Бифур, Бофур, Бомбур, Ори, Дори и още една тумба лакоми джуджета се отправят на конкиста. В продължение на 3 дълги епизода извършват геноцид спрямо орките, троловете, гоблините и ксеноцид спрямо драконите.

Питър Джаксън е подобрил джуджешките песни:

Оригиналът е:

Gold Gold Gold Gold
Gold Gold Gold Gold
Gold Gold Gold Gold
Gold Gold Gold Diamonds!

Оригиналът е доста по-смислен, но не знам как би се вързал със саундтрака.

заглавието на този пост премина през еко Коледа и Коледа без боклуци до Коледа без предлагам и силно се надявам тази коледа за всички ни да е: без отсечено дръвче, което след 20 дена ще е в кофата за боклук; без ненужни, глупави, чисто сувенирни подаръци, които скоро след еуфорията ще са в ...

това е Камен. току що завършил архитект. на 24. Камен е усмихнат и много позитивен. Обича предизвикателствата, планините и колелото си. Обича живота и призванието си – да помага, мотивира и реазлизира мечти. След митарстване из столичните клиники Камен се сдобива с диагноза и ужасна констатация – засегнатият пръст трябва да бъде ампутиран. Разбира ...

В предпразнично еуфорично настроение за коледни лакомства се вихря в кухнята ми с разнородни класически сладки и напълно погълната от този весел дух, няма как да пропусна джинджифиловите човечета. След няколко проби на различни техники и няколко изпробвани рецепти се спрях на следващия вариант, в който всичко като съставки ми се струва на мястото си и точно дозирано. Да видим какви ги забърках този път.

Когато приготвям нещо сладко с много подправки, винаги ми идва на ум любимата фраза от Powerpuff girls – „Sugar, spice and everything nice“. Точно това ми е нужно да слагам във всичко хубаво, за да мога да взема силата, която ми е нужна да се заредя, от което би следвало да заредя и другите. Предаването на хубаво настроение е като вълшебен бумеранг, който се връща при мен с още по-голяма сила.

Представи си какво се случва, когато изрисувам всичките тези усмивки. Колко силно те се връщат към мен и колко много имам да ти дам сега. Приеми ги и предай на някой друг.

Джинджифилови човечета

Като основа за следващото предложение използвах рецептата от smittenkitchen.com

Посочените дози са за 36 сладки.

Продукти:

• 350 г брашно + допълнително за разточване
• 1/2 чаена лъжица сода за хляб
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 1 1/2 чаена лъжица джинджифил на прах
• 1 чаена лъжица канела
• 1/4 чаена лъжица смляно индийско орехче
• 1/4 чаена лъжица смлян бахар
• 1/4 чаена лъжица сол
• 120 г меко масло
• 100 г захар
• 1 яйце
• 80 г течен мед
• 80 г меласа

Фурната се нагрява на 180°C.

В купа се смесват брашното, содата, бакпулверът, подправките и солта.

Отделно се смесват маслото и захарта. Разбиват се с миксер докато се получи гладък крем. Добавят се яйцето, медът и меласата. Разбиват се отново докато сместа стане еднородна. Към нея по малко се добавя брашнената смес и се замесва меко тесто. Меси се за кратко докато стане еднородно и престане да лепне. Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.

Тестото се разточва върху леко набрашнена повърхност на дебелина 5 мм. Изрязват се джинджифиловите човечета. Изрезките се събират на топка, разточват се отново и пак се изрязват сладки.

Сладките се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние една от друга. Пекат се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 12 минути. След като се извадят от фурната се оставят за 2-3 минути в тавата и тогава се прехвърлят върху решетка докато изстинат напълно.

Когато изстинат се рисуват с роял айсинг.

Джинджифилови човечета е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Кой е най-добрият български поет за 2012 година ще разберем в четвъртък, 20 декември от 18 ч. Тогава на церемония в Галерия „Академия” на Националната художествена академия издателска къща „Жанет 45” ще обяви името на осемнадесетия лауреат на националната награда за поезия „Иван Николов”.

Носителят на наградата ще получи плакет от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 5 000 лв. Журито в състав Мирела Иванова, Иван Цанев и Ани Илков избра финална шестица измежду общо 43 участвали в конкурса автори:

● Йорданка Белева, „ù“, изд. „Ерго“
● Пламен Дойнов, „София - Берлин“, изд. „Несарт“
● Калоян Игнатовски, „Брик Лейн: неделя“, изд. „Жанет 45“
● Марица Колчева, „.Ластици“, изд. „Жанет 45“
● Едвин Сугарев, „Сезонът на плашилото“, изд. „Сиела“
● Владислав Христов, „Енсо“, изд. „Ерго“

Миналата година Голямата награда беше връчена посмъртно на Малина Томова за стихосбирката ѝ „Жизнен опит”, а Марин Бодаков и Румен Леонидов си разделиха наградата. Личната награда на издателя за насърчаване на млад автор тогава Божана Апостолова връчи на Васил Балев за стихосбирката му „Злак”.

Сайтът за твоята книга „Аз чета” е медиен партньор на Националната награда за поезия „Иван Николов” за 2012 г.

 

Срещат се две планети: - Какво ново? - Нищо особено. Изглежда, че съм прихванала отнякъде разумен живот. - Дреболия. Аз също съм го карала. Четири, в най-лошия случай, пет хилядолетия - и си отминава само. Ще вдигнеш температура закратко, ако заразата сама стигне до термоядрена реакция. А ако се лекуваш, то вече на стадия на античността обикновено започва ремисия. Аз имам навика за профилактика да взимам по три астероида на хилядолетие след всеки ледников период, и нямам никакви проблеми. Усмихни се, България! Седмица преди фаталната за човечеството дата 21.12.2012 в небето бе забелязан уникален метеоритен дъжд. Това породи нови спорове по въпроса колко време ни остава на планетата. Уморени от досадната тема и вдъхновени от настъпващия уикенд, някои действаха повече от практично: - Казват, че скоро идвал краят на света. - Добре, нави ме, сипвай.

Лавкаджийка във врачанския затвор въртяла търговия с пандизчиите. Предприемчивата търговка предлагала на лишените от свобода забранени вещи, с които да разнообразяват живота си и съответно си докарвала немалка сума към скромната си заплата. Това съвсем не е първият случай, в който по различни пътища и начини затворници се снабдяват с всякакви желани, но забранени вещи, и не на последно място, с алкохол и най-вече дрога. Желаещите да се сдобият с джиесеми и пиячка пандизчии даже се редели на опашка и без колебание се разделяли със сериозни суми, за да ги получат. Лавкаджийката със сигурност не е открила топлата вода, като е видяла в незаконната търговия добра възможност да повиши собствения си стандарт. Че това се случва не само в българските затвори, също го знаем, гледали сме по разни филми за „сътрудничеството“ между осъдените и също толкова предприемчиви надзиратели например. В конкретния случай оправната дама явно е разполагала с разнообразен асортимент от стоки, с които да...

БХК - Сотир Цацаров няма необходимите професионални качества

Окръжният съд на щата Делауеър, САЩ, е постановил вчера, че в смартфоните на концерна Apple са нарушени три патента на холдинга MobileMedia, основан от компаниите Sony, Nokia и MPEG LA, съобщава ресурсът Computerworld. Делото е продължило повече от две години. Първоначално в иска са били посочени 14...

Цвета Брестничка е председател на Управителния съвет на асоциация "Родители". Завършила е руска и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на няколко детски книжки. Майка е на 4 деца. - Г-жо Брестничка, как ще коментирате данните, според които 40 процента от българските ученици са функционално неграмотни? - За съжаление не мога да коментирам конкретните числа. Грамотността на децата спада и проблемът е във функционалната грамотност. Познават буквите, могат да прочетат изречението, но не схващат смисъла. Това се дължи най-вече на начина, по който учат - много често търсят механично запомняне и по-малко вникване в смисъла.Трябва да има повече задачи, към които да подходят творчески и да са активната страна. Това се отразява на качеството на образование. От доста време алармираме, че нещата не могат да продължават така и че са необходими промени в начина на преподаване. Защото съвременните деца получават информация от много източници, но нямат уменията да...

Лесно ли е да се чете в затвор, та било то и затвор в книжния рай? На този въпрос ще опита да даде отговор социалният експеримент, в който ще се включи тази събота от 10 до 22 ч. водещият книжен блогър Христо Блажев. 

Блажев ще прекара в четене повече от 12 часа в уникална клетка, разположена пред книжарница Booktrading в отворилия наскоро врати Bulgaria Mall в София. Негови гости през деня ще бъдат различни знаменитости, включили се в кампанията "Чета, следователно съществувам".

„Приех поканата да се включа в този експеримент, защото четенето е моето алтер его, което нерядко става и основна част от мен, каза специално за "Аз чета" Христо Блажев. „Ще прекарам много време с книгите в клетка просто защото четенето е нещо, което може да се случи навсякъде, то е като дишането - неотменима част от ежедневието на човек“, допълни той.

Актьорът Милен Миланов, актрисата и певица Нети, актьорът Деян Донков, актрисите Радина Кърджилова и Татяна Лолова, проф. Александър Шурбанов - преводач на Великите трагедии на Уилям Шекспир, художникът Петър Станимиров и композиторът, певец и актьор Дони ще четат любимите си книги на живо в различни часове на деня.

А може и някой от тях да реши да остане по-дълго „зад решетките“ на експеримента, за да прави компания на Христо Блажев - кой знае.

Това социалните мрежи са голямо нещо. Особено в България. Имам чувството, че всеки път, като вляза във Facebook, все едно се спирам при Кътчето на ораторите в лондонския Хайд парк. Ама то такава социална ангажираност, такава начетеност, такъв патос струи от социалната мрежа, че наистина се замислям как така се твърди, че обществото ни е неактивно. Освен от футбол и жени явно българинът е експерт и се интересува и от въпроси, свързани с шистовия газ, ядрената енергетика и какво ли още не. А ако се напише някой статус за тютюнопушене, веднага си взимам пуканки и почвам да следя коментарите, защото забавлението е гарантирано. Тази седмица една новина и анализите покрай нея заляха социалните мрежи и успяха да отнемат от вниманието, гарантирано на шистовия газ, енергетиката и цигарите. Става дума за случая с пияната учителка в 130-о училище. Сигурен съм, че няма нужда да ви припомням за какво става дума - дори и да нямате профил във Facebook и да не четете вестници, има голям шанс да...

Коледните партита наближават, а подготовката за тях върви с пълна сила. Дали обаче празничното настроение и най-хубавите ни дрехи са достатъчни, за да можем хем да се забавляваме добре, хем да не ставаме за смях пред колеги и приятели? Каквито и патрони да сте си наумили да изгърмите през съответната вечер, не забравяте заедно с новата си рокля или риза да вземете и добрите си обноски. Според експерта по бизнес етикет Барбара Пахтър коледният купон всъщност е голямо предизвикателство за шефовете и техните служители. Причината е, че мнозина си мислят, че задължителна част от програмата е да се напием здраво и да се отпуснем подобаващо. На другия ден обаче освен болезнен махмурлук в главата ви ще се прокрадне неясния спомен за резил, в който вие сте главното действащо лице, последван от още по-болезненото усещане за срам. Затова и Пахтър ни дава няколко ценни съвети как да не се излагаме по време на купона. Не се тъпчете като прасе Мислите си, че щом сте на собственото си...

Да оставим настрана за момент лявото и дясното. Независимо от цвета на управляващите, смятам, че държавата е отговорна за няколко основни неща. Отговорна, тоест тя трябва да ги пази, да се грижи за тях, да ги развива и да им предоставя всички законови условия, за да бъдат те близки и достъпни за хората. И това според мен са здравеопазването, образованието и науката. Струва ми се, че бизнесът ще се справи достатъчно добре с пустеещите земи след такъв мощен стартов шут от еврофондовете. Историята показва, че аграрните държави изостават в развитието си. И децата знаят, че бъдещето и материалното благополучие са в технологичния прогрес. В иновациите. Така че – стига с този селскостопански приоритет. Когато бях малка, имаше институти. Аз съм дете, чиито родители и прародители са печелили стипендии от институтите, работили са в институтите, институтите са им осигурявали дом и прехрана. Но това беше отдавна. Толкова отдавна, че единственият останал материализиран спомен за тези...

Съветникът на директора на Лувъра Беноа дьо Сен Шама беше в България преди седмица за Панаира на книгата, където заедно със съпругата си Еманюел представи един детски роман, който във Франция вече засенчва дори историята за „Хари Потър”. Беноа и Еманюел са автори на поредицата „Стром”, която, подобно на „Шифърът на Леонардо”, свързва Лувъра с мистерии, тайни общества и свръхестествени сили. В „Стром” се разказва за хора, които могат да използват целия потенциал на мозъка си и така са развили свръхествени сили. Вдъхновяващата история все още е нова за българските читатели, но във Франция „Стром” е сред най-продаваните детски книги, а авторите й са кавалери на Ордена за изкуство и литература. Романът се разпространява в България от изд. "Сиела". Беноа дьо Сен Шама вече е идвал в България заедно с директора на Лувъра по време на посещение, при което специалисти от музея разгледаха нашето културно наследство, за да определят какво да бъде включено в първата наша изложба в...

Биляна Траянова е пътешественик по природа, но същевременно е продуцент, сценарист и водещ на най-гледаното предаване за приключения и интересни дестинации „Без багаж” по БНТ. Тя е автор на 16 документални телевизионни продукции и продължава да мечтае за филма на живота си. В момента Биляна, която освен всичко друго има и успешна кариера на модел, подготвя нов проект - тайнствен филм, който ще снима в Индия. Повече подробности обаче не издава, като загадъчно се усмихва - било още рано. Водещата има 2 деца и често им разказва невероятни приключенски истории. Биляна казва, че всеки може да бъде добър и трябва да намери своя начин да постъпва правилно. Най-много я натъжават изоставените деца, които в България са страшно много. Причината за това според нея не е в липсата на пари. Има страни, където хората са 2 пъти по-бедни от нас и няма сираци. В Бали например думата сирак даже не съществува, обяснява Биляна. Тя се определя като заклет оптимист и никога не споменава думата страх....

Като човек, запознат и с Библията, и с Корана, мога да кажа, че там никъде не е споменато, че някой народ ще предскаже края на света. Виж, за края на много народи знаем... Аз вярвам в съдбата, която ми е предначертана, вярвам във всички Божи пратеници, вярвам в писанията, изпратени на тях, но ето в това не вярвам. И се сещам за един пример, с Насрадин ходжа. Попитали Насрадин ходжа: "Ходжа, ти си учен човек, умен - кажи кога ще дойде краят на света". А той почесал брадата си, погледнал ги и им казал: "За всеки краят на света идва различно, за едни по-късно, за други - по-рано. Ето това е краят на света", отговорил той.

В Европа и САЩ е много разпространена практиката журналистите да пишат за блога на медията, в която работят, или да поддържат собствен блог. Мотивацията на журналистите-блогъри (j-bloggers) да пишат в блоговете си се базира на няколко причини: възможността да предложат различни тълкувания и коментари на новините от деня, да си позволят творчески подход в списването на материалите, да подхождат с по-слаба ангажираност към източника на информацията и да отразяват алтернативни становища и различни мнения. В България преди няколко години стана хит да имаш собствен блог и както много граждани и политици, така и редица журналисти създадоха собствени уеб пространства. Сред тях бяха блоговете на много журналисти, пишещи на обществено-политическа тематика и работещи или работили в традиционна медия.

Първоначално предвиждах ироничното заглавие „Ода за Конституцията”, но препрочитайки няколко пъти изявленията на Огнян Герджиков във вестник „24 часа”, не издържах и промених намерението си. Нещата са още по-зле, отколкото предполагах. След поредните поправки на Избирателния кодекс, направени от Искра Фидосова – мислех, че вече е достигнат върхът на цинизма. Неуморната законодателка била само в подножието му. Бившият председател на Народното събрание се изкачи още по-високо и обоснова пълната липса на законност в България. В хвалебственото си интервю Герджиков оправдава 22-годишното разграбване на държавата, което бе извършено под чадъра на „основния закон”.

Управляващите от ГЕРБ са на път да си осигурят пълен контрол върху изборния процес с промените в Изборния кодекс. Част от тях бяха гласувани след огромни скандали вчера, друга част влизат в пленарна зала в следващите дни. ГЕРБ престъпи някои от препоръките на ОССЕ и не прие нито едно предложение на опозицията. Заради това цялата опозиция има готовност да бойкотира следващите дебати по кодекса.

Къде и как съм се запознал със Слави Въргов не помня. Но се бяхме сприятелили. Доста по-голям от мен, той беше завършил Роберт колеж в Истанбул, цели 10 години беше работил като аташе по печата в българските легации във Вашингтон и Лондон, а посланик (тогава се е наричало пълномощен министър) през по-голямата част от това време и в двете западни столици му е бил Симеон Радев, авторът на “Строители на съвременна България”. Като наблюдател на световните събития Слави Въргов имаше зад гърба си огромен опит – най-малкото защото професионално е бил длъжен да чете водещи американски и английски вестници цели 20 години. А след това беше работил в български вестници, пак като “международник” - тази смешна дума от бюрократичния речник на съветската политика, привнесена, разбира се, в нашия език и влязла в обращение подобно на “промишленост”, „потребител”, “продоволствие”, “рубеж”, “предпоставки” и други подобни красоти Слави не се бе женил и живееше сам в евтина стая под наем, нямаше,...

Всеки народ има свои смешки, вицове, шеги и закачки. Всеки народ се смее, присмива, надсмива и подсмива на нещо си. Примерно шведите се присмиват на норвежците. Какво точно им е смешното на норвежците могат да ни обяснят единствено самите шведи, а сигурно и те не могат. Защото хуморът е нещо прекалено сложно за обясняване. Шведите, когато си разказват вицове за норвежци, се смеят на четири очи, скрити в специални звукоизолирани кабини, и при това - наум. Шведите са дискретни и много тактични хора. За сметка на това съседите им, германците, се шегуват рядко, но гръмко. През двайстия век (както твърди един наш изтъкнат режисьор и веселяк) те са се шегували само два пъти: Първа световна шега и Втора световна шега. Американският хумор е интересен, нов феномен. Хумор, както и микенска култура не се създават за няколко президентски мандата от добре платени холивудски сценаристи, но както и да е. Прави ми все по-настойчиво впечатление, че най-безжалостно изстискваната тема в...

6 декември е един от любимите ми дни в годината. Патронен празник на Бургас и в следствие на това - неучебен ден, той винаги ми е носил едно особено празнично настроение. А понеже през последните години се пада все в началото на Панаира на книгата, когато физическата умора още не е започнала да се трупа, си е наистина прекрасен, книжен ден.

Тази година на 6 декември започна моя флирт с „Пир в бърлогата" - още когато видях за първи път червената корица си знаех, че между нас ще се случи нещо особено.

Павлина Радославова засне това видео на Панаира на книгата точно в този ден - споделям го с вас, защото първичният ентусиазъм от "преди-малко-я-свърших-разкошна-е" не може да се предаде само с изписани думи:

Продукти:
1ч.ч. зрял боб
200г пушен бекон
1 глава лук
1к.ч. доматен сок
1 морков
1 пащърнак
1 малка глава целина
щипка сол
1ч.л. сух джоджен

Приготвяне:
Бобът се слага в тенджера. Наливат се 3ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Поставя се на включен котлон. Фасулът се вари 30- 40 минути. Изхвърля се водата. Налива се наново 3ч.ч. вода. Тенджерата се поставя на котлона. Зеленчуците се почистват и измиват. Лукът се реже на дребно, а кореноплодните- на колелца с къдраво ножче. Продуктите се слагат при боба. Поръсва се сол. Съдът се похлупва. След около 30 минути варене, се отхлупва за да се добави доматен сок и бекон, нарязан на кубчета. Похлупва се и се вари на кротък огън половин час. Накрая се изключва и поръсва сух джоджен. Супата се поднася топла, гарнирана с крутони.

Алфред Нобел и Бистришките тигри

13 Декември 2012

Георги Готев*  

Приключенията на българският премиер Борисов в чужбина

Добре, че ЕС взе Нобелова награда, та цяла България видя какво шоу прави българският премиер Бойко Борисов на международен терен. Аз съм гледал как Борисов джитка с джиесема си по много други поводи, сега го видяха всички.
Веднъж направих цяла серия снимки. На една среща на Европейската народна партия, на която му се беше паднало място до тогава новоизбрания премиер на Португалия Педро Пасуш Коельо, Борисов непрекъснато си пипаше тъчскрина и нито веднъж не погледна към другарчето до него. Пасуш Коельо, който тогава беше новобранец на подобен форум, гледаше необщителния си съсед под вежди.

Иначе Борисов владее малкия разговор с премиери от големи футболни сили. Бас държа, не е знаел, че Пасуш Коельо е сънародник на Кристиано Роналдо. Докато премиер на Испания беше Хосе Луис Сапатеро, Борисов го тупаше по гърба, провиквайки се “Меси, Меси!” Няма значение, че Сапатеро не е фен на “Барса”, или че Меси не е испанец.

Борисов си е осигурил имидж сред колегите си държавни и правителствени ръководители на ЕС на човек, способен на огромна саможертва, защото пропуска вълнуващи футболни дербита, за да ходи на срещи на върха, които са му ужасно скучни.

По време на срещата на 28 юни се играеше мачът Германия-Италия. Борисов беше убеден, че лидерите ще наредят програмата така, че да гледат мача. Не би. Да не говорим, че на Борисов не се сбъдна прогнозата и не успя да се подмаже на Меркел, както беше решил, защото Германия загуби. С технократа Марио Монти Борисов определено няма приказка. Берлускони беше друга бира.

Борисов почти напълно игнорира пресата в Брюксел. По времето, когато все още говореше с журналистите, той се дразнеше от въпроси, свързани със съответната среща на върха, и ни съветваше, ако нещо не сме разбрали, да питаме “президента Ромпой”. Даже има такова видеоклипче в архива на ЕС (bit.ly/sRfRfh).

Имам и една друга история в архива си. Борисов се появява на срещата на върха на ЕС на 8 декември м. г., само два дни след като премиер на Белгия стана Елио Ди Рупо, след рекордната 599-дневна правителствена криза. Виждайки го за първи път, Борисов пита посланика ни дали “този” не е “педераст”. Не ми го е разказвал посланикът. Тези пикантерии се чуват от достатъчно хора, за да влязат в златния фонд. Посланикът казва, че да, това е новият белгийски премиер социалист, който наистина е гей.
Факт е, че Елио Ди Рупо е единственият премиер на страна от ЕС, който не крие, че е гей. Роден в бедно емигрантско семейство, баща му загива в автомобилна катастрофа, когато е на годинка, а майка му е принудена да го даде в сиропиталище заедно с другите си шест деца. Днес Елио Ди Рупо е високоуважаваният гарант на стабилността на Белгия, със сигурност една от най-трудните за управление страни поради федералното си устройство и напрежението между общностите.
Бойко Борисов очевидно остава доволен от себе си, макар че предположението му не е плод на чак толкова голяма проницателност. Ди Рупо ходи с папийонка, с много вталени ризи и сака, и си боядисва косата гарвановочерна. Тези външни белези вдъхновяват Борисов да хване шеговито бас, че този “педераст” е “момиче”…

Имам и други анекдоти за мемоарите си, съхраняват се на сигурно място…

Но да се върнем в залата в Осло, където съседът на Борисов – холандският премиер Марк Руте, прави неуспешен опит да го накара да спре да джитка с телефона си. По-рано Борисов е питал и за Руте дали е “педераст”. Бившият ни посланик в ЕС му угодил с обяснението, че “холандците са генетично увредени”. Цитатът е автентичен и се използва в правителствените среди, за да се обясни холандската позиция за приемането ни в Шенген. Неведнъж съм констатирал, че някои наши дипломати прибягват до уличен език, не само за да “скъсят разстоянието” до Борисов, но и за да го брифират по важни международни въпроси.

Лошият пример е заразителен. Цинизмите, използвани от Вежди Рашидов пред чуждестранна публика неотдавна, не могат да бъдат повторени в печатно издание. Поразяващата уста Цветан Цветанов пък тези дни обиди не друг, а президента. Борисов пък каза, че пенсионерите няма да получат надбавки, но и не заслужават такива, защото гласуват за БСП.

Самопровъзгласилите се гурута на българската социология продължават да твърдят, че Бойко Борисов е гений на комуникацията и че ни управлява благодарение на този божи дар. Надареният обаче доста се намръщи на въпроса на Диана Найденова какво ще прави, когато престане да бъде премиер.
“Не е ваша работа. Аз питам ли ви”, смръщено каза Великият комуникатор.

Естествено, че Борисов няма да пише книга. Но Борисов отново се издаде, че не вижда за себе си опция извън властта. Оттам и опасенията, че няма да я сдаде по нормален, демократичен път. А беше толкова просто да отговори – “Ще ритам топка с Бистришките тигри”.

—————————
От в. “Дума“. Авторът е главен редактор на английския сайт euractiv.com, базиран в Брюксел.

—————————————————————————————————-

Няма да се оправдавам, че публикувам  в ivo.bg статия от в. „Дума”, който от всичките ми преследвачи през последните (повече от ) две десетилетия със сигурност държи рекорда по моето лично оплюване.

Колкото до автора…Какво да кажа? Да заприличам на в. „Дума” в очернянето на „врага?

Ще кажа само, че с Георги Готев не разговарям от поне 15 години, откакто го разконспирирах, че стои зад уникално злобни коментари по мой адрес, направени в поръчан от радио „Свободна Европа” мониторинг за вътрешно ползване по времето, когато работех там- до такава степен го вбесявах явно с коментарите си за войната на НАТО в бивша Югославия, че не само невъздържано ( и анонимно в рамките на мониторинга, какъвто се е надявал да остане!) ме ругаеше за собствените ми позиции в собствените ми предавания, но и възклицаваше с „облекчение” по повод на това, че не участвам в някое друго предаване, което също така описва в доклада си.Така че, след този анонимен донос до ръководството на „Свободна Европа” срещу мен, няма как да съм му фен

В скоби казано, ако някой се чуди за „ефекта” от доноса, пазя писмо на благодарност от доста високо американско дипломатическо ниво от онова време…А защо са го наели да участва в мониторинга- това се дължеше, на връзките му в централата на радиостанцията в Прага и на престижа му на полиглот сред българските журналисти, което, както се вижда, му извоюва и днешната му позиция в Брюксел. Т.е. има всички основания от защитена позиция да се присмива на неграмотността на Борисов на финала на мандата му, без да се бои от репресия, каквато би сполетяла някой български журналист в България- още една индикация, че червените са уверени в безвъзвратния залез на властелина на медиите у нас.

Помествам въпреки всичко обаче статията, препечатана в e-vestnik от „Дума” ( с пълното съзнание за ругатните от страна на герберолюбците, които ще си навлека) с една единствена- всъщност с „двойствена цел”. Искам да се види ясно каква вода налива Бойко Борисов в мелницата на червения реваншизъм с претенцията си да бъде антикомунист и десен. Те ще изстискат всяка капчица пропаганда срещу дясното и антикомунизма от това. Защото, независимо дали ви харесват или не, свидетелствата на европейския чиновник Георги Готев, не оставят никакво съмнение за тяхната автентичност.

 

Освен това отприщената откровеност на автора на статията е индикация и за друго: какво го чака Борисов, ако им падне ( от власт). Независимо, че е техен проект, инсталиран в една ракета-разбивач на дясното чрез нейния носител Сакскобургготски, те го дебнат за разчистване на сметките заради изкривяване на предначертаната линия и му намекват с този сигнал, че архивират провиненията му.

Биг брадър е това или още по-точно- большой братушка!

Share on Facebook

Настъпи любимият ни момент в средата на декември, когато различни компании и медии ни предлагат една динамична разходка през глобалните събития, които са оставили най-сериозен белег върху почти отминалите 12 месеца на годината.

Една от най-популярните комуникационни платформи, Twitter, също попадна в списъка на компаниите, които следват тази тенденция на информативна възстановка. Така в края на 2012 година социалната мрежа стартира нова интернет страница, в която са събрани и отразени всички популярни туитове, които подчертават едни от най-емблематичните събития и тенденции през годината. Това, което отличава обаче Twitter от другите, е, че със своите близо половин милиард съобщения на ден най-добре може да усети пулса и страстите, които най-силно са вълнували хората през 2012 година.

Вместо просто да изброи няколко от най-запомнящите се споделени мнения през цялата година, екипът на социалната мрежа реши да върне поглед назад, като разчупи топ туитовете в няколко категории.

 

„Златните туитове”

Тук са събрани всички съобщения, които най-често са ретуитвани през годината. Призът в класацията за най-споделян туит с любимо съдържание за феновете за тази година е отреден за поста на Барак Обама „Още четири години” , публикуван веднага след неговото преизбиране за президент на САЩ.

Там е и Джъстин Бийбър, TJ Lang, Олимпийският отбор на Великобритания и Киочи Йамадера. Вижте техните истории.

 

„Пулсът на планетата”

В тази категория са отразени събитията, които са се превърнали в най-гореща тема на разговор между потребителите на микроблогинг платформата. Кое мислите е то? Разбира се, Олимпийските игри в Лондон, които са успели да генерират повече от 150 милиона туита в рамките на 16 горещи летни дни. Други достойно представили се негови подгласници са президентските избори в САЩ, видео наградите на музикалната телeвизия MTV, ураганът Санди, финалът на сезона на Националната футболна лига на САЩ и др.

 

„Само в Twitter”

В секцията с най-егоистично звучащо заглавие е направен обзор на други топ моменти, които са запомнени като забележителни събития, но се акцентира по-скоро върху начина, по който те са споделени в социалната платформа. Тук най-запомнящи остават снимката на екипа на марсохода „Curiosity”, тръпнещ в очакване роувърът да кацне на Марс, както и туитът на Джеймс Камерън, споделен след като се докосна до дъното на океана. Вижте и останалите.

В следващата категория, „Популярни теми”, екипът на Twitter се завърта около подсекциите, включващи разговори за предястия, политика, спорт, филми, телевизия, музика, технологии и т.н. В последният раздел, „Нови гласове”, са събрани всички профили на известни знаменитости и обществени дейци, които са се присъединили към глобалната платформа тази година. Тук звучат имената на актьора Стийв Карел, музиканта Нийл Йънг, певицата Гуен Стефани и Папа Бенедикт XVI.

Ако вие също искате да се потопите в носталгия към отминаващата 2012 година, екипът на Twitter държи още една карта в своя ръкав, с която определено изненада социалната общност. Благодарение на новото партньорство на Twitter с Vizify потребителите на социалната мрежа могат да направят чист преглед на своята година и на това, което са споделили в отворената платформа през последните 12 месеца. Резултатът е свежа инфографика, в която са събрани най-често ретуитваните от тях съобщения, популярни ключови думи и най-обсъждани теми. Да не забравяме обаче за ограничението от Twitter, заради което могат да се видят само последните ни 3200 съобщения. Ако сте разменили повече през тази година, браво! Но и жалко, защото инфографиката няма да бъде пълна.

 Снимки: Twitter

“За съжаление изобщо не ни хрумна да снимаме самия процес, та затова показвам само крайния резултат. Общо взето...

След Карлуково, Цветан ще ни води до Етрополе и Етрополския манастир Света Троица. Приятно четене:

Пoклонение в етрополския манастир „Света Троица”

Усмихнатият есенен слънчев ден ни подкани да побързаме заедно с брат ми да се поклоним в Етрополският манастир, където да отпразнуваме Димитровден. Пасторални пейсажи с овце и коне видяхме край старият път към София.

 Днес Етрополе е по известно с футболната академия на Христо Стоичков и конната си база, в полите на Тетевенския Балкан.

    На входа на града ни посреща голям постер за Манастира. Минаваме през центъра на

Етрополе

като отдаваме почит пред

паметника на загиналите през войните,

прекосяваме просторния социалистически площад

  И по булевард Руски вървим към

Историческия музей

Той е разположен в елегантната сграда на бившия турски конак. От тук е минавал предрешен и Апостола на свободата на път към манастира. От старата чаршия е останала само

часовниковата кула

Ремонтирана наскоро, тя все още очаква своя майстор сахатчия да ѝ изкове стрелките отново.

  От центъра на кръстопътя поехме в посока Манастира,  по хубав асфалтов път към Рибарица. Внимание има две села Рибарица!! За пешеходните туристи има по нова еко пътека,  с дървен парапет, пейки и кошчета. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Етрополски манастир Света Троица

След 5 км се отзоваваме пред широко отворените манастирски порти.

Пред нас е

църквата „Св. Троица”

от изградена от варовик с пясъчни жилки, дала другото име на манастира „Варовитец” основан през 1158г. от св. Иван Рилски. Погледната отгоре тя е кръстовидна трикорабна постройка с пет купола и барабани от 1858г. До нея гордо се извисява новата камбанария в същия стил от 2012г.

 

    Паметната плоча ни разкрива имената на дарителите. Дано Бог да им прости греховете.

  Над входа на църквата е издълбано божието око. Влизаме вътре, няма никой. Свещи и сувенири са оставени на самообслужване на пангара. Запалихме по една свещ в памет на бащите ни под благия поглед на светците, допълнен от няколко камери. Тишина. Излизаме на двора. Ехо-о, но никой не ни отвръща. Хора явно има, дрехи висят простряни. Има стоварена купчина дърва и свободна брадва. Брат ми се хваща да цепи дърва и разгеле се появява игумена Емил. Той се връща от града с жената и децата си където е бил на служба за Димитровден. Макар, че не бяхме се обадили предварително, той се смили и ни приюти на втория етаж в две манастирски одаи. Слава Богу, след цял ден скитосване вечерта да намериш тихо убежище. Обзавеждането е скромно две легла, маса и два стола. Разполагаме с нови чисти баня и тоалетна и великолепен чердак с дълга маса. Домашната котка и куче са екстра по желание. Пожарникарите бяха изнесли печката на дърва на двора, а новите радиатори и бойлер не отговаряха на старата ел. инсталация. Запасихме се с допълнителни одяла, а на трапезата сложихме: червено вино, топъл хляб, биволско сирене и домати. Така отпразнувахме Димитровия ден по–скоро  – вечер. Сутринта ни разбуди звъна на новите камбани в колко часа? Още не знам дали си смених часа по зимното време, но усетих настъпващия хлад през ноща.

 

На чардака се разсънваме с кафе (от автомата) и хапнахме по една попска круша, убрулена от вятъра.   Отец Емил запали лампите на новият византийски полилей

и ние запалихме по една свещ и се поклонихме на иконата на св. Троица.

 

  От новите стенописи ни благословиха православни светии и патриарси :

Св. Евтимий Търновски

Божият славей Св. Йоан Кукузел,

а св. Симеон Стълпник, спускащ стомната за вода, ни напомни за жадните и страдащи братя – християни сирийци от Алепо. Разгледахме скривалището на Левски. Хвърлих стотинка в тайната килия, изкопана под миндера на гостната. Игуменът на манастира Хрисант (в центъра с побелялата брада)  е бил член на тайният революционен комитет и учител в килийното училище.

    Грижливо се пази фермана от султан Абдул Меджид (от 1857 ) , с който е дал разрешение за съграждането на новата църква.

 

    Частица от мощите на св. Безсребърници (безплатни лечители) – Козма и Дамян са в олтара.   Ръкописните книги от прочутата Етрополска книжовна школа могат да се открият в София.

Вятърът разклати клоните и вдигна облак от златисти листа и постла килим. Слънцето проблясна и освети оранжевите барабани на църковните кубета. Една есенна хармония, която е достойна за четката на Ван Гог.

              Атмосферата, която цари тук е свята, тишината която го обгръща, гората, която е навсякъде около него, полянката, покрита с листа, мълчаливите зидове, белите стени, опушените дървени дограми, скърцащите чардаци, симпатичните коминчета и ромолящата чешма.

        От нашият паянтов балкон се открива прекрасен изглед към близката махала.

Необикновенно красива е нашата родина и какви святи кътчета е скътала само, напоени с духа на отминалите дни, с тишината и спокойствието, присъщо на живота на нашите деди... И самите места нашепват за тези отминали моменти, за забравени времена, които човек не може да срещне днес, ех само, ако успее да се откъсне от ежедневието си и да се потопи в този различен свят...

Такава тишина и спокойствие ние потърсихме и намерихме в Етрополският манастир. Цветан Димитров, Димитров ден, лето 2012.     Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани със Стара планина– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

В допълнение към актуализацията на Android приложенето му, Facebook ъпдейтна и Facebook за iOS в четвъртък.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Коледа наближава и в България, както навсякъде, тя е време за празнични забавления, човешка топлота, равносметки и надежди. Имат ли тази година българите повече поводи за радост, отколкото миналата – разговарям с Пламен Асенов.

- Пламен, усеща ли се вече коледната атмосфера в България?

- Коледната атмосфера упорито настъпва и започва да се усеща, Фили, даже и сняг поваля тези дни, за да е по-истинско. Но мисля, че коледният дух сякаш още не се е вселил в хората. Не си играя на думи. В родния ми Пловдив напоследък с просто око се вижда как коледните украси плъзват навсякъде. Магазините са с празнични витрини, на площада пред общината се появи голямата елха, накичена с безброй цветни лампички, навсякъде по централните улици също има атракции с най-разнообразни форми, светлини и звуци. В същото време вече няколко приятели казват, че още не им идва отвътре усещането за истински празник. Особено тъжно ми стана за един от тях, да го наречем например Марин, с който онзи ден обикаляхме току-що открития немски коледен базар в Пловдив. А, да, забравих отначало да спомена, Фили, за този базар, който се появява в града за първи път. Той се намира на централния площад, дървените къщички с коледна украса са наредени в кръг около неработещия през зимата фонтан и4 всичко е озвучено от немски коледни песни. А в къщичките, Фили, си е малко вълшебство, което се състои от неизбежното греяно вино, вкусни вурстчета и други традиционни мезета, разни гевречета и сладкиши, дребни подаръци, играчки за коледната елха – всичко това донесено от Германия, оригинално немско. За момент ми напомни атмосферата, която усетих преди години, когато на Коледа попаднах в едно малко немско градче – Вайсенбург. Само за момент обаче, защото, както казах, засега в България атрибутите за прекарване на една наистина весела Коледа са налице, но празникът все още липсва.

- Пламен, започна да разказваш история, свързана с човек, наречен Марин, но май се отплесна по вкусни вурстчета и красиви спомени…..

- Простено ми е, Фили, предполагам, че ти също си била в Германия по Коледа, а и всички, които са имали това удоволствие, знаят за какво говоря. Но да си дойдем на думата – моят стар приятел Марин е сръчен човек, има златни ръце, както се казва. И хобито му е да прави дървени кукли – лешникотрошачки. Не знам има ли по Коледа и при вас, в Австралия, от тези nutcrackers, но те са традиционни кукли за Германия, Холандия, в Канада се тачат много, изобщо – в страните от Северна Европа и Америка. Неслучайно либретото за прочутия едноименен балет на Чайковски е по книга на немския писател Ернст Теодор Амадеус Хофман. Та, в едно от магазинчетата на площада с Марин попаднахме на колекция от лешникотрошачки – много хубави, както той ги оцени, ръчно производство, различни размери, естествено – със съответните за качеството им цени. „Аз няма да си купя, защото ще си направя nutcracker, ти няма да си купиш, защото ще ти подаря, но как да си го позволи един нормален българин с нормална заплата – каза ми Марин и добави – Ей затова тази година не ми е дошъл коледният дух, въпреки че обикновено ме спохожда още в началото на декември.”

- Пламен, нали няма да стигнем до историите за бедното сираче и коледното чудо като богат господин, който подарява на семейството дърва и всички се топлят…..

- Не, Фили, защото в наши дни господинът ще се окаже педофил, а семейството ще се чуди как да си пусне климатика с въпросните дърва. Така че до разказване на други лични коледни трагикомедии няма да стигнем, но интересни неща по темата богатство-бедност все пак има в България тези дни.

- Имаш предвид вероятно факта, че правителството не намери пари за коледни надбавки на пенсионерите. Колко лева бяха необходими за тази цел?

- Между 30 и 300 милиона, Фили, в зависимост от това кой какво разбира под думата „надбавки”, как оценява политическата си полза от този акт и много други фактори.

- Политическа полза могат да имат управляващите като дадат допълнителни пари на пенсионерите, но като не ги дават, за каква тяхна изгода говорим?

- Да, управляващите са първите заподозрени. Но нещата не са еднозначни и в тази игра ползите очевидно не идват само с даване. Ето например как коментира икономистът Лъчезар Богданов въпроса защо правителството не извади дори скромните 30 милиона лева, за да раздаде поне между 20 и 50 лева на пенсионер: „В случая действа някакво политическо съображение – казва Богданов – защото ако добавката е символична, това няма да помогне на тези хора, а ще създаде доста негативен имидж на правителството”.

От друга страна, преки политически ползи вадят основните опоненти на ГЕРБ. Лидерът на БСП Сергей Станишев например каза във Варна: „Правителството се подигра с пенсионерите и им отказа коледни добавки не защото пари няма, а защото на изборите са гласували за БСП.” Почти същото, но с поглед в бъдещото гласуване, не в миналото, заяви и бившият еврокомисар Меглена Кунева, лидер на партия „България на гражданите”: „Като не осигури коледни надбавки за пенсионерите, властта ги наказа, защото предполага, че няма да гласуват за тях”. И да отговоря, преди да ме попиташ, Фили – да, въпреки смешния си егоцентризъм, такива изказвания работят. Поне в България. И поне пред масата пенсионери, които са преживели целия си живот с натрапеното им очакване „държавата да даде”. Ето ти пример за едно поражение от комунизма, което често забравяме, Фили, но което си е живо дори на 23-та Коледа след промените.

- Пламен, в същото време някой икономисти казват, че българите ще похарчат около 3 милиарда лева за празника. Това не е ли доста сериозна сума?

- Правителствените икономисти обичат да говорят такива неща, Фили. И са спокойни, защото най-често хората не сядат да направят проста сметка. При тези милиарди, на всеки българин, включително пеленачето, се падат да изхарчи по Коледа над 400 лева. Тоест – средно четиричленно семейство ще пръсне над 1600 лева, при това извън текущите си разходи. Честно, звучи ми като коледна приказка – особено като се има предвид колко бутилки хубаво вино мога да си купя с парите на въпросното пеленаче, което, така или иначе, ще заспи рано, въпреки че не пие вино. Така е, Фили, коледна приказка – само че от онези, трагикомичните, които никога не се сбъдват.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Компанията вече получи разрешение от китайските власти да продава е-четци в регион, традиционни доминиран от устройствата на Hanwang и електронните книги на Bambook

Samsung се опитва да стопи още повече границата между телефони и таблети.

Коледните празници вече чукат на вратата. Накъдето и да се обърне човек, ще се натъкне на украсени витрини, улици, коледни шапки и пазаруващи хора. Това, с което свързваме Коледа, е домашният уют, а какво по-хубаво от това да се съберете пред камината. Е, разбира се, това се отнася за тези, които разполагат с такава. За тези, които нямат, мога да кажа следното: Няма причина да си разваляте празника!

Ако сте достатъчно сръчни в ръцете, имате желание и сте поне малко лудички, то идеята на Марк Pобър, за която подсказаха Trendhunter, определено ще ви допадне. Представям ви очарователния Коледен пуловер камина. Може и да не е последен писък на модата, но за сметка на това съм почти убедена, че ще се превърнете в сърцето на купона. Точно както една истинска камина. Какво всъщност представлява пуловерът камина? Вземете един най-обикновен пуловер (ако е съобразен с Коледните тенденции, е още по-добре), изрежете отвор, в който можете да монтирате iPad или iPhone. Дотук нищо специално, но тайната всъщност се крие в специалното празнично приложение - Digital Dudz – Christmas може да бъде изтеглено от App Store. В него са заложени няколко различни коледни мотива, но камината наистина е най-впечатляваща. Освен това има цяла галерия с идеи и предложения как да декорирате пуловера си, за да придобие още по-оригинален вид.

И така, монтираме екрана в отвора на пуловера (по-сръчните могат да добавят подходяща декорация), пускаме приложението и, образно казано, палим огъня. Гарантирам ви, че ще сте неотразими!

http://www.youtube.com/watch?v=81YUiTnTVJw

И за финал имам една препоръка. Ако решите все пак да преместите купона някъде другаде, не е лошо да смените тоалета. Таблет, внедрен в пуловера ви, определено ще ограничи движението и ако допреди малко сте били душата на компанията, то на дансинга ще трябва да сте много внимателни.  Весели празници!

Снимка: Mark Rober

И на вас ли често ви се губят дати, лица и събития? Нещо в историята ви куца, все не можете да се сетите кой, кога, защо, а учебниците ви се струват скучно написани? Значи Collegehumour.com ще ви зарадва. От големия взрив до наши дни – всичко, разказано с шеговити Facebook постове от името на участниците в историята. „Земята и водата са обвързани”, „Юлий Цезар добави „диктатор” към професията си”, „Русия създаде албум Кримска война – ’53, ’56” – в такъв стил можете да намерите стотици постове. Ако се интересувате от конкретен период от време, можете да изберете различна епоха от менюто “Browse by era”. В него има 28 секции. Там са Големият взрив, формирането на живота, ранни цивилизации, древен Египет, Кръстоносните походи, Двете световни войни и т.н. Определено е отнело време и усилия на създателите на този календар, ако можем така да го наречем. Но не можем да отречем, че не липсват добри идеи и поднасяне на сериозна информация с голяма доза чувство за хумор… доколкото може да има хумор при съобщаването за броя на жертвите при война, например – „1, 130 000 руснаци закриха профилите си” с коментар на Сталин „WTF”.  Примерите са много, но единственият начин да добиете пълна представа за какво става въпрос е да разгледате страницата. Приятно разглеждане!

Снимка: Collegehumour

 

Откакто Мариса Майер пое юздите на Yahoo!, компанията определено се движи в правилната посока. След като даде възможност на служителите си да ползват мобилни устройства, за да са в час с възможностите им, ето че и поредната промяна е налице. Вчера Yahoo обявиха нов дизайн на Yahoo! Mail, както и пускането на мобилни приложения за Windows 8, iOS и Android устройства.

 

Популярната в миналото Yahoo Mail беше позагубила своя блясък и изоставаше значително от Gmail. Но ето че едно от първите неща, които постигна опитната Мариса Майер, която идва не от къде да е, а от Google, бе да накара екипа на Yahoo! да промени облика и възможностите на облачната поща, за да е конкурентна в развиващата се изключително динамично мобилна интернет среда.

Новата версия прилича много на Gmail и това не е изненада, имайки предвид професионалния път на Мариса Майер, а и с какво са свикнали потребителите и какво очакват от една такава услуга. Интерфейсът е изчистен, което улеснява потребителите – писането на имейли е много по-бързо и е лишено от дразнещите реклами.

Ето какво споделя Мариса Майер за новия Yahoo! Mail:

Редизайнът на новата версия на Yahoo! Mail цели да се повиши скоростта, за да можете да обработвате имейлите си много по-бързо от преди, както и да направи вашата пощенска кутия по-лесна за боравене, за да се концентрирате върху това, което е най-важно: вашето съобщение.

Освен че Yahoo! Mail е с нов дизайн, компанията пусна и новo приложениe за Windows 8, както и за мобилни устройства под iOS и Android. Това е добре, защото ще позволи на Yahoo! Mail да се ползва и от потребителите на мобилни устройства, които растат с всеки изминал ден. Мариса Майер знае много добре какви са очакванията за бъдещото развитие на интернет и неслучайно е поставила като главен приоритет пред служителите на Yahoo! развитието на компанията на мобилния пазар. Освен това очакванията са, че Yahoo! ще пусне и нов дизайн на своя сайт в най-скоро време. 

На мен лично новият изчистен дизайн и възможността да ползвам Yahoo! Mail и от iPhone-а си ми харесва и е още една алтернатива за допълнителна имейл услуга, което понякога е полезно. Вижте повече за промените по Yahoo! Mail.

 Снимка: Yahoo

“AWWWARDS.com са наградите, които разпознават и насърчават таланта и усилията на най-добрите разработчици, дизайнери и уебагенции в света.” – eто така с няколко думи се описват идеята и екипът на AWWWARDS.com. Специално за Socialevo.net получихме интервю от Марта Еверет, заемаща поста Community Manager.

 

Бихте ли ни разказали малко повече за историята на AWWWARDS.com

Awwwards бе роден от уеб 2.0 с идеята да се създаде система за награждаване, адаптирана към новите технологии и нуждите на интернет. Awwwards позволява вашият сайт да бъде видян, анализиран и оценен за по-малко от 24 часа. Тази оценка е въз основа на прозрачни критерии и жури, съставено от някои от най-добрите дизайнери, разработчици, блогъри и агенции, представляващо всичките пет континента. Не е ли чудесно?

 

С какво това е полезно за собствениците на различни брандове и уебсайтове?

Awwwards е преди всичко мощен рекламен инструмент и глобалната отправна точка, където се събират едни от най-добрите сайтове в света. Ние обичаме интернет и вярваме в силата му. Смятаме, че няма по-голяма награда от възможността милиони хора по целия свят да се запознаят и да оценят вашия сайт, както и всички усилия и всеотдайност, които един висококачествен проект изисква, за да бъде успешен.

 

Какво могат да открият потребителите в AWWWARDS.com?

Нашата мисия е да откриваме, разпознаваме и насърчаваме таланта и усилията на уебдизайнери, разработчици и агенции, които създават уникални дигитални преживявания, полезни, иновативни, интуитивни и красиви. Искаме да създадем нещо като място за срещи, където професионалисти от целия свят да могат да дойдат и да намерят вдъхновение, място за дебати, за обмен на знания и опит, да дават и получават конструктивна и уважителна критика. “Винаги гладни” (“Always hungry”) 

 

Какви са днешните тенденции в уеб дизайна?

“Отзивчив” (responsive) дизайн, по-големи шрифтове, CSS3 анимация, HTML5, като тази година усилията са съсредоточени най-вече в потребителското преживяване (user expirience – UX), в което дизайнерите и агенциите ще инвестират все повече ресурси, време и талант.

Снимка: AWWWARDS.com