Дългосрочният бюджет: Бъдещето на ЕС е заложено на карта Драстични съкращения в бюджета на ЕС за 2014—2020 г. биха го парализирали за десетилетие. В сряда се очаква депутатите да предупредят европейските лидери, по време на дебата с председателя на Комисията Барозу и заместник министъра на Кипър по европейските въпроси, да не допускат „нетните платци“ да [...]

Милиони потребители на популярния браузър Chrome се възползват от вградените възможности за синхронизация, за да се чувстват спокойни, че логин информацията им е обновена на всичките им устройства. Тези дни хората от Google обогатиха допълнително възможностите на известния браузър, улеснявайки п...

В периода 28-30 ноември ще се състои първата Европейска политическа академия на МГЕРБ. Мероприятието e организирано от българския евродепутат Илиана Иванова, партия ГЕРБ и МГЕРБ и ще се проведе в Европейския парламент в Брюксел. Представители на младежката организация на ГЕРБ ще имат уникалната възможност да се срещнат с едни от най-изявените лидери на европейската политическа сцена, [...]

колкото и клиширано да звучи - Мураками е сред любимите ми автори. най-вече като че с Кафка на плажа, Преследването на дивата овца, Норвежка гора. и затова излизането на 1Q84 на български наистина ме зарадва и я захванах с голямо желание, изчетох я бързо и много се вкиснах. вкиснах се, защото ...

В периода 28-30 ноември ще се състои първата Европейска политическа академия на МГЕРБ. Мероприятието e организирано от българския евродепутат Илиана Иванова и младежката структура на ГЕРБ и ще се проведе в Европейския парламент в Брюксел. Представители на младежката организация на ГЕРБ ще имат уникалната възможност да се срещнат с едни от най-изявените лидери на европейската [...]

Днес от Intel обявиха официално, че президентът на компанията и неин изпълнителен директор Пол Отелини ще напусне поста си през май, следващата година, пенсионирайки се след 40 години отдадени на известния производител на чипове. В изявлението за пресата бе съобщено също, че Intel ще използват с...

Екипажът на 'Съюз ТМА-05' благополучно се приземи в Казахстан на 19 ноември 2012. по информация от руския ЦУП.

Съдейки по данните , предадени от марсохода Curiosity, нивата на радиация на Марс примерно съответстват на тези показатели , които се наблюдават на околоземна орбита , в частност на МКС.

Cisco, световно известната фирма за производство за оборудване за компютърни мрежи обяви, че ще придобие облачната структура Meraki, като цената е 1.2 милиарда долара. Meraki засега ще запази структурата си и ще се присъедини към Cisco като Cloud Networking Group. Екипът също ще бъде запазен и ...

Тази седмица издателствата са подготвили няколко интересни представяния - екипът на "Аз чета с Настя" ги събра за вас. Съветваме ви да ги видите и да изберете поне едно от тях, което да посетите.

Астрноми директно са фотографирали екзопланета около звездата Капа в съзвездието Андромеда. Статията на учените е публикувана в списание Astrophysical Journal Letters, с кратко резюме е публикувано на Space.com

Хидротермалните разломи около марсианските кратери , може да са били някога среда за живот на микроорганизми. В новото съвместно изследване на Университета Ластер и Открития Университет , което е публикувано в списание Earth and Planetary Science Letters, се доказва , че водата на Марс е била достатъчно топла за подържане на живот.

Йорданският крал Абдула отдаде почит на силите за сигурност по време на посещението му при пострадалите служители в болницата: “Те са наши братя и синове, които показаха най-високо ниво на професионализъм, отговорност и мъдрост при справянето с последните събития”, заяви той.

Съобщено е за 57 полицаи, ранени по време на бунтовете миналата седмица, довели до смъртта на един активист. При посещението, което се смята за “кралско контранастъпление”, държавната информационна агенция Petra съобщи, че “племенни вождове и обществени лидери (не се споменават кои) също посетиха ранените служители.” Petra съобщава също, че са били изпратени изявления от “повече от дузина” племена от цялото кралство, в които те осъждат бунтовете и прицелването в силите за сигурност.

В друга новина Petra пише, че в Наур, на 30 км. югозападно от Аман, представители на местната общност са “споделили обяд с членове на силите за сигурност от местния полицейски участък”.

Междувременно Асошиейтед прес съобщава, че 89 души са били таксувани с “подстрекателство към насилие” и може да се изправят пред присъда от 15 години затвор. 39 души остават под въпрос.

Ройтерс има малко по-различна версия. Позовавайки се на съдебни служители, казва, че 130 демонстранти, много от тях юноши, са задържани за 15 дни и могат да бъдат обвинени в “подкопаване на властта, незаконно събиране и създаване на граждански размирици”. Според Ройтерс, ако бъдат доказани за виновни, младежите ще бъдат осъдени на 5 години затвор. Други са арестувани за “обиди към крал Абдула”.

Муса Абдаллат, адвокат по човешки права, цитиран от Ройтерс, казва, че хората са арестувани, за да се окаже натиск върху тях и да отстъпят от позициите си. Поставянето им в затвора заради политическите им виждания, води единствено до повече неудовлетворение, допълва Абдаллат.

Междувременно още протести бяха организирани в страната.

Господ събира директорите на най-големите училища, за да ги предупреди за потопа, който ще настане в града в петък. Директорите благодарят и съобщават на учениците. Директорът на Руската гимназия: - Ученици! Понеделник - учим, вторник - учим, сряда - учим, четвъртък - учим, петък - не учим - ПОТОП! Директорът на Английската гимназия: - Ученици! Понеделник - учим, вторник - учим, сряда - учим, четвъртък - учим, петък - не учим - ПОТОП! Директорът на Математическата гимназия: - Ученици! Понеделник - учим, вторник - учим, сряда - учим, четвъртък - учим, петък - не учим - ПОТОП, в събота отучваме потопа! Усмихни се, България! Телефонни терористи пощуриха 5 столични училища, подавайки фалшиви сигнали за взривни устройства. Преподаватели припомниха, че ако на някого не му се посещават занятията, има и по-интелигентни начини за действие: - Иванчо, защо вчера не си бил на училище? - Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък. - Какъв подарък? - Ами не отидох...

През декември ще се състои изключително важната среща на делегатите на Международния телекомуникационен съюз (International Telecommunications Union, ITU), орган на ООН, който отговаря за регулацията на глобалните комуникации. Вече месеци наред интернет активисти от цял свят публикуват материали...

Направо нямам сили да коментирам изригването на премиера Бойко Борисов по въпроса за свободата на словото в България. То не подлежи на коментар: човекът сам си задава въпроси и сам си коментира.

Защото кой от запитаните от него репортери, подканяни да се оплачат от работодателите си, би дръзнал да го направи! Ако имаше между тях такива, готови да споделят публично обвиненията си, те нямаше да са на работа- подобни непослушници не ги търпят и ден в редакциите!

Искането на Борисов недоволните от началниците си журналисти да си вдигнат ръката и да се обозначат с някакво самобичуване от рода на „мен ме цензурират в моята медия, но аз съм мазохист”, е апотеоз на управленската бруталност.

Подобни висини в падението не е достигал и иначе доста извисения в первезното манипулиране на медийното послушание духовен баща на Борисов от село Правец.

Ето за какво става дума, можете да се запознаете с премиерския гняв от обобщението на колегите от Медиапул:

Можете да ме питате каквото поискате и да го излъчите в пълния му обем
Борисов: По-голяма прозрачност и по-голяма свобода на словото няма
“Кой от вас е от медийния монопол… нека си вдигне ръката”
15:05 | 19.11.2012 |

Никола Лалов

Премиерът Бойко Борисов отхвърли критиките за медиен монопол и цензура в медиите, както и за провалените обещания на ГЕРБ да подобри живота на хората.

“Ето това е цензура – че няма цензура, че има свобода на медиите и можете да стоите и да ме питате, каквото си поискате и да го излъчите в пълния му обем. Не се притеснявам, защото по-голяма прозрачност, по-голяма свобода на словото от това няма. Какво да направя повече”, запита риторично премиерът Бойко Борисов в отговор на репортерски въпрос в понеделник за наличие на медиен монопол в България.

“Вие виждате ли колко камери има тук, искате ли да ги броим заедно. Хайде да ги изброим, нека броим – пита ме за медиен монопол, пребройте камерите и попитайте кой от тези ваши колеги с камери и микрофони е член на медиен монопол. Има ли такива сред вас да му отговорите на вашия колега, който задава този въпрос. Кой от вас е от медийния монопол… нека си вдигне ръката. На кой от вас има цензура. Кой от вас е получил указание да не ми зададе някакъв въпрос или да ми зададе точно обратното”, запита премиерът репортерите, изпратени от своите редакции да отразят церемония по връчването на договори по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”.

Бойко Борисов категорично отхвърли и въпрос за мнението на еврокомисаря Нели Крус, която в писмо до него наскоро каза, че е загрижена за свободата и независимостта на медиите в страната.

“Остави я Нели Крус, питам те теб, вас – кой ви е задал въпрос или кой не ви е дал да ми зададете въпрос. Това е цензура, ако някой ви е казал – няма да го питаш или на тази тема няма да говориш. Кой от вас има връзка с мен”, продължи да пита Борисов.

През тази година България се срина на 80-о място в класацията на “Репортери без граници” по индекс на свободата на пресата и е на последно място в ЕС. Лошото състояние на сектора бе коментирано от Европейската комисия, “Фрийдъм хаус” и чужди посланици. Наскоро посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер направи безпрецедентно изявление за цензурирано негово интервю във в. “Монитор”, където са отрязани именно критиките му към медийния ландшафт в България и концентрацията на собственост в медиите.

Борисов отрича, че ГЕРБ се проваля: А кой по света се справя с кризата?

Освен критиките за свободата на словото в България, Борисов отхвърли и оценка на агенция Ройтерс, че управлението на ГЕРБ се е провалило в обещанието си да подобри живота на хората. Отхвърлено бе и последното социологическо изследване на агенция “Галъп”, според което БСП съкращава преднината на ГЕРБ.

“За кое правителство Ройтерс е казало, че се е справило с кризата в света и е направило живота на коя страна в света по-добър през последните три години? Аз питам… оценката нека да я дават хората. Оценката я дават рейтинговите агенции и те всички повишават кредитния рейтинг на България”, заяви Бойко Борисов.

Ройтерс цитира данни от проучване на общественото мнение, според които опозиционната БСП е качила рейтинг и е намалила преднината на управляващите. Агенцията коментира, че икономическите трудности са се отразили на популярността на ГЕРБ, която дойде на власт преди повече от три години с обещания да се справи с продължителната рецесия. Забавените реформи, ниските доходи и липсата на решителни стъпки за изкореняване на ширещата се корупция се отразиха на популярността на партията, отбелязва Ройтерс по повод съботния протестен митинг на социалистите, проведен в София.

Според цитирано в понеделник от в. “Преса” проучване на “Галъп”, половин година преди парламентарни избори разликата между ГЕРБ и БСП се е стопила до три процента. Според изследването на агенцията за ноември, ако изборите бяха днес, управляващите от ГЕРБ биха получили 23%, а БСП – 20%, ДПС – 6%, а за “Движение България на гражданите” – 5%.

“Те винаги са давали такива прогнози, че си спомням, когато се явявах за кмет, Татяна Дончева ме водеше, а Милен Велчев го бяха обявили за кмет. Това е, демокрацията е това”, обобщи Борисов. “Идват избори и аз ще застана до моите обекти, това, което съм произвел за тези 3 години и половина. Да застане Станишев и да покаже неговите”, продължи премиерът.

“Ако не бяха похарчени, сега щеше да има пари”

“Спестяванията на гражданите в банките, които минаха 32 милиарда лева, огромните проекти, които бяха пуснати… Ето и снощи виждате, ако не бях направил спортната зала, къде щяхте да ходите на такива концерти (на Дженифър Лопес – бел.ред.)? И това само за няколко години, в условията на най-тежка криза”, напомни Бойко Борисов.

Той не смята, че правителството провокира социално неравенство заради намерението да даде коледни добавки само за най-бедните пенсионери.

“Социално неравенство се прави от това да дадеш 1 милиард за “Цанков камък”, вместо да ги дадеш за пенсионерите. Да похарчиш милиард и половина за “Белене”, вместо да ги дадеш на пенсионерите. Да похарчиш 100 милиона за безсмислено водно огледало в Кърджали, вместо да ги дадеш на майките. Опитваме се на всички да вдигаме и минималните работни заплати, и пенсиите, и всичко това, което бюджетът дава и в същото време да кофинансираме най-големите проекти за България, които са правени. За да има за всички, трябва да работят и да не се харчат парите по начина, по който ги харчеше Тройната коалиция. Ако не са били похарчени, сега щеше да има пари”, заключи Борисов.

Share on Facebook

През последните години в някои държави кръстиха водата „новото злато на света” - по ясни причини. Ние пък от има-няма три петилетки тенденциозно отчитаме все едни същи общи загуби на вода от по близо 60 на сто. За сравнение в братските ни държави на Стария континент този процент е в рамките на около и под 40 на сто. Както става ясно, у нас този процент от живителната течност тече по тръбите към домовете ни, но не е ясно и колко от нея в крайна сметка успява да стигне до драгия жаден потребител. Защото и тези тръби в по-голямата си част са калпави и неподменени. Бързам да уточня още в началото, че в много градове, включително и в столицата, водните дружества преди години бяха дадени на концесия на частни монополни дружества, които уж се клеха, че ще намалят течовете и ще инвестират едни много пари във вехтите ни канализации. Тези дружества писаха и инвестиционни програми, обещаваха чудеса от храбрости, вярно и тук-там понаправиха някой и друг ремонт. Но когато фактите...

Завладени от ентусиазма ни около организирането на Speed Dating събитието за хора, които обичат да четат, се размислихме повече на една много интересна тема: „Каква част от човека разкриват книгите, които чете и с които се идентифицира?“.

Решихме да си направим експеримент и да попитаме – ако живееш в книга, в реалността на коя книга искаш да живееш? Ще зададем същия въпрос и на всички участници в Бързите срещи. Но искаме да стартираме дискусията тук.

Помисли си добре и напиши в коментарите – Ако живееш в реалността на някоя книга, коя би била тя и защо?

Аз не питам, защо Георги Първанов има нахалството да обявява днес пред Нова телевизия за ОЧЕВИДНА необходимостта на кандидатурата (Му) на Марковска, казвайки следното:

„Очевидно тази кандидатура трябваше да бъде изтеглена по един много по-елегантен начин. Това, което стана с участието на президента, е обществено оправдание – такива бяха очакванията, но беше направено с цената на нарушаване на конституцията и законите”

Не питам, защото наистина е очевидна наглостта му да заяви това след като крилото Му в БСП гласува ЗА Марковска, а най-яростният защитник на тази кандидатура в публичното пространство беше именно най-приближеният му съратник в партията Румен Петков. Същият беше събрал агитка край шадраванчето и почетната стража до парадния вход на институцията, която Първанов оглавяваше цели 10 години, за да го изпроводят на тръгване с овации, имитиращи спонтанен младежки ентусиазъм. Бях там и видях това с очите си.

Питам обаче защо Бойко Борисов и всички по веригата надолу се правят на умрели архари и не позволиха нито един от многобройните сигнали за злоупотребите на Първанов да бъде проверен, за да не може да се репчи днес като опитомена вълчица от позицията на „набеден” за някакъв несъществуващ имот, както направи от екрана, реагирайки бурно на вестникарски ялов сигнал.

Тази закрила, разпростряла се като сянка на телохранител над предизборната кампания на Плевнелиев, не само не допусна косъм да падне от брадатите лъжи на Първанов за неговото непорочно политическо зачатие и битие, но и роди арогантността на др. Първанов с днешна дата да посочва на действащия президент ОЧЕВИДНИ препоръки за нещо, към което е ОЧЕВИДНО съпричастен с досието си на съзаклятник с ГЕРБ и ДПС, какъвто е случаят със сговора около злополучното издигане на Марковска.

Или иска да повярваме, че е някаква случайност за Марковска да гласуват тъкмо неговите верни съпартийци сред червените депутати?

За тези очевидности си има малко неприличен виц за учителката, която накарала децата да измислят изречение с думата ОЧЕВИДНО. Иванчо реагирал с коментар, че видял баба му да се отдалечава с вестник в гората и се върнала без него, от което му станало очевидно за какво го е използвала.

Първанов използва вестниците избирателно за забърсване на следи за онова, което е оставил след себе си. Ето защо реагира на написаното само тогава, когато с възмущението си от отделно твърдение иска да прикрие онези негови неща- очевидни в прозрачния целофан, които Борисов очевидно прикрива.

Да ги изброявам ли ( заедно с подставените лица, близки до него, участвали в далаверите) или да припомня, че съм доста изчерпателен в книгата си „Президент на РъБъ”, с която съм обърнал внимание не само на 11 хиляди читатели, които са я купили, но и лично на главния прокурор Борисов Велчев, който ме покани на разговор след нейната поява и му я подарих с автограф!

От всички многобройни въпроси, които съм задал в „Президент на РъБъ”, ще опресня за илюстрация само няколко:

Защо тогавашният вътрешен министър ( и днешен верен съратник на Първанов) Румен Петков е наредил да бъде изпратена полицейска охрана на адреса в квартал „Гоце Делчев” в София с мезонетите, споменати в анонимния сигнал като подарък на Първанов от спонсора му Манджуков, ако сигналът не е основателен и ако, както сочи нотариалният акт за собствеността на двата мезонета, те са били наистина (а не фиктивно) притежание на близкия до сем. Първанови, стария приятел от Перник Владимир Лазов.

И защо Лазов упорито се кри ( нареждайки междувременно служители на фирмата му да изкупуват „Президент на РъБъ” в Перник и дори в София) от няколкото журналисти (по моя информация), дръзнали да го потърсят за интервю след като публикувах въпросния документ в „Президент на РъБъ”?

Какво точно тогава е трябвало да охранява денонощно полицейската патрулка на същия адрес ( където съседи са виждали многократно Зорка Първанова да наглежда имотите)? Снимка на жигулито, заедно с полицаите, също помествам в книгата.

Защо Владимир Лазов опази като държавна тайна, с помощта на НСО, използвана като собствена фирма от Първанов, фактът, че на сватбата на сина му в ресторант „Панорама” на НДК, лично е присъствал приятелят му Гошето ( така са го наричали колегите му в института по История на БКП) Първанов, но е било строго забранено да се снима?

Кой нормален баща, ако не е подчинен на опасна омерта, не би се гордял с факта, че сватбата на наследника му е уважена лично от държавния глава, пристигнал за почерпката в НДК запъхтяно направо от летището в София на връщане от Червения площад, където беше гост на Путин на парада на 9 май 2010 г ?

Защо и от „Шоуто на Слави”, след два дни размисъл, ми съобщиха невероятното твърдение, че не разполагали с архив на предаването, в което гост е Зорка Първанова, а в публиката ( което са видели и разпознали хиляди перничани) седи височайшият й съпруг коляно до коляно с Владимир Лазов и митничаря Венци Деянов- щедрият авер, който му е подарил автомобил пред доста свидетели още в качеството му на заместник-председател на БСП през лятото на 1996 г.?

Въпросният Деянов, който точи врат, за да влезе в кадър като близък на Първанов в публиката на шоуто, отървава присъда по обвинение за присвояване на големи суми малко след като старият му другар става държавен глава. Съдът, след като бива финтиран от подсъдимия Деянов с най-различни хватки, включително с твърдения за онкологично заболяване,отлага делото цели 18 пъти ( сигурно това е национален, ако не и световен рекорд!) и накрая, дочаквайки изгряването на Първанов на върха на държавата, „уморено” махва с ръка, като преценява, че след деноминацията на българската валута вече ставало дума за злоупотреба, която е твърде малка, поради което не си струва да се занимава повече с нея.

Ако не вярвате на мен, вижте публикациите на в. „Сега” по въпроса, които говорят за тази търговия с влияние ( за каквато прокуратурата разследва сега злополучната съдия Марковска, чиято кандидатура, според лицемерното „прозрение” от днес на Първанов е толкова „очевидно” укорима).

Вярно, в. „Сега” не прави пряка връзка между Първанов и Деянов, но свидетели за тяхната близка дългогодишна дружба, изразяваща се включително в общи екскурзии в България и в чужбина, в  новогодишни и други подобни гуляи, има колкото щете.

Но не ги щете свидетелите, господа управляващи, нали?

И не ми казвайте, че на върха на ГЕРБ не са чели книгата, защото не друг, а Цветан Цветанов я цитира на 25 февруари 2011 г. в предаване на Би Ти Ви и с това докара до истерия-отново- ръководството на гузната телевизия, която направи специално изявление срещу…автора на книгата, т.е. срещу моя милост.

Изводът е един: управниците от ГЕРБ са много добре запознати с фактите и твърденията за Първанов, които никак не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка като „жълти”, но имат причина да се правят на застреляни козли колкото и самият Първанов. Което е един очевиден „симбиоз”, както се изрази в Парламента през 2008 г. на нещо като български език руското подсъзнание на друг „голям враг” на ГЕРБ Сергей Станишев.

Share on Facebook

Дванадесет години след началото на новото хилядолетие, за никого не е тайна, че света, в който живеем се намира в криза. Криза, не само икономическа, но също така и социална, криза, която обхваща духа и вярата на всички хора по света.

За християнството от отдавна се знае, че търпи постоянни удари от модернизиращото се западно общество, а в последствие и от идеологиите, които доминират социо-политическия живот на Европа и Новия Свят след Първата Световна война. Но напоследък и исляма премина през поредица от катарзиси, чийто финал предстои. Социални бунтове, противопоставяне на установения ред, нихилизъм, дори комунизъм. Това вече са симптоми на всяка една от трите световни религии.  Причната за това е наречена от съвременните учени “глобализация” и е свързана с безпрецедентната обмяна на идеи и ценности, които се стремят да приобщат света и да го превърнат в едно глобално село.

Но законите на физиката въжат с пълна сила и за човешкото общество и така на тази глобализация се противопоставя еднаква по сила, но противоположна по посока национализация. Именно от взаимодействието на тези две “глобално-социални сили” сепоражда парадокса на съвременното ни общество – от една страна да искаме да споделяме всичко със света, а от друга – да се стремим да се отличим от всички останали, за да не бъдем претопени в огромната човешка маса.

Тезите:

Глобализацията ни води към едно обединение – на вкусовете, на интересите на идеалите. Нейната посока върви към отвърждаване на единно човешко общество, което да има думата върху своето бъдеще под формата на световна държава. До тук достига гледната точка на глобалистите-позитивисти. Глобалистите-реалисти предпочитат да изследват настоящето на процеса “глобализация”, без да се стремят към даване на оценки за бъдещето. (Както ни показаха събитията в Близкия изток, даването на оценки е доста тънък лед напоследък – бел. авт.) Скептиците твърдят, че няма такова нещо като глобализация, но мисля, че подобна позиция, предвид това, което ни се случва в момента, е меко казано наивна. Оставям на вас да си изберете дали да давате прогнози или не, но е факт, че всички ще трябва да харесваме продуктите на шепа мега-компании, които постепенно изкупуват своята конкуренция в световен мащаб, както и за всички ще е задължително да се смеят на 9gag, да пишат в Twitter и да си актуализират профила във Facebook ако искат да са пълноценна част от обществото.  Английският, интерпретиран чрез различни “маймуници” ще заеме мястото си на перманентна lingua franca и постепенно ще претопи част или повечето нацинални езици или най-малкото ще се превърне в единствен световен език, спрямо който всички останали ще са “майчини”.

Не! Не не и не! Нациите няма да изчезнат, национализмът ще ни спаси от претопяването, ще ни опази като нации и идентичности, ще се противопостави на корпорациите и на зомбирането на човечеството! Макар и консервативен, национализмът ще предложи онази крепост, от която малките народи се нуждаят за да запазят своята самобитност. Членуването в наднационални алианси ще е все по-нежелано и вредно за защитата на отделните национални интереси и тези стъюзи ще рухнат. Регионализмът ще вземе връх и големите, мултиетнически държави ще се раздробят на дребни еднонационални държавици, обединени в децентрализирани федерации или пък поемащи по своя собствен път.  Това несъмнено ще доведе до поредица от дребни и по-големи конфликти, които да решат в една или друга посока дребните погранични спорове, които ще възникнат. Корпорациите и националните държави ще се вкопчат в битка, от чийто изход ще зависи съдбата на човешкото общество.

Действителността:

Тези тезиси отразяват само най-крайните позиции и имат, за сега, ограничен допир с действителността поради простата причина, че  човечеството обикновено избира средния път. Корпорациите ще се окрупнят, но вероятно не прекалено, контролирани от държавите с тяхното законодателство и държавни интереси. Някои малцинства ще добият федеративен статут или автономия, но от друга страна големите наднационални съюзи де факто ще тушират влиянието на това “роене” на държавите. От друга страна призива за “единство в различието” предлага алтернатива за опазване на “чезнестите” националности в рамките на глобалното село. Въпреки опитите на хуманистиката да доведе до обединяване на човешките общности в наднационални компоненти, природните науки ще се окажат единственото свързващо звено между различните общества. Стремежа към звездите, деленето на частиците и пътуването във времето ще се превърнат в обединителни стимули за човечеството, но що се отнася до хуманитарната страна на нещата, времето отдавна е доказало, че различията са прекалено големи, за да се ликвидират. А дали трябва да се ликвидират въобще?

Ами религиите? Религиите неминуемо ще изживеят криза, докато духовното се опитва да настигне светкавичното развитие на науката. В такива периоди на всеобща криза се раждат новите религии и може би в нашето поколение ще станем свидетели на раждането на една нова световна религия, която да се опита да настигне и изпревари или пък да се слее с техническия прогрес.  Във всеки случай, за да запазят вниманието на хората, религиите ще трябва да се нагодят към едно човечество, което е свикнало да говори и мисли свободно и да вява в едно светло бъдеще, което задължително трябва да е по-добро от миналото и настоящето. Войната също ще трябва да е на заден план в тези религии, защото хората са уморени от убийства, насилие и изтребление. Прекалено дълго две от световните религии са насърчавали последователите си да воюват за една или друга кауза. Днес все още има религиозни радикалисти, които възприемат тези идеи, но има и доста хора, които ги отхвърлят и смятат за остарели и безмислени. Това се вижда най-явно в исляма, където последните 30 години станаха свидетели на невиждана ескалация на насилието и религиозния тероризъм, но също така и на разтрогването на множество митове сред либерално мислещите мюсюлмани. важна роля за това изигра и масовото навлизане на мюсюлмани взападните висши училища, които правилно преподават либералните ценности без да ги обвързват с религиозното начало. Въпреки това икономическата криза доведе до едно явно озлобление и ксенофобия, които дадоха нов тласък на крайния национализъм и десните тенденции. Все повече хора не желаят да приемат присъствието на чужденци като трайни части от обществото. Това е най-видно в САЩ и Западна Европа, където високите икономически стандарти привлякоха хора от цял свят, търсещи свобода, равенство и по-високи заплати. Паралелно с позитивните страни на глобалното развитие ще станем свидетели на тежко социално напрежение, което вероятно ще прерастне във вътрешни и външни конфликти. Войната винаги е била най-добрия отдушник на социалното напрежение и е въпрос на време света да се обърне към своя стар инструмент за да разреши кризата, в която съществува.

Путин към Меркел: ЕС е картел, Pussy Riot са антисемити

17 000 асистенти ще помагат на хората в неравностойно положение

Наши момичета станали жертви на трафик във Великобритания

Българската православна църква и наследството на тоталитарния комунистически режим - I

Продължават споровете как да се разплете казусът "Марковска"

ЕК следи внимателно случая "Марковска" и избора на главен прокурор

България изнася социалните си проблеми в чужбина

Необходими са правила за българските медии според фондация "Корнад Аденауер"

18 ноември 1989 г. - Сивият цвят на комунизма и кой кой е от първите

Opera Software стартира музикален проект, ориентиран към потребителите на мобилния браузър Opera Mini за смартфони и обикновени мобилни телефони. Opera вижда Русия като един от ключовите си пазари, затова и новата услуга ще бъде представена първо там, а след това, ако се сдобие с популярност, ще се ...

Д-р Станимир Хасърджиев е роден на 17 октомври 1978 година в Сливен. Завършил е медицина през 2003 г. През 2005 г. основава Националното сдружение за борба с хепатита "Хепастист", а през 2009 г е избран за председател на сдружението. Д-р Хасърджиев е председател на Националната пациентска организация. Той изцяло е посветил своята дейност на работата си в неправителствения сектор и на защита на правата на пациентите. - Доктор Хасърджиев, как ще коментирате поправка в Наказателния кодекс, според която в затвора ще влиза всеки, който посегне на лекар, а 15 години трябва да лежи онзи, който е нанесъл тежка телесна повреда? - Бих искал да кажа, че категорично не мога да приема агресивно поведение от когото и да било. Независимо дали е насочено към лекар или за друг човек, който изпълнява служебните си задължения. Напоследък, за огромно мое съжаление, зачестиха и посегателствата над лекари, което е поредното доказателство за голямото напрежение в системата, за огромното...

Пощенската услуга Gmail добави възможност за търсене на писма по размер. Търсенето се извършва с помощта на оператори. Например, за да се намери писмо, което "тежи" повече от пет мегабайта, в лентата за търсене на Gmail трябва да се напише: "size:5m" или "larger:5m". При въвеждане на: "larger:2m sm...

Днес Samsung Electronics е подала съдебен иск срещу своя южнокорейски конкурент по производство на дисплеи - компания LG Display, в който настоява да се признаят за невалидни няколко патента свързани с технологията OLED (organic light-emitting diode), която намира все по-широко приложение в съвремен...

Вече съвсем категорично беше обявено, че идва краят на света, но никой не знаеше как точно ще протече той. Затова именно цареше напрежение и някои хора се държаха по-нервно от обичайното. Случваше се примерно някой благоприличен шейсетгодишен господин да разлее няколко капки от сутрешното си кафе, без да иска, и вместо да се усмихне радушно – да изтърси полугласно такава груба и противна ругатня, че чак на кученцето, стоящо в ъгъла на кафенето, да му настръхнат ушите пискюли. Понякога децата заставаха умълчани и без причина спираха играта си и стояха загледани в празното пространство, а родителите им усещаха мъчително стягане в сърцата си при тая странна и тъжна гледка. Да, доста неприятно и нервно стана. Един ден, може би беше вторник, когато се събуди, пощальонът М. погледна навън. Леглото му беше до прозореца и той всяка сутрин правеше така - само надигаше глава и поглеждаше навън към черешовото дърво в двора. Сега беше есен и дървото беше жълто и червено. М. се загледа над...

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун е „изключително загрижен” за „възстановяването на спокойствието” в Газа!?

Кое спокойствие, Г-н Генерален секретар? „Спокойствието” на блокадата, която лишава децата, жените, мъжете и старците в Газа от храни, медикаменти и всякакви други стоки от първа необходимост, от свобода на придвижване и общуване със света и изобщо от нормално човешко битие? Кое спокойствие биха пожелали да си възстановят жителите на Газа в условията на тази блокада, която час по час прибягва до обстрел на техните жилища? (Декларация 94/17.11.2012 на Центъра за човешки права „Ал-Мизан”: „окупационната армия се цели в жилища на граждани върху главите на обитателите им”. Никой ли не си дава сметка, че призоваването към възстановяване на такова спокойствие е лекуване на симптомите без премахване на причинителя на болестта? Че такова спокойствие е коричката върху рана, под която продължава гнойният процес на окупацията? Никой ли не си дава сметка, че поредната офанзива на окупатора срещу Газа, започната чрез поредна точно пресметната провокация – убийството на Ахмед Джабари, този път има за цел да принуди света на 29 ноември 2012 да гласува поредната резолюция за прекратяване на огъня в Газа, за да му отвлече вниманието от належащото гласуване за палестинската проекторезолюция за предоставяне на Държавата Палестина на статус на държава наблюдател в Общото събрание!? Още повече никой ли не си дава сметка, че предоставянето на Палестина на статус на държава наблюдател е единственият начин Държавата Израел и Държавата Палестина да седнат като равнопоставени субекти на масата за преговори и че тази равнопоставеност е единствената гаранция за възобновяването на едни истински ефективни преки преговори за решаване на конфликта на базата на две държави?

Най-сетне никой ли не си дава сметка, че продължаването на тази окупация чрез поредното „възстановяване на спокойствието” ще натовари съвестта на света не „само” с още и още нови цивилни жертви…

Автор: Мая Ценова

Уви, не е дългоочакваното признание на Дългия, а гостуване на журналиста Асен Йорданов в Шоуто на Слави.

Чудесна среща на Асен, който е “ко-фаундър” на Биволь и рискува живота си казвайки нелицеприятни истини и Дългия, който е (почти) удобна опозиция на няколко правителства и е забогатял доста покрай говоренето на общи приказки.

Слави все пак е възможно най-критичния като за национален ефир, иначе просто щяха да го пратят при Сашо Диков в Канал 3. Съпоставката е и малко технологична, Интернета (засега) е доста по-свободен и Асен като него представител е доста по-мислещ от Слави. Отделно са и от различни поколения, Слави и сценаристите му изповядват един каубойски национализъм от началото на 90-те, а Асен все още има някаква коса и символизира българина от следващия век.

Виж тук>>>

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК сезира Съда в Страсбург заради рекламата на мастика "Пещера"

Новият парламентарен сезон и последната година на този кабинет започнаха без изненади и лениво, което е учудващо за предстоящия вот догодина. В периода от юли до ноември 2012 г. националните ежедневници регистрираха няколко важни за политическите играчи момента. Привидно, политическото статукво остава визуално ненарушимо – управляващите са в офанзива, запазват ...

Показваме ви три различни идеи за Коледни играчки, които могат да издържат навън. Ако имате красива елха на...

Минавам през онова особено състояние на духа, в което се чувствам изгубена, нямам способността да оценя това, което имам и не зная как и накъде да продължа. Получавам дежавю за сетен път. При мен времето се дели на двугодишни периоди, в които се озовавам на кръстопът в мъгла. Имам нещо и искам да направя повече от него, но не ми стигат сили. Безумно е да твърдя, че и време не стига. Това наистина не е оправдание. Близките ми, винаги са твърдели, че съм силна личност и мога да се оправя във всякакви ситуации. Или може би така са ми го втълпили, че аз мога – не мога, оправям се.  Не съм сигурна, че сега имам силите да опровергая твърденията им. Или ако ги имам, то на каква цена?

Ограничих социалните си контакти до минимум, за да мога да се отдам напълно на това, което правя, на идеите си и разработките и разбира се малко време за почивка, в която искам да остана сама и да се презаредя. В сън и тишина. Много лошо решение! Това не ми помогна, напротив. Сънувам кошмари всяка нощ. Отдели ме от ежедневието, от навиците и от нездравото говорене за храна с приятели. Отдели ме дори от собствения стил на обличане, с мисълта, че трябва да се движа бързо и да съм с удобни дрехи и обувки. Отдели ме от ежеседмичните срещи с приятели, от забавленията, от спонтанните лудории. Виждам се отстрани като едно бездействащо лице и това никак, ама никак не ми харесва. Може би не толкова бездействащо, колкото незавършено. Динамиката е в моята природа, а цената съм си самата аз.

Емоционалната ми натура ме въвлича в тези мисли и което е по-лошото – аз винаги осъзнавам проблема си, но не винаги мога да направя нещо по него. Не и сама. Ето затова връзката с хора е много важна. И не, нямам предвид социалните мрежи. Започнах да ги ненавиждам. Имам предвид личния контакт, прегръдката, усмивката, която мога да видя или която аз мога да дам.

Затова градът е важен. По-точно връзката с него. Наскоро ме изведоха (да, звучи като куче на каишка), в среднощна София и определено ми хареса, но се почуствах странно. Странно, че това всъщност ми липсва. Да се забавлявам, да се опусна и да не мисля за утре. Пак получавам дежавю.

И сексът е важен, още повече с партньор от 13 години. Той знае кое е най-добро за мен, а аз го искам. Знае как да ме усмири, но знае и как да ме предизвика. Знае, че хобито и работата ми са на пиедестал, но знае, че въпреки това го обичам и без него не бих била завършена. Майка ми веднъж ми каза : „Това е синхрон.“ Любовта е синхрон. Позволих си да я цитирам в поста „Любов през есента“.

Самоизолацията за мен не е добра идея, особено, когато не съм готова за нея. А аз не съм. Поне това разбрах. И започнах отначало. Аз съм кулинарен ентусиаст, които има намерение да се развива.

Най-доброто, което можеше да ми се случи в този момент е срещата с хора. И дегустацията на умело приготвена храна с добре съчетани вина. Това се осъществи на второто издание на Divino.Taste, а майсторският клас, който посетих беше „Идейни комбинации: тапас и вино“. Храната беше приготвена от шеф Димо Димов, а лекцията изнесе Ефросия Благоева. Искам още такива! И каква радост – до мен седна Яна Петкова. Искам още да си говоря с нея, обаче да се отпусна. Искам да мога да разбера по-добре виното, а за това всички знаем, че е нужно опитване, опитване и опитване. Нужно е и малко повече дисциплина и отдаденост, които признавам, че напоследък ми липсват. Но при мен почти всичко се осъществява до създаването на цел. Нещо като фикс идея. Така че, по-добре ще бъде на не мрънкам, а да се вживея в „удоволствията на небцето“ и да им се отдам напълно. Наравно със срещите с приятели и партньори. Наравно със социалния живот и работата. Наравно с поддържането на този блог, експериментите, откриването на нови вкусове и удоволствието от това да бъда жива и непринудена във всяко едно отношение. Думичката тук би трябвало да бъде баланс. Завършвам тези редове със сълзи на очите и смятам, че все пак ще намеря сили да бъда себе си и да правя всичко, което искам и което ми доставя радост.

Иначе съм добре. Просто ми трябва малко време.

Сексът, градът и кухнята е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Текстът, публикуван тук, е реч на Петко Симеонов на първия свободен митинг в България на 18 ноември 1989 г. Четейки тази реч сега можем да видим, че по някакъв начин тя не е престанала да бъде актуална.

Истината е, че както и да гласуваме на избори, не можем да накажем политическата класа. Протестният вот не може да се реализира никога. И да гласуваш, и да не гласуваш, твоето въздържание или твоята активност всъщност крепи статуквото. Парадоксът произтича от слабостта на демокрацията, която отчита бюлетините на активното малцинство, а не на пасивното мнозинство. За броенето значение имат само действителните бюлетини. Тоест всяка форма на протест - празна бюлетина или такава с красноречиво послание, няма никаква тежест. Неучастието в избори също не е никаква форма на протест, тъй като допринася за снижаване на избирателната активност и на практика улеснява влизането на партиите на статуквото в парламента. Нещо повече - ниската избирателна активност дава шанс на ментета от типа РЗС, "Марешки", ГОРД и пр. да се докопат до законодателната власт и да развъртят търговия с гласове.

Продукти за 4 порции:
2 дюли
2 ябълки
2 круши
1ч.ч. смлени ядки
1к.ч. плодов сос от домашно сладко
2с.л. коняк, бренди
щипка канела
щипка кардамом
щипка джинджифил
1- 2с.л. краве масло
1с.л. кристална захар
2с.л. ванилова пудра захар

Приготявне:
Плододвете се измиват и обелват. Режат се през средата на две. Почистват се от семките, така че да се получи кладенче. Орехите, сладкото, конякът /брендито/, канелата, кардамомът и джинджифилът се смесват. С тази плънка се пълнят кладенчетата. Подготвените плодови половинки се редят в тава. Най- отгоре на плънката се слага по парченце краве масло. Поръсват се с кристалана захар. Полива се 1/2ч.ч. Вода. Пекат се на умерена фурна, 30- 40 минути. Оставят се да се охладят. Поднасят се поръсени с пудра захар.

ПРОКЛЯТИЯ

Този дъжд не вали, а проклина,
шиба с яростни, тънки камшици
и на кални реки сторва глината,
от която Бог правеше птици.

Този вятър не вее, а пъклено,
сбира лоши поличби пред прага.
Бог намига с окото си стъклено -
просто няма къде да избягаш.

А небето тежи, и горчи ми водата,
няма никакъв въздух за дишане.
И умират едно по едно сетивата,
по душата и тялото - лишеи.

Без вина е дъждът и невинен е вятърът,
даже Господ не ме мрази толкова...
От безсилие бълвам проклятия -
теб те няма и всичко е болка!

Стихотворението е част от книгата „Очи на цвят солени“ на поетесата Елена Христова. Четвъртата ѝ поред стихосбирка ще бъде представена пред публика в сряда, 21 ноември, в зала „Възраждане“ в Габрово.

Събитието обещава да се открои сред традиционните представяния с мултимедия, цигулка, хип-хоп и хорово пеене – неща на пръв поглед трудно съчетаеми, но според авторката изключително подходящи за стилистиката на нейните текстове. „Намислила съм си да ви представя новата си книга със специалното участие на специалните за мен хора“, казва тя.

А ние ще седим на първия ред!

Пламен Асенов

19.11.12

Извинете ме за простотията, но, колкото и да се опитвам, не разбирам някои неща, които се случват напоследък, граждани.

Да вземем за пример поредната порция напрежение в Близкия Изток. Не разбирам как става така, че терористите от „Хамас” първи нанасят ракетни удари срещу Израел, терористите от „Хамас” убиват невинни израелски граждани в Йерусалим, терористите от „Хамас” нагло отказват да спрат агресията си, докато напълно не унищожат международно признатата държава Израел – но, въпреки че официално и неофициално никой не отрича това, в различни европейски столици се организират протестни митинги срещу…..Израел.

Знам възраженията, че аз може да съм прост, но цялата история на конфликта там не е толкова проста, защото има дълга и сложна предистория. Даже горе-долу, колкото и да съм прост, знам и самата дълга и сложна предистория – още от библейските времена насам. Но в исторически план можем да приемем, че досега резултатът от този мач е 0:0, защото в такива конфликти никой никога истински не печели и винаги е време за мир. Само че очевидно „Хамас” не мислят така и всеки път, щом се закрепи някаква възможност за най-малкото мирче, те изстрелват ракети и всичко за пореден път започва отначало.

А защо в такъв случай никой нито веднъж не организира митинг против агресивното поведение на терористите от „Хамас”? Или поне митинг, чиито лозунги да кажат на самото палестинско правителство – озаптете си заптиетата, след като твърдите, че искате траен мир за своите граждани.

Не разбирам, бе, граждани, убийте ме, не разбирам.

Не разбирам също какво значи сакралната формула, използвана от БСП по повод последните развития с газопровода „Южен поток”.

„Ние подкрепяме „Южен поток”, но само принципно” – заявиха комунистите. И аз като зяпнах от неразбиране, та досега. Но вече разбрах, затова ще си затворя устата и ще преведа: „Ние, от една страна, подкрепяме споразумението, доколкото е подписано съвършено принципно именно с руснаците, доколкото напълно задоволява техните интереси България да им бъде безкрайно енергийна зависима, а значи и доколкото принципно задоволява нашите партийни и лични интереси. От друга страна, ние принципно не подкрепяме споразумението, защото то най-безпринципно е подписано именно от ГЕРБ, те ни го измъкнаха под носа и сега безпринципно ще берат нашите плодове от него”.

Това казват, граждани, няма какво да се лъжем.

Но в цялата история продължавам да не разбирам как и защо ние продължаваме да им се връзваме, макар всеки в тази страна да е наясно, че когато комунист ти говори за принципност е също толкова иронично, колкото когато ловец ти говори за опазване на дивечовото богатство.

Имам и друг пример за лично неразбиране. Той е свързан пак с комунистите, които онзи ден събраха митинг срещу икономическата политика на ГЕРБ. Тя била толкова съсипваща за страната, че утре, като били дойдели те на власт, щяло било да трябвало целият народ, начело с тях, да прояви чудеса от героизъм, за да ни измъкнат те от  дупката.

Извинете ме, нарочно използвам такива сложни минали времена, граждани, за да опростя ситуацията. Иначе ще трябва да се върна към съсипията, която ни остана след тяхното комунистическо управление не само до 89-та година, но и след това – при Луканов, при Виденов, при самия Станишев. А той, другарят Станишев, сега иска пак лично да ни спасява…..

Ега ти простотията! В моята глава, де – толкова пък нищо да не разбира…..

Продължаваме с поредицата за островите Споради заедно с Димитър и неговата лодка. Предишната част пристигнахме на Скопелос, днес освен ще Скопелос ще видим и съседния остров Алонисос.

Приятно четене:

Загубени из гръцките острови (трета серия)

Спорадите: Скиатос – Скопелос – Алонисос 

втора част

Скопелос и Алонисос

Скопелос:

остров Алонисос –

Патитири е главното пристанища на Алонисос:

Русом:

и Вотси:

Въоръжете се с къртачки и копачки и се почерпете за рождения ми ден!(няма изобилие без усилие)
Знам поне двама, дето веднага ще почнат да се пазарят няма ли суджук. Няма! Ноември е, прасето е още в кочината. (съобразявайте се с обстоятелствата)
И имайте щастлива седмица! (без всякакви съображения) :)

Според ново проучване на University of Obvious се оказва, че хората харесват секса повече от Facebook.

Причината да прочета „Животът според Любка” на Лори Греъм беше заради любопитството ми да „видя” България през очите на чужденец. Сблъсъкът на култури беше показан по забавен начин и съм се смяла с глас на определени пасажи в книгата. Хареса ми очевидното възхищение на Греъм пред народната ни музика. И като че ли за първи път се замислих, че нашите баби са пеели по време на работа, когато са плели, когато са жънели. И че всички тези песни са част от българския бит и култура и наистина са едно отмиращо изкуство, което трябва да бъде запазено.

Сюжетът на романа се върти около живота на главната героиня, Бъз Уекслър, американка, живееща в Лондон. Тя работи в музикална компания, като издирва неизвестни млади таланти, които ще определят бъдещите тенденции в музиката. По странна прищявка на съдбата на нея възлагат да придружи българската група „Планинските баби” на турне в Англия и Щатите. А кои са планинските баби, ами именно онези баби, които виждаме из затънтените села по различни кътчета на България, а в романа това са 5 българки от малкото селце „Планинец”, близо до Самоков, които изпълняват народни песни.

В началото Бъз приема задачата с неохота. По време на турнето тя се сближава с бабите, най-вече с Любка, която е негласната ръководителка на групата и която успява да промени самата Бъз. От всичко дотук бихте могли да си направите заключението, че това е чиклит, но всъщност книгата е много повече. Липсва любовна история, около която да се завърти сюжета и живота на главната героиня и да придаде онзи сладникав привкус на „и заживели щастливо”, като преди това ТОЙ се е появил и е спасил главната героиня.

Книгата е забавна и лека, Лори Греъм е представила съвсем реалистично образите на петте български баби, които са колоритни, но чудатостите им не са показани по обиден начин. Станка, чийто син и внук са мафиоти и имат много пари, но тя си живее скромно в Планинец с мъжа си и затварят буркани с туршия, Дора, която носи всичките си дрехи навлечени една върху друга, за да не й ги откраднат, Цвета, чийто мъж я е набил преди да замине, защото иска да й вземе парите от турнето, Кичка, която се оказва клептоманка, и не на последно място Любка, загубила дете и съпруг, но позитивна и оптимистична.

Малко нереалистичен ми се видя образът на Олга Илиевска, преводачка на групата, заклета комунистка, чийто английски обаче е невъобразимо смешен. При положение, че действието се развива през 2004 година, тя е на 42, но във възгледите си е още преди 1989 г. Една проста калкулация, когато са дошли промените тя е била на 27 години, но 15 години по-късно е замръзнала във времето като мислене, облекло и поведение. Това със сигурност не беше достоверен и добре изграден образ. Но тази грешка е простима, предвид забавните разговори, които провеждаха Олга и Бъз.

Не се оставайте да бъдете подведени от всичко, написано дотук, книгата не е за България, нито за българите. Със същия успех планинските баби можеха да бъдат украински баби, баби от Уганда или от която и да е друга държава. Тяхната роля беше да покажат вечните семейни ценности и простия начин на живот. И те го правят с домашната ракия и туршия, които си носят в багажа. Киселото мляко, което беше направила Любка в банята на хотела и висеше от чорапите й. И преждата, която си носеха и научиха Бъз да плете.

Ако не очаквате някакво дълбокомислено четиво, то книгата със сигурност ще ви допадне.

Американските музикални награди стават мобилни. Използват Galaxy Note II за да оповестят победителите

Церемонията на 40-те годишни American Music Awards (“AMA”) “Американски музикални награди” се състоя тази вечер, 18 ноември 2012 г. в “NOKIA Theatre” в Лос Анжелис и се излъчи на живо по телевизията на канала АВС. Джъстин Бийбър и Ники Минаж са двойните победители. Бийбър печели първата награда на вечерта – любим поп-рок изпълнител мъж и наградата за любим поп-рок албум. Минаж спечели награди за любим рап/хип-хоп албум и любима рап/хип-хоп изпълнителка. Тейлър Суифт спечели петата си поредна награда за любима кънтри изпълнителка както, а наградата за  любим кънтри албум спечели Кари ...

Twitter не е просто платформа, в която можем да нахвърляме мисли в 140 символа. Много често там споделяме снимки, видео и интересни материали, на които сме попаднали в интернет. Така преди време всички се зарадвахме на функционалността, с която можехме да видим дадена снимка, споделена в Twitter, и без да отваряме линка към нея – тя просто се зарежда в прозорчето с туита в twitter.com или в мобилното приложение. После Twitter представиха Cards – своя начин да покажат част от съдържанието на споделената статия например. И нещата почнаха да изглеждат по този начин:

И ето ни днес с обновените приложения за iOS и Android. Те вече също показват съдържанието на Twitter Cards, давайки ни предварителна представа за съдържанието на споделения линк и спестявайки ни време.

Описанието на Twitter Cards е доста подробно и там лесно можете да се ориентирате как можете да ги използвате. По-неприятната част е, че все още експериментът продължава и за да могат и страниците от вашия сайте да изглеждат по подобен начин, когато са споделени в Twitter, трябва да впечатлите екипа, а и да изчакате няколко седмици.

Подобно е изживяването при търсене и в секцията “Discover” на мобилните приложения. Когато даден туит съдържа линк в сайт, поддържащ Cards, или снимка, ще видите съдържанието им още във фийда. Заемат малко повече място, но пък са много удобни. Twitter обещават и че ще показват снимките към туитове, отговори на търсене по ключова дума, в най-горната част на приложението. При мен тази функционалност май все още не е на линия. Или пък не търся правилните неща, знае ли човек.

Съвсем скоро Cards ще дойдат и в TweetDeck. Притеснява ме само, че клиентът за Twitter под OS X отдавна не е обновяван. Май наистина смятат да го спрат от поддръжка в полза на TweetDeck.

Подобни статии:

1. Promoted Tweets вече и в мобилните приложения
2. Facebook App Center вече е тук и дава препоръки за мобилни приложения

От дете обичам да чета, дори е имало моменти, в които ръката ми буквално отмаляваше от непрестанното държане на книга. И винаги съм била традиционалист по отношение на книгите. Т.е. обичам хартиения носител. В последната една година обаче започнах да се интересувам от електронните книги. И колкото и да не ми се иска да си призная, все повече се навивам да си купя устройство, на което да ги чета. Причината се крие във факта, че в електронен формат книгите изведнъж стават ужасно компакти и удобни да ги носиш навсякъде със себе си. Не е проблем да помъкнеш няколко на дълга почивка, защото се събират в паметта на четеца, а по всяко време можеш да си купиш нови, достатъчно е просто да имаш достъп до интернет. В процеса на запознаване с тези устройства преминах през ужасно много информация и има наистина много голямо разнообразие. Това, което привлече вниманието ми, не е високотехнологично, но е супер компактно, малко и на доста ниска цена.

Немската компания ‘txtr наскоро представи своя четец на електронни книги Beagle с диагонал на екрана 5″ и 6″. Тежи едва 128 гр., а дебелината му е 5 мм. Той е лесен за хващане, изключително опростен и много симпатичен в 5-те си разцветки. Предлага се във войнишко зелено, цвят грейпфрут, виолетов, тюркоаз и бяло. Поддържа 8 нива от сивата скала, резолюцията е 800х600. Захранва се с най-обикновени батерии, като производителят твърди, че с тях можете да четете поне една година, а обемът на памет е 4GB или около 5 книги. Боравенето с Beagle е изключително просто – той или е включен, или е изключен. Кратко, точно и ясно. 

Е, разбира се, този мъник има и някои недостатъци. Основният от тях е липсата на Wi-Fi. Качването на книгите става с помощта на Bluetooth. Друг такъв недостатък е малкият размер, който предполага само един-два параграфа на страница. Но всичко това отива на заден план, след като видите цената. А тя е скромните €9.90. Някой напоследък да си е купил нещо толкова стойностно за по-малко от 20 лв.? Както казах вече, може и да не е най-доброто, но пък и никак не е зле за такъв мъник.

http://youtu.be/kOQeg-OPVMQ

 Снимки: txtr.com

Подобни статии:

1. 2D книги, гарнирани с Augmented Reality
2. Как да спечелите приятели във Facebook с музика и филми, но не с книги?

Спомняте ли си онази сцена от „Американски психар“? Да, визитката ви всъщност е толкова важна. С нея вие поставяте името си под това на компания, чиято философия сте длъжни да проповядвате. Визитката е онова листче хартия, което оставяте след себе си на бизнес среща. Сцената е доста красноречива – и при визитките, както при всичко останало, има тенденции, които трябва да се следват, ако искате да бъдете актуални.

Може би сте открили перфектната визитка? А случвало ли ви се е да сте останали без нито една в особено важен момент? Да сте губили клиент или ценен контакт? Не се притеснявайте, случва се и на най-добрите.  Ще ви представя едно доста компактно, безплатно и най-вече актуално предложение, за да сте сигурни, че дори и да са свършили визитките ви на хартиен носител, правилният човек ще успее да се свърже с вас.

Една от услугите, които Sitomic предлагат на клиентите си, е възможността напълно безплатно всеки да направи своята уеб визитка и да генерира QR код, който впоследствие да разпространи. Полезно е да добавите кода към уебвизитката си на гърба на хартиената, като с едно бързо сканиране ще спестите на клиента си преписването на мейл или телефонен номер за мигновена връзка с вас. Регистрацията, която се изисква, за да създадете своята визитка с QR код, е бърза и не отнема повече от минута.

След като успешно се регистрирате и влезете в услугата, започва процесът по създаване на виртуалната бизнес картичка. За по-малко от пет минути ще създадете удобство, за което вашите клиенти ще ви бъдат благодарни. Гарантирам!

Три основни стъпки:

1. Изберете темплейт за визитката.
2. Попълнете данните (плюс е добавянето и на линкове към профили в социални мрежи – общо 9, като челните 4 позиции са за Facebook, Twitter, LinkedIn и Google+).
3. Публикувайте!

Можете да създадете колкото визитки пожелаете, като всяка създадена визитка е отделен проект, който можете да променяте постоянно. Друг плюс на тези уебвизитки е и статистиката, която ви показва колко уникални посещения са били направени в рамките на съответен ден. Можете да свържете услугата и с Google Analytics за още по-задълбочена статистика.

Тази малка хитрина и голямо удобство не само ще направят визитката ви два пъти по-функционална, но и незабравима! Пробвайте мобилните визитни картички на Sitomic.

Подобни статии:

1. Google Chrome с ново поколение QR приложение
2. Вземете своите безплатни визитки от Facebook!

Winners of the 40th anniversary American Music Awards, presented Sunday at the Nokia Theatre in Los Angeles: Artist of the year: Justin Bieber New artist of the year: Carly Rae Jepsen Pop/rock female artist: Katy Perry Pop/rock male artist: Justin Bieber

Историята е много проста, но буди в мен отврат към т.нар. електронна търговия в България. Тъй като не обичам да говоря без факти, ето ги и тях.

Мисията
Да купим специален пъзел за рождения ден на човек, който обичаме и има рожден ден. Тъй като не сме в България, има два начина да го направим – да помолим някого да го стори или да пазаруваме онлайн.

Get.bg
Първо, разбира се, пробвахме нашия любим get.bg. Едно на ръка, че от чужбина е по-бавен от спящ охлюв, но и често гърми със “1021 – Disk full (/tmp/#sql_6ba_0); waiting for someone to free some space.”.

Store.bg
Докато чакаме някой да почисти, отиваме на друг сайт, в който продуктът също е наличен – store.bg. Поръчваме го, но се оказва, че не може да бъде като подарък – тоест човекът трябва да си го плати с наложен платеж (по подразбиране ). Моля? Пишем бързо, за да променим белята, няма да се излагаме, я.  От сайта казват, че може и по банков път. Преводът от тук до България е колкото цената на пъзела, а и отнема два дни. Този вариант също не става. Кредитна кара? Отговорът е “не”. (Ние сме важни, не клиентът.)

Google-ът
Тъй като не знам други електронни магазини, се допитваме до Google. С търсенето за “електронен магазин” излизат фирми, които правят такива магазини или предлагат софтуер за това. Бял ден да не видят тея SEO-та, ей! Почваме да пускаме повече ключови думи, ефектът е същия – аматьорски сайтчета, които предлагат какво ли не.

Крайният резултат
В крайна сметка след 2 дни търсене намерихме един сайт, на който дори не му запомних името. Продукта го има, плащане има, можем да го поръчаме като подарък, тоест получателят да не плаща нищо (макар че според мен ще получи и фактура). Цъкаме и попълваме данните за кредитната карта и бум – търговецът не приема плащане с карта, нерегистрирана в ePay.bg. Явно подарък няма да има. А и изненадата пропадна – от любезния сайт са се обадили на получателя да я помолят да пробва да плати с друга карта.

Вместо заключение
Не е лесно да се прави бизнес в България, разбирам, ама поне се погрижете за клиентите си, както го правят навсякъде по света. Помислете от какво има нужда той, а не какво ви е най-лесно на вас.

Как е в Чехия?

Смесен модел между онлайн и офлайн
Можеш да си поръчаш стоката онлайн (mall.cz) и да си я вземеш от магазин, който тази фирма поддържа и продава стоки на други фирми. В общи линии всичко е автоматизирано – получаваш SMS с код, отиваш в магазина, въвеждаш кода в една машина и след 2 минути си тръгваш с поръчката. Ако поръчаш днес, си го получаваш днес. Може и да го донесат в офиса или у вас, ако си платиш за доставката, пак на същия ден (ако си в голям град). Всичко зависи от условията, но не липсват възможности за избор.

Плащане
С каквото ти душа поиска – електронно плащане през телефона, през кабелната телевизия, NFC, е-плащане през интернет или през е-банкиране, кеш, ваучери и други неща. Но проблемът е в това, че българският бизнес не мисли за клиентите. Не е защото тук средата е по-добра. Това е! 

Автор: Богомил Шопов 

Снимка: freeiconsweb

Подобни статии:

1. iPad 3 може да бъде пуснат на рождения ден на Стийв Джобс
2. Стартира играта “Мисия: VIP Награди” във Facebook

Новата система е налична само за потребители с BlackBerry 6 или по-нов модел

На 5 май 2010 година сомалийските пирати атакуват и отвличат руския танкер "Московский университет". Екипажът не се предава и се затваря в кормилното отделение след като е повикал на помощ фрегатата "Маршал Шапошников". След кратка схватка, руската щурмова група завладява кораба като убива един и ранява няколко бандити. Руските войници с интерес разглеждат пиратското оръжие [...]