DW: Зверствата, които Румъния извърши в Одеса

Сирийският народ днес е сирак. Родителите са разведени, бащата е деспот, налагащ детето си всеки ден със сваления си колан. Понякога ударите оставят следи по лицето и тялото на детето. Синини, които с години са крити, за да не стане скандал.

Дните за детето минаваха в апатия и липса на мечти. Ако те съществуваха, то бяха свързани с бита – по-хубава работа, по-хубава къща, ако може и добър спътник в живота. Детето имаше нужди, но никой не се интересуваше от тях. Плачът му представляваше нежелан шум у съседските уши. Идваха ли гости, детето се преструваше на весело, макар усмивката да беше тъжна, а погледът лишен от живот. Гостите не забелязваха знаците. Те бяха щастливи, радваха се на добрата храна на майката и снобският смях на бащата. Детето беше просто притурка, най-долу в дневния ред.

Годините минаваха. Детето порасна и започна да забелязва колко опустошено детство е имало. Младежът виждаше семейството си като символ на цялото общество – жестоко, апатично. Младежът не искаше и не можеше да се съгласи с реалността. Усещаше ударите на баща си, но не смееше да говори. Когато беше в класната стая на своето училище, виждаше, че приятелите му са в същото положение като него – идваха и си отиваха със синини по тялото, без да смеят да споделят с учителите си. Не, че преподавателите не забелязваха нередностите – но им беше все едно, не искаха да се забъркват. Дълбоко в себе си вярваха, че детето трябва да бъде вкарвано в правия път от малко. Да бъде унижавано, ако се наложи, но да бъде възпитано в строгите закони на живота.

Обществото предлагаше единствено липса на алтернативи. Да бъдеш продавач, автомонтьор, водопроводчик или най-много учител – това бяха пътищата пред подрастващите младежи. Ако искаха да бъдат нещо повече, трябваше да продадат душата си на алчните чиновници. Те бяха символите на загнилата държавност: нечестни, корумпирани, перверзни. Младежите бяха длъжни да се съобразят с реалността, или да усетят колана на бащите си. Дори самотните усмивки и хубави моменти изчезваха, както росата се изпарява под силата на слънчевите лъчи. Ежедневието минаваше в ходене на училище, където пропагандата убиваше желанието за задаване на въпроси, а наместо хора, по чиновете седяха роботи. От училището вкъщи, където дневните проблеми не намираха обяснение. Улицата бе единствена, която подканваше съблазнително. Там младежите намираха утеха от измамната лъскава реалност. Майките нямат значение за системата – те са нещастни жени, успокояващи хлипанията и бършещи сълзите.

Законът беше за парите и дебелите папки.

Справедливостта беше за онези, които могат да си я позволят.

Бъдещето беше за онези, които могат да избягат.

Мечтите бяха продукт, който се продаваше само в луксозните магазини.

В биенето, малтретирането, в жестокостта на нанасянето на последователните удари с колан върху безпомощното тяло на детето, бащата виждаше утеха за собствените си неуспехи. Майката не можеше да каже нищо, защото сама тя беше жертва на насилието. Помнеше времето, в което можеше да се обърне за помощ, но то сякаш беше обвито в мъгла. Понякога й се струваше, че сънува отминалото съществуване на онези стари дни. Но споменът бе по-силен и тя беше убедена, че някой ден отново ще може да се усмихне.

А годините минаваха. Детето се превърна в младеж. Младежът не можеше да търпи несправедливостта. Гърбът от последния бой го болеше. Въпреки страданието, стисна зъби. Ръката му спря поредното замахване с колана. Последва изправяне, продължаваше да стиска зъби. Бащата седеше безмълвно, застинал така, както бе замахнал. Ръката на младежа продължи да стиска тази на баща си, докато не почервеня. И тогава изкрещя. Вик на отчаяние, гняв. Сдържан с години. Младежът продължаваше да крещи, бутайки назад невярващия си баща. Към улицата. Където други младежи се показаха на прозорците си, ставайки свидетели на изпълнение на техните надежди. Младежът буташе и буташе, озверял и гневен.

“Стига!”

“Стига!”

“Стига!”

Сетне замлъкна.

Младежът се беше изправил срещу баща си. След години на побой, синини, унижение. Бащата не можеше вече да продължи своята диктатура. Някъде отзад, от съседен блок, друг гневен вик прониза настъпилата тишина. След него още един, и още един, и още един…

Краят на първия ден от XXXI Софийски международен панаир на книгата ни изненада не само с поп-фолк концерт, но и с едно от най-интересните събития в литературната програма на форума тази година. Испанският журналист Висенте Ботин представи книгата си „Погребението на Кастро” („Колибри”) и успя сериозно да развълнува публиката и да предизвика полемика сред присъстващите на събитието.

Висенте Ботин е специалист по теми, свързани с Латинска Америка. От януари 2005 г. до октомври 2008 г. е кореспондент в Куба, където получава заплахи от Държавна сигурност заради активната си позиция срещу комунистическия режим и нарушаването на човешките права на кубинците. След като се завръща, написва „Погребението на Кастро” – журналистическо изследване, в което смесва не само откровената си гледна точка и сурови факти, но и стихове от кубински творци – поети, музиканти, рапъри.

Предвид тази биография, интересът към представянето на книгата в Мраморното фоайе на НДК беше заслужено голям. Испанският журналист се изказа остро срещу комунистическия строй на Куба и изтъкна, че в света са останали два диктаторски режима – „кастризмът” и тоталитаризмът в Северна Корея. Ботин подчерта как лъжливите обещания, манипулациите и репресиите са повлияли на днешния облик на карибската държава.

Оказа се обаче, че някои от присъстващите са живели дълго време в Куба и споделиха лични впечатления за страната. Някои подкрепиха позицията на Висенте Ботин, други пък остро я разкритикуваха, като накрая дори се стигна до демонстративно напускане на представянето от страна на един от посетителите.

В крайна сметка Висенте Ботин впечатли публиката с ерудицията и ангажираността си. Темата за потъпкването на свободата, която „Погребението на Кастро” повдигна, се оказа щекотлива и болезнено актуална във време, в което си мислим, че сме оставили годините на тоталитаризъм и цензура зад гърба си.

детски терапевтични приказки и притчи

Есента отново е тук, листата по дърветата окапват и обсипват улици и паркове с жълтообагрен килим, навяващ носталгия по отминалите слънчеви летни дни. Падналите листа напомнят, че зимата скоро пак ще похлопа на вратата. В унисон с тази обстановка, оглеждайки се из софийските улици, човек се натъква не само на посипалите се жълтеникави листа, но и на море от жълтобоядисани автомобили с надпис "Такси".

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: ЕСПЧ осъди България в поредния случай на полицейски произвол и насилие

Зима, снегът се сипе като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си мерджан, се любуват мутрите Карфиола и Репата. Те току-що са осъществили успешна финансова операция - човекът, обект на тяхната акция, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли. Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал: - Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка? - Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола. - Ами какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе, започва със "с" и завършва на "очка"? Карфиола изпаднал в лек интелектуален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали до краен предел, но не успели да създадат градивен отговор. Карфиола свел срамежливо глава и продумал: - Не знам....

В рамките на XXXI Международен софийски панаир на книгата издателство „Дамян Яков“ подготвя „Муминтролско парти“, посветено на едноименните герои на финландската авторка Туве Янсон, съобщава сайтът „Детски книги“, който е съорганизатор на събитието. Купонът за любителите на чъдните герои на Янсон ще се проведе на 08.12.2012 г. от 11 до 13 часа в Мраморното фоайе на НДК (Националния дворец на културата).

Както подобава на едно парти, предвидени са много забавления и още повече изненади. Посетителите ще могат да се насладят на театрална постановка за муминтролите, да се почерпят с ябълковото вино на Филифьонката, с канелените бисквити и боровинковия пай на мама Муминка, с раирани и с горски бонбони от Муминската долина, а също да направят свой собствен муминтрол.

По време на партито ще бъде отличен и победителят в конкурса „Месец на МУМИНТРОЛИТЕ“, който ще получи комплект с пет книги по избор на изд. „Дамян Яков“.

Подробностите можете да видите в „Детски книги“.

Шеговитата народна приказка, че у нас има хора, които се къпят на Петровден и после чак на Димитровден, беше оборена от проучване на фондация, че мнозинството родни цигани се къпят само през лятото. Вероятно защото през останалите сезони им е студено на индоевропейските потомци по нашите географски ширини. А и те не са привърженици на онзи фолклор, според който водата е само за миене – не за пиене. Всъщност те може да не се мият, ама пък здраво лющят водка, сочи същото това проучване сред етноса. Тези данни със сигурност биха предизвикали смут в душите и неверие сред новите ни събратя от ЕС. Кой в Германия например би повярвал, че в зората на 21 век на територията на Стария континент има 41% роми в димитровградските квартали, които живеят без течаща вода в домовете си. 92 на сто от тях нямат пригодена баня в къщата си, а в отделно помещение отвън на двора. За братята от Европа това може и да е лъжа, ама за нас си е откровена истина. Била съм в една циганска махала в...

Благой Рагин e роден е на 8 септември 1945 г., в с. Ярлово, Самоковско. Завършил е техникум по обществено хранене. Председател е на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България. Занимава се с ресторантьорство от 25 години и е основател на първото сдружение на частните хотелиери у нас през 1988 г. Благой Рагин е инициатор за създаването на първия частен хотел - "Ягода" в софийския квартал "Симеоново" на 2 октомври 1988 г. - Г-н Рагин, по какъв начин еколозите саботират зимния туризъм? - Законът за горите, който беше блокиран от еколозите, имаше основна задача да направи така, че да можем да изградим у нас поне още 20-30 малки курорта от рода на Чепеларе и Добринище. Интересът към зимния туризъм е много голям и не можем да го съхраним. В нашата страна само 0,03 процента от горския фонд са обхванати от ски писти. В конкурентни страни на нас като Австрия, Швейцария и други по 13 процента от горския фонд са писти. Ние сме в пъти по-малко засегнати от обезлесяването....

Специалистът по ИТ сигурност Jonathan Rudenberg представи информация за уязвимост в Twitter, Facebook и услугата за мобилни разплащания Venmo. Тя е открита през лятото на 2012 г., като експертът веднага е уведомил администрацията на ресурсите. Социалната мрежа и услугата Venmo наскоро са информир...

На 28-годишна възраст се предполага, че човек е улегнал, не прави глупости и вече е придобил навици да се съобразява с обществените порядки. Особено ако става въпрос за популярна личност, която може да попадне под светлината на прожекторите. Тогава отговорността за действията трябва да е двойно по-голяма. Това обаче не важи за Лиъм Риджуел. Може би това име не ви говори много. Но ако ви подсетя, че това е човекът, който като играч на "Бирмингам" преди около две години повали с шпагат противников играч и страничен рефер и изтръгна флагчето за корнера? Дори и да не сте се сетили, може да предположите на какви критики бе подложен след тази си безумна постъпка в борещия се за джентълменски имидж английски шампионат. Същият този кретен преди няколко дни взриви Острова, след като в интернет се появиха снимки, на които бърше задните си части с банкноти от 20 паунда (около него има разпръснати на стойност около 1000 паунда). Британците полудяха, защото на банкнотите грее ликът на...

Пламен Асенов

30.11.12, радио Пловдив

Андре Жид е името на едно от най-лошите момчета на европейската литература от края на ХІХ и първата половина на ХХ век.

Слушай и чети тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=9

Бившият главен изпълнителен директор на Google, а сега председател на Борда на директорите на компанията Ерик Шмид планира през пролетта на 2013 г. да издаде собствена книга. Шмид работи по книгата в съавторство с Джаред Коен, директор на Google Ideas. Тя ще бъде издадена и пусната в продажба на 23 ...

Социалната мрежа Facebook стартира потребителско гласуване относно предложените по-рано промени в правилата на работа на услугата. Това се посочва в съобщение за пресата на страницата на Facebook. На 21 ноември социалната мрежа предложи новата версия на правилата на сайта, според които Facebook с...

"Централен факт в живота на българите остава сбърканият преход в целия бивш Съветски съюз след падането на комунизма: трагедия от хаос и грабеж, за която вината си поделят местните елити и Вашингтон".

В периода 1-7 декември в област Търговище се провежда седмица „Европа-България”. Инициативата, чиято цел е да популяризира сред гражданите ценностите и приоритетите на Европейския съюз, се организира от Областна администрация Търговище. Офисът на евродепутат Илиана Иванова също взе участие в кампанията. Представител от екипа на г-жа Иванова участва в дискусия с ученици от градовете Търговище и [...]

В помощ на затруднените ласкатели, които се чудят какво да откроят от комплиментите на Барак Обама и самохвалствата на Бойко Борисов, пояснявам:нашият премиер сам посочи кой е за него основният акцент. Той театрално отхвърли обобщаващата хипербола на официозната българска ТВ 7, която нарече визитата му в САЩ „историческа”, изразявайки нещо като смущение по този повод с репликата, че не знае, дали това е така. Но веднага се оживи и уточни: именно интервюто на ТВ 7 било историческо (защото се прави в студиото на Си Ен ЕН).

Не се стърпя Борисов да “възтържествува” срещу своите критици в България, които коментирали неправилно в аванс срещата му с Обама- направо съм “поласкан” да ми опонира лично от хиляди километри!

Който още не е разбрал след толкова години, нека да вникне най-накрая, че за Бойко Борисов пропагандата е абсолютен приоритет. Още ли не вярвате? Та той е готов да се откаже от ласкателството да е осъществил „историческа” среща в Овалния кабинет , но не може да устои на съблазънта най-вече да бъде зачетен да седне в студио на Си Ен Ен, макар и за стандартно придворно българско интервю!

Американските медии някак си не забелязаха първото посещение на европейски лидер във Вашингтон след изборната победа на Обама от 6 ноември. Докато наблюдателните наблюдатели от София, като Ирина Цонева, цитираха в кореспонденция от САЩ анонимни източници ( защо ли се крият?), според които тази първичност в поредността е някакъв вторичен белег за особена значимост на събитието .

Докато слушаме от обслужващия персонал за „първото” и „историческото” посещение, на сайта на Белия дом се мъдри една нула внимание. Просто оставят Борисов да си говори сам и той, разбира се, е във вихъра си. Всичко, което научаваме, извън краткото изявление на самия Обама, взел на подбив своя гост за черния му колан по карате, извира от щаба на българската делегация и най-вече от устата на самия Борисов, който на фона на рекламите на фаворизираната от правителството Корпоративна търговска банка по ТВ 7 ( под мотото „Клиентите са ни скъпи”) даде скъпо струващо безкрайно интервю, почти равно по времетраене на срещата в Овалния кабинет, в скъпото на егото му студио на Си Ен Ен.

Кой на кого служи в симбиозата на този клиентелизъм, е задача с повишена чудност!

Да, Обама изрече няколко явно добре премислени похвали със суперлативи, който, ако се замислите, звучат направо иронично. Пренебрежимо малката ни роля в НАТО той нарече „изключителна”. Допусна в бъдеще да станем лидер в най-бедния регион на Европа. Самият Борисов определи като „ефективен лидер на световната сцена”. Бисери!

Употребата на превъзходна степен в похвалите за успехите на най-мизерстващия оставач в Европа по всякакви показатели и неговия „ефективен” в това изоставане лидер е на ръба на сарказма. И Обама не ни го спести. Нищо не му струва. Той знае, че тези бисери са мъниста, с които ще зарадва част от простодушното българско население, което все още подкрепя своя вожд, за когото потупването по рамото от големия бял баща Обама е свещен ритуал, от който ще изстиска всяка възможна капка пропаганда с тъпото на предизборната томахавка.

А вие какво очаквахте на направи Обама? Да обясни защо е извикал толкова спешно Борисов на среща, която дори не беше формулирана като покана? Грешите, ако сте се надявали на прямота, която обикновено се прилага спрямо неприятелски страни, а не срещу съюзници. Това се нарича дипломация. За сравнение- ще дам пример с руската автокрация.

Обама не е Путин, който публично и преднамерено унижи Станишев, принуждавайки го да го чака часове за аудиенция в Сочи. А и Станишев, поне до документи, не беше руски съюзник, а по-скоро беше васал де факто и беше третиран по съответния начин за проверка на лоялността му, която издържа с „отличен”!

Обама не и Медведев, който на следващата година повтори този шамар, виждайки, че Станишев обръща и другата буза: в качеството си на новоизбран президент на Русия Медведев направо отложи уговорената визита на българския премиер Станишев в Кремъл, но нашичкият така и не си позволи да се обиди-весело сподели пред репортери, че така щял да има повечко време да се разходи по книжарниците.

Така че, не вярвайте на даровете, за които твърди Борисов, че е получил под формата на похвали Те са стандартни подаръчета. Превъзбудата му обаче го издава колко е поласкан- тя прилича на онази, с която говореше Първанов в присъствието на Путин в София през януари 2008 г., когато руски кореспондент му се подигра за възклицанието „голям шлем”, което прозвучало малко неприлично от устата на „превъзбудения”български президент ( Първанов пък, който се зъбеше и ръмжеше на Би Би Си например, не се засегна от грубата шегичка на московския „Комерсант”).

Официалният сарказъм на Белия дом и неофициалното пренебрежение на американските медии към кометата „Борисов” във Вашингтон говорят за безтегловността на българската пропаганда, попаднала във вакуума на косвените доказателства за комплексите си за малоценност.

Останалото ви го казах: след „историческото” пребиваване в Белия дом Борисов си говори сам.

P.S. За удоволствие на онези, които искат да чуят за какво съм съгласен с Борисов все пак, ето едно мое тълкувание.
Както Цветанов, така и Борисов ясно намекнаха, че за терористичния акт в Бургас се знае много, но и двамата многократно подчертаха, че той не е извършен от българи. Днес Борисов дори стигна по-далеч, казвайки, че не може да се начуди, как могъщите служби на големи държави ( САЩ, Великобритания, Израел), не могат да открият конкретен човек, за когото има пръстови отпечатъци, ДНК и лицеви данни. Явно посланието е, че големите държави трябва да свършат работата по намирането и залавянето на виновниците извън България, което не е по силите на малката ни държава, застрашена при това от ответен удар, ако действа солово.
Правилно!

Share on Facebook

Американският президент Барак Обама определи България като "изключителен съюзник" на САЩ и лидер на Балканите, а премиерът Бойко Борисов като ефективен лидер.

PRESIDENT OBAMA: Well, I want to welcome Prime Minister Borissov to the White House, and his delegation from Bulgaria. I have to say at the outset that Bulgaria has proven to be one of our most outstanding NATO allies. Obviously, there are very strong bonds between our two countries, including many Bulgarian Americans in my hometown of Chicago. It reminds us of the strong people-to-people relationship between the United States and Bulgaria.

Най-новата версия на операционната система Chrome OS ще разполага с приложение за камерата. Това само по себе си не е изобщо интересно, имайки предвид, че в системи като OS X отдавна има вградени приложения за камерата. Но приложението на Google е написано само на HTML5, JavaScript и CSS. ...

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ОСЪДИ БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗТЕЗАНИЕ НА ЗАПОДОЗРЯН В СЪУЧАСТИЕ В УБИЙСТВОТО НА АНДРЕЙ ЛУКАНОВ

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Комитетът против изтезанията към Съвета на Европа намери сериозни проблеми в затворите в Бургас и Варна

 На 2-ри декември 1942 година, на студентски стадион, в покрайнините на тогавашния Чикаго е пуснат първия в света ядрен реактор. Световната ядрена мафия не си го признава публично, но на практика това е датата на нейното реално &bdq...

Напук на слуховете за нови здравословни проблеми, руският президент Владимир Путин стисна юнашки зъби и отлетя за Анкара. Близо месец, след като отмени визитата си заради инцидента със сирийския самолет от Москва за Дамаск, заподозрян в превозване на военен товар за режима в Сирия. Напоследък отношенията между Русия и Турция не са на обичайното си ниво. От една страна ги помрачава позицията на Москва в сирийския конфликт, където Русия е сред малцината поддръжници на Башар Асад. Наред с това водата мътят и американските ракети „Пейтриът”, които Турция си поиска от НАТО. За сметка на това икономическото сътрудничество процъфтява. Москва може да има оръжейни договори за милиарди долари с Дамаск, но в същото време Русия е най-големият доставчик на природен газ за южната ни съседка. Доставките на руски нефт и газ покриват съответно 20% и 46% от нуждите на Турция. Москва изгражда първата турска АЕЦ „Аккую” в южната провинция Мерсин, а вече е ясно, че държавната „Росатом” има апетит за...

Днес съм ви подготвила един кратък пост с орнитологична насоченост. Всъщност, ще си говорим отново за социални медии и по-точно за Twitter. С един любопитен експеримент латвиецът Voldemars Dudums връща обратно 140-знаковата социална мрежа на тези, които туитеха преди да стане модерно – птиците.

Системата е адски проста и елегантна – включва клавиатура и малко храна. Докато се хранят, пернатите латвийски юзъри успяват и да изчуруликат някоя мъдрост на клавиатурата.

Е, не бих нарекла постовете им “проникновени”, но вероятно съвкупността от гласни и съгласни значи нещо на техния птичи език:

[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[Q[[Q[[QQQ[[q[Q[[Qq[[q[[q[q[[qq[[q[[[[Q[[[[[Q[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[[=[[[[[[[[[[[[[[=[[[====PPP[[ @irlv

— Hungry Birds (@hungry_birds) March 17, 2012

Можете да видите постовете им тук като скролнете към някои по стари туитки. Какво ли биха изчуруликали българските врабчета?

Богдан Русев е сред българските писатели, които харесвам. Може да променя стила според самия текст, не прекалява с пускането на книги (веднъж годишно в кратките форми е достатъчно рядко), май е и сред по-малко егоцентричните, а и при всички случаи е сред живите легенди в някои среди. Добър начален атестат за “Думите”, нали така?

Самата книга обаче ме остави с противоречиви чувства. Сборник от четири новели (някак закономерно след предишната му - “Три новели”), в които сякаш виждаш четирима различни автори, всеки от които отразява по различен начин света - съвремието, бъдещето, миналото. Книга, изпълнена с идеи, които самият ти имаш, но те е страх да споделиш, за да не те помислят за луд...

“Думите” е нещо като концептуална книга, не само заради пълния експеримент с текста като понятие и структура. Първата новела - “Духове”, все едно е писана във Facebook. Втората - “Племена”, е въртележка от идеи, която обаче свършва с ужасяващ “туп”, като в “претупан край” + очевидно заемане на идеята за главния герой от филма “Генезис”, чиято идея пък е заета от неясно къде... “Бурени” е върхът на концептуалността, като трите редуващи се сюжета явно имат обща част, която аз лично не открих, освен ситуирането им през 50 години при различен ход на историята (кеф е да се чете, ако не държите на логика в прескачането на текстовете). “Корени” обръща малко към Его-то на Богдан, но пък показва ясно защо е такава структурата на самата новела (има сериозно намигване не само към себе си, но и към издател, неясно кой) и при всички случаи ще се хареса на редовните читатели на Русев, заради микропродължение на “Туристът”.

Да, смесени чувства за мен, оценка нещо като 3/5, но задължителна за фенове.

Продукти:
5 яйца
5 ябълки
3/4 ч.ч. захар
1к.ч. смлени орехи
2ч.ч брашно
1/2ч.ч. олио
1 бакшулвер
1 ванилия
1ч.л. канела
1/2ч.л. индийаско орехче
щипка джинджифил
щипка кардамом
1с.л. стафиди
1ч.л. настъргана лимонова кора
1к.ч. пудра захар
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Ябълките се измиват и почистват. Четири от тях се рендосват, а едната се реже на ладии. Яйцата се чукват в пластмасаова купа. Разбиват се до пухкавост с 3/4ч.ч. захар. Брашното се пресява. Смесва се с бакпулвера и ванилията. Добавя се към яйчената смес. Редува се брашно, олио. Трябва да се получи гладко кексово тесто. Настърганите ябълки се объркват заедно със смлените орехи, подправките и лимоновите стъргитини. Тавата се запълва с половината от кексовото тесто. Разпределя се ябълковата плънка. Върху нея се добавя равномерно останалата част кексово тесто. Най- отгоре се редят ябълковите ладии. Сладкишът се пече най- напред на долно печене. След като надигне добре, се превключва на горно печене. Плодовият кекс е готов, когато придобие приятен загар. Оставя се да изстине. Поръсва се с пудра захар. Реже се на парчета.

Намиращият се в посолството на Еквадор в Лондон Джулиан Асандж, ръководител на проекта Wikileaks, сподели в интервю за руския англоезичен канал Russia Today своите възгледи за света, както и за "американската рецепта за демокрация". Според него, правителството на САЩ все по-активно следи дейността н...

Постепенно стигаме края на мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения, Танзания и Малави,  летяхме над водопадите Виктория в Замбия,  а за последно прекосихме Ботсвана. Днес наред е по немски уредената Намибия с нейните уредени градове, огромни дюни и студени пустини   Приятно четене:  

На мотор из Африка

Намибия: една Германия в пустинята

• Валута - Намибийски долар.
• 1$ = 7,5 намибийски долара.
• 1 литър бензин 95 = 7,7 намибийски долара
• Виза - 45 евро и се издава предварително от Виена.

Намибия

Намибия е много светска държава

Виндхук

Четете продължението (има много снимки)>>>

З. „Дали промените са преход към капитализъм?” Изхождайки от представата за „теоретическата несъстоятелност” на идеологемата, съгласно която „руската октомврийска революция е социалистическа” и че с нея е било поставено началото на изграждането на социалистическо общество; както и обосновавайки тезата, че по своя характер октомврийският преврат, всъщност, има „буржоазен характер”, и че установеното от нея общество е „общество на държавния капитализъм”, Г. Найденов обосновата тезата, че осъществяваният след 1989 г. в България т. нар. „Преход” всъщност е „Преход от ранен, неразвит държавен капитализъм, към развит, зрял държавен капитализъм” . От методологическа гледна точка тази теза е била характерна за класиците на руската и западната социалдемокрация от 20-те и 30-те години на ХХ век, според които държавната форма на собственост е историческа и икономическа необходимост само за изостаналите в своето развитие страни при прехода им към капиталистическо общество. Тази теза е елемент на детерминистичния подход, характерен за материалистическото разбиране на историята. Тя е част и от оправдателния аргументационен арсенал относно насилствения път като продиктуван от историческата необходимост за постигането на едно по-развито общество.

  За да доставиш радост, не винаги са нужни пари…Вики Петкова ни показа как със своя син са...

Дойде и този ден! Точно 6 месеца след края на Пролетния базар и почти година след миналогодишния Панаир на книгата е време отново да запалим книжните страсти на XXXI Софийски международен панаир на книгата в Националния дворец на културата!

Откриването на най-големия книжен форум у нас започва точно в 12 часа днес във фоайето на НДК, като лентичката ще бъде прерязана по традиция от кмета на София Йорданка Фандъкова. Всъщност, не знаем дали ще има тържествено рязане на лентички, но е сигурно, че на церемонията ще бъде и вицепремиерът на държава гост тази година Унгария Тибор Наврачич. Сред официалните лица ще са и образователният министър Сергей Игнатов, Н.Пр. Андраш Клейн – посланик на Унгария в България, Н.Пр. Гюру Катарина Викьор  - посланик на Кралство Норвегия у нас, Н.Пр. Гийермо Асран – посланик на Аржентина, Н.Пр. Марко Контичели – посланик на Италия, Ивайло Георгиев – председател на съвета на директорите на НДК, и др.

Приканваме ви да посетите първия ден от най-голямото книжно събитие у нас, защото организаторите са приготвили много изненади. Щандовете ще са отворени още в 10 сутринта, но вижте и културните акценти за деня.

Както подобава на подобен род мероприятия, във вторник ни очакват доста книги, които ще бъдат представени за първи път на читателите. Като начало, от 13 часа ще можете да присъствате на премиерата на първата книга от мащабния проект на в. „Стандарт” – „100 от 1000 причини да се гордеем, че сме българи”.  По същото време в Мраморното фоайе ще бъде представена и новата стихосбирка на Иван Матанов – „Не споменавай морето” от издателство „Захари Стоянов”.

От 16 часа на същото място, „Хермес” ще покажат книгата „Иво Андрич – исторически песимизъм и трансцедентални блянов” от проф. Светлозар Игов – най-големия познавач на първия балкански Нобелов лауреат за литература. Час по-късно издателство „Колибри” ще представи своето най-ново попълнение -  „Погребението на Кастро”, чиито автор Висенте Ботин лично ще се срещне с българските си читатели. Това е уникално журналистическо разследване за абсурдите на кубинската революция, написано с много чувство за хумор и ирония. А ако имате работа около Софийския университет, не препускайте премиерата на „Кучета под индиго” на Чавдар Ценков, която ще се състои в книжарница „Сиела” в подлеза.

Сантименталните читатели за които една книга става много по-ценна, когато е подписана лично от автора, също няма да останат разочаровани. От 15 до 16 часа в щандът на Унгария N:A1, всеки желаещ ще може да се срещне и получи автограф от писателят Балаж Дьоре, автор на  не безизвестния у нас роман „Щастлива книга”. От 16 до 17 часа пък, пак на щандът на Унгария, авторът Ендре Кукорели и преводачката Стефка Хрусанова, ще представят книгата „Развалината. История на комунизЪма”.

За официален край на Първия ден на панаира, от 19 часа, организаторите, съвместно с Унгарския културен институт, са приготвили зрелищно шоу на „Чардаш” - унгарски народни танци, с участието на трупи от Кечкемет и София.

Разбира се, освен да гледате различни представяния на книги и да се срещате с любими автори, на 4-ти декември ще имате възможността да се потопите в уникална книжна атмосфера, да се срещнете с любимите си издатели и да напазарувате книгите, които сте искали цяла година, със страхотни намаления. А ако случайно нямате възможност да посетите панаира точно тогава не се тревожете – останалите пет дни ще бъдат не по-малко интересни.

Процесорите от серията Ivy Bridge на Intel, които захранват огромна част от предлаганите десктоп и лаптоп устройства в момента, се очаква да станат доста по-енергоспестяващи.

Samsung все още е най-големият производител на мобилни телефони в САЩ, а Apple измести LG и се нареди на второ място в класацията, според последни данни на comScore.

Марк Зукърбърг е хвърлил око на приложение за безплатни съобщения WhatsApp, съобщи блогът на TechCrunch, цитирайки източници, близки до компанията

Вчера в София падна първият сняг. В комбинация с лекия вятър се превърна в истинско предизвикателство за очите и търпението ни. Хората се разхождаха с чадъри, те обаче имат някои недостатъци и един от тях е, че рядко успяват да преборят силния вятър и бързо се чупят.

Сега ще ви представя едно революционно решение срещу дъждовните и снежните стихии. Rain shield е проектиран в различна от тази на традиционните чадъри форма. Горната му част е оформена като купол, разположен върху стоманена тел за по-стабилна основа. Допълнителната му странична част, направена от непромокаема материя, служи като щит в случаите на силен вятър. Така шансът да се намокрите при по-сурови метеорологични условия е доста по-малък. Трябва, разбира се, да се спазват правилата за безопасност и да се внимава в случай на гръмотевична буря. Макар да е скрита под плат, металната тел може да бъде опасен проводник.

Чадърът е сгъваем и преди и след употреба заема формата на чиния с диаметър 18 см. Не е особено обемен и може да бъде събран лесно в почти всяка чанта. За момента нововъведението е на ниво проект, но вероятно съвсем скоро ще си има и производител.

Вижте как всъщност изглежда Rain-shield.

http://www.youtube.com/watch?v=2X0E3QQqQWI

Снимка: Yanko Design

Проучване, проведено през септември тази година от Pitney Bowes Software сред интернет потребителите на възраст над 18 години и маркетинг специалисти в САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Австралия, изследва доколко интересите и очакванията на маркетинг специалистите и потребителите към и от дадена социална мрежа съвпадат.

При Facebook нещата са ясни. Вниманието от страна на специалистите по маркетинг е оправдано, защото ако 84% от тях са си харесали Facebook като инструмент, там те ще намерят 93% от интернет потребителите. YouTube пък се оказва още по-подценен – там са 53% от интернет потребителите, докато едва 41% от маркетолозите обръщат внимание на видео социалната мрежа. При другите социални мрежи като Twitter, Google+ и LinkedIn интересът на бизнеса надхвърля този на потребителите. Чудно ми е какви биха били резултатите за foursquare в тази светлина, вероятно доста близки до тези на LinkedIn.

На графиката се вижда ясно несъвпадението в степента, с която маркетолозите и интернет потребителите се отдават на дадена социална мрежа. Това не е нещо необичайно. Нездравият ни интерес към новото и удобството на технологиите могат да ни избутат в крайности. Нека не забравяме обаче, че най-важен е профилът на целевата ни аудитория. Почти сигурно е, че хората, на които попаднем в Twitter, присъстват и във Facebook. Самото естество на общуването там обаче може да ни позволи да ги спечелим на своя страна много по-лесно, отколкото във Facebook. И ако вярваме на идеята, че концентрацията на лидерите на мнение в Twitter е много по-висока, отколкото във Facebook, присъствието ни там е съвсем рационално.

Очаквани са резултатите и от друг аспект на изследването. Ако сме харесали даден бранд във Facebook или го следваме в Twitter, бихме приели по-радушно неговото присъствие там, отколкото ако не го харесваме или следваме. Въпреки че натискането на “Like” и “Follow” често е просто рефлекс, емоциите винаги вземат надмощие и определят нагласата ни към даден бранд. Съвсем естествено е добрите компании, продукти и услуги да намират подкрепа и онлайн.

Графики: eMarketer
Снимка: Socialevo 

Няма лъжа, няма измама. След дълго чакане и Папа Бенедикт XVI вече има официален Twitter профил – @pontifex. До момента има над 210 хиляди последователи и следва едва 7 профила – своите, които ще туитват на немски, испански, португалски, полски, италиански, френски и арабски. От Ватикана обясняват, че “Pontifex” означава “Папа” и още “строител на мостове”. А една от основните цели на профила е именно изграждане на връзки между църквата в лицето на Папата и младите хора. Съдържанието на туитовете ще е на религиозна тематика – неделните молитви, църковни празници и послания към хората. Може да има и коментари по актуални световни проблеми или случаи на бедствия. Информацията за профила е потвърдена и на официалната страница на Ватикана.

До момента главата на Римокатолическата църква обаче не е поствал. Първото си съобщение той ще публикува лично на 12.12.2012 година. Няма информация защо обаче Папа Бенедикт е избрал именно тази дата за старт на участието си в социалните мрежи. Следващите постове ще бъдат отговори на въпроси, съдържащи #askpontifex, като за момента за комуникация могат да се използват немски, испански, португалски, полски, италиански, френски и арабски език. В бъдеще ще бъдат включени още езици, съобщава “Ройтерс”.

Профилните страници са в бяло и жълто – цветовете на Ватикана, – но могат да претърпят промени през различните сезони или когато Папата е на посещение някъде по света. 

За по-голяма сигурност и защита от хакерски атаки туитовете ще се публикуват от един-единствен компютър във Ватикана. Неотдавна Папа Бенедикт се изказа положително за социалните мрежи и оцени страхотните възможности, които предлагат, но въпреки това предупреди и за рисковете от деперсонализация, отчуждение и това да имаш много виртуални приятели и малко истински. 

През 2009-а сайтът www.pope2you.net предложи приложение “The pope meets you on Facebook” (Папата те среща във Fейсбук), което даваше възможност на вярващите да следят речите и посланията му чрез iPhone или iPod. Приложението в момента не е налично в App Store.

Е, както виждате, вече не е нужно да ходите до църквата, за да чуете молитва и да сте близо до Бог. Технологиите ни улесниха и в това отношение. Ех, само да можехме и свещ да запалим…