Докато Турция гледа към Сирия и несигурната си граница на юг, то в съседен Ирак грешките на външната политика на Ердоган водят до провал.

Грешните стъпки на Анкара относно Ирак може да струват ценен регионален съюзник. Не само, че турският премиер Реджеп Ердоган не успя да създаде голям сунитски мюсюлмански съюз, който би могъл да провери силата на иракския премиер Нури ал-Малики, но политиката му подкопава основни турски интереси в Ирак.

Ако Турция иска да запази своите граници подсигурени и да се превърне в регионален енергиен център, то тогава може да се наложи да преосмисли своята външна политика, базирана на религиозни пристрастия, да установи докъде се простира “силата на меката политика” и по-ясно да потвърди ангажимента си към иракския суверенитет.

Влошаването на отношенията между Анкара и Багдад не е страничен ефект на арабските бунтове или на сирийската криза, а резултат на лична политика на Ердоган и погрешна преценка на иракския и кюрдския национализъм. Турският премиер си създаде полезни партньорства, за да помогне на Анкара в областта на енергийното богатство в Северен Ирак. С турска подкрепа, бившите съперници Атийл Ал Нуджайфи, губернатор на провинция Мосул, която е сърцето на сунитския иракски арабски национализъм и Масуд Барзани, президент на местното правителство на Кюрдистан, в момента обсъждат начини да си сътрудничат в петролните договори. Съюзът Ердоган – Барзани спомогна също и за създаването на сигурен излаз за турския внос на петрол и газ, и подсигуряването на верен клиент в Иракски Кюрдистан.

Все пак, Ердоган е надценил влиянието на турската мека сила и сунитската ислямска идентичност в Ирак. Вместо сплотен сунитско-кюрдски блок, който може да премине отвъд турските интереси в Ербил, анти-Малики фракциите в правителството отбелязват спад във влиянието си. Аяд Алауи и неговата “Ираккия” са останали почти без значение за иракската политика, като Нуджайфи също има отслабена подкрепа.

Анкара не може да има реален интерес в разпокъсан Ирак, но иракския й кюрдски съюзник – да. Кюрдското местно правителство (KRG) агресивно преследва своите национални интереси в спорните земи, а Турция по невнимание е станала замесена. Тогава? Какво следва за интересите на Турция, която не може да си позволи да изостане от основните си конкуренти в района, включително Иран, който навлиза все повече в Ирак с посредничеството на правителството на Малики?

Губи ли Турция интересите си в Ирак?

 

 

Хуго Симберг "Раненият ангел"

Крилото си влача.
Стари мисли в нови сънища
се сбутват накуп.

Павел Осми

Днешната новина, че има инвестиционно предложение за АЕЦ Белене мобилизира разследващите журналисти, за да установят кой и с какви капитали иска да строи втора атомна централа в България.

Най-напред се наби на очи безкритичното отношение на министъра на икономиката Делян Добрев към тази оферта, въпреки факта, че за пръв път се среща с инвеститора "Глобал пауър консорциум".

"Министърът подчерта, че досега не е правил никакви срещи, за да не наруши решението, с което България официално се отказа от участие в проекта "Белене". - пише Дневник.

1. Министър Делян Добрев е масон от не особено легитимната "Велика Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България"

Второ, научихме, че консултант на инвеститора е финансистът Емил Хърсев:

2. Емил Хърсев е масон и Велик секретар на същата тази ложа.

Интересно съвпадение, нали? Младшият масон Делян Добрев за пръв път се среща с инвеститора, но старшината като консултант добре го познава.

3. Ложата на Добрев и Хърсев проявява интерес именно към Белене, както личи от изтекъл вътрешен документ, в който четем, че Софийската ложа "Сговор" иска да отвори в Белене "огнище", но шефът, "великият майстор" Володя Лозанов не дава, защото "в българското масонство за енергетиката отговаря точно определен брат".

Отвъд масонската връзка, разследване на Дневник с помощта на форумни коментатори достигна до сайта на инвеститора, представящ се под името "Глобал пауър консорциум". Оказва се, че сайтът е същият като на "Квантум груп", едно към едно.

По-късно пред журналисти директорът на "Булатом" Богомил Манчев - описан в американските доклади изтекли в Wikileaks като "енергиен мафиот" потвърждава, че компанията "Куантум груп" е основният инвеститор.

На страницата на "Квантум груп" последните новини от групата са от 2005 г. от Цюрих, Швейцария. В съобщението се казва, че групата ще виртуализира своето присъствие, като използва не присъствени офиси, а новите комуникационни технологии, за общуване между сътрудниците си.

В Цюрих, Швейцария има регистрирана само една фирма с име подобно на Quantum и това е Quantum Business Intelligence Group GmbH с предишно име Quantum Business Intelligence Services GmbH. Фирмата е създадена от двама холандски граждани през 2005 г. и има цифром и словом 20000 швейцарски франка капитал.

Пред БТА радетелят за построяването на АЕЦ Белене Атанас Тасев съобщи, че  зад "Глобъл пауър консорциум" стои кредитния ресурс на американски военен пенсионен фонд.

За да потвърдите думите на Тасев отидете на сайта на "Глобал пауър консорциум" или "Квантум груп", без значение. 

Щракнете в лявата колона на Investment Fund.

Това е то! 404 error not found!

The site for investigative journalism Bivol.bg, official partner of WikiLeaks for Bulgaria, has received a statement from CRIM about the failed public hearing on the alleged criminal past of Bulgarian Prime Minister, Boyko Borisov. The statement is signed by the Chair of the European Parliament's Special Committee on Organized Crime, Corruption and Money Laundering (CRIM), Sonia Alfano, from ALDE, and Rita Borsellino, from S&D. With it, they explain that it is sent in connection with leaked information, published in Bulgarian and international media, wrongly presenting the closed-doors debate.

„Глобал пауър консорциум“, който проявява интерес към възможността да инвестира в довършването на атомната електроцентрала в Белене, се оказа собственост на нигерийски принц.

В интернет бе разпространено писмото, с което сдружението заявява своя интерес и начина, по който иска да се включи към оспорвания вече 30 години енергетичен проект на България.

„Hello, sir/madam“ – започва писмото си принцът, желаещ да изсипе близо милиард долара в проекта.

„I have $8 000 000 000 but my government wants to take it because they hate my father, so I need a project to invest the moneys as fast as possible. Please, give me credit card number and the security code from it’s back in order to invest. You’ll get 30%. Be very fast because I need to transfer the moneys before it expires“ – продължава в писмото си оглавилият консорциума принц, чието име не се разкрива в кореспонденцията.

В Министерството на енергетиката е постъпило и обаждане от човек, който твърди, че е блъснат в катастрофа и е брат на всички там. Той искал да бъде пуснат АЕЦ „Белене“ в експлоатация, защото в болницата, където бил, нямало ток.

Според журналистическо проучване участие в консорциума имат и руският олигарх Остап Ибрахимович, както и Александър Томов.

Източник: nenovinite

Автор: Zhelyo (Президент)

А сега сериозно по темата от Илиян Василев:

„По повод на интереса към този странен кандидат обръщам внимание на следното:

За пореден път българската държава се ангажира с неясна схема и недоказан инвеститор, при това на достатъчно високо равнище – министър и председател на Народно събрание. По принцип и по задължение правителството и високите равнища на корпоративно управление не могат да се сращат с неясни субекти – достатъчно е да направят проверка по своите канали или в Гугъл. Още по абсурдно е да се обсъжда проект за частна АЕЦ в България и то с „инвеститор“ за който няма никакво сведение за предишен опит в структурирането и финансирането на проекти от подобна величина нито зад граница, нито у нас. Не виждам основното, което се очаква от инвеститор в АЕЦ „Белене“ именно неговия стратегически характер – опит, история, финансов и управленски ресурс. Очевидно това „внезапно“ посещение в НС е подготвено и санкционирано от подходящото място.
Моят прочит на тази новина, че тя е изцяло „Made in Bulgaria” и е отчаян опит на средите, които инициираха проекта Белене да го реанимират – нещо като „Умирай трудно – Белене – 15“. Те продължават да разчитат на конкретни ползи от посредничеството при неговата реализация, а не от възвръщаемостта и неговата експлоатация.  Забележете – всички тези хора – които познаваме от българския политически и корпоративен фолклор /с малки, но забележителни изключения/ разчитат да „вземат своето“ в процеса на разходване на средства от много милиарди долари, но нито един от тях няма да гарантира за приходите. В този смисъл технически погледнато не ги интересува текущата и бъдеща несъстоятелност на проекта Белене в бъдеще време – винаги има на разположение опцията да обяви фалит. А както е известно прекалено големите не фалират – държавната патерица е винаги наблизо.
„Реанимацията“ на проекта АЕЦ „Белене“ е опит за спестяване на разкритията и разследванията – нещо като примирителен жест – както във вътрешен, така и външен план – защото разсекретяването на проекта АЕЦ „Белене“ ще „отвори“ много очи и със сигурност няма да спечели бъдещ референдум на неговите инициатори.
Проектът остава практически невъзможен – никой освен руският държавен бюджет или чрез „западнизирани“ чужди пари с неясен произход проектът не може да реанимиран . Мога да предположа, че зад т.н. американски инвеститор – стоят българска и руска банки, компании и структури. Не е изключено да има и западни компании, които участвуват „по делегация“ чрез прикрит бизнес или интерес.
Сега се вижда логиката на психологическия натиск на иск за 1 милиард евро, който при очевидната си несъстоятелност все пак би дал необходимия мотив на български политици при евентуален „завой“ обратно по пистата АЕЦ „Козлодуй“. България се унижава като влиза в спекулантски схеми, които могат само да увеличат размера на „невъзвратимите“ загуби. Сугестиите за участие на немски, американски, френски, български и всякакви други фирми са опит за прикриване на реалните действащи лица, за придаване на достоверност на т.н. инвеститори и за печелене на време, за да не се затвори окончателно язвата АЕЦ „Белене“, от която продължават да се източват огромни ресурси.
Няма уважавана западна инвестиционна банка в света, нито крупен стратегически инвеститор, който да се ангажира с този вариант на АЕЦ „Белене“ – поне докато важат екваторните принципи – задължителните глобални стандарти при банкиране на подобни проекти.
Още веднъж пояснявам, дори в абстрактният вариант на случването на проекта АЕЦ „Белене“ – той би повишил размера на частния външен дълг до над 110%, което не само ще оскъпи заемния ресурс за публичния и корпоративен сесктор, но ще изсмуче кислорода за предприемачите от кредитния хоризонт. Само 25% от тези 10 милиарда евро ще останат в българските фирми, за 100% от дълга ще остане за нашите потребители и данъкоплатци.

Слаб сценарий, слаби актьори. По стар български обичаи и тоягите, и солта и унижението.“

И накрая - „Кой е Самуел Реди?“ от Дневник.

 

Днес в редакционната поща на сайта Биволъ се е получило Изявление, подписано от председателя на специалната комисия "Антимафия" в Европейския парламент, г-жа Соня Алфано, и от докладчика от групата на Социалистите и Демократите, г-жа Рита Борселино. Публикуваме съдържанието на това Изявление, което беше предоставено на вниманието на други медии от Атанас Чобанов. Както и изпратеното, в отговор на това Изявление, Отворено писмо до г-жа Соня Алфано, подписано от Атанас Чобанов, Асен Йорданов и Петър Пенчев, което също бе предоставено за огласяване.

На бизнес вечеря се срещат японец и българин, директори на конкурентни заводи, с еднакво техническо оборудване, капацитет и производство. Японецът казва: - При мен работят 9 човека и ефективността е отлична. В българския завод работят 500 души, но директорът решил да защитава честа си: - А в нашия работят 10. На другата сутрин пак се срещат. Японецът се появил много уморен и изтерзан, с тъмни кръгове под очите. Попитал: - Аз цяла нощ мислих и така и не успях да разбера какво работи десетият? Усмихни се, България! Японски специалисти ще изнесат лекция в Перник по въпросите на антисеизмичното строителство. Регионът определено има нужда от доста мерки в тази посока и ще бъде добре хората да се запознаят с опита на водещите в тази област. Въпреки доброто си реноме японците не могат да угодят на всички, като дори има и случаи, в които ги пренебрегват най-безцеремонно: В семейство на чукчи внезапно се родило умно дете! Цялото село се обединило и позорно го изгонило. Така се...

ГЕРБ печели 27,3% вот, а БСП – 16,4%, ако изборите бяха днес, показва проучване на Института за социални изследвания и маркетинг, оглавяван от Мира Радева. Премиерът Бойко Борисов се радва на подкрепата на 39% от българите, макар да е загубил 7% доверие от юни до днес. Лидерът на БСП Сергей Станишев харесват 15% от българите, [...]

"Следвай парите" – крилатата фраза на Дълбокото гърло от „Цялото президентско войнство" на Пакула означава едно, че парите миришат. Най-силно и най-зле миришат по време на криза, „инвестирани" в нематериалните активи на духа. Влезем ли в някоя от големите нови галерии, синеплекси или пък книжарници, разцъфнали насред масовото униние, няма как да не го усетим.

Повод да припомня това е едно майско събитие – тази година, по време на поредното (и рекордно слабо) издание на Панаира на книгата, в самото сърце на столицата, отвори врати новата огромна книжарница, „Грийнуич". Сигурно и на други е направило впечатление, че споменавайки събитието в своите хроники, медиите разсеяно пропуснаха, да съобщят името на гордият собственик. Фейсбук страницата, която бързо набра фенска маса сред привържениците на това модно и престижно занимание, четенето, също спести профанния детайл. В панаирните среди вече се носеше мълва, че собственикът е Йордан Антов, (Данчо Барда), а фактът, че Антов обикаля щандовете на издателите, за да събира книги на консигнация обагряше благата вест с неприятен оттенък. Консигнацията като особеност на местната тъговия с книги заслужава отделен текст, но предполагам, вредата от нея ще изпъкне достатъчно ясно и в контекста на този.)

И така, не се губих дълго в догадки относно собственика. Отидох, да проверя на място. „Грийнуич" се оказа в огромно пространство на бивш магазин за модни стоки на ъгъла на бул. „Витоша" и „Солунска". Трябва да призная, че след бургаския „Хеликон" през 90-те и „Ориндж" през 2004, удивлението ми от подобни храмове на духовното потребление е доста вяло и произтича главно от въпроса: кому е нужно това? По какво този мол за книги се различава от/конкурира с останалите? Навсякъде все същото: щандове със забавления за скучаещите сноби и домакините с претенция за изтънченост; сериозна литература също присъства, но в качеството си на интелектуална индулгенция, не повече; неизменен детски кът, приютяващ и вменяващ съблазните на четенето у бъдещите потребители; барче за улесняване на социалния живот на тези симпатични интроверти, четящите, а също и за промоции на книгите на „по-успешните" пишещи.

Бързо приключих с огледа. На излизане си купих един молескин, истинската ми придобивка обаче бе касовата бележка, на която пишеше „7 старс ЕООД". Фирмата на собственика на Грийнуич се казваше „7 старс"! Тъй като това име не ми говореше нищо, веднага проверих за детайли в Търговския регистър. Тази справка се оказа и първата ми стъпка в тъмната заешка дупка на българския книгобизнес! Защо „заешка дупка"? Защото с всяка измината стъпка, чувствах как се отдалечавам от началната точка на своето търсене, без признак, че то някога ще свърши. Все пак мисля, че е време, да започна, да запознавам и други с чудесата в тази заешка дупка – бъдещи и настоящи писатели, книжари, издатели. Колкото по-наясно са те с картографията й, толкова по-успешно биха преценили доколко компромисът, рискът и лутането си струват и доколко важна е станала съпротивата.

Първият объркващ и даже леко плашещ извод, който направих след проверка в регистъра, бе липсата на ясна граница между издатели и книгоразпространители в България. В борда на директорите на „7старс" освен Йордан Антов от „БАРД" се оказа и Виктория Бисерова от „АЛТО Комюникейшънс", която пък можете да видите като управител в офиса на издателство „Ентусиаст". Може и да не е престъпление това преливане на един бизнес в друг, но какво се случва с конкуренцията между издателите в такива случаи? Ако ще играят двама („Ентусиаст" и „Бард"), защо да не са поне трима? Или четирима? В консорциум с ясна цел и при ясни условия! На издателите у нас определено не им е лесно с книжарите, но от това не би трябвало да следват странни игри под тезгяха, нали? Защото на авторите и преводачите им е още по-трудно. Те са на най-ниското стъпало на „хранителната верига", образно казано, а от тях зависи изобщо да има нещо на пазара. Топли връзки като тази между „Бард" и „Ентусиаст" съвсем не изглеждат окуражаващо на някой, решил да търси справедливи условия за реализация на труда си. Напротив, изглеждат обезпокоително и просто няма как, да не потърси алтернатива в самиздата. Но ако човек ще се самоиздава, добре е да знае кой е на пазара.

Чували ли сте за веригата "BookPoint"? Всекидневно минавам покрай една от нейните книжарници, но едва напоследък се питам, чия е. Ситуацията около „BookPoint" вече е намерила известна публичност на страниците на вестник „Култура" в едно интервю на търговеца и книгоиздател Рубен Лазарев. . В него, на въпроса на интервюиращия го за предполагаемото преструктуриране на книжарския бизнес у нас и изчезването на големи играчи от него за сметка на появата на нови, Рубен Лазарев* така представя нещата, сякаш у нас има един голям и свободен пазар на който се състезават равнопоставени всички и сегиз-тогиз изчезва по някой, подразбирайте, по-некадърния. Аргументът е, че от играта заедно с „Пингвини" са излезли и „Буквите", които макар и не толкова големи като "Пингвините" все пак са значителна верига. (В момента са под запор.) „Сиела" оцеляват, но то е вероятно не защото са гигантски, а само защото са умерен и коректен играч. „Коректен" звучи добре, въпросът е кой може да си го позволи на българския пазар. А „умерен", става ли дума за издаване на литература, звучи конформистки, страхливо и ретроградно. Нейсе, този текст не е посветен на високия издателски дух, а на парите, така че един поглед в Дакси пести много емоции. Там може, да се установи, че "BookPoint" са се появили след стопяването на „Пингвини". Как обаче? Вероятно от нищото. Нови и неопетнени. Всъщност, „BookPoint" никога на са били нови. Те са собственост на фирма „КНИЖАРНИЦАТА", която, верно, е относително нова, но зад нея са добрите стари момчета от „Пингвини", а зад тях пък - куп интересни фирми с техните пари. Впрочем, ето я картинката (натиснете тук, за да видите схемите в пълен размер):

Както може да се види от графиката, не всички играчи от „Пингвини" са в „КНИЖАРНИЦАТА". Двама от тях са в старата, уж фалирала фирма, а през 2009 са регистрирали и една нова, „Пингвини Имоти" ЕООД, чийто капитал е непарична вноска, представляващ доста скъп имот в обществена сграда в Русе, собственост на старите "Пингвини".

Та, да обобщя: „големи играчи" изчезнали от „пазара" май няма. Кой още е на тази сцена? „Букборд"? Тях замалко да изпусна, макар да са съществена част от общата картина. Кои са те? Google ги разпознава като „бившите Пингвини", вероятно чисто топографски, защото замесените в това начинание са солидните издателства „Унискорп", „Инфодар", „Кръгозор" – Този нов консорциум е взел като кредитор половината верига на „Пингвините", а продажбите в тази мрежа се следят изкъсо чрез специализирания софтуер, който ползват повечето вериги у нас, но който по странни причини не може, да послужи за контрол над този непрозрачен бизнес и окончателно слагане на край на порочната практика с консигнацията. Ако потърсим отправна точка с която да сравним ситуацията у нас, добре е да обърнем поглед към Германия, където единна и централизирана информационна система прави невъзможни злоупотребите.
Браво на „Букборд", но някаква недомлъвка остава, да витае из въздуха. Каква недомлъвка? - ще попитате. Поставете се на мястото на издател, работил с „Пингвини" през последните няколко години. Не сте видели никакви пари от продажбите си в тяхната верига, така че е неизбежно, да потърсите търговския им директор и да му заявите, че настоявате, да получите тези пари, защото това е вашият бизнес, вашият източник на препитание, препитание за хората с които работите и изобщо, животът ви. Искате поне да знаете, кога и дали изобщо нещо ще получите. И по възможност, без много унижения и търчане. В началото на тази година сигурно много издатели са го правили. И вероятно са получили един и същ отговор от търговския директор на „Пингвини": „Пингвини" са много зле, проявете търпение. Вариантите са два – присъединете се към „Букборд" и започнете, да си получавате парите оттук нататък, но забравете претенциите си дотук. Или ако държите на претенциите си към „Пингвини", търсете начин да си ги удовлетворите, но без помощта на „Букборд". Вероятно повечето издатели приемат тази дилема за неизбежна. Кой колко е загубил, стотици, хиляди или стотици хиляди, няма значение. Дали тя е стояла и пред издателите в „Букборд"? Кой, изобщо, е търговският директор на „Пингвини"? В началото на тази година същият е отговарял по телефона на немалко разярени издатели и им е предлагал присъединяване към „Букборд", но кой е той все пак? В един единствен ресурс в мрежата, една статия на „Капитал" от 2009-та можете да се натъкнете на името му – Димитър Атанасов. Търговският регистър няма да ви е от полза за това име. Очевидно той изпълнява отговорната длъжност без да е собственик на дялове в „Пингвини". Необичайно е, но очевидно е възможно. Всъщност, доста от нас сигурно са се сблъсквали наживо с него - услужлив, млад и скромен книжар в бившата книжарница на „Пингвини" на пл. „Славейков", където в момента се намира магазин Carrefour? Той бе един от последните и най-лоялни служители останали на работа там след масовото напускане. Като че ли внезапният му скок в йерархията съвпада с падението на „Пингвините" – периодът в който веригата престана да се отчита на издателите. Съвпадение? Може би. Но съвпаденията са повече от приемливото: Митко Атанасов може да бъде видян и на щанда на „Букборд" на борсата на гара Искър, а това е вече доста смущаващо. Документално е недоказуемо, но наблюдаемо.

След всичко това, дали случващото се у нас в момента може просто да се нарече „преструктуриране на книгобизнеса" или е нещо малко по-различно, да го наречем „картелизация на книгобизнеса". Едно договаряне между големите играчи на пазара за сметка на всички останали? 

Междувременно, докато дописвам този текст, в София, на площад „Славейков" отваря гостоприемно врати ново книжарско чудо. И всички вече го наричат „една от Бардовските книжарници". Започвам текста си с „Бард", приключвам го с „Бард", а по средата – „Пингвините". Някак хаотично и зле структурирано се получава. Спокойно, това е разказ с неочакван край: Собственик на новата „бардовска книжарница е фирма „РЕКТОРАТА", а в нейния управителен съвет освен Данчо Барда е и Златан Златанов от „Пингвините". Успявате ли все още да правите разлика между „Пингвините", „Бард", „Еспо", „Букборд"? Аз не успявам! Може пък отварянето на тези нови книжарници да е във връзка с евентуалното закриване на пазара на площад „Славейков", което аз лично адмирирам. Книгата не бива да е амбулантна стока. А може да е просто добра инвестиция в период на криза - недвижимостта остава. Все пак да не забравяме, че вместо с недвижимост този бизнес би следвало да се занимава повече с нематериални активи. 
...

*Рубен Лазарев – шеф на slaveikov.bg – интересен проект, на който засега няма защо, да се спирам подробно. Онагледен с графика изглежда така:

Райна Маркова е инженер по образование,  автор на няколко книги и на множество статии на тема технологии, изкуство и ситуационизъм. Води колонката "мрежа/паяжина" в "Култура" от декември, 2006. От три години преподава творческо писане в магистърската програма на катедрата Славянски филологии в СУ.

Искам да върна жеста на премиера и пръв да го информирам преди всички, както той мен за прекратяването на проекта АЕЦ „Белене” на 28 март тази година:

„Ало, г-н Борисов, хвърлянето на (заразен с корупционна радиация) прах в очите с някакъв възкръснал инвеститорски интерес към гьола в Белене, води до натрупвания от кал. Това е твърде тинест опит за извличане на ползи от загубата на три години и половина увъртане за този проект, за което носите лична вина”, бих му казал.

Никога не сме получавали по-ярко доказателство за реанимирането на двуполюсния модел в страната, възстановен под формата на разпределяне на порциите между ГЕРБ и БСП. Сега шефът на ядреното лоби Богомил Манчев, кръвно свързан със столетната партия и Русия, но и с герберокрацията, бил довел американски пенсионен фонд, пожелал да строи АЕЦ „Белене.

Тази новина може да зарадва само невежи български пенсионери. Но тя вече породи карамбола с даването на мандат на министър Добрев да преговаря ( за оня, що духа супата). Така Борисов и компания доказаха действително, че смятат обекта Белене за гьол, а нас- за шарани и обект на опозиционно-управленска подигравка. Вижда се, че опозицията управлява управляващите и заедно с тях ни се надсмива за лековерието да си мислим, че има някакво реално противопоставяне в бутафорната им политическа битка.

Какви комисионни плуват в мечтите на блажените и явно недостатъчно облажени посредници по разкопаването на пресния гроб на проекта, това не знаем с точност. Но можем да предположим, че акулите в гьола сънуват тлъсти мръвки.

Балонът, разбира се, предстои да се спука много скоро, но това не пречи на съзаклятниците да полетят на него известно време, за да се издигнат над неуместната за тяхното общо добруване свада около проекта Белене. Нещо са се договорили, нещо пак ще разпределят, нещо отново мътят…

Но е ясно, че си подават топки за продължаване на този филм на ужаса в заиграването със съдбата на България, в който основните (анти)герои остават същите под вещата режисура на могъщото ядрено лоби.

Вкарването на „американски” гастрольор в този бездарен сценарии е за „благозвучие” с фалшив американски акцент и за отклоняване на вниманието на и без това не особено внимателната публика, с която се отнасят като с кучето на Борисов: развъждат си избиратели и ги подаряват после на чужди посетители за „чест и слава” на своя стопанин, за да си спомнят с какви клепоухи създания си има работа тук.

А само довчера си разменяха люти закани за съд и възмездие, след което днес ги виждаме отново да се прегръщат в името на поредната лъжа с този американски инвестиционен финт.

Share on Facebook

Вчера щатът Калифорния официално даде зелена светлина на Google да тестват безпилотните си автомобили. С това те се присъединиха към щатите Невада и Флорида, които вече позволиха на интернет гиганта да изпробва технологията си на местните пътища. Включването на Калифорния е голяма победа за Google, ...

Покрай глобалната криза и ядрената трагедия във Фукушима понятието "стрес тест" стана много злободневно. Стрес тестове се правят, за да се провери как една система - банка или атомна централа например, ще реагира в критична ситуация и доколко може да издържи. Тези изпитания не са истински, а виртуални - задават се изходните параметри, разиграват се разни ситуации и компютърът пресмята рисковете. В България обаче се случва нещо необичайно - управляващите непрекъснато подлагат на стрес тестове управляваните граждани и фирми, като им опъват нервите с шокиращи новини и анонси, а после се самоопровергават. Напоследък ГЕРБ направо прекали с пробите.

Мария Неделчева - Габриел, е родена на 20 май 1979 г. в град Гоце Делчев. Завършва бакалавърска степен “Българска и френска филология” (Пловдив) и магистратура по “Сравнителна политика, международни отношения” в Бордо (Франция). Мария Неделчева е експерт по политическите партии и анализ на режимите в Европа и света, европейско и национално законодателство и конституционно право. На изборите на 7 юни 2009 година е избрана за евродепутат от листата на ГЕРБ. Член е на комисията по земеделие на Европарламента. - Г-жо Габриел, могат ли да бъдат спокойни вече българските тютюнопроизводители, че промените, предвиждани от ЕК в директивата за тютюните, няма да засегне ориенталските сортове? - Могат да поемат глътка въздух, след като имаше и това официално изказване на еврокомисар Джон Дали. Това изказване не се е променило, тъй като и аз с колеги от комисията по земеделие и нейния председател още през март 2011 г. изпратихме писмено допитване до комисар Дали. И там той много ясно...

Мария Неделчева - Габриел, е родена на 20 май 1979 г. в град Гоце Делчев. Завършва бакалавърска степен “Българска и френска филология” (Пловдив) и магистратура по “Сравнителна политика, международни отношения” в Бордо (Франция). Мария Неделчева е експерт по политическите партии и анализ на режимите в Европа и света, европейско и национално законодателство и конституционно право. На изборите на 7 юни 2009 година е избрана за евродепутат от листата на ГЕРБ. Член е на комисията по земеделие на Европарламента. - Г-жо Габриел, могат ли да бъдат спокойни вече българските тютюнопроизводители, че промените, предвиждани от ЕК в директивата за тютюните, няма да засегне ориенталските сортове? - Могат да поемат глътка въздух, след като имаше и това официално изказване на еврокомисар Джон Дали. Това изказване не се е променило, тъй като и аз с колеги от комисията по земеделие и нейния председател още през март 2011 г. изпратихме писмено допитване до комисар Дали. И там той много ясно...

Книгите на рационална или научна тематика не са много популярни у нас, няма да задълбаваме в темата за причините това да е така и какво говори за читателските нагласи. Факт е, че в сравнение с художествената литература, те са изключително по-малко и като заглавия, и като тиражи, но за сметка на това относително по-често успяват да предизвикат публична реакция и повдигане на наболели теми.

Една от знаковите книги в тази област бе издадена преди няколко години. “Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака” на Карл Сейгън е една от малкото книги, които разобличават като измами масовите модни увлечения като астрология, магьосничество, жълти таблоиди с истории за извънземни, подземни или подводни цивилизации, телепатия, хипноза, нови култове и религии и какви ли още не. Сейгън по никой начин не назидава – той говори с тревогата на човек, който вижда настъплението на лековерието и невежеството към хората, подлъгани от лъскави опаковки и лъженаучни одежди на всички тези вярвания. След дълго очакване в момента се превежда и 'The Pale Blue Dot', наследник напостигналата феноменален успех книга “Космос”, по която беше направен и едноименния хитов научнопопулярен сериал.

“Псевдонауката” на Бен Голдейкър се появи миналата година с гръм и трясък, като дори стана годишен бестселър на нашата книжарница “Книга за теб” – отново насочена към наукообразните, но всъщност откровено шарлатански явления като детоксикации, хомеопатия, различни алтернативни лечения, “енергийни гривни”, нутрициология, измамите на козметичната и фармацевтичната промишленост и още много други. Трезвият и саркастичен стил на Голдейкър го прави един отнай-очарователните млади учени, които не се страхуват да издигнат глас срещу измамниците. Наскоро той издаде нова книга – 'Bad Pharma', чийто превод също предстои у нас.

“Най-великото шоу на Земята” е последната издадена на български книга на големия учен и най-популярен атеист на планетата Ричард Докинс. Написана леко и елегантно, тя представя последните достижения нанауката в областта на разгадаването на еволюционните механизми. Верен на себе си, той умело парира креационистките аргументи и поставя рамка за разбиране на света чрез доказателствата в полза на еволюционната теория. След скандалната му антирелигиозна книга “Делюзията Бог” се очаква да започне превод и на един от най-мащабните му трудове – 'The Ancestor's Tale'.

Сигурно вече сте се зачудили с каква цел са изброени горните книги, а навярно нашите редовни читатели вече са се и досетили. Тази събота в Младежкия театър в София ще се проведе "невиждано досега у нас" събитие, посветено именно на рационалното и скептично мислене – конференцията запопулярна наука “Рацио”.

Откриването ще бъде от 10:30 часа, а билетите са само по 10 лв. (7 лв.за ученици, студенти и пенсионери). По програма ще бъдат изнесени четири лекции, чиито теми са, както следва:

Началото ще даде проф. Крис Френч, британски специалист по паранормални явления, който ще опише истинските причини за пораждането им, както и защо хората са толковасклонни да вярват в тях, дори и при липса на каквито и да е доказателства. След него Влади Божилов и Никола Каравасилев ще говорят за възможностите за откриване на чужди цивилизации, една много щекотлива тема, защото “Истината е някъде там!”, нали? Следва д-р Сара Сантош, която ще демонстрира как математиката и геометрията служат за изнасяне на улични представления, събиращи многобройна публика. И накрая – проф. Леандър Литов, ръководител на екипа от СУ, работещ в ЦЕРН по проекта на Големия адронен ускорител, ще обясни нагледно най-важното научно събитие на годината – дългоочакваното улавяне на Хигс бозона.

Почти всички от екипа на “Аз чета” ще присъстваме на събитието, защото сме сигурни, чеще си заслужава. А за страстните любители на книгите ще има и възможност да си купят най-добрите научни заглавия на издателство “Изток-Запад”, които специално за събитието ще бъдат с намалена цена.

Още в средата на август ви съобщихме за новия проект на създателите на Twitter - уебсайта Medium. Тогава ви разказахме и за целта на този сайт - да позволи съвместната работа на много на брой потребители върху един и същи проект, с помощта на различни медийни способи. В момента Medium е достъпен сам...

IBM днес съобщиха за важни промени в борда на директорите си. От началото на следващия месец Главният изпълнителен директор Вирджиния Ромъти ще седне и на председателското място в борда. По-този начин, ръководната й позиция в IT компанията ще бъде допълнително утвърдена. Вирджиния Ромъти, позната...

Ако се разровите в десетките кутии, които сигурно складирате в домовете си, ще си спомните за десетки моменти запечатани на фотографска лента, видео или аудио касета. За някои от тях със сигурност ще сте забравили. Дигитализирането на тези видове медия е труден и скъп процес, но пък си заслужава. Се...

Владимир Шопов

Възраждането на Китай и неотменимото му място в новия глобален ред са вече обект на съгласие. Нарастването на неговото богатство и структурно важното място на страната за бъдещето на този ред са повод за всякакви анализи и дългосрочни прогнози. Външната проекция на нейния нов статут е не по-малко интересна от вътрешната технология на успеха, с която предимно се занимават експерти и политици. В момента тя се движи главно от концепцията за „хармоничното развитие на света“ с основни елементи като многостранно сътрудничество, подкрепа за международните организации, търсене на консенсусни решения на различните глобални въпроси, ненамеса във вътрешните работи на отделните държави и създаване на среда за ‘win-win’ тип отношения. Тази консервативна нагласа за запазване на статуквото цели да проектира страната като мирен, консенсусен играч на международния терен. В същото време обаче се натрупват все повече доказателства за търпеливо настъпление на политическо и икономическо ниво.

Политическите знаци за това стават все повече. Най-видима е нарасналата политическа активност в азиатския регион и в рамките на АСЕАН, което вече предизвика ответни реакции от южна Корея и Япония. Към нея можем спокойно да добавим експанзията по посока Африка, която макар и ресурсно ориентирана има ясни политически измерения. Скокът в дипломатическата активност в южна Европа е осезаем, както и обвързването на политическа и финансова подкрепа по време на дълговата криза. Централна Европа и по-специално Унгария също получават нарастващо внимание, както и държавите от Балканите, за които ЕС остава далечна перспектива (Сърбия, Черна гора, Македония). Икономическата активност е постоянно обект на медийно внимание и може лесно да бъде документирана. Покупка на западни знакови марки (Volvo, Weetabix и други), придобиване на патенти и изследователски центрове, покупка на стратегически активи (Испания, Гърция).

Стратегическото поведение на Китай може да бъде анализирано и през условията, които тя поставя, когато предоставя икономическа или финансова помощ на двустранно ниво. За разлика от Европейския съюз или САЩ, които често настояват за най-различни неща, вариращи от защита на права, условия на труд, включване на жените и т.н., Китай е доста по-гъвкав и безразличен, за да бъде и по-бързо успешен. Ако например погледнете внимателно китайските изисквания в Африка ще видите най-вече две условия. Икономическото е свързано с използване на китайски източници за финансиране, подизпълнителски и други помощни дейности. Често към това се добавя и „вноса“ на работна ръка. Политическото условие се отнася предимно до непризнаването на независимостта на Тайван и в по-малка степен до защитата на тезата за ненамеса в суверенните права на държавите. Китай се опитва да бъде гъвкав в прилагането на тези условия в зависимост от това за какъв тип страна става дума. Държави – членки на ЕС като България например въобще не споменават темата за Тайван, докато Черна гора неколкократно в официални позиции е заемал страната на китайците.

Тяхната тиха настъпателност е видима и в по-периферни практики, които не се набиват много на очи. Например, в по-зрели икономики като британската китайски компании, които работят с местни предприемачи им предоставят гъвкави разсрочени механизми за плащане на стоки в ситуации на силно свито търсене. Вместо да проявява нервност при първи признаци на затруднения, китайската страна търси още по-добри условия, при които да се позиционира дългосрочно. Това се прави и чрез достъпа до финансов ресурс на различните британски компании особено при по-малките, но и по-перспективни компании. Вместо да се съобразяват с трудните моментни условия на Острова, тези малки компании предпочитат да се обърнат към китайски източници на финансиране.

Все повече вниманието на анализаторите се измества от описанието и разбирането на китайското чудо към крайната стратегическа цел и кулминация на процеса на  възраждане. Устремила ли се е страната към позицията на нов хегемон или би приела спокойно да дели тази позиция със САЩ? Какъв тип стратегически играч ще бъде страната, когато нейната сила узрее в пълна степен? Към момента отсъства съгласие върху отговорите на подобни въпроси. Това, което обаче ясно се вижда е добре подготвено стратегически и ресурсно пълзящо навлизане в ключови региони и индустрии. Политиката на търпението е подходящо име за този подход. Колко ще продължи и какво точно има от другата му страна засега остава загадка.

Главният прокурор се обяви против делото срещу Мишо Шамара

С популяризирането на операционната система Android се увеличава и броят приложения, които се теглят от специализирания магазин за приложения на Google. Съвсем наскоро от така наречения Google Play бяха отчетени 25 милиарда тегления. Този важен за компанията факт бе оповестен официално по-рано днес....

Ако всички местни изпълнители на ролята на елити трябва да посочат столицата на България след прекомерна консумация на серум на истината, ще се получи страшна каша. В смисъл че отговорите им ще приличат повече на страшилище, отколкото на посмешище. А едно комерсиално момиче ще подели съмнителната си слава с тълпи от комерсиални мъже и жени. После те ще се оправдаят с географското ни положение – понеже държавата ни е на кръстопът, затова имаме и много столици. Но всъщност ще опитат да скрият, че са едни обикновени задници за продан, седящи върху натрупвания от родова памет – такива са били и бащите им, и дядовците им, и още преди тях. Има цели династии, които биха заложили цялото семейно злато заедно с последните си рубли, че столицата ни е Москва. И въобще не биха рискували непремерено, защото залогът е един от най-сигурните още от времето на Стамболов. Неговата концепция за деленето ни на рублофили и рублофоби съвсем не е за изхвърляне. За изпитаността й щяхме да имаме...

Един от често срещаните проблеми при родителите е да мотивират децата да учат и да ги убедят, че има смисъл да ходят на училище. На различните възрастови етапи причините подрастващите да губят интерес или да отказват да ходят на училище са различни. В начална възраст това до голяма степен е свързано и със самите учители. С израстването и адаптацията учениците съумяват да постигнат свой собствен баланс и ако имат конфликти, те са с отделни преподаватели. В основната част от случаите се оказва, че загубата на желание е свързана не със затруднения в усвояването на материала или изискванията, поставяни в училище, колкото с проблеми със съучениците и възникнали конфликти и неразбирателства. Когато детето или юношата усещат, че не са в желана среда или не са добре приети и нямат близки отношения, а особено в случаите, в които се превърнат в обект на тормоз или неглижиране, бягството е първата реакция. Основното затруднение е, че родителите трудно могат да стигнат до първоизточника...

74 ромчета от Стара Загора са били включени в проект „Заедно напред”, чрез който посредством песни, танци и даже екскурзии по историческите обекти на страната ще бъдат успешно интегрирани в обществото. Хората, измислили този екстравагантен проект, обаче трябва да са наясно, че една компактна група деца от един и същи етнос няма как да се интегрира от само себе си сред своите други връстници. Това може да стане само ако българчета и ромчета са заедно. Да танцуват и пеят, да изнасят спектакли пред родителите си и всичко друго, което правят, да го правят обединени от идеята, че нямат различия помежду си. Точно тогава децата от ромски произход ще загърбят кармата, че са отритнати от обществото заради цвета на кожата им. Ако са заедно, по-напредналите българчета ще им помагат в уроците. А защо не и по-напредналите в обучението ромчета да помагат на изоставащите българчета? В белите държави, където отдавна няма етническо различие, се прави именно така – за да се обединят децата и да...

Турция няма да затваря границите си за сирийски бежанци

Йее,аха,българин съм,брат.
Бяло,зелено и червено.
Бяло,зелено и червено.
Йее,аха,България,бе брат.
Бяло,зелено и червено.
Бяло,зелено и червено. /х2/

Ти знаеш,брат.Ние пак не спим.
Xplisit,Konsa,Dj Swed Lu и Серафим.
А аз горя в пламъци за моята родина.
Искам да ги стигна и да ги задмина.
И все по близо стигаме до Бога-
с ноти DMX и Snoop в каталога.
България за мен е от Родопите до Дунава.
Пиронкова,Бербатов,Стоичков,Костадинова.
България е гето от Варна Хатън до София де Жанейро,
представям БГ херо.
Знаят нашите лица.бро.
Original flow представям rapton.
Ръцете си вдигнете,не за мен,за българския рап.
Ще се видим скоро и в твоя град.
Не вярвам в ГЕРБ,но силно вярвам в герба.
Ти гледай напред и един ден всичко ще бъде наред.

Йее,аха,българин съм,брат.
Бяло,зелено и червено.
Бяло,зелено и червено.
Йее,аха,България,бе брат.
Бяло,зелено и червено.
Бяло,зелено и червено. /х2/

Бяло,зелено и червено е в сърцето ми.
Синъо в морето,небето и очите ми.
Мастило по ръцете,мастило по гърба.
Мастило по гърдите,от гърдите пак рева.
Кажи ми как да спра,горещ съм като фурна?!
Изпепелявам рапари-мощ и фурна.
Опъвам куки като струни на китара.
Путки изпарявам-превръщам ги в пара.
Ъ,аз съм човек,който си държи на тялото.
От трите цвята най-много обичам бялото.
Зеленото го пуша и съм high.
Не прекалявам с нищо,щото I dont wanna die,die.
Червеното е като мензис,като кисела мацка с Тойота Авенсис.
И запомни..Винаги ще бъдем отворени.
За нас не съществуват врати затворени.

Йее,аха,българин съм,брат.
Бяло,зелено и червено.
Бяло,зелено и червено.
Йее,аха,България,бе брат.
Бяло,зелено и червено.
Бяло,зелено и червено. /х2/

P.S.: да осъдят тази куха лейка тогава:)))

Изселници в Турция съдят България в Хага за геноцид

Съдът в Пазарджик заседава по делото за радикален ислям, отвън има митинг в защита на подсъдимите

Парламентът избра 11 членове на ВСС, спазвайки междупартийната договорка

Щях да се въздържа да коментирам пристъпа на правораздавателен гняв срещу рапъри в България, който почти буквално копира реакцията на руската прокуратура срещу политическия протест на пънкарки, обидили лично лакомията за власт на вожда Путин, но обвинени в богохулство. Други ме изпревариха- например колегите от лондонския сайт Кафене.нет направиха тази аналогия- и не искам да дублирам репликата им.

Но съм провокиран от нещо много конкретно: прокуратурата, обосновавайки се защо рапърите са привикани в следствието да дадат обяснение за песен, в която изразяват ( о, ужас) недоверие в ГЕРБ, за сметка на герба на републиката, всъщност хладнокръвно юридически посочват, че гербохулниците са си навлекли тази неприятност заради текст в наказателния кодекс.

Вярвам свято в тази юридическа истина. Защото ми го говорят не звездите ( на рапа, какъвто самият аз не слушам, както не си падам и по пънк, включително руски такъв), а самият заместник главен прокурор и директор на Националната следствена служба Бойко Найденов.

„Има образувано наказателно производство от Софийска градска прокуратура срещу Мишо Шамара, така наречения за това, че в една негова песен се обругават националният герб и националното знаме”, заяви Бойко Найденов и добави, че има такъв текст в Наказателния кодекс.

Ето това е, което силно ме впечатли. Най-после се събуди достойнството на българското правораздаване и прояви готовност да раздава шамари за гербохулство и обругаване на националния ни флаг ( и достойнство)! Оказва се, че срещу някакъв рапър законът може да се прилага в цялата му строгост, но срещу руската пета колона Темида си остава покорно сляпа. С което доказва кой командва българския парад ( за да не кажа маскарад) на патриотизма и че това се прави напълно в духа на (уж) големия противник на сегашната власт Ивайло Калфин, формулирал българския патриотизъм като производна от любовта към една чужда държава.

С риск да попадна между шамарите на българските рапъри, ако отбележат моето интелектуално предателство спрямо един от тях, изпаднал в беда, няма как да не се съглася с Бойко Найденов по фактологията. Има такъв текст ( има и такава партия ГЕРБ, която в момента прави невинни муцунки все едно, че няма нищо общо с употребата на наказателния кодекс само, когато е лично ощипана).

След като обаче има такъв текст в наказателния кодекс, заради който напълно законно може да бъде ошамарен всеки, настоявам същият аршин да бъде приложен към подбудителите и извършителите на системното поругаване на българския флаг, с който група патриоти се опитват многократно да прикрият срамотията, изписана в подножието на унизителния за достойнството на Република България съветски колониален паметник в центъра на София.

Само през май и юни тази година цели четири пъти българският флаг се появи за кратко в подножието на най-бруталния символ на лъжата в държавата ни- този, който твърди, че поробването на България е донесло свободата й.

На два пъти ( на 1 и на 8 май) българският трибагреник грейна нарисуван върху опозоряващия историческата истина и националното ни достойнство надпис с блажна боя и беше бързо, подло и грижливо изтрит от служители на слугинската на чужди на България интереси охранителна фирма Егида, явно наета от други, а не от български граждани, уважаващи законите на страната си.

Третият път открито, застанали с лицата си пред този паметник, залепихме цели 6 български знамена върху опозоряващия България и паметта на хилядите български жертви на съветската окупация надпис, сред които най-голямата жертва е самата българска независимост, погубена ( с фатални последици за нашата изостаналост и днес) за 45 години. Престъпници, нарушаващи фрапантно наказателния кодекс, са ни издебнали да си тръгнем, промъкнали са се под прикритието на нощта и веднага са поругали българските знамена.

Искам да знам в кой кош за боклук служители от предателската фирма Егида са изхвърлили 6 български знамена. Или ги пазят като реквизит, с който се отчитат пред господарите си за рублите? Виновниците трябва да бъдат извикани на разпит и най-малкото заплашени със същото, което грози рапърите, поругали само на думи българското знаме.

Ако следствието и прокуратурата се затрудняват в събирането на доказателства за извършените престъпления срещу българското знаме, освен един клип, заснет от колегата Иван Бедров как служител на Егида трие трибагреника от паметника в утрото на 2-ри май ( и псува, т.е. сквернослови, вместо да застане мирно пред знамето), мога да посоча десетки свидетели на вербалното престъпление срещу българското ( и европейското ) знаме, извършено от служителка на Егида.

При разрешена от общината акция пред същия този паметник, в рамките на която опаковахме подножието на съветското творение със съшити големи български и европейски знамена, униформена представителка на Егида се опита да ни възпре да осъществим законното си право на български граждани да тачим родния трибагреник повече от стърчащия над главите ни символ на покойната съветска колонизаторка на родината ни. Обругавайки националния ни трибагреник, тя нарече патриотичния ни порив „цирк”.

Така че, наистина: спрете този цирк с двойния си аршин, използван от вас като балансиращ прът във въжеиграчеството ви в изблиците на фалшив патриотизъм и се огледайте надолу към пропастта, преди да преминете отново на червено заедно с червените, на които де факто, а вече и де юре служите с бездействието си по прилагането на закона спрямо поругаването на българската национална чест в самия център на столицата!

Share on Facebook

Пак идва сезонът на събитията и е време да ви разказвам за нови семинари, на които трябва да присъствате. А това, за което ще ви говоря днес, е доста голямо – става дума за автора на “Новите правила в маркетинга и ПР-а” и “Newsjacking”, активен блогър, специалист по вирусен маркетинг и онлайн комуникации Дейвид Миърман Скот. Той ще е в България на 8 ноември за New Marketing Masterclass. За мен това е второто най-голямо име в маркетинга, което идва “на турне” през 2012 тук – но първият, Guy Kawasaki, не успя да дойде.

Д. М. Скот има няколко известни книги, сред които “Real Time Marketing & PR”, “The New Rules of Marketing & PR” и “Newsjacking”, а блогът му е постоянен източник на интересни теми. Повечето му идеи дават ясно име на нови маркетинг-практики, които отделни кампании използват рядко или несъзнателно, за да ги превърне в техники за арсенала на всеки практик. Говори много структурирано и е ориентиран изцяло практически, което ми харесва – допълва всяка идея с реален пример, за да я онагледи и читателят да я запомни по-лесно.

Не-новината

Рекламата на McGraw-Hill е не-новината на маркетолозите от десетилетия насам. Всички знаем, че потребителят не отива да си купи бормашина, а да си купи дупка в стената, но удобно успяваме да забравим този факт при планиране на кампании и комуникационни стратегии. Затова е добре някой да ни го напомня. Сигурна съм, че Скот също ще ни го напомни. Но той ще даде и своята рецепта как да преодолеем липсата на внимание към продукта и да говорим с потребителите ефективно.

Рецептата на Дейвид Миърман Скот

 В блога си и в книгите си Скот винаги се спира на няколко основни елемента, които гарантират успеха в онлайн комуникацията:

• Да познавате традиционните маркетингови практики и да знаете как те се променят в дигитална среда;
• Да познавате клиентите си до такава степен, че да си представяте ясно техните интереси и да се съобразявате с тях;
• Да създавате съдържание, което е интересно не само на вас и вашите мениджъри, а и на потребителите, които трябва да го видят и разпространят;
• Да познавате отделните комуникационни канали онлайн и техните специфики.

За всичко това Скот ще говори на семинара в София. Надявам се, че ще илюстрира тезите си и с много примери, както обича да прави – независимо дали става дума за увеселителен парк по Хари Потър, или за комуникационната стратегия на американската армия, примерите му помагат на идеята да оживее. Неговият подход в търсенето на примери, подобен на разследваща журналистика, гарантира, че тези истории не сте ги чували преди.

Вижте програмата и се регистрирайте за събитието – ще се видим там.

Продукти за 4 порции:
600г телешко месо
1ч.ч. бейби морковчета
500г малки картофчета
3 домата
1ч.л. сол
1ч.л. захар
1ч.ч. бира
1ч.л. червен пипер
2- 3 зърна бахар
1 дафинов лист
2- 3с.л. олио
2с.л. краве масло
няколко стръка пресен копър

Приготвяне:
Телешкото месо се реже на хапки. Мръвките се слагат в тенджера. Налива се 2ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Месото се вари около час. После мръвките се изваждат. Редят се в гювеч. Поливат се с 1ч.ч. бира. Добавя се пресен доматен сок, сол, червен пипер, бахар, 1ч.л. захар и дафинов лист. Налива се прецедения телешки бульон. Полива се 2с.л. олио. Гювечът се похлупва. Месото се пече 60 минути, на умерено загрята фурна. Картофчетата се белят и измиват. Слагат се в тенджера. Налива се вода един пръст под нивото им. Съдът се похлупва. Варят се на тих огън, 30 минути. После се отхлупва за да се добавят бейби морковчетата. Слагат се 2с.л. краве масло. Бейби зеленчуците се задушавата на изключен котлон. Поднасят се печени телешки хапки, гарнирани със приготвените бейби зеленчуци. Гарнитурата се поръсва с пресен копър. Телешкото се полива със сос.

обичам публиката, без нея което и да било произведение не достига кулминацията си, но тя е като златната рибка. дава ти това, което искаш, започваш да искаш повече, и изведнъж разбираш, че си не толкова беден, колкото

 неочаквано празен и загубил ориентир. объркан на пътя на думите, смисълът сменя посоката докато водиш безкрайни монолози пред неизвестен брой непознати, които неизвестно защо са ти станали необходими, и се озоваваш без публика и без себе си. превръщаш се в сценарий, който не би написал. преди да те напуснат читателите или зрителите, ти си напуснал себе си.

Украса от природни материали за ЕСЕНТА Това е повод за разходка в парка с децата. А и  намиране...

Image taken from the website of The CleanIT Project

В последните дни социалните медии се изпълниха с обезпокояващи включвания относно поредния противоречив и финансиран с европейски средства проект, т. нар. CleanIT Project.

Най-интригуващо ми се стори инфото, споделено от EDRI, както и обходилия – подобно разразил се в стрънища пожар – социалните медии документ с надслов CleanIT Project – Detailed Recommendations Document For Best Practices And Permanent Dialogue.

Както често се получава – документи много, но желаещи да ги изчетат (почти) винаги липсват и това е основната ми мотивация да споделя с вас

за какво все пак става дума

За отправна точка взимам публикуваните на сайта на CleanIT сведения, а именно че

The Internet and its fast and anonymous means can contribute to individual radicalization processes. There are concerns about the use of the Internet for terrorist purposes and the misuse of legal / neutral websites.

Излиза, че си имаме работа с поредния проект, който цели опазването на интернет от лоши терористи, защото

During the past decade of huge global growth of the Internet, Al Qaida influenced extremists for example, have made increasing use of this medium.

Участниците в проекта все пак си дават сметка, че борбата срещу тероризма минава през вездесъщата тема на следенето и задържане на лични данни, поради което оправдано си задават въпроса, дали

… we can reduce the impact of the use of Internet for terrorist purposes, without affecting our online freedom.

По мнението на пишещия тези редове блогър, последното изказване едва ли ще да е било главната грижа на проектния тим и то изглежда поставено на сайта едва ли не от кумова срама.

Доказателства?

Намират се под път и над път в цитирания по-горе и достъпен като PDF документ.

Особено добре биещ на очи, на пример, е поставеният на всяка негова страница гриф CONFIDENTIAL / NOT FOR PUBLICATION / LIMITED DISTRIBUTION.

Какво ли трябва да означава това, ако не ясното послание, че уж загрижените за потребителски права и свободи съставители на документа са положили усилия, така щото той да не достигне до вниманието на техните подопечни?

Нейсе, този подход не би трябвало да учудва дори наивниците, защото проектът CleanIT всъщност е новият целофан, който обвива поредния опит да се въведе

цялостно наблюдение и следене

на европейския интернет трафик.

Разбира се, длъжен съм да отправя следния caveat към по-любопитните читатели: търсенето според ключови думи а ла surveillance или interception ще бъде напразно. По-скоро настройте радарите си за евфемизми като

• Governments will review and decide on policies and improved legislation;
• Law Enforcement Agencies (LEAs) and Internet companies will implement procedures for cooperation in investigations;
• Governments, LEAs, NGOs and Internet companies will start to use automated detection systems.

Заинтересуваните от тези проникновения трябва да ги осмислят в контекста на

две велезанимателни събития

от началото на тази година.

Първо, британското правителство има проект за нов Communication Act, който да разшири правомощията на управляващите за мониторинг и следене на островния интернет трафик.

В своя инфограма EDRI цитират не другиго, а Нейно Величество, която в речта си пред двете камари на парламента потвърждава, че

My government intends to bring forward measures to maintain the ability of the law enforcement and intelligence agencies to access vital communications data under strict safeguards to protect the public, subject to scrutiny of draft clauses.

Британските инициативи в сферата на информационните и комуникационните технологии трябва да се наблюдават зорко, защото те често приемат ролята на пилотни за целия ЕС проекти. Надявам се в тази връзка, че не сте забравили откъде навремето дойдоха решаващите законодателни импулси, свързани със задържането на трафични данни.

Второ, малко по-рано в Европейския Институт за Стандартизация на Телекомуникациите (ETSI) започват разработката на общ стандарт за следене и наблюдение в т. нар. „облак“.

Това е от особена важност, защото ETSI стандартите са обвързващи за далекосъбщителния сектор на стария континент и внедряването им е само въпрос на политическо решение.

Ако към горното добавим предлаганите от CleanIT, макар и маскирани като recommendations или general principles, страхотии, то картинката придобива действително стряскащ вид.

Лично аз правя сериозен паралел с намиращата се в процес на изграждане

иранска ерзац мрежа

която да замести „обикновения интернет“, и чийто старт е планиран за 2013.

Ако европейските политици се оправдават със заплахата от тероризъм, то и аятоласите не изостават в нелепостите като мотивират действията си между другото с разпостранявания по YouTube и предизвикалия наскоро протестни вълни филм „The Innocence of Muslims“.

В тази светлина въпросът, какво иска да чисти CleanIT, е повече от риторичен.

Истинският въпрос е, дали ние сме съгласни с предлаганата ни куха сделка: мнима киберсигурност срещу отказ от основни цифрови права.

No related posts.

 

Сливенската митрополия реши да бие камбаната за скандала с Катедралният храм "Св.св. Кирил и Методий", който се разцепи на няколко места заради строителни работи - подземен паркинг - на близки до управляващите града фирми. Публикуваме официалната позиция на Църквата, като собственик на един от най-големите и красиви български православни храмове:

БПЦ сезира държавата за рушащ се катедрален храм

Сливенска митрополия се опасява от унищожаването на най-голямата бургаска църква

Катедралният храм “Св.св. Кирил и Методий” в Бургас е получил сериозни конструктивни повреди, поради което има реална опасност от неговото пълно срутване. Това е официалното становище на Сливенската митрополия, която е собственик на най-големия бургаски храм. Църквата е строена преди повече от век и е паметник на културата от национално значение. Преди 2 години община Бургас разреши строеж на подземен паркинг на 5 нива на площада пред катедралния храм, което доведе до неговото пропукване и пропадане. Впоследствие се разбра, че строежът е започнал без необходимото конструктивно проучване на намиращия се в близост исторически храм. След разцепването, църквата е неизползваема вече близо година, а реставрираните вътре стенописи са непоправимо увредени. Заради тежкото състояние гражданите на Бургас посрещат най-големите християнски празници като Рождество и Великден в шатри на открито, а не в столетния си храм.

Епархийският съвет на Сливенската митрополия е провел свое заседание на 21 септември 2012 г., на което е обсъдено тежкото положение с бургаския храм. На него е взето решение да бъде потърсена отговорност от съответните институции и субекти, ангажирани със строителството на подземния паркинг. Църквата настоява да декларират, че нанесените конструктивни повреди на сградата ще бъдат отстранени и храм ”Св. Св. Кирил и Методий” ще бъде възстановен до състоянието, в което е бил до започване строежа на паркинга. Изпратена е и специална Нотариална покана до фирма ” Глобал технолоджи къмпани” АД, концесионер на обекта, както и писма до: Кмета на община Бургас, Гл. архитект на общ. Бургас, фирма ”Глобал технолоджи къмпани” АД, проф. Божидар Божинов- проектант и фирма ”ДЗЗК ”Консорциум понс” – главен изпълнител.

На 17 август 2012 г. се е провела среща между представители на Митрополията и посочените инстанции. На нея е бил поет ангажимент до 31 август на Православната църква да бъдат представено писмено предложение с поети ангажименти, отговорности и гаранции за:

- до 31. 12. 2012 година да се изготви цялостен проект за възстановяване на храм ”Св. Св. Кирил и Методий” в техническо състояние преди започване на изкопните работи на строежа, който да бъде одобрен от Сливенския епархийски съвет, след което да се съгласува със следващи инстанции.

- концесионерът да финансира възстановяването на храма по одобрения проект, като представи и гаранция – банкова или имотна в полза на храм ”Св. Св. Кирил и Методий” гр. Бургас

- концесионерът и главният изпълнител на строежа да представят времеви график, с контролни срокове, за изпълнението на видовете работи по възстановяването на храма.

Това не е направено и срокът не е спазен дори месец по-късно. Разтревожена от бездействието, Митрополията е решила да изпрати своята позиция до:

1. Министерството на културата, тъй като храмът е паметник на културата.

2. Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

3. Дирекция Национален строителен контрол,

с молба да упражнят своите правомощия, за да не се допусне храмът „” Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Бургас да са срути.

4. До регионалните и национални медии.

Ако не получи никакъв отговор в едномесечен срок, Митрополията, в качеството на собственик на рушащия се храм, възнамерява да предприеме законови действия за спиране на започналия строеж на подземния паркинг.

Приложение:

Препис – извлечение от решение на Епархийския съвет на Сливенска Митрополия:  http://mitropolia.sliven.net/index.php?id=8679

 

Още преди половин година БИВОЛЪ пръв реагира, на това вонящо на корупция безобразие, със статия "ДЕНЯТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ – БЕЗ ХРАМ И УЧИЛИЩЕ В БУРГАС", извадки от която публикуваме отново, защото нейната актуалност страшно расте. Не искаме да издаваме присъди, но съдбата на най-емблематичния и голям бургаски храм, паметник на културата и духовността, сама по себе си е най-категоричната присъда срещу управляващите. Издадена не от порочната ни съдебна власт, а от властта на непреходността. Защото Господния храм е земното проявление на Неговата благодат сред хората. След като това лято горите и планините на България изгряха, както никога досега, дойде ред да бъдем поразени и в храмовете си. А храмът не е само една построена сграда, а най-вече вложената и концентрирана вътре в нея духовна и божествена енергия през годините. Затова измеренията на подобна разруха, не са само материални..

"..Понеже богаташите му са пълни с неправда, и жителите му говорят лъжа, и езикът им е измама в устата им,
то и Аз зле ще те поразя с опустошение поради твоите грехове."           Пророк Михей /6 - 12,13/

-------------

..Катедралният храм "Св.св. Кирил и Методий" в Бургас е най-красивият и голям в цялата епархия и един от най-прелестните в България. Църквата е строена върху дарени от родолюбци земи преди повече от 100 г., с големи монолитни каменни блокове и е един от паметниците на културата. Площадът пред нея е оформен от ниви, градини и дворове на едновремешни българи, които са смятали, че така отдават своя дан за бъдещето на потомците си. Училището, което също носи името на светите братя, е една от най-старите бургаски гимназии и най-доброто средно общообразователно учебно заведение в града. През площада минава и булевард "Кирил и Методий", който се свързва след 50 м с пешеходната зона на Бургас. Целият този ансамбъл е всъщност сърцето на Бургас, неговото минало, памет, традиция и съкровеност. Но това всичко вече не съществува. То е унищожено по един страшен и арогантен начин от тези, които управляват града, смятайки го за своя частна бащиния и разрушават неговите светини заради собствената си алчна и престъпна същност.

Видео: Биволъ

След 10 ноември 1989 г. на площад "Кирил и Методий", пред църквата, се състояха първите демократични митинги в Бургас. Най-напред там се чу призивът да бъдат отворени досиетата на ДС, БКП да се покае и извини на българския народ, да бъдат дадени под съд номенклатурчиците, които превърнаха България в един голям концлагер, а народа в аморфна маса от пролетарии и послушни партийни активисти. Именно на този площад бургаските граждани за пръв път усетиха полъха на свободата, особения мирис на това да имаш правото да се възмутиш, да протестираш, да изявиш своя собствен глас, своето човешко мнение и идентичност.

Може би заради това, от отмъщение, завзелите отново властта мутирали комунистически структури решиха да се разправят с площада и да го унищожат завинаги. Превърнаха това пространство на духа и светлината в автомобилен паркинг. Спуснаха бариери, които се управляваха от мутри. Площадът изчезна и се превъплъти в своя антипод, а хората минаваха бързешком по тясна пролука между лъскавите лимузини, накацали като черни гарвани върху белите павета. Това продължи цели 10 години, докато бившият кмет на града – изявен червен активист на БСП – Йоан Костадинов,не реши да даде площада на свои протежета. Не е ясно в чий зловещ мозък е възникнала най-напред безумната идея площадът да бъде разкопан и да се използва за многоетажен подземен паркинг. Проект, който завинаги вкарва целия автомобилен трафик в самата светая светих на Бургас, вместо да го изкара оттам.

Договорът е подписан през 2007 г. в края на мандата на Костадинов. По това време минаха няколко идиотски проекта, все обслужващи същите олигархични интереси, като например строеж на 100 ет. небостъргач в Морската градина на Бургас. Заради тези мераци бе съборена историческа сграда на "Ефендиевата къща" от 18 век, където преди това се помещаваше седалището на НИПК в Бургас. Небостъргачът така и не бе построен, а на мястото на красивата възрожденска сграда остана една грозна дупка сред парка на метри от бургаския плаж. Зацикли и строителството на подземния паркинг на мястото на централния площад. Разумните гласове, че това е невъзможно, че застрашава намиращите се в близост исторически сгради, че няма извършени необходимите технологични проучвания, бяха маргинализирани и заглушени.

Доколкото става ясно от документацията на проекта, всичко е правено набързо, без нужните изследвания и гео-хидроложки проучвания. Всичко започва през 2005 г. когато по предложение на кмета Общинският съвет взема решение площадът да бъде отдаден на концесия за 30 г. на частна фирма. Договорът е подписан две години по-късно в полза на фирма "Глобал технолоджи къмпъни" АД. Не е ясно как е издадено строителното разрешение, без никаква техническа и проектантска документация на храм "Св.св. Кирил и Методий". Ясно е само, че става въпрос за вопиюща некомпетентност, смесена с корпоративни интереси и злоупотреба с власт.

Новият кмет Димитър Николов от ГЕРБ не използва възможностите да прекрати договора с частната фирма, заради неспазване на клаузите в него. Напротив, като верен продължител на делото на Йоан Костадинов – Николов съдейства за оставането на концесията в сила, а общинските съветници от ГЕРБ одобриха започването на изкопните дейности. Най-абсурдното е, че Бургас няма никаква нужда от подобно съоръжение в историческия си център. Само в радиус от 200 м. има няколко подземни и надземни паркинга, които стоят празни. Единият е общински паркинг за поне 1000 автомобила, който стои празен и неизползван и е само на 2 пресечки от площада. За сравнение, подземният паркинг на площада е предвиден само за 350 коли. Въпросът кому е нужно да бъде съсипан центъра на града и кой би спечелил от това остава открит, но разследването на Биволъ дава някои жокери.

Кому е изгодно?

След няколко поредни рокади на подставените лица около "Глобал технолоджи къмпъни" АД, истината най-накрая лъсва. Проучване в регистрите показва, че компанията е свързана с корпоративните структури около Цеко Минев и ПИБ - банката посочена от посланик Байърлиза "гнила ябълка" в банковата ни система, банката стъпила “в най-тъмните сфери на престъпния свят”, която обаче се ползва с подчертани протекции от новата власт.

"Глобал технолоджи къмпани" е заложена в ПИБ на 29 октомври 2010 срещу заем от 9 млн евро, с който ще се строи паркингът. Два месеца по-късно собственик на фирмата става една от фирмите близки на Минев – "Воден парк" ООД. Тази фирма е без регистрация по ЗДДС и без нито един осигурен служител, като на свой ред тя принадлежи на кипърската офшорка "Полигирос лимитид". Директор на "Полигирос" (или "Полигрос") e Ления Пападополу – същата госпожа, която излиза като директор на офшорките зад прословутите "Юлен" и ПИБ.

Фирмата изпълнител e "ПОНС холдинг, която вече е в сериозно просрочие на заложените в условията 15 месеца за построяване на паркинга. Това, че тази фирма също е свързана с едни други дела на Димитър Николов от времето преди да бъде кмет на Бургас е въпрос на отделни разследвания. ПОНС стана скандално известна покрай разкритията за най-голямата далавера с общинска земя по Черноморието – 120 дка край к-г "Корал". В нея едно от основните действащи лица е именно бургаският кмет Димитър Николов, известен като бивш контрабандист и понастоящем разследван от прокуратурата именно заради далаверата "Корал", осъществена заедно с червените активисти и управляващи в Царево – Петко Арнаудов и Евгений Мосинов.

Великден пред паметника на Съветската армия

Вече повече от година центърът на Бургас е увенчан с една огромна дупка, дълбока над 10 метра, а култовият храм "Св.св. Кирил и Методий" се разцепи. Църквата е в толкова страшно състояние, че вече е опасно дори да се стои близо до нея. Цялата конструкция се крепи изкуствено с метално скеле отвътре и отвън, а достъпът до храма е забранен. Никога в Бургас не е отбелязван Великден на улицата. Последният най-светъл християнски празник бе отслужен на открито пред паметника на Съветската армия, (което е същинско кощунство), вместо в столетния храм. Дейността на църквата, извършването на молитва, литургия, тайнствата и изповедите се провеждат в намиращата се в близост кръчма. Там са изкарани една част от иконите на църквата и е оформен нещо като подобие на олтар, върху платформата, на която доскоро се консумираше скара-бира.

В Бургас най-новият анекдот е, че по случай празника на просветата Бойко Борисов решил да награди града, като от една църква "Кирил и Методий" ще направи цели две – една за Кирил и една за Методий. За съжаление това е горчивата истина, защото църквата е увредена непоправимо и според строителни експерти нейното запазване и възстановяване би могло да стане, но с цената на огромни финансови и технологични средства, т.е. "мисията е невъзможна". Преди да се разцепи храмът, в продължение на много години, реставратори работиха върху възстановяването на автентичните стенописи там. Хвърлиха се страшно много пари от църквата и от дарения на миряни. Сега стенописите са история. Те са унищожени окончателно и едва ли отново биха могли да се реставрират. Да не говорим, че една подобна реставрационна дейност протича в продължение на десетилетия. Коментарите за смисловото значение на всичко това са излишни. Думите за духовната нищета, сполетяла бившия най-духовен български град са безсилни.

Когато човешкият закон е безсилен, тогава се намесва Бог и със своите знаци ясно ни дава да разберем каква е неговата присъда. А тя е, че тези, които днес решават съдбата на Бургас и България не са му угодни, че както са разрушили неговия храм, така рушат и неговата воля. Алчността на бездуховниците ни изправи пред екзистенциални предизвикателства. Пред избора кому всъщност да служим – на Бога, или на Мамона. Обречеността на някога най-красивия и най-величествен бургаски храм е всъщност нашата собствена обреченост в безразличието на консумативното ни битие.

За пръв път на 24 май тази година в манифестацията по случай най-българския празник не участваха учителите и учениците от училище "Кирил и Методий". Те обявиха, че ще празнуват самостоятелно в двора си. Причината, че училището е пренебрегнато от местната власт в реда на манифестиращите е фиктивна. Истинската причина е, че училището се превърна в поредната застрашена сграда на ръба на огромния изкоп, че институцията на това учебно заведение, която изнася от много години прославата на името на солунските братя, не се зачита от кмета и подчинените му. Кой би могъл да си отговори на въпроса защо се стигна дотам, че Великден и 24 май да не могат да се празнуват в най-големия бургаски храм "Св.св. Кирил и Методий"? Защо едноименното училище бойкотира общинската манифестация за своя патронен и общобългарски празник? Защо тази горчилка ще остане завинаги в душите на стотици ученици, на хиляди жители на Бургас и кой може някога да възстанови тежките морални щети в паметта и съзнанието на хората!

Видео: 

 

Сливенската митрополия реши да бие камбаната за скандала с Катедралният храм "Св.св. Кирил и Методий", който се разцепи на няколко места заради строителни работи - подземен паркинг - на близки до управляващите града фирми. Публикуваме официалната позиция на Църквата, като собственик на един от най-големите и красиви български православни храмове:

БПЦ сезира държавата за рушащ се катедрален храм

Сливенска митрополия се опасява от унищожаването на най-голямата бургаска църква

Катедралният храм “Св.св. Кирил и Методий” в Бургас е получил сериозни конструктивни повреди, поради което има реална опасност от неговото пълно срутване. Това е официалното становище на Сливенската митрополия, която е собственик на най-големия бургаски храм. Църквата е строена преди повече от век и е паметник на културата от национално значение. Преди 2 години община Бургас разреши строеж на подземен паркинг на 5 нива на площада пред катедралния храм, което доведе до неговото пропукване и пропадане. Впоследствие се разбра, че строежът е започнал без необходимото конструктивно проучване на намиращия се в близост исторически храм. След разцепването, църквата е неизползваема вече близо година, а реставрираните вътре стенописи са непоправимо увредени. Заради тежкото състояние гражданите на Бургас посрещат най-големите християнски празници като Рождество и Великден в шатри на открито, а не в столетния си храм.

Епархийският съвет на Сливенската митрополия е провел свое заседание на 21 септември 2012 г., на което е обсъдено тежкото положение с бургаския храм. На него е взето решение да бъде потърсена отговорност от съответните институции и субекти, ангажирани със строителството на подземния паркинг. Църквата настоява да декларират, че нанесените конструктивни повреди на сградата ще бъдат отстранени и храм ”Св. Св. Кирил и Методий” ще бъде възстановен до състоянието, в което е бил до започване строежа на паркинга. Изпратена е и специална Нотариална покана до фирма ” Глобал технолоджи къмпани” АД, концесионер на обекта, както и писма до: Кмета на община Бургас, Гл. архитект на общ. Бургас, фирма ”Глобал технолоджи къмпани” АД, проф. Божидар Божинов- проектант и фирма ”ДЗЗК ”Консорциум понс” – главен изпълнител.

На 17 август 2012 г. се е провела среща между представители на Митрополията и посочените инстанции. На нея е бил поет ангажимент до 31 август на Православната църква да бъдат представено писмено предложение с поети ангажименти, отговорности и гаранции за:

- до 31. 12. 2012 година да се изготви цялостен проект за възстановяване на храм ”Св. Св. Кирил и Методий” в техническо състояние преди започване на изкопните работи на строежа, който да бъде одобрен от Сливенския епархийски съвет, след което да се съгласува със следващи инстанции.

- концесионерът да финансира възстановяването на храма по одобрения проект, като представи и гаранция – банкова или имотна в полза на храм ”Св. Св. Кирил и Методий” гр. Бургас

- концесионерът и главният изпълнител на строежа да представят времеви график, с контролни срокове, за изпълнението на видовете работи по възстановяването на храма.

Това не е направено и срокът не е спазен дори месец по-късно. Разтревожена от бездействието, Митрополията е решила да изпрати своята позиция до:

1. Министерството на културата, тъй като храмът е паметник на културата.

2. Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

3. Дирекция Национален строителен контрол,

с молба да упражнят своите правомощия, за да не се допусне храмът „” Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Бургас да са срути.

4. До регионалните и национални медии.

Ако не получи никакъв отговор в едномесечен срок, Митрополията, в качеството на собственик на рушащия се храм, възнамерява да предприеме законови действия за спиране на започналия строеж на подземния паркинг.

Приложение:

Препис – извлечение от решение на Епархийския съвет на Сливенска Митрополия:  http://mitropolia.sliven.net/index.php?id=8679

 

Още преди половин година БИВОЛЪ пръв реагира, на това вонящо на корупция безобразие, със статия "ДЕНЯТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ – БЕЗ ХРАМ И УЧИЛИЩЕ В БУРГАС", извадки от която публикуваме отново, защото нейната актуалност страшно расте. Не искаме да издаваме присъди, но съдбата на най-емблематичния и голям бургаски храм, паметник на културата и духовността, сама по себе си е най-категоричната присъда срещу управляващите. Издадена не от порочната ни съдебна власт, а от властта на непреходността. Защото Господния храм е земното проявление на Неговата благодат сред хората. След като това лято горите и планините на България изгряха, както никога досега, дойде ред да бъдем поразени и в храмовете си. А храмът не е само една построена сграда, а най-вече вложената и концентрирана вътре в нея духовна и божествена енергия през годините. Затова измеренията на подобна разруха, не са само материални..

"..Понеже богаташите му са пълни с неправда, и жителите му говорят лъжа, и езикът им е измама в устата им,
то и Аз зле ще те поразя с опустошение поради твоите грехове."           Пророк Михей /6 - 12,13/

-------------

..Катедралният храм "Св.св. Кирил и Методий" в Бургас е най-красивият и голям в цялата епархия и един от най-прелестните в България. Църквата е строена върху дарени от родолюбци земи преди повече от 100 г., с големи монолитни каменни блокове и е един от паметниците на културата. Площадът пред нея е оформен от ниви, градини и дворове на едновремешни българи, които са смятали, че така отдават своя дан за бъдещето на потомците си. Училището, което също носи името на светите братя, е една от най-старите бургаски гимназии и най-доброто средно общообразователно учебно заведение в града. През площада минава и булевард "Кирил и Методий", който се свързва след 50 м с пешеходната зона на Бургас. Целият този ансамбъл е всъщност сърцето на Бургас, неговото минало, памет, традиция и съкровеност. Но това всичко вече не съществува. То е унищожено по един страшен и арогантен начин от тези, които управляват града, смятайки го за своя частна бащиния и разрушават неговите светини заради собствената си алчна и престъпна същност.

Видео: Биволъ

След 10 ноември 1989 г. на площад "Кирил и Методий", пред църквата, се състояха първите демократични митинги в Бургас. Най-напред там се чу призивът да бъдат отворени досиетата на ДС, БКП да се покае и извини на българския народ, да бъдат дадени под съд номенклатурчиците, които превърнаха България в един голям концлагер, а народа в аморфна маса от пролетарии и послушни партийни активисти. Именно на този площад бургаските граждани за пръв път усетиха полъха на свободата, особения мирис на това да имаш правото да се възмутиш, да протестираш, да изявиш своя собствен глас, своето човешко мнение и идентичност.

Може би заради това, от отмъщение, завзелите отново властта мутирали комунистически структури решиха да се разправят с площада и да го унищожат завинаги. Превърнаха това пространство на духа и светлината в автомобилен паркинг. Спуснаха бариери, които се управляваха от мутри. Площадът изчезна и се превъплъти в своя антипод, а хората минаваха бързешком по тясна пролука между лъскавите лимузини, накацали като черни гарвани върху белите павета. Това продължи цели 10 години, докато бившият кмет на града – изявен червен активист на БСП – Йоан Костадинов,не реши да даде площада на свои протежета. Не е ясно в чий зловещ мозък е възникнала най-напред безумната идея площадът да бъде разкопан и да се използва за многоетажен подземен паркинг. Проект, който завинаги вкарва целия автомобилен трафик в самата светая светих на Бургас, вместо да го изкара оттам.

Договорът е подписан през 2007 г. в края на мандата на Костадинов. По това време минаха няколко идиотски проекта, все обслужващи същите олигархични интереси, като например строеж на 100 ет. небостъргач в Морската градина на Бургас. Заради тези мераци бе съборена историческа сграда на "Ефендиевата къща" от 18 век, където преди това се помещаваше седалището на НИПК в Бургас. Небостъргачът така и не бе построен, а на мястото на красивата възрожденска сграда остана една грозна дупка сред парка на метри от бургаския плаж. Зацикли и строителството на подземния паркинг на мястото на централния площад. Разумните гласове, че това е невъзможно, че застрашава намиращите се в близост исторически сгради, че няма извършени необходимите технологични проучвания, бяха маргинализирани и заглушени.

Доколкото става ясно от документацията на проекта, всичко е правено набързо, без нужните изследвания и гео-хидроложки проучвания. Всичко започва през 2005 г. когато по предложение на кмета Общинският съвет взема решение площадът да бъде отдаден на концесия за 30 г. на частна фирма. Договорът е подписан две години по-късно в полза на фирма "Глобал технолоджи къмпъни" АД. Не е ясно как е издадено строителното разрешение, без никаква техническа и проектантска документация на храм "Св.св. Кирил и Методий". Ясно е само, че става въпрос за вопиюща некомпетентност, смесена с корпоративни интереси и злоупотреба с власт.

Новият кмет Димитър Николов от ГЕРБ не използва възможностите да прекрати договора с частната фирма, заради неспазване на клаузите в него. Напротив, като верен продължител на делото на Йоан Костадинов – Николов съдейства за оставането на концесията в сила, а общинските съветници от ГЕРБ одобриха започването на изкопните дейности. Най-абсурдното е, че Бургас няма никаква нужда от подобно съоръжение в историческия си център. Само в радиус от 200 м. има няколко подземни и надземни паркинга, които стоят празни. Единият е общински паркинг за поне 1000 автомобила, който стои празен и неизползван и е само на 2 пресечки от площада. За сравнение, подземният паркинг на площада е предвиден само за 350 коли. Въпросът кому е нужно да бъде съсипан центъра на града и кой би спечелил от това остава открит, но разследването на Биволъ дава някои жокери.

Кому е изгодно?

След няколко поредни рокади на подставените лица около "Глобал технолоджи къмпъни" АД, истината най-накрая лъсва. Проучване в регистрите показва, че компанията е свързана с корпоративните структури около Цеко Минев и ПИБ - банката посочена от посланик Байърли за "гнила ябълка" в банковата ни система, банката стъпила “в най-тъмните сфери на престъпния свят”, която обаче се ползва с подчертани протекции от новата власт.

"Глобал технолоджи къмпани" е заложена в ПИБ на 29 октомври 2010 срещу заем от 9 млн евро, с който ще се строи паркингът. Два месеца по-късно собственик на фирмата става една от фирмите близки на Минев – "Воден парк" ООД. Тази фирма е без регистрация по ЗДДС и без нито един осигурен служител, като на свой ред тя принадлежи на кипърската офшорка "Полигирос лимитид". Директор на "Полигирос" (или "Полигрос") e Ления Пападополу – същата госпожа, която излиза като директор на офшорките зад прословутите "Юлен" и ПИБ.

Фирмата изпълнител e "ПОНС холдинг, която вече е в сериозно просрочие на заложените в условията 15 месеца за построяване на паркинга. Това, че тази фирма също е свързана с едни други дела на Димитър Николов от времето преди да бъде кмет на Бургас е въпрос на отделни разследвания. ПОНС стана скандално известна покрай разкритията за най-голямата далавера с общинска земя по Черноморието – 120 дка край к-г "Корал". В нея едно от основните действащи лица е именно бургаският кмет Димитър Николов, известен като бивш контрабандист и понастоящем разследван от прокуратурата именно заради далаверата "Корал", осъществена заедно с червените активисти и управляващи в Царево – Петко Арнаудов и Евгений Мосинов.

Великден пред паметника на Съветската армия

Вече повече от година центърът на Бургас е увенчан с една огромна дупка, дълбока над 10 метра, а култовият храм "Св.св. Кирил и Методий" се разцепи. Църквата е в толкова страшно състояние, че вече е опасно дори да се стои близо до нея. Цялата конструкция се крепи изкуствено с метално скеле отвътре и отвън, а достъпът до храма е забранен. Никога в Бургас не е отбелязван Великден на улицата. Последният най-светъл християнски празник бе отслужен на открито пред паметника на Съветската армия, (което е същинско кощунство), вместо в столетния храм. Дейността на църквата, извършването на молитва, литургия, тайнствата и изповедите се провеждат в намиращата се в близост кръчма. Там са изкарани една част от иконите на църквата и е оформен нещо като подобие на олтар, върху платформата, на която доскоро се консумираше скара-бира.

В Бургас най-новият анекдот е, че по случай празника на просветата Бойко Борисов решил да награди града, като от една църква "Кирил и Методий" ще направи цели две – една за Кирил и една за Методий. За съжаление това е горчивата истина, защото църквата е увредена непоправимо и според строителни експерти нейното запазване и възстановяване би могло да стане, но с цената на огромни финансови и технологични средства, т.е. "мисията е невъзможна". Преди да се разцепи храмът, в продължение на много години, реставратори работиха върху възстановяването на автентичните стенописи там. Хвърлиха се страшно много пари от църквата и от дарения на миряни. Сега стенописите са история. Те са унищожени окончателно и едва ли отново биха могли да се реставрират. Да не говорим, че една подобна реставрационна дейност протича в продължение на десетилетия. Коментарите за смисловото значение на всичко това са излишни. Думите за духовната нищета, сполетяла бившия най-духовен български град са безсилни.

Когато човешкият закон е безсилен, тогава се намесва Бог и със своите знаци ясно ни дава да разберем каква е неговата присъда. А тя е, че тези, които днес решават съдбата на Бургас и България не са му угодни, че както са разрушили неговия храм, така рушат и неговата воля. Алчността на бездуховниците ни изправи пред екзистенциални предизвикателства. Пред избора кому всъщност да служим – на Бога, или на Мамона. Обречеността на някога най-красивия и най-величествен бургаски храм е всъщност нашата собствена обреченост в безразличието на консумативното ни битие.

За пръв път на 24 май тази година в манифестацията по случай най-българския празник не участваха учителите и учениците от училище "Кирил и Методий". Те обявиха, че ще празнуват самостоятелно в двора си. Причината, че училището е пренебрегнато от местната власт в реда на манифестиращите е фиктивна. Истинската причина е, че училището се превърна в поредната застрашена сграда на ръба на огромния изкоп, че институцията на това учебно заведение, която изнася от много години прославата на името на солунските братя, не се зачита от кмета и подчинените му. Кой би могъл да си отговори на въпроса защо се стигна дотам, че Великден и 24 май да не могат да се празнуват в най-големия бургаски храм "Св.св. Кирил и Методий"? Защо едноименното училище бойкотира общинската манифестация за своя патронен и общобългарски празник? Защо тази горчилка ще остане завинаги в душите на стотици ученици, на хиляди жители на Бургас и кой може някога да възстанови тежките морални щети в паметта и съзнанието на хората!

Видео: 

Това ме разсмя. :)

Изпълнителният директор на Intel е на мнение, че операционната система Windows 8 все още не е готова за пускане на пазара. Пол Отелини обаче не упреква редмъндската компания Microsoft за това, че е избързала и не е положила нужните усилия преди да представи продукта официално на широката публика, пр...

Когато видях името на Михаил Вешим върху книгата, веднага реших да я взема, без изобщо да погледна за какво се разправя. Почитател съм на вестник „Стършел” и това беше причината да си взема романа „Нашингтон” без да се замисля. Трябва да отбележа, че намирам „Бай Ганьо” за едно от най-култовите произведения в българската литература, и бях силно подразнен от опита на „Мисия Лондон” да наподоби този шедьовър - все пак зад цялата рекламна кампания по книгата и едноименния филм, очаквах да стои... поне нещо смешно. Тогава ясно си спомням, че през главата ми мина мисълта, че явно Алековият хумор е трудно достижим и тази книга ще остане единствен проблясък на комедийното представяне на чисто балканския нрав на българина.

Оказал съм се в грешка. Михаил Вешим е написал изключително увлекателено и добре структурирано леко четиво, чийто страници се нижат неусетно. Героите на романа са няколко български емигранти в Америка, чиито опити за адаптиране и просперитет в новата страна са абсолютно напразни. Тук идва голямата разлика с „До Чикаго и назад” и „Бай Ганьо”- произведението е под формата на роман, което позволява на автора да развие образите на различните си персонажи чрез взаимосвързани случки.

Вешим е обрисувал голяма част от нецивилизованата част от характера ни - героите му си садят домати и гледат животни в задния двор на своя американски дом, оплакват се от строгите и ясни правила, наложени от властите, мислят как да направят „някоя далаверка”, типично по български. Желанието за лесна и бърза печалба, за „тарикатлък”, за живот по червения килим по начина, по който го представят медиите, остава завинаги запечатан в съзнанието на този тип нашенци.

Да, нищо не се е променило от времето на „Бай Ганьо” и Михаил Вешим потвърждава тази тези с „Нашингтон”. Нещо повече, той решава да представи като второстепенни герои и други българи - в действието се замесват много богата и опасна мутра от деведесетте години и синът на единия от главните герои. Някога питали ли сте се, ако Бай Ганьо имаше деца, каква щеше да е съдбата им? Михаил Вешим отговаря на този въпрос, както и на много други.

Този роман не е само смешна комедия, не е и просто модерна версия на „Бай Ганьо”, в него са залегнали болките и терзанията на средностатистическия българин, вижданията на автора за политиката на прехода, разгледани са добрите и лошите страни на американската система. Тази книга я прочетох за един ден - нещо, което рядко ми се случва. Бих казал, че тя представлява много рядко срещаната комбинация от хумор, стойностни мисли и увлекателен сюжет. Пък и все пак е нашенско...

 Пътеписът днес ще ни направи един прелет над Италия. Мария ще ни бъде водач. Приятно четене:  

Гранд тур – Италия

Здравейте , читатели ! В този късен час*, реших и аз да споделя своите впечатления от ''гранд'' тура на Италия,в който се включих това лято. Вярно е , че предстоящият сезон - зима , не е най-подходящ за подобно пътешествие , но в крайна сметка нищо не пречи да си направите някой и друг план за пролетта или лятото ! И сега към интересната част . Основната информация е , че ''гранд'' тура е с продължителност 7 дни и се посещават около 8 града , в зависимост от допълнително заявените екскурзии. Препоръчвам варианта да се лети до Рим със самолет , а останалите градове в страната да се обиколят с автобус.Така се спестяват време и нерви и ще можете да се насладите на екскурзията пълноценно.Полета е около час и тридесет минути , а и както винаги при Bulgaria air и Alitalia няма грешка. [geo_mahup_map zoom="3"] [geo_mashup_location_info] Обикновено хотелите по програмата са 3 или 4 звезди , но това да не ви плаши - условията са добри и категорията звезди няма да попречи на приятното изживяване. Естесвено , както вече се досещате , основната храна е пастата - пица , спагети и тортелини (горещо ви препоръчвам да ги пробвате). Хората също са много дружелюбни и темпераментни и като цяло винаги ще познаете италианците по тяхните жестове и манталитет, независимо къде се намирате . Моят '' гранд'' тур започна от

Рим

Там престояхме за 3 дни и събрахме доста впечатления. Градът е столица на днешна Италия и на бившата Римска империя и определено ще ви завладее със своите паметници на културата и с духа на тази могъща империя. Дори и модернизиран града е запазил автентичните си сгради , които и до днес функционират , само че с други цели. Препоръчвам да се посетят , както можете да предположите - Фонтана ди треви , Колизеума, църквата Санта Мария Маджоре, Пантеона, Испанските стъпала ( като улицата , водеща към тях е обсипана с бутици, които ще ви изкушат), Ватикана, гара Термини ( която е по скоро мол :) ).Едва ли ще ви стигнат 3 дни , за да разгледате целия Рим , но поне най-важните неща може. Следващата ни спирка беще

Сиена

Прекрасен град , още по-древен и запазен дори и от Рим.Има екскурзоводи за всички езици , така че това няма да предизвика проблем за никого. Един съвет от мен - ако посещавате града през лятото задължително си носете вода , защото температурите надвишават 35 градуса.Там се намира и домът на Света Екатерина , който също си заслужава да се посети.Добре е и да научите предварително някои изрази на италиански като '' Здравейте ! '' или '' Благодаря ! '' , не токлова защото хората не разбират английски , колкото за ваше лично удовлетворение. Пътят ни продължи към

Флоренция,

като искам да вметна , че магистралите в Италия са много добри и километрите не се усещат , което прави пътуването много приятно. Споменавам това специално за хората , които са предубедени към дългите пътувания , както бях и аз самата. Почти всички градове в Италия си приличат по отношение на външния си вид , защото са автентични.Сиена и Флоренция не правят изключение. Във Флоренция е добре да видите къщата на Данте Алигери и да чуете историята му.В този град можете да се потопите в миналото и дори ми се струваше , че ако се заслушам достатъчно внимателно бих могла да чуя гласовете на някогашните римляни , които се разхождат покрай мен. Друга много интересна подробност е , че във всеки град в Италия има църква с камбанария или часовникова кула и от време на време чувате звън от часовника в кулата или от камбаните точно в 17.30. Някои от тези камбани са изключително красиви и високи и представляват забележителност. Следваща спирка -

курортът Монтекатини терме

Известен е със своите минерални води . Прилича много на родния ни Слънчев браг , но без алкохолния туризъм. Градът се стреми да забавлява туристите - има много магазини за дрехи , козметика и сувенири. А хотелите са много уютни и персонала е много отзивчив.Този град определно ще допадне на по-младите. На 4 ден в Италия вече се чувствах като италианка ! Справях се добре с езика и ми беше приятно да чувам италианска реч около мен . Заедно с групата продължихме към Пиза. Повече от ясно е коя е най-голямата забележителност на Пиза - наклонената кула , но хората не осъзнават кое всъщност е много по - красиво. Това са малките улички на града , които са тихи и спокойни , далече от шума на многото туристи. И тъй като Пиза се намира в областта Тоскана , тук е мястото да препоръчам да отбиете на някоя тосканска ферма и да си подарите един автентичен тоскански обяд и прекрасно вино. Подходящо е да го направите в Лука. Следващите градове на които искам да обърна внимание са

Венеция и Сан Марино

(което е град-държава).Едва ли Венеция има нужда от реклама , но тя е дори по - красива и от очакваното. Площада Сан Марко и двореца на Доджите са невероятни.Отвътре двореца е издържан в типично западен стил със много фрески , картини и пищност. Има големи дворове , но е интересно и да се видят килиите на затворниците в него , по възможност ( искам да добавя и , че в тези килиии е лежал и легендарния Казанова). Разбира се, всеки е чувал за '' Моста на въздишките '' , който се свързва с влюбените , но истината е , че е бил последната гледка от света именно за затворниците.Би било голяма грешка да пропуснете да се повозите на гондола , защото това е ярък спомен за цял живот и няма да съжалявате. Тясните улички на Венеция са очарователни и уникални , независимо дали са под вода или са пешеходни. Не забравяйте да си купите и венецианска маска или бижута от венецианско стъкло. И последната ни спирка беше Сан Марино. Оказа се , за всеобщо учудване , че то се намира високо в планината . По пътя имаше завои , но се преодоляват лесно. В града въздуха е чист и се диша лесно , както вече се досещате.От където и да погледнете се откриват удивителни гледки към низините и дори и най-срамежливите ще се отпуснат за няколко снимки. Там няма мита , затова стоките са на добри цени и не отстъпват по качество. Но си носете чадър и връхна дреха , защото времето е планинско и непредсказуемо. Градът е близо до Римини , откъдето има директен бърз влак до Рим. От Сан Марино до Римини се стига за приблизително 30 минути , а от Римини до Рим за 3 часа с бързият влак. Като последно нещо , което пропуснах , искам да добавя , че във Венеция може да посетите рибен ресторант ( има много такива в уличките ). Също има и опционална екскурзия до Помпей , ако има желаещи.   *Късен е часът на писане – надявам се да го четете със сутрешното кафе (чай, бира) – бел.Ст.   Автор: Мария Василева   Други разкази свързани с Италия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ]

Стотици пенсионери и социално слаби хора от Плевен висяха близо 5 часа за по една торба със захар, боб, брашно, ориз, спагети, макарони, вафли и бисквити. Провизиите са от рекламираните вече няколко седмици по всички медии интервенционни запаси на ЕС и им бяха раздадени от служители на БЧК. Висях от 5 часа сутринта на опашката за продукти. От висене ми прилоша тук. Сега виждам, че бобът в пакета е пожълтял, сигурно ще ври с часове. Ако не бяхме толкова бедни и зле в кризата, нямаше да чакам въобще. Но това е ...

Информационният гигант Google продължава да развива интересната услуга Street View, добавяйки все по-екзотични дестинации, до които могат да пътуват виртуално потребителите. Последната изненада, която може да се види там са някои от най-красивите коралови рифове, съобщи BBC. Панорамните изображен...

World Wide Web Consortium (W3C) е организацията, която управлява стандартите в световната мрежа и следи да има някакъв ред в тази сфера. W3C отговаря и за финализирането на стандарта HTML 5.0, който трябва да бъде окончателно ошлайфан до края на 2014 година, съобщи Neowin. От новия доклад на конс...

Потвърдиха се слуховете, че Европейският съюз готви нови наказания за редмъндския гигант Microsoft. Еврокомисарят, отговарящ за конкуренцията, Хоакин Алмуния, е дал яснота по въпроса, предаде Neowin. „Грешката е очевидна. Всичко това е продължило над една година и е повече от ясно, че ние трябва ...

Уеб-гигантът пусна днес разширена версия на Google Maps, така че вече можем да се гмурнем в приключения, съдържащи шарени рифни рибки, коралови гори и редки костенурки.

В работата си с QR кодовете всеки от нас се е сблъсквал с различни предизвикателства – от съкращаването на URL адреса, който желае да вложи в кода, до създаването на различни QR кодове за различните рекламните материали, за да може да следи ефективност, през анализа и т.н. В някой от следващите дни ще ви представя и QRL.bg, един български инструмент, разработен от двама българи, фенове на новите технологии. Но няма да сбъркате, ако и сами решите да го пробвате. Ще ви бъде особено полезен, ако работите често с QR кодове. А сега малко от създателите.

 

Здрасти, Любо!

Аз съм Любо Славилов, съосновател на “Ноу Уей Медиа” ООД. Заедно с Павел Ташев създадохме компанията в началото на 2011 година с една-едничка цел – да развиваме качествени уеб услуги, чрез които да стимулираме още повече употребата на интернет у нас, както и да създаваме продукти, които са на ръба на технологиите днес. В една от своите реклами шеговито казваме “Ние не идваме от бъдещето, но можем да ви закараме там.”.

Стремежът ни е да развиваме такива технологии, които да подготвят почвата за следващата интернет революция така, както ние я виждаме.

 

1. Какви са най-големите трудности при работата с QR кодове?

Несъмнено два от най-големите препъникамъка в употребата на QR кодовете са неправилната употреба и неправилната употреба. Чисто технологично този вид баркодове е вече толкова дъвкан и чепкан, че не са останали непроверени “бутилки”, от които да изскочи някой хай-тек джин и да мъти водата.

Като казвам „неправилна употреба“, имам предвид неправилен информационен заряд, заложен в QR кодовете. По същество баркодовете са универсален начин за представяне на информация, така че да може тази информация да се чете машинно. Проблемите започват, когато информацията e вложена в този код извън всякакъв контекст или представлява данни извън всякакъв смисъл за ползвателя на този QR код. В последно време, както знаем, макар и мислени за друго, QR кодовете се налагат като любопитна джаджа в рекламисткия инструментариум и това поражда още повече трудности от гледна точка на това как да ги употребяваме и с каква точно информация да ги заредим.

Като казвам за втори път „неправила употреба“, имам предвид чисто техническата употреба на QR кода. Съществуват примери, в които в QR код, който се мъдри на дадена визитна картичка, е нахакана толкова много информация, че резултатът е една тлъста, дебела картинка, която би могла да се разчете само с тежко оборудване, асемблирано от кабинените по биология, химия и компютрите на някой университет. Понякога неправилната техническа употреба се постига доста лесно от графичните дизайнери, които в стремежа си да направят QR кода атрактивен за “оглушалите” очи на целевите клиенти дотолкова се опускат, че забравят кой именно чете това нещо – машина. Резултатът е добре зацапан код, който никой софтуер не може да разпознае.

И накрая, но не на последно място – често пъти хората, употребяващи QR кодове, забравят, че трябва да премерят някак дали са успели да постигнат това, което искат. Баркодът сам по себе си не може да води някакви статистики кой, къде и кога го е сканирал и т.н. За момента инструментите, които доставят подобни метрики, не са много популярни у нас или пък са много трудни за работа.

Разбира се, съществуват редица други проблеми, свързани с QR кодовете, като недостатъчната им популярност сред крайния потребител, добре изразената необходимост от съвременно смартустройство, с което да се чете, и други в този дух, но… Макар тези проблеми да са сред най-големите доскоро, с всеки изминал ден бледнеят или пък са значими само на местно ниво.

 

2. На какво трябва да обърнат внимание компаниите, когато ги използват?

На две основни неща и те са тясно свързани с това, което казах малко по-рано. Първо, компаниите трябва да са креативни в това как обвързват QR кодовете ссъс своите продукти, рекламни кампании и пр. Не забравяйте, че QR кодът сам по себе си е тотално безинтересен на крайния потребител и единственото нещо, което би стимулирало даден човек да си извади цъкалката и да го щракне, е да има нещо, което да му подскаже предстоящото потребителско изживяване.

Компаниите също така трябва да обръщат много внимание на техническата употреба на своите QR кодове – физическа големина, обем на данните, краен ефект след прочитане и т.н.

Друго, върху което трябва да помислят компаниите, е как да измерват ефекта от своята QR кампания. Небезизвестен факт е, че всяка реклама и маркетинг кампания си има своите метрични инструменти. Ами какво да кажем за QR кодовете и кампаниите, които разчитат на тях? Как да измерим ефекта от тях? Ето още едно нещо, което компаниите трябва да вземат предвид.

 

3. Как им помагате вие с QRL?

QRL идва от съкращението QR Links (или Quick Response Links). Чрез този инструмент много успешно могат да се преборят техническите проблеми, които грозят всеки един, който няма опит с тази дяволия все още. Системата е събрала в едно целия процес на генериране и измерване на сканиранията на тези кодове. Мерките, които снемаме, са “преминавания през Jumplet-a”, “преминавания през QR gate-а”, “преминавания през Shortlink gate-a”, “GPS, локализиране на потребителя”, “Social shares”, “Jumplet fitness (Lifetime)”, “QR bounce rate”, “Shortlink Bounce rate” и така нататък и така нататък. Разбира се, всичко това е в тясна връзка с Jumplet модела, който изобретихме, за да опишем връзката между парчето хартия, на което е разпечатан QR кодът, и онлайн ресурса, който стои отзад.

От друга страна, услугите, които се готвим да пуснем съвсем скоро, ще предoставят на компаниите доста сериозен избор за информационен заряд на кодовете, който далеч ще надхвърля общоизвестните примери “QR код – линк към сайта ни” , “QR код – визитна картичка”, “QR код – текст послание”… Живеем в епоха, в която виртуалният свят около нас толкова бързо еволюира, че аха-аха да прескочи в реалния. Тук се пораждат огромно количество дилеми, парадокси и неизвестни, с които ние се опитваме да се борим. Например как можем да споделим QR код в социална мрежа и това да не е безгранично глупаво, как можем да изкараме връзките между хората, породени в социалните мрежи, извън виртуалния свят и т.н.

 

4. В каква фаза е проектът и добре ли са дошли новите потребители?

QRL.bg тъкмо излезе в beta версия на B2C частта си. Това значи, че всеки вече може да го тества и да споделя какво му харесва и от какво още се нуждае. Новите потребители са добре дошли и всеки нов регистриран потребител може само да ни прави още по-щастливи заради труда, който сме вложили в системата. В рамките на следващия месец ще пуснем първата вълна от B2B услуги, които също известно време ще са в beta. До края на годината планираме да пуснем всички замислени засега услуги, а след това да дообогатяваме системата с бързи темпове.

Както казах преди малко, ние се опитваме да измислим всякaкви случаи на употреба, които биха били полезни на компаниите, за да употребяват QR кодове. До края на годината също планираме да пуснем наше мобилно приложение, което да демонстрира някои от най-яките черти на нашия Jumplet модел.

 

5. Какви са амбициите?

Тъй като сме чисто нови на пазара, хората едва ли знаят, но мотото на този продукт е “Virtual has never been so close to real”. Това изречение е най-точното, с което можем да опишем какви са амбициите ни, що се отнася до QRL. Искаме да я превърнем в мощна платформа за augmented reality изживяване, което да интегрира виртуалния свят по един естествен начин (ах!) в реалния. Ще сме горди да видим как сме допринесли за изнасянето на интернет извън офисите и извън мобилните устройства.

Нашата визия за бъдещето диктува, че границата между онлайн и офлайн света ще се размива все повече и все повече, а това поражда огромно количество от гореспоменатите дилеми, парадокси и неизвестни, които ние се опитваме да идентифитицираме и да преборим…

 

Пожелаваме успех на Любо и Павел, а аз съвсем скоро ще споделя преки впечатления от qrl.bg, който отсега се очертава да стане любимият ми инструмент. Лесно ще замести досегашната ми комбинация от Google URL Builder, Google Analytics, bit.ly и ZXing QR Code Generator.

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. История на QR кодовете [Инфографика]
2. QR кодовете ни връщат към живота

Няма нищо по-досадно от малките остатъци сапун, които реално не можем да ползваме за нищо. Мен лично ме изнервят и обикновено ги изхвърлям.  Затова днес искам да ви представя една изключително оригинална и еконасочена идея. Защо да не използваме тези остатъци и сами да си произведем сапуна, който използваме всеки ден?

Двама корейски дизайнери, Ким Джон Уон и Джунг Хуан Сонг, предлагат на вниманието ни машина, произвеждаща сапун от остатъците и мръсна, използвана вода. Колкото и безумна да звучи идеята, тя на практика е осъществима. Устройството Re-Q се зарежда с остатъци от сапун, както и така наречената „сива“ или мръсна вода. Това са основните съставки за производство, но към тях по собствено желание можете да прибавяте масла и различни аромати, които са полезни за кожата на ръцете. След като се събере необходимото количество материал, Re-Q  разтваря остатъците сапун в отпадъчната вода, превръщайки ги в овални калъпи сапун. Няма как да подминем и невероятния дизайн на устройството Re-Q. Как да останете равнодушни към тези заоблени бели форми и свежите зелени елементи? Почти прилича на свръхмодерна музикална система. И по никакъв начин не бихте предположили, че това всъщност е машина за рециклиране на сапун!

За съжаление Re-Q има един малък недостатък. Все още не е много изяснена технологията за събиране на вече използваната вода. Към момента се предполага, че това трябва да се прави от нас, което, да си признаем, не звучи особено привлекателно. И все пак, ако се опитаме да мислим „зелено“, може би няма да ни се стори чак толкова лоша идея.

Снимка: InteriorHolic

Подобни статии:

1. Христо Стоянов: новите интернет технологии въобще не се изчерпват само със социални мрежи
2. Социалните медии – директна връзка между политиците и гражданите

Една от най-старите социални мрежи, MySpace, може да се похвали с нов дизайн, който ще стане активен за потребителите в най-скоро време. Платформата е инвестирала средства в новия си облик, но по нищо не личи да е постигнала нещо революционно. На практика новата визия на MySpace е опитала да интегрира в себе си функционалности от Facebook, Twitter и Pinterest. Според специалистите новото лице на социалната мрежа ще бъде пуснато скоро за всички потребители, желаещи да подновят връзката си с тази платформа.

Ако трябва да сме честни, редизайнът на MySpace не впечатлява с нищо ново, което не сме виждали до този момент. Особено се оказва обаче скролирането настрани – свикнали сме да е от горе надолу. Въпреки това известяването чрез Notifications, бързото споделяне на съдържание чрез интеграция на Facebook и Twitter профила и множеството новини, които можете да следите във фийда, добавят някаква стойност на MySpace като цяло.

http://www.youtube.com/watch?v=PQXXEs4khyY

Естествено от MySpace не са останали по-назад и със събитията. Вече можете много лесно и приятно да създадете събитие по подобие на Google+, а след това да поканите свои приятели. Но дали социалната мрежа се опитва да заприлича на останалите си конкуренти, или пък на Windows 8, никой не знае все още. Ще очакваме с нетърпение да видим какви ще са отзивите на потребителите и дали MySpace ще може да се възроди.

Снимка: MySpace

Подобни статии:

1. YouTube пусна нов дизайн
2. LinkedIn с нов подобрен дизайн

Тръгна слух, че Nokia обмисля възможност да започне дело срещу HTC заради очевадната прилика между Nokia Lumia 820 и HTC Windows Phone 8X. Според скандинавската компания HTC са се приближили доста близо до дизайна на Lumia 820, което най-вероятно може да се вземе като чисто копиране. Запознати с двата бранда специалисти са на мнение, че съвсем скоро това ще се случи и Nokia ще се опита да покаже рога.

Най-близката прилика, която изтъкват от Nokia, са заоблените ръбове и цветните кантове, които обгръщат телефона отпред. По-изненадващ обаче е фактът, че от Nokia не са отрекли намеренията си да съдят HTC, а просто са казали, че не желаят да коментират слухове и теми, които касаят техните съдебни намерения. 

 “Както знаете, през май 2012 ние започнахме съдебни процеси срещу HTC в Американската интернационална търговска комисия. Нашите намерения са да търсим своите права, като сезираме комисията да отсъди в наша полза откраднатите технологии и патенти от страна на HTC„, заявяват официално от Nokia.

Ето какво казват и от ответната страна, а именно HTC: 

„На този етап не е постъпвало никакво оплакване от Nokia срещу нас на подобна тема. Това е и причината да останем без коментар.„

Снимки: Nokia и HTC

Подобни статии:

1. Франция съди Google заради „autosuggestion“
2. В кои държави ще се предлага Windows Phone 8

За България Twitter е относително непознат канал за социално взаимодействие. По света обаче той определено се ползва с вниманието, което заслужава. Тази сряда ще ви представим няколко примера като доказателство за това. Ще се позовем на съвместната класация на Ad Age и Blue Fin Labs Social Analytics, които отличават 10-те най-популярни бранда в Twitter, използващи телевизионни реклами, за да създават buzz в Twitter. Това води до по-голямо покритие на потенциалната аудитория. С две думи ТВ спотът разгорещяват разговорите на дадена тема от заинтересуваната публика в Twitter, а това води до ползи за компанията.

Това, което е видно от тази седмичната класация, е, че големите брандове много успешно ползват рекламата, за да създадат шум в Twitter, и резултатите са показателни. Прекрасен пример за успеха на кампания, залагаща на Twitter като канал, е новият видео клип на Лана Дел Рей, ползван от H&M. Това води успех и те се изкачват в класацията на Ad Age тази седмица.

Интересно е да се отбележи и успехът на Google тази седмица, дължащ се не толкова на телевизонна реклама, а на Apple. Да, точно така, пускането на iOS 6 и смяната на Google Maps с Apple Maps е новина за почитателите и създава голям шум в Twitter, от който най-голям успех извлича не някой друг, а Google.

Има ли място за Twitter като рекламен канал в България? Можете ли да споделите с нас интересни български рекламни кампании в Twitter, които са ви направили впечатление? Twitter удобен ли е и за провокиране и поддържане на диалог с публиката? Размерът ли е най-важното, или креативността на рекламните кампании? Как мислите?

На следващите страниците ще видите и самата класация. Тя дава информация за общия брой предизвикани коментари и т.нар. Social Reach, или до колко потребителя са достигнали те, като се взема предвид колко са общият брой последователи на коментиралите.

Подобни статии:

1. 10 най-гледани рекламни видео клипа в Youtube през тази седмица
2. Обръщението „State of the Union“ и реакциите в Twitter тази година