Вече трети ден активното гражданство в интернеда коментира неделното преживяване на Константин Павлов – Комитата и Асен Генов с министър-председателя на републиката, генерал-лейтенант, дипломиран инженер, д-р Бойко Борисов и сие. Мненията са разделени на две:

• любители блогъри не могат да заместят професионалните журналисти
• „старите“ медии ревнуват, че някой им навлиза в територията

Когато вземеш страна в някой спор, със сигурност печелиш половината публика, а другите те ненавиждат. Когато се съгласиш и с двете страни обаче, със сигурност си създаваш врагове и от двете страни. Е, точно това смятам да направя.

Свободната, гражданска, независима или както и да я наречем, журналистика никога няма да замени професионалната журналистика. Познанието, опитът, достъпът до информация и личности, дисциплината и отговорността са ключови за качествената журналистика. Това не е хоби. Просто не става на добра воля, вервайте ми.

В същото време свободните, граждански, независими гласове в мрежата са най-хубавото нещо, което се е случвало на демокрацията от десетилетия насам. Блогърите не са срещу журналистите, нищо че ги ненавиждат. И журналистите не трябва да са срещу блогърите, нищо че ги ненавиждат. Ние сме едно цяло и това цяло се нарича прозрачност и отчетност. Нашата обща цел е да правим управлението отговорно. А който е имал очаквания към Комитата и Асен да се държат като Коритаров и Бареков, това си е само негов проблем. Те не работят това. А че Той отново е победител от ситуацията, също не е изненада. Кога не е бил.

Тъжната истина е, че ние, журналистите, отдавна губим доверието на публиката. Всички знаем причината за това. Но пък ние, блогърите, сме много далеч от възможностите на традиционните медии да стигаме до истината, да притискаме управляващите. Очаква ни период без журналистика, скъпи мои. Който иска, да оспорва.

картина: „Танцът“ на Анри Матис. Май няма общо

един от най-любимите ми проекти е Kafene.bg - сайт за култура, изкуство и свободно време помня го като вчера - идеята и името му дойдоха заедно в един априлски следобед в една прочута сладкарница на Витоша, където екипа ни мислеше по нови свежи идеи проект, работен с много лекота и любов от ...

Тази неделя, в Епизод 2 на "Гневните млади хора" (Angry Young People) с водещ Антоанета Цонева сме ви подготвили 5 теми, на пръв поглед различни, но с общо сечение:

• За какво се скараха социолозите?
• Ще има ли нови изборни правила?
• Как разговорът на двама блогъри с министър-председателя проби main stream-а?
• Какво се случи на Орлов мост – диша ли България по-свободно?
• Може ли да бъде избрано почтенно „правителство” на съдебната система?

Гостите на Тони тази неделя от 18.30 часа са социологът Цветозар Томов, юристът Христо Иванов и журналиста Полина Паунова. Повече за гостите може да прочетете тук. Очакваме вашите мнения, коментари и въпроси както обикновено в нашата Facebook група, както и в чата по време на самото предаване.

Полина Паунова е водещ български журналист в информационно-аналитичният сайт Медияпул и блогър с активна гражданска позиция, пеперлив език и брилятно чувство за хумор. Поли е автор и в гражданските проекти „Отворен парламент” и „Печат на прегледа”, като активно поддържа и собствен блог - "System of Errors" "Помните ли?" един от нейните блестящи материали. * * * Доц. д-р Цветозар Томов e български социолог и университетски преподавател. Ръководи катедра "Критическа и приложна социология" в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. От 2002 е управител на социологическа "Агенция Скала”. През ноември 2011 Томов обявява публично, че напуска Пловдивски университет като реакция на присъденото наскоро преди това звание „доктор хонорис кауза“ на бившия футболист и селекционер на националния отбор Христо Стоичков, известен освен с футболните си успехи и със скандалното си вербално поведение. В откритото си писмо до ректора на университета Томов пише: „Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек“. "Дишай, българино, дишай!" е чудесен текст, написан от доц. д-р Цветозар Томов. * * * Христо Иванов е изпълнителен директор на Българският институт за правни инициативи (БИПИ) и застъпник за драматична реформа в съдебната система. Преди създаването на БИПИ (2007) Христо практикува като независим адвокат и консултант по проекти в областта на реформите в съдебнат асистема. От 1997 г. до 2002 г. той е адвокат на българския офис на Централна Американската асоциация на юристите и Правната инициатива за Югоизточна Европа (в момента преименуван член на Правната инициатива). Христо има диплома по право от СУ "Св. Климент Охридски" и участва в редица специализации и курсове. Повече за позиците на Христо Иванов може да прочетет тук.

преди 100 години в юлския мор всички са били на полето на жътва. днес надуваме климатиците и обявяваме код червено. и пак мрънкаме. преди 100 години хората са били благодарни на всяка капка дъжд, защото той е означавал добра реколта. днес се крием под чадърите си, заведения, офиси. и пак мрънкаме. преди ...

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1455412

При спад на цените на соларните панели с 80 % само за последните няколко години, много соларни компании насочват вниманието си към намаляване цената на инсталацията. Две водещи солани компании – базираната в Берлин Solon Energy и китайската Trina Solar – разкриха нови техники за монтаж на покривни фотоволтаици, като обявиха потенциално намаляване на цената за инсталация наполовина, с изключително намаляване на цените за труд. С новите разработки се намалява или елиминира необходимостта от инструменти и хардуер за инсталиране на панелите, стандартизира се процеса, с което се намалява значително необходимото време за проектиране.

Докато преди цената на соларните панели съставлява по-голямата част от себестойността на една покривна соларна инсталация с комерсиални размери, в момента модулите съставляват едва 40% от разходите. 30% се формират от необходимия хардуер, електроника и труд за монтаж.

Монтирането на соларни панели върху плоски индустриални покриви обикновено изисква монтиране на метални рамки към покрива, които захващат панелите и определят ъгъла и ориентацията им към слънцето. Техниците монтират соларните панели към тези рамки, свързват панелите един към друг и заземяват рамките.

При дизайна на Trina не е необходимо да се изграждат такива метални рамки. Те правят няколко прости промени в самите соларни панели. Те наподобяват картина в рамка – състоят се от соларни клетки, покрити със стъкло и „обрамчени“ с метална рамка. Тази рамка се свързва с болтове към метални носачи, която определя наклона на панела. Т.е. рамката на соларния панел замества външната метална конструкция. Специални улеи в металната рамка позволява панелът лесно да се приплъзне в рамката, без необходимост да се ползват каквито и да било инструменти.

Според компанията това намалява времето за инсталиране с 2/3, както и възможността да се компрометира покрива по време на инсталацията. Спестяванията от материали и труд снижава с още 10 цента на ват разходите – значително поевтиняване, като се има предвид, че в момента соларните панели се продават на цени под 1 долар на ват мощност.

Докато Trina модифицира металната рамка на панела, Solon я елиминира напълно. Те покриват соларните клетки със стъкло и след това го залепват за пластмасова рамка, която определя и наклона на клетките спрямо слънцето. Този цялостен модул се сглобява във фабриката, което намалява количеството работа, което трябва да се свърши на място при инсталацията на покрива. Техниците поставят модулите на покрива, свързват ги с помощта на пласмасови конектори и добавят известно количество баласт. След това свързват кабелите и електрическите връзки. Понеже тези модули нямат открити метални части, не е необходимо да бъдат заземявани.

Според Solon този дизайн спестява 75% от времето за монтаж и 505 от времето за електрическо свързване. Разходите като цяло обаче са в широки граници, в зависимост от цената на труда.

Единственият недостатък на модулите – полуфарикати на двете компании е това, че за да постигнат икономичност при производството, и двете компании ги предлагат с един единствен наклон към слънцето. Това може да не е най-подходящия ъгъл в някои географски локации, където панелите биха били по-ефективни ако се монтират под ъгъл, различен от фабричния.

По материали от: technologyreview

Прекрасна като циганското лято си отиваш, като изпусната в реката шапка и като себе си...

Соларни панели от този тип се разработват от десетилетия, но те оставаха твърде скъпи, за да се конкурират с традиционните. BSolar обаче неотдавна обяви, че са разработили двулицеви соларни панели, които произвеждат 50% повече енергия от конвенционалните панели, инсталирани вертикално.

Според компанията тези монокристални панели генерират 10-30% повече енергия на  KW инсталирана мощност и до 50% при вертикално разположение на панелите. Това означава 21-24% ефективност на соларните клетки и обща мощност от 280-325 Вата за модул с 60 клетки.

Според GigaOM, тайната на двулицевите соларни панели е в използването на бор вместо на алуминий. Според TreeHugger, BSolar са успели да понижат цената на двулицевите панели и да ги направят конкурентни поради факта, че техните соларни клетки генерират повече електричество от квадратен метър.

BSolar вече имат поръчка за панели с мощност от 730 kW за клиент в Япония, както и от няколко производители на соларни панели за влагане на техните соларни клетки.

По материали от: Clean Technica

Италианец поканил свой приятел евреин да му гостува в Рим. Както подобава, съставил богата културна програма и започнал да го развежда из забележителностите на многовековния град. Стигнали до разкопано и оградено място, където работели много археолози. Италианецът обяснил на госта си: - Виж, Хаим - при разкопки в в тази част на Рим бе открит много стар кабел. Според учените, които го изследваха, той е от II век. Това доказва, че още тогава ние сме имали телефони! На следващата година италианецът върнал визитата и приятелят му го завел на обиколка в Ерусалим. Стигнали до разкопано място, където обаче нямало никой. Евреинът казал: - Обърни внимание, Паоло - при разкопки в тази част на Ерусалим, където е имало гробница от II век, не бяха открити никакви кабели. Според учените, които работиха в района, това е сигурно доказателство, че тогава вече сме имали мобилни телефони! Усмихни се, България! В Пловдив направиха поредното археологическо откритие, което според спецовете напомня на...

14 г. затвор за бивш конгоански военен лидер, използвал деца като войници

Human Rights Watch: Гръцката полиция игнорира нападенията срещу имигранти

Руската секция на свободната енциклопедия Уикипедия (wikipedia.org) реши да се самоцензурира в знак на протест срещу законопроект, целящ ограничаване правата на интернет ползувателите по аналогия на "великия китайски файъруол", който успя на практика да наложи пълен контрол над интернет, а оттам и на евентуални дисидентски прояви. Руснаците са стари приятели на

Возили ли сте се на самолет? Да. Е, обърнали ли сте внимание, когато кацате, самолетът е вече на пистата, на колела, но с голяма скорост. Тогава пилотът включва двигателите на режим “обратна тяга”. Те вместо назад започват да “духат” напред, самолетът рязко намалява скоростта и спира. Е това е и правилото за обръщане на палачинката в най-кратък вариант. Твоето най-голямо предимство, в даден момент се превръща в твой най-голям недостатък. Същите тези двигатели, които са носели самолета с хиляда километра в час, по дадена команда, при режим на кацане, го спират, използвайки своята мощност в обратна посока. Ще речете как е възможно това? И хайде, самолетът, технически има нужда да спре, пилотът сам избира режима на движение, посоката на тягата, но в живота? При Съдбата? Да, и в живота се получава “обратна тяга”, като интересното е, че не ние решаваме кога да се включи, а обстоятелствата, съдбата. Това може би е заложено и от една по-висша промисъл – да няма вечни предимства. И...

Красимир Кънев е един от учредителите и председател на Българския хелзинкски комитет (БХК) за защита правата на човека от 1992 година насам. Той е завършил философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В периода 1989-1991 г. е член на Координационния съвет на СДС от „Екогласност“. През 1990-1993 г. сътрудничи на канцеларията на президента Желю Желев в екипа на съветника по етническите и религиозните въпроси. Тези дни БХК направи изследване за неравностойното положение на работещите жени спрямо мъжете със същите професии. - Господин Кънев, според вашето проучване жените печелят 16 на сто по-малко от мъжете, които упражняват същата професия. Как се получава такава голяма разлика? - Така е било винаги у нас. Разликата се получава от няколко източника. Основният е, че жените у нас заемат длъжности, които са по-ниско платени. За една и съща длъжност дамите получават по-ниски заплати. Това не е отсега. И по времето на комунизма беше същото. Високоплатените длъжности...

Опитът на Републиканската партия в САЩ да употреби Върховния съд на страната като “смъртоносно оръжие” срещу кампанията на Барак Обама да спечели втори президентски мандат, се провали в четвъртък. В последния си работен ден, преди да излязат във ваканция до октомври, върховните съдии отхвърлиха жалбите на републиканците срещу здравната реформа на демократа Обама.

Паметник на светите братя Кирил и Методий ще бъде издигнат в Улан Батор, столицата на Монлогия. Това съобщи археологът проф. Николай Овчаров, отчитайки резултатите от втората българска експедиция в азиатската държава. Засега идеята е още в зародиш, но амбицията е до година и половина да се премине към изграждането му. Необходимата сума за монумента ще е между 100 и 150 хилядни лева. Средствата за него ще се събират основно чрез неправителствени организации.

Източник: НСИ

След два месеца спад на износа в началото на годината, вече трети месец се отчита растеж на износа на стоки, като през май той вече съвсем не е нисък, 10.7% на годишна основа (значително повече от 1.9% през март и 2.8% през април). 

Вносът расте дори по-бързо, като най-силно се увеличава вносът на машини и оборудване (данните са до април). Това е добра индикация, която предполага увеличение на инвестициите в икономиката. Въпросът е доколко е устойчив този процес и това ще разберем следващите месеци.

Блогът за икономика 2012

Промените в Закона за горите — къде се разминаха гражданите и законодателите, протестите в София и Варна — пробужда ли се гражданското общество? По тази тема разговаряха в неделя в първото предаване на "Гневни млади хора с Асен" Алексанъдр Дунчев, Антоанета Цонева и Константин Павлов-Комитата. Предлагаме ви акценти от разговора по темата, а пълният запис на предаването може да гледате тук. Константин Павлов: Тезата на премиера, изразена днес при нашата среща с него е, че протестиращите на Орлов мост е трябвало да спазят буквата на закона за митингите и демонстрациите и всичко да мине по реда на закона. Тогава ефекта, според него, щял да бъде същия. Аз мисля, че протестиращите имаха точно обратната идея в главата си. Те смятаха, че ако предприемат по-радикални действия, а именно запушване на възлови артерии в София, техния глас ще бъде чут и не ще могат да защитят тезите си. Протестите постигнаха определен успех, не мога, обаче да кажа дали този успех е решаващ по отношени ена законодателството. Протестиращите доказаха, че с действия, които действително не са съвсем в унисон със закона, могат да се постигнат резултати. По Конституция народът е върховният суверен на държавата и това, че хората са решили да се разходят до някое кръстовище, все пак народа командва държавата, докато изпълнителната власт е в служба на този народ. Асен Генов: Моята теза е, че гражданите, като инструмент на комуникация с властта, като крайна инстанция на тази комуникация, притежават инструмента на гражданското неподчинение. Те могат да излязат на улицата и да заявят позицията си. Антоанета Цонева: Безпрецедентно е и го оставям без коментар това приемането на ОУП на Варна да бъде съгласувано лично с министър-председателят. Няма как представител на централната власт да налага своето мнение или да консултира местната власт кое и как следва да прави. Не мога да си представя какво достойнство има един общинар, избран от гражданите на Варна, който може да използва като аргумент това, че каквото и да са направили, то е защото премиера го е поискал. Възмущението, което имаше в един достопочтен мъж Иван Станчов, който отиде на протестите с младите хора, участва в общественото обсъждане на ОУП, иска думата и беше абсолютно втрещен от това, че тази дума не му е била дадена. Той сравни действията на местната власт с буквално с нацистки подход. Какво значи да не ти дадат думата в общината, в която ти си данъкоплатец, в общината, която ти избираш кой да управляваш. Така целият абсурд в държавата придобива страхотен образ. Аз знам едно – във Варна е много по-трудно да протестираш, отколкото в София. Там има една групировка, която владее всичко. Тя се намесва в изборите, тя се намесва в разпределението на публичния ресурс, тя се намесва в политиките на местната власт. Забелязвам, че, вклъчително и в традиционните медии, вчера и днес аз два пъти чух по БНР, че ТИМ – трибуквеното съчетание, вече не е табу. Започнаха да произнасят ТИМ, а знаете, че това е забранено. Когато собствениците на „Химимпорт” и другите фирми чуят използването на тази абревиатура полудяват и започват да се обаждат и на редактори, и на собственици на медии, защото са иключително влиятелни и мощни. Тук, в София, не могат да се обадят и това ми харесва. Константин Павлов: Аз искам да взема отношение по въпроса с изкривяване на конституционният ред в България. Първите дни на протестите на Орлов мост, хора от протестиращите ходеха да се срещат с премиера при положение, че ролята на премиера и на минстрите по този въпрос е неясна. Ние бяхме в ситуация на приет от НС закон и се очакваше указ на президента за обнародване. Според мен трябваше, ако беше излъчена контактна група, тази група да се срещне с президента, чието решение се очакваше на този етап. Александър Дунчев: Предният ден ние бяхме при президента, но него го нямаше. На срещата при премиера, аз лично отидох и после го заявих официално, защото започнаха спекулациите, че някой се договаря с правителството, неколкократно заявих, че ние бяхме там по негов призив: „Ако някой дойде и ми донесе убедителни факти, че има проблем със Закона за горите, аз ще съдействам, за да спра закона”. От стенограмите от всички срещи може да се види, че ние бяхме там, за да предоставим факти, с които да убедим министъра (Мирослав Найденов – бел.ред.) и премиера, че наистина има допуснати сериозни закононарушения. От тук насетне, те веднага поеха играта и казаха дайте сега да се договорим и да намалим напрежението, да се договорим и вие да излезете пред обществото като чернит еовци  още по-добре. Но, за щастие, ние не се хванахме в този капан. До последно ние остоявахме нашите позиции. Антоанета Цонева: Има известна демагогия по време на тези разговори. Постоянно се повтаряше думата компромис, договореност, консенсус. Не може да се постигне компромис между интересите на олигархията и интересите на гражданите. Обаче, като се започне някакъв процес на консултиране, договаряне, макар и постфактум , това се нарича followship, а не lidership. Когато почваш да координираш след това – това е типично за това управление, когато вече проблема е създаден, изведнъж започват някакви договорки. Демагогията, която следва след това, е изключително потресаваща. Излиза се и се казва: „Ние сме най-демократичното управление, защото най-много слушаме хората”. Използва се позитивната енергия от постигнатия резултат, за да може да се каже, че ние „слушаме хората”. На практика технологията е – ние прави едни неща, създаваме правила, които осигуряват предимства за ползване и достъп на публичния ресурс, ако някой реагира рязко, спираме, започваме да изтъкваме да изтъкваме, че трябва ад се постигне компромиса. Компромиса, обаче между кое и кое?! Не може да има компромис между олигархичен и публичен интерес. Тази технология на управляващите, която, на практика, изпробва до къде стига чувствителността на хората, които трябва непрекъснато много зорко да следят всяка законодателна иницатива, всяка преходна и заключителна разпоредба, която може подмолно да промени някой закон, за да излязат на улицата. Тогава се излиза и се казва: „Ние спряхме ГМО, ние спряхме шистовия газ, ние спряхме АСТА, защото сме най-демократичното управление”. Исках много да подчертая тази особеност на управлението ни. Всъщност това е популизъм. Това не е демократичен ред на управление. Вчера The Economist излезе с анализ за България, в който те открито казват, че тук управлява популист, че има натрупано голямо обещствено недоволство от това, че отпадат елементи от демократичния режим. Като много сериозен проблем за нашата демокрация са самите медии и този режим е превърнал парламента в гумен печат на решенията на мнозинството. Самият факт, че премиерът на срещата с еколозите след първия ден на протести, каза: „Аз ще спра и ще отложа издаването на Държавен вестник”, което на практика е суспендиране на Конституцията, защото той няма никакви правомощия в такъв момент – единствено президентът в 14-дневен срок може да наложи вето или да обнародва указ за публикуване. Тогава, което мен много е впечатли, хората, които се събраха на Орлов мост, казаха така: „Ние не желаем да се суспендира Конституцията, ние не вярваме в обещания, коит оса срещу самият ред, ние искаме всичко да бъде в демократичната процедура, затова ние не чакаме някой да отлага публикуването, ние искаме вето”. В този момент гражданите се превърнаха в пазители на конституционният ред, отказвайки да влязат в договорки за постигане на компромис с олигархията. Александър Дунчев: Самото приемане на Закона за горите показа, че могат да се нарушават всякакви процедури, които не законови, само и само нещо да се постигне от определени хора. Те (упарвляващите – бел.ред.)  непрекъснато суспендират конституционният ред. Асен Генов: Аз искам да ви припомня един факт, който ми се стори много интересен. В петък (15 юни – бел.ред), на третия ден от протестите, когато имаше едно буквално надбягване между протестиращите и полицията по време на „европейската разходка”, както я нарекох аз тогава, на гражданите. В този ден президентството беше празно, президентът бе на посещение в Белград. Според мен, властите паникьосани от това, което става в София, президентството излезе с анонс, че предстои да бъде наложено вето, само и само, според мен, да бъде потушено напрежението преди почивните дни. Моята хипотеза е, че ако не бяха направили това от президентството, събота и неделя хората щяха да са много по-свободни, нямаше да са на работа и щеше да стане страшно. Александър Дунчев: Ако ние, еколозите, не бяхме отишли в парламента, а на улицита бяха излезли 10-20 хиляди човека, можеше да стане по-страшно. Можеше дори властта да падне. Може би хората са излезли на улицата, зада свалят властта? Искам да опровергая спекулациите на много хора, които казват, че протестиращите граждани са били подведени от еко и гражданските организации. В целия процес 6 месеца назад се видя, че гражданските организации бяха пред парламента да искат да искат ремонт на саществуващите съоръжения на Витоша, а не ново застрояване. Самият план за управление, приет през 2004 година от МС, повелява да няма ново строителство, а единствено ремонт на всички съоръжения. Т.е., нашето искане е това, което МС е приел 2004 година, да остане в сила. Така ще се защити гражданския интерес и Витоша да остане зелена, базите и съоръженията, които съществуват да се поддържат и обновяват, така, че да могат да се ползват рационално. Що се отнася до това, че „сме подвели”  гражданите, че Закона за горите не бил „чак толкова лош”, хората много добре знаят, че не е вярно. В последните години именно гражданските организации бяха тези, които ЕК оцени като прави по отношение на това дали се унищожава българската природа, унищожава ли се националното богатство на България в защитените територии. Именно в този спор, докато правителството казва, че всичко е законно, че спазват правилата. Не, вие крадете, вие давате на олигарсите, вие правите заменки, вие унищожавате, в последните години именно ЕК отсъди – 8 или 10 наказателни процедури на законно унищожаване на Странджа, незаконно увреждане на Рила и Пирин, незаконен проект в Родопите, незаконно увреждане на черноморското крайбрежие. ЕК даде гласност на това, че гражданските организации не са лъгали и не са подвеждали гражданите. Властта в България е подвеждала и лъгала. Асен Генов: Да отговорим всички на въпроса: „Къде бяхте, когато се застрояваше Слънчев бряг?  Александър Дунчев: Когато се застрояваше Когато се застрояваше Черноморието, аз готвех жалби срещу застрояването на Царево. Когато трябваше да спрем застрояването в СТранджа, аз пак бях тук и пишех становища до ЕК и Върховния административен съд (ВАС). Константин Павлов: Когат осе застрояваше Слънчев бряг, аз участвах, както и министър Цветан Цветанов, само участвайки в изборите. Признавам, не съм бил достатъчно активен. Асен Генов: Аз съм лягъл пред багерите на Иракли, каквото можех съм го направил. Антоанета Цонева: Винаги съм имала активна позиция но се усмихвам, защото, когато Полина Паунова попита Цветан Цветанов: „Вие къде бяхте, когато се застрояваше Слънчев бряг?”, и той я контрира със същия въпрос, тя казала: „На училище”. Част от хората, които са днес на Орлов мост, са били на възраст, в която е трябвало да ходят на училище. Този въпрос, този момент, в който властта винаги връща въпрос към гражданите= „А, вие къде бяхте?”, може да стигне до етап, в който може да се стигне до абсурд. Ще цитирам една реплика на МП Бойко Борисов от днес на конференцията на МГЕРБ, след вашето интервю с него, той след като е казал, че чува гласа на хората, че е забранил ГМО, АСТА, шистовия газ и Закона за горите, той се обръща към младите членове на пратията с въпроса: „Къде бяхте вие, докато аз водех тези битки?! Вие можете да си говорите с тези хора на Орлов мост на един и същи език”. С това изказване премиерът разбира, че има прекъсната комуникация. Той иска те (младите гербери – бел.ред.) да са по-активни в Интернет и казва: „Когато видите проблем, го кажете, за да можем ние като власт да реагираме и да не се стига до протести”. Асен Генов: Според мен тече един процес, в който поколението на прехода започва да осъзнава своята сила и възможностите, които съвременните технологии и Интернет предоставят.

Наста

Фондация “Конрад Аденауер” пише Закон за печата в България

Съдиите да не подкрепят "спуснати" кандидати за ВСС

Поради сериозен зрителски интерес сложихме изложбата “Франкфурт\Одер – суша, въздух и вода” в Синята зала на Младежки дом – Враца, където ще остане (не)известно време.

Моя снимка е номинирана за награда във фотоконкурса “Благотворителноста през обектива”. Номинираните фотографии са обединени в пътуваща изложба. Първото място, на което може да бъде видяна, е градинката „Кристал“ в София – от 10 до 24 юли. Ако някой от приятелите ми в София мине оттам, да щракне няколко снимки и да покаже. От 15 август до 15 септември изложбата ще бъде показана в метростанция „СУ Св. Климент Охридски“.
След това изложбата ще пътува из България, като общините ще се кандидатират да бъдат нейни домакини.

ВСС ще обсъжда поредни роднински назначения

Съдии и прокурори от пет държави ще анализират знакови дела у нас

Четири дни преди парламентарните избори през 2001 г. са били подписани договорите, по силата на които до 2027 г. НЕК трябва да изкупува скъпия ток от двете чужди централи – ТЕЦ „AES Гълъбово” (Марица-изток 1) и ТЕЦ „Контур Глобъл Марица-изток 3”. Контрактите са били парафирани на 13 юни 2001 г. в присъствието на Иван Костов. [...]

Обичаш ли книгите?

А познаваш ли книгите?

Искаш ли да ги опознаеш още повече?

Гордееш ли се с познанията си по чужди езици?

Искаш ли лятото ти да е изпълнено с много и страхотни книги?

Искаш ли да си част от екипа на най-големия сайт за книги и четене в България?

Добре, ние сме готови да ти подарим всичко това! Стани част от най-книжната лятна стажантска програма - Happy Summer Trainees в "Аз чета".

Изпрати ни актуално CV, мотивационно писмо, ревю на любимата си книга, както и описание на асоциацията ти с “Аз чета” в 5 изречения на hst@azcheta.com до 30 юли и ние ти обещаваме един нов свят - светът на книгите такъв, какъвто никога не ти е хрумвал!

            Към статията на Иван Бакалов в e-vestnik, която обяснява юридически какво означава самопризнанието на премиера Борисов за извършеното от него престъпление, добавям само своя отговор на въпроса: ЗАЩО?

 

         Какво кара Борисов да откровеничи?

     Три са причините, извън правната му некомпетентност:

 Убеден е, че стои над закона и държи да ни го демонстрира, за да не си правим илюзии с кого си имаме работа.

 

Неистово се бори за признанието, че има право да си е „такъв” и с това да бъде възприеман като един самокритичен „грешник”, „човек от народа”, тоест да си прави каквото иска, макар това да няма друга стойност пред евентуален обективен съд, освен като смекчаващо неизбежната присъда признание.

 

На последно, но не по значение, място, сега Борисов държи със задна дата да се разграничи от президентсващия тогава Георги Първанов, който е „умряло куче” и вече може спокойно да нарита, вместо да продължава да си играе с него карти, да ходи със свитата му на лов, по сватби и други вечеринки, както правеше ( най-често тайно от публиката, криейки другаруването си с него) във времето, когато Първанов дърпаше много конци в държавата, злоупотербявайки опасно ( включително за Борисов по онова време) със задкулисната си власт.

 

Има и четвърто, обобщаващо обяснение: този човек наистина си е повярвал, че светът трябва да се приспособи към него, а не обратното.(ivo.bg)

 

 

вторник, 10 юли 2012

 

Борисов призна престъпление, няма шега

10 Юли 2012

Иван Бакалов  

 

 

Няма майтап, нито преувеличение. От видеозапис на премиера Бойко Борисов, разпространен вчера, стана ясно, че той признава за извършено престъпление. Става дума за прословутия му разговор с шефа на митниците Танов, в който той го кара да спре проверката в завода на Михаил Михов – Мишо Бирата. Това е престъпление по чл. 143 и по чл. 282 от Наказателния кодекс, което предвижда наказания до 6 години затвор и от 3 до 10 години – въпрос на процесуални действия.

Въобще не става дума за преиначаване на думи или за заяждане.
Досега Борисов и Танов по повод изтеклия в медиите запис са казвали, че разговорът е манипулиран, но без да дават подробности. Танов съобщи миналата година, че е сглобен от няколко разговора.
Премиерът обаче даде нови подробности, които съдържат самопризнание. Видеото е от срещата на Борисов, вицепремиерите Цветанов и Дянков с блогърите Асен Генов и Константин Павлов-Комитата – създатели на сайта Politikat.net. Двамата следят обещанията на ГЕРБ и тяхното изпълнение, което е станало повод за срещата.
По време на разговора Борисов признава, че се е обадил на Танов заради Мишо Бирата, както той го нарича в разговора (въпросният Михаил Михов почина миналата година след скандала).
Борисов като обяснение за обаждането казва, че президентът Първанов го е помолил, затова се е обадил.
Думите му са:
„НЕ Е ПРАВИЛНО, НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА ГО ПРАВЯ, но Първанов ме помоли и аз съм си такъв – всеки човек си има своите грешки – АЗ РЕАГИРАХ И СЕ ОБАДИХ НА ТАНОВ, прекрасно знаейки, че телефонът на Танов е под контрол.”
(От тези думи се разбира също, че премиерът знае, че шефът на митницата се подслушва, което е самопризнание, че подслушванията във висшата държавна администрация са правени със знанието лично на премиера. Това вече е показателно за диктаторския тип управление, който има България в момента).
Борисов казва на Танов в разпространения запис:
„Абе, тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак… В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция…
…Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не…
…Добре, обади се. Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме…
…Ако трябва, обади му се ей-сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.”
Сега пред блогърите Борисов не се отрича от тези си думи, а само посочва, че от разговора липсвали ругатня към президента Първанов и няколко реплики. Казва също, че „с няколко леки пипания, разговорът придобива съвсем друг характер” (виж по-долу по-пълен цитат от казаното от Борисов пред блогърите). Но той повтаря няколко пъти “прибирай ги оттам” и “извади ги оттам”, “обещал съм да не го закачам”. Сега признава, че се е обадил по ходатайство на президента Първанов, с което потвърждава, че е оказал натиск върху служебно лице.

Неговото обаждане е много сериозно престъпление, колкото и на феновете му или на привикналия с подобни практики българин да не им изглежда така. На практика премиерът на страната нарежда на шефа на митницата да спре проверка срещу нарушител. И не само срещу нарушител, а срещу човек, който е взел кредит от 2 млн. лева за същата бирена фабрика от СИБанк – по онова време банката на Цветелина Бориславова, жената с която Борисов още не се е разделил към началото на 2010 година, когато се провежда разговорът (отделен въпрос е дали въобще са прекратили отношенията – бизнес и други – помежду си). Нещо повече – в този разговор премиерът кара шефа на митницата да се обади на нарушителя по телефона и да се разберат.

Веднага след този разговор шефът на митниците се обажда на своя заместник Странджев, който извършва проверката, и му казва, че се обадил премиерът и от своя страна нарежда да спре проверката.

 

 

Обаждането, обаче е със закъснение от 1 час, след като е влязла проверката. Ясно се чува Танов да казва “Тони, звъня ми премиерът. Тоз Мишо звъннал” и т. н. Зам.-шефът на митниците Странджев, който подаде оставка, потвърди пред медиите, че разпространеният разговор между него и Танов е автентичен.

Според чл. 143. от НК, „Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.”
А според чл. 282. „Длъжностно лице, което… превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години… Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години… За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години…”

Така седят нещата от гледна точка на закона за иначе атрактивните и предизвикващи веселие разговори. Няма никакво значение дали от обаждането на премиера е имало последствия (а то в крайна сметка е имало, проблемите на Мишо Бирата отпаднаха), дали митничарите са се заяждали излишно и дали проверката е спряна (Борисов казва пред блогърите, че “няма никакво последствие, проверката си е направена, протоколирана”). Това, че премиерът оказва натиск на служебно лице, е достатъчно престъпление.

Признанията на премиера със сигурност ще послужат като доказателство в съда един ден, когато политическата конюнктура се промени и срещу него бъде повдигнато обвинение.
Може само да се предполага, като се има предвид неговия стил на управление, по колко още поводи се е обаждал по подобен начин. Тепърва ще се появят свидетели, не само записи.

Има още един свидетел, освен Странджев, бивш служител на ДАНС, който се появи в „Щоуто на Слави” и каза, че има основания да смята записите за автентични, отказвайки подробности, заради ангажиментите си към службата. Но при евентуално разследване, този свидетел ще каже подробности.
Както е известно в МВР беше проведено разследване, което да установи откъде са записите. Оказа се, че такива записи (сега и премиерът признава, че са подслушвали Танов), са правени, а след това са стояли по компютрите на службите близо година, като през това време са слушани от няколко души от МВР и ДАНС. Като резултат от скандала шефът на ДАНС Цветлин Йовчев подаде оставка. Всички тези хора, слушали записите, могат да свидетелстват в съда. И това със сигурност ще стане един ден. Няма начин всеки от тях да изчезне или да бъде купен.
Случаят с признанията на премиера поставя въпроса и за неговата безотговорност и непознаване на законите.
Той е достатъчно ясен, за да се самосезира прокуратурата, но при сегашната конюнктура и политически назначения, като например на главния прокурор Велчев, който има декоративни функции, това е невъзможно да стане.
Политиката е по-силна от закона.

Цитат от признанията на Борисов пред блогърите:

“Аз примерно си спомням много добре как казах няколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Помня го като ден-днешен. Това беше свързано с това, че президентът (Георги Първанов – бел.ред.) ми се обади и каза, че митничарите правят безобразия. И с няколко леки пипания, разговорът придобива съвсем друг характер. Но помня една голяма ругатня по линия на президента, която я нямаше в записа. Защото, от това става ясно, че той ми се е обадил и всъщност… аз този Мишо Бирата не го познавам. Точно обратното, той дава на БСП масите, столовете по бирфестите на Бузлуджа. Това всички го знаят. Той (Михаил Михов – Мишо Бирата – бел.ред.) си беше приятел ан Първанов, на Румен Петков. Вътре няма още няколко реплики, които вече не си спомням. Но по-важният факт е, че няма нито едно последвало обстоятелство – неизвършена проверка или прикрито, или каквото и да било. Проверката си е направена, протоколирана. Няма никакво последствие, освен за мен – шамарът, публично, който получих, заради това, че съм се намесил в нещо, което нямаше как да не реагирам като президента ми се обади. НЕ Е ПРАВИЛНО, НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА ГО ПРАВЯ, но Първанов ме помоли и аз съм си такъв – всеки човек си има своите грешки – АЗ РЕАГИРАХ И СЕ ОБАДИХ НА ТАНОВ, прекрасно знаейки, че телефонът на Танов е под контрол.”

 

Share on Facebook

Публикуваме писмото на г-жа Петя Йоргова. Тя и семейството й живеят в САЩ, но синът й се връща до България всяка година, за да държи приравнителни изпити в българско училище. Тази година семейството разбира, че момчето няма право да продължи образованието си в България.

Продукти за 4 порции:
4 пилешки пържоли от бяло месо
100г топено сирене за мазане
200- 300г печурки
1к.ч. мазнина за готвене
1ч.ч. бира
1к.ч. прясно мляко

Приготвяне:
Пилешките пържоли се покриват със свежо фолио. Очукват се. Мажат се с топено сирене. Подреждат се в тава. Около тях се слагат гъбите, предварително измити с вода. Продуктите се поливат с бира, прясно мляко, мазнина за готвене. Поръсва се с майорана. Покриват се с фолио за печене. Пекат се на умерена фурна 20 минути. После се маха фолиото и се оставят да се запекат още 15 минути.

Реших, че един пост няма да събере всички важни моменти от събитието и затова (та-да-да-даааам!) ви представям и втората част от обобщението на K2Web. Първият ден премина супер, затова реших да се появя росна-прясна (или по-скоро доста заспала) за първата лекция на втория. Програмата не ме разочарова. Напротив, въпреки че вторият ден бе по-изморителен, той не отстъпи по полезност на първия.

Любо Аламанов и Бисер Вълов за кризите

Лекцията на Любо и Бисер ми направи страхотно впечатление с един много прост факт: че започна от фундаменталните съвети за работа при криза в старата офлайн среда и показа как тези принципи се изменят в онлайн средата. Много логичен подход, за който много малко лектори се сещат.

Важно за кризата е в началото да се направи анализ, който спомага за определяне вида на кризата, локализиране на източника, определяне на засегнатите лица (без да забравяме вътрешната аудитория). Трябва да анализираме с каква информация всъщност разполагаме, а и да се консултираме с юристите. Най-важното е да си изберете говорител (ед.ч.!), да информирате обществеността с прессъобщение и обновяване на социалните медии и да се подготвите за неприятните въпроси. Кризите се овладяват много по-успешно, ако редовно се правят тренинги на персонала. Определете роли, набележете отговорни лица и потенциални проблеми. И внимавайте да не давате повече информация от необходимото.

Онлайн нещата се случват много по-бързо и е почти невъзможно да определите източника на кризата. Активността е денонощна, а всеки потребител може да внесе нов пласт на слуха – вече не е нужно да имате достъп до голяма медия, за да вредите. Дори кризата да свърши, нещата може да се възобновят, защото Мрежата не забравя. Важно е да намерите кои са ключовите лидери на мнение и да насочите внимание към тях, да бъдете позитивни и да се държите открито. Когато можете, използвайте чувство за хумор (не ирония).

Ключов съвет:

• Приемете негативните коментари като думи на близък – потърсете причината за недоволството му.
• При криза “правилната предварителна подготовка предотвратява провала”
• Когато получите похвала или положителен коментар, не просто благодарете – провокирайте диалог, питайте за личните емоции на автора.

Вижте презентацията тук.

Иво Илиев за дигиталното днес

Иво показа как трябва да се държим, за да сме в крак с дигиталното днес. Съдържанието, което споделяме, трябва да е търсено, полезно, предизвикващо емоции и лесно за споделяне. Важно е обаче не само да привлечем вниманието, но и да го задържим. За да успеете с тази задача, трябва да имате изработена стратегия за присъствие в социалните медии, да имате добро съдържание, но да улесните и неговото споделяне.

Подгответе се с изготвянето на социалната екосистема, като използвате коцепцията “Social by Design”, интегрирате social продукти и използвате последващите виртуални ефекти. За това ще ви помогнат разнообразните плъгини и модули, които Иво представи.

Ключови съвети:

• За участието ви в социалните медии трябва да се обърнете към подходящата общност и да я превърнете в общност на бранда.
• Използвайте Facebook Ads, тествайте различни версии на рекламата, различно таргетиране.
• Започнете да разбирате EdgeRank и как той може да направи съдържанието ви по-видимо.
• Дори ако съдържанието е цар, короната му я слагат потребителите, а не вие.
• Move fast and break things.

Вижте презентацията тук.

Явор Колев и Евгени Йорданов за сигурността онлайн

Явор Колев започна с данни за киберпрестъпността в България. Въпреки че се загубих в членове и алинеи, ми стана ясно, че има един основен проблем – младите хакери не съзнават, че правят нарушения. Надали в противен случай най-известното “кибер-ченге” у нас ще получава заплахи “Ш’та хакна!” от тийнове.

Евгени довърши със съвети на тема онлайн сигурност. Често правим елементарни грешки онлайн – като започнем от снимането на кредитни карти и стигнем до това как даваме отговор на всички стандартни “тайни” въпроси във Facebook-профилите си. Разбира се, има много различни варианти на заплахите, но трябва да помните относително малко неща, които можете да видите в това видео:

Вижте презентацията на Евгени тук.

Борил Богоев за email маркетинга

Последната лекция на семинара изнесе Борил с важната тема за email маркетинга. Ако си мислите, че този вид маркетинг умира, жестоко се лъжете!

В началото на представянето си Борил показа едно интересно разделение на аудиторията – не по друг признак, а по “ниво на енергията” – ангажираността на групата с вашата марка. Така публиката се дели на читатели, фенове (които ни следят редовно), активни фенове (които споделят и коментират), регистрирани (доверяват ни се дотолкова, че ни дават информация за себе си), надъхани (мечтаят за нашите продукти), клиенти и мисионери (купуват редовно и препоръчват).

За да привлечете вниманието на читателите и да ги превърнете в мисионери, можете да си случите с email маркетинг. Борил предложи няколко стратегии за действие:

• Микс-фуния: тя използва социални медии и мейлинг. Използвате Facebook реклама, с която водите потребителите на Landing tab, който дава съдържание само за фенове, получаването на което се осъществява по email.
• 5/8/11: стратегията задава съотношението между информационно съдържание и оферти. След 5 информационни съобщения можете да изпратите оферта за 20-50лв., след още 8 съобщения оферта за 50-100лв., а след 11 информационни съобщения ще изпратите оферта за 100-200лв. или за годишен абонамент с месечна такса 30-60лв.

По мейл можете да изпращате различен вид съдържание, например бюлетин, email курс, поредица от истории, специализирани оферти, кратки съвети, анкети, изненади за лоялната аудитория, инициативи или “сериали” (съдържание, което се развива продължително).

Още нещо интересно: Борил каза, че вече можем спокойно да слагаме subject на кирилица – проблемите при разчитането са много малко.

Край

В заключение: благодаря на всички, които направиха този семинар толкова интересен! Време е за още един

Още по темата:

1. K2Web: Много умни глави на едно място
2. K2Web: събитие, което не е като другите
3. По едно за всеки ден

Европейската комисия оповести кръг от покани за представяне на предложения в областта на научните изследвания по Седмата рамкова програма (РП7) – общо за  8,1 милиарда евро.

Това е по-голямата част от предложения от ЕС за 2013 г. бюджет за научни изследвания от  10,8 милиарда евро.

Има покана и за формулираните в  Програма в областта на цифровите технологии  цели   в сферата на ИКТ -  за тематичния приоритет  Информационни и комуникационни технологии  са предназначени 1,5 милиарда евро.

Седма рамкова програма

:) И сякаш беше вчера ...

Помню утро: как-то странно
Заболел внизу живот.
Выйдя с охами из ванной
Поняла: рожу вот-вот.

Муж спокойно, без истерик
Транспортировал в роддом.
После стопки книг я – медик!
Но на практике не то…

Я кричала, я рыдала,
В стену била кулаком,
Но внутри я твердо знала –
Оно стоило того!

Первый раз ее я вижу
Ту, что знала почти год.
Мне ее, чтоб были ближе,
Положили на живот.

Это хрупкое создание,
Этот скользкий червячок
Отменил все мирозданье,
Для меня создав мирок.

Моя дочь! Могу себя я
Гордо матерью назвать.
Для нее всю жизнь меняю,
Все хочу я ей отдать!

Хоть с улыбкой, но обидно –
Дочь похожа на отца.
Сколько ни смотри – в ней видно
Лишь черты его лица.

Ну да ладно, не проблема! 
Тут другой стоит вопрос:
Где и сколько мазать кремом?
Как стричь ногти? Чистить нос?

Как купать? Мотать в пеленки?
Как подгузники менять?
Как надеть ей распашонки
И вообще – на руки брать???

Идет время, я справляюсь,
Доченька моя растет.
Только вот не высыпаюсь
С дня рождения ее.

Повернулась на животик –
Мама счастлива! Прогресс!
Но теперь проблема – ротик –
Первый зуб у нас полез!

Слезы, крик, температура.
Вылез зуб – спокойно спим.
Две недели отдохнули –
Пора лезть зубам другим…

Рот уж весь почти зубатый,
Но еще мы не пошли!
У других малыш – лохматый,
Наш же – будто кто обрил!

Ничего, смиренно терпим…
Вот и первые шаги!
Может, скоро не заметим,
Что уже банты нужны!

Как же быстро время мчится!
В памяти еще свежо,
Как вручали мужу свиток
Весом в три пятьсот кило.

А сегодня уже в парке
Дочь гоняет голубей.
Нет дороже мне подарка,
Чем смех девочки моей!

Иногда ее ругаю,
Но ей стоит лишь обнять,
Как от ласки к ней я таю,
Так и тянет целовать!

Только мать может всецело
Для дитя себя отдать
И всегда душой и телом
Жизнь его оберегать. 

Нет ни капельки сомненья,
Что живу я для нее.
Что мое сердцебиенье,
Что и жизнь моя – ее…

Днешният пътепис ще ни води до Охридското и до Преспанското (по-скоро Мала Преспа) езеро. Наш водач ще бъде Димо. Приятно четене:    

Охридското езеро и Мала Преспа

 из Македония и Гърция

След като миналата година по непредвидени обстоятелства се наложи да отложим всички пътувания, тази година ще се наложи да наваксваме с плановете. Та, така се роди и пътуването, за което ще разкажа. Беше предвидено да е с мотора, но прогнозата за времето няколко дни преди тръгването се скапа, скапа се и времето и поехме с колата, за което не съжалявахме нито за момент – доста дъжд ни се посъбра.

    Дестиниацията – Македония. Непозната, но почти родна, слушали сме за нея много и много пътеписи се изписаха, но все пак и ние да се разпишем на стената на славата ;) Всъщност, основната причина да изберем западната ни роднина е Димитър Талев с неговия роман – Самуил, една от любимите ми книги, която съм чел над 6-7 пъти. Това си ми беше стара мечта – да отида по земите, по които е бил и Самуил, нашият си български цар и да видя това, което той е виждал с очите си. Впечатленията наистина бяха много, а красотата на природата още повече. Е, поехме в неделя. Македонските митничари имаха странно чувство за хумор и „не искаха” да пуснат Гери, че имала роден ден, което се оказа, че било рожден ден и след малко смях и бъзици минаха едната бариера. Следващия се ококори като видя зрителната тръба и не искаше и да повярва, че ще гледаме и птици в Македонията, а то има ли такива и трябваше да демонстрираме как работи това чудо на природата. Най-накрая поехме по страната на завоите към първата цел – римският град Стобе. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Римски град Стобе"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Мозайки"][/caption]    

Римският град Стобе

се намира непосредствено до магистралата, преди град Неготино. Има си огромни табели и ако се съобразявате с тях веднага ще го намерите. Разкопките се простират на над 20 хектара, а още толкова остават за копане. През Първата световна война, немски войници започнали да копаят окопи и така случайно се натъкнали на останките. По малко, по малко успели да разкрият доста неща. Последните двадесетина година разкопките се финансират от американци, има построен информационен център, който сега е в ремонт, но във входната такса си влиза и лекция за мястото. Тя е 4 лв. на човек. Могат да се видят доста хубави мозайки по подовете на сградите, а и архитектурата на града е представена по подходящ начин. Между другото беше пълно и с пчелояди, които изпълняваха доста сложни въздушни фигури. Последва скоростно препускане до

Охрид,

където се настанихме в квартирата препоръчана ни от приятел – 80 лв. за двама за три дни. Хазайката Софка веднага ни внесе яснота относно поминъка на местното население и даде важни съвети за „оцеляването” в нощния град. След кратка разходка по брега на езерото, открихме най-рокерското заведение със страхотни пици, а какво се случи после, историята мълчи и не казва ...

  Втория ден станахме доста рано, че ни чакаше път. Плана беше Охрид да ни е база за нощувка, а ние да пообикаляме наоколо. Речено – сторено и след час бяхме в

Битоля

Тук се намира

римският град Хераклея,

вдясно от пътя за Гърция. Не беше разрешено да се снима, ама след нас се изсипаха три автобуса с немски туристи всеки с фотоапарат и се сляхме с тълпата. Римският град е втория разкопан подобаващо в страната и има много интересно построен музей на три нива.

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Хераклея"][/caption]     Следващата спирка се оказа

ски курорта Вигла - Писодери на 1543 м. в Гърция

Тук малко да поясня – искахме да посетим Преспанските езера, а те са разположени на територията на Македония, Гърция и Албания. Езерата са част от големия природен парк „Преспа” създаден от трите държави. Асфалтът в гръцко беше перфектен, а хубавите завои започнаха да ме карат да съжалявам, че не сме с мотора. Гледките са много красиви и само ветрогенераторите на върха на планината грозяха пейзажа.

    По едно време стигнахме до

езерото Мала Преспа

Тук отново се откриха едни страхотни гледки, направо не е за разправяне, ама ние се забихме в едно укритие за наблюдение на птици, част от прорамата ни беше колонията на къдроглавите пеликани, която по тези земи наброява над 1000 двойки. Птиците вече имат малки, възрастни летят наоколо и е много красиво. Също успяхме да наблюдаваме големи гмурци, няколко вида чапли и корморани. Езерото е с големина 48 кв.км, само за сравнение – най-голямото, естествено езеро в България е Вая до Бургас – 28 кв.км. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Остров Свети Ахил"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Патица - фантазé"][/caption]     До

остров „Свети Ахил”

се стига по понтонен мост, който много приятно се клати от вълните и вятъра. Най-голямата забележителност на острова са останките от голяма базилика, в която са били мощите на Св.Ахил и в която е бил погребан и цар Самуил. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   За съжаление самата базилика, както и всички сгради на острова са били разрушени от западноевропейски наемници през 1073 г. при потушаване на едно от въстанията срещу византийското робство. Както и да е, от самия остров се откриват страхотни гледки към близките планини и езерата. Ние бяхме единствените посетители в този ден и спокойствието, което цареше наоколо беше уникално. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Базиликата на о. Свети Ахил"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="езеро Мала Преспа"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="о.Свети Ахил"][/caption]     От тук се вижда идеално колонията на къдроглавите пеликани. Те са около 1100 двойки, като се предполага, че през зимата част от тях идват в да зимуват в Бургаските езера. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пеликани"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="о.Свети Ахил"][/caption]

      След малка разходка по околните баири, похапнахме и се насочихме на север към езерото Голяма Преспа. За да стигнем до него

се наложи да преминем в Албания

през една каменна кариера, а оттам отново в Македония. По пътя успяхме да спасим една костенурка, която пресичаше нерегламентирано пътното платно. От какво я спасихме, тъй като бяхме единствената кола на километри наоколо, не знам, но тя изобщо не се стресира и бързо се шмугна в тревата. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Спасител на албански костенурки"][/caption]    

Македонските митничари

нещо се правеха на интересни, може би защото ние бяхме единствените без никакъв багаж, а останалите коли бяха препълнени на макс с всякакви нещица. Сканираха ни документите, провериха багажа и най-накрая ни пуснаха да влезем. След границата отново започнаха уникалните гледки. Самото езеро е голямо около 275 кв.км. и интересно, че в него само се вливат няколко реки, няма излаз на водата на открито. От няколко пещери тя се просмуква под планината Галичица към Охридското езеро.

    Е, стигнахме отново и до него –

Охридското езеро

Площта му е 354 кв.км. и си е доста впечатляващо. Първие поглед към него успехме да хвърлим от превала на Галичица, от около 1800 м надморска височина. Горе си беше доста студено, но много красиво, а залязващото слънце предоставяше идеалната светлина за снимане. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="На Галичица"][/caption]

    Вечерта отново пообикаляхме нощен

Охрид

  Последният ден започна с проливен дъжд, но по обяд слънцето се показа.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Охрид"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Света София"][/caption]     Хазяйката ни каза, че в България е станало земетресение, ние се радвахме, че сме избегнали тази емоция. Трябваше да посетим

традиционните места за посещение в Охрид

Започнахме с обиколка на стария град и по-точно с традиционна къща музей на няколко етажа. Всички, които са обикаляли из България са виждали такива. Следваше работилница за производство на хартия по стар метод, от която бяхме доста впечатлени. Самуиловата крепост си беше на мястото – най-отгоре на града, а сувенирите пред нея успяха да изкушат Гер. Последва обиколка на стария град, кафе на брега на езерото, среща с многобройни военни от различни страни (оказа се, че до Охрид има база на НАТО, в която се обучават военни за Афганистан) и накрая прибиране за отмора в квартирата.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Самуиловата крепост"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Самуиловата крепост"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Спукани гуми?"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Фичо (Застава)"][/caption]  

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Галичица"][/caption]       За края на деня си оставихме посещението на манастира Свети Наум. Уж задължително за посещаване място, но реалността е друга - страшен комерс, който тотално те отблъсква. Навсякъде се продават разни нещица, в църквата в самия манастир има входна такса, по-голямата част от сградата е хотел с ресторант. Яко се печели от туризъм, а идеите на Свети Наум са останали някъде там, далече в миналото ...       Малко зад манастира се намират изворите, от които се пълни с вода Охридското езеро. Водата идва от Преспанските езера през планината. Супер бистра и студена е. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Изворите на Свети Наум"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Изворите на Свети Наум*"][/caption]     Ето този музей не успяхме да посетим, защото вече беше затворен ... [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Странен музей край Охрид"][/caption]       Вечерта въпреки, че вече стана тъмно и заваля много силен дъжд,

отскочихме до град Струга,

който се намира на около 15-ина километра от Охрид. От тук се източват водите на Охридското езеро и дават началото на река Черни Дрин. Бяхме разбрали, че центъра на града е много интересен за разходки, но дъжда ни прогони бързо, бързо. Следващия ден го запомнихме единствено с 850 км маратон до Бургас, спасяването на още една костенурка (тук вече наистина я спасихме от профучаващите автомобили), пътя – Разлог – Велинград (ако имате възможност го избягвайте) и прекъснатата осева линия, която дълго след като затворих очи в леглото си, продължаваше да се движи пред мен. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Спасител на костенурки (костенурките са защитен вид)"][/caption]

Край   * Изворите на Свети Наум са божествено място, не го изпускайте! – бел. Ст. Други разкази свързани с Охрид] – на картата: КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

С впчатляваща скорост, списание 12 отговориха на всичките ми въпроси, които изпратих вчера.

Преди да напиша анализ и коментар над тях, ще ги оставя в отделна публикация, за да можете да ги прочетете, анализирате и коментирате самите вие.

След което ще публикувм и моя коментар и ще сравним бележки евентуално?
____________________________________________________________

Въпрос: Каква е историята на самата фотосесия?

Отговор: Искахме да представиме SFX гримьорът Даниела Аврамова, това, което тя прави за кино индустрията. Но тъй като сме моден/лайфстайл сайт комбинирахме триковият грим с мода и beauty тренд, като така получихме съвместен продукт на едни от най-добрите професионалисти в областите си, в този момент. Едновременно с това заснехме и кратък филм, съвместно с платформата Under the Line, в който показваме отблизо процеса на създаване на трикови рани и междувременно говорим с госпожица Аврамова за работата ѝ, който ще е онлайн скоро.
-
Въпрос: Казвате, че фотосесията е социално ангажирана с темата за физическо насилие над жени, може ли да ми разкажете малко повече? Прегледах блога ви/сайта ви в детайл, но не можах да намеря информация да имате някаква дейности или участия с личности и/или организации занимаващи се с насилие над жени (или мъже). Разбира се, това, че не съм успяла да намеря не означава, че няма, затова ще ми разкажете ли още?

Отговор: Никога не сме казвали подобно нещо и не, нямаме отношения със никакви организации. Разбира се, ние сме отворени към благотворителни и социални инициативи, както сме показвали и преди.
-
Въпрос: Защо “жертви на красотата” като заглавие? По принцип физическото насилие се извършва не защото дадени хора покриват или не покриват стандартите за красота на нашето общество?

Отговор: Заглавието всъщност е „Жертва на красотата“, в превод от оригиналното Victim of Beauty. То е такова, именно за да може всеки да го изпълни с контекст според собствените си възприятия. В крайна сметка става дума за модна сесия, а едно от най-прекрасните качества на модата е точно възможността да бъде моделирана индивидуално.
_
Въпрос: Критиките към вас са, че използвате насилие над жени като фетиш, нещо, което се използва и се случва прекалено често в модните списания и фотосесии на запад, какво е мнението ви по тази тема? (не само за вас, а глобално в модната индустрия)

Отговор: Притеснително е, ако сте човек с фетиш към подобен сорт наранявания, но дори и да е така, от позицията си на относително нишово издание, насочено към хора, които се интересуват от мода и стил на живот, не вярваме, че има какво да направим.
А иначе, използването на толкова силни контрасти в модата е напълно естествено, поради самата ѝ специфика. Контрастирането на грозно/красиво е един от основните ѝ инструменти, още от самото ѝ създаване.

Въпрос: Пишете на Jezebel, че ами ако снимките бяха част от кампания, то тогава биха били възприети различно… има ли такава опция и контекст? Работите ли по кампания по темата? Ако да, ще ми разкажете ли малко повече? 6. След критиката към вас от страна на Jezebel, вие ги обвинихте в сексизъм, че ако на снимките е имало мъже жертва на насилие, те нямало да обърнат внимание. Защо всъщност във фотосесията няма включени мъже жертви на насилие?

Отговор: Искахме да илюстрираме повърхностното разглеждане на сесията от тяхна страна, както и това, че подтекста, който мнозина намират в красивите фотографии, реално е проблем във начина по който гледат на тях, а може би и на света. В сесията няма включени мъже, защото, пак казваме, ние сме модно/лайфстайл издание, таргетирано в по-голям процент към жени, а Victim of Beauty е beauty сесия и като такава, илюстрира тенденции в грима и косата. Независимо от използваният контраст с триковия грим.
_
Въпрос: Снимките са изключително детайлно графично представяне на жени, жертви на побой и включително на един модел, която изглежда мъртва, защото е с прерязано гърло, какви са причините за изборите на точно такива следи от насилие?

Въпрос: Снимките представят насилие от случайни хора над тях (било то мъже или жени) или на близки?

Отговор: Раните на снимките илюстрират триков грим, а местата са избрани така, че да могат да бъдат комбинирани с beauty грима. Това са един от най-популярните форми на рани в кино индустрията, като има попкултурно намигване към филми като The Dark Knight или Nip/Tuck.
Снимките не илюстрират насилие причинено върху момичетата, нито от близки, нито от непознати. Единствено от гримьора Даниела Аврамова:)
_
Въпрос: Жените изглеждат пасивни и почти незаинтересовани на снимките, липса на каквато и да е агресия или реакция спрямо събитието, на което очевдидно са били жертви, защо?

Отговор: О, това е леко обидно към прекрасните модели! Ние смятаме, че те изглеждат изключително самоуверени и красиви, пълни с емоция. Но разбира се, присъщо на модната фотография е именно една идея по-тушираното показване на емоции, което от своя страна е чисто фотографско решение.

Filed under: абсурдно, култура уж, медийна безотговорност, фотографска лента Tagged: лицемерие, мода, насилие над жени, списание 12, фетишизиране на насилие

С впчатляваща скорост, списание 12 отговориха на всичките ми въпроси, които изпратих вчера.

Преди да напиша анализ и коментар над тях, ще ги оставя в отделна публикация, за да можете да ги прочетете, анализирате и коментирате самите вие.

След което ще публикувм и моя коментар и ще сравним бележки евентуално?
____________________________________________________________

Въпрос: Каква е историята на самата фотосесия?

Отговор: Искахме да представиме SFX гримьорът Даниела Аврамова, това, което тя прави за кино индустрията. Но тъй като сме моден/лайфстайл сайт комбинирахме триковият грим с мода и beauty тренд, като така получихме съвместен продукт на едни от най-добрите професионалисти в областите си, в този момент. Едновременно с това заснехме и кратък филм, съвместно с платформата Under the Line, в който показваме отблизо процеса на създаване на трикови рани и междувременно говорим с госпожица Аврамова за работата ѝ, който ще е онлайн скоро.
-
Въпрос: Казвате, че фотосесията е социално ангажирана с темата за физическо насилие над жени, може ли да ми разкажете малко повече? Прегледах блога ви/сайта ви в детайл, но не можах да намеря информация да имате някаква дейности или участия с личности и/или организации занимаващи се с насилие над жени (или мъже). Разбира се, това, че не съм успяла да намеря не означава, че няма, затова ще ми разкажете ли още?

Отговор: Никога не сме казвали подобно нещо и не, нямаме отношения със никакви организации. Разбира се, ние сме отворени към благотворителни и социални инициативи, както сме показвали и преди.
-
Въпрос: Защо “жертви на красотата” като заглавие? По принцип физическото насилие се извършва не защото дадени хора покриват или не покриват стандартите за красота на нашето общество?

Отговор: Заглавието всъщност е „Жертва на красотата“, в превод от оригиналното Victim of Beauty. То е такова, именно за да може всеки да го изпълни с контекст според собствените си възприятия. В крайна сметка става дума за модна сесия, а едно от най-прекрасните качества на модата е точно възможността да бъде моделирана индивидуално.
_
Въпрос: Критиките към вас са, че използвате насилие над жени като фетиш, нещо, което се използва и се случва прекалено често в модните списания и фотосесии на запад, какво е мнението ви по тази тема? (не само за вас, а глобално в модната индустрия)

Отговор: Притеснително е, ако сте човек с фетиш към подобен сорт наранявания, но дори и да е така, от позицията си на относително нишово издание, насочено към хора, които се интересуват от мода и стил на живот, не вярваме, че има какво да направим.
А иначе, използването на толкова силни контрасти в модата е напълно естествено, поради самата ѝ специфика. Контрастирането на грозно/красиво е един от основните ѝ инструменти, още от самото ѝ създаване.

Въпрос: Пишете на Jezebel, че ами ако снимките бяха част от кампания, то тогава биха били възприети различно… има ли такава опция и контекст? Работите ли по кампания по темата? Ако да, ще ми разкажете ли малко повече? 6. След критиката към вас от страна на Jezebel, вие ги обвинихте в сексизъм, че ако на снимките е имало мъже жертва на насилие, те нямало да обърнат внимание. Защо всъщност във фотосесията няма включени мъже жертви на насилие?

Отговор: Искахме да илюстрираме повърхностното разглеждане на сесията от тяхна страна, както и това, че подтекста, който мнозина намират в красивите фотографии, реално е проблем във начина по който гледат на тях, а може би и на света. В сесията няма включени мъже, защото, пак казваме, ние сме модно/лайфстайл издание, таргетирано в по-голям процент към жени, а Victim of Beauty е beauty сесия и като такава, илюстрира тенденции в грима и косата. Независимо от използваният контраст с триковия грим.
_
Въпрос: Снимките са изключително детайлно графично представяне на жени, жертви на побой и включително на един модел, която изглежда мъртва, защото е с прерязано гърло, какви са причините за изборите на точно такива следи от насилие?

Въпрос: Снимките представят насилие от случайни хора над тях (било то мъже или жени) или на близки?

Отговор: Раните на снимките илюстрират триков грим, а местата са избрани така, че да могат да бъдат комбинирани с beauty грима. Това са един от най-популярните форми на рани в кино индустрията, като има попкултурно намигване към филми като The Dark Knight или Nip/Tuck.
Снимките не илюстрират насилие причинено върху момичетата, нито от близки, нито от непознати. Единствено от гримьора Даниела Аврамова:)
_
Въпрос: Жените изглеждат пасивни и почти незаинтересовани на снимките, липса на каквато и да е агресия или реакция спрямо събитието, на което очевдидно са били жертви, защо?

Отговор: О, това е леко обидно към прекрасните модели! Ние смятаме, че те изглеждат изключително самоуверени и красиви, пълни с емоция. Но разбира се, присъщо на модната фотография е именно една идея по-тушираното показване на емоции, което от своя страна е чисто фотографско решение.

Filed under: абсурдно, култура уж, медийна безотговорност, фотографска лента Tagged: лицемерие, мода, насилие над жени, списание 12, фетишизиране на насилие

Социални медии са избора на източник за новини за Великобритания при 25-годишните потребители.

Microsoft потвърди пускането на дългоочакваната операционна система по време на годишната си конференция за партньори в Торонто, Канада.

Facebook и Yahoo! се договориха да влязат в стратегическо партньорство в сферата на патенти и интернет-реклама

Карикатура: Новинар

Има план за компрометиране на Бойко Борисов чрез "агент Симо" и западни медии, но планът не е успял, тъй като самият шеф на ЦРУ дошъл в България да засвидетелства подкрепа на премиера, това разясни Бойко Борисов в интервю пред създателите на сайта Politikat.net Асен Генов и Константин Павлов - Комитата.

Интервюиращите, които фокусираха въпросите си върху обещанията на Борисов, за които правят мониторинг чрез сайта politikat.net, не повдигнаха тази тема. Премиерът обаче реши да я засегне и им се скара:

ББ: Понеже знам, че сте пропуснали един въпрос, ще ви се карам.

АГ: Кой?

ББ: За тази публикация скоро в едно германско издание...ааа, където ме бяха изкарали, че едва ли не участваме...

АГ: Тагесцайтунг... ЦРУ...

ББ: ЦРУ казало еди какво си. Подобно планирана точно компроматна атака. Удрят ме в най-силното место, дето съм полицай. Удрят ме в най-големите количества наркотици, които сме ударили. Правят го във чужбина, за да може оттука да го грабнат тези медии. И виждате какво пишат Скат, да, че ги притискат. Аз ви отговарям на въпросите, вие мен ме притискате в момента, публично с въпроси и отговори. Точно обратното е. Излиза, че ние като некои цербери, терор... при положение, че ние на всички повици на обществото, дали е за шистов газ, дали е АКТА, дали е гори, веднага казваме ОК, ние сме гражданска партия, заповядайте, диалог... Кое ви притеснява? Махаме го. Публичният образ е на диктатор. На тези същите... и това, което прочетохте сега, скандал, е че ние сме диктатори, искат да го изкарат. Тези, които са диктатори, всъщност. И само да кажа. Техният, обаче, план, този път много лошо блесна, нали? Пуснаха първо, че агент Симо казал...

АГ: ЦРУ...

ББ: От еди кое си.

АГ: Вътре помежду си така наричат ЦРУ, агенцията...

ББ: Така. Подобно нещо. За техно големо нещастие в деня, в който това излезе, на тридневно посещение, тридневно официално посещение дойде шефа на ЦРУ. Църкви, манастири, вечери, обеди. И всъщност (смее се). И той излиза, с комюнике. На правителството си. През американското посолство. Че никога не е работило по-добре с България, ни поздравява за етническата толерантност, за финансовата дисциплина, за успехите...

АГ: Всъщност той е бил тук, за да свидетелства...

ББ: Не, те не знаят, защото тези посещения се пазят тайни, за сигурността на човека.

 

По-рано в интервю за списанието Биограф Бойко Борисов също даде подобни разяснения за рекреационните преживявания на Дейвид Петреъс в България по време на "официалната" му визита. Според Борисов директорът на ЦРУ е дошъл за три дни в България, "за да се наспи и да си почине", а министър-председателят го развеждал по "ресторанти и кафета". Борисов се похвали също, че е написал част от отчета на Петреас за мисията му в България.

"Шефът на ЦРУ три дни ми е личен гост, развеждам го из София, ходим по ресторанти, по кафета... Три дни директор на ЦРУ стои в изключително приятелска среда в София, за да има време да се наспи, да се разходи, да си почине... Изявлението му, което пуснаха от посолството на САЩ, заедно го съчинихме. Специално отбелязахме постиженията на България в етническата толерантност, борбата с корупцията и организираната престъпност, финансовата дисциплина, инфраструктурните проекти" - е точният цитат от интервюто в Биограф.

По този повод журналистката Илиана Беновска изпрати писмо до посланика на САЩ Джеймс Уорлик, в което пита в командировка ли е бил Петреас в България или е дошъл на почивка и на частно гостуване на министър-председателя Бойко Борисов, и също така дали наистина Борисов е съавтор на отчета за мисията.

Симо - агентът на световната диктатура

Биволъ припомня, че Wikileaks в сътрудничество с най-големите световни вестници публикува от края на 2010 г. 251287 дипломатически доклади на САЩ. До този момент американското правителство не е оспорило тяхната автентичност.

Документите изпратени от посолството на САЩ в София са 978 на брой, като от тях само 21 от тях са с най-високия гриф за секретност SECRET//NOFORN. В един от тези доклади подробно се говори за тъмното минало на Борисов. Докладът е подписан от Джон Байърли, но е прегледан и одобрен от военния съветник, политическия съветник и съветника по сигурността към посолството, което го прави уникален. В доклада пише дословно следното:

13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата").

Година след публикацията на доклада абревиатурата SIMO беше разшифрована в статия на немския вестник "Тагесцайтунг". Изданието цитира неназован бивш служител на ЦРУ, който твърди, че SIMO е псевдоним на Централното разузнавателно управление. "SIMO е просто административно наименование за ЦРУ, което се използва във вътрешната комуникация и като такова не би трябвало да се използва в грамите." - твърди източникът. В публикацията на немския вестник се коментират някои нарушения от това правило. Позоваване на SIMO има в грами, в които се коментира здравето на Фидел Кастро, криминалното минало на Бойко Борисов и на бившия президент на сената на Хаити Йозеф Лабмер.

Идеята, че "диктатори" с помощта на "агент Симо" са предприели компроматна атака срещу Борисов, като за целта са мобилизирали авторитетни западни издания е нова в неговия репертоар. Досега той се ограничаваше да не коментира разкритията за него от Wikileaks и оценяваше американските дипломатически доклади като "жълта преса".

Подкрепа за Борисов след публикацията на доклада на Байърли оказа и посланик Джеймс Уорлик. Преди това той твърдеше за докладите, че те са интелигентни, професионални и балансирани. "Те съдържат информация необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа. Ще стане ясно, че американското посолство в България работи професионално." - каза Уорлик пред БНТ. След публикацията на доклада за Борисов Джеймс Уорлик каза в парламента, че докладите съдържат непълни и частични данни, но не отрече, че са автентични.

Факт е, че американската подкрепа за Борисов е последователна, а стратегията за нея е формулирана в края на същия доклад на Байърли по следния начин:

16 (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това, да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер. С други думи, ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.

Тридневното посещение на шефа на ЦРУ в София всъщност е потвърждение, че американците са избрали от коя страна на "тънката линия" да застанат и този избор не подлежи на преразглеждане, въпреки огласяването му пред българската общественост. За това как ще реагира европейската общественост трябва да се изчака отговорът от Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари CRIM към Европейския парламент, която беше сезирана с искане за изслушване по темата за тъмното минало на Борисов от журналисти на Биволъ.

Как се търси в мрежата? Това май всичко го знаем. Много е просто. Отваряш Google, изписваш думата и търсиш. Просто като бисквитка Oreo, нали? Воала, след малко знаеш отговора на въпроса и имаш тонове инфомация, която да разгледаш. Така, де, днес в света на дигиталните технологии и интернет, въоръжени само с едно мобилно устройство, можем да намерим отговор на всеки един въпрос, който ни интересува, бързо, лесно и навсякъде.

Идеята е, че днес всички можем да търсим благодарение на всемогъщия алгоритъм за търсене на Google. Но търсенето си е цяло изкуство, както и яденето на бисквитки Oreo, и не на последно място за да можем да отсеем „плявата“ от ценното, се изискват опит и майсторство, а това хич не е лесно и трябва някой с опит, който да ни покаже.

Точно в тази посока е и предложението на Google за провеждането на серия от онлайн курсове, които да ни покажат как да търсим успешно в мрежата, ползвайки Google. Подходящи са както за начинаещи, така и за напреднали. А като казахме Google, знайте, че там има много и различни неща – YouTube, Google Groups, Gоogle+, Hangouts. Курсовете ще ни покажат тънкостите за всяко едно от тях.

Самото предложение от Google е за 6 различни курса, всеки от по 50 минути, който ви дава възможност през следващите две седмици да се запознаете с тайните на търсенето в Google. Серията от курсове се нарича „Power Searching with Google“ и ще се води от главния изследовател на Google – Дан Ръсел.

Ето я и самата програма на безплатните курсове, за която можете да се запишете:

Накрая на курса ще се проведе изпит и на изкаралите ще бъде даден сертификат от Google. Полезно, нали? Аз се записах, а вие?

Снимки: Google

Подобни статии:

1. Как да търсим с Google Search като Нинджи /Инфографика/
2. Нова регистрация в Google? – само ако добавите Google+

Една от считаните за залязващи компании в мобилните технологии, RIM, официално обяви, че може да се похвали с 3 милиарда свалени приложения за BlackBerry. Разбира се, това число е трудно да се сравни с 30-те милиарда свалени приложения от App Store на Apple, но все пак идва на време, за да покаже, че канадската компания има потенциал и не трябва да бъде отписвана с лека ръка.

„Три милиарда свалени приложения и 2.5 милиона сваляния средно на ден – впечатляващо – и можем да кажем, че броят на свалените приложения расте с всеки изминал ден,“ казва говорителят на RIM.

Според компанията са били нужни 786 дни за достигане на първия милиард, 210 за втория и 176 дни за достигане на третия милиард свалени приложения. От компанията заявиха също така, че разполагат с 90 000 приложения за продажба. Едно наистина впечатляващо число. Тази информация идва в момент, когато потребителите очакват пълен крах на RIM, но по наше мнение тя няма да изчезне, а е напълно възможно да бъде придобита от друга компания в дигиталната индустрия.

Снимка: RIM

Подобни статии:

1. 4.8 милиарда със смартфони, 4.6 с четки за зъби [Инфографика]
2. Купи си Apple само за $70.6 милиарда

Представи се с няколко думи на читателите на socialevo.

Казвам се Петър Владимиров и работя в дигитална агенция Interactive Share. Завършил съм Масови комуникации и PR в НБУ, а в момента уча магистратура Рекламен мениджмънт.

Какво виждат българските фирми в социалните мрежи?

Като един масов комуникационен канал логично българският бизнес вижда в социалните мрежи възможност за комуникация с потенциалните си клиенти и целеви групи. Разбира се, всичко е специфично спрямо бизнеса и конуникационните цели, дали става дума за B2B, или за B2C комуникация, коя е платформата (Facebook, Twitter, LinkedIn, etc.). Възможността за дирекна двупосочна комуникация с аудиторията и обратна връзка от крайния потребител е огромен плюс на социалните мрежи, който даде шанс на марките да комуникират с потребителите директно.

Какви са най-успешните практики за реклама чрез социални мрежи?

В България Facebook е най-използваната социална мрежа и рекламата на клик (CPC) във Facebook е изключително добър инструмент, когато се използва правилно. Това е изключително успешна практика, която се използва по-масово от бизнеса в България. На глобално ниво тенденцията е все повече бюджети да се инвестират за реклама във Facebook и аз лично съм се убедил от ефективността на рекламата във Facebook с отлични резултати от множество кампании. Основните плюсове са наистина големият обхват (Reach), възможността за тясно таргетиране (пол, възраст, интереси, населено място и др.), бързата оптимизация в реално време и тестване на много различни криейтиви и естествено фактът, че мрежата предлага реклама на клик (CPC).

Разкажи ни малко повече за това как YouTube трябва да се интегрира в онлайн маркетинга.

Онлайн видео съдържанието се използва постоянно по много начини в развитите интернет пазари. Според мен това се дължи на факта, че в различните комуникационни кампании адекватното присъствие на видео осигурява по-добро потребителско преживяване. Конкретно YouTube може да се използва по различни начини – от безплатния брандиран YouTube канал, който всеки може да създаде, до viral видео кампании в YouTube. Възможността за вирусно разпространяване на видео е страхотна и с добър криейтив могат да се постигнат отлични резултати. За жалост в България по мое наблюдение не се правят много успешни такива кампании, но се надявам това да се промени скоро. Възможността за използване на YouTube клип за видео реклама в Google Adwords чрез свързване на двете платформи също дава добри резултати.

Финални думи за нашите читатели.

Много здраве и онлайн успехи! 

Подобни статии:

1. На коя социална мрежа да заложите през 2012г
2. Twitter е най-благородната социална мрежа

След като Facebook тотално промени навиците на хората и мотивира брандовете да търсят лична комуникация със своите настоящи и бъдещи клиенти, сега дойде времето, в което социалният маркетинг еволюира и предоставя нови възможности за бизнеса. Тази промяна открива нови измерения за развитието на онлайн бизнеса, предоставяйки множество предимства както за търговците, така и за техните клиенти.

Аз и екипът ми бяхме вдъхновени от тази нова насока, в която пое социалният маркетинг, и именно затова решихме да допринесем за развитието му, като разработихме  инструмент, чрез който да улесним максимално трансформацията на ефективната комуникация в директни продажби. Създадохме платформата за Facebook магазини Vivid Store, за да улесним максимално развитието на бизнеса в социалната мрежа и да отворим врати за нови възможности.

Търговията във Facebook е една постоянно развиваща се тенденция, която до две години ще бъде наложена масово в социалната мрежа, както се случи и с фирмените фен страници. Постоянно развиващата се платформа на Vivid Store може да спомогне за развитието на онлайн търговията в България. Именно затова се стремим да предоставим най-ефективното и удобно решение и да вдъхновим повече хора да се възползват от преимуществата да имат собствен онлайн магазин във Facebook.

За няколко месеца в платформата бяха добавени много нови функции, които да улеснят максимално търговците и да им предоставят повече възможности. Преди броени дни стартира и версия 1.7.0 на Vivid Store, в която обърнахме специално внимание на оптимизацията и лесната популяризация на Facebook магазините, както и на лесната им навигация и персонализация. Версия 1.7.0 включва:

– Максимално улеснена администрация

Предоставяме възможност на нашите клиенти сами да създават и управляват своите магазини, без да е необходимо да имат специални технически умения.

- Нова визия на Facebook магазините

С обновената версия на Vivid Store можете да избирате дизайн за Facebook магазина си, като в момента са активни три базови темплейта, които могат да бъдат персонализирани спрямо индивидуалните нужди и желания.

Всеки един от предлаганите темплейти предоставя възможност за:

- Активиране на голям основен слайдер с неограничен брой слайдове, който лесно може да бъде активиран или деактивиран;
- Добавяне на банери и линкове;
- Лесно управление и персонализиране на основното меню на магазина;
- Добавяне на неограничен брой категории, подкатегории, продукти и производители.

Освен всичко това предлагаме и възможност за изработка на авторски дизайн, който да бъде използван само за даден магазин. Можем да интегрираме и предоставен от клиента дизайн. На този етап тези услуги са „premium“ и се доплаща допълнително за тях.

 

- Неограничени възможности за интеграция

Facebook магазините Vivid Store могат да бъдат интегрирани с няколко клика в неограничен брой фен страници или сайтове/блогове чрез iFrame, без да се изисква наличието на друга карт система.

 

- Нови опции за споделяне

В обновената версия на платформата интегрирахме „Like“ бутон и бутон за споделяне на продукти в Twitter, чрез които нашите клиенти могат да се докоснат до лавинообразния ефект на социалната мрежа и достигането до много нови потенциални клиенти.

Магазините Vivid Store имат и нова функция, чрез която търговците могат да публикуват продуктите от своя Facebook магазин на стената на фен страницата си. Смятаме, че тази функция може да допринесе изключително много за развитието на всеки един магазин.

 

- SEO и статистики

Магазините Vivid Store имат SEO модул, чрез който можете да добавите ключови думи, описание и пр. с цел оптимизирате на магазина си за търсачките. Могат да се интегрират:

- Google Analytics
- Google Webmaster
- Tyxo.bg

 

- Нови разплащателни методи

В новата версия на Vivid Store са включени няколко разплащателни метода, които са напълно достатъчни за осъществяването на търговия онлайн:

- ePay.bg
- Easy pay
- Paypal
- Наложен платеж

 

- Максимално улеснена доставка

С цел да улесним максимално един от най-важните процеси в онлайн търговията – удобната доставка – съвместно с Еконт Експрес разработихме много удобен и функционален модул за доставка. С него търговците ще улеснят максимално доставките, като автоматизират подготовката на товарителниците и оптимизират разходите за доставка. Приложението ще е удобно и на клиентите на Facebook магазините Vivid Store, които ще могат да получават информация за цената на куриерската услуга спрямо теглото на покупката и мястото, на което ще бъде доставена поръчката. Те имат и опцията да определят типа и условията за доставка.

 

- За летящ старт на новите Facebook магазини (а и не само) предлагаме и новата опция – “Продуктов Feed” към Pazaruvaj.com

Pazaruvaj.com е най-популярната българска платформа за сравнение на цени, която е надежден справочник за онлайн пазаруване. Тази нова функция ви позволява да интегрирате лесно продукти от магазина си директно в платформата на Pazaruvaj.com.

 

Можете да се уверите сами в предимствата да продавате в най-популярната социална мрежа, като се регистрирате и създадете своя Facebook магазин напълно безплатно за 14-дневен тестов период. За всякакви въпроси, мнения и препоръки свържете се с нас, използвайки тази контактна форма.

Нека заедно направим онлайн търговията в България по-силна и по-успешна! Успехи!

Финландецът Симо Хайха унищожава 542 войници и офицери от окупаторската Червена армия по време на зимната кампания през 1940 и последвалата я Втора световна война. Интересното е , че той постига този резултат с винтовка Мосин 1891  БЕЗ оптически прицел.