Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Има един стар виц от периода на Студената война за анкета, в която основният въпрос бил “Какво е вашето мнение за яденето на месо?” В Полша отговорили: “Какво иска да се каже с “месо”?” В Етиопия отговорът бил “Какво иска да се каже с “яде”? А в Сирия, хората отговорили с “Какво искате да кажете с “какво е вашето мнение?”
Американският журналист и изследовател на Близкия изток, Чарлз Глас, пише в една от последните си статии в изданието The National за приликите и разликите между Сирия днес и Сирия в началото на XX век. В тази посока е припомнил и посоченият стар виц, който до момента е по-скоро реалност, отколкото шега.
От гледна точка на вицът, нищо не се е променило за сирийците, изправени пред избор между правителство, за което не са гласували и противопоставянето на чужди сили. В редките случаи, когато сирийците са били питани за мнение, предпочитанията им са били тотално игнорирани. Най-известният пример е от 1919 година, когато д-р Хенри Кинг и и Чарлз Крейн представят комисия (Комисията Кинг-Крейн), която да прецени какъв тип правителство искат арабите след Османската империя.
Британците и французите, разпределили вече региона с таен договор от 1916 година, отказват да участват.
Така, американците, водени повече от идеализъм (жаждата за петрол била още в зародиш) започват работата на своята комисия. От юни до юли 1919 година, Комисията изминава Сирия от единия до другия край, получила е над 1800 петиции и се е срещнала с над 400 делегации от повечето етнически и религиозни групи в страната.
Над 80% от петициите изискват пълна независимост и единство на Сирия, състояща се от днешните Сирия, Ливан, Йордания, Палестина и турската провинция Хатай (Александрета). Програмите, представени пред комисията от мюсюлмани и християни в Сирия са националистически, т.е., призовават за обединение на Сирия под една демократична конституция, без разграничение по религиозен признак. В отговори на въпроси на Комисията, мюсюлманите утвърждават, че нямат изисквания да имат привилегии в правителството или да се направи политически съюз с арабите от Хеджаз (днешната западна част на Саудитска Арабия), на които те гледали като изостанали (нещо, което и днес е в сила).
Повечето жители на Сирия подкрепят идеята за конституционна монархия под водачеството на крал Фейсал, довел до успех арабският бунт срещу османците. Една година по-рано, обаче, Фейсал научава от британския генерал Аленби, че борбата му, събрала над 30 000 души от всички части на Сирия, е била напразна (в “Седемте стълба на мъдростта” Лорънс разказва за срещата с Аленби на 3 октомври 1918 г., който му предава телеграма от МВнР на Великобритания, която Лорънс се притеснява да преведе на Фейсал – именно в нея става дума, че всичко е било напразно).
Аленби заявява на Фейсал, че Франция поема контрола над Сирия. Арабите, оказва се, са рискували живота си не за свобода, а за британските и френските интереси. С това заявление Аленби разкрива именно договорът “Сайкс-Пико”, който поделя Близкия изток на френско и британско влияние.
Оказва се, че Великобритания и Франция, със съгласието на Русия, са работили тайно през 1916 година (когато арабските земи се отделят от Османската империя) върху споразумение за разделяне на Османската империя на британски и френски зони. Така е разделен един регион, който е непознат за съставителите споразумението. На 21 август 1919 година “Таймс” заявява целият този процес “традиционни права и интереси на Франция в Сирия”.
Една година по-късно, на 24 юли 1920, френските войски преминали от Бейрут през Ливанските планини и при Майсалун побеждават обединените сирийски войски на генерал Юсеф ал Азма. През следващите 25 години сирийците се съпротивляват постоянно на френското управление.
Но друго е по-интересно. На 7 август 1920 година, “Таймс” припомня, че армията на Фейсал е била допълнение към британската войска по време на войната. Като британски инструмент, арабската армия е трябвало да приеме британската окупация на Трансйордания и Палестина, и френското господство в Сирия и Ливан.
92 години по-късно, през 2012 година, в Сирия има нова въоръжена сила, набираща сили – Свободната сирийска армия. Тя контролира неофициално почти цялата северна част на страната, граничеща с Турция и Ирак. Като доброволци, войниците на крал Фейсал са съставени също от голям брой идеалисти. Днес виждаме същото, когато бунтът срещу режима в Сирия продължава вече над година и половина.
Получавайки оръжие, обучение и команди от външни сили, арабските групи, участващи във войната срещу Османската империя, нямат представа за интересите на други държави – империята Великобритания, Франция, Русия… Свободната сирийска армия, почти столетие по-късно, трябва да се пази от същите грешки – този път от интересите на Катар, Саудитска Арабия, Турция. Бунтовниците трябва да се оглеждат за скрити послания какво и кой може да вземе властта в родината им, ако позволят революцията да бъде открадната както става преди 90 години.
Когато външни сили обсъждат съдбата на Сирия – Русия, САЩ, Турция, Саудитска Арабия, Катар, Иран – неизбежно това довежда до неприятен край. Сирийците трябва да поемат инициативата в свои ръце, за да не позволят онова, което е станало с Великобритания и Франция, да се случи отново – справедливата им борба да бъде захвърлена.
в последните месеци силно вярвам, че най-добрият подарък, който можем да направим на тялото си е движението. това, разбира се, съчетано с обмислено и балансирано хранене липсата на движение и тоталния хаос при храненето са истински пагубни за всеки една книга затвърди за пореден път тези ми убеждения - родени на тичат ...
Застъпих на есенен режим, въпреки че преходът от лятото ми е труден. Всячески. То и времето помага за това. Да ми е трудно. Ей го на! Мрачно и валежно. Напомня ми малко за изминалия май. Но само малко, защото след май следваше лятото. А сега след септември следват бобени манджи. Всякакви. И пак трябва да изваждам дебелите дрехи и да си мажа напуканите ръце обилно с крем, и да се правя, че затварям някакви буркани за зимата. Това последното все едно не съм го казала. Нищо не затварям. Само малко сушени домати, които ще ми стигнат тъкмо до началото на декември. Това по план, иначе не се знае какво ще стане (колко бързо ще ги изядем). Обичам сезонната лятната храна. Тая надежди за късно лято. И докато е още време се възползвам от това.
В този преход съм малко тъжна, по скоро носталгично настроена, но виждам лека ирония в това да се чувствам така, когато именно сега е сезонът на всичко. На всичко, което прави храната вкусна, на всичко което събира последните слънчеви лъчи, на всичко, което прави мен щастлива и превръща кухнята ми в поле за експерменти.
Вдъхновена от една книжка с рецепти от Прованс, по-точно от снимките в нея реших да се възползвам от наличните зеленчуци на пазара и да приготвя солен тарт по технологията за Татен. За целта използвах повечко лук, червени чушки, патладжани и сушени домати, подправени добре с чесън и мащерка. Тестото е бутер, разбира се приготвено у дома. Орехите се съчетават прекрасно с цялата комбинация и може би прекалих малко с тях (според опитали), но на мен поне ми харесва така.
По идея от книгата Provence – Carnets de recettes de nos terroirs
Посочените дози са за 1 тарт с диаметър 26 см.
Продукти:
Две супени лъжици от зехтина се загряват в широк тиган на умерен огън. В него се добавят лукът, чесънът и чушките. Посоляват се с малко сол. Готвят се на слаб към умерен огън за около 10-15 минути или докато лукът омекне и започне да се карамелизира. Разбъркват се често.
Отстраняват се от огъня и към тях се добавят сушените домати (половинките може да се нарежат на по-дребно), мащерката, сол и прясно смлян шарен пипер на вкус. Разбъркват се и се оставят настрана.
Патладжаните се посоляват обилно със сол и се оставят за 15-20 минути. Изплакват се добре със студена вода и се подсушават с кухненска хартия. Филиите патладжан се подреждат на един ред в широка тава намазана със зехтин. Поръсват се с още малко зехтин и се запичат за 10 минути на най-горното ниво на фурната, предварително нагрята на 180°C, с включен вентилатор. Патладжаните трябва да се запекат леко. Внимава се да не прегорят и да не се изсушат прекалено.
Тава или форма за пай с диаметър 26 см се намазва със зехтин. На дъното се разпределят орехите. Върху тях се нареждат патладжаните, като се застъпват. Върху патладжаните се разпределя сместа с лука.
Бутер тестото се разточва на дебелина 3-4 мм, като по време на разточването му се придава кръгла форма с приблизителен диаметър 26 см. (Правя това за да избегна изрязване и остатъци от бутер тестото. Ако се използва готово бутер тесто, то трябва да се размрази в хладилник от предния ден. Размразеното, но хладно тесто се изтънява леко и от него се изрязва кръг с диаметър 26 см.)
Тестото се поставя в тавата върху зеленчуците, като краищата му се подпъхват навътре. Запича се в предварително нагрята фурна на 180°C с вентилатор за 30-35 минути или докато стане златисто на повърхността.
След като се изпече тарта се обръща в сервизна чиния. Сервизната чиния се поставя с лице върху тавата и заедно с тавата се обръщат наобратно. Тартът пада в чинията и е готов за сервиране. Прекрасен е със зелени салати и особено рукола.
Тарт от бутер тесто с патладжани и орехи е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
Попитали радио Ереван: - Знаете ли как се разбива банкомат? - Взимате един ноутбук и един голям чук. Отивате при банкомат, по възможност да не е разположен на централна оживена улица, и го блъскате яко с чука. Трошите му всичките железарии, стигате до парите, взимате ги и бягате. А защо ви е тогава ноутбукът ли? Че какви хакери сте без ноутбук? Усмихни се, България! Може и без ноутбук, сочи опитът на български апаши. Те дори не стигат дотам да увреждат скъпо струващата техника, а направо се опитват да я отмъкнат цялата, за да реализират замисъла си на спокойствие и с финес. Просто чукът се заменя със стоманено въже. За разлика от обирджиите от "Банишора" друг, доста по-съвестен столичанин опитал с добро и успехът не закъснял: Стои мъж дълго пред банкомата, натиска бутоните и бурно се радва. Образувала се опашка, хората започнали да се възмущават: - Това на нищо не прилича! Още дълго ли ще стоите на банкомата? - Днес ми върви! Четвърти път поред печеля!
от Велка Йордан-Йонкманс, Германия, Дюселдорф Мили приятели и податели на „Становището“ ни до Президентството на Република България, Както вече всички ние станахме свидетели, повдигнатият от нас глас не остана „глас в пустиня“. Президентството реагира на нашето послание, удължи срока на записване за участие и заяви, че ще промени дневния ред на конференцията, като включи целесъобразни теми, които са важни не само за нас, а и за всички българи в България и по целия свят. За продължение на идеите, изразени ясно в „Становището“ и в „Писмото-отговор до Президентството“, беше организирана „АБГ – Асоциация на българските групи“ с цел да обедини всички нас, членовете на общностите-податели, както и всички други групи, асоциации, инициативи, сдружения и общности, желаещи да се включат и ни подкрепят.
Йордан Опиц поведе стадото от наивници
Процесът срещу Цветанов за клевета се превърна в дело срещу съдия Тодорова
Данък кафе. Ако наистина се въведе такъв налог, с право трябва да има протести. Щом и за това, че пием ободрителната кофеинова напитка, ще ни искат пари. Продавачите на кафе обаче трябва да плащат. Те също трябва да отчитат оборотите си, както са задължени да правят и търговците на хляб, мляко и т. н. Собствениците на кафе автомати обаче скочиха срещу изискването от НАП да имат фискални устройства. Те протестират, че оборотът им щял да намалее. Прогнозират и поскъпване на топлата освежаваща напитка с до 60 на сто. Това означава, че тяхното задължение да плащат данъци, както всички други техни събратя, всъщност ще удари джоба на потребителя. И кафето вече няма да е сладко или горчиво, а солено. Колко печелят в момента тези търговци? Сега те не издават касови бележки. Защо те трябва да заработват на тъмно, докато колегите им в супермаркетите например дават и фискален бон, и данъци плащат. Ще поскъпне кафето от машина, когато влезе в сила изискването за касовите бележки? Тогава...
Тази седмица рубриката "Как четеш" ще е малко по-различна от обикновено. Първо, защото ще излиза всеки ден в продължение на 5 дни и второ, защото сме много, много горди да ви представим нашите щастливи летни стажанти и техните читателски навици. В продължение на месец ние бяхме вдъхновени от тях, надяваме се да подействат така и на Вас.
Първа е Бояна Станева, която беше и един от първите изпратили документи за стажа и ентусиазирано включили се в програмата. Тя е студентка и учи в Брайтън, Англия и чете ето така:
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Дааа, винаги съм обичала да си похапвам докато чета. Още като бях дете си спомням как дядо ми полудяваше, че ще изцапам книгите, но аз винаги внимавам! Иначе любимото - чипс :)
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Ммм, зависи от сезона. Лятото една студена кола с лед и лимон, зимата може чай "Утро" с мед и лимон.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Мразя хора, който пишат по книгите... Виж учебниците са друга работа, по тях подчертавам, но само с молив.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител – винаги.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
От всичко по много.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Имам малко Obsessive Compulsive Disorder за това. За да затворя книгата трябва или да съм на нова глава, или лявата страница да завършва с точка (тоест да е края на изречението).
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Мога да я захвърля, ако повествователя ме дразни.
Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Ако не мога да открия значението от контекста, да.
Какво четеш в момента?
Ървил Уелш - "Порно"
Коя е последната книга, която си купи?
Eлектронен вариант на "Cherrybomb" на Carrie Borzillo-Vrenna
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да е само една.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
В леглото, преди сън. Или на хамака в двора преди слеобедна дрямка.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Има много силни поредици, но понякога продълженията може да те разочароват. Затова бих казала самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Колкото и комерсиално да е - Роалд Дал. Досега не съм срещала някой, на който да не му допадат неговите книги. И в комбинация с илюстрациите на Куентин Блейк.... се получава нещо наистина страхотно :)
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
И тук също имам OCD... подреждам ги по големина, не мога да възприема примерно една по-висока книга да стърчи между две по-малки... трябва да ги разместя веднага :D
Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина. Той е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Преподава в няколко български университета. Член е на редица международни научни организации, издаван е в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др. - Г-н Чуков, защо според Вас именно в Либия се случи тази проява на агресия след филма за Мохамед, която стигна до убийството на американския посланик? - Не случайно това стана в Либия. Като цяло това, което започна някъде от 10 септември, може да се обобщи с един нов термин, който се появи – Арабска есен, т.е. второ издание на Арабската пролет. Само че тогава водещите сили бяха младежите, хората от Фейсбук и Туитър. Символ беше едно младо момче – системен администратор в египетския Гугъл, който правеше страница във Фейсбук и който за една седмица от създаването й имаше половин милион...
Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина. Той е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Преподава в няколко български университета. Член е на редица международни научни организации, издаван е в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др. - Г-н Чуков, защо според Вас именно в Либия се случи тази проява на агресия след филма за Мохамед, която стигна до убийството на американския посланик? - Не случайно това стана в Либия. Като цяло това, което започна някъде от 10 септември, може да се обобщи с един нов термин, който се появи – Арабска есен, т.е. второ издание на Арабската пролет. Само че тогава водещите сили бяха младежите, хората от Фейсбук и Туитър. Символ беше едно младо момче – системен администратор в египетския Гугъл, който правеше страница във Фейсбук и който за една седмица от създаването й имаше половин милион...
Забелязахте ли как бавно и полека СПИН скандалът в БСП с Антон Кутев прерасна в огромен енергиен скандал, в който са забъркани бивши министри, действащи и ексдепутати? Как почти безобидно тръгна този скандал от една изпусната реплика на партийния функционер, че да си бесепар се предава като СПИН по полов път, и се стигна до съществени разкрития за корупция и даже шпионаж в полза на Русия срещу българската енергетика? Неотдавна лидерът на РЗС Яне Янев поиска специална анкетна комисия да разследва енергийните безобразия по времето на тройната коалиция. Той обаче не назова името на бившия министър на енергетиката Румен Овчаров, а само това на депутатката от Коалиция за България Корнелия Нинова като замесена в корупционен скандал. Последва едно интервю на Валентин Николов, бивш депутат от ГЕРБ и настоящ шеф на АЕЦ „Козлодуй”. Той направи смайващи разкрития за това какво се е вършило в централата по време на управлението на тройната коалиция . Николов извади отново на светло скандала...
Светкавично решение на ЕСПЧ забранява екстрадицията на чеченски гражданин
Във връзка с публикации, излезли скоро в български медии, че храмът „Св. Иван Рилски“ в Чикаго вече не е български, a американски, представител на Еврочикаго разговаря с г-н Емил Велинов от Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет на Р. България, с отец Валентин Ноцков от черквата „Св. Иван Рилски“, с главния секретар на Българския диоцез към Православната църква в Америка отец Дан и с генералния консул на Р. България в Чикаго г-н Симеон Стоилов. Всъщност, решението на Окръжен съд на Кук Каунти, Илинойс, във връзка с храма „Св. Иван Рилски“ в Чикаго, излезе на 20 юли т.г. и това решение бе публикувано в нашето издание. В тази публикация можете да прочетете какво казаха по случая на г-н Емил Велинов, отец Валентин Ноцков, отец Дан и г-н Симеон Стоилов.
В Русия на 1 ноември 2012 влиза в сила Федеральный закон “О внесении изменений в Федеральный закон “О защите детей от информации, причиняющей вред их здоровью и развитию” и отдельные законодательные акты Российской Федерации”
B Twitter Николай Никифоров, род. 1982, министър на информацията на Русия (руководитель Минкомсвязи) съобщава на последователите си как влизането в сила на закона ще се отрази върху YouTube в Русия, по-специално заради филма Невинността на мюсюлманите:
В друго съобщение се вижда, че писмото-предупреждение на Главната прокуратура до руския офис на Google е препратено в централния офис на компанията.
Младият министър вярва, че всичко ще се развие добре – а добре според него е руският съд да се произнесе, че видеото е в нарушение на закона и YouTube да прекрати достъпа от Русия.
Още от csmonitor.com
В Русия на 1 ноември 2012 влиза в сила Федеральный закон “О внесении изменений в Федеральный закон “О защите детей от информации, причиняющей вред их здоровью и развитию” и отдельные законодательные акты Российской Федерации”
B Twitter Николай Никифоров, род. 1982, министър на информацията на Русия (руководитель Минкомсвязи) съобщава на последователите си как влизането в сила на закона ще се отрази върху YouTube в Русия, по-специално заради филма Невинността на мюсюлманите:
В друго съобщение се вижда, че писмото-предупреждение на Главната прокуратура до руския офис на Google е препратено в централния офис на компанията.
Това е последната ни книжка – 32 кръстословици за деца (5-7 години) В сайтът на КРОКОТАК има специална рубрика...
Комисията по бюджетен контрол на ЕП прие ключово становище на евродепутата Илиана Иванова от Групата на ЕНП(ГЕРБ) относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика(ОСП). То е част от законодателната процедура по съвместно вземане на решения между Съвета и ЕП за бъдещето на най-голямото перо в бюджета на Съюза. „Общата селскостопанска политика има важна роля [...]
В Комисията по бюджетен контрол на ЕП в Брюксел се проведе специално публично изслушване, инициирано от българския евродепутат Илиана Иванова от Групата на ЕНП(ГЕРБ), относно програмата „Херкюл“ за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на ЕС. Г-жа Иванова, която е докладчик по законодателното досие, представи втори работен документ, който идентифицира съществуващите [...]
Тази новина се вписва много добре в логиката на Иван Костов за продажбата на Нефтохим Бургас на руснаците. През 1997 година, докато бях шеф на “Булгаргаз”, подписах меморандум с пет големи американски компании за поручване и добив на природен газ у нас, но Иван Костов саботира начинанието, каза в студиото на Нова ТВ Васил Филипов. [...]
Гърция подготвя четири нови центъра за имигранти на островите си
Мюсюлмани направиха митинг пред съда в Пазарджик в защита на обвинените за радикален ислям
Продукти за 4 порции:
2 пилешки филета Пеперуда
2 глави червен лук
1ч.ч.ч ориз
1ч.ч. брюкселско зеле
1ч.л. сол
1ч.л. риган
1с.л. мед
1к.ч. мазнина за готвене
1ч.ч. бира
2- 3с.л. течна сметана
1с.л. краве масло
Приготвяне;
Пилешкото филе се реже на две, така че да се получат 4 порции. Леко се очукват пържолките. Слагат се в тава. Поливат се с бира и сметана. Тавата се слага в хладилник. Мариноват се за 5- 6 часа. Лукът се почиства и измива реже се на пръстени. Запържва се в загрято олио за 5- 10 минути. Оризът се накисва за 30 минути във вода. После се отцежда. Слага се в метална касерола. Наливат се 2ч.ч. вода. Поръсва се сол. Съдът се похлупва. Оризът се вари на кротък огън, 50 минути. Накрая се отхлупва, добавят се 3 с.л. олио. Похлупва се и се оставя да се задуши на изключен котлон. Брюкселските зеленца се слагат в тенджерка. Полива се 1/2ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Варят се на слаб огън 30 минути. Накрая съдът се отхлупва, пуска се парчето краве масло. Похлупва се и се оставя да къкри на изключен котлон. Мариноаното филе се поръсва със сол и риган. Полива се с течен мед. Върху пържолите се разпределя запържения лук. Полива се 1- 2с.л. олио. Пече се на умерена фурна 30 минути. Поднася се пържола, поръсена с лук и гарнирана с ориз и брюкселско зеле.
Paypal е най-популярната платформа за онлайн разплащания в света поради удобството и универсалността на услугите, които предлага. В Аржентина обаче ще трябва да се лишат от част от екстрите на Paypal, тъй като се оказа, че много от местните потребители използват платформата за нелегална търговия с в...
Грях ми на компютъра, ако прозвучи като молитва за бедствие, но в безизходицата с колониалната зависимост на България от СССР и Русия се открива неподозирана от мнозина до скоро възможност много българи да прогледнат за същината на тази задушаваща „дружба”. Но явно тук нещата не се оправят, ако не станат преди това непоносими…
Малко по малко става ясно на „неразумните юроди”, че Русия е готова, при това планирано, да направи живота на българите непоносим. Гигантът, който печели стотици милиарди от износ на суровини и за когото 1 милиард евро са пренебрежимо малко пари, не само настоява тази умопомрачителна за българските възможности сума да бъде изплатена, но и на практика да доведе до още по-голяма зависимост на българската енергетика от Русия.
Това става ясно от информация на ИТАР-ТАСС, която цитира руски участник в преговорите за АЕЦ „Белене” да прогнозира „всички шансове” Русия не само да си получи сумата, но и вместо в брой да я прибере под формата на активи, които практически да фалират и да поставят в пълна зависимост от Москва българската Национална електрическа компания ( НЕК).
Най-интересната част от откровението на въпросния експерт е признанието, че този вариант е бил обсъждан и предвиден отдавна.
Не по-малко типично като поведение и начин на мислене е предупреждението на експерта, че американците от „Уестингхаус”, които спечелиха търга за техническото и икономическото обосноваване на пришиването на руската ядрена кръпка от Белене към Козлодуй, няма да получат нито един руски документ. Ей така, напук…
Ако бях политик, може би щях да пророня някоя лицемерна сълза на съжаление за този продължаващ ирационален натиск и да хленча, че така не бива, че не е хубаво да постъпват с нас така. Но понеже не съм, направо си признавам: открива се неподозиран шанс за повече българи да разберат с кого и с какво си имаме работа.
Цената си струва! Жалко е, че трябва да ни дръпнат шалтера и благодарение на токов удар да се възроди по веригата на причината и следствието в доста мозъци тук патриотичната мисъл за приоритетите ни, приспани сега от твърдения на руската пета колона от съветската школа, според която любовта към България минава преди това през трансформатора на тази любов- Русия. Дърпането на този шалтер открива възможност да се откачим от котвата на петата колона, която ни държи привързани към един труп, към „най-прогресивната”, т.е. мъртвата отдавна съветска държава.
Грузия се освободи от вековната прегръдка на руската мечка с цената на бомбардировки и териториална загуба. Не знам дали знаете, но в рамките на СССР Грузия беше нарицателно за подкупност. За нея се носеха легенди и вицове.
Рязкото скъсване на пъпната връв със съветското минало и руското му продължение обаче изстреля същата тази страна на върха на световните класации по борба с корупцията. Около 40 000 милиционери и 13 хиляди катаджии бяха уволнени за един ден и заменени ( с предварително обучени млади ) нови кадри. Заплатите на новата администрация, съкратена по обем, включително на прочистения съд, прокуратурата и следствието, бяха увеличени в пъти. И днес Грузия е ако не световен шампион по ЛИПСА на корупция, то някъде в първите няколко места по този показател. Уникално висок е процентът на грузинците с доверие в резултата от тази реформа: 99 на сто от анкетираните от Евробарометър заявяват, че след промените никой не им е искал подкуп!
Ние тук бръщолевим за някаква лустрация, но там, лекувайки я хирургически дори от спомена за съветския колониализъм (доколкото смениха поколенията в администрацията буквално за една нощ) обновиха на дело чипа на нацията с един удар. И това стана възможно благодарение на глупостта на Кремъл. Той загуби, вероятно завинаги, симпатиите на един народ, който по своето русофилство можеше да се сравнява вероятно само с…българския.
Да ви се вижда много умно мечешкото поведение на Русия с натиска за пустия един милиард?
Ето затова възлагам надежди на Кремъл да продължи с глупавата си политика, а тукашните му помагачи да се пенявят все така в полза на руския интерес да си търси интереса за сметка на България, за да постигнем поне малка част от ефекта, до който доплува нашата черноморска съседка Грузия и да изплуваме от дъното на европейските класации със собствени сили, а не като просяци, полегнали на брюкселската дантела с протегната ръка.
Ако имаме късмета нещо подобно да се случи наистина, най-после, с близо век и половина закъснение, ще бъде отговорено на въпроса на върлия русофил, но повече български патриот екзарх Антим Първи при завръщането му от заточение (на което е изпратен не без помощта на руските интриги срещу българската църковна независимост) към руснаците: „ вие ни освободихте, но кой ще ни освободи от вас”?
Има кандидат за освободител от руснаците- Дядо Путин!
Вчера ви съобщихме за url=http://www.kaldata.com/73148/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D...
Нов доклад на анализаторската фирма Gartner показва, че догодина равнището на платени от корпорации статии в мрежата ще достигне 10-15% от общия обем. Това се дължи на постоянно увеличаващите се суми, които компаниите отделят за подобряване на имиджа си в медиите и социалните мрежи, съобщи Tech Spot...
Потребителите на последните три версии на интернет браузъра Internet Explorer трябва да внимават, защото е установена дупка в сигурността, която може да зарази машините им с вируси. Уязвимостта вече е използвана от отделни хакери за разпространение на троянски коне, които осигуряват отдалечен достъп...
Колкото повече се отдалечаваме от края на комунистическия режим в България, толкова по-често чуваме мантрата „Като едно време“. Използва се и в политиката, и в медиите, дори и в маркетинга на най-обикновени бакалски стоки. Изразът „Като едно време“ продава, са си помислили сценаристите и се започна.
Да възстановим детските лагери като едно време, да върнем военното обучение като едно време, да ядем наденица като едно време, а каква лютеница имаше едно време, пък децата едно време ходеха на кръжоци вместо да са в интернет… А всяка неделя гледахме „Всяка неделя“. И пак я гледаме. Като едно време.
Наскоро обсъждахме с приятели кой какви асоциации има, когато чуе музиката от предаването. Ужас и страх бяха най-честите отговори. За мен това беше сигнал, че на следващия ден съм на училище, където ще ми мерят косата със сантиметър, да не би да е малко по-дълга от допустимото в армията, където трябваше да наизустяваме неразбираеми анализи на литературни произведения и където ми отнеха пред строя пионерската връзка (днес ми е смешно), защото не съм издържал прав достатъчно дълго време пред паметната плоча на някакъв партизанин. Не, благодаря!
Не искам като едно време и не искам младите да живеят с лъжата, че са изпуснали в годините преди тях едно време на спокойствие, сигурност и всеобщо щастие. Това просто не е вярно. И това е отговорност на всички разумни хора, които можем да направим разлика между диктатурата и свободата – да не спираме да говорим, защото иначе лъжата ще победи. И ще се превърне в истината.
Ако някой не си спомня вече, във времето, когато българската лютеница била най-великата лютеница на света, нямахме право да избираме какво да обличаме, какво да слушаме, с кого да бъдем, къде да живеем и къде да пътуваме. Това ли е по-хубавото? Не, благодаря!
При възрастните хора носталгията е най-естественото нещо. Човек свързва миналото с младостта си и не можем да упрекваме някого, че е готов да се върне в диктатурата, ако си върне и младостта разбира се. Това обаче не е възможно. И трябва да упрекваме и да спорим с всеки, който заблуждава младите и им набива в главите, че е едно време е било по-хубаво. Защото това е котвата, която ни пречи да продължим напред.
Заразата на заблудата обаче е твърде удобна за властелините на статуквото. Днес има хиляди неща, от които не трябва да сме доволни. Лесният, а и доста глупав, отговор е да кажем – сега е по-лошо от едно време. Ако спрем обаче да се заблуждаваме за хубавините на комунистическата диктатура, тогава можем да погледнем и напред. И да се сетим, че животът ни може да бъде много по-нормален. А след като се сетим, остава и да го поискаме и да го отстояваме всекидневно.
Това обаче е заплаха за властелините на статуквото и затова знаците „Като едно време“ ще продължат да ни заливат. Вчера беше стандарт за сиренето, днес е „Събеседник по желание“, утре някой ще се сети за ергенския данък. Като едно време. Не, благодаря! Животът все пак върви напред, въпреки че, за да го осъзнаеш, се изискват малко повече усилия от плача по миналото.
написано за Vesti.bg
Рядко ми се случва да чета нещо художествено с кеф. Още по-малко от български автор. Падам си малко прагматик явно, като... знаете кого. Една нужна и приятно дълга почивка обаче ми даде шанс да отделя повече време на "Пепел от вестник" на Евгени Петров и резултатът беше нещо като цял ден от картинката вдясно...
"Пепел от вестник" е нещо страшно, което ти се случва. Имам предвид, случва ти се не само в главата ти, извиквайки не особено любими спомени, то ти се случва и в момента, но с други медии. Да, заглавието не е някаква "фигура" за това, което се разказва в самата книга, защото вътре наистина се говори за вестник, който в крайна сметка е изпепелен и остава нещо като сянката му. От гледната точка на автора, разбира се - винаги точките са две и в случая човекът с "другата" гледна точка се радва на тази пепел, защото я получава почти даром.
В книгата става въпрос за кражба на фирма - чисто юридическо нарушение, направено с помощта на подставени хора в съда, с помощта на голяма партия с дълго минало, с помощта на кофти политическата коректност, в която си живеем от има-няма двайсетина години. И може би това щеше да е проблем, който да бъде отминат с лека ръка, ако не ставаше въпрос за юридическото лице, стоящо зад влиятелен бизнес вестник. Добавете и политически и икономически машинации, предстоящи на няколко пъти избори и няколко съсипани живота в края на 90-те и началото на новия век - всичко това с динамични диалози и разказ почти като от първо лице... Върнахте се обратно в 2012 година с при новите медийни войни, нали?
Не знам дали сравненията с Гришам са уместни, но възможността тази книга да е автобиографична определено плаши. Авторът Евгени Петров е бивш издател и главен редактор на голям бизнес всекидневник, за фирмата зад което има решение на Върховния съд, че е неправомерно отнета. Точно това, което се случва в "Пепел от вестник". Ето, подготвих ви, затова съм сигурен, че ще ви е интересно да отгатвате зад кое от имената в книгата кой политик или "общественик" стои. Някак си мисля, че Петров е доста осведомен за събитията и хората от онова време.
Приятно четене, няма да съжалявате!
Агресивни демонстранти, намиращи се близо до фабрики на Panasonic и Canon в Китай принудиха компаниите временно да преустановят производството там. Протестиращите са мотивирани от националистически причини заради събитията от последнит...
Иван Бакалов
Кампанията за помилване на Йордан Опиц е демонстрация на инфантилност
От канцеларията на президента Плевнелиев дойде информация, че не е постъпила молба за помилване от Йордан Опиц, художника, застрелял човек на входа на блока си в София. Тоест – очаква се да постъпи такава молба и президентът да помилва осъдения на 5 г. затвор за убийство. ВМРО побърза веднага да внесе предложение за помилване, макар че не е страна в случая.
В защита на Опиц има страници във “Фейсбук”, подписки и недоволство от присъдата срещу него. В една от отворените групи “Да защитим иконописеца Йордан Опиц и да помогнем да възтържествува правдата” са поканени и включени общо 7000 души, сред които… министърът на културата Вежди Рашидов и… премиерът Борисов, със страниците си във “Фейсбук”. Вежди Рашидов дори заяви пред Би Ти Ви, че при подобен случай сигурно би постъпил като Опиц. В групата има записани и страници на организации на ГЕРБ в провинцията, лични възвания да освободят Опиц са отправили журналисти като Иван Гарелов и др.
Ако обикновени потребители във “Фейсбук” може да не са разбрали какъв точно е случаят с Опиц, политиците би трябвало да бъдат информирани и да не оправдават популистки хладнокръвно убийство.
Най-напред – справедливо ли е осъден Опиц?
Върховният касационен съд намали присъдата му от 7 на общо 5 години по две обвинения. Това е второ намаление, първоначалната присъда е 10 години.
Той е застрелял човек, по собствени признания, от метър и половина, предупреждавайки го да не бяга от прозореца на площадката на първия етаж над входа (който бил заключен, за да не избягат заподозрените). Застрелва го в момента, след като беглецът скача на земята. За беглеца и неговия съучастник се знае, че са искали да извършат кражба, но не са извършили. Те побягват уплашени, преди да предприемат някакви действия. Стрелбата не е в дома на Опиц, а навън. Съдът е преценил основателно, че няма самозащита от негова страна – жертвата бяга, а не го напада. Носи отвертка, но в момента на изстрела не е в ръката му. Опиц твърди, че беглецът скочил с отвертката срещу него, но на базата на свидетелски показания това не е прието от съда. Опиц признава, че удря два пъти с пистолета по главата другия беглец. Показанията му в делата на всички инстанции са противоречиви, опитва се да се оневини и измъкне.
И още – Опиц си е преправил газовия пистолет в боен и незаконно притежава оръжие. Само за последното законът предвижда до 6 години затвор. Опиц е получил по това обвинение 1 година.
Върховният касационен съд е намалил присъдата на Опиц общо на 5 години, като преценява, че той има увреден слух и увредено зрение на едното око. И ще я излежава в затворническо общежитие при по-лек режим.
На практика Опиц е извършил предумишлено убийство на невъоръжен човек по време на бягство (това, че жертвата е бил крадец рецидивист, не променя обстоятелствата). В САЩ например щеше да бъде осъден за т.нар. First Degree Murder (съответства на българското “предумишлено убийство”) и щеше да получи поне 20 години затвор. Там осъждат и полицаи, които застрелват невъоръжен престъпник при бягство.
Като чете човек интервютата с Опиц, остава с впечатление, че той е социопат. Нито за секунда не съжалява за извършеното, иронизира случващото се. Нарича убития “боклук”. Казва, че е постъпил правилно и едновременно твърди, че не е доказано, че жертвата е загинала от неговия куршум. Демонстрира самосъжаление как ще влезе в затвора на 63 години и печели симпатии с това.
Но такъв е по-опасен на свобода от крадец наркоман, защото утре с увреденото си мислене може да гръмне още някого. Това, че го наричат постоянно “иконописец”, не го прави свят човек. Освен художник той е бил и служител на милицията (полицията). И е известен сред съседите си, че избивал котките в махалата.
Ако Плевнелиев помилва Опиц, това ще означава, че оправдава предумишлено убийство и ще поощри убийства при подобни обстоятелства.
Утре ще чуем по новините, че някой е застрелял момче, защото му се сторило, че то му краде емблемата на колата или се опитва да влезе в апартамент или в мазето на блока.
А за селски имоти пък съвсем – миналата година по това време край Монтана неизвестен уби ром с пушка и рани други двама, че берели орехи. И тогава интернет се изпълни със “справедлив” гняв от страна на ксенофоби, расисти и всякакви лумпени – правилно са ги гръмнали тия цигани. Тоест у нас има хора, които смятат за справедливо да се убиват роми, че крадат орехи. В онзи случай дори не се намери кой стреля, нито има обвинен за убийство. Никой и не се вълнува от един убит ром. Както и от убит наркоман крадец, каквато е жертвата на Опиц.
С казуса “Опиц” българското общество се показа инфантилно
Мнозинството разсъждава първобитно – щом е наркоман, крадец, арестуван многократно, може да го убиват. И нека пуснат стрелеца, нищо лошо не е направил. Ами тогава да му докарат още 10-ина арестувани от полицията крадци, да ги гръмне и тях. Става ли?
Все пак – защо се стига до такива случаи на саморазправа?
Опиц не е първият, който реагира така на безнаказани кражби. Но нито наркоманите крадци са виновни, нито циганите. Основната причина е бездействието на полицията. Тя като правило оставя без последствие дребните кражби, дори не реагира, като се обадиш да подадеш сигнал. Какви ти орехи, какви ти крадци от ателие, ченгетата дори не идват, камо ли да вземат отпечатъци. Или дойдат, огледат, карат пострадалия да пише жалба и тя потъва в полицейската бюрокрация. По-нататък ни вест, ни кост.
Това е практика дори в София, а в провинцията? В отдалечени вили и села – къщите на мнозина са обирани по 10 пъти, те остават без покъщнина, мебели, нищо. И няма никакъв резултат от полицейските разследвания. То дори няма разследвания. Всичко приключва с жалба, която потъва в чекмеджетата. Нито отпечатъци вземат, нито водят куче за следа. Само ако е вила на някой големец, както казва народът, ще го обгрижат и ще се разтичат да заловят крадците.
Ако на някой софиянец окрадат например инструменти от мазето, той отива и си ги намира на битака. Дори полицията съветва пострадалите там да си търсят вещите.
В София например в няколко РПУ-та съвсем открито съветват всеки, подал жалба, че са му откраднали колелото, да отиде да си го потърси при… Давид на Женския пазар. Няма шега – търсиш Давид на Женския пазар. От време на време полицаи отиват при Давид, прибират по някой велосипед, който той щедро им дава с думите “Вземайте го, щом е така” и… нищо. Бизнесът си върви, охраняван от полицаи.
Всички тия запалянковци, дето оправдават убийството, извършено от Опиц, вместо да се гневят на съда, защо не попитат – Бойко и Цецо, гласувахме за вас, защо нищо не правите? Защо вашата полиция – най-многобройна в Европа на човек от населението, не пази имуществото на хората и не преследва крадци? Нали за това ви избрахме?
Настояването за леки присъди при случаи като с Опиц ще направи България още по-опасно място за живеене. Пет години затвор за Опиц при лек режим са малко наказание. Шофьорът на автобуса, който катастрофира край Бяла, беше осъден на 12 години затвор при доста по-неясна вина и неумишлени действия. Убийствата станаха ежедневие, а съдът дава леки присъди за убийство и тежки за автопроизшествия (но не на всеки).
Затова в България има израз “Ще те убия и ще те излежа”. Само за две седмици от началото на септември досега един бивш полицай (в Слънчев бряг) и един настоящ полицай (онзи ден в Ловеч) убиха две жени – с нож и с пистолет.
Полицай, застрелял, без да иска преди години момиче на Петолъчката в Сливен, излежа символична присъда, почти не стъпи в затвора. Друг пиян полицай уби момиче в центъра на София и излежа три години. Всеки подобен случай се помни и оказва влияние на обществото и на евентуален бъдещ извършител.
Или пък например убиецът на бай Желязко Императора получи присъда от 11 години и не ги излежа, освободен беше предсрочно. И беше осъден със смекчаващи обстоятелства, че имало заплаха и самозащита – а той застреля жертвата в тила.
Няма ли връзка между леките присъди и постоянните убийства? Общественото мнение се люшка съвсем без посока и смисъл. Ту искат доживотен затвор или смърт за шофьор, сгазил хора, ту искат свобода за убиец като Опиц, хладнокръвно застрелял бягащ човек. Или свобода за някой като Стависки, защото бил любимец и световен шампион.
e-vestnik.bg
Компанията официално покани медиите на събитието по представянето на новата операционна система.
Предварителните поръчки на iPhone 5 достигнаха 2 млн. през първите 24 часа, обявиха от Apple.
Специалисти по интернет-сигурност препоръчват да ползваме друг браузър докато не се отстрани проблема
В събота благодарение на организаторите на Startup Weekend и betahaus успях да присъствам на едно събитие. Неговата цел беше да ни запознае с Windows 8, новия интерфейс на операционната система и нейната архитектура.
Няколко много важни неща се случват в точно тази операционна система:
На първо място, причината е в голямото проникване на компютрите с тази операционна система. Създаването на Windows Store app, в което предоставяте информацията от вашия сайт директно на десктопа на потребителя, ще даде много голямо конкурентно предимство на вашия продкут! Наличието на активни плочки играе ролята на една постоянно напомняща за себе си отметка. Това е все едно да имате банер постоянно пред учите на потребителите! Каква по-добра реклама от това?
Макар и със закъснение Microsoft започват да създават своя екосистема. Вярно, леко са закъснели след App Store и Google Play, но е много по-вероятно в рамките на един много кратък период да наваксат със закъснението. Тук отново на помощ им идва широкото разпространение на тяхната операционна система. Това ще накара разработчиците да създават бързо приложения, опитвайки се именно техният продукт да заеме място на десктопа на потребителя. Това до голяма степен важи и за доставчиците на съдържание. Много по-вероятно е потребителят да предпочете да отвори, да кажем, новинарски сайт, който се намира като приложение на неговия десктоп, отколкото да мине по традиционния път на обичайния потребител, а именно Google -> Страница с резултати -> Сайт. Това, което тя дава освен хилядите приложения, е, че променя и бизнес модела. Ако потребителите не са склонни да плащат за съдържание, можете да им вземете малка първоначална такса за удобството да ползват вашето приложение.
Следващото голямо предимство на новата операционна система е във възможността приложенията да вървят върху всякакъв хардуер – настолен компютър, таблет или телефон – без да е необходимо да бъдат адаптирани за всяко от тях поотделно. По този начин си гарантирате по-ниски разходи за разработка и предимството да сте на всяко устройство! А сега си представете отново предимството, което бихте имали пред конкурентите си, ако вашето уеб приложение се намира върху всички потребителски устройства. Особено върху мобилните, в които вашето съдържание е на един клик разстояние.
След като не успя да спечели войната в интернет търсенето, компанията явно реши да я прехвърли на територия, на която доминира от много години. Всички подобрения, които правят, са насочени към „затваряне“ на потребителите в работна среда, управлявана от Microsoft. Защо да ходите в Google, за да търсите даден сайт, когато той може да е пред очите ви, с постоянно обновяваща се информация и дизайн, в който „съдържанието е крал“.
Като заключение мога да кажа, че очаквам Windows да промени до голяма степен начина, по който гледаме на уеб. Ако досега интернет беше онова място, в което отиваме, след като отворим браузъра, с новата OS тази граница се размива до много голяма степен. Благодарение на по-отворения начин на разработка все повече уебсайтове ще се превръщат в приложения под тази операционна система, изпълнявани някъде в облака, но подавайки данни направо на десктопа на потребителя, на неговия таблет или на неговия телефон. Без нужда дори да стартира своя браузър! И ако преди беше нужен Push-to-action, сега ще трябва да мислим и как да прилагаме Pull-to-action, привличайки потребителя с push известия или с дизайна именно на нашата „плочка“.
Снимка: Microsoft
Подобни статии:
Въпросът, който вълнува повечето от нас, е дали да ползваме Google+. Защо да го ползваме, при положение че повечето хора са във Facebook? Фактите говорят, че там има над 950 милиона потребители. А колко са те в Google+? Като отида там, нямам с кого да си споделям информацията. Много е скучно.
Тези въпроси и доводи ги чувам постоянно. Основната причина за тях е, че се опитваме да сравняваме Google+ с Facebook. Всъщност възможно ли е и има ли смисъл? Можем ли да ги съпоставяме? Необходимо ли е? Има една много добра статия в TechCrunch от Drew Olanoff, която ви препоръчвам да прочетете. Тя дава много добри отговори на въпросите защо Google+ има бъдеще и защо трябва да сме там. Силно ви я препоръчвам.
Но най-важното от нея е, че:
Google+ не е „социална мрежа“, това е платформа, за да се социализират всички продукти, които Google в момента предлага, като Drive, Search и YouTube.
Напълно съм съгласен. Глупаво е да се сравняват Facebook и Google+. Те са различни социални мрежи. В тази връзка е хубаво да спомена, че днес Google публикуваха официални данни за растежа на Google+. От тях е видно, че Google+ бележи ръст. Да, не спира да се развива и причината за това е, че Google+ e платформа, която подпомага всички останали продукти на Google. А няма спор, Google e гигант, който има много и различни продукти.
Ето и някои данни за Google+, които споделя Vic Gundotra днес:
- Над 400 милиона ползват Googe+;
- Google+ стартира преди малко повече от година;
- Над 100 000 000 активни потребители месечно ползват Google+ (Десктоп и мобилни).
Данните говорят сами. Да, Google+ се развива, и то главоломно. Google+ е като паяжина, която обхваща всички продукти на Google и ги прави все по-добри, по-свързани и най-вече по-социални. Ако ползвате продуктите на Google, сте забелязали разликата, нали?
В своя пост Vic Gundotra споменава и още нещо интересно. Към Google се присъединява и компанията Nik Software. Компанията е известна сред професионалните фотографи със своите професионални приложения за обработка на снимки като Capture NX и серията Efex Pro. Де факто се закупува и програмата Snapseed, на която Google възлагат много надежди. Една много добра покупка, която е и индикатор за продължаващата битка за надмощие при мобилните устройства, и по-точно позициониране и заемане на стратегически позиции. Битката все още предстои.
Snapseed е програма за снимки. Мобилни снимки. Заснемане, редактиране, споделяне. Всичко това от мобилно устройство, iPad, iPhone, iPod touch, Mac и Windows. Звучи ли ви познато? Конкурент на Facebook и Instagram? Досега Google няма такава програма аналог на Instagram за мобилните Android-ски устройства, така че Snapseed запълва една празнина в арсенала на Google.
Да, така e. Snapseed е една превъзходна програма, която ще увеличи още повече предимството на Google+ при снимките. То и досега те са превъзходни. Честно казано, снимките в Google+ са големи, с по-добро качество и се съхраняват по-лесно. С тази програма Google вероятно целят да направят боравенето със снимки още по-добро и приятно. А и ще привлекат и професионалните фотографи към Google+. Упс, грешка, те СА там отдавна, и то най-вече заради предимствата на Google+ при показването на превъзходни снимки, споделянето им, коментирането и създаване на специализирани кръгове на определена тематика, каквато е фотографията. Погледнете само, почти всички най-известни фотографи са в Google+ и са много доволни.
Снимки: Snapseed
Подобни статии:
Великобританската мобилна компания O2 обявиха на своя официален сайт, че всички заявени от компанията количества от новия iPhone вече са изчерпани. Така на практика още преди датата на официалното пускане в продажба на продукта на Apple О2 реализират програма максимум. Другите компании, които предлагат iPhone 5 на Острова, са Orange, T-Mobile, Three и Vodafone.
Официалната дата за пускане на iPhone 5 във Великобритания е 21 септември. Въпреки това поръчките валят с всяка изминала минута към магазините на Apple и различните дистрибутори. Който иска обаче да се сдобие с най-новата машинка на компанията през О2, ще трябва да пробва да си я поръча чак на 21-ви.
iPhone 5 с 16GB ще бъде безплатен, но обвързан с 24-месечен договор от £46 или 111 лв на месец. Това ще включва неограничено количество съобщения и минути за разговори. iPhone 5 с 32GB пък ще струва на потребителите във Великобритания £199.99, а договрът, който ще се подписва, е за £36 на месец със същите екстри. Най-скъп ще дойде iPhone 5 с 64GB на цена от £299 с договор от £36. За щастие желаещите да се сдобият с iPhone 5 на Острова могат все още да го поръчат през Orange, T-Mobile и Vodafone.
Колкото и високи да бяха очакванията за продажбите на iPhone, реалността изненада всички, включително и Apple. Както докладват TechCrunch, само за 60 минути заявките за новите телефони на Apple надминаха възможностите за доставки. Така времето за изчакване прерасна от 1 седмица на 2 седмици. Браво на Apple!
Снимка: Apple
Подобни статии:
След пускането на скандален трейлър на филма „Innocence of Muslims“, или в превод „Невиността на Мюсюлманите“, YouTube предизвика истинска война. Множество държави в Близкия и Далечния Изток се обявиха против него, като го определиха като подигравка с религията. Съдържанието бе блокирано от YouTube в Индонезия и Афганистан, а също така цензурирано в Либия, Египет, Израел и Индия.
Видеото, чийто режисьор е Никола Накоула, е дълго 14 минути и бива определено като пародия с пророка Мохамед. Това бе и причината за бунтовете срещу американските посолства в държави като Судан, Тунис, Либия, Ливан и Йемен. Също така се наблюдава вълна от недоволни мюсюлмани в цяла Европа, Нигерия и Сомалия. Недоволните граждани не само се опитват да протестират, а нанасят материални щети, както и осъществяват нападения, взели вече своите жертви.
Пакистанските телекомуникационни власти са блокирали над 753 линка, водещи към видеото, както и негови версии. Според YouTube всеки ден се качват над 100 клипа, касаещи трейлъра на „Innocence of Muslims“. От най-популярната видео социална мрежа обаче заявиха официално, че видеото няма да бъде свалено, тъй като не нарушава правилата на YouTube. Въпреки това много политически лидери вече взеха позиция това да се случи, за да се избегнат подобни неприятни ситуации, каквито в момента се наблюдават в гореспоменатите държави.
http://www.youtube.com/watch?v=ntgzoE7rU9A
Снимка: Socialevo
Подобни статии:
Occupy Wall Street celebrated its one-year anniversary on Monday with a day of demonstrations that resulted in nearly 150 arrests but failed to produce the turnout or fervor that first propelled the movement into the national conversation. The demonstrations attracted roughly 1,000 activists, down sharply from last fall, highlighting the challenge the movement has faced in trying to sustain interest in protesting against what it calls an unfair economic system.
2004 - 2018 Gramophon.com