Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”. Поправките в „Конституцията” влизат в сила на 10 април 1990 г., и едва след тази дата Народното събрание е имало право да извърши легитимен избор на Президент. Изборът на Петър Младенов за президент, обаче, е направен на 3 април 1990 г. – по време, когато съгласно „Основния закон” изобщо не е съществувал такъв държавен пост. ...

веселяшка, модерна, забавна, цялата в едно изречение - такава е Уроци по танци за възрастни и напреднали на Бохумил Храба. книгата е симпатична и усмихва "най-добре ще е хората от цял свят да се разберат и да спрат да правят деца , отивате на екскурзия и не можете се размина от ...

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" смята, че трябва да се направи пълна проверка на всички разпоредителни сделки с държавна собственост дюни, крайморски езера, лагуни, плажове и гори в защитени зони от Натура 2000, както и да се премахнат законовите възможности за разпродаването и застрояването им.

Седя пред компютъра с „Пилгрим” в скута, буквално минути след като прочетох и последната дума, която тази книга имаше да изрече (ако ви е любопитно, думата е „повече”) и се намирам в състояние, в което тялото и умът отказват да си съдействат. Тялото е уморено, спи му се и иска да си ляга, защото утре ще му се наложи да се надигне от леглото безбожно рано, за да се качи на влака. Умът, от своя страна, току що беше прелъстен и изоставен от една дяволски добра, или по-точно ангелски добра книга и иска да изрази всички мисли, които го споходиха, откакто я започна преди няколко дни.

Победителят е ясен.

Сдобих се с „Пилгрим” през лятото, но чаках да дойде зимата, за да я започна. Заснежените ѝ корици, а и прочитът на първите няколко страници ме убедиха да почакам няколко месеца. Удачно решение – времето и сезоните минават, книгата си остава същата, но читателят се променя. Променя се, за да бъде готов за нея, а не тя за него.

Пилгрим е въплъщение на идеята за безсмъртния човек, който преминава през историческите епохи като вечен пътешественик и неволен съвременник на най-легендарните личности, живели някога на земята. Животът му няма начало и край, духът му не се преражда – просто преминава през различни форми, запазвайки огромния товар от спомени, натрупани през хилядите години на необяснимо съществуване. Ала Пилгрим е вече ужасно уморен. Убеден самоубиец, който не може да умре, на 15 април 1912 година той е приет в швейцарската психиатрична клиника „Бургхьолцли” след неуспешен опит да се обеси. Седем часа смърт и изведнъж сърцето му отново започва да бие. Медицинското чудо обаче е последното, което интересува прословутия психолог Карл Густав Юнг. Докторът, който с охота се гмурва в измислената реалност на пациентите си, не предполага колко уязвим е геният му пред личността на Пилгрим. Не и когато лудият може би казва истината…

Признавам, че в началото романът ме заблуди. Мислех си, че историята ще е пълна с топлота, че ще бъде от онези книги-приятели, които се четат на един дъх и с които едва се разделяш на края. Всъщност „Пилгрим” е по-скоро дързък събеседник, с когото водиш заплетени спорове в малките часове на нощта. Романът има много лица - някои от тях са изключително човечни, други предизвикателно философски, трети странни и объркващи, четвърти гневни и плашещи, пети откровено луди. Всички до едно обаче са интригуващи и майсторски изградени.

Това, което наистина обожавам в тази книга, е отношението на Тимъти Финдли към героите му. Рядкост са романите, в които на читателя се дава възможността да опознае отблизо всеки от персонажите, да влезе във вътрешния им свят и да усети тежестта, която конкретната личност придава на историята. Вярно, някои са по-тежки от други, но всеки блести със своя собствена светлина. Всеки е пълнокръвен и важен по своему, никой не е пренебрегнат. Колкото и да са различни, общото между всички тях е, че се намират в различни степени на лудост, независимо от коя страна на барикадата се намират.

Сибил Куортърмейн, вярната приятелка аристократка на Пилгрим, горда, емоционална и култивирала поетичен поглед над живота. Течението ѝ говори, зимната светлина ѝ причинява болка, а думата „вечно” е нейна съюзница в дружбата ѝ с Пилгрим. Доктор Фуртвенглер с плашещата изкуствена усмивка и студената дистанция между него и пациентите му, чиято лудост нито го трогва, нито го изтръгва и за миг от реалността. Доктор Арчи Менкен, младият, но скован прагматик, чиято индивидуалност е почти погребана под дебелата сянка на учителя му, американският психиатър Уилям Джеймс. Санитарят Кеслер, бивш пациент на клиниката, обсебен от ангели и всякакви летящи създания (и поради това мой любимец). Сестрата Дора, влюбена в поверената ѝ пациентка графиня Блавинская, руска балерина, която вярва, че живее на Луната. Икономът Форстър, таен почитател на Шерлок Холмс, безкрайно верен на господаря си Пилгрим. Прекрасната Ема Юнг, съпругата на швейцарския психолог, земна, чувствителна, интелигентна, но трагична и неспособна да бъде свободна.

Противоречивият Карл Густав Юнг – безспорен гений и сложна личност. В началото ще ви бъде любимец и ще го насърчавате, накрая вероятно ще го съжалявате, а в един конкретен момент ще ви се иска и да го убиете. Състрадателен и напълно отдаден на пациентите си, той не се стреми да ги изтръгне от измислените им светове и да ги върне в реалността, а да обитава лудостта им заедно с тях, за да ги разбере. В личният си живот и отношенията си с хората обаче Юнг е егоистичен, капризен и способен на отблъскваща жестокост.

А самият Пилгрим? Пилгрим е безкрайно тъжен, уморен и гневен персонаж, чиято единствена цел е да умре. Упоритото му мълчание в първата половина на романа се обръща в жилещ словесен поток във втората. Никой не вярва на неговата история, но и той самият не вярва на никого. Никой не може да му помогне, нито пък излекува – състоянието му не е болест, а срещу проклятията лекарство няма. Именно противоборството между него и Юнг, когото Пилгрим ласкаво нарича „хер д-р Тъпа Глава”, е една от движещите сили на книгата. За мен те двамата непрестанно си разменяха централното място в романа.

А ако бродещите из страниците фигури на Леонардо да Винчи, Оскар Уайлд, Тереза Авилска и Хенри Джеймс не ви примамят към книгата, то не знам какво друго. Авторът е достатъчно смел, за да им вдъхне живот извън рамките на биографиите им, разказвайки за срещите на Пилгрим с тях. Всяка история е ключ към разкриването на още една частица от личността на неосъществения самоубиец. Предупреждавам ви – очаквайте неочакваното.

„Пилгрим” е роман, който ми се иска да бъде прочетен от колкото се може повече хора. За него трябва да се говори. Не мисля, че имам компетентността да давам подобни оценки, но за мен книгата е шедьовър в своята многопластовост и в сложността на измеренията, които тълкува. Колкото и абстрактни да са някои от темите ѝ, историята е пълна с живот и лекота, в нея тече кръвта на героите ѝ, чиято топлина не ѝ позволява да се отдалечава прекалено от нас самите и въпросите, които неизбежно си задаваме за същността на душата и съществуването.

Стъпка по стъпка и столицата ни се превръща в достоен европейски град. Разбира се, че си има своите кусури. Но не за тях стана дума в петък. И с право. Все пак се честваха 135 години от Освобождението на София. И кметът направи най-хубавия подарък за столичани. Не високопарни обещания или показно откриване. Кметът направи друго – вместо да говори, показа фактите. Черно на бяло. Даде отчет за дейността на дирекция „Вътрешен одит” в кметството. Показа истината такава, каквато е. В случая ценното е не само фактът, че според одитите общинските дружества работят по-добре. По-важното е откритото поставяне на масата на проблемите. Според проверките в общинските предприятия непоправими гафове няма. Не е необходимо да се припомнят старите далавери в знакови дружества. Не бива, защото бяха прекалено много и доста дълго повтаряни. Може би с началото на новата година трябва да започнем да виждаме и хубавите неща. Защото по думите на кмета в сравнение с година по-рано значително се е...

Шест американски щата официално забраниха на работодателите да следят дейността и публикациите на служителите си във Facebook. Това са Калифорния, Илинойс, Мичиган, Ню Джърси, Мериленд и Делауеър. Щатите се решили на крайната мярка, след като Конгресът така и не стигнал до съгласие за проектозакон за защита на паролите на потребителите. Забраните влизат в сила със задна дата от 2 януари т.г.

Един американец решил да посети България и да разгледа на какво ниво е земеделието ни. Затова си уговорил среща с натурален български фермер, който започнал да го развежда из нивите си. Българинът се похвалил първо с доматите си: - Ей, виж какви големи и хубави домати имаме в България. Американецът с лека насмешка отвърнал: - О-о-о, ние в Америка имаме два пъти по-големи и червени домати. Нашенският земеделец се учудил и решил, че ще впечатли госта си с краставиците: - Е, виж пък ние какви големи и вкусни краставици гледаме. Американецът отново горделиво се изсмял и изтъкнал: - Ние в Щатите имаме много по-вкусни и три пъти по-големи краставици. Нещата продължили така и с останалите зеленчуци – българинът хвалил картофите, лука, морковите, марулята, но американецът постоянно му контрирал. Накрая земеделецът яко се издразнил. По едно време, както си вървели из нивите, американецът погледнал към бостана с огромните дини и възкликнал: - Я, какво е това? А българинът...

Ириней Константинов е роден в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1972 г. в класа на проф. Гриша Островски. Започва да играе на сцената на Варненския театър, играл е в театър „Сълза и смях” и в трупата на театър „София”, където от четири години е директор. Известен е с ролите си както в театъра, така и в киното, и е един от най-обичаните български актьори. Има участия в радиотеатъра, литературни предавания на БНР и телевизионния театър. Сред най-известните му роли в театъра са Фердинанд, а сега и Президента в „Коварство и любов” от Шилер, княз Мишкин в „Идиот” от Достоевски, Ибън в „Любов под брястовете” от Юджийн О’Ниил, Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо” и много други. - Г-н Константинов, за втори път театър „София” организира конкурс за съвременна българска пиеса. Липсва ли съвременна българска драматургия? - От съвременна българска драматургия винаги е имало нужда и винаги ни е липсвала. И неслучайно едни от най-големите успехи,...

„Социализъм” и „капитализъм” били най-търсените думи от американците за 2012 г. в сайта на речника Merriam-Webster. Най-силен интерес към етимологията на антонимите е имало по време на предизборните дебати за здравната реформа, чийто застъпник е Барак Обама. Президентът, заразен с левичарския бацил, както казват противниците му републиканци. През 2011 г. най-много американци се вълнували от значението на „прагматичен”, а през 2010 г. от суровата austerity или режим на строги икономии. Другите любопитни на задокеанските ни братя думички за миналата година били „демокрация”, „глобализация” и „професионализъм”. Една словесна каша от понятия, чийто експорт и вътрешно потребление изглежда са се свили за американците през последните десетилетия. Сякаш са се превърнали в дефицитна стока, чието истинско значение все още пазят тълковните речници. Но както самият Збигнев Бжежински отбеляза неотдавна – мощният износ на демокрация е опасен блян. Често хората гледат с тревога към...

Да се учудваме ли, че наскоро бяха прекратени, поради изтичане на давност, над 400 000 регистрирани престъпления. Че полицията се е превърнала в бодигард на родните канцеларисти, които не могат да направят и една крачка без активното й съдействие. А по улиците и в селата не можеш да видиш жив полицай. Съвсем закономерно разкриваемостта и доверието са паднали под всякакъв минимум.

Доктори изгониха бедна родилка без осигуровки

Попова отказва гражданство не само на шейхове, но и на чужденци с български произход

Двойно са се увеличили жените, потърсили помощ при домашно насилие

Чешкият президент Вацлав Клаус получи остри критики заради указ за амнистия

Насилниците на индийската студентка са официално обвинени

Съдят училище заради забрана мюсюлманките да носят хиджаб

Изборните шашми принизяват България до страна от Третия свят

Биляна Бързакова, бившата съпруга на вицеолимпийския шампион по борба Серафим Бързаков, е една от най-известните ни ски бегачки, неколкократна носителка на Купата на България. Спортистката, която доскоро се занимаваше с консултантска дейност, реши да смени попрището и стана водеща. Години след като загуби дъщеря си Мария Магдалена, Биляна признава, че болката я е променила и сега вече гледа на света по друг начин. Срещаме се с Биляна на по чаша вино, въпреки че е обяд. Тя признава, че обожава българските вина и винаги си поръчва нашенски еликсири, когато е в ресторант. „Те по нищо не отстъпват на френските или италианските”, категорична е водещата. Любовта й към питието на боговете, както наричат италианците виното, я отвежда и към професията на фотомодел. Преди месец Биляна стана рекламно лице на македонската винарна Stobi, която представи напитките си по време на лъскаво парти в столицата. - Как се чувствате в новото си амплоа на ТВ водеща? - Това е моя отколешна идея....

Каква година! Толкова странна беше отминалата 2012 г., в която успяхме да постигнем почти всичко, за което мечтаехме от предната, а пътем се случиха още цял куп страхотни неща, за които не сме и помисляли. Имаше, разбира се, и разочарования, и моменти на чудене дали сме на прав път. Но вярата ни в книгите и нашето разбиране за тях бе по-силно от всичко и дори дребните компромиси, които направихме, само затвърдиха убеждението ни, че всичко ще става все по-добро и по-добро.

За нашата (твоята!) лична книжарница “Книга за теб” отминалата година беше решаващата – или щяхме да се утвърдим, или трябваше да се откажем от проект, в който бяхме вложили толкова много усилия, време и средства, че ни се струваше немислимо да прекъснем работата по него. Продължихме да залагаме на убежденията си и не сбъркахме – на хоризонта се появиха чудесните професионалисти от Ozone.bg, които бяха точно партньорите, от които имахме нужда, за да изведем „Книга за теб” в нова, по-висока орбита, чрез оптимизация на доставките и запазване на уникалната ни система на селекция на най-интересните книги на пазара.

Месец след месец бестселърните ни класации се редуваха с разнообразни заглавия и дълго преди края на годината бе ясно, че битката за челните позиции ще бъде крайно оспорвана. При нас имахме само един-единствен същински бестселър, който съвпадаше с този на масовите вериги – дори противно на негативното ревю в „Аз чета”, нови и нови хора търсега и си поръчваха яростно оспорваната и силно нехаресвана от нас като литература световна сензация „50 нюанса сиво” на Е. Л. Джеймс и искаха да имаме и продълженията й в каталога си. Къде успя да се позиционира тя обаче ще научите малко по-късно.

Ето и нашата челна десетка, допълнена от три книги, които бяха важни за нас през тази година:

На десето място застана уникалният проект „Над дъгата”, който събра на едно място художниците от някогашното култово списание „Дъга”. Оказа се, че мнозина си спомнят с удоволствие за него и буквално за броени дни в системата ни се изсипаха толкова много поръчки, че не можехме да повярваме. А тиражът бе силно лимитиран... Горди сме, че именно ние успяхме да продадем солиден процент от него.

На девето се позиционира единствената книга, която описва от А до Я правенето на онлайн бизнес в България – „На 1 клик разстояние” на Александър Ненов, която бе изготвена и с помощта на двамата основатели на „Книга за теб” в наше (на Алекс и Христо) лице. Отзивите за книгата бяха еднозначни – полезна от първата да последната страница.

Една позиция по-нагоре застана дългоочакваната трета част от Барселонската тетралогия на Карлос Руис Сафон – „Затворникът на Рая”, която, независимо от краткия си обем, бе жадуваната глътка магически реализъм, който феновете на испанския писател чакаха от години насам. Изрично трябва да уточним, че ако бяха добавени и бройките, продадени в промоционалния пакет с цялата излязла досега трилогия, книгата щеше да бъде сред челната петица, но държим да спазваме собствените си правила за месечните и годишните ни класации :)

Седмото място бе окупирано от един от промоционалните ни пакети – трилогията „Игрите на глада” на Сюзан Колинс, която бе солидно подпомогната от успешния филм, който пълнеше дълго време киносалоните. Но и истината е, че това е една от най-добрите тийнейджърски книги, излизали у нас. Също с доста сериозен брой копия, поръчани и поединично, трябва да споменем.

„Възкръсналият” у нас Габриел Гарсия Маркес остана на шестата позиция с последния негов издаден у нас роман – „За любовта и други демони”, повечето бройки от който бяха поръчани буквално за броени дни, когато в края на август той успя да превари „Нюансите” в битката за месечен бестселър – една малка победа, която заслужава силно уважение.

На пето уверено се настани още един от промоционалните ни пакети – трилогията „Милениум” на Стиг Ларшон, която поддържаше уверено темпо през цялата година и си извоюва достойното място. Само можем да гадаем какви чудеса е щял да напише Ларшон, ако бе останал жив по-дълго време.

Четвъртата позиция – точно обратното – беше превзета буквално за две седмици. „Кастинг за Месия” на Петър Делчев, подхваната отрано с ентусиазма на Христо от „Книголандия”, беше категорично най-търсеният подарък около празниците и светкавично се изкачи по-нависоко, отколкото сме вярвали, че е възможно. Но от тази книга чакаме още много, много успехи.

Сега, затаете дъх! Време е да разберем трите най-продавани книги в „Книга за теб” през 2012-та година!

Всъщност, и двамата сме се научили да четем на 4-5-годишна възраст. Любимите ни детски книжки са... Шегуваме се, разбира се! Челната тройка започва с невероятния „Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс, който имаше чудесни поръчки през цялата година и даже двукратно стана месечен бестселър, което хич не ни изненада, защото силно обичаме и препоръчваме тази книга, в която тайнствената и почти неразбираема Индия се смесва със западната агресивност и алчност.

Втората позиция беше неспасяема – дали от любопитство, дали от истинско желание да се прочете, „50 нюанса сиво” успя да се изкачи почти до върха и в нашата класация, нещо, което, честно да си признаем, хич не сме очаквали. Но, както се казва – vox populi, vox Dei.

И на първо място е... смятаме, че вече сте се досетили :) Фениксът „Кръчмата на Калахан” на Спайдър Робинсън, която възкръсна от забвението, успя да задържи първото си място, въпреки непрестанните атаки на своите подгласници. Фантастичната смехория бе поръчвана повече от всяка друга книга в нашата (да, и твоята!) книжарница през 2012 г. и това ни прави адски горди!

Не сме забравили и трите бонус заглавия, които споменахме в началото. Те бяха с много силни поръчки, но не успяха да се доберат до челната десетка поради една или друга причина.

Книгата, която направи фурор на читателските награди „Книга за теб” – „Z-та световна война” на Макс Брукс, тепърва чака звездни моменти през 2013 г. заради очакваната мегапродукция с участието на Брат Пит. До излизането на филма по нея остава половин година, но ние и в момента сме сигурни, че той няма да успее да предаде мащаба на тази феноменална книга, която под жанровата опаковка на зомби апокалипсис човърка дълбоко в душите на отделни човеци или цели народи.

Красиво опакованата в кожа „Пътят на кралете” на Брандън Сандерсън ни се понрави повече от всичко, излизало във фентъзи жанра тази година, а поредното уникално оформление на „Артлайн Студиос” превърна книгата в нещо, което заслужава почетно място в библиотеката.

И накрая – нещо полезно: „Пълна илюстрована енциклопедия на възлите” на Джефри Бъдуърт беше поръчвана през цялата година и сме сигурни, че е била от полза за всеки, който я е отгърнал, и при всички случаи страхотен подарък за хора с авантюристичен дух.

Е, това беше нашият zeitgeist за 2012-та. Новата година започна със страхотни поръчки (подозираме именните дни за основни виновници), така че си пожелаваме в края на тази година да имаме още много поводи за радост – желаем го и на вас!

Към "Къща на село 17"

Първо посрещане на Нова Година на село

След срамното ни отстъпление за 21-ви декември 2012та (познат още като Краят на Света), когато падна големия сняг в Източна България, затвориха пътищата от и за Варна, а най-бедстващата област се оказа точно Шуменска и особено прилежащите й села, бяхме твърдо решени поне за Нова Година да се доберем до село. Тези кубици дърва някой трябва да ги гори, тези килограми брашно някой трябва да ги меси, тези литри вино някой трябва да ги пие... Ами да, не се пропуска току-така един край на света!

За Нова година всички пътища са почистени, нали. Магистралата е проходима при зимни условия, дори за първи път от много месеци не е отклонена, а е отворена цялата. Дори... дори половината от един скапан участък с много кръпки е наново асфалтиран, предпразнично и предизборно. Ти да видиш, страхливците...

На село – много сняг. През последните дни на декември нашият информатор и местен метеоролог – майсторът Гошо – редовно ни осведомяваше за нивото на снега в сантиметри, докъде улиците са почистени и как един снегорин закъсал, но кметският наместник, като един същи Супермен, го издърпал с трактор. Какво знаем ние в града, аха!...

Сега селото е добре почистено, но няма помен от топене на снега. По-малките улици са в коловози от замръзнал сняг, по обяд порим тънкия лед на повърхността на локвите. Стигаме без проблеми почти до нашата къща, но благоразумно решаваме да оставим колата на разклончето пред съседа и да проверим как са нещата при нас. Дворната врата не се отваря от твърдия сняг, Жоро прескача и започва да копае /носим си две лопати от града, които на половината копане се чупят/. Правим малка пътечка до къщата, децата влизат в двора и се опитват да не потъват много. Ние продължаваме да копаем, като правим място за колата пред портата. Дотук добре. Отивам да докарам колата. Решаваме да я вкараме на заден, после да ни е лесно после да излезем по баирчето нагоре. Тези огромни замръзнали коловози малко ме плашат, но ние сме печени, ехей. Какво тук значат някакви си всесезонни гуми, втора година. Разбира се, затъвам още на маневрата. Точно на разклончето, където се събират три улици. Ама го запречвам юнашката и още по-здраво започвам да въртя гуми. Идва Жоро и започва да бута, сменяме се, въртим волана, но не би. Гумите затъват все по-дълбоко в ледените си гнезда. Слагаме пред тях камъчета, клонки – ни напред, ни назад. Добре, че не се вижда никаква движеща се кола. За съжаление, няма и жива душа. Времето минава, гумите пищят, въобще не знаем какво правят децата в двора, нещата зациклят и взаимните ни обвинения се засилват. Най-после се появява един чичо по пътя и се притичва на помощ. Копаят, разбиват леда под гумите, пъхат чакъл и бутат. Най-после се измъкваме, оле! Оставяме колата до казаните за боклук и чинно пренасяме купищата багаж. Краката ми още треперят.

Опитваме се да стоплим къщата. Ще ни трябва около месец. На другия ден идват нашите, баща ми спира джипа като цар на почистеното място отпред и се изсипват ухилените роднини.

Сега тук мога да продължа с хубавите неща за зимните празници на село. Като споделената табла на мъжете пред топлината на печката с дърва. Като аромата на печащ се хляб, обхванал цялата къща. Като детския смях и щастливи сестрински и братовчедски игри. Прекрасният девствен сняг в задния двор, по който личат само лапите на съседското куче – откъде е влязло, какво точно е правило и откъде си е излязло. Плътната тишина навън, приятният сух студ без вятър, мастиленото нощно небе и огромните звезди, от които буквално ти се завива свят. Лудите разходки с шейната по улицата надолу, кискането и търкалянето в снега. Като гостуванията у приятели, бенгалския огън, хвърлянето на гърмящи топченца навръх Нова година на двора и гледането на съседските фойерверки... Пиенето на кафе/уиски/чай/сок във „Вила Булгара Еко” на първи януари следобяд, където ни посрещат усмихнато и ни поздрават с ЧНГ, но „не, не можем да ви предложим картофи, готвача някъде е забегнал”.

Навръщане срещаме по пътя о.з.-то бай Илия. Първо не го познаваме. Но спираме, защото виждаме човек, облечен изцяло като ловец - с камуфлажно яке и камуфлажни панталони, затъкнати в гумени ботуши, с каубойска камуфлажна шапка на главата и с голямо куче. На пръв поглед не се вижда само пушката му. Баща ми и брат ми са ловци и тъкмо бяха решили да се включат в местната ловна дружинка (сигурно решението им до голяма степен се дължи на това, че били изгонили от старата, ама хайде сега). Та, виждаме един такъв ловец на улицата в Кюлевча и спираме да го разпитат. Някъде тогава осъзнаваме, че това е тъкмо той, о.з. полковника, а кучето - нашият любимец и храненик Биляр. То радост, то поздравления, то стискане на ръце през прозорците и за много години. На въпроса за ловците получаваме следния отговор: "Ааа, аз такива неща не обичам, цял живот с оръжия се занимавам, стига ми толкова. Хайде, със здраве!" Оставаме като гръмнати, разбира се.

Но. Мога да продължа и с недотам хубавите. Като изпръхналите ни ръце и устни от студа вън и вътре, лудницата от затворени заедно деца и възрастни с дни. Кучият студ в банята, където влизаме на прибежки и с молитви към Богородица на уста, усилваме горещата вода докрай и изхвърчаме след минута. Вечното сечене на дърва, мъкнене на каси с цепеници до печките на първия и втория етаж, неравномерната температура в различните помещения, задушаващата жега през нощта...

Мога да продължа, но като цяло това е картинката.

Не бихме го пропуснали за нищо на света!:)

И накрая – има ни в списание „Осем”, има ни в списание „Осем”! Пратих снимка за конкурса за традициите, като, разбира се, се надявах да напишат огромна статия за нас. Е, не е толкова огромна - наистина отговориха, че конкурса тъкмо е свършил, но ако напиша кратък текст към снимката ще го пуснат още в следващия брой. И ето, ето, броят е 1/2013, излезе точно по празниците:

Хубава и плодотворна 2013-та!

От НАСА са обезпокоени от безсънието на астронавтите , които се намират на МКС. Специалистите от американското космическо агентство ще се опитат да решат този проблем по необичаен начин.

Марсохода Spirit навърши 9 години от кацането си на повърхноста на Марс. Независимо , че първоначалните планове бяха да работи само около 90 дни, апарата работи много по-дълго.

Ако по статут днешна Русия на Путин не се променила в някое отношение ни най-малко спрямо мястото на съветската империя сред останалите държави, това е упоритото нежелание на отделни личности и народи да разглеждат Матушката като дестинация за емиграция.

Не щат да бягат или просто да се заселват в Русия не само богатите западняци, на които по отколешна руска традиция от времето на Иван Грозни гледат като на жадни за руска територия канибали, но и бедняците от т.н. развиващ се свят, част от която отдавна е изпреварила руския жизнен стандарт.

Много пъти съм установявал, че сред въпросите, на които комунистическата пропаганда няма никакъв отговор, е фактът, че милиони жители на източния лагер бягаха на Запад и още десетки пъти повече от тях си мечтаеха за това, но бяха „респектирани“ не от някакви ограничаващи имиграцията мерки в обетования пазарен свят, а от собствените си тоталитарни режими, полагащи неимоверни пропагандни, финансови, военни и милиционерски усилия да не допуснат управляващите другари да останат да седят сами върху куфарите си в случай, че бъде отворен тежко въоръжения срещу подобна изселническа вълна шлюз на социалистическия „прогресивен строй“. Не можеха и не могат да отговорят на въпроса защо трудещите се на Запад не желаеха ( и не желаят и днес по отношение на Куба и Северна Корея) да се преселят в рая на безплатното образование, медицинско обслужване и профсъюзно спонсорираните летни почивки.

Тази тенденция не само се запази, но и дори се засили след рухването на империята на злото, когато милиони руснаци се устремиха на Запад , към който и ние криво-ляво ( повече криво, отколкото ляво в периода 1997-2001 г.) се приближихме, докато обратен, компесаторен поне поток няма и няма.

Не „бягат“ в Русия, въпреки всичките й несметни природни ресурси ( дали само климатът е обяснението?) нито западняците, нито азиатците ( за африканци да не говорим- в Русия банди шовинисти редовно пребиват „черногъзи“, както ги наричат, кавказци, какво остава за хора с кожата на Обама!) нито дори българските русофили, на които е отредена ролята на веднъж годишно гнездящи край язовир Копринка ята от странни птици- странни, защото са единствените в света, за които любовта към родината минава през влюбеното крякане към едно далечно и негостоприемно ( дори за тях) обиталище, на което се кланят, но хич дори не щат да припознаят като място за гнездене на своите деца, насърчавани да работят и учат пак в онзи омразен за тях Запад.

Крякането си е крякане, клякането си е клякане, но когато собственото ти снесеното яйце трябва да се измъти и от него да излети нещо човешко, някак нечовешко е да избереш снега. Трябва кукувица да ти е изпила ума, за да го направиш, а нашите кукувици не са изкукали чак дотам, че да не си преследват интереса според елементарния инстинкт за самосъхранение.

И ето че чудото се случи!

Маститият френски актьор Жерар Депардийо, подгонен от немотията на несправедливо притискания за високи данъци френски богаташ, побегна към Русия и беше приет с разтворени обятия от разнежения от този уникален миграционен феномен руски президент Путин.

Това се превърна в световна новина не случайно: то е все едно пеликан да предпочете Сибир пред топлите води на Африка.

Ето какво написа по този повод френският философ и писател Андре Глюксман. Той разкритикува получаването на руско гражданство от френския актьор Жерар Депардийо. „Срамувам се заради него”, заяви Глюксман в интервю за берлинския вестник „Дер Тагесшпигел”, цитиран от агенция „Фокус“.
Писателят посочва, че се срамува не от желанието на Депардийо да не плаща данъци във Франция, а от близките връзки на актьора с президента на Русия Владимир Путин и с лидера на Чечня Рамзан Кадиров.
Глюксман се надява, че Депардийо ще намери начин да прекрати своите отношения с Путин. Френският философ обвинява актьора, че е мълчал при ареста на участничките в пънк групата „Пуси райът”. Глюксман подчертава, че Путин подкрепя режима на сирийския президент Башар Асад, който избива собствените си граждани.

Разбира се в нашата държава, която доказва, че русофилството може да победи в една отделно взета страна (въпреки споменатите по-горе странни патологични отклонения в този вид любов), няма да чуете и прочетете подобни позиции на възмущение. Тук смущението е голямо: как да поздравим другаря Путин за гостоприемството и приятеля му Жерар за ексцентричното решение, когато актьорът се оказва жертва на социалистическо данъчно преследване. А у нас любовта към Русия по социалистическа линия е колективна форма на наследствено предавана зараза, която не подлежи нито на лечение, нито на коментар.

Да припомня, че навремето в ГДР емигрира холивудският актьор Дийн Рид. Беше голям хит! Песничките му на китара известно време не слизаха от екраните на соцтелевизиите, които с отчайващо постоянство цедяха всяка негова нота за целите на пропагандата срещу загърбения в лично качество капитализъм. После, както е ставало с много други изстискани пропагандни лимони от епохата на комунизма, този символ беше захвърлен на боклука. И по точно източногерманският му автомобил беше намерен в едно езеро, заедно с трупа на актьора. Дали се беше удавил по неволя, дали неволята на носталгията не го беше удавила и някой му беше помогнал да млъкне в случай, че е решил да се върне в капиталистическия ад- това така и не ни съобщиха. Но фактът, че не посмяха да обвинят обичайни заподозрян ЦРУ, а предпочетоха да млъкнат, ни съобщава доста ясно колко желателно е било певецът да глътне повечко вода.

Не пожелавам на Жерар нищо подобно. Но на българските русофили все пак препоръчвам да се поучат от неговия пример- поне на онези, които са се награбили с комисионни около руските енергийни проекти. Би било честно да си ги харчат в любимата страна, щом толкова искрено и безрезервно я любят. Така могат да върнат на измъчения руски народ поне малко от награбеното от него.

Обаче къде ти честност у грабителите и техните слуги…

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Три са основните обществени сбития в България през 2013-та година, които със сигурност ще оставят своя отпечатък в бъдеще – парламентарните избори, референдума за развитие на ядрената енергетика и избора на патриарх на БПЦ. По тези и други теми, свързани с най-важните очаквани развития, разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, да подходим не от голямото към малкото, а обратно. Какво е най-важното, което ти лично очакваш да се случи в България през 2013?

- Няколко неща имам да кажа по темата, Фили. Първо, очаквам хората да поумнеят. Не лично, защото в това отношение те са си добре, всеки е достатъчно умен или поне – точно толкова, колкото Бог е отредил. Не, очаквам хората да поумнеят групово, без при това да стават лесна за манипулиране тълпа. Тоест, очаквам да тръгне напред, а не да върви назад, както прави от години, бленуваното гражданско общество в България.

Второ – очаквам политиците също да поумнеят. Но повечето да поумнеят и в личен план. Да не изброявам поименно за кои нуждата е спешна, защото няма време, а значи – няма и пари в бюджет 2013 за тази цел. Но пък ще притисна политиците допълнително, като поискам от тях да изпитват още и чувство на срам и вина, поне когато крадат безмерно или вършат прекалено големи глупости в името на Отечеството. Тоест, някаква доза морал да се внесе в тази особена материя, наречена българска политика, очаквам.

Трето – очаквам да разбера защо става така, че високата цена на живота тук всъщност означава, че животът има твърде ниска цена? Не знам дали се разбра, Фили, затова ще преведа. Отдавна се чудя защо толкова високите цени на потреблението, сравними с цените в нормалните европейски държави, са съпътствани от толкова ниско ниво на доходите, сравнимо с някои по-бедни държави от третия свят. Което на практика означава, че човешкият живот в България пет пари не струва.

Разбира се, как са построени египетските пирамиди, какъв е звукът от пляскането с една ръка и дали краката на Лив Тайлър наистина са чак неприлично големи като за толкова крехка иначе девойка също очаквам да разбера. Но това са очаквания, свързани с неща извън България и по-лесно ще се реализират. Докато първите споменати, Фили, са от толкова години сред приоритетите ми, че се пристрастих към тях. Май вече не искам да се сбъднат, защото ще трябва да измислям нови очаквания. А това не е лесна работа.

- Пламен, ти се шегуваш, но реалността – не. Със сигурност през тази година предстоят парламентарни избори. Защо те се смятат за наистина толкова важни?

- Всъщност, не се шегувам, Фили. Или поне не се смея, докато се шегувам с такива сериозни неща. Като споменах необходимостта от групово поумняване, имах предвид, че то е добре да стане не само по принцип, но и конкретно преди изборите. Работата с тях е твърде интересна, но и твърде сложна. А ако не се реши правилно поредната изборна задача, България може пак и за дълго да затъне в поредното безбрежно блато.

-  Социолозите казват, че в следващия Парламент най-вероятно ще има само четири партии. Пламен, това не изглежда особено сложно като конфигурация…..

- Знаеш ли, Фили, математически погледнато, колко комбинации са възможни между четири числа?

- Сигурно мога да изчисля…..

- Можеш, но ще те улесня – възможните комбинации са 24. Така че ако вземем дори само ситуацията веднага след изборите, тя ще си бъде достатъчно сложна. А там се крият отговорите на твърде важни въпроси. Например – дали ГЕРБ ще е първото българско правителство от най-новата история, спечелило втори мандат. С какво мнозинство евентуално ще се реализира бъдещото управление? Или ако се стигне до по-вероятното развитие, необходимост от създаване на някаква коалиция – каква ще бъде нейната форма, а оттам – и нейното съдържание.

- Пламен, наистина ли е толкова сигурно, че в Парламент ще влязат само четири партии? И правилно ли разбрах, че според теб ако броят им е по-голям, това всъщност ще опрости ситуацията. Звучи малко парадоксално…..

- Така звучи, но е факт, Фили. От много време социолозите отчитат едно и също – само ГЕРБ, БСП, ДПС и партията на бившия еврокомисар Меглена Кунева „България на гражданите”, имат сигурни места в бъдещия Парламент. Последните три демонстрират истинска нетърпимост и отричат възможно сътрудничество с ГЕРБ. Комбинацията помежду трите обаче също изглежда невъзможна, доколкото партията на Кунева опитва да отиде колкото може по в дясно, за да обере електората от разпадащата се традиционна десница. В същото време тази комбинация изглежда възможна, доколкото ръководното ядро на „България на гражданите” се състои от бивши членове на партия НДСВ, известни като доста повратливи политици. Но от трета страна пък избирателите едва ли ще искат да бъдат управлявани от възстановената, макар и леко модифицирана, Тройна коалиция. При това – евентуално пак със Станишев начело. Тази попара вече е изсърбана и всички знаят, че тя е направена с развалено мляко.

Така е, Фили. Колкото и парадоксално да звучи, по-големият брой партии в бъдещия Парламент би осигурил и по-ясни възможности за бъдещото управление. То трябва да е такова, че поне да не води до пряко затъване на страната, каквото досега е било всяко българско управление, в което под една или друга форма участват бившите комунисти, сега социалисти. Знам, че да се говори толкова директно звучи малко неприлично за един добър политически анализ, но го казвам не заради мои лични пристрастия, а като емпиричен факт, който може да се тълкува така или иначе, но не може да се отрече.

- А смяташ ли, че ГЕРБ, които са силно критикувани и от ляво, и от дясно, за тежкото положение на българите, са добър вариант да продължат с управлението?

- Не смятам, Фили. За съжаление реален и едновременно с това добър политически вариант в момента не се вижда, а в следващите 6 месеца, до изборите, няма как да бъде създаден. Имам предвид, че на хоризонта липсва партия с ясна физиономия и визия за развитието на страната, партия с достатъчен управленски капацитет, защото ГЕРБ, както сме говорили и друг път, всъщност не са такава партия. С други думи – липсва алтернатива. А липсата на алтернатива е кошмарът на всеки избирател. Лошото е, че от доста години насам този кошмар се възпроизвежда при всеки български избор.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Краят на юли 1975 г. е и шефът Лозан Стрелков ме изпраща като специален кореспондент на БТА в Хелзинки, където на 1 август се открива голяма конференция за сигурност и сътрудничество в Европа. Очевидно както самият Стрелков, така и съответните фактори в ЦК на БКП и вътрешното министерство вече са се убедили, че няма да избягам и затова ме пускат да отразявам въпросната международна конференция, на която и двата „лагера” в студената война възлагаха много важни уж тайни надежди. Но защо „уж”? Ами защото намеренията им бяха толкова прозрачни, че и децата разбираха за какво всъщност става дума. В Хелзинки 1975 трябваше да се изиграе последното действие от спектакъла по създаването на „Организация за сигурност и сътрудничество в Европа” (ОССЕ), тоест конференцията трябваше да приключи с подписано споразумение. Но още по време на дългата дипломатическа подготовка бе станало ясно кой какво иска да постигне, макар за пред хората да се говореха какви ли не врели некипели. Какво...

Космическият апарат 'Луна-Глоб-1' ще полети към Луната без половината от първоначално запланираното научно оборудване . Това е съобщил пред Интерфакс Лев Зелений , директор на Института по космически изследвания към РАН , където се разработва научната програма на мисията.

Да прекараш Нова година пред маса, барикадиран с чаши и чинии, е чудесно… Сега ще ви кажа защо казах тия думи: Защото наистина е чудесно. И го казах също така, защото сега е модерно - за неща, които са си по принцип чудесни - да се казва, че са ужасни. Примерно това – да си обграден с изобилие от храна, напитки и вещи – в последно време се смята за ужасно. За признак за консуматорска простащина. Смята се, че е ужасно също така това, че имаме телевизия, ужасен и затъпяващ интернет и така нататък… Въобще – оценяваме нещата с новата си любима формула, а тя е: Ужас, ужас. Всеки съвременен глупак, загледан само в пъпа си и никъде другаде – смята, че това, което му се случва в момента, е единственото възможно нещо, което се е случвало някога с Човека. Но сега е най-лошо. И за Всичко той изрича модерното заклинание: Ужас, ужас! Не си дава сметка съвременният глупак, че в по-голямата част от Времето, от Времената въобще – нормалният начин за умиране на хората е бил този –...

Продукти за 4 порции:
800г свинска плешка
1 средна кисела зелка
1/2ч.ч ориз
1ч.ч. зелева чорба
1ч.л. червен пипер
2- 3 зърна бахар
1 морков
1с.л. свинска мас

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Киселата зелка се почиства, измива и реже на ситно. Поръсва се с червен пипер. Обърква се. Взема се гювеч. На дъното се разпределя половината объркано зеле. Отгоре се редят мръвките. Върху тях се поръсва количеството ориз. Най- отгоре се разпределя останалата част кисело зеле. Добавят се 2- 3 зърна бахар. По желание може да се боцне едно червено люто чушле. Полива се с 1ч.ч. зелева чорба. Добавя се свинска мас. Покрива се с алуминиево фолио. Похлупва се. Пече се на умерена фурна час, час и половина.

Учени от Университетеа в НюМексико са направили анализ на намереният в западна сахара NWA 7034 и са открили , че представлява марсианска вулканична скала и по сравнение с други подобни матеорити съдържа необичайно много вода. Изследването е публикувано в списание Science, а кратко описание може да се намери на Science Now.

Заглавието ме привлече, признавам си. Както и масовия хайп в де що има англоезичен литературен блог, сайт и социална мрежа за тази книга.

За какво ми беше!?

В книгата се разказва за момче, което е самотно - и за срещата му с особена група от тинейджъри, които се превръщат в негови приятели, за музиката, наркотиците, хомосексуализма и как неконвенционалния начин, по който Чарли възприема света го прави по-добър от всички остнали.

И тук нещата започват да куцат.

Главният герой, Чарли, е на петнадесет. Разсъждава и се държи все едно, че е на десет. Не знам защо, но много автори се опитват да направят героите си да изглеждат дълбоки и неразбрани, като ги карат да се изразяват като малки деца. Дори намеците, че Чарли ходи на психотерапевт и го тъпчат с лекарства, не променя факта, че начинът, по който се води повествованието ми звучеше фалшиво през цялото време. Може би проблемът е в мен, може би на мен ми дойде твърде захаросана, по американски.

Иначе историята е интересна. И съм сигурна, че ако бях на 15, щеше да ми хареса ужасно много, да си поплача накрая и да я обичам до края на живота си. Цялата книга е възхвала на онези години, когато все още не знаем, че ще ни се наложи да пораснем и да открием, че не сме нито първите, нито последните, които са пили и пушили тайно, който са си мислили, че ще обичат гимназиалното си гадже завинаги, че сме велики и светът ни очаква да го покорим.

Много ми хареса любовната история на Патрик и Брад - през 1991, когато се развива действието на книгата няма телевизионни звезди, които казват "It gets better"(Става по-добре). Тъжно е. Може би това е най-тъжното в книгата. Всъщност тяхната история, колкото и второстепенна да беше, ми беше по-вълнуваща и интересна, отколкото влюбването на Чарли в Сам.

Наистина съжалявам, че не съм прочела тази книга на 15. Тогава щях да остана сляпа за недостатъците на текста и щях да се съсредоточа върху страхотните цитати, които сякаш са написани, за да бъдат преписвани от тинейджъри в блоговете им навсякъде по света: “we accept the love we think we deserve.”(Ние приемаме любовта, която мислим, че заслужаваме) или “Things change. And friends leave. Life doesn't stop for anybody.”(Нещата се променят. Приятелите си тръгват. Животът не спира за никого) Щях, както казах по рано, да си поплача накрая, въпреки че краят всъщност не е тъжен (за щастие са ни лишили и от лъскав холивудски хепиенд). Щях да се привържа към тази книга. 

Обаче не съм на 15. И мога само да се радвам, че съм приключила с пубертета веднъж и завинаги.

The Perks of Being a Wallflower - Изкуството да бъдеш аутсайдер 

Дългочакваната екранизация по книгата излезе през миналата година и е с участието на Ема Уотсън и Нина Добрев.

Астрономи са открили , че голяма част от малките сателитни галактики около Андроменда , се въртят в една плоскост. Изследването е публиквуано в списание Nature а кратко резюме може да се намери на сайта на университета в Сидней.

LG пуснаха видео “teaser”, с което искат да привлекат вниманието на потребителите за премиерата на новите продукти, която ще направят на CES 2013 в Лас Вегас. Интересното в случая е, че на 15-ата секунда от видеото се вижда силуетът на мобилно устройство, което прилича на флагмана на компанията LG Optimus G.

Все пак на CES 2013 ще бъдат обявени и показани най-новите неща, така че не е изключено това да са контурите на очакваното с нетърпение мобилно устройство от LG – Optimus G 2.

Ето и самото видео, с което LG ни гъделичкат вниманието, карайки ни да очакваме нещо ново и интересно. Девизът е “Stay tuned for LG’s moment to shine”. Какво ще изгрее на небосклона и дали този блясък ще включва и LG Optimus G2 ще разберем много скоро от Лас Вегас.

http://www.youtube.com/watch?v=5vhiddoOdkE

За LG Optimus G 2 се говори още от края на миналата година, като очакванията бяха, че устройството ще се появи към средата на 2013 година. За него се знае, че ще бъде с огромен екран, вероятно 5-инчов, с резолюция 1080p (Full HD) и гъстота на пикселите 440 ppi. Очаква се да е първото устройство с 1080p. Ще разполага с четириядрен Snapdragon Krait процесор с 2GHz или 2.5 GHz тактова честота. Ще има и 13 MP камера. Също така се знае, че операционната система на LG Optimus G ще бъде Android 5.0, наречена Key Lime Pie, която ще наследи Jelly Bean.

Какво точно ще ни покажат от LG на CES 2013 престои да видим, но едно е сигурно – тази година ще видим много и различни мобилни устройства. 2013 се очертава със сигурност като годината на мобилните устройства!

Снимка: LG Mobile HQ

Какво казват за мъжете? Че в тях винаги ще остане малкото момченце, което обича да си играе с колички, да сглобява и да майстори. Само дето мащабите се изменят… От две седмици постоянно слушам за нещото, наречено “квадрокоптер”. Прибирам се вкъщи и ме посрещат с грейнали очи и смелото заявление, че квадрокоптерът е нещо супер и колко ще е яко, ако си имаме един. Два дни по-късно половината колеги в офиса си обясняват един през друг и си показват клипове на същото това “супер готино нещо”! И, разбира се, любопитството ми надделя. Реших да издиря това чудо, наречено квадрокоптер, и ето какво открих.

С най-прости думи, това е машинка, приличаща на хеликоптер, но с четири перки и невероятни двигателни способности. Конкретната играчка, по която всички са пощурели, се нарича Pаrrot AR.Drone 2.0. Компанията производител представя първия модел Parrot още през 2010, но през 2012 излизат с нов, много по-добър модел. На пръв поглед машинката не се различава особено, просто има няколко естетически промени. Но като цяло концепцията е абсолютно нова. AR.Drone 2.0 е снабден с нов датчик за налягането, който помага за вертикалната стабилност на машината при височина над 50 метра. Към 3-осния жироскоп и 3-осния акселерометър, които са останали от предишния модел, има допълнение - 3-осен магнитометър, с помощта на който квадрокоптера става много по-лесен за пилотиране. Чрез специално приложение вие можете да управлявате AR.Drone 2.0 през мобилното си устройство (таблет или смартфон). Приложението е налично за Android и за iOS. Версия 2.0 притежава и вградена, автоматична функция за маневриране – чрез двойно почукване на екрана на вашето устройство машината изпълнява флип във въздуха. Управлението е изключително лесно, а интерфейсът е изненадващо добър и елементарен за използване. Разбира се, има още някои детайли за изчистване, но като цяло няма забележки. AR.Drone 2.0 имитира всяко едно движение на вашето устройство, т.е. ако искате то да лети напред, просто накланяте телефона/таблета напред. Ако искате да дадете назад, накланяте назад. Същото се отнася и за останалите посоки или комбинация от тях. 

Устройството се управлява чрез Wi-Fi връзка. Има вградена HD камера, която позволява заснемането на клипове и снимки по време на полет. Благодарение на безжичната връзка и посредством приложението всеки, който има AR.Drone 2.0, може да споделя заснетите материали в реално време, както и да се свърже с други пилоти на AR.Drone 2.0, които са в близост. 

AR.Drone 2.0 има и един сериозен недостатък – батерията. За да бъде заредена, й трябва около час, час и половина. С това количество енергия обаче квадрокоптерът може да изкара само около 20-25 минути. Дали наистина си заслужава чакането? Единственото решение за момента е просто да си купите резервна батерия.

AR.Drone 2.0 е наличен на пазара и достъпен за всеки любител на безпилотното летене. Може да бъде поръчан онлайн на сайта на Parrot на цена $299.99. Ако все пак обмисляте варианта с резервната батерия, то нейната цена е $39.99.

http://www.youtube.com/watch?v=Ze84IaSnKFs

Изгледах няколко клипчета на фенове на квадрокоптерите. Не мога да си изкривя душата – наистина забавна играчка. И един чудесен Коледен подарък за вашата вдетинена половинка.

Снимки: ardrone2.parrot.com

Няма спор, Facebook е най-популярната социална мрежа в момента. През изминалата 2012 година екипът на Facebook работеше неуморно, за да ни накара да се чувстваме удобно, ползвайки Facebook и като потребители, и като бизнеси. Въпреки че не всяко нововъведение се приемаше еднозначно от потребителите, а промените, които се въведоха, са много, може да се каже съвсем спокойно, че Facebook се наложи успешно.

С идването на 2013 година всички си задаваме въпроса какво ново ще ни предложат от Facebook. Ще има ли промени в Timeline, News Feed, снимките, профилите (бизнес и личен), рекламите…?

В тази връзка ще ви бъде интересно, поне на мен ми хареса, концепцията за дигитална промяна на Facebook от шведския дизайнер Фред Нерби. Неговата концепция за нов дизайн на Facebook e интересна и завладяваща. Страшно впечатлен съм от неговата концепция. (В момента на редактиране на статията сървърът на Фред отказва да зареди сайта заради надвишен лимит на трафика. Явно наистина е предизвикал голям интерес!)

Ето и видео представяне на концепцията на Фред Нерби за нов дизайн на Facebook:

А на следващите страници ще видите и няколко снимки на идеята му.

Canonical обявиха намерението си да пуснат мобилна операционна система Ubuntu, специално пригодена за работа с мобилни устройства. В навечерието на CES 2013 ето още една интересна новина. Неслучайно очакванията, че 2013 година ще бъде годината на мобилните устройства, се потвърждаваt. От Canonical, които са създателите на Ubuntu, са си направили добре сметката и за да не изостанат от наложилите се на пазара операционни системи за мобилни устройства, те обявиха намерението си да пуснат мобилния Ubuntu. Това се очакваше още от миналата година, но ето че вече е факт.

Така освен утвърдените големи звезди iOS, Android и изгряващата Windows Phone 8, както и по-малките претенденти за мобилна операционна система като Tizen, Jolla, Bada и др., имаме и още един претендент за сърцата, ръцете и очите на потребителите. Това е Ubuntu OS за мобилни устройства. 

Добрата новина е, че Ubuntu OS ще може да се инсталира на мобилни устройства, работещи под Android (все пак това е Linux). Очаква се и в началото на 2014 година да се появят мобилни устройства, работещи под Ubuntu OS с АРМ и x86 процесори. Все още не е ясно кои ще са партньорите на компанията, а за да бъде успешна, те имат нужда от такива.

Основното предимство, което се изтъква за Ubuntu, e, че това е операционна система с отворен код. Също като Android.

Какво ще представлява новата Ubuntu OS можете да разберете от следното видео:

http://www.youtube.com/watch?v=cpWHJDLsqTU

 Снимки: Ubuntu

Last night, Republicans and Democrats in the House of Representatives joined the Senate in passing the American Taxpayer Relief Act of 2012. That means middle-class families won’t see an increase in their income tax rates. We’ve avoided the fiscal cliff. President Obama will sign the legislation soon. Last night, he described the agreement as, “one step in the broader effort to strengthen our economy and broaden opportunity for everybody.” “Under this law, more than 98 percent of Americans and 97 percent of small businesses will not see their income taxes go up,” ...

То, чего так долго ждали любители театрального искусства, свершилось: получивший высочайшие оценки критиков и зрителей спектакль Национального театра Англии “Боевой конь” в эти дни идет в Чикаго! Скажу сразу: это событие из разряда тех, которые пропустить невозможно. Этот спектакль посмотреть необходимо всем. Я уверен, он будет интересен детям и взрослым, он понравится и заядлым театралам, и тем, кто редко выбирается в театр. Магия замысла и мастерство воплощения не оставит равнодушным никого! Автор романа “Боевой конь” Майкл Морпурго, наверно, и сам не ожидал такого триумфа. Он больше всего ценит покой деревенской жизни, ...