Quo vadis? – в буквален превод “Къде отиваш?”, “Накъде отиваш?” или “Към къде си се запътил?”

Съвременната употреба на израза се отнася до християнската традиция, свързана с апокрифните текстове за Свети Петър (Vercelli Acts XXXV), в които Исус отговаря на въпроса на Петър. Отговорът на Исус е следният: “Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат” (лат. Eo Romam iterum crucifigi), подсказвайки на Петър да спечели кураж и да продължи неговото дело.

Близкият изток, тази изстрадала част от света, погълната от войни и неспирни конфликти, е изправен пред потресаваща хуманитарна криза, причинена от конфликта в Сирия. Това не е фалшива тревога. Не е нещо, което можем да пренебрегнем, защото подлага на изпитание собствените ни принципи за човечност и солидарност, пред които така се прекланяме десетки години.

С повече от 600 хиляди сирийци, избягали от бруталното насилие в страната, гласовете за спасяване на човешкия живот се броят на пръсти. Или поне онези гласове, които могат да променят нещо или да направят нещо. Международният комитет за спасение (IRC) е поредната организация отправила апел към международната общност да реагира по някакъв начин, за да могат да бъдат спасени от ръцете на смъртта бежанци, напуснали домовете си. Международната група, която описва нивото на изнасилвания и сексуално насилие, предупреждава още веднъж, че зимата ще вземе още жертви…

При последния кървав ден, въздушен удар уби 13 души в предградие на столицата Дамаск. Друг изтребител пък удари оживен пазар в централната част на Алепо.

Според Сирийската обсерватория за правата на човека, най-малко 8 деца на възраст между 6 месеца и 9 години са сред убитите при нападение над държания от бунтовници Моадамия. Няколко души са в капан под развалините на срината от ракета сграда. В същото време държавната сирийска телевизия обвинява терористи за смъртта на цивилни. ООН пък продължава със сухото изреждане на кървави факти – над 60 000 убити по време на сблъсъци и въздушни удари от март 2011 година насам; над 2 000 000 души са разселени в самата Сирия.

Международни хуманитарни организации описват причините зад напускането на домовете от толкова много хора – насилието. Това е основната характеристика на този конфликт. Брутално, смазващо насилие, често извършвано пред очите на цели семейства.  В лагерите пък липсва достатъчна медицинска и психологическа помощ, не достига водата, храната…топлината.

Съобщава се за цели квартали, сринати до основи, за разселени семейства, движещи си безцелно само с най-необходимото от село на село, за да избягат от сблъсъците.

Фронтова линия няма – цялата страна е фронт. В същото време в Сирия и целия Близък изток се наблюдава една от най-тежките зими от десетилетия насам. Сякаш проклятието да си бежанец не е достатъчно пагубно, че и студът да бъде враг на изнемощелите. В една бежанска група, намерила подслон отвъд ливанската граница, в долината Бекаа, само едно дете е облечено с топли дрехи – хуманитарни работници съобщават за зъзнещи, изгладнели хора, треперещи от студ. Някои дори нямат обувки. От глад са застрашени над 1 000 000 сирийци.

Световната продоволствена програма (WFP) обяви, че ще помогне на 1 500 000 сирийци, но невъзможността да бъде използвано пристанището на Тартус означава, че много хора не могат да получат помощ.

Междувременно Human Rights Watch обвини армията за продължаващо използване на касетъчни бомби, които са забранени в 111 страни чрез международен договор.

Правозащитната група посочва, че доказателства говорят за използването на ракетни системи БМ-21 Град с касетъчни снаряди от правителствените сили в близост до северния град Идлиб през декември 2012 година и северозападно от град Хама този месец. Има съмнения за използването на ракети “Скъд” из различни части в страната.

В същото време, над 55 правителства подписват писмо, в което се настоява Съветът за сигурност на ООН да отнесе конфликта в Сирия към Международния наказателен съд в Хага. Инициативата, за която се смята, че би имала малък успех заради съпротивата от страна на Русия и Китай, е организирана от Швейцария.

На фона на дипломатически рокади, заместник-външният министър на Сирия заяви пред BBC, че президентът Башар ал Асад възнамерява да има роля във всяко потенциално преходно правителство и ще се кандидатира за преизбиране през 2014 година и определи плана на президента, очертан в неговата последна реч, като надежда за всички сирийци.

И историята продължава. Дипломатите умуват, куршумите намират целите си, а цивилните сирийци бягат по четирите земни посоки. Дебатите продължават, двете страни се обвиняват взаимно, популизмът расте, обещанията се изпаряват, надеждите придобиват червен цвят и в крайна сметка огорчението и усещането, че накрая са останали сами, кара сирийците да мечтаят просто да имат още един ден.

А мирът, така използвана и топла дума, остава единствено на страниците на книги, които ще напомнят, че някога, преди време…

Няколко хиляди души излязоха пред Народното събрание, за да протестират срещу започналото застрояване в местността Иракли на брега на Черно море. Новината първо беше съобщена от сайта STOPATOM. По-късно Министерството на околната среда и водите публикува специално съобщение, че всичко е законно. Това не спря протестиращите, които поискаха оставката на министър Нона Караджова и незабавно обявяване на Иракли, Кара Дере и Камчийски пясъци за защитени територии. По-късно през деня министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова пък спря строежа. Протестиращите обаче искат оставки. Ето как стана това:

С решение № 186 от 08.01.2013 г. Върховният административен съд – тричленен състав, отмени Решение по ОВОС на Министъра на околната среда и водите за строителство на нов ядрен реактор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, в жилищния квартал “Младост”, на 7-ми километър в гр. София.

Ние се опитваме по някакъв начин да покажем на македонското общество, че македонските българи са най-големите македонски патриоти. Те са тези, които исторически са дали идеята за независима Македония. Неслучайно България е първата държава, която признава Република Македония. Македонските българи до някаква степен са тези, които могат да дадат идеи как да се разрешат проблемите с Гърция.

 Милен Радев Като се гмурках днес из архивните дискове покрай юбилея на Васил Станилов попаднах на какви ли не уникати от последните 15-на години (от времето когато компютъра взе да върши чудеса по съхраняване на четиво, звук и образ от миналото). Намери се в аудиоархива (малко високопарна дума предвид реалното състояние на купищата аудиофайлове по [...]

На международен феминистки сбор се дискутира темата за разпределението на домакинската работа. Изправя се германката и казва: - Аз като се ожених за моя Ханс, и му казах в прав текст: “Виж какво, от днес нататък ти ще готвиш." Прибирам се първия ден - нищо не виждам. Прибирам се втория ден - нищо не виждам. Прибирам се на третия - гледам - сготвииил. Става италианката: - А аз като се ожених за моя Паоло, и му казах в прав текст: “Виж какво, от днес нататък ти ще чистиш." Прибирам се първия ден - нищо не виждам. Прибирам се втория ден - нищо не виждам. Прибирам се на третия - гледам - изчистииил. Става Айшето: - А аз като се ожених за моя Хасан, и му викам: "От днес нататък ти ще готвиш и чистиш." Първия ден - нищо не виждам. Втория ден - нищо не виждам. На третия леееекинко прогледнах с едното око. Усмихни се, България! Варненец се оплака от дискриминация с мотива, че колежките му получават по-високи заплати от неговата. Както е тръгнало, скоро може да ни се наложи да...

Милен Радев Невероятно е наистина, но е факт (а както е известно факт факту око не вади, но тежко му който го няма)! И така – имаме факт и то от най-забележителните: общественикът, писателят, драмописецът, издателят, вестникарят, родолюбецът и просветен патриот, грижовникът за чистотата на българския език, приятелят Васил Станилов навършва днес 80 лазарника. Като [...]

Палачинката комай се обърна и бабите от жертви, ограбвани и малтретирани от представители на т.нар. битова престъпност са на път да вземат занаята на телефонните измамници. Така китният Кюстендилски район е на път да се прослави в съвремието и с това ноу-хау, освен с черешовите войни и пръкването на не един мутренски бос, произлязъл от спортните и др. среди. От МВР се похвалиха, че е арестувана 84-годишна жена за участие в извършването на телефонни измами. Сигналът срещу бабата измамница бил подаден от друга нейна почти връстничка, която била ужилена с 800 лева. Вероятно униформените са се справили бързичко със ситуацията, тъй като немощната баба едва ли е действала като светкавица и в този смисъл не им е създала кой знае какви ядове. Възрастната телефонна терористка за капак на всичко се оказала и рецидивистка, демек и преди е обирала свои набори по този начин. Встрани от ироничността на този кюстендилски случай може би е крайно време телефонните измамници да се замислят дали...

За корените на българите, за културата на чувашите в Поволжието, за „черната баня" агенция Фокус разговаря с доц. д-р Ружа Нейкова – етнолог и етномузиколог от ИЕФЕМ – БАН. Доц. Нейкова проведе през 2012 г. теренно проучване в Поволжието и Северен Кавказ. - Доц. Нейкова, проведохте етноложко проучване в Поволжието. Каква беше целта му? - Повече от 10 години изследвам традиционната култура в териториите, населявани през Средновековието от българи – в Поволжието и Северен Кавказ. През 2012 успях да намеря финансиране за мой, индивидуален проект към ИЕФЕМ – БАН, към който включих и оператор фотограф, Иво Леонкев и д-р Славян Стоилов, който изследва древни медицински системи. Успяхме да поработим в няколко етнографски района на Татарстан – с чувашко население (Нурлатски, Аксубаевски, Альметьевски). Събрахме интересен фолклорен материал. Документирахме и някои важни археологически обекти, музейни експонати, стигнахме дори до гр. Нурлат и до Самарска област. Отидохме и до...

Убийства е имало винаги. Няма какво да се прави. Човекът е близък роднина на шимпанзето, а то е една извънредно агресивна, зла и своенравна маймуна. Всъщност… Човекът всъщност е една агресивна, своенравна и зла маймуна. Роднина на шимпанзето. Сигурно шимпанзетата отдавна се срамуват от това роднинство. Няма какво да се прави! Шимпанзетата нападат своите гледачи в зоопарковете. Понякога ги убиват или обезобразяват. Някои природозащитници твърдят, че шимпанзетата (Гжимек) са по-опасни от лъвовете. При шимпанзетата са наблюдавани дори кръвопролитни битки между отделните шимпанзешки групи. Битки, наподобяващи войни. При хората има едно отвратително нещо. То се казва История. То включва в себе си и такива поднаименования като патриотизъм, национализъм, родова памет, историческа традиция, класова принадлежност, революция, държава, партия и така нататък. То е всъщност, ни повече ни по-малко, описание на зверствата – войни и касапници – които са си причинявали помежду си различни...

Когато американският политолог Джордж Фридман казва,че най-важното през 2013 г., което трябва да се следи внимателно и отблизо, е Европа, това значи, че Старият континент и в частност ЕС не само не са загубили позиции в променящата се главоломно геополитика, но имат и своето водещо място в световната система. Независимо от изразените становища за провал на единна и обединена Европа. Или, както се изрази преди време Кустурица, „смъртта е непотвърден слух”. А той е доказан с думи и дела европеец. Тези, които предричаха,че финансовата и икономическата криза в ЕС ще доведе до политически колапс и едва ли не до разпад на еврозоната, сега казват, че Европа не е сред първите рискови региони и даже предполагат, че очакваният слаб икономически растеж през 2013 г. няма да попречи за реализацията на амбициозната програма на Барозу в качеството му на председател на Еврокомисията, която е насочена към реформи на Икономическия и валутен съюз. ЕС положи много усилия за уреждане на банковата...

The ''45 RPM'' Radio Show #192 (12.01.2013) - SOUL FOR ALL Vol. 4: Soul meets Disco.mp3 by The "45 Rpm" Radio Show on Mixcloud

Авторът на  за трилогията „Тъмните му материи“ Филип Пулман сравни начина, по който се преподават книгите в училищата, с мъчение, предаде Детските книги.

66-годишният Пулман прави този коментар на представянето на последната си книга „Grimm Tales for Young and Old“. Писателят е убеден, че учителите „болезнено“ разкъсват историите в опита си да тълкуват „какво е искал да каже авторът“. Резултатът е, че учениците намразват книгите.

Според Пулман вместо да бъдат изпитвани и изстисквани за верни отговори, на децата трябва да им бъде оставено време да се наслаждават на историите. „Трябва да има много книги и много време да бъдат прочетени, а учителите трябва да оставят децата да се забавляват с тях.“

Повече подробности може да прочетете на Detskiknigi.com.

Една от дъщерните компании на чуруликащата платформа Twitter – TweetDeck LTd., може скоро да се раздели с офисите си на територията на Обединеното кралство, пише TheNextWeb.

Според доклади на Sky News, TweetDeck пропука два срока  през изминалата 2012-та – септемврийски и декемврийски, като в момента текат последните 99 дни, в които компанията може да подаде финансовите си отчети.

Застрашени от образуване на юридически процедури по изземане на дължимото, TweetDeck вече има глоба от £ 375.

Подобни финансови неуредици са били наблюдавани и в миналото с Twitter, като докладите от последната седмица показват, че гигантът е прибавил в сметката си печалба от £ 16,500 само на територията на Великобритания.

При неподаване на отчетите в срок, Tweet Deck LTd. рискува да бъде премахната от британските фирмени регистри.

Защо е толкова трудно да променим света

Италия има една година, за да реши пренаселеността в затворите

Големият български майтап

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК се противопоставя на опитите за връщане на институционалната грижа за психично болните в България

"Двайсетина" български расисти

Eволюцията на структурното поправяне на нарушения по Европейската конвенция

Един огромен незаличим минус е на път да погуби всичко в България, Германия и където и да е другаде. Това е капиталистическото консуматорско общество и свързаната с него несигурност. Това общество няма нужда от наука, то има необходимост единствено от задоволяване на първичните си нужди. Експлоатация и закон на джунглата, като нивото на уродливост се проявява пропорционално на степента на развитие на системата. В развития див капитализъм в България, научните работници не се радват на особена почит от профанизираното общество. В Германия все още не се е стигнало дотам, но да се занимаваш с наука не е най-добрата стратегия за оцеляване.

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Простият разум е онзи, който ни е под ръка винаги, щом нямаме по-сложен.

Големият проблем на простия разум е, че изисква прости решения, а те са напълно непредвидими като ефект. Понякога резултатите от тях са от първи вид – толкова прости, че чак гениални. Друг път обаче, при това доста по-често, са от вид втори – толкова гениални, та чак прости. Разликата между двете е съвършено тънка. Смята се, че ако животът ни се крепеше на нея, отдавна нямаше да сме живи.

А животът ни се крепи на нея, защото не можем като човечество да творим все повече простотии и от това да ни става все по-хубаво – казват в Пловдив, където винаги знаят какво говорят.

Между последните сияйни примери за гадния ефект на простия разум от втори вид е историята с френския актьор Жерар Депардийо. Той възрази – и беше прав – срещу безумно простата идея на президента Франсоа Оланд, да гради още социализъм във Франция, като разполага с парите на другите, сякаш са негови собствени. Оланд опита да наложи данък от 75 процента върху доходите на хората, изкарали над 1 милион евро през последната година.

Номерът не мина, но възражението остана. Депардийо първо заяви, че става белгиец. Нищо лошо – пейзажът, бирата, вафлите и шоколадът там са наистина страхотни. После обаче прочутият актьор изведнъж каза, че продава името, славата и достойнството си на Путин и неговата КГБ-машина за  пропаганда. Не точно с тези думи го каза, но как иначе да си обясним последвалото изявление на уж „десния” Депардийо, че Русия е велика демокрация. С това, че Русия е велика демокрация ли?

И като отиде в Сочи за паспорта, веднага пролича, че актьорът трезво е обмислил всичко, а не просто добре играе ролята на трезвен човек, който с треперещи ръце получава тескере лично от президента Путин. Нищо, че един руски вицепремиер коментира тази размяна на паспорт срещу съвест с думите: „Придобихме още един пияница!” И нищо, че във Франция съдят Депардийо, задето карал къркан и го заплашват с две години затвор.” В Русия той видимо се държи напълно разумно и трезво.

От друга страна обаче точно това трезво поведение навежда на мисълта, че може би не всичко е докрай обмислено. Защото само някой, който използва простия разум от втори вид, може да реши точно в Русия да заиграе ролята на жив трезвеник. `Ми нали там всички веднага ще го намразят задето им се тика в очите като морален съдник. А може би процесът на игнориране – или поне на предупреждение за предстоящо игнориране – от страна на руското общество към него дори вече е започнал? На тази мисъл ме навеждат цели три многозначителни факта.

Първият е, че, след паспортната церемония в Сочи, триумфалната обиколка на Жерар Депардийо в новата му родина продължи в автономната република Мордовия, която е на около 600 километра от Москва. Да не се подвеждаме обаче от информациите за топлото посрещане с блини, което му бе устроено в столицата Саранск. Мордовия е наричана от руските дисиденти „земята на ГУЛАГ” заради многото концлагери, съществували там по времето на Сталин, както и многото затвори, които продължават  да поддържат зловещата слава на тази земя досега. Да те изпратят на такова място почти веднага, след като си пристигнал в Русия, си е чист намек, тоест, във всеки руски текст наличието на подобен подтекст означава – внимавай в картинката. Само че горкият Депардийо, както се разбра, тепърва ще учи езика, та не знам, не знам…..

Вторият интересен факт, който казва „внимавай в картинката”, е, че не друг, а руските комунисти първи предложиха партиен билет на световно известния актьор. Баща му, казват, бил прочут френски комунист, затова. Да, бе, вероятно един от онези прочути френски комунисти, които през 30-те години на миналия век посещаваха Москва, не виждаха нищо недемократично в сталинския режим и като се връщаха в удобната си демокрация на Запад, ругаеха я и приветстваха постиженията на мустакатия източен сатрап. Или е бил от онези прочути френски комунисти, които в началото на Втората световна война и дума не обелиха срещу немската окупация на Европа и Париж – и упорито мълчаха чак до 41-ва година, когато Хитлер нападна Сталин.

Но, така или иначе, не вярвам само тежкото семейно наследство да е причина за това предложение, има и нещо друго. Сигурен съм, че и партията на Путин „Единна Русия” хич не се притеснява от бащи-комунисти, но не тя първа покани Депардийо. Защо ли? Отговорът се разбира като си припомним не толкова, че в днешна Русия комунистите се правят, че не харесват Путин, колкото че Путин, вероятно наистина, не харесва комунистите. Така де, КГБ 70 години ги поддържаше на власт като параван за собствената си власт, но когато в новите времена комунистите поискаха власт отделно от КГБ, КГБ вече не им я дава. И как да им я даде, те са хора на простия разум, оттам – твърде непредвидими, затова днес комунистите са маргинали дори в путинова Русия. Политически сравнително силни, но като хора – все пак маргинали. Затова и Депардийо да се счита за предупреден. Ама той тези работи не ги разбира и твърдо няма да ги разбере от рекламните брошури за Русия, дори ако веднага научи руски. Ще ги разбере само когато му се стоварят върху главата като реален житейски урок.

И третият факт е, че тепърва предстои на Жерар Депардийо, освен сладостите на великата руска демокрация, да опита и сладостите на великата руска икономика. Както стана ясно, директорът на някакъв театър в сибирския град Тюмен вече покани актьора да играе при него срещу внушителната сума от 16 хиляди рубли или около 400 евро на месец. Простата сметка показва, че като се махнат 13 процента данъци и други даждия, на прочутия актьор ще му останат под 4 000 евро за цялата година. Ами ако реши да отскочи до Франция, за да се види с приятели? Не само че може да не получи френска виза в новичкия си руски паспорт, ами ще трябва после приятелите да му купят билет обратно за Тюмен, `щото неговите кинти няма да стигнат. А ако си седеше във Франция с доход от 1 милион евро годишно, дори Оланд да му вземе 750 хиляди, пак щяха да му останат 250 бона, с които да си лети до Тюмен и да се връща когато пожелае.

Та по този повод в Пловдив мъдро казват – ега ти будалата, не знае, че за добрия живот е важно не колко пари харчиш, а колко получаваш. И още казват, че на глупавия не можеш да обясниш, че е глупав, защото е глупав. Така че -  Депардийо да се оправя, няма да го мисля повече, аз бях до тук с критиката си на простия разум.

Неизвестни македонски варвари счупиха поредната плоча, поставена на кея на Вардар, в памет на 85-годишнината от смъртта на Мара Бунева, предаде електронното издание МКД.МК. Плочата беше поставена вчера, в присъствието на българи от двете страни на границата. Тя бе сложена на мястото на изкъртената мраморна плоча, която няколко пъти беше възстановявана и винаги след това [...]

Неизвестни македонски варвари счупиха поредната плоча, поставена на кея на Вардар, в памет на 85-годишнината от смъртта на Мара Бунева, предаде електронното издание МКД.МК. Плочата беше поставена вчера, в присъствието на българи от двете страни на границата. Тя бе сложена на мястото на изкъртената мраморна плоча, която няколко пъти беше възстановявана и винаги след това [...]

Изключително успешната серия смартфони на Samsung Galaxy S продължава да утвърждава Samsung като лидер на пазара на смартфони. 

Според данни публикувани от Samsung на своята официална страница във Flickr, компанията е постигнала рекорд в продажбите на смартфони от успешната серия Galaxy S надхвърляйки 100 милиона бройки само за 2 години и 7 месеца от пускането на първият модел Galaxy S на пазара през май 2010 г.

Настоящият флагман на Samsung е Galaxy S III и се търси изключително добре от потребителите като само за изминалите 7 месеца от пускането му продажбите на Galaxy S III са достигнали над 40 милиона броя. Според компанията дневно се продават по 190 000 броя Galaxy S III.

Другият успешен модел от серията Galaxy S II също продължава да е популярен и търсен като за 20 месеца продажбите му са достигнали 40 милиона броя.

Следващата голяма новина, която очакваме с нетърпение е до няколко месеца да се появи новият флагман модела Samsung Galaxy S IV.

Снимка: Flickr

 

В такъв „огледален свят” не е изненадващо, че и други българи приличат на политиците. Известна естрадна певица говори срещу композитори, които са създали музиката на най-хубавите й песни. Единият от тях й отговаря в медиите и съдебните зали. Световна шампионка по художествена гимнастика и треньорката, която я направи шампионка, си разменят словесни шамари дистанционно, в две телевизионни програми. Рок музикант и негови съавтори на „Черната овца” говорят срещу един голям журналист, а той им отговаря писмено с „Овце”. Голям журналист, но преди това и той ползваше думи, които обругават, иронизират, ароганстват – „МЦ е едно любопитно чехълче“, други са „етични кастрати“, „свирепи овце“, „миши души“, „дребни, балкански хитреци“, „телевизионни пенкилери“, „лилипути“.

The Journal of the American Dental Association published preliminary data suggesting a statistical association between hypodontia of the permanent teeth and epithelial ovarian cancer (EOC). The study shows that women with EOC are 8.1 times more likely to have hypodontia than are women without EOC. The suggestion therefore is that hypodontia can serve as a "marker" for potential risk of EOC in women.^[25]

"Чувствам се прекрасно, кoгато превеждам книги, защото това наистина е огромно удоволствие. Обаче винаги има една мъничка частичка у мен, която търси алтернативни начини на изразяване и споделяне."

Това звучи като може би най-страхотната причина един преводач и редактор да започне свой собствен бизнес в областта на книгоиздаването. Сподели ни го Невена Дишлиева-Кръстева, превела на български някои от най-страхотните книги на издателство "Жанет-45", "Шоколад" на Джоан Харис, а напоследък зарадвала ни и с превод на "Писмата на Джон Ленън". От няколко седмици тя с гордост може да се хвали с издателско-консултантската си компания ICU и нейния пръв книжен проект - "Кукувицата" на Елин Рахнев и с красивите илюстрации на Андрей Кулев и Ася Кованова.

"Тази приказка е адаптация на пиесата на Елин отпреди 10 години. Двамата с него бяхме на един уъркшоп в Охрид - той да пише, аз да му превеждам", започва разказа си Невена и допълва: "Моят син прочете "Кукувицата" и страшно я хареса, веднага започнаха да я разиграват със сестричката му. Решихме да я направим на книжка, за да продължим енергията й от едно време, а и да могат да я прочетат повече хора." 

Преди няколко години едноименната постановка по текста на Рахнев се играе в Народния театър, а сценографията и анимацията са на Андрей Кулев. "Сега двамата с Ася Кованова направиха нови илюстрации, които допълват текста и са съществена част от историята", обяснява Дишлиева-Кръстева. 

Оказва се, че първият проект на ICU има още едно намигване към миналото. Форматът на изданието - квадрат, е препратка към списание, което Невена прави през 90-те заедно с Елин Рахнев и още трима техни приятели - Биляна Курташева, Дечо Чипилов и оставеният почти в тайна Кольо К. "Казваше се "Витамин Б" и беше за "литература и блус", обяснява тя. 

Името на новото начинание на Невена е вдъхновено донякъде и от филма "Аватар", където 'I See You' е основна тема. "Искам да работя така, че да виждам хората, да има обмен и взаимно уважение. Едва ли ще стана голям издател, но ще издавам книги, които са ми важни заради хората, свързани с тях, заради идеалистичното вярване, че е възможно всичко да се прави със сърце и без задни мисли." 

Вече е ясен и следващото заглавие на ICU - "Фрагменти" на Керана Ангелова. "Защото нейните романи ме изкарват извън литературата, преживявам ги с дни", бързо обяснява Дишлиева-Кръстева. Според Невена тези фрагменти са всъщност наблюдения, мисли, емоции, които тръгват от спомените за детството, минават през съзнателните години на четене, писане, наблюдаване на света по начин, който изразява дори нея самата в огромна степен. 

"И понеже на живо не умея да говоря, едно такова ICU си го представям като свързване между текстове, които надхвърлят границите на литературата", завършва трепетно Невена Дишлиева-Кръстева. А ние й пожелаваме страхотен успех!

Според източник на Wall Street Journal (WSJ) поради слабо търсене на iPhone 5, Apple намалява планираните поръчки на дисплеи и други компоненти за пуснатият наскоро смартфон.

Не се знае много какви са продажбите на iPhone 5 от пускането му досега като Apple не са публикували официални данни за периода, но ако се съди по намерението им да намалят планираните поръчки на дисплеи и компоненти за първото тримесечие на 2013 година може да означава, че или модела iPhone 5 не се търси така добре каквито са първоначалните очаквания на компанията или от Apple подготвят предстоящата премиера на наследник на iPhone 5.

Също така според WSJ  цитирайки неназован източник намаляването на поръчките не е само за дисплеи, но и на други компоненти за iPhone 5.

Тук е интересно да се спомене и информацията публикувана в Nikkei, че основните Японски производители на дисплеи за iPhone 5 смартфона, Sharp и Japan Display са намалили наполовина, планираните поръчки за този период като изтъкват като причина за това “в отговор на падналите наполовина спрямо планираните глобални продажби на iPhone 5″. Предварителните планове на Apple са били за производството на 65 милиона дисплеи за iPhone 5 от тези два производителя за този период.

Не е ясно дали и при LG, който е третият голям производител на дисплеи за iPhone 5 също има намаление на планираните поръчки.

Предстои да видим и официалните данни от Apple за продажбите по коледа, които ще бъдат публикувани на 23-и Януари. Ще успее ли Apple да удържи преднината пред своя основен конкурент Samsung и каква ще е ролята на iPhone 5 тази битка остава да видим след публикуване на официалните данни от Apple.

Снимка: Apple

 

Тъй като всичко, което прочетох от ляво и дясно не отговори на въпросите ми и следвайки правилото, че на вълкa гръбнакът му е здрав защото сам си върши работата, реших да дам и моя личен  принос към текущия дебат относно насилието и притежаването на огнестрелни оръжия от американските граждани. Първото нещо, с което няма как [...]

Тъй като всичко, което прочетох от ляво и дясно не отговори на въпросите ми и следвайки praviloto, че на вълкa гръбнакът му е здрав защото сам си върши работата, реших да дам и моя личен  принос към текущия дебат относно насилието и притежаването на огнестрелни оръжия от американските граждани. Първото нещо, с което няма как [...]

Продукти:
3 кафяви готови блата
200г заквасена сметана
400г Маскарпоне
1к.ч. пудра захар
1с.л. захар
1к.ч. вода
настъргана кора лимон
1с.л. ром
100г шоколад
1/2ч.ч. смлени орехи

Приготвяне:
Водата се налива в джезве. Добавя се 1с.л. захар, 1с.л. ром и настъргана кора лимон. Вари се сироп до пълно разтваряне на захарта. След това се оттегля. Заквасената сметана се смесва с Маскарпонето. Добавя се 1к.ч. пудра захар. Кремът се разбива с миксер. Взема се тортена чиния или голям поднос. Слага се първия блат. Накапва се със сироп. Маже се с крем. Върху него слага втори блат. Сиропира се, маже се с крем. Завършва се с последния блат. Отгоре отстрани тортата се измазва с крем. Оставя се в хладилник да стегне. Поръсва се със шоколадови стърготини, а отстрани се облепва със смлени орехи.

В светлината на скорошните колорадски неволи на г-н Плевнелиев беше много интересно да видя добър пример за комуникация от страна на президент. Следващата история не идва от кой да е, а от вожда на САЩ. Тя доказва, че в политическия PR важат същите основни правила – трябва да познаваш аудиторията си и да говориш на нейния език.

Историята

В началото на декември сила набра една петиция, с която американските граждани пожелаха построяване на Звезда на смъртта. Конструкцията на “платформа за космическо надмощие” трябва да започне до 2016 година и според текста “ще създаде работни места в сферите на строителството, инженерството, изследването на Космоса и др., както и ще засили националната отбрана”. Вероятно поради логичността и силата на аргументите петицията бързо обиколи интернет и до днес е събрала над 34 400 подписа. Според правилата за петиции на сайта на Белия дом, ако една петиция събере 25 000 гласа в рамките на 30 дни от пускането си, тя ще получи отговор от кабинета на президента. Затова и Барак Обама бе длъжен да отговори на питането.

Президентът отвръща на удара

Нямам намерение да превеждам целия текст от отговора, който носи недвусмисленото заглавие “Това не е отговорът, който търсите”. Още първите редове ще накарат всеки Star Wars фен да се усмихне. Трите причини, които са изтъкнати в официалния отговор, са достатъчни, за да добиете представа за характера на текста:

Кабинетът споделя вашето желание за създаване на работни места и силна национална отбрана, но Звездата на смъртта няма да се появи скоро. Ето няколко причини за това:

• Изграждането на Звезда на смъртта по досегашни изчисления ще струва повече от $850 000 000 000 000 000. Ние усилено работим да намалим държавния дефицит, не да го увеличим.
• Кабинетът не подкрепя взривяването на планети.
• Защо да харчим парите на данъкоплатците за Звезда на смъртта, имаща критична уязвимост, която може да се използва дори от един-единствен човек с космически кораб?

Когато стигнах до последното изречение горе, създателите на текста вече ме бяха спечелили. Но те не само използват хумор, но посочват и редица примери за реалния принос на САЩ и политиката на президента Обама към развитието на науката. Споменати Международната космическа станция, Curiosity, стимулирането на частната инициатива за космически изследвания, Voyager, телескопа Hubble, както и организираните от президента инициативи за промотиране на науката – виждаме го да размахва светлинен меч и да стреля с оръдие, създадено от осмокласник на научния панаир в Белия дом. Всички примери показват фокуса на Обама върху науката.

Защо работи?

Тук няма да навлизам в политическата част на нещата, а искам само да споделя впечатленията си от комуникационната гениалност на отговора.

• Комуникаторите внимателно са оценили обществената нагласа и са отвърнали с премерена доза хумор и разбиране на комуникационния код на Star Wars феновете. Препратките към сериите на Лукас са достатъчно ясни, за да се разберат от всеки гледал филмите, но не седят като кръпки в текста.
• Първият абзац отговаря на петицията, а останалият текст използва познатата PR максима “Кажи това, което искаш, а не това, което те питат”. Тъй като петицията събра достатъчно медийно внимание още през декември, екипът на Обама е преценил, че това е добра възможност да се промотира политиката за наука и образование на президента.
• Примерите в текста са директно свързани с темата на петицията чрез свързващи мотиви – лазери, оръдия, станции в орбита. Затова и текстът звучи естествено и последователно.
• Използвани са много примери, за които Обама няма директен принос – Международната космическа станция или Voyager. Те се смесват и с чисти PR-инициативи на президента – като научния панаир в Белия дом или Астрономическата нощ в двора на Белия дом. Така влиянието на Обама върху събития и проекти, свързани с науката, се размива и изглежда по-голямо, отколкото е наистина.
• Отговорът стана новина сам по себе си – много медии го отразиха като завършек на започналата през декември тема, а други сайтове просто го споделиха като наистина отлично забавно мнение.

Накратко, отговорът много ми допада – и то не само защото се интересувам от научни теми. За още интересна наука има Ratio.

___
снимки: Meng Bomin; Blog for Arizona

 

The post Президентски PR пример с отговор на петиция appeared first on Васи ли?!.

Малкият Никола вероятно вече ви е добре познат със своите щуротии, приятелчета и сума ти шантави ситуации, в които я той, я родителите му изпадат. Момчето, чиито приключения са познати на поколения деца, очарова почитателите си с искрено забавните ситуации в които изпадаме често и самите ние. Безбройните майтапи, подплатени с невинността на Никола и грешките на родителите му, се срещат и в книгата „Малкият Никола пътува“.

Акo сте чели някоя от другите книги за Никола, ще знаете, че за него се разказва много трудно – искаш да кажеш всичко, но майсторският изказ на автора не може да бъде преразказан и всъщност си в състояние да възкликнеш единствено: „Това е супер яка книга!“. И все пак, ще пробвам да ви разсмея с пътешествията на малкото момче.

Пътуванията на семейството до морето са култов момент в книгата. От приготвянето на багажа, на който е посветена цяла глава, до качването във влака, смехориите не спират. Кавгите на бащата с кондуктора и горкият господин, който има нещастието да пътува в същото купе с Никола, правят пътуването да семейството настина запомнящо се… като всеки път.

Търсенето на индианци в парка, излетът с г-н Бледюр (без малко завършил трагично…за съседа!), фотоваканцията на приятелското семейство до Испания, агониите на бащата на Никола и останалите щуротии ще ви оставят без дъх от смях. На мен лично най-забавно ми бе попълването на кръстословица от самия Никола. 

Неразделна част от забавните текстове на Госини за Никола са и рисунките на Жан-Жак Семпе. Малките човечета, изпъстрили страниците на всяка от книгите за малкия палавник, допринасят за още по-голямото забавление за малки и големи. Затова, когато се потопите в света на Никола, не пропускайте да разглеждате и картинките – преживяването е още по-велико!

 

„българите сме толкова умни, красиви и работливи, че сме разпространили възрожденската архитектура из цялата Османска империя“

Защо на билета пише дали сте момченце?

 

Възрожденските къщи в Анадола

  От известно време отново се подвизавам из Анадола. Звучи зловещо, но не е – всъщност е приятно, освен може би съботите и неделите, когато в „наше село“* няма какво чак толкова да се прави. За „наше село” съм ви разказвал миналата година, днес ще се опитам да ви разкажа за едно село (градче?)  не много далеч от Сакария, но ... което по „странен“ начин е свързано с България – Таракли. Турското му име се произнася Тараклъ, но ще остана верен на възрожденската традиция имената в Османската империя да бъдат наричани на български :) и тъй като нормално звучащото на български „Тараклия“ вече е заето от молдовската Тараклия, то кръщавам турския му първоизточник Таракли :) (строго погледнато и турското име на молдовската Тараклия би трябвало да е Тараклъ, т.е.и на български би трябвало имената им да са еднакви, но хайде – нека има разлика, затова: Таракли) [caption id="" align="aligncenter" width="660"] Възрожденски? османски? къщи[/caption]  

    За градчето научих по един забележително банален начин – в бордното списание на Турските авиолинии имаше кратка дописка със снимки на ... възрожденски къщи в Турция (!!!), зачетох се и ... хоп! Оказа се, че градчето се намира в нашия окръг! (не съм сигурен как се казват окръзите (областите) в Турция, но беше ясно указано, че се намира в региона на Сакария (Адапазар). Знаете, че съм любител на митовете и предрасъдъците, тяхното развенчаване и утвърждаване по нов начин – как да не се заинтригувам, като видя нещо наподобяващо Копривщица и Трявна на фона на планините на Мала Азия? Изобщо – ще се ходи, няма как :)

 

    Издебнах една удобна неделя – и без друго при сегашната серия в Турция съм сам(отен) през уикендите – нарамих фотоапарата, намерих автогарата за близките „селските“ линии и се качих на рейсчето за Тараклия.

Как да стигнем до Таракли (Taraklı/Тараклъ)

С кола

От Истанбул тръгвате по магистралата за Анкара, след като минете Измит (Коджаели) и Сапанджа ще видите отклонението за Анталия и Сакария – свивате към Анталия, продължавате по нещо, което турците наричат нормално шосе, а ние бихме нарекли „чисто новата магистрала за морето, открита от ...“ и някъде след около 30 км има отклонение за Гейве/Тараклия (Geyve/Taraklı). От там нататък карате все напред, като имате предвид, че шосето става стръмно и планинско (с цели три ленти е – не се плашете) – карате по табелите и след около 25 км ще стигнете Тараклия (няма как да сбъркате – по отношение на пътища и табели Турция се представя много добре)

С велосипед

По същия начин, само, че от Истанбул до Адапазар (Сакария) няма да карате по магистралата, а по дубликращото шосе (и то прилича на АМ Тракия, но се води шосе), както и се пригответе за сериозни изкачвания последните 20 км преди крайната цел.  

С автобус

Досега не съм устатновил наличието на директен автобус от Истанбул за Тараклия, затова трябва първо да стигнете до Адапазар (Сакария) – автобусите от Истанбул са на всеки час, както от голямата автогара (Отогар), така и от автогара Харем (азиатската част, точно срещу двореца Топкапъ през Босфора – корабчетата се взимат от Еминьоню). В Адапазар ще слезете на новата автогара („Терминал“), която е извън града – ако сте хитри, ще излезете на пътя до танковия завод и ще изчакате да мине рейсчето за Тараклия (има огромен надпис на него) и ще се качите. Понеже не очаквам да проявите чак такова самообладание, то разумният вариант е, като слезете от автобуса на автогарата да се качите на шатълчето за центъра (безплатно е, и служителите на автобусната фирма даже ще ви заведат до него, като видят, че сте чужденец), казвате, че сте за Орта гараж, слизате в центъра и отивате до малката автогара (тя е на 200 метра от изхода на ж.п.гарата) и там просто поглеждате за автобусчето за Таракли. Няма да сбъркате, защото винаги има по едно чакащо бусче за там –– вие гледате да пише Taraklı.

 Османска България? ;)

Билетът

(т.е.то билет няма, ами давате парите на шофьора) е 8,50 лири в едната посока. За разлика от големите автобусни линии, в селския рейс можете да седнете до жена (ако сте мъж) или до мъж (ако сте жена). Забелязахте ли какво ви казах: можете да седнете до непознат представител на другия пол! ... Признавам си, че ме сърбят ръцете да не ви кажа, защо го споменавам ;) – ама хайде, мои хора сте: ако сте се возили на големите автобусни линии в Турция, забелязахте ли, че на билета, освен името ви има и пол? Не, нали? Думата Bay на билета означава мъж, а Bayan – жена. Дотук ОК, а забелязахте, че в големия автобус (току-що сте пристигнали с големия автобис от Истанбул, нали?) до вас седеше човек от вашия пол? Можете да сте „смесена“  двойка, само ако сте познати(роднини) и сте го заявили при покупката на билета. Факт :) А тези от вас, които пътуват по двойки и сте забравили да го заявите при покупката на билетите – помните ли, че после в автобуса беше практически невъзможно да се смените с някого, за  да седнете заедно? ;) Да ви е за урок: в турски автобус не можете да седнете до непознат представител на противоположния пол. Е, това полово разделение не се спазва в селския рейс, но все пак: ако сте мъж – добре е да седнете до забулена туркиня, само ако няма друго свободно място в рейса. Не че ще ви направят забележка, ама го имайте предвид. Ако сте жена – сядайте където искате, не мога да си представя, че някой ще протестира ;) ;) ** Свободата важи само в селския рейс :) В междуградския от/за Истанбул трябва да се преборите, ако ще седите до гаджето!

   

Рейсчето бодро дава газ

и тръгва по пътя (за мене – магистрала) за Анталия. На излизане от Адапазар ще видите новата автогара („Терминал“-а), завода на Тойта, едно танково поделение (всъщност е танков завод) и... даже едно българско знаме може да мернете ;) Това последното е фабриката за бисквити Eti и освен българското, има и знамената на Македония, Босна и Херцеговина, Турция, Европа и още някой от съседите ни (дали не беше Сърбия или Румъния, ще ви излъжа). Освен споменатите предприятия в града има огромен железопътен завод (БДЖ купува вагони в последните години от тук), завод за гуми на Goodyear, така също и фабриката на LC Waikiki (да направя малко реклама – Waikiki магазините в града са по-евтини от където и да било другаде по света. За разлика от Тойота, която продава тук на почти двойни от цените в България). Отплеснах се както винаги. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Тръгвате по пътя за Анталия, покрай вас минава една река с размера на Марица при Пловдив и вече трябва да следите за табели Taraklı/Geyve – по моя преценка след около 20-25 км трябва да я видите (возих се все пак, не съм карал, затова и не съм сигурен колко точно е разстоянието). Тръгвате по това отклонение и вече започва доста сериозно изкачаване – шосето е поне трилентово, широко, но си е стръмно, а гледките са добри :) По пътя беше пълно с градини с ... дюли. Километри наред, налявo и надясно – безкрайни плантации от дюли (на турски е айва). Просто не мога да си представя, какво правят с толкова дюли и то гледани индустриално (не става дума за дюлята в задния двор на баба ви, а за огромни дюлеви градини) Преди да стигне в Тараклия, рейсът отби за 20 минути в Гейве (отстрани на пътя е, не се отбивайте) – малко ме стресна това село: отговаря на всички предразсъсъци, които имаме за Анадола – единствената цивилна (незабрадена) жена на площада беше дълго и напоително оглеждана, къщите даже за моята широка душа изглеждаха неподдържани, а си личеше, че е живо село – народ щъкаше наляво и надясно, деца имаше много, но... не знам какво правиш с живота си, ако се родиш с пъргав ум на подобно място. Може и да се лъжа – впечатлението ми беше само от тези 15 минути престой, но се уплаших, признавам си. Както и да е – излязохме от Гейве, върнахме се на главния път и след още няколко километра дюлеви градини стигнахме

Таракли

Много ми хареса :) По странен начин :) Всъщност рейсът спира пред джамията на главната улица, която си е съвсем обикновена провинциална турска чаршия и ако не знаеш накъде да тръгнеш, може и да останеш разочарован. В такава ситуация обикновено тръгвам след „групата чужденци“, но в случая „групата чужденци“ бях аз, така че просто тръгнах напред с вид на човек, тръгнал на кафе. Полека – лека стигнах до нещо като пазарче за туристи, улиците станаха безкрайно стръмни и реших да се кача по стръмите улици – още повече че къщите съвсем скоро свършиха. На върха на хълма имаше едно самотно туско знаме, реших да го покоря (превземането на стратегически височини е един проверен път за победа ;) Качих се на върха на хълма да огледам, ето какво да видя: [caption id="" align="aligncenter" width="620"] Панорама[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="616"] Възрожденски/османски къщи в Тараклъ (Таракли), Турция[/caption] Строго погледнато, не ви ли се струва, че без стълбовете и колите османска България е изглеждала точно по този начин? Църквите в османска България със сигурност не са се зебелязвали много, така че картинката според мене е била такава и у нас. (Дааа, Панагюрище и Копривщица не са изглеждали така, заради липсата на минарета – защото там не са живели турци или други мохамедани, но това са специални градове с привилегии. Говорим за непривилегированата България по време на Османската империя)

  Всъщност тази рекогнисцировката ми показа на къде да поема. Слязох на площадчето, харесах си двата конака*** за за малко по-късно разглеждане и тръгнах по улиците на, така да се каже, жилищната част, където хората още живеят в тези къщи. Къщите наистина са възрожденски като архитектура (в нашия смисъл на думата), обитаеми са – личи си, че има хора и деца в тях. Естествено, че имаше една-две изоставени – изобщо имаше вид на не много богато, но живо селище. Къщите са предимно бели, с издаден втори етаж и турски керемиди ;) на покрива. Като цяло си мисля, че една по-добра поддръжка ще им дойде добре.

    Помотах се наляво и надясно, после минах през няколкото чаршии (всъщност са няколко съседни улици), пълни с дюкяни и стоки за туристи. Забележителното беше, че повечето (да не казвам „всички“, защото все пак и аз бях такъв) туристи бяха... турци :) Какво толкова ще кажете вие? Ами да – на подобно място очаквам доста чужденци, но освен мене в цялото градче имаше една младежка чешка компания (всъщност пътувах с тях в рейса – не им млъкнаха устите през целия път ;) Всички туристи бяха турци, с туристически автобуси и първото, което правеха след слизане беше... да напазаруват от пазарчето :) Май хората навсякъде са еднакви :)

Чаршията

(т.е.чаршиите, защото всяка от трите улички се казваше „някаква чаршия“) ми хареса. Хората правят и поддържат хубави неща по-лесно, ако покрай тях се изкарва някой лев. Можете да си купите покривки, неръждаеми лъжици (дървени ;), кречатало, цветни мъниста, синьо мънисто („турско око“) против уроки (в Турция са много разпространени, вкл.и с размер на футболна топка), разни видове сладко, можете да пиете чай (кафе май не видях, но нали ви казах – повечето посетители за турци, а турците пият чай в послените 150 години) Най-близката тоалетна е зад джамията – на мене не ми трябваше, аз вече бях „уважил“ храстите под знамето на хълма ;) (да не ме издадете, ей, че ще ви пиша после новите серии на Среднощен експрес ;)

  [caption id="" align="aligncenter" width="634"] Конакът, в който успях да се вредя :) Всички други интериорни снимки са от тази къща[/caption] На края остана да разгледам и двете богаташки къщи –

конаците

до площадчето, едната беше затворила (да се таковам в главата проста, що не отидох, докато беше отворена?!?), но другата компенсира всички разочарования – беше ПРЕКРАСНА :) [caption id="" align="aligncenter" width="634"] Големият салон[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="678"] Интериор[/caption]

    Входът е 2 лири (1,70-1,75 лв към оня момент), които просто даваш на момчето до вратата. Дава ти едни калцуни, да не цапаш вътре и ... къщата е на твое разположение :) Можеш да снимаш, да сядаш по миндерите, да проверяваш какво има под чергате, да пипаш печката, да се правиш на чорбаджи Марко, да се бъдеш Бойчо Огнянов или Рада Госпожина, и да си представяш онова незабравимо „Черкова пусна“ :) Изобщо – кеф :)

[caption id="" align="aligncenter" width="462"] Лампите[/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="660"] Стълбището[/caption]    

Къщата е страхотна отвътре –

то са едни лампи, едни миндери, едни килими, черги, дантели, пердета – всички красоти, които можете да си представите в една наистина богаташка чорбаджийска къща. И все пак  – има една визуална разлика с българския възрожденски вкус. Обърнете внимание на възглавниците, както и леката претруфеност на постелното бельо (чаршафи и тем подобни). Стилът на лампите също бих казал, че е непознат за нашите земи – или поне не се вижда в запазените възрожденски къщи в България. Между другото – и в днешните магазини за легла или постелни принаделжности в Турция, този стил е запазен. Не съм пробвал турско легло още – не мога да го потвърдя, но в днешните магазини в Турция се продава предимно този османски стил, както за леглата, така и за диваните.

Нещо да кажете закъщата, преди да кликнете на снимката, за да я в идите в целия ѝ блясък?

    Излязох си много доволен. От продавачите на сувенири купих за в къщи една покривка, която ми беше предложена като „истинска османска“ (доста красиви флорални мотиви с лалета), която в края на годината сефтосахме на Бъдни вечер :) Стана време да си тръгвам, местния ресторант нещо не ме предразположи и реших да обядвам като се прибера в Адапазар. Взех си рейса от джамията и се прибрах таман за един късен обяд :) [caption id="" align="aligncenter" width="616"] Чакам рейса да тръгне обратното. Забележете вкуса към перденца, данелки и ресни на местните шофьори[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="638"] „Автогарата“ в Таракли, Турция[/caption] Искрено съжалявам, че се разминахме с М.Ч., която ми беше предложила да ми превежда на място и да ми разкаже повече за Таракли – тогава щях и аз да ви разкажа повече, с повече факти и задълбаване в историята, защото Тараклъ съвсем не е случайно село и по стопанското си значение в Империята е аналог на Арбанаси и другите търговски селища от онова време. Но, що е време, все пред нас е :)

Послеслов

Сигурен съм, че видът на възрожденски къщи в Мала Азия може да ви изненада и със сигурност ще предизвика въпроси. Тараклия не е единственото селище в Турция, със запазени османски къщи. Други подобни места са Сафранболу и Шириндже, за които имаме и пътеписи на нашия сайт. Как да си обясним защо сме „изненадани“?

Как така „възрожденски“ къщи ще бъдат наричани „османски“? Защо се срещат в Мала Азия?

Първосигналното обяснение е, че ние българите сме толкова умни, красиви и работливи, че сме разпространили възрожденската архитектура из цялата Османска империя ;) Звучи си направо невероятно, още повече че тази архитектура се среща и в днешна Гърция, Македония, Сърбия, Албания (трябва да проверя), Черна гора (и за там трябва да проверя), за Румъния – не съм сигурен, но южно от Карпатите – много вероятно, и стига чак до Босна и Херцеговина. Хърватите презрително наричат този вид архитектура „турска“ – всъщност границата Босна – Хърватия изглежда е и западната граница на вързожденската архитектура – а турците съвсем официално наричат „османска“. Източната граница е някъде в Мала Азия, но не мисля, че е много на изток от Анкара (като със сигурност черноморското крайбрежие на Турция е включено – то там и хоро се играе по начина, по който се играе на Балканите, и който няма нищо общо с анадолските танци и маанета ;)

Дали обаче можем да наречем тези къщи „османскиТЕ“ къщи? Очевидно е, че този вид архитектура се развива в страни, които през XVIII и XIX век са част от Османската империя. В този ред на мисли турците са прави да наричат тези къщи османски. Още повече, че турците не наричат тези къщи „турски“. В последното се крие и обяснението защо на територията на Турция са запазени относително малко такива места, както и че не са обект на такова национално внимание, така както е ситуацията в България – в качеството си на „османски“ тези къщи няма как да им бъде обърнато специално внимание в Република Турция, основана от истинския душманин на империята – Ататюрк. А и не във всички части на империята има подобна архитектура – как си представяте подобна къща в Йерусалим, Йемен, Либия, Сирия или в района на Диарбекир? Т.е.тези къщи могат да бъдат наречени „османски“ (Цариград си е бил осеян точно с такива), но в никой случай това не са „османскиТЕ“ къщи – по простата причина, че  само една част от империята е била осеяна с такива. Общо взето подобна логика важи и с фолклора – това което ние бихме нарекли „балкански фолклор“ (музика, песни и танци), в Турция се нарича „черноморски“. [caption id="" align="aligncenter" width="594"] Конакът, който затвори докато се натуткам[/caption] Да погледнем обаче другата страна на палачинката ;) В рамките на България, този вид архитектура заема цялата територия на страната, вкл. и в границите на Сан Стефанска България. В Гърция – само в южната и островната част мисля, че къщите са различни (вижте Санторини). Сърбия – във Войводина със сигурност архитектурата е различна, но ако погледнем кръчмата Знак питаньа в Белград, ще раберем, че я има в същинска Сърбия. Както казах – възрожденската/османската архитекрура стига до Босна и Херцеговина (вижте къщите около моста в Мостар ;) На север, в Румъния, мисля, че се среща на юг от Карпатите – със сигурност обаче на север от Карпатите архитектурата е друга.Както се сещате говоря ви за периода XVII-XIX век. Сега след цялата тази екскурзия из времето и географските карти – имаме ли право да наричаме тези къщи български възрожденски къщи? Имаме, разбира се :) Кротко и внимателно погледнете коя от всички балкански страни е заобиколена от страни, притежаващи подобна архитектура? Балгария, нали :) Ние сме в центъра на разпространението им и те доминират нашето Възраждане :) Така че бъдете спокойни и горди, когато ги наричате възрожденски, но не се обиждайте, когато турците ги наричат османски. Едва ли точно ние сме ги създали, но със сигурност и ние сме ги създавали. Така че и двете твърдения са верни. Между другото: същото географско разсъждение важи и за фолклора, и кухнята :) Когато възникне спор „чия е тази песен“ или чия е шкембе-чорбата, мусаката, сърмите или другите ястия от националната ни кухня (а тя е на всички нас: всичките ни съседи също имат) – но и погледнете на картата къде е центърът на разпространението ѝ :) Всички наши съседи имат както шкембе-чорба, така и хоро, така и възрожденски къщи – но не всеки техен съсед ги има :) Затова точно името на София е било Средец, затова България е Прусия на Балканите, затова кризата в Гърция е естествена, а социализмът в България – не е естеествена: центърът на Балканите си е център :)   Благодаря за вниманието :) *„Наше село“ е град Адапазар или Сакария в другата му версия. Град, по-голям от Пловдив, а заедно с предгардията – по-голям от Пловдив и Варна, взети заедно. Подозирам, че произвежда повече от половин България като промишлено производство ;) ** А и не забравяйте – в очите на турците жената е богиня, може да прави всичко *** Конак в Турция означава голяма, поне двуетажна, богаташка къща       Други разкази свързани с Другата Турция– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Освобождението от мита за освобождението е дело на свободните

Гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София ще проведе мълчаливо бдение на 1 февруари 2013 от 14 ч. пред монумента, издигнат в чест на съветската окупация в България, позорно наричана ОСВОБОЖДЕНИЕ вече десетилетия наред.
Събитието е във връзка с Деня на почит към жертвите на комунистическия режим в страната ни.

Елате и бъдете с нас на 1 февруари 2013, от 14 ч., пред паметника на съветската армия в Княжеската градина. Да разоръжим лъжата за “благодарността” ни за насилствената съветизация на България пред нейния главен паметник на българска земя.

От инициативния комитет

 

Share on Facebook

Ива, Дари и Вяра (Страната отвъд дъгата) ни показват техния вариант на ледените кубчета на Оксана. Техните са под ...

Ето какви весели чудовища може да си направите от една ръкавичка (ако случайно сте загубили другата). Отнема около...

Производителя на козметика Axe е обявил за началото на международен конкурс , в резултат на който ще бъдат избрани 25 човека , които ще полетят в космоса.

Група учени , работещи с космическият телескоп Кепелер, са открили нова екзопланета , която е една от най-най-подобни на Земята засега. Новата планета KOI 172.02 (KOI - Kepler Object of Interest) е планета с твърда повърхност , атмосфера и е отдалечена от своята звезда на оптимално разстояние за наличието на течна вода.

Infozone.bg е уебуслуга и мобилно приложение, които предоставят разнообразна информация чрез мобилно и локално търсене по различни критерии. Акцентът е върху бърз и лесен достъп до полезна информация за услуги и продукти в България – само с няколко натискания върху сензорен дисплей на мобилно устройство. С Infozone например можете да разгледате най-близките ресторанти или магазини, да видите техните снимки, да се информирате за актуалните им предложения и промоции, както и да си вземете купон за отстъпка – ако има публикувани такива. Приложението позволява да се информирате за това какво ново има в близки или следвани обекти – например да видите обедно меню или да разберете за нова получена колекция в магазин. 

Потребителите на Infozone са не само консуматори на съдържание, а активна страна и могат да предлагат обекти за добавяне в системата, да искат промоции, да изберат да следват обекти или да подават сигнал за неточна или невярна информация. Бизнесите могат да намерят в Infozone платформа за таргегиране и взаимодействие с потенциални клиенти в близост и ефективно решение за реализиране на стратегията си за мобилен маркетинг. 

Публична бета на мобилното приложение за Android може да се свали от Google Play от тук. Всички препоръки, идеи и критики са добре дошли!

През 2012 година наблюдавахме ожесточена битка между социалните мрежи за привличане и задържане на лоялни потребители. Интересът на рекламодателите растеше през цялата година, като започва с плахо присъствие, стигащо до фанатично ползване. Въпросите, които си задаваха всички през годината, се свеждат до едно – коя социална мрежа е най-добрата. Нали така?

През изминалата година безспорен фаворит на потребителите в световен мащаб е социалната мрежа Facebook, следвана неуморно от Twitter, LinkedIn, Google+ и Pinterest. Но както се казва, няма “всичко в едно”, всяка от социалните мрежи има своите плюсове и минуси, а и с честите промени на функционалностите изборът в зависимост от целите се менеше. Битката между гигантите продължи през цялата 2012 година с пълна сила, а Nielsen Group публикуваха наскоро свое собствено проучване за това как се представиха социалните мрежи през 2012 година.

Колегите от Pardot, базирайки се на доклад на Nielsen Group, са направили чудесна инфографика, показваща какво са постигнали Facebook, Twitter, LinkedIn, Pinterest и Google+ през изминалата 2012 година. В тази инфографика не са включени всички социални мрежи, споменати в изследването на Nielsen Group, така че ако ви интересуват суровите детайли, е добре да го разгледате.

В инфографиката от Perdot, наречена “The Winners and Losers of Social Media in 2012″, са обобщени данни за отделните социални мрежи – растеж, брой потребители, ROI. Можете да намерите още препоръки към бизнеса за какви маркетинг цели да ползва конкретната социална мрежа, мобилна реклама, споделяне, SEO, нетуъркинг, намиране на потенциални клиенти и пр.

Как ще продължи развитието на социалните мрежи през 2013 година остава да видим. Как ще еволюират Facebook, Twitter, LinkedIn, Google+, Pinterest и останалите социални медии и какво ново ще предложат? Ще увеличат ли своите рекламни бюджети брандовете? Как ще се отрази масовото навлизане на мобилните устройства върху ползваемостта на социалните медии? Годината обещава да бъде интересна.

Ето и инфографиката, създадена от Pardot и наречена “The Winners and Losers of Social Media in 2012″.

През изминалата седмица се случиха интересни неща. Може би на челно място е провелото се изложение за потребителска електроника в Сан Франциско – Computer Electronics Show (CES) 2013. Участниците в изложението се надпреварваха да показват най-новите играчки, с които ще ни изкушат през 2013 година. Ето и 20 статии с интересни новини през изминалата седмица, които може и да сте пропуснали.

Коледа донесе 27% повече онлайн продажби в САЩ

Experian публикува изследване, засягащо онлайн продажбите в САЩ по Коледа. Според него тази Коледа потребителите в САЩ са похарчили повечко в онлайн покупки в сравнение с 2011 г.

QR пазаруването улеснява живота на мъжете

Мобилното приложение Hointer ви помага при пазаруване посредством QR кодове. С прости думи, това е система за пазаруване. Тя улеснява купувача в избора му, спестява му време и нерви, а също така спестява доста работа и на персонала на магазина.

Foursquare също са застигнати от “Privacy Change” синдрома

Foursquare обявиха, че смятат да променят своите условия, засягащи информацията, която споделяме в социалната мрежа. Как ни засяга нас тази промяна? Вижте в статията.

Скоро: Премиерата на Sony Xperia Z (Yuga) и Xperia ZL (Odin)

Очакваше се, че Sony ще обявят новите модели Xperia Z (C 660X Yuga) и Xperia ZL (C 650X Odin) на пресконференция по време на Consumer Electronics Show (CES) 2013. Това се оказа вярно. 

Цветовете на дъгата, събрани в една електрическа крушка

iLumi е приспособяваща се, енергийно ефективна осветителна крушка, която чрез Bluetooth се свързва със специално разработено за целта приложение. Чрез него всеки един човек може да нагоди светлината и цветовете в дома си, към които се стреми.

Портативна енергия, създадена от водата

PowerTrekk е уникално по рода си зарядно, което произвежда енергия с помощта на вода. Представете си само да разнасяте със себе си мини ВЕЦ. Звучи смешно, но е факт. 

Hyundai и Kia скоро ще си имат бордови Google Maps и Places

Скоро можем да очакваме автомобил под марката на Hyundai и Kia, чиято навигация ще разчита на невероятно богатата на информация дигитална карта на Google. Освен това зад красивия екран на вградената навигация ще е скрита и услугата Google Places – един чудесен приятел на пътешественика.

Всичко за новите Series 7 Chronos и Series 7 Ultra лаптопи от Samsung преди CES 2013

Samsung обявиха официално два нови модела от своята популярна Series 7 продуктова линия, които бяха показани на Computer Electronic Show (CES) 2013. Това са лаптопът Samsung Series 7 Chronos (770Z5E) и ултрабукът Samsung Series 7 Ultra (730U3E).

Nokia Lumia 920 и 820 официално с цени в България

В каталога на Germanos можете да намерите двата топ модела от Nokia, които са с Windows Phone 8. Това са топ моделите Nokia Lumia 920 и Nokia Lumia 820. Цените са съответно 838.60 лв. и 597.60 лв.

Ubuntu OS за мобилни телефони: Дестилирана елегантност

Canonical обявиха намерението си да пуснат мобилна операционна система Ubuntu, специално пригодена за работа с мобилни устройства. Добрата новина е, че Ubuntu OS ще може да се инсталира на мобилни устройства, работещи под Android (все пак това е Linux). Очаква се и в началото на 2014 година да се появят мобилни устройства, работещи под Ubuntu OS, с ARM и x86 процесори.

Той: Искам квадрокоптер! Тя: Квадрокакво?

С най-прости думи, това е машинка, приличаща на хеликоптер, но с четири перки и невероятни двигателни способности. Конкретната играчка, по която всички са пощурели, се нарича Pаrrot AR.Drone 2.0.

Ще изгрее ли звездата на LG Optimus G2 на CES 2013? [Видео]

LG пуснаха видео “teaser”, с което искат да привлекат вниманието на потребителите за премиерата на новите продукти, която направиха на CES 2013 в Лас Вегас.

Нов дизайн на Facebook предлага Фред Нерби

Концепция за дигитална промяна на Facebook от шведския дизайнер Фред Нерби. Неговата концепция за нов дизайн на Facebook e интересна и завладяваща.

Pinterest купува Punchfork и влиза в кулинарията

Pinterest придоби първата си рожба. Това е bookmark сайтът за кулинария Punchfork, който се специализира в споделяне и оценяване на различни видове рецепти. Самата платформа има сходен дизайн, което я прави изключително привлекателна за Pinterest.

Горещо: Български сайт изпревари всички с ревю и цена на още необявения таблет на Асег, Iconia B1

Екипът на родния сайт Tablet.bg изпревари всички по света с подробно ревю на прототип на още необявения официално таблет Асег Iconia B1. Интересна подробност е, че освен ревюто от сайта имат и информация, че Acer Iconia B1 ще се появи на пазара у нас през първото тримесечие на 2013 година, а цената, на която ще се предлага таблетът в България, е 349 лева.

Историята ни в Twitter става достъпна чрез Library of Congress

Оказва се, че американската асоциация Library of Congress, целяща да помогне на света за по-добро развитие на личността, ще се опита да използва всички “туитове” в световен мащаб, за да достигне до нови открития.

Проблемите на HTC се коренят в маркетинга?

Повечете от вас сигурно са наясно, че компанията за производство на смартфони HTC изпрати доста неприятна година. Пазарните дялове на компанията не бяха никак цветущи, а този в САЩ бе едва 6%. Конкурентите в лицето на Samsung и Apple на свой ред отбелязаха ръст, като техните пазарни дялове бяха съответно 26.3% и 17.8% по данни на comScore. Именно това бе причината от HTC да потърсят обяснение за незадоволителните резултати.

С Facebook Messenger пращаме и гласови съобщения

Facebook пуснаха ъпдейт на мобилното приложение Facebook Messenger, което ще позволи на потребителите с iPhone или Android мобилни устройство да изпращат на приятелите си кратки гласови съобщения с продължителност до 1 минута.

Nokia Catwalk ще се казва наследникът на Lumia 920

Вече се подготвя наследник на флагмана на Nokia, Lumia 920, работещ под Windows Phone 8 операционна система.Смартфонът носи името Nokia Catwalk и ще е изработен от алуминий, а не както досега от поликарбонат.

Царят на джунглата: Corning® Gorilla® Glass 3

Corning® Gorilla® Glass е стъкленото покритие, което се използва от над 33 водещи бранда, 900 модела и над 1 милиард от най-добрите смарт телефони, таблети и компютри. Ако вие притежавате смартфон или таблет от Acer, Asus, HTC, LG, Nokia, Samsung, Lenovo, Motorola, HP, Dell, Sony, шансовете са големи, че той е с покритие от Corning® Gorilla® Glass.

Това са само част от интересните неща, които публикувахме през изминалата седмица. Следвайте ни във Facebook, Twitter, Pinterest и Google+ за повече и винаги актуални новини. Поздрави и успешна седмица от нас!

Космическото агентство НАСА е обявило за откриване на най-голямата от известните спирални галактики , която се оказва значително по голяма от своите роднини . По пресмятания на НАСА , новата галактика е около 5 пътипо голяма от Млечния път.

Група британски астрономи са открили ' най-голямата от известните структури във Вселената' . Става въпрос за група свързани от единно гравитационно поле активни галактическиядра, която се простира от край до край на 4 милиарда светлинни години.