... той бди. И препрочита Тютчев. (това съм аз :D )
(Дежурството е лек, но кръст -
понеже няма много работа...
С приспивен Микроземетръс
Дежурните се забавляват.)...

Но аз понеже не съм много по клатушките, по-добре и на вас да почета Тютчев. :)

Предопределение

Когато стане въпрос за презентации, обичайно се сещаме за интересни разказвачи на пленяващи истории. Стийв Джобс например и TED. И много от нас си мислят, че да представяш добре идея пред публика е наистина голямо предизвикателство. Всъщност точно в противното ще ни убедят Любо и екипът от лектори, стоящи зад конференцията Ninjapresenter.

Привет, Любо! Разкажи нещо за себе си.
Привет!  Казвам се Любомир Стоянов и съм собственик на платформата за презентации, документи и електронни книги Slides.bg. Приключвам магистратурата си специалност Мехатроника в ТУ-София и обичам да пътувам, особено сред природата, експериментирането, адреналина и да се занимавам с интересни неща.

 

А кога направи първата си презентация и за какво беше тя?
Първата си „професионална“ презентация се наложи да направя в университета. С колегите ми имахме проект, който включваше проектиране, документиране и изработване на модул за промишлеността. След като с колегите бяхме готови, трябваше да представим завършения продукт на преподавателите и служителите на фирмата, за която го подготвяхме. Модулът ни беше като дете, затова интерпретацията и представянето му беше доста лесна.
Смея да твърдя, че всеки е правил първата си презентация в детските си години, без да осъзнава, че това е презентация. Първия път, когато си бил влюбен и трябва да плениш избрания човек. Тогава продуктът си самият ти, а тръпката е изключително голяма.

 

Колко важна е една презентация? Какво зависи от нея в днешно време?
Бих казал, че е изключително важна. Независимо дали става въпрос за продукт, услуга, или просто се опитваш да навиеш някой приятел да отидете на концерт. Човекът е устроен да възприема света със сетивата си. Ако успееш да намериш точното изразно средство, успехът е гарантиран.
От презентацията може да зависи всичко. Например, когато си предприемач, отишъл при потенциални инвеститори, и не се представиш на ниво, може да не намериш финансирането за осъществяване на идеята/продукта ти. Представете си, че това е лекарство, което може да излекува хиляди. Тогава губещият няма да си само ти.

 

С какво може да те спечели един презентатор и за какво трябва да говори той?
Всеки отделен човек си има свои характеристики. Аз обичам пламенните лектори, които вярват в това, което презентират. Любимец ми е Тони Робинс. Неслучайно е милионер. Много се движи и не си спестява това, което иска да каже. Има и невероятно чувство за хумур.

http://www.youtube.com/watch?v=Cpc-t-Uwv1I

Презентаторът трябва да говори по поставената му тема. И трябва да е интересен. Ето например как Боби Мак Ферин представя „Пентатонична скала“, нещо интересно в по-голямата си част за музикантите, а обикновените хора биха си казали: „О, това е скучно“.

http://www.youtube.com/watch?v=ne6tB2KiZuk

 

Колко лесно е всъщност да станеш Ninja-презентатор? Какви умения ти трябват и какво можеш да усвоиш впоследствие?
Да станеш Ninja-презентатор не е лесно. Трябва доста подготовка и практика. Казват, че Стив Джобс се е готвил неуморно в продължение на 2 месеца за великата си презентация на iPhone, а днес около 30% от смартфоните са точно iPhone. Всички имат вродени качества за говорене пред публика, въпросът е, че една част от хората ги използват по-лесно, докато другите се притесняват да разкрият потенциала си. Като необходими качества бих казал, че трябват увереност, харизма, вяра и може би малко непукизъм, а според мен всеки ги притежава.

 

За това помага ли присъстването на презентации?
Определено помага. Когато видиш вдъхновяващ лектор, ти черпиш от енергията, която създава на сцената. Започваш да копираш някакви похвати, да анализираш поведението му, да усвояваш информацията по лесен и достъпен начин.

 

А вие какво ще демонстрирате на 20-и в Интерпред? Освен точност с шурикени, разбира се
На първо място – едно различно обучение. Няма просто да излезем на сцената, да изпеем песента си и да си тръгнем. Посетителите ще участват активно в лекциите, ще участват в 2 работилници, където наистина ще работят по проблеми, а това ще им донесе и шурикени – нашата бонус единица.
Предвидили сме домашно, на което да обърнем внимание и да върнем обратна връзка на участвалите. Така те ще си тръгнат с една комплексна оценка на това какво могат да подобрят и с разкрит потенциал, над който могат да надграждат.

Екипът ни също е много готин – Стийв Кейл винаги е с интересна гледна точка. Доста пъти е падал и ставал и знае подводните камъни на бизнеса. Мариян, Николай и Алеся работят в Trainer.bg. Обучили са над 3000 курсиста до момента и влагат много ентусиазъм в работата си.
Аз просто вярвам, че подобни обучения трябва да се случват поради факта, че в училищата и университетите липсват. Относно опита – като медиен партньор на над 50 събития през последните 2 години мисля, че съм видял добрите и лошите страни на презентациите, както и грешките, които се допускат.
Тук може би е мястото да благодаря на генералния ни спонсор, ICN.BG, за това, че подкрепят това ново начинание и вярват в успеха му!

 

Кое е по-трудно – да убедиш някого в нещо или да го разубедиш? Ти как го постигаш?
Мога да кажа, че двете неща са еднакво трудни. Всичко се крие в подходящата комуникация. Копирайтърите в това отношение са експерти. За някого може да е достатъчно да кажеш „Това е нещо яко и ти ще си първият, който се докосва до него“, за други може да е нужен 5-10-15-минутен разговор.
Други могат да видят само една снимка и вече да са готови за приключения. Важното е да намериш правилното изразно средство, точните думи и да си вярваш. Спомням си как Ранди Гейдж каза, че подменял козметиката на всеки свой нов продавач, включващ се в мултилевъл мрежата му. Така се изгражда връзка с продукта и представянето му е по-лесно.

 

Ninjapresenter ще е едно наистина интересно събитие, на което всички ние ще можем да научим по нещо ново не само за презентирането, но и за себе си. Ще открием онова, което досега ни е липсвало (или поне така сме си мислили). Остават броени дни до старта на Ninjapresenter – 20 септември. Не губете време и си запазете едно място сред публиката. С промоционалния код Socialevo ще ползвате и отстъпка, а билетът ще струва 70 лв. вместо 80.

 

Подобни статии:

1. Христо Стоянов: новите интернет технологии въобще не се изчерпват само със социални мрежи
2. Какво прави едно SEO добро SEO?

Днес екипът на "Гневни Млади Хора" ще заснеме и излъчи на живо вторият ден от организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ) изслушване на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота.

Изслушването започва днес от 10.00 часа и може да бъде гледано тук: http://aym.pressclub.bg/live

Комисията по правни въпроси на Народното събрание проведе изслушване в открито заседание в пленарната зала на парламента кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. "Гневни Млади Хора" излъчваха на живо изслушването. Предлагаме ви запис от изслушването.

11 септември се превърна в окултна дата още в началото – през 2001 година. Събитията тогава помнят всички. Те белязаха по такъв начин съзнанието, мисленето, международната политика, че е трудно да бъдат сравнени с нещо преди тях.

11 години след 2001 година, честванията продължават с такъв плам, каквито са били те и в началото. Съвсем разбираемо – близките на жертвите никога няма да си простят, че не са спасили роднините, приятелите и любимите си. Няма да забравят по колко нелеп начин за загинали тези хора. И докато САЩ и Запада отбелязват 11 септември, за да си припомнят, то в другата част на света – в Близкия изток – тази дата се повтаря постоянно и тя има друго значение, което не е познато на онези, които не са обвързани с Близкия изток.

За американците 9/11 е дата, която им напомня, че трябва да благодарят на Бог, че не са били в сградите на Световния търговски център, че трябва да помнят близките си и, в крайна сметка, че трябва да отмъстят. За хората, живеещи в Близкия изток, 9/11 има емоционален заряд, но с друг знак. Някои казват, че по улиците на мюсюлманските градове са излизали масово хора, стреляли са във въздуха и са се радвали на смъртта на “американските прасета”. Лъжа ще е, ако се отрече, че имаше подобни безумци, които упоени от омразата, викаха възторжено, че са били убити техни врагове. И същите тези безумци докараха американските войски в Ирак и Афганистан. Пламенният екстремизъм, който тези “праведни” хора излъчваха, беше заболяване на едно общество, превърнало се в ужасяващ рак, разпространил се през годините след 2001 година в крайниците и органите на мюсюлманския свят. Те казваха, че враговете са западняците, които идваха на кръстоносен поход, докато осакатяваха близките си, защото не изпитват техния плам. Това са също онези хора, които в името на Исляма, убиваха мюсюлмани в десетки градове и селища в арабския свят, Пакистан, Афганистан, Турция, Индонезия… Днес тези хора са далеч от силата, която имаха само до преди 6 години.

Войната в Ирак, нахлуването в Афганистан, хилядите нередности, които чуждите армии причиниха, а след това разочарованието от собствените правителства по време на Арабската пролет, дадоха някои изводи на обикновения близкоизточен човек. На него му омръзна от войната. Помня, че прочетох в книгата “Три чаши чай” (една невероятна книга, която препоръчвам, има я на български) желанието на местен жител в Пакистан да изучи децата си. Той не искаше нищо друго, освен наследниците му да имат по-хубав от неговия живот. Мой приятел, прочел същата книга беше изумен – но те искат същите неща, като нас, каза ми той с изненада.

Да, със сигурност хората в Близкия изток са изморени от конфликти. През последните 100-200 години единственото, което виждат е насилието. То идва отвсякъде – от чужденци, от свои, от религия, от традиция. 11 септември беше кулминацията, сякаш. Когато започнаха да падат първите бомби над Багдад, емоциите взеха връх. В общността започнаха да се надигат гласове, започнаха дискусии – някои гневни, други не. Първите цивилни жертви доведоха да разочарование дори сред американските поддръжници в Ирак. Ние няма да се занимаваме с цифри – те са ужасяващо тежки, когато става дума за цивилните жертви. Хиляди са загинали, а десетки продължават да умират днес, от войните и последствията на 11 септември. С една дума – онези “праведни” хора, които мразеха Запада, направиха най-голямата услуга на администрацията на тогавашния американски президент Джордж Буш-младши. И, съвсем естествено, орелът се спусна над пясъците на Ирак и Афганистан и започна да разкъсва тялото на невинните.

Дали днес хората в Близкия изток обвиняват някого? Много пъти съм питам този въпрос, когато съм пътувал и съм се срещал с хора там. Някои реагираха остро, сякаш знаех очевидния отговор, че Запада е виновен, други започваха да обвиняват ислямистите, довели смъртта пред прага им, а трети ми се усмихваха и отговаряха спокойно, сякаш с въздишка – “Уморени сме!”

За мой късмет, срещал съм повече от третия тип хора. Това са обикновените, необвързани с политика хора, които опитваха да свързват двата края. Някои от тях все още имат идеята да живеят на Запад (Тома Сидибе пееше за бленувания Запад, далечния Север за африканските имигранти), но все още не са потеглили – навярно, защото в момента няма място за тях там. Други живееха на Запад, но се върнаха – кой в Ливан, кой в Египет – чувстваха се не на място, гонени.

Това е един от най-фрапиращите ефекти на периодът след 11 септември и делото на няколко фанатизирани, подкупени хора – няма вече сигурност, а подозрителността към мюсюлмани и граждани на близкоизточни държави, стана начин на живот и възприемане на Изтока. Екстремистите направиха онова, което дори колонизаторите от Франция и Великобритания не успяха да сторят – сломиха населението, накараха го да се чувства виновно за нещо, което не е извършило.

11 септември ще продължава да битува заедно с всички ни. Но това не е дата с едностранно значение. Тя има много важен смисъл, тя промени толкова много животи – както от едната страна на Океана, така и от другата. Жертвите на 11 септември, онези, които никой няма да оплаче, заради това, което са, не са спрели да падат. Техният брой постоянно расте в атентати, нестабилност, безполитни удари и войни за отмъщение.

Това трябва някога да спре.

We want to empower students to show their originality and knowledge, all while speaking to them in languages they understand: Multimedia and the Web.

Through discovery and implementing new ways of teaching, we could inspire the creativity of the next Steve Jobs, Jeff Bezos, Larry Page or Sergey Brin to create something new, exciting and special.

The initiative is on: Go and check it: http://changedu.org

Don’t forget to read the manifesto

Още по темата:

1. Инициатива за промяна на образователните методи: changedu.org

В основното училище „Георги Димитров” в Босилеград се е провела извънредна родителска среща, на която присъства и директорът на училището Методи Чипев. На нея е бил обсъден проблемът с липсата на учебници на български език за учениците, които изцяло се обучават на майчин български език. За това информира медиите председателят на Културно-информационния център „Босилеград“ Иван Николов.

Според едно есе на Нийл Геймън книгите си имат пол. Те могат да са мъжки или женски и това зависи от автора. „Сломената жена” на Симон дьо Бовоар е шедьовър в литературата, предназначен за нежната половина на човечеството. Признавам си, беше ми трудно да прочета до края книга, изпълнена с драми и мисли, безкрайно далеч от моите, но не мога да отрека майсторството на авторката.

Важно е да се отбележи, че Симон дьо Бовоар е известна като половинката на Сартр, която, въпреки богатото си и стойностно творчество, е останала в неговата сянка. В последните десетилетия с настъпващата пълна еманципация на жените това твърдение все повече се подлага на съмнение и вече откровено се чуват анализи, според които от гледна точка на майсторство на стила французойката дори превъзхожда Нобеловия лауреат от 1964 г.

„Сломената жена” се води най-великото произведение на Дьо Бовоар. Изграден под формата на дневник, романът наподобява „Погнусата” на Сартр, но успява да избегне тромавостта на действието, характерно за него. Книгата представлява размислите на една жена, отдала целия си живот на грижата към мъжа си. Всичко в нейния свят е привидно перфектно - обществото й е отредило роля, тя да се води домакиня, но да има на разположение две прислужници. Това предопределя ежедневието й, изпълнено единствено с четене на книги и претенция, че е част от интелектуалния елит и мисли как да угоди на мъжа си. Перфектният й свят рухва в мига, в който той й признава, че има любовница.

За „Сломената жена” съм разговарял и с приятелката си. На въпросът „защо тази жена се държи така?” не намерих отговор, може би защото съм мъж. През цялата книга главната героиня не предприема никакво действие, въпреки големите си претенции, че е запозната с живота като такъв, тя е абсолютно аморфна пред проблемите си. Не полага никакви усилия да се пребори за все повече отчуждаващия се от нея съпруг. Единствената й дейност е да разсъждава колко лош е съпругът й, колко прекрасен човек е тя и типично по женски да оплюва съперницата си. Въпросът „Каква е причината той да иска друга?” в нейната глава не съществува, той е заменен с „Защо на мен?”, което води и до пълната емоционална деградация на героинята.

Романът е ценен от гледна точка на това, че представя едно буржоазно семейство и проблемите, които изникват пред него. Хората се женят, с течение на годините се променят и отчуждават. Дългият и щастлив брак е вечен низ от усилия да се адаптираш към промените на партньора си, да се развиваш, за да му бъдеш винаги интересен, а това липсва при героинята. Разбира се, посланията на книгата са много по-задълбочени от написаното горе, но смятам да оставя читателят да ги види през собствената си призма. Това определено е книга, която всеки ще интерпретира по свой собствен начин.

От гледна точка на стил и изглаждане на характера на героите, Симон дьо Бовоар по мое скромно мнение надминава Сартр. Тази френска писателка незаслужено остава в неговата сянка. Книгата е кратка, чете се за ден, като изданието на български е качествено. Препоръчителна е не само за жените, но е стойностно четиво и за силния пол в опитите му да разбере своите половинки :).

Две змии изпълзели от един ресторант. След известно време едната, видимо неспокойна, попитала другата: - Как мислиш, аз отровна ли съм? - Ами отровна си, разбира се! - В такъв случай спукана ми е работата! - Защо? - По време на вечерята бързах и по едно време си прехапах езика! Усмихни се, България! За съжаление отровни змии има и у нас, а подценяването на ухапването им понякога води до фатални последици, какъвто е случаят в Сандански. Според футболния фолклор пък най-голяма концентрация на змии има край стадиона на ЦСКА в Борисовата градина. В момента там цари хаос и съвсем логично навсякъде се чува съскане. По-опитните се опитват по всякакъв начин да предупредят останалите за дебнещата в храстите опасност: Група мъже туристи се подготвят за екскурзия в пустинята. Провеждат им инструктаж и стигат до частта за отровните змии: - Ако някой бъде ухапан от змия, трябва някой от другарите му незабавно да изсмуче отровата от раната. - Ами ако змията ме ухапе по оная работа? –...

И аз си спомням този ден, в който цялата история на човечеството се промени. Бях в кухнята на баба ми в нормандското градче Каен. Пишех дипломни работи по филмов анализ и сравнителна литература на един допотопен компютър, когато баба ми намина да ме види с мрачен вид. А навън времето беше необичайно хубаво за този край, където дъждът е част от пейзажа. -Лоши неща стават, този свят няма да го

Късно снощи ви съобщихме за проблем със сървърите (сайтовете ползващи DNS сървърите на компанията не можеха да бъдат достигнати), пощенската и телефонните услуги доставяни от GoDaddy. Впоследствие, излезе съобщение в Twitter от хакер, който твърди, че принадлежи към Anonymous с псевдоним Оwn3er ...

Финансистите ще са най-търсените кадри у нас до края на годината, отчетоха експерти. Възможно е обаче тенденцията да се обърне. И да не се окаже, че вместо работодателите да се надпреварват да наемат финансисти, безработни финансисти да се бият да започнат работа. И все пак изследвания показват, че специалистите от бранша ще имат най-голям шанс на пазара на труда. Въпреки че в момента много млади хора, завършили икономически специалности, споделят, че за да бъдат назначени, дипломата от престижен университет никак не е достатъчна. За да си добър счетоводител, ти трябва опит, но и колкото си по-млад, толкова по-добре. Излиза, че в повечето финансови и счетоводни къщи наистина търсят кадри. И условието е да си на 25 години, но да си работил в областта поне 5 години, нищо, че току-що си завършил. Предимство е, разбира се, да не си семеен с малки деца, защото ако често излизаш в болнични, няма да си ефективен служител. Още по-добре, ако вече имаш поне две отгледани деца, за да се...

Доц. д-р Анелия Буева е национален консултант по детски болести. Тя е ръководител на Клиниката по нефрология и диализа в Специализираната детска болница в София. Специалистът по нефрология става инициатор за наблюдение на бъбречните болести, което се прави за пръв път в Европа. - Доц. Буева, разполагате ли с нови данни по отношение на бъбречните заболявания при децата? - Бих искала да кажа, че за пръв път в Европа се прави такъв скрининг и той е в България. Такова изследване не е провеждано до момента освен в Япония, и то само за наличие на белтък в урината, тъй като това са много скъпи изследвания. Поначало ние няма как да сравним нашите, тъй като нямаме с какво. Това, което установихме с ехограф, от една страна, са вродени аномалии. С ултразвук успяхме да установим и доста функционални отклонения. Това касае главно пикочния мехур, който е орган, командван от мозъка. Децата, притеснявайки се да използват тоалетните в детските градини и училища, отлагат отиването и в...

По случай едно фото събитие, със същото наименование, ми се удаде възможността да летя с делтапланер.

В рамките на два полета, сутрин и следобед, заснех доста кадри. Повече от половината изтрих, оставих само най-интересните.

От високо се вижда колко прави са редиците на тези посеви.

На равни интервали се редуват идентични заврънтулки.

В долината са пръснати множество малки езерца.

Стада с овце оглозгват нивите.

Като заговорих за ниви, ето малко от тях.

Нивите се обработват идеално от ето такива миниатюрни тракторчета.

Резултатът от съвестно свършената работа е очевиден.

Отлитаме към язовир Копринка.

Ниското ниво на водата открива подобни гледки.

Недалече от язовира, където е стигала водатата, гледките са още по-извънземни.

Не съществува място, до което не могат да се доберат рибари.

Отдалечаваме се още от язовира, пейзажа става по-земен.

Прелитаме над село Виден, където забелязвам потопената църква.

Към село Долно Сахране, от завода за талашит, се появава гъст смог.

Който за минути обгръща долината.

И плъзва през Копринка към Казънлък.

Част от плодородната земя в подножието на Балкана, е превърната във фотоволтаичен парк.

Къде по-хитро е вместо недоходоносно земеделие, да продаваш гарантирано скъп ток.

Прелитаме и над красивата руска църква до село Шипка.

Есента вече е навестила планината, макар и да е лято.

Така завърши полета в долината на Тракийските царе.

Всички снимки

Голям интерес се надигна в държавата. Причината съвсем не е тази, че нашите футболисти изкараха равен с Италия или дали ще обърнем Армения. Причината е изборът на нов Висш съдебен съвет (ВСС). Процедурата стартира с изслушването на 17 кандидати за новия Висш съдебен съвет от парламентарната квота, от които трябва да останат 11. Оказа се, че българинът се интересува от съдебната власт, а не само от футбол. И как да не е така, като трусовете в нея се обират най-вече от обикновения човек. Този истински страдалец в лапите на съдебната власт може с години да се влачи по съдебни зали заради една нива например, може също така да не намери справедливост заради това, че пиян шофьор е убил детето му на пешеходна пътека. Всичко може да се случва, защото у нас съдебната власт е независима. Както впрочем е във всички демократични държави. Само че разликата между тях и нас е съществена. В тях съдебната власт действа по строги правила и който магистрат дръзне да ги погази, бива автоматично...

Изслушването в парламента започна стерилно и без лични въпроси

Всяко начало на нещо ново е дългоочаквано и изпълнено с много трепет и надежда. Може би затова началото на всяка нова учебна година е толкова вълнуващо за всички… Защото отново имаме възможността да се опитаме да завладеем и покорим част от необятните дебри на знанието и защото пред нас е още една година, която ще ни научи на нещо ново, ще ни обогати и ще ни донесе нови предизвикателства и успехи. Точно по този повод – откриването на Новата учебна година, за поредна година малки и големи се събраха в Неделното училище към църквата „Св. Иван Рилски“

Във връзка с организираната от Президентството през ноември т.г. среща в Брюксел с българите и българските общности извън страната, сред емиграцията се чуха и следните становища и изявления:

Дебора Леви, Хилари Мантел, АЛисън Мур, Уил Селф, Тан Тван Ен и Джийт Тайил са шестимата финалисти, които ще се борят за избора на носител на наградата за художествена литература Man Booker 2012. Имената им бяха обявени във вторник на специална пресконференция в централата на основния партньор на конкурса - Man Group в Лондон.

"Съдиите приветстват силния език и артистизма, вградени в книгите, чиито основни теми са миналото, паметта и загубата", каза при съобщаването на заглавията председателят на журито сър Питър Стодард.

Шестте романа, подбрани от предварително обявения дълъг списък, са:
Tan Twan Eng - The Garden of Evening Mists (Myrmidon Books)
Deborah Levy - Swimming Home (And Other Stories / Faber & Faber)
Hilary Mantel - Bring up the Bodies (Fourth Estate)
Alison Moore - The Lighthouse (Salt)
Will Self - Umbrella (Bloomsbury)
Jeet Thayil - Narcopolis (Faber & Faber)

Носителят на тазгодишната награда и паричната й равностойност от 50 000 паунда ще стане ясен на 16 октомври 2012 г. Миналата година букърът за художествена литература отиде при Джулиан Барнс за неговата "Предчувстие за край", който вече е продаден в над 300-хиляден тираж на територията на Обединеното кралство.

Преди финалното обявяване на победителя обаче организаторите са осигурили на финалистите доста участия, които да увеличат популярността на книгите им. За пръв път тази година на 15 октомври ще се проведе Man Booker Live - съвместен проект на Man Booker Prize и Picturehouse Entertainment, който ще представлява вечер с четене на всички шестима автори в Royal Festival Hall в лондонския Southbank Centre. Събитието ще се предава на живо в няколко британски кина и ще бъде водено от бившия съдия в конкурса и водещ по радио BBC 4 Джеймс Ноти. Няколко дни по-рано наградите Man Booker ще са основна тема и по време на литературния фестивал на The Times в Челтнъм на 13 октомври.

Огранизаторите бързо пуснаха и плакат, с който библиотеките могат да подкрепят финалистите в надпреварата.

няма семейство, което да не е загубило най-малкото собственост, а десетки хиляди са загубили здравет

о си, бъдещето си, живота си. цял народ загуби свободата си трайно и до тотално изкривяване на идеята за добро и лошо. това струва пари на съвременен език. 

литва е поискала обезщетение от русия, защо да не поискаме и ние:) знам отговора, но вярвам в чудеса:)))

 

Косово придобива пълен суверенитет

БЧК раздава храна на бедните

ООН обезпокоена от разтурването на ромски лагери във Франция

Шулц изрази опасения заради злоупотреби с правата в Беларус

Салман Рушди издава мемоари за годините на изолация след смъртната му присъда

Вчера от Fujitsu заявиха, че започват проект по създаването на изкуствен интелект, способен да вземе математическата част от входния изпит за един от най-добрите университети в Япония. Представител на изследователският отдел на компанията съобщи, че целта им е до 2021 г. да създадат софтуер,...

Ако сте си мислели, че сагата "Apple срещу Samsung" е приключила, то трябва да ви разочароваме. Според корейската преса, Samsung се канят да отвърнат на жестокия удар на Apple, които ги осъдиха успешно в САЩ, като, на свой ред, заведат дело срещу тях. Предметът на това дело ще е използването на LTE ...

Дарин Кресенци е известен дизайнер на Nike. Най-скорошният му проект обаче е насочен в малко по-различна посока от обичайната му работна среда в дизайна на марки, пишат от fastcodedesign.com. От спортните стойки той се прехвърля към брандиране на... клановете в “Игра на тронове”.

Както доста други хора, дизайнерът се увлича по "Песен за огън и лед" след като гледа популярната екранизация на HBO “Игра на тронове”. Дарин коментира, че след като гледа първия сезон, прочита всичките пет книги за отрицателно време. След като се запалва по фентъзи поредицата на Джордж Мартин, дизайнерът собственоръчно изработва лога за всяка една от къщите, представени в книгите.

Четейки, Дарин си водел записки за описанията на гербовете включени в книгата, докато в даден момент не събрал достатъчно информация, за да започне да ги визуализира. Самият дизайнер коментира: "Аз не съм брандирал къщите в историята, Мартин го е направил. И дали е било нарочно или не, няма значение, защото полученият резултат играе важна роля в успеха на поредицата".

"Това, което намирам за най-интересно, е фактът, че тези брандове съществуват само в писменото слово. "Песен за огън и лед" не съдържа илюстрации (освен картите) и въпреки това, когато четем за битка между Ланистър и Старк, веднага си представяме мъже, засилващи се към море от червени войски, въпреки че това не се съдържа в описанието на сражението", споделя Кресенци.

Според дизайнера гербовете на родовете наистина действат като брандинг, показвайки отличителните белези и качества на всеки от героите. Той признава, че на места е проявил артистични своеволия и е променил едно две неща в клеймата, но без да променя основната им концепция, създадена от Джордж Мартин.

ЧЕП означава Член на Европейския Парламент. А вие какво си помислихте? И сигурно веднага се досетихте, че пак ще става дума за ЧЕП Владимир Уручев, от ПП ГЕРБ, бивш главен инженер на блокове от 1 до 4 в АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, а ...

Сагата с арестувания интернет пират Готфрид Свартхолм продължава. Преди около седмица стана ясно, че шведът ще бъде депортиран от Камбоджа, където беше задържан. Тогава още не бе ясно къде точно ще бъде изпратен, но изглежда властите в азиатската страна са решили да го върнат обратно в родната му Шв...

Национален домейн и първата буква от азбуката - оказва се, че това е достатъчно на Apple, за да се обърне към съда. Този път претенциите на американската компания са към полския онлайн магазин за хранителни стоки A.pl. Американците настояват, че съдът трябва да анулира правата на собственицит...

QR кодовете стават все по-популярен метод за пренос на информация. Достатъчно е само да сканираме кода с камерата на смартфона си, за да получим достъп до това, което се крие зад него. Скоро обаче същите тези кодове ще се сдобият с жестоката конкуренция на технология наречена "ректена" - евтино устр...

Малка софтуерна компания от щата Флорида твърди, че уникалните идентификатори към устройства на Apple (UDID), които миналата седмица група близка до Anonymous публикува в Мрежата с твърд...

Ние с основание се гневим заради изложбата, която Македония организира в Брюксел - „Кралски музей”, с наши средновековни църковни ръкописи, които се съхраняват най-вече в манастири на днешната територия на страната. Порицаваме „кражбата на история”, която е в основата на македонската политика за изграждане на национално самосъзнание за наша сметка. Възмутени сме, че държавата ни няма стратегия относно нашата външна политика на Балканите, в т.ч. за Македония. Но в Македония протичат процеси, които няма как да определим освен като последователни стъпки към разпад, федерализация или както и да го наречем, все си е промяна на установено положение след като СФРЮ остана в историята. Военният министър Фатмир Бесими положил цветя на паметник на бойци от Албанската освободителна армия, загинали в сраженията с македонската армия по време на конфликта през 2001, вследствие на което имаше и Охридско споразумение. После същият министър е отнел правомощията на секретаря на министерството,...

Още в края на август анализаторите обърнаха вниманието ни към масовото напускане на високопоставени служители от Zynga. Няколко седмици след това нещата продължават по същия начин и вече излизат извън контрол. Последният подал молба за напускане е един от най-важните за компанията директори - шефът ...

Политбюро следяло всичко – от голямата политика до цената на чорапогащите

Депутатите изслушват кандидатите за ВСС от квотата на парламента

Българското вчера

Да си спомним за симптоматичния 11-ти септември 2001-ва. За трагедията на хилядите загинали хора в срутилите се, горящи небостъргачи. За това как този чудовищен атентат промени света, не само Америка. За това как бе тълкуван, за какво бе използван и как бе преживян. За причините и следствията. И за това, че масовите убийства на случайни, невинни хора станаха част от историята на нашето време.

“Телеграф” и “Монитор” – “Работническо дело” за малоумни

11 Септември 2012
e-vestnik
“Работническо дело” за малоумни – така нарече спонтанно вестниците на Делян Пеевски “Телеграф” и “Монитор” журналистката Полина Паунова във Фейсбук.
Вчера за пореден път те удариха тавана на черната пропаганда. Като истински партийни органи те яростно бичуват враговете на правителството и народната власт и удивително напомнят по стил вестник “Работническо дело” от 50-те години. Но на доста по-примитивно равнище. Или по-точната дума наистина е малоумно.
С еднакви заглавия “Олигарси взривяват Темида” и двата вестника громят четири неправителствени организации, които са дръзнали да изпратят въпроси в парламента за кандидатите за нов Висш съдебен съвет. Тоест, представители на гражданското общество са наречени от двата вестника “олигарси”. Губи им се смисълът на понятието олигарх – едър бизнесмен, свързан с властта и протежиран от нея.
На снимка са сложени като олигарси адвокатът Йонко Грозев, шефката на неправителствена организация Антоанета Цонева и Иво Прокопиев. Последният е едър бизнесмен, но е твърде дребен за понятието олигарх и поне в момента не е свързан с властта. И е издател на вестници, които са вражески на групата на Пеевски и не обслужват като нея правителството.
Антоанета Цонева, която е била омбудсман на София и секретар на община Копривщица е наречена бивша секретарка, която командва пъкления заговор. Секретарка-олигарх…
Ето цитат: “Вместо да спомогнат за провеждането на изборите, Асоциацията за Европейска интеграция и човешки права, Българските адвокати за правата на човека, Българският хелзинкски комитет и Институтът за развитие на публичната среда изпратиха становище с над 100 въпроса към кандидатите за кадровици на съдебната власт. Питанията обаче не засягат пряко дейността на съвета, а по-скоро приличат на личностни нападки и разпалване на компроматни войни с кандидатите, обясниха експерти.”
Осмелили се да задават въпроси, моля ти се. На партията на Бойко, която иска да назначи най-достойните. И как звучи авторитетно – “експерти обясниха”, че въпросите им са “личностни нападки”. Що за бездарници съчиняват такъв черен пиар, наистина…
Четирите неправителствени организации са определени от вестниците на Пеевски, че са “със съмнително финансиране” (виж тук още бисери).
Кой ги финансира, според тях – Американската агенция за международно развитие, фондация „Америка за България”, Джърман Маршал фонд – САЩ, Американската асоциация на юристите, Балканския тръст за демокрация – Белград, фондация “Отворено общество”.
Пеевските вестници съчиняват клеветата, първо, че тези организации са свързани съзаклятници, и второ, че едва ли не има някакъв заговор срещу властта с американски пари. Тук вече двата вестника наистина приличат на “Работническо дело” от 50-те, което громи американския империализъм.
И докато го громи, президентът Плевнелиев същия ден връчи орден “Мадарски конник” на шефа на фондация “Америка за България” – защото спонсорира социални и образователни програми, концерти и т. н. Но според вестниците на Пеевски това са американски агенти, които се месят във вътрешните ни работи. Прилича на путиновите медии в Русия – щом е гражданска организация, значи са шпиони на Запада.
Вестниците на Пеевски са верни кучета на Бойко Борисов. И сега тази атака срещу граждански организации и “съмнителното финансиране” от американския империализъм иде да покаже, че дясната ГЕРБ води прокомунистическа политика. И същевременно медиите на Пеевски се финансират от банка, в която акционер с над 30% е неизвестен фонд от Оман. Или може би по-известен от горните организации?
Тури му пепел. „

 

Статията не е подписана, но се подразбира, че авторът е стопанинът на сайта, колегата Иван Бакалов, с когото често сме на едно мнение и този път…също. Темата, която той засяга обаче си заслужава и малко продължение, което мнозина могат да допишат с лични мнения и впечатления. Аз ще си позволя в ivo.bg направо някои обобщения, подкрепени и от собствени наблюдения.

Бедни ми, бедни читателю, бедна ти е фантазията какво ни чака още…Чака ни офанзива на властта срещу недоволните. Но не срещу гражданите- неее, тази власт не е такава. Тя не влиза в пряк сблъсък с баба Гицка и чичо Пенчо. Тях гледа да ги котка, защото са избиратели. Властта просто избирателно ще води безпощадна война с някои изразители на очакваното в последната, в предизборната година недоволство. Военните му казват на това „точкови удари”. Аз бих добавил, че доколкото ще бъдат ангажирани преди всичко манупилираните, заплашените, заплатените редакции и техните медийни остриета, това може да бъде наречено също така и с нашумелия през последните години боен термин (не)приятелски огън.

Вгледайте се в някои „малки размествания” в собствеността и ръководството на вестниците и особено на телевизиите, които вече започнаха бомбардировката. Ако посочите поне една промяна в есенните схеми, която поне малко, от кумова срама, да мирише на заявка за опозиционност, ще си изям компютъра (който, впрочем- да го издам- ми даде Иван от времето на Тройната коалиция, когато сайтът му изпадна в голяма немилост, като мен, та машинката му се оказа в повече поради свиване на щата в e-vestnik и така ме спаси с нея, за да мога да си допиша книгата „Президент на РъБъ” ).

Но това, което ще видите, ако наистина се вгледате, е още нищо в сравнение с онова, което още не сте видели, но се задава. Очаквайте например голямо завръщане на ТВ 7, където ври и кипи подготовка за предизборната медийна война срещу враговете на ГЕРБ. На старта се готви говорителят на властта Николай Бареков, който до такава степен се компрометира през миналия боен сезон в очите на нормалните хора, че доста колеги с прилична журналистическа биография са отказали на неприличните му предложения за работа в новата схема ( макар и гарнирани с неприлично големи финансови примамки).

Идеята на властниците, чиито подставени лица купиха и канала Би Би Ти, е да окрупнят досегашния наказателен отряд под командването на говорителя Бареков в ТВ 7 и от това да се роди нещо като „новинарска телевизия” ТВ 7 плюс. Дори и сграда за сливането на двата канала вече е  определена. Не жалят средства в преследването на целта!

 

За целта текат репетиции, в които, в ролята на репортер(к)и, ще блеснат невръстни красавици, подбрани на летния кастинг на плажа, наречен „Слънчево момиче”.

Не се шегувам. Истина е. Понеже, повтарям, на говорителя на властта доста колеги са отказали да се унижат да му станат подчинени, на него му хрумнала генит…,пардон, гениалната идея сам да си подготви „кадри”. Това ми напомня на онзи случай с „часовите вестници”, когато в зората на младата ни демокрация батковците на Бареков измислиха врътката с младоците, които сами обучаваха по свой вкус за нуждите на прохождащия под маршовата им музика журналистически цинизъм под мотото „всички са маскари”. Само че днес „маскарите” вече не са всички- отпаднаха управляващите и останаха само техните опоненти.

Така че в ТВ 7 тече на бързи обороти обучение на подбраните по хубост девойки, които ще видим на екран в нова роля- вероятно заедно с триумфалното завръщане на самия говорител на властта Бареков на 17 септември.Това щеше да е по-скоро забавно, ако не беше част от един захаросан по външност вътрешен сценарий за обругаване на всичко и всички извън праведния кръг недосегаеми за критика властници. Защото този сценарий прелива вече далеч извън рамките на маргиналната ТВ 7 , раздувана с много пари и шумотевица, за да бъде издокарана като жабата, превърнала се в красавица. Какво ще се пръкне от прекомерното надуване на жабата-ще се чуе. Но не и преди изборите догодина, с които сме забременени през следващите 9 месеца.

Как работи схемата, по която властта разширява тази есен и без това прекомерния си контрол над медиите ( и конкретно телевизиите, особено онези, които досега даваха признаци на опозиционен живот)?

Схемата е проста и изпитана, защото е изпипана от същите онези тройно коалиционни врагове на ГЕРБ, но никога досега не е била налагана чак толкова всеобхватно и коварно. Властта просто си показва мускула на съответната телевизия, дава й да й го пипне и след това заявява: с мен ли си за изборите или не? Ако не си, имаме лостове да ви затрудним с лицензионния режим, с някои настоятелни съвети към бизнеса да не рекламира при вас и обратно- бихме могли да поощрим нашите олигарси и техните сателити да бъдат по-благосклонни към вас, а дори и да ви възложим някои държавно и европейски спонсорирани кампании, носещи свежи пари. Условието е да дръпнете в сянка едни предавания и водещи, но да качите в светлината на прожекторите други, с които ние сме се разбрали и да не ги закачате- те си знаят работата.

Речено, сторено.

А вие, зрителите и читателите,затегнете коланите, пригответе пликовете за повръщане и се заредете с търпение, защото ни предстои дълъг полет над кукувиче лято, каквото се оказва нашата дирижирана в полза на властта медийна сюрреалистична действителност ( т.е. нереална, но действителност), пилотирана от шефа на авиотряд „Бистришки тигри”, баш тигъра на РъБъ , самия ББ.

Share on Facebook

Kodak - едни от лидерите на пазара за фотографска техника - затъват все повече и повече. Всъщност, според анализаторите, положението в компанията вече клони към отчайващо. Ето защо от там решиха да се разделят с още 1000 служители до края на годината. С тях съкратените работници в Kodak за 2012 годи...

Продукти:
5 яйца
1 ябълка
1 круша
4- 5 сини сливи
1ч.ч. захар
2ч.ч. брашно
1 бакпулвер
2 ванилии
кората на половин лимон
щипка сол
щипка индийско орехче
щипка канела
3/4ч.ч. олио
1с.л. краве масло
1к.ч. пудра захар

Приготвяне:
Яйцата се чукват в купа. Добавя се 1ч.ч. захар. Брашното се пресява. Смесва се с един бакпулвер и две ванилии. Плодовете се почистват и измиват. Сливите се режат на две. Ябълката и крушата се режат на ладии. Кората на лимона се реже на ситно. Яйцата се разбиват заедно със захарта. Брашното се добавя като се редува лъжица брашно, струйка олио. Трябва да се получи гладко кексово тесто. Добавят се сол, канела, настъргано индийско орехче и ломоновите стърготини. Обърква се с дървена лъжица. Тавата се маже с краве масло. Разпределя се кексовото тесто. Отгоре се редят плодовете, като по края се разполагат ладиите ябълка и круша, а в средата са пловинките сливи. Пече се на умерена фурна. Първо 20- 30 минути на долно печене, после се превключва на горно. Минутите на горно печене са около 15- 20. Оставя се да изстине. Пудри се със захар. Реже се на парчета.

Миналата седмица в Azcheta.com излезе публикация за различните видове читатели. Аз се разпознах в няколко типажа, един от които е този, който обича да чете детски книги. Независимо, че съм минала годините, в които този тип книги би следвало да ме забавляват, истината, че много обичам да се потопя в света на детските герои.

Затова и реших последните дни от отпуската да прекарам с „Теория за любовта от пръв поглед” на Дженифър Смит. Главната героиня е Хадли, 17 годишна тийнейджърка, която трябва да отиде на сватбата на баща си в Лондон. В самолета от Щатите до Англия се запознава със симпатичния Оливър. Дали тяхната среща е предопределена от съдбата, тъй като става възможна, само защото Хадли изпуска своя полет и така успява да се запознае с Оливър? Двамата се влюбват, докато трае полета, а Хадли най-сетне успява да приеме мисълта за развода на родителите си и новата жена на баща си.

Хадли е типичната тийнейджърка, а Оливър идеалното момче, което да представиш вкъщи. Авторката се е справила добре с представянето на образите и мислите, които предполагам вълнуват един тийнейджър (забравила съм какво е да си на 17). На мен не ми се е налагало да минавам през развода на родителите си, така че не успях да се потопя изцяло в историята, нито да я разбера.

И въпреки че знаех какво се захващам да чета, Хадли ми се видя просто едно гневно младо момиче, типично за годините си. Ако мога да определя книгата, то това е чиклит за тийндейджърки, но в конкретния случай бих прочела типичния чиклит за жени. Препоръчвам я обаче на момичетата, може да ги накара да се позамислят за някои неща и взаимоотношенията с родителите.

 

 

 

 

Когато прекосявате дюните, за да стигнете до плажа на „Корал“, едва ли знаете, че под краката ви са погребани десетки делфини. Звучи зловещо, но е факт.

През последните няколко години заливът, който се намира между Лозенец и Китен, стана популярен не само като място за къмпинг и каране на сърф.

Буквално през десетина дни вълните изхвърлят на брега мъртви делфини. Обикновено това става рано сутрин и спасителите са първите, които откриват животните.

„За да не се занимаваме с цялата тази глупост, да се обадим на 112, да чакаме полиция, която не идва, след това да чакаме РИОСВ, които нямат пари за гориво, за да дойдат от Бургас, затова ние по бързата процедура действаме“, разказва наемателят на плажа Атанас Русев. (вижте разказа му във видеото)

 

 

Неписаното правило тук звучи така: ако делфинът няма следи от насилие, зарови го преди да се събудят туристите.

„Така поне ще си е погребан там, където е живял и няма да мине през целия този ад на бездействието на институциите“. Никой не знае колко точно са умрелите делфини по българското черноморие.

Преди дни Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас съобщи, че за тази година броят им е 68, а само през месец август били открити 30 мъртви делфини.

Преди месец обаче инспекцията съобщи, че броят е 59. Елементарната сметка показва, че поне 20 делфина някъде са се изгубили в статистиката.

„Има много мъртви делфини, за които нищо не е направено – даже не са записани никъде. Миналата година казаха, че по цялото Черноморие са 25, а те само на нашия плаж бяха толкова“, коментира Атанас Русев.

Според РИОСВ – Бургас Черно море изхвърля все повече мъртви делфини. Това било констатирано и по бреговете на Румъния, Турция и Гърция. Причините са основно три – проблеми при ражданията, климатичните условия и… рибарите.

Намаляващата риба в Черно море увеличава конкуренцията между хората и делфините. Често бозайниците преследват мрежите на рибарските кораби или се оплитат в тях. Това обяснява случаите на изхвърлени делфини с отрязани крайници. Какво друго се случва в морето можем само да предполагаме.

И това лято обаче вълните изхвърлиха делфин с големи сини петна, с няколко правоъгълни дупки, с отрязан преден десен крайник. След като престоява денонощие на плажа на „Корал“, делфинът е заровен от общината.

Чак след намесата на медиите, идват представители на РИОСВ, които изравят животното от пръстта, за да направят оглед. “Заключението на експертите е, че няма видими външни следи от насилствена смърт“, гласи официалното съобщение на инспекцията. Миналата година морето изхвърли тук делфин с огнестрелни рани. Заключението на експертите беше, че това са следи от рибарски куки. Това е и единственият случай, който стигна до прокуратура.

Край Черноморец бяха открити застреляни делфин и малкото му. Били се удавили. Дори земеделският министър Мирослав Найденов призна преди година, че рибари е „възможно да са се саморазправили“. Но не последваха по-решителни действия.

Причиняването на жестокост или умишлено умъртвяване на гръбначни животни е престъпление според българския Наказателен кодекс. Законът за биологичното разнообразие пък предвижда глоби до 5000 лв. за физическо и до 10 000 лв. за юридическо лице при посегателство срещу делфини. Въпреки това наказани няма.

публикувано във Vesti.bg

Днешният ще е малко тежък и едновременно с това ведър пътепис. Ирина ще ни разкаже за едно пътуване до Светилището на Европа в Лурд, Франция и премеждията ѝ по пътя до там. Т.к. в разказа се споменава една туристическа фирма, не винаги в положителен контекст, то нейните представителите спокойно могат да добавят в коментарите тяхната гледна точка, въпреки, че не това е важното в настоящия разказ

Приятно четене:

Хора и „хора“ по пътя до Лурд във Франция

За българите, за инвалидите, за вярващите, за доброволците, за надеждата...

Иска ми се да започна описанието си на Лурд и за пътуването ни до там и обратно с нещо положително. Това пътуването всъщност ме промени. Накара ме да осъзная, че в света има много, много човеци. Не брой хора, а човеци. Истински човеци – тоест бозайници, притежаващи милосърдие. Иска ми се да нарека множеството „случайни съвпадения” по друг начин освен Божия воля. Иска ми се един ден да се смея над всичко това, но първо трябва да го разкажа.

Всичко започна на 22 май 2012 г в една нетолкова приятна нощ за България

(Пернишкото земетресение – бел.Ст.) 12-те години със сина ни бяха оставили своя отпечатък върху нас. Съпругът ми от години нямаше пълноценен сън, беше научил организма си да спи само при възможност. Сменяйки каналите бе попаднал на

документален филм за градчето Лурд в южна Франция

и бе пленен от множеството хора, смятани за неизлечимо болни, свидетелствали, че изцелението им се дължи на посещение в Лурд. Бе запленен от факти, оспорващи скептичните мнения, опиращи се на грешна диагноза, самовнушение и тн и тн. Бе силно впечатлен, при споменаването на изцеления при хора с неработещо съзнание:най-често хора в кома, при новородени и т.н. Филмът бе свършил, а у него напирали много въпроси, когато изведнъж стените се раздвижиха. Той ме събуди, а аз видях как полюлея се поклащаше. Това бе тежка нощ за България. Вечерта, след като се прибрахме от работа, съпругът ми сподели какво бе видял, дори назова името на телевизионния канал, по който бе излъчен филма. Странно, макар да не бяха планирани промени в пакета от канали на нашия доставчик, този канал вече бе недостъпен.

Съпругът ми бе непреклонен, че ще отиде до Лурд

Нямаше  никакъв план. Не бе ясно как ще се осъществи пътуването, къде ще преспи, на какъв език ще общува и не на последно място с какви пари ще стигне до Лурд. Бе убеден, че по време на отпуската му-тоест след около месец той трябва да отиде до Лурд. Опитах се да го разубедя с логични и нетолкова логични въпроси. Казвах му: “Та ти си вярващ човек и знаеш, че Господ е навсякъде. Не е нужно да отидеш на другия край на света, за да усетиш Божието присъствие”, но думите ми останаха нечути. Свързах се с една моя „виртуална” приятелка, с български произход, живееща отдавна в градче до Париж. Тя ми обеща да проучи как може да съдейства и още на следващата вечер бе готова с план, но... Планът ѝ включваше организиран превоз от дома й до Лурд, организирани нощувки, няколко дневен престой. От нас се изискваше да се предвижим до Париж. Много съобразително бе попитала и за цената и бе обяснила, че средствата са от значение за нас. Католическата организация, с която се бе свързала и бе обяснила, че ще ни отпуснат „едва” 150 евро, но съпруга ми ще трябва да си поеме сам разходите. Цялото пътуване, включително нощувки за около седмица, храна и пътуване до Лурд щяха да струват не повече от 500 евро. От организацията дори уточнили, че за въпросните 150 евро не искат никакъв документ. Единственото, което ни притесняваше обаче бе датата на пътуването-началото на август. Не, ние не можехме да чакаме август. През август може би щеше да бъде твърде късно, съпругът ми трябваше да замине в края на юни. Уви, организираното пътуване от страна на тази организация било веднъж годишно, така че нямаше как да се възползваме и тръгнахме да търсим друго решение.   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Четях във френски сайтове за Лурд.

Естествено с Гугъл преводач. На български открих едва няколко статии във всекидневници преди години, няколко пътеписа, в които хората бяха част от организирани пътувания. Пътувания под покровителството и със съдействието на организации, нямащи нищо общо с България. От сайтовете разбрах, че Лурд може и да е малко градче, но е вторият по посещаемост град във Франция. Четях, че около 6 милиона туристи от десетки националности посещават целогодишно това място, но въпреки това информацията на български и в български сайтове бе твърде оскъдна. Казах си:”може би е нормално, все пак ние сме православни”. Информацията за многолюдните посещения ме обнадежди до такава степен, че смятах, че докато изпия кафето си, ще намеря десетки български туроперотори, предлагащи пътуване или екскурзия или нещо си до...

„Светилището на Европа”

След няколкочасови търсения и посещения в какви ли не туристически сайтове установих, че Лурд е непозната за нашите оператори дестинация. Открих едва един неработещ сайт, включил в програмата на 10-дневна обиколка из Франция и Лурд, но както по-късно разбрах, това предложение е било актуално преди 10-15 години. Признавам си, отказах се. Последваха нови опити за разубеждение на съпруга ми,  с убедителните аргументи, че това пътуване без да говориш поне малко английски, без да говориш поне малко френски, без да имаш пари, без да си стъпвал на летище и без никакъв опит в пътуване зад граница е невъзможно. Той обаче се съгласи само с един аргумент. След като преди 15 години аз говорих и разбирах френски, трябваше да го придружа. Аргументите ми, че все едно не съм го учила този език, че всичко съм забравила, че имам нужда от учител, който струва пари и т.н. не успяха. Ставаше все по-трудно. Ще пътуваме двамата, а единственото, което притежавахме в изобилие бе дългове и умора. Започнах нова битка. Проучвах как да стигнем до Лурд. Сглобявах варианти:летище-влак-хотел, летище-летище-влак, нискотарифни авиокомпании, гари, електронни билети, резервации в хотел. Оказа се, че най-изгодно бе да летим до Париж, после да хванем влак до Лурд и да отседнем в двузвезден хотел. Но....колкото и да си превеждах сайта на една от гарите в Париж не успях да разбера как точно да си купя електронен билет. Четях и се запознавах и с информация за инфраструктурата на Париж и изведнъж осъзнах, че едва ли ще се справя в мегаполиса. Притесняваше ме най-вече пътуването от което и да било летище до гарата. Ами ако объркаме гарата? С изненада открих, че гарите в Париж нямат връзка помежду си. Споделих притесненията си с моята виртуална приятелка и тя бе абсолютно категорична, че човек знаещ английски може да се справи без никакъв проблем. Защо обаче тя бе решила, че аз или съпруга ми-родители на дете с увреждане в България сме имали време да научим английски? Отказах се и от този вариант. Не виждах решението, когато един ден в службата ми се обади бившия ми изпълнителен директор. Бе се обадил по незначителен повод, но докато разговаряхме изведнъж се досетих, че той бе обиколил голяма част от Европа. Попитах го как да постъпя, след като искам да отида до град, неизвестен на нашите турооператори, но същевременно посещаван от хора от цял свят. Не споменах града, само държавата и тогава той ми даде отговора. Бе категоричен, че щом съм толкова неуверена бих могла да поискам от някоя по-голяма туристическа компания организация  на така наречените индивидуални пътувания. Това разбира се, щяло да струва малко по-скъпичко. Препоръча ми Астрал-Холидейз. Много пъти ще спомена името на тази компания, защото в тази компания бяха любезни, търпеливи и интелигентни. Но в тази компания работеха... българи. А българинът си е... българин. Спомням си как започнах разговора със служителката. Казах й: „Ние сме българи. Ние за съжаление никога не сме напускали България. Ние не владеем френски, ние не владеем английски, всъщност знаем само български. Ние обаче трябва да стигнем до Лурд, Франция. Нямаме претенции за транспорта, нямаме претенции за звездите на хотела, но бихме предпочели цената, която ни предложите да е възможно най-ниска. Искаме да се съобразите с всичко това и да ни отговорите категорично:можете ли да ни организирате индивидуално пътуване, с две нощувки в Лурд между 20 и 30 юни, тоест след около месец“ Служителката в действителност прояви заинтересованост. Не знаеше къде е „Урд”, не знаеше и с какво бе известно градчето, но ни увери, че в следващите 3 дни ще ни изпрати няколко предложения. На четвъртия ден обаче, все още не получавах предложенията и си позволих да звънна до компанията.  След 30 минути вече имах две оферти. В тях се уточняваше начина на плащане, факта, че цените са ориентировъчни, бе организиран и индивидуален трансфер, предвид невладеенето на езици от наша страна. Но...

аз също съм българка

Когато се вгледах в офертите всъщност видях, че „усета към детайла” въобще липсваше в предложенията. Предлагаше ни се например да кацнем в 22.35 часа на летище, което е между Лурд и Тарб, а летището бе представено като летище Лурд. Предлагаше ни се да отседнем в хотел, неработещ с 24 часова рецепция, въпреки часа на кацането ни. Нямаше предложен трансфер между летището и хотела./което всъщност е нормално, ако си мислиш, че това е летище Лурд и ако не си прочел, че това е всъщност много малко летище, от което трудно можеш да си извикаш такси, а автобусите са рядкост/Предлагаше ни се да пътуваме само със самолети и никой не бе притеснен от факта, че между двете летища в Париж имахме около 9 часа престой. И една чисто българска подробност... влаковете, автобусите и нискотарифните компании не съществуваха в офертата. Бе предпочетена доста по-скъпа авиокомпания. Може би сайтовете, в които аз влизах/около 10-на/ всички имаха подвеждаща информация, но цената на нискотарифните компании за 2 души възлизаше около 150 евро, а на предложената авиокомпания около 400 евро. Написах мейл до Астрал холидейз и доста остро обясних, че когато човек отива при професионалисти, очаква професионализъм. Не искам да проверявам офертите и информацията в тях. Престоя на летищата, възможността за неработеща рецепция, късното кацане без трансфер...това определено бяха доста важни детайли за  човек неговорещ английски или местния език. Дори им го написах:не владея английски/което си беше самата истина/, както и френски/което не беше съвсем така/. Не се побирах от гняв. Високата цена, не я коментирах. Потърсих друга агенция, но от другата агенция всъщност намериха елегантен начин да ми откажат. Изведнъж дамата, която организираше индивидуални пътувания се бе разболяла и естествено нямаше кой да я замества.

Осъзнах, че времето лети, а ние се лутахме без резултат.

Трябваше да приема, че организацията по пътуването ни ще бъде направена от Астрал Холидейз. След „прецизните” им първоначални предложения обаче разбрах две неща:

1. Ще ми предложат възможно най-скъпия вариант и
2. Ще изпуснат някой „маловажен” детайл.

Прегладахме и предложените дати в офертите и решихме да ги сменим докато не са направили резервации за самолетните билети. Последваха нови разговори, нови проверки от моя страна, когато най-сетне се споразумяхме как ще бъде организиран транспорта и престоя ни в Лурд и обратно. Тръгване от София в 06.55 на 27 юни 2012, кацане в Париж на Шарл де Гол в 08.50/местно време/. Следваше индивидуален трансфер между летище Шарл де Гол и летище Орли, откъдето след 8 часа престой трябваше да излетим и съответно да кацнем на летище Тарб/между гр.Тарб и гр. Лурд/ в 17.35/местно време/. Предложеният хотел бе представен като тризвезден, а всъщност бе двузвезден, но това не бе от значение за нас. Бе ни предложен и индивидуален трансфер от летище Тарб до хотела в Лурд, който предвид часа на кацане и ориентировъчните цени в офертата отказах. Четях отново и отново и все още недоумявах защо не  ни е предложено да пътуваме с влак от Париж до Лурд, защо трябва да чакаме 8 часа на едно летище/защото щом не владеем език очевидно това ще правим/, защо вместо да слезем на гара, която се намира в града, трябваше да кацнем на летище, което се намира на 15 км от Лурд. Но... от друга страна ясно осъзнах, че едва ли друга турооператорска компания би ми предложила нещо различно, когато разговора започваше с изречението: До къде? До Урд? Къде е това? На 29.06.2012 г. трябваше да тръгнем отново от летище Тарб в 11.05, да кацнем на летище Орли в Париж, следваше индивидуален трансфер до летище Шарл де Гол, откъдето трябваше да излетим след 6 часов перестой и да кацнем на летище София в 22.35 часа. След като изразих съгласието си ми бе обяснено, че трябва да платим вече окончателните цени на самолетните билети и част от трансфера до 3 дни. До 2 дни преди заминаването трябваше да доплатим останалото. Пътуването ни, заедно с настаняването ни в хотела и закуската възлизаха на близо 1300.00 евро. Ами сега? Трябваше да намерим тези пари. Нямахме роднини, приятели, близки, които да могат да ни помогнат. Имахме и доста задължения към банките, но...”случайно” се досетихме за две кредитни институции, в които лихвата бе меко казано плашеща, но поисканите средства биваха отпускани бързо. „Случайно” и двете кредитни институции отпуснаха около 1000 евро, с които успяхме да купим своевременно самолетните билети и да платим част от трансферите. Беше ни съвсем ясно, че лихвите при този вид кредитиране по всяка вероятност щяха да доведат до намаляване на броя на  храненето ни в следващата година.Но си спомням как веднъж си казахме:но това пътуване всъщност може да ни лиши от....стотиците левове давани в аптеките за нашето дете. И тези левове не бяха давани за неговото излекуване, а по-скоро бяха опити за съвместното ни съжителство. Три дни преди дългоочакваното пътуване отидохме до Астрал Холидейз. Платихме остатъка и една от служителките любезно ни поддаде ваучерите за пътуването. Написа ни и спешен телефон в България за връзка с тях. Обясни ни, че можем да набираме този номер 24 часа в денонощието от всяка точка на света. Показа ни кои ваучери за къде са, кои за шофьора на индвидуалния трансфер, кои за нас, кои за хотела и ни пожела успех. И така... заредихме се с полуфабрикати, с разтворимо кафе, с минерална вода и няколко сандвича и затворихме двата куфара. За съжаление не успях да проведа дори един урок с учител, който да ми помогне поне мъничко с езика. Заредихме се с два разговорника, с лаптоп и тръгнахме. На 27-и, два часа преди полета за първи път видяхме терминал.

Терминал 2 на летище София

Влязохме, но честно казано не знаехме какво да правим и къде да отидем. Огледахме се, но на информация нямаше никой. Все пак часът бе 5 сутринта. Може би това е нормално. След като попитахме двама служители на летището се наредихме на една опашка, но докато чакахме не спирахме да се оглеждаме и изведнъж видяхме на екрана, че сме се наредили на опашка за полет за Брюксел. Очевидно бяхме сбъркали. Пообиколихме малко и изведнъж видяхме името на компанията, с която трябваше да летим. Едно момиче взе разпечатките на електронните ни билети и с помощта на някакво устройство ни връчи бордните карти. Паспортният контрол, свалянето на колани, обувки, изваждането на лаптопа всичко премина успешно и най-сетне се озовахме на гейта. Направи ми впечатление, че другите пасажери не говореха на френски, повечето използваха английски, а по-малка част български. На борда на самолета една от стюардесите се усмихваше на всеки пасажер и казваше: „доб'р ден”. Стори ми се мило. Колко ли е трудно за една французойка да изрече този поздрав и все пак личеше, че даваше всичко от себе си. Самолетът набираше височина, а слънцето току-що се бе показало на хоризонта. Скоро бях дочула репликата: Когато погледнеш света от очите на Господ, осъзнаваш колко красив е той и колко малък си ти. Спомних си тези думи. Сега София ми изглеждаше красива, а аз наистина бях много, много мъничка.

Да летиш е прекрасно

Самолетът беше почти празен. Никой не говореше. Очевидно, повечето пасажари не летяха за първи път, но сякаш всички чувстваха необходимост да замлъкнат и просто да се наслаждават на полета. Чуваха се само съобщенията, които звучаха на френски, на английски, а част от тях и на български. Беше минал около час и един симпатичен стюард сервира закуската. Никой не говореше силно, просто тихичко разменени реплики главно на английски. Към мен той се обърна с “мадмоазел”/което всъщност не ме учуди, защото знаех, че французите рядко използват “госпожо” , обратно на нас/, но все пак това ме поласка. Попита ме какво предпочитам за пиене, а аз едва промълвих: кафе. Той се усмихна разбиращо. Предложи ми да говорим на английски, но аз отказах някак си. Той пак се усмихна.Мисля, че тази усмивка няма да забравя никога. Толеранс – това определение би му подхождало най-много. Понякога отделях поглед от прозореца и разгръщах разговорника. Вече си представях как разговарям с чакащия ни шофьор за индивидуалния ни трансфер. От Астрал Холидейз ни обясниха, че човека ще има табела, на която ще пише името ми на латиница. Препрочитах репликите и препрочитах, наслаждавах се на гледката и всичко ми изглеждаше лесно. След закуската обаче трябваше да ползвам тоалетна, а определено не знаех къде се намира тя. Отворих разговорника и зачаках стюардесата да мине покрай мен. Очевидно бе, че тя положи усилие, за да ме разбере, но бавно отговори на въпроса ми. Казах си, не е толкова лесно, но очевидно не е невъзможно. Предстоеше кацане. При окончателното спиране на самолета си спомням как казах на съпруга ми: „виж сега Ганьо 1“ и посочих себе си „и Ганьо 2“ и посочих него. На излизане решихме да следваме другите пасажери. Знаехме, че някой ще ни чака, но къде ще стане това, а и как ще получим багажа си все още не ни бе ясно. Следвахме колоната, но постепенно нашите спътници се сляха и изгубваха в множество други хора. Успях да забележа едно младо момиче, което бях видяла на летище София. Приближих се към нея и започнах да я питам на български къде да получим багажа си. Тя се усмихна и ми отговори на английски, че не разбира какво й казвам. После посочи себе си и каза, че е португалка, но аз все още я гледах недоумяващо. Съпругът ми възкликна:аааааа, португалка, а тя се обърна и изрече: бразил. Сведохме глави и изчакахме реда си до информация. Когато дойде нашия ред аз/въоръжена с разговорника/ изломотих нещо, което означаваше: „добър ден, ние търсим наш багаж“ Ние имаме още един полет до Лурд. Ние пътуваме с Ер Франс и кацнали сега. Срещу мен седеше строго облечена млада дама, която ми предложи да говорим на английски, но аз поклатих глава. После ме попита испанка ли съм и аз отново поклатих глава. Помолих я да говори на френски, но бавно./тази реплика я имаше в разговорника/. Тази дама изглеждаше невероятно. Бе с прилежна униформа, с лек грим, но най-вече излъчваща спокойствие. Тя започна да говори и за мое учудване аз разбрах, че трябва да завием на ляво, че трябва да слезем по стълбите и после да... нещо си. Не разбирах финала на изречението. Помолих я да повтори последната дума. Тя казваше: льо тран. Премислях: трант е 30, троа е 3. Огледах се, но не виждах нищо, което да подсказва 30 или 3. Бях притеснена. Тогава същата тази млада дама, доре облечена, изискано гримирана ме погледна и каза:мадам, льо тран...повдигна ръцете си, като ги сгъна в лактите и изрече: тудуф, тудуф. Усмихнах се и й благодарих. Толкова години съм учила френски, но всичките ми учители са ми казвали, че влак се произнася трен. Почувствах неудобство, но не от незнанието си. За секунда си представих тази ситуация в родината. Добре облечено младо момиче, което ще вдигне ръцете си и ще каже на неразбиращия чужденец: тудуф, тудуф. Нека не се лъжем, това няма как да се случи в България. Всички българи знаем какво би се случило на чужденци неразбиращи добре български, говорейки непознат за нашите ширини език. Знаем какво ще се случи и това ме натъжи, но... нека да слезем по стълбите.

Имах чувството, че слизахме към някой от входовете на софийското метро

Дочуваше се специфичен звук на преминаващи влакчета. Пред нас се откриха две линии, по които се движеха тесни вагони. От двете страни бяха отбелязани номера на терминали. Попитах една служителка кой влак трябва да хванем и къде трябва да слезем, защото “ние търсим наш багаж” и имаме индивидуален трансфер и после ще се върнем тук отново. Тя ме погледна недоумяващо. Аз отново започнах, като този път се извиних за лошия ми френски. Дамата беше с азиатски черти и бавно ми обясни, че трябва да хванем едното влакче и да слезем на първата спирка. После попита дали съм я разбрала. А аз повторих: “първа спирка” и тя се усмихна. Влакчето ми напомняше софийското метро. Беше оживено и пътуването продължи колкото между две станции от нашето метро. Имаше разбира се и малки разлики. Във влака беше чисто и осветено. Странно, но никой не се блъскаше. Качващите се не се натъпкваха като че това е последния влак. Огледах се и ми се стори, че видях хора с най-различни черти. Слязохме на първата спирка и аз едва сега осъзнах, че

ние все още сме на летището. Ние дори не сме напускали Шарл-де-Гол.

Следвахме останалите пътници. Сякаш всички знаеха къде отиват и може би това бе наистина така. Изведнъж пред нас се разкри голяма зала с опашка от чакащи. Всъщност опашките бяха няколко, извити и края им не се виждаше. Ако националният ни стадион бе закрит, то със сигурност можеше да се конкурира с тази зала. Забелязахме, че всички се нареждат някъде си, вероятно на края на опашката, който край все още не се виждаше. Чуваха се множество езици. Огледах се:около нас имаше хора от цял свят. Имаше азиатци, африканци, индийци, евреи, европейци. Заслушах се, но не чух българска реч. Не чух дори руска. Застанах на опашката, но усещах как паниката започва да се приютява у мен. Изведнъж се досетих, че “Астрал-холидейз” ми споменаха, че шофьорът ангажиран с индивидуалния ни трансфер ще ни чака 1 час. Но как ще ни чака 1 час, когато тук имаше между 5 и 6 хиляди човека? Каквото и да направим не бихме могли да успеем за 1 час. Огледах се отново и видях, че част от хората на опашката носят със себе си и куфари. Вече се обърках. Тук ли трябваше да чакаме? Решихме да се обадим на спешния номер в България. Аз останах да чакам на опашката, а съпруга ми седна на нещо като пейка и се опитваше да се свърже с България. Знаехме, че единият ни мобилен номер включваше 20 безплатни минути в Европа и определено бяхме спокойни, но... незнаехме, че роуминга всъщност трябвало да се “активира” още в родината. Гневът започна да се промъква в душата ми. Не разбирах. Как така 1 час ще ни чака трансфериращия или както там се нарича? От Астрал-Холидейз не бяха ли кацали на Шарл-де-Гол? Не знаеха ли що за летище е това?

Ядосвах се и на себе си.

Защо не проверих от някой сайт на туристи колко време се чака на Шарл-де-Гол за багажа. Поне опашката се предвижваше бързо, но бяха изминали около 50 минути от кацането ни. Решихме да потърсим помощ. Съпругът ми остана на опашката, а аз съзрях нещо като информационни гишета и се запътих към тях. В разговорника ми обаче нямаше глава:получаване на багаж от летище Шарл-де-Гол. Видях един господин и повторих проверената реплика: „ние търсим наш багаж. Ние кацнали, а после имаме трансфер до орли и после летим до лурд. Ние не знаем къде вземем багаж”. Мъжът въздъхна, попита ме знам ли английски, после ме попита дали съм испанка, дали съм италианка, но аз клатех глава. Накрая ме попита: каква е вашата националност и аз отвърнах:аз съм българка. Тогава той поклати глава. Изведнъж се огледа и ми каза: „мадам, там има една жена с оранжева униформа, идете при нея. Но, мадам, бързо!“ Изтичах до въпросната дама и й казах:ние търсим наш багаж. Тя ме попита:вие испанка ли сте и когато аз поклатих глава тя бързо отговори:тук преди паспортен контрол. Наистина бързаше, а докато се опитваше да ми обяснява около нея се насъбраха хора, с които тя разговаряше спокойно на... английски. Отидох до съпруга ми, който междувременно бе доста напреднал в реда. Казах му: „виж, мисля, че е тук, но не съм сигурна. Ще чакаме, ще видим“ Той отвърна: “А ако не сме на правилното място?” „Ами ако не сме... отвърнах аз все пак имаме 8 часа до следващия полет, ще измислим нещо”. Мислех си:какъв паспортен контрол, та ние получаваме багажа си? Може би не съм разбрала.

Почувствах се ужасно.

Та аз, та ние, защо водехме толкова затворен живот? Защо нямахме никаква информация? Нима е толкова трудно, ако не си летял никога? Нима нямаше сайтове, нима нямаше приятели, познати и тн, които да бяха летяли и да ни бяха обяснили? Ние си бяхме виновни. Виновни, защото нямаше как да имаме приятели. Ние бяхме родители на дете с увреждане в България – виновни сме. Нямаше никой, който да ни каже, че трябва да активираме роуминга, нямаше и никой, който да ни обясни за някакъв си паспортен контрол, нямаше човек, който да допусне, че има такива невежи  като нас в 21 век. Но ние не отивахме на екскурзия. Трябваше да се овладеем. Трябваше да се помолим. И без и поглед да сме си разменяли, помолихме Господ да ни помогне. Опашката се разделяше на 4, 5 места, после хората показваха документите си на някакви гишета и после се отправяха нанякъде. Огледах се и видях една азиатка с униформа в оранжево. Тя показваше с жестове на част от опашката на къде да поеме. Отидох при нея и отново започнах:”ние търсим наш багаж, имаме индивидуален трансфер, после летим до Лурд.” Тя показа, че не ме разбира. Попита ме знам ли английски, а аз поклатих глава. Идеше ми да изкрещя:та аз съм майка на дете с увреждане в България, кога да го науча вашия английски? Цяло чудо е, че още съм жива, а вие искате да знам английски. Знаете ли какво е да си родител на дете с увреждане в България? Знаете ли, че искате нещо от мен? Но вместо това очите ми се насълзиха, а тя очевидно се смути. Аз започнах:”ние търсим наш багаж и незнаем къде трябва да бъдем”. Тя се усмихна и ми каза: „Тук, тук трябва.” Стигнахме въпросния паспортен контрол. Когато подадох документите си обаче, мъжът в униформа ми каза нещо, което аз не разбрах. Той отново изрече нещо, което завършваше с “ако обичате”, но аз не разбирах. Той изрече нещо,което ми прозвуча като френската дума “риза”, но този път с категоричен и строг глас. Документите ми бяха пред него, но той не ги докосваше. Съпругът ми подаде своите и той ги прие и чак тогава аз разбрах, че той би желал да извадя личната си карта от калъфчето. След секунди пред нас се откриха ленти, по който се движеха куфари. Това го бяхме гледали по ТВ. На някоя от тези ленти бяха и нашите куфари. Куфарите, с които щяхме да пренесем вода от Лурд, защото знаехме, че течности се допускат само в “чекирания” багаж. Затова бяха важни тези куфари. Затова можех още сто пъти да казвам:”ние търсим наш багаж”. Над лентите имаше екрани, които обозначаваха от кои полети са куфарите по тях. Лесно се ориентирахме, после намерихме изхода и пред нас се откриха множество хора, очевидно посрещащи. Сред тях имаше повече от 20 човека с табели с имена, но както и очаквахме....моето име не бе на нито една табела.

Минахме покрай множеството хора и потърсихме по-спокойно място.

Трябваше да обсъдим какво ще правим. Хубавото бе, че имахме около 6 часа до следващия полет. Решихме за последен път да потърсим човека, с моето име на табелата. Аз останах с куфарите на нещо като седалка, а съпругът ми се върна при посрещачите. Огледах се и виждах как хората разговарят по мобилните си телефони, как други използваха телефони през телефонни кабини. Не разбирах защо нашите телефони не работят. Опитвах се да набера който и да е номер от трите ни налични мобилни телефона. Извадих лаптопа и се опитах да се свържа, посредством устройство за мобилен интернет. Опитах да се свържа и с wi-fi, но и това не се случваше. Успявах да вляза единственно в някакъв сайт на летище Шарл-де-Гол. Междувременно съпругът ми се появи и за съжаление потвърди, че табела с името ми няма сред посрещачите. Нормално, бяха изминали близо 2 часа от кацането ни. От Астрал-Холидейз явно смятаха, че за 1 час при множество полети човек може да се справи с получаването на багажа си. Може би това е така, но не на Шарл-де-Гол в 09.00 часа сутринта и не за хора, нестъпвали на летище. Многократно им подчертавах, че никога не сме напускали България...Все пак това не беше неочаквано за мен, знаех, че “Астрал-Холидейз” ще изпуснат нещо маловажно. Знаех, но нямах време да намеря друга компания. Бяхме заплатили 200 евро за трансфера, но защо ли, щом допуснахме да се доверим на...българи. Сега трябваше да намерим начин да се предвижим до летище Орли, но как да стане това. Хванах се за главата и не виждах нищо, не можех да мисля в този миг. Чувствах се излъгана, но и безкрайно глупава. Чувствах се невежа. Вдигнах очите си и видях, че точно срещу нас има надпис”информация за туристи”. Прегледах разговорника и се запътих към гишето. Срещу мен стоеше млад мъж с индуски черти. Той ме поздрави, усмихна се и ме попита как да ми помогне. “Ние намерили наш багаж”, така че нямах готова реплика. Казах му:”Ние кацнали тази сутрин. Ние имаме личен трансфер, но човек го няма”. Служителят ме попита говоря ли английски, испански, италиански, а аз клатех глава. Попита ме каква е моята националност и когато разбра изглеждаше притеснен. Помолих го да говорим на френски, но бавно. Той ми каза: – Спокойно госпожо, сега ще намерим компанията, ангажирана с вашия трансфер. Как се казва френската компания, мадам? Аз отвърнах:-не зная. – Госпожо, дайте ми номер, френски номер, за да позвъня на компанията и да осъществим вашия трансфер. Казах му: – Аз имам номер на българската компания – Френски ли е номера госпожо? – Не, не е. Служителят сведе очи. – Госпожо, дайте ми телефонен номер, който може да бъде набран от тук. Аз пак му казах: – Ето ви един български номер. – Госпожо, аз не мога да звънна на този номер и не мога да ви помогна. Съжалявам. Тогава му казах:добре, аз съм загубила трансфер.  Как да стигна до Орли? А той каза: – За къде? Аз: – За Орли. Той повтори: – За къде? А аз разбрах, че не произнасям както трябва името на летището./все пак имах вече опит след тран и трен/и реших да кажа до “летище Орли”. А той вече разбра и ме поправи:-Аааааааа, Олли. После ми каза, че има автобус. Автобус три. Попитах го откъде да взема автобуса, а той отвърна нещо, което аз не разбирах. Той изрече: „тикет, мадам, тикет.“ Този път аз казах: „Аааааа, вие дадете билети.“ Той кимна и каза нещо, което не разбирах. Повтори го, но аз все още не разбирах. После той каза: –  Евро, двайсет. – АААа, попитах го/мисля, че го направих ясно/двайсет евро за човек, а за куфарите. Той ми каза:-това е за всичко. Двайсет евро за човек с багажа му. Изрекох: – Един момент господине, моя съпруг, аз трябва да му кажа. Отидох до съпруга ми, обсъдихме бързичко и решихме да купим билетите. Но докато се върна пред младия господин се бяха насъбрали хора. Неговата колежка ме поздрави, а аз казах:”аз обясних на ваш...и го посочих  с  очи”. Тя кимна, а аз продължих: “и аз иска каже на него. Извинете ме”. Тя се усмихна, а аз и казах:”това не лично.” Тя се усмихна и каза:това не е проблем. Докато чаках да закупя билетите си, чух че за около 10 минути този млад мъж, който след моя френски според мен се нуждаеше от дълга почивка разговаряше спокойно първо на английски, а след това на испански. За няколко минути той смени спокойно 3 езика. Спомних си за не един репортаж по българските телевизии как българи владеещи повече от 2 езика стояха без работа. Но дойде и моя ред и наистина не исках да измъчвам това момче повече. Подадох му банкнотите, той попита 2 билета ли, аз потвърдих и смятах, че с това ще приключим, но....Попита ме до кой терминал трябва да стигнем на Орли. Аз го разбрах веднага и уверено отговорих. Той обърна билетите и ми показа с химикал къде се намираме в момента и къде трябва да слезем. Каза ми:”госпожо, внимавайте, защото автобусът обикаля и посочи маршрута на автобуса.” Аз кимнах и се опитах да се усмихна. Каза ми: “автобус 3, разбрахте, нали.” Аз казах: трета спирка, нали. Той отново повтори автобус 3, а спирката е оттук в ляво. Разбрахте къде да слезете, нали? Добре, че имаше преграда между него и мен. Искаше ми се да го прегърна и да му кажа:Ти човек ли си, бе? Знаеш ли в България как постъпваме при такава ситуация? Искам да те взема с мен и да те покажа. Българите, ех...българите...колко пъти съм виждала на автобусните спирки надписа: тук не е информация, колко пъти са ми отказвали да ме упътят-мен провинциалистката, когато попаднах в столицата. Исках да го прегърна, защото тогава не осъзнавах, но нещо в мен усещаше, че срещу мен има човек. Човек, не българин.

Лесно намерихме спирката, а и имаше огромна табела линия 3-Шарл-де-Гол-Орли

Побързахме, защото автобус 3 май се канеше да отпътува. Шофьорът ни видя, слезе от автобуса, взе куфарите ни, сложи ги в багажното и поиска билетите ни. Аз обърнах билета с маршрута и му посочих. Казах му:”можете ли да ни кажете кога да слезем?/това го имаше в разговорника/, ние трябва стигнем тук, отново му показах, а той кимна и се усмихна.” Автобусът наподобяваше нашите междуградски автобуси, но беше чист. Нямаше надписи, нямаше скъсани седалки, просто обикновен автобус. Пред нас имаше млада жена с дете на неповече от 2 годинки. Автобусът тръгна, спря след около 15 минути, но после близо 20 минути пътуваше без прекъсване. Честно казано се притесних. Отворих разговорника и намерих репликата:”Бихте ли могли да ни кажете кога трябва да слезем за... Попитах младата жена, тя ме поправи за “Орли”, защото е “Олли”, и ми каза, че след около 20 минути ще пристигнем и тя ще ни каже кога да слезем”. Детенцето с нея бе момиченце. То непрекъснато се въртеше и ни поглеждаше между седалките. Мисля, че брадата на съпруга ми предизвикваше интереса й. Ние се усмихвахме, дори и казах, че е много мила госпожица/или поне това исках да кажа/. Детето се въртеше, а майка му каза спокойно, но категорично  да седне. Момиченцето се подчини. Не след дълго детето отново ни погледна, а майката отново й каза да седне и това се повтори няколко пъти. Детето обаче се подчиняваше, макар и за кратко. Детето не прекаляваше, а майката не повишаваше тон. За да не правя аналогии, които определено ми се промъкваха в съзнанието се обърнах към прозореца. Мисля, че минавахме през нещо като индустриална зона. Погледнах пътя и не ме изненада, когато не видях нито една дупка. Погледнах около пътя и какво да видя....тук таме имаше разни боклучета. Най-после видях нещо, което ни доближаваше до тях. Не исках да правя сравнение между индустриалните зони на София и Париж. Исках само да отбележа, че боклучета по пътя има и в Париж.

Час и половина след качването ни, слязохме на летище “Олли”, терминал Запад.

Както се очакваше и спътничката ни, и шофьорът на автобуса ни уведомиха, че това е нашата спирка. Слязохме, а към автобуса се приближиха някакви мъже в работно облекло. Те бързо отвориха багажника на автобуса и измъкваха сякаш светкавично чантите. Ние стояхме до автобуса, но нашите куфари не ги виждахме. Тогава един от работниците, очевидно забелязал нашите неподвижни фигури, отвори другата част на багажника и видя нашите куфари, само тях, във възможно най- отдалечения край. Възкликна:оля-ла, усмихна се и ги измъкна. Бях доволна, но чувствах, че трябва да кажа нещо и изрекох:ооо, чужденци-проблем. Той ме погледна, но вече не се усмихваше. Летище “Орли”- о, сбъдната мечта! Решихме най-сетне да седнем, да извадим сандвичите си от куфарите, да пийнем вода и после... ще видим. Оставаха едва 4 часа до следващия полет. Разполагахме с твърде нищожна сума евра. Ако и на връщане платеният от нас трансфер не се осъществи, ще се наложи да хванем автобус, а това означаваше, че от тук на сетне не биваше да си позволяваме кафе, вода, сандвичи и тн. Трябваше да се задоволим  с разтворимите супи и инстантните спагети в куфарите. Погледнах със завист към кафето. Да изпиеш кафето си в Париж, макар и на летището – това бе сбъдната мечта за мен, а сега бях до кафето, а не биваше да се сещам за тази си мечта. Въздъхнах и бързо си припомних, че не сме на екскурзия. Какво кафе, бе, Ирино, тръгнала си да се поклониш пред Божията майка и да измолиш чудо за детето си.

Летище Орли ми се видя малко.

Приличаше ми на по-рано видения от мен терминал 2 на летище София. Тук отново имаше много и най-разнообразни по произход служи

Без много шум, Google добави The Pirate Bay към списъка с цензурирани за търсене фрази. Това не е пълно блокиране: страницата на известния тракер все още се индексира, и вие все още ще можете да я достигнете посредством търсачката. Промяната се изразява в това, че страницата на тракера вече не с...

Ето че наближава сряда, 12 септември 2012 г. Един обикновен работен ден, но за феновете на Apple този ден е специален. Специален е, защото предстои представянето на новия iPhone. Самото събитие ще бъде в Yerba Buena Center for the Arts в Сан Франциско. Както винаги досега, поканите за събитието са изпратени, датата се знае и мястото също. А подготовката за събитието тече с пълна сила. Очаква ни едно превъзходно шоу.

Представянето на iPhone 5 ще бъде изключително важно, защото от една страна ще даде дългоочакваната нова и подобрена играчка на феновете на Apple, но по-важното е, че ще покаже новостите, свързани с мобилните технологии, които Apple ще приложи в своя успешен смартфон. Това събитие се очаква с нетърпение и от конкурентите като Samsung, Nokia, Microsoft, Google, които ще сверят своите планове с лидера. Нещо, от което печелим всички ние. Няма спор, бъдещето е в мобилните технологии. А според много анализатори iPhone е мобилното устройство, което превъзхожда останалите устройства по своите възможности. Новостите при него досега винаги са били еталон за развитието на останалите устройства. Неслучайно се водят куп патентни дела.

На самото събитие е възможно да бъдат представени и други устройства. Въпреки че според някои анализатори това няма да се случи на 12-и, а на друга дата, за да не се засенчи представянето на новия iPhone 5. А екипът на Apple ще има какво да представи, като според слуховете и предположенията, които вървят в мрежата, новостите ще са много и най-различни. Говори се за различен дизайн, по-голям дисплей, нов процесор, NFC, 4G LTE.

Да не забравяме, че представянето на iPhone 4S беше толкова успешно, че още през първите 24 часа бяха продадени над 1 милион устройства. За първите три дни след представянето му бяха продадени 4 милиона iPhone 4S, като за iPhone 5 се очаква продажбите да бъдат между 5 и 5.5 милиона. Внушително, нали? Вярно е, че самото пускане в продажба няма да е веднага, а вероятно след няколко седмици, но могат да се заявят предварителни поръчки и това е индикативно за интереса на потребителите към устройството.

Така че стрелките на часовника се въртят и остава едно денонощие до пускането на новия iPhone 5. А ние от SocialEvo.net ще ви информираме подробно за събитието и новостите, свързани с новия модел.

Снимка: Apple

 

Подобни статии:

1. Новите iPhone, iPad mini и iPod nano на 12 септември
2. Възможно ли е Apple да продадат 250 милиона iPhone 5?

GoDaddy, най-големият домейн регистратор в света и един от най-големите доставчици на уеб хостинг, претърпя значителен технически срив.

Инженерите от НАСА са получили първи снимки направени с камерата MAHLI , разположена на манипулатора на Curiosity. Снимките може да се видят на сайта на агенството.

Индйската Организация за Космически изследвания ISRO проведе стотен старт на собствена ракета носител. Този път в космоса полетяха два 'чужди' спътници.

HP ще съкрати повече служители от планираното

Роскомос , отзовава цялата партия ускорителни блокове 'Бриз-М', поради неизправност в един от които завърши неудачно стартът на ракетата носител 'Протон-М' - това е съобщил пред журналистите директора на Роскосмос Владимир Поповкин

Според Зенг Минг, Директор стратегическо развитие, Китайският сайт за онлайн търговия Alibaba се развива изключително бързо, което му позволява да изпревари общият резултат на два от гигантите в индустрията.

В училище „Слънчогледи” по българска традиция учениците бяха посрещнати със стръкче здравец, вкусна питка с шарена сол и пожелание да им върви като по вода, а след това получиха новите си учебници и тетрадки.

Анализът на данните от руският прибор ДАН на борда на Curiosity е показал , че в почвата в района на кацане в кратера Гейл има от 3% до 5% вода , при това , водата е разпределена на "петна", което озадачава учените - по информация от РИА Новости.

Yahoo! Bing Network е новото официално име на рекламната мрежа, създадена около Bing, Yahoo! и други партньорски сайтове. Тя дава достъп на рекламодателите до аудитория от над 150 милиона уникални потребители на територията на САЩ, търсещи съдържание в интернет. Bing Ads пък е новото име на инструмента, който наследява Microsoft adCenter и чрез който рекламодателите ще управляват своите кампании. Това обявиха днес Microsoft. Нов интерфейс, по-добра ротация на рекламите и възможност за множество акаунти от страна на една агенция са само част от новите характеристики на рекламната платформа.

Целта на Bing е привличане на нови рекламодатели, като им се предоставят по-добри условия чрез примамлива ротация. Освен това се разчита до голяма степен и на панелите, които ще обслужват админите. Те могат не само да дадат интересни възможности за анализ, но и да допринесат за това да се открият нови хоризонти пред рекламодателите. Интересен е фактът, че рекламната мрежа Yahoo! Bing разполага със своя фен страница във Facebook, както и с профил в Twitter. Така всеки, който иска да следи какво се случва там или да зададе въпрос, може да се възползва.

Подобни статии:

1. Yahoo! и Bing посягат на Google
2. Bing е втората най-използвана търсачка според comScore

Човекът, създал едно от най-употребяваните и полезни устройства в модерното ни общество, Бил Могридж, почина на 69 години. Бащата на лаптопа страдаше от рак и за съжаление не успя да се пребори със злата болест. Повечето от вас сигурно са чували или са станали свидетели на онзи паметен момент през 1982 г., когато британският учен представя първият лаптоп на бял свят. 

Човекът, създал първия лаптоп в света, трябва да бъде уважаван и почитан. Бил Могридж първи се сеща за това да направи устройство, което да съдържа клавиатура, монитор и мишка в едно. Така се ражда и първият лаптоп, носещ името GRiD Compass. Със своя процесор Intel 8086 той наистина прави революция в света на технологиите. Можете сами да оцените постижението на този човек, след като се замислите до каква степен лаптопът е станал част от живота ни.

Като пионер в човешкото развитие на дизайна и технологиите Бил Могридж ще остави след себе си не само дирята за иновативното в човека или купищата признания, които е получил. Този човек и неговото постижение показват, че въпреки откритията, които правим, трябва винаги да се стремим към усъвършенстване и високи върхове!

http://www.youtube.com/watch?v=PWkk9sr_GOs

Снимка: Wikipedia

Google малко по малко развиват своя облачна услуга Google Drive, а мобилните им приложения се доближават до желаната палитра от възможности. Днес новата версия на Google Drive идва едновременно за iOS и Android. Повечето и по-основни нововъведения засягат версията за мобилните устройства на Apple.

До новата версия на Google Drive за iOS мобилното приложение беше по-скоро пасивно – можехме да преглеждаме файловете си в облака и да ги споделяме с приятели. След ъпдейта ще откриете новите функционалности – създаване и редактиране на документи (без таблици и презентации), на папки, преместване на файлове и качване на снимки и видео. Приятна е и възможността да преглеждаме презентациите директно от екрана на своя iPhone, iPod Touch или iPad, а ако редактирате документ заедно с някого от различни устройства, ще виждате промените моментално. Сега остава да позволяват редактирането и на таблиците и презентациите и да оставят на нас неудобството да се взираме в малките екрани и да пишем.

С това iOS приложението почти настигна версията за Android. Тя обаче отново изпреварва с някои неща. Едно от най-важните е функцията за коментиране под документите директно от мобилното устройство.

Това видео покрива новостите и прави интересно намигване към очакваните нововъдения в приложението за iOS, а именно възможността да редактираме и създаваме и таблици.

http://www.youtube.com/watch?v=5tthVEzX-UI

Подобни статии:

1. Първи впечатления от Google Drive
2. Microsoft пуснаха SkyDrive и за Android

Само няколко седмици след като подари на своите фенове горещи летни музикални преживявания, немска бира номер едно в света Beck’s стартира национална промоционална кампания с нови, още по-големи изненади за тях.

Паралелно с това марката надгражда и изненадва и с обновен дизайн. Beck’s е с нов арт етикет. Лейбълът е част от промоционалната кампания на марката, която стартира под мотото „Избери своя ритъм” като естествено продължение на новия слоган на Beck’s – Follow your inner compass (“Следвай вътрешния си компас”).

С излизането на новите арт етикети и новия дизайн на кена стартира и национална промоция на марката. Тя се организира съвместно с Техномаркет България и ще продължи до края на месец ноември. Тя ще даде възможност на феновете, консумиращи немска марка бира номер едно в света, да спечелят атрактивни награди.

За целта участниците ще трябва да открият на пазара промоционалните продукти на Beck’s – стъклените бутилки и кена, с уникални кодове на задния етикет. Те трябва да бъдат регистрирани, като това може да стане както на уебсайта на марката – www.becks.bg, – така и на обновената й страница във Facebook. В този случай феновете трябва да харесат страницата на Beck’s, да се регистрират през своя Facebook акаунт в апликацията PASS и да въведат кода от закупения от тях продукт на Beck’s .

Всеки ден до края на месец ноември трима участници в промоцията, регистрирали два кода, чрез томбола ще печелят ваучер на стойност 150 лв. за покупки в Техномаркет. В края на всяка седмица трима от участниците, регистрирали 6 кода, ще имат шанс да спечелят ваучер за 500 лв, а в края на всеки месец всички участници в кампанията на Beck’s за месеца, регистрирали минимум 10 кода, ще участват в томбола за уникалнaта Nokia Lumia 800. Най-новият модел на Nokia беше представен на българския пазар едва преди няколко месеца и вече привлича феновете на новите технологии у нас с впечатляващите елегантен дизайн и функционалности.

От: Мария Веселинова

Подобни статии:

1. QR изненади с новата А-класа на Мерцедес
2. Facebook страниците ще могат да пускат промотирани публикации и до приятели на фенове

Предлагаме ви няколко снимки от фотожурналистката Паула Бронщайн, където ще видите жени служещи в Афганистан. Жените в тази страна, често получават достъп там където за мъжете е невъзможно. Те са обучени да се справят с различни ситуации като за целта изучават афганистанските традиции и език. Сержант Шина Адамс, младши сержант Кристи Бейкър и  Шеннон Кроули [...]