула на Минната дирекция и я скриха в плат, както Кристо навремето опакова Райхстага.
Двамата са приятели на популярния пернишки Маг Жиров и Народно читалище „Миньор”. През 2008г. Калоян пълзя по пяжина върху Двореца на културата като Спайдърмен за откриването на Сурва тогава. „Радваме се, че хората харесват тези неща”, споделиха цирковите артисти и с тъга довериха, че им предстои да отиват на работа в чужбина. Времето продължава неумолимо своя ход. Само по Сурва имаше „О, миг, поспри!” (ти тъй си хубав…) по известния цитат на Гьоте от трагедията Фауст върху пернишкия часовник – като част от инсталацията.
Прага е подписала споразумението, но ратификацията вчера беше сряна; Братислава се оттегля на още по-ранен етап.
Жител на село Генералово„освирка” и отсвири Генерала, като го прикани саркастично да дойде да реже лентичка в чест на наводняването, което не приема да бъде наричано природно бедствие, а го смята за следствие от начина на управление. Около афектирания жител имаше негови съселяни, които явно бяха на същото мнение. Заклеймиха го поименно като плъх, който се крие!
Това е нечуван конфуз за контролираното изтичане на критика, която се е насъбрала в язовирите на селското търпение спрямо управлението на ГЕРБ.
Това се чу и видя в новините на Нова телевизия в пряко включване от селото, което е съседно на смъртоносно наводненото вчера село Бисер, възпято от поета Петко Славейков в „Извора на белоногата” така:
„Видиш ли долу в полето,
дет се мержеят, чернеят
десетина дървя върбови?
Там било село Бисерча…
Бойко слуша гласа на народа. Нали така? Дори е готов на секундата да реагира, като за шистовия газ, (а не да псува на майка, както направи в Разград, когато местни фенове го освиркаха на стадиона, но това не беше разказано на зрителите на големите телевизии).
Ами тогава да чуе и тези гласове, включително и в този блог:
Йорданова
07.02.2012 в 15:43
„Само за сведение-в Б-я има 2800 язовира.Съпругът ми,като бивш директор от Водно стопанство,към което бяха и язовири и каскади,има дори карта,отразяваща настоящото местоположение.През 2001-2005г. правителството на СаксКобургГотски, чийто любимец беше ББ позволи групировката ТИМ с приближен ББ, да
приватизира язовирите.И резултатът не закъсня.”
Дали Бойко ще нареди на парламента да забрани ТИМ заради волята на народа, който си позволява да не иска да бъде наводняван и давен посред сибирски студ или по-скоро ще закрие някоя телевизия, която си позволява да нарушава контрола върху изпускането на нерегламентирана критика към него?
Очакваме да научим от извора- не на Белоногата, а на управленската мъдрост, олицетворявана от носителя на черен колан по тръшкане на противника на тепиха на демагогията.
Име: Маргарита Лазова Възраст: 31 Позиция: Мениджър проекти Фирма: imoti.net Семейно положение: Семейна , 1 дете Сайт (сайтове): urlwww.imoti.net/url, urlwww.smszona.com/url, urlwww.bgflash.com/url, urlwww.bgtop.net/url, urlwww.lapa.bg/url, urlwww.magicaura.com/url, Девиз: Do your best, forget the rest С какво се занимаваш в момента? Както винаги с няколко неща едновременно. След сделката за продажбата на www.imoti.net на Инвестор АД подписах договор за управление на проекта за 2 години и все така ми е основен приоритет. Продължавам и работата с клиенти за SMS разплащания www.smszona.com, като основно работим със сайтове със средно и голям обем sms-и. Преди време започнахме един сайт с приятели като хоби – www.bgflash.com той се развива по-добре от всички очаквания и ми е интересно да преглеждам видео клипове и игри, които потребителите споделят. Скоро ще пускаме нови функции на www.bgtop.net , който се утвърди като класацията на българските сайтове от типа трафик генератор (сайтовете, които участват на практика си разменят трафик). Участвам и в един сайт www.magicaura.com, където за щастие съдружниците ми правят почти всичко, което е чудесно, само че съжалявам, че не ми остава много време за него. Разкажи за новите неща и проекти около теб, има ли такива? Най-новия сайт, който стартирах съвсем скоро е www.lapa.bg – социална мрежа за хора, които обичат животните. Това е сбъдната мечта за мен. Надявам се да е полезен за много любимци и хора. Идеята ми дойде, когато така и не намерихме партньор за нашето черно-бяло коли, а белият мишок на дъщеря ми щеше да е жив, ако имаше сайт, където човек да поразпита други хора за някои неща... Какво работеше преди това? Първата ми работа беше в okazion.bg – първия аукцион в България, който в последствие стана собственост на Dir.bg и работех там за известно време. Имам скъпи спомени за онези времена и ми останаха и страхотни приятели. Каква беше причината да се разделиш с едни от проектите ти imoti.net? Аз по-скоро се приседених към екипа на един от лидерите на българския уеб – Инвестор и не мисля в близко бъдеще да се разделям. Една от основните прични е трафикът, който голямата група може да даде на сайта, както и маркетингово know-how и ефективност. За подобен тип сайтове е важно клиентите, които пускат обяви да достигнат до колкото се може повече хора. Целта на imoti.net винаги е била да улесни сделките с имоти и наеми, като спестява време и усилия на клиентите и агенциите за имоти. Какво според теб липсва в българския интернет? В сравнение с другите сектори, българският интернет дава много основания за гордост като качество, разнообразие на сайтове и на услугите, естетика на дизайна и т.н. Представете си какво би било, ако имаше по-сериозни инвестиции, ако нивото на заплащане на услугите бе съизмеримо със страните, с които се мерим. Мисля, че всички страдаме и от човешки ресурси, защото доста хора заминаха за чужбина или пък са си тук, но outsource-ват на недостижими нива на заплащане за българския бизнес. Образователната система изостава и това сигурно ще има дълготрайни последици. Но това, което най-много липсва е извън интернета. То е в нашата икономическа действителност, инфраструктура и начин на разплащания. В това отношение, недостатъчното развитие на реалната икономика, дърпа българският интернет назад и спъва развитието и предоставянето на интернет услуги. Четеш ли kaldata.com? Да, от 2003г до сега : ) Има ли нещо в българския интернет, което,ако можеше, би променила? Хората в българския интернет са чудесни, креативни и толкова интересни. Бих се радвала на повече срещи и събития в бранша. Динамиката все пак е голяма и срещите действат много обновяващо и зареждащо, докосваш се до идеите, търсенията и работата на колегите, което помага да преосмислим и своите неща. В голяма степен интернетът дава едно вълнуващо усещане за реалностите на човешкото развитие. Ние го правим, ама и той прави нас... Има ли разлика между български и международен интернет? Има! И тя определено е в полза на родния интернет. Имам непосредствени впечатления от съседните страни. Ние се радваме на много по-бърз, евтин и свободен интернет. Българският пиъринг е страхотна и добре реализирана идея, която ни дава възможности, без които сериозна част от българските сайтове не биха съществували, защото нямаше да могат да си позволят разходите за хостинг. Как си представящ родния и чуждия интернет след 5 години? Щеше ми се да бяхте попитали за след 10 години. Пет години за интернет не изглеждат така много сега, както бяха преди пет години. Даже на първи план ми се струва, че няма да има много изненади, макар да зная, че няма да бъде така. Струва ми се, че ще наблюдаваме повече синергия между нови технологии и уеб-базирани приложения, които ще намалят още повече дистанцията между клиента, бизнеса, персонализация на създаването на продуктите и услугите и интегриране с медиите. Несъмнено интернетът ще става все по-социален и по-мобилен, а оттам и политичен и съответно ще продължи да се засилва и стремежа за контрол. Същото е и в международен план. Наред с това, постигнатото и натрупаните потенциали предполагат процес на оптимизация на редица области, благодарение на интеграцията в и с интернета. Вероятно това би бил много по-оптимистичен процес, ако толкова много ресурси не се поглъщаха от международни конфликти. Ще има качествен скок в ролята на интернета за човешкото образование, развитие и реализация. Има ли неща в професионален план, които не си направила все още и много искаш да направиш? Предполагам, че и при мен е като при повечето колеги от бранша – идеите и проектите, които желаем да реализираме са повече, отколкото времето и ресурсите ни позволяват. Работя по концептуализирането на няколко нови проекта. Стремя се, проектите ми да отговарят на конкретни човешки потребности, често започвам от това, от което аз или близките ми имат нужда , а и да ми е на сърце. Предпочитам да работя заедно с приятели. Така се допълваме взаимно и създаваме нови възможности. Този процес е вълнуващ за мен и ми носи силно усещане за професионална реализация и удовлетвореност. Кой е най-големият ти успех? Първият успех винаги е най-големият, защото върху него се градят останалите. Работата в okazion.bg и dir.bg ме научи на толкова много неща, които ми помогнаха да успея с imoti.net, който е моят университет. Този успех се гради на разбирането, че клиентът е в основата на твоя бизнес. В интернет бранша много повече от другите сектори, уважението към потребностите на клиента е много по-важно, защото последствията са непосредствени. Но най-големият ми успех е може би постигането на известен баланс между семейството и проектите. Най-големите ми успехи винаги са били свързани с това да видя, хората които обичам щастливи. А провал? Аз не живея в света на провалите. Има трудности и предизвикателства. Има ситуации, когато все пак се доближаваш до усещането за провал. Но ако се запази самообладание и се живее с добри намерения, доверие в екипа и съдружниците и споделено се търсят решения, то всяка трудност може да се преодолее и превърне в трамплин за развитие и нови възможности. Има ли въпрос, които искаше, а не ти зададохме? Ако е да какъв е той? Сигурно не е странно, че не задавате въпрос „Какво правя в свободното си време”. Вероятно сте разбрали, че свободно време в интернет бранша няма, по простата причина, че ние работим това, което обичаме да правим и се забавляваме като работим. Вероятно по-добре от мен разбирате за какво става дума. Мисля, че сме щастливи хора със съдбата си да сме в българския интернет бранш.
От НАСА са разказали , че сондата Juno, която лети към Юпитер, през тази седмица е направила първата корекция на совя курс , което ще позволи на сондата по точно да се насочи към Юпитер. По думи на специалисти от НАСА , Juno е включила своите основни двигатели и е направила успешна корекция.
Руските астрономи от Пулковската обсерватория са открили луна около екзопланета. Своите резултати учените са изложили в статия публикувана в 'Писма в Астрономическия журнал'. Кратко изложение е представено от РИА Новости.
Семейство играе бридж с приятели. Мъжът през цялото време прави грешки и изобщо не става за партньор. След известно време става и отива до тоалетната. Жена му въздъхва и казва: - За първи път през цялата вечер знам какво държи в ръцете си... Усмихни се, България, защото премиерът най-сетне прозря, че "орташката кобила и вълците не я ядат". Язовирите преляха и удавиха хората, а Бойко Борисов разбра, че е вярвал на шепа некадърници. Ясно е, че е най-добре държавата сама да си свърши работата и да не разчита на случайни фактори, които действат според настроението и интереса си. Но е и време Бойко да се замисли за надеждни партньори, защото не всеки път може да разчита на добра ръка.
Сондата Mars Express на ЕКА е изпратила уникални снимки на марсианското плато Големия Сирт. Снимките и тяхното описание са достъпни на сайта на агентството.
Знаехте ли, че нашата планета всеки ден става все по-лека и губи част от теглото и масата си? Според BBC Radio 4, цитирано от Gizmodo, между космоса и Земята има постоянен обмен на материя, който обаче не е в наша полза. За щастие загубите, които търпим са незначителни, сравнени с общата маса на планетата и можем да бъдем спокойни, че загубата на тегло няма да е фатална за нас, поне през следващите няколко милиарда години. Добавки към теглото Земята акумулира 40 000 тона космически прах всяка година. Той пада навсякъде по повърхността и е почти невидим с просто око, тъй като площта на планетата е много голяма и повечето прах отива в океаните и моретата. Това са остатъци от формирането на Слънчевата система. Според NASA, заради глобалното затопляне печелим още 160 тона маса по законите на термодинамиката. Фактори, които нямат ефект върху теглото Наличието на повече хора и сгради няма никакъв ефект върху теглото на Земята, защото ние и нашата инфраструктура сме направени от материали, които вече са били на планетата и просто са сменили формата си. Изстрелването на ракети и сателити също няма особено влияние, защото почти всички падат обратно на Земята след време. Реални загуби на материя Ядрото на Земята е като един огромен реактор, който с времето изчерпва горивото си. По това направление губим 16 тона годишно. Най-много губим под формата на газове. 95 000 тона водород и хелий излитат в космоса всяка година, защото са прекалено леки, за да бъдат задържани от гравитацията на нашата планета. За щастие ни остава предостатъчно водород, но за хелия не може да се каже същото. Един той ще се изчерпи напълно и повече няма да можем да го използваме. В крайна сметка, какъв процент от теглото си губи Земята всяка година? 50 000 тона са точно 0.000000000000001% от общата й маса, което е пренебрежително малко.
След сондажи, продължили цели 14 години руски учени се добраха до езерото Восток, което се намира под Антарктика. Водоемът се намира под 4 километра лед и не е имал контакт с въздуха в разстояние на 20 милиона години, предаде Gizmodo. По време на сондажите дупката е била запълвана с керосин, за да се избегне повторното замръзване. Сега, след като езерото вече е достигнато, учените ще изтеглят керосина и ще оставят водата да се покачи до върха, където ще замръзне и ще остане в това състояние до края на следващата зима. През следващия сезон учените ще се върнат и ще вземат проби от леда, за да изследват какъв е съставът на древното езеро. Този метод на работа позволява на изследователите да получат проби от самия водоем, но без да има риск от неговото замърсяване или контакт с въздуха. Руските учени се надяват да разберат как е изглеждал животът преди много милиони години, тъй като запечатаното езеро им предоставя безпрецедентна възможност да се върнат назад във времето. Под ледовете на полюсите се крият някои от последните големи тайни на нашата планета, които все още са неизвестни за нас. Смята се, че подобни езера има и на някои от другите планети и луни в Слънчевата система. Езерото Восток би могло да разкрие дали в такива условия може да вирее живот. Съществува вероятност да открием и форми на живот, които до момента са били напълно непознати.
Английска приказка разказва за младеж, който тръгнал по света да разбере що е то глупост. Наложило му се да пренощува в една къща, където за негов късмет стопаните имали красива дъщеря. След време момчето поискало ръката й, а радостните родители организирали богата гощавка. Вдигали наздравици за младите, но по едно време виното свършило, а старият баща изпратил щерка си с каната в мазето. Кандидат-булката радостно припнала, окрилена от изпития алкохол и девичи блянове. Отворила канелата и замечтано погледнала в тавана. Там, обрасъл в паяжини от сто години, висял голям чук. Нещо трепнало в сърцето на бъдещата майка и от очите й рукнали сълзи. Помислила си: Един ден, като се оженя за моя любим и ни се роди прекрасен син, и порасне голям и силен, и слезе в мазето да си налее от това чудесно вино, и чукът падне на главата му и го убие на място... О, какъв ужас ще бъде тогава! Виното преливало вече през каната, а девойката леела сълзи като река. Забавянето притеснило празнуващите и...
Виваком обеща да компенсира своите клиенти за неудобствата, причинени от частичния срив на мрежата на оператора вчера . Преди ден интернет достъпът и фиксираните телефони на някои абонати на компанията работеха нестабилно или с прекъсвания. Клиентите на телекома ще получат по една седмица безплатен интернет и 50 допълнителни минути към фиксираните си планове, съобщиха от компанията. Компенсацията ще важи както за частни, така и за бизнес клиенти на оператора, пише dnevnik.bg. За да бъдат компенсирани потребителите, те ще трябва да направят заявка за проблема, които са имали със съответната си услуга. Начините за подаване на заявки ще бъдат публикувани утре, 8 февруари, на сайта на телекома – urlwww.vivacom.bg./url Компенсацията ще бъде отразена в сметките им за март или април в зависимост от отчетния период на съответния потребител. От "Виваком" казват, че техническата неизправност се е дължала на софтуерен проблем, възникнал около 11.30 часа вследствие на осъвременяване извършвано на MAN мрежата на телекома. Това е предизвикало затруднения в преноса на данни и прекъсване на част от фиксираните и интернет услуги на клиентите. Аварията затрудни и работата на голям брой банкомати и POS терминали на няколко банки, които използват интернет връзка, осигурена от "Виваком". Първоначално се предполагаше, че проблемът се дължи на скъсан кабел, но компанията опроверга тази хипотеза. Работата на мрежата и всичките й функции са били възстановени към 18.30 ч. в понеделник, твърдят от компанията.
Като съм тръгнала да зачеквам темата за социалните мрежи и отношението към личните данни, този текст от много време ми седи на драфт да бъде преведен.
Facebook все още се мотае с триенето на снимки от сървърите си, три години, след като Ars зачекна темата. Признанието на социалната мрежа, че “не винаги системата изтрива в разумен период информация свалена от потребителите от сайта” може да се каже, че е омаловажаване, в най-добрия случай. Макар да твърдят, че разработват по-бърз метод за унищожаване на премахната от потребителите инфорация от сървърите си, все още не се е случило. Снимки, които потребители смятат, че вече са “изтрили” от социалката преди месеци или дори години, все още могат да бъдат достигнати чрез директен линк.
Когато Eff.org първоначално разследват случая през 2009, става, че изтрити снимки, всъщност не са изтрити, те продължават да съществуват на сървъра и могат да бъдат достигнати с директен линк. Потребители, които са решили да премахнат дадена фотография от профила си по ред причини (работа, семейство, качена без тяхно съгласие и пр.), могат да я премахнат от визуалната част на Фейсбук, която е достъпна и видима за всеки, (според нивото достъп, който е сложил потребителя за приятели/познати и прочие, разбира се), но всеки който е имал директен линк до дадената фотография (.jpg), ще може да продължи да я вижда и да има достъп до нея, за неопределено време. Когато Facebook са потърсени за информация, компанията обяснява, че ” работи с техния партньор (CDN) да намалят значително периода между изтриването на снимка от даден потребител и реалното и заличаване от сървърите.”
Само че година по-късно (2010) “изтритите снимки” все още са достъпни чрез директен линк. В този момент и потребители започват да споделят за случаи на виртуален тормоз със снимки, до които уж вече никой няма достъп.
Такива случки има повече от достатъчно, например: снимката на голото бебе на даден потребител, което пълзи по моравата, е заснето и качено от приятел на семейството на потребителя. Потребителят моли своя приятел да свали снимката поради очакваните причини и снимката е свалена. Действието се развива 2008г. Само че 2012, снимката все още е достъпна на дървърдите на социалната мрежа чрез директен линк. Това е само един от многото примери.
(Снимки на автора на статията обаче, след публикуването на текста през 2010, са трити, по-точно, тези, към които той линква в публикацията си като примери) Неговите снимки са единствените, които са изтрити тогава. Други снимки, към които той е запазил линкове, но които не са в неговия профил и са били “изтрити” дори преди неговите, все още си стоят.)
След като проверява и потвърждава, че всички негови снимки, както снимки на негови приятели и на потребители, които са им писали, са все още онлайн, отново пише на Facebook, за да разбере защо повече от три години след “работим по въпроса да се оптимизираме като скорост”, нещата са си същите?
“Системите, които използвахме преди няколко години за съхранение на снимките не винаги триеха снимките в срок, въпреки че са били свалени от сайта” е отговорът, който Ars получава.
Обяснението е, че снимките са заседнали в система, която от самото начало не е работела както трябва, но компанията работи по друга нова система, която да изтрие тези снимки… този път наистина.
“Процесът на прехвърляне към новата система, която изтрива свалените от потребителите снимки, до 45 дни. Малък процент от снимките са все още на старата система. Очаква се процесът да е приключен до месец или два, след което достъпът до старата система ще бъде прекратен изцяло.”
Накратко – компанията твърди, че почти са решили проблема, за посторянно и ще използват система, която наистина да трие свалени снимки до 45 дни. Само че ще отнеме още няколко месеца докато заработи. И като се има предвид навикът на компанията да увърта, ще очакваме първо да видим реалните резултати, преди да оставим темата.
Почти невероятно е, че тази история се точи от години и че проблемът все още не е разрешен. Надяваме се този път Facebook да си изпълни обещанието. Темата ще се следи, докато проблемът бъде разрешен.
Като съм тръгнала да зачеквам темата за социалните мрежи и отношението към личните данни, този текст от много време ми седи на драфт да бъде преведен.
Facebook все още се мотае с триенето на снимки от сървърите си, три години, след като Ars зачекна темата. Признанието на социалната мрежа, че „не винаги системата изтрива в разумен период информация свалена от потребителите от сайта“ може да се каже, че е омаловажаване, в най-добрия случай. Макар да твърдят, че разработват по-бърз метод за унищожаване на премахната от потребителите инфорация от сървърите си, все още не се е случило. Снимки, които потребители смятат, че вече са „изтрили“ от социалката преди месеци или дори години, все още могат да бъдат достигнати чрез директен линк.
Когато Eff.org първоначално разследват случая през 2009, става, че изтрити снимки, всъщност не са изтрити, те продължават да съществуват на сървъра и могат да бъдат достигнати с директен линк. Потребители, които са решили да премахнат дадена фотография от профила си по ред причини (работа, семейство, качена без тяхно съгласие и пр.), могат да я премахнат от визуалната част на Фейсбук, която е достъпна и видима за всеки, (според нивото достъп, който е сложил потребителя за приятели/познати и прочие, разбира се), но всеки който е имал директен линк до дадената фотография (.jpg), ще може да продължи да я вижда и да има достъп до нея, за неопределено време. Когато Facebook са потърсени за информация, компанията обяснява, че “ работи с техния партньор (CDN) да намалят значително периода между изтриването на снимка от даден потребител и реалното и заличаване от сървърите.“
Само че година по-късно (2010) „изтритите снимки“ все още са достъпни чрез директен линк. В този момент и потребители започват да споделят за случаи на виртуален тормоз със снимки, до които уж вече никой няма достъп.
Такива случки има повече от достатъчно, например: снимката на голото бебе на даден потребител, което пълзи по моравата, е заснето и качено от приятел на семейството на потребителя. Потребителят моли своя приятел да свали снимката поради очакваните причини и снимката е свалена. Действието се развива 2008г. Само че 2012, снимката все още е достъпна на дървърдите на социалната мрежа чрез директен линк. Това е само един от многото примери.
(Снимки на автора на статията обаче, след публикуването на текста през 2010, са трити, по-точно, тези, към които той линква в публикацията си като примери) Неговите снимки са единствените, които са изтрити тогава. Други снимки, към които той е запазил линкове, но които не са в неговия профил и са били „изтрити“ дори преди неговите, все още си стоят.)
След като проверява и потвърждава, че всички негови снимки, както снимки на негови приятели и на потребители, които са им писали, са все още онлайн, отново пише на Facebook, за да разбере защо повече от три години след „работим по въпроса да се оптимизираме като скорост“, нещата са си същите?
„Системите, които използвахме преди няколко години за съхранение на снимките не винаги триеха снимките в срок, въпреки че са били свалени от сайта“ е отговорът, който Ars получава.
Обяснението е, че снимките са заседнали в система, която от самото начало не е работела както трябва, но компанията работи по друга нова система, която да изтрие тези снимки… този път наистина.
„Процесът на прехвърляне към новата система, която изтрива свалените от потребителите снимки, до 45 дни. Малък процент от снимките са все още на старата система. Очаква се процесът да е приключен до месец или два, след което достъпът до старата система ще бъде прекратен изцяло.“
Накратко – компанията твърди, че почти са решили проблема, за посторянно и ще използват система, която наистина да трие свалени снимки до 45 дни. Само че ще отнеме още няколко месеца докато заработи. И като се има предвид навикът на компанията да увърта, ще очакваме първо да видим реалните резултати, преди да оставим темата.
Почти невероятно е, че тази история се точи от години и че проблемът все още не е разрешен. Надяваме се този път Facebook да си изпълни обещанието. Темата ще се следи, докато проблемът бъде разрешен.
По целия свят днес се отбелязва Международният ден за безопасен интернет. Празникът има за цел насърчаване на безопасно и отговорно използване на онлайн технологиите, особено сред децата, и се провежда от Европейската мрежа от центрове за безопасен интернет (INSAFE) всяка година през февруари. През тази година Денят за безопасен интернет се провежда под мотото "Да открием света на интернет безопасно и заедно!". Денят е посветен на взаимодействието между поколенията и възможностите за взаимен обмен на опит за безопасно използване на глобалната мрежа.
Веднъж преспах с мъж, защото ми даде „Хроника на птицата с пружина” на Мураками. Е, не съм толкова лесна, наистина ние излизахме и той ми стана гадже след това, но нека кажем, че Мураками затвори сделката окончателно. Преди да си правите изводи за мен, прочетете книгата. Тя е лирична и изкусителна и променя начина, по който възприемаш реалността и живота. Четенето й имитира влюбване – пулсът ви се учестява, вглъбявате се в мислите си, откривате един изцяло различен свят. Затова не е толкова учудващо, че се влюбих в мъжа, който ме запозна с тази невероятна книга. Всъщност любовните ми страсти често са се препрлитали с читателските.
Имах връзка с един човек, защото преди да ме покани на среща, ми изпрати книга по пощата. Беше малък колкото ръката ми сборник с феминистки разкази, пълни със секс, хумор и алогизми. С този подарък приключиха преговорите по флирт-сделката, която бяхме договаряли седмици наред. Малко след като бях срещнала друго гадже, минахме през апартамента му да вземем нещо и прекарах няколко мига насаме с библиотеката му. Съчетанието между изкуство, еротика и new age заглавия се оказа перфектният афродизиак. Съвсем наскоро любимият ми откри една книга, която беше търсил дълго и усилено. Сподели с мен вълнението си: влюбването в миризмата, тръпката от прегъването на корицата, екстазът най-накрая да я погълне на един дъх... Той споделяше, а аз изпадах в сладък несвяст.
Излизала съм с писател, автор на една от любимите ми книги. Веднъж едно момче ме свали, като цитира една от любимите ми реплики от книги: „Лекарството за нещастието е щастието, не ме интересува кой какво казва” (Niagara Falls All Over Again на Elizabeth McCracken). Влюбих се до уши в мъж, който смяташе, че е много важно да прочете любимия ми роман. И така, оказва се, че в крайна сметка книгите играят ключова роля в прелъстяването. Един приятел ми разказа, че когато прави планове да се прибере вкъщи с някое момиче, сменя чаршафите на леглото си заедно с книгите на нощното си шкафче. Приятелят ми Боб пък обикаля кафенетата в квартала и избира кои жени да покани на среща според кориците на книгите, които дамите четат. Всъщност тук в Холивуд, където почти всички в кафенетата носят със себе си лаптоп вместо книга, самият факт, че някоя жена изобщо чете книга вероятно е достатъчно основание за Боб да се промъкне покрай нея и да подхване разговор. Веднъж в книжарницата ми някакъв мъж се приближи към мен, докато говореше по телефона. Застана до мен с вдигнат показалец, което означаваше „момент, моля”, докато приключи обаждането. Когато затвори, се обърна към мен с думите: „Тъкмо се чух с мой приятел, за да го помоля за съвет за коя книга да ви попитам, така че да ви впечатля достатъчно, за да излезете с мен”.
Книгите играят важна роля и при онлайн връзките. Например в профилите си в сайта за запознанства Match.com необвързаните отговарят на въпроса „Какво четохте последно?”. Дълбоко се разочаровам от мъже, които отговарят на този въпрос с: „този профил”, „кутията на зърнената ми закуска” или, още по-лошо, „Всъщност не чета много.” Да пропуснеш възможност за книжна свалка е просто ужасно. Уебсайтът Craigslist Missed Connections, специално създаден за хора, които са пропуснали романтичните си срещи в реалността, доказва, че много клиенти на книжарници са изпитвали сляпо увлечение към някого заради книгата, която той или тя са държали в ръце: „Видях те в книжарницата. Четеше „Великият Гетсби” в секцията за художествена литература. Усмихна ми се, докато минавах, но ми отне много време да се престраша да те заговоря и накрая си беше отишъл. Надявам се, че Гетсби е бил прав: миналото може да се повтори.”
Ако е вярно, че можеш да разбереш много за един мъж по това как се отнася със сервитьорката или как говори с майка си, то можеш да разбереш много повече за него от това, което чете: Толстой, Пинчон, Достоевски - търпелив, упорит, вероятно твърде загрижен за ползата за самия себе си (или за мен). Мураками, Даниелевски, Джули - неконвенционален философ, интелектуално любопитен. Фицджералд - романтик. Дидион - интелектуалец. Дейвид Седарис - знае как да се забавлява.
Психолозите изучават кой е най-ефективният начин да събереш достоверни данни за един субект - с други думи, как най-добре да опознаеш някого. Как се сдобиваш с най-точната и уместна информация: като интервюираш някого за самия него, като зададеш въпроси за него на най-добрия му приятел, или като претършуваш дома му? Предполагам, че да поговориш с някого за книгите, които чете, и защо ги чете е най-добрият пътеводител из вътрешния му свят.
Страх ме е да си мисля дали книжните прелъстявания въобще са възможни в дигиталното бъдеще. Без CD и DVD колекции, без рафтове с книги, как разбираш в чий дом всъщност си влязъл? Когато младежът на съседната седалка в самолета извади книга от раницата си, това е повод да разчупиш леда, намек за това какъв е той. Когато извади електронен четец, просто не е същото. Kindle на нощното шкафче? Просто не е секси. Обвинете ме, че съм старомодна, присмейте ми се, че съм романтичка, наречете ме бъдеща безработна книгопродавачка, но аз ще продължа да вярвам в добрите стари литературни прелъстявания и ще продължа за съдя за книгите по кориците.
Текстът е публикуван на The Huffington Post. Авторката Алисън Хил е собственик и управител на книжарница Vroman, най-старата и най-голямата независима книжарница в Южна Калифорния, САЩ.
През последните няколко дни България заприлича на декор от филм на Джеймс Камарън. Тонове сняг коваха страната като в кошмарна зимна приказка и изтормози и без това изстрадалия български народ. Освен снежната белота, като гол гъз в еротично списание лъсна и пълната неадекватност на българските управници и местна администрация да реагират на нещо толкова феноменално, каквото е снеговалеж през зимата! Пустинни хеликоптери, изгубени в снежните виелици, пропукани от десетилетия язовирни стени, на които никой не обръща внимание, липсата на всякаква система за адекватно предварително известяване. Всички тези неща костваха живота на десетки и имуществото на стотици обикновени хора, които заедно със семействата си ще трябва да плащат цената на десетилетия управленческа немарливост. Ясно е, че когато става дум за такива сериозни проблеми не може да се търси вина само в настоящето правителство, макар то да е редно да понесе основното бреме на обществената критика. Само че критика няма. Има съпричастие, има съчувствие към пострадалите, но не се намери никаква обществена инициатива, която да потърси сметка от отговорните лица. Българите отново мълчат. Може би когато обстановката се нормализира, ще има кой да надигне глас, а може би не…. И докато политолозите тълкуват дрехите на Хилъри и строгата й прическа, проблемите на собствената ни държава остават неразрешени. Нека кажа [...]
Дългоочакваната актуализация смартфоните на Nokia от последно поколение (C6-01, C7, N8, E6, E7, X7, 500, Oro) е вече налична за инсталиране! Както Ви информирахме през декември, актуализацията включва възможност за до 6 начални екрана, притурки със произволен размер и възможност за по-свободното им позициониране, нов статус бар, нова навигационна лента в менютата, освежен интерфейс и още множество подобрения!
Френски адвокат, закупил си лаптоп Lenovo, успя да осъди китайската компания да заплати над 2000 евро, прекарвайки в съдебните зали почти четири години. Юристът твърди, че Lenovo, продавайки му компютъра, е включила в цената на стоката и стойността на лиценза за Microsoft Windows, която купувачът не възнамерявал да използва. За последните 4 години адвокатът успял да създаде интернет проекта No More Racketware, в който подробно описвал хода на съдебния процес. След спечелването на делото срещу Lenovo и Microsoft адвокатът заяви, че сега пътят за съдебни искове срещу търговци, които продават компютри в комбинация с Windows, също вече е открит. Стефан Петрус закупил лаптоп Lenovo 3000 N200 в мрежата на френската верига магазини Cybertek през декември 2007 година. На машината, както е прието, били инсталирани операционната система Windows Vista и набор от демо-програми. Петрус заявил, че иска да си купи лаптопа, но тя няма да вземе Windows-а. Според юриста, според френските закони продажбата на един продукт в неразривна връзка с друг в момента на придобиването му е забранена. Позовавайки се този факт, адвокатът върнал диска с Windows в Lenovo и поискал да му бъде възстановена сумата, заплатена за лиценза. но получил отказ от компанията. Това станало повод за подаването на съдебен иск против производителя. След четири години съдебни дела Касационният съд на Франция разгледал окончателната апелация на юриста и върнал делото за повторно разглеждане в съда на град Екс-Ан-Прованс, чийто съдия преди това се позовал на закон от 2005 година, според който пакетната продажба на такъв тип продукти в конкретната провинция все пак била допустима. В Касационния съд обаче решили, че в случая се касае за нарушение федералното законодателство за борба с нелоялната конкуренция. В крайна сметка юристът получил от Lenovo обезщетение за закупената операционна система в размер на 405 евро, 1000 евро компенсация за всички направени разноски по съдебните дела и обезщетение за нанесени морални щети в размер на 800 евро. Според адвоката, получената от производителя сума от малко повече от 2000 евро не е голяма, но тя ще бъде добър урок за корпорациите, както и пример за други потребители, които се чувстват измамени при покупката на техника.
На различни места в Европа вече се проведоха множество протести срещу търговското споразумение ACTA, което е фокусирано върху борбата с фалшивите стоки, но ако бъде прието ще засегне из основи и свободата на словото в световната мрежа. През тази седмица се очакват над 100 нови протеста, които също ще бъдат проведени на Стария континент, информира BBC. Една от петициите срещу Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) вече е подписана от близо два милиона души, като бройката на хората в нея постоянно се увеличава. Сред целите на търговското споразумение е желанието да се стандартизира защитата на авторските права в развитите в информационно отношение държави. Текстовете обаче предвиждат отнемане на голяма част от свободите на хората за постигането на тази цел и са подложени на жестоки критики. На 11 февруари ще се проведат може би най-масовите протести срещу ACTA, които сме виждали до момента. В много от европейските столици се очаква да се съберат хиляди хора, които да напомнят на политиците, че са били избрани, за да се грижат за свободата, а не да я ограничават. България не прави изключение. Тази събота у нас ще има протести в столицата, както и в други от големите градове. Подробности за часовете на провеждане и линкове към официалните страници на протестите можете да намерите тук.
Веселина Седларска
В някакъв град обявили състезание. То трябвало да бъде спечелено от онзи майстор, чиито ръце направят най-необикновеното нещо.Застягали се занаятчиите. С най-голям интерес се очаквало представянето на баща и син, които си съперничели в славата.
Дошъл решаващият ден. Представени били невиждани предмети от дърво, злато, метал, глина. Дошъл редът и на двамата най-големи конкуренти, бащата и синът. Пръв бил бащата. Той бил направил голям стенен часовник. Когато стрелката показвала точен час от кутията на часовника излизала необикновено красива и майсторски изработена фигура, която съответствала на часа. В един часа хората видели да излиза фигурата на самия Бог. В два часа се появили светците Петър и Павел, в три – трите грации…
Майсторлъкът и замисълът така грабвал очите и сърцата, че хората предрекли – нищо по-необикновено от това не може да се направи, бащата ще бъде победителят. Тогава последен излязъл синът. Носел само една брадва. Приближил се до най-необикновения часовник, в който все още били приковани очите на всички, вдигнал брадвата и я стоварил върху него. И пак, и пак. Вцепенени и възмутени, хората все пак дали наградата на сина – той бил направил най-необикновеното нещо.
Пловдивският митрополит Николай извади мушамите и тапицира храма „Света Марина”. Ето за какъв храм става дума, според интернет страницата на самия храм: „След аварските нашествия, заличили значителна част от античната територия на Пловдив, под южните скалисти склонове на Таксимтепе, е изградена новата Пловдивска митрополия. Още тогава главният митрополитски храм е бил посветен на Св. великомъченица Марина. През 1828 г. прочутите майстори резбари Коста Коци и Коста Пацико от Мецово резбоват с голяма сръчност нов иконостас и амвон. Когато през 1853 г. османското правителство премахва някои ограничения за християнските храмове, на майстори от Брациговската школа е възложен строеж на по-представителен митрополитски храм, в който поставили предишния иконостас и много от старите икони. Пловдивският митрополит Хрисант освещава храма през 1856 г. във вида, който той има и сега.”
Има, ама го няма. По времето на митрополит Хрисант не е имало винилни тапети. Стенописването е било тайнство, дълга молитва на душата чрез дара на ръката. Зографът – пречистен с пост и изповед, рисуващ на колене. Мъчнотия. Не е като да купиш колкото ти трябват квадратни метра апостоли, великомъченици, богородици, свети троици, ангели и архангели. По-изобретателно от това навремето се справи само отец Иван от Речица. Когато крадци му обраха църквата, той рамкоса илюстрации на икони от списание „Огоньок”. „Прости ми, Господи, ама Ти знаеш, че бабите обичат да Те целуват.”
Владиката Николай, човек-естет по отношение на личните аксесоари и превозните средства, прояви странния вкус да опакова стените на храм с материя, подхождаща предимно на билборд. В сянката на PVC тапетите, останаха другите владишки иновации – старинния мраморен под е заменен с лъскав китайски гранит. Тапетите са с по-православен произход, гръцки. Владишкият трон и амвонът били освежени с боядисване. Винилът е нещо като левкопласта – или не ще да се залепи, или не ще да се отлепи. Обаче ако се залепи веднъж, сваля се с мазилката. В този случай – със стенописите, над които са изтичали нечии зографски очи преди век и половина.
Ето това не можаха да прежалят пловдивските художници, които първи се противопоставиха на мушамосването на храма. Кичът, както е налепен, тъй и може да бъде отлепен. Но унищожението няма как да се върне назад. Съсипано е ценно наследство, опасността надвисва и над други набелязани за ремонт храмове – това се опитаха да предупредят с протестната си подписка пловдивски интелектуалци. На тези хора митрополит Николай посвети молебен за вразумление.
Негово Високопреосвещенство си пада по този жанр, популярен повече в руската, отколкото в българската църква. Преди три години владиката отново проведе молебен за вразумление, тогава с цел да изведе пловдивските общински съветници от мрака на сатанизма. На практика опяването тогава беше насочено срещу „бесовщината” да не се предоставя на митрополията един параклис в кв. „Тракия”. Този път вразумлението трябваше да възвиси пловдивските интелектуалци от мрака на дявола до небесната светлина, тъй прекрасно принтирана върху винила в съотношение 60 циан към 20 магента.
Пловдивското вразумление щеше да е куриозно като попски линкълн, възмутително като владишки ролекс, горчиво като митрополитско досие, ако всъщност не беше само един от многото случаи напоследък у нас, в които невежите вразумяват образованите. Да вразумяваш означава да даваш ум на някого, когото искаш да вкараш в правия път. У нас най-щедри в раздаването на ум са хора, в чийто ум съмненията са най-големи. Необразованите поучават училите. Съмнителните вкарват в правия път старателните. Слепите сочат пътя на окатите. Това се случва на всички нива и места, от всички екрани и радиочестоти, от амвони и трибуни.
Започва невинно. Например Мара Отварачката, член на жури на шоу за певчески таланти вразумява младите участнички как да се обличат. Или мис България (Антония Петрова) вкарва в правия път еколозите. Когато обществото е такова, че няма стандарти, ценности, опори, когато няма авторитети и подмяната е в ход, нещата продължават на други нива. Например – патриотичното възпитание се свежда до представи, създадени от „Шоуто на Слави”. Или – как трябва да се практикува журналистиката се разисква предимно в предавания на натфизчии, които по метода на Станиславски изиграват токшоу за вразумление на журналистите.
Така, малко по малко, става все по-сериозно. Дучето вразумява по отношение на научните звания доц. Цветозар Томов, който не е съгласен Стоичков да е доктор хонорис кауза. И това кой знае защо не изглежда безумно, както би изглеждало, ако доц. Томов започне да вразумява Стоичков как да играе футбол. Премиерът Бойко Борисов изнася монолог за вразумление на археолози. Срокът за пускане на магистрала „Хемус” е 30 септември, а тези хора му се пречкат с някакви счупени вази от II – IV в. Бившият главен прокурор Никола Филчев вразумява сегашните прокурори с наказателно-процесуален шик, пред който бледнее дори Марио Заека. А ние се забавляваме, хихикаме. Всяко нещо може да се омаловажи, ако се превърне в подигравка – дори собствения ни живот. Няма ценностна система, която да устои дълго време на кикот.
И ето докъде сме го докарали: Алексей Петров вразумява гражданското общество. Соченият за октопод вкарва в правия път гражданското мислене. Стигаме и до най-вредното: полицията вразумява съда. Цветан Цветанов дава интервюта за вразумление на шефката на Съюза на съдиите. Това вече не е странно, екзотично, необичайно, глупаво. Това не е просто вредно, недопустимо, скандално. Това е опасно. В наистина демократичните държави на съда е гарантирано съществуване в условията на пълен авторитет, защото от своя страна съдът гарантира пълно прилагане на принципите на демокрацията
Митрополит Николай не е свързан с ДС. Това сега го поставя в позиция да вкарва в пътя всекиго и вече Пловдив тесен за неговите вразумления е. Останалите митрополити по-скоро ще тапицират с винилни мушами всички храмове, отколкото да се противопоставят на Николай. Митрополитите дори няма нужда да бъдат вразумявани, защото агентурните им имена ги вразумиха веднъж завинаги да мълчат. И нищо чудно така, от вразумление на вразумление, митрополит Николай да съсича всяка пречка по пътя към наградата в състезанието, а тя да е патриаршеското право да вразумява не само шашнатите пловдивски интелектуалци, но и целия ошашавен български народ.
Сп. „Тема”
Информационните гиганти Google и Facebook бяха принудени да наложат цензура върху част от съдържанието си на територията на Индия. Това стана след съдебно решение на местната правораздавателна система. Индийски прокурори спечелиха делото срещу двете компании след като бяха сезирани от местни мюсюлмански лидери, предаде Mashable. Съдебното дело беше на верска основа и в резултат на него индийските потребители на световната мрежа вече нямат достъп до определени страници от Google и Facebook, които не се харесват на индийските религиозни и политически лидери. Представителите на Google India отказаха да кажат точно кои страници са били блокирани, но дадоха да се разбере, че имат намерение да свалят всяко съдържание, което влиза в противоречие с индийските закони. Говорителите на социалната мрежа Facebook все още не са дали изявление по случая и не се знае точно в какво се изразява цензурирането на техните страници. Към момента е ясно само, че услугите на Facebook вече са недостъпни за някои сайтове, разположени върху индийски домейни. Решението на съда в Ню Делхи засяга и други услуги, сред които YouTube и Blogspot. Те получиха ултиматум да приведат нарежданията на съдията в действие до две седмици след съобщаването на присъдата. Индийските власти смятат американските интернет стандарти за съдържание в световната мрежа за неподходящи и работят агресивно за цензуриране на по-противоречивите материали.
Някои от снимките, които потребители на най-голямата социална мрежа Facebook са изтрили от профилите си преди месеци и дори години, все още съществуват. В някои блогове бяха показани методики за възстановяване на отдавна изтрити снимки, а малко по-късно стана ясно, че проблемът е причинен от бъг в системата на Facebook, информира Mashable. В основата на неприятния пропуск е децентрализираният характер на сървърите, които задвижват социалната мрежа. Когато даден потребител пожелае да изтрие свой албум или няколко снимки е възможно изображенията да продължат съществуването си в някой далечен сървър, който не е „разбрал” командата за изтриване. Има и метод за тяхното възстановяване дори когато са минали няколко години след изтриването им. Когато някоя снимка бъде изтрита от нейния собственик тя изчезва от профила му, от албумите и от всички места във Facebook, които водят към нея. Който разполага с директен линк към изображението обаче, в някои случаи може да продължи да отваря снимката и след това. В споразумението за използване на социалната мрежа пък пише, че снимките могат да останат съхранени в резервни копия на социалната мрежа за неуточнен период от време. Въпреки това, говорител на Facebook е заявил пред медиите, че се работи по кръпка за оправяне на проблема и след това опцията за изтриване на снимки ще започне да работи както трябва.
Квартал на Свиленград с близо 1300 жители е почти напълно залят от водите на река Марица, които на места достигнаха 1.8 метра. Близо 90 души бяха евакуирани с помощта на водолази и тежка техника.
„Бяхме около стотина мъже извън селото и чакахме какво ще се случи. Изведнъж пред нас се изправи водна стена и разбрахме, че става нещо страшно с язовир „Иваново”. Хукнахме да предупредим хората в селото за бедата”. Това разказва мъж, преживял потоп не в някакво планинско селце в Албания например, а в цивилизована страна, член на Европейския съюз, наречена България. В тази страна хората са оставени сами да се справят с всякакъв вид трудности, включително и да се предупреждават, ако се скъса стената на язовира и вълната започне да дави хората. Институциите у нас не са това, което са в другите страни. Там е ясно, че водните басейни имат стопанин, който е грижовен към тях. В случай като този в Бисер институциите само са констатирали, че стената е пред скъсване, и толкова. Тръгнали са си и са оставили живота на хората в техните ръце и тези на Господ. Ето още един щрих от драмата в Бисер. „Мъжът ми едва дотича и каза да се преместим на първия етаж на къщата, защото вълната е по...
Чешкият министър-председател Петр Нечас заяви, че правителството на страната ще спре ратификацията на Търговското споразумение за борба с пиратството (The Anti-Counterfeiting Trade Agreement, ACTA), съобщава агенция "Асошиейтед Прес". По думите на Нечас, преди да бъде приет съответният закон, правителството трябва да проучи в детайли документа. Чешката република, заедно с други държави-членки на ЕС, подписа договор за присъединяване към ACTA в края на януари 2012 г., но за окончателното му ратифициране е необходимо одобрението на Парламента на страната. Петр Нечас По-рано за спиране на процеса по ратификация на ACTA съобщи и правителството на Полша. Коментирайки тази стъпка, министър-председателят на страната Доналд Туск заяви, че законът може да влезе в сила само след обществено обсъждане, в което трябва да участват и редовите интернет потребители. Трябва да се отбележи, че полското правителство обяви отказа за ратифициране на закона под натиска на масови протести, участие в които взеха хиляди поляци. В Чешката република не беше регистрирана толкова масова протестна активност. ACTA представлява международно споразумение, насочени към стриктен контрол над спазването на законите за авторското право в интернет. В случай на влизане в сила законът ще позволи на митническите служители да инспектират компютрите на пресичащи границите лица, както и да задължи интернет доставчиците да докладват за нарушения на авторското право от страна на потребителите. Противниците на ACTA застъпват гледната точка, че документът може в крайна сметка да доведе до въвеждането на цензура в интернет.
Константин Павлов се занимава с интернет проекти от 1998 г. В началото е част от екипа на Нет Инфо като мениджър продукти и развитие, след това е дългогодишен член на журито на БГ Сайт и собственик на интернет агенция. В момента е консултант по интернет проекти и популярен блогър. Участва в няколко неправителствени организации и инициативи, занимаващи се със защита на човешките права в цифровото пространство – "Фондация четиринадесети януари", „Електронна граница”, „България е наша”. „Електронна граница” беше наградена през 2010 г. от Българския хелзинкски комитет с втора награда „Човек на годината” за приноса в защита на гражданските права в интернет. - Г-н Павлов, какво представлява така критикуваната ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement)? - Така критикуваната ACTA е международно споразумение между Европейския съюз, страните членки на ЕС и по-развитите държави от останалата част на света. То третира основно въпросите на фалшификатите – става дума за стоки с фалшив...
Забогатели сме с 4,5 млрд. лева само за една година, разбрахме от телевизионно изявление на премиера ни. Имали сме по 20, 30, 50 и повече хиляди левове на влог. И подобно на аборигените от оня стар соцвиц, които лежали и чакали някой банан да ги удари по главата, сме заприличали на едни търтеи, които по няколко пъти годишно прескачаме до банките, за да си изтеглим сумите, натрупани от високите лихви. И после отново се отдаваме на балканска леност, битов алкохолизъм и пълно затъпяване (последното заключение не е вербализирано от Б.Б.- бел. авт.). Според Бойко Борисов ние дотолкова сме лишени от всякакъв предприемачески дух, че дори нямаме една свястна идея как да похарчим парите си. Страх ни е дори дограмите да сменим в старите си панелки, които след някоя и друга година пукната пара няма да чинят. Да. Прав е премиерът. На едни спестяванията от десет хиляди лева ще стигнат да санират на две-на три една панелка. А може и да им останат за една стара бричка от автоморгите в Европа....
Вероятно повечето от нас, които сме далеч от Родината, са вече информирани за случилото се. Въпреки това реших да отправя своя личен призив към всеки българин в странство - нека всеки от нас помогне с каквото може и на когото може в бедстващите райони.
ОТ 2004 г. има Наредба, съгласувана от четири министерства, в която има разумни мерки за недопускане на кризи и наводнения, като това в хасковско. Три поредни правителства не прилагат изискванията на тази Наредба включително: регистрация на всички язовири, две проверки годишно, паспорти и т. н. Става въпрос за безстопанственост. Сега всеки се крие и казва, [...]
Е заглавието може да звучи малко странно – разбирам, но все пак това си е истина. Ако искате да разберете как – отидете днес (07.02.2012) на срещата на OpenCoffee и ще видите за какво става дума.
Кога? 19:00
Къде? Ето тук. ул.Марин Дринов №30
Още по темата:
Вече бившият румънски премиер Емил Бок съобщи в края на януари, че няма представа защо Румъния е подписала търговското споразумение ACTA, съобщават медиите в северната ни съседка, пише dnevnik.bg. Изненадващото изявление на Бок е било в отговор на нарастващия натиск на гражданското общество и множеството въпроси защо антипиратското споразумение не е било подложено на публичен дебат, преди да бъде подписано от името на избирателите. Новината, макар и "закъсняла" с една седмица, започна да циркулира из световните технологични блогове едва днес – ден след оставката на Бок. Споразумението АСТА бе подписано от 22 страни - членки на Европейския съюз, както и от редица други държави, включително и САЩ, Канада, Австралия и Япония. Докладчикът на Европейския парламент Кадер Ариф, отговорен за АСТА, напусна поста си, а цитираната причина за оставката му бе "невижданите досега маневри", използвани за прокарването на споразумението. Припомняме в отговор на подписания документ хакерската група Anonymous хакнаха сайта на българската организация за авторски права ПРОФОН.
Хакерската група Yamatough, която разполага с кода на част от антивирусния софтуер на Symantec, е поискала от компанията 50 000 долара, за да не публикува програмите в интернет. Става въпрос за програмата Norton Antivirus и софтуера за отдалечено управление pcAnywhere, уточнява Symantec. Компанията се е съгласила на сделка, но при определени условия, които да гарантират, че след плащането кодът няма да попадне в интернет. Symantec предлага да плати три месечни вноски по 2 500 долара, след което хакерите да докажат по неоспорим начин, че кодът е унищожен, след което ще получат останалата сума, съобщава CNET. „Вярваме, че ще приключите сделката честно”, пише служител на компанията в писмо до хакерите пише dnes.bg. Непознатият, който се представял за привърженик на хактивистите от Anonymous, е поискал пари за първи път през януари, за да не публикува кодовете. Поддържането на контакта с него е било част от стратегията на прокуратурата. Говорителят на Symantec обаче отказва повече детайли, за да не навреди на текущите разследвания. Според публикуваната кореспонденция обаче преговорите зациклили, а хакерите заплашили да публикуват изходния код на програмите в интернет. Последвала размяна на поредица от писма, включително и заплахи, а Symantec предложила като демонстрация на добра воля да преведе 1000 долара по сметка на хакерите. След като двете страни не стигат до споразумение късно вчера хакерите публикуваха изходния код на PCAnywhere и Norton Antivirus в Pirate Bay.
Джонатан Ридъл, водещ разработчик на проекта Kubuntu, съобщи днес, че компанията Canonical, занимаваща се с разработката на операционната система Ubuntu, прекратява финансирането на системата с графичната среда KDE. По думите му, през април на тази година ще се появи Ubuntu 12.04, но Kubuntu OS по това време вече няма да е неин клон, ориентиран към образователната сфера. Ридъл добави още, че отсега нататък Kubuntu ще се поддържа само със собствени сили от общността на разработчиците, участващи в проекта. Джонатан Ридъл заяви, че той ще продължава да работи за Canonical, но работата над Kubuntu "ще заема цялото му свободно време". Той отбеляза също, че членовете на общността сега ще трябва да прекарват повече време за тестване на операционната система, създаване на ISO-образи на системата и разпространението им в интернет - нещо, с което досега се занимаваше Canonical. Ридъл отбеляза, че след излизането на Kubuntu 12.04 най-вероятно ще бъде прекратена поддръжката на KDE от Canonical, а освен това компанията ще спре поетапно и техническата поддръжка за потребителите. "Прекратяването на поддръжката е рационално бизнес решение от страна на Canonical. Kubuntu не успя да получи търговски успех през последните седем години, и би било погрешно да се предполага, че популярността на системата рязко ще нарасне. Сега за компанията тя е просто прахосване на финансови ресурси", признава той. Същевременно Ридъл пише, че както Canonical, така и общността на разработчиците са извършили "феноменална работа" за развитието на екосистемата на Ubuntu.
Намерихме пет полезни сайта, които могат да ви послужат добре, ако сте начинаещ или вече запален планинар. На гладните за още знание, препоръчваме да прочетат, какви интересни четива (и филми) препоръчаха в интервютата си, тримата гост-лектори на Миксер Планина - Мая, Евгений и Росен.
. . .
Планинарство и още нещо: блогът на Явор Аршинков
Какво: авторът на блога обича планината от съвсем малък. Той създава блогa си с идея и други „да се заразят с магията на планината”. Явор е записвал приключенията си на открито в продължение на две години. Страницата не обновявана скоро, но определено има какво да се научи от старите публикации.
Защо ни харесва: едни от най-интересните неща, които намерихме, са постове озаглавени: „32-те неща в комплекта ми за оцеляване” и „Идея за вилица”. Практично, а!
. . .
Какво: една дума - всичко. Катерене, преходи, експедиции, лед, сняг, скали, актуални интервюта и новини от широкия планински свят - това е planetmountain.com. Съдържанието е достъпно на английски и италиански, и ще интересно на тази, които вече имат поне малко общи познания по темата.
Защо ни харесва: обновяван ежедневно, сайтът е увлекателен и подробен. Американското списание Outside, класира Planetmoutain в първата 10ка на най-добрите сайтове за планинско катерене в света.
. . .
Какво: на планина може да отидете с чифт маратонки и удобен спортен екип, но ако сте запален почитател, е почти сигурно, че ще потърсите допълнителния комфорт, който предлага специализираната екипировка. Тук на помощ идва Интернет магазина stenata.com. Там наистина ще намерите всичко нужно. От якета до препарати и най-малките аксесоари, които някога могат да ви потрябват.
Защо ни харесва: Stenata.com е лесен и бърз за навигиране, и е предпочитаният доставчик на екипировка и оборудване за Планинската спасителна служа, а те си разбират от работата. Има и секция за екипировка под наем - ще е супер, ако с времето тя се разшири.
. . .
Какво: както се подразбира от името, сайтът е посветен на българските планини. Там може бързо и лесно да потърсите възможности за отдих сред природата.
Защо ни харесва: за обновяването си, сайтът разчита на своите посетители. Секциите „Еко пътеки” и „Маршрути” могат да бъдат много полезни.
. . .
Какво: предвидимо, на тази страница ще намерите идеи за дестинации, но не само за нашата страна. На път може да сте придружен от професионален планински водач, който ще ви помогне да организирате пътешествието си. Форума не е много активен, но е вероятно да прочетете някой друг интересен коментар от преди няколко години.
Защо ни харесва: Пътеписите са страхотно интересни. Обърнете внимание на „Предстоящи събития” и „Нови предложения”.
Известният експерт и научен сътрудник в Центъра за приложни изследвания в областта на компютърната сигурност Кристофър Согоян говори на Kaspersky's Security Analyst Summit (SAS) в Канкун. Той изрази своето мнение по повод на очертаващите се тенденции в областта на защитата на личните данни на потребителите в интернет. Според Согоян, най-големите компютърни компании и правителството на САЩ показват своята неспособност да отговорят на нуждите на обществото и е належащо предприемането на мащабни промени, за да може потребителите да бъдат надеждно защитени от престъпници, рекламодатели и правителствени шпиони. Според активиста за правата на потребителите в интернет, най-големите компании, включително Google, Microsoft и Facebook, пропагандират "култура на небезопасност" за поддържане на своя бизнес модел, базиран на приходи от реклама. Корпорациите се нуждаят от информация за действията на потребителите, техните предпочитания и придвижването им по сайтовете, докато са онлайн. Кристофър Согоян заявява, че технологичните компании напълно съзнателно избягват да произвеждат продукти, които по подразбиране защитават личните данни и неприкосновеността на личния живот на потребителите, а освен това не доразвиват в достатъчна степен съответните функционалности, които потребителите лесно да могат да активират, за да повишат нивото на своята безопасност. "Тези фирми оставят потребителите уязвими и не ги информират за реалните и потенциални заплахи. В резултат, ако компютрите им бъдат хакнати, те може и да не разберат за това", каза Согоян. Тази ситуация е резултат на факта, че софтуерните компании разпространяват сложни безплатни софтуерни продукти в замяна на получаването на потребителски данни, докато условията на негласната сделка се премълчават и не са очевидни за потребителите. "Всички ние използваме софтуер, който ни предоставят компаниите-разработчици. През последните години обаче ние преминахме от пазар, в който повечето от нас биха платили за софтуер, към пазар, в който хората получават софтуера безплатно", продължава Согоян. Но въпросните разработчици на софтуер не са благотворителни организации. "Никак не е евтино да се създаде браузър. Така че трябва да се запитаме защо компаниите ни предлагат продуктите си безплатно". Краткият отговор е: за да получат още потребителски данни. "Те ни дават софтуер, за да получат информация за нас". Според Согоян, повечето популярни браузъри и уеб приложения съобщават в реално време за придвижването на потребителите по страниците в глобалната мрежа и техните предпочитания. Тези данни се акумулират от рекламните фирми - много от тях са подразделения на същите тези софтуерни компании, които произвеждат браузърите - и се използват за таргетирана реклама. Историята, съдържаща информация за посетените през браузъра сайтове, а в последно време все по-често и информация от социалните мрежи - всичко това се използва за създаване на подробни досиета на потребителите, твърди Согоян. В същото време, разработчиците на софтуер умишлено поставят различни по сложност "бариери" срещу успешното конфигуриране на своите продукти с настройки за по-голяма безопасност - потребителите се "губят" в множеството опции на продуктите, което е и замисълът. Така например, интерфейсите за управление на файловете "cookies", които са критично важни за блокирането на следенето на потребителите от страна на уеб сайтовете, често се намират в труднодостъпни места в настройките на браузърите, а производителите рядко - ако изобщо правят това - подобряват тяхната използваемост. "Тези компании задават настройки по подразбиране, които не са частни, нито безопасни, защото знаят, че повечето потребители никога няма да променят настройките по подразбиране." Да се реши проблемът с опазването на личните данни не е никак лесно. Согоян застъпва мнението за отказ от модела на безплатния софтуер и преминаване към система за микроплащания, чрез който потребителите да могат да заплащат малка сума за използване на програми без функции за следене. Днес този избор не съществува. "Потребителите нямат избор. Съществува една версия на Chrome - и само една", казва експертът. Промяната на пазара може да бъде трудна, но за осигуряването на безопасност могат да помогнат и правителствата, ако провъзгласят неприкосновеността на личните данни за основна ценност и право и започнат активна информационна кампания в интернет на важни неща като безопасни конфигурации или постоянно актуализиране на браузъра, с който сърфират потребителите.
Компания Google разработва очила, които вместо стъкла ще имат прозрачни екрани. Това съобщава сайтът 9to5Google позовавайки се на информация от човек, който е видял прототипа. Очилата ще бъдат в състояние да изпълняват няколко задачи наведнъж. На стъклата-екрани ще се показва информация за обкръжаващите потребителя обекти. В очилата ще бъде интегрирана камера със светкавица. Информацията от нея ще се използва при необходимост в приложенията, но също така ще могат да се правят и снимки. Няколко командни бутона ще бъдат изнесени на дръжките на очилата, но освен тях се предполага, че управлението на системата ще може да се осъществява с накланяне на главата. В очилата ще бъде вграден GPS модул, а също така е възможно те да имат Wi-Fi и Bluetooth. Първите слухове за тази разработка, която медиите наричат Google X Glasses, се появиха още през декември 2011 г. Човекът, който е видял прототипа казва, че външно те много приличат на Thump Oakley - слънцезащитните очила с MP3-плеър, които бяха представени за първи път още през 2004 година. Очилата с прозрачни екрани са пример за "допълнена реалност" - ситуация, в която виртуални обекти се наслагват върху реалните обекти. Кога Google ще започне да предлага новите устройства в търговската мрежа не е известно. Според една от версиите, компанията първо ще им проведе "пилотен тест" – безплатно ще бъдат раздадени очила на служителите, а също и на тесен кръг външни доверени лица.
De Nederlandsche Bank: Financial transaction tax in EU is undesirable
Greek leaders face crunch talks as unions strike
Greek wages and international competitiveness
"Капитал" вече е достъпен и през iPad приложение
„Мениджър” стана първото българско списание в iPad
Юбилеен информационен бюлетин „20 години емисии на безналични ДЦК в България"
Bulgaria's top PR expert Maxim Behar will be defending publicity in the opening debate at the World Communication Forum in Davos, Switzerland. Mr. Behar will face Allan Mayer, Principal Partner at 42West PR agency in New York, in the debate "Privacy vs. Publicity in the Era of Transparency".
Пламен Асенов
07.02.12
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
Орташката кобила
По повод трагедията в село Бисер премиерът Бойко Борисов цитира народната мъдрост, че „орташката кобила и вълците не я ядат”. Така той се опита да илюстрира факта, че „когато една собственост се ръководи от няколко институции, тя не се стопанисва”. Много проста мъдрост е тази! Както се казва в такива случаи – мерси за информацията, ама това си го знаем отдавна. Още повече – в България този световен принцип дори не изчерпва цялата истина, защото тук много често дадена собственост не се стопанисва както трябва, независимо че се ръководи само от една институция. Това се отнася включително и за микроязовирите, които създават големи проблеми всяка година и всяка следваща година създават все по-големи проблеми.
Над 3 000 микроязовира, които заплашват живота, здравето и имуществото на близо милион и половина българи са в лошо състояние – информират колегите от „24 часа”. Подозирам, че поне половината от тези напоителни съоръжения не се стопанисват колективно, а еднолично. И въпреки това продължават да заплашват…..
Та не е работата до собствеността, граждани. Или поне не е само до собствеността. Работата според мен опира до факта, че огромната част от държавните, общински и всякакви ведомствени чиновници – макар много добри хора сами по себе си – щом заемат съответната позиция, започват да се мислят като началници, на които хората са им нещо длъжни, а не като слуги, които трябва да се скъсват от работа за обществена, не за лична полза.
Как става тази трансформация не ми е ясно, но то сигурно е защото никога не съм бил чиновник или какъвто и да било началник. Важното обаче е, че ефектите от нея са силно отрицателни и ни преследват навсякъде в любимата ни родина.
Али Хаменей срещу Израел
Аятолах Али Хаменей заяви, че Иран ще изтрие Израел от лицето на земята. Според него „ликвидирането на Израел е легално и морално оправдано”.
Да-а-а, очевидно е за всеки. Ликвидирането на Израел е легално, а ликвидирането на иранската ядрена програма, с която маниакалните аятоласи заплашват сигурността на целия свят – не. То е престъпление от най-висш порядък.
„Израел е раков тумор в Близкия Изток” – твърди още аятолахът. Макар целият останал свят, без Русия, Китай и българските комунисти, разбира се, да смята, че именно режимът на аятоласите, заедно с приятелския им диктатор в Сирия, плюс доскоро управлявалите ненормалници Саддам и Кадафи, са основните ракови клетки в региона.
За тия момчета в Иран двойните стандарти са като дъвчащи бонбони. Затова и хората, които живеят под тяхното управление, живеят живот на сдъвкани.
Ама тия същите момчета, въпреки че на теория добре познават Израел, май си нямат представа с кого точно се захващат. Това не им е ЕС, в който левичарските нагласи във върхушката правят тромавата машина за вземане на решения още по-тромава. И не са САЩ, които още не могат да вдигнат глава от ангажиментите си в други горещи точки на света, пък и винаги се опитват да бъдат докрай дипломатични.
Така че Али Хаменей, вместо да прави войнствени изказвания, да вземе да се помоли за повече разум. Аллах е добър, ще му го даде.
Джоли-то ще ми скъса сърцето
Забърсала ли е Ангелинка Джони Деп или не го е забърсала – този сакрален въпрос витае в някои световни, а оттам и български медии. Както ни информират колегите, темата вече две години не дава мира на горката Ванеса Паради, формалната собственичка на Деп, а оттам произтичат и влошените им напоследък отношения.
Не знам светата истина по въпроса, граждани, но аз лично смятам, че Ванеса Паради е права, като смята мъжа си за забърсан. Преди години нали Дженифър Анистън беше в нейното положение и видяхме, че също се оказа права. Но в случая не само аналогиите с миналото са аргумент, а и реалностите от настоящето.
Ако съдя по себе си, като нищо Джони-то е съгрешил с Джоли-то, защото кой нормален мъж може да и устои в съвременния свят? За себе си знам, че не бих могъл и бих се отдал на греха при първия удобен случай. Но съм умен и затова – застрахован, отдавна вече притежавам официално разрешение от жена ми, че погрешката ми е изначално опростена. Е, принуден бях и аз да дам на нея реципрочно разрешение за Брад Пит, но това е бял кахър. А виж, Джони Деп очевидно за никакво предварително разрешение не се е потрудил, затова сега си има проблеми.
Но Деп няма да го мисля, друго ми къса сърцето сега. Сигурен съм, че в драматичен момент като този много по-лесно би ми било да съгреша с Ванеса Паради, която също харесвам много. Лошото е, че за нея нямам специално разрешение. По тази причина преди години и Анистън изтървах…..
Но в случая виня не себе си, а пак Джоли-то, защото човек никога не може да предвиди каква уязвима женска плячка ще остави това Ангелче след страстните си походи по мъжките територии.
Представители на ръководството на Северноамериканско-българска търговска камара (NABCC) посетиха Българската търговско-промишлена палата и се срещнаха с председателя й Цветан Симеонов. Емил Димитрофф - изп. директор, Иван Бояджиев - директор за България, и Ренета Денкова - маркетинг и PR мениджър, представиха накратко статута и дейността на NABCC.
Отдавна в София не бяхме имали толкова приказна, бяла и красива зима … за повече от един ден.
Показвам ви идеята на Мариана от www.kids craftsbg.com, с която може да стоплите пейзажът през прозореца тази вечер. Направете си ледени свещници от замръзнала вода в балон:) прочетете цялата статия
В типичния си стил премиерът Борисов премина в нападение в момента, когато трябва да се отбранява след трагедията с удавените 9 българи заради аварирал язовир с неясна(!) собственост. Борисов яхна темата за хеликоптерите „Кугър” като някаква метла, чрез която иска да замете всички останали въпросителни, изваждайки пред скоби„откритието”, че тази марка хеликоптери не стават за употреба през зимата.Еврика!
За пореден път видяхме майсторски пропаганден ход, поне за пред готовите да гълтат подсладените горчиви хапове: от драмата с природното бедствие Борисов изстиска нова капка самоизтъкване като твърдата ръка, без която дори и хеликоптерите несмеят да излетят. За целта той не пропусна да се обади в своята телевизия ТВ 7 и да ни съобщи за поетия от него личен риск да лети с „Кугър”, с което, естествено, предизвика възхищението на винаги възхитения от него телевизионен обслужващ персонал. А би трябвало някой да му каже: господин премиер, ако наистина сте извършили тази глупост да рискувате Вашия живот и живота на пилотите, не ставате за никакъв лидер. От един административен ръководител, който не е командир на взвод по време на война, се очаква да организира, да ръководите, да съгласува, да разпределя отговорностите, а не да правите каскади с риск за живота на подчинените си.
Героичната поза, която заема отново Борисов ( още по-ярка и от знаменитото му прелитане с хеликоптер до граница с Гърция, за да се скара на гръцките демонстранти преди година), е само част от проблема обаче. Защото случаят с „Кугър” е действително скандален и възкресяването на темата ( заради егото на премиера) си струва да се припомни. Ето малко опресняване на паметта за това, че корупционната бомба беше заровена под възглавницата на сегашната власт, която беше дала заявка да я обезвреди, но после си я пъхна в пазвата.
„Дим над склада с армейските далавери
Иво Инджев ⋅ април 29, 2010 ⋅
Върховният главнокомандващ на въоръжените сили е допуснал в Българската армия да се направят най-големите поразии от тези във всички министерства, взети заедно. Това каза министър-председателят Бойко Борисов пред БНТ.
Министри – крадци, проекти и военни сделки са сключвани абсолютно неизгодно за държавата, добави той. Борисов добави още, че когато правителството не е угодило на Първанов за едно име, президентът излиза и забива нож в гърба. Армията е задлъжнявала със стотици милиони за глупави сделки, добави Борисов и попита на кой му е притрябвало малкото НДК. ( БГНЕС)
Не знам за “глупавите сделки”, но има една, която сега изплува от “забвението” пред очите ни в контекста на съобщението на военния министър Аню Ангелов, че
страната ни ще поиска да бъдат прекратени договорите с “Юрокоптер“ за доставката на вертолети за българската армия.
Договорите са били сключени през 2005 година. Поръчани са 12 вертолети “Кугър“ за ВВС и 6 “Пантера“ за ВМС на обща стойност 383 милиона лева, посочва БНР.
България не може да вдигне във въздуха апаратите, докато не ги изплати изцяло. Министър Аню Ангелов е поискал среща с президента и върховен главнокомандуващ на българската армия, за да го запознае със състоянието на финансовото осигуряване на модернизацията на българската армия, съобщи БГНЕС.
Ангелов и министърът на финансите Дянков вероятно още веднъж ще се срещнат с фирмите доставчици на летателните апарати и ще се търсят средства, както за изплащането на всичко, което е доставено, така и за прекратяване на договорите.
Министър-председателят каза по-късно днес, че министър Ангелов е представил информация за подписаните договори за доставка на вертолети, които трябва да се обслужват финансово. От къде да намерим тези пари, попита Борисов и допълни, че тютюнопроизводителите искат 116 млн. лв., а 220 млн. лв. допълнително трябва да се дадат на здравната каса, съобщи БТА.
Уточнявам защо е интересна връзката между информацията на министър Ангелов и вербалната атака на премиера Борисов тъкмо към Първанов. Защото лобистът по сделката с “Юрокоптер” Николай Гигов е един от най- приближените на президента олигарси, а в момента е и сред най-важните лобисти за бъдещия политически проект на Първанов.
Да цитирам и друго съвпадение. Гигов обяви на пресконференция през есента на 2005 г. щастливото събитие, че тъкмо сделката с “Юрокоптер”, за която посредничеше, е избрана за превъоръжаване на армията. Не помня дали неговият конкурент в лобирането, но за “Локхийт Мартин” ( и изтребители Ф 16) вече беше погребан, след като дни преди това, на 26 октомври 2005 г., Емил Кюлев беше убит посред бял ден на бул. “България” . Във всеки случай с разстрела на Кюлев явно беше торпилирана и сделката с американския концерн.
Живи или мъртви, олигарсите по възможно най-апетитните сделки, каквито са договорите за многомилиардните превъоръжавания на армията по натовски стандарти, са като правило в антуража на Първанов. Отдавна се опитвам да подам този “жокер”, но властта си прави оглушки, все едно, че става дума “Жокер медия” и някоя руска частушка.
Ще бъде интересно да проследим сюжета, подет сега от Борисов и Ангелов, за да видим, дали “най-големият мишок ще танцува казачок”, както се казваше в детското стихче за събранието на мишките ( “Внимание, внимание, всички мишки – на събрание! Най – големият мишок ще танцува казачок”).
П(о)искай и ще ти са даде!
Иво Инджев ⋅ май 3, 2010
На президента Георги Първанов ще му се наложи да дава обяснения по три сделки, свързани с договори за превъоръжаване на армията, заяви пред Нова телевизия днес министърът на отбраната Аню Ангелов. Той даде да се разбере, че на президента ще му бъде много трудно да отрече някои очевидни неща…
Аню Ангелов обясни, че става дума за “нещо повече от административни нарушения” и че е имало “нещо като касичка”, от която са се разпределяли получени комисионни.
Бомбите, които хвърля военният министър са особено гръмки, но не защото имат нещо общо с динамита, а поради факта, че в превъоръжаването на армията са заровени милиарди левове. И най-малкото процентче от сделките може да направи млад милионер всеки, които се е облажил.
Ако си спомняте, на пресконференцията на Първанов на 12 март 2010 г., излъчвана пряко по БНТ, президентът беше неприятно изненадан от непрякото включване в задаването на въпроси от страна на вътрешния министър Цветан Цветанов. Вицепремиерът предизвика президента да разсекрети стенограмата си за разговора с Емил Кюлев, състоял се малко преди да бъде убит ( друго ехо от моя статия, което дочух с изненада).
Не знам за “скелетите в гардероба”, но духът на страха от разговора за “икономическите досиета”, свързан с главнокомандващия, напира да излезе от бутилката. Трябваше да минат години да дочуя ехото, което показва, колко дълбока е пещерата ( на съкровищата), в която (не)напразно съм крещял.
Но какво нещо е да си президент! Поиска да се разсекретят икономическите досиета и ехото му отвърна доста бързо.”
А ето и какво казват по темата други автори, които цитират Борисов за хеликоптерите и внасят допълнителна яснота ( цитирам по e-vestnik):
Биволъ и Wikileaks: Близък приятел на Борисов е посредничил за „пустинните“ хеликоптери
7 Февруари 2012
Биволъ
Николай Гигов е заподозрян от американците в трафик на оръжие и амфетамини
“Кураж на хората! Проблемът е, че хеликоптерите “Кугър”, за които дадохме толкова пари, нямат системи срещу обледяване и рискът да паднат, като излетят, е много голям. Машините могат да се издигнат до не повече от 60 метра височина и не могат да летят бързо – над 60 метра температурата е много ниска и може да се обледят и да паднат … Над половин милиард сме дали за хеликоптери, които могат да летят само в пустинята и лятно време да ходим до морето с тях” – така премиерът Борисов коментира на 6 февруари 2012. г. логистичните проблеми със спасяването на бедстващи от наводнение в харманлийското село Бисер.
Сделката за френските хеликоптери е осъществена с посредничеството на оръжейния търговец Николай Гигов. В американски дипломатически доклад изтекъл в Уикилийкс на Гигов е дадена следната характеристика:
¶5. (Секретно//не за чужденци): Николай Гигов е бизнесмен с огромни връзки, чиито законни бизнес интереси, освен Delta G, включват застраховане и частни охранителни предприятия, както и собственост в софийския футболен клуб Локомотив. Има сериозни съмнения, че е замесен в сделки с търговия с оръжие с бившата Югославия в нарушение на ембаргото на ООН, и може да е имал текуща роля в трафика на амфетамини. Има семейни връзки със Сърбия и демонстрира на висок глас антипатия към мюсюлманите. Чрез комбинация от лични връзки и щедри политически дарения, Гигов включва в кръга на „най-близките си лични приятели“ някои от най-могъщите хора в България, като президента Първанов, вътрешния министър Петков и кмета на София Борисов. Наскоро той използва тези връзки като местен представител на Европейската компания за аеронавтика и космос, EADS, помагайки на европейския консорциум да спечели обществената поръчка за снабдяване на българската армия с хеликоптери Eurocopter. Той е работил с General Dynamics за снабдяването на Афганистанската национална армия с български оръжия и муниции и ни е подсказал, че се интересува да бъде представител за Бойнг (Boeing) или Локхийд (Lockheed) при очакваната обществена поръчка на Министерство на отбраната за изтребители… (Пълен превод на грамата в края на статията).
Докладът, подписан от Алекс Караянис е с най-висок гриф на секретност. [06SOFIA1686]. От него става ясно още, че Гигов се е старал да се хареса на американците като ги е предупредил за намеренията на Египет да купи българско оръжие.
Миналата година Биволъ публикува превод на статията на френския журналист Александър Леви, в която се разглежда подробно темата за българо-френските оръжейни сделки:
Прецедентът с хеликоптерите Cougar
Американската дипломация редовно изказва притеснения за прозрачността на процедурите за покупка на военна техника в България, най-вече когато американците не печелят търговете. Така през 2005 г. американският конструктор Сикорски е отхвърлен след като българското правителство решава да купи 18 хеликоптера (12 Cougar и 6 Panther) за 400 милиона долара от филиала на EADS Eurocopter. Американският посланик навремето Джеймс Пардю пише тогава писмо до българският министър на отбраната Николай Свинаров, за да протестира срещу условията на провеждане на търга. Процедурата е окачествена като “предрешена” в телеграма изпратена на 31 януари 2005 във Вашингтон [05SOFIA187]. Той настоява държавният секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд да повдигне въпроса пред българския си колега и изказът е доста суров: “Вашето решение да придобиете машините от Eurocopter е резултат от манипулиран и непрозрачен търг”, препоръчва той като “езиков изказ” на Ръмсфелд. Аферата Cougar не безпокои единствено американския посланик. Години по-късно, съмнения за корупция и политически натиск още витаят над тази сделка, която сериозно тежи на бюджета за отбрана. От 18 хеликоптера предвидени първоначално, България получи само 12, а повечето все още не са платени. През 2011 г. страната има само четири Cougar в състояние да летят, тъй като поддръжката на тези машини се оказа твърде скъпа, както и тяхното въоръжение. Във военните среди казват често, че поради този необмислен разход България все още не се е снабдила с модерни изтребители, което пък обяснява допълнително гнева на Вашингтон. Към днешния ден София още не е определила своя избор на изтребители, въпреки интензивното американско лоби, което не престава да работи, за да хвали качествата на F-16 и F-18 втора употреба.
Статия от Александър Леви, Western Balkans Превод: Биволъ
Герой на опасни новини…
Гигов е един от “героите” на сайта “Опасните новини”; който беше затворен от ДАНС през есента на 2008 г. Там беше публикувана статия за комисионните получени от оръжейни търговци и политици от сделката с корветите. От изявления на официални лица стана ясно, че в сайта се съдържа както класифицирана информация, така и неверни, манипулативни твърдения. Въпреки настоятелните въпроси на пресата до момента не е известно кое точно в публикациите се явява класифицирана информация. Намеците на висши военни за комисионни и материални облаги в сделката, направени пред американски дипломати, по-скоро потвърждават изложеното в статията озаглавена:
75 млн евро прибра Николайчо Гигов за френските корвети. Станишев и Първанов също се облажили
Превод на грамата:
S E C R E T SECTION 01 OF 02 SOFIA 001686
SIPDIS
NOFORN
SIPDIS
DEPT. FOR PM, EUR/NCE
E.O. 12958: DECL: 12/19/2016
TAGS: ETTC PARM PTER EG BU
ТЕМА: БЪЛГАРИЯ: ТЪРГОВЕЦ НА ОРЪЖИЕ ПРЕДУПРЕЖДАВА, ЧЕ ЕГИПЕТ „ЛОВУВА“ MANPADS (преносими системи за противовъздушна защита)
REF: A. SOFIA 1119
¶B. SOFIA 1204
¶C. STATE 146913
Класифицирана от Шарже д‘афер Алекс Караянис по причини 1.4 (b) и ((d)).
¶1. (S) ОБЩ ПРЕГЛЕД: По време на среща с един от политическите офицери в посолството, на 18 декември, влиятелен и добре осведомен български търговец на оръжие ни каза, че наскоро е отказал поръчка от Египетското министерство на отбраната за български преносими системи за противовъздушна защита (MANPADS), защото считал разпространението им за риск. Той предупреди, че изглежда, че египтяните смятат тази поръчка за спешна и вероятно ще потърсят MANPADS на други места на Балканите. Посолството има основание да подозира мотивите на източника да сподели тази информация с нас, а ние нямаме начин да проверим достоверността й. КРАЙ НА ОБЩИЯ ПРЕГЛЕД
¶2. (S) На 18 декември Николай Гигов поиска среща с политическия офицер в офиса на неговата фирма – компанията за търговия с оръжие Делта Груп (Delta Group, по-известна като Делта-Джи – “Delta G”). Целта беше да ни информира, че наскоро е получил голяма поръчка от Египетското министерство на отбраната. Бил приел част от поръчката – за танкове Т-2, но твърди, че е отклонил поръчката на министерството за 150 системи MANPADS Стрела. Гигов май не знае за американско-българското споразумение MANPADS, което е класифицирано и в двете страни на ниво „секретност“. Той настоява, че е отказал на египтяните по собствена инициатива, понеже се породили съмнения заради вида на поръчаните ракети и спешността, с която министерството ги е поискало.
¶3. (S) Гигов докладва, че недоумявал защо Египет би поръчал остарелите ракети Стрела (той не посочи специфичен модел). „Ако това е държавна поръчка, попита той реторично, защо да не купят нещо по-добро – системите Игла или Мистрал, или някой Стингер“ Военните самолети са доказано ефективни в неутрализирането на Стрела, каза Гигов – единственото за което стават е да свалят някой пътнически самолет“. Гигов открито предположи, че оръжията може би са били предназначени да бъдат пренасочени на друго място. Когато му беше зададен конкретният въпрос дали поръчката е дошла от Arab International Optronics, фирма-собственост на Египетското министерство на отбраната, която в миналото е купувала MANPADS от България (reftels), Гигов започна да увърта, преди да повтори, че поръчката е дошла от министерство на отбраната.
¶4. (S) Гигов каза, че такива сделки обикновено се придвижват бавно, но отново подчерта, че имал чувството за спешност от страна на Египет точно за тази поръчка. Египтяните не били описали изрично сделката като спешна, каза той, но честите телефонни обаждания и последвалите съобщения го навели на мисълта, че точно за това става дума. Той докладва още, че след като отказал частта от поръчката свързана с MANPADS, египетското военно аташе се свързало с него да му иска обяснения.
Предистория:
¶5. (S/NF) Николай Гигов е бизнесмен с огромни връзки, чиито законни бизнес интереси, освен Delta G, включват застраховане и частни охранителни предприятия, както и собственост в софийския футболен клуб Локомотив. Има сериозни съмнения, че е замесен в сделки с търговия с оръжие с бившата Югославия в нарушение на ембаргото на ООН, и може да е имал текуща роля в трафика на амфетамини. Има семейни връзки със Сърбия и демонстрира на висок глас антипатия към мюсюлманите. Чрез комбинация от лични връзки и щедри политически дарения, Гигов включва в кръга на „най-близките си лични приятели“ някои от най-могъщите хора в България, като президента Първанов, вътрешния министър Петков и кмета на София Борисов. Наскоро той използва тези връзки като местен представител на Европейската компания за аеронавтика и космос, EADS, помагайки на европейския консорциум да спечели обществената поръчка за снабдяване на българската армия с хеликоптери Eurocopter. Той е работил с General Dynamics за снабдяването на Афганистанската национална армия с български оръжия и муниции и ни е подсказал, че се интересува да бъде представител за Боинг (Boeing) или Локхийд (Lockheed) при очакваната обществена поръчка на Министерство на отбраната за изтребители.
Коментар:
6. (S) Смятаме, че с насрочването на тази среща Гигов искаше да спечели нашето благоразположение, но по никакъв начин не можем да проверим фактите в тази история. Той ужасно силно желае връзка с посолството – или с търговски цели или може би като опит да изчисти репутацията си. Може просто да пуска слухове за да ни убеди в добрите си намерения, обаче не възможно и да се отхвърлят твърденията му. Както показват reftels, Египет е традиционен клиент за българските MANPADS и подробностите с които Гигов представя въпросната поръчка биха били много амбициозна измислица.
¶7. (U) XXXXXXXXXXXX
КАРАЯНИС
Хайде да видим дали темата, която се отприщва сега наново на фона на трагедията със загиналите от наводнението, ще бъде за пореден път смачкана като стар вестник, употребяван за задни цели, какво се случи вече веднъж.
За първи път наградата "Джон Стайнбек" бе присъдена на автор под 40 години. Рекордът бе поставен от американската телевизионна водеща Рейчъл Мадоу, която в понеделник бе обявена за носител на отличието за 2012 година.
"Баща ми би обожавал Рейчъл", каза синът на големия писател Томас в официалното съобщение за обявяване на победителя. "Да слушаш Рейчъл Мадоу е като да слушаш Уолтър Кронкайт. Вярваме й по приблизително такъв начин. Надявам се тя да се задържи на екрана, защото имаме нужда от нея", допълва той.
Наградата "Джон Стайнбек: В душите на хората" се дава от наследниците на нобеловия лауреат на писатели и творци, които в произведенията си споделят неговата "емпатия, отдаденост на демократичните ценности и вяра в достойството на хората, притиснати от обстоятелствата". Отличието се връчва от 1996-та година насам и негови носители са били Брус Спрингстийн, Артър Милър, Стъдс Теркъл, Шон Пен, Майкъл Мур и едва още две жени освен Мадоу.
Искаш истинския Стайнбек? Вземи колекцията "Джон Стайнбек" с голямо намаление от Knigazateb.com.
В Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите в ЕП с голямо мнозинство беше гласувано становището на българския евродепутат Илиана Иванова по „Предложение на ЕК за регламента относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, и храните за специални медицински цели“. “Изключително съм щастлива, че получих солидна подкрепа от колегите си. За мен беше предизвикателство [...]
Bghelpmap.com е сайт, който ще ви помага да откривате българите по цял свят. Bghelpmap e създаден от създателите на сайтовете на българите по света bghelp.net и bghelp.co.uk. В двата ни популярни и обичани сайта има над 100 000 хиляди регистрирани потребителя и сайтовете имат над 10 000 уникални посещения дневно. Покрай тях се появи и идеята да създадем сайт с друга цел, а именно – да покажем къде има българи по света и да помогнем на тези, които желаят, да открия съседи-сънародници. Както вече сте забелязали, сайтът ни е изработен професионално и има ...
" ... Язовир "Иваново", който е общинска собственост, ИМА ПРОБЛЕМИ СЪС СТЕНАТА ОТ ГОДИНИ. Пукнатината на нея е регистрирана ОЩЕ ПРЕЗ 2008 г., но мерки не са били предприети. Проблемът бил, че язовирът е собственост на Община Харманли, но пък е на границата на военен имот ..."
При нормални условия липсата на управление струва пари. При екстремни - струва и живот. Градим България!
Продължаваме снежната обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, а днес ще продължим към Антверпен, Хага и Амстердам. Приятно четене:
През последните три години кризата е почти единственият мотив, оправдание, извинение, обяснение за всичко, което някой на този свят прави или не прави. Въпреки че не е първата в историята, тя е първата наистина световна. "Тя е по-дълбока, по-брутална, по-мащабна и по-мощна от всички предишни."
Въпреки досадата от новинарското черногледство, вярвам, че е важно да знаем какво се случи, за да разбираме какво ни говорят политиците, за да спрат пък те козметичните кърпежи на дълбоки проблеми. Най-краткият път към това разбиране ми се струва „Кризата, а след това?” на френския писател и есеист Жак Атали – един от най-големите съвременни капацитети в областта на икономиката.
В своята книга той описва както хронологията на финансовата криза в подробности до часове, така и архитектурата й. Финансовата история на света и поуките от миналите кризи преливат в почти сух анализ на разклатеното равновесие на паричните взаимоотношения днес. Текстът направо тежи от статистики в рекордно големи числа и неподлежащи на превод имена на сложни финансови продукти, които най-общо описват различни видове кредити. Последователният и бетонно аргументиран разказ как публичният дълг се превърна в частен проследява конкретно кой каква вина носи за този хаос. Сравнително по-емоционалните обобщения на събитията пък имат доста градивна роля във формирането на позиции. Въпреки разбираемия език и приложения речник с термини, „Кризата, а след това?” не е леко четиво за спокоен неделен следобед.
Стилът, а и мирогледът на Жак Атали обаче представляват рядко срещана симбиоза между икономика и хуманизъм. Отвъд числата той винаги търси човешкия фактор. Не спестява сарказма към онези, чиито решения и действия са предизвикали тласъка, довел до световната криза:
"Фактически всички, които тогава все още можеха да предотвратят това хлъзгане, печелят нещо от продължаването му: политиците – защото икономическият растеж радва избирателите им; онези, които вземат заеми – защото това им позволява да притежават къща над техните възможности; банкерите, експертите от рейтинговите компании, посредниците – защото си заделят страхотни комисионни, които не съответстват на създаденото богатство. Единственият губещ е бъдещето. Естествено то няма думата."
Кризата е опасна не само защото от финансова прерасна в икономическа, социална и политическа и се настани удобно поне в следващите 10 години. Тя представлява заплаха за либералната идеология, която би била силно затруднена да убеди хората, че капитализмът не обслужва едно отбрано банково малцинство, че е справедливо годишните бонуси на банкерите да са еднакво важни с интересите на най-бедните и на бъдещите поколения. Атали предрича, че това ще се окаже главният мотив за бунт: „Система, която позволява подобен абсурд, няма основания да съществува!”
Авторът разглежда настоящата криза като следствие на „анархистичната глобализация”, която се изразява в несъответствието между властта на пазарите и властта на демокрацията. От една страна, кризата е признак за фалита на глобализацията, но от друга – доказва необходимостта от задълбочаването й. Преди всичко Жак Атали вижда тази криза като шанс за спасение на света, като повод за преосмисляне на ценностите и приоритетите. Икономистът обаче продължава да настоява: „Човечеството може да оцелее само ако всеки разбере, че има интерес от добруването на другите.”
Още за възгледите, инициативите, публикациите и книгите на Жак Атали можете да откриете на личния му сайт www.attali.com.
Снимки на потребители, изтрити от месеци от Facebook или дори години, все още биха могли да съществуват, бе разкрито наскоро.
Според непотвърдена информация във Financial Times, компанията вече е обсъдила новия формат с рекламодатели и агенции.
2004 - 2018 Gramophon.com