Запретнете крачолите и се насладете : I Charleston Sofia – http://www.lindyhop.bg/i-charleston-sofia

Бях се присетила за един сладкиш с моркови, които имах намерение да заменя с тиква, но след като прегледах ноемврийския брой на списание „Меню“, червеното цвекло ми се стори доста по-примамливо.  Заредих се с настроение за кореноплоди, от което последва силно желание за импровизация. Докато съчинявах рецептата с ясната мисъл, че редакция ще има по време на приготвянето, се запитах какъв динамичен аромат да добавя на цвеклото. Малко портокал ще дойде добре. Шоколад също. А защо не и индрише? Само това не бях опитвала – шоколад с индрише. И стана една… чудна импровизация.

Цветовете на този десерт много ме радват. Получи се наистина динамично – и на външен вид и на вкус. Погледна ли го – той ме предизвиква. Вкуся ли го -изпълвам се с аромати, всеки един следващ другия. Накрая оставам леко объркана какво всъщност е това. От опиталите само един позна основната съставка от първия път и съм почти сигурна, че ако не знаех какво съм сложила и аз нямаше да мога да разбера. Понякога така се случва. Но не е ли очарователно изживяване преливащите се един в друг вкусове? Първо се усеща портокалът, последван от цвеклото и шоколада. Накрая на небцето остава лек привкус на индрише, подсилен от отново завърналия се портокалов аромат. Кръгът се завърта. На това му викам синхрон. Също, каквото е любовта. Любовта през есента.

Петифури с червено цвекло и портокал, шоколадов ганаш с индрише

Посочените дози са за 16 петифури.

Продукти:

• 400 г червено цвекло
• 150 г меко масло
• 150 г захар
• 2 яйца, със стайна температура
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• 1 супена лъжица настъргана портокалова кора
• 100 мл прясно мляко
• 100 г златен сироп
• 300 г брашно
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• 200 мл сметана 30-35%
• 200 г натурален шоколад
• 4 листа прясно индрише
• зърна нар и настъргана портокалова кора за декорация

Фурната се нагрява на 180°C.

Подготвя се квадратна форма за печене със страни 23 см. Дъното се покрива с хартия за печене и се намазва с растителна мазнина.

Цвеклото се обелва и се настъргва на ситно ренде.

Млякото и златният сироп се смесват в касерола и се загряват докато сиропът се разтопи и сместа стане еднородна. Охлаждат се леко.

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Към тях едно по-едно се добавят яйцата и разбиването с миксера продължава докато се усвоят добре от сместа. Добавят се ванилията, портокаловата кора, цвеклото (зедно със сока му) и млякото със златния сироп. Разбъркват се добре с шпатула.

Брашното се пресява с бакпулвера. Добавя се към сместа и се разбърква за кратко с шпатула, само докато всички съставки се смесят добре.

Сместа се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 40 минути или докато клечка забодена в центъра излезе суха.

Изпечената основа се охлажда във формата за 10 минути, след това се освобождава от нея и се поставя върху решетка докато се охлади напълно.

Ако е необходимо, след като основата е изстинала, краищата се изравняват. Нарязва се на 16 квадрата. Поставят се върху решетка на разстояние един от друг.

За шоколадовия ганаш сметаната се смесва с листата индрише и се нагрява до завиране. Отстранява се от огъня и се оствя за 10-15 минути, за да се отдели ароматът. Листата индрише се отсраняват. Към сметаната се добавя ситно нарязаният шоколад и отново се загрява на слаб огън докато шоколадът се разтопи напълно. Разбърква се често и се внимава за силата на котлона.

С ганаша се залива повърхността на квадратите, като се оставя да потече и по страните им. Оставя се да стегне на стайна температура.

Пертифурите се декорират със зърна нар и настъргана портокалова кора.

Любов през есента е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Разработчици от компанията за антивирусна защита Bitdefender твърдят, че са открили редица пропуски в сигурността на новата операционна система на Майкрософт Windows 8. Представителите на компанията са установили, че системата е уязвима на 15% от 100-те най-често използвани от хакерите малуер ат...

Вчера в Чикаго се състоя планираната среща на българската общност с представители на кметската администрация. Личният пратеник на кмета на Чикаго Рам Имануел, директорът по въпросите на имигрантите Алфонсо Ернандес, дойде да разговаря с българската колония. Организатор на срещата беше генералният консул на Р. България в Чикаго Симеон Стоилов. Г-н Ернандес заяви на срещата, на която имаше представители на над 20 български емигрантски организации, че иска да задейства процедура в сградите на държавните училища в Чикаго да се изучава и български език. Срещата беше много интересна, с много желание от страна на кметството за подпомагане на нашата колония.

Полицията в Белиз съобщи, че един от пионерите в антивирусната индустрия и основател на компанията за компютърна и интернет сигурност McAfee Джон Макафи е издирван по подозрение в убийство. Според Марко Видал - шеф на екипа за борба с организираната престъпност към белизката национална полиция -...

Конференцията в Брюксел през погледа на Снежина Мечева, директор на Българското училище към посолството ни в Лондон и говорител на АБУЧ

Беседа с английским композитором и музыковедом Джерардом Макберни 16 и 18 ноября в Чикагском симфоническом центре состоятся новые концерты программы “Вокруг произведения” (“Beyond the Score”). Во втором отделении концерта Чикагский симфонический оркестр (далее – ЧСО) под управлением Шарля Дютуа исполнит балет Игоря Стравинского “Весна священная”. А в первом… Как назвать искусство английского композитора и музыковеда Джерарда Макберни? Может быть, беседой о музыке, встречей со зрителями, лекцией?.. Разговор с Джерардом я начал именно с этого вопроса. -        Нет, для меня это совсем не лекция. Это, скорее, спектакль, прогулка по произведению. Например, многие люди ...

Те са забогатели от нея, но или са недосегаеми за правосъдието, или към тях не се прилага цялата строгост на закона. Това е привилегия, отличаваща от “простолюдието” както историческите, така и сегашните “местни” феодали. От списъка са изключени много лица, които фигурират в докладите, но вече не са между живите. Само две от цитираните в този списък незаконно забогатели лица са получили ефективна присъда “лишаване от свобода” за незаконната си дейност – братя Галеви, които обаче изчезнаха и са издирвани.

Евродепутати от ЕНП пазят българския министър-председател да не го разследват в Комисията “Антимафия и пране на пари” в ЕП  Богоизбраните олигарси в енергетиката са Богомил Манчев, Георги Кадиев, Иво Прокопиев и дузина приближени до всички партии  Гневът на недоволните българи се търкаля като снежна топка в Интернет, казва правозащитникът  Петър Пенчев е инженер, математик по професия, но стана популярен като неформален лидер в много от гражданските протести през последните години. Член е на обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”. От няколко години активно се опитва да разкрие измамата с подмененото ядрено ...

Помните ли “Литературните прелъстявания” на Алисън Хил от “Седмицата на любовта” през февруари?

“Ако е вярно, че можеш да разбереш много за един мъж по това
как се отнася със сервитьорката или как говори с майка си,
то можеш да разбереш много повече за него от това, което чете”

А спомняте ли си текста на Розмари Уркико “Date a Girl Who Reads”?

“Излез с момиче, което чете, защото го заслужаваш.
Заслужаваш момиче, което ще ти даде най-пъстрия живот, който можеш да си представиш.
Ако единственото, което можеш да й предложиш са монотонност,
пропилени часове и предложения с полвин уста, ще си си по-добре сам.
Но ако искаш света, и световете отвъд него, излез на среща с момиче, което чете.”

След като сте си ги припомнили и препрочели (защото тези текстове са наистина пристрастяващи) по всяка вероятност сте изпаднали и в усмихнато романтично настроение, което ни е нужно точно сега.

Защото е време да ви зарадваме с едно събитие, което може да се окаже началото на вашата щастлива лична романтична история с хора, които обичат да четат. „Обичам да чета“ е първото по рода си тематично Speed Dating събитие в България, което ще събере “хората с книгите” на 21 ноември 2012 (сряда) от 19.30 ч клуб “Morgan’s Bar”, (бул.”Александър Стамболийски” 41, София).

Събитието се организира от нашите приятели от Speed Dating 3, които имат вече доста солиден опит с организацията на “бързи срещи” в София, Пловдив и Варна, а “Аз чета” е ексклузивен медиен партньор на литературния Speed Dating.

Ако трябва да се върнем към историята, Speed Dating събитията възникват в САЩ в края на 90-те години. В началото на нашия век те започват да се разпространяват из цял свят и в момента са изключително популярни в големите градове в Америка, Европа, Австралия и дори Азия.

В момента този формат е толкова успешен, че се провеждат всякакви негови разновидности: бързи срещи за бизнес контакти (Speed Networking), за опознаване между първокурсниците в университетите, за набиране на кандидати за работа, Speed Friending и др.

Е, крайно време беше и у нас да имаме своите бързи срещи за четящи. След тях е сигурно, че дори и да не намерите партньор в живота, със сигурност може да намерите добра компания за сладки приказки и четене.

Повече информация за събитието, начините за записване, както и подробна информация за протичането на събитието може да намерите тук.

Facebook стартираха нов проект на име Open Compute, чиято цел е да подпомогне създаването на по-достъпни и по-екологични технологии. В рамките на проекта от социалната мрежа възложиха задача на студенти в американския университет Пърдю да проектират сървърна кутия от биоразградими източници, като на...

Още от 2009 година насам Google започнаха да добавят изображения на Марс към безплатното си за теглене приложение Google Earth. Досега повечето от тях бяха със сравнително ниска резолюция. От днес обаче в Google Earth ще можем да разглеждаме много по-качествени снимки на Червената планета, направени...

Един напомпан мутряга отишъл в плод-зеленчука на ъгъла и започнал да разглежда стоката. Гледал, гледал, ама нали за първи път му се случва сам да пазарува, започнал да пита: - Това какво е? - Хубави български ябълки, господине - отговорила приповдигнато продавачката - Златна есен от Петричко са, познавам бай Иван, дето ги отглежда. - Дайте ми 1 килограм и ги завийте всяка поотделно - казал мутрягата и продължил да разглежда. - А това какво е? - Мандарини. - Дайте ми от тях 2 килограма и ги завийте всяка поотделно. - А това пък какво е? - продължил любопитно борецът. - Това е леща, но не се продава - отвърнала изнервено продавачката. Усмихни се, България! В днешно време можете да отидете до магазина за леща и да се върнете с апартамент. А обявите на входа на големите супермаркети могат да са ви от полза също като на онзи мъж, който търпеливо отишъл със съпругата си за храна, а жената от входа го почнала: - Скъпи, утре мама има рожден ден, какво ще й купим? Тя би се...

Помните ли онези времена, в които чакахме по пет или повече минути да се зареди едно видео, за да можем да го изгледаме? Днес сме свикнали да не чакаме изобщо и се оплакваме всеки път щом ни се наложи. Според ново проучване, търпението ни до такава степен се е изчерпило, че мнозина от нас се отказва...

“Венета Марковска е заместник-председател на Върховния административен съд (ВАС), ако погледнем – обемът работа и компетентността й като зам.-председател на ВАС е много по-голяма и много повече вреди могат да настъпят след нейни решения от дейността й като зам.-председател на ВАС, отколкото като конституционен съдия.” Няма нужда да допълвам, всички познахте словореда на Цветан Цветанов.

Венета Марковска очевидно вече не може да положи клетва като Конституционен съдия. “Репутацията на един човек не може да е по-важна от репутацията на държавата”, каза и министърът на правосъдието Диана Ковачева. Премиерът Бойко Борисов пък директно я призова да се откаже. Друг е въпросът работа ли е на министри, т.е. представители на изпълнителната власт, да дават акъл на представители на съдебната власт, избрани от законодателната власт. Но пък всички знаем кой кара влака.

И като теглим чертата, получаваме следния резултат: Марковска не става за конституционен съдия. Обаче ако остане на старата си работа, може да направи повече бели. Въпросът е: ако й нямаш доверие да държи нож, трябва ли да я оставиш да държи автомат? Съзнателно или не, Цветан Цветанов отстрани Марковска и от досегашната й работа. Само гледайте.

На фона на данните за безработицата у нас се оказва, че сивата икономика била намаляла със 7 на сто, а работниците без трудови договори са по-малко с 57% през 2011 г. спрямо онези от 2008 г. Това съобщи социалният министър Тотю Младенов на бизнес форум в неделя. Данните наистина са обнадеждаващи. Изключително окуражаващ е и фактът, че вече се назначават все повече млади хора и шефовете инвестират в квалификацията на служителите си. Дали наистина не сме тръгнали към промяна? Нима вече току-що завършилите студенти няма да обикалят деветте кръга на ада, за да си намерят работа? И няма да им искат поне 10 години стаж и ако е възможно 2 отгледани деца, за да не излизат в отпуск по майчинство? Проблемите на пазара на труда не са малко и в никакъв случай не са еднозначни. Те не могат да се основават и обосновават само със сухи статистически данни. Оптимистичните показатели могат да ни зарадват. Но за действителността, с която почти всеки способен човек се сблъсква в днешно време, тези...

Още в края на миналия месец стана ясно, че Ким Дотком планира да пусне нова версия на сайта MegaUpload. Тогава пред изпълнението на плана му имаше само една въпросителна - къде ще бъде хостнато ядрото на сайта. Изглежда обаче и този въпрос вече е решен. Самият Дотком разкри в акаунта си в Twitter, ч...

Мохамед ал-Дахаби, бивш шеф на йорданското разузнаване, беше осъден на 13 години затвор за “присвояване на публични средства, пране на пари и злоупотреба със служебно положение”. Той също така  трябва да върне 34 милиона долара, присвоени и изпрати по време на мандата му през 2005-2008 година.

BBC съобщава, че е бил арестуван, след като Централната банка на Йордания станала подозрителна относно големи сделки, преминаващи през неговата сметка. Тежестта на присъдата изглежда изненада адвокатите на Дахаби, които според Jordan Times, са очаквали да получи две години затвор. Дахаби е обвинен, че взима пари от богати иракски бизнесмени, за да се включат в дейностите по изпиране на пари, а също и да им помогне да получат йорданско гражданство в замяна на подкупи.

Малко вероятно е, обаче, Дахаби да е могъл да извършва тези дейности, без да бъдат въвлечени още лица, или най-малко да се е знаело какво се случва. Корупцията остава толкова разпространена в Йордания, че е малко вероятно Дахаби да е бил преследван, просто защото е разкрито престъплението му. Вероятно има и други фактори около работата му.

Една теория, обсъдена от кореспондента на Al Jazeera в Йордания, Насрин ел-Шамайле е, че правителството се нуждае от изкупителна жертва:

“Правителството се опитва усилено да покаже, че работи сериозни срещу корупцията в Йордания. Протестиращите смятат, че икономическите и политически реформи не могат да бъдат постигнати без брутална война срещу корупцията.

[...] Като наказва Дахаби и други, правителството счита, че това ще успокои нервите на протестиращите, обвиняващи органите на властта в корупция и оправдаване на корупцията сред служителите.

[...] Критиците твърдят, че Дахаби е бил набелязан за изкупителна жертва. Присъдата урежда въпроси между Дахаби и правителството от една страна и, успокоява ядосаната общественост, призоваваща за край на корупцията, от друга. Резултатът: с един изстрел, два заека.

[...] Въпреки това, съдебният процес и присъдата са наистина значини. Дахаби е едва вторият бивш шеф на разузнаването, който е съден и осъден за корупция след Самих Баттихи, който получи пет години лишаване от свобода, които прекара под домашен арест в дома си в Акаба.”

Click here to view the video on YouTube.

Друга възможност, според блога Impatient Bedouin е, че Дахаби е бил подложен на процес, заради онова, което знае за други. Като шеф на разузнаването, той е можел да знае за действията на други корумпирани служители и вероятно в някакъв момент са се опасявали, че информацията ще изтече.

Каквито и да са причините за преследването на Дахаби, все пак остава убеждението, че съществува мрежа от корупция по високите етажи, която до голяма степен е непокътната. Основният проблем е липсата на ефективни механизми за подвеждане на длъжностни лица под отговорност.

В момента се подготвя нов йордански закон, посветен на “незаконните богатства”, но остава въпросът дали ще се справи по предназначение.

Цитати по Брайън Уитакър.

Ген. Васил Василев е роден през 1950 г. в София. Завършил е Полицейската академия, а след това и курс за висши държавни служители към Държавния департамент на САЩ. Преминал е през всички длъжности на полицейската йерархия, има 22 години стаж в системата. В периода 1992 г. -1995 г. е бил началник на служба „Полиция“ при РДВР – София. В началото на 1997 г. е назначен за директор на РДВР – София. В края на 1998 г. оглавява Националната служба „Полиция“. На този пост е до декември 2003 г. Ген. Василев бе експерт-съветник в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. - Генерал Василев, преди няколко месеца, когато обсъждахме с вас поправките в Закона за движение по пътищата, вие ми казахте, че е необходимо време, за да се разбере дали те ще са ефективни. Дойде ли това време? - Малко е минало, но аз мисля, че вече хората започнаха да се дисциплинират в преминаването по пешеходните пътеки. Май имаше ефект от това, че превозните средства трябваше да намаляват...

Преди известно време великобритански съд нареди на Apple да се извини публично на Samsung заради това, че са ги обвинили в кражба на дизайна на таблета им iPad. Извинението им обаче изобщо не прозвуча като такова. В изявлението си те цитираха американски съдия, който бе казал преди това, че таблетит...

Как четете една книга - отгръщате страниците и се потапяте, оставяйки сетивата ви сами да поемат написаното от автора. Което прави книгата един истински „сетивен лабиринт” От там са тръгнали и Регионален център за култура „Фабриката”, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” и „Екс-Прес” ООД, за да създадат своя проект „Книгата като сетивен лабиринт”.

Поектът, разположен в регионалната библиотека в Габрово, е вдъхновен от идеята за театъра на сетивния Лабиринт на колумбийския антрополог Енрике Варгас - изкуство във и за определено пространство, съобразено както с неговата специфика, така и с тази на публиката.

„Книгата като сетивен лабиринт” предлага нетрадиционен подход за среща и общуване с книгите. Той разказва за любовта, за радостта да намериш път към другия”, разказват от габровската библиотека.

Инициативата е подкрепена от програма „Култура” на община Габрово, а участници са ученици от Национална Априловска гимназия и Природоматематическа гимназия „Академик Иван Гюзелев”.

Докато на Балканите вече години наред всички държави - и стари, и нови, обявяват за приоритет на своите политики присъединяването към ЕС, търсят подкрепа във всички посоки, за да реализират тази цел, която по наш собствен опит ограничава до известна степен правата на националната държава, в Европа се наблюдава явлението сепаратизъм и нарастваща вълна от искания за референдуми. Референдуми, които да изяснят дали дадено население иска независимост и отделяне от иначе стари демокрации, или просто всичко е политика за отклоняване на вниманието от все още бушуващата криза на континента. Финансовите проблеми и безработицата са може би в основата на исканията на Каталония (Каталуня) - най-богатия район на Испания, да настоява да се проведе на 25 ноември референдум за независимост. Естествено, че Мадрид е категорично против. Някои социологически агенции в Испания твърдят, че около 70 на сто от жителите на областта подкрепят такова гласуване за самостоятелно бъдеще на съществуващия...

Някой беше написал във Фейсбук: Честито преизбиране на Обама! Сега пак доларът ще се срива надолу, икономиката на САЩ и на света ще отиват по дяволите, черните пак ще управлават...и така нататък. Обичайните агресивно-расистки излияния. Не им обърнах внимание. Аз съм закоравял демократ и се радвам на възможността, която само демокрацията ни дава – всеки да може да каже каквото мисли. Но и правото да не обръщаме внимание на казаното – поне от някои избрани глупаци. Някои избрани глупаци имат свещеното и неотменно право да говорят срещу избирането на чернокож президент на САЩ; както и да говорят за това, че демократите съсипват със социалната си политика икономиката на света, както и да сипят всевъзможни националистически, консервативни, агресивни, милитаристични и тем подобни мисловни изпражнения. Аз имам правото да им се подигравам. И също така – да не ги слушам. Обичам свободата на словото. Обичам демокрацията, която ни я дава. Обама е демократ. И няма как да бъде някакъв...

Нахално, по български

Националната обсерватория "Рожен" спира работа до три седмици. Обсерваторията не може да си плати дори тока за октомври. Така до края на ноември учените тук ще консервират телескопите и цялото техническо оборудване. „Това означава, че стигаме до затваряне на обсерваторията, прекратяване на каквато и да е дейност, свързана с обсерваторията, и по-лошият проблем е в това, че никой не знае какво ще се случи впоследствие”, каза директорът на обсерваторията д-р Никола Петров.

Двама души загинаха при мощна експлозия в американския град Индианаполис, а над 30 сгради бяха разрушени или повредени, заявиха властите, цитирани от Асошиейтед прес. Седем души са пострадали и са били откарани в болница. Четирима от тях са получили леки наранявания. Взривът, избухнал в събота вечерта, е изпотрошил прозорци, срутил е стени и е бил усетен в радиус от поне 5 километра.

Към Къща на село 16

 

Празник на младото вино и суджука в с. Кюлевча

Значи, ако си спомняте Празника на плодородието от предната ми част за селото, то в сравнение с него този празник - на младото вино и суджука - беше някаква пищна вакханалия!

За първи път присъствам лично на такива събития, които досега съм гледала само в края на новините, от типа: "В сливенското село Еди-кое-си днес се проведе празник на младите невести и най-личните момци, имаше надсвирване и дърпане на въже, накрая младите се взеха",  онагледено от колоритни гледки на ухилени хора в носии, озвучено от буйна народна музика и накрая скрепено от леките усмивки на водещите... То било страхотно, бе! А от патроните на нашия празник - младото вино и суджука - едва ли има по-голяма класика за българина! Имаше вино, имаше речи по микрофона на високи гости, имаше политическо присъствие, имаше песни, танци и хоро на площада. Имаше затрогващи пожелания за благоденствие, отрупани маси и пълни чаши за всички, за винаги. Имаше благодарности за спонсори, областни управители и дори депутати. Имаше слово на един млад отец, за когото не разбрах кой е, но от когото разбрах, че освен всички тези светски блага, на 11.11. честваме и Денят на Св. Мина.

Но основният участник беше самият Ути Бъчваров, който всъщност ... снимаше предаване. От нашия майстор разбрах, че предния ден Ути е бил на лов с местната ловна дружинка и въобще е специален гост на кметския наместник на селото. Много готин, харизматичен и естествен, с шапка с перо, той с апломб говори по микрофона, показа на бабите (които през цялото време наричаше "момичета") как да режат лука на едро, после със замах, сред дим и жега, го готви в един огромен тиган с гигантски дървени бъркалки, а междувременно негов помощник усукваше стометров суджук от специална лъскава машина /лъскава, лъскава, ама накрая пак завършваше с ... черво:)))/

"Ръсваме обилно с черно и червено пиперче..."

То радост, то блян! То снимки, камери, приятелски закачки с точещата лиги публика, то изсипване на трилитрови бутилки олио в тигана, то месене на кайма, то чичовци по потници, енергично включващи се в изтощителното бъркане... И всичко това озвучено с народни ритми или от хора на "момичетата", или от едно истинско младо момиче, което пя много хубаво, или просто от уредба, но ритъмът, ритъмът е важен!

Страхотно настроение и веселба. В цялата тази работа едва остана време за винопроизводителите, от които трябваше да се избере "най-добрия". То дегустации, то приканвания по микрофона уважаемата публика да си каже мнението, то боцване от блюда с домашен кашкавал за мезе, то сладки приказки... Не е за разправяне! Само за ядене и пиене...

Като попитах сътрудничката на Ути кога ще излъчат предаването, тя не беше много сигурна (последно ми каза на 27-ми декември), но каза, че ще се обади на кмета, значи всички ще разберем. Много мила. Сигурно си мисли, че имаме някаква вътрешноселска радоточка, от която всички мигновено разбираме новините за любимото ни село. Така или иначе, ще следим с радостно вълнение:) Междувременно ето тук има чудно филмче за събитието, от което може да се добие добра представа за атмосферата.

А какъв хубав есенен ден! Слънчев, мек... само за суджук с лук:) Въобще дните и през ноември на село са чудни! Въздухът ухае на влажна земя и на пушек, идващ от запалената в съседния двор купчина листа. Пак сме си само на двора, щъкаме из градината, копаем и подготвяме земята за пролетта. И сега садим на поразия зеленчуци (лук и чесън) и овошки (лешник от съседа Божо, предложен ни със зле прикрито превъзходство - ако искате да имате едър лешник, засадете този - и череша, купена от разсадник във Варна). Засадихме си дори лаврово дръвче, подарено от скъп приятел!;)

А вътре в къщата най-после довършихме един грандиозен проект, след дълго мислене, чудене и маене, бавене и консултиране - вътрешна стълба, за така важната "топла връзка" между етажите. Накрая се спряхме на вдигаща се таванска стълба, от която сме много доволни. /Е, стига сега де, според упътването издържа до 250 кг.../

Та така... И всичко това, под прекрасните, величествени и вълшебни скали, които неизменно привличат погледа и поне аз имам чувството, че дават крила!

ПП. Значи, ако съм си мислела, че някога в този изтънчено-вегетариански блог ще качвам такива кръвожадно-месни снимки, пък нА... Обещавам поне, че няма да видите одрано окачено прасе, пфф.

 

„Езика на омразата" най-често използван в интернет

 Пътеписът ни днес ще бъде архитекурно-лингвистичен ;) За мене лично беше откритие, че в Англия има такива валежи, но ... оставете моя балкански поглед ;) И все пак – защо? Приятно четене:

Защо в Англия валят кучета и котки?

  Според oбщоприетото схващане, във Великобритания всеки ден вали. Местните метеоролози обаче твърдят: Това не е вярно! Има и дни, когато над цялото Обединено кралство не пада и капка дъжд. Но въпреки това, винаги е препоръчително човек да е облечен с водоустойчиво облекло или моля, поне си носете чадър! :) Мм-да. Доколкото имам лични впечатления, и аз мисля, че в Англия никога не може да се каже, че денят се познава по сутринта. Относно времето, разбира се. Защото може да е слънчево и след час да завали, после пак да грейне, пак да повали... И така цял ден. А може да бъде и 24 часа мрачно, студено и дъжд. Без значение, че е юли или август. Или януари. Но вероятно сте чували и знаменитата фраза /идиом/ "Raining  cats and dogs", с която англичаните поясняват, че навън "Вали като из ведро". Странно, защото изразът буквално означава "валят котки и кучета" :) Интересно, а как ли се е появил? Любопитни хора са си правили труда да търсят и изследват корените на този израз, но така и все още не е категорично доказан първоизточника. Но една от версиите, която на мен ми допада, а и ми звучи логично, тръгва от онова далечно време, когато в земите на бъдещата държава Великобритания са живеели скоти, пикти, келти, нормани, англи...

Всъщност, вижте първо тези къщички. Почти като от приказка :)

Дали бих поживяла тук?  ;)

Или тази? [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Съвременни къщи със сламени покриви. И са симпатични, нали?[/caption]  

Сламените покриви /Thatching/

са се появили мноого далеч във времето назад. Преди да се сетят да си правят керемиди, хората покривали къщите си със слама, с клони и шума, с каменни плочи - каквото имали под ръка. В Британия като материал използвали водна тръстика, която се въдела в изобилие из блатистите райони на източна Англия, а също и по-дебелите и плътни стъбла от житни култури - жито, ръж и т.н. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Сламени покриви имали и вятърните мелници, и къщичките на пазачите край морските фарове, кметствата и въобще всички обществени сгради. Дори покривите на Националната банка и на театър "Глобус" в Лондон, където през 17 век се представяли всички пиеси на Шекспир, били от слама... Почти до края на 18 век във Великобритания, както и в голяма част от Европа, сламените покриви си били най-естествено нещо, особено в провинциалните градчета и села. С развитието на манифактурата се появили керемидите и други покривни материали, а сламените покриви постепенно се превърнали в символ на бедност.   [caption id="" align="aligncenter" width="647"] Горките бедни хора тук... (това къще е някъде в Шотландия)[/caption]   През последните 30 години обаче, сламените покриви отново започват да се връщат на мода. Но вече те не са символ на мизерия, а точно обратното, на богатство. "Тачирането" /от thatching/ , т.е. полагането на сламен покрив, е ръчна, трудноемка и пипкава работа. И се прави само от квалифицирани специалисти. Качествено направеният покрив може да издържи около 50 години! [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Селски къщи в Англия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="592"] Селска къща в Англия[/caption]   Добре направеният сламен покрив не изисква специална поддръжка. В днешно време в Англия обикновено на 10-15 години се налага по-сериозен технически преглед и ремонт, или полагане на нов слой слама. Често покривите на по-старите къщи изглеждат доста дебели и като надвиснали, но това е така, защото според традицията, когато се "ъпгрейдва" покрива, т.е. обновява, новият пласт слама се поставя върху стария. Така покривът става все по-дебел и все по-изолиращ. Според статистиката, в Англия има вече над 250 сгради, чиито сламени покриви са положени още преди 500 години! А това означава, че лесно може да се разбере от какви точно слами са си правели покривите англичаните преди пет века. Но въпросът беше

защо "валят кучета и котки" ;)

Ами, имало едно време... т.е. в стаари, стари времена, когато къщите били ниски и със сламени покриви, не било трудно за по-дребните животни, като котки и кучета, да се покатерват на покрива. За разните буболечки, гущерчета и мишоци не говорим - (със сигурност) те са си се завирали там, по подразбиране :D  Щото в дъжд и студ сламата си е явно удобно и топло убежище. Само че при по-силен дъжд ставала и доста хлъзгава. И тогава... бедните животинки просто се подхлъзвали, пързулвали се по покрива и тупвали на разкаляната земя. Та, ето защо било то "raining cats and dogs" - И така до ден днешен :D [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Красива къща[/caption]  

С няколко думи, принципът на полагане на покрива е следният:

Сламата се прави на връзки, които се връзват със стоманена тел, неръждавейка. Тези връзки се нареждат по периметъра на покрива и отдолу нагоре, и се захващат/връзват за дървеното скеле отдолу.   [caption id="" align="aligncenter" width="634"] Полагане на сламата[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="650"] Покриване на покрива[/caption]     Следва изравняване, разчесване и изглаждане на сламата със специални стъргалки, някои приличат на ония, големите назъбени шпакли за работа с теракол.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Заглаждане на сламата[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="610"] Накрая се подравняват краищата[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="616"] А така изглежда покрива отвътре[/caption] Най-накрая сламата се обработва с огнеупорни и водоустойчиви вещества. И най-най- на финала режат лентата и пият по едно уиски за добре свършената работа... А, и си говорят за времето, ъф корс ;)   Айде, честито!  ;) Такива ми ти работи. Процесът на покриване на покрива може да трае от няколко дни до няколко седмици. Майсторът на този вид покриви се нарича "татчър"... Хм, иде ми въпрос: Яя... дали пък на Маргарет Татчър някой й дедо не е бил  баш майстор-покривар, тогава? :D [caption id="" align="aligncenter" width="574"] Селска къща[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="574"] Провинциално градче, в което явно живеят богаташи :)[/caption]   В интерес на истината, трябва да кажа, че за "вали като из ведро" англичаните използват и друг израз - "It's pouring wet", което буквално е "вали мокро". Пустите му англичани, ами нали е дъжд! Но, идеята беше за... вижте заглавието ;) И още няколко снимки, преди да си кажем баай!  ;)   [caption id="" align="aligncenter" width="573"] Из провинциална Англия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Из провинциална Англия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Из провинциална Англия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Из провинциална Англия - джиджени покриви, с украси  :)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Някъде из добрата стара провинциална Англия  ;)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Из провинциална Англия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Еемии... Англия!  :)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Офф... ми, не е ли готина?  :)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Другия път ей тук ще седна да пия една бира! Кой ще дойде с мен?  ;)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Завършвам с тази красавица. Дано да си живеят щастливо обитателите й :)[/caption] Снимките без лого са от свободен достъп от интернет. Автор и на половината снимки: Вили      Други разкази свързани с Другата Англия – на картата:     КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИТЕ :)                        

Лесна за изпълнение задачка – да се оцвети, изреже и залепи тази катеричка. Имате нужда от лепило, пастели...

Венета Марковска е отложила клетвата си като конституционен съдия

Продукти:
1 охладено пиле- 1.5кг
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. мащерка
1ч.ч. бира
2- 3 зърна бахар
2ч.ч. зеленчуков микс Ризото
2с.л. зехтин

Приготвяне:
Пилето се реже на порции. Слага се в тенджера. Наливат се 4ч.ч вода. Съдът се похлупва и поставя на включен котлон. Порциите се варят 40 минути. След готовност месото се отцежда от бульона. Мръвките се редят в гювеч. Посоляват се със сол, червен пилпер, мащерка и 2- 3 зърна бахар. Полива се 1ч.ч.ч бира и 1ч.ч. прецеден бульон. Съдът се похлупва. Месото се пече на умерена фурна, един час. В метална касерола се слага ризотото. Налива се останалото количество прецеден пилешки бульон. Съдът се похлупва. Миксът се задушава на тих огън, един час. Накрая се отхлупва, полива се 2с.л. зехтин и наново се похлупва. Задушава се на изключен котлон. Поднася се печена, крехка и ароматна пилешка порция, гарнирана с ризото.

Съдия Венета Марковска не е изпълнила „молбата” на Бойко Борисов да се оттегли от получения вече пост в Конституционния съд заради „огромното напрежение”, което по признание на премиера се е създало около нея, а само е отложила подписа си.

Това съобщи днес вицепремиерът Цветан Цветанов пред БНТ, с което уведоми публиката за продължаващата агония в драмата със заложниците, в каквито се превърнаха съзаклятниците в парламента, издигнали и подкрепили оспорената ( като потенциал още преди две години в разследване на журналисти) кандидатура на Марковска.

Пред очите ни започна да се сбъдва отколешната тайна мечта на тази власт – и особено на вътрешния министър Цветанов- за изобличаване кривиците на правосъдната ни система. Заговори се за тях до степен, че и в Брюксел се включиха на висок глас.

Заслугата за това постижение обаче не е само на съдия Венета Марковска, която се заплете в противоречивите си обяснения, след което прехвърли нишката на това кълбо на МВР и прокуратурата. Тя на практика осъди сговорната дружина гласували за нея депутати от ГЕРБ, БСП и ДПС да платят данък „бумеранг”.

Наградата за този напредък в осветяването на задкулисието в тъмнината на политическото договаряне извън прожекторите трябва да бъде колективна. Заслужиха я всички участници в процедурата по номиниране, закрила по време на узаконяването на номинацията и на защита на незащитимата позиция на съдия Марковска след като белята вече бе сторена.

Макар и рядко, арогантността на властта се наказва и това е един от тези случаи, когато се случва нещо като възмездие за затъналите в безизходица управници и техните помагачи от имитиращите опозиция другари от БСП и ДПС. Защото този път номерът с премълчаването на неудобната тема не мина. Просто чашата на европейското търпение преля и задвижи тежката воденица на българските медии.

Вода в тях наля отново министър Цветанов, който отказа днес да отговори в студиото на БНТ на логичните въпроси защо не са проверявани от МВР фактите от журналистическото разследване за биографията на Венета Марковска, а вместо това полицията се занимава да търси кой точно ги припомня на парламента и дали сигналът му е анонимен.

Но греши онзи, който си мисли, че полицията не си върши работата под вещото ръководство на своя началник. Намерили са врага и Цветанов не се поколеба да го открои: Медиапул, но и други, като БНР, които ( явно в колаборация помежду си) задават разни провокативни въпроси.

Така било предизвикано изявлението в Брюксел, настоя отново Цветанов като обяснение защо е обявил изявлението на официален говорител на ЕК за „неофициална” позиция, поради което се наложи още веднъж, специално като за него, друг говорител на европейското правителство да се произнесе и да осмее твърдението му за „неофициалния характер” на европейската позиция по казуса „Марковска”.

Хубаво е, че се намериха виновни. Иначе щяхме да останем с впечатлението за анонимна вина, с каквото оставаме за т.н. преход вече 23 години изобщо.

Share on Facebook

„18 сиво” е една от малкото модерни български книги, които съм чел някога. Започнах предубедено, но затворих последната страница с положително мнение. Роман-пътепис и спомен за отминали времена, текстът на Захари Карабашлиев не подлежи на жанрово рамкиране. Не баш „нов жанр”, както смело се изказва Любен Дилов, но със сигурност нещо доста оригинално, което си струва да бъде прочетено.

Мъж на среда възраст, родом от Варна. Влюбва се и живее с приятелката си в България в началото на 90-те. Не им харесва. При първа възможност емигрират в Америка, държавата на неограничените възможности. Сивата, гадна, заличаваща личността Америка. Едвам свързват двата края, докато той не фалшифицира дипломата си и не започва да работи като фармацевт за луди пари. Едва осъществил американска мечта, един ден любимата на Зак просто си тръгва от него. Завинаги. Три дни по-късно той захвърля всичко, открадва без да иска един чувал марихуана, убива човек и се впуска в пътешествие през целия континент.

Историята е обикновена и адски семпла. Нещо, което може би се случва на милиони. Но именно затова е невероятно истинска. Това е роман за реалността, за живота такъв, какъвто е. За хората такива, каквито сме. Няма фантазия, няма магичност, няма мелодрама, метафори и хеперболи. Чистата и проста истина и нищо друго.

Но за сметка на това – поднесена по интересен начин. През няколко страници се редуват настоящите „приключения” на Зак, спомените от миналото му и диалозите с неговата любима и прекрасна – Стела. Макар и кратко, живо, ударно са описани и българската действителност по времето на Прехода, и американското настояще. По време на пътуването Зак минава през почти цялата територия на САЩ и разказва на читателя какво всъщност представлява тази така мечтана от мнозина държава. Такава, каквато е през погледа на един емигрант. На един сънародник.

Може да се повтарям, но „18% сиво” е толкова книга за истинските наща, че те кара да се замислиш. Няма по-лесно нещо от това да влезеш в кожата на главния герой, да почувстваш това, което той чувства, да разбереш думите му. Да го усетиш себе си и да забравиш, че не ти си човекът, който е написал тези редове. За това помагат както описанието на познати места от България и разкриването на чувства и емоции, които всеки един от нас изпитва, така и онези малки неща, които героите от повечето романи сякаш не правят. Защото Зак също се страхува, също го боли, също ходи по нужда и буквално се осира, също самозадоволява сексуалните си нужди.

Стилът е от първо лице и помага на читателя да почувства реалността, излизаща от тази книга. Той е простичък, елементарен и изцяло разговорен. Дори просташки и дебелашки. Не такъв, какъвто го четем по книгите и гледаме по телевизията, а такъв, какъвто го чуваме всеки ден на улицата. С думите, които самите ние използваме в главата си, за да говорим на себе си. Именно заради това ли или въпреки него, „18% сиво” се чете леко. На един дъх. Седнеш ли веднъж и имаш време, няма да станеш, докато не затвориш последната страница. Не защото ти е чак толкова интересно какво ще се случи нататък, просто защото забравяш, че четеш.

Горните редове описват безпристрастно книгата на Захари Крабашлиев такава, каквато е. Но тук идва и моят глас. Защото „18% сиво” хем ми хареса много, хем не чак толкова. От една страна аз чета книги не за да си припомня реалността, а за да се откъсна от нея. Обичам по-магически, по-вълшебни романи. И не говоря за фентъзи приказки, а за онези красиви произведения на изкуството, в които се потапяш и забравяш за всичко. С изящен стил и интересна, напрегната история. Да, доста нереална на пръв поглед, но не по-малко поучаваща и истинска. Докато реалността, която всяка друга минута е пред погледа ми, тук ми бе навирана в очите всеки ред. Не ми хареса разговорният, идиотски и просташки стил, който непрекъснато сравнявах с този на Буковски. Не ми харесаха и цинизмите, вулгарщините, псувните и описанията на това къде точно свършва Зак, когато мастурбира или как точно „сере” в обществените „кенефи” на Америка.

От друга страна обаче, романът не ме остави да бъде безразличен дори за секунда. Непрекъснато съчувствах на главния герой и се поставях на негово място, питайки се какво бих направил в тази и онази ситуация. Научих още малко за България през 90-те и много за Америка днес. Прочетох го с лекота, която отдавна не бях срещал. И най-важното, „18% сиво” ме накара да се замисля за моя собствен живот. Да се спра и да помисля малко преди да взема правилното решение. Да осъзная, че за една секунда мога да загубя всичко, което обичам. Да оценявам това, което имам. Не знам дали тази книга ще се хареса на всекиго, но ви приканвам да й дадете шанс. Най-малкото, за да ви припомни кои са истински важните неща в живота.

Оценка: 4/5

По обективни причини учителката в класа на дъщеря ми, не знае за българския КРОКОТАК:)…което си има и положителни...

Пламен Асенов

09.11.12

„Великите европейци” е поредица радио-портрети на значими фигури от европейската история, политика, наука, изкуство, култура, социален живот. Тази образователно-развлекателна рубрика на журналиста Пламен Асенов и БНР – Радио „Пловдив” е насочена е към широк спектър слушатели, но търси контакт най-вече с младите хора. Излъчва се в ефира на БНР – Радио „Пловдив” всеки петък между 13 и 15 часа, в рамките на програмата „Тринайсетият час”.

Рубриката стартира на 12 октомври и досега в нея са представени портрети на Алберт Айнщайн, Лудвиг ван Бетовен, Леонардо да Винчи, Антонио Гауди, Джеймс Джойс и др. Текстовете са с дължина 6-7 до 10-12 минути, в зависимост и от възможностите за максимално „оцветяване” на дикторския текст. Заради предизвикателствата на такъв рядко разработван жанр като радио-портрета, целта е да се излезе от линейната биографична схема и да се търси развитие около една или няколко преплетени линии от живота и дейността на съответния герой. Развиват се също и максимален брой връзки към интересни детайли и характерни особености както на собственото време на героя, така и на нашето, слушателското време.

„Великите европейци” е рубрика с дългосрочен характер, която е отворена за сътрудничество и подкрепа от страна на бизнеса и заинтересовани обществени организации.

Тъй като мнозина се обаждат да питат къде могат да слушат предаванията, очевидно  трябва да направя по-видимо указанието:

        Слушай тук

        Слушай тук

         Слушай тук

         Слушай тук

          Слушай тук

          Слушай тук

http://dox.bg/files/dw?a=170dd23b93

„Някой изобщо разбира ли?”

Твърди се, че с тези думи на уста през 1941-ва година си заминава от света Джеймс Джойс, писателят, който с една книга промени литературния свят завинаги. Добре, де, не е написал само една книга човекът, написал е няколко – „Дъблинчани”, „Портрет на художника като млад”, „Бдението над Финеган”, мнозина може би са ги чували като заглавия, а някои дори са ги чели. Но, също както архитектът Гауди остава в света най-вече с прочутата си катедрала „Саграда Фамилия”, така и Джойс е известен най-вече със своя „Одисей”.

Ето откъс от романа, който самият Джойс чете през 1924 година, аудиозапис, от който са направени само 20 копия за продажба в „Шекспир и Ко”, парижката книжарница на Силвия Бийч:

Запис – Джойс чете

Превод: Господин председател, дами и господа, голямо е моето задоволство да чуя бележките, отправени към ирландската младеж от моя образован приятел. Стори ми се, че се прехвърлих в страна, далеч от тази страна, в епоха, отдалечена от нашата епоха, че се оказах в древен Египет и слушах речта на някой висш жрец, отправена към младия Моисей.

Иронията, която се съдържа в тези думи на Джойс обаче, става двойна поради факта, че той самият звучи като някакъв висш жрец, докато чете ироничния си текст от „Одисей”. Пардон, „Юлисис”, каквото е оригиналното заглавие на книгата. Юлисис е римския вариант на гръцкото Одисеос. Използването на името по този начин веднага насочва към една от знаменитите способности на този ирландски литературен Херкулес – да бъде изключително деликатен със смисъла на думите и със смисъла на смисъла. За да илюстрирам тази негова способност, за миг ще се отклоня от катедралата, която представлява романът „Одисей”, към нещо кратко, например песен 11 от поетичния  цикъл „Камерна музика”. В буквален превод заглавието на песен 11 е „Кажи сбогом на момичешките дни”, което аз бих превел по-скоро като „Кажи сбогом на девичите дни”:

Запис – „Кажи сбогом…..”

Превод: Кажи сбогом, сбогом, сбогом, кажи сбогом на девичите дни – се пее в песента, чиято музика също е на Джеймс Джойс. И продължава: „щастливата любов идва да те ухажва и го прави  по момичешки начин, в зоната на честността, която има жълта панделка върху косите”. А още по-нататък се говори за начина, по който с помощта на един херувим панделката се развързва…..

Колкото приблизителен и груб да е този превод,  мисля че добре илюстрира способността на грубияна и извратеняка Джойс да бъде деликатен с думите, да внушава, че не внушава нищо, дори когато наистина не внушава нищо, изобщо, да си играе със словото така, че сигурно и Господ се залива от смях на небето, докато го препрочита в дългите зимни нощи и вижда какви ги е наплескал.

Мнозина не са съгласни с това. Мнозина смятат, че „Одисей” е практически нечетивна книга, прекалено разточителна по отношение на словото и натрупването на думи върху думи, прекалено многопластова, за да може въобще да бъде разбрана, прекалено банална като сюжет и персонажи, за да представлява какъвто и да било интерес за когото и да било.

Може и така да е. Начало на традицията книгите на Джойс да бъдат възприемани по този начин слага неговата собствена съпруга, Нора Барнакъл, прочута с една знаменита реплика към мъжа си – „Защо не пишеш книги, които хората могат да четат”. Знае се, че дъблинската камериерка Нора никога не е гледала сериозно на литературните занимания на Джойс, поне докато той не започва да печели сериозни пари от писане. Но това е нормално, като се има предвид колко дълго тази жена е живяла до коравото ирландско пиянде, чиято представа за пълен трезвеник е човек, който не пие между две отделни пиенета, както става ясно от текста на „Одисей”. И чиито запои дори изтъкнат специалист в алкохолния бранш като Хемингуей нарича „легендарни”. Не знам колцина слушатели си дават сметка, но онова, което отстрани изглежда като весел и безметежен бохемски живот, за най-близките често е истински кошмар. Живели сме в този филм, благодаря! Така че Нора напълно я разбирам.

Не разбирам обаче писателя Паулу Коелю, или поне човекът, който под това име се представя за истински писател. В едно интервю той заявява: „Романът „Одисей” на Джойс е вреден за литературата”. И обяснява това си мнение с друго свое мнение – че текстът на ирландеца всъщност е демонстрация само на стил без никакъв смисъл. И тук е мястото да си призная как аз пък по-горе излъгах, че не разбирам защо Коелю ги дрънка такива. Не точно излъгах, по-скоро се опитах пред очите ви да изградя една безсмислена стилистична фигура. Само че не ми се получи. Не самата фигура, тя е налице – не ми се получи с липсата на смисъл в нея. А стана така, защото онова, което дрънка Коелю, е напълно безсмислено от гледна точка на литературния занаят.

Слава Богу, истинската стойност на Джеймс Джойс, значението му за естетическия дух и характер на модерната епоха, не зависи от оценката на някой си Коелю, който, признавам, на външен вид прилича на писател. Но това е най-добрата му литературна характеристика, а най-обективната е – празна, лъскава опаковка, продукт на скъпа рекламна кампания.

Като споменах рекламен продукт, та се сетих, че, по ирония на съдбата, Леополд Блум, главният герой на романа „Одисей”, е рекламен агент…..Нищо, де. Още по-иронично е, че преди Коелю да се произнесе неподготвен за „Одисей” като за „стил без смисъл”,  драматургът Самюел Бекет, да, авторът на пиесата „В очакване на Годо” и в един период от живота си личен секретар на Джойс, отговаря задочно на това. „Тук формата е съдържание и съдържанието е форма” – казва той за „Одисей”. Казва и друго – „Текстът на Джойс не е за нещо, той е самото нещо”. Въпреки че се отнася всъщност за „Бдението над Финеган”, мисля, че това последното е напълно валидно и за „Одисей”. А Бекет е човек, който разбира какво говори, когато говори за литература. Е, доколкото някой изобщо нещо разбира.

Звук на превъртане през скала на радио, от който нищо не се разбира. После чуваме глас да вика: “Три кварка за мистър Марк”. Завършваме пак с началото на „Кажи сбогом…..”

След разочароващ финансов доклад за третото тримесечие, в петък акциите на Groupon достигнаха рекордно ниски стойности от под $3, с 20% по-малко от предния ден.

Предвид забързаното ни ежедневие и динамиката на развитие не  технологиите образованието стана достъпно за всички. Не само във финансов аспект. Днес можем да носим всичките си записки и учебници в един джоб – в едно малко устройство, което събира цяла библиотека от знания.

 

Какво е Coursera

Революционната платформа за абсолютно безплатно електронно обучение Coursera представлява социална организация, партнираща си с едни от най-елитните университети в целия свят. Създадена от двама от най-уважаваните преподаватели в университета „Станфорд“ – проф. Андрю Нгъ и проф. Дафне Колър, със седалище в Маунтин Вю, Калифорния.

 

Университети

Университетите, част от Coursera, са Бостънският университет по музикални изкуства „Бъркли“, четири от университетите, част от „Бръшляновата лига“ –„Принстън“, „Колумбия“, „Пенсилвания“ и „Браун“ – „Станфорд“, „Дюк“, университетът „Мичиган“ и др.

 

Курсовете отвътре

Дисциплините, измежду които всеки може да избере, са 204. От „Модели на мислене“, през програмиране, до курсове по творческо писане и композиране на музика. Всеки от курсовете е с дължина между 4 и 15 седмици като напомняне и допълнителни детайли всеки участник получава на имейла, с който се е регистрирал.

Кликвайки на бутона “Go to class“, се открива вътрешността, от която се черпят знанията.

• Програмата, по която курсът протича;
• Тестовете за всяко ниво от курса;
• Крайният изпит;
• Видео лекции;
• Дискусионен форум;
• Помощ със субтитрите;
• Място за срещи с други съкурсници;
• Wiki съдържание на курса, на който присъствате.

 

В средата на екрана има фийд, който наподобява този на Facebook, където се виждат всички последни обновления по курса, а вдясно са последните тестове и лекции, всички достъпни за сваляне. Тестовете, които съпровождат всяко изминато ниво, са с право на пет опита, като се вземат най-високите резултати, без значение от реда на решаване на теста. След успешно решаване на всички тестове се стига до крайния изпит, който е определящ за успешното вземане на сертификат за завършен курс.

 

До този момент Coursera в цифри:

• 20 категории
• 204 курса
• 34 университета
• Над 1,760 000 студенти
• 196 страни

 

Ако ви се иска отново да се почувствате като ученици и студенти, пробвайте. Ще ви бъде интересно и полезно!

В живота ни голяма част от нещата имат нужда от планиране и предварителна подготовка. Като започнем от най-важното като почивки, големи мероприятия на открито и стигнем до това с какво да се облечем. Важно е да знаем какво ще е времето. Но от личен опит мога да кажа, че прогнозите по телевизията невинаги са ми били от полза. Дори понякога не успявам и да улуча момента. Ето защо прибягвам до алтернативни източници като интернет и приложения за телефона.

Но нещата биха били доста по-лесни, ако разполагаме с домашна метеорологична станция като Netatmo. Този уред следи набор от елементи на околната среда вътре и навън. Идеята на изобретателите на Netatmo е освен като домашна метеорологична станция този уред да може да бъде използван като една голяма мрежа за мониторинг на времето и качеството на въздуха, което може да стане посредством Wi-Fi връзка.

Системата се състои от два отделни модула – един за помещението и един за навън. Вътрешният модул измерва температурата, влажност, атмосферно налягане, нивата на въгледорен диоксид и звукови нива в къщата, а външният измерва температурата и влажността под открито небе. Можете да получавате прогноза и информация за въздуха за седемдневен период напред за всяка една точка на територията на САЩ и Европа. Всички показания от устройствата се предават на вашия iPhone, iPad, iPod Touch и телефони, работещи с Android версия 2.3.4 и нагоре. Те могат да бъдат разчетени с помощта на специално безплатно приложение.

Тази система ще ви е от полза не само да планирате дните си навън, но чрез нея ще знаете кога качеството на въздуха е най-високо, за да излезете навън точно тогава и да потренирате, да се разходите или да проветрите къщата. Чрез приложението ще бъдете информирани за часовете, когато това се случва, и за момента, когато нивата на чистота на въздуха отново започнат да падат. Както споменах преди малко, компанията се надява чрез информацията, събирана от своите потребители, да изгради най-голямата мрежа за метеорологични прогнози и измерване на чистотата на въздуха. Цялата информация се съхранява в база данни и може да бъде използвана от всеки.

Конзолите на Netatmo са изработени от алуминий и са водо- и  UV-устойчиви. Вътрешният модул е с размери  45 х 45 х 155 мм, а външният модул е малко по-малък – 45 х 45 х 105 мм. Двете устройства могат да бъдат най-много на 100 м едно от друго, за да функционират правилно. Приложенията са безплатни, а самото устройство струва $179.

http://www.youtube.com/watch?v=UndUmz48X9g

По-добре е да знаем кога да си вземем чадъра, отколкото да чакаме някой да ни каже, че днес денят ще е слънчев, а после неочаквано да се окажем мокри до кости.

Снимки: netatmo.com

Подобни статии:

1. Как да управляваме времето си в социалните мрежи
2. Къде прекарват времето си онлайн потребителите

След като стана тотален хит, песента на вече известния кореец PSY „Gangnam style“ вече може да бъде намерена и под формата на игра за Android. Оказва се дори, че забавленията, посветени на човека с уникалните танцови движения, не са едно и две. Вижте какво става в Google Play.

Конкретната Gangnam Style игра, за която ще ви разкажа, е много проста. Първо избирате герой от песента, с който ще играете. Нашият любимец танцува на цветен дансинг в типичния си стил, наподобяващ яздене на кон и, разбира се, под звуците на “Gangnam style”. От небето обаче падат коне, а по пода от време на време се търкаля диско топка. Целта – да опазим PSY или момичето от атаките на нечифтокопитните, мърдайки наляво и надясно телефона. При докосване на дисплея пък човечето подскача, когато топката минава под краката му. С напредването на песента конете стават все повече и трябва да сте бързи, ако искате да постигнете по-висок резултат. А него ще видите в края на играта, която настъпва с края на песента.

Като замисъл играта не е нещо невероятно, но може да ви уплътни няколко минути, в които чакате градски транспорт или пък приятел. Ако не друго, то само песента ще подобри настроението ви. Неслучайно е хит… “Op op op op oppan Gangnam Style!…”.

http://www.youtube.com/watch?v=mYPvAMrMzwI

Подобни статии:

1. Нова игра се превръща в мания на потребителите на смартфони