shit, man

Blessed are the flexible,
for they shall not be
bent out of shape.
– Anonymous

да са благословени гъвкавите
защото никога няма да бъдат 





никой не е казвал, че е лесно. 

с Поли от Маркетинг буркан веднъж пихме кафе и както си говорихме стигнахме до темата за основните инструменти за правене на бизнес днес и как често остават непознати или плашещи. от там дойде и темата за предприемачеството, а после някак съвсем естествено дойде и идеята да напишем книга. захванахме се ...

Предоставяме ви допълнителна информация за следните европейски организации - Европейски икономически и социален комитет; Център за европейски науки; Европейски младежки форум.

Новите сингли в това издание идват от Persian, Bosq feat. Kaleta и джазмена Matthew Halsall. Говоря си с варненските продуценти Bradata и Virus Inethic за двойната компилация Sound Temple, която Bradata пуска на пазара с мощно промо парти тази събота (1 декември) във варненския клуб Tsunami. Иначе както винаги чепкаме доста нови албуми и компилации - този път се спрях на: Henri-Pierre Noel - Piano (2012, Wah Wah 45s), The Echocentrics feat. Grant Phabao - Remixes EP (2012, Ubiquity), The Greg Foat Group - Girl and Robot With Flowers (2012, Jazzman), V.A. - Jukebox Mambo (2012, Jazzman). Enjoy.

Всички го обичат, европейци и американци се надпреварват да го хвалят, а президентът на САЩ сякаш не го забелязва. Цял мандат не намери време да го покани в Белия дом, за да покаже, че не се влияе от поверителните доклади на своите посланици в София, които пишат какво ли не за неговото минало и настоящите му приятели. Особено ярък е докладът на посланик Джон Байърли от 9 май 2006 г., който след изброяване на разни факти за генезиса на организираната престъпност в България дава следната препоръка как Щатите да се отнасят към лидера на ГЕРБ: “Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не бива да забравяме с кого си имаме работа”. В това изречение най-неприятна е думата “никога”.

Руската информационна агенция, РИА, съобщава, че през почивните дни, руските интернет потребители са нямали достъп до голяма част от услугите на Google. Причината: грешка в системата на единния регистър на сайтовете със забранена информация. Както съобщават и от zapret-info.gov.ru, блокирането е...

Старец седял на пейка в парка и горчиво плачел. Наблизо минавал млад мъж, спрял се при възрастния човек и попитал какво му се е случило. Старецът отговорил: - Аз съм мултимилионер, имам огромна къща, най-бързата кола в света и наскоро се ожених за красива блондинка! Младият мъж казал: - Господине, вие имате всичко, за което някога съм мечтал! Какъв ви е проблемът, че сте в парка вместо вкъщи и плачете, вместо да сте щастлив? Старецът отговорил: - Не мога да си спомня къде живея. Усмихни се, България! Третата възраст крие своите рискове от чисто биологично естество и затова заниманието с пари и млади жени не е препоръчително и често не завършва добре. Неизвестни дами свиха хилядарките от тенджерата на пенсиониран миньор, който очевидно падна жертва на мерака си. Защото интересно е да научим за какво ли ги е пуснал в дома си в два часа след полунощ? Възрастна госпожа пък метна едра сума левове в кофата за боклук, за да получи срещу нея колет със злато. И от секса, и от имането...

За да улесни процеса на пазаруване по време на пътешествия в непознати места, компанията Google ще добави в своята услуга Google Maps етажни планове на търговски центрове и отделни магазини. Опцията, която досега беше достъпна само за устройства под управлението на операционната система Android, ...

В последния ъпдейт на облачната си операционна система Chrome OS Google добавиха поддръжка на два монитора, така че да можем да разглеждаме съдържанието на две отметки едновременно без да се налага постоянно да превключваме от едната към другата. Освен това, новата опция ни позволява и да прехвърлим...

Проф. д-р Иван Илчев е български историк и ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2007 г. От 1978 г. е асистент в Историческия факултет. През 1981 г. става кандидат на историческите науки с докторска дисертация на тема „България в балканската английска политика (1913-1918)“. Шест години по-късно вече е доцент по нова и най-нова история на балканските народи. От 1993 г. е доктор на историческите науки. През 1995 г. става професор по нова и най-нова история на балканските народи. Гост-професор е в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет, Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон и Университета на Чиба, Япония. - Проф. Илчев, отбелязахте поредния празник на Софийския университет, какво е новото тази година? - В рамките на 125 години една година не е толкова голям срок. Това, което сме направили в последните месеци, е въвеждане на електронно управление в университета. За съжаление процесът е дълъг и той няма да свърши за една година....

пребиваването ми на страниците на уикенд винаги е предизвиквало критики към мен от едната българия. а аз

смятам, че другата българия не бива да бъде изоставяна заради това, че никога няма да си купи вестник култура, нито пък да бъде обвинявана за това. също така не смятам че е възможно, нито че е необходимо тези две българии да станат едно, така както френските селяни не са имали и никога няма да имат нищо общо с париж освен управляващите. но това не означава, че никой от тях няма нужда да прочете нещо смислено на достъпните за него места. в този смисъл за мен няма публика от която да искам да се дистанцирам. всичко и всички са публика. разликите не се правят от мен и не са за моя сметка:)

така че можете почти всяка седмица да ме четете на страниците на уикенд, а в рубриката "двете българии" по радио хоризонт, светлана дичева ще разсъждава със своите събеседници дали е възможно да бъде обединено царството на свинарите с царството на принцовете по рождение:)))

По-голям от пирамидите в Гиза и по-скъп от всяка друга инсталация - най-новият проект на Христо Явашев (Кристо) вече добива конкретни очертания. Наричат го "осмото чудо на света". Проектите на Кристо винаги са били мегаломански: цял свят помни опакования Райхстаг, хилядите "врати" от оранжев плат в Сентръл парк или пък 11-те острова в залива на Маями, обвити в розова полипропиленова тъкан. Както изглежда обаче, последният проект на Кристо ще засенчи всички останали: инсталацията The Mastaba в пустинята край Абу Даби ще бъде по-голяма от пирамидите в Гиза и по-скъпа от най-скъпата инсталация в света.

Окончателно: Касата осъдена за дискриминация

През 2005 г. Кристофър Уайлд публикува концепцията си за експозом (exposome) като компонент на околната среда, взаимодействащ с генома. Както геном е общият брой на гените в даден организъм, протеом – общият брой на протеините, интерактом – общият брой на взаимодействията между протеини, така експозом е общият брой на вредните за здравето вътрешни и външни фактори, на които е изложен човек, включително през вътреутробния и неонаталния живот, когато се осъществява „програмирането на растежа” (developmental programming) и на болести, които настъпват при възрастния човек.

В края на септември популярната песен "Gangnam Style" счупи рекорда за най-харесвано видео в сайта YouTube. Парчето на корееца Psy обаче току що получи още по-голямо признание. "Gangnam Style" е счупила рекорда за най-гледаното видео в YouTube, отнемайки титлата на тийн изпълнителя Джъстин Бийбър и ...

Знаем, че Android завладя пазара на смартфоните през последните три години и продължава да е най-бързо разрастващата се палтформа. Вероятно след няколко години всеки ще може да се похвали, че има или е имал устройство с някоя версия на Android. Но тук става въпрос за смартфони и таблет...

Неслучайно южноамериканската страна Еквадор носи това име - именно през нея минава въображаемата линия, която разделя Северното от Южното полукълбо и която наричаме "екватор". Жителите на страната са отбелязали мястото, от където би трябвало да минава линията, с паметник, който от години е известна ...

През последните шест години Израел взе участие в три войни с неубедителен край – в Ливан през 2006 година и в Газа през 2008-2009 и 2012 година. Нито една от тях не доведе до явна победа на Израел. И трите започнаха по един и същи начин – с мащабни въздушни бомбардировки, които значително намалиха военния потенциал на израелските противници. Това се посочва в анализ на "Файненшъл таймс", цитиран от агенция "Фокус". И при трите конфликта явният успех на първоначалните действия доведе до призиви за мащабна сухопътна операция с надеждата един път завинаги да се сложи край на заплахата, която идва от Хизбула и Хамас. В Ливан сухопътната операция не постигна големи успехи, но коства живота на много израелци и разклати международните позиции на Израел. Последната война в Газа превърна райони на гъстонаселената ивица в руини, взе живота на 1400 палестинци и предизвика разследване на ООН, което заключи, че Израел може да е извършил военни престъпления. Този път израелските лидери...

Google и Apple вече пуснаха на пазара телевизионни приемници. Дали и Microsoft не планират нещо подобно? Ако съдим по слуховете, публикувани в изданието The Verge, отговорът е "Вероятно". От сайта докладват, че компанията се кани да пусне на пазара телевизионен приемник с марката Xbox, който ще бъде...

Полша и Португалия се отказаха от "Евровизия" по икономически причини. Иначе казано, дават си сметка, че подобно удоволствие им излиза скъпо по време на криза. По тази логика и България скоро трябва да последва примера им, с добавката, че ще напуснем състезанието и по други причини. Те са зависещи изцяло от нас и касаят равносметката от общото ни представяне досега. А тя е болезнена: участваме от 2005 г., но досега само веднъж сме се класирали на финал - 5-о място за Елица и Стунджи. И оттогава само това класиране ни топли. Използваме го като патерица, на която да се подпрем щом се зададе нова "Евровизия". Явно нещо ни куца. И ако хвърлим патерицата съвсем ще се сринем, но засега се държим. Мечтите ни текат като "Вода"-та на Елица и Стунджи, ама тя отдавна изтече, а след нея нищо смислено не се роди... Българското участие на "Евровизия" е циклично и прилича на менструален цикъл. То е болезнено, свързано е с прояви на емоционална нестабилност, но слава Богу - накрая свършва. До...

Графиката показва статисктика кои са приятелите на българите във фейсбук, като цяло.

Сърбия и Македония са ясни, съседни държави, пълни с етнически българи, близък език.

В другата група са Испания, Гърция и Кипър, където нашенците работят.

Поляците излязоха по-умни от нас, те са свързани със Западна европа.

Извадено с този инструмент.

Наистина – колко хитро. Би си казал глупавият човек. Наистина – колко наивно – би си казал умният. Но тъй като у всеки човек се крият по един глупак и по един умник – а понякога и доста повече личности – по-добре нека кажа за какво става въпрос. Става въпрос за намека (не знам как иначе да го нарека) на Сергей Станишев, който бил пушач (което не го прави автоматично в моите очи мъжествен колкото Клинт Истууд), та става въпрос за намека на Станишев, че БСП ще върне пушенето на закрито. И ето – аз, защото имам нездраво развита и хипертрофирала фантазия - представих си за миг следното: Представих си как цели легиони от треперещи от нервната възбуда на никотиновия глад пушачи, чули този намек – ще хукнат към още нескованите изборни урни да дадат гласа си за лявата партия. Гледай ти! Дали това пък няма да се окаже наистина хитър ход? Сега, когато има толкова действително жестоко засегнати в най-интимната си нужда – от наркотик – българи, дали няма да се окаже един много ловък и...

Microsoft е започнала преговори със собственици на недвижими имоти в Европа, с цел откриване на свои магазини. За това съобщава The Financial Times, позовавайки се на неназовани източници, запознати с хода на преговорите. Според изданието, компанията възнамерява да отвори стационарни пунктове за ...

Цветан Цветанов прави ченгета убийци шефове в МВР

Патентната война между Apple и Samsung няма да свърши скоро. Само няколко дни след като Samsung предявиха искане към патентното им дело срещу Apple да бъдат включени последните модели iPad и iPod Touch, американците им отговориха по подобен начин. Apple са поискали от окръжния съд в Сан Хосе да доба...

Беше топло, някъде в началото на май. Пердето беше дръпнато, слънцето нахлуваше свежо през полуотворения прозорец и отпечатваше върху килима и част от библиотеката голям жълт правоъгълник. Блестящи прашинки изпълваха образувания куб светлина, зад който седеше психиатърът.

– Единственият хубав спомен от пубертета ми е четенето, – казах аз с гръб към библиотеката и поглед, блуждаещ към зеленината на дървото навън.

Спомнях си порива на юношеското ми четене, страстната връзка, която бях имала с книгите. Цензурата, опасността – обстоятелствата – я усилваха, вдъхваха й огъня на незаконните и обречени любови. Но прегръдката с текста можеше да навреди на четенето, да затрудни разбирането на някои романи, тези написани зад Стената, докато още затваряше соц-лагера. Някои от тези текстове съдържаха скрити ключови думи, които разказваха една успоредна интрига, тази на съпротивата, а съпротивата ми беше жизненонеобходима. Беше нужно да охладя страстите си, за да разбера. Трябваше да се отпусна и ключовите думи сами изплуваха от страницата. Научила се бях да контролирам чувствата, четях книгите пламенно или хладно, прониквах ги или ги изоставях. Развила бях невероятен диапазон на чувства към четенето: любов и омраза, желание и презрение.

Начинът, по който четях, се беше променил в Париж, беше станал безчувствен. Вече не подпалваше книгата, бързо се отегчаваше, искаше да я зареже. Прескачаше от книга на книга, нищо не можеше да го задържи. Моето четене беше станало капризно, искаше да притежава, а аз нямах пари и ме беше страх от книжарниците.

Дали четенето беше пострадало от раздялата с моята библиотека? Дали бе изморено от изобилието на книги? Аз бях недоверчива към изобилието, подозирах, че притъпява сетивата, че удавя значението. Или пък беше въпрос на възраст – дали чувствата остаряваха едновременно с тялото? Внезапно разбрах: в Париж четенето ми все още не беше обичало.

Толкова бих искал да я прегърна и да й кажа колко е безстрашна, колко е смело да извади на показ грозното чувство на отвращение към хорицата, които обичат да си хапват, да си угаждат, да закусват в леглото. Така бих искал да й кажа: "Продължвай да не се предаваш!".

Беше ме страх от книжарниците, претъпкани с книги. Чувствах се странно още навлизане, когато минавах между охранителните колонки. Те пищяха ако засекат електронните пачове, които съвремието бе залепило на гърба на книгите, за да ги предпазва от крадци. За сметка на това, законната покупка бе възнаградена с подарък, картичка или календарче и с шарено найлоново пликче.

Бях почувствала някаква неотложна необходимост да чета, налагаше се да превъзмогна своята неприязън. Дълго време си търсих книжарница. Спрях се пред една витрина, в която книгите бяха красиво подредени, в която заглавията и имената ми говореха. Приближих лице към стъклото и погледнах вътре: размерите ми се сториха подходящи. Беше на точното разстояние от вкъщи: нито прекалено близо, нито прекалено далеч. Избрах си я.

Нямаше крадци, нямаше и читатели в този ранен следобед, само две млади продавачки бъбреха тихо зад касата. Озовах се сама с книгите. Изпълваха рафтовете по стените, изкачваха се по две правоъгълни колони. Трупаха се по масите и техните корици съставяха пъстри мозайки. Имаше по един екземпляр от заглавие, по няколко заглавия от автор, стотици и хиляди автори. В социалистическите книжарници беше обратното – рафтовете бяха монотонни, имаше много екземпляри, но малко заглавия и още по-малко автори.

Привиквах с изобилието, разхождах се между книгите. Спирах, взимах някоя, разлиствах я, четях напосоки, подушвах я. Някои връщах, други стисвах под мишница. Спомнях си. Сдобиването с книги зад Стената беше много по-тънко изкуство. Някои подривни текстове, някои преводи на западна литература, се изплъзваха от цензурата и излизаха в малки тиражи. Книжарниците нямаха имена, носеха името на улицата, на която се намираха. Слуховете ни информираха за доставките. Тогава, рано сутрин, още преди книжарниците да отворят, пред тях се виеше опашка, както пред магазините за храна.

Случваше се някоя подривна книга да се изплъзне дори от слуховете и да се появи инкогнито. Хората, които случайно се намираха в книжарницата по време на доставката, купуваха по два или три екземпляра, в зависимост от парите, с които разполагаха и бързаха да си тръгнат. Знаеха, че става въпрос за грешка, че администрацията ще бъде предупредена, а милицията няма да закъснее и ще пристигне, за да конфискува наличните количества.

Имаше също и забранени книги на чужди езици. Те бяха пътували. Бяха пресекли нелегално границите зад Стената, бяха треперили на всяка митница, унгарската, чехословашката, югославската или румънската, скрити в двойното дъно на куфара или другаде. Имах няколко в моята библиотека. Бях лъгала, бях крала – бях вършила престъпления, за да ги притежавам. Говорехме си на чужд език, който другите не владееха. Обичах ги страстно. И тях също ги бях изоставила там...

* Откъс от книгата на Ружа Лазарова "Органът на мълчанието". Представянето на романа е на 28 декември от 18.45 ч. в Галерия "Снежана", ул. Денкоглу #30 в София

 

„Газа постепенно се връща към нормалния живот.” ми съобщават родните медии. Но съм далече от мисълта, че формулировката е техен патент… Потресена съм, защото имам някаква представа как всъщност изглежда животът, към който се връща Газа и който медиите квалифицират като „нормален”. А и самият цитиран репортаж ни показа едно малко учениче, което посочи училището си, разрушено от израелските бомби, и попита: „Ние какво сме виновни?”

Точно с този въпрос Газа се връща към нормалния за нея живот:

• Блокадата по суша, въздух и вода, която е толкова отдавнашна, че за нея вече никой не говори – изглежда като да сме започнали да я приемаме за даденост?! Винаги си я е имало и винаги ще си я има… Заради тази блокада мнозина палестинци ще прекарат без дом вече четвърта зима след края на предишната война в Газа – защото е забранен вносът на строителни материали. А и т.нар. „тунели”, по които „терористите” получават оръжие, всъщност се родиха заради същата тази блокада, която в противен случай щеше да е довела до гладната смърт на мнозина.
• Забраната за жителите на Газа да напускат територията на ивицата, освен ако им бъде издадено разрешение за това от израелските военни окупационни власти – което обикновено не им се дава, дори ако трябва да заминат в чужбина за лечение. Нещо повече, жителите на Газа, които всъщност са палестинци – т.е. жители на онова, което трябва да бъде арабската палестинска държава на Светите земи, нямат право да отидат до другата част на тази хипотетична държава – Западния бряг, където са светите места. Дори ако са депутатите от Газа в единния палестински парламент – Законодателното събрание, което трябва да проведе сесия. Те просто биват арестувани от окупационната армия.
• Обстрелът на израелските самолети, хеликоптери, танкове – толкова ежедневен, че не си струва да се споменава в новинарските хроники. Освен когато от Газа бъде изстрелян ракетен снаряд – тогава не се изпуска поводът да се припомни на света, че в Газа са „терористи”. Какво, че там поколения наред живеят в условията на тази блокада, на тоя обстрел, на това унижение? Нормалният живот се свежда до това, да се въздържат от обстрела, защото той може да предизвика мащабна военна офанзива винаги, когато такава потрябва за нещо. За предизборна кампания, да речем. Тогава говорителят на МВнР на Израел г-жа Илона Щайн ще заяви: „Причина за кризата в Близкия изток е Иран” и израелската армия ще предприеме поредната агресия… но не срещу Иран (опазил Господ!), а срещу Газа. Защото Газа й е винаги в ръцете. И отново ще се броят загинали – и големият процент ще са мирни жители, а сред тях – много деца. Този път 33 палестинчета от Газа няма никога да навършат 18 години. Не доживяха Газа да се върне към „нормалния живот”. Т.е. отново да изчезне от полезрението на медиите. До следващата агресия. Защото в Газа няма как да се води война – войната е военен сблъсък на въоръжени армии. В Газа една държава окупатор води асиметерична война срещу 1,7 млн. души, живеещи на 380 кв. км площ. В Газа се упражнява блокада срещу цивилно население (мярка, противоречаща на международното право) – обричат се деца на гладна смърт. А когато бащите им се отчаят дотам, че да предпочетат да умрат, вместо да гледат децата си да растат поколения наред в този абсурд, те изстрелват ракета по държавата-окупатор Израел. И в отговор Израел ги засипва с бомби. И цели семейства вкупом си отиват от живота.

Затова едно от основните военни престъпления, които се вършат спрямо Газа, е медийното мълчание. Хората по света, които разчитат на медиите, чуват, че Газа се е върнала към нормалния живот. И утре отново ще се питат: тия в Газа, като си живеят нормално, защо им трябва да изстрелват ракети по мирните израелци?

Затова не забравяйте Газа! – Поне още три дни, когато на 29 ноември  Палестина ще поиска от Общото събрание на ООН да й бъде даден статут на държава наблюдател в световната организация. Нима не дължим на децата в Газа поне това?

Автор: Мая Ценова

Едва ли има човек по света, който да не е искал да бъде по Коледа във Виена или поне в дните преди светлия празник. И не защото австрийската столица всяка година по това време е с различна и смайваща дори за свикнало око украса, а защото добива онзи приказен вид, който трудно може да се види на друго място освен в града на виенската гора и тихия бял Дунав. Европейците дори гледат с лека завист към австрийците, защото те някак между другото останаха в периферията на кризата, запазиха безработицата около 4%, а по улиците на всички селища може да се чуе балканска, турска, „африканска” или всякаква реч, която на пръв поглед никого не дразни. Е, малко повече просяци се мотаят по „Кертнерщрасе”, централната търговска улица, а вече и в метрото, но май всички са свикнали с румънското „моля”. Необичайно доскоро явление е и нощуването по пейките на „Щадпарк” на десетина клошари, но знае ли човек какви ветрове са ги довели точно в този обичан от гости и местни централен градски парк, където...

Телевизионният канал CNBC направи списък на най-високоплатените изпълнителни директори на американски компании. Първият в този списък се оказа главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук. Съобщава се, че годишната заплата на 52-годишния Тим Кук е 95 милиона долара, като о...

Майки протестират за по-добро отношение към родилките в болниците

Активисти протестираха за повече права на хомосексуалните в Индия

Здравейте приятели, Бихме искали да ви напомним, че времето в Брюксел често е дъждовно и ветровито. Затова не забравяйте да си вземете шал и чадър Това е прогнозата за времето през следващите пет дни според Sinoptik.bg: Очакваме ви в Брюксел! До скоро! Екип Илиана Иванова

Надежда Стойчева, психотерапевт: Всички трябва да участват в борбата с домашното насилие

Продукти за 4 порции:
2 свински езика
2 филии бял хляб
1ч.ч. прясно мляко
3 яйца
1ч.л. сол
2- 3 зърна бахар
1ч.ч микс от сирена
2- с.л. олио

Приготвяне:
Езиците се измиват. Слагат се в тенджера. Налива се вода, колкото да ги покрие. Пускат се 2- 3 зърна бахар. Варят се под капак, 90 минути. Езиците се изваждат от бульона. Обелват се и се режет на медальончета. Бульонът се прецежда. Може да се ползва за супа или готвено ястие. Яйцата и млякото се разбиват в купа. Добавя се натрошена филия хляб, щипка сол. Сместа се обърква. Половината от нея се разпределя на дъното на тавичка. Отгоре се подреждат езиковите медальончета. Залива се с останалата половинка. Поливат се с 2- 3с.л. олио. Пекат се наумерена фурна 20 минути. Отгоре се поръсва миксът от сирена. Ястието се пече докато хване коричка. ЗАпеканката се реже на парчета.

На 24 ноември 2012, шест месеца след премиерата на  романа на Калина Томова „Тайната на сребърната нишка“ в България, изключително вълнуващо премина и американската му премиера в Чикаго. Присъстващите представители на българската общност бяха приятно въвлечени в нестандартната тема на книгата, историята на нейното създаване, отзивите след презентациите в България. Интерес предизвика етюдът по текст от романа, представен от авторката и Добри Карабонев – членове на СБП в САЩ и по света. Общочовешка и философска, специфична и провокираща размисъл, книгата носи своето послание – да разшири кръгозора, да “отвори нови ...

Това е продължението на предишната статия. Няма да сме ние, ако не подготвим подобни балеринки, но лесни за...

Това е книга за времето и какво прави то с нас. История от А (за какво мечтаех и какво исках за себе си) до Б (как стигнах до това, което съм сега) – всеки от героите ни дава малка част от пъзела на порасването, на пропадането, на пътя, който ни променя... И доста често ни води до онзи момент, в който с разочарование поглеждаме навътре в себе си и се питаме „Как стигнах до тук?“. 

"Жестокото присъствие на времето" се състои от 13 глави, всяка посветена на различен герой и ситуирана в различно време. Не че няма хронология в тази книга - има и то много, но прилича на дебело, усукано въже - виждаш нишката, виждаш пресечните й точки с другите, но никога не можеш да я видиш цялата. Времето не е линия и романът няма начало, отправна точка, на която да се уповаваш. Единственият ти ориентир за четене са героите и пресечните точки на техните животи. И музиката. Музиката и времето са нещата, които обединяват историите, лепилото, което превръща отделните разкази в роман.

„Аз винаги съм щастлива... просто понякога го забравям“, казва Саша. В различните части на романа тя е работила/работи/ще работи за Бени, който е музикален продуцент/пънкар/забравено от всички музикално величие. Игън представя всеки от героите в момент на житейски избор – избор, който рано или късно ще промени живота му.

„Възможно ли е едно подобно нещо да доведе до такава голяма разлика?“ Да. Времето не е твърда материя, то се променя. То НИ променя.

„Питай ме дали ми пука“, заявяваме нахално и нехаем за времето. Какво е то, когато светът е в краката ти, когато имаш възможността да имаш всичко – зависи само от теб. Времето е безсилно, когато не ти пука за него.

Но идва моментът, в който вече сме пораснали. В който светът се е променил дотолкова, че неусетно как е започнало да ни пука. И това е моментът, в който осъзнаваме, че не сме успели да победим времето. Че ще остареем и умрем. Че нещата никога няма да са такива, каквито са сега, и че може никога да не сбъднем мечтите си. И все пак – точно мечтите ни и нещата, които правим в момента, ще предопределят живота ни.

Времето може да бъде жестоко към хората – всъщност обикновено е. Присъствието му е неумолимо и рано или късно всички жертваме нещо за него. Такива моменти са като великите паузи в рокенрола:

 

След този момент ни остава единствено равносметката. „Жестокото присъствие на времето, нали? Ще му позволиш ли да те изблъска?“ 

Ще се преврънеш ли в карикатура на всичко, което си искъл да бъдеш, всичко, което е си можел да бъдеш? Времето винаги ли печели или все пак можеш, ако не да го победиш, поне да не го оставяш да спечели? Или в крайна сметка това не зависи от теб, защото винаги има някое „друго момиче, младо и ново в града“, което да започне играта отначало. 

 

И нещо за истинските меломани, които със сигурност ще харесат книгата!

Едва ли някой от хилядите българи, които пееха от сърце по площадите „Последен валс” на изпроводяк на комунизма, е предполагал, че този рефрен ще прозвучи надгробно за самия СДС. Но днес, 26 ноември 2012 г., това се случва в изпълнение на хора на хората на ГЕРБ в СДС.

Кого точно изключват за несъгласие с курса към пълно обезличаване на синята партия и кого не ( Надежда щяла да бъде „спасена”, прогнозира ехидно един от пропагандистките сайтове на ГЕРБ, внушавайки, че тя едва ли не се умилква), няма значение. Факт е обаче, че на практика това ръководство на СДС се самоизключва от списъка на самостоятелните политически субекти, за което вече напълно откровено намекна и ликвидаторът на партията Емил Кабаиванов пред телевизионната служба за разгласяване на официалната пропаганда, наричана за краткост ТВ 7 .

Ето какво си призна от тази подходяща трибуна сегашният шеф на СДС Кабаиванов, който и без това управлява като кмет по волята на ГЕРБ:

„По повод предстоящите парламентарни избори лидерът на СДС каза, че целта на сегашното ръководство е да влезе в следващото Народно събрание с повече депутати, отколкото сега имат СДС и ДСБ взети заедно. Запитан за възможни коалиции след изборите изключи сътрудничество с ДПС, БСП и крайните националисти, но не и с ГЕРБ. “България се нуждае от дясно управление, от глътка въздух за икономиката и ръст на жизнения стандарт без недъзите на сегашното управление“, коментира той. ( Дневник)

Глътката въздух, която поема СДС на Кабаиванов и компания, е всъщност изкуственото дишане уста в уста с дъх на гербери. Въздухът е под такова налягане, че надуването на балона СДС, което цели да помогне на ГЕРБ да се издигне поне малко над собственото блатото след казуса „Марковска”, ще го спука.

Последният валс в този танц, който прилича повече на публично изнасилване, е съпроводен с бравурни обещания за бъдещи успехи на изнасилената покойница.

Ако е вярно, че „власите се давят на края на Дунава”, то краят му се вижда. Кой ще пожелае да бъде последния „влас” на Дунав мост, за да обслужи докрай Борисов и веселата му компания, е статистика без практическо значение. Никой не може да попречи на самоубиеца, ако той е достатъчно решителен в намерението си.

Животът обаче продължава. Макар че последният валс отнася на Изток пожълтелите страници на синята история, тя е поучителна с финалните си акорди, които дават шанс да бъде преодолян фалшът на скрибуцането по тънката струна на носталгията.

Няма да е марш, но новата музика ще е в крак с времето!

Share on Facebook

В този случай КРОКОТАК беше само в ролята на фотограф. Идеята е взета от www.deviatsia.livejournal.com. Интериорната дизайнерка Таня...

:) Не можах да устоя на тази икона, всички за децата (си) най-напред се молим. Само не успях да разбера откъде е точно.

Покровител на децата и бърз помощник при проблеми с възпитанието им. Молят му се за изцеление на децата от различни недъзи, при безплодие и за помощ при раждане. Смята се също за покровител на педагозите и детските лекари.

Честито и на всички именници!

Отдавна не бяхме ходили до Виена. Днес Ваня ще ни разкаже пътвите си впечатления от там, но в качеството си на стар виенчанин съм длъжен да ви кажа, че това са доста задълбочени и полезни първи впечатления. И така – към единственият град в света, който бих заменил срещу София :) Приятно четене:

Първи впечатления от Виена

Дълго се подготвях за първото си пътуване до Виена.

  Родена съм в Русе и като дете винаги съм се чудила какво точно е „виенското” в този град, че го наричат „Малката Виена”. За Букурещ говореха като за „Малкия Париж”. За мене това беше също толкова неясно сравнение – тогава и Виена, и Париж ми изглеждаха еднакво красиви и недостъпни. Когато пораснах и попътувах из страната, започнах смътно да откроявам разликите. Някъде по това време си обещах, че до Виена ще бъде първото ми пътуване зад граница.   По-късно, когато започнах да уча немски, интересът ми към немскоезичната култура естествено се засили. След гимназията пътувах няколко пъти до Германия, а Виена оставаше някак встрани.   Но старите хора казват, че късметът намира подготвените. През 2008 г., в края на март, отидох за пръв път във Виена по-скоро случайно. Трябваше да пътуваме от Прага до София и разделихме маршрута на две: от Прага до Виена – с автобус, от Виена до София – със самолет на Sky Europe. Така щяхме да имаме няколко дни да се запознаем с Виена.   Пътуването Прага-Виена е много лесно и удобно. Има редовни автобусни линии на чешката Student Agency, всички автобуси минават през града и отиват до летището.   Около обяд слязохме на

гара Пратерщерн (Praterstern) във Виена –

една от важните гари, разположена е на север, съвсем близо до Пратера с Виенското колело. Една любопитна подробност – във Виена има няколко големи ж.п. гари, които обслужват различни дестинации (напр. Westbahnhof - западна гара, Suedbahnhof - южна гара, Nordbahnhof (Praterstern) - северна гара (Пратерщерн), Wien Mitte – Виена център). Всички гари са свързани с отлично организираната мрежа на обществения транспорт в града. В момента се строи истинска централна гара на Виена, очаква се през декември 2012 г. да има частично откриване и пускане в експлоатация. [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Перон на Пратерщерн, отзад се вижда Виенското колело[/caption]     Първата виенчанка, с която говорихме, беше възрастна дама на около 80 години (в отлично настроение и със стойка на пенсиониран генерал). Тя беше заета с две японки, които ѝ задаваха въпроси на английски, а тя им отговаряше много бавно на немски – и те разбираха!?! Когато дойде и нашият ред да питаме за посоката на нашия хотел (той трябваше да е съвсем наблизо, през booking.com бяхме направили резервация за хотел точно в района на Пратера), жената се зарадва, че говорим немски и дори малко повървя с нас в нашата посока.   Тук ще направя едно отклонение, но искам

да споделя личния си опит като турист

За да имате хубави и пълни впечатление от дадено място, трябва да бъде изпълнено поне едно от следните условия:

1. да знаете езика на местните;
2. да имате на разположение подготвен човек, който ще ви води и ще прави живота Ви като турист лесен и приятен;
3. да имате предварително цялата необходима информация за цени, транспорт, настаняване, маршрути, както и повече пари за непредвидени случаи.

  И така – да се върна на моята история. Настанихме се в

хотела

Младежът на рецепцията ни посрещна много дружелюбно, поговори си с нас за стандартните неща – дали сме за пръв път във Виена, какво можем да видим в града за 3 дни, даде ни много полезен съвет как от Пратерщерн можем най-бързо и евтино да отидем до летището (влак S7). Имаше много професионално отношение към нас като клиенти - беше добронамерен и любезен, без да е фамилиарен. Тук се сещам, че Бай Ганьо наричаше виенчани „мазни” („бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се”) - цитатът е точен, проверила съм го.   След като взехме от рецепцията безплатна туристическа карта на Виена, тръгнахме да събираме още впечатления. Вървяхме пеша, за да не пропуснем нещо важно. Бяхме отседнали във

втори бецирк* Леополдщадт (Leopoldstadt),

съвсем близо до идеалния център (първи бецирк). Преди Втората световна война Леополдщадт традиционно е бил населен с евреи – всъщност до изгонването на евреите през 1938 г. кварталът е бил център на еврейския живот във Виена. Сега голям процент от живеещите там са имигранти от Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Турция, има и руски изселници от еврейски произход. По време на боевете за Виена през април 1945 г. много сгради в района са били унищожени. През следвоенните години на мястото на разрушенията са построени нови здания, които се отличават с обикновените си фасади и липсата на декорация. [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Табела на сграда, Леополдщадт[/caption]     Табелата информира, че къщата е разрушена през годините на войната (1939/45) и през 1961/63 е издигната отново със средства от фонда на австрийското министерство за търговия и възстановяване.   И такива сгради има във Виена.   [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Здания около моста на улица "Франценсбрюкещрасе"[/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="597"] улица "Пратерщрасе"[/caption]     Скоро стигнахме до Дунавския канал, който се явява естествената граница на Леополдщадт и вътрешния град (центъра).   Въпреки името си

Дунавският канал

не е изкуствено създаден. През Средновековието сегашният канал е бил главният ръкав на Дунава. Градът се е развивал на югозападния бряг, на тераса, защитена от наводнения. С течение на времето, в резултат на многобройни и тежки наводнения коритото на реката постепенно се е променяло и основният поток се е измествал на изток. Около 1700 г. са започнали да наричат най-близкия до града ръкав „Дунавски канал”. В по-ново време са правени опити да се промени името му, защото на немски думата „канал” се свързва с открита канализация, но новите предложения (като напр. „Малък Дунав”) не успяват да се наложат. Първото регулиране на канала е направено около 1600 г., през 1830 г. е изправено коритото му, а през 1868-1875, във връзка с регулирането на Дунава, Дунавският канал още веднъж е преустроен.   Докато се питахме по кой път да продължим, точно пред нас се появи сградата на

Урания - обществен образователен институт с обсерватория

Построена е през 1910 г., носи името на музата на астрономията в гръцката митология.   [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал)[/caption] Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал)   Тук заобиколихме наляво и минахме по малкото пешеходно мостче при

Митническата служба (Zollamtssteg) над Виенската река,

малко преди да се влее в Дунавския канал. Отдолу минава линията на метрото (преди градската железница на Виена). Мостчето е построено през 1900 г., когато е направено регулирането на Виенската река и изграждането на градската железница в този участък.   [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Виенската река с моста при Митническата служба[/caption]     Излязохме на Рингщрасе (откъм Щубенринг) и тогава видях тази Виена, която донякъде вече познавах от чуждите снимки.   Сградата на някогашното

Министерство на войната (сега сградата на правителството) и паметникът на фелдмаршал Радецки

  [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Министерство на войната и паметникът на фелдмаршал Радецки[/caption]   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Двуглавият орел – символът на Австрийската империя - върху сградата на Министерство на войната (толкова е огромен, че първо усетих сянката му и после погледнах нагоре). [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Двуглавият орел - символ на Австрийската империя[/caption]     Бюрото на Стопанската камара на Австрия. [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Бюро на Стопанската камара на Австрия[/caption]   Видяхме сградата на Австрийската пощенска спестовна каса  (архитект Ото Вагнер) – една от най-известните сгради на югендстил  във Виена.  Минахме покрай музея за приложно изкуство, зад него е Университетът за приложно изкуство.   [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Музей за приложно изкуство[/caption]   Рингщрасе е изградена на мястото на старата крепостна стена и огражда в кръг центъра на града. Отворена е за движение през 1865 г. Главните представителни сгради на Виена, строени по волята на император Франц Йозеф I, са разположени на тази улица. По протежение на Ринга са издигнати и много частни дворци на представители на старата аристокрация или на банкери и големи индустриалци (наричани „бароните от Рингщрасе”). Дворците на Рингщрасе са по-високи и по-големи от градските палати в стария център на Виена, били са снабдени с асансьори, течаща топла и студена вода, санитарни помещения, електричество и централно отопление.   Ето два примера за

дворци от Рингщрасе

   

Дворецът на Хенкел фон Донерсмарк (Palais Henckel von Donnersmarck).

Построен около 1870 г. от индустриалеца Хенкел фон Донерсмарк като подарък за неговата жена. Сега там гости приема хотел Radisson. [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Дворец на Хенкел фон Донерсмарк[/caption]    

Дворецът на Кобургите (Palais Coburg)

Не е много типичен представител на дворците по Рингщрасе, защото е построен през 1845 г. (още преди разрушаването на крепостната стена). Основите му са върху останки от бастион, изграден през 16-17 век и разрушен през 19 в. (намира се зад магазина на Ферари на Рингщрасе ;) – бел.Ст) [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Дворецът на Кобургите (на заден план)[/caption]      

Рингщрасе (Ringstrasse)

е дълга около 4 километра и широка 57 метра, разделена е на 9 участъка с различни имена – по време на нашата първа разходка успяхме да видим само два от тях – Щубенринг (Stubenring) и Паркринг (Parkring).   На Ринга има място за тротоар, локално платно, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, трамвайни релси,три платна за автомобили, отново трамваен път в обратната посока, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, локално платно, тротоар. Пълна симетрия.   Вижте снимката! [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Рингщрасе[/caption]     Сградите, строени през втората половина на 19 век, изглеждат като току-що завършени – с нова боя и мазилка. Рекламните табели не закриват половината фасада, жици не висят около вратите или прозорците на къщите. Тревата през март е зелена и равна като английска ливада.   Голям град, в който можеш да живееш удобно и без да бързаш. През следващите два дни установих, че във Виена все още можеш да видиш хоризонта и то без да се качваш на високо място. Има много незастроени зелени площи, паркове и градини, които дават усещането за простор в града. Има и части, които ми изглеждат доста презастроени, но поне са поддържани добре.   Вече се здрачаваше, когато влязохме в

Градската градина

Хубав парк, с езеро и патици, с много цветя и вече цъфнали дървета. Пейките са наредени в непрекъсната линия по края на алеята – създават впечатление, че това е място за общуване – нещо като социални мрежи по виенски. [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Градският парк[/caption]     Там е известният паметник на Йохан Щраус – син [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Паметник на Йохан Щраус - син[/caption]     В края на парка, с лице към Рингщрасе, се намира красивата сграда на

Курсалона (салон за лечение с вода)

Построена е в периода на историцизма (както повечето постройки на Ринга), в стила на италианския ренесанс. По времето на братята Щраус Курсалонът е бил любимо място за танци и концерти. Сега там се помещава кафе-ресторант, има зали за концерти, балове и конференции. [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Курсалон[/caption]     Същите големи декоративни храсти, добре подрязани и оформени, има и в Русе, пред Доходното здание – сигурно са засаждани по едно и също време.   Гладът, умората и нощта ни накараха да помислим за почивка. Имахме още два дни във Виена. Сега трябваше да си потърсим истинска австрийска храна (за това ще пиша отделна статия).  

Първи впечатления от Виена (вместо заключение)

  Когато видиш Виена със собствените си очи, разбираш напълно абсурда на казаното от Бай Ганьо „Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати.”   Усетих мястото като мое, там бих се връщала отново и отново. Сега гледам с още по-възторжени очи и на Русе, моята „Малка Виена”.   Градът излъчва достолепие и спокойствие. Има равновесие между историята и днешния ден. Красота, ред, удобство и радост от живота – Виена доказва, че това може да се случи едновременно и на едно място.   Особено ме впечатлиха виенчани (от всички възрасти) – добронамерени, общителни и щастливи хора.   Ето още една снимка от Рингщрасе. [caption id="" align="aligncenter" width="597"] Настроение от Рингщрасе[/caption]     Накара ли Ви да се усмихнете? Автор: Ваня Георгиева Снимки: авторът *Bezirk - в случая означава район (по-голямо от квартал) на Виена – аналог на Хиподрума, Хладилника, Дървеница, Младост в София. Виенските райони има номера, като номер Едно е идеалният център, с нарастване на номерата расте и разстоянието от центъра – бел.Ст.       Други разкази, свързани с Виена– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

От централата на Samsung се похвалиха, че глобалните продажби на Samsung GALAXY Note II са достигнали 5 милиона само за 2 месеца след появата му през септември. Samsung GALAXY Note II е смартфон устройството, което е с необичайни размери. С диагонал на екрана от 5.5″ той е по-голям от обикновените смартфони и по-малък от таблет. Така попада в т.нар. нова категория “фаблет“, което е хибрид между телефон (phone) и таблет (tablet).

По своите характеристики Samsung GALAXY Note II се доближава до флагмана Samsung Galaxy S III, но се отличава основно по размери. Поради по-големите размери е добавен и стилусът S-Pen. По-големият размер на устройството е позволил на Samsung да използват и по-голяма батерия, което пък от своя страна се отразява добре на времето, през което устройството може да се ползва в движение. Samsung GALAXY Note II ползва новата версия на Android 4.1 Jelly Bean и е с 1.6 GHz Quad-Core процесор.

Фаблетът Samsung GALAXY Note II е страхотно устройство и неслучайно интересът към него е огромен. Устройството се продава и в България. За възможностите на устройството можете да научите от това видео:

http://www.youtube.com/watch?v=SgZfyMIXdH4

Снимка: Samsung

Подобни статии:

1. Телефон? Таблет? Това е просто Galaxy Note
2. Samsung спечели – Galaxy Tab 10.1 ще се продава в Австралия от понеделник

Има ли някой, който не харесва хубави снимки? В ерата на мобилните устройства става все по-лесно да се правят и споделят снимки. Снимките със своята притегателна сила успяват да пленят все повече и повече потребители онлайн.

Неслучайно едно от най-успешните мобилни приложения е Instagram – просто и лесно снимане и споделяне на снимки. Екипът на Twitter също не остава по-назад. Търсейки възможност да облекчат потребителите в боравенето със снимки, те въведоха още една възможност за по-лесно търсене сред огрмния брой снимки, споделяни в микроблогинг платформата. Може би сте забелязали новите възможности на търсачката на Twitter. Когато търсите по ключова дума, Twitter дава предложения със снимки над потока от туитове. За пример вижте по-горе какво ни дава търсенето на #weekend, както и следващото на #Art.

Според главния софтуерен специалист на Twitter, Тиан Уанг, в официалния блог подобренията в търсачката целят да се даде възможност на потребителите да открият популярни снимки, видео и новини, които са споделени в Twitter. Тези подобрения в търсенето засягат всички версии на програмата – както за десктоп, така и за Android и iPhone.

Снимка: Twitter

Подобни статии:

1. Манията за споделяне на снимки в мрежата расте
2. Вече можете да добавяте интерактивни изображения в Twitter

Пламен Асенов

16.11.12, радио Пловдив

Започваме с парче от „Котките” – Memory

Да, това е част от прочутия мюзикъл „Котките”, който вече повече от 30 години не слиза от световната музикална сцена. Само че не се подвеждайте, днес няма да говорим за композитора сър Андрю Лойд Уебър, най-малкото – защото още не сме стигнали до буквата У в нашата поредица от радио-портрети на знаменити европейци. Днес ще говорим за Томас Стърнз Елиът, човекът, чиито текст стои в основата на този мюзикъл, поетът, който създаде и узакони представата за модерната поезия на 20 век.

Не се подвеждайте също да мислите, че Елиът е написал текста на „Котките” като специална поръчка за сцената, нищо подобно. Всъщност това са поетични текстове, които той пише и изпраща за забавление на своите кръщелници под името Old Possum или Старият Опосум, още в края на 20-те години. През 1930-та Елиът ги събира и със собствени илюстрации ги издава – на практика като книга за деца – под заглавието „Книга на Стария Опосум за Практичните Котки”. Ето един солиден повод за размисъл по въпроса накъде върви нашата цивилизация и докъде е стигнала, след като през 30-те години на миналия век децата са се забавлявали с текстове, над чиято психологическа дълбочина и социални внушения днес възрастните разсъждават дълбокомислено, докато се разхождат, прегърнали невинна девойка, по Бродуей след представлението. Но това е друга тема. Факт е обаче, че, когато умира през 1965 година, самият Томас Елиът едва ли си е представял как 16 години по-късно някой ще изрови от някъде онези негови стари текстове и ще напише към тях музика, която да ги обезсмърти допълнително – доколкото, разбира се, безсмъртието може да се прибавя към безсмъртие и от това да се получава повече безсмъртие.

Пак Memory

За поета, драматурга и критика Томас Стърнз Елиът, или, както е известен, Т. С. Елиът, през годините е писал и говорил кой ли не. Най-много се изненадах обаче, когато научих, че…..

Цялото предаване за Т. С. Елиът чети и слушай на сайта на радио Пловдив - http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite

 

 

 

Повишеното предлагане се дължи на пускането на Windows 8 през октомври

Според проучване на SmartBear, сайтовете за онлай търговия губят милиарди долари годишно заради бавно зареждане.

Apple и Samsung продължават да добвят нови притурки към привидно безкрайната си патентна война.

Аз съм доволен, защото не ми се е налагало да го ползвам. Шегата обаче настрана. По предварителни данни за последното тримесечие, че броят на продадени мобилни устройства с Android е 5 пъти по-голям от броя на iOS устройствата. Затова е съвсем нормално на занемарения от някои разработчици Android да се обърне повече внимание. Facebook не правят изключение.

Както напомнят TechCrunch, по-рано тази година тръгнаха слухове за кампания в централата на Facebook, целяща да убеди повече служители да ползват устройства с операционната система на Google. По този начин те ще могат сами да се потопят във Facebook средата за Android, която създават. Поставяйки се на мястото на потребителите, ще открият посоките, в които могат да подобрят мобилното приложение. В крайна сметка мобилните приложения на Facebook трябва да предизвикват едно и също усещане, независимо на каква платформа ги ползваш.

Оказва се, че от кампанията имало успех. Да, служителите не се били отказали от своите iPhone-и, но доста от тях вече носели и по един смартфон с Android с последната версия на мобилното приложение на Facebook, прясно закърпено от разработчиците за вътрешни тестове преди официалното му пускане в Google Play. По-интересното е, че приложението разполага с т.нар. “Rage Shake” функционалност. Ако нещо в приложението сдаде багажа, служителят просто трябва да разклати телефона и разработчиците получават известие с необходимата информация за ситуацията. След това им остава само да оправят пропуска. Та, доволни ли сте от Facebook за Android? Ако все още не сте, вероятно скоро ще усетите полъха на подобрението.

Снимка: TechCrunch

Подобни статии:

1. Facebook за iOS и Android вече има “Share”
2. Microsoft пуснаха SkyDrive и за Android

Не всички обичат смартфоните. За търговците например те са инструмент за губене на клиенти. Докато гледате рафтовете с вина, можете да сравните цените в съседния магазин. И ако там вашето вино е по-евтино заедно с други стоки, които купувате често, нищо чудно следващия път да пазарувате там. Интернет сам по себе си също е неудобство – магазините често се превръщат в “пробна”, където преглеждаме стоката, а след това си я поръчваме онлайн. Walmart обаче прегръщат идеята за смартфоните като инструмент в ръцете ни и ги привличат на своя страна. Историята разказват CNET.

В последната версия на приложението си за iOS те вграждат т.нар. “In-store mode”. Функцията превръща iPhone-ите на посетителите в дигитални карти, които ги ориентират къде са търсените от тях стоки в точно този магазин. И ако точно това, което търсят, го няма там, могат да си го поръчат през телефона и ще го получат у дома си. Очакванията са, че 40% от трафика, генериран на walmart.com, ще идва от мобилни устройства.

Walmart знаят накъде отиват нещата – все повече смартфони с достъп до интернет и все по-голям интерес към мобилната търговия. В същото време обаче продължават да разполагат с близо 4000 магазина, посещавани от 140 милиона клиенти на седмица. Отдавна имат мобилни приложения за iOS и Android, с които техните клиенти могат да се ориентират за най-близките им магазини, да разгледат предложенията и да пазаруват. Новата функционалност, която скоро щяла да бъде налична и в приложението за Android, е интересен експеримент. С него могат да преодолеят страха на търговците от онлайн света. Но нека не забравяме, че Walmart са сила, която може да предизвика промени. За малките вериги или фамилните магазинчета мобилният интернет продължава да е заплаха.

Снимка: Walmart

Подобни статии:

1. Walmart помага на социални организации чрез Facebook
2. WiFi – Free : Българско мобилно приложение в Топ 10

На этой неделе пресс-служба Чикагского шекспировского театра объявила состав участников серии “Мировая сцена” сезона 2012-13 годов. Мы увидим театральные труппы из Беларуси, Южной Африки и Италии. В Чикаго состоятся одна мировая и две американские премьеры. К моей огромной радости, парад театров открывает Белорусский Свободный театр. Чикагские зрители познакомились с ним в январе 2010 года, когда театр представлял в США спектакль “Быть Гарольдом Пинтером”. В будущем году запрещенный на Родине коллектив покажет спектакль “Минск 2011. Письмо для Кэти Акер”. Все подробности – скоро на нашем сайте. А пока – лишь краткая информация. В ...